Заслугата на парламентарните партии за българското председателство на ОССЕ?

Заслугата на парламентарните партии за българското председателство на ОССЕ?
Уважаемите журналисти бдително следят задграничните командировки на народните избраници. Предлагат на читателите списъци с “рекордьори” по изминати километри. Описват най-екзотичните им пътешествия. Ще си позволя да кажа добри думи за ролята на народни представители, членове на една българска парламентарна делегация, пропътували немалко километри. С общи усилия, независимо от политическа принадлежност, те допринесоха за доброто име и за почетната позиция, която получи през 2004 г. България в международните отношения. Кои са депутатите?
Тридесет и деветото народно събрание избра Владимир Дончев, Анастасия Мозер, Румен Овчаров и Лютви Местан за постоянни членове на българската делегация в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ПА на ОССЕ), а мен – за ръководител. Какво представлява ОССЕ?
ОССЕ наследи Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ), учредено от европейските страни, САЩ и Канада в Хелзинки през 1975-та. Отключи процеса на разоръжаване и зачитане на човешки права. Допринесе за падането на Берлинската стена и на Желязната завеса. Стимулира съгласието за прекрояване на следвоенна Европа, постигнато в края на 1989-та на остров Малта от президентите Джордж Буш и Михаил Горбачов.
Асамблеята на депутатите, в която участват и българските народни представители - ПА на ОССЕ, бе създадена в Париж през 1990 г. Наред с правителственото (Съвета на министрите), тя стана парламентарното измерение на СССЕ. На Парижката конференция не някой друг, а главата на съветската делегация Михаил Горбачов призова делегатите: “Да използваме шанса и да изградим непознат досега световен ред…” През април 1991 г. в Мадрид парламентаристи от всички държави-участнички последваха неговия призив и приеха декларация и процедурни правила на организацията, която през януари 1995 г. получи названието ПА на ОССЕ. Сега в асамблеята членуват 317 парламентаристи от 55 страни (едно малко ООН) и заседават два пъти годишно.
Във Варшава е разположено Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ). ПА на ОССЕ е разработила програма за наблюдение на избори в страните-членки. Изпраща делегации от парламентаристи със специални мисии в зони на напрежение. Поддържа връзки с Парламентарните асамблеи на Съвета на Европа, Европейския парламент, НАТО и ОНД.
Какви са българските амбиции и цели, свързани с ОССЕ? - Те бяха заявени още от предишното правителство. Министърът на външните работи Соломон Паси само потвърди амбициите и готовността на България да поеме председателството на организацията през 2004 г. Това стана на заседание на Съвета на министрите – висш политически орган на ОССЕ, проведено на 3-4 декември 2001 г. в Букурещ. Въпросът трябваше да получи отговор след една година в Португалия. Доста делегации, включително и американската, се отнесоха скпетично към нашето намерение. Притеснителни бяха предупрежденията, че за България било по-добре да не е председател, отколкото да се провали като такъв. Недоверието ни амбицира допълнително. За да постигнем високата българска цел, ние – постоянните членове на делегацията, уточнихме с представители на Външно министерство и с посланичката ни във Вашингтон обща стратегията и тактика на парламентарната делегация и на съответната дирекция в МВнР. Какво включваше тя? От наша страна – парламентарна активност и дипломатическа прецизност във всички дейности на организацията. Професионалните дипломати си вършеха работата. Ето, какво направихме само ние – народните представители за година?
В началото на септември, заедно с резервните членове на делегацията – народните представители Румяна Георгиева и Йордан Памуков, наблюдавахме президентските избори в Беларус. Бяхме посрещнати като “империалисти” със сопи и със закани от селяни в Слуцки район. Едва, когато разбраха, че сме българи смекчиха тона и дори ни поканиха на софра.
През ноември делегацията участва в конференция по въпросите на миграцията. Румяна Георгиева посети предизборна Украйна, Анастасия Мозер – Прибалтика, а на 21 и 22 февруари 2002 г. във Виена се проведе зимната сесия на ПА на ОССЕ. Посланик Иван Найденов беше подготвил най-важните ни срещи извън протокола с ръководители на големи делегации. Всички постоянни членове – български народни представители, защитиха общата българска кауза.
Владимир Дончев, Анастасия Мозер, Румен Овчаров и Лютви Местан убедиха американската делегация в способностите на България да управлява ОССЕ. Полезни бяха срещите с колеги от Франция, Италия, Русия, Португалия, Испания, Германия и лично с водачката на немската делегацията г-жа Рита Зюсмут.
На 5 май 2002 г. двама народни представители участваха в специална наблюдателна мисия със задача да инспектират базите на ОССЕ в района на Кавказ заедно с няколко други национални делегации. С народния представител Владимир Джаферов посетихме Армения и Грузия във връзка с умиротворяване на военните конфликти в Нагорни Карабах, в Нахичеван, в Абхазия и в Южна Осетия. В доклада си до председателя на Парламента и до министър-председателя препоръчахме да бъде затвърдено българското дипломатическо присъствие в Ереван и в Тбилиси, където активността на западните мисии бе повишена.
На 6 юли 2002 г. в Берлин започна лятната сесия на Асамблеята. В главната декларация “Противопоставянето на тероризма – предизвикателство на 21-ви век” влязоха 10 предложени от нашата делегация текста от 98-те параграфа на документа. В изказването си в голямата зала на Бундестага представих на делегатите от 55 страни логистичните, политическите и законодателните мерки, предприети от България и от парламента за борба срещу тероризма. Потвърдих готовността да поемем председателството.
Особено внимание заслужава участието на народните представители Йордан Памуков и Татяна Калканова в наблюдението на общите избори в Босна и Херцеговина, организирано от ОССЕ от 3 до 6 октомври 2002 г. В специално писмо-предупреждение за възможни нападения срещу международни наблюдатели, организаторите дават шанс на парламентаристите да се откажат. След кратко съвещание Памуков и Калканова решават да изпълнят докрай ангажиментите си в изборния ден, въпреки сигналите за опасност. Посещават повече от 20 избирателни секции и предават в срок попълнени с резултатите формуляри. Български парламентаристи наблюдават избори в Азербайджан, в Грузия и в Косово. В работата на Асамблеята в Сараево участва и народният представител г-н Папаризов.
На среща на Съвета на министрите от ОССЕ в гр. Порто – Португалия на 6 и 7 декември 2002 г. беше утвърдена кандидатурата на България за председател на ОССЕ през 2004 г. В специално обръщение, прочетено в Народното събрание, министър Соломон Паси заяви: “Ангажиментите ни към ОССЕ ще издигнат престижа и ролята на Република България… Специално бих искал да отбележа политическата подкрепа на всички парламентарно представени политически сили… да благодаря на всички народни представители и особено на членовете на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност с председател г-н Станимир Илчев и на делегацията ни към ПА на ОССЕ, водена от г-н Тошо Пейков.”
На 15 януари 2004 г. във Виена министър Паси официално ще приеме от външния министър на Холандия и нов генерален секретар на НАТО председателството на ОССЕ. Няма да е леко. Недовършени инициативи на предишни председателства има безчет. Непотушени конфликти димят без решения. Задават се нови мисии, задават се избори… Нарушават се избирателни права, права на човека. Но да си пожелаем успех - с помощта на парламентаристи от всички цветове и с божието благоволение - да затвърдим един нелесен български успех.

София, 10 януари 2004 г.

Тошо Пейков
народен представител,
ръководител на българската
делегация в ПА на ОССЕ

Водещи новини

Времето