Омбудсманът Мая Манолова иска забрана за потребителски спорове пред арбитраж

Омбудсманът Мая Манолова иска забрана за потребителски спорове пред арбитраж


15 март 2016 г.

   „Ще инициирам законодателни промени, с които да се спре рекета и тормоза, който осъществяват колекторските фирми върху граждани“. Това каза в Пловдив омбудсманът Мая Манолова на форум по повод Международния ден на потребителите – 15 март. Организатор на събитието, което се проведе в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, бе Сдружението за правна помощ на потребителите.


„Необходимите поправки ще засегнат три закона – за защита на потребителите, за международния търговски арбитраж и Гражданския процесуален кодекс. Философията на готвените промени е с тях да се изключат от обсега на арбитражните съдилища потребителските спорове. Освен това е необходимо да се създадат правила относно действието на арбитражните съдилища, които са новите „бухалки“ на колекторите“, посочи Манолова.


Тя бе категорична, че тормозът се налага от симбиозата между дадено монополно дружество - доставчик на обществена услуга, колекторска фирма и арбитражен съд.


„Използването на арбитражни съдилища от колекторските фирми е нарушение на правата на потребителите“, категорична бе Мая Манолова.


Става дума за схема, която по един незаконен начин се използва от монополни дружества, доставчици на обществени услуги и фирми за бързи кредити, които продават дългове на колекторските фирми. Те от своя страна си създават арбитражни съдилища, които служат на колектора, който ги е създал“, разясни омбудсманът.


Манолова даде за пример дълг от 2005 г. на стойност 30 лева, който преминавайки през всички изброени инстанции е нараснал до 550 лева.




„Потърпевшите от схемата са огромен брой български граждани. По данни на най-големия арбитражен съд в България за миналата година, той е образувал 102 000 дела. За сравнение с Административен съд - София, делата гледани от магистратите в него са под 15 000 годишно. Хората в един момент получават обаждане от колекторска фирма със заплаха „плати или ще последват неприятни последствия за теб и за твоите близки". Гражданите звънят за справка в някакъв неизвестен за тях съд, който без да ги уведоми, вече ги е осъдил за определена сума, която в пъти надвишава дълга към мобилен оператор например. Освен това задължението е с изтекла давност, но тъй като колекторът го е изкупил, е с начисления“, обясни Манолова.


Омбудсманът отново подчерта, че единственият начин за справяне с колекторските фирми и безобразията на монополните дружества са административни и законодателни мерки. Общественият защитник даде пример със столичната „Топлофикация“, която само за първите два месеца на тази година е завела 8 000 заповедни производства срещу 17 000 за цялата минала година пред Софийски районен съд.


„Това означава, че ако вървят с тези темпове до края на годината делата ще станат 48 000 срещу длъжниците на монополното дружество. Умножете по 650 лева минимум от юрисконсултски такси и такси при частен съдебен изпълнител – сами изчислете смайващата сума, която „Топлофикация София“ ще прибере“, каза Манолова.   


По-рано през деня омбудсманът се срещна с кмета на Пловдив инж. Иван Тотев, където стана ясно, че жителите на квартал „Прослав“ ще имат своя желан пешеходен подлез, който ще свързва двете части на квартала.


В края на миналата година националният обществен посредник написа препоръка на градоначалника да се съобрази с желанията на хората от „Прослав“, които сезираха омбудсмана, защото бяха против изградената в района „пасарелка“. Техният аргумент бе, че пешеходният мост над прелеза е абсолютно недостъпен за хора с увреждания, майки с детски колички и възрастни хора. Освен това жителите на квартала бяха категорични, че съоръжението е построено в пълна непрозрачност и без обществено обсъждане, а вместо него те настояваха да се изгради нов пешеходен подлез.


„Кметът има добри идеи за този квартал, който се превръща в приоритетен за работата му - градинки, детски площадки, изграждане на велоалея, която да свързва „Прослав" с Гребната база", каза Мая Манолова след срещата и допълни, че лично ще съобщи новината на жителите на кв. „Прослав“, които ще посети по тяхна покана привечер.   




Иван Тотев разкри, че общинският съвет е отпуснал 50 000 лева на район „Западен“ за проектиране на новото съоръжение. То се очаква да бъде изградено до 3-4 години и ще струва на общината близо 3 млн. лв., но точното му местоположение тепърва ще се уточнява.


"Ще създадем документация и технически проект, който да бъде съгласуван с Национална компания „Железопътна инфраструктура“ /НКЖИ/ и след това ще го изпълним. В хода на този процес обаче няма да стоим със скръстени ръце – ангажиментите ни към „Прослав" са широкообхватни, включват подобрение на заобикалящата среда, свързване на квартала с Гребния канал и с „Коматево",  допълни Тотев. 


           Освен това градоначалникът обеща пълната си подкрепа за кампанията на омбудсмана „Великден за всеки“.


          „Целта е да стимулираме всички граждани с високи доходи, всички фирми, частни предприемачи, нотариуси, адвокати, бизнеса, хората във властта – кметове, областни управители, общински съветници, да отделят средства, за това Великден наистина да се случи във всяко българско семейство. Знаете, че правителството ще отпусне великденски надбавки, но те ще са само за част от пенсионерите – за тези, които получават до 300 лева. Останалите са в не по-малко бедстващо положение. Залагам на доброволчески организации във всяка една община и с подкрепата на пенсионерските клубове, на местната власт да се реализират инициативи едновременно във всяко населено място. Идеята е в един и същи ден, в един и същи час, да има по едно събитие, което да стимулира събирането на средства, така че и пенсионерите, и други социално слаби хора, да получат пакет за великденската трапеза. На места вече организират великденски обяд, т.е. самотните хора, които са социално слаби да могат по един нормален и достоен начин да посрещнат този Християнски празник“, разказа за кампанията Манолова. 


Близо 80 души преминаха през приемната на омбудсмана в  Пловдивската областна управа. Основните жалби на хората бяха срещу колекторски фирми, монополни дружества и фирми за бързи кредити.


Времето