Георги Боков е бивш водещ журналист и главен редактор на комунистическия официоз в България в-к “Работническо дело”. Той е бил и секретар на ЦК на БКП – висшият орган на комунистическата номенклатура в НРБ. Бил е и 3 пъти народен представител в комунистическото Народно събрание /тук/.
Нищо не е забравено, никой не е забравен
Днес той е отдавна забравен за обществото, но името му възкръсва с това, че е баща на Генералния директор на ЮНЕСКО и кандидат за Генерален секретар на ООН – бившата комунистическа активистка – Ирина Бокова. Като креатура на комунистическия режим, Георги Боков е автор на жарки възхвали на комунистическия сатрап Йозеф Сталин и българските му марионетки Георги Димитров и Вълко Червенков, проявили се като не по-малко кръвожадни диктатори от любимия си вожд.
Верен апологет на зловещата система на “Култа към личността”, Боков заклеймява непримиримо частните търговци и индустриалци, бившите дворяни, кулаците и селските стопани и всякакви други “антинародни елементи”, като в същото време възвеличава като единствено правилни и меродавни съчиненията и мислите на своя кумир Сталин.
Всички, които не принадлежат на диктаторската комунистическа каста, Боков осъжда например с квалификацията “бивши хора” и ги определя като изконни врагове на новия строй. Това отразява най-ярко отношението и действията на комунистическата политика и власт към масовата част на попадналите под нейната напаст народи и обяснява масовите екзекуции и репресии над широки слоеве на населението. “Бивши хора” означава, че всички различни и несъгласни със зверските догми на сталинската диктатура, не са считани за хора въобще, те са вредни и ненужни на комунистическата доктрина, следователно техният живот, щастие и достойнство не струват абсолютно нищо.
Подобна екзекутивна максима манифестирана от водещия журналист на единствения официоз в тоталитарната държава, обяснява съвсем ясно и причините за десетките милиони жертви избити в СССР и другите страни от комунистическия лагер по времето на диктаторските режими и особено по времето на Култа към личността. 
Биволъ изследва архивите в Народната библиотека и Ви предлага подбрани статии, в които поцелуйчеството и блюдолизаческия “талант” на Боков са се разгърнали с пълната си сила. Няма материал на Г.Боков от времето, в който с патос да не е цитиран и възхвален Сталин, като върховен и единствен критерий и авторитет и на второ място българското му протеже, но върховен Вожд и Учител на сталинските изверги – Вълко Червенков.
Боков е дългогодишен редактор на в. Работническо дело, главната идеологическа и пропагандна платформа на комунистическата власт, с което си е заслужил прозвището “Българският Гьобелс”. Според съвременници, той лично е участвал в зверски мъчения на дисиденти, като карикатуриста Райко Алексиев, баща на политолога Алекс Алексиев.
Боков е предан последовател на сталинистките постулати и водещ трубадур на комунистическата икономическо-политическа система. Ние днес сме преки свидетели и жертви на наложения с терор и жестока диктатура антихуманен обществен строй.
Вече четвърт век след неговото глобално и показно рухване, България не може да се освободи от смъртоносните пороци на този чудовищен цивилизационен експеримент и преките и косвени поражения върху всички сфери на живота ни, съзнанието, духовните и морални измерения на масовата деградация, вседствие подменената насила ценностна система.
Днес неговата дъщеря Ирина Бокова, израсла, възпитана от рождение и обучена в лоното на комунистическата пропагандна машина и генетически принадлежаща към привилегированата каста от нотабили в престъпната БКП, е издигната от “дясното” правителство на Бойко Борисов за поста Генерален секретар на ООН.
“Ако тя беше дъщерята на Гьобелс, дали щеше да е кандидат?” – този въпрос зададе писателят Илия Троянов преди няколко години, когато Бокова беше кандидат за шеф на ЮНЕСКО. Въпрос актуален повече от всякога днес.
***
