Два етюда за наглостта
Вече стана демоде да се вадят кирливите ризи на червеното управление, но “другарите” са като вампирите – периодично трябва да им се набива дървен кол и да бъдат поливани със светена вода. Даже и това не е гаранция, че под сгърчената им мумифицирана гримаса не никнат нови зъби. За съжаление някои от тях продължават комфортно да смучат и в момента с очевидни протекции от сегашната власт.
Ето два кратки етюда базирани на изявления в медиите и установени факти. Единият случай придоби световна слава, а другият от местно значение, но и двата свидетелстват за това как социалистите безсрамно лъжат. Разликата е само в мащаба и в международния отзвук.
В средата на октомври 2008 г. световното издание на New York Times излезе с първа страница посветена на корупцията в България. Подробно е разказана схемата за ограбване на еврофондовете, патентована от БСП. Самоопределящият се като “потомствен социалист” Марио Николов получава 7 милиона от европроект, за да купи нови машини. Само че купува стари машини за жълти стотинки, пребоядисва ги и ги фактурира като нови. Разликата отива в джоба му и в партийната каса под формата на индивидуални дарения до 10000 лв, които са напълно законни. Николов щедро раздавал премии от по 10000 лв на работниците си, а те вместо да си купят коли и мебели изтичали да ги внесат по сметка на БСП.
На 16-ти октомври 2008 New York Times публикува мнението на Сергей Станишев. Червеният лидер обещава на целия цивилизован свят, че ако в партийната каса се намерят пари със съмнителен произход те ще бъдат дарени за благотворителност.
Година и половина по-късно Марио Николов има осъдителна присъда, но не се е чуло БСП, чийто лидер все още е Станишев да е спазила обещанието и да е дарила нечистите пари за благотворителност. Няма и да се чуе скоро, защото адвокатите на червените ще пледират презумпция за невинност докато Николов не бъде признат за виновен от последна инстанция, а това ще отнеме още няколко години.
Вторият етюд е за местния херой Петко Арнаудов, кмет на Царево. В края на миналото лято, насред кризата той се беше засилил да купува нова представителна кола Audi A6 Quattro за 80000 лв. “Карането на стари коли е популизъм за пред избирателите” – обяви смело Арнаудов, след като случаят излезе в медиите. След два дни темата влезе в централните новини и кметът би отбой. Той каза, че ще прекрати договора за колата и парите ще бъдат дадени за ремонт на детските градини.
Шест месеца по-късно общината все пак си купи нова кола Фолксваген “Пасат” за 50000 лв. Скромната “работна кола”, както я нарича общинската пресслужба е купена без обществена поръчка и не е много ясно с какви средства, след като парите за луксозното Ауди би трябвало да са отишли за детските градини. Междувременно Царево тегли 3 млн заем от банка ДСК, за да запуши дупките в бюджета. Шефът на клона на банката в града е и общински съветник…
Както се вижда, общото между двата случая е безсрамната лъжа. Но също и усещането за безнаказаност на партийните другари, което поне до днес не е смутено от контролните и разследващи институции. Това е така, защото Арнаудов може да разчита на солиден чадър от страна на висшето ръководство на ГЕРБ, а аферата “Николов-Стойков” е под чадъра на президента Първанов.
И докато бивши и настоящи управляващи играят на сляпа баба, наблюдавани зорко от европейските институции, сигурният губещ е надеждата на избирателите за нормалност и справедливост.
***
