Залезът полегна, тръпнещ като стомна
ненапивана от никой досега.
Куполът небесен, от звезда огромна
пукнал се, изтече. В падаща река.
В тесния обор е светло тази вечер.
Мъж доведе тука странница жена.
Кравите се дръпнаха. И тя се свлече
върху сламата до задната стена.
А с лице към залеза пристигат трима
старци с дълги, неподрязани бради.
Влизат. На колене падат. Вън е зима.
Вътре, Син Човешки в ясла се роди.
Асен ЙОРДАНОВ
***
