София, 5 ноември 2008 г.
Гиньо Ганев призова Министерството на земеделието и храните и Народното събрание час по-скоро да се разработи и приеме Национална стратегия за развитие на млечното животновъдство в България. Тя да бъде насочена към синхронизиране на селскостопанската политика на България с общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Това е предложението в Становището-Доклад, изготвено от екипа на омбудсмана и представено на дискусия днес. Становището е озаглавено "Инерция в управлението или модернизация и ясни правила за развитието на млечното животновъдство в България".
Омбудсманът предлага още създаването на оптимални условия за ефективното функциониране на животновъдното стопанство,
оптимизиране на системата за финансиране, регламент върху ролята
на държавата в организацията и управлението на сектора.
Омбудсманът предлага и саморегулация на животновъдния сектор, чрез стимулиране на дейността на неправителствените организации, както и усъвършенстване на нормативната база, регламентираща дейностите в бранша. Целта е да се създадат оптимални условия за неговото развитие.
Българското животновъдство е раздробено, рязко намалява броят на животните, затруднени и слабо ефективни са дейностите по селекцията. Това са част от констатациите, които омбудсманът Гиньо Ганев прави в становище под формата на доклад. Документът беше представен днес на дискусия, в която участваха представители на изпълнителната власт, на браншовите организации, учени, преподаватели и синдикалисти.
В доклада, който ще бъде предоставен на Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на земеделието и храните, омбудсманът прави шест констатации за сектора животновъдство, за преодоляването на които той препоръчва система от мерки, подходи и конкретни дейности. Няма нито една стратегия, която досега да е била представена в Министерски съвет и той от своя страна да я внесе в Народното събрание за одобрение, посочи омбудсманът.
В Становището-Доклад е отбелязано, че се забавя създаването на единна индентификационна система за европейско субсидиране на бранша. Сегашното субсидиране на животновъдите е на база на обработваема площ, а фермерите не разполагат със земя. Процедурите за субсидиране не са достатъчно ясни, смята още омбудсманът. Той уточни, че изводите са направени на състоялата се преди два месеца кръгла маса по проблемите на млечното животновъдство у нас. В нея участваха около 100 души и за първи път на тази дискусия се събраха всички заинтересовани по проблема хора и това я прави уникална.
Като изход от ситуацията омбудсманът предлага да се разработи Национална стратегия за развитие на млечното животновъдство, която трябва да предложи модел на този бранш. Разработването на стратегията трябва да е съпроводено с широка обществена дискусия и документът трябва да се приеме от Народното събрание, настоява омбудсманът. Според него, необходимо е и незабавно да се разработи кризисен план за млечното животновъдство, като животновъдните стопанства получат земя от държавата за ползване.
Идентификационната система за здравословния статус на животните не е системата за плащане на евросубсидии към животновъдите, посочи на дискусията генералният директор на Националната ветеринарно-медицинска служба д-р Жеко Байчев. Според него, за да може да ползва тази система за плащане на европейски субсидии на глава животно, Разплащателната агенция трябва да я подобри. Той отново призова фермерите да изпълнят задължения си и да подадат информация за движението на животните им.
В днешната дискусия участваха представители на МЗХ, Националната ветеринарно-медицинска служба, Националната служба за съвети в земеделието, браншовите организации, научните институти, вузове и синдикалисти.
