Чижов е цинично прав. На власт в България са бившите комунисти и агенти на Държавна Сигурност, които преди демократичните промени бяха политически васали на СССР, а след това станаха икономически васали на руския мафиотски бизнес. Коленопреклонничеството им пред Кремъл се проявява по много начини, всичките в ущърб на националното достойнство и интерес.
Президентът, бивш агент на Държавна Сигурност с псевдоним Гоце лети с повод и без повод до Москва. Премиерът Станишев, бивш съветски гражданин покорно чака три часа за аудиенция при Путин в Сочи. Сключват се договори за газопровод, петролопровод и нов руски АЕЦ. Предоговаря се в полза на Газпром очевидно изгоден за България договор сключен още от демократичната десница.
Икономическият министър Румен Овчаров е водеща фигура в тези тайни преговори, а когато Путин идва в България руската преса без никаква дипломатичност съобщава, че бащицата е отишъл в София да си напазарува на едро цялата страна.
Междувременно в България цъфтят организираната престъпност и корупцията. Роят се олигархчета по руски образ и подобие.
След няколко предупреждения от Брюксел се стигна до блокиране на еврофондове, за да не влязат директно в джобовете на крадците.
Този прецедент, който по същество е бламиране на правителството, съвпадна с трудно постигнатия от ЕС компромис за антикризисен икономически пакет. Но вместо да се наведат и да се оттеглят, както би станало във всяка друга демократична страна, българските управляващи решиха да атакуват.
Премиерът заплаши ЕС с политически рискове. Президентът провидя атака срещу европейската левица, но това беше нищо в сравнение с изявлението на “агента на Газпром” Румен Овчаров.
От българския парламент, като председател на бюджетната комисия той призова България да не плаща стабилизационната вноска от 1.3% от БВП в общия план за спасяване на икономиките на ЕС, която всяка страна дължи на принципа на солидарността. Ако това се случи ще станем свидетели на изключително опасен и дестабилизиращ за ЕС прецедент.
Няма съмнение, че наглите български властници са способни да го направят, защото са притиснати до стената, но ще получат подкрепа от Кремъл, чийто стратегически интерес е да вкара разногласия и раздор между европейските страни.
Образно казано, троянският кон на Русия в ЕС побесня. Той цвили, хапе и хвърля къчове.
Дано в ЕС и в НАТО да поставят правилната диагноза и да отстрелят побеснялото животно. След икономическата карантина трябва да бъде обявена и политическа такава.
След тези злостни реакции на управляващите Европа може и би трябвало твърдо да заяви, че не желае да работи с това правителство. Да се предизвика оставката му отвън ще е изключително целесъобразен и навременен ход от гледна точка както на общественото, така и на общностното здраве.
публикувано в печатния брой на в-к Дневник от 01 декември 2008
публикувано в Courrier International брой 944 4-10 декември 2008
***
