От ляво на дясно Жерар Зерби, Реми Тюо, Иван Данов и Николай Костадинов. Снимка: Министерство на инвестиционното планиране
Министърът на инвестиционното планиране Иван Данов не е отбелязал в годишната си декларация френската сметка с натрупаните социални помощи за безработица, показа проверка на Биволъ. По-рано в медиите излезе информация, че той е “възстановена сума” от 10000 евро, но внимателният прочит показва, че тези пари не са в задгранична сметка, а в българска.
Преди година Биволъ разкри, че в периода септември 2004 – май 2005 Иван Данов неправомерно е получавал помощи като безработен във Франция, докато е живял, преподавал и развивал бизнес в България. Всеки месец Данов е подавал невярна информация пред френската Служба по заетостта и така е получил около 14400 евро.
Посланикът на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан потвърди в телевизионно интервю, че министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов е получавал помощи за безработица във Франция, за което е трябвало да се явява в Службата по заетостта всеки месец. Дьо Кабан заяви, че ще се направи проверка за заетостта на министър Данов в България през същия период.
Самият Данов не отрече пред медиите, че е получил тези пари, но твърдеше, че не бил в течение за плащанията и дори бил забравил за тази сметка. По-късно той се оплака, че сметката му била източвана, за което подал сигнал пред френските власти.
Данов не е декларирал френската си сметка и при встъпване в длъжност. В декларацията му в края на 2013 е посочена сметка в чужбина, в която има 135 000 евро. Тази сума обаче надхвърля десетократно наличността във френската му сметка, за която той твърдеше, че бил забравил.
Следователно задграничната сметка съществува и нищо не спестява задължението на министъра да я декларира България. След като това не е сторено, по закон Сметната палата трябва да се самосезира и да инициира проверка на задграничните авоари на Данов, която се извършва от ДАНС. НАП също има какво да каже по случая, тъй като не е ясно дали върху тези пари са платени данъци във Франция и дали са дължими такива в България.
Трябва да се отбележи, че министърът не попада под наказателно преследване по френския закон заради неверните декларации, тъй като давността от 5 години е изтекла. Но по българския закон за същото престъпление има 10 годишна давност и Данов се проверява и от българската прокуратура.
Френската Служба по заетостта обаче никак не бърза да разследва Данов за незаконните помощи и да поиска те да бъдат възстановени. Давността за възстановяване на неправомерно получените суми е 10 години и ще започне да се погасява през септември тази година. Въпреки пословичната мудност на френската държавна администрация, една година мотане не е нормален срок за такъв случай от голям обществен интерес. По информация на Биволъ аферата се наблюдава лично от началника на отдел “Превенция и борба със злоупотребите и Чувствителни дела” Режан Биоле. Резултатът от наблюдението е налице: нищо не мърда от мъртвата точка…
Коментар на Биволъ: Егалите, Фратерните… “наш човек” на Либерте
Причината за тупкането на топката от французите при наличните безспорни улики и факти може да намери обяснение чрез следната версия: Иван Данов е закрилян от френското Министерство на вътрешните работи, под чиято шапка е и контрашпионажа. Срещу спестяването на неизбежна оставка и отлагането на публичния позор да бъде обвинен от френската държава и да влачи в кариерата си “имидж на мошеник на дребно” (квалификацията е от френска публикация по темата), на Данов вероятно е било предложена сделка: да бъде “ухо” на французите в българското правителство.
Като “водещ офицер” на Данов се изявява пенсионираният бивш началник на френските барети Жерар Зерби, сега шеф на публично-частната фирма Сивипол. През последните месеци Зерби често е засичан в България и дори се появи на съвместна пресконференция с Данов, макар че видимо няма никакво отношение към инвестиционното планиране.
Иван Данов има още месец да управлява измисленото си министерство, но след това политическият чадър ще падне и делата му ще престанат да бъдат “чувствителни”. Остава въпросът дали инвестицията в човек с “имидж на мошеник на дребно” и получената от него информация би оправдла нащърбеният френски имидж на стожер на върховенството на закона и независимостта на правосъдието?
Защо Франция залага на “своя кучи син*” и го пази от удара на Закона? Известни са примери с френски граждани, преследвани с цялата строгост на правосъдието за същото провинение като Иван Данов – злоупотреба с помощи за безработица.
Френският израз за тази порочна селективност е “две тежести – две мярки”. Българският е “мери с двоен аршин”. Във всички основополагащи конституции, декларации, харти и прокламации пише, че няма значение кой колко тежи в обществото, ако е сгазил лука. Пример за това са и мерките срещу бившия президент Никола Саркози, освен ако и тези действия са политически мотивирани, както бездействието срещу Данов. Теоретично, за министър и за клошар се прилага една и съща мярка и наказанието се мери с еднакъв аршин. Егалите пред закона, шери. Другото е от лукавия.
* “Знаем, че е кучи син, но е наш кучи син” – така американския президент Рузвелт се изказва за диктатора Сомоса-баща, подкрепян от американската администрация.
***
