В забравените теории на ранните комунисти дарвинизмът случайно бе признат и в основата на човешкото равенство и просперитет стоеше значимостта на труда и технологичния продукт на успеха наричан още „оръдие“. Първобитните общества били трудолюбиви и почитали социалното равенство, разпределяли благата по равно и според нуждите на своето племе. Заблудени в своя примитив те вярвали в множество от божества, посочили шамани, които да посредничат с небето и така племената доброволно избрали своите учители. Вождът на племето използвал незнанието на своите вярващи, той бил измамник дарен с доверие и превърнал доверието във власт. Месията превърнал вярващите в роби, научил ги да воюват и да ограбват своите съседи. Научил ги да мразят друговерците и роднините, превърнал земята в собственост, предал собствеността на своите наследници и станал феодал. Индустрията превърнала феодалите в капиталисти.
И тогава дошла Октомврийската революция, робът се превърнал в господар, господарите изчезнали безследно. Революцията пристигнала въоръжена в родината ми и прекъснала възхода на капиталистическата икономика, превърна селянина във ватман и го дарила с панелно жилище. Селото изчезнало, селянинът зорлем се превърнал в лентяй, мечтаел за цветен телевизор и трабант.
Мечтаното общество внезапно фалира и превърна нас, селяните, в демократи с желание за просперитет. Шаманите, идеолозите и техните доносници отново ни превърнаха в роби. Равенството е забравено, успехът е обречен на грабеж.
Но дойде ден и се появиха желаните спасители, незнайни милиционери, пазители на революционното равенство, създали богатство с нашите пари. Дариха ни насилствено с цар, който хвърли короната си за да стане партиен секретар на част от племето. Изобретиха Бърдоква, бостанджийски пъдар, с претенции за пожарникар без да е гасил и фас. Предложиха ни националисти и псевдопатриоти обвързани в любов с чужда родина. Назначиха именити доносници унищожили съдбите на своите етнически братя. Дариха с власт тарикати пременили своите криминални престъпления в народно доверие. Подариха ни каламитет от лакеи, дребни началници, продажни интелектуалци, перверзно некадърни слуги и социопати превърнали държавността в еквивалент на собственото си ракиено-туршиено оцеляване и ежедневие на раболепието. Унизително е нашето съвремие.
Простотията харесва само себе си. Простакът желае властта на себеподобен. Простотията е дарена със статуквото да бъде мнозинство. Малцинството на интелигентните желаят да бъдат управлявани от божество близко до техните морални стандарти. Той трябва да е съвършен. Трябва да е бил безпартиен, образован в чужбина, симпатичен, безгрешен, красив и много обичан. На интелектуалните светия е нужен.
Невежеството превърнахме в демокрация, неолитът в съвремие. Отчаянието на мислещите е в противовес на пожелания мрак и оцеляващото в примитива си неразумие. Живеем с чувство за срам. Днешната ни свобода ни дари с щастието да предпочетем най-уродливите представители на нашите предразсъдъци. Пожелахте да се срамувам, че съм българин.
Но все още вярвам в разума, желая и се надявам днешното щастливо нещастие да се превърне във воля на разума, изкушителната перверзия на една фалирала диктатура да бъде осъдена и обречена на забрава. Непоносимото битие управлявано днес от източни, азиатски мекерета и олигарси да бъде изхвърлено в забвение. Надявам се и вярвам в свободата на незначителния, в мисълта на интелигентния, в откровената ненавист на излъгания.
Свободата, скъпи наш Санчо, стои на гърба на нашето известно с ината си магаре. Вятърните мелници на твоите господари ни даряват вместо хляб с нещастие. Санчо, мили наш Санчо, ти имаш нужда от мъдростта на твоите свободни учители.
Днес отново пожелахме смяна на своите господари. Робът е доволен от смъртта на уродлив господар и готов в решението да дари с доверие неговата майка. Повторението на историята е сакралният рефлекс за оцеляване в обществото на неолита.
И си мисля. Да бях живял тогава. Селянин някъде до Козлодуй. Да бях видял как Ботев слиза от кораба. Как този фантазьор желае да ми съсипе рахатлъка. Как с отряд от престъпници е пожелал смъртта на любимият ми падишах. Да го премеря още тогава в челото.
Мразя го.
Мразя го така както и вие.
Велислав Минеков
***
