С претърсването в частния музей на Васил Божков секторът за борба с трафика на културни ценности на ДАНС фокусира общественото внимание върху себе си. Това обаче далеч не е първата шумна операция на сектора. На 11 август миналата година беше проведена акция срещу организирана група от трафиканти на антики и исторически оръжия. От агенцията тогава в телеграфен стил съобщиха, че разследване е свързано със съществуването на „незаконен механизъм за източване на фондовете на български държавни музеи и последващото трафикиране на експонатите извън границите на страната и продажбата им на чуждестранни аукциони или колекционери в Русия, Западна Европа и САЩ.” В схемата изпъква името на Христо Нинов – оръжейник от Плевен. Как обаче започва работата на службите по случая? Като в приказка.
Българските музеи – жертва на мафията с културни ценности
Случаен посетител в музея в гр. Бяла забелязал, че във витрината, на която пишело, че е изложена особено рядката карабина “Баранов”. всъщност стои друга пушка. Човекът подал сигнал до органите на реда, че ценната военна реликва от Освободителната война е подменена с друга, далеч по-масова пушка – Бердана. Няколко месеца трябвали на ДАНС, за да установят по номера на затвора, че всъщност карабината Баранов, която е заведена в регистъра на българския музей, се намира в Санкт Петербург. В ръцете на виден руски финансист. След разкритието на ДАНС, Министерството на културата назначава инвентаризация на музея Бяла. Проверяващите установяват, не само липсата на въпросната пушка. В музея са подменяни десетки експонати със съвременни реплики, а стотици културни ценности въобще липсват. Одитът разкрива буквално зловещо по мащабите си ограбване на музейната колекция. Подписан е от 9 членна комисия. За страшното състояние на музея, констатирано от проверката може да се запознаете от заключителния Протокол /тук: Бяла_Музей_2013_-_протокол_и_акт/.
Тъй-като музеят е общински, кметът Кольо Келерджиев наема външни експерти, с които да решат кризисната ситуация. Това са бившият шеф на инспектора на културното ведомство Боби Павлов и експертът Александър Трайков. Техният анализ установява, че в началото на ХХ век всички щаб квартири, в които е пребивавало императорското руско тяло, по време на Руско-турската война от 1877-8 г., са превърнати в къщи музеи, по искане на царска Русия. Самият император Николай Втори отпуска от арсенала си инвентара, с който те да бъдат оборудвани те. Къщата Музей в Бяла е кръстена “Александър Трети”. На музея е създаден отчасти морски профил, заради форсирането на Дунав. Там са изложени униформите на императорския флотски екипаж. Моряците са били въоръжени именно с карабини по системата на Николай Михайлович Баранов. Историята на тази пушка сама по себе си е повече от драматична. След краха на Русия в Кримската война от 1853-1856 императорската армия се отрича от предно пълнещите се оръжия и решава да се модернизира. Понеже покупката на изцяло нови пушки се оказало твърде скъпо начинание, капсулните оръжия били осъвременени чрез добавянето на затворени механизми. За нуждите на руския флот 10 000 пушки били преработени по идеята Баранов със затвор тип чекмедже. Преработката обаче струвала над 7 рубли, което ограничило масовото внедряване на прототипа. С карабини Баранов били въоръжени и елитните части охраняващи руския император през 1878 г. Към днешна дата ограничените партиди от това оръжие го превръщат в изключителна колекционерска рядкост. Търгува се между 30 000 и 70 000 евро, в зависимост от състоянието.
Къщата музей в Бяла си функционирала безметежно от началото на 20 век, та до наши дни. От там минават милиони туристи. Включително и множество руски групи. И в един момент, най-неочаквано, се оказва че пушка Баранов, заприходена като музеен експонат у нас, фигурира в колекцията на видния петербургски олигарх и финансов магнат Алексей Гнедовский. Фабричните номера на оръжието /282/ категорично доказват, че експонатът от Бяла и този в колекцията на Гнедовский са една и съща пушка. Оръжието върви в комплект с щик. Властите за сега мълчат по въпроса как пушката е стигнала до Русия. Хипотези обаче не липсват.
ДАНС пази престъпния трафик
Карабината Баранов е иззета от ФСБ по искане на българското министерство на културата от петрбургския колекционер. Тогава адвокатите му отправят искане към музея в Бяла да защити собствеността си над този предмет. Адвокатът Шамил Хазиев иска от директора Таня Йорданова документ, който свидетелства от кога точно пушката е притежание на културната институция. Иска се и информация как историческото оръжие е попаднало във владение на музея. След като музеят представя въпросните документи за собственост, кметът на града Кольо Келерджиев, посъветван от експертите, заявява претенции към руския олигарх за времето в което Алексей Гнедовский е владял оръжието неправомерно. На практика 10 години карабината е била част от колекцията му. Експертите се позовават на конвенция на ЮНЕСКО от 1970 г. Екипът на кмета отправя предложение към държателя на предмета Гнедовский, в знак на добра воля и като компенсация да даде 50 000 евро на музея. Предлагат му по случай 3 март да бъде представен, като спонсор на музея и конфузната ситуация да бъде огладена. Всичко можеше да свърши благополучно до тук, но историята е друга. След усилена корреспонденция с руския коллекционер, кметът Келерджиев и експертите му са привикани в ДАНС. По сигнал, че изнудват руски финансов олигарх. Няколко пъти Павлов и Трайков посещават центарлата на «Черни връх» по искане на русенски прокурор. Оказва се, че Алексей Гнедовский е пуснал жалба, че е обект на изнудване. В Русе по случая работи вече бивш служител на ДАНС и ГДБОП Георги Георгиев. По време на разпитите в ДАНС на експертите са отправяни въпроси от типа на «Чия е била идеята да има финансова компенсация?». Отговорът, който агентът получил е: «На древните римляни, защото те са създали основите на вещното право.» Естествено кметът Келерджиев е възмутен, че го разследват за изнудване на руски финансов олигарх. Навярно заради институционалния натиск и заплахите той е спрял да предприеме по-нататъшни действия по отношение на Гнедовский.
Кой е финансовият магнат Гнедовский?
Алексей Дмитриевич Гнедовский произхожда от старата столица на Русия – Санкт Петербург. Сочен е за близък до Анатолий Собчак, докато бившият кмет на Санкт Петербург е все още жив. Собчак е първият ментор на Владимир Путин и Дмитрий Медведев в КГБ. Той е баща на Ксения Собчак, която по ирония на съдбата, днес е сред най – яростните политически противници на Путин. В началото на 90-те години кариерата на Гнедовский започва с реализацията на търговски инициативи в бивша Югославия (каквото и да значи това). През годините се издига до генерален директор на “Велес капитал” http://www.veles-capital.ru/ . Основна дейност на компанията е търговията с финансови инструменти. Според някои кръгове в Москва именно “Велес капитал” обслужва финансовите потребности на Владимир Путин, т.е. пере пари. След като възниква проблемът с карабината Баранов, поведението на Гнедовский рязко се променя. До тогава той е «тих руски патриот», който си публикува колекцията от хладни и огнестрелни оръжия в луксозни каталози и прави изложби. http://www.veles-capital.ru/ru/Company/News/04-03-2011 След като ФСБ иззема карабина Баранов обаче, финансовият магнат от Санкт Петербург започва да дарява музеи. Най-вече това са предмети, чийто произход не може да докаже – семейни грузински кинжали например. За тях се предполага, че се били плячкосани от руските военни по време на „Августовската” война от 2008 година. В Европа пазарът на историческо оръжие и културни ценности е наситен, но Русия изпитва глад за тях, твърдят запознати. По отношение на историческото оръжие тази тенденция е особено силно изразена, защото през 70-те години комунизъм в Русия всяко оръжие е е изземано систематично, за да се предотврати каквато и да е заплаха срещу народната власт, пък била и тя от пушка евзалийка.
Културните ни ценности “изтичат” към европейски мафиоти и руски олигарси
Казусът с Алексей Гнедовский и карабината Баранов не е прецедент от пределите на гр. Бяла или на България. Той е общоевропейски. Липсата на единна политика на ЕС при опазването на културното наследство дава възможност за посегателства. До скоро се тиражираше тезата, при това основателно, че криминално придобитите артефакти от България се изнасят в посока Австрия и Германия, където режъмт за търговия с културни ценности е по-либерален. От 2000-та година насам тенденциите се променят. Русия се превръща в предпочитан пазар за тази «стока». В момента руски колекционери купуват, ако могат или пък се сдобиват по друг начин с експонати, които са свързани с руската история, наполеоновите войни и Втората световна война. Разбирането, че Москва е «Третият Рим» и «новият Йерусалим» провокира мнозина събирачи да колекционират и православно изкуство. Финансовите санкции на ЕС срещу Русия пък карат и хора, които нямат страст към изкуството, да инвестират в културни ценности, които са конвертируема стока като в Европа и Азия, така и в САЩ.
Равносметка
В момента историческата карабина Баранов открадната и продадена по криминален начин в Русия се намира в Министерството на куктурата на Руската федерация. Тя си стои там и чака дипломатически действия от страна на българската държава да бъде върната където й е мястото – в колекцията на Музея в гр. Бяла. Основният въпрос обаче, който стои пред цялото ни общество е бездействието на институциите в лицето на ДАНС и Прокуратурата за истинските зловещи размери на иманярската и културно-историческа мафия в страната. Тази организация е обхванала дълбоко редица държавни институции и се ползва от години с протекциите на ключови играчи от българското Закулисие. В годините на прехода те станаха собственици на огромни скъпи колекции от артефакти за милиарди евро, незаконно придобити в българските земи. Търговията с ценни исторически и археологически артефакти е една от най-доходните сфери на сивата и черна икономика у нас, която обогатява, и руската, и родната олигархия, а и тайни частни колекции на Запад. Престъплението в продължение на десетилетия е съизмеримо с разграбването на националните ресурси и е ощетило българските народ и държава с колосални мащаби. В бъдеще време ще бъде неизбежно едно независимо и комплексно разследване, което да направи равносметка за изнесеното и откраднато национално богатство от т.нар. иманярска Мафия в България на всички нива.
***
