ВАС отхвърли жалби срещу разпоредби от наредбата за полицейска регистрация
Оспорената разпоредба на чл.11, ал.4, изречение първо от Наредбата гласи, че при отказ на лицeто за дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил, полицейският орган изготвя мотивирано искане до съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем, за издаване на разрешение за принудителното им извършване. Така разписаното е в пълно съответствие с разпоредбите на Закона за МВР, които касаят целите на полицейската регистрация полицейските органи да дактилоскопират и фотографират лицата и да изземват образци за ДНК профили.
Върховните магистрати приемат, че от значение за настоящото производство е решението на Съда на европейския съюз (СЕС) по дело C-205/21, образувано по отправено от Специализирания наказателен съд (СНС) преюдициално запитване по посочени четири въпроса. Във връзка с преюдициалността на това производство производството по настоящото дело беше спряно с определение от 17.03.2022 г. до приключване на дело C-205/21 на СЕС.
С оглед съдържанието на оспорваната разпоредба на чл.11, ал.4, изр.1 от Наредбата от значение за настоящото производство е т.2 от решението на СЕС. Според него посочените разпоредби от европейското право допускат национално законодателство, което предвижда, че ако обвинено за извършено умишлено престъпление от общ характер лице откаже доброволно да съдейства за събирането на отнасящи се до него биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им, компетентният наказателен съд е длъжен да разреши принудителното събиране на тези данни, без да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, в което е обвинено, при условие че националното право гарантира ефективен последващ съдебен контрол върху условията за посоченото обвинение, което дава основание за разрешаване на събирането на тези данни. При това разрешение оспорваната разпоредба не е в противоречие с разпоредбите от европейското право. Нарушение може да има само ако националното право не гарантира ефективен последващ съдебен контрол върху условията за обвинението, което е дало основание за разрешаване на събирането на данните. В случая не се твърди, а и няма основание да се приеме, че Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) не гарантира такъв последващ съдебен контрол върху условията за обвинението, въз основа на което е разрешено събирането на личните данни. Затова оспорваната разпоредба на чл.11, ал.4, изр.1 от Наредбата не противоречи на посочените разпоредби от европейското право според тяхното тълкуване, дадено от СЕС.
Оспорената разпоредба на чл.11, ал.4, изр.1 от Наредбата не е в противоречие и с Конституцията на Република България. Доводите на оспорващите са за противоречие с чл.4, чл.6, чл.56 и чл.120 от Конституцията. Установяване на противоречие в оспорваната подзаконова разпоредба минава през противоречие с Конституцията на чл.68, ал.1 и ал.5, изр.2 от ЗМВР, въз основа на която е уредбата в оспорената разпоредба. Съдът обаче не може да установява противоречие с Конституцията на законова норма. Затова по настоящото производство съдът с определение от 09.07.2021г. внесе в Конституционния съд на Република България (КС) въпроса налице ли е несъответствие на разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 5, изр. 2 от Закона за МВР с разпоредите на чл.4, ал.1, изр.1, ал.2, пр.2 и 3; чл.6, ал.1; чл.56 и чл.120 от Конституцията на Република България. Конституционният съд обаче, след като прие искането за допустимо и образува конституционно дело №15/2021 г., с определение № 2 от 24.02.2022 г. по същото дело, отклони искането на състава на ВАС и прекрати производството. В определението на КС практически няма мотиви за този резултат, тъй като единственият довод за непредставяне от сезиращия съд на допълнителни съображения за правото на европейския съюз, е явно несъстоятелен, доколкото сезиращият съд не е имал такова задължение.
Върховните магистрати приемат, че ако бъде отменена изцяло оспорваната разпоредба, това би означавало да бъде отменена изцяло задължителната полицейска регистрация, която обаче според т.2 от решението на СЕС е допустима.
Решението по административно дело № 1 от 2021 г. подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС.
Водещи новини
