офия, 31 май 2009г.
След като беше сезиран от многобройни граждански организации, народни представители и отделни граждани и след обстойна дискусия с участието на изтъкнати правници в своя Консултативен съвет, омбудсманът на Република България Гиньо Ганев внесе в Конституционния съд искане да бъдат обявени за противоконституционни отделни текстове от Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. 19/2009 г.), тъй като нарушават правата на гражданите.
Според омбудсмана правото на собственост и нейната неприкосновеност, принципът на правовата държава и правото на защита, установени с Конституцията се нарушават от разпоредбите на чл. 113 и на пар. 5 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство (ЗКН). Както е известно чл. 113 от ЗКН предвижда, че възмездни сделки с движими културни ценности се извършват само ако са идентифицирани и регистрирани по реда, предвиден в този нов закон, а сделките с културни ценности национално богатство – само след писмено уведомяване на министъра на културата. В този случай, според закона, държавата има право в 7-дневен срок да ги придобие при същите условия като първи купувач чрез министъра на културата и едва ако държавата не упражни това свое право сделка може да се извърши с друго лице. Тези процедури и изисквания, според омбудсмана ограничават правото на свободно разпореждане със собствеността и нарушават както чл. 17 от Конституцията, така и чл. 1 от Допълнителния протокол към Европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи относно защитата на собствеността.
Наред с това, ЗКН отнема правото на лицата, които владеят подобни вещи да се позовават на придобивна давност, когато доказват правото си на собственост върху тях. Проблемът от конституционно гледище, според омбудсмана, произтича от факта, че още през 1998 г. с изменения на Закона за държавната собственост паметниците на културата от национално и световно значение са трансфомирани от публична в частна държавна собственост. В същото време Законът за собствеността позволява вещи, които са държавна или общинска частна собственост да бъдат придобивани по давност. С други думи, с оспорената от омбудсмана разпоредба на ЗКН на практика се отнемат вече придобити, при това напълно в съответствие с действащата в периода от 1998 г. до влизането на ЗКН в сила, права. На практика лицата, които по легитимен начин са станали собственици на движими културни ценности, чрез последващ закон са подложени от държавата на принудително отчуждаване за държавни нужди без обаче да са налице условията, които предвижда Конституцията за това – след предварително и равностойно обезщетение (чл. 17, ал. 5).
Омбудсманът смята, че е недопустимо от гледна точка на принципите на правовата държава и върховенството на закона, прогласени от самата Конституция, държавата да налага неблагоприятни последици за гражданите, които са действали в съответствие с действащата нормативна уредба. Когато със закон е предоставена възможност да се придобива по давност определена категория вещи (в случая движими археологически културни ценности), не може с последващ закон да се прогласи неприложимост на тази давност при установяването на правото на собственост върху тях. Подобен законодателен подход накърнява правната сигурност и предвидимостта на нормативната уредба, като основни характеристики на правовата държава.
След като беше сезиран от многобройни граждански организации, народни представители и отделни граждани и след обстойна дискусия с участието на изтъкнати правници в своя Консултативен съвет, омбудсманът на Република България Гиньо Ганев внесе в Конституционния съд искане да бъдат обявени за противоконституционни отделни текстове от Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. 19/2009 г.), тъй като нарушават правата на гражданите.
Според омбудсмана правото на собственост и нейната неприкосновеност, принципът на правовата държава и правото на защита, установени с Конституцията се нарушават от разпоредбите на чл. 113 и на пар. 5 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство (ЗКН). Както е известно чл. 113 от ЗКН предвижда, че възмездни сделки с движими културни ценности се извършват само ако са идентифицирани и регистрирани по реда, предвиден в този нов закон, а сделките с културни ценности национално богатство – само след писмено уведомяване на министъра на културата. В този случай, според закона, държавата има право в 7-дневен срок да ги придобие при същите условия като първи купувач чрез министъра на културата и едва ако държавата не упражни това свое право сделка може да се извърши с друго лице. Тези процедури и изисквания, според омбудсмана ограничават правото на свободно разпореждане със собствеността и нарушават както чл. 17 от Конституцията, така и чл. 1 от Допълнителния протокол към Европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи относно защитата на собствеността.
Наред с това, ЗКН отнема правото на лицата, които владеят подобни вещи да се позовават на придобивна давност, когато доказват правото си на собственост върху тях. Проблемът от конституционно гледище, според омбудсмана, произтича от факта, че още през 1998 г. с изменения на Закона за държавната собственост паметниците на културата от национално и световно значение са трансфомирани от публична в частна държавна собственост. В същото време Законът за собствеността позволява вещи, които са държавна или общинска частна собственост да бъдат придобивани по давност. С други думи, с оспорената от омбудсмана разпоредба на ЗКН на практика се отнемат вече придобити, при това напълно в съответствие с действащата в периода от 1998 г. до влизането на ЗКН в сила, права. На практика лицата, които по легитимен начин са станали собственици на движими културни ценности, чрез последващ закон са подложени от държавата на принудително отчуждаване за държавни нужди без обаче да са налице условията, които предвижда Конституцията за това – след предварително и равностойно обезщетение (чл. 17, ал. 5).
Омбудсманът смята, че е недопустимо от гледна точка на принципите на правовата държава и върховенството на закона, прогласени от самата Конституция, държавата да налага неблагоприятни последици за гражданите, които са действали в съответствие с действащата нормативна уредба. Когато със закон е предоставена възможност да се придобива по давност определена категория вещи (в случая движими археологически културни ценности), не може с последващ закон да се прогласи неприложимост на тази давност при установяването на правото на собственост върху тях. Подобен законодателен подход накърнява правната сигурност и предвидимостта на нормативната уредба, като основни характеристики на правовата държава.
