https://presscenters.com Новините без редакция https://presscenters.com/News/280261/naeti-lica-po-trudovo-pravootnoshenie-v-nefinansovite-predpriyatiya-ii-trimesechie-2026-godina Свали Наетите лица по трудово правоотношение в нефинансовите предприятия[1] към края на второто тримесечие на 2026 г. са 1.6 млн., или с 1.4% по-малко в сравнение с второто тримесечие на 2025 година. В края на второто тримесечие на 2026 г., общо в промишлеността (вкл. добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ; събиране, пречистване и доставяне на води), наетите лица са 482.4 хил., което е с 3.9% по-малко в сравнение с второто тримесечие на 2025 година. В бизнес услугите (с изкл. на търговията, финансовите и застрахователни дейности) наетите лица са 583.9 хил., или с 0.8% по-малко в сравнение със същия период на предходната година. В Строителството и Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети наетите лица в нефинансовите предприятия се увеличават съответно с 0.7 и 0.3% в сравнение с второто тримесечие на 2025 година. [1]Националният статистически институт (НСИ) публикува данни за наетите лица по трудово правоотношение в нефинансовите предприятия съгласно изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2020/1197 на Комисията, свързан с краткосрочна бизнес статистика на заетостта, с допълнителни дезагрегации по икономически дейности. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Краткосрочна бизнес статистика Tue, 15 Sep 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/280261/naeti-lica-po-trudovo-pravootnoshenie-v-nefinansovite-predpriyatiya-ii-trimesechie-2026-godina https://presscenters.com/News/280262/naeti-lica-v-administraciyata-na-izpulnitelnata-vlast-ii-trimesechie-2026-godina Свали Наетите лица по трудово или служебно правоотношение в администрацията на изпълнителната власт към края на юни 2026 г. са 98.8 хиляди. От тях в централната администрация са наети 56.1 хил. (56.8%), а в териториалната администрация - 42.7 хиляди (43.2%). Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Краткосрочна статистика на заетостта и разходите за труд Tue, 15 Sep 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/280262/naeti-lica-v-administraciyata-na-izpulnitelnata-vlast-ii-trimesechie-2026-godina https://presscenters.com/News/280263/inflaciya-i-indeksi-na-potrebitelskite-ceni-avgust-2026godina Инфографика Свали Месечната инфлация е 0.6%, а годишната инфлация е 5.1%. Инфлацията е измерена чрез ИПЦ, като месечната инфлация се отнася за август 2026 г. спрямо предходния месец, а годишната инфлация е за август 2026 г. спрямо същия месец на предходната година. През август 2026 г. спрямо предходния месец е регистрирано най-голямо увеличение на цените в групите: „Транспорт“ (5.5%), „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ (0.9%), „Услуги на ресторанти и хотели“ (0.8%) и „Алкохолни напитки, тютюневи изделия“ (0.8%). Намаление е регистрирано в групите: „Облекло и обувки“ (-2.0%), „Здравеопазване“ (-0.4%) и „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (-0.1%). През август 2026 г. месечното изменение на цените на основните хранителни продукти по групи е: „Мляко, млечни продукти и яйца“ (0.7%), „Месо, субпродукти и месни продукти“ (0.4%) и „Хляб, хлебни и сладкарски изделия“ (-0.3%). Индекс на потребителските цени (ИПЦ) През август 2026 г. месечната инфлация е 0.6%, а годишната инфлация за август 2026 г. спрямо август 2025 г. е 5.1%. Инфлацията от началото на годината (август 2026 г. спрямо декември 2025 г.) е 4.3%[1]. Средногодишната инфлация за периода септември 2025 - август 2026 г. спрямо периода септември 2024 - август 2025 г. е 5.0%. Месечна инфлация Според ИПЦ през август 2026 г. цените на стоките и услугите са увеличени в следните потребителски групи: „Транспорт“ - увеличение с 5.5%; „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ - увеличение с 0.9%; „Услуги на ресторанти и хотели“ - увеличение с 0.8%; „Алкохолни напитки, тютюневи изделия“ - увеличение с 0.8%; „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ - увеличение с 0.2%; „Развлечения, спорт и култура“ - увеличение с 0.2%; „Информация и комуникация“ - увеличение с 0.2%; „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайно поддържане на дома“ - увеличение с 0.1%; „Образователни услуги“ - увеличение с 0.1%. По-ниски са цените на стоките и услугите в следните потребителски групи: „Облекло и обувки“ - намаление с 2.0%; „Здравеопазване“ - намаление с 0.4%; „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ - намаление с 0.1%. Без промяна остават цените на услугите в група „Застрахователни и финансови услуги“. През месец август 2026 г. са увеличени цените на следните хранителни продукти: зеле - с 5.7%, зрял лук - с 5.6%, бира - с 3.8%, замразена риба - с 2.9%, нискомаслено прясно мляко - с 2.2%, ябълки - с 2.2%, минерална вода - с 2.2%, ракии - с 1.8%, прясна и охладена риба - с 1.7%, малотрайни колбаси - с 1.4%, кашкавал - с 1.4%, кафе - с 1.4%, сирене - с 1.3%, зелен фасул - с 1.3%, маслини - с 0.9%, захар - с 0.8%, олио - с 0.7%, пипер - с 0.7%, сол - с 0.7%, вина - с 0.7%, месо от едър рогат добитък - с 0.6%, бял хляб - с 0.4%, маргарин - с 0.4%, кайма - с 0.3%, пълномаслено прясно мляко - с 0.3%, плодови сокове - с 0.3%, свинско месо - с 0.2%, брашно - с 0.2%, и други. Намалени са цените на следните хранителни продукти: дини и пъпеши - с 19.5%, други пресни зеленчуци (тиквички и патладжани) - с 10.8%, домати - със 7.8%, цитрусови плодове - с 6.8%, картофи - с 6.2%, праскови и кайсии - с 5.9%, краставици - с 4.9%, гъби - с 3.8%, зрял чесън - с 2.7%, сухи сладкарски изделия - с 2.5%, зърнени закуски - с 2.2%, сладолед - с 1.9%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) - с 1.8%, леща - с 1.3%, банани - с 1.0%, зрял боб - с 0.9%, газирани напитки - с 0.6%, оцет - с 0.5%, кисели млека - с 0.5%, месо от домашни птици - с 0.4%, хляб „Добруджа“ - с 0.3%, извара - с 0.3%, ориз - с 0.2%, млечни масла - с 0.2%, и други. В групите на нехранителните стоки и услуги е регистрирано увеличение на цените при: винетки - с 30.0%, дизелово гориво - с 13.5%, международни полети - с 11.2%, метан за ЛТС - с 4.1%, хотели във ваканционни центрове и курорти - с 4.0%, бензин А95Н - с 4.0%, бензин А100Н - с 3.4%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 3.1%, централно газоснабдяване - с 2.9%, куриерски услуги - с 2.0%, пелети - с 1.9%, продукти за лична хигиена - с 1.8%, въглища - с 1.3%, бръснаро-фризьорски услуги и услуги за поддържане на добър външен вид - с 1.2%, прахове за пране - с 0.9%, принадлежности за ЛТС - с 0.7%, дърва за отопление - с 0.7%, козметични продукти - с 0.7%, големи готварски уреди - с 0.6%, поддържане и ремонт на ЛТС - с 0.6%, услуги на ресторанти - с 0.6%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания в страната - с 0.5%, перални и сушилни машини - с 0.4%, цигари - с 0.3%, хладилници - с 0.3%, прахосмукачки - с 0.3%, и други. При нехранителните стоки и услуги е регистрирано намаление на цените при: обувки - с 3.4%, съдомиялни машини - с 2.1%, почистващи и дезинфекционни препарати - с 1.6%, облекло - с 1.4%, климатици - с 1.1%, продукти за градината - с 0.2%, цветарство - с 0.2%, гуми за ЛТС - с 0.2%, телевизори - с 0.2%, резервни части за ЛТС - с 0.1%, и други. Регистрирано е увеличение на цените на лекарските услуги - с 0.9% и на стоматологичните услуги - с 0.6%, а намаление е отчетено при лекарствените продукти - с 0.7%. Натрупана инфлация Натрупаната инфлация, измерена с ИПЦ, за последните три години (август 2026 г. спрямо август 2023 г.) е 12.9%, а за последните пет години (август 2026 г. спрямо август 2021 г.) е 43.2%. Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) През август 2026 г. месечната инфлация е 0.8%, а годишната инфлация за август 2026 г. спрямо август 2025 г. е 5.0%. Инфлацията от началото на годината (август 2026 г. спрямо декември 2025 г.) е 4.9%[2]. Средногодишната инфлация за периода септември 2025 - август 2026 г. спрямо периода септември 2024 - август 2025 г. е 4.1%. Месечна инфлация Според ХИПЦ през август 2026 г. цените на стоките и услугите са увеличени в следните потребителски групи: „Транспорт“ - увеличение с 4.3%; „Услуги на ресторанти и хотели“ - увеличение с 1.1%; „Алкохолни напитки, тютюневи изделия“- увеличение с 0.9%; „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ - увеличение с 0.7%; „Развлечения, спорт и култура“ - увеличение с 0.4%; „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ - увеличение с 0.3%; „Информация и комуникация“ - увеличение с 0.2%; „Образователни услуги“ - увеличение с 0.1%. По-ниски са цените на стоките и услугите в следните потребителски групи: „Облекло и обувки“ - намаление с 1.8%; „Здравеопазване“ - намаление с 0.4%. Без промяна остават цените на стоките и услугите в групи „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“, „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайно поддържане на дома“ и „Застрахователни и финансови услуги“. Натрупана инфлация Натрупаната инфлация, измерена с ХИПЦ, за последните три години (август 2026 г. спрямо август 2023 г.) е 11.3%, а за последните пет години (август 2026 г. спрямо август 2021 г.) е 37.6%. Индекс на цените за малката кошница (ИЦМК) През август 2026 г. месечното изменение на индекса на цените на малката кошница е -0.1%, а годишното изменение за август 2026 г. спрямо август 2025 г. е 1.7%[3]. Цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти - намаление с 0.2%; услуги - увеличение с 0.1%. Без промяна остават цените на стоките в група „нехранителни стоки“. Методологични бележки Съгласно изискванията на Делегиран Регламент (ЕС) 2024/3159 от началото на 2026 г. НСИ прилага новата Европейска класификация на индивидуалното потребление по цели, версия 2, в съответствие с класификацията КОИКОП 2018 на Организация на обединените нации (ООН) при структурирането на ИПЦ, ХИПЦ и ИЦМК. Съгласно изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2025/1182 от началото на 2026 г. беше сменена базисната година за ИПЦ, ХИПЦ и ИЦМК и всички индекси се изчисляват и публикуват при база 2025 година (www.nsi.bg). Съгласно изискванията на Делегиран Регламент (ЕС) 2024/3159 от януари 2026 г. хазартните игри са включени в обхвата на ИПЦ и ХИПЦ като част от подгрупа „Услуги за развлечение“, група „Развлечения, спорт и култура“. Индексът на потребителските цени (ИПЦ) е официален измерител на инфлацията в Република България. Той оценява общото относително изменение на цените на стоките и услугите, използвани от домакинствата за лично (непроизводствено) потребление, и се изчислява, като се прилага структурата на крайните парични потребителски разходи на българските домакинства. Основен източник на информация за разходите е изследването на бюджетите на домакинствата в страната. ИПЦ в година t се изчислява при структура на разходите от година t - 1. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната. ХИПЦ, както и ИПЦ, измерват общото относително изменение в равнището на цените на стоките и услугите. Двата индекса се изчисляват от една и съща кошница от стоки и услуги и от едни и същи цени, но се различават по използваните тегла. ХИПЦ се изчислява с тегла, представляващи относителните дялове по групи стоки на индивидуалното и колективното потребление на всички домакинства (включително институционалните и чуждестранните) на икономическата територия на страната. Основен източник на информация за теглата са данните от националните сметки. При изчисляването му за 2026 г. за тегла се използват данни за крайните парични потребителски разходи на домакинствата (КППРД) - вътрешна концепция за 2024 г., които са преразгледани и актуализирани, за да бъдат представителни за 2025 година. Индексът на цените за малката кошница (ИЦМК) е измерител на средното относително изменение на цените на 100 социалнополезни и жизненонеобходими стоки и услуги. Теглата за изчисляване на този индекс представляват относителните дялове на паричните разходи на най-нискодоходните 20% от домакинствата. Източник на информацията за теглата е изследването на бюджетите на домакинствата в страната. Този индекс в година t се изчислява с тегла от година t - 1. Верижните индекси на потребителските цени измерват ... Tue, 15 Sep 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/280263/inflaciya-i-indeksi-na-potrebitelskite-ceni-avgust-2026godina https://presscenters.com/News/280111/mesta-za-nastanyavane-yuli-2026godina Свали Инфографика През юли 2026 г. в страната са функционирали 3 667 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване (виж табл. 1 от приложението), със 149.8 хил. стаи и 346.1 хил. легла в тях. В сравнение със същия месец на предходната година броят на местата за настаняване намалява с 2.6%, а на леглата - с 1.6%. Общият брой на нощувките е 5 768.7 хил., или с 5.4% по-малко в сравнение с година по-рано. Българските граждани са реализирали 2 139.0 хил. нощувки, а чуждите - 3 629.7 хил. нощувки. В местата за настаняване с 4 и 5 звезди са реализирани 78.5% от общия брой нощувки на чужди и 44.0% - на български граждани. В 3-звездните места за настаняване са осъществени 15.3% от нощувките на чужди и 22.3% - на български граждани, докато в тези с 1 и 2 звезди те са съответно 6.2 и 33.7% (виж фиг. 1). Броят на пренощувалите лица[1] намалява с 3.1% в сравнение със същия месец на 2025 г. и достига 1 456.0 хил., като е отчетено намаление както при чуждите граждани - с 5.4%, така и при българските - с 0.3%. Нощувалите български граждани са 666.0 хил. и те са реализирали средно по 3.2 нощувки. Чуждите граждани са 790.0 хил. със средно 4.6 нощувки, като 77.2% от тях са пребивавали в местата за настаняване с 4 и 5 звезди (виж фиг. 2). [1] Съгласно указания на Евростат бежанците от Украйна не са включени в изследването. Общата заетост на леглата е 53.3%, като тя намалява с 2.5 процентни пункта в сравнение с година по-рано. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 67.7%, следват тези с 3 звезди - 45.1%, и с 1 и 2 звезди - 32.3% (виж фиг. 3). Приходите от нощувки се увеличават с 11.4% спрямо същия месец на предходната година и достигат 346.4 млн. евро, като 237.9 млн. евро са от чужди граждани, а 108.5 млн. евро - от български граждани (виж фиг. 4). Методологични бележки От 2012 г. статистическото изследване на дейността на местата за настаняване се провежда месечно в съответствие с Регламент № 692/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика на туризма и Регламент № 1051/2011 на Европейската комисия за прилагане на Регламент № 692/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика на туризма по отношение на структурата на отчетите за качеството и предаването на данните. В наблюдението се включват категоризираните хотели, къмпинги и други места за краткосрочно настаняване с 10 или повече легла, функционирали през съответния отчетен период. В показателя други места за краткосрочно настаняване са обхванати вилни и туристически селища, хостели, къщи за гости, бунгала, почивни домове, хижи, частни квартири и апартаменти и други места за краткосрочно настаняване. Легладенонощия в експлоатация е максималният капацитет на разкритите легла за всеки ден от отчетния месец. В приходите от нощувки в местата за настаняване са включени сумите, заплатени от гостите, без стойността на допълнителните услуги. Приложение Таблица 1 Дейност на местата за настаняване през юли 2026 година Име Места за настаняване[1] - брой Легла - брой Легладенонощия - брой Реализирани нощувки - брой Пренощували лица - брой Приходи от нощувки - хил. евро Общо от чужди граждани Общо в т.ч. чужди граждани Общо от чужди граждани Общо 3 667 346 069 10 817 918 5 768 693 3 629 706 1 455 954 789 944 346 413 237 943 Благоевград 198 16 246 503 626 140 062 33 038 55 442 13 169 8 740 2 224 Бургас 925 140 360 4 400 698 2 876 601 1 937 585 575 361 357 375 176 761 125 660 Варна 383 63 468 1 978 234 1 323 201 1 070 040 284 927 213 896 83 308 70 930 Велико Търново 171 5 642 174 902 38 495 9 563 20 890 6 389 1 366 423 Видин 30 1 014 34 534 9 564 2 090 6 797 1 599 387 99 Враца 42 1 490 46 190 8 284 1 041 4 715 454 264 40 Габрово 72 3 523 109 833 21 199 1 382 9 924 679 673 60 Добрич 191 26 255 818 617 472 406 314 680 102 885 63 404 32 176 23 304 Кърджали 76 2 288 70 928 16 788 1 485 10 007 1 031 852 64 Кюстендил 89 3 091 99 541 26 076 3 627 13 913 2 235 1 229 191 Ловеч 132 4 715 146 165 33 380 1 761 14 536 951 1 753 81 Монтана 38 1 587 49 197 14 000 1 387 6 306 947 448 55 Пазарджик 133 8 099 259 067 105 222 7 406 35 873 1 824 4 849 404 Перник 9 441 13 671 3 576 807 1 977 515 161 36 Плевен 29 1 597 49 507 11 603 3 360 6 898 2 366 411 134 Пловдив 243 13 090 410 068 148 596 35 014 66 188 17 714 6 918 1 926 Разград 18 681 21 111 5 241 1 121 2 612 613 187 43 Русе 60 2 216 68 696 18 452 7 077 11 580 4 978 713 285 Силистра 29 847 26 257 4 891 629 2 786 357 183 28 Сливен 54 1 884 59 489 9 962 2 673 5 131 821 415 150 Смолян 204 9 461 292 829 79 298 4 134 29 894 1 802 3 114 182 София - област 90 7 177 222 487 70 377 10 868 25 101 3 464 2 906 484 София (столица) 178 17 624 546 344 208 389 149 782 111 783 78 024 12 761 9 759 Стара Загора 74 6 012 190 836 71 107 6 510 23 705 2 379 3 697 316 Търговище 14 600 18 600 3 476 372 2 044 239 146 22 Хасково 98 4 357 135 067 36 406 19 536 18 239 11 638 1 557 940 Шумен 69 1 610 49 910 9 162 2 048 4 874 742 332 70 Ямбол 18 694 21 514 2 879 690 1 566 339 106 33 [1] Функционирали през съответния период. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Места за настаняване Fri, 11 Sep 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/280111/mesta-za-nastanyavane-yuli-2026godina https://presscenters.com/News/280112/turgoviya-sus-stoki-s-treti-strani-ekstrastat-predvaritelni-danni-yuli-2026godina Свали През периода януари - юли 2026 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 3.3% в сравнение със същия период на 2025 г. и е на стойност 9 450.0 млн. евро (виж табл. 1 и 2 от приложението). Основни търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Сърбия, Китай, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Украйна, които формират 47.7% от износа за трети страни (виж табл. 3 от приложението). През юли 2026 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 14.2% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 374.4 млн. евро. При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (42.3%) (виж табл. 4 от приложението). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Храни и живи животни“ (15.8%). Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - юли 2026 г. нараства с 24.0% в сравнение със същия период на 2025 г. и е на стойност 15 861.4 млн. евро (по цени CIF)[2] (виж табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Казахстан и Сърбия (виж табл. 3 от приложението). През юли 2026 г. вносът на стоки в България от трети страни нараства с 13.0% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 324.4 млн. евро. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (72.9%) (виж табл. 4 от приложението). Спад не се наблюдава в нито един от секторите. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - юли 2026 г. е отрицателно и е в размер на 6 411.4 млн. евро (виж табл. 1 и 3 от приложението). През юли 2026 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни също е отрицателно и е на стойност 950.0 млн. евро. Търговия със стоки на България с трети страни и ЕС - общо През периода януари - юли 2026 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 27 144.6 млн. евро, което е с 8.5% повече в сравнение със същия период на 2025 година (виж табл. 1 и 2 от приложението). През юли 2026 г. общият износ на стоки възлиза на 4 063.0 млн. евро и нараства с 5.5% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - юли 2026 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 34 539.6 млн. евро (по цени CIF), или с 13.7% повече спрямо същия период на 2025 година (виж табл. 1 и 2 от приложението). През юли 2026 г. общият внос на стоки нараства с 8.5% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 5 089.9 млн. евро. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно за периода януари - юли 2026 г. и е на стойност 7 395.0 млн. евро (виж табл. 1 и 3 от приложението). През юли 2026 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) също е отрицателно и е на стойност 1 026.9 млн. евро. [1] Изменение в стойностния обем по текущи цени. [2] Вносът по цени FOB се изчислява от БНБ (http://bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StForeignTrade/StFTImports/index.htm?toLang=_BG). Приложение Таблица 1. Износ, внос и търговско салдо на България през периода януари - юли 2025 и 2026[1] г. по месеци (Млн. евро*) Месеци/Периоди Износ - FOB общо Износ - FOB ЕС Износ - FOB трети страни Внос - CIF[2] общо Внос - CIF ЕС Внос - CIF трети страни Търговско салдо - FOB/CIF общо Търговско салдо - FOB/CIF ЕС Търговско салдо - FOB/CIF трети страни I.2025 3 381.0 2 262.5 1 118.5 4 367.5 2 425.8 1 941.7 -986.5 -163.3 -823.2 II.2025 3 543.1 2 227.9 1 315.2 4 026.3 2 440.5 1 585.8 -483.2 -212.6 -270.6 III.2025 3 653.6 2 348.7 1 304.9 4 661.9 2 639.0 2 022.9 -1 008.3 -290.3 -718.0 I - III.2025 10 577.7 6 839.1 3 738.6 13 055.7 7 505.3 5 550.4 -2 478.0 -666.2 -1 811.8 IV.2025 3 490.4 2 240.6 1 249.8 4 423.2 2 538.8 1 884.4 -932.8 -298.2 -634.6 V.2025 3 426.1 2 191.3 1 234.8 3 979.3 2 404.0 1 575.3 -553.2 -212.7 -340.5 VI.2025 3 660.5 2 332.9 1 327.6 4 236.3 2 515.6 1 720.7 -575.8 -182.7 -393.1 IV - VI.2025 10 577.0 6 764.8 3 812.2 12 638.8 7 458.4 5 180.4 -2 061.8 -693.6 -1 368.2 I - VI.2025 21 154.7 13 603.9 7 550.8 25 694.5 14 963.7 10 730.8 -4 539.8 -1 359.8 -3 180.0 VII.2025 3 852.2 2 250.9 1 601.3 4 691.0 2 634.1 2 056.9 -838.8 -383.2 -455.6 I - VII.2025 25 006.9 15 854.8 9 152.1 30 385.5 17 597.8 12 787.7 -5 378.6 -1 743.0 -3 635.6 I.2026 3 441.4 2 313.1 1 128.3 4 386.5 2 326.2 2 060.3 -945.1 -13.1 -932.0 II.2026 3 585.3 2 337.5 1 247.8 4 382.0 2 531.7 1 850.3 -796.7 -194.2 -602.5 III.2026 4 130.3 2 708.4 1 421.9 5 540.6 3 161.9 2 378.7 -1 410.3 -453.5 -956.8 I - III.2026 11 157.0 7 359.0 3 798.0 14 309.1 8 019.8 6 289.3 -3 152.1 -660.8 -2 491.3 IV.2026 3 993.0 2 495.0 1 498.0 5 262.9 2 578.4 2 684.5 -1 269.9 -83.4 -1 186.5 V.2026 3 760.3 2 451.4 1 308.9 4 699.3 2 555.8 2 143.5 -939.0 -104.4 -834.6 VI.2026 4 171.3 2 700.6 1 470.7 5 178.4 2 758.7 2 419.7 -1 007.1 -58.1 -949.0 IV - VI.2026 11 924.6 7 647.0 4 277.6 15 140.6 7 892.9 7 247.7 -3 216.0 -245.9 -2 970.1 I - VI.2026 23 081.6 15 006.0 8 075.6 29 449.7 15 912.7 13 537.0 -6 368.1 -906.7 -5 461.4 VII.2026 4 063.0 2 688.6 1 374.4 5 089.9 2 765.5 2 324.4 -1 026.9 -76.9 -950.0 I - VII.2026 27 144.6 17 694.6 9 450.0 34 539.6 18 678.2 15 861.4 -7 395.0 -983.6 -6 411.4 [1] Предварителни данни към 11.09.2026 година. [2] Вносът по цени FOB се изчислява от БНБ (http://bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StForeignTrade/StFTImports/index.htm?toLang=_BG). * Поради превалутиране и закръгляване е възможно някои суми да се различават от сбора на съставните им стойности. Таблица 2. Изменение в стойностния обем на износа и вноса на България през периода януари - юли 2026[1] г. спрямо същия период на предходната година (Проценти) Месеци/Периоди Износ - FOB общо Износ - FOB ЕС Износ - FOB трети страни Внос - CIF общо Внос - CIF ЕС Внос - CIF трети страни I 1.8 2.2 0.9 0.4 -4.1 6.1 II 1.2 4.9 -5.1 8.8 3.7 16.7 III 13.0 15.3 9.0 18.8 19.8 17.6 I - III 5.5 7.6 1.6 9.6 6.9 13.3 IV 14.4 11.4 19.9 19.0 1.6 42.5 V 9.8 11.9 6.0 18.1 6.3 36.1 VI 14.0 15.8 10.8 22.2 9.7 40.6 IV - VI 12.7 13.0 12.2 19.8 5.8 39.9 I - VI 9.1 10.3 7.0 14.6 6.3 26.2 VII 5.5 19.4 -14.2 8.5 5.0 13.0 I - VII 8.5 11.6 3.3 13.7 6.1 24.0 [1] Предварителни данни към 11.09.2026 година. Таблица 3. Износ, внос и търговско салдо на България по групи страни и основни партньори[1] от трети страни през периода януари - юли 2025 и 2026[2] година Страни, територии и групи страни Износ - FOB 2025 Износ - FOB 2026 Износ - FOB изменение спрямо същия период на предходната година Внос - CIF 2025 Внос - CIF 2026 Внос - CIF изменение спрямо същия период на предходната година Търговско салдо - FOB/CIF 2025 Търговско салдо - FOB/CIF 2026 млн. евро* млн. евро % млн. евро млн. евро % млн. евро млн. евро Трети страни - общо 9 152.1 9 450.0 3.3 12 787.7 15 861.4 24.0 -3 635.6 -6 411.4 ОНД[3] 568.2 660.0 16.2 831.1 1 035.4 24.6 -262.9 -375.4 в това число: Казахстан 51.7 55.9 8.1 556.6 766.8 37.8 -504.9 -710.9 Руска федерация 236.7 284.7 20.3 194.4 133.3 -31.4 42.3 151.4 ОИСР[4] 3 586.3 3 577.3 -0.3 4 937.1 6 421.7 30.1 -1 350.8 -2 844.4 в това число: Израел 94.6 106.6 12.7 50.0 46.6 -6.8 44.6 60.0 Канада 169.3 82.7 -51.2 180.5 50.1 -72.2 -11.2 32.6 Обединено кралство[5] 361.0 467.6 29.5 244.6 242.8 -0.7 116.4 224.8 Република Корея 49.3 60.8 23.3 96.5 120.1 24.5 -47.2 -59.3 Съединени американски щати 613.7 599.9 -2.2 481.8 483.3 0.3 131.9 116.6 Турция 1 856.3 1 716.7 -7.5 3 334.0 4 516.0 35.5 -1 477.7 -2 799.3 Чили 13.2 36.7 178.0 50.8 378.6 645.3 -37.6 -341.9 Япония 49.1 59.9 22.0 97.3 97.7 0.4 -48.2 -37.8 ЕАСТ[6] 260.8 303.1 16.2 284.3 428.7 50.8 -23.5 -125.6 в това число: Норвегия 61.2 68.3 11.6 26.7 162.7 509.4 34.5 -94.4 Швейцария 197.7 231.2 16.9 255.2 262.2 2.7 -57.5 -31.0 Страни, невключени в горните групировки: Aлбания 75.9 66.6 -12.3 33.7 34.6 2.7 42.2 32.0 Алжир 453.4 232.5 -48.7 16.7 40.9 144.9 436.7 191.6 Босна и Херцеговина 58.9 82.9 40.7 22.3 30.9 38.6 36.6 52.0 Бразилия 23.5 41.3 75.7 224.2 531.4 137.0 -200.7 -490.1 Виетнам 32.6 33.4 2.5 133.2 112.1 -15.8 -100.6 -78.7 Гибралтар 159.6 187.3 17.4 0.0 0.0 х 159.6 187.3 Грузия 207.1 253.4 22.4 202.7 231.1 14.0 4.4 22.3 Египет 150.2 237.9 58.4 376.5 159.8 -57.6 -226.3 78.1 Индия 114.1 198.1 73.6 149.6 188.0 25.7 -35.5 10.1 Индонезия 22.8 87.9 285.5 70.9 86.7 22.3 -48.1 1.2 Иран, ислямска република 60.0 48.9 -18.5 42.4 18.1 -57.3 17.6 30.8 Китай 346.8 539.1 55.4 1 979.9 2 950.4 49.0 -1 633.1 -2 411.3 Либия 58.6 103.4 76.5 50.2 222.3 342.8 8.4 -118.9 Мароко 146.3 85.1 -41.8 105.9 103.6 -2.2 40.4 -18.5 Намибия 3.5 3.1 -11.4 5.3 0.1 -98.1 -1.8 3.0 Обединени арабски емирства 108.3 97.2 -10.2 39.5 32.7 -17.2 68.8 64.5 Перу 13.6 18.1 33.1 104.4 222.3 112.9 -90.8 -204.2 Република Северна Македония 462.5 329.1 -28.8 333.7 381.7 14.4 128.8 -52.6 Република Южна Африка 75.0 32.3 -56.9 20.1 54.5 171.1 54.9 -22.2 Сингапур 32.3 55.9 73.1 18.4 27.8 51.1 13.9 28.1 Сърбия 503.3 551.3 9.5 705.0 632.1 -10.3 -201.7 -80.8 Тайван[7] 16.7 37.1 122.2 62.3 53.4 -14.3 -45.6 -16.3 Тунис 96.9 85.1 -12.2 31.0 34.8 12.3 65.9 50.3 Украйна 329.7 304.9 -7.5 604.0 585.7 -3.0 -274.3 -280.8 [1] Страна партньор е тази, от/за която стоките са получени/изпратени. [2] Предварителни данни към 11.09.2026 година. [3] ОНД включва: Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Република Молдова, Руска федерация, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. [4] ОИСР включва: Австралия, Американски Вирджински острови, Израел, Исландия, Канада, Колумбия, Коста Рика, Мексико, Нова Зеландия, Норвегия, Обединено кралство, Република Корея, САЩ, Турция, Чили, Швейцария и Япония. [5] Обединеното кралство включва: Северна Ирландия, Великобритания, Англо-нормандски острови и остров Ман. [6] ЕАСТ включва: Норвегия, Швейцария, Исландия и Лихтенщайн. [7] Отделна митническа територия Тайван, Пенгу, Кинмен и Матцу. „0“ - величина, по-малка от половината на употребената единица мярка. „x“ - поради естеството на данните не може да има случай. * По... Fri, 11 Sep 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/280112/turgoviya-sus-stoki-s-treti-strani-ekstrastat-predvaritelni-danni-yuli-2026godina https://presscenters.com/News/280113/vutreshnoobshtnostna-turgoviya-sus-stoki-intrastat-i-stokoobmen-na-r-bulgariya-predvaritelni-danni-y Свали През периода януари - юни 2026 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 10.3% в сравнение със същия период на 2025 г. и е на стойност 15 006.0 млн. евро (виж табл. 1 и 2 от приложението). Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 68.4% от износа за държавите - членки на ЕС (виж табл. 3 от приложението). При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (44.9%) (виж табл. 4 от приложението). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (23.4%). През юни 2026 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 15.8% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 2 700.6 млн. евро. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - юни 2026 г. се увеличава с 6.3% в сравнение със същия период на 2025 г. и е на стойност 15 912.7 млн. евро (по цени CIF)[2] (виж табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Гърция, Италия и Нидерландия (виж табл. 3 от приложението). При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (8.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (9.2%). През юни 2026 г. вносът на стоки в България от ЕС се увеличава с 9.7% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 2 758.7 млн. евро. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - юни 2026 г. е отрицателно и е на стойност 906.7 млн. евро (виж табл. 1 и табл. 3 от приложението). През периода януари - юни 2026 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 23 081.6 млн. евро, което е с 9.1% повече в сравнение със същия период на 2025 година (виж табл. 1 и 2 от приложението). През юни 2026 г. общият износ на стоки възлиза на 4 171.3 млн. евро и нараства с 14.0% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - юни 2026 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 29 449.7 млн. евро (по цени CIF), или с 14.6% повече спрямо същия период на 2025 година (виж табл. 1 и 2 от приложението). През юни 2026 г. общият внос на стоки нараства с 22.2% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 5 178.4 млн. евро. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно за периода януари - юни 2026 г. и е на стойност 6 368.1 млн. евро (виж табл. 1 и 3 от приложението). [1] Изменение в стойностния обем по текущи цени. [2] Вносът по цени FOB се изчислява от БНБ (http://bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StForeignTrade/StFTImports/index.htm?toLang=_BG). Приложение Таблица 1. Износ, внос и търговско салдо на България през периода януари - юни 2025 и 2026[1] г. по месеци (Млн. евро*) Месеци/ Периоди Износ - FOB общо Износ - FOB ЕС Износ - FOB трети страни Внос - CIF[2] общо Внос - CIF[2] ЕС Внос - CIF[2] трети страни Търговско салдо - FOB/CIF общо Търговско салдо - FOB/CIF ЕС Търговско салдо - FOB/CIF трети страни I.2025 3 381.0 2 262.5 1 118.5 4 367.5 2 425.8 1 941.7 -986.5 -163.3 -823.2 II.2025 3 543.1 2 227.9 1 315.2 4 026.3 2 440.5 1 585.8 -483.2 -212.6 -270.6 III.2025 3 653.6 2 348.7 1 304.9 4 661.9 2 639.0 2 022.9 -1 008.3 -290.3 -718.0 I - III.2025 10 577.7 6 839.1 3 738.6 13 055.7 7 505.3 5 550.4 -2 478.0 -666.2 -1 811.8 IV.2025 3 490.4 2 240.6 1 249.8 4 423.2 2 538.8 1 884.4 -932.8 -298.2 -634.6 V.2025 3 426.1 2 191.3 1 234.8 3 979.3 2 404.0 1 575.3 -553.2 -212.7 -340.5 VI.2025 3 660.5 2 332.9 1 327.6 4 236.3 2 515.6 1 720.7 -575.8 -182.7 -393.1 IV - VI.2025 10 577.0 6 764.8 3 812.2 12 638.8 7 458.4 5 180.4 -2 061.8 -693.6 -1 368.2 I - VI.2025 21 154.7 13 603.9 7 550.8 25 694.5 14 963.7 10 730.8 -4 539.8 -1 359.8 -3 180.0 I.2026 3 441.4 2 313.1 1 128.3 4 386.5 2 326.2 2 060.3 -945.1 -13.1 -932.0 II.2026 3 585.3 2 337.5 1 247.8 4 382.0 2 531.7 1 850.3 -796.7 -194.2 -602.5 III.2026 4 130.3 2 708.4 1 421.9 5 540.6 3 161.9 2 378.7 -1 410.3 -453.5 -956.8 I - III.2026 11 157.0 7 359.0 3 798.0 14 309.1 8 019.8 6 289.3 -3 152.1 -660.8 -2 491.3 IV.2026 3 993.0 2 495.0 1 498.0 5 262.9 2 578.4 2 684.5 -1 269.9 -83.4 -1 186.5 V.2026 3 760.3 2 451.4 1 308.9 4 699.3 2 555.8 2 143.5 -939.0 -104.4 -834.6 VI.2026 4 171.3 2 700.6 1 470.7 5 178.4 2 758.7 2 419.7 -1 007.1 -58.1 -949.0 IV - VI.2026 11 924.6 7 647.0 4 277.6 15 140.6 7 892.9 7 247.7 -3 216.0 -245.9 -2 970.1 I - VI.2026 23 081.6 15 006.0 8 075.6 29 449.7 15 912.7 13 537.0 -6 368.1 -906.7 -5 461.4 [1] Предварителни данни към 11.09.2026 година. [2] Вносът по цени FOB се изчислява от БНБ (http://bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StForeignTrade/StFTImports/index.htm?toLang=_BG). * Поради превалутиране и закръгляване е възможно някои суми да се различават от сбора на съставните им стойности. Таблица 2. Изменение в стойностния обем на износа и вноса на България през периода януари - юни 2026[1] г. спрямо същия период на предходната година (Проценти) Месеци/Периоди Износ - FOB общо Износ - FOB ЕС Износ - FOB трети страни Внос - CIF общо Внос - CIF ЕС Внос - CIF трети страни I 1.8 2.2 0.9 0.4 -4.1 6.1 II 1.2 4.9 -5.1 8.8 3.7 16.7 III 13.0 15.3 9.0 18.8 19.8 17.6 I - III 5.5 7.6 1.6 9.6 6.9 13.3 IV 14.4 11.4 19.9 19.0 1.6 42.5 V 9.8 11.9 6.0 18.1 6.3 36.1 VI 14.0 15.8 10.8 22.2 9.7 40.6 IV - VI 12.7 13.0 12.2 19.8 5.8 39.9 I - VI 9.1 10.3 7.0 14.6 6.3 26.2 [1] Предварителни данни към 11.09.2026 година. Таблица 3. Износ, внос и търговско салдо на България по страни партньори[1] от ЕС през периода януари - юни 2025 и 2026[2] година Страни Износ - FOB 2025 Износ - FOB 2026 Износ - FOB изменение спрямо същия период на предходната година Внос - CIF 2025 Внос - CIF 2026 Внос - CIF изменение спрямо същия период на предходната година Търговско салдо - FOB/CIF 2025 Търговско салдо - FOB/CIF 2026 млн. евро* млн. евро % млн. евро млн. евро % млн. евро млн. евро ЕС - общо 13 603.9 15 006.0 10.3 14 963.7 15 912.7 6.3 -1 359.8 -906.7 Австрия 392.4 380.4 -3.1 603.2 609.8 1.1 -210.8 -229.4 Белгия 319.7 257.4 -19.5 537.6 471.7 -12.3 -217.9 -214.3 Германия 2 909.5 3 649.4 25.4 2 952.1 3 166.2 7.3 -42.6 483.2 Гърция 1 381.1 1 237.4 -10.4 1 437.5 1 625.3 13.1 -56.4 -387.9 Дания 115.2 116.1 0.8 114.2 130.6 14.4 1.0 -14.5 Естония 22.1 32.6 47.5 163.9 212.4 29.6 -141.8 -179.8 Ирландия 69.2 70.8 2.3 125.1 138.1 10.4 -55.9 -67.3 Испания 433.7 569.3 31.3 441.1 466.2 5.7 -7.4 103.1 Италия 1 471.5 2 035.4 38.3 1 339.5 1 465.2 9.4 132.0 570.2 Кипър 75.8 102.4 35.1 31.7 55.7 75.7 44.1 46.7 Латвия 29.9 37.0 23.7 23.1 24.5 6.1 6.8 12.5 Литва 59.3 66.6 12.3 66.6 56.7 -14.9 -7.3 9.9 Люксембург 6.5 5.1 -21.5 18.5 23.8 28.6 -12.0 -18.7 Малта 8.9 16.7 87.6 4.3 7.9 83.7 4.6 8.8 Нидерландия 420.1 391.8 -6.7 934.3 1 028.0 10.0 -514.2 -636.2 Полша 567.8 673.2 18.6 952.6 995.1 4.5 -384.8 -321.9 Португалия 71.3 64.9 -9.0 56.5 45.5 -19.5 14.8 19.4 Румъния 2 311.0 2 602.9 12.6 2 028.5 2 090.2 3.0 282.5 512.7 Словакия 212.7 246.0 15.7 311.3 297.7 -4.4 -98.6 -51.7 Словения 88.4 119.0 34.6 318.0 299.3 -5.9 -229.6 -180.3 Унгария 307.5 376.4 22.4 888.7 967.2 8.8 -581.2 -590.8 Финландия 44.6 44.5 -0.2 65.7 57.7 -12.2 -21.1 -13.2 Франция 697.4 731.7 4.9 592.9 591.4 -0.3 104.5 140.3 Хърватия 151.3 195.4 29.1 88.9 89.4 0.6 62.4 106.0 Чехия 413.4 469.1 13.5 614.2 687.3 11.9 -200.8 -218.2 Швеция 204.3 227.6 11.4 138.5 143.7 3.8 65.8 83.9 Неуточнени 819.3 286.9 -65.0 115.2 166.1 44.2 704.1 120.8 [1] Страна партньор е тази, от/за която стоките са изпратени/получени. [2] Предварителни данни към 11.09.2026 година. * Поради превалутиране и закръгляване е възможно някои суми да се различават от сбора на съставните им стойности. Таблица 4. Износ, внос и търговско салдо на България по сектори на Стандартната външнотърговска класификация (SITC, рев. 4) през периода януари - юни 2025 и 2026[1] година Сектори на SITC Износ - FOB 2025 Износ - FOB 2026 Износ - FOB изменение спрямо същия период на предходната година Внос - CIF 2025 Внос - CIF 2026 Внос - CIF изменение спрямо същия период на предходната година Търговско салдо - FOB/CIF 2025 Търговско салдо - FOB/CIF 2026 млн. евро* млн. евро % млн. евро млн. евро % млн. евро млн. евро ЕС - общо 13 603.9 15 006.0 10.3 14 963.7 15 912.7 6.3 -1 359.8 -906.7 Храни и живи животни 1 442.8 1 513.6 4.9 1 781.4 1 800.2 1.1 -338.6 -286.6 Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн 121.6 127.6 4.9 444.3 431.8 -2.8 -322.7 -304.2 Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата) 784.8 845.7 7.8 582.2 597.3 2.6 202.6 248.4 Минерални горива, масла и подобни продукти 898.9 1 234.6 37.3 1 172.8 1 172.6 0.0 -273.9 62.0 Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход 175.5 212.6 21.1 115.8 105.2 -9.2 59.7 107.4 Химични вещества и продукти 1 346.9 1 532.4 13.8 2 473.2 2 662.4 7.7 -1 126.3 -1 130.0 Артикули, класифицирани главно според вида на материала 2 869.7 4 158.2 44.9 1 821.9 1 869.4 2.6 1 047.8 2 288.8 Машини, оборудване и превозни средства 3 537.1 3 514.5 -0.6 4 949.2 5 386.8 8.8 -1 412.1 -1 872.3 Разнообразни готови продукти, н.д. 2 412.5 1 847.8 -23.4 1 409.3 1 451.3 3.0 1 003.2 396.5 Стоки и сделки, н.д. 14.1 19.0 34.8 213.6 435.7 104.0 -199.5 -416.7 [1] Предварителни данни към 11.09.2026 година. * Поради превалутиране и закръгляване е възможно някои суми да се различават от сбора на съставните им стойности. Методологични бележки Законодателна рамка Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година за европейската бизнес статистика (включително за вътресъюзната търговия със стоки). Регламент (ЕС) за изпълнение № 2020/1197 на Комисията от 30 юли 2020 година за установяване на технически спецификации и правила по силата на Регламент на Европейския парламент и на Съвета № 2019/2152 за европейска бизнес статистика. Делегиран Регламент (ЕС) 2021/1704 на Комисията от 14 юли 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и ... Fri, 11 Sep 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/280113/vutreshnoobshtnostna-turgoviya-sus-stoki-intrastat-i-stokoobmen-na-r-bulgariya-predvaritelni-danni-y https://presscenters.com/News/280114/stokoobmen-na-r-bulgariya-2025godina-okonchatelni-danni Свали През 2025 г. от България са изнесени стоки на стойност 84 210.7 млн. лв., или с 2.9% по-малко спрямо 2024 година (виж табл. 1 и 2 от приложението). При сравнение на месечните данни за 2025 г. с данните за съответния месец на предходната година най-голям ръст се наблюдава при износа през декември (3.2%), а най-голям спад е регистриран през месеците април и август (9.6%). При износа на стоки от България, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2025 г. в сравнение с 2024 г. най-голям ръст е отчетен в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (17.7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (28.1%) (виж табл. 4 от приложението). Внесените стоки (по цени CIF)[2] през 2025 г. са на стойност 105 491.4 млн. лв., което е с 6.0% повече от предходната година (виж табл. 1 и 2 от приложението). Съпоставката на месечните данни за вноса през 2025 и 2024 г. показва, че най-голямо е увеличението през декември (19.1%), а най-голямо понижение е регистрирано през месец август (2.8%). При вноса на стоки, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2025 г. в сравнение с предходната година най-голям ръст е регистриран в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (22.1%), докато най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (20.2%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) за 2025 г. е отрицателно и е в размер на 21 280.7 млн. лева (виж табл. 1 и 2 от приложението). Търговия със стоки на България с ЕС През 2025 г. износът на стоки от България за страните от ЕС намалява с 3.8% спрямо предходната година и е в размер на 53 879.0 млн. лева (виж табл. 1 и 2 от приложението). Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Полша, които формират 67.9% от износа за ЕС (виж табл. 3 от приложението). При износа на стоки от България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2025 г. в сравнение с 2024 г. най-голям ръст е отчетен в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (43.8%) (виж табл. 4 от приложението). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (14.7%). Вносът на стоки в България от страните от ЕС през 2025 г. се увеличава с 4.4% в сравнение с 2024 г. и е в размер на 60 513.3 млн. лева (виж табл. 1 и 2 от приложението). Най-съществен е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Гърция, Италия и Полша, които представляват 58.0% от вноса от ЕС. При вноса на стоки от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2025 г. в сравнение с предходната година най-голям ръст е регистриран в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (23.1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (5.1%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България със страните от ЕС за 2025 г. е отрицателно и е в размер на 6 634.3 млн. лева (виж табл. 1 от приложението). Търговия със стоки на България с трети страни През 2025 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 1.2% спрямо предходната година и е на стойност 30 331.7 млн. лева (виж табл. 1 и 2 от приложението). Водещи търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония, Китай, Обединеното кралство и Алжир, които формират 48.9% от износа за трети страни (виж табл. 3 от приложението). Вносът на стоки в България от трети страни през 2025 г. се увеличава с 8.1% в сравнение с 2024 г. и е в размер на 44 978.1 млн. лева (виж табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Сърбия, Съединените американски щати и Украйна, чийто дял възлиза на 55.9% от вноса от трети страни. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за 2025 г. е отрицателно и е в размер на 14 646.4 млн. лева (виж табл. 1 от приложението). [1] Изменение в стойностния обем по текущи цени. [2] Вносът по цени FOB се изчислява от БНБ (http://bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StForeignTrade/StFTImports/index.htm?toLang=_BG). ПРИЛОЖЕНИЕ Таблица 1. Износ, внос и търговско салдо на България през 2024 и 2025 г. по месеци - окончателни данни (Млн. левове) Месеци/Периоди Износ - FOB общо Износ - FOB ЕС Износ - FOB трети страни Внос - CIF[1] общо Внос - CIF[1] ЕС Внос - CIF[1] трети страни Търговско салдо - FOB/CIF общо Търговско салдо - FOB/CIF ЕС Търговско салдо - FOB/CIF трети страни I.2024 6 504.6 4 214.4 2 290.2 7 624.9 4 738.1 2 886.8 -1 120.3 -523.7 -596.6 II.2024 6 809.7 4 361.2 2 448.5 7 700.3 4 746.0 2 954.3 -890.6 -384.8 -505.8 III.2024 7 441.2 4 684.0 2 757.2 8 182.2 4 784.8 3 397.4 -741.0 -100.8 -640.2 I - III.2024 20 755.5 13 259.6 7 495.9 23 507.4 14 268.9 9 238.5 -2 751.9 -1 009.3 -1 742.6 IV.2024 7 551.4 4 886.1 2 665.3 8 621.4 5 184.0 3 437.4 -1 070.0 -297.9 -772.1 V.2024 6 947.0 4 600.6 2 346.4 7 991.2 4 363.0 3 628.2 -1 044.2 237.6 -1 281.8 VI.2024 7 359.3 4 814.5 2 544.8 7 993.4 4 597.6 3 395.8 -634.1 216.9 -851.0 IV - VI.2024 21 857.7 14 301.2 7 556.5 24 606.0 14 144.6 10 461.4 -2 748.3 156.6 -2 904.9 I - VI.2024 42 613.2 27 560.8 15 052.4 48 113.4 28 413.5 19 699.9 -5 500.2 -852.7 -4 647.5 VII.2024 8 255.3 5 326.8 2 928.5 8 800.0 4 856.0 3 944.0 -544.7 470.8 -1 015.5 VIII.2024 7 232.8 4 559.3 2 673.5 7 809.3 4 180.2 3 629.1 -576.5 379.1 -955.6 IX.2024 7 032.2 4 625.8 2 406.4 8 101.8 4 698.5 3 403.3 -1 069.6 -72.7 -996.9 VII - IX.2024 22 520.3 14 511.9 8 008.4 24 711.1 13 734.7 10 976.4 -2 190.8 777.2 -2 968.0 I - IX.2024 65 133.5 42 072.7 23 060.8 72 824.5 42 148.2 30 676.3 -7 691.0 -75.5 -7 615.5 X.2024 7 724.0 5 069.1 2 654.9 9 464.5 5 458.6 4 005.9 -1 740.5 -389.5 -1 351.0 XI.2024 7 262.7 4 840.4 2 422.3 9 042.1 5 518.9 3 523.2 -1 779.4 -678.5 -1 100.9 XII.2024 6 568.9 4 006.5 2 562.4 8 222.5 4 832.0 3 390.5 -1 653.6 -825.5 -828.1 X - XII.2024 21 555.6 13 916.0 7 639.6 26 729.1 15 809.5 10 919.6 -5 173.5 -1 893.5 -3 280.0 I - XII.2024 86 689.1 55 988.7 30 700.4 99 553.6 57 957.7 41 595.9 -12 864.5 -1 969.0 -10 895.5 I.2025 6 612.7 4 425.1 2 187.6 8 542.2 4 744.5 3 797.7 -1 929.5 -319.4 -1 610.1 II.2025 6 929.7 4 357.4 2 572.3 7 874.6 4 773.1 3 101.5 -944.9 -415.7 -529.2 III.2025 7 145.7 4 593.6 2 552.1 9 118.0 5 161.5 3 956.5 -1 972.3 -567.9 -1 404.4 I - III.2025 20 688.1 13 376.1 7 312.0 25 534.8 14 679.1 10 855.7 -4 846.7 -1 303.0 -3 543.7 IV.2025 6 826.7 4 382.3 2 444.4 8 651.1 4 965.5 3 685.6 -1 824.4 -583.2 -1 241.2 V.2025 6 700.9 4 285.8 2 415.1 7 782.8 4 701.8 3 081.0 -1 081.9 -416.0 -665.9 VI.2025 7 159.3 4 562.7 2 596.6 8 285.6 4 920.1 3 365.5 -1 126.3 -357.4 -768.9 IV - VI.2025 20 686.9 13 230.8 7 456.1 24 719.5 14 587.4 10 132.1 -4 032.6 -1 356.6 -2 676.0 I - VI.2025 41 375.0 26 606.9 14 768.1 50 254.3 29 266.5 20 987.8 -8 879.3 -2 659.6 -6 219.7 VII.2025 7 534.2 4 402.4 3 131.8 9 174.7 5 151.8 4 022.9 -1 640.5 -749.4 -891.1 VIII.2025 6 535.0 4 039.5 2 495.5 7 594.5 4 225.7 3 368.8 -1 059.5 -186.2 -873.3 IX.2025 7 125.1 4 655.0 2 470.1 9 091.8 5 216.0 3 875.8 -1 966.7 -561.0 -1 405.7 VII - IX.2025 21 194.3 13 096.9 8 097.4 25 861.0 14 593.5 11 267.5 -4 666.7 -1 496.6 -3 170.1 I - IX.2025 62 569.3 39 703.8 22 865.5 76 115.3 43 860.0 32 255.3 -13 546.0 -4 156.2 -9 389.8 X.2025 7 817.4 5 219.2 2 598.2 10 153.5 5 881.6 4 271.9 -2 336.1 -662.4 -1 673.7 XI.2025 7 042.4 4 694.8 2 347.6 9 429.6 5 567.3 3 862.3 -2 387.2 -872.5 -1 514.7 XII.2025 6 781.6 4 261.2 2 520.4 9 793.0 5 204.4 4 588.6 -3 011.4 -943.2 -2 068.2 X - XII.2025 21 641.4 14 175.2 7 466.2 29 376.1 16 653.3 12 722.8 -7 734.7 -2 478.1 -5 256.6 I - XII.2025 84 210.7 53 879.0 30 331.7 105 491.4 60 513.3 44 978.1 -21 280.7 -6 634.3 -14 646.4 [1] Вносът по цени FOB се изчислява от БНБ (http://bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StForeignTrade/StFTImports/index.htm?toLang=_BG). Таблица 2. Изменение в стойностния обем на износа и вноса на България през 2025 г. спрямо същия период на предходната година (Проценти) Месеци/Периоди Износ - FOB общо Износ - FOB ЕС Износ - FOB трети страни Внос - CIF общо Внос - CIF ЕС Внос - CIF трети страни I 1.7 5.0 -4.5 12.0 0.1 31.6 II 1.8 -0.1 5.1 2.3 0.6 5.0 III -4.0 -1.9 -7.4 11.4 7.9 16.5 I - III -0.3 0.9 -2.5 8.6 2.9 17.5 IV -9.6 -10.3 -8.3 0.3 -4.2 7.2 V -3.5 -6.8 2.9 -2.6 7.8 -15.1 VI -2.7 -5.2 2.0 3.7 7.0 -0.9 IV - VI -5.4 -7.5 -1.3 0.5 3.1 -3.1 I - VI -2.9 -3.5 -1.9 4.4 3.0 6.5 VII -8.7 -17.4 6.9 4.3 6.1 2.0 VIII -9.6 -11.4 -6.7 -2.8 1.1 -7.2 IX 1.3 0.6 2.6 12.2 11.0 13.9 VII - IX -5.9 -9.8 1.1 4.7 6.3 2.7 I - IX -3.9 -5.6 -0.8 4.5 4.1 5.1 X 1.2 3.0 -2.1 7.3 7.7 6.6 XI -3.0 -3.0 -3.1 4.3 0.9 9.6 XII 3.2 6.4 -1.6 19.1 7.7 35.3 X - XII 0.4 1.9 -2.3 9.9 5.3 16.5 I - XII -2.9 -3.8 -1.2 6.0 4.4 8.1 Таблица 3. Износ, внос и търговско салдо на България по групи страни и основни страни партньори[1] през 2024 и 2025 година Страни, територии и групи страни Износ - FOB 2024 Износ - FOB 2025 Износ - FOB изменение спрямо същия период на предходната година Внос - CIF 2024 Внос - CIF 2025 Внос - CIF изменение спрямо същия период на предходната година Търговско салдо - FOB/CIF 2024 Търговско салдо - FOB/CIF 2025 млн. левове млн. левове % млн. левове млн. левове % млн. левове млн. левове Общо 86 689.1 84 210.7 -2.9 99 553.6 105 491.4 6.0 -12 864.5 -21 280.7 ЕС 55 988.7 53 879.0 -3.8 57 957.7 60 513.3 4.4 -1 969.0 -6 634.3 Австрия 1 328.8 1 462.1 10.0 2 389.0 2 487.1 4.1 -1 060.2 -1 025.0 Белгия 1 844.5 1 697.5 -8.0 1 935.9 2 105.6 8.8 -91.4 -408.1 Германия 12 933.5 12 062.5 -6.7 11 316.6 11 936.0 5.5 1 616.9 126.5 Гърция 5 153.4 5 106.2 -0.9 5 754.6 5 763.6 0.2 -601.2 -657.4 Дания 385.2 440.2 14.3 506.3 553.5 9.3 -121.1 -113.3 Естония 75.3 128.4 70.5 391.1 732.1 87.2 -315.8 -603.7 Ирландия 251.9 261.2 3.7 442.5 523.7 18.4 -190.6 -262.5 Испания 1 633.5 1 812.2 10.9 1 636.6 1 747.9 6.8 -3.1 64.3 Италия 5 857.1 5 520.2 -5.8 5 618.3 5 247.9 -6.6 238.8 272.3 Кипър 2... Fri, 11 Sep 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/280114/stokoobmen-na-r-bulgariya-2025godina-okonchatelni-danni https://presscenters.com/News/280051/indeksi-na-promishlenoto-proizvodstvo-yuli-2026godina Свали Индексът на промишленото производство през юли 2026 г. се понижава с 3.0% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. В сравнение с юли 2025 г. е регистрирано намаление с 6.8% на календарно изгладения индекс на промишленото производство. Месечни изменения През юли 2026 г. спрямо юни 2026 г. понижение е регистрирано в преработващата промишленост - с 4.4%, докато ръст е отчетен в добивната промишленост - с 9.5%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.2%. По-съществен спад в преработващата промишленост е регистриран при производството на превозни средства, без автомобили - с 27.3%, и при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 18.4%. Ръст е отчетен при производството на тютюневи изделия - с 16.9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 9.3%, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 8.5%. Годишни изменения На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - с 36.1%, и в преработващата промишленост - със 7.3%, докато нарастване се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 16.7%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо юли 2025 г. е регистриран при: производството на метални изделия, без машини и oборудване - с 29.5%, при обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 25.9%, производството на превозни средства, без автомобили - с 23.3%, и при производството, некласифицирано другаде - с 20.9%. Ръст е отчетен при производството на тютюневи изделия - с 50.6%, и при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 16.3%. Методологични бележки Месечните индекси на промишленото производство се изчисляват съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика. Във връзка с членството на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. Националният статистически институт (НСИ) е задължен да произвежда и публикува Индекси на оборота на международния пазар за и извън еврозоната. Това е валидно за всички държави членки на еврозоната. Месечните индекси на производството измерват измененията в произведената продукция на промишлените предприятия. Тази информация е подходяща за проследяване на текущото икономическо развитие и за краткосрочни прогнози. Индексите не измерват действителното равнище на производството, а оценяват средното изменение на производството между два времеви периода. За оценката на индексите се извършва представително наблюдение на предприятията от промишлеността, като извадката обхваща предприятия, чийто годишен оборот надхвърля 97% от оборота на цялата промишленост. Индексите на промишленото производство се изчисляват при постоянна база чрез претегляне със структурата на добавената стойност по факторни разходи. Сезонното изглаждане е статистически метод за отстраняване на сезонния компонент на времевия ред. Календарното изглаждане представлява отстраняване на вариациите в месечните данни, дължащи се на различния брой календарни и работни дни в месеците, на националните празници, както и на наличието на екстремни стойности (например наличието на повече неработни дни през май може да допринесе до спад на производството в някои дейности). Приложение Таблица 1 Изменение на индексите на промишленото производство спрямо предходния месец (Проценти) Икономически дейности Код по КИД - 2008 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026 VII.2026* Промишленост - общо B_TO_E36 1.6 5.2 -4.6 -0.5 -0.1 -3.0 Добивна промишленост B -5.8 -2.0 -9.2 1.1 -10.9 9.5 Добив на въглища B05 .. .. .. .. .. .. Добив на нефт и природен газ B06 .. .. .. .. .. .. Добив на метални руди B07 -14.7 -2.8 -10.7 -1.9 -21.6 26.2 Добив на неметални материали и суровини B08 -0.5 7.5 -1.8 -5.1 -7.1 8.2 Спомагателни дейности в добива B09 .. .. .. .. .. .. Преработваща промишленост C 4.2 2.1 -3.9 -1.1 1.1 -4.4 Производство на хранителни продукти C10 1.4 8.9 -2.3 -3.0 1.1 -4.5 Производство на напитки C11 4.5 -2.4 -5.9 2.0 3.4 -5.6 Производство на тютюневи изделия C12 -4.5 -5.7 0.4 3.5 0.4 16.9 Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло C13 17.7 -8.5 6.0 -9.6 3.3 0.1 Производство на облекло C14 -0.8 -6.7 7.5 -4.9 -6.7 4.2 Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм C15 8.8 -3.3 2.0 -3.3 -0.5 -1.7 Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели C16 -12.7 11.5 -6.7 6.5 -5.1 0.8 Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон C17 1.2 4.2 -2.1 -5.1 1.0 4.8 Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители C18 5.0 -1.1 8.3 -7.5 -0.5 -1.5 Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти C19 .. .. .. .. .. .. Производство на химични продукти C20 -1.4 0.2 1.5 -5.4 -0.1 -9.4 Производство на лекарствени вещества и продукти C21 5.9 7.3 -5.1 -0.4 -8.4 8.5 Производство на изделия от каучук и пластмаси C22 1.2 0.6 0.3 1.9 -6.6 -1.0 Производство на изделия от други неметални минерални суровини C23 1.8 4.1 2.1 2.7 0.8 -8.4 Производство на основни метали C24 3.4 -5.9 -2.9 0.9 1.4 -4.4 Производство на метални изделия, без машини и оборудване C25 1.8 -8.1 -17.4 -7.4 15.1 -9.9 Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти C26 1.8 23.1 -20.5 -2.5 40.3 -18.4 Производство на електрически съоръжения C27 9.1 10.5 0.9 7.2 -4.9 -5.5 Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение C28 0.7 6.0 -4.1 1.6 9.3 -9.6 Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета C29 0.6 3.1 -2.0 -4.2 9.2 -0.3 Производство на превозни средства, без автомобили C30 4.6 -7.8 13.6 6.8 -9.6 -27.3 Производство на мебели C31 1.1 -3.7 3.0 -1.9 2.1 -8.0 Производство, некласифицирано другаде C32 12.6 -6.7 4.3 -5.5 -3.3 -3.6 Ремонт и инсталиране на машини и оборудване C33 1.8 12.5 -3.6 -3.8 3.7 9.3 Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ D -7.9 15.7 4.2 7.0 -5.5 5.2 Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ D35 -7.9 15.7 4.2 7.0 -5.5 5.2 Сезонно изгладени данни. * Предварителни данни. „..“ - конфиденциални данни. Таблица 2 Изменение на индексите на промишленото производство спрямо съответния месец на предходната година (Проценти) Икономически дейности Код по КИД - 2008 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026 VII.2026* Промишленост - общо B_TO_E36 -8.7 4.7 -3.8 -5.3 -2.5 -6.8 Добивна промишленост B -23.2 -27.3 -33.6 -33.1 -49.0 -36.1 Добив на въглища B05 .. .. .. .. .. .. Добив на нефт и природен газ B06 .. .. .. .. .. .. Добив на метални руди B07 -22.0 -29.9 -38.9 -37.3 -55.1 -43.3 Добив на неметални материали и суровини B08 12.7 13.2 4.6 1.3 -4.5 0.8 Спомагателни дейности в добива B09 .. .. .. .. .. .. Преработваща промишленост C 0.0 3.9 -0.3 -4.5 1.4 -7.3 Производство на хранителни продукти C10 -0.3 8.2 3.9 -4.0 4.6 -1.9 Производство на напитки C11 0.8 1.8 -6.8 -4.4 1.9 -2.3 Производство на тютюневи изделия C12 47.3 22.3 3.4 12.7 17.8 50.6 Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло C13 -3.8 -11.4 -5.8 -13.7 -1.8 -14.3 Производство на облекло C14 -5.9 -10.3 -4.2 -4.5 -19.2 -6.9 Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм C15 -23.1 -25.1 -32.0 -33.2 -30.8 -25.9 Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели C16 -15.3 -1.3 -7.4 4.9 -1.4 0.5 Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон C17 -4.9 2.4 0.6 -2.3 0.1 2.0 Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители C18 0.4 -6.3 6.9 -4.4 -6.0 -3.4 Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти C19 .. .. .. .. .. .. Производство на химични продукти C20 0.5 1.8 5.6 -7.7 2.1 -11.2 Производство на лекарствени вещества и продукти C21 19.9 21.0 20.7 14.9 -10.8 12.3 Производство на изделия от каучук и пластмаси C22 3.5 3.6 1.7 8.7 -2.6 -1.7 Производство на изделия от други неметални минерални суровини C23 -4.1 -4.0 6.7 -0.9 3.0 -9.8 Производство на основни метали C24 15.2 5.3 4.9 4.6 11.0 -4.4 Производство на метални изделия, без машини и оборудване C25 5.5 -14.6 -25.9 -34.0 -7.2 -29.5 Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти C26 0.2 14.2 6.3 -2.9 39.6 16.3 Производство на електрически съоръжения C27 6.3 16.9 8.0 23.5 19.2 13.4 Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение C28 -2.6 2.7 4.2 3.4 18.4 5.8 Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета C29 -15.8 -15.7 -15.6 -23.8 -9.6 -9.7 Производство на превозни средства, без автомобили C30 -31.6 -13.8 -16.7 -0.7 -2.2 -23.3 Производство на мебели C31 8.4 -9.5 6.8 -3.6 9.9 -3.0 Производство, некласифицирано другаде C32 -10.0 -1.4 -11.1 -15.8 -6.4 -20.9 Ремонт и инсталиране на машини и оборудване C33 -0.6 18.0 7.5 12.7 0.1 9.3 Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ D -36.6 35.7 -10.3 8.1 8.7 16.7 Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ D35 -36.6 35.7 -10.3 8.1 8.7 16.7 Календарно изгладени данни. * Предварителни данни. „..“ - конфиденциални данни. Таблица 3 Индекси на промишленото производство (сезонно изгладени, 2021 = 100) Код по КИД - 2008 VII.2025 VІІІ.2025 ІX.2025 X.2025 XI.2025 ХІІ.2025 І.2026 ІІ.2026 ІІІ.2026 ІV.2026 V.2026 VI.2026 VII.2026* B_TO_E36 91.6 91.9 94.5 92.3 91.0 90.9 87.6 89.0 93.7 89.4 88.9 88.8 86.2 B 86.4 93.9 89.9 78.2 96.1 81.9 66.5 62.6 61.4 55.7 56.4 50.2 55.0 B05 .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. B06 .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. B07 101.3 105.2 108.7 102.8 111.3 97.5 84.3 71.9 69.9 62.5 61.3 48.1 60.6 B08 76.6 79.5 76.5 71.1 74.6 79.1 76.9 76.5 82.3 80.9 76.8 71.3 77.2 B09 .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. C 101.1 101.7 103.9 100.3 101.8 102.0 97.6 101.7 103.8 99.8 98.7 99.7 95.4 C10 89.9 89.6 85.2 84.5 90.1 90.0 86.8 88.0 95.8 93.6 90.8 91.8 87.7 C11 91.0 90.6 92.2 89.0 95.1 99.7 94.3 98.5 96.1 90.4 92.2 95.3 90.0 C12 92.6 87.9 103.6 85.5 8... Thu, 10 Sep 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/280051/indeksi-na-promishlenoto-proizvodstvo-yuli-2026godina https://presscenters.com/News/280052/indeksi-na-stroitelnata-produkciya-yuli-2026godina Свали През юли 2026 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се понижава с 0.6% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Календарно изгладените данни показват увеличение с 4.9% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2025 година. Месечни изменения През юли 2026 г. се наблюдава намаление спрямо предходния месец при специализираните строителни дейности - с 0.8%, при продукцията от строителство на съоръжения - с 0.5%, както и при продукцията от строителство на сгради - с 0.4%. Годишни изменения През юли 2026 г. в сравнение със същия месец на 2025 г. е регистрирано повишение с 9.5% при продукцията от строителство на сгради и с 5.0% при строителството на съоръжения. Понижение е отчетено при специализираните строителни дейности - с 0.2%. Методологични бележки Месечните индекси показват краткосрочните изменения на строителната продукция между два сравнявани периода. Тази информация може да се използва за анализ на текущото състояние на строителството в страната, както и за краткосрочни прогнози за бъдещото му развитие. За изчисляване на индексите се използва получената информация от провежданото месечно извадково наблюдение на строителни предприятия за отработеното време в строителството, чиято продукция надхвърля 75% от общата строителна продукция в страната. Индексите на строителната продукция са изчислени при база 2021 = 100. От 2024 г. данните се предоставят съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 2019/2152 и Регламент (ЕС) № 2020/1197. Сезонното изглаждане е статистически метод за отстраняване на сезонния компонент на времевия ред. Календарното изглаждане представлява отстраняване на вариациите в месечните данни, дължащи се на различния брой календарни и работни дни в месеците, на националните празници, както и на наличието на екстремни стойности (например наличието на повече неработни дни през септември може да допринесе за спад на производството в някои дейности). Приложение Таблица 1 Изменение на индексите на строителната продукция спрямо предходния месец (сезонно изгладени, 2021 = 100) (Проценти) Показатели II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026 VII.2026 Строителство - общо 4.0 -0.2 -0.1 -1.9 1.7 -0.6 Строителство на сгради 3.0 -0.1 -0.6 -0.7 1.5 -0.4 Строителство на съоръжения 3.2 -1.6 0.8 -0.6 0.0 -0.5 Специализирани строителни дейности 5.9 0.7 0.0 -4.4 3.1 -0.8 Таблица 2 Изменение на индексите на строителната продукция спрямо съответния месец на предходната година (календарно изгладени, 2021 = 100) (Проценти) Показатели II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026 VII.2026 Строителство - общо 9.7 6.5 6.9 4.0 5.6 4.9 Строителство на сгради 16.9 12.8 12.3 9.6 10.8 9.5 Строителство на съоръжения 7.4 2.9 5.0 3.6 4.4 5.0 Специализирани строителни дейности 3.8 2.3 2.4 -1.7 0.7 -0.2 Таблица 3 Индекси на строителната продукция (сезонно изгладени, 2021 = 100) Показатели VII.2025 VIII.2025 IX.2025 X.2025 XI.2025 XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026 VII.2026 Строителство - общо 109.6 111.6 111.2 110.1 111.3 114.3 112.3 116.8 116.6 116.5 114.2 116.1 115.5 Строителство на сгради 107.6 108.7 110.1 110.1 110.1 113.9 115.4 118.9 118.9 118.1 117.3 119.1 118.6 Строителство на съоръжения 99.7 101.5 104.1 102.3 105.3 105.1 103.5 106.7 105.0 105.8 105.2 105.2 104.7 Специализирани строителни дейности 121.0 124.0 119.0 117.1 118.2 123.0 116.3 123.1 124.0 124.0 118.5 122.2 121.3 Таблица 4 Индекси на строителната продукция (календарно изгладени, 2021 = 100) Показатели VII.2025 VIII.2025 IX.2025 X.2025 XI.2025 XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026 VII.2026 Строителство - общо 115.0 114.2 106.6 116.6 113.1 103.5 109.5 113.2 122.6 115.5 111.1 121.2 120.5 Строителство на сгради 111.9 110.6 105.1 116.5 110.4 104.4 114.1 116.2 124.9 117.6 114.5 123.6 122.5 Строителство на съоръжения 104.5 105.1 100.6 109.3 110.1 95.1 98.3 101.8 109.8 104.0 101.8 110.1 109.7 Специализирани строителни дейности 128.1 126.7 113.8 123.2 119.1 109.9 113.8 119.7 131.2 123.2 115.2 128.2 127.8 Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Индекси на строителната продукция Thu, 10 Sep 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/280052/indeksi-na-stroitelnata-produkciya-yuli-2026godina https://presscenters.com/News/279998/fiskalni-danni-za-podsektori-centralno-durjavno-upravlenie-i-socialnoosiguritelni-fondove-yuli-2026g Свали През месец юли 2026 г. са отчетени приходи на подсектор „Централно държавно управление“ в размер на 3 850.52 млн. евро и разходи в размер на 3 513.57 млн. евро, а за подсектор „Социалноосигурителни фондове“ приходите възлизат на 1 736.46 млн. евро, а разходите на 1 759.92 млн. евро. Данните на подсектор „Централно държавно управление“ се формират на база месечните касови отчети на бюджетните единици, както и на база оценки на държавните предприятия, преквалифицирани в подсектора, а данните на подсектор „Социалноосигурителни фондове“ се формират на база месечните касови отчети на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Фискални данни за дефицит/ излишък съгласно Директива 85/2011 на ЕС Wed, 09 Sep 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/279998/fiskalni-danni-za-podsektori-centralno-durjavno-upravlenie-i-socialnoosiguritelni-fondove-yuli-2026g https://presscenters.com/News/279939/indeksi-na-oborota-v-razdel-turgoviya-na-drebno-bez-turgoviyata-s-avtomobili-i-motocikleti-po-supost Свали През юли[1] 2026 г. индексът на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени намалява с 0.2% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Търговският оборот нараства с 5.6% спрямо юли 2025 г. според календарно изгладените данни. [1] Данните за юли 2026 г. са предварителни. Месечни изменения През юли 2026 г., в сравнение с предходния месец, е отчетено намаление на оборота при „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 1.2%, докато при „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ и при „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ се наблюдава повишение, съответно с 3.2 и 1.4%. В групата „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ понижение е регистрирано при: „Търговия на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита“ - с 3.6%, „Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия“ - с 1.4%, и „Търговия на дребно с компютърна и комуникационна техника” - с 0.8%. Увеличение е отчетено при „Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки" - с 1.8%, и при „Търговия с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности“ - с 1.1%. Годишни изменения През юли 2026 г., в сравнение със същия месец на 2025 г., се наблюдава нарастване на оборота при всички големи групи: „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ - със 7.5%, „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 6.6%, и „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 4.1%. В групата „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ съществен ръст е регистриран при: „Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет“ - с 22.5%, „Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия“ - с 14.7%, и „Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки" - с 14.2%. Понижение е отчетено в „Търговия на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита“ - с 4.9%. Методологични бележки Месечните индекси на оборота отразяват краткосрочните изменения в стойността на показателя между два сравнявани периода по съпоставими цени. Информацията може да бъде използвана за оценка на текущото състояние и тенденциите в развитието на търговския сектор, а също и за краткосрочни прогнози. За изчисляването на индексите се извършва наблюдение на търговските предприятия, като се използва представителна извадка, формираща около 70% от годишните приходи на наблюдаваната съвкупност. Месечните индекси на оборота се изчисляват съгласно Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година за европейската бизнес статистика и за отмяна на 10 правни акта в областта на бизнес статистиката при база 2021 година. Сезонното изглаждане е статистически метод за отстраняване на сезонния компонент на времевия ред. Календарното изглаждане представлява отстраняване на вариациите в месечните данни, дължащи се на различния брой календарни и работни дни в месеците, на националните празници, както и на наличието на екстремни стойности (например наличието на повече неработни дни през месец май може да допринесе за спад в търговията). Приложение Таблица 1 Изменение на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени спрямо предходния месец (Проценти) Икономически дейности II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026 VII.2026 Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети 2.2 1.3 -1.0 0.7 0.4 -0.2 Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 2.2 -0.5 -0.1 1.3 0.5 3.2 Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 2.3 -0.7 0.0 1.3 0.5 3.7 Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 0.8 0.5 -0.7 -0.2 0.1 0.1 Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали 1.8 2.1 -1.7 0.4 0.4 -1.2 в това число: Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки 1.4 0.9 1.7 3.2 1.6 1.8 Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия -1.0 3.6 -0.8 4.0 0.1 -1.4 Търговия на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита 0.7 1.9 -0.3 -0.6 -2.6 -3.6 Търговия на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки 3.4 1.7 -5.4 -0.7 1.8 -0.8 Търговия на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности 3.6 2.7 -3.0 -1.3 4.9 1.1 Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет 1.1 0.7 -0.3 0.7 6.1 -0.1 Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали 1.9 10.1 -3.8 0.6 -5.2 1.4 Таблица 2 Изменение на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени спрямо съответния месец на предходната година (Проценти) Икономически дейности II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026 VII.2026 Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети 7.3 12.4 7.4 7.9 7.1 5.6 Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 5.3 3.6 2.7 4.7 4.1 7.5 Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 6.2 4.3 3.6 5.9 4.8 8.7 Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия -1.1 -1.0 -2.6 -2.9 -1.0 -0.2 Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали 10.5 16.4 10.1 8.3 9.9 4.1 в това число: Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки 4.7 4.0 6.4 10.2 10.6 14.2 Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия 17.1 22.4 20.3 23.0 22.5 14.7 Търговия на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита 13.8 17.1 14.4 11.2 9.0 -4.9 Търговия на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки 16.9 24.4 8.9 4.0 8.0 1.9 Търговия на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности -3.2 9.1 -0.2 -2.5 1.0 1.5 Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет 23.7 24.1 21.0 19.1 26.4 22.5 Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали 0.4 18.6 8.6 13.7 3.1 6.6 Таблица 3 Индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени (сезонно изгладени данни, 2021 = 100) Икономически дейности VII.2025 VIII.2025 IX.2025 X.2025 XI.2025 XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026 VII.2026 Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети 121.0 121.1 122.2 123.4 123.1 125.0 124.5 127.3 128.9 127.6 128.5 129.0 128.8 Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 107.4 106.2 106.8 107.3 106.6 104.9 107.0 109.4 108.9 108.8 110.2 110.7 114.2 Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 108.6 107.4 107.4 107.8 107.4 105.4 108.2 110.8 110.1 110.2 111.7 112.3 116.4 Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 99.8 98.3 103.0 103.9 101.8 101.8 99.8 100.6 101.1 100.4 100.2 100.3 100.4 Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали 130.1 129.7 131.8 133.9 133.9 137.9 135.9 138.4 141.3 138.9 139.5 140.1 138.4 в това число: Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки 138.0 139.1 139.1 138.9 139.8 144.4 138.5 140.4 141.7 144.1 148.7 151.1 153.8 Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия 161.9 168.1 163.6 174.8 163.1 168.1 180.0 178.2 184.6 183.1 190.5 190.6 188.0 Търговия на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита 131.7 133.2 135.1 137.5 140.3 145.0 142.6 143.6 146.4 146.0 145.1 141.3 136.2 Търговия на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки 123.8 116.4 122.9 128.7 128.6 129.2 127.8 132.2 134.4 127.1 126.2 128.5 127.5 Търговия на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности 131.9 129.1 135.6 133.6 128.8 134.9 123.3 127.8 131.3 127.3 125.6 131.7 133.2 Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет 126.4 124.1 125.8 127.8 125.9 151.4 142.5 144.0 145.0 144.5 145.5 154.4 154.3 Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали 127.3 129.1 128.7 130.8 133.7 136.4 131.1 133.6 147.1 141.5 142.3 134.9 136.8 Таблица 4 Индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени (календарно изгладени данни, 2021 = 100) Икономически дейности VII.2025 VIII.2025 ІX.2025 X.2025 XІ.2025 XІІ.2025 І.2026 ІІ.2026 IIІ.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026 VII.2026 Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети 127.5 125.5 123.7 128.2 129.4 142.4 113.6 108.7 126.6 122.3 126.1 129.0 134.6 Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 112.7 114.0 106.4 109.2 104.5 118.6 99.1 97.4 106.9 105.7 109.8 109.9 121.2 Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 113.6 115.0 106.9 109.7 105.3 119.8 100.5 98.8 108.4 106.8 111.5 111.3 123.5 Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 106.7 107.7 103.4 105.9 99.6 111.1 90.1 88.0 97.4 98.6 99.4 101.3 106.5 Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали 133.1 128.6 134.0 141.4 147.9 162.8 123.4 115.9 136.8 131.4 134.6 140.4 138.5 в това число: Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки 146.7 152.9 145.7 141.2 141.0 166.8 117.1 114.9 136.9 136.3 150.9 157.4 167.5 Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия 157.4 161.6 187.9 186.0 176.1 206.9 151.8 135.5 183.5 169.8 194.5 196.7 180.6 Търговия на дребно с битова техника, меб... Tue, 08 Sep 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/279939/indeksi-na-oborota-v-razdel-turgoviya-na-drebno-bez-turgoviyata-s-avtomobili-i-motocikleti-po-supost https://presscenters.com/News/279940/indeks-na-proizvodstvoto-v-uslugite-yuni-2026godina Свали През юни 2026 г. общият индекс на производството в областта на Бизнес услугите[1] намалява с 1.1% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. В сравнение с юни 2025 г. е регистрирано увеличение с 5.8% на календарно изгладения индекс по предварителни данни. [1] Бизнес услугите включват следните сектори от КИД - 2008: H - Транспорт, складиране и пощи, I - Хотелиерство и ресторантьорство, J - Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения, L - Операции с недвижими имоти, M_STS - Професионални дейности и научни изследвания (специфична групировка съгласно Регламент (ЕС) 2019/2152), и N - Административни и спомагателни дейности. Месечни изменения През юни 2026 г. намаление спрямо предходния месец е отчетено в секторите: „Професионални дейности и научни изследвания“ - с 12.5%, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 0.5%, и „Административни и спомагателни дейности“ - с 0.3%. Увеличение се наблюдава в секторите: „Операции с недвижими имоти“ - с 9.6%, „Транспорт, складиране и пощи“ - с 3.1%, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 0.8%. Годишни изменения На годишна база ръст е регистриран във всички сектори: „Административни и спомагателни дейности“ - със 17.5%, „Транспорт, складиране и пощи“ - със 7.0%, „Професионални дейности и научни изследвания“ - с 5.6%, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 3.7%, „Операции с недвижими имоти“ - с 2.8%, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 1.0%. Методологични бележки Месечните индекси на производството в услугите се изчисляват и публикуват два месеца след отчетния период (М+2) в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика. Индексите на производството в областта на Бизнес услугите се изчисляват чрез дефлиране на индексите на оборота за всяка дейност със съответните индекси на цени на производител. Целта на производствения индекс е да измерва промените в обема на продукцията на месечни интервали. Индексите на производството се изчисляват при база 2021 година. Сезонното изглаждане е статистически метод за отстраняване на сезонния компонент на времевия ред. Календарното изглаждане представлява отстраняване на вариациите в месечните данни, дължащи се на различния брой календарни и работни дни в месеците, на националните празници, както и на наличието на екстремни стойности, например наличието на повече неработни дни през май може да допринесе до спад на производството в някои дейности. Приложение Таблица 1 Изменение на индексите на производството в услугите (спрямо предходния месец) - сезонно изгладени данни (Процент) Икономически дейности Код по КИД - 2008 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026* Бизнес услуги HTNXK -1.2 3.6 -0.4 2.0 -0.2 -1.1 Транспорт, складиране и пощи H -0.2 3.9 0.7 -1.8 -0.4 3.1 Сухопътен транспорт H49 -2.2 1.7 0.1 2.3 0.2 -2.0 Воден транспорт H50 -2.5 18.8 0.0 3.0 -5.9 4.2 Въздушен транспорт H51 16.6 15.4 -8.3 -13.3 -7.4 -0.7 Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта H52 -0.8 4.1 4.7 -7.0 0.9 15.4 Пощенски и куриерски услуги H53 -1.4 0.9 5.0 2.4 -0.5 1.4 Хотелиерство и ресторантьорство I 0.0 -4.3 0.6 -0.7 1.3 0.8 Хотелиерство I55 1.2 -2.7 -0.1 -1.9 4.1 3.5 Ресторантьорство I56 -0.9 -6.5 0.6 0.9 -0.6 -2.5 Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения J -6.3 8.5 -2.4 1.2 0.2 -0.5 Издателска дейност J58 -5.9 -3.2 -1.1 -3.3 7.4 18.5 Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика J59 33.3 24.4 9.4 9.7 -12.0 53.8 Радио- и телевизионна дейност J60 13.5 -12.6 0.3 -8.7 2.0 1.7 Далекосъобщения J61 -5.3 8.1 0.4 -7.1 6.9 -6.9 Дейности в областта на информационните технологии J62 -9.0 9.7 -5.5 6.6 -2.7 -0.2 Информационни услуги J63 -5.0 7.0 1.0 3.3 -5.3 0.3 Операции с недвижими имоти L 14.8 4.7 4.7 -18.4 -1.4 9.6 Професионални дейности и научни изследвания (специфична групировка съгласно Регламент (ЕС) 2019/2152) M_STS -0.4 1.3 -3.9 13.2 1.9 -12.5 Юридически и счетоводни дейности M69 16.4 3.0 -0.8 -7.0 0.3 -3.8 Консултантски дейности в областта на управлението M702 20.6 -6.5 4.1 13.4 -3.3 3.0 Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи M71 -20.9 8.1 -20.8 54.3 -29.3 -1.0 Рекламна дейност и проучване на пазари M73 10.6 2.3 0.9 -6.2 0.2 3.8 Други професионални дейности M74 -5.6 -4.6 7.2 9.0 58.1 -41.0 Административни и спомагателни дейности N -1.3 3.6 3.1 13.8 -4.9 -0.3 Даване под наем и оперативен лизинг N77 -5.4 11.6 2.7 -0.9 -12.5 1.1 Дейности по наемане и предоставяне на работна сила N78 18.8 -0.9 1.8 3.4 -4.8 5.8 Туристическа агентска и операторска дейност, други дейности, свързани с пътувания и резервации N79 7.1 1.6 -1.9 2.2 1.4 4.4 Дейности по охрана и разследване N80 -6.7 5.9 -5.0 25.2 -17.1 -0.4 Дейности по обслужване на сгради и озеленяване N81 -9.1 -3.1 21.5 -3.0 -7.7 12.7 Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност N82 -5.6 2.4 11.1 32.4 12.1 -9.3 * Предварителни данни. Таблица 2 Изменение на индексите на производството в услугите (спрямо съответния месец на предходната година) - календарно изгладени данни (Процент) Икономически дейности Код по КИД - 2008 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026* Бизнес услуги HTNXK 0.3 4.7 7.3 9.3 7.9 5.8 Транспорт, складиране и пощи H -1.6 -3.9 6.9 3.3 2.9 7.0 Сухопътен транспорт H49 -1.1 0.8 2.8 6.4 5.0 1.0 Воден транспорт H50 -4.4 26.6 22.8 20.6 11.1 7.1 Въздушен транспорт H51 41.0 68.2 27.4 11.1 -3.7 -3.6 Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта H52 -6.6 -20.9 10.3 -6.7 -0.6 23.4 Пощенски и куриерски услуги H53 -8.3 -6.2 8.1 10.7 5.5 9.9 Хотелиерство и ресторантьорство I 5.6 -2.3 -0.6 -3.2 1.7 1.0 Хотелиерство I55 32.3 14.0 21.6 10.3 16.9 14.3 Ресторантьорство I56 -10.0 -14.3 -13.7 -11.8 -7.3 -10.8 Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения J -4.0 12.2 10.5 8.6 11.2 3.7 Издателска дейност J58 -5.1 3.9 2.1 -8.4 -3.9 25.2 Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика J59 -20.7 25.7 33.7 56.9 21.0 156.6 Радио- и телевизионна дейност J60 8.7 3.0 11.1 -20.1 -13.4 -8.6 Далекосъобщения J61 3.0 9.3 12.9 2.8 17.1 2.6 Дейности в областта на информационните технологии J62 -6.5 17.2 7.8 12.7 11.0 0.4 Информационни услуги J63 -13.0 -0.9 14.2 7.9 -2.3 -4.8 Операции с недвижими имоти L 6.3 2.6 13.3 -7.4 -11.5 2.8 Професионални дейности и научни изследвания (специфична групировка съгласно Регламент (ЕС) 2019/2152) M_STS 4.3 13.6 7.3 25.9 14.8 5.6 Юридически и счетоводни дейности M69 9.0 20.6 15.5 10.6 3.9 -0.6 Консултантски дейности в областта на управлението M702 -6.3 -5.6 11.8 23.3 -0.9 37.3 Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи M71 -6.8 21.8 -10.8 73.6 -7.9 -12.8 Рекламна дейност и проучване на пазари M73 12.0 22.9 20.6 2.2 7.5 8.8 Други професионални дейности M74 17.0 5.4 8.0 15.8 73.3 19.8 Административни и спомагателни дейности N 0.0 4.7 4.8 26.4 21.3 17.5 Даване под наем и оперативен лизинг N77 1.9 10.0 11.2 22.1 7.2 5.7 Дейности по наемане и предоставяне на работна сила N78 14.3 10.6 14.2 15.4 8.6 12.3 Туристическа агентска и операторска дейност, други дейности, свързани с пътувания и резервации N79 -15.3 -7.3 -14.5 -6.4 -9.7 2.4 Дейности по охрана и разследване N80 -6.5 5.4 9.1 36.0 12.8 10.5 Дейности по обслужване на сгради и озеленяване N81 11.9 8.5 45.5 38.8 11.0 24.0 Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност N82 -0.9 -1.7 -12.7 36.4 74.6 45.4 * Предварителни данни. Таблица 3 Индекси на производството в услугите - сезонно изгладени данни (2021 = 100) Код по КИД - 2008 VI.2025 VII.2025 VIII.2025 IX.2025 X.2025 XI.2025 XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026* HTNXK 120.6 121.2 120.4 121.8 125.8 128.8 124.7 123.2 127.7 127.2 129.7 129.4 128.0 H 112.1 109.5 110.5 111.9 113.2 114.8 113.4 113.2 117.6 118.5 116.3 115.9 119.5 H49 105.7 102.4 104.3 105.1 104.4 105.8 106.9 104.6 106.4 106.5 109.0 109.2 107.0 H50 154.0 159.5 147.7 133.1 112.5 117.1 140.6 137.1 162.9 163.0 167.9 158.0 164.6 H51 314.7 269.5 306.4 302.7 329.4 376.1 318.9 371.7 428.8 393.2 340.8 315.6 313.6 H52 102.6 104.2 101.0 104.5 108.1 107.9 104.4 103.6 107.8 112.9 105.0 106.0 122.3 H53 114.2 115.9 115.0 116.9 118.5 110.2 115.2 113.6 114.6 120.4 123.2 122.6 124.2 I 142.9 142.5 144.0 143.2 145.5 144.4 148.4 148.4 142.0 142.9 141.8 143.7 144.8 I55 170.9 172.2 172.3 175.9 183.2 177.5 189.2 191.5 186.4 186.3 182.8 190.2 196.8 I56 127.0 124.9 127.1 123.5 123.4 125.4 124.7 123.6 115.6 116.2 117.3 116.6 113.6 J 126.0 122.9 128.7 124.0 127.5 133.8 131.2 122.9 133.3 130.2 131.7 131.9 131.2 J58 90.5 86.4 83.0 90.1 91.3 86.3 98.7 92.9 89.9 88.9 86.0 92.4 109.5 J59 71.4 77.8 99.7 71.3 86.1 72.8 65.0 86.7 107.8 118.0 129.4 113.9 175.2 J60 78.3 71.1 77.5 81.5 74.9 67.6 77.8 88.3 77.2 77.4 70.6 72.1 73.3 J61 116.0 113.2 113.5 110.9 114.0 130.7 126.0 119.4 129.0 129.6 120.3 128.7 119.7 J62 137.8 133.7 144.4 137.5 140.5 146.6 142.4 129.6 142.1 134.3 143.2 139.3 139.0 J63 151.9 151.5 149.2 149.5 158.8 135.5 144.7 137.4 147.1 148.6 153.5 145.3 145.7 L 100.6 101.3 97.7 107.3 106.8 95.3 94.0 107.9 113.0 118.4 96.6 95.3 104.5 M_STS 121.3 126.9 119.1 127.5 144.5 150.1 131.6 131.1 132.8 127.7 144.6 147.3 128.9 M69 134.0 122.1 129.1 134.0 138.2 134.0 125.8 146.4 150.8 149.6 139.2 139.6 134.3 M702 91.3 96.8 100.4 101.4 99.8 91.3 94.0 113.3 106.0 110.3 125.0 120.9 124.5 M71 142.3 154.8 117.1 136.2 209.7 236.1 171.4 135.6 146.6 116.1 179.2 126.6 125.4 M73 120.1 127.2 118.2 126.2 120.8 112.1 117.1 129.5 132.5 133.7 125.5 125.6 130.5 M74 108.2 123.7 127.0 132.8 127.9 141.5 132.5 125.1 119.3 127.9 139.4 220.4 130.0 N 120.2 131.9 119.0 122.0 118.5 128.1 124.9 123.3 127.7 131.6 149.8 142.4 141.9 N77 105.8 100.7 107.6 122.4 113.7 124.3 118.4 112.1 125.1 128.5 127.3 111.4 112.6 N78 144.4 137.3 144.7 144.7... Tue, 08 Sep 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/279940/indeks-na-proizvodstvoto-v-uslugite-yuni-2026godina https://presscenters.com/News/279920/bruten-vutreshen-produkt-bvp-nacionalno-nivo-ii-trimesechie-2026godina-predvaritelni-danni Свали През второто тримесечие на 2026 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 2.8% в сравнение с второ тримесечие на 2025 г. и с 0.7% спрямо първо тримесечие на 2026 г. по сезонно изгладени данни. Второ тримесечие на 2026 година БВП в стойностен обем, текущи цени През второто тримесечие на 2026 г. произведеният БВП[1] възлиза на 30 292.5 млн. евро по текущи цени според предварителните данни (виж табл. 1 от приложението). На човек от населението се падат по 4 729.3 евро от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 0.860625 евро за 1 щатски долар БВП възлиза на 35 198.2 млн. долара и съответно на 5 495.2 долара на човек от населението. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС)[2] през второто тримесечие на 2026 г. възлиза на 26 318.9 млн. евро по текущи цени. [1]Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина: - БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните икономически дейности на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите. БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика; - БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентните институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги; - БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода“ (компенсация на наетите лица, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход). [2]Брутната добавена стойност по базисни цени е балансираща позиция в състава на производствената сметка, изчислявана като разлика между произведената брутна продукция по базисни цени и междинните производствени разходи по цени на купувач. През второто тримесечие на 2026 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 2.4%, което показва, че намалява с 0.6 процентни пункта спрямо второто тримесечие на 2025 година. Индустриалният сектор увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0.1 процентни пункта, до 25.2%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сектора на услугите е 72.4%, като се увеличава през второто тримесечие на 2026 г. с 0.5 процентни пункта в сравнение с второто тримесечие на 2025 година. През второто тримесечие на 2026 г. за крайно потребление[3] се изразходват 79.0% от БВП. Инвестициите (бруто образуване на основен капитал[4]) формират 23.0% от БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно. [3]Разходите за крайно потребление включват разходите на резидентните институционални единици (домакинства, нетърговски организации, обслужващи домакинствата, държавно управление) за продукти и услуги, използвани за индивидуално потребление на населението и за колективно потребление на обществото. В съответствие с принципите на националната концепция разходите на домакинствата за индивидуално потребление включват разходи за продукти и услуги на територията на страната и в чужбина. [4]Бруто образуването на основен капитал се състои от придобитите минус отписаните дълготрайни активи от резидентните производители през определения отчетен период. Дълготрайните активи могат да бъдат материални и нематериални активи, произведени в процеса на производството или от внос, които се използват многократно в производствения процес за повече от една година. Темп на прираст на БВП и БДС по сезонно изгладени данни Тримесечни изменения През второто тримесечие на 2026 г. БВП нараства с 0.7% спрямо предходното тримесечие според предварителните и сезонно изгладени данни (виж табл. 2 от приложението). Брутната добавена стойност в икономиката нараства с 0.6% на тримесечна база. Сезонно изгладените данни за второто тримесечие на 2026 година показват нарастване на крайното потребление с 0.9% спрямо предходното тримесечие. През второто тримесечие на 2026 г. износът на стоки и услуги нараства с 5.2%, а вносът на стоки и услуги намалява с 1.8% в сравнение с предходното тримесечие по сезонно изгладени данни. Годишни изменения През второто тримесечие на 2026 г. в сравнение с второто тримесечие на 2025 г. БВП нараства с 2.8%, а БДС - с 2.2%, според сезонно изгладените данни (виж табл. 2 от приложението). Растежът на БДС се определя от увеличението при следните икономически дейности: - „Финансови и застрахователни дейности“ - с 4.8%, „Операции с недвижими имоти“ - с 4.5%, „Строителство“ - със 4.0%, „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 3.8%, „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“ - с 3.3%, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 3.1%, „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 2.9%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство“ - с 2.9%, „Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинствата като работодатели; недиференцирани дейности на домакинствата по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби“ - с 0.9%. Спад е регистриран при „Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ - с 3.2%. По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически ръст имат бруто капиталообразуването с увеличение от 11.4% и крайното потребление с увеличение от 6.2%. През второто тримесечие на 2026 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година нарастване се отчита при износът на стоки и услуги - с 0.2%, вносът на стоки и услуги също нараства с 8.5%. Методологични бележки Тримесечните оценки на националните сметки за БВП и неговите компоненти се разработват в съответствие с методологическите принципи на Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз. Изследването се провежда регулярно от 1996 година. Динамичните редове от данни по показатели са налични на уеб сайта на НСИ (www.nsi.bg). Резултатите от изследването са предварителни. Те се основават на наличната месечна и тримесечна статистическа и административна информация и се актуализират ежегодно (9 месеца след края на отчетната година) с данни от годишните изчерпателни изследвания в областта на икономическата статистика, както и въз основа на актуализирана административна информация. Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина: - БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена в икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите; - БВП е сума от крайно използваните продукти и услуги от резидентните единици плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги; - БВП е сума от компенсацията на наетите лица, нетните данъци върху производството и вноса, брутния опериращ излишък и смесения доход. Брутната добавена стойност е разликата между произведената брутна продукция и междинните производствени разходи. Сезонното изглаждане на статистическите показатели в НСИ се осъществява с помощта на официално препоръчания от Евростат софтуерен продукт JDemetra+ и се прилага алгоритъмът TRAMO/SEATS. Прилага се директен метод за сезонно изглаждане, при който агрегираните показатели и техните компоненти се подлагат на самостоятелно изглаждане. Данните за БВП за периода 2018 - 2022 година подлежат на ревизия поради внедряване на окончателна оценка за Национални сметки – „Таблици ресурс – използване“. Данните ще бъдат публикувани на 20.10.2026 година. Приложение Таблица 1. Брутен вътрешен продукт за второто тримесечие на 2026 г. по сезонно неизгладени данни Показатели Стойностен обем в текущи цени, млн. евро БДС - относителен дял, % БВП - относителен дял, % 1. Брутна добавена стойност по икономически сектори (2+3+4): 26 318.9 100.0 86.9 2. Аграрен сектор 635.4 2.4 2.1 3. Индустрия 6 641.8 25.2 21.9 4. Услуги 19 041.7 72.4 62.9 5. Корективи 3 973.6 13.1 6. Брутен вътрешен продукт (1+5=7+10+13+16) 30 292.5 100.0 По елементи на крайното използване: 7. Крайно потребление (8+9) 23 926.9 79.0 8. Индивидуално 21 124.8 69.7 9. Колективно 2 802.1 9.3 10. Бруто капиталообразуване (11+12) 7 410.4 24.5 11. В основен капитал 6 957.1 23.0 12. Изменение на запасите 453.3 1.5 13. Външнотърговско салдо (14 - 15) -1 044.8 -3.5 14. Износ на стоки и услуги 15 697.8 51.8 15. Внос на стоки и услуги 16 742.7 55.3 16. Статистическа разлика 0.0 0.0 Таблица 2. Темп на прираст на БВП - общо и по компоненти¹ Показатели Темп на прираст за трето тримесечие на 2025 г. спрямо предходното тримесечие, % Темп на прираст за четвърто тримесечие на 2025 г. спрямо предходното тримесечие, % Темп на прираст за първо тримесечие на 2026 г. спрямо предходното тримесечие, % Темп на прираст за второ тримесечие на 2026 г. спрямо предходното тримесечие, % Темп на прираст за трето тримесечие на 2025 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година, % Темп на прираст за четвърто тримесечие на 2025 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година, % Темп на прираст за първо тримесечие на 2026 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година, % Темп на прираст за второ тримесечие на 2026 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година, % 1. Брутна добавена стойност по икономически сектори 0.6 0.5 0.6 0.6 2.7 2.2 2.4 2.2 2. Селско, горско и рибно стопанство; 2.3 0.7 -0.3 1.1 3.3 1.8 1.6 3.8 3. Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възс... Mon, 07 Sep 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/279920/bruten-vutreshen-produkt-bvp-nacionalno-nivo-ii-trimesechie-2026godina-predvaritelni-danni https://presscenters.com/News/279921/proizvoditelnost-na-truda-zaeti-lica-i-otraboteno-vreme-ii-trimesechie-2026godina-predvaritelni-dann Свали По предварителни данни през второ тримесечие на 2026 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 3.1% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Заетите лица в икономиката са 3 661.8 хил., а общият брой отработени часове е 1 428.3 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през второто тримесечие на 2026 г. спрямо съответното тримесечие на 2025 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите и намаление на относителния дял в аграрния и в индустриалния сектори. На едно заето лице се падат по 8 272.6 евро от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 21.2 евро БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през второ тримесечие на 2026 г. се увеличава с 0.3% в сравнение с второ тримесечие на 2025 г., а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 0.5%. По предварителни данни през второто тримесечие на 2026 г. равнището на производителността на труда в сектора на услугите e 7 298.4 евро БДС средно на един зает и 18.5 евро за един отработен човекочас. В индустриалния сектор всеки зает произвежда средно 7 898.2 евро БДС, а за един отработен човекочас се създават средно 19.4 евро от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 1 305.8 евро БДС на един зает и 3.9 евро за един отработен човекочас. Методологични бележки Производителността на труда е съставен икономически показател, който съпоставя постигнатия резултат (новосъздаден продукт) с вложения трудов фактор при осъществяването на определена икономическа активност на определена икономическа територия за определен период. Основните съставни елементи на производителността на труда са показатели, измерващи резултата от осъществяваната производствена активност (числител) и показателите за вложения труд в производствения процес (знаменател). На национално ниво резултатът от производствената дейност се измерва с брутния вътрешен продукт и брутната добавена стойност, създадени от всички производствени сектори в националната икономика. БВП е основен показател в Системата от национални икономически сметки, който представя крайния резултат от производствената дейност на всички резидентни производствени единици (ЕСС[1]2010). Връзката между БВП и БДС се определя от начина на остойностяване на произведения краен продукт. БВП е остойностен по пазарни цени, включително данъците върху продуктите и вноса, нето от субсидиите върху продуктите. БДС измерва резултата от производствената дейност по базисни цени преди начисляването на данъци, включително субсидиите върху продуктите и услугите. За целите на международни сравнения на производителността на труда на национални икономики е възприето използването на БВП - сайт на Евростат: http://epp.eurostat.ec.europa - General Economic Background. Labour productivity per person employed. БДС е показател, който е приложим за изчисляване на производителността на труда както на национално ниво, така и на ниво производствени дейности. Използването на този показател в националната практика е съобразено със специфичния методологичен обхват на сектора „Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти“ - вид дейност 68.2 от КИД[2] - 2008 - в състава на БДС се включва и оценка на условния наем на жилищата, наети от техните собственици, който за България е доминиращ - близо 90% от населението живее в собствени жилища. Добавената стойност от условния наем на собствени жилища се класифицира изцяло като опериращ излишък в състава на сметка „Формиране на дохода“ и не е свързан директно с трудовата заетост. Поради тази причина добавената стойност в резултат на условния жилищен наем се изключва при изчисляването на производителността на труда както за сектора на услугите, така и за икономиката като цяло. Трудовият производствен фактор в състава на показателя за производителността на труда се измерва с броя на заетите лица в резидентните производствени единици на националната икономика и отработеното от тях време - отработени човекочасове. Измерването на броя заети лица и отработените от тях човекочасове е подчинено на дефинициите и концепциите на ЕСС 2010 така, както тези концепции и дефиниции се прилагат при оценката на показателите за резултата от осъществяваната икономическа дейност. При сравняване на данните с резултатите от изследването на работната сила е необходимо да се имат предвид различията в прилаганите дефиниции и методологичните особености. Основните концептуални различия са следните: - Обект на изследването на работната сила е постоянното население на страната, включително и временно работещите в чужбина, докато данните за заетостта в ЕСС 2010 се определят по отношение на резидентните производствени единици, които могат да наемат работна сила както от страната, така и от чужбина. - Лицата на срочна военна служба са част от заетите лица съгласно ЕСС 2010, но не се отчитат с изследването на работната сила. Предпочитаният показател за трудовия фактор в състава на производителността на труда е отработеното време, измервано в човекочасове - показател, който представя по-точно фактически вложения труд в процеса на производство - сайт на Евростат. Съпоставянето на показателите за производителността на труда във времето налага елиминирането на влиянието на цените в стойността на показателите за резултата от упражняваната икономическа активност. За целта БВП и БДС от текущия период се представят по цени от базисния период. Данни за производителността на труда, за икономиката и по икономически сектори са публикувани на сайта на НСИ и в ИС ИНФОСТАТ в динамични редове по тримесечия и години. Данните за производителността на труда за периода 2018 - 2022 година подлежат на ревизия поради внедряване на окончателна оценка за Национални сметки - „Таблици ресурс – използване“. Данните ще бъдат публикувани на 20.10.2026 година. [1] ЕСС 2010 - Европейска система за национални и регионални сметки 2010. [2] КИД - 2008 - Класификация на икономическите дейности. Приложение Таблица 1. БВП на един зает - текущи цени (евро) Година Първо тримесечие Второ тримесечие Трето тримесечие Четвърто тримесечие 2020 3970.7 4156.2 4733.7 5316.5 2021 4462.4 4787.6 5444.6 6231.8 2022 5204.8 5775.4 6448.0 7555.3 2023 5984.4 6292.1 6878.1 8014.4 2024 6493.4 7016.8 7645.3 8628.5 2025* 6702.5 7404.2 8597.2 9550.8 2026* 7768.7 8272.6 Таблица 2. БВП на един отработен човекочас - текущи цени (евро) Година Първо тримесечие Второ тримесечие Трето тримесечие Четвърто тримесечие 2020 9.8 10.7 11.8 12.9 2021 11.0 12.0 13.7 15.0 2022 12.7 14.4 16.4 18.2 2023 13.9 15.5 17.2 18.9 2024 15.6 17.7 19.4 20.6 2025* 16.3 19.0 21.8 23.1 2026* 19.0 21.2 Таблица 3. БВП на един зает - индекс на физическия обем¹ на един зает спрямо съответния период на предходната година (проценти) Година Първо тримесечие Второ тримесечие Трето тримесечие Четвърто тримесечие 2020 101.7 94.6 100.3 98.1 2021 105.6 107.0 107.7 109.7 2022 103.4 104.4 102.7 101.9 2023 99.4 100.1 101.8 101.0 2024 100.8 101.8 102.5 103.6 2025* 101.4 100.8 100.7 100.6 2026* 101.6 103.1 Таблица 4. БВП на един отработен човекочас - индекс на физически обем¹ на един отработен човекочас спрямо съответния период на предходна година (проценти) Година Първо тримесечие Второ тримесечие Трето тримесечие Четвърто тримесечие 2020 101.6 101.7 100.3 100.3 2021 105.7 104.1 108.7 108.3 2022 102.7 104.0 103.7 102.2 2023 94.8 99.1 100.1 98.7 2024 103.8 103.8 104.2 105.3 2025* 102.7 102.5 100.8 101.6 2026* 102.4 103.3 * Данните са предварителни. 1 Индексите са изчислени въз основа на стойностите на съответния показател по съпоставими цени на 2020 година. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Брутен вътрешен продукт (БВП) Mon, 07 Sep 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/279921/proizvoditelnost-na-truda-zaeti-lica-i-otraboteno-vreme-ii-trimesechie-2026godina-predvaritelni-dann https://presscenters.com/News/279645/razhodi-za-pridobivane-na-dulgotrayni-materialni-aktivi-2025-godina-predvaritelni-danni Инфографика Свали По предварителни данни през 2025 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката са 44 138 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 18.4%. Сравнение с предходната година не е приложимо в структурата по сектори, поради влизане в сила на новата Класификация на икономическите дейности КИД - 2025. През 2025 г. най-голям обем инвестиции в ДМА са направени в сектора на промишлеността - 14 132 млн. лв., следван от сектора на услугите (търговия, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) - 8 284 млн. лева (виж фиг. 1). Икономически дейности по сектори (КИД - 2025) A Селско, горско и рибно стопанство B Добивна промишленост C Преработваща промишленост D Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива E Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване F Строителство G Търговия H Транспорт, складиране и пощи I Хотелиерство и ресторантьорство J Издателска и радио- и телевизионна дейност, създаване на съдържание и дейности по разпространение K Телекомуникации, компютърно програмиране, консултански дейности, инфраструктура за информационни технологии и други информационни услуги L Финансови и застрахователни дейности M Операции с недвижими имоти N Професионални дейности и научни изследвания O Административни и спомагателни дейности P Държавно управление Q Образование R Хуманно здравеопазване и социална работа S Култура, спорт и развлечения T_V Други дейности, Дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление, Дейности на екстериториални организации и служби През отчетната 2025 г. е регистрирана промяна в структурата на разходите за придобиване на ДМА по видове. Относителният дял на направените инвестиции за земя нараства с 2.8 процентни пункта в сравнение с предходната година и достига 9.4%. Същевременно се наблюдава спад с 1.8 процентни пункта при закупуването на сгради, строителни съоръжения и конструкции - до 33.4% от разходите за ДМА (виж фиг. 2). Методологични бележки Разходите за придобиване на ДМА през отчетния период включват фактически извършените разходи за закупуване на земя и за изграждане на сгради, строителни съоръжения и конструкции чрез възлагане и по стопански начин, за доставка и монтаж на ДМА, за закупуване на машини, съоръжения, оборудване и транспортни средства, за геоложки и хидроложки проучвания, за проучвателни и проектантски работи, обслужващи строителството, и други разходи, свързани с придобиването на ДМА. В обема на разходите за придобиване на ДМА не се включват текущите разходи по поддържане на наличните ДМА. Приложение Таблица 1 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности (Млн. левове) Икономически дейности Код по КИД - 2025 2025* Общо Total 44138 Селско, горско и рибно стопанство А 2034 Добивна промишленост B 388 Преработваща промишленост C 6015 Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива D 7385 Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване E 344 Строителство F 3454 Търговия G 4024 Транспорт, складиране и пощи H 3311 Хотелиерство и ресторантьорство I 949 Издателска и радио- и телевизионна дейност, създаване на съдържание и дейности по разпространение J 86 Телекомуникации, компютърно програмиране, консултански дейности, инфраструктура за информационни технологии и други информационни услуги K 2160 Финансови и застрахователни дейности L 598 Операции с недвижими имоти M 4953 Професионални дейности и научни изследвания N 952 Административни и спомагателни дейности O 1315 Държавно управление P 4262 Образование Q 419 Хуманно здравеопазване и социална работа R 716 Култура, спорт и развлечения S 447 Други дейности, Дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства, Дейности на екстериториални организации и служби T_V 326 * Предварителни данни. Таблица 2 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи по видове (Млн. левове) 2024 2025* Общо 37290 44138 Земя 2456 4153 Сгради, строителни съоражения и конструкции 13122 14721 Машини, производствено оборудване и апаратура 11762 13347 Транспортни средства 4558 4700 Други разходи 5392 7217 * Предварителни данни. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Инвестиции Mon, 31 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/279645/razhodi-za-pridobivane-na-dulgotrayni-materialni-aktivi-2025-godina-predvaritelni-danni https://presscenters.com/News/279646/inflaciya-i-indeksi-na-potrebitelskite-ceni-avgust-2026godina-ekspresna-predvaritelna-ocenka Инфографика Свали Индекс на потребителските цени (ИПЦ) Според експресната предварителна оценка на НСИ през август 2026 г. се очаква месечната инфлация да бъде 0.6%, а годишната инфлация да бъде 5.1%. През август 2026 г. спрямо предходния месец се очаква най-голямо увеличение на цените в групите: „Транспорт“ (6.3%), „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ (0.9%), „Услуги на ресторанти и хотели“ (0.8%) и „Алкохолни напитки, тютюневи изделия“ (0.8%). Намаление се очаква в групите: „Облекло и обувки“ (-2.0%), „Здравеопазване“ (-0.5%) и „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (-0.3%). Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) Според експресната предварителна оценка на НСИ през август 2026 г. се очаква месечната инфлация да бъде 0.8%, а годишната инфлация да бъде 5.1%. През август 2026 г. спрямо предходния месец се очаква най-голямо увеличение на цените в групите: „Транспорт“ (4.8%), „Услуги на ресторанти и хотели“ (1.1%) и „Алкохолни напитки, тютюневи изделия“ (0.9%). Намаление се очаква в групите: „Облекло и обувки“ (-1.8%), „Здравеопазване“ (-0.5%) и „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (-0.1%). Индекс на цените на малката кошница (ИЦМК) Според експресната предварителна оценка на НСИ през август 2026 г. се очаква месечното изменение да бъде -0.2%, а годишното изменение да бъде 1.6%. Цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата спрямо предходния месец се очаква да имат: хранителни продукти - намаление с 0.4%; нехранителни стоки - намаление с 0.1%; услуги - увеличение с 0.1%. Прессъобщението за инфлацията и индексите на потребителските цени за август 2026 г. ще бъде публикувано на 15-и септември 2026 година. Методологични бележки Експресните предварителни оценки за инфлацията и индексите на потребителските цени са изчислени на база регистрирани цени, които представляват приблизително 90% от всички планирани регистрации за отчетния месец. Останалите регистрации се включват при изчислението на индексите на потребителските цени по окончателни данни. Експресните предварителни оценки и окончателните данни за инфлацията и индексите на потребителските цени се публикуват на сайта на НСИ, съгласно Календар за разпространение. Верижните индекси на потребителските цени измерват изменението на цените през текущия месец спрямо предходния месец. Верижните индекси на потребителските цени са измерители на месечната инфлация. 12-месечните индекси на потребителските цени измерват изменението на цените през текущия месец спрямо същия месец на предходната година. 12-месечните индекси на потребителските цени са измерители на годишната инфлация. Статистическа област: Инфлация и индекси на потребителските цени: Инфлация и индекси на потребителските цени | Национален статистически институт (nsi.bg) ИС ИНФОСТАТ: Потребителски цени: https://nsi.bg/infostat Метаданни и методология: Индекси на потребителските цени (ИПЦ) | Национален статистически институт (nsi.bg) Калкулатори на инфлацията: Калкулатори на инфлацията | Национален статистически институт (nsi.bg) Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Инфлация и индекси на потребителските цени Mon, 31 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/279646/inflaciya-i-indeksi-na-potrebitelskite-ceni-avgust-2026godina-ekspresna-predvaritelna-ocenka https://presscenters.com/News/279647/deynost-na-nefinansovite-predpriyatiya-2025godina-predvaritelni-danni Инфографика Свали В съответствие с изискванията на делегиран Регламент (ЕС) 2023/137, за първи път, за отчетната 2025 г. влезе в сила новата европейска Класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2.1 и съответно напълно хармонизираната с нея национална версия КИД - 2025. В обхвата на нефинансовите предприятия за 2025 г. са включени всички сектори по КИД - 2025 с изключение на „Финансови и застрахователни дейности“, „Държавно управление“, „Дейности на организации с нестопанска цел“ и „Дейности на домакинствата“. Поради съществени различия с използваната до този момент класификация КИД - 2008 в структурата по сектори, сравнение с предходните години е неприложимо. Данните за дейността на нефинансовите предприятия през 2025 г. са представени в лева, тъй като се отнасят за последната година преди влизането на Република България в Еврозоната. 1. Общ преглед За дейността си през 2025 г. годишен отчет в Националния статистически институт (НСИ) са подали 484 201 нефинансови предприятия, което е с 2.5% повече в сравнение с 2024 година. Заетите лица[1] в тях, в еквивалент на пълна заетост, са 2 284 729, или с 2.1% повече спрямо предходната година. Най-голям е делът на нефинансовите предприятия в сектора на услугите, следван от сектори "Търговия" и "Селско, горско и рибно стопанство". С най-голям относителен дял от заетите лица в нефинансовите предприятия отново е секторът на услугите, следван от секторите „Промишленост“ и „Търговия“ (виж фиг. 1). Икономически сектори по КИД - 2025 A Селско, горско и рибно стопанство B-E Промишленост F Строителство G Търговия H-Т Услуги 1 Всички лица, работещи в дадено предприятие на пълно или непълно работно време, включително сезонните и надомните работници (преизчислени в еквивалент на пълна заетост), работещите собственици, наетите по договор за управление и контрол, наетите по извънтрудови правоотношения (граждански договори), които не работят при друг работодател, и неплатените семейни работници. През 2025 г. стойността на произведената продукция от нефинансовите предприятия по текущи цени достига 333 153 млн. лв., като с най-голям дял е секторът на услугите - 35.6%. Същевременно обаче най-висока е стойността на произведената продукция на един зает в сектор "Строителство" (виж фиг. 2). Икономически сектори по КИД - 2025 A Селско, горско и рибно стопанство B-E Промишленост F Строителство G Търговия H-Т Услуги За нефинансовия сектор отчетната 2025 г. завършва с положителен финансов резултат в размер на 43 644 млн. лв., като с най-съществен принос са предприятията от сектора на услугите (виж. фиг. 3). Икономически сектори по КИД - 2025 A Селско, горско и рибно стопанство B-E Промишленост F Строителство G Търговия H-Т Услуги 2. Селско, горско и рибно стопанство Годишен отчет за дейността си през 2025 г. в НСИ са представили 46 148 предприятия от сектор „Селско, горско и рибно стопанство“, или 9.5% от общия брой нефинансови предприятия (виж. фиг. 1). Заетите лица в тях са 101 017 и са произвели продукция на стойност 11 748 млн. лв. по текущи цени. С най-висока стойност на произведената продукция на един зает в сектора е раздел "Растениевъдство, животновъдство и лов; спомагателни дейности" (виж фиг. 4). За 2025 г. секторът отчита положителен финансов резултат от 1 329 млн. лв., като 82.7% от предприятията са приключили годината с печалба, 10.1% - със загуба, и 7.2% - с нулев финансов резултат. 3. Промишленост Промишлените предприятия, представили в НСИ годишен отчет за дейността си през 2025 г., са 37 215, или 7.7% от общия брой нефинансови предприятия (виж фиг. 1), като с най-голям дял е преработващата промишленост - 80.7%. Стойността на произведената продукция в промишлеността по текущи цени достига 117 037 млн. лв. и формира 35.1% от общия обем на продукцията в нефинансовия сектор. С най-висока стойност на произведената продукция на един зает в сектора е "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и енергия за охлаждане" (виж фиг. 6). Икономически дейности в сектор "Промишленост" по КИД - 2025 B Добивна промишленост C Преработваща промишленост D Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и енергия за охлаждане E Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване През 2025 г. заетите в промишлеността са 543 436, или 23.8% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия. Промишлените предприятия са приключили 2025 г. с положителен финансов резултат от 8 423 млн. лв., като с най-голям принос е преработващата промишленост, която формира 79.7% от този резултат (виж фиг. 7). Промишлените предприятия, приключили годината с печалба са 69.4%, със загуба - 24.1%, и с нулев финансов резултат - 6.5%. Икономически дейности в сектор "Промишленост" по КИД - 2025 B Добивна промишленост C Преработваща промишленост D Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и енергия за охлаждане E Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване 4. Строителство Годишен отчет за дейността си през 2025 г. са представили 27 844 строителни предприятия, или 5.8% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия в НСИ (виж фиг. 1). Най-голям е делът на предприятията, извършващи специализирани строителни дейности - 57.9% (виж фиг. 8). Заетите в строителните предприятия са 167 379 и формират 7.3% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия. Стойността на произведената продукция в строителния сектор през 2025 г. е в размер на 38 686 млн. лв. по текущи цени, или 11.6% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. С най-висока стойност на произведената продукция на един зает в сектора е "Строителство на съоръжения" (виж фиг. 9). Строителният сектор завършва 2025 г. с положителен финансов резултат от 3 989 млн. лв. по текущи цени, като 36.2% от него са реализирани в „Специализирани строителни дейности“ (виж. фиг. 10). Строителните предприятия, приключили годината с печалба са 70.2%, със загуба - 22.0%, и с нулев финансов резултат - 7.8%. 5. Търговия В НСИ годишен отчет за дейността си през 2025 г. са представили 129 943 търговски предприятия, или 26.8% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия (виж фиг.1). Заетите лица в търговията са 483 273, или 21.2% от общия брой заети в нефинансовите предприятия, като най-голям е делът на заетите в търговията на дребно (виж фиг. 11). Стойността на продукцията в сектор „Търговия“ за 2025 г. възлиза на 47 256 млн. лв. по текущи цени, което представлява 14.2% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. С най-висока стойност на произведената продукция на един зает в сектора е "Търговия на едро" (виж фиг. 12). Търговските предприятия са приключили 2025 г. с положителен финансов резултат от 11 708 млн. лв. по текущи цени, като търговията на едро формира 72.2% от него (виж фиг. 13). Предприятията, приключили отчетната годината с печалба са 73.5%, със загуба - 18.0%, и с нулев финансов резултат - 8.5%. 6. Услуги Резултатите от подадените годишни отчети за 2025 г. в НСИ показват, че най-много са предприятията в сектора на услугите - 243 051, или 50.2% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия (виж фиг. 1). През 2025 г. в този сектор са заети 989 624 души, или 43.3% от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия. Икономически дейности в сектора на услугите по КИД - 2025 H Транспорт, складиране и пощи I Хотелиерство и ресторантьорство J Издателска и радио- и телевизионна дейност, създаване на съдържание и дейности по разпространение K Телекомуникации, компютърно програмиране, консултански дейности, инфраструктура за информационни технологии и други информационни услуги N Професионални дейности и научни изследвания M, O, Q, R, S, T Други услуги За 2025 г. стойността на продукцията в сектора на услугите е в размер на 118 426 млн. лв. по текущи цени и формира 35.6% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. С най-висока стойност на произведената продукция на един зает в сектора е "Телекомуникации, компютърно програмиране, консултантски дейности, инфраструктура за информационни технологии и други информационни услуги" (виж фиг. 15). Икономически дейности в сектора на услугите по КИД - 2025 H Транспорт, складиране и пощи I Хотелиерство и ресторантьорство J Издателска и радио- и телевизионна дейност, създаване на съдържание и дейности по разпространение K Телекомуникации, компютърно програмиране, консултански дейности, инфраструктура за информационни технологии и други информационни услуги N Професионални дейности и научни изследвания M, O, Q, R, S, T Други услуги Секторът на услугите приключва 2025 г. с положителен финансов резултат от 18 195 млн. лв., като 25.2% са реализирани в „Професионални дейности и научни изследвания“ (виж фиг. 16). Предприятията в сектора, приключили годината с печалба са 70.5%, със загуба - 21.8%, и с нулев финансов резултат - 7.7%. Икономически дейности в сектора на услугите по КИД - 2025 H Транспорт, складиране и пощи I Хотелиерство и ресторантьорство J Издателска и радио- и телевизионна дейност, създаване на съдържание и дейности по разпространение K Телекомуникации, компютърно програмиране, консултански дейности, инфраструктура за информационни технологии и други информационни услуги N Професионални дейности и научни изследвания M, O, Q, R, S, T Други услуги Методологични бележки Обхват - всички сектори по КИД - 2025 с изключение на „Финансови и застрахователни дейности“, „Държавно управление“, „Дейности на организации с нестопанска цел“ и „Дейности на домакинствата“. Брой предприятия - всички нефинансови предприятия, които са били активни през цялата или част от референтната година и са представили годишен отчет за дейността си в НСИ и/или НАП. Нетен оборот - стойността на нетните приходи от продажби на собствена продукция, купени и продадени в същия вид стоки, предоставени услуги и продадени суровини и материали. Не се включват приходите от продажби на дълготрайни активи, приходите от финан... Mon, 31 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/279647/deynost-na-nefinansovite-predpriyatiya-2025godina-predvaritelni-danni https://presscenters.com/News/279648/proizvodstvo-i-prodajbi-na-promishleni-produkti-2025-godina-predvaritelni-danni Свали По предварителни данни 14 125 предприятия са представили информация в НСИ за производството и продажбите на промишлени продукти в натурално изражение през 2025 г., което е с 0.8 % повече в сравнение с 2024 година. Наблюдението е извадково и се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (ЕИО) № 3924/91 на Съвета от 19 декември 1991 г. относно установяването на статистическо изследване на промишлената продукция на Общността, въз основа на Националната номенклатура на промишлената продукция (ПРОДКОМ), съответстваща изцяло на Европейската номенклатура PRODCOM, което осигурява съпоставимост с данните за останалите държави членки от Европейския съюз. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Промишлени продукти в натурално изражение Mon, 31 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/279648/proizvodstvo-i-prodajbi-na-promishleni-produkti-2025-godina-predvaritelni-danni https://presscenters.com/News/279649/preki-chujdestranni-investicii-kum-31122025godina-predvaritelni-danni Инфографика Свали Преките чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор към 31.12.2025 г. възлизат на 36 839 млн. евро по текущи цени, което е с 8.7 % повече в сравнение с 2024 година. В структурата по сектори сравнение с предходната година не е приложимо, поради влизане в сила на новата Класификация на икономическите дейности КИД - 2025. Към 31.12.2025 г., най-голям е обемът на преките чуждестранни инвестиции в сектор „Преработваща промишленост“ - 11 273 млн. евро, следван от сектор „Търговия“ - 7 583 млн. евро и сектор „Телекомуникации, компютърно програмиране, консултански дейности, инфраструктура за информационни технологии и други информационни услуги“ - 4 367 млн. евро (виж фиг. 1). Икономически дейности по сектори (КИД - 2025) A Селско, горско и рибно стопанство B Добивна промишленост C Преработваща промишленост D Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива E Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване F Строителство G Търговия H Транспорт, складиране и пощи I Хотелиерство и ресторантьорство J Издателска и радио- и телевизионна дейност, създаване на съдържание и дейности по разпространение K Телекомуникации, компютърно програмиране, консултански дейности, инфраструктура за информационни технологии и други информационни услуги M Операции с недвижими имоти N Професионални дейности и научни изследвания O Административни и спомагателни дейности Q Образование R Хуманно здравеопазване и социална работа S Култура, спорт и развлечения T Други дейности Методологични бележки Пряка чуждестранна инвестиция е всяко вложение, което включва дългосрочни отношения, отразяващи дълготрайния интерес на резидент на чуждестранна икономика (пряк чуждестранен инвеститор) в предприятие - резидент на българската икономика (инвестиционно предприятие). Пряката инвестиция включва както първоначалната трансакция между двата субекта, така и всички последващи трансакции между тях. Обемът на пряката чуждестранна инвестиция в инвестиционното предприятие се определя като сума: от чуждестранното участие в собствения капитал на предприятието; плюс размера на непогасената към 31.12. на отчетната година част от главницата по дългосрочни и краткосрочни заеми и търговски кредити, отпуснати от чуждестранния инвеститор на инвестиционното предприятие; минус размера на неизплатената към 31.12. на отчетната година част от главницата по дългосрочни и краткосрочни заеми и търговски кредити, отпуснати на чуждестранния инвеститор от инвестиционното предприятие. Приложение Таблица 1 Преки чуждестранни инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор към 31.12.2025 г. по икономически дейности (по текущи цени) (Млн. евро) Икономически дейности Код по КИД - 2025 2025* Общо за страната Общо 36 839 Селско, горско и рибно стопанство A 87 Добивна промишленост B 972 Преработваща промишленост C 11 273 Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и енергия за охлаждане D 3 008 Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване E 208 Строителство F 546 Търговия G 7 583 Транспорт, складиране и пощи H 830 Хотелиерство и ресторантьорство I 396 Издателска и радио- и телевизионна дейност, създаване на съдържание и дейности по разпространение J 197 Телекомуникации, компютърно програмиране, консултански дейности, инфраструктура за информационни технологии и други информационни услуги K 4 367 Операции с недвижими имоти M 4 183 Професионални дейности и научни изследвания N 2 126 Административни и спомагателни дейности O 766 Образование Q 26 Хуманно здравеопазване и социална работа R 36 Култура, спорт и развлечения S 180 Други дейности T 55 * Предварителни данни. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Инвестиции Mon, 31 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/279649/preki-chujdestranni-investicii-kum-31122025godina-predvaritelni-danni https://presscenters.com/News/279580/nablyudenie-na-biznes-tendenciite-v-promishlenostta-stroitelstvoto-turgoviyata-na-drebno-i-uslugite Свали През август 2026 г. общият показател на бизнес климата запазва приблизително равнището си от юли (от 16.8% на 16.6%) (виж фиг. 1). Понижение на показателя се наблюдава в промишлеността, строителството и търговията на дребно, като единствено в сектора на услугите се отчита подобрение. Фиг. 1. Бизнес климат - общо Промишленост. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ намалява с 0.9 пункта (от 17.2% на 16.3%) (виж фиг. 2) в резултат на по-неблагоприятните оценки на промишлените предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Анкетата регистрира известно увеличение на осигуреността на производството с поръчки (виж фиг. 3), но това не е съпроводено с повишени очаквания за производствената активност през следващите три месеца. Фиг. 2. Бизнес климат в промишлеността Фиг. 3. Осигуреност на производството с поръчки в промишлеността Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила продължават да бъдат най-сериозните затруднения за развитието на бизнеса, като през последния месец се наблюдава и засилване на негативното влияние на фактора „недостатъчно търсене от чужбина“ (виж фиг. 4). Фиг. 4. Фактори, затрудняващи дейността в промишлеността (относителен дял от предприятията) VIII.2026VII.2026Дългосрочна средна По отношение на продажните цени в промишлеността мениджърите очакват те да запазят своето равнище през следващите три месеца. Строителство. През август съставният показател „бизнес климат в строителството“ спада с 1.6 пункта (от 15.6% на 14.0%) (виж фиг. 5), което се дължи на резервираните очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Същевременно и прогнозите им за строителната активност през следващите три месеца са неблагоприятни (виж фиг. 6). Фиг. 5. Бизнес климат в строителството Фиг. 6. Очаквана строителна активност през следващите три месеца Основните пречки за дейността на предприятията остават несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила и цените на материалите, като анкетата отчита нарастване на отрицателното им въздействие (виж фиг. 7). Фиг. 7. Фактори, затрудняващи дейността в строителството (относителен дял от предприятията) VIII.2026VII.2026 Дългосрочна средна Относно продажните цени в строителството прогнозите на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца. Търговия на дребно. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ се понижава с 1.1 пункта (от 27.2% на 26.1%) (виж фиг. 8) в резултат на изместване на оценките на търговците на дребно за настоящото бизнес състояние на предприятията от „добро“ към запазване на „същото“. Очакванията им за обема на продажбите (виж фиг. 9) и поръчките към доставчиците през следващите три месеца също са по-умерени. Фиг. 8. Бизнес климат в търговията на дребно Фиг. 9. Очаквания за продажбите в търговията на дребно през следващите три месеца Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостигът на работна сила продължават да бъдат факторите, ограничаващи в най-голяма степен развитието на бизнеса (виж фиг. 10). Фиг. 10. Фактори, затрудняващи дейността в търговията на дребно (относителен дял от предприятията) VIII.2026VII.2026Дългосрочна средна Търговците на дребно очакват известно увеличение на продажните цени през следващите три месеца (виж фиг. 11). Фиг. 11. Очаквания за продажните цени в търговията на дребно през следващите три месеца Услуги[1]. През август съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ нараства с 3.0 пункта (от 7.0% на 10.0%) (виж фиг. 12), което се дължи на позитивните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. По отношение на търсенето на услуги настоящата тенденция се оценява като подобрена, като и очакванията им за следващите три месеца са благоприятни (виж фиг. 13). [1] Без търговия. Фиг. 12. Бизнес климат в сектора на услугите Фиг. 13. Очаквано търсене в сектора на услугите през следващите три месеца Основните проблеми за дейността на предприятията остават несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша (виж фиг. 14). Фиг. 14. Фактори, затрудняващи дейността в сектора на услугите (относителен дял от предприятията) VIII.2026VII.2026Дългосрочна средна В сравнение с юли нараства делът на мениджърите, които прогнозират продажните цени в сектора на услугите да се повишат през следващите три месеца (виж фиг. 15). Фиг. 15. Очаквания за продажните цени в сектора на услугите през следващите три месеца Методологични бележки Бизнес наблюденията в промишлеността, строителството, търговията на дребно и в сектора на услугите събират информация за мненията на предприемачите по отношение на състоянието и развитието на техния бизнес. От май 2002 г. всички бизнес наблюдения се финансират съвместно от НСИ и Европейската комисия () съгласно подписани споразумения между двете институции. НСИ се ангажира да провежда наблюденията съгласно Хармонизираната програма на Европейския съюз. Всяко съобщение или публикация на НСИ е с автор НСИ и Комисията не носи отговорност за ползата, която може да бъде извлечена от информацията, съдържаща се в тях. От юли 2010 г. НСИ публикува данните от бизнес анкетите съобразно новата Класификация на икономическите дейности (КИД - 2008) (NACE Rev. 2). Всички динамични редове са преизчислени съобразно Класификацията и са съпоставими във времето. Отговорите на въпросите от анкетите са представени в тристепенна категорийна скала от типа: „увеличение“, „без промяна“, „намаление“ или „над нормално“, „нормално“, „под нормално“. Балансите на оценките се изчисляват като разлика на относителните дялове по екстремните варианти на отговор. Показателят „бизнес климат“ е средна геометрична на балансите на оценките за настоящата и за очакваната бизнес ситуация в предприятията през следващите шест месеца. Общият показател на бизнес климата е средна претеглена на четири отраслови показателя на бизнес климата - в промишлеността, строителството, търговията на дребно и в сектора на услугите, като последният показател е включен в общия динамичен ред от май 2002 година. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Наблюдение на бизнес тенденциите в промишлеността, строителството, търговията и услугите Fri, 28 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/279580/nablyudenie-na-biznes-tendenciite-v-promishlenostta-stroitelstvoto-turgoviyata-na-drebno-i-uslugite