Позволявам си да взема думата в този момент, за да представя информация за състоянието на сектор „Сигурност”, когато започна мандатът на нашето управление, да предоставя информация за това какво бе направено през тези няколко месеца, какво е в ход да се направи, за да могат да направят по-информиран извод. И ще започна наистина със сектор „Сигурност”, защото, тъй като че ли върху това беше поставен акцентът. Предварително искам да кажа, че няма да правя задълбочен анализ, ще се спра само на няколко аспекта, които имат отношение към поставените теми. Това, което заварихме в началото бе една дебалансирана система, с прекомерна концентрация на правомощия и власт в ръцете на министъра на вътрешните работи. И това до голяма степен мотивира и промените, които бяха извършени в сектор „Сигурност”, и това, което продължава да бъде на дневен ред като реформа. Имаше пълен политически контрол върху подслушването на мобилни и фиксирани телефони. До края на 2013 година технически възможности да бъдат подслушвани мобилни и фиксирани телефони имаше ДОТО-МВР и впоследствие – Държавна агенция „Технически операции”. Специализираната агенция беше изцяло под контрола и прякото ръководство на министъра на вътрешните работи. Също така, според действащия закон, не можеше да има – при тази ситуация – подслушване, за което няма разпореждане от министъра на вътрешните работи. Практически, при всички сериозни разследвания не можеше да бъде проведено сериозно разследване, включително и от прокуратурата, без знанието и одобрението на заместник-председателя на управляващата политическа партия. Това е факт.
Нещата са още по-тревожни пред факта, че ръководни служители от МВР, включително и министърът на вътрешните работи, са обвиняеми за незаконно подслушване. Тук трябва да кажем, че бившият министър от управлението на ГЕРБ многократно е уведомяван за груби нарушения в СДОТО, включително и с две писмени справки за извършени проверки по Закона за класифицираната информация. Заключенията в тези справки са, че в резултат от нарушенията в СДОТО, може да се подслушва незаконно, може да се селектира информация към заявителя – с други думи – да се преценява какво може да се предостави и какво – не, както и че може да се осъществи нерегламентиран достъп до класифицирана информация, включително и да се направят записи. От тези изводи опасенията за възможности за въздействие и контрол върху значимите разследвания, стават още по-сериозни. Дори и след въвеждането на практика в СДОТО – МВР на заявителя да се предоставят звукови файлове, бе установено отново и пак, че не се предоставя информация в пълен обем. Бившият министър е бил уведомен, че не само може, но и че се извършват подобни нарушения.
