Часове след взрива в „Сарафово“ не беше обезпечена сигурността в района на взрива и около него
Казвам всичко това за да стане ясно колко е важна за демокрацията реформата, която провеждаме. Именно поради тази причина бяха и част от реформите, които бяха осъществени в сектор „Сигурност“. Да няма монопол върху възможността да се наложи контрол върху способностите на службите, за да няма монопол върху службите. И ето от тук нататък и мерките, които направих: На първо място това са промените в закона за СРС. Беше създадена Държавна агенция „Технически операции“ Според промените министърът на вътрешните работи вече няма информация за това кой се подслушва. Той не разпорежда прилагането на СРС. С проекта, който е внесен, на Закона за МВР, министърът на вътрешните работи няма да има право да въздейства пряко и върху оперативните структури на министерството, т.е. няма да има начин да влияе върху разследванията. По този начин политическото ръководство ще се занимава единствено с формиране, провеждане на политики и с контрола дали тези политики се изпълняват както трябва. А не с пряко въздействие върху разследванията. Прехвърлянето на ГДБОП от една страна целеше имено това – да бъде намалена концентрацията на власт в ръцете на министъра на вътрешните работи. От друга страна се целяха и други много силни ефекти. На първо място – не можем да отделим организираната престъпност от корупцията. Корупцията е основна характеристика на организираната престъпност. Няма как да считаме, че ние ще имаме ефективно противодействие на организираната престъпност и корупцията, когато тези функции са разделени в две различни организации.
С обединението се постига и втори ефект. Очакваме да имаме сериозни подобрения по отношение на противодействието на международния тероризъм и радикалния екстремизъм. Всички експерти знаят, че трудно може в момента да се отдели тероризмът от някои други форми на организирана престъпност. Много често организирани престъпни групи са използвани като логистична база на различни терористични организации и поради тази причина също очакваме да получим силен положителен ефект. Когато приключим обаче тази реформа нито една политическа фигура няма да е в състояние да наложи пълен или частичен монопол върху разследването на престъпления.
Искам да се спра и върху състоянието на друг аспект от сектор „Сигурност“: Да, има стратегия за националната сигурност, но някой може би трябва и да я чете. Сблъскахме се с липса на всякакви способности за съвместно управление на институциите и организациите в сектор „Сигурност“ – планиране,взаимодействие, комуникации и контрол. Много са примерите. Ще започна с терористичния акт, който се случи в Сарафово. Часове след взрива не беше обезпечена сигурността в района на взрива и на района около него. Няма да се спирам на това, че значително бяха забавени и първоначалните действия, който трябваше да бъдат извършени по разследването. Часове след това ДАНС, която има функции и отговорности, не беше информирана и нямаше комуникация с нея. Часове след това нямаше комуникация между институциите. Да не говорим, че няколко часа след събитието, дори по-рано се изсипа половината Министерски съвет на местото, когато още не беше ясно каква е ситуацията. Можеше да има втори взрив. Стигнахме до там, че включително и министърът на финансите беше на место да тъпче улики. Никой не потърси има ли слабости в планирани мерки, защото трябваше неистово да се защитава тезата, че няма пробив в сигурността и че вицепремиерът и министър на вътрешните работи е перфектен. Важен беше пиарът, а не сигурността на хората. Беше ме срам заради страната ни в този момент. В България има много, ама наистина много хора, които имат познания в сигурността на управлението при кризи. Има и планове, но няма кой да ги чете. Някои хора разбраха, че има национален план за противодействие на тероризма, когато от президентството поискаха отчет на изпълнението му. Много са и другите случаи, ако трябва да се върнем преди това на заложниците в Сливен също така, само че там имаме уникален принос към световния опит, защото министър-председателят преговаряше с похитителя, доколкото си спомням за това, полицията да не го набие след като се предаде. На някой може да му се вижда героично, за мен е тъпо. Мисля, че не е необходимо да повтарям същите констатации за наводнението в село Бисер. Там така и не се разбра чия е отговорността за спуканата стена. Кой и защо не е реагирал на сигналите. Но пък гледахме кадри как половината министерски съвет, някои от които в ловна екипировка, гордо се возят върху бронирана техника. Нали разбирате, като ни гледат отстрани изглеждаме като карикатура в тоя момент. Смеят ни се отстрани. Заради кого и защо.
Така и не разбрахме чия е отговорността за взривовете край Петолъчката – на МВР, на МО… Извършвани проверки, контролни органи. Нямаше и мерки, които да гарантират, че това няма да се случи пак. И не на последно място дори нямаше за 2012 г. годишен доклад за състоянието на националната сигурност, който да бъде внесен в НС.
