Приложените спрямо Ваньо Танов специални разузнавателни средства (СРС) са унищожени – твърдят източници от Съдебната палата. Поради това не може да се направи сравнение между СРС-тата и разпространените от в. “Галерия” записи.
Жалко, но всъщност това не е необходимо. Вече може да се отговори еднозначно на повечето повдигнати въпроси единствено на базата на експертиза на наличните записи.
– Изтеклите в пресата (пре)записи носят характеристиките на СРС, а именно:
Слушан е телефонът на Ваньо Танов и в два от разговорите записът започва преди повикващия тон на входящо обаждане (Борисов – Танов и Фидосова – Танов). Това може да стане технически само и единствено с апаратурата на МВР за СРС.
– Течът е станал чрез презапис с диктофон от оборудване за четене на СРС;
Работата със СРС-та е строго регламентирана и защитена. Директен презапис на звуковите файлове не е възможен. Те са криптирани и могат да се отварят/четат само от специална програма, само на определен компютър и само след идентификация с електронен подпис. Това позволява да се води електронен дневник (лог) за всяко отваряне и прослушване на файла. Програмата за прослушване на позволява монтаж и съответно нарушаване на целостта и идентичността на записите. Единственият начин да се свали записа е чрез презапис с диктофон в стаята за прослушване, в самата “Светая светих” на ДАНС или МВР.
Авторът не познава в детайли защитите на СРС-та на въоръжение в службите, но е близко до ума, че ако някоя от гореизложените защити липсва и е възможно да се презаписват произволно файлове със СРС без да се води дневник, то българските служби имат сериозен проблем със сигурността на информацията.
– Записите са маркирани с периодичен бип против монтаж;
Във всички записи се чува периодичен тон на всеки 2,5 секунди в честотата 3250 Hz.
Анализът на звука показва, че със сигурност тези “бипове” присъстват в сигнала възпроизвеждан от компютъра, който е използван за прослушване на СРС-та.
Това е маркер, който или е записан от апаратурата събрала СРС, или се излъчва от програмата възпроизвеждаща записа. И в двата случая става дума за защита против монтаж.
– Защитата против монтаж не е нарушена.
Периодичността на биповете не е нарушена в нито един от записите. Следователно монтаж на думи и фрази не е осъществяван и презаписите, които са попаднали в пресата са формално и смислово идентични на оригиналните СРС-та, от които са презаписани и които вече са унищожени.
До този момент нито една медия не е задала на компетентните органи следните въпроси:
– Какви са тези бипове?
– Има ли такива маркери в други оригинални СРС?
– Изследвани ли са маркерите от експертите на Института по криминалистика?
– Има ли друго логично обяснение за тях, освен изложеното по-горе?
Ако друго обяснение липсва, то всички последващи експертизи и проучвания на записите стават излишни.
***
