В рубриката Писма от читатели Биволъ дава думата на гражданин и общественик от малък град. Той иска да спаси едно дете от изпадане от социалната стълбица и зове за помощ институциите, медиите и гражданите.
ВИК ЗА ПОМОЩ!
от Георги Антонов Антонов – гр.Луковит 5770 ул ,,Васил Левски”№3
GSM 0899 116311 ел.поща [email protected]
общински съветник в Общински съвет Луковит
Като гражданин и общински съветник в община Луковит с тревога следя, че общинските училища в Община Луковит все повече приличат на фирми отдадени за безвъзмездно ползване и финансирани от държавата, на лица – наречени ,,директори”. Оставам с впечатление, че те не си дават сметка какво представлява едно училище. Това е първата институция за едно дете – символ на държавата, на реда, на законността и справедливостта. Училищата се финансират от обществото и би следвало да работят в негова полза и в негов интерес. Ще разкажа конкретен случай, след което ще задам въпрос: Това ли е преследване на обществен интерес, или преследване на едно 13- годишно дете и нещастното семейство, в което за зла участ е родено?
Йорданка е на 34 години. Инвалид с 85% нетрудоспособност. Не познава родителите си. Отгледана е в институции. Има две деца – момичета на 13 и 15 години. Разведена е от години. Преди време бившият й съпруг почива. Същият има кредит и съдия изпълнител търси дължимото от наследниците /двете му деца/. От години Йорданка живее в гр. Луковит без да има собствено жилище. Работи като чистачка в професионална гимназия по селско стопанство. Отглежда и възпитава децата си и по мое мнение го прави повече от добре. Ваня, по-малката й дъщеря, през учебната 2013/2014 г. е ученичка в СОУ ,,Алеко Константинов” гр. Луковит. Оценките се колебаят между 4 и 5, а като цяло общият успех е много добър. НО, има слаба оценка по английски език / преподавател Емилия Клементинова/. Има данни, че между Йорданка и учителката от около година зрее конфликт заради общинско жилище.
Ваня получава оценки « Слаб » на двете поправителни сесии. При защитата на Образец 1 от Директора на СОУ е записана отново в 6-ти клас /без знание и одобрение на родителя/. Има традиция Министърът на образованието да разрешава трета, извънредна сесия. Според мен със защитата на образеца съдбата на детето е предопределена. Йорданка не е песимист и взема сериозни мерки /изпраща детето си на ежедневни частни уроци до деня на изпита/. Изпитът е в две части- писмен и устен. Комисията за оценяване на резултатите е от двама души: Председател – Л.Георгиева и член Е. Клементинова. На писменния изпит Ваня изкарва Мн. добър 5. Йорданка се вълнува и присъства в училището по време на изпита. След устния изпит председателят на комисията публично, пред достатъчно на брой свидетели обявява, че две от децата в т.ч. и Ваня са издържали изпита. Да, да ама не! – казваше Бочаров. На другия ден Йорданка получава обаждане по телефона от директора на СОУ Ваня Иванова, че дъщеря й не е издържала изпита.
Мисля си, че преди въпроса ,,Кой?” ние трябва да отговорим на въпроса ,,Защо?”. Защо се случва това? Справедливо ли е? Това ли изисква ощественият интерес?
Семейството на Йорданка е в шок. Особено Ваня която вече два месеца не ходи на училище. И тъй като няма кой да ги защити, се опитвам /доколкото силите ми подволяват/ неуспешно да сторя това. Луковитският кмет г-н Иван Грънчаров ми обеща, че ще реши проблема /става дума за общинско училище/ , но замина на екскурзия в Париж и ни забрави. Вчера /24.Х.2014 г./ се срещнах с Началника на РИО Ловеч, г-н Еленко Начев. Срещнахме се, но не се разбрахме. Г-н Начев твърди, че правилата заложени в закона са спазени. Освен писаните има и неписани, човешки правила. Те спазени ли са? Ще има ли възмездие за Цветан Василев…? Но за две деца на 13 и на 15 години има възмездие! Защо? Защо бе хора, държавата ни е такава?
Задавам този въпрос на уважаемите: Президент Плевнелиев, Министър Коларова, бъдещ премиер Борисов, депутат Атанасов, на поне 10 персони от публичния сектор, на журналисти и блогъри? Има ли желание и сърце някой да ми помогне в желанието, по-скоро в битката аз да помогна на едни изстрадали хора.
Уважаема г-жо Коларова, дълбоко съм убеден, че ако Ваня е в 7-ми клас, тя няма да е най-незнаещият английски език ученик в Община Луковит. Нито ЗНП, нито правилника за приложението му дават точния алгоритъм за оценяване резултатите от поправителни изпити. Законът препраща към Наредба 3, но и там нещата не са конкретизирани. Комисиите за оценка на резултатите се състоят най-малко от двама членове / чл. 29 г ал.4 от Н№3/, от които един е председател. Крайната оценка е средно аритметична от оценките на членовете /чл. 29 з ал.1 от Н№3/ с точност до единица. Питам се ако комисията е от двама души и оценките са 3 и 4. Колко ще е крайната оценка? Питам се нормално ли е един ученик да изкара 5 на писмен /където всичко е черно на бяло/, а оценката на устен /100% субективна/ 2, при което оценката на председателя да е 3, а тази на учителя, който го е оставил на изпита и определено има отношение да е 2. Питам нормално ли е днес да кажат, че детето ми е издържало изпита, а утре да кажат, че не е? Ваня няма повече да ходи на училище. Ще се превърне в един аусайдер на обществото, а е прекрасно дете! Ако язовецът в една детска приказка знае 3 хитрини, аз знам поне 3 законни начина, казусът да бъде решен.
Уважаема г-жо Коларова, в системата на образованието над Вас е само Бог. От сърце Ви моля, направете едно добро дело и ако сгрешите нека той ,,Началника”, както го нарича понякога г-н Борисов, Ви съди. Питайте Вашите съветници, а ако те не знаят , как може това да стане, питайте някой друг!
Уважаеми Управници, на които изпращам това мое писмо, ще хвана от понеделник /27.Х.2014 г./ за единствената ръка една майка. Ще дойда в София и ще се опитам с нея да победим бюрократичната машина на една държава. Сигурен съм, че сами няма да успеем. Ще бъда облечен с дънки и оранжево яке. Ще носим плакат!
Обадете се ХОРА!
***
