Факторът “Страх” отличава тези избори от всички други досега.
ЦИК се страхува да излага публично аргументите си – протоколите от заседанията й са по-секретни и от досиетата “Х”. Вече на всички е ясно, че комисията действа под политически натиск. Ако юристите там се намират под същия натиск и когато изпълняват задълженията си като магистрати, юрисконсулти, членове на различни органи, държавни експерти и т.н. – наистина тежко ни и горко.
Членовете на ОИК се разбягват като пилци – такова текучество не е познато на никои други избори. Натрапчиво е усещането, че остават предимно онези, които са силно мотивирани от нещо. От какво ли – при тези толкова ниски официални възнаграждения?
Ако ЦИК се страхуват да изразяват свободно и открито правните си аргументи и да направят публични изказаните мнения при взимане на решения – какво ли се случва със свободата на мнение в ОИК – за СИК няма да говоря.
Страх от липсата на държава – в навечерието на изборите се допусна ултраси вместо институциите да въздават справедливост срещу недосегаемите местни и национални олигарси. Като резултат, някакъв черноризец с блеснал поглед си плаща на телевизиите таксата за медийно отразяване на избори, за да разяснява как може да въведе ред – само да му дадат МВР. Затова на тези избори ще има хора, които ще гласуват от страх, а други от омраза.
Силен страх от “монтанското” право – писано и неписано, наложено по милиционерски. Страх и от това, че дебелата, разтварящата се бюлетина няма да ни позволи да гласуваме свободно. Има страх дори да се съобщи броят на избирателите за местни и президентски избори, за да не се направи анализ на числата и да лъсне за пореден път цялата несъстоятелност на начина на формиране на избирателните списъци. Страх да се каже ясно, че Изборният кодекс е сбъркан, много зле написан и изборната администрация няма капацитет да го приложи.
Вече повече от 50% от хората не желаят да отговарят на въпроси от социологически изследвания ( нормалният рейт на откази е 30%) – това очевидно е страх да се изразяват оценки, макар и анонимно, които могат да не се харесат на някого. Тези 50% са индикатор за индуцирано чувство на страх и усещане за тотален контрол. Необратимо се върна и страхът, че слушат какво си говорим по телефоните. Страх…
***