Това отчете министър Цветан Цветанов по време на кръгла маса на тема „Демокрацията се нуждае от истината”, посветена на отношението към досиетата на бившите тайни служби
„Изключително важно е, че днес вече може да знаем за всеки един от нас бил ли е или не част от бившата Държавна сигурност. Дължим го не само на най-ощетените и репресираните, но и на младите хора, които трябва да знаят, че тази страница от историята ни е затворена. Преди да затворим темата, обаче трябва да знаем истината”. Това заяви министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов при откриването на кръгла маса на тема „Демокрацията се нуждае от истината”.
Проявата, инициирана от фондация „Конрад Аденауер”, е организирана по повод окончателното предаване на архива на бившата Държавна сигурност на Комисията по досиетата. Министър Цветанов изказа удовлетворение от стремежа за спазване на българското законодателство от страна на всички институции, имащи отношение към предаването на архивните единици в Комисията по досиетата, където е тяхното естествено място.
„Днес отчитаме реално предаване на архивите, но правим също така и равносметка за това дали не закъсняхме с приключването на този тежък етап”, каза още вътрешният министър. Той припомни, че едва в началото на миналата година е започнало действителното изпълнение на закона и реалната процедура по описването и предаването на делата. „Това са човешки съдби, това е историята на България и аз съм изключително благодарен, че днес можем да отчетем, че 100 % от архивите, съхранявани в областните дирекции на МВР, вече са предадени. Остава един малък процент архивни единици на територията на София, които се описват и предават към Комисията по досиетата. До края на лятото този процес ще бъде приключен и цялата информация, свързана с бившата Държавна сигурност, ще бъде на разположение на един независим орган, какъвто е Комисията по досиетата”, посочи министър Цветан Цветанов и обяви, че комисията подготвя сборници с информация за функционирането на машината на Държавна сигурност. Министърът на вътрешните работи изказа благодарност и към председателя на комисията Евтим Костадинов за проявената от него инициативност.
„Най-важното беше да осигурим публичност на огромния архив на Държавна сигурност, съхраняван в МВР. Крайно време цялата система за сигурност да бъде поставена и да функционира в състояние на прозрачност”, подчерта зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. Той също взе участие в кръглата маса, посветена на отношението към досиетата на бившите тайни служби.
Зам.-министър Вучков обясни, че в областните дирекции на МВР вече не се съхранява нито една архивна единица по линия на Държавна сигурност и припомни, че предаването на историческия полицейски архив, съхраняван в МВР, в Държавна агенция ”Архиви”, беше осъществено предсрочно през лятото на миналата година. Към настоящия момент на Комисията по досиетата са предадени 1 200 000 архивни единици. Около 170 000 са папките, които остава да бъдат описани и предадени, конкретизира зам.-министър Вучков. Той посочи няколко важни причини, поради които архивът на Държавна сигурност трябва да бъде предаден в Комисията по досиетата. По думите му, първата важна последица е, че комисията може почти автономно да извършва проверки за принадлежност. Освен това те ще бъдат много по-пълноценни, тъй като информацията за един човек може да бъде разположена в различни архивни единици. Други важни последици от съхраняването на архива на бившата ДС в Комисията по досиетата е както предотвратяване на възможностите за унищожаване или манипулиране на архива, така и удолетворяването на интереса на гражданското общество за изследователски и други цели.
„Преосмислянето на диктатурата може да бъде успешно, само когато обществото го приема и политически го подкрепя”, заяви д-р Марко Арнд, ръководител на бюрото на Фондация "Конрад Аденауер" в София. По думите му общество, което отказва да се занимае с последиците на диктатурата е много уязвимо за следваща диктатура. Необходим е, обаче и поглед извън границите на дадената държава. Именно затова предмет на международна дискусия е от какво се нуждае обществото след подобна форма на управление. „Историята на бившите комунистически държави от Централна и Източна Европа все още не са част от европейската история и това е тъжно”, каза още д-р Марко Арнд. Според него положителен е фактът, че институциите, които се занимават с наследството на режимите, включително и българските служби, вече работят в мрежа. „Комисията по досиетата е рожба на правовата държава. Хората трябва лично да се ангажират с преосмисляне на миналото”, заяви в заключение д-р Арнд.
Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов също приветства участниците в кръглата маса, сред които за първи път присъстваха и хора, репресирани от режима. Той направи презентиция на работата на комисията през последните четири години от нейното създаване.
Участие във форума взе и Йоахим Фьорстер, началник на отдел при Комисията по досиетата на бившата ГДР. Той направи преглед върху практиката и опита в Германия по отношение на архивите на бившите тайни служби.
