“Който има две ризи, да даде едната на ближния си”
Лука 3:11
РИЗАТА
Той няма да слезе
с крила и лъчи.
Когато ковчези
възкръсват. Мълчи
прикрит във тълпата
очакваща Бог,
смилил се да прати
нам своя пророк.
С лице на събуден
вулкан от звезди.
Дълбаещи лудо
горящи бразди
по яките пръсти
на нашия страх.
Щом гузно се кръстим
пронякога с тях.
И чакаме свити,
не знаем кога
ще паднат звездите,
ще дойде мига.
И лигаво пъплим
по земната сплав.
С кореми, напъпили
от низост и гняв.
Че няма Спасител
да ни изведе
там – дето самите
не знаем къде.
И хленчим – Тежко ни!
А крием в дланта
ръждиви пирони.
И… както Христа.
А той все не слиза.
Небето мълчи.
Облечено в риза
бодливи лъчи.
Досущ като тая
на оня човек.
Изникнал от края
на адския пек.
А. Йорданов
***
