София, 22 април 2010г.
На съвместно заседание днес, 22 април 2010 г., парламентарните комисии по Правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, по Регионална политика и местно самоуправление, по Културата, гражданското общество и медиите обсъдиха на съвместно заседание Доклада на омбудсмана на Република България за 2009 г., озаглавен „Правото на достоен живот, кризата в икономиката и дългът на държавността”, представен от Гиньо Ганев.
На съвместно заседание днес, 22 април 2010 г., парламентарните комисии по Правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, по Регионална политика и местно самоуправление, по Културата, гражданското общество и медиите обсъдиха на съвместно заседание Доклада на омбудсмана на Република България за 2009 г., озаглавен „Правото на достоен живот, кризата в икономиката и дългът на държавността”, представен от Гиньо Ганев.
Това е петият годишен доклад, с който омбудсманът се обръща към Народното събрание. Както и досега, този доклад няма само отчетен характер. Това е акт, с който се поставят на вниманието на законодателната, а и на изпълнителната и местната власт, от гледище на правата на гражданите, тенденции и проблеми, които изискват нормативни и управленски решения и мерки.
Гиньо Ганев подчерта дългът на органите на властта да спазват правата на гражданите без да ги поставят в зависимост от фискалните ограничения или пък от преобладаващи обществени нагласи. „В условията на икономическа рецесия, държавата неизбежно се изправя пред обективната необходимост да ограничава бюджетните разходи, да прави съкращения в бюджетната сфера, да преформулира политики и управленски действия. Целият въпрос е в мярата и критериите, по които това се прави” , според омбудсмана . Той подчерта, че подобни трудни управленски решения не трябва да се преценяват единствено от гледище на фискалната целесъобразност. „Не може от фискална гледна точка да се погазват правата на гражданите”, каза Гиньо Ганев.Много от управленските решения, особено в социалната сфера, засягат пряко осъществяването на правата на гражданите. „Към ограничаване на социалните услуги за уязвимите групи или пък в други сфери, които най-пряко засягат правата на гражданите или правата на децата, трябва да се пристъпва само в най-краен случай и то при условие, че са изчерпани всички други възможности за съкращаване на бюджетните разходи”, каза Гиньо Ганев.
Гиньо Ганев акцентира върху гражданският контрол за спазване на правата на детето, за децентрализацията на социалните услуги и деинституционализацията на деца, както и на проблемите, свързани с ефективната защита на правата на децата: „Липсва координация на усилията на институциите, които защитават правата на децата. Не се разглежда на институционално ниво възможността за създаването на специализирани детски съдебни състави, каквато практика има в други европейски държави.”
Омбудсманът подчерта и тежкият дълг на държавата към правата на хората с увреждания - недостъпната за тях жизнена среда в много от българските градове и села, недостатъчно ефективните социални политики и липсата на държавна воля да се ратифицира и да влезе в сила и за България най-после Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
Омбудсманът констатира, че липсата на добра правозащитна култура, като фундаментална част от административния капацитет на публичните институции, е тревожен и даже хроничен проблем на много административни и управленски нива.
Гиньо Ганев представи и пълен отчет на работата по индивидуални жалби на граждани. Посочи и примери на лоша администрация, както и много други, при които усилията на омбудсмана са били решаващи за уреждането на споровете на гражданите с административните органи.
През 2009 г. до омбудсмана са подадени 2686 оплаквания, които са с 12% повече в сравнение с 2008 г. От 2005 г. до 31.12.2009 г. до омбудсмана са отправени общо 11 453 жалби и сигнали. Най-много оплаквания до омбудсмана и през 2009 г., както и през предходните години, постъпват от граждани от София-град – 1 054. Следват област Варна – 167, Пловдив – 166, Бургас и Велико Търново – по 96, Русе – 81, Плевен – 78, Благоевград – 74, област Враца и Стара Загора – по 72. Оплакванията от граждани от София-град отново най-често са свързани с предоставянето на обществени услуги – 30 %, следват социални дейности –15%, а на трето място – проблемите на собствеността – 13%.
По 94 % от постъпилите до 31.12.2009 г. жалби проверката на омбудсмана е приключила, а по останалите 6 %, които са случаи с по-висока обществена и правна сложност, омбудсманът продължава своята работа.
Всичко това сочи, че и през 2009 г. институцията се утвърждава като активен фактор за защитата на правата на гражданите и като действен застъпник за подобряване на административните практики.
Докладът и анализът на омбудсмана показват, че гражданите все по-ясно предявяват искания към администрацията за компетентно, справедливо и бързо разглеждане и удовлетворяване на оправдано повдигнатите от тях въпроси.
Гиньо Ганев каза, че през 2009 г. омбудсманът е участвал в 6 дела пред Конституционния съд, като 4 от тях са образувани по негово искане – по повод предвидената в Закона за енергетиката „сградна инсталация”, която се заплаща от потребителите на топлофикациите, за въведеният данък ДДС върху адвокатската защита, за разпоредби от ГПК, които накърняват правото на защита и др.
Депутатите от трите парламентарни комисии оцениха Доклада на омбудсмана за 2009 г. като „обемен и всеобхватен” и се съгласиха, че той няма само отчетен характер.
Депутатът Захари Георгиев каза: ”Всеизвестно е, че властта се дава от хората, за да ги управлява някой. В парламента това се сменя по-често чрез тази индиректна даденост от хората. Парламентът е избрал г-н Гиньо Ганев за първия омбудсман. Тази институция, според мен, се утвърди благодарение на него. И докато в повечето случаи властимащите, независимо кои са те, намаляват своята чуваемост пропорционално на изтичане на мандата, то при
г-н Ганев посоката е точно обратната. Тези, бих казал безбройни, срещи на проверка на сигнали и жалби, показват, че това е действително една действаща институция. В заключение бих искал да кажа, че е нормално този Годишен доклад да бъде подкрепен и предложен на Народното събрание да го подкрепи също.”
Председателят на Комисията по Културата, гражданското общество и медиите Даниела Петрова каза: ”Моите уважения към Вас и всичките ви колеги за работата, която сте свършили. Бих искала да кажа, че докладът е твърде обемен и всеобхватен. Там са заложени много голяма част от параметрите на свършената работа. Действително този доклад няма само отчетен характер. В него са дадени и насоки по отношение на вниманието, което трябва да бъде фокусирано на законодателната власт, както и на изпълнителната и на местната власт. Считам, че доверието към институцията на омбудсмана расте в прогресивна насока. Може би трябва да се използват и медиите за популяризиране на вашата дейност, за да може и от по-малките населени места гражданите да имат достъп и да излагат своите жалби и оплаквания.
От така представения доклад се вижда, че в по-големите областни градове гражданите проявяват своята гражданска позиция и търсят подкрепа от институцията, за да реализират своите права. С информираността на населението в по-малките населени места и изтъкването на това, че работата на институцията на омбудсмана е безвъзмездна, считам че ще се подобри качеството на живот на тези хора, тъй като те ще могат да търсят подкрепата на институцията, за да решат своите проблеми. Сравнявайки отчета за 2008 г. с отчета за 2009 г. се забелязват следните тенденции. Жалбите основно са в социалната сферата, за недоволството от недостъпната административна среда за инвалидите. Също така доста от сигналите са по отношение на чуждите граждани, които не могат да реализират своите права на територията на Република България. Може да се направи препоръка, освен за по-голямата информираност на гражданите, но и за повече срещи. В това отношение винаги може да намерите подкрепа от Комисията по културата, гражданското общество и медиите, на която аз съм председател, за да можем съвместно да работим, тъй като, както се изтъкна, омбудсманът няма законодателна инициатива, по част от проблемите, които касаят именно хората и гражданското общество. Така че имате протегнатата ръка на законодателя.”
От така представения доклад се вижда, че в по-големите областни градове гражданите проявяват своята гражданска позиция и търсят подкрепа от институцията, за да реализират своите права. С информираността на населението в по-малките населени места и изтъкването на това, че работата на институцията на омбудсмана е безвъзмездна, считам че ще се подобри качеството на живот на тези хора, тъй като те ще могат да търсят подкрепата на институцията, за да решат своите проблеми. Сравнявайки отчета за 2008 г. с отчета за 2009 г. се забелязват следните тенденции. Жалбите основно са в социалната сферата, за недоволството от недостъпната административна среда за инвалидите. Също така доста от сигналите са по отношение на чуждите граждани, които не могат да реализират своите права на територията на Република България. Може да се направи препоръка, освен за по-голямата информираност на гражданите, но и за повече срещи. В това отношение винаги може да намерите подкрепа от Комисията по културата, гражданското общество и медиите, на която аз съм председател, за да можем съвместно да работим, тъй като, както се изтъкна, омбудсманът няма законодателна инициатива, по част от проблемите, които касаят именно хората и гражданското общество. Така че имате протегнатата ръка на законодателя.”
Изказване направи и председателят на Комисията по Регионална политика и местно самоуправление Любен Татарски: „Всички сме се запознали повече или по-малко с доклада и важното в него е, че правата на човека, на гражданина, на жителя на най-малкото населено място са изведени като основен приоритет. И това е естествено – това е задачата на омбудсмана. Местната власт поради тази причина също така е основен акцент в доклада. Вярна е констатацията, че отношенията местна власт – граждани, не са на необходимото ниво и като представителност от страна на гражданите в управлението на общината и съответно защитата на интересите им, обслужването, което те получават. Докладът посочва и проблемите, и причините поради които това се случва, но и възможните решения. Засяга се и децентрализацията, която все още не се състоя, участието на гражданите във взимането на решения на местно ниво и самоконтролът при изпълнение на задълженията на местната власт. Не доброто качество на административното обслужване, на услугите, които се предлагат – и социалните, и здравните. И не на последно място, липсващото второ ниво на управление, което къса връзката местна власт – централна власт, или я прави много трудна. Смятам, че Докладът е добър документ, на базата на който всички ние, които участваме на различните нива на управление на държавата можем да взимаме по-добри решения и нашите действия да се ръководят от препоръките, които се дават в него. Докладът доказва, че институцията на омбудсмана не бива да се превръща само в бюро жалби и констатации за несвършена работа или не добре работещи закони или институции и за това бих си позволил една препоръка, г-н Ганев. Да бъдете малко по-активни и правите предложения за изменения в нормативната база, в закони, които да са в съответствие с това, което вие вече сте констатирали и което, разбира се, би работило в интерес на гражданите на Република България. В тази посока има още какво да се направи. Вие имате капацитет и опит, вашите сътрудници са достатъчно компетентни и биха могли да правят такива предложения и ние, както каза колежката, да ги облечем в съответната законова форма, така че да сме си взаимно полезни в интерес на гражданите на Република България. Смятам, че докладът, както е разработен и представен, не само заслужава нашето внимание, а и одобрение и смятам, че би могъл в този вид да бъде внесен в Народното събрание за сведение и евентуално одобрение.”
Йордан Бакалов, председател на Комисията за защита на правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, каза: „Само с едно изречение да наблегна на нещо, което в изказванията на моите колеги прозвуча. На какво да дадем приоритет? Дали на гражданските права и свободи или пък на нашата сигурност. Естествено, едното без другото не може.
Аз и моите колеги, както ги чухте, всеки един от нас е за това, а и препоръките на Европейския парламент са точно такива - да се дава приоритет на правата на човека и на развитието на демократичното общество. От тази гледна точка аз не мога да не бъда доволен и от изказванията на моите колеги, тъй като всички, които се изказаха досега, са от различни политически сили, т.е. мислим еднакво. Аз, като председател на Комисията, мога да препоръчам на моите колеги да приемем доклада така, както миналата година и така, както е по Закона за омбудсмана - да приемем доклада за сведение, както и да го предложим на самата зала да го приеме за сведение.”
Аз и моите колеги, както ги чухте, всеки един от нас е за това, а и препоръките на Европейския парламент са точно такива - да се дава приоритет на правата на човека и на развитието на демократичното общество. От тази гледна точка аз не мога да не бъда доволен и от изказванията на моите колеги, тъй като всички, които се изказаха досега, са от различни политически сили, т.е. мислим еднакво. Аз, като председател на Комисията, мога да препоръчам на моите колеги да приемем доклада така, както миналата година и така, както е по Закона за омбудсмана - да приемем доклада за сведение, както и да го предложим на самата зала да го приеме за сведение.”
Депутатът Румен Петков каза: „Аз по принцип мисля, че колегите, които досега коментираха доклада за неговите качества и за постигнатото от омбудсмана и като цяло от институцията за последните години с натрупвания на ресурс на обществено доверие са достатъчно ясни и категорични като настроение и нагласа в състава на трите комисии за подкрепа на доклада и за внасянето му в пленарна зала. Може би е добре да отчетете, г-н Ганев, а и всички колеги, една такава много сериозна, според мен, необходимост от участие на омбудсмана и институцията в предварителните дискусии по законопроекти, които много очевидно, много пряко са свързани с правата на човека. Аз бих казал с държавното устройство от гледна точка на координацията между правоохранителните и правораздавателните органи, готовността ни като държава, ако щете като парламент, да се грижим за достойнството на хората. Иначе считам, че докладът е достатъчно сериозен и привлича вниманието върху един ключов въпрос – новото качество на живот в общините, където като че ли въпросът с готовността на отделния гражданин да търси своите права и това, че има право на добро управление, не са така популярни, както най-общо казано в областните центрове. Мисля, че с това, което г-н Бакалов каза можем да приключим дискусията и да се обединим около необходимостта да бъде подкрепен и внесен в зала този отчет.”
Гиньо Ганев сподели, че и без да има законодателна инициатива по закон, съществуват много възможности една добра идея да стигне до парламента. Той определи като привилегия липсата на административна власт и подчерта моралната власт и авторитета на омбудсмана като водещи в неговата работа.
След обстойна дискусия, парламентарните комисии по Правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, по Регионална политика и местно самоуправление и по Културата, гражданското общество и медиите единодушно приеха за сведение Доклада на омбудсмана на Република България за 2009 г.
