Омбудсманът Мая Манолова изпрати днес поименни писма до всички 240 народни представители, в което ги призова да отделят един час пленарно заседание, така че да бъдат приети окончателно промените в режима на работа на частните арбитражни съдилища. Предложените от обществения защитник текстове в ГПК изваждат потребителските спорове от обсега на арбитражите.
„Реално остават две седмици до края на 43-ото Народно събрание. Законодателният процес ще бъде изцяло блокиран през следващите три месеца, а след това законодателната дейност ще започне отначало. Същевременно ще навлезем в един период, в който политическите партии, които сега са в парламента и повечето от настоящите депутати отново ще се борят за нашето доверие, ще чуваме десетки и стотици пъти думичката „ще“ – ще направим това, ще приемем онова, само ни изберете. Има възможност обаче за всички тези, които ще обещават буквално след месец да направят нещо за българските граждани, сега, с днешна дата, защото много по-лесно е да повярваш на тези, които правят нещо реално сега, отколкото на тези, които ще обещават в бъдеще време. Това е законопроект срещу произвола и узаконения рекет на частните арбитражни съдилища. За неговото приемане е необходим само един час пленарно време“, каза по време на първата си за 2017 г. пресконференция Мая Манолова.
Тя припомня, че става дума за паралелната частна съдебна система, която функционира в България и която, по думите й, „има огромна „производителност на труда“, защото съди среднодневно по няколко стотин българи в полза на монополните дружества, на колекторските фирми и на самите арбитражни съдилища“. .jpg)
Омбудсманът обясни, че съпротивата срещу този закон е за десетки милиони левове.
„Този корпоративен интерес едва ли ще праща писма до депутатите, може да изпрати нещо друго, а дали го е направил ще разберем много скоро от гласуването в пленарна зала“, категорична бе Манолова.
Общественият защитник посочи, че цинизмът на колеторските фирми и на арбитражните съдилища вече е минал всякакви граници, защото са започнали да съдят и покойници.
„Вероятно са се снабдили с тефтерите на Свети Петър и оттам си избират починали граждани, срещу които образуват арбитражни дела“, допълни омбудсманът.
В пресконференцията на обществения защитник участва и г-н Динко Драгнев, чийто брат, вече покойник, е съден от арбитражен съд.
„Става дума за задължение от 2009 г., т.е. отдавна погасено по давност, което е продадено на колекторска фирма през 2012 г., а арбитражното дело е заведено през 2016 г., т.е. извън всякакви срокове на погасителната давност. Това задължение от около 20 лв. е щедро натоварено с допълнителни разноски – юрисконсултски възнаграждения, съдебни такси, така че в крайна сметка е стигнало почти 300 лв.“, обясни Мая Манолова.
Тя допълни, че случаят е приложен към писмото до депутатите.
„Интересно също така е, че там се съдържат доказателства от една куриерска фирма, която е „уведомила“ покойника за извършената цесия и за предстоящото арбитражно дело. „Уведомила“, защото връзка с оня свят едва ли има, която и да е куриерска фирма в България“, допълни тя. .jpg)
Омбудсманът представи и друг фрапиращ случай, при който вече цяла община – Родопи, Пловдивска област, е потърпевша от арбитражен съд.
„След като издевателстваха доколкото можаха върху българските граждани, сега арбитражите са се насочили срещу българските общини, като става дума за схеми, които не биха могли да се реализират чрез нормалната държавна система. Вероятно след като приключат и с 265-те български общини арбитражите ще се насочат срещу държавата, ако депутатите сега не вземат мерки“, подчерта Манолова.
(Какъв точно е казусът, виж в изказването на омбудсмана на http://www.ombudsman.bg/reports/)
Тя бе категорична, че ако депутатите не отделят един час пленарно време, за да приемат промените в ГПК, ще се окаже, че арбитражните съдилища са победили не просто омбудсмана, а са победили гражданите.
„Моите аргументи и аргументите на гражданите са публични. Ние ги натискаме, публично, ясно и с лицата си, докато другият натиск не е явен и можем да предположим от какъв характер е, ако в крайна сметка тези промени не бъдат окончателно финализирани“, каза Мая Манолова.
На пресконференцията омбудсманът отчете статистика на жалбите през 2016 г.
„През изминалата година в институцията постъпиха рекорден брой жалби и сигнали от цялата й 11-годишна история. 10 640 жалби и сигнали от граждани, като 30% от тях, преобладаващата част, са срещу монополни дружества и доставчици на обществени услуги – 3 138 жалби. Всичко това е по две спрямо числата от миналата година. 10 403-ма граждани са се обадили по телефона с молба за помощ и съдействие или общо 27 037 души са получили непосредствено съдействие и подкрепа от институцията през изминалата година.
Цялата статистика виж тук: http://www.ombudsman.bg/reports/
В отговор на въпрос омбудсманът Мая Манолова заяви, че оставащите 20 дни на парламента биха били достатъчни, при добро желание на народните представители, 43-ото НС да се произнесе по вота на българските граждани за Референдума на 6 ноември.
„Народните представители и парламентарните партии би следвало да имат достойнството и куража да застанат пред българските граждани и с действия да покажат ще се съобразят ли с вота от референдума“, добави Манолова.
„Замитането на резултатите от референдума би било поредния гвоздей в авторитета на партийната система“, подчерта още тя.
„След първоначалните изявления, че ще се съобразят с референдума и с това какво им е казал народът парламентарните партии не предприеха абсолютно никакво действие за реализиране волята на гражданите“, добави омбудсманът.
