Заместник-министърът на вътрешните работи участва в кръгла маса на тема „Специални методи в борбата с организираната престъпност – агенти под прикритие”, организирана от МВР и Фондация „РискМонитор”, съвместно с парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
Макар и отскоро, институтът „служител под прикритие” „проходи” в България и вече дава конкретни резултати, включително и присъди по наказателни дела, каза зам.-министър Вучков при откриването на кръглата маса. Въвеждането стана реалност у нас на 29 април 2006 г. с влизането в сила на новия НПК. Едновременно с това бяха направени промени в Закона за МВР и в Закона за СРС. Заместник-министърът поясни, че терминът „служител под прикритие” беше включен в разпоредбите на НПК като нов вид специално разузнавателно средство с много специфики и предвидени в закона гаранции срещу злоупотреби. Институтът „агент под прикритие” е класически оперативен способ за събиране на информация като част от оперативно-издирвателните действия. Този вид СРС също се подчинява на режимите за искане и получаване на разрешение, за спазване на необходимите срокове, за доказателствената му стойност и резултатите от използването му. Особеностите му у нас, съгласно разпоредбите на НПК, са защитата на служителя под прикритие, начинът на даването на свидетелски показания от негова страна и редът за използването на тези показания като доказателствено средство. Друг важен елемент в правната уредба на този въпрос е задължителното спазване на чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Според зам.-вътрешния министър дискусията за усъвършенстване на правните норми, свързани с дейността на тези служители, трябва да продължи.
На подробности за създаването на звеното, занимаващо се с разследвания под прикритие, и използването на европейския опит, се спря заместник-директорът на ГДБОП Валентин Трифонов. По думите му, участието на дирекцията през 2005 г. като бенефициент по проект с партньор Гeрмания и с компонент „Разследвания под прикритие” е оказало решаващо значение за това звено. Използван е германският опит в областта на разследванията под прикритие, което е изиграло изключително позитивна практическа роля за формиране на нашата структура. Създаването на правна рамка за разследванията под прикритие е позволила да бъде гарантирана защитата на служителите, работещи под прикритие, както и тяхното използване за по-дълъг период от време. Българското звено е член на Европейската група на звената за разследвания под прикритие, поясни Валентин Трифонов. В рамките на групата ежегодно се провеждат срещи, на които се обсъждат правните рамки на европейските държави, като дори вече се заговори и за тяхното уеднаквяване. Това ще даде възможност за провеждане на трансгранични разследвания под прикритие. С изграждането на звеното за разследвания под прикритие към ГДБОП стана възможно реализирането на операции под прикритие в рамките на досъдебното производство, по искане на прокуратурата.
Участниците в кръглата маса - депутати, експерти, следователи, представители на прокуратурата, както и на фондация „РискМонитор” и на други неправителствени организации, изразиха мнението, че дискусията трябва да продължи в посока усъвършенстване на правните норми с цел институтът „агент под прикритие” да бъде използван още по-пълноценно.
