Днес се състоя заседание на Националния съвет за закрила на детето, на което г-жа Ева Жечева представи позиция и обръщение на омбудсмана на България г-н Гиньо Ганев към институциите и организациите, които участват в работата Съвета, за необходимостта от неотложни мерки за закрила на децата в домовете за деца с увреждания. Повод за това са обявените наскоро резултати от съвместна проверка на Българския хелзинкски комитет и прокуратурата.
Следва текста на обръщението:
„Уважаеми дами и господа,
Днешното заседание на Националния съвет за закрила на децата се провежда при по-видима от всякога нужда от решителна промяна на положението на децата с умствени и физически увреждания, настанени в домове. Данните, изнесени от Българския хелзинкски комитет за пореден път потвърждават, че сегашните механизми за контрол върху функционирането на домовете не работят добре и това води до непоносими за хуманността резултати като съмненията за престъпно занемаряване, недохранване, връзване и упояване на децата, липса на специализирани грижи за деца с увреждания, сексуални посегателства, физическо насилие и др.
Излишно е да се повтарят всички предишни констатации, както на омбудсмана (в четири последователни годишни доклада пред Народното събрание), така и на редица други национални и международни институции и наблюдатели. Благодарение на този разнороден хор от гласове, които настояват за спешна промяна на положението на тези деца, в държавата има съгласие за реформата на домовете, деинституционализацията на децата и настаняването им в семейна среда или в домове от семеен тип. Съгласие, потвърдено и на най-високо държавно ниво с приетата от Министерски съвет Национална стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в България” през февруари, тази година. Изяснени са и редица ключови мерки, които са необходими, за да се проведе реформата при спазване на най-добрия интерес на децата и техните права.
Силна е тревогата, обаче, доколко решително и с грижа за правата на децата се провежда реформата и какви мерки се вземат за закрила на децата до извеждането им от домовете. Остава сериозно подозрение, че реформаторските намерения са в бъдеще време и мълчаливо допускат, че по-добре ще живеят едни „бъдещи” деца, а тези, които са настанени днес в домовете са едва ли не „загубено поколение”.
В тази връзка, омбудсманът настоява за решителни и бързи мерки в две посоки: А) гаранции на провеждането на реформата в домовете при спазване на най-добрия интерес на децата и техните права, Б) спешни координирани действия за защита на децата в нереформираните институции в краткосрочен план.
По т. А. Гаранции за провеждането на реформата в домовете при спазване на най-добрия интерес на децата и техните права.
Необходимо е да се гарантира, че реформата ще се провежда без забавяне и при спазване на правата и най-добрия интерес на децата. Ето защо, омбудсманът настоява отговорните институции на най-високо държавно ниво да дадат ясен отговор на следните въпроси:
- Какви действия са предприети за финансовата обезпеченост на реформата, включително и заложените в държавния бюджет за 2011 година? Предвидени ли са и в какви размери средства за построяване на нужните домове от семеен тип и за финансиране на алтернативни услуги за децата с увреждания в местните общности?
- Какви са конкретните действия за спешно подобряване на качеството на грижите за децата от институциите, включително за осигуряване на квалифициран персонал, медицински грижи и др.?
- Какви мерки се предвиждат за укрепване на капацитета на институциите за закрила на детето, национални и местни, за да се гарантира ефективен мониторинг по спазването на стандартите за социални услуги за деца?
По т. Б. Спешни координирани действия за защита на децата в институциите в краткосрочен план
И най-оптимистичните прогнози за бързо приключване на реформата в домовете не могат да гарантират, че в съществуващите в момента институции няма да продължат нарушенията и системното занемаряване на грижите за децата. Ето защо, омбудсманът смята, че са нужни спешни, привременни мерки за контрол върху домовете докато реформата доведе до извеждането на децата от тях. Необходимо е да се предложи бърза, реалистична и ефективна мярка, която да позволи прозрачно и с участието на обществото наблюдение върху работата на домовете. В тази връзка, омбудсманът предлага към всеки дом за настаняване на деца да се създаде своеобразен „Предпазен борд”, който да следи за спазването на правата на децата и най-добрия им интерес. Тези държавно-обществени бордове могат да отговорят на необходимостта от засилен институционален и граждански контрол върху грижите за децата, настанени в домовете. Създаването и функционирането им не е нереалистично като се има предвид сравнително неголемия брой на домовете за деца. Дори и да има необходимост от бюджетни разходи, то те са пренебрежимо малки в сравнение с правата и интересите на децата и обществения интерес от решаването на тези проблеми. За разлика от Координационния механизъм, създаден със Споразумение за сътрудничество и координиране на работата на териториалните структури на органите за закрила при случаи на деца, жертви или в риск от насилие и при кризисна интервенция, Предпазният борд ще има засилена превантивна и проактивна роля при предотвратяване на нарушенията в домовете за деца и ще се допълва взаимно с посочения Координационен механизъм. Една такава мярка трябва да бъде съпроводена с правила за функционирането на Предпазните бордове, които да бъдат приети с широк консенсус на заинтересованите страни. В тази връзка, омбудсманът предлага: а) бордът да има смесен държавно-обществен характер, да се създаде към общината и да включва най-малко следните лица : представител на общината; представител на отдела за закрила на детето, прокурор, представител на полицията, психолог, лекар, представители на местни и национални неправителствени организации, представители на местните и национални медии, местен обществен посредник; б) да се утвърди методология за проверките на екипи на борда на база на най-добрите практики в тази област; в) всеки Предпазен борд да приема график на посещения на място, който да включва регулярни проверки с определена периодичност, както и график на внезапни проверки; г) да се въведе изискване за периодична отчетност на борда пред обществеността; д) да се регламентира механизъм за взаимодействие на борда с компетентните органи при констатирани нарушения; е) да се обмисли въвеждането на уеб-базирано видеонаблюдение с оторизиран достъп при спазване на правата на децата и служителите в домовете и изискванията за защита на личните данни; ж) опитът и практиката от тази привременна мярка да се използват при изграждането на настоятелствата в бъдеще; з) да се гарантира устойчивост на тази мярка като без отлагане се направят необходимите нормативни промени, за да заработят Предпазните бордове.
Предлаганата от омбудсмана привременна мярка е със засилен рестриктивен и контролен характер, но тя е само блед опит да се заместят грижливите, бдителни и неуморни родителски очи, от които децата в домовете са лишени, но които обществото им дължи. Тази мярка не е насочена срещу служителите в домовете, а напротив: защитавайки правата на децата, с нея се подкрепят добросъвестните и грижовни служители.
В заключение бих искал да подчертая, че шокиращите данни от проверките на БХК и прокуратурата създават обществен климат за решителни действия, който не трябва да се оставя да отмре, а да бъде използван без забавяне. В своите доклади пред Народното събрание омбудсманът неколкократно е призовавал за национално съгласие за реформа на домовете за деца. В момента е нужно още по-ярко и силно да се подчертае дългът на всяка от отговорните институции (а те са много!). За да не допуснем мълчанието и бездействието пред грубите нарушения на правата на децата да ни превърнат в „Коалиция на бездушието”.
Омбудсман на Република България,
Гиньо Ганев
Гиньо Ганев
