Оправдаването на братя Галеви отекна чак до публикация във в-к Ню Йорк Таймс, което ще рече по целия свят. Анализаторите оценяват този факт като провал в борбата на правителството с престъпността. По-рядко се обръща внимание на работата на прокуратурата. Да припомним, че тя е независима от изпълнителната власт и дори при най-прилежно събрани доказателства, некачествената прокурорска работа може да доведе до провал на обвинението.
“Това, което се случва, ме кара да си мисля къде сме сбъркали и ние ли сме единствените, които сме сбъркали”, коментира главния прокурор Борис Велчев.
Ще му подскажем конкретно къде са сбъркали. Грешката е в скандалната прокурорка Първолета Никова, в чийто дом в Бургас ГДБОП залови отявлен мафиот. При задържането на Рангел Станчев грижовната прокурорка натъпкала в устата му шоколадови бонбони, за да предизвика диабетична криза и да го спаси от ареста. И точно така се случва.
Вместо да бъде разследвана за възпрепятстване на правосъдието, Първолета Никова е оставена да води знакови дела като това за Галеви и Красьо. И в това няма нищо случайно. Ако Борис Велчев иска не само да оправи тази грешка в системата, а да стигне и до нейния източник, то трябва да се захване със заместника си Камен Ситнилски.
От “няма нищо срещу Галеви” до “дискредитиране с противоправни средства”
Преди близо 3 години френско-немската телевизия “Арте” засне репортаж за феодалите Галеви, излъчен на 22 февруари 2008. Екипът снима и Ситнилски в кабинета му. “Нямаме нищо срещу тези хора” – отговаря видимо отегчения Ситнилски. “Но как така, те са си направили частен град” – питат французите. “Не работим по слухове” – отсича Ситнилски, после с гримаса на досада вдига телефона и вика подчинен прокурор. Пита го какво има в прокуратурата за Галеви и получава очаквания отговор, че “няма нищо срещу Галеви”.
В излъчения репортаж не попадат точно тези кадри със Ситнилски, защото почти същото казват и разследващите в Дупница – срещу Галеви няма сигнали, няма разследвания. Журналистите обаче си дават сметка, че чадър над Галеви има, включително и от страна на съдебната власт. В заключението на репортажа се казва, че системата е прогнила по цялата вертикала.
Вероятно този репортаж също е допринесъл за силния външен натиск да се разследват “дупнишките феодали”. В крайна сметка прокуратурата се задейства, но с твърде спорни методи. Това става ясно от думите на Ангел Христов (единият от братята Галеви), който на 7 декември 2008 прочете в предаването “Пропаганда” на Дарик Радио следните СМС-и: „До г-н Галев. Като представител на държавното обвинение считам за нужно да ви информирам относно проведена работна среща, при която от висш ръководен наш служител – К. С., бяха получени указания за вашето дискредитиране чрез противоправни методи и средства. Това противоречи на морално-етичните ми и професионални разбирания, което ме мотивира да се свържа с вас. Считам, че е недопустимо посредством монтирани и подхвърлени веществени доказателства да се провежда т. нар. борба с престъпността”, и още: „В краткосрочен план спрямо вас ще бъдат предприети репресивни действия, при които и чрез описаните преди това нерегламентирани методи, ще се цели вашето уличаване и задържане.”
Идентичността на “морално-етичния” симпатизант на Галеви остана загадка, но този СМС беше разтълкуван от Велчев като опит да се компрометира К.С. или Камен Ситнилски. Това стана в началото на 2009 г. след като в парламента Атанас Атанасов обяви, че човек с иницали К.С. е изпратил предупредителни СМС-и за подготвяния арест на шефката на НАП Мария Мургина. Атанасов каза също така, че Ситнилски е взел пари и призова за проверка. Но Велчев защити подчинения си с думите, че той “пречи на много хора”.
“Шерше ла фам”
Дали наистина Ситнилски е пречел на Галеви, каквото заключение може да се направи от въпросните СМС-и? Източници на Бивола от съдебната власт информираха, че в случая с дупнишките братя не е случайно нито дългото бездействие на Ситнилски, нито разбързването му да бъдат обвинени на всяка цена, даже и с “нерегламентирани” и “противоправни методи и средства”. Тук не става въпрос за борба с престъпността, а за чадър над Галеви и планирано осуетяване на осъдителната присъда. До момента планът върви успешно.
Важен елемент в този чадър е прокурор Първолета Никова. За нея се говори, че е лично протеже на Ситнилски. Именно на заместника на Борис Велчев тя дължала бързата си кариера: от следовател в Бургас, през прокурор в Средец (бившето Грудово), до градски прокурор в София. По време на главоломната си кариера лицеприятната магистратка винаги добре се ориентирала към “силните на деня” и към водещите фигури в системата, които да й осигуряват изкачването по стълбичлката.
Не е ясно с какви точно качества е блеснала младата бургаска следователка, за да бъде скоропостижно изтеглена именно в София и точно на нея да се възложат най-ключовите дела в държавата? Освен в “шоколадения казус” името и блесна и в явната издънка на прокуратурата по делото за убийството на студента Стоян Балтов, върнато от СГС за “съществени процесуални нарушения”.
Никова е нужна в корупционната система на съдебната ни власт, за да бъде “бушон” по провалянето на изключително важни дела като “Галеви” и “Красьо”, твърдят нашите източници. Жалкото е, че тези случаи са се превърнали в “барометър” на международната оценка за справяне с организираната престъпност и корупцията за новото българско правителство. Тук вече е ясно, че то се проваля. Най-парадоксалното е, че гаджето на един от “ония”, срещу които се очаква да се бори държавата, е главното острие на същата тази държава срещу същите “ония”. Т.е. Никова се води своеобразна контактна зона за мутри и магистрати.
Изводът е прост и абсурден – имиджа на България, на правителството, съдебната система и лично на Бойко Борисов дори в момента зависи от… една прокурорка проверявана от ВСС за контакти с мутри. Не че от въпросната проверка нещо ще излезе, имайки предвид състоянието на същия този ВСС, тоталното саботиране на изпълнителната от съдебната власт и десетилетните лобита във висшата институция на Темида у нас.
Работата на Никова по делото “Красьо” е достатъчно красноречив пример. Вместо дело за търговия с влияние и за раздаване на подкупи, в което да бъдат привлечени като обвиняеми зависимите от Красьо магистрати, имаме хилаво обвинение за укриване на данъци и лъжесвидетелстване.
Впрочем, още преди ВСС да се самосезира за Никова, прекият и началник, шефът на СГП Николай Кокинов я защити с думите, че нямал сигнали срещу нея и “кой с кого дружи са лични работи”.
Остава да гадаем дали проверката на прокурорката ще се случи преди или след оправдаването на Красьо.
***
