Огласяването на най-видната ни интелектуалка Юлия Кръстева като бивш сътрудник на Държавна сигурност и публикацията на нейното досие онлайн предизвикаха вълна от противоречиви коментари в пресата и социалните медии. Дали тя е сътрудничела по своя воля или е била разработвана? Дали изобщо е знаела, че е агент “Сабина”? В досието няма писмен документ от нея и т.н.
Доколкото моралната оценка зависи от документи, с които вече разполагат всички и са проверими, редно е те да бъдат прочетени и цитирани коректно, без да се пропускат съществуващи данни или да се дописват несъществуващи такива.
ДС наблюдава “Сабина”, но тя не е агент, а обект на разработка – Невярно
ДС започва с разработка “Сабина”, наблюдава я, подготвя терена за вербовка посредством агент “Кръстев” (Владимир Костов) и агент “Стрелцов”, провежда се вербовка от офицер на когото тя има доверие, и който получава нейното устно съгласие за сътрудничество, след което е картотекирана като секретен сътрудник “Сабина”. В някои документи тя се появява и като “агент”.
Подготовка на обекта за вербовка от агент “Кръстев” – Владимир Костов
В досието няма нейна декларация за съгласие и собственоръчни доноси – Вярно
Има единствено справки от резидента на ДС в посолството “Любомиров” (Лука Драганов) и други агенти и оперативни работници, които са провеждали срещите с нея след вербовката.
Не е давала съгласие да бъде вербувана – Невярно
Преди да замине за Франция Юлия Кръстева е “профилактирана” от офицер в МВР и дава съгласие да бъде използвана от службата. След пет години същият офицер, подписан като “Петров” пътува до Париж и осъществява вербовката “на напълно доброволна основа в рамките на нейните възможности и при пълно нейно съзнание, желание и отговорност”. Кръстева заявява, че е съгласна а от сведението на “Петров” излиза, че вербовката е на идеологическа основа, а не на базата на натиск или компромат. Уговорено е Кръстева да поддържа връзка чрез “Любомиров” от посолството.
От постановлението за прекратяване на разработката “Сабина” става ясно, че реалното име на вербовчика “Петров” е “Ст. Димитров”.
Юлия Кръстева не е знаела, че е “Сабина” – По-скоро вярно
Никъде в документите от вербовчика Ст. Димитров и при последващите контакти, срещи и събиране на сведения, оперативните работници от ДС не споменават, че за тях Юлия Кръстева е агент “Сабина”.
В досието няма писмен документ от Кръстева – Невярно
Както казахме по-горе, доноси, сведения и декларации собственоръчно написани от “Сабина” няма. Но документ в широкия смисъл на понятието има и той потвърждава нейното качество на сътрудник, вербуван на идейна основа. В досието се открива пощенски плик и картичка адресирани до Драганов в българското посолство в Париж.
Става дума за Лука Димитров Драганов, който е резидент на ДС към дипломатическата мисия на НРБ във Франция. Същият под псевдонима “Любомиров” се среща с Кръстева периодично и събира нейните сведения, става ясно при внимателен прочит на втората част на личното дело на “Сабина”. “Любомиров” работи съвместно с водещия офицер от София Иван Божиков и разработва “на терен” парижки агенти на ДС като “Тибо” и “Томи”.
На картичката изпратена от Брюксел до “Любомиров” – Драганов Юлия Кръстева е написала, че ще се срещне с него след ваканцията си, както и лозунг на френски: “Да живее народната власт”. Това не е ирония. Юлия Кръстева реално споделя левичарски възгледи в своята публицистика от това време и по-конкретно много цени опита на Мао в Китай за установяване на “народна власт”.
“Сабина” не е била усърден осведомител и е искала да се откъсне от Службите – Вярно
Такива сведения от Париж пристигат няколко пъти в София и на базата на тях през 1973 г. е взето решението “Сабина” да бъде свалена от отчет и архивирана. Въпреки това обаче агентите на ДС продължават да душат около Юлия Кръстева и да ухажват нейни роднини още няколко години, като се фокусират върху нейния съпруг Филип Солерс.
***
