PressCenters.com

22 май 2008г.

В Народното събрание бе внесен законопроект за лобизма. Неговото разработване бе предвидено в антикорупционната стратегия на Министерския съвет и по общо съгласие омбудсманът на Република България Гиньо Ганев бе ангажиран с работата по него. В пряко сътрудничество с председателя на парламентарната Комисия за борба с корупцията Бойко Великов се създаде междуведомствена работна група, в чийто постоянен състав се включиха Борислав Цеков, главен секретар на омбудсмана, Димитър Токушев, член на Висшия съдебен съвет (понастоящем член на Конституционния съд), Теодора Петкова, съветник в кабинета на Меглена Кунева, Елена Петкова, парламентарен експерт, Валерий Русанов, Фондация АКСЕС, Диана Ковачева, директор на „Прозрачност без граници”, Рени Николова, Сдружение „Журналисти срещу корупцията” и др. По отделни въпроси бяха привличани и други експерти и граждански представители.

Като база за разработката на проекта бе взет законопроекта на народния представител от 39-то НС Б.Цеков от 2002 г., който бе доразвит и осъвременен, с оглед на новите политики, актове и инициативи на Европейската комисия през последните години. Законопроектът бе обсъждан неколкократно от депутатите в Комисията за борба с корупцията и с представители на граждански, браншови и работодателски структури. Работната група проведе консултации на експертно ниво с Европейската комисия.

В мотивите на законопроекта се изтъква, че развитието на демократичните институции в нашата страна, както и необходимостта от усъвършенстване на антикорупционните мерки и механизми, обуславят и необходимостта от нормативни правила и процедури за изваждане "на светло" на различите специални интереси, които в една или друга степен се опитват да въздействат върху решенията на държавните органи и обществената политика въобще.

Лобирането е онази част от процеса на застъпничество в полза на определени интереси, която е насочена изцяло към въздействие върху държавните институции при вземането на управленски решения на законодателно или административно ниво. Това е присъща на демократичния и плуралистичен политически процес практика, независимо дали се осъществява от отделни граждани, фирми, неправителствени организации, бизнес асоциации или консултанти, работещи от името на такива структури. В основата и стои индивидуалното конституционно право на всеки гражданин да отправя петиции и предложения до държавните органи (чл. 45 от Конституцията на Република България). Когато обаче такава дейност се осъществява от името на друго лице срещу заплащане или пък от страна на юридически лица (търговски дружества, бизнес асоциации, неправителствени, съсловни и други организации) тя следва да се осъществява на базата на нормативно установени принципи и правила за информиране на обществеността от страна на държавните институции. По този начин се създават допълнителни гаранции за разширяване на прозрачността в управлението и за ограничаване на корупционните практики.

Регламентацията на лобизма е част от „триадата” правила, които осигуряват прозрачност на политическия процес:

- правила за прозрачно финансиране на партиите и предизборните кампании;

- етични стандарти в работата на народните представители, които предвиждат механизъм да предотвратяване на конфликт на интереси в парламентарната дейност и регистър на деловите интереси на депутатите, както и публичност на имущественото състояние на висшите длъжностни лица;

- правила за лобизма, гарантиращи информираност на обществото за лицата и организациите, които се стремят да въздействат върху приемането на нормативни актове.

Както се изтъква в доклада на Експертната среща по проблемите на предотвратяването на конфликта на интереси в публичната служба в рамките на Организацията за икономически сътрудничество и развитие (ОИСР) от 26-27.01.2006 г, в политическия дневен ред на все повече държави се поставя въпроса за регламентация на лобизма. Същевременно, няма единна дефиниция на обхвата на понятията „лобист” и „лобистка дейност”.

В редица държави лобизмът е подчинен на строги нормативни правила за регистриране, разкриване на информация и публичност на лобистите и осъществяваната от тях лобистка дейност. Най-модерна и разгърната в това отношение е уредбата във федералното и щатското законодателство на САЩ. Развита правна уредба съществува и в други държави като Канада, Австралия и Мексико.

В Европейския съюз и в някой от неговите държави-членки също вече съществуват наченки на правна регламентация на лобистката дейност. За разлика от т.нар. американски модел на регламентация на лобизма, който предвижда стриктни задължения за лобистите за разкриване на информация за целите и бюджета на своята дейност, европейската практика на този етап се основава на минимални и в голяма степен неформални стандарти за провеждане на консултации със заинтересованите страни в процеса на подготовка на общностната политика. Така например, в приетите от Европейската комисия на 11 декември 2002 г. „Общи принципи и минимални стандарти за консултации със заинтересованите страни от страна на Комисията” (General principles and minimum standards for consultation of interested parties by the Commission , COM(2002)704), между другото, се казва:

„Откритостта и отчетността са важни принципи за поведение на организациите, когато те искат да дадат своя принос при формиране на политиката на ЕС. Затова трябва да е видимо:

- кои интереси те представляват и,

- доколко са представителни.

Заинтересованите страни, които желаят да представят коментари по предложения на Комисията следователно трябва да са готови да предоставят такава информация на Комисията и на обществеността.”

Европейската комисия е прилага режим на доброволно вписване в специален регистър CONECCS. Този регистър обхваща организациите на гражданското общество в широк смисъл, в т.ч. синдикати, работодателски организации, неправителствени асоциации и фондации, потребителски сдружения, бизнес асоциации и др.

В Европейския парламент е предвидена акредитационна система за всички лица и организации, които искат да имат достъп до институцията. В регистър, достъпен чрез Интернет, се вписват всички физически лица, на които е издаден едногодишен пропуск, организацията, която представляват или фирмата, за която работят.

От страните-членки на ЕС нормативни правила за лобизма са приети в Германия, Полша и Литва. В процес на обсъждане са и законопроекти в Словакия, Унгария, Ирландия.

В Германия, всяка година Бундестагът публикува списък на всички лица и организации, които искат да изразяват позиции и мнения по законодателни въпроси. Публикува се следната информация: име и седалище, състав на управителните органи, сфера на интереси, брой на членска маса, имена на представители. Само регистрирани по този начин лобисти могат да бъдат изслушвани от парламентарните комисии или да получават постоянен пропуск за достъп до сградата на Бундестага.

Законът за лобизма в Полша влезе в сила през март 2006 г, а в Литва е в сила от 1 януари 2002 г. Те в голяма степен се основават на американския модел на задължително регистриране и разкриване на информация от лобистите.

Различията между американския и европейския модел се обуславят от отликите в институционалната структура и процеса на вземане на решения в институциите на Европейския съюз и в САЩ, и не на последно място в особеностите на политическата култура. Тенденцията и общественият натиск в Европа е насочен към постепенно „американизиране” на регулациите на лобизма на ниво институции на ЕС. На 3 май 2006 г. Европейската комисия публикува Зелена книга „Европейска инициатива за прозрачност”, в която се поставят на широка обществена дискусия формите и механизмите за осигуряване на публичност на лобистката дейност.

В този контекст, целта на изготвения под егидата на омбудсмана законопроект, е да създаде механизъм за информиране на обществеността за лобистката дейност на широк кръг организации и лица. Чрез увеличаване на прозрачността в процеса на подготовка, обсъждане и приемане на нормативни актове без съмнение ще бъде ограничено полето на задкулисния натиск за реализиране на различни частни индивидуални или групови интереси. Следва да се има предвид, че ефекта от приемането на този закон ще бъде съществено ограничен, ако не бъдат въведени и нормативни правила за предотвратяване на конфликт на интереси в работата на депутатите и въвеждане на регистър на техните делови интереси (т.нар. етичен кодекс на народните представители).

В проекта се предвижда законодателната и изпълнителната власт, както и органите на местното самоуправление да осигуряват публичност и информация за лицата и организациите, които участват в заседания на комисии, имат достъп до сградите на парламента или се срещат с представители на изпълнителната власт или на общинските съвети по повод подготовката и приемането на нормативни актове. Предлага се Народното събрание да поддържа публичен регистър, достъпен чрез Интернет, на всички лобисти, както и на лицата, които имат достъп до сградите на парламента като сътрудници на народни представители. Аналогично е възложено на Министерския съвет и на общинските съвети да приемат наредби, уреждащи създаването на такива регистри съответно в системата на изпълнителната власт и в органите на местно самоуправление.

Законопроектът цели да осигури прозрачност при осъществяване на легитимно лобиране в полза на определени граждански или бизнес интереси, представлявани от организации или отделни лица по отношение на законодателния процес.

Предложени са и някои конкретни забрани и ограничения за извършване на лобистка дейност и за дарителство от лобисти в полза на публични служители, политически партии или коалиции.