Становище на омбудсмана по повод жалбите от адвокатите на Пламен Галев и Ангел Христов

Становище на омбудсмана по повод жалбите от адвокатите на Пламен Галев и Ангел Христов

София, 16 септември 2009г.

Вчера в канцеларията на омбудсмана постъпиха две жалби от адвокатите Менко Менков и Йордан Киров, съответно пълномощници на Ангел Христов и Пламен Галев. Юристите твърдят, че са нарушени правата на техните довереници и искат съдействие от омбудсмана за премахване на тези нарушения.


Омбудсманът направи проверка по случая и още вчера, 15.09.2009 г., обяви публично своето становище в предаването „Нещо повече” на програма „Хоризонт, БНР.


Днес становището беше предоставено в писмен вид на жалбоподателите:


„Омбудсманът разгледа фактическите и правните основания за продължаващото задържане на Пламен Галев и Ангел Христов и констатира, че в случая е налице нарушение на режима на задържане.


От юридическа гледна точка чл. 54 от Закона за избиране на народни представители (ЗИНП) предвижда предизборната кампания да започне 21 дни преди изборния ден, като в случая това е 14.06.2009 г. По време на предизборната кампания регистрираните кандидати за народни представители, каквито са Пламен Галев и Ангел Христов, видно от решения на Централната избирателна комисия и Районната избирателна комисия – Кюстендил, не могат да бъдат задържани и привличани към наказателна отговорност (чл. 53 ЗИНП). С регистрацията си лицето придобива имунитет за периода на предизборната кампания. 

 Омбудсманът счита, че задържането на Пламен Галев и Ангел Христов след 14.06.2009 г. е незаконно, тъй като наказателната неприкосновеност настъпва по силата на закона.


Един от основните принципи в наказателното производство, предвиден в чл.17, ал. 5 от НПК е неприкосновеността на личността, което означава, че всеки гражданин, който е незаконно лишен от свобода трябва да бъде освободен.


Съгласно разпоредбите на НПК, когато лицето придобие имунитет, наказателното производство се спира, като се отменят взетите по отношение на него мерки за процесуална принуда.


Органът, компетентен да отмени тези мерки за процесуална принуда, е съответно органът, пред който се развива наказателното производство. В случая това е компетентният съд.

Съгласно основните принципи на правната система, както и Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, правомощията на омбудсмана не се отнасят до осъществяването на съдебната власт от съда, прокуратурата и следствието. Омбудсманът не може да променя или отменя актове на съдебната власт, нито да се намесва във формиране на решенията на тези органи.


Но становищата на омбудсмана и неговите препоръки, основани на извършени от него проверки, трябва да се имат предвид от съответните органи. Те са израз на независимия граждански контрол, който се противопоставя на всякакви опити да се нарушават или само застрашават правата на човека и гражданина”.