В серия публични изяви шефът на Фонд Земеделие Румен Порожанов провидя атака срещу себе си в публикациите на Биволъ и други медии и действията на ДАНС, която влезе във фонда и иззе документи.
Според него неудачите му се дължат на “налагането на референтни цени, които са доста рестриктивен елемент, който сега прилагаме по новата програма” (интервю за в. 24 часа). С референтните цени той обяснява и обществените поръчки за оценители, които бяха спрени след публикацията на Биволъ: “Защото с новата програма ние имаме изискване да направим референтна база за различните видове строителни дейности по различните строителни обекти.”
Референтните цени представляват база данни с цени, представени от доставчици. Тези цени се прилагат към проектите на бенефициентите и финансирането се изплаща до размера на тези цени съгласно чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Тези референтни цено обаче не се появяват с новата програма и не са наложени от Порожанов, а са въведени от “калинката” без диплома Калина Илиева още през 2009 г. На 25 ноември 2009 г. тя кани производителите на среща за сключване на споразумение именно за въвеждане за определяне на пазарната стойност на активите, предмет на заявленията за подпомагане (виж тук).
Съгласно чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9 списъкът с референтни цени се публикува не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. А който не иска да кандидатства за техника по този списък, просто кандидатства за техника извън този списък.
Активите, за които няма референтни цени, се оценяват на базата на представени три оферти, като се приема офертата с най-ниска цена. Тази порочна практика е отдавна известна на ЕК, тъй като е изключително лесно да се направи договореност между три лица изкуствено да се завишат неколкократно цените в офертите им и да спечели една със символично по-ниска цена.
Биволъ се опита няколко пъти да получи интервю от Румен Порожанов, в което да му зададе въпроси за корупцинните практики установени в серия разследвания. От ДФЗ систематично получавахме откази за интервю и покана да пращаме писмени въпроси, а на писмените въпроси се получаваха бланкетни отговори.
След публикуването на нашето разследване за необяснимото богатство на Янаки Червеняков той изгърмя като бушон, а цяла кохорта медии се включи в “изпирането” на образа на Румен Порожанов. Системните проблеми, за които Биволъ пише от повече от 6 месеца се неглижират, а лайтмотив на Порожанов в пространните му интервюта са намеците, че е обект на натиск заради засегнати бизнес интереси. Запазването на Порожанов явно е важна задача за властта, както пролича от изказванията на финансовия министър и премиера Борисов, че скандал в ДФЗ няма.
В същото време не се повдига изобщо въпросът за непрозрачното харчене на средствата по “Програма за развитие на селските райони”, която не е включена в системата ИСУН 2020, където процесът за кандидатстване и усвояване на еврофондовете е проследим в реално време.
***
