През последните седмици в страната се създаде напрежение по повод на приетите промени в Закона за здравното осигуряване, с които се въвежда задължителност на Европейската здравноосигурителна карта при пътуване и пребиваване на български граждани в държавите-членки на Европейския съюз. Недоволството на гражданите е засилено и от разпространената в медиите информация, че от 1 април 2010 г. българските граждани, които не притежават Европейска здравноосигурителна карта няма да могат да пътуват извън страната.
По този повод, като независим конституционен орган, създаден да бди за спазването на правата на гражданите, омбудсманът извърши проверка. С убеждението, че върховенството на закона може да се гарантира реално само в съчетание с върховенството на правата на човека, омбудсманът изразява следната позиция:
С промените в Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, в сила от 18.12.2009г., се въвежда задължителност на Европейската здравноосигурителна карта /ЕЗОК/ при пътуване и пребиваване на български граждани в държавите-членки на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл. 80г, ал.2 от ЗЗО всеки здравноосигурен български гражданин трябва да притежава ЕЗОК при напускане на страната.
Омбудсманът категорично подчертава, че с въведената задължителност на ЕЗОК при напускане на страната се нарушава правото на свободно придвижване на българските граждани и се посяга на права и свободи, гарантирани от Конституцията и международните актове, по които Република България е страна.
Относно нарушаване на конституционното право на свободно придвижване на българските граждани, закрепено в чл.35 от Конституцията на Република България, доразвито в Закона за българските лични документи
Правото на свободно придвижване е установено и гарантирано в разпоредбата на чл.35 от Конституцията на Република България. Същността на това право се изразява в свободния избор на всеки гражданин, когато прецени, да напуска територията на Република България при условия, определени със закон. Въз основа на конституционната разпоредба законодателят е предвидил административен ред за напускане и завръщане на територията на Република България.Единствените ограничения съгласно конституционния текст са допустими само в изключителни случаи – когато се застрашава националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.
Съгласно чл.23, ал.2 от Закона за българските лични документи, всеки български гражданин има право да напуска страната само с основния идентификационен документ за самоличност – лична карта и да се завръща с нея през вътрешните граници на Република България с държавите-членки на ЕС. Българските граждани могат да напускат и да се завръщат на територията на страната и с валиден паспорт. Принципите, заложени в разпоредбата на чл.23, ал.3 от Закона за българските лични документи, са получили своето развитие и конкретизация с нормите на чл.75 и чл.76 от същия закон, уреждащи случаите на налагане на забрана за напускане на страната. Всеки друг документ, въведен като задължителен за напускане на страната, без изрично да е предвиден в административния ред на Закона за българските документи за самоличност, противоречи на упражняването на правото на свободно движение на хора.
Очевидно е, че въведеното задължение за притежание на ЕЗОК при пътуване извън територията на страната не е свързано с националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на другите граждани. В случая законодателят не само прекомерно и необосновано ограничава право на българските граждани, но и въвежда задължителност на документ при напускане на страната, който по своята същност има препоръчителен характер.
Относно съответствие с международните актове, по които Република България е страна
Омбудсманът смята, че установената рестрикция в разпоредбата на чл.80г, ал.2 от Закона за здравното осигуряване влиза в противоречие с правото на свободно движение на хора, закрепено с Договора за създаване на Европейската общност /заменен с Лисабонския договор/, което е една от четирите основни свободи на Европейския съюз.
Съгласно чл. 45 от Хартата за основните права на Европейския съюз „всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите-членки“.
Всеобщата декларация за правата на човека /чл.13/ и Международния пакт за граждански и политически права /чл.12/ гарантират и защитават правото на свободно придвижване на всички лица.
Принципите за свободно придвижване са доразвити и регламентирани в Директива 2004/38/ЕО относно правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки. Съгласно чл. 4 от Директива 2004/38/ЕО „.....всички граждани на Съюза с валидна карта за самоличност или паспорт......., имат правото да напускат територията на държава-членка, за да пътуват до друга държава-членка.”
Омбудсманът с категоричност отбелязва, че с чл.80г, ал.2 от Закона за здравното осигуряване се нарушават конституционни и законови права на българските граждани и се ограничава техния свободен избор.
Относно същността на Европейската здравноосигурителна карта
Омбудсманът припомня, че създаването на Европейската здравноосигурителна карта се инициира от държавните и правителствени ръководители на страните-членки на Европейския съюз по време на Европейския съвет в Барселона през март 2002 г. Приема се план за действие, целящ отстраняването на препятствията пред географската и професионална мобилност в рамките на Съюза. Едно от решенията, свързани с улесняването на свободното движение на хора, се отнася до създаването на Европейската здравноосигурителна карта. Ползването на такава карта е уредено съгласно Правилата за координация на системите за социална сигурност на Европейския съюз.
Всички граждани на Република България с непрекъснати здравноосигурителни права имат право на спешна и неотложна медицинска помощ във всички страни от Европейския съюз. За да се възползват от това си право, се нуждаят от Европейската здравноосигурителна карта.
При необходимост от оказване на спешна и неотложна медицинска помощ гражданите на ЕС имат право на избор – да се възползват от облекченията на ЕЗОК, от нарочно направена медицинска застраховка или да заплатят за оказаната медицинска помощ.
Омбудсманът констатира, че българските граждани не са достатъчно запознати със същността и условията на издаване на Европейската здравноосигурителна карта, както и с възможностите, които тя предоставя.
* * *
Омбудсманът на Република България, воден от разбирането си, че върховенството на правата на човека е фундамент на Общия европейски дом, а държавата и нейните органи трябва да зачитат тези права, предлага на Народното събрание да обсъди и приеме изменение на чл.80г, ал.2 от Закона за здравното осигуряване, с което да се предвиди Европейската здравноосигурителна карта да бъде препоръчителен, а не задължителен документ при пътуване и пребиваване в държава-членка на Европейския съюз.
Препоръчавам, освен това, компетентните държавни органи да организират целенасочена разяснителна кампания за здравноосигурителните права на българските граждани в Обединена Европа.
22 януари 2010 г.
ОМБУДСМАН НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ :
Гиньо Ганев
