На 29 март 2010 г. омбудсманът на Република България Гиньо Ганев внесе в 41-то Народно събрание своя Годишен доклад за дейността на институцията през 2009 г. онасловен: „Правото на достоен живот, кризата в икономиката и дългът на държавността”.
Това е петият годишен доклад, с който омбудсманът се обръща към Народното събрание. Както и досега, този доклад няма само отчетен характер. Това е акт, с който се поставят на вниманието на законодателната, а и на изпълнителната и местната власт, от гледище на правата на гражданите, тенденции и проблеми, които изискват нормативни и управленски решения.
Омбудсманът подчертава със загриженост задължението на органите на властта и техните администрации да спазват правата на човека, защото натрупаните факти през последните няколко години показват, че то или не се съзнава в еднаква степен, или даже не се разбира като ангажимент на различните нива на държавната власт – от националните институции до най-малките общински структури. Липсата на добра правозащитна култура, като фундаментална част от административния капацитет на публичните институции, е тревожен и даже хроничен проблем на много административни и управленски нива.
Човешките права и особено правата на хората с увреждания и на другите уязвими групи, трябва да се превърнат в център на политиките на държавно и общинско ниво. Това с особена сила се отнася за ситуация, като днешната, в която държавата изпитва сериозни и обективни трудности в резултат на икономическата криза. Омбудсманът подчертава дългът на органите на властта да спазват правата на гражданите без да ги поставят в зависимост от фискалните ограничения или пък от преобладаващите обществени нагласи.
В условията на тежка и задълбочаваща се икономическа рецесия, държавата неизбежно се изправя пред обективната необходимост да ограничава драстично бюджетните разходи, да прави съкращения в бюджетната сфера, да преформулира политики и управленски мерки. Целият въпрос, според омбудсмана, е в мярата и критериите, по които това се прави. Омбудсманът подчертава, че подобни трудни управленски решения не трябва да се преценяват единствено от гледище на фискалната целесъобразност. Много от тях, особено в социалната сфера, засягат пряко осъществяването на правата на гражданите.
В доклада за 2009 г. омбудсманът настоява органите на властта да търсят и намират справедливия баланс между обективно необходимите бюджетни ограничения, наложени от икономическата рецесия и правата на гражданите. Към ограничаване на социалните услуги за уязвимите групи или пък на други сфери, които най-пряко засягат правата на гражданите или правата на детето, трябва да се пристъпва само в най-краен случай и то при условие, че са изчерпани всички други възможности за съкращаване на бюджетните разходи.
Омбудсманът подчертава и тежкият дълг на държавата към правата на хората с увреждания - недостъпната за тях жизнена среда в много от българските градове и села, недостатъчно ефективните социални политики и липсата на държавна воля да се ратифицира и да влезе в сила и за България най-после Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
През 2009 г. омбудсманът изгради система за мониторинг на доброто управление в местната власт и индекс на доброто управление с намерението да ги превърне в постоянно средство за граждански контрол върху местните администрации. Националният индекс на доброто управление в местната власт за 2009 година е 48,77 пункта (по скала от 1 до 100). Съгласно методологията за измерване на този индекс, посочената стойност за 2009 г. разкрива сравнително ниски резултати от прилагането на принципите на добро управление в местната власт.
Гражданският контрол за спазване на правата на детето, за децентрализацията на социалните услуги и деинституционализацията на деца е друг основен акцент в дейността на омбудсмана за 2009 г.
Специално внимание в доклада е отделено на случаите на нарушени права от полицейските органи и на правата на имигрантите и на хората в затворени институции – лишени от свобода, хора с ментални увреждания.
Обстойно са разгледани и резултатите от проверките на омбудсмана по многобройните жалби, свързани с прояви на лоша администрация в сферата на градоустройството и проблемите на собствеността; с правото на достъп до качествено образование; правото на добра администрация и правото на чиста околна среда.
През 2009 г. омбудсманът е участвал в 6 дела пред Конституционния съд, като 4 от тях са образувани по негово искане – по повод предвидената в Закона за енергетиката „сградна инсталация”, която се заплаща от потребителите на топлофикациите, за въведеният данък ДДС върху адвокатската защита, за разпоредби от ГПК, които накърняват правото на защита и др.
През 2009 г. до омбудсмана са подадени 2686 оплаквания, които са с 12% повече в сравнение с 2008 г.
От 2005 г. до 31.12.2009 г. до омбудсмана са отправени общо 11 453 жалби и сигнали.
Най-много оплаквания до омбудсмана и през 2009 г., както и през предходните години, постъпват от граждани от София-град – 1 054. Следват област Варна – 167, Пловдив – 166, Бургас и Велико Търново – по 96, Русе – 81, Плевен – 78, Благоевград – 74, област Враца и Стара Загора – по 72.
Оплакванията от граждани от София-град отново най-често са свързани с предоставянето на обществени услуги – 30 %, следват социални дейности –15%, а на трето място – проблемите на собствеността – 13%.
По 94 % от постъпилите до 31.12.2009 г. жалби проверката на омбудсмана е приключила, а по останалите 6 %, които са случаи с по-висока обществена и правна сложност, омбудсманът продължава своята работа.
