– Слушай ме значи, на тея съм им казал, ще им свалим обвинението и запорите, ако продадат печата. Ама не веднага – каза гласът свише.
– Кога? – попита синът на агент Баян.
– Сега кво сме? Септември, така, декември три, март шест, изборите след девет, след шест месеца да падне.
– А те тия шест месеца няма ли да удрят с печата?
– Няма, ще удрят за мен, нали ти казвам, разбрали сме се. Иначе им дигаме мярката и в кауша да пъпчасват там! – избоботи гласът свише.
– Добре, ще стане! – отсече синът на агент Баян.
– И нали говорихме, ти ще си Главен – в гласа свише се мярна подкупна нотка.
– Абе говорихме, ама пишат, че такова, Цацата… – прокрадна се съмнение у сина.
– Цацата е мюре, спокойно. Така го измислихме. Ти си. Само да не се издъниш нещо?
– Няма, държа ги здраво там.
– Айде тогава.
Всички прилики с действителни лица и бъдещи събития никак не са случайни.
***
