Когато българите говорят за Волен Сидеров, те се забавляват да произнасят името му с Б, вместо с В. Това дава “Болен Сидеров”. Но когато на 27 юни лидерът на ксенофобската и ултранационалистка партия Атака дойде въоръжен с палка в парламента, никой не се забавляваше. Отсега нататък това лице с репутация, воняща на сяра, антисемит и расист, е гаранцията за оцеляването на правителството на Пламен Орешарски, чиято оставка е искана от хилядите протестиращи ден след ден, в продължение на две седмици. И това с цената на непрактикувания още алианс на нео-нацистите със Социалистическата партия (БСП, бивши комунисти), и Движението за права и свободи на турското малцинство в страната.
Ден преди това отсъствието на 23-та депутати на Атака провали парламентарната сесия, тъй като опозицията, въплатена от консерваторите на бившия премиер Бойко Борисов, реши да бойкотира Народното Събрание. “От този момент Сидеров диктува правилата” – констатира либералният вестник Капитал.
От парламентарната трибуна Сидеров започна с апел към полицията да разчисти вандалите, преди да атакува медиите, които отразяват народното недоволство, квалифицирайки ги като предатели. Депутатите след него взеха думата, за да поискат смекчаване на визовия режим с бившите братски страни: Белорусия, Украйна, Молдавия и Русия. Проевропейците имаха усещането, че изживяват лош сън. “Тези хора ни върнаха с десетилетия назад”, възмущава се Олег, режисьор на 53 години, дошъл пред парламента с лозунг против “червените боклуци”, позовавайки се на тоталитарното минало на българските социалисти. Съюзът с Атака ще позволи на сегашното правителство да отхвърли текущите дела, но само може да радикализира протеста, който до момента се ограничаваше да осмива некомпетентните министри.
“Алиансът с Атака беше червената линия, която не трябваше да бъде пресичана. Нашите български другари току що я пресякоха без това да ги притеснява” – коментира разочаровано отговорен кадър на френската социалистическа партия.
Шефът на българските социалисти Сергей Станишев е президент на ПЕС, която проведе своя конгрес на 22 юли в българската столица, достигнала точката на кипене. Както много други български интелектуалци, историкът Тони Николов (гл. редактор на списание “Християнство и култура” б. ред) беше край Двореца на културата, за да опита да предупреди социалистическите делегати за провала на техните колеги. “Отпивайки от коктейлите, те ни поглеждаха с едно око от терасата на последния етаж” – спомня си той. По този повод Мартин Шулц, президентът на Европейския парламент, опита да убеди социалистите да се съюзят по-скоро с дясноцентристката партия на Бойко Борисов, за да излязат от сегашната задънена улица. Но тази голяма коалиция “по немски образец” очевидно остава само добро пожелание в България.
Превод Биволъ
***
