https://presscenters.com Новините без редакция https://presscenters.com/News/276757/statistika-na-cenite-na-jilishta-i-trimesechie-2026godina Инфографика Свали Цените на жилищата в страната са се увеличили с 6.2% през първото тримесечие на 2026 г. спрямо предходното тримесечие (четвърто тримесечие на 2025 година). Най-голямо увеличение е регистрирано в град Бургас (+5.9%), следван от градовете София (+5.8%), Варна (+4.0%) и Пловдив (+3.9%). Намаление е регистрирано в град Стара Загора (-2.1%) и град Русе (-1.6%). През първото тримесечие на 2026 г. цените на жилищата в страната са се увеличили с 14.8% в сравнение с първото тримесечие на 2025 година. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Статистика на цените на жилища Wed, 24 Jun 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/276757/statistika-na-cenite-na-jilishta-i-trimesechie-2026godina https://presscenters.com/News/276610/potreblenie-na-energiya-v-sektor-industriya-dezagregirani-danni-2024-godina Свали През 2024 г. спрямо предходната 2023 г. се наблюдава увеличение на потреблението на енергия в сектор „Индустрия“ - с 2.15% до 108 646.899 ТДж. Най-големите потребители на енергия през 2024 г. са следните икономически дейности по КИД - 2008: „Производство на химични продукти и лекарствени вещества и продукти“ (раздели 20 и 21) - 29.55% или 32 103.483 ТДж, „Производство на изделия от други неметални минерални суровини“ (раздел 23) - 21.26% или 23 102.112 ТДж, „Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия“ (раздели 10, 11 и 12) - 11.10% или 12 057.426 ТДж, и „Производство на основни метали“ (раздел 24А и 24В) - 10.61% или 11 530.919 ТДж. Електрическата енергия (30.03%) и природният газ (28.29%) формират над половината от потреблението на енергия в този сектор през 2024 година. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Дезагрегиране на крайното потребление на енергия Mon, 22 Jun 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/276610/potreblenie-na-energiya-v-sektor-industriya-dezagregirani-danni-2024-godina https://presscenters.com/News/266229/indeks-na-razhodite-za-trud-i-trimesechie-2026godina Свали През първото тримесечие на 2026 г. спрямо първото тримесечие на 2025 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 13.4% (по предварителни данни). В индустрията увеличението е с 14.1%, а в услугите - с 12.5%. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Държавно управление“ - с 20.3%, „Други дейности“ - с 19.3%, и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - с 18.9%. Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 13.2%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 14.2%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 20.6% за сектор „Други дейности“ до 7.7% за сектор „Операции с недвижими имоти“. Методологични бележки Индексът на разходите за труд е краткосрочен икономически показател, имащ за цел да отразява тримесечното изменение на разходите на работодателите за един отработен час от наетите лица по трудово или служебно правоотношение. За изчисляването му се използват данни от тримесечното извадково Наблюдение на наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд. Индексът на разходите за труд (ИРТ) е дефиниран като Ласперов индекс на разходите на работодателите за един отработен час, изчисляван на ниво сектор (еднозначен буквен код) от Класификацията на икономическите дейности (КИД - 2008) и при постоянна база 2020 = 100. Въз основа на Регламент № 450/2003 на Европейския парламент и на Съвета отделни индекси се изчисляват както за общите разходи на работодателите за труд, така и за техните два основни компонента: разходи за възнаграждения и други разходи за труд. Общият разход на работодателите за труд (ОРТ) представлява сумата от начислените средства за работна заплата; разходите за социални и здравни осигуровки; обезщетенията по Кодекса на труда (КТ), Закона за държавния служител (ЗДС) и Кодекса за социално осигуряване (КСО); социалните разходи и надбавки и данъка върху социалните разходи. Разходите за възнаграждения (РВ) включват начислените средства за работна заплата и социалните разходи и надбавки. Другите разходи за труд (ДРТ) са разходите за сметка на работодателя за обезщетения по КТ, ЗДС и КСО; социални и здравни осигуровки и данък върху социалните разходи. Считано от второто тримесечие на 2020 г. от разходите за труд се изключват сумите по правителствени мерки за подпомагане на работодателите. Обхват от икономически дейности по КИД - 2008: Общо за икономиката (сектори B до S) - „Добивна промишленост“ (B), „Преработваща промишленост“ (C), „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ (D), „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ (E), „Строителство“ (F), „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ (G), „Транспорт, складиране и пощи“ (H), „Хотелиерство и ресторантьорство“ (I), „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (J), „Финансови и застрахователни дейности“ (K), „Операции с недвижими имоти“ (L), „Професионални дейности и научни изследвания“ (M), „Административни и спомагателни дейности“ (N), „Държавно управление“ (O), „Образование“ (P), „Хуманно здравеопазване и социална работа“ (Q), „Култура, спорт и развлечения“ (R), „Други дейности“ (S). Индустрия (сектори B до E) - „Добивна промишленост“ (B), „Преработваща промишленост“ (C), „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ (D), „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ (E). Услуги (сектори G до N) - „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ (G), „Транспорт, складиране и пощи“ (H), „Хотелиерство и ресторантьорство“ (I), „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (J), „Финансови и застрахователни дейности“ (K), „Операции с недвижими имоти“ (L), „Професионални дейности и научни изследвания“ (M), „Административни и спомагателни дейности“ (N). Приложение Таблица 1. Изменение на индексите на разходите на работодателите за труд за един отработен час спрямо съответния период на предходната година (календарно изгладени) (Проценти) Код по КИД - 2008[1] Икономически сектори I тр. 2025* (ОРТ) I тр. 2025* (РВ) I тр. 2025* (ДРТ) II тр. 2025* (ОРТ) II тр. 2025* (РВ) II тр. 2025* (ДРТ) III тр. 2025* (ОРТ) III тр. 2025* (РВ) III тр. 2025* (ДРТ) IV тр. 2025* (ОРТ) IV тр. 2025* (РВ) IV тр. 2025* (ДРТ) I тр. 2026* (ОРТ) I тр. 2026* (РВ) I тр. 2026* (ДРТ) B до S Oбщо 12.6 13.1 9.6 13.2 13.4 12.3 12.4 12.5 12.3 13.9 13.8 14.3 13.4 13.2 14.2 B до E Индустрия 14.0 14.4 12.2 14.1 14.3 13.3 12.7 13.2 10.6 12.0 12.1 11.1 14.1 14.0 14.6 G до N Услуги 12.1 12.8 7.8 11.9 12.0 11.3 11.2 11.0 12.5 14.8 14.7 15.2 12.5 12.4 13.3 B Добивна промишленост 0.8 0.3 2.8 17.2 17.0 17.8 18.5 20.0 13.2 6.0 4.4 12.3 18.3 18.2 18.6 C Преработваща промишленост 14.9 15.1 14.0 14.7 14.8 13.8 13.0 13.1 12.3 13.2 13.3 12.8 13.5 13.4 14.1 D Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива 13.8 16.2 3.8 7.0 7.1 6.4 6.9 9.2 -1.6 2.7 3.6 -0.9 18.9 18.9 19.2 E Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване 15.2 15.2 15.1 17.2 17.1 17.5 14.5 15.2 11.4 17.5 18.5 13.3 11.0 11.1 10.5 F Строителство 19.7 20.3 16.3 16.1 16.1 15.8 16.4 16.4 16.1 20.1 20.1 20.0 11.7 11.4 13.6 G Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети 11.5 11.3 12.3 10.9 10.8 11.4 10.8 10.8 10.5 13.5 13.4 13.9 13.9 14.0 13.4 H Транспорт, складиране и пощи 12.9 13.2 11.6 13.9 14.1 12.8 11.7 11.1 14.5 12.0 11.1 16.3 15.1 15.4 13.6 I Хотелиерство и ресторантьорство 13.5 13.4 14.1 7.7 7.0 11.3 7.5 6.7 11.5 13.0 12.4 16.4 13.5 13.4 14.1 J Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения 9.1 11.4 -7.2 9.0 9.4 6.6 8.2 7.8 11.0 16.5 16.6 15.7 9.8 9.4 13.0 K Финансови и застрахователни дейности 14.5 15.5 7.3 14.7 15.2 11.2 14.1 14.3 13.0 16.1 16.4 13.6 13.4 13.3 14.1 L Операции с недвижими имоти 19.2 19.5 17.0 16.5 17.6 10.0 12.7 12.8 12.2 22.5 23.5 17.3 7.7 7.7 8.1 M Професионални дейности и научни изследвания 14.8 15.0 13.8 14.7 14.8 13.8 12.1 12.0 12.9 14.3 14.1 15.6 12.6 12.5 13.4 N Административни и спомагателни дейности 14.2 14.7 11.5 18.0 18.2 16.9 20.1 20.1 20.2 17.2 17.3 16.7 11.4 11.2 12.7 O Държавно управление 7.6 7.4 8.3 16.2 17.2 12.7 16.4 15.9 18.1 12.7 12.2 14.3 20.3 20.5 19.4 P Образование 11.1 11.9 7.8 15.5 16.1 13.1 13.3 14.7 8.4 12.7 11.8 16.6 16.6 16.4 17.3 Q Хуманно здравеопазване и социална работа 13.5 13.8 11.7 12.0 12.1 11.5 9.6 9.5 10.2 12.7 12.4 14.0 9.4 9.4 9.3 R Култура, спорт и развлечения 17.7 18.5 13.8 17.9 19.0 12.1 17.0 15.8 23.2 15.8 15.5 17.4 15.1 14.8 16.7 S Други дейности 12.6 11.6 17.6 13.9 13.8 14.7 12.6 12.7 12.3 14.7 15.4 11.0 19.3 20.6 12.9 ОРТ - Общ разход на работодателите за труд РВ - Разходи за възнаграждения ДРТ - Други разходи за труд [1] КИД - 2008 - Класификация на икономическите дейности. * Предварителни данни. Таблица 2. Индекс на общите разходи на работодателите за труд през периода 2023 - 2026 година (календарно изгладени, 2020 = 100) (Проценти) Код по КИД - 2008[1] Икономически сектори I тр. 2023 IІ тр. 2023 IІІ тр. 2023 IV тр. 2023 I тр. 2024* IІ тр. 2024* IІІ тр. 2024* IV тр. 2024* I тр. 2025* II тр. 2025* III тр. 2025* IV тр. 2025* I тр. 2026* B до S Oбщо 126.6 138.3 148.8 153.1 147.2 160.2 168.2 172.7 165.7 181.4 189.2 196.7 187.8 B до E Индустрия 131.0 144.8 148.2 156.2 148.7 161.4 165.1 173.7 169.5 184.1 186.2 194.5 193.5 G до N Услуги 129.3 140.0 140.9 150.6 151.0 159.7 161.1 170.4 169.3 178.7 179.1 195.6 190.4 B Добивна промишленост 124.8 139.8 140.8 149.5 144.0 141.9 141.5 165.5 145.2 166.3 167.7 175.5 171.7 C Преработваща промишленост 134.5 146.7 152.0 157.3 152.6 164.4 170.4 176.5 175.4 188.5 192.5 199.8 199.1 D Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива 114.4 143.7 134.3 156.5 128.3 157.5 148.3 165.4 145.9 168.4 158.5 169.9 173.6 E Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване 122.1 129.1 132.5 148.6 140.5 149.0 152.1 162.0 161.8 174.6 174.2 190.4 179.7 F Строителство 124.7 136.3 138.8 156.9 154.2 168.6 163.0 186.8 184.6 195.8 189.7 224.3 206.3 G Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети 130.1 139.7 141.8 152.3 153.0 163.1 164.2 174.8 170.5 180.9 181.8 198.5 194.2 H Транспорт, складиране и пощи 128.1 139.4 139.4 144.0 150.3 161.6 164.8 170.8 169.7 184.1 184.1 191.3 195.4 I Хотелиерство и ресторантьорство 133.6 144.5 149.2 161.5 165.4 183.8 180.7 191.1 187.7 197.9 194.1 216.0 213.0 J Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения 129.4 142.2 141.7 150.5 149.5 153.5 155.3 162.0 163.0 167.3 168.0 188.8 179.0 K Финансови и застрахователни дейности 121.6 127.4 128.3 143.7 138.4 142.0 143.0 153.3 158.4 162.8 163.2 178.0 179.6 L Операции с недвижими имоти 120.3 128.9 128.7 143.4 136.9 150.8 154.0 171.2 163.1 175.6 173.7 209.8 175.7 M Професионални дейности и научни изследвания 123.9 133.9 139.7 148.6 143.2 154.2 159.0 173.3 164.4 176.9 178.2 198.1 185.1 N Административни и спомагателни дейности 143.5 157.0 151.2 159.8 168.6 177.1 173.7 181.5 192.5 209.0 208.6 212.8 214.5 O Държавно управление 124.6 133.5 155.6 167.4 144.9 169.7 171.6 182.2 155.9 197.1 199.7 205.3 187.4 P Образование 102.9 118.2 207.5 152.2 122.2 149.8 227.3 171.4 135.8 173.0 257.5 193.2 158.2 Q Хуманно здравеопазване и социална работа 122.8 134.1 137.9 147.6 139.3 155.3 158.2 165.5 158.1 173.9 173.5 186.4 172.9 R Култура, спорт и развлечения 133.5 142.3 158.4 158.7 156.1 173.6 184.4 195.0 183.8 204.6 215.7 225.8 211.4 S Други дейности 127.7 137.3 142.0 143.1 153.7 166.2 173.4 178.4 173.1 189.3 195.4 204.6 206.5 [1] КИД - 2008 - Класификация на икономическите дейности. * Предварителни данни. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Индекс на разходите н... Fri, 19 Jun 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/266229/indeks-na-razhodite-za-trud-i-trimesechie-2026godina https://presscenters.com/News/266230/ravnishta-na-potrebitelski-ceni-v-es-2025godina Свали През 2025 г. равнищата на цени за крайните потребителски разходи на домакинствата се различават значително в 27-те държави - членки на ЕС. Най-високи нива на цените са отчетени в Дания (140% от средното за ЕС), Ирландия (136%) и Люксембург (132%). Най-ниско е равнището на цените в България (63% от средното за ЕС), Румъния (65%) и Полша (73%), според експресните оценки за 2025 година. Информацията за равнищата на цени за потребителски стоки и услуги е публикувана на сайта на Евростат. Това прессъобщение представя част от данните от по-детайлната публикация в Statistics Explained. Източник на данни: prc_ppp_ind_1. Равнищата на цените на ключови стоки и услуги варират значително в ЕС. През 2025 г. равнищата на цените в група „Жилищни разходи“, с най-голям дял в разходите на домакинствата, варират от 190% в Ирландия до 41% в България. Втората по обем категория в разходите на домакинствата „Храни и безалкохолни напитки“ варира най-малко в рамките на ЕС. Най-високи нива са отчетени в Люксембург (122% от средното за ЕС), а най-ниски нива са регистрирани в Румъния (80%). Образованието, с най-малък дял в разходите на домакинствата в ЕС през 2025 г., показва най-широки различия - от 334% в Люксембург до 42% в Румъния. Таблица 1. Индекси на равнища на цени за потребителски стоки и услуги през 2025 г., EС-27_2020 = 100 Крайни потребителски разходи на домакинствата Храни и безалкохолни напитки Алкохолни напитки и тютюневи изделия Облекла Транспортни превозни средства за лично ползване Потребителска електроника Ресторанти и хотели Жилищни разходи Образование EU27_2020=100 100 100 100 100 100 100 100 100 100 Дания 140 121 119 132 120 114 142 167 144 Ирландия 136 116 203 99 113 107 118 190 109 Люксембург 132 122 96 112 101 105 119 182 334 Швеция 121 110 123 130 100 116 123 122 159 Финландия 121 108 174 121 105 101 122 124 117 Белгия 116 105 129 94 102 102 117 135 155 Нидерландия 116 99 130 92 109 99 120 134 150 Австрия 113 110 90 107 99 99 117 113 166 Франция 110 107 136 97 100 117 116 121 97 Германия 108 102 98 102 102 95 108 114 121 Естония 101 110 106 115 95 97 88 100 79 Италия 97 101 86 109 100 93 111 91 91 Малта 92 113 97 102 106 102 91 73 132 Испания 92 95 86 88 94 96 85 98 87 Чехия 89 90 92 95 89 98 70 107 69 Словения 89 101 88 98 91 109 87 74 98 Кипър 89 100 86 91 90 106 85 87 138 Гърция 87 105 93 96 93 102 86 77 53 Португалия 87 102 92 91 101 104 74 81 76 Словакия 85 83 85 103 88 101 85 80 56 Латвия 83 108 105 104 94 97 87 56 80 Литва 83 103 101 104 93 105 83 60 100 Хърватия 78 106 89 93 95 107 90 48 66 Унгария 78 95 87 85 97 100 82 67 74 Полша 73 90 88 100 98 99 81 52 66 Румъния 65 80 87 87 93 96 59 54 42 България 63 93 70 78 95 97 56 41 63 Исландия 174 156 231 149 136 137 173 178 221 Швейцария 171 156 139 145 111 99 163 213 272 Норвегия 129 133 204 112 118 109 140 107 173 Албания 73 104 82 105 93 106 53 64 21 Сърбия 68 97 73 92 93 113 66 39 34 Черна гора 66 87 70 95 94 105 67 46 38 Турция 60 77 59 62 156 118 78 39 13 Босна и Херцеговина 59 86 64 90 90 112 59 29 13 Република Северна Македония 55 75 59 81 94 100 48 37 26 Източник на данни: prc_ppp_ind_1. Географска информация Европейският съюз (ЕС-27) включва: Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция. Обединеното кралство напусна ЕС на 31 януари 2020 година. Информацията за разпространението на европейската статистическа информация е публикувана на сайта на Евростат. Методи и дефиниции Данните, представени в настоящото прессъобщение, се основават на резултатите от наблюдение на цени, включващо повече от 2 000 потребителски стоки и услуги в Европа, което е част от програмата на Евростат - ОИСР за изчисляване на паритети на покупателната способност. Общите равнища на цени, включени в това прессъобщение, се отнасят до концепцията за крайни потребителски разходи на домакинствата (КПРД). Това прессъобщение се отнася до избрани подкатегории от общите КПРД. Индексите на равнища на цени са измерител на различията в равнищата на цените между страните партньори, показващи колко единици от единната валута са необходими, за да се купи едно и също количество стоки и услуги в сравняваните с базата (ЕС-27_2020 = 100) страни. Те се изчисляват като съотношения между ППС и официалните валутни курсове - национална валута/евро. Паритетите на покупателната способност в най-простия им вид са съотношения на реални цени в национални валути за един и същ продукт в различните страни партньори, които се използват за превръщане на стойностните показатели от национална в единна валута. Те са изчислени въз основа на реални цени на избрани представителни стоки и услуги (потребителски и инвестиционни) и на стандартни условни строителни обекти. Чрез тях се елиминира влиянието на различните равнища на цените в участващите страни партньори и се приравнява покупателната сила на националните валути. За повече информация: Statistics Explained article on comparative price levels of consumer goods and services Statistics Explained article on comparative price levels for food, beverages and tobacco Statistics Explained article on comparative price levels for investment Thematic section on purchasing power parities Database on purchasing power parities Metadata on purchasing power parities Visualisations on purchasing power parities Източник: Евростат, 18.06.2026 година. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Паритети на покупателната способност (ППС) - Програма за европейски и международни сравнения Thu, 18 Jun 2026 15:10:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/266230/ravnishta-na-potrebitelski-ceni-v-es-2025godina https://presscenters.com/News/266231/faktichesko-individualno-potreblenie-na-chovek-ot-naselenieto-v-es-2025godina Свали Фактическото индивидуално потребление (ФИП) се състои от стоки и услуги, действително потребени от домакинствата, независимо дали са закупени и платени директно от домакинствата, от правителството или от нестопански организации. ФИП на човек от населението може да се разглежда като показател за материалното благосъстояние на домакинствата. През 2025 г. ФИП на човек от населението, изразено в стандарти на покупателната способност (СПС), варира между държавите - членки на ЕС, от 73 до 145% от средното равнище в EС-27. Информацията за ФИП е на базата на експресни оценки на паритетите на покупателната способност (ППС) за 2025 г., публикувани на страницата на Евростат. Това прессъобщение представя част от данните от по-детайлната публикация в Statistics Explained. Осем държави членки регистрират ФИП на човек от населението над средното за ЕС-27 равнище през 2025 година. Най-високо е в Люксембург (45% над средното за ЕС-27 ниво), Германия (20%) и Нидерландия (19%). Междувременно, деветнадесет държави членки регистрират ФИП на човек от населението под средното равнище за ЕС-27, като най-ниски нива отбелязват Унгария и Латвия (и двете с 27% под средното равнище за ЕС-27), както и Естония (с 26%). Източник на данните: prc_ppp_ind_1 БВП на човек от населението е основният измерител на икономическата активност и също показва значителни разлики между държавите членки. Десет държави членки регистрират БВП на човек от населението над средното за ЕС-27 равнище през 2025 година. Най-висок е в Люксембург (139% над средното за ЕС-27), Ирландия (138%) и Нидерландия (33%). Същевременно, най-нисък е в Гърция и България (и двете с 32% под средното ниво за ЕС-27), както и Латвия (29%). Източник на данните: prc_ppp_ind_1 Таблица 1. Индекси на физически обем на ниво ФИП и БВП на човек от населението в СПС през 2025 г., EС-27_2020 = 100 ФИП на човек БВП на човек ЕС-27_2020 100 100 Еврозона-20 104 104 Люксембург 145 239 Германия 120 115 Нидерландия 119 133 Белгия 113 114 Австрия 113 118 Дания 106 127 Франция 103 98 Швеция 103 111 Ирландия 100 238 Финландия 99 101 Кипър 98 98 Италия 97 96 Испания 92 92 Полша 88 81 Малта 88 110 Литва 87 87 Португалия 86 81 Румъния 86 78 Словения 86 90 Чехия 83 92 Гърция 80 68 Хърватия 79 78 Словакия 77 75 България 77 68 Естония 74 79 Латвия 73 71 Унгария 73 76 Норвегия 128 159 Исландия 115 128 Швейцария 114 157 Черна гора 71 54 Турция 70 67 Сърбия 57 52 Република Северна Македония 50 43 Албания 48 43 Босна и Херцеговина 44 36 Източник на данните: prc_ppp_ind_1 Географска информация Европейският съюз (ЕС-27) включва: Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция. Обединеното кралство напусна ЕС на 31 януари 2020 година. Информацията за разпространението на европейската статистическа информация е публикувана на сайта на Евростат. Еврозоната (EЗ-20) включва: Белгия, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Португалия, Словения, Словакия, Финландия и Хърватия. Прессъобщението включва още три страни - членки на ЕАСТ и шест кандидатстващи страни за членство в ЕС. Методи и дефиниции Експресните оценки за 2025 г., представени в настоящото прессъобщение, са базирани на данните за БВП и населението за 2025 г., налични към 8 юни 2026 г., и последните изчислени паритети на покупателната способност. Ревизирани оценки ще бъдат публикувани през декември 2026 година. Фактическото индивидуално потребление обхваща стоките и услугите, действително потребени от населението, независимо дали са купени и платени от домакинствата, държавата, или от нетърговски институции, обслужващи домакинствата. При международните сравнения на физическия обем на потреблението ФИП е предпочитан показател, тъй като не се влияе от различията в начина, по който в отделните страни са организирани някои важни услуги - образователни и здравни. Стандартът на покупателна способност представлява изкуствена валутна единица, която елиминира разликите в равнищата на цените между отделните страни. По този начин един СПС купува същия обем от стоки и услуги във всички страни. Тази валутна единица позволява смислено сравнение на физическите обеми на икономическите индикатори между страните. Агрегатите, изразени в СПС, са изчислени чрез разделяне на агрегатите в текущи цени и национална валута на съответния паритет на покупателната способност. Нивото на несигурност, свързано с базисните цени и данните от националните сметки, както и методите, използвани при съставянето на ППС, подсказват, че различията между страните, имащи много близки индекси, трябва да се интерпретират с известно внимание. Забележка: Люксембург: Високият БВП на човек от населението на Люксембург се обяснява частично с големия дял на пограничните работници, включени в общия брой на работната сила на страната. Тези работници допринасят за увеличение на БВП, а същевременно не се считат за част от местното население, което се използва при изчисляването на БВП на глава от населението. Ирландия: Високото ниво на БВП на глава от населението в Ирландия може отчасти да се обясни с наличието на големи мултинационални компании, притежаващи интелектуална собственост. Свързаното с тези активи договорно производство допринася за БВП, докато голяма част от приходите, спечелени от това производство, се връщат на крайните собственици на компаниите в чужбина. За повече информация: Statistics Explained article on consumption and GDP per capita Thematic section on purchasing power parities Database on purchasing power parities Metadata on purchasing power parities Visualisations on purchasing power parities Statistics 4 beginners on GDP Източник: Евростат, 17.06.2026 година. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Паритети на покупателната способност (ППС) - Програма за европейски и международни сравнения Wed, 17 Jun 2026 14:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/266231/faktichesko-individualno-potreblenie-na-chovek-ot-naselenieto-v-es-2025godina https://presscenters.com/News/266232/lechebni-zavedeniya-za-bolnichna-i-izvunbolnichna-pomosht-i-zdravni-zavedeniya-kum-31122025-godina Свали Инфографика 1. Лечебни заведения и леглови фонд В края на 2025 г. в страната функционират 338 заведения за болнична помощ с 56 925 легла. В сравнение с предходната година броят на заведенията намалява с 3, а болничните легла се увеличават с 864, или с 1.5%. В абсолютно изражение нарастването на броя на леглата е най-голямо за многопрофилните болници - с 633, или с 1.6%, докато при специализираните болници увеличението е с 235, или с 1.7%. Незначително намаляват леглата в комплексните онкологични центрове. Болниците в страната са 316 с 54 674 легла, като 202 от тях са публични (държавни и общински) и 114 - частни. Разпределението на болниците по форма на собственост в последните години остава относително постоянно. Наблюдава се обаче увеличение на легловия фонд на частните заведения и към 31 декември 2025 г. 31.3% от леглата са в тези болници. Таблица 1. Лечебни и здравни заведения към 31.12.2025 година (Брой) Видове лечебни заведения Заведения Легла Лечебни заведения за болнична помощ 338 56925 Болници 316 54674 Многопрофилни болници 178 40434 Специализирани болници 138 14240 Центрове за кожно-венерически заболявания 3 30 Комплексни онкологични центрове 7 1199 Центрове за психично здраве 12 1022 Лечебни заведения за извънболнична помощ 2380 1382 Диагностично-консултативни центрове 114 288 Медицински центрове 906 1017 Дентални центрове 70 3 Медико-дентални центрове 76 74 Самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории 1214 - Други лечебни и здравни заведения 148 1875 в това число: Хосписи 46 1493 Центрове за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания 12 210 Многопрофилните болници са 178 с 40 434 легла, или в 56.3% от болниците е съсредоточен 74.0% от легловия им фонд в страната. Специализираните болници са 138 с 14 240 легла. Разпределението им по видове е следното: за активно лечение - 72 с 4 466 легла; за продължително лечение - една със 145 легла; за продължително лечение и рехабилитация - 18 с 2 146 легла; за рехабилитация - 35 с 5 626 легла; държавни психиатрични болници - 12 с 1 857 легла. Осигуреността на населението с болнични легла към края на 2025 г. е 886.2 на 100 000 души от населението. Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 347.2 на 100 000 души от населението), Смолян (1 247.5) и Пловдив (1 107.6), а най-ниски са в областите Перник (424.4), Ямбол (432.2) и Видин (446.3) (виж фиг. 1). Към 31.12.2025 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 380 с 1 382 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Сред заведенията с дейности по клинична медицина най-голям e броят и легловият фонд на медицинските центрове - 906 заведения с 1 017 легла, следвани от диагностично-консултативните центрове - 114 с 288 легла. Денталните центрове са 70 с 3 легла, а медико-денталните центрове - 76 със 74 легла. В края на 2025 г. другите лечебни и здравни заведения са 148 с 1 875 легла. 2. Медицински персонал В края на 2025 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 30 409 лекари. В сравнение с предходната година броят им се увеличава с 260, или с 0.9% (виж табл. 2). Лекарите по дентална медицина са 8 080, като 6 922 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 44 772, от които 28 357 медицински сестри. Таблица 2. Медицински персонал Медицински персонал 2024 2025 2024 2025 брой на 10 000 души от населението Лекари 30149 30409 46.8 47.3 Лекари по дентална медицина 7784 8080 12.1 12.6 Професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти 44554 44772 69.2 69.7 Фелдшери 1538 1512 2.4 2.4 Акушерки 3254 3338 5.1 5.2 Медицински сестри 28393 28357 44.1 44.1 Лаборанти (медицински и рентгенови) 6140 6190 9.5 9.6 Зъботехници 1714 1749 2.7 2.7 Други професионалисти и медицински специалисти 3515 3626 5.5 5.6 Население На един лекар 214 211 x x На един лекар по дентална медицина 827 795 x x В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) на основен договор практикуват 18 437 лекари и 43 лекари по дентална медицина. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 26 102, от които 17 983 медицински сестри. В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 10 153 лекари и 7 623 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 589) и лекари по дентална медицина (6 922), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 7 348. В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 1 819 лекари и 414 лекари по дентална медицина. Практикуващи лекари по пол и възраст Към 31.12.2025 г. разпределението на практикуващите лекари по пол е следното - мъжете са 13 464 (44.3%), а жените - 16 945 (55.7%). В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 8 890, или 29.2%. На второ място е групата на практикуващите лекари на възраст 65 - 74 години - 6 126, или 20.1%. Най-младите лекари (до 35 години) са 5 959, или 19.6%, а най-възрастните (на 75 и повече години) са 1 591, или 5.2% (виж табл. 3). Таблица 3. Практикуващи лекари по пол и възрастови групи към 31.12.2025 година Възраст (в навършени години) Общо Мъже Жени брой относителен дял брой относителен дял брой относителен дял Общо 30409 100.0 13464 100.0 16945 100.0 до 35 г. 5959 13.3 2526 18.8 3433 20.3 35 - 44 г. 4029 13.3 1811 13.4 2218 13.1 45 - 54 г. 3814 12.5 1647 12.2 2167 12.8 55 - 64 г. 8890 29.2 4290 31.9 4600 27.1 65 - 74 г. 6126 20.2 2554 19.0 3572 21.1 75 г. и повече 1591 5.2 636 4.7 955 5.6 Териториалното разпределение на лекарите по възрастови групи и области към 31.12.2025 г. показва силно изразени диспропорции (виж фиг. 2). Относителният дял на младите лекари (до 35 години) варира от 3.4% в област Монтана до 28.8% в област Плевен. Със значително по-нисък от средния за страната относителен дял на младите лекари са и областите Видин (4.0%), Ловеч (4.6%) и Кюстендил (6.1%). При най-възрастните лекари (на 75 и повече години) относителните дялове по области се изменят от 2.2% в Стара Загора до 13.7% в Силистра. С по-ниски дялове са и областите Плевен (3.5%), Русе (3.8%) и Бургас (3.9%), докато в Габрово и Враца делът на най-възрастните лекари е два пъти по-голям от този за страната (съответно 11.7 и 10.3%). Разпределението на практикуващите лекари по възрастови групи и видове заведения общо за страната показва, че най-голям е делът на младите лекари до 35 години на основен договор в болнични заведения (27.9%), а най-малък - в заведенията за извънболнична помощ (5.1%) (виж фиг. 3). Повече от две трети от лекарите на основен договор в заведенията за доболнична помощ са на възраст над 55 години (75.2%). Лекари по специалности В структурата на лекарите по специалности1 най-голям е делът на общопрактикуващите - 3 771, или 12.4% от всички практикуващи лекари в страната. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 6.6%, следвани от анестезиология и интензивно лечение - 6.1%, акушерство и гинекология - 5.9%, хирургия - 5.1%, педиатрия - 4.7%, и нервни болести - 4.6%. Осигуреност с лекари и лекари по дентална медицина Осигуреността2 с лекари в края на 2025 г. общо за страната е 47.3 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 12.6. Осигуреността на населението с лекари по области варира от 24.6 до 82.1 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници (виж фиг. 4) - Плевен (82.1 на 10 000 души от населението), Пловдив (58.1), София (столица) (57.8) и Варна (52.3). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (24.6 на 10 000 души от населението), Разград (29.4), Ямбол (29.8) и Хасково (29.9). Осигуреността3 с лекари по дентална медицина за страната е 12.6 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (19.9 на 10 000 души), Варна (18.1), Перник (16.1) и София (столица) (16.0). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите София (6.1), Разград (6.5), Монтана (6.8) и Търговище (7.0 на 10 000 души от населението) (виж фиг. 5). Практикуващи медицински сестри и акушерки по пол и възраст Към 31.12.2025 г. в лечебните и здравни заведения в страната практикуват 28 357 медицински сестри. От тях 28 114 са жени (99.1%) и 243 - мъже (0.9%) (виж табл. 4). В структурата на медицинските сестри по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 45 - 54 години - 8 722 (30.8%), следвани от групата 55 - 64 години - 7 706 (27.2%). На възраст над 65 години са 5 213 медицински сестри, или 18.4%. Най-младите, на възраст до 35 години, са 3 327, или 11.7%. В края на годината практикуващите в лечебни и здравни заведения акушерки са 3 338, от които 3 333 са жени. Възрастовата структура на акушерките е по-благоприятна - най-голям е относителният дял във възрастова група до 35 години - 873 (26.2%), следвана от групата 45 - 54 години - 792 (23.7%). На възраст над 65 години са 446 акушерки, или 13.4%. Таблица 4. Практикуващи медицински сестри и акушерки в лечебни и здравни заведения по възрастови групи към 31.12.2025 година Възраст (в навършени години) Медицински сестри Акушерки брой относителен дял брой относителен дял Общо 28357 100.0 3338 100.0 до 35 г. 3327 11.7 873 26.2 35 - 44 г. 3389 12.0 623 18.7 45 - 54 г. 8722 30.8 792 23.7 55 - 64 г. 7706 27.2 604 18.1 65 - 74 г. 4786 16.9 400 12.0 75 г. и повече 427 1.5 46 1.4 Методологични бележки Статистическото изследване на лечебните и здравните заведения осигурява информация за здравната мрежа по видове лечебни и здравни заведения и териториалното им разпределение, както и за медицинския персонал по специалности и категории. Провежда се в изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/2294 на Комисията по отношение на статистиката за заведенията за здравно обслужване, човешките ресурси в областта на здравното обслужване и използването на здравното обслужване, при... Wed, 17 Jun 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/266232/lechebni-zavedeniya-za-bolnichna-i-izvunbolnichna-pomosht-i-zdravni-zavedeniya-kum-31122025-godina https://presscenters.com/News/266233/naeti-lica-po-trudovo-pravootnoshenie-v-nefinansovite-predpriyatiya-i-trimesechie-2026-godina Свали Наетите лица по трудово правоотношение в нефинансовите предприятия[1] към края на първото тримесечие на 2026 г. са 1.6 млн., или с 0.6% по-малко в сравнение с първото тримесечие на 2025 година. В края на първото тримесечие на 2026 г., общо в промишлеността (вкл. добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ; събиране, пречистване и доставяне на води), наетите лица са 491.3 хил., което е с 2.9% по-малко в сравнение с първото тримесечие на 2025 година. В бизнес услугите (с изкл. на търговията, финансовите и застрахователни дейности) наетите лица са 562.4 хил., или с 0.2 хил. повече в сравнение със същия период на предходната година. [1]Националният статистически институт (НСИ) публикува данни за наетите лица по трудово правоотношение в нефинансовите предприятия съгласно изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2020/1197 на Комисията, свързан с краткосрочна бизнес статистика на заетостта, с допълнителни дезагрегации по икономически дейности. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Краткосрочна бизнес статистика Wed, 17 Jun 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/266233/naeti-lica-po-trudovo-pravootnoshenie-v-nefinansovite-predpriyatiya-i-trimesechie-2026-godina https://presscenters.com/News/214091/naselenie-kum-7-septemvri-2021-godina Населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 519 789. Жените са 3 383 527 (51.9%), а мъжете 3 136 262 (48.1%), или на 1 000 жени се падат 927 мъже. В градовете живеят 4 782 064 души, или 73.3%, а в селата - 1 737 725 души, или 26.7% от населението на страната. Прессъобщение Census2021_population.pdf Статистическа област Население - демография, миграция и прогнози Mon, 03 Oct 2022 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/214091/naselenie-kum-7-septemvri-2021-godina https://presscenters.com/News/214092/klyuchovi-pokazateli-za-bulgariya-kum-03102022-g Прессъобщението „Ключови показатели за България“ осигурява основна икономическа и финансова информация за страната. В обхвата на материала са включени показатели от следните тематични области: • Производство • Индивидуално потребление • Инвестиции • Пазар на труда • Международни трансакции • Цени (Инфлация, индекс на цените на жилища) • Парични и финансови показатели Аналитичният материал се обновява и публикува тримесечно съгласно Календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания. Годишни данни за показателите, включени в изследването, се публикуват в отделно приложение през първото полугодие на всяка календарна година. Източници на информацията са Националният статистически институт и Българска народна банка. Информацията в прессъобщението е актуална към датата на публикуване. Прессъобщение KeyInd2022-10_U7DT1CL.pdf KeyInd2022-10_U7DT1CL.xls Статистическа област Ключови показатели Mon, 03 Oct 2022 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/214092/klyuchovi-pokazateli-za-bulgariya-kum-03102022-g https://presscenters.com/News/213971/indeksi-na-cenite-na-proizvoditel-v-promishlenostta-avgust-2022-godina Общият индекс на цените на производител се увеличава с 8.7% през август 2022 г. в сравнение с предходния месец. Значителен ръст е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 28.0%, и в добивната промишленост - с 5.6%, а в преработващата промишленост е отчетено намаление - с 1.6%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства с 12.5% спрямо юли 2022 година. Ръст е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 26.5%, и в добивната промишленост - с 5.3%. Намаление на цените е отчетено в преработващата промишленост - с 1.1%. Общият индекс на цените на производител нараства с 50.3% през август 2022 г. в сравнение със същия месец на 2021 година. Ръст на цените е регистриран при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 130.6%, преработващата промишленост - с 22.7%, и в добивната промишленост - с 9.0%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства с 68.2% в сравнение с август 2021 година. Ръст на цените е регистриран при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 129.2%, преработващата промишленост - с 29.7%, и добивната промишленост - с 12.0%. Прессъобщение PPIs_2022-08_LM1FATF.pdf Статистическа област Индекси на цени производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността Fri, 30 Sep 2022 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/213971/indeksi-na-cenite-na-proizvoditel-v-promishlenostta-avgust-2022-godina https://presscenters.com/News/213892/stopanska-konyunktura-prez-septemvri-2022-godina През септември 2022 г. общият показател на бизнес климата се увеличава с 0.8 пункта в сравнение с предходния месец. Повишение на показателя се наблюдава в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите. Единствено в строителството бизнес климатът се понижава. Най-сериозният проблем за развитието на бизнеса във всички сектори остава несигурната икономическа среда. Прессъобщение Economy2022-09_DHACVEV.pdf Статистическа област Бизнес наблюдения Thu, 29 Sep 2022 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/213892/stopanska-konyunktura-prez-septemvri-2022-godina https://presscenters.com/News/213893/putuvaniya-na-bulgarski-grajdani-v-chujbina-i-poseshteniya-na-chujdenci-v-bulgariya-prez-avgust-2022 Пътуванията на български граждани в чужбина през август 2022 г. са 744.9 хил., или с 18.9% над регистрираните през август 2021 година. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през август 2022 г. формират пътуванията с цел почивка и екскурзия - 44.7%, следвани от тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 39.6%, и със служебна цел - 15.7%. През август 2022 г. посещенията на чужденци в България са 1 897.3 хил. (табл. 2 от приложението), или с 23.4% повече в сравнение с август 2021 година. Регистрирано е увеличение по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната са 37.3% (707.7 хил.) от всички посещения на чужденци в България. Прессъобщение Tourism2022-08_DHACVEV.pdf Статистическа област Туризъм Thu, 29 Sep 2022 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/213893/putuvaniya-na-bulgarski-grajdani-v-chujbina-i-poseshteniya-na-chujdenci-v-bulgariya-prez-avgust-2022 https://presscenters.com/News/213894/proizvodstvo-i-dostavki-na-energiyni-produkti-yuli-2022-godina През юли 2022 г. спрямо юни 2022 г. нараства производството на: твърди горива - с 16.1%, пропан-бутанови смеси - с 11.1%, дизелово гориво - с 6.9%, електрическа енергия - с 4.2%, и безоловен бензин - с 3.2%. Намалява единствено производството на природен газ - с 50.0%. През юли 2022 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: дизелово гориво - с 54.0%, твърди горива - с 39.6%, безоловен бензин - с 33.9%, пропан-бутанови смеси - с 25.0%, и електрическа енергия - с 9.6%. Намалява единствено производството на природен газ - с 50.0%. През юли 2022 г. спрямо юни 2022 г. нарастват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 18.2%, твърди горива - с 14.2%, електрическа енергия - с 8.3%, природен газ - с 5.0%, и дизелово гориво - с 1.9%. Единствено намаляват доставките на безоловен бензин - с 37.9%. През юли 2022 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: твърди горива - с 34.2%, и пропан-бутанови смеси - с 11.4%. Намаляват доставките на: безоловен бензин - с 28.0%, природен газ - с 27.0%, дизелово гориво - с 14.3%, и електрическа енергия - с 4.8%. Прессъобщение Energy2022-07_DHACVEV.pdf Инфографика Статистическа област Енергетика Thu, 29 Sep 2022 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/213894/proizvodstvo-i-dostavki-na-energiyni-produkti-yuli-2022-godina https://presscenters.com/News/213476/indeks-na-razhodite-na-rabotodatelite-za-trud-prez-vtoroto-trimesechie-na-2022-godina С 14.4% нарастват общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица през второто тримесечие на 2022 г. спрямо второто тримесечие на 2021 година (по предварителни данни на Националния статистически институт). В индустрията увеличението е с 15.0%, в услугите - с 16.8%, и в строителството - с 11.5%. По икономически дейности най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Административни и спомагателни дейности“ - с 22.5%, „Култура, спорт и развлечения“, „Други дейности“ - с по 19.4%, и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - с 18.2%. Прессъобщение LCI_2022q2_W45N0WC.pdf Статистическа област Пазар на труда Wed, 21 Sep 2022 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/213476/indeks-na-razhodite-na-rabotodatelite-za-trud-prez-vtoroto-trimesechie-na-2022-godina https://presscenters.com/News/213397/evropeyska-sistema-za-integrirana-statistika-na-socialnata-zashtita-2020-g През 2020 г. България е отделила 21 924.4 млн. лв. за социални обезщетения. За финансиране на социалната защита в страната са изразходвани 11 142.3 млн. лв. от държавния бюджет, а приходите от осигурителни вноски са в размер на 13 578.4 млн. лева. През 2020 г. изплатените обезщетения за социална защита, разпределени по функции са: „Болест/Здравна грижа“ - 6 587.9 млн. лева; „Инвалидност“ - 1 864.6 млн. лева; „Навършена възраст/Старост“ - 9 289.0 млн. лева; „Наследници“ - 1 087.3 млн. лева; „Семейство/Деца“ - 1 974.8 млн. лева; „Безработица“ - 821.3 млн. лева; „Жилищни нужди“ - 0.57 млн. лева; „Социално изключване, некласифицирано другаде“ - 298.9 млн. лева. Най-висок относителен дял в обезщетенията за социална защита през 2020 г. заемат разходите по функция „Навършена възраст/Старост“ (42.4%) с основен компонент „разходи за пенсии“, следвани от разходите по функция „Болест/Здравна грижа“ (30.0%) и „Семейство/Деца“ (9.0%). Повече информация и данни за приходите и разходите за социална защита могат да бъдат намерени на сайта на Националния статистически институт, раздел „Социална защита“ (https://www.nsi.bg/bg/node/4061), както и в Информационна система ИНФОСТАТ (https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=45). Статистическа област Социална защита Tue, 20 Sep 2022 12:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/213397/evropeyska-sistema-za-integrirana-statistika-na-socialnata-zashtita-2020-g https://presscenters.com/News/213066/inflaciya-i-indeksi-na-potrebitelskite-ceni-za-avgust-2022-godina През август 2022 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 1.2% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за август 2022 г. спрямо август 2021 г. е 17.7%. През август 2022 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (+5.2%), разнообразни стоки и услуги (+2.3%) и жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома (+1.8%), а намаление на цените е регистрирано в групите транспорт (-3.8%) и облекло и обувки (-2.3%). През август 2022 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.8% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за август 2022 г. спрямо август 2021 г. е 15.0%. Прессъобщение Inflation2022-08_HB2P4JY.pdf Инфографика Статистическа област Инфлация и индекси на потребителските цени Wed, 14 Sep 2022 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/213066/inflaciya-i-indeksi-na-potrebitelskite-ceni-za-avgust-2022-godina https://presscenters.com/News/213067/turgoviya-sus-stoki-na-bulgariya-s-treti-strani-prez-perioda-yanuari-yuli-2022-godina-predvaritelni През периода януари - юли 2022 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 36.6% в сравнение със същия период на 2021 г. и е в размер на 17 772.2 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни нараства с 67.5% и е на стойност 27 696.4 млн. лева. Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (228.7%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (69.7%). Спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“[1] (12.9%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (335.1%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (151.7%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация. През периода януари - юли 2022 г. общо за трети страни и ЕС са изнесени стоки за 54 288.1 млн. лв., което е с 41.7% повече в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 61 649.2 млн. лв. и нараства с 46.5%. [1] Секторът включва следните раздели: обработени кожи и артикули от тях, н.д.; артикули от каучук; артикули от корк и дървен материал (изкл. мебели); хартия, картон и артикули от хартия и картон; текстил и артикули от текстил (изкл. облекло); продукти от други неметални минерални суровини; чугун и стомана; благородни и други цветни метали; други артикули от метал. Прессъобщение FTS_Extrastat_2022-07_HB2P4JY.pdf Статистическа област Външна търговия Wed, 14 Sep 2022 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/213067/turgoviya-sus-stoki-na-bulgariya-s-treti-strani-prez-perioda-yanuari-yuli-2022-godina-predvaritelni https://presscenters.com/News/213068/turgoviya-sus-stoki-na-bulgariya-s-es-prez-perioda-yanuari-yuni-2022-godina-predvaritelni-danni Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 44.6% спрямо същия период на 2021 г. и е на стойност 31 034.6 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС нараства с 33.1% и достига 28 758.2 млн. лева. Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (291.3%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (188.2%). Спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (17.5%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (208.6%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация. Износът за ЕС се увеличава с 50.1% през юни 2022 г. спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 5 689.6 млн. лв., а вносът нараства с 45.5% и е на стойност 5 457.6 млн. лева. Прессъобщение FTS_Intrastat_2022-06_HB2P4JY.pdf Статистическа област Външна търговия Wed, 14 Sep 2022 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/213068/turgoviya-sus-stoki-na-bulgariya-s-es-prez-perioda-yanuari-yuni-2022-godina-predvaritelni-danni https://presscenters.com/News/213069/turgoviya-sus-stoki-na-bulgariya-prez-2021-godina-okonchatelni-danni Изнесените стоки са на стойност 68 431.2 млн. лв., или с 24.9% повече спрямо 2020 година. Внесените стоки са за 76 742.6 млн. лв., което е с 27.6% повече в сравнение с предходната година. Най-голям ръст при износа на стоки в сравнение с 2020 г. е отчетен в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (63.3%). Спад се наблюдава единствено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (13.1%). Най-голям ръст при вноса на стоки е регистриран в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (71.8%), докато спад не се наблюдава в нито един от секторите. Данните са според Стандартната външнотърговска класификация. Прессъобщение fTrade2021_HB2P4JY.pdf Статистическа област Външна търговия Wed, 14 Sep 2022 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/213069/turgoviya-sus-stoki-na-bulgariya-prez-2021-godina-okonchatelni-danni https://presscenters.com/News/212931/deynost-na-mestata-za-nastanyavane-prez-yuli-2022-godina През юли 2022 г. в страната са функционирали 3 615 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 144.0 хил. стаи и 327.9 хил. легла в тях. В сравнение с юли 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 18.2%, а броят на леглата в тях - с 16.0%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през юли 2022 г. е 5 385.2 хил., или с 26.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през юли 2022 г. се увеличава с 18.2% в сравнение със същия месец на 2021 г. и достига 1 322.3 хиляди. Приходите от нощувки през юли 2022 г. се увеличават с 46.7% в сравнение с юли 2021 г. и достигат 386.6 млн. лева. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 64.5%, така и от български граждани - с 18.4%. Прессъобщение Accommodation2022-07_NUTVFC8.pdf Статистическа област Туризъм Mon, 12 Sep 2022 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/212931/deynost-na-mestata-za-nastanyavane-prez-yuli-2022-godina