Да припомним, че най-югоизточната точка на Стената се намираше в България при Резово, а от нея по протежение на цялата ни сухопътна граница се точи така наречения кльон – висока телена мрежа наклонена не към външния враг, а навътре, към гражданите на народната социалистическа република. Зад мрежата имаше широка изорана бразда. Това беше нашата, Българската стена.
Да се стигне до кльона без документ беше подвиг достоен за последните мохикани. През 80-те години граничната зона започваше при Ахтопол. Патрули, вишки и местни овчари спъваха мечтателите да стигнат до кльона и ако имат късмет да го прескочат, до свободния свят.
Теловете на кльона криеха хитроумна сигнална система. При най-малкото раздрусване граничарите от близките застави се вдигаха и търчаха към точката на сигнала. Самият кльон не следваше линията на границата, а беше на стотици метри преди нея. Идеята при построяването на това съоръжение е била следната: след като беглецът го прескочи и прекоси браздата той си мисли, че вече е в чужбина. Това го успокоява и той върви без да се крие, докато попадне в ръцете или под куршумите на граничарите.
Тези сухопътни препятствия, за които репресивния режим си мислеше, че са дълбока тайна, бяха добре известни дори и на най-аджамиите сред кандидат-бегълците. Логично те търсели път по вода, където няма телена мрежа. Затова бизнесът на Зангадор процъфтявал.
Никой не знае колко са били клиентите на Зангадор и колко от тях са оцелели. Според изследване на професора по политически науки Стефан Апелиус, поне 4 500 души са пробвали да минат Българската стена. Той смята, че най-малко 100 души са били убити. За сравнение на Берлинската стена са убити точно 134 бегълци.
Точната цифра за България не се знае, защото българските власти не желаят да дадат пълната документация. Усилията на Апелиус се сблъскват със стена от военни чиновници и бивши ченгета от службите, които все още са в Системата и блокират достъпа до архивите. Нищо чудно. Както войничетата, получавали отпуск за живи и мъртви бегълци, така и офицерите, които са давали заповедите още са живи. Вероятно някои от тях са действащи натовски офицери.
Последният германски гражданин застрелян от упор след като се е опитал да премине Българската стена е от 7 юли 1989 г., четири месеца преди падането на Берлинската стена.
Да се пише за кльона в минало време е грешно. Той си стои и действа. Днес ЕС дава средства за укрепването на Българската стена. Под благообразната терминология “укрепване на капацитета за охраняване на външната граница на Европейския съюз” се финансира същата концлагерна инфраструктура,на която са оставили кости неизвестен брой бегълци, застреляни в гръб или в лице от гардовете на развития социализъм. В момента тя пази Евросъюза от кандидат-бегълци прииждащи от Изток.
Не пробвайте да се снимате на фона на кльона както правят туристите в Берлин на фона на отломки от Стената. Теловете и до ден днешен се водят като някакъв стратегически обект и снимките са строго забранени. Можеха, както се казва, да разсекретят едно парче за музея, но не би. Българската стена и днес се ползва по предназначение, макар и в обратна посока.
Ако се вгледате ще видите, че наклонът на мрежата все още е навътре, към нас, към честващите днес 20 години от падането на Берлинската стена. Празникът от падането на нашата си Българска стена, която е както по границата, така и в архивите, тепърва предстои.
***
