PressCenters.com

© снимка: Sofia Photo Agency, Юлиана Николова

Поредният атентант срещу журналист остави овъглен паметник на безнаказаността в страната с най-ниска степен на свобода на словото в Европейския съюз. Преди избори винаги е така, успокои ни кандидат-президентът на управляващата партия Росен Плевнелиев. Да разбираме ли, че така и ще бъде?

Вече в няколко поредни годишни доклада на “Репортери без Граници” европейска България се намира в компанията на страни като Мавритания, Того и Мавриций. В специален доклад, без прецедент за новоприсъединила се държава в ЕС, организацията направи подробен анализ на проблемите и препоръча европейски натиск за постигане на минималните стандарти на медийна свобода за една правова държава, каквато България очевидно не е.

Преди повече от две години на журналистическа среща в София призовавахме представители на прокуратурата да дадат публичен отчет за това докъде са стигнали разследванията по престъпленията срещу свободата на словото:

– атентатът срещу жилището на журналиста Васил Иванов от Нова Телевизия;
– заплахите с киселина срещу журналистката Мария Николаева;
– нападението срещу журналиста Асен Йорданов в Бургас;
– убийството на хроникьора на мафията Георги Стоев;
– опитът за убийство на главния редактор на ФрогНюз Oгнян Стефанов.

Отговорът беше мълчание. До ден днешен.

Преди две години когато се проведе срещата предстояха избори. В ДАНС вилнееше рекетьорът и глава на “Октопода” Алексей Петров, дясна ръка на кадъра от Държавна Сигурност Петко Сертов, който подслушваше масово журналисти.

Днес Алексей Петров е подсъдим, но на свобода. На власт е неговият “опонент” на тепиха и в силовото застраховане – Бойко Борисов. Знае се от Уикилийкс, че журналисти са се оплаквали от него в частни разговори с американския посланик, че “Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи.” Петко Сертов е във властта, като зам.-шеф на БОРКОР. Мащабите на подслушването, организирано от Цветан Цветанов и пионките му в съдебната система отдавна са надхвърлили всякакви рационални обяснения.

Бойко Борисов веднага провидя в атентата срещу Диков “активно мероприятие” срещу него самия. Не го осъди категорично като нападение срещу демокрацията и свободата на словото. Каза, че атентатът не бил срещу журналиста, а… срещу колата му.

Естествено, властта винаги се притеснява най-напред за своя имидж. Да сте чули за някакви притеснения на властите за медийната свобода в България при оповестяването на международните класации? Няма и да чуете.

“Тези, които залагат бомбите на журналисти, да си носят сами отговорността за това, каза кандидат-президентът Плевналиев”. Ще понесат те, но ако ги хванат. А за да ги хванат, някой друг носи отговорност за разкриването на престъпленията. Някой, на когото данъкоплатците дават милиарди от бюджета точно за тези функции. Колко атентата срещу журналисти е разкрил до момента този някой? Както се вижда от списъка по-горе – нито един!

И всичко това го слушат Барозу и Бузек, кимат важно и тупат по рамото едно ченге, телохранител на комунистически диктатор, мутра, уличена в мащабна контрабанда на амфетамини, източване на горива и пране на пари. Сладко говорят за напредък в борбата с престъпността и за правова държава, докато провеждат партийна агитация за кандидат-президента на мутрата. Е, не е ли това достатъчно цинично и без да гърмят бомби?

Какъв напредък? Какви пет лева? Не стигнаха ли 80 години опит с методите на КГБ и присъдружните им служби, за да се осъзнаят “полезните идиоти” в Европа?

От архива: Записи от изказвания на журналистическата среща за свободата на медиите, май 2009 г. Червената къща 

Журналистите от Биволъ изразяват солидарността си с колегата Сашо Диков и настояват за бързо разкриване на извършителите и поръчителите, без да хранят големи надежди, че това ще се случи.

***