“Чай” на прабългарски означава река. В древната прабългарска родина някъде в Средна Азия има река на име Булгар Чай. В съвременна България този корен се открива в имената на реките “Камчия” и “Чая”. Възможно е думата “тече” да е със същия корен.
На езика на специалните служби в съвременна България имената на реките се свързват със СРС-та.
В плана на ЦСБОП за ДОН “Буда” от 1997 г. е записано, че за изясняване на “приоритетната престъпна ориентация” на Бойко Борисов трябва да се приложат оперативно-техническите мероприятия назовани “Струма” “Осъм” и “Вит”.
Биволъ разкри, че това са имената на следните строго секретни средства за наблюдение:
“Струма” = подслушване на помещение;
“Осъм” = подслушване на телефони;
“Вит” = наблюдение на кореспонденцията.
Имената на реките не са специалитет само за антимафиотите, а се използват и в други служби. В една справка на ДАНС от 2008 г. е споменато следното:
“Необходимо е да се отбележи, че при събиране и систематизиране на информацията е експлоатирано СРС “Камчия” per.номер 2430/29.07.2008 г.”
От текста се разбира, че за ДАНС “Камчия” означава ОТМ за подслушване на мобилен телефон.
Във външното разузнаване НРС вероятно се използват имена на “исконно български реки”, течащи в странство: “Вардар”, “Дрина”, “Нишава”, а защо не и прабългарските “Днепър” и “Дон”.
Тихият фронт на “тихия Дон”.
Имената на видовете СРС-та обаче не са фиксирани веднъж завинаги. За по-голяма конспирация те се въртят и променят. Днес “Струма” може да се казва “Арда”, “Осъм” да е “Места”, “Вит” да е “Искър”, а “Камчия” да е “Ропотамо”. Но все са реки.
И етимологично, и образно има логика СРС-та за негласно наблюдение да се наричат с имена на реки. От тях “тече” информация. Хората не просто са подслушвани, а “протичат” по разработки.
Също така се случва реките да прелеят. И тогава СРС-та “изтичат” в медиите или в партийните централи.
***
