Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) изрази принципна подкрепа към проекта на Министерството на труда и социалната политика за промени в Кодекса на труда, свързан с усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща работата от разстояние. С предложените разпоредби се постига и съответствие на националното законодателство с европейската директива за командироване на работници, като се осигурява равнопоставеност при гарантиране на трудовите възнаграждения при веригите от подизпълнители.
„Измененията във връзка с работата от разстояние осигуряват по-голяма сигурност за работещите и работодателите, включително по отношение на организацията на здравословните и безопасните условия на труд, отчитането на работата и контрола на работното време“, отбеляза министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова пред журналисти след заседанието на НСТС.
С цел да се осигури по-добър баланс между личния и професионалния живот на работещите от разстояние с проекта за промени в Кодекса на труда се регламентира т. нар. „право на изключване“ - правото на работника да не осъществява инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и междуседмичната си почивка.
Новите разпоредби осигуряват равнопоставеност на правата на всички работници и служители при веригите от подизпълнители за гарантиране на изплащането на техните трудови възнаграждения. При неплатени заплати те ще имат право да заведат иск срещу изпълнителя, на когото техният работодател е пряк подизпълнител. По този начин се предоставя допълнителна закрила на работниците и се минимизират предпоставките за неизплащане на техните трудови възнаграждения в случаите на неуредени търговски взаимоотношения при веригите от подизпълнители.
„Промените в Кодекса на труда са изработени от работна група с участието на социалните партньори и по тях имаше задълбочен дебат в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. В окончателния вариант, който се предлага, са взети предвид и становища, изразени в рамките на общественото обсъждане“, каза министър Шалапатова. Тя благодари на социалните партньори за активното участие и конструктивния диалог.
Тристранният съвет обсъди и Постановлението на Министерския съвет за минималната работна заплата, с което се предвижда от 1 януари 2024 г. размерът ѝ да се повиши на 933 лв. Министър Шалапатова обърна внимание, че размерът е определен в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда. С приемане на Постановлението размерът на минималната работна заплата ще се увеличи със 153 лв. спрямо сегашната ѝ стойност от 780 лв., което прави ръст от 19,6%. Нетният доход на наетите на минимална работна заплата ще достигне 724 лв.
„Актуализацията на минималната работна заплата способства за мотивиране към заетост на наетите на нея, за задържане на работниците и служителите и за намаляване на риска от засилване на дисбаланса между търсенето и предлагането на работна сила“, отбеляза министър Шалапатова.
Пред социалните партньори тя сподели, че разчита на конструктивен диалог с тях и всички заинтересовани страни за транспонирането в пълнота в българското законодателство на Директивата относно адекватността на минималните работни заплати в Европейския съюз.
