С мою приятел Боко от едно софийско село се разбрааме да одиме на море. Он вика, че требвало да подкрепяме родната икономика, нищо че на мене ми се щеше да се разпръчим на гръцките или, у краен случай, на турските плажове. Боко обаче настоя, не мое да му се отрече, че е магнетична фигура, и я се съгласих. Кво да праим, съдба… Чръвив е с парици човеко, журналистете го арексват, упражнявал е ква се професеа сетиш. От пожарникар до междузвезден рейнджър с гранатомет на рамо.
Тръгнааме с един самолетец на авиоотрядецо, вътре сгодни стюардеси, носат ни по некое плато с морски дарове, по една половинка „Джони“ (на ньего) и „Смирнофф“ (на мене), тука вносни сиренца, там колбасе от къде се сетиш по свето.
– Яж, яж, народът ни обича, затва ни черпи на корем – вика Боко. – Нема да те е срам, зимай си, ти си ми скъп гост. Чуствай се като у вазе си.
Отпущих се. Верно ви казвам. Те така се изкефих като пич и си изух маратонките „АдиБасС“, па запофичих крака на отсрешната седалкя. Рупам си октоподец и си глеам през илюминаторо и си припевам „Земля в иллюминаторе“, па вънка нека си вали! А си валеше верно, да ви кажем. Дъж, се едно небото се е проглобило. Що ми требваше да се обаждам? Не знам ли да си дръжим устата затворена? Абе, се си дирим проблемец, ама кво да праим? Такъв съм се родил…
– Тоа дъж пак ше удави некое село, град или квартал…
– Абе, ти луд ли си, бе!? – Боко се рипна от местото си и почна да обикая из салоня на самолето като настинал конь по връшитба – Правителството забрани износо на дръвесина не за един, не за два, а за три месеци! Вече нема проблем с никакви наводненеа. Миничките фиданчици, къде ше се пръкнат за тва време, ше поемат сичката вода от топенето на снего и дъждовете. Тва да не са ония дръти букови, дъбови и кви ли не гори, дека растеха преди по сички баири у дръжавата. Они беха компрометирани. Отживелица. Добре, че ги изсекоха! Требва ни ново начало! Осен тва, я не знам кво си мислиш, ама официалните данни на министерството показват, че дръжавата не е загубила нищичко от горскио си фонд.
– Е, стига де… – не се сдръжах – Оно е достатъчно да погледнеш надоле… От самолет се види, че целата гора е осакатена…
– От самолет може и да се види, ама с кола се не види. Особено, ако не обикаляш къде не ти е работа. Праи се сичко възможно у държавата да останат два пъта – тоа от София за Гърция и тоа от София за Бургас. Терминал 2 го не броиме, он е въздушен път. Тва е целенасочена политика. Заминаваш на море и си перкаш по магистралата с деведесе. Повече не може. Те – правителството пак мисли за ората! Ти знаеш ли колкостотин милиона европейски пари се вкараха у таа магистрала „Тракия“? Много! И сега официалната теза е, че скоростта се намалява зарди тва, че настилката била се амортизирала. Нема такова нещо! Ако беше така несъществуващата магистрала „Хемус“ щеха ли и на ньеа да турат ограничения? Немаше! Тва иде да докаже, че правителството просто си измисля поводи, та да замаже очите на ората. Основната му цел обаче е они да благоденстват и да карат бавно, та да не катастрофират. Два пъта, деведесе километра у час и тва е! Ако не се отклоневаш от тех, нема да си задаваш излишни въпроси. Там, настрани, са териториите, къде бракята роми, бракята феодали и други разни бракя разнасат манарчета и сечат некоя и друга горичка санитарно, прибиват, ограбват и изнасилват таа или онаа бабичка, щото четиресе и пет години е гласувала за комунистите, а ние сега сме част от НАТО и сме закърмени с евроатлантическите ценности, та нема место за такива като нея у модерното ни общество. Или па просто дръжат разни идиоти у мизерия, та да оскотеат и измрат от глад. Ама тва е целесъобразно, щото ни требва добър човешки материал. Ако ше е лош, по-добре да е никакъв!
– Е, сега па и ти! – пробвах се да се помайтапим, ама октоподо май си беше лепнал вендузите за гърлото ми и не успевах да си земем въздух – Кво, да умориме сички ора у дръжавата ли?
– Кви ора виде тука, бе!? Изедници! Само по заложни къщи, магазини за дрехи втора употреба и офиси на фирми за бързи кредити обикалят. Ора са тия, къде моат да ограбат банка съвсем легално и да накарат тъпаците да плащат откраднатото. Ора са разни творци с по неколко милиона у таа същата банка. Ора са и тия, които нищо общо немат с Цветан Мустакатио. Нищо, освен финансите за неколкостотин медии. Тва са ората. Другите нема кво да ми ги превъзнасаш! Мижетурки!
– Уф, ти зарди тва ли ме викна с тебе? – казах ви, не можем да си дръжим езико зади зъбите – Да ми казваш кой е човек и кой не е човек!? Е, нема да го бъде! Само да слезнеме от самолето, си зимам багажа и излатам да си дирим къде да отседнем. Писна ми от весело поднесените ти лъжи и дебелашкио ти хумор. Майтап на гол гъз нали знаеш кво е? Чисто … – не довърших, щото съм възпитан човек.
– Прави квото си сакаш! – Боко се ухили и пална една пуречка – Само си дояж морските дарове, щото нещо се разчу за менюто у самолетите на авиоотрядецо, та ше ги спирам, нема как. Политически дивиденти, лоша реклама нема. И отивай къде си искаш. Немаш грижи. Они наште морски хотелиери и ресторантьори само тикива като тебе чекат. Петнаесе години, па и повече, праат сичко възможно да изгонат българите от Черноморието, ти си мислиш, че ше те приемат с отворени обятия… Ако го напраат, ше е щото нещо ги нема руснаците. Ама ше ти се усмихват със стиснати зъби и ше те псуват на ум. И ше чекат чуддинците, а за тебе ше им е през дедовия.
– А ти що си тръгнал на българското Черноморие тогава?
– Недей да ме мислиш мене! – Боко шибна една баничка. Бутерка. Най-обикновена бутерка със спанак – Я съм добър човешки материал. Не почивам къде да е. Ако и ти имаше достъп до такива резиденции, до квито имам я, да не мислиш, че немаше да призовеш брата българин да прояви патриотизъм и да почива на родното Черноморие?
Тоа път проявих благоразумие и си замирвах…
Стоян Николов – Торлака е журналист и писател, автор на Северозападен романь и колумнист в Биволъ.
***
