https://presscenters.com Новините без редакция https://presscenters.com/News/279468/transport--tovaren-i-putnicheski-suhoputen-voden-i-gradski-elektrotransport-ii-trimesechie-2026godin Свали Транспорт - общо Годишни изменения Превозените товари, както и извършената работа от сухопътния и водния товарен транспорт през второто тримесечие на 2026 г. намаляват съответно с 9.6 и 21.6% в сравнение със същото тримесечие на 2025 година. Данните са предварителни. Превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) са с 0.6% по-малко, докато при извършената работа е отчетено увеличение - с 5.7%. Товарен транспорт Превозените товари от сухопътния транспорт през второто тримесечие на 2026 г. са 29 589.8 хил. т, или с 9.4% по-малко спрямо същото тримесечие на 2025 г., като намалението е по-съществено при международните превози. Извършената работа е 7 186.2 млн. тонкилометра, което е с 2 121.2 млн. тонкилометра по-малко спрямо същия период на предходната година. Фиг. 1. Превозени товари и извършена работа от товарния транспорт през второто тримесечие на съответната година Пътнически сухопътен транспорт Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е 94 276.3 хил., или с 1.1% повече спрямо второто тримесечие на 2025 година. При автобусните превози увеличението е с 1.2%, докато при железопътните се наблюдава намаление - с 0.8%. Извършената работа е 2 121.3 млн. пътникокилометра, като е регистрирано повишение от 7.3% в сравнение със съответното тримесечие на 2025 г., поради по-голямото превозно разстояние. Пътнически воден транспорт При пътническия воден транспорт е отчетено намаление с 5.2 хил. пътници спрямо същия период на 2025 г., поради по-малкия брой пътници, превозени от речния транспорт. Същевременно извършената работа се увеличава с 12.0% в резултат на по-голямото средно превозно разстояние. Градски електротранспорт През периода април - юни 2026 г. предприятията от градския електротранспорт са превозили общо 83 899.0 хил. пътници, или с 2.4% по-малко в сравнение с второто тримесечие на 2025 година. Извършената работа също намалява с 0.4% и достига 522.8 млн. пътникокилометра. Фиг. 2. Превозени пътници и извършена работа от пътническия транспорт през второто тримесечие на съответната година Методологични бележки Сухопътният товарен транспорт включва превоза на товари с превозни средства на железопътния и автомобилния транспорт с българска регистрация, както и преноса на продукти по тръбопроводната мрежа в страната. Сухопътният пътнически транспорт включва превоза на пътници с превозни средства на железопътния и автобусния транспорт с българска регистрация. Водният транспорт включва превоза на пътници и товари и извършената работа с морски и речни плавателни съдове с българска регистрация. Градският електротранспорт включва превозените пътници и извършената работа от тролейбусния и електроавтобусния транспорт в страната, трамвайния транспорт и метрото в гр. София. Превозени товари (тонове) - измерва общото количество превозени товари срещу заплащане между два пункта (място на натоварване и място на разтоварване). Извършена работа при товарните превози (тонкилометри) - съответства на превоза на един тон товар на разстояние един километър. Превозени пътници (брой) - включва общо превозените пътници със съответния вид транспорт с платени билети между два пункта (място на качване и място на слизане). Извършена работа при пътническите превози (пътниккилометри) - съответства на превозването на един пътник на разстояние един километър. Приложение Таблица 1 Основни показатели на транспортната активност през второто тримесечие на 2025 и 2026 година II трим. 2025 II трим. 2026 Индекс на изменение спрямо II трим. 2025 Сухопътен транспорт - превозени товари Общо - хил. т 32 659.8 29 589.8 90.6 Вътрешни превози 23 500.8 22 573.1 96.1 Международни превози 9 159.0 7 016.7 76.6 Сухопътен транспорт - извършена работа Общо - млн. ткм 9 307.4 7 186.2 77.2 Вътрешни превози 2 872.8 2 374.8 82.7 Международни превози 6 434.6 4 811.3 74.8 Воден транспорт - превозени товари Общо - хил. т 937.8 778.1 83.0 Вътрешни превози - - - Международни превози 937.8 778.1 83.0 Воден транспорт - извършена работа Общо - млн. ткм 213.8 275.3 128.8 Вътрешни превози - - - Международни превози 213.8 275.3 128.8 Сухопътен транспорт - превозени пътници Общо - хиляди 93 226.2 94 276.3 101.1 Вътрешни превози 92 203.1 93 227.2 101.1 Международни превози 1 023.1 1 049.1 102.5 Сухопътен транспорт - извършена работа Общо - млн. пкм 1 977.8 2 121.3 107.3 Вътрешни превози 1 691.1 1 767.1 104.5 Международни превози 286.7 354.2 123.5 Воден транспорт - превозени пътници Общо - хиляди 52.2 47.0 90.0 Вътрешни превози 3.0 6.3 210.0 Международни превози 49.2 40.7 82.6 Воден транспорт - извършена работа Общо - млн. пкм 12.2 13.7 112.0 Вътрешни превози 0.1 0.2 200.0 Международни превози 12.1 13.5 111.3 Градски електротранспорт - превозени пътници Общо - хиляди 85 947.6 83 899.0 97.6 Градски електротранспорт - извършена работа Общо - млн. пкм 525.1 522.8 99.6 „-“ - няма случай. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Тримесечни данни Wed, 26 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/279468/transport--tovaren-i-putnicheski-suhoputen-voden-i-gradski-elektrotransport-ii-trimesechie-2026godin https://presscenters.com/News/279469/turisticheski-putuvaniya-i-razhodi-za-turizum-na-naselenieto-ii-trimesechie-2026godina-predvaritelni Свали През второто тримесечие на 2026 г. 1.3 млн. български граждани[1] са реализирали туристически пътувания. Преобладаващата част от тях - 67.1%, са пътували само в страната, 26.9% - само в чужбина, а 6.0% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2025 г. броят на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години се увеличава с 4.4% (виж фиг. 1). [1] В изследването са обхванати лицата на възраст 15 и повече навършени години. Най-много са пътували българските граждани на възраст 45 - 64 години - 502.0 хил., или 38.2% от всички пътували лица. Във всички възрастови групи преобладава относителният дял на пътуванията в страната, като най-висок (74.3%) е при лицата на възраст 65 и повече години. Делът на пътувалите в чужбина лица на възраст 15 - 24 години (46.7% от пътувалите в тази възрастова група) е най-голям в сравнение с останалите групи (виж фиг. 2). Най-много туристически пътувания както в страната (56.7%), така и в чужбина (75.2%), са били с цел „почивка и екскурзия“ (виж фиг. 3). Като самостоятелни са били регистрирани 1.5 млн., или 83.7% от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация през туроператор в страната е 92.2%, а на тези в чужбина - 59.3% (виж фиг. 4). В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял както в страната, така и в чужбина, са тези за храна - 39.9 и 34.8% (виж фиг. 5). Средният разход при пътуване с лична цел на едно лице е 190.30 евро в страната и 480.63 евро в чужбина (виж фиг. 6). Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 171.75 евро в страната и 685.47 евро в чужбина (виж фиг. 7). Методологични бележки От 2012 г. статистическото изследване на туристическите пътувания и разходите за туризъм на населението се извършва в съответствие с Регламент № 692/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика на туризма и Регламент № 1051/2011 на Европейската комисия за прилагане на Регламент № 692/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика на туризма по отношение на структурата на отчетите за качеството и предаването на данните. Изследването е представително и се провежда въз основа на извадка от домакинствата в страната. Обект на изследването е населението на възраст 15 и повече навършени години в България. Анкетират се всички лица от домакинствата, които са попаднали в извадката. За оценка на резултатите от изследването са използвани данни от текущата демографска статистика за населението на страната на възраст 15 и повече навършени години по местоживеене (градове и села), пол и възрастови групи към края на 2025 година. Туристическо пътуване - всяко лично или професионално пътуване на хора извън мястото, в което живеят, за период не повече от една година и чиято основна цел не е извършване на дейност срещу заплащане. Туристическите пътувания могат да бъдат: Лични - почивка, посещения на културни мероприятия, спортуване, лечение, обучение, религиозни мероприятия, гостуване на близки и приятели и други. Професионални - командировки, сключване на сделки, участие в конференции, конгреси и други. Посетител - всеки пътуващ, пристигащ на място, което не е неговата обичайна среда, за не повече от една година и чиято основна цел не е извършване на дейност срещу заплащане. Хората, пътуващи ежедневно или седмично за работа, обучение, пазаруване, посещение на лекар и др., се изключват от определението за посетител. Обичайната среда на един човек включва както местата, разположени в близост до жилището му, така и местата, посещавани често от него. Понятието „обичайна среда“ има две измерения - съседство и честота на посещенията. Местата, разположени близо до мястото на живеене на един човек, са част от неговата обичайна среда дори ако те се посещават рядко - например ако мястото, където се намира вилата или къщата за почивка, е разположено близо до жилището, но се посещава рядко, то е част от обичайната среда за даден човек. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Туристически пътувания и разходи за туризъм на населението Wed, 26 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/279469/turisticheski-putuvaniya-i-razhodi-za-turizum-na-naselenieto-ii-trimesechie-2026godina-predvaritelni https://presscenters.com/News/279296/razhodi-za-pridobivane-na-dulgotrayni-materialni-aktivi-ii-trimesechie-2026godina Свали През второто тримесечие на 2026 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи във всички сектори на икономиката са 4 372 млн. евро, което е с 10.9% повече в сравнение с второто тримесечие на 2025 година. Най-голям е обемът на инвестициите в ДМА в сектор „Индустрия“ (с изкл. на строителството) - 1 457 млн. евро, следван от сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) - с 848 млн. евро. Данните са предварителни. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи Fri, 21 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/279296/razhodi-za-pridobivane-na-dulgotrayni-materialni-aktivi-ii-trimesechie-2026godina https://presscenters.com/News/279297/indeksi-na-razhodite-v-stroitelstvoto-ii-trimesechie-na-2026godina Свали Общият индекс на разходите в строителството нараства с 3.4% през второто тримесечие на 2026 г. в сравнение с предходното тримесечие и с 9.6% спрямо второто тримесечие на 2025 година. Индексът на цени на производител на вътрешния пазар на строителни материали се увеличава с 3.4% спрямо първото тримесечие на 2026 г. и с 10.0% в сравнение със същото тримесечие на 2025 година. Индексът на разходите за строителство се изчислява от агрегирани индекси на цените на производител на вътрешния пазар за строителни материали, за производство, пренос и разпределение на електрическа енергия и индекси на разходите за труд в сектор „Строителство“. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Индекси на разходите в строителството Fri, 21 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/279297/indeksi-na-razhodite-v-stroitelstvoto-ii-trimesechie-na-2026godina https://presscenters.com/News/279179/ceni-na-proizvoditel-v-gorskoto-stopanstvo-ii-trimesechie-2026godina Свали Индексът на цените на производител на вътрешен пазар на продуктите в горското стопанство се увеличава с 1.7% през второто тримесечие на 2026 г. спрямо предходната година (на годишна база). Промяната е в резултат на повишението на цените на необработения дървен материал и от иглолистни - с 2.3%, и от широколистни дървета - с 1.2%. През второто тримесечие на 2026 г. спрямо същото тримесечие на 2025 г. при необработения дървен материал се наблюдава ръст на цените от 0.7%. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Горско стопанство Wed, 19 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/279179/ceni-na-proizvoditel-v-gorskoto-stopanstvo-ii-trimesechie-2026godina https://presscenters.com/News/279075/putuvaniya-na-bulgarski-grajdani-v-chujbina-i-poseshteniya-na-chujdi-grajdani-v-bulgariya-fevruari-2 Инфографика Свали Пътуванията на български граждани в чужбина през февруари 2026 г. са 585.8 хил. (виж табл. 1 от приложението), или с 8.8% повече от февруари 2025 година. Регистрирано е увеличение на пътуванията по всички наблюдавани цели. Най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Турция - 134.7 хил., Гърция - 122.0 хил., Румъния - 68.9 хил., Сърбия - 46.6 хил., Германия - 33.4 хил., Австрия - 26.7 хил., Република Северна Македония - 24.3 хил., Италия - 21.7 хил., Испания - 14.2 хил., Франция - 14.0 хиляди. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели - 46.1%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 31.5%, и със служебна цел - 22.4%. През февруари 2026 г. посещенията на чужди граждани в България са 753.2 хил. (виж табл. 2 от приложението), или с 4.5% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Регистрирано е увеличение на пътуванията по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната са 28.4% (214.2 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България. Делът на гражданите от Европейския съюз, посетили България, е 55.6% от общия брой чужди граждани и достига 418.8 хил., като най-голям е броят на посещенията на граждани от Румъния - 43.4%, и Гърция - 24.2%. Посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“[1] са 279.1 хил., или 37.1% от всички посещения в България. Най-голям брой са регистрирани от Турция - 153.8 хил., или 55.1% от посещенията в тази група. [1] Включва страните в Европа извън Европейския съюз. Най-много посещения в България са реализирали гражданите от: Румъния - 181.7 хил., Турция - 153.8 хил., Гърция - 101.4 хил., Сърбия - 50.0 хил., Република Северна Македония - 26.6 хил., Германия - 25.7 хил., Обединеното кралство - 24.2 хил., Италия - 19.0 хил., Украйна - 18.8 хил., Израел - 18.4 хиляди. Преобладава делът на посещенията с други цели - 45.2%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 39.7%, и със служебна цел - 15.1%. Приложение Таблица 1 Пътувания на български граждани в чужбина по цел на пътуването и по страни през февруари 2026 година - окончателни данни[1] (Брой) Страни Общо Цел на пътуването Почивка и екскурзия Служебна Други[2] Общо 585 780 184 503 131 052 270 225 Европейски съюз 353 782 137 770 97 526 118 486 Австрия 26 685 8 302 3 413 14 970 Белгия 10 364 1 594 3 587 5 183 Германия 33 362 15 318 6 468 11 576 Гърция 122 011 50 384 41 224 30 403 Дания 1 151 760 104 287 Ирландия 914 305 609 - Испания 14 209 7 104 2 269 4 836 Италия 21 746 11 126 2 780 7 840 Кипър 484 239 123 122 Малта 363 242 91 30 Нидерландия 7 472 2 247 1 094 4 131 Полша 7 470 2 902 2 936 1 632 Португалия 1 440 853 107 480 Румъния 68 917 20 649 22 306 25 962 Словакия 2 256 608 1 121 527 Словения 3 720 2 403 854 463 Унгария 4 517 1 892 757 1 868 Финландия 514 308 206 - Франция 13 988 5 049 4 018 4 921 Хърватия 2 387 1 284 782 321 Чехия 7 140 3 101 1 592 2 447 Швеция 1 510 684 414 412 Други страни от ЕС 1 162 416 671 75 Други европейски страни 221 504 40 412 31 468 149 624 Норвегия 498 353 145 - Обединено кралство 12 680 3 158 3 869 5 653 Република Северна Македония 24 347 5 462 7 308 11 577 Руска федерация 259 - - 259 Сърбия 46 587 4 022 7 167 35 398 Турция 134 673 26 772 12 386 95 515 Украйна 235 - 33 202 Швейцария 2 225 645 560 1 020 Други страни 1 136 268 517 351 Израел 334 - 171 163 Канада 294 114 93 87 САЩ 508 154 253 101 Останал свят 9 358 6 053 1 541 1 764 [1] Съгласно действащата методология. [2] В колона „други“ са включени следните причини за пътуване - „гостуване“ и „други“. „-“ - няма случай. Tаблица 2 Посещения на чужди граждани в България по цел на пътуването и по страни през февруари 2026 година - окончателни данни[1] (Брой) Страни Общо Цел на пътуването Почивка и екскурзия Служебна Други[2] Общо 753 248 299 391 113 359 340 498 Европейски съюз 418 842 148 000 76 795 194 047 Австрия 9 062 1 315 2 340 5 407 Белгия 4 881 1 626 1 083 2 172 Германия 25 738 11 058 4 171 10 509 Гърция 101 428 44 979 12 188 44 261 Дания 1 233 579 332 322 Ирландия 7 539 3 245 3 079 1 215 Испания 8 988 2 729 3 381 2 878 Италия 19 035 8 281 4 001 6 753 Кипър 3 633 1 507 715 1 411 Малта 1 260 826 - 434 Нидерландия 5 890 2 468 1 259 2 163 Полша 16 891 3 967 7 049 5 875 Португалия 1 684 1 457 227 - Румъния 181 745 52 468 29 503 99 774 Словакия 1 471 735 192 544 Словения 1 102 812 137 153 Унгария 5 785 2 925 953 1 907 Финландия 728 350 364 14 Франция 8 543 1 638 3 913 2 992 Хърватия 3 078 1 746 306 1 026 Чехия 4 852 1 216 1 062 2 574 Швеция 2 165 725 360 1 080 Други страни от ЕС 2 111 1 348 180 583 Други европейски страни 279 113 119 293 30 413 129 407 Норвегия 792 396 189 207 Обединено кралство 24 220 21 842 182 2 196 Република Северна Македония 26 607 19 550 3 935 3 122 Руска федерация 2 375 851 338 1 186 Сърбия 49 969 26 818 6 916 16 235 Турция 153 848 43 900 16 125 93 823 Украйна 18 836 4 876 2 167 11 793 Швейцария 2 466 1 060 561 845 Други страни 20 725 19 939 262 524 Израел 18 443 18 245 76 122 Канада 316 243 10 63 САЩ 1 659 1 222 144 293 Япония 307 229 32 46 Останал свят 34 568 12 159 5 889 16 520 [1] Съгласно действащата методология. [2] В колона „други“ са включени следните причини за пътуване - „гостуване“ , „транзит“ и „други“ . „-“ - няма случай. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Пътувания на български граждани в чужбина и посещения на чужди граждани в България Mon, 17 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/279075/putuvaniya-na-bulgarski-grajdani-v-chujbina-i-poseshteniya-na-chujdi-grajdani-v-bulgariya-fevruari-2 https://presscenters.com/News/279076/ceni-i-indeksi-na-cenite-v-selskoto-stopanstvo-ii-trimesechie-2026godina Свали Индекси на цените на производител в селското стопанство Индексът на цените на производител в селското стопанство за второто тримесечие на 2026 г. се повишава с 2.1% спрямо същото тримесечие на 2025 г. в резултат от повишението на индекса на цените на продукцията от растениевъдство - с 5.7%, докато при индекса на цените на продукцията от животновъдство се наблюдава спад - с 1.2%. Спрямо предходната година (на годишна база) цените на селскостопанската продукция отбелязват увеличение с 1.0%, като в растениевъдството те се повишават с 4.8%, а в животновъдството се понижават с 2.5% (виж табл. 1). Спрямо второто тримесечие на 2025 г. най-значително е увеличението на цените при пресните зеленчуци - с 38.7%, в резултат на повишение на цените на доматите - с 53.9%, на краставици и корнишони - с 26.3%, и на салати и марули - с 25.8%. Ръст се наблюдава и при цените на техническите култури - с 12.8%, в резултат на увеличението на цената на слънчогледа с 13.3%. При плодовете е регистрирано понижение на цените с 28.1%, в резултат на намалението на цената на черешите - с 33.4%. При зърнените култури също е отчетен спад на цените - с 2.6%, в резултат от понижението на цените на пшеницата и на царевицата за зърно - съответно с 4.6 и с 2.9%. В сравнение с 2025 г. (на годишна база) тенденцията при плодовете, зеленчуците, зърнените и техническите култури се запазва. Цените на пресните зеленчуци нарастват - с 45.2%, в резултат от повишението на цените на всички зеленчуци, с най-голям регистриран ръст при доматите - със 76.3%. Увеличението при техническите култури е 8.1%, в резултат от повишението на цената на маслодайния слънчоглед - с 6.9% и на семената от репица и рапица - с 12.8%. Намалението на цените на плодовете с 29.9% се дължи основно на спада на цените на черешите - с 30.9%. Цените на зърнените култури са по-ниски с 1.4%, в резултат от понижението на цената на пшеницата и на царевицата за зърно - съответно с 3.4 и с 1.9%. Цените на живите животни намаляват с 3.0% спрямо същото тримесечие на 2025 г., в резултат на спад на цените на свинете - с 20.2% и на птиците - с 5.1%. При продуктите от животновъдството е регистрирано увеличение на цените с 0.9%, което е в резултат на увеличението на цената на кокошите яйца - с 13.7%. При цената на кравето мляко се наблюдава спад със 7.6%. В животновъдството през второто тримесечие на 2026 г. спрямо 2025 г. (на годишна база) цените на живите животни се понижават с 3.4%, в резултат от намалението на цените на свинете - с 18.2% и на птиците - с 3.3%. Цените на продуктите от животновъдство намаляват с 1.5%, като най-голям спад е отчетен при цената на кравето мляко - с 8.4%. Цената на кокошите яйца се повишава със 7.9%. Таблица 1. Индекси на цените на производител в селското стопанство за второто тримесечие на 2026 година (Проценти) Показатели 2020 = 100 Съответното тримесечие на 2025 = 100 2025 = 100 Общо 146.6 102.1 101.0 Растениевъдство 146.7 105.7 104.8 Животновъдство 146.6 98.8 97.5 Фиг. 1. Индекси на цените на производител в селското стопанство по тримесечия (2020 = 100) Индекси на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за второто тримесечие на 2026 г. е с 9.3% по-висок в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Спрямо 2025 г. (на годишна база) е регистрирано увеличение от 7.8%. Спрямо съответното тримесечие на 2025 г. е отчетено повишение в цените на: електроенергията и горивата - с 20.3%, минералните торове - с 15.9%, посевния и посадъчния материал - със 7.8%, ветеринарномедицинските продукти - с 5.0%, и фуражите - с 0.7%. Намаляват цените на: продуктите за растителна защита - с 0.4%. В сравнение с 2025 г. (на годишна база) е отчетено повишение в цените на: електроенергията и горивата - със 17.7%, минералните торове - с 12.7%, посевния и посадъчния материал - с 6.5%, ветеринарномедицинските продукти - с 2.9%, фуражите - с 0.4%, и продуктите за растителна защита - с 0.1% (виж табл. 2). Таблица 2. Индекси на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за второто тримесечие на 2026 година (Проценти) Показатели 2020 = 100 Съответното тримесечие на 2025 = 100 2025 = 100 Общо 144.1 109.3 107.8 Посевен и посадъчен материал 159.0 107.8 106.5 Електроенергия, горива и други 155.2 120.3 117.7 Минерални торове 155.5 115.9 112.7 Продукти за растителна защита 110.1 99.6 100.1 Ветеринарномедицински продукти 137.2 105.0 102.9 Фуражи 144.5 100.7 100.4 Фиг. 2. Индекси на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство по тримесечия (2020 = 100) Методологични бележки Методология и основни понятия Изследванията за цените в селското стопанство се провеждат в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2379 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 година за статистиката на вложенията и продукцията в селското стопанство и методологията на Евростат за индексите на селскостопанските цени (Handbook for Agricultural Price Indices). По този начин се постига хармонизация в областта на статистиката на цените и индексите в селското стопанство с практиката в ЕС по отношение на: използваните дефиниции; механизмите за регистрация на цените; типа на изчисляваните индекси; периодичността при провеждане на наблюденията; използваните номенклатури; дефинирането на подбраните продукти чрез качествени, количествени, видови и други ценообразуващи характеристики. Обект на наблюдение са цените на производител на произведените от земеделските стопанства растителни и животински продукти и селскостопански животни и на стоките и услугите за текущо потребление, използвани в селското стопанство. Цената на производител в селското стопанство е цената, която земеделското стопанство получава за продадените от него селскостопански продукти/живи животни. Тя се отчита на първия пазарен етап от движението на стоките - „цена от производителя за пазара“. Цената на производител не включва получените от стопанството субсидии върху селскостопанските продукти/животни, транспортните разходи и данъците. Данъкът върху добавената стойност (ДДС) също се изключва при формирането на цената. Изследването за цените на стоките и услугите за текущо потребление, използвани в селското стопанство (Input I), се осъществява чрез провеждането на пет наблюдения, в рамките на които се наблюдават цените на: минералните торове; фуражите; продуктите за растителна защита; ветеринарномедицинските продукти; посевния и посадъчния материал. Наблюдаваната цена е цената, която купувачът действително е платил за средствата за закупуване на стоките и услугите за текущо потребление. Тя включва данъците и таксите и изключва субсидиите (ако има такива) и приспаднатия ДДС. Единици на наблюдение Единиците за наблюдение в рамките на изследванията на селскостопанските цени са земеделските стопанства - юридически и физически лица и селскостопанските и ветеринарните аптеки. За всяко от наблюденията се формира списък от респонденти, като през годините се поддържа стабилен брой регистрации на цени по продукти/категории животни и средства за производство. Наблюденията са изчерпателни и включват всички единици над определен стойностен праг. Критерий при подбора е стойността на продажбите на селскостопански продукти/животни - за цените на производител в селското стопанство, и стойността на разходите за покупки на стоки и услуги за междинно потребление - за цените на стоките и услугите за текущо потребление, използвани в селското стопанство. За осигуряване на представителност на цените, освен поддържането на определен брой регистрации в отчетния период, се осигурява обхват на поне 50% от стойността на продажбите за всеки отделен продукт/категория животни или от стойността на покупките на стоки и услуги за междинно потребление за съответната година. Източници на информация Източник на информация са еднократни статистически формуляри за събиране на данни за качествените и количествените характеристики на селскостопанските продукти/категории животни и стоки и услуги за текущо потребление, както и тримесечни въпросници за цените на производител на селскостопански продукти/живите животни и за цените на стоките и услугите за текущо потребление в селското стопанство. С еднократните въпросници се осигурява информация за изграждането на номенклатура на наблюденията. Актуализация на номенклатурите се извършва периодично - обикновено в годините, завършващи на 0 и на 5, при смяна на базата на Евростат. С тримесечните въпросници се осигурява регулярно информация за цените на включените в номенклатурите на наблюденията селскостопански продукти/категории животни и стоки и услуги за текущо потребление в селското стопанство. Изчисляване на средни цени В рамките на тримесечните изследвания се изчисляват средни месечни и тримесечни цени. Месечните цени се изчисляват като средни аритметични стойности от всички регистрирани цени. Тримесечните цени се изчисляват като средни аритметични стойности от месечните. Изчисляване на индекси Изчисляването на ценовите индекси се извършва по формулата на Ласпер. Този тип индекс има постоянна теглова структура, като базисният период за теглата и цените е един и същ. Като тегла за изчисляването на индексите на цените на производител в селското стопанство се използват стойностите на продажбите на селскостопанска продукция, а за индексите на цените на стоките и услугите за текущо потребление, използвани в селското стопанство - стойностите на покупките за междинно потребление. Теглата се изчисляват в рамките на сателитните икономически сметки за селското стопанство. Индексите се изчисляват при три бази: предходна година, съответно тримесечие на предходната година и година, завършваща на 0 или 5 (база на Евростат). За изчисляването на общия индекс на стоките и услугите за текущо потребление (Input I) освен индексите, изчислени за всяка от петте групи продукти, се използват и индекси на стоки и услуги, отчетени в рамките на наблюдението на потребителските ц... Mon, 17 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/279076/ceni-i-indeksi-na-cenite-v-selskoto-stopanstvo-ii-trimesechie-2026godina https://presscenters.com/News/279077/inflaciya-i-indeksi-na-potrebitelskite-ceni-yuli-2026godina Свали Инфографика Месечната инфлация е 0.8%, а годишната инфлация е 4.5%. Инфлацията е измерена чрез ИПЦ, като месечната инфлация се отнася за юли 2026 г. спрямо предходния месец, а годишната инфлация е за юли 2026 г. спрямо същия месец на предходната година. През юли 2026 г. спрямо предходния месец е регистрирано най-голямо увеличение на цените в групите: „Развлечения, спорт и култура“ (11.6%), „Услуги на ресторанти и хотели“ (2.3%) и „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ (2.0%). Най-голямо намаление е регистрирано в групите: „Облекло и обувки“ (-2.9%), „Застрахователни и финансови услуги“ (-1.8%) и „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (-1.0%). Индекс на потребителските цени (ИПЦ) През юли 2026 г. месечната инфлация е 0.8%, а годишната инфлация за юли 2026 г. спрямо юли 2025 г. е 4.5%. Инфлацията от началото на годината (юли 2026 г. спрямо декември 2025 г.) е 3.7%[1]. Средногодишната инфлация за периода август 2025 - юли 2026 г. спрямо периода август 2024 - юли 2025 г. е 5.1%. Месечна инфлация Според ИПЦ през юли 2026 г. цените на стоките и услугите са увеличени в следните потребителски групи: „Развлечения, спорт и култура“ - увеличение с 11.6%; „Услуги на ресторанти и хотели“ - увеличение с 2.3%; „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ - увеличение с 2.0%; „Образователни услуги“ - увеличение с 0.5%; „Информация и комуникация“ - увеличение с 0.2%; „Здравеопазване“ - увеличение с 0.2%; „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайно поддържане на дома“ - увеличение с 0.1%; „Алкохолни напитки, тютюневи изделия“ - увеличение с 0.1%. По-ниски са цените на стоките и услугите в следните потребителски групи: „Облекло и обувки“ - намаление с 2.9%; „Застрахователни и финансови услуги“ - намаление с 1.8%; „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ - намаление с 1.0%; „Транспорт“ - намаление с 0.7%; „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ - намаление с 0.1%. През месец юли 2026 г. са увеличени цените на следните хранителни продукти: месо от едър рогат добитък - с 3.9%, зрял лук - с 3.1%, прясна и охладена риба - с 2.7%, макаронени изделия - с 2.4%, сладолед - с 1.8%, зрял боб - с 1.4%, месо от домашни птици - с 1.2%, зърнени закуски - с 1.0%, олио - с 0.9%, ябълки - с 0.9%, сухи сладкарски изделия - с 0.8%, сирене - с 0.7%, извара - с 0.7%, газирани напитки - с 0.7%, замразена риба - с 0.5%, сол - с 0.5%, плодови сокове - с 0.5%, вина - с 0.5%, гъби - с 0.5%, кайма - с 0.4%, оцет - с 0.2%, какао - с 0.2%, и други. Намалени са цените на следните хранителни продукти: картофи - с 18.9%, праскови и кайсии - с 18.6%, зелен фасул - със 17.1%, други пресни зеленчуци (тиквички и патладжани) - с 15.6%, домати - с 11.0%, пипер - с 10.0%, зеле - с 6.7%, краставици - с 4.1%, банани - с 3.3%, цитрусови плодове - с 3.0%, пресни зеленчукови подправки - с 2.9%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) - с 2.7%, шоколад и шоколадови изделия - с 2.1%, маслини - с 1.9%, захар - с 1.8%, яйца - с 1.6%, зрял чесън - с 1.6%, свинско месо - с 1.5%, малотрайни колбаси - с 1.4%, кафе - с 1.3%, хляб „Добруджа“ - с 1.1%, ориз - с 1.0%, пълномаслено прясно мляко - с 1.0%, брашно - с 0.9%, нискомаслено прясно мляко - с 0.8%, млечни масла - с 0.8%, маргарин - с 0.8%, бира - с 0.7%, трайни колбаси - с 0.7%, кисели млека - с 0.6%, бял хляб - с 0.5%, ракии - с 0.4%, кашкавал - с 0.2%, минерална вода - с 0.2%, и други. В групите на нехранителните стоки и услуги е регистрирано увеличение на цените при: хотели във ваканционни центрове и курорти - с 19.5%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания - с 18.4%, международни полети - със 17.8%, топлинна енергия - с 5.3%, ветеринарни услуги - с 4.1%, централно газоснабдяване - с 3.5%, електроенергия - с 3.1%, перални и сушилни машини - с 2.3%, съдомиялни машини - с 2.2%, метан за ЛТС - с 2.2%, прахосмукачки - с 1.6%, бръснаро-фризьорски услуги и услуги за поддържане на добър външен вид - с 1.3%, услуги на ресторанти - с 0.7%, принадлежности за ЛТС - с 0.6%, почистващи и дезинфекционни препарати - с 0.5%, поддържане и ремонт на ЛТС - с 0.5%, шофьорски курсове - с 0.4%, хладилници - с 0.3%, цигари - с 0.2%, и други. При нехранителните стоки и услуги е регистрирано намаление на цените при: газ пропан-бутан за ЛТС - със 7.3%, облекло - с 3.1%, застраховане - с 2.9%, велосипеди - с 2.7%, обувки - с 2.4%, бензин А95Н - с 2.2%, големи готварски уреди - с 2.0%, препарати за почистване на съдове - с 1.8%, продукти за лична хигиена - с 1.8%, електрически уреди за лична хигиена и разкрасяване - с 1.5%, бензин А100Н - с 1.2%, климатици - с 0.7%, дизелово гориво - с 0.2%, телевизори - с 0.2%, и други. Регистрирано е увеличение на: цените на лекарските услуги - с 1.0%, стоматологичните услуги - с 0.3%, услугите на медицинските лаборатории - с 0.3%, и лекарствените продукти - с 0.1%. Натрупана инфлация Натрупаната инфлация, измерена с ИПЦ, за последните три години (юли 2026 г. спрямо юли 2023 г.) е 12.7%, а за последните пет години (юли 2026 г. спрямо юли 2021 г.) е 43.4%. Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) През юли 2026 г. месечната инфлация е 0.6%, а годишната инфлация за юли 2026 г. спрямо юли 2025 г. е 4.4%. Инфлацията от началото на годината (юли 2026 г. спрямо декември 2025 г.) е 4.1%[2]. Средногодишната инфлация за периода август 2025 - юли 2026 г. спрямо периода август 2024 - юли 2025 г. е 4.0%. Месечна инфлация Според ХИПЦ през юли 2026 г. цените на стоките и услугите са увеличени в следните потребителски групи: „Услуги на ресторанти и хотели“ - увеличение с 4.6%; „Развлечения, спорт и култура“ - увеличение с 3.8%; „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ - увеличение с 1.6%; „Образователни услуги“ - увеличение с 0.5%; „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайно поддържане на дома“ - увеличение с 0.2%; „Здравеопазване“ - увеличение с 0.2%; „Алкохолни напитки, тютюневи изделия“- увеличение с 0.1%; „Транспорт“ - увеличение с 0.1%; „Информация и комуникация“ - увеличение с 0.1%. По-ниски са цените на стоките и услугите в следните потребителски групи: „Облекло и обувки“ - намаление с 2.9%; „Застрахователни и финансови услуги“ - намаление с 1.1%; „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ - намаление с 0.8%; „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ - намаление с 0.1%. Натрупана инфлация Натрупаната инфлация, измерена с ХИПЦ, за последните три години (юли 2026 г. спрямо юли 2023 г.) е 10.9%, а за последните пет години (юли 2026 г. спрямо юли 2021 г.) е 37.4%. Индекс на цените за малката кошница (ИЦМК) През юли 2026 г. месечното изменение на индекса на цените на малката кошница е -0.4%, а годишното изменение за юли 2026 г. спрямо юли 2025 г. е 2.0%[3]. Цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти - намаление с 1.4%; нехранителни стоки - намаление с 0.7%; услуги - увеличение с 2.2%. Методологични бележки Съгласно изискванията на Делегиран Регламент (ЕС) 2024/3159 от началото на 2026 г. НСИ прилага новата Европейска класификация на индивидуалното потребление по цели, версия 2, в съответствие с класификацията КОИКОП 2018 на Организация на обединените нации (ООН) при структурирането на ИПЦ, ХИПЦ и ИЦМК. Съгласно изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2025/1182 от началото на 2026 г. беше сменена базисната година за ИПЦ, ХИПЦ и ИЦМК и всички индекси се изчисляват и публикуват при база 2025 година (www.nsi.bg). Съгласно изискванията на Делегиран Регламент (ЕС) 2024/3159 от януари 2026 г. хазартните игри са включени в обхвата на ИПЦ и ХИПЦ като част от подгрупа „Услуги за развлечение“, група „Развлечения, спорт и култура“. Индексът на потребителските цени (ИПЦ) е официален измерител на инфлацията в Република България. Той оценява общото относително изменение на цените на стоките и услугите, използвани от домакинствата за лично (непроизводствено) потребление, и се изчислява, като се прилага структурата на крайните парични потребителски разходи на българските домакинства. Основен източник на информация за разходите е изследването на бюджетите на домакинствата в страната. ИПЦ в година t се изчислява при структура на разходите от година t - 1. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната. ХИПЦ, както и ИПЦ, измерват общото относително изменение в равнището на цените на стоките и услугите. Двата индекса се изчисляват от една и съща кошница от стоки и услуги и от едни и същи цени, но се различават по използваните тегла. ХИПЦ се изчислява с тегла, представляващи относителните дялове по групи стоки на индивидуалното и колективното потребление на всички домакинства (включително институционалните и чуждестранните) на икономическата територия на страната. Основен източник на информация за теглата са данните от националните сметки. При изчисляването му за 2026 г. за тегла се използват данни за крайните парични потребителски разходи на домакинствата (КППРД) - вътрешна концепция за 2024 г., които са преразгледани и актуализирани, за да бъдат представителни за 2025 година. Индексът на цените за малката кошница (ИЦМК) е измерител на средното относително изменение на цените на 100 социалнополезни и жизненонеобходими стоки и услуги. Теглата за изчисляване на този индекс представляват относителните дялове на паричните разходи на най-нискодоходните 20% от домакинствата. Източник на информацията за теглата е изследването на бюджетите на домакинствата в страната. Този индекс в година t се изчислява с тегла от година t - 1. Верижните индекси на потребителските цени измерват изменението на цените през текущия месец спрямо предходния месец. Верижните индекси на потребителските цени са измерители на месечната инфлация. 12-месечните индекси на потребителските цени измерват изменението на цените през текущия месец спрямо същия ме... Mon, 17 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/279077/inflaciya-i-indeksi-na-potrebitelskite-ceni-yuli-2026godina https://presscenters.com/News/278994/bruten-vutreshen-produkt-bvp-nacionalno-nivo-ii-trimesechie-2026godina-ekspresni-ocenki Свали През второто тримесечие на 2026 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 2.7% спрямо второто тримесечие на предходната година и с 0.6% спрямо първото тримесечие на 2026 г. според сезонно изгладените данни. Годишни изменения През второто тримесечие на 2026 г. по сезонно изгладени данни БВП се увеличава с 2.7% спрямо второто тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност нараства с 2.2% по сезонно изгладени данни. Kрайното потребление регистрира ръст от 7.6%, а бруто образуването в основен капитал регистрира ръст от 8.0% спрямо второто тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги намалява с 2.8%, а вносът на стоки и услуги нараства с 6.9%. Тримесечни изменения През второто тримесечие на 2026 г. спрямо предходното тримесечие БВП, по сезонно изгладени данни, нараства с 0.6% (виж табл. 1 от приложението). Брутната добавена стойност нараства с 0.6%. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване причина за регистрирания икономически ръст по сезонно изгладени данни спрямо предходното тримесечие е увеличението на бруто образуването в основен капитал - с 1.8% и на крайното потребление - с 1.6%. БВП в стойностен обем, текущи цени Според експресните оценки на НСИ за второто тримесечие на 2026 г. БВП в номинално изражение достига 29 678.8 млн. евро (виж табл. 2 от приложението). Реализираната добавена стойност е 25 722.3 млн. евро. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление - 81.9%, което в стойностно изражение възлиза на 24 309.6 млн. евро. Бруто капиталообразуването е 6 521.5 млн. евро и заема 22.0% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно. Методологични бележки В ръководството на Евростат за тримесечните национални сметки експресните оценки[1] за БВП са дефинирани като: „...най-ранната картина на икономиката, представена в съответствие с концепциите и дефинициите на Системата на националните сметки, данните за която се произвеждат и публикуват във възможно най-кратки срокове след края на отчетното тримесечие, като се използва ограничена и непълна информация в сравнение с традиционно разработваните тримесечни показатели на националните сметки...“. Експресните оценки за БВП се основават на предварителни, налични към момента, месечни и тримесечни данни (обект на последващи актуализации и ревизии), на експертни оценки и модели за поведението на компоненти в състава на БВП, за които към момента на изчисленията не е налична директна базисна информация. Разработените експресни оценки за второто тримесечие на 2026 г. са подготвени в срок от 44 дни след отчетния период. Те са представени в стандартен формат за публикуване на тримесечните данни на националните сметки - темпове на прираст, получени от сезонно изгладени данни спрямо предходното тримесечие и спрямо същото тримесечие на предходната година, стойностен обем в текущи цени и относителни дялове на компонентите в състава на БВП. Съгласно Календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания НСИ ще подготви и публикува предварителни оценки за тримесечните данни за БВП за второто тримесечие на 2026 г. на 7 септември 2026 година. Сезонното изглаждане на статистическите показатели в НСИ се осъществява чрез прилагане на алгоритъма TRAMO/SEATS по методология, описана в Ръководството на Европейската статистическа система за сезонно изглаждане. На сезонно изглаждане се подлагат тримесечните данни за компонентите на БВП по производствения метод и по компоненти на разходите за крайно използване. Прилага се директен метод за сезонно изглаждане, при който агрегираните показатели и техните компоненти се подлагат на самостоятелно изглаждане. [1] В международната терминология се използва терминът „flash estimates“. Приложение Таблица 1. Темп на прираст на БВП - общо и по компоненти, сезонно изгладени данни, експресни оценки (Проценти) Показатели Темп на прираст на трето тримесечие 2025 г. спрямо предходното тримесечие Темп на прираст на четвърто тримесечие 2025 г. спрямо предходното тримесечие Темп на прираст на първо тримесечие 2026 г. спрямо предходното тримесечие Темп на прираст на второ тримесечие 2026 г. спрямо предходното тримесечие Темп на прираст на трето тримесечие 2025 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година Темп на прираст на четвърто тримесечие 2025 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година Темп на прираст на първо тримесечие 2026 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година Темп на прираст на второ тримесечие 2026 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година 1. Брутна добавена стойност 0.6 0.5 0.6 0.6 2.7 2.2 2.4 2.2 2. Корективи 0.7 2.7 0.6 0.6 6.2 6.9 7.1 4.7 3. Брутен вътрешен продукт 0.6 0.7 0.7 0.6 3.1 2.9 2.9 2.7 По елементи на крайното използване: 4. Крайно потребление 1.7 2.1 2.0 1.6 7.5 8.1 8.0 7.6 5. Бруто капиталообразуване . . . . . . . . 6. Бруто образуване в основен капитал 2.2 2.6 1.3 1.8 10.0 11.8 8.5 8.0 7. Изменение на запасите . . . . . . . . 8. Външнотърговско салдо . . . . . . . . 9. Износ на стоки и услуги -2.4 2.3 -5.6 3.1 -4.7 -0.6 -7.3 -2.8 10. Внос на стоки и услуги 2.6 8.8 -1.3 -3.0 3.9 11.2 8.2 6.9 11. Статистическа разлика . . . . . . . . Таблица 2. Брутен вътрешен продукт за второто тримесечие на 2026 година, сезонно неизгладени данни, експресни оценки Показатели Стойностен обем в текущи цени, млн. евро БВП - относителен дял, % 1. Брутна добавена стойност 25 722.3 86.7 2. Корективи 3 956.5 13.3 3. Брутен вътрешен продукт (1+2=4+5+6+9) 29 678.8 100.0 По елементи на крайното използване: 4. Крайно потребление 24 309.6 81.9 5. Бруто капиталообразуване 6 521.5 22.0 6. Външнотърговско салдо (7-8) -1 152.3 -3.9 7. Износ на стоки и услуги 15 614.6 52.6 8. Внос на стоки и услуги 16 766.9 56.5 9. Статистическа разлика 0.0 0.0 Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Брутен вътрешен продукт (БВП) Fri, 14 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/278994/bruten-vutreshen-produkt-bvp-nacionalno-nivo-ii-trimesechie-2026godina-ekspresni-ocenki https://presscenters.com/News/278995/osnovni-rezultati-ot-nablyudenieto-na-rabotnata-sila-ii-trimesechie-2026godina Свали Коефициентът на безработица е 3.5%, или с 0.1 процентни пункта по-нисък в сравнение с второто тримесечие на 2025 година. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години намалява с 0.5 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2025 г. и достига 70.5%. Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 73.2%, като в сравнение с второто тримесечие на 2025 г. намалява с 0.5 процентни пункта. Безработица Безработните лица през второто тримесечие на 2026 г. са 107.1 хил., от които 65.2 хил. (60.9%) са мъже и 41.9 хил. (39.1%) - жени. Коефициентът на безработица е 3.5%, съответно 4.0% при мъжете и 3.0% при жените. От всички безработни лица 13.9% са с висше образование, 52.2% - със средно, и 33.9% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1.4% за лицата с висше, 3.3% за тези със средно и 13.5% за тези с основно и по-ниско образование. От общия брой на безработните 12.4 хил., или 11.5%, търсят работа за първи път. Продължително безработни (от една година или повече) са 45.0 хил. души, или 42.0% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 1.5%. Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 29 навършени години през второто тримесечие на 2026 г. е 8.1% (9.9% при мъжете и 5.7% при жените). В сравнение със същото тримесечие на 2025 г. този коефициент е по-висок с 0.1 процентни пункта. Заетост Общият брой на заетите лица през второто тримесечие на 2026 г. е 2 917.9 хил., от които 1 546.8 хил. мъже и 1 371.1 хил. жени. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.0%, като при мъжете този дял е 59.1%, а при жените - 47.4%. В сектора на услугите работят 1 951.6 хил. души, или 66.9% от заетите лица, в индустрията - 816.2 хил. (28.0%), а в селското, горското и рибното стопанство - 150.0 хил. (5.1%). По статус в заетостта заетите лица се разпределят, както следва: Работодатели - 6.0% (173.7 хиляди); Самостоятелно заети без наети - 8.1% (236.5 хиляди); Наети - 85.6% (2 497 хиляди); Неплатени семейни работници - 0.3% (10.1 хиляди). От общия брой на наетите лица 1 906.5 хил. (76.3%) работят в частния сектор, а 591.2 хил. (23.7%) - в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 75.3 хил., или 3.0% от наетите лица. През второто тримесечие на 2026 г. заетостта в отделните възрастови групи е следната: Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 2 785.4 хил. (1 473.3 хил. мъже и 1 312.1 хил. жени), а коефициентът на заетост е 70.5% (73.6% за мъжете и 67.3% за жените). Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 29 навършени години е 34.3% (38.5% за мъжете и 29.8% за жените). Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 76.7%, съответно 80.2% за мъжете и 73.2% за жените. В сравнение с второто тримесечие на 2025 г. коефициентът на заетост (20 - 64 навършени години) намалява с 0.4 процентни пункта. Заетите лица на възраст 55 - 64 навършени години са 647.2 хил., или 71.5% от населението в същата възрастова група (75.3% от мъжете и 68.0% от жените). В сравнение с второто тримесечие на 2025 г. коефициентът на заетост за възрастовата група 55 - 64 навършени години нараства с 1.2 процентни пункта. Икономическа неактивност Общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на възраст 15 и повече навършени години през второто тримесечие на 2026 г. е 2 482.9 хил., от които 1 004.4 хил. (40.5%) са мъже и 1 478.4 хил. (59.5%) - жени. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 060.1 хил. (464.5 хил. мъже и 595.6 хил. жени) и представляват 26.8% от населението в същата възрастова група (23.2% от мъжете и 30.6% от жените). От тях 41.9% са неактивни поради участие в образование или обучение. Обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години са 15.9 хил., или 1.5% от икономически неактивните лица в същата възрастова група. Методологични бележки Наблюдението на работната сила е извадково и се провежда непрекъснато, като осигурява тримесечни и годишни данни за икономическата активност на населението на възраст 15 и повече навършени години. То обхваща обикновените домакинства в страната. Домакинствата, участващи в изследването, са избрани на случаен принцип и се анкетират чрез лично интервю. Наблюдаван период - характеристиките на всяко анкетирано лице се отнасят за състоянието му през определена календарна седмица (от понеделник до неделя). В рамките на всяко тримесечие извадката е равномерно разпределена във всички 13 календарни седмици. Икономически активното население (работната сила) включва всички заети и безработни лица. Заети са лицата на възраст 15 - 89 навършени години, които през наблюдавания период: - извършват работа дори за един час, за което получават работна заплата или друг доход; - не работят, но имат работа, от която временно отсъстват поради годишен отпуск, болест, отпуск при раждане и отглеждане на малко дете и други. Безработни са лицата на възраст 15 - 74 навършени години, които: - нямат работа през наблюдавания период; - активно търсят работа през период от четири седмици, вкл. наблюдаваната, или вече са намерили работа, която очакват да започнат до три месеца след края на наблюдавания период; - имат възможност да започнат работа до две седмици след края на наблюдавания период. Продължително безработни са лицата, които са безработни от една или повече години. Икономически неактивни (лица извън работната сила) са лицата на възраст 15 и повече навършени години, които не са нито заети, нито безработни през наблюдавания период, вкл. всички лица на възраст 90 и повече навършени години. Обезкуражени са лицата извън работната сила на възраст 15 - 74 навършени години, които желаят да работят, но не търсят активно работа, защото предполагат, че няма да намерят подходяща работа. Коефициент на икономическа активност - относителен дял на икономически активното население (работната сила) от общото население (в съответната група). Коефициент на заетост - относителен дял на заетите лица от общото население (в съответната група). Коефициент на безработица - относителният дял на безработните лица от икономически активното население. Коефициент на продължителна безработица - относителният дял на продължително безработните от икономически активното население. При оценката на резултатите за второто тримесечие на 2026 г. са използвани предварителни данни за населението на страната към 31.03.2026 година. Изключено е населението, живеещо в колективни домакинства. Както при всяко извадково наблюдение, данните от Наблюдението на работната сила са обременени с грешки, дължащи се на извадката (стохастични грешки). Относителните стандартни грешки за основните показатели от наблюдението през второто тримесечие на 2026 г. са: - общ брой на заетите лица - 1.4%; - общ брой на безработните лица - 6.4%; - коефициент на безработица - 6.3%. Поради направените закръгления в някои случаи общите данни могат да се различават незначително от сумата на отделните групи, включени в тях. По-подробни данни от Наблюдението на работната сила за второто тримесечие на 2026 г. могат да се намерят на сайта на НСИ - www.nsi.bg, раздел „Пазар на труда“, Наблюдение на работната сила и в Информационната система ИНФОСТАТ. Приложение Таблица 1 Основни показатели за икономическа активност на населението през второто тримесечие на 2025 и 2026 година II тримесечие 2025 II тримесечие 2026 Прираст (II тримесечие 2026 спрямо II тримесечие 2025) Общо Коефициент на икономическа активност (15 - 64 години) - % 73.7 73.2 -0.5 Заети лица на 15 и повече години - хиляди 2934.1 2917.9 -16.2 Заети лица на 15 - 64 години - хиляди 2817.1 2785.4 -31.7 Заети лица на 15 - 24 години - хиляди 102.0 110.5 8.5 Заети лица на 15 - 29 години - хиляди 306.6 306.8 0.2 Заети лица на 20 - 64 години - хиляди 2808.4 2777.6 -30.8 Заети лица на 55 - 64 години - хиляди 635.4 647.2 11.8 Коефициент на заетост (15 и повече години) - % 53.2 53.0 -0.2 Коефициент на заетост (15 - 64 години) - % 71.0 70.5 -0.5 Коефициент на заетост (15 - 24 години) - % 16.8 17.8 1.0 Коефициент на заетост (15 - 29 години) - % 34.9 34.3 -0.6 Коефициент на заетост (20 - 64 години) - % 77.1 76.7 -0.4 Коефициент на заетост (55 - 64 години) - % 70.3 71.5 1.2 Безработни лица - общо - хиляди 110.5 107.1 -3.4 Безработни лица на 15 - 64 години - хиляди 108.4 104.0 -4.4 Безработни лица на 15 - 29 години - хиляди 26.5 27.2 0.7 Коефициент на безработица - % 3.6 3.5 -0.1 Коефициент на безработица (15 - 64 години) - % 3.7 3.6 -0.1 Коефициент на безработица (15 - 29 години) - % 8.0 8.1 0.1 Коефициент на продължителна безработица - % 1.5 1.5 0.0 Обезкуражени лица - общо - хиляди 16.1 16.9 0.8 Обезкуражени лица на 15 - 64 години - хиляди 15.5 15.9 0.4 Мъже Коефициент на икономическа активност (15 - 64 години) - % 77.3 76.8 -0.5 Заети лица на 15 и повече години - хиляди 1554.2 1546.8 -7.4 Заети лица на 15 - 64 години - хиляди 1492.9 1473.3 -19.6 Заети лица на 15 - 24 години - хиляди 64.1 68.3 4.2 Заети лица на 15 - 29 години - хиляди 177.5 177.4 -0.1 Заети лица на 20 - 64 години - хиляди 1487.1 1467.6 -19.5 Заети лица на 55 - 64 години - хиляди 326.1 331.0 4.9 Коефициент на заетост (15 и повече години) - % 59.3 59.1 -0.2 Коефициент на заетост (15 - 64 години) - % 74.3 73.6 -0.7 Коефициент на заетост (15 - 24 години) - % 20.5 21.4 0.9 Коефициент на заетост (15 - 29 години) - % 39.3 38.5 -0.8 Коефициент на заетост (20 - 64 години) - % 80.8 80.2 -0.6 Коефициент на заетост (55 - 64 години) - % 74.5 75.3 0.8 Безработни лица - общо - хиляди 60.8 65.2 4.4 Безработни лица на 15 - 64 години - хиляди 59.4 62.7 3.3 Безработни лица на 15 - 29 години - хиляди 16.7 19.4 2.7 Коефициент на безработица - % 3.8 4.0 0.2 Коефициент на безработица (15 - 64 години) - % 3.8 4.1 0.3 Коефициент на безработица (15 - 29 години) - % 8.6 9.9 1.3 Коефициент на продължителна безработица - % 1.7 1.7 0.0 Обезкуражени лица - общо - хиляди 10.8 9.... Fri, 14 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/278995/osnovni-rezultati-ot-nablyudenieto-na-rabotnata-sila-ii-trimesechie-2026godina https://presscenters.com/News/278878/naeti-lica-i-sredna-rabotna-zaplata-ii-trimesechie-2026godina Свали Броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2026 г. се увеличава с 14.8 хил., или с 0.6%, спрямо края на март 2026 г., като достига 2.37 млн. по предварителни данни на Националния статистически институт. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. най-голямо увеличение на броя наети лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 23.9% и в „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 5.0%. Най-голямо намаление на броя наети лица по трудово и служебно правоотношение - с 2.0%, е регистрирано при дейност „Преработваща промишленост“. В края на юни 2026 г. в сравнение с края на юни 2025 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намалява с 16.7 хил., или с 0.7%. Най-голямо намаление на броя наети лица се наблюдава в икономическите дейности „Преработваща промишленост“ - с 19.4 хил., „Административни и спомагателни дейности“ - с 3.5 хил., и „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 3.1 хил., а най-голямо увеличение - в „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 10.8 хил., и в „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 1.5 хиляди. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти“ - с 5.6%, и в „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 4.8%, а най-голямо увеличение е регистрирано при „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 5.2%. Средната брутна месечна работна заплата за април 2026 г. е 1 476 евро, за май 2026 г. - 1 434 евро, а за юни 2026 г. - 1 421 евро. През второто тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата e 1 444 евро, като се увеличава спрямо първото тримесечие на 2026 г. с 2.6%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са: „Добивна промишленост“ - с 14.8%, „Строителство“ - с 6.5%, и „Образование“ - с 6.3%. II тримесечие 2026I тримесечие 2026II тримесечие 2025 Спрямо второто тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата нараства с 9.8%, като най-голямо e увеличението в следните икономически дейности: „Добивна промишленост“ - с 24.0%, „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 19.5%, и „Други дейности“ - с 15.7%. Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за периода са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 3 079 евро; „Финансови и застрахователни дейности“ - 2 140 евро; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 2 036 евро. Най-нископлатени са били наетите лица в следните икономически дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 918 евро; „Селско, горско и рибно стопанство“ - 1 031 евро; „Други дейности“ - 1 053 евро. През второто тримесечие на 2026 г. спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 4.8%, а в частния сектор - с 11.5%. Методологични бележки Данните са получени от тримесечното „Наблюдение на наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд“, което има за цел да изследва текущото състояние и динамика на основни аспекти на пазара на труда. Наблюдението е репрезентативно, като се използва стратифицирана случайна извадка от предприятия. Генералната съвкупност се стратифицира по следните критерии: териториален признак - 28 административни области, икономическа дейност по КИД - 2008, размер на предприятието според броя на наетите лица. Приложение Таблица 1. Наети лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности през 2026 година (списъчен брой в края на месеца)[1] Икономически дейности IV.2026 V.2026 VI.2026 Общо 2350260 2350785 2367642 Селско, горско и рибно стопанство 60482 60979 62882 Добивна промишленост 17417 17331 17319 Преработваща промишленост 426297 422484 421132 Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива 28478 28276 28335 Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване 37050 36942 36961 Строителство 139284 138805 138649 Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети 392540 391199 394302 Транспорт, складиране и пощи 141658 141466 142447 Хотелиерство и ресторантьорство 110041 118943 131221 Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения 129891 129144 129049 Финансови и застрахователни дейности 57563 57389 57498 Операции с недвижими имоти 20851 20919 21251 Професионални дейности и научни изследвания 88392 87739 87988 Административни и спомагателни дейности 114261 113687 113623 Държавно управление 114806 114644 114652 Образование 176374 175558 173461 Хуманно здравеопазване и социална работа 216563 216872 217682 Култура, спорт и развлечения 39651 39788 40454 Други дейности 38661 38620 38736 [1] Предварителни данни. Таблица 2. Средна брутна месечна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности през 2026 година (евро)[1] Икономически дейности IV.2026 V.2026 VI.2026 Общо 1476 1434 1421 Селско, горско и рибно стопанство 1031 1022 1040 Добивна промишленост 2087 1926 1883 Преработваща промишленост 1253 1246 1243 Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива 2037 2066 2004 Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване 1096 1120 1059 Строителство 1187 1175 1184 Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети 1285 1253 1254 Транспорт, складиране и пощи 1264 1259 1274 Хотелиерство и ресторантьорство 924 938 896 Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения 3117 3002 3117 Финансови и застрахователни дейности 2286 2070 2065 Операции с недвижими имоти 1302 1306 1285 Професионални дейности и научни изследвания 1983 1969 1962 Административни и спомагателни дейности 1292 1234 1207 Държавно управление 1927 1496 1489 Образование 1507 1598 1475 Хуманно здравеопазване и социална работа 1454 1420 1407 Култура, спорт и развлечения 1316 1283 1253 Други дейности 1052 1047 1060 [1] Предварителни данни. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Краткосрочна статистика на заетостта и разходите за труд Wed, 12 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/278878/naeti-lica-i-sredna-rabotna-zaplata-ii-trimesechie-2026godina https://presscenters.com/News/278879/mesta-za-nastanyavane-yuni-2026godina Свали Инфографика През юни 2026 г. в страната са функционирали 3 345 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване (виж табл. 1 от приложението), със 144.4 хил. стаи и 327.4 хил. легла в тях. В сравнение със същия месец на предходната година броят на местата за настаняване намалява с 0.7%, а леглата се увеличават - с 0.5%. Общият брой на нощувките е 3 692.1 хил., или с 3.6% по-малко в сравнение с година по-рано. Българските граждани са реализирали 1 207.2 хил. нощувки, а чуждите - 2 484.9 хил. нощувки. В местата за настаняване с 4 и 5 звезди са реализирани 79.9% от общия брой нощувки на чужди и 47.3% - на български граждани. В 3-звездните са осъществени 13.9% от нощувките на чужди и 23.3% - на български граждани, докато в тези с 1 и 2 звезди те са съответно 6.2 и 29.4% (виж фиг. 1). Броят на пренощувалите лица[1] намалява с 3.1% в сравнение със същия месец на 2025 г. и достига 1 062.8 хил., като е отчетено намаление както при чуждите граждани - с 5.1%, така и при българските - с 0.7%. Нощувалите български граждани са 499.7 хил. и са реализирали средно по 2.4 нощувки. Чуждите граждани са 563.1 хил. със средно 4.4 нощувки, като 78.3% от тях са пребивавали в местата за настаняване с 4 и 5 звезди (виж фиг. 2). [1] Съгласно указания на Евростат бежанците от Украйна не са включени в изследването. Общата заетост на леглата е 37.4%, като намалява с 2.2 процентни пункта в сравнение с година по-рано. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 49.0%, следват тези с 3 звезди - 29.7%, и с 1 и 2 звезди - 20.0% (виж фиг. 3). Приходите от нощувки се увеличават с 13.6% спрямо същия месец на предходната година и достигат 198.0 млн. евро, като 138.9 млн. евро са от чужди граждани, а 59.1 млн. евро - от български граждани (виж фиг. 4). Методологични бележки От 2012 г. статистическото изследване на дейността на местата за настаняване се провежда месечно в съответствие с Регламент № 692/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика на туризма и Регламент № 1051/2011 на Европейската комисия за прилагане на Регламент № 692/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика на туризма по отношение на структурата на отчетите за качеството и предаването на данните. В наблюдението се включват категоризираните хотели, къмпинги и други места за краткосрочно настаняване с 10 или повече легла, функционирали през съответния отчетен период. В показателя други места за краткосрочно настаняване са обхванати вилни и туристически селища, хостели, къщи за гости, бунгала, почивни домове, хижи, частни квартири и апартаменти и други места за краткосрочно настаняване. Легладенонощия в експлоатация е максималният капацитет на разкритите легла за всеки ден от отчетния месец. В приходите от нощувки в местата за настаняване са включени сумите, заплатени от гостите, без стойността на допълнителните услуги. Приложение Таблица 1 Дейност на местата за настаняване през юни 2026 година Име Места за настаняване[1] - брой Легла - брой Легладенонощия - брой Реализирани нощувки - брой Пренощували лица - брой Приходи от нощувки - хил. евро Общо от чужди граждани Общо в т.ч. чужди граждани Общо от чужди граждани Общо 3 345 327 352 9 867 828 3 692 086 2 484 922 1 062 801 563 103 197 970 138 869 Благоевград 187 15 646 469 380 95 431 21 610 45 882 9 596 6 915 1 483 Бургас 723 127 753 3 845 604 1 679 239 1 291 890 346 250 235 264 87 548 68 302 Варна 332 60 155 1 814 070 785 051 670 961 179 947 136 736 41 686 36 325 Велико Търново 170 5 761 172 830 36 903 10 666 23 534 7 562 1 401 487 Видин 28 974 29 820 6 980 1 159 5 152 983 294 54 Враца 40 1 460 43 800 9 736 1 063 5 419 513 323 46 Габрово 70 3 463 104 490 18 811 1 937 10 770 1 170 661 106 Добрич 173 24 539 740 730 299 538 226 983 68 684 44 886 19 046 15 081 Кърджали 75 2 241 67 230 12 347 1 255 7 795 934 557 59 Кюстендил 79 2 805 87 750 19 243 3 086 10 969 1 767 960 181 Ловеч 125 4 688 140 384 22 641 1 116 12 312 772 1 221 52 Монтана 38 1 587 47 610 11 684 1 232 4 973 729 407 47 Пазарджик 132 8 316 256 020 78 517 8 137 29 802 1 840 3 574 404 Перник 9 437 13 110 5 201 1 721 2 594 626 202 74 Плевен 30 1 805 54 150 17 056 3 896 11 097 2 308 587 160 Пловдив 242 13 072 396 300 127 368 35 669 64 237 17 932 6 005 1 969 Разград 20 742 22 260 4 031 937 2 193 447 153 40 Русе 62 2 414 72 420 19 479 7 790 12 175 4 591 821 376 Силистра 28 836 25 080 4 145 404 2 761 283 161 16 Сливен 47 1 727 52 860 7 971 1 700 5 109 880 345 94 Смолян 188 8 366 250 660 44 819 2 159 19 196 1 126 1 700 89 София - област 86 7 013 210 390 43 885 5 105 22 642 2 752 2 429 364 София (столица) 181 17 663 529 890 226 401 155 462 117 758 74 790 15 213 11 422 Стара Загора 76 6 433 197 310 66 749 11 403 25 411 4 628 3 650 656 Търговище 14 629 18 870 3 782 442 2 172 222 147 27 Хасково 99 4 453 133 590 31 711 15 024 16 597 8 806 1 476 875 Шумен 73 1 680 50 400 10 351 1 759 5 455 723 369 64 Ямбол 18 694 20 820 3 016 356 1 915 237 119 16 [1] Функционирали през съответния период. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Места за настаняване Wed, 12 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/278879/mesta-za-nastanyavane-yuni-2026godina https://presscenters.com/News/278880/turgoviya-sus-stoki-s-treti-strani-ekstrastat-predvaritelni-danni-yuni-2026godina Свали През периода януари - юни 2026 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 5.1% в сравнение със същия период на 2025 г. и е на стойност 7 961.0 млн. евро (виж табл. 1 и 2 от приложението). Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Съединените американски щати, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Украйна, които формират 48.4% от износа за трети страни (виж табл. 3 от приложението). През юни 2026 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 10.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 463.6 млн. евро. При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (48.0%) (виж табл. 4 от приложението). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Храни и живи животни“ (17.5%). Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - юни 2026 г. нараства с 25.7% в сравнение със същия период на 2025 г. и е на стойност 13 480.1 млн. евро (по цени CIF)[2] (виж табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Казахстан и Сърбия (виж табл. 3 от приложението). През юни 2026 г. вносът на стоки в България от трети страни нараства с 40.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 416.8 млн. евро. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (79.9%) (виж табл. 4 от приложението). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (2.3%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - юни 2026 г. е отрицателно и е в размер на 5 519.1 млн. евро (виж табл. 1 и 3 от приложението). През юни 2026 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни също е отрицателно и е на стойност 953.2 млн. евро. Търговия със стоки на България с трети страни и ЕС - общо През периода януари - юни 2026 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 22 968.4 млн. евро, което е с 8.5% повече в сравнение със същия период на 2025 година (виж табл. 1 и 2 от приложението). През юни 2026 г. общият износ на стоки възлиза на 4 164.8 млн. евро и нараства с 13.7% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - юни 2026 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 29 381.2 млн. евро (по цени CIF), или с 14.4% повече спрямо същия период на 2025 година (виж табл. 1 и 2 от приложението). През юни 2026 г. общият внос на стоки нараства с 22.1% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 5 175.5 млн. евро. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно за периода януари - юни 2026 г. и е на стойност 6 412.8 млн. евро (виж табл. 1 и 3 от приложението). През юни 2026 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) също е отрицателно и е на стойност 1 010.7 млн. евро. [1] Изменение в стойностния обем по текущи цени. [2] Вносът по цени FOB се изчислява от БНБ (http://bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StForeignTrade/StFTImports/index.htm?toLang=_BG). Приложение Таблица 1. Износ, внос и търговско салдо на България през периода януари - юни 2025[1] и 2026[1] г. по месеци (Млн. евро*) Месеци/Периоди Износ - FOB общо Износ - FOB ЕС Износ - FOB трети страни Внос - CIF[2] общо Внос - CIF ЕС Внос - CIF трети страни Търговско салдо - FOB/CIF общо Търговско салдо - FOB/CIF ЕС Търговско салдо - FOB/CIF трети страни I.2025 3 375.4 2 262.5 1 112.9 4 367.7 2 425.8 1 941.9 -992.3 -163.3 -829.0 II.2025 3 543.0 2 227.9 1 315.1 4 027.1 2 440.4 1 586.7 -484.1 -212.5 -271.6 III.2025 3 655.9 2 348.7 1 307.2 4 654.6 2 641.2 2 013.4 -998.7 -292.5 -706.2 I - III.2025 10 574.3 6 839.1 3 735.2 13 049.4 7 507.4 5 542.0 -2 475.1 -668.3 -1 806.8 IV.2025 3 491.0 2 240.6 1 250.4 4 419.1 2 538.2 1 880.9 -928.1 -297.6 -630.5 V.2025 3 449.0 2 191.3 1 257.7 3 981.7 2 405.5 1 576.2 -532.7 -214.2 -318.5 VI.2025 3 662.5 2 332.9 1 329.6 4 238.4 2 517.1 1 721.3 -575.9 -184.2 -391.7 IV - VI.2025 10 602.5 6 764.8 3 837.7 12 639.2 7 460.8 5 178.4 -2 036.7 -696.0 -1 340.7 I - VI.2025 21 176.8 13 603.9 7 572.9 25 688.6 14 968.2 10 720.4 -4 511.8 -1 364.3 -3 147.5 I.2026 3 439.4 2 313.5 1 125.9 4 375.9 2 328.0 2 047.9 -936.5 -14.5 -922.0 II.2026 3 579.2 2 336.8 1 242.4 4 372.1 2 531.8 1 840.3 -792.9 -195.0 -597.9 III.2026 4 107.9 2 709.1 1 398.8 5 530.5 3 156.2 2 374.3 -1 422.6 -447.1 -975.5 I - III.2026 11 126.5 7 359.4 3 767.1 14 278.5 8 016.0 6 262.5 -3 152.0 -656.6 -2 495.4 IV.2026 3 959.1 2 494.8 1 464.3 5 251.3 2 573.9 2 677.4 -1 292.2 -79.1 -1 213.1 V.2026 3 718.0 2 452.0 1 266.0 4 675.9 2 552.5 2 123.4 -957.9 -100.5 -857.4 VI.2026 4 164.8 2 701.2 1 463.6 5 175.5 2 758.7 2 416.8 -1 010.7 -57.5 -953.2 IV - VI.2026 11 841.9 7 648.0 4 193.9 15 102.7 7 885.1 7 217.6 -3 260.8 -237.1 -3 023.7 I - VI.2026 22 968.4 15 007.4 7 961.0 29 381.2 15 901.1 13 480.1 -6 412.8 -893.7 -5 519.1 [1] Предварителни данни към 12.08.2026 година. [2] Вносът по цени FOB се изчислява от БНБ (http://bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StForeignTrade/StFTImports/index.htm?toLang=_BG). * Поради превалутиране и закръгляване е възможно някои суми да се различават от сбора на съставните им стойности. Таблица 2. Изменение в стойностния обем на износа и вноса на България през периода януари - юни 2026[1] г. спрямо същия период на предходната година (Проценти) Месеци/Периоди Износ - FOB общо Износ - FOB ЕС Износ - FOB трети страни Внос - CIF общо Внос - CIF ЕС Внос - CIF трети страни I 1.9 2.3 1.2 0.2 -4.0 5.5 II 1.0 4.9 -5.5 8.6 3.7 16.0 III 12.4 15.3 7.0 18.8 19.5 17.9 I - III 5.2 7.6 0.9 9.4 6.8 13.0 IV 13.4 11.3 17.1 18.8 1.4 42.3 V 7.8 11.9 0.7 17.4 6.1 34.7 VI 13.7 15.8 10.1 22.1 9.6 40.4 IV - VI 11.7 13.1 9.3 19.5 5.7 39.4 I - VI 8.5 10.3 5.1 14.4 6.2 25.7 [1] Предварителни данни към 12.08.2026 година. Таблица 3. Износ, внос и търговско салдо на България по групи страни и основни партньори[1] от трети страни през периода януари - юни 2025[2] и 2026[2] година Страни, територии и групи страни Износ - FOB 2025 Износ - FOB 2026 Износ - FOB изменение спрямо същия период на предходната година Внос - CIF 2025 Внос - CIF 2026 Внос - CIF изменение спрямо същия период на предходната година Търговско салдо - FOB/CIF 2025 Търговско салдо - FOB/CIF 2026 млн. евро* млн. евро % млн. евро млн. евро % млн. евро млн. евро Трети страни - общо 7 572.9 7 961.0 5.1 10 720.4 13 480.1 25.7 -3 147.5 -5 519.1 ОНД[3] 470.2 563.0 19.7 695.2 877.9 26.3 -225.0 -314.9 в това число: Казахстан 42.1 46.0 9.3 458.1 636.3 38.9 -416.0 -590.3 Руска федерация 201.7 246.4 22.2 172.1 119.1 -30.8 29.6 127.3 ОИСР[4] 3 003.4 3 001.1 -0.1 4 235.3 5 529.8 30.6 -1 231.9 -2 528.7 в това число: Израел 77.2 85.2 10.4 42.3 38.9 -8.0 34.9 46.3 Канада 103.4 72.4 -30.0 175.3 47.0 -73.2 -71.9 25.4 Обединено кралство[5] 291.9 394.0 35.0 199.9 202.2 1.2 92.0 191.8 Република Корея 36.5 52.3 43.3 81.0 94.1 16.2 -44.5 -41.8 Съединени американски щати 523.5 457.7 -12.6 430.1 392.2 -8.8 93.4 65.5 Турция 1 601.0 1 478.4 -7.7 2 854.2 3 907.5 36.9 -1 253.2 -2 429.1 Чили 12.5 32.3 158.4 50.0 335.7 571.4 -37.5 -303.4 Япония 39.8 53.9 35.4 82.1 83.7 1.9 -42.3 -29.8 ЕАСТ[6] 222.8 254.4 14.2 242.0 376.8 55.7 -19.2 -122.4 в това число: Норвегия 51.1 56.6 10.8 24.1 160.8 567.2 27.0 -104.2 Швейцария 170.0 194.8 14.6 215.8 212.3 -1.6 -45.8 -17.5 Страни, невключени в горните групировки: Aлбания 64.8 56.0 -13.6 29.1 29.3 0.7 35.7 26.7 Алжир 360.9 189.9 -47.4 7.0 38.1 444.3 353.9 151.8 Босна и Херцеговина 50.7 69.7 37.5 18.6 25.0 34.4 32.1 44.7 Бразилия 19.9 33.4 67.8 216.3 424.3 96.2 -196.4 -390.9 Виетнам 16.1 18.4 14.3 114.7 88.9 -22.5 -98.6 -70.5 Гибралтар 154.5 158.1 2.3 0.0 0.0 x 154.5 158.1 Грузия 180.5 156.9 -13.1 164.7 210.7 27.9 15.8 -53.8 Египет 123.4 223.4 81.0 296.1 133.1 -55.0 -172.7 90.3 Индия 99.9 182.2 82.4 115.5 162.6 40.8 -15.6 19.6 Индонезия 18.3 68.7 275.4 29.3 64.7 120.8 -11.0 4.0 Иран, ислямска република 48.6 36.1 -25.7 37.4 16.2 -56.7 11.2 19.9 Китай 319.1 494.5 55.0 1 597.6 2 630.9 64.7 -1 278.5 -2 136.4 Либия 53.2 86.1 61.8 50.2 173.8 246.2 3.0 -87.7 Мароко 133.4 71.3 -46.6 79.8 94.7 18.7 53.6 -23.4 Намибия 3.3 2.6 -21.2 5.3 0.0 -100.0 -2.0 2.6 Обединени арабски емирства 90.8 78.1 -14.0 32.5 29.1 -10.5 58.3 49.0 Перу 11.8 16.0 35.6 103.3 151.0 46.2 -91.5 -135.0 Република Северна Македония 402.5 288.3 -28.4 279.9 320.7 14.6 122.6 -32.4 Република Южна Африка 44.7 27.8 -37.8 14.0 37.3 166.4 30.7 -9.5 Сингапур 25.3 51.8 104.7 14.8 25.0 68.9 10.5 26.8 Сърбия 418.4 477.4 14.1 600.0 521.0 -13.2 -181.6 -43.6 Тайван[7] 14.6 27.5 88.4 53.2 45.7 -14.1 -38.6 -18.2 Тунис 90.4 81.2 -10.2 14.0 31.7 126.4 76.4 49.5 Украйна 273.2 265.6 -2.8 532.7 494.2 -7.2 -259.5 -228.6 [1] Страна партньор е тази, от/за която стоките са получени/изпратени. [2] Предварителни данни към 12.08.2026 година. [3] ОНД включва: Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Република Молдова, Руска федерация, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. [4] ОИСР включва: Австралия, Американски Вирджински острови, Израел, Исландия, Канада, Колумбия, Коста Рика, Мексико, Нова Зеландия, Норвегия, Обединено кралство, Република Корея, САЩ, Турция, Чили, Швейцария и Япония. [5] Обединеното кралство включва: Северна Ирландия, Великобритания, Англо-нормандски острови и остров Ман. [6] ЕАСТ включва: Норвегия, Швейцария, Исландия и Лихтенщайн. [7] Отделна митническа територия Тайван, Пенгу, Кинмен и Матцу. „0“ - величина, по-малка от половината на употребената единица мярка. „x“ - поради естеството на данните не може да има случай. * Поради превалутиране и закръгляване е възможно някои суми да се различават от сбора на съставните им стойности. Таблица 4. Износ, внос и търговско салдо на България с трети страни по сектори на Стандартната външнотърговска класификация (SITC, рев. 4) през периода януари - юни 2025[1] и 2026[1] година Сектори на SITC Износ - FOB 2025 Износ - FOB 2026 Износ - FOB изменение спрям... Wed, 12 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/278880/turgoviya-sus-stoki-s-treti-strani-ekstrastat-predvaritelni-danni-yuni-2026godina https://presscenters.com/News/278881/vutreshnoobshtnostna-turgoviya-sus-stoki-intrastat-i-stokoobmen-na-r-bulgariya-predvaritelni-danni-m Свали През периода януари - май 2026 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 9.2% в сравнение със същия период на 2025 г. и е на стойност 12 306.2 млн. евро (виж табл. 1 и 2 от приложението). Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 68.1% от износа за държавите - членки на ЕС (виж табл. 3 от приложението). При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (40,6%) (виж табл. 4 от приложението). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (22.7%). През май 2026 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 11.9% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 2 452.0 млн. евро. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - май 2026 г. се увеличава с 5.6% в сравнение със същия период на 2025 г. и е на стойност 13 142.4 млн. евро (по цени CIF)[2] (виж табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Гърция, Италия и Нидерландия (виж табл. 3 от приложението). При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (8.9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (12.2%). През май 2026 г. вносът на стоки в България от ЕС се увеличава с 6.1% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 2 552.5 млн. евро. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - май 2026 г. е отрицателно и е на стойност 836.2 млн. евро (виж табл. 1 и табл. 3 от приложението). [1] Изменение в стойностния обем по текущи цени. [2] Вносът по цени FOB се изчислява от БНБ (http://bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StForeignTrade/StFTImports/index.htm?toLang=_BG). Приложение Таблица 1. Износ, внос и търговско салдо на България през периода януари - май 2025[1] и 2026[1] г. по месеци (Млн. евро*) Месеци/ Периоди Износ - FOB общо Износ - FOB ЕС Износ - FOB трети страни Внос - CIF[2] общо Внос - CIF[2] ЕС Внос - CIF[2] трети страни Търговско салдо - FOB/CIF общо Търговско салдо - FOB/CIF ЕС Търговско салдо - FOB/CIF трети страни I.2025 3 375.4 2 262.5 1 112.9 4 367.7 2 425.8 1 941.9 -992.3 -163.3 -829.0 II.2025 3 543.0 2 227.9 1 315.1 4 027.1 2 440.4 1 586.7 -484.1 -212.5 -271.6 III.2025 3 655.9 2 348.7 1 307.2 4 654.6 2 641.2 2 013.4 -998.7 -292.5 -706.2 I - III.2025 10 574.3 6 839.1 3 735.2 13 049.4 7 507.4 5 542.0 -2 475.1 -668.3 -1 806.8 IV.2025 3 491.0 2 240.6 1 250.4 4 419.1 2 538.2 1 880.9 -928.1 -297.6 -630.5 V.2025 3 449.0 2 191.3 1 257.7 3 981.7 2 405.5 1 576.2 -532.7 -214.2 -318.5 I - V.2025 17 514.3 11 271.0 6 243.3 21 450.2 12 451.1 8 999.1 -3 935.9 -1 180.1 -2 755.8 I.2026 3 439.4 2 313.5 1 125.9 4 375.9 2 328.0 2 047.9 -936.5 -14.5 -922.0 II.2026 3 579.2 2 336.8 1 242.4 4 372.1 2 531.8 1 840.3 -792.9 -195.0 -597.9 III.2026 4 107.9 2 709.1 1 398.8 5 530.5 3 156.2 2 374.3 -1 422.6 -447.1 -975.5 I - III.2026 11 126.5 7 359.4 3 767.1 14 278.5 8 016.0 6 262.5 -3 152.0 -656.6 -2 495.4 IV.2026 3 959.1 2 494.8 1 464.3 5 251.3 2 573.9 2 677.4 -1 292.2 -79.1 -1 213.1 V.2026 3 718.0 2 452.0 1 266.0 4 675.9 2 552.5 2 123.4 -957.9 -100.5 -857.4 I - V.2026 18 803.6 12 306.2 6 497.4 24 205.7 13 142.4 11 063.3 -5 402.1 -836.2 -4 565.9 [1] Предварителни данни към 12.08.2026 година. [2] Вносът по цени FOB се изчислява от БНБ (http://bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StForeignTrade/StFTImports/index.htm?toLang=_BG). * Поради превалутиране и закръгляване е възможно някои суми да се различават от сбора на съставните им стойности. Таблица 2. Изменение в стойностния обем на износа и вноса на България през периода януари - май 2026[1] г. спрямо същия период на предходната година (Проценти) Месеци/Периоди Износ - FOB общо Износ - FOB ЕС Износ - FOB трети страни Внос - CIF общо Внос - CIF ЕС Внос - CIF трети страни I 1.9 2.3 1.2 0.2 -4.0 5.5 II 1.0 4.9 -5.5 8.6 3.7 16.0 III 12.4 15.3 7.0 18.8 19.5 17.9 I - III 5.2 7.6 0.9 9.4 6.8 13.0 IV 13.4 11.3 17.1 18.8 1.4 42.3 V 7.8 11.9 0.7 17.4 6.1 34.7 I - V 7.4 9.2 4.1 12.8 5.6 22.9 [1] Предварителни данни към 12.08.2026 година. Таблица 3. Износ, внос и търговско салдо на България по страни партньори[1] от ЕС през периода януари - май 2025[2] и 2026[2] година Страни Износ - FOB 2025 Износ - FOB 2026 Износ - FOB изменение спрямо същия период на предходната година Внос - CIF 2025 Внос - CIF 2026 Внос - CIF изменение спрямо същия период на предходната година Търговско салдо - FOB/CIF 2025 Търговско салдо - FOB/CIF 2026 млн. евро* млн. евро % млн. евро млн. евро % млн. евро млн. евро ЕС - общо 11 271.0 12 306.2 9.2 12 451.1 13 142.4 5.6 -1 180.1 -836.2 Австрия 325.4 314.0 -3.5 497.6 510.0 2.5 -172.2 -196.0 Белгия 246.7 213.6 -13.4 452.3 389.8 -13.8 -205.6 -176.2 Германия 2 467.8 3 039.4 23.2 2 444.1 2 584.2 5.7 23.7 455.2 Гърция 1 139.6 996.3 -12.6 1 198.3 1 371.0 14.4 -58.7 -374.7 Дания 98.4 92.5 -6.0 94.1 106.5 13.2 4.3 -14.0 Естония 19.6 23.8 21.4 139.8 193.4 38.3 -120.2 -169.6 Ирландия 54.6 59.7 9.3 99.9 112.2 12.3 -45.3 -52.5 Испания 362.1 485.4 34.1 368.8 391.0 6.0 -6.7 94.4 Италия 1 213.3 1 589.1 31.0 1 090.4 1 192.6 9.4 122.9 396.5 Кипър 61.9 86.4 39.6 25.0 49.9 99.6 36.9 36.5 Латвия 24.8 29.6 19.4 18.8 20.1 6.9 6.0 9.5 Литва 48.0 54.9 14.4 56.3 46.4 -17.6 -8.3 8.5 Люксембург 5.6 4.1 -26.8 15.3 20.8 35.9 -9.7 -16.7 Малта 7.7 12.7 64.9 3.5 6.5 85.7 4.2 6.2 Нидерландия 352.0 311.4 -11.5 770.4 837.8 8.7 -418.4 -526.4 Полша 476.6 545.7 14.5 797.1 816.5 2.4 -320.5 -270.8 Португалия 50.2 54.6 8.8 50.6 38.6 -23.7 -0.4 16.0 Румъния 1 916.7 2 129.9 11.1 1 727.8 1 738.1 0.6 188.9 391.8 Словакия 177.3 204.0 15.1 267.6 247.3 -7.6 -90.3 -43.3 Словения 74.2 102.5 38.1 260.5 239.4 -8.1 -186.3 -136.9 Унгария 253.6 307.0 21.1 738.4 799.3 8.2 -484.8 -492.3 Финландия 36.1 35.6 -1.4 54.3 43.8 -19.3 -18.2 -8.2 Франция 554.3 621.2 12.1 486.9 481.8 -1.0 67.4 139.4 Хърватия 124.0 159.0 28.2 74.9 74.5 -0.5 49.1 84.5 Чехия 342.9 388.4 13.3 503.2 549.1 9.1 -160.3 -160.7 Швеция 167.5 190.1 13.5 110.9 119.0 7.3 56.6 71.1 Неуточнени 670.1 255.3 -61.9 104.3 162.8 56.1 565.8 92.5 [1] Страна партньор е тази, от/за която стоките са изпратени/получени. [2] Предварителни данни към 12.08.2026 година. * Поради превалутиране и закръгляване е възможно някои суми да се различават от сбора на съставните им стойности. Таблица 4. Износ, внос и търговско салдо на България по сектори на Стандартната външнотърговска класификация (SITC, рев. 4) през периода януари - май 2025[1] и 2026[1] година Сектори на SITC Износ - FOB 2025 Износ - FOB 2026 Износ - FOB изменение спрямо същия период на предходната година Внос - CIF 2025 Внос - CIF 2026 Внос - CIF изменение спрямо същия период на предходната година Търговско салдо - FOB/CIF 2025 Търговско салдо - FOB/CIF 2026 млн. евро* млн. евро % млн. евро млн. евро % млн. евро млн. евро ЕС - общо 11 271.0 12 306.2 9.2 12 451.1 13 142.4 5.6 -1 180.1 -836.2 Храни и живи животни 1 209.2 1 266.7 4.8 1 478.3 1 494.7 1.1 -269.1 -228.0 Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн 101.9 106.9 4.9 365.3 349.8 -4.2 -263.4 -242.9 Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата) 648.3 734.9 13.4 516.9 496.9 -3.9 131.4 238.0 Минерални горива, масла и подобни продукти 715.6 1 006.2 40.6 1 026.3 988.5 -3.7 -310.7 17.7 Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход 147.7 181.9 23.2 98.1 86.1 -12.2 49.6 95.8 Химични вещества и продукти 1 133.8 1 258.4 11.0 2 054.7 2 170.2 5.6 -920.9 -911.8 Артикули, класифицирани главно според вида на материала 2 385.5 3 338.8 40.0 1 513.5 1 546.7 2.2 872.0 1 792.1 Машини, оборудване и превозни средства 2 911.5 2 845.0 -2.3 4 049.8 4 411.2 8.9 -1 138.3 -1 566.2 Разнообразни готови продукти, н.д. 2 004.6 1 550.3 -22.7 1 171.0 1 196.7 2.2 833.6 353.6 Стоки и сделки, н.д. 12.9 17.1 32.6 177.2 401.6 126.6 -164.3 -384.5 [1] Предварителни данни към 12.08.2026 година. * Поради превалутиране и закръгляване е възможно някои суми да се различават от сбора на съставните им стойности. Методологични бележки Законодателна рамка Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година за европейската бизнес статистика (включително за вътресъюзната търговия със стоки). Регламент (ЕС) за изпълнение № 2020/1197 на Комисията от 30 юли 2020 година за установяване на технически спецификации и правила по силата на Регламент на Европейския парламент и на Съвета № 2019/2152 за европейска бизнес статистика. Делегиран Регламент (ЕС) 2021/1704 на Комисията от 14 юли 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета чрез допълнително уточняване на подробности за статистическата информация, която трябва да се предоставя от данъчните и митническите органи и за изменение на приложения V и VI към него (текст от значение за ЕИП). Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1225 на Комисията от 27 юли 2021 година за определяне на правилата за обмена на данни съгласно Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1197 на Комисията по отношение на държавата членка на извънсъюзен износ и задълженията на отчетните единици. Закон за статистиката на вътресъюзната търговия със стоки в сила от 1.07.2012 г., изм. и доп., бр. 61 от 02.08.2022 година. Обхват и основна терминология Външната търговия със стоки обхваща търговията с трети страни (Екстрастат) и със страните - членки на ЕС (Интрастат), като детайлната статистическа информация се събира на ниво стоков код (8 знака) на Комбинираната номенклатура. Вносът включва всички стоки, които влизат на статистическата територия* на Република България от други страни и са предназначени за потребление в страната, за преработка в страната, с цел да бъдат изнесени в друга страна след преработката, а също и внос на стоки след преработка извън страната. Износът включ... Wed, 12 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/278881/vutreshnoobshtnostna-turgoviya-sus-stoki-intrastat-i-stokoobmen-na-r-bulgariya-predvaritelni-danni-m https://presscenters.com/News/278882/sistema-na-zdravni-smetki-2024godina Свали Общо текущите разходи за здраве през 2024 г. са 17 494.6 млн. лв., като 11 277.6 млн. лв. от тях (64.5%) са на правителствени и задължителни контрибутивни схеми (министерства и ведомства, общини, НЗОК, НОИ). Разходите на домакинствата се оценяват на 5 967.5 млн. лв., или 34.1% от общо текущите разходи за здраве. Делът на схемите за доброволни плащания на здравни услуги (доброволно здравно осигуряване, НТООД, трудова медицина) е 1.4%. Националният статистически институт публикува данни от изследването „Система на здравни сметки“ за 2024 година. Изследването се провежда в изпълнение на Регламент (ЕС) 2021/1901 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) 1338/2008 по отношение на статистиката за разходите и финансирането на здравното обслужване. Системата на здравни сметки осигурява статистическа информация за разходите за здраве по видове изпълнители на медицински услуги; по функции според целите на медицинските дейности (терапевтична грижа, рехабилитация, клинична лаборатория, санитарен транспорт и др.) и според финансовите източници. Целта е да се оценят всички разходи - както публичните, така и разходите на домакинствата, на нетърговските организации (фондации, сдружения), на частните здравноосигурителни фондове (застрахователи), на предприятията за дейности по трудова медицина. При анализа на данните трябва да се има предвид, че в обхвата на изследването се включват всички институционални и аналитични статистически единици, които имат функции в съответствие с класификацията на функциите, независимо от това дали са единици на сектор „Здравеопазване” като икономически дейности в статистическата практика. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Здравеопазване Wed, 12 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/278882/sistema-na-zdravni-smetki-2024godina https://presscenters.com/News/278793/indeksi-na-promishlenoto-proizvodstvo-yuni-2026godina Свали Индексът на промишленото производство през юни 2026 г. се повишава с 0.4% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. В сравнение с юни 2025 г. е регистрирано намаление с 2.5% на календарно изгладения индекс на промишленото производство. Месечни изменения През юни 2026 г. спрямо май 2026 г. повишение е регистрирано в преработващата промишленост - с 1.6%, докато в добивната промишленост и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление, съответно с 10.8 и с 2.7%. В преработващата промишленост по-съществен ръст е регистриран при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 40.3%, и при производството на метални изделия, без машини и oборудване - с 15.7%. Намаление е отчетено при производството на превозни средства, без автомобили - със 7.4%, при производството на лекарствени вещества и продукти - със 7.0%, производството на облекло - с 6.5%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 6.1%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.0%. Годишни изменения На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - с 49.1%, докато нарастване се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10.0% и в преработващата промишленост - с 1.3%. В преработващата промишленост значителен ръст спрямо юни 2025 г. е регистриран при: производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 39.3%, производството на електрически съоръжения - с 19.6%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 19.2%. По-съществен спад е отчетен при обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 30.5%, и при производството на облекло - с 18.7%. Методологични бележки Месечните индекси на промишленото производство се изчисляват съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика. Във връзка с членството на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. Националният статистически институт (НСИ) е задължен да произвежда и публикува Индекси на оборота на международния пазар за и извън еврозоната. Това е валидно за всички държави членки на еврозоната. Месечните индекси на производството измерват измененията в произведената продукция на промишлените предприятия. Тази информация е подходяща за проследяване на текущото икономическо развитие и за краткосрочни прогнози. Индексите не измерват действителното равнище на производството, а оценяват средното изменение на производството между два времеви периода. За оценката на индексите се извършва представително наблюдение на предприятията от промишлеността, като извадката обхваща предприятия, чийто годишен оборот надхвърля 97% от оборота на цялата промишленост. Индексите на промишленото производство се изчисляват при постоянна база чрез претегляне със структурата на добавената стойност по факторни разходи. Сезонното изглаждане е статистически метод за отстраняване на сезонния компонент на времевия ред. Календарното изглаждане представлява отстраняване на вариациите в месечните данни, дължащи се на различния брой календарни и работни дни в месеците, на националните празници, както и на наличието на екстремни стойности (например наличието на повече неработни дни през май може да допринесе до спад на производството в някои дейности). Приложение Таблица 1 Изменение на индексите на промишленото производство спрямо предходния месец (Проценти) Икономически дейности Код по КИД - 2008 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026* Промишленост - общо B_TO_E36 -3.6 1.6 5.2 -4.6 -0.5 0.4 Добивна промишленост B -18.8 -5.8 -2.0 -9.2 1.1 -10.8 Добив на въглища B05 .. .. .. .. .. .. Добив на нефт и природен газ B06 .. .. .. .. .. .. Добив на метални руди B07 -13.5 -14.7 -2.8 -10.7 -1.9 -21.8 Добив на неметални материали и суровини B08 -2.8 -0.5 7.5 -1.8 -5.1 -7.3 Спомагателни дейности в добива B09 .. .. .. .. .. .. Преработваща промишленост C -4.3 4.2 2.1 -3.9 -1.1 1.6 Производство на хранителни продукти C10 -3.6 1.4 8.9 -2.3 -3.0 0.3 Производство на напитки C11 -5.4 4.5 -2.4 -5.9 2.0 4.0 Производство на тютюневи изделия C12 12.0 -4.5 -5.7 0.4 3.5 3.0 Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло C13 -12.5 17.7 -8.5 6.0 -9.6 2.9 Производство на облекло C14 -1.4 -0.8 -6.7 7.5 -4.9 -6.5 Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм C15 -30.4 8.8 -3.3 2.0 -3.3 -0.1 Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели C16 3.3 -12.7 11.5 -6.7 6.5 -6.0 Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон C17 3.7 1.2 4.2 -2.1 -5.1 1.7 Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители C18 -3.7 5.0 -1.1 8.3 -7.5 0.0 Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти C19 .. .. .. .. .. .. Производство на химични продукти C20 4.6 -1.4 0.2 1.5 -5.4 -3.5 Производство на лекарствени вещества и продукти C21 7.8 5.9 7.3 -5.1 -0.4 -7.0 Производство на изделия от каучук и пластмаси C22 5.8 1.2 0.6 0.3 1.9 -6.1 Производство на изделия от други неметални минерални суровини C23 -5.7 1.8 4.1 2.1 2.7 -0.2 Производство на основни метали C24 12.4 3.4 -5.9 -2.9 0.9 1.4 Производство на метални изделия, без машини и оборудване C25 -0.5 1.8 -8.1 -17.4 -7.4 15.7 Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти C26 -17.5 1.8 23.1 -20.5 -2.5 40.3 Производство на електрически съоръжения C27 -39.8 9.1 10.5 0.9 7.2 -4.2 Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение C28 -7.1 0.7 6.0 -4.1 1.6 10.4 Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета C29 -10.2 0.6 3.1 -2.0 -4.2 9.0 Производство на превозни средства, без автомобили C30 -7.7 4.6 -7.8 13.6 6.8 -7.4 Производство на мебели C31 0.3 1.1 -3.7 3.0 -1.9 2.2 Производство, некласифицирано другаде C32 -20.5 12.6 -6.7 4.3 -5.5 -3.2 Ремонт и инсталиране на машини и оборудване C33 -1.1 1.8 12.5 -3.6 -3.8 3.2 Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ D 0.7 -7.9 15.7 4.2 7.0 -2.7 Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ D35 0.7 -7.9 15.7 4.2 7.0 -2.7 Сезонно изгладени данни. * Предварителни данни. „..“ - конфиденциални данни. Таблица 2 Изменение на индексите на промишленото производство спрямо съответния месец на предходната година (Проценти) Икономически дейности Код по КИД - 2008 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026* Промишленост - общо B_TO_E36 -9.9 -8.7 4.7 -3.8 -5.3 -2.5 Добивна промишленост B -23.4 -23.2 -27.3 -33.6 -33.1 -49.1 Добив на въглища B05 .. .. .. .. .. .. Добив на нефт и природен газ B06 .. .. .. .. .. .. Добив на метални руди B07 -18.3 -22.0 -29.9 -38.9 -37.3 -55.2 Добив на неметални материали и суровини B08 -10.7 12.7 13.2 4.6 1.3 -4.6 Спомагателни дейности в добива B09 .. .. .. .. .. .. Преработваща промишленост C -7.0 0.0 3.9 -0.3 -4.5 1.3 Производство на хранителни продукти C10 -9.9 -0.3 8.2 3.9 -4.0 4.6 Производство на напитки C11 -5.9 0.8 1.8 -6.8 -4.4 2.2 Производство на тютюневи изделия C12 66.6 47.3 22.3 3.4 12.7 17.8 Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло C13 -18.7 -3.8 -11.4 -5.8 -13.7 -2.1 Производство на облекло C14 -5.1 -5.9 -10.3 -4.2 -4.5 -18.7 Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм C15 -33.3 -23.1 -25.1 -32.0 -33.2 -30.5 Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели C16 -2.5 -15.3 -1.3 -7.4 4.9 -2.4 Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон C17 -2.3 -4.9 2.4 0.6 -2.3 1.3 Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители C18 -8.4 0.4 -6.3 6.9 -4.4 -5.7 Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти C19 .. .. .. .. .. .. Производство на химични продукти C20 -1.4 0.5 1.8 5.6 -7.7 -1.8 Производство на лекарствени вещества и продукти C21 2.5 19.9 21.0 20.7 14.9 -8.8 Производство на изделия от каучук и пластмаси C22 1.3 3.5 3.6 1.7 8.7 -2.6 Производство на изделия от други неметални минерални суровини C23 -18.1 -4.1 -4.0 6.7 -0.9 1.3 Производство на основни метали C24 13.8 15.2 5.3 4.9 4.6 10.7 Производство на метални изделия, без машини и оборудване C25 -15.0 5.5 -14.6 -25.9 -34.0 -7.0 Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти C26 14.9 0.2 14.2 6.3 -2.9 39.3 Производство на електрически съоръжения C27 -7.1 6.3 16.9 8.0 23.5 19.6 Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение C28 1.6 -2.6 2.7 4.2 3.4 19.2 Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета C29 -17.8 -15.8 -15.7 -15.6 -23.8 -9.6 Производство на превозни средства, без автомобили C30 -23.3 -31.6 -13.8 -16.7 -0.7 -3.9 Производство на мебели C31 16.2 8.4 -9.5 6.8 -3.6 9.8 Производство, некласифицирано другаде C32 -4.9 -10.0 -1.4 -11.1 -15.8 -6.4 Ремонт и инсталиране на машини и оборудване C33 -16.9 -0.6 18.0 7.5 12.7 -0.2 Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ D -18.5 -36.6 35.7 -10.3 8.1 10.0 Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ D35 -18.5 -36.6 35.7 -10.3 8.1 10.0 Календарно изгладени данни. * Предварителни данни. „..“ - конфиденциални данни. Таблица 3 Индекси на промишленото производство (сезонно изгладени, 2021 = 100) Код по КИД - 2008 VI.2025 VII.2025 VІІІ.2025 ІX.2025 X.2025 XI.2025 ХІІ.2025 І.2026 ІІ.2026 ІІІ.2026 ІV.2026 V.2026 VI.2026* B_TO_E36 91.6 91.6 91.9 94.5 92.3 91.0 90.9 87.6 89.0 93.7 89.4 88.9 89.3 B 97.3 86.4 93.9 89.9 78.2 96.1 81.9 66.5 62.6 61.4 55.7 56.4 50.3 B05 .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. B06 .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. B07 105.0 101.3 105.2 108.7 102.8 111.3 97.5 84.3 71.9 69.9 62.5 61.3 47.9 B08 73.5 76.6 79.5 76.5 71.1 74.6 79.1 76.9 76.5 82.3 80.9 76.8 71.2 B09 .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. C 99.2 101.1 101.7 103.9 100.3 101.8 102.0 97.6 101.7 103.8 99.8 98.7 100.3 C10 88.8 89.9 89.6 85.2 84.5 90.1 90.0 86.8 ... Mon, 10 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/278793/indeksi-na-promishlenoto-proizvodstvo-yuni-2026godina https://presscenters.com/News/278794/indeksi-na-stroitelnata-produkciya-yuni-2026godina Свали През юни 2026 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се повишава с 0.9% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Календарно изгладените данни показват увеличение с 4.4% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2025 година. Месечни изменения През юни 2026 г. се наблюдава увеличение спрямо предходния месец при продукцията от строителство на сгради - с 2.4%, и при специализираните строителни дейности - с 0.2%. Понижение от 0.5% е отчетено при продукцията от строителството на съоръжения. Годишни изменения През юни 2026 г. в сравнение със същия месец на 2025 г. е регистрирано нарастване с 11.9% при продукцията от строителство на сгради и с 3.6% при строителството на съоръжения. Намаление е отчетено при специализираните строителни дейности - с 3.1%. Методологични бележки Месечните индекси показват краткосрочните изменения на строителната продукция между два сравнявани периода. Тази информация може да се използва за анализ на текущото състояние на строителството в страната, както и за краткосрочни прогнози за бъдещото му развитие. За изчисляване на индексите се използва получената информация от провежданото месечно извадково наблюдение на строителни предприятия за отработеното време в строителството, чиято продукция надхвърля 75% от общата строителна продукция в страната. Индексите на строителната продукция са изчислени при база 2021 = 100. От 2024 г. данните се предоставят съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 2019/2152 и Регламент (ЕС) № 2020/1197. Сезонното изглаждане е статистически метод за отстраняване на сезонния компонент на времевия ред. Календарното изглаждане представлява отстраняване на вариациите в месечните данни, дължащи се на различния брой календарни и работни дни в месеците, на националните празници, както и на наличието на екстремни стойности (например наличието на повече неработни дни през септември може да допринесе за спад на производството в някои дейности). Приложение Таблица 1 Изменение на индексите на строителната продукция спрямо предходния месец (сезонно изгладени, 2021 = 100) (Проценти) Показатели I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026 Строителство - общо -1.8 4.0 -0.2 -0.1 -1.9 0.9 Строителство на сгради 1.4 3.0 -0.1 -0.6 -0.7 2.4 Строителство на съоръжения -1.6 3.2 -1.6 0.8 -0.6 -0.5 Специализирани строителни дейности -5.5 5.9 0.7 0.0 -4.4 0.2 Таблица 2 Изменение на индексите на строителната продукция спрямо съответния месец на предходната година (календарно изгладени, 2021 = 100) (Проценти) Показатели I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026 Строителство - общо 2.8 9.7 6.5 6.9 4.0 4.4 Строителство на сгради 7.7 16.9 12.8 12.3 9.6 11.9 Строителство на съоръжения 1.4 7.4 2.9 5.0 3.6 3.6 Специализирани строителни дейности -1.6 3.8 2.3 2.4 -1.7 -3.1 Таблица 3 Индекси на строителната продукция (сезонно изгладени, 2021 = 100) Показатели VI.2025 VII.2025 VIII.2025 IX.2025 X.2025 XI.2025 XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026 Строителство - общо 109.8 109.6 111.6 111.2 110.1 111.3 114.3 112.3 116.8 116.6 116.5 114.2 115.2 Строителство на сгради 107.3 107.6 108.7 110.1 110.1 110.1 113.9 115.4 118.9 118.9 118.1 117.3 120.1 Строителство на съоръжения 101.0 99.7 101.5 104.1 102.3 105.3 105.1 103.5 106.7 105.0 105.8 105.2 104.6 Специализирани строителни дейности 120.9 121.0 124.0 119.0 117.1 118.2 123.0 116.3 123.1 124.0 124.0 118.5 118.7 Таблица 4 Индекси на строителната продукция (календарно изгладени, 2021 = 100) Показатели VI.2025 VII.2025 VIII.2025 IX.2025 X.2025 XI.2025 XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026 Строителство - общо 114.8 115.0 114.2 106.6 116.6 113.1 103.5 109.5 113.2 122.6 115.5 111.1 119.9 Строителство на сгради 111.5 111.9 110.6 105.1 116.5 110.4 104.4 114.1 116.2 124.9 117.6 114.5 124.8 Строителство на съоръжения 105.5 104.5 105.1 100.6 109.3 110.1 95.1 98.3 101.8 109.8 104.0 101.8 109.2 Специализирани строителни дейности 127.3 128.1 126.7 113.8 123.2 119.1 109.9 113.8 119.7 131.2 123.2 115.2 123.3 Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Индекси на строителната продукция Mon, 10 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/278794/indeksi-na-stroitelnata-produkciya-yuni-2026godina https://presscenters.com/News/278725/indeksi-na-oborota-v-razdel-turgoviya-na-drebno-bez-turgoviyata-s-avtomobili-i-motocikleti-po-supost Свали През юни[1] 2026 г. индексът на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени се увеличава с 0.5% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Търговският оборот нараства със 7.1% спрямо юни 2025 г. според календарно изгладените данни. [1] Данните за юни 2026 г. са предварителни. Месечни изменения През юни 2026 г., в сравнение с предходния месец, е отчетено увеличение на оборота при „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 1.5%, докато при „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ и „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ се наблюдава намаление, съответно с 5.1 и 0.2%. В групата „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ по-значително повишение е регистрирано при „Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет“ - с 6.0% и при „Търговия с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности“ - с 4.7%. Годишни изменения През юни 2026 г., в сравнение със същия месец на 2025 г., се наблюдава нарастване на оборота при всички големи групи: „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 9.9%, „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ - с 4.1% и „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 3.1%. В групата „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ ръст е регистриран при всички подгрупи, като по-съществен е отчетен при „Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет“ - с 26.4% и при „Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия“ - с 22.5%. Методологични бележки Месечните индекси на оборота отразяват краткосрочните изменения в стойността на показателя между два сравнявани периода по съпоставими цени. Информацията може да бъде използвана за оценка на текущото състояние и тенденциите в развитието на търговския сектор, а също и за краткосрочни прогнози. За изчисляването на индексите се извършва наблюдение на търговските предприятия, като се използва представителна извадка, формираща около 70% от годишните приходи на наблюдаваната съвкупност. Месечните индекси на оборота се изчисляват съгласно Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година за европейската бизнес статистика и за отмяна на 10 правни акта в областта на бизнес статистиката при база 2021 година. Сезонното изглаждане е статистически метод за отстраняване на сезонния компонент на времевия ред. Календарното изглаждане представлява отстраняване на вариациите в месечните данни, дължащи се на различния брой календарни и работни дни в месеците, на националните празници, както и на наличието на екстремни стойности (например наличието на повече неработни дни през месец май може да допринесе за спад в търговията). Приложение Таблица 1 Изменение на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени спрямо предходния месец (Проценти) Икономически дейности I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026 Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети -0.4 2.2 1.3 -1.0 0.7 0.5 Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 2.0 2.2 -0.5 -0.1 1.3 -0.2 Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 2.6 2.3 -0.7 0.0 1.3 -0.3 Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия -2.0 0.8 0.5 -0.7 -0.2 0.2 Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали -1.5 1.8 2.1 -1.7 0.4 1.5 в това число: Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки -4.1 1.4 0.9 1.7 3.2 1.0 Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия 7.1 -1.0 3.6 -0.8 4.0 0.8 Търговия на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита -1.7 0.7 1.9 -0.3 -0.6 0.4 Търговия на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки -1.1 3.4 1.7 -5.4 -0.7 2.0 Търговия на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности -8.6 3.6 2.7 -3.0 -1.3 4.7 Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет -5.9 1.1 0.7 -0.3 0.7 6.0 Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали -3.9 1.9 10.1 -3.8 0.6 -5.1 Таблица 2 Изменение на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени спрямо съответния месец на предходната година (Проценти) Икономически дейности I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026 Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети 4.2 7.3 12.4 7.4 7.9 7.1 Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 0.1 5.3 3.6 2.7 4.7 4.1 Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 0.6 6.2 4.3 3.6 5.9 4.8 Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия -3.4 -1.1 -1.0 -2.6 -2.9 -1.0 Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали 8.3 10.5 16.4 10.1 8.3 9.9 в това число: Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки 1.8 4.7 4.0 6.4 10.2 10.6 Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия 19.8 17.1 22.4 20.3 23.0 22.5 Търговия на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита 15.2 13.8 17.1 14.4 11.2 9.0 Търговия на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки 10.5 16.9 24.4 8.9 4.0 8.0 Търговия на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности -2.7 -3.2 9.1 -0.2 -2.5 1.0 Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет 13.1 23.7 24.1 21.0 19.1 26.4 Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали -1.5 0.4 18.6 8.6 13.7 3.1 Таблица 3 Индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени (сезонно изгладени данни, 2021 = 100) Икономически дейности VI.2025 VII.2025 VIII.2025 IX.2025 X.2025 XI.2025 XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026 Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети 120.6 121.0 121.1 122.2 123.4 123.1 125.0 124.5 127.3 128.9 127.6 128.5 129.1 Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 105.8 107.4 106.2 106.8 107.3 106.6 104.9 107.0 109.4 108.9 108.8 110.2 110.0 Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 106.6 108.6 107.4 107.4 107.8 107.4 105.4 108.2 110.8 110.1 110.2 111.7 111.5 Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 100.5 99.8 98.3 103.0 103.9 101.8 101.8 99.8 100.6 101.1 100.4 100.2 100.4 Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали 128.5 130.1 129.7 131.8 133.9 133.9 137.9 135.9 138.4 141.3 138.9 139.5 141.6 в това число: Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки 138.9 138.0 139.1 139.1 138.9 139.8 144.4 138.5 140.4 141.7 144.1 148.7 150.2 Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия 157.3 161.9 168.1 163.6 174.8 163.1 168.1 180.0 178.2 184.6 183.1 190.5 192.1 Търговия на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита 130.8 131.7 133.2 135.1 137.5 140.3 145.0 142.6 143.6 146.4 146.0 145.1 145.7 Търговия на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки 117.6 123.8 116.4 122.9 128.7 128.6 129.2 127.8 132.2 134.4 127.1 126.2 128.7 Търговия на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности 131.0 131.9 129.1 135.6 133.6 128.8 134.9 123.3 127.8 131.3 127.3 125.6 131.5 Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет 123.3 126.4 124.1 125.8 127.8 125.9 151.4 142.5 144.0 145.0 144.5 145.5 154.3 Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали 129.4 127.3 129.1 128.7 130.8 133.7 136.4 131.1 133.6 147.1 141.5 142.3 135.0 Таблица 4 Индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени (календарно изгладени данни, 2021 = 100) Икономически дейности VI.2025 VII.2025 VIII.2025 ІX.2025 X.2025 XІ.2025 XІІ.2025 І.2026 ІІ.2026 IIІ.2026 IV.2026 V.2026 VI.2026 Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети 120.5 127.5 125.5 123.7 128.2 129.4 142.4 113.6 108.7 126.6 122.3 126.1 129.0 Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 105.6 112.7 114.0 106.4 109.2 104.5 118.6 99.1 97.4 106.9 105.7 109.8 109.9 Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 106.2 113.6 115.0 106.9 109.7 105.3 119.8 100.5 98.8 108.4 106.8 111.5 111.3 Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 102.3 106.7 107.7 103.4 105.9 99.6 111.1 90.1 88.0 97.4 98.6 99.4 101.3 Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали 127.7 133.1 128.6 134.0 141.4 147.9 162.8 123.4 115.9 136.8 131.4 134.6 140.4 в това число: Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки 142.3 146.7 152.9 145.7 141.2 141.0 166.8 117.1 114.9 136.9 136.3 150.9 157.4 Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия 160.6 157.4 161.6 187.9 186.0 176.1 206.9 151.8 135.5 183.5 169.8 194.5 196.7 Търговия на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита 133.2 139.8 133.9 136.4 147.8 168.0 170.8 119.6 109.7 129.8 138.5 139.6 145.2 Търговия на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки 116.6 126.6 115.5 123.1 134.1 135.4 148.0 114.7 114.8 135.6 120.8 119.8 125.9 Търговия на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности 126.1 130.2 127.0 129.9 ... Fri, 07 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/278725/indeksi-na-oborota-v-razdel-turgoviya-na-drebno-bez-turgoviyata-s-avtomobili-i-motocikleti-po-supost https://presscenters.com/News/278726/indeks-na-proizvodstvoto-v-uslugite-may-2026godina Свали През май 2026 г. общият индекс на производството в областта на Бизнес услугите[1] е без изменение спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Спрямо май 2025 г. е регистрирано увеличение с 8.1% на календарно изгладения индекс по предварителни данни. [1] Бизнес услугите включват следните сектори от КИД - 2008: H - Транспорт, складиране и пощи, I - Хотелиерство и ресторантьорство, J - Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения, L - Операции с недвижими имоти, M_STS - Професионални дейности и научни изследвания (специфична групировка съгласно Регламент (ЕС) 2019/2152), и N - Административни и спомагателни дейности. Месечни изменения През май 2026 г. увеличение спрямо предходния месец е отчетено в секторите: „Професионални дейности и научни изследвания“ - с 2.4%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 2.0%, и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 1.0%. Намаление се наблюдава в секторите: „Административни и спомагателни дейности“ - с 6.8%, „Операции с недвижими имоти“ - с 1.5%, и „Транспорт, складиране и пощи“ - с 0.3%. Годишни изменения На годишна база ръст на производството е регистриран в следните сектори: „Административни и спомагателни дейности“ - с 20.6%, „Професионални дейности и научни изследвания“ - с 15.4%, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 11.6%, „Транспорт, складиране и пощи“ - с 3.2%, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 1.7%. Намаление се наблюдава в сектор „Операции с недвижими имоти“ - с 11.6%. Методологични бележки Месечните индекси на производството в услугите се изчисляват и публикуват два месеца след отчетния период (М+2) в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика. Индексите на производството в областта на Бизнес услугите се изчисляват чрез дефлиране на индексите на оборота за всяка дейност със съответните индекси на цени на производител. Целта на производствения индекс е да измерва промените в обема на продукцията на месечни интервали. Индексите на производството се изчисляват при база 2021 година. Сезонното изглаждане е статистически метод за отстраняване на сезонния компонент на времевия ред. Календарното изглаждане представлява отстраняване на вариациите в месечните данни, дължащи се на различния брой календарни и работни дни в месеците, на националните празници, както и на наличието на екстремни стойности, например наличието на повече неработни дни през май може да допринесе до спад на производството в някои дейности. Приложение Таблица 1 Изменение на индексите на производството в услугите (спрямо предходния месец) - сезонно изгладени данни (Процент) Икономически дейности Код по КИД - 2008 XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026* Бизнес услуги HTNXK -3.2 -1.2 3.6 -0.4 2.0 0.0 Транспорт, складиране и пощи H -1.2 -0.2 3.9 0.7 -1.8 -0.3 Сухопътен транспорт H49 1.1 -2.2 1.7 0.1 2.3 0.6 Воден транспорт H50 20.1 -2.5 18.8 0.0 3.0 -4.9 Въздушен транспорт H51 -15.2 16.6 15.4 -8.3 -13.3 -6.8 Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта H52 -3.2 -0.8 4.1 4.7 -7.0 0.3 Пощенски и куриерски услуги H53 4.6 -1.4 0.9 5.0 2.4 -0.2 Хотелиерство и ресторантьорство I 2.7 0.0 -4.3 0.6 -0.7 2.0 Хотелиерство I55 6.6 1.2 -2.7 -0.1 -1.9 2.3 Ресторантьорство I56 -0.6 -0.9 -6.5 0.6 0.9 0.8 Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения J -1.9 -6.3 8.5 -2.4 1.2 1.0 Издателска дейност J58 14.4 -5.9 -3.2 -1.1 -3.3 7.1 Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика J59 -10.7 33.3 24.4 9.4 9.7 -7.2 Радио- и телевизионна дейност J60 15.2 13.5 -12.6 0.3 -8.7 2.7 Далекосъобщения J61 -3.6 -5.3 8.1 0.4 -7.1 8.0 Дейности в областта на информационните технологии J62 -2.9 -9.0 9.7 -5.5 6.6 -2.1 Информационни услуги J63 6.8 -5.0 7.0 1.0 3.3 -4.8 Операции с недвижими имоти L -1.4 14.8 4.7 4.7 -18.4 -1.5 Професионални дейности и научни изследвания (специфична групировка съгласно Регламент (ЕС) 2019/2152) M_STS -12.3 -0.4 1.3 -3.9 13.2 2.4 Юридически и счетоводни дейности M69 -6.1 16.4 3.0 -0.8 -7.0 0.4 Консултантски дейности в областта на управлението M702 2.9 20.6 -6.5 4.1 13.4 1.2 Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи M71 -27.4 -20.9 8.1 -20.8 54.3 -29.2 Рекламна дейност и проучване на пазари M73 4.5 10.6 2.3 0.9 -6.2 -0.2 Други професионални дейности M74 -6.3 -5.6 -4.6 7.2 9.0 57.4 Административни и спомагателни дейности N -2.5 -1.3 3.6 3.1 13.8 -6.8 Даване под наем и оперативен лизинг N77 -4.7 -5.4 11.6 2.7 -0.9 -12.7 Дейности по наемане и предоставяне на работна сила N78 -9.6 18.8 -0.9 1.8 3.4 -4.9 Туристическа агентска и операторска дейност, други дейности, свързани с пътувания и резервации N79 -1.0 7.1 1.6 -1.9 2.2 -1.9 Дейности по охрана и разследване N80 -1.9 -6.7 5.9 -5.0 25.2 -18.0 Дейности по обслужване на сгради и озеленяване N81 5.5 -9.1 -3.1 21.5 -3.0 -9.0 Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност N82 -0.2 -5.6 2.4 11.1 32.4 7.4 * Предварителни данни. Таблица 2 Изменение на индексите на производството в услугите (спрямо съответния месец на предходната година) - календарно изгладени данни (Процент) Икономически дейности Код по КИД - 2008 XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026* Бизнес услуги HTNXK 0.9 0.3 4.7 7.3 9.3 8.1 Транспорт, складиране и пощи H 0.6 -1.6 -3.9 6.9 3.3 3.2 Сухопътен транспорт H49 1.0 -1.1 0.8 2.8 6.4 5.3 Воден транспорт H50 -8.1 -4.4 26.6 22.8 20.6 12.5 Въздушен транспорт H51 0.1 41.0 68.2 27.4 11.1 -3.7 Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта H52 0.2 -6.6 -20.9 10.3 -6.7 -0.1 Пощенски и куриерски услуги H53 1.1 -8.3 -6.2 8.1 10.7 5.9 Хотелиерство и ресторантьорство I 6.1 5.6 -2.3 -0.6 -3.2 1.7 Хотелиерство I55 26.1 32.3 14.0 21.6 10.3 16.9 Ресторантьорство I56 -5.0 -10.0 -14.3 -13.7 -11.8 -7.3 Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения J 2.4 -4.0 12.2 10.5 8.6 11.6 Издателска дейност J58 8.8 -5.1 3.9 2.1 -8.4 -3.9 Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика J59 -24.1 -20.7 25.7 33.7 56.9 29.8 Радио- и телевизионна дейност J60 -0.3 8.7 3.0 11.1 -20.1 -13.4 Далекосъобщения J61 0.5 3.0 9.3 12.9 2.8 17.1 Дейности в областта на информационните технологии J62 5.2 -6.5 17.2 7.8 12.7 11.4 Информационни услуги J63 -0.9 -13.0 -0.9 14.2 7.9 -1.9 Операции с недвижими имоти L -22.1 6.3 2.6 13.3 -7.4 -11.6 Професионални дейности и научни изследвания (специфична групировка съгласно Регламент (ЕС) 2019/2152) M_STS 4.0 4.3 13.6 7.3 25.9 15.4 Юридически и счетоводни дейности M69 -1.4 9.0 20.6 15.5 10.6 3.8 Консултантски дейности в областта на управлението M702 -18.3 -6.3 -5.6 11.8 23.3 4.2 Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи M71 32.2 -6.8 21.8 -10.8 73.6 -7.9 Рекламна дейност и проучване на пазари M73 -6.3 12.0 22.9 20.6 2.2 7.1 Други професионални дейности M74 -8.4 17.0 5.4 8.0 15.8 72.5 Административни и спомагателни дейности N 4.7 0.0 4.7 4.8 26.4 20.6 Даване под наем и оперативен лизинг N77 23.0 1.9 10.0 11.2 22.1 6.9 Дейности по наемане и предоставяне на работна сила N78 -13.5 14.3 10.6 14.2 15.4 8.6 Туристическа агентска и операторска дейност, други дейности, свързани с пътувания и резервации N79 -22.8 -15.3 -7.3 -14.5 -6.4 -12.6 Дейности по охрана и разследване N80 4.4 -6.5 5.4 9.1 36.0 11.6 Дейности по обслужване на сгради и озеленяване N81 22.0 11.9 8.5 45.5 38.8 11.0 Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност N82 14.2 -0.9 -1.7 -12.7 36.4 74.6 * Предварителни данни. Таблица 3 Индекси на производството в услугите - сезонно изгладени данни (2021 = 100) Код по КИД - 2008 V.2025 VI.2025 VII.2025 VIII.2025 IX.2025 X.2025 XI.2025 XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026* HTNXK 119.5 120.6 121.2 120.4 121.8 125.8 128.8 124.7 123.2 127.7 127.2 129.7 129.7 H 112.3 112.1 109.5 110.5 111.9 113.2 114.8 113.4 113.2 117.6 118.5 116.3 116.0 H49 104.6 105.7 102.4 104.3 105.1 104.4 105.8 106.9 104.6 106.4 106.5 109.0 109.6 H50 142.2 154.0 159.5 147.7 133.1 112.5 117.1 140.6 137.1 162.9 163.0 167.9 159.6 H51 317.4 314.7 269.5 306.4 302.7 329.4 376.1 318.9 371.7 428.8 393.2 340.8 317.6 H52 105.0 102.6 104.2 101.0 104.5 108.1 107.9 104.4 103.6 107.8 112.9 105.0 105.4 H53 116.9 114.2 115.9 115.0 116.9 118.5 110.2 115.2 113.6 114.6 120.4 123.2 122.9 I 140.6 142.9 142.5 144.0 143.2 145.5 144.4 148.4 148.4 142.0 142.9 141.8 144.7 I55 161.9 170.9 172.2 172.3 175.9 183.2 177.5 189.2 191.5 186.4 186.3 182.8 187.0 I56 128.4 127.0 124.9 127.1 123.5 123.4 125.4 124.7 123.6 115.6 116.2 117.3 118.2 J 118.8 126.0 122.9 128.7 124.0 127.5 133.8 131.2 122.9 133.3 130.2 131.7 133.0 J58 95.5 90.5 86.4 83.0 90.1 91.3 86.3 98.7 92.9 89.9 88.9 86.0 92.1 J59 94.2 71.4 77.8 99.7 71.3 86.1 72.8 65.0 86.7 107.8 118.0 129.4 120.1 J60 77.4 78.3 71.1 77.5 81.5 74.9 67.6 77.8 88.3 77.2 77.4 70.6 72.5 J61 111.9 116.0 113.2 113.5 110.9 114.0 130.7 126.0 119.4 129.0 129.6 120.3 130.0 J62 124.7 137.8 133.7 144.4 137.5 140.5 146.6 142.4 129.6 142.1 134.3 143.2 140.1 J63 147.8 151.9 151.5 149.2 149.5 158.8 135.5 144.7 137.4 147.1 148.6 153.5 146.1 L 104.3 100.6 101.3 97.7 107.3 106.8 95.3 94.0 107.9 113.0 118.4 96.6 95.1 M_STS 126.9 121.3 126.9 119.1 127.5 144.5 150.1 131.6 131.1 132.8 127.7 144.6 148.1 M69 133.8 134.0 122.1 129.1 134.0 138.2 134.0 125.8 146.4 150.8 149.6 139.2 139.8 M702 122.4 91.3 96.8 100.4 101.4 99.8 91.3 94.0 113.3 106.0 110.3 125.0 126.5 M71 129.8 142.3 154.8 117.1 136.2 209.7 236.1 171.4 135.6 146.6 116.1 179.2 126.9 M73 116.7 120.1 127.2 118.2 126.2 120.8 112.1 117.1 129.5 132.5 133.7 125.5 125.2 M74 127.3 108.2 123.7 127.0 132.8 127.9 141.5 132.5 125.1 119.3 127.9 139.4 219.3 N 118.4 120.2 131.9 119.0 122.0 118.5 128.1 124.9 123.3 127.7 131.6 149.8 139.6 N77 103.2 105.8 100.7 107.6 122.4 113.7 124.3 118.4 112.1 125.1... Fri, 07 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/278726/indeks-na-proizvodstvoto-v-uslugite-may-2026godina https://presscenters.com/News/278727/nablyudenie-na-potrebitelite-yuli-2026godina Свали Общият показател на доверие на потребителите през юли 2026 г. нараства с 2.9 пункта в сравнение с април (от -28.6% на -25.7%) (виж фиг. 1). Повишение на потребителското доверие се отчита сред населението както в градовете, така и в селата - съответно с 1.1 и 7.7 пункта. Фиг. 1. Показател на доверие на потребителите Според оценките на потребителите има известна положителна промяна в развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца (виж фиг. 2), като и очакванията им за следващите дванадесет месеца са по-благоприятни в сравнение с предходното наблюдение (виж фиг. 3). Фиг. 2. Оценка за общата икономическа ситуация в страната през последните 12 месеца Фиг. 3. Очаквания за общата икономическа ситуация в страната през следващите 12 месеца В сравнение с април намалява песимизмът както в оценките за настъпилите промени във финансовото състояние на домакинствата през последните дванадесет месеца, така и в прогнозите за следващите дванадесет месеца (виж фиг. 4). Фиг. 4. Очаквания за финансовото състояние на домакинствата през следващите 12 месеца Потребителите продължават да считат, че през последните дванадесет месеца има покачване на потребителските цени, но с по-слабо темпо спрямо оценките, регистрирани от предходната анкета (виж фиг. 5). Същевременно и инфлационните им очаквания за следващите дванадесет месеца са по-умерени. Фиг. 5 Оценка за инфлацията през последните 12 месеца Очакванията на потребителите относно безработицата в страната през следващите дванадесет месеца обаче са по-неблагоприятни (виж фиг. 6) в сравнение с мненията, изразени три месеца по-рано. Фиг. 6. Очаквания за безработицата през следващите 12 месеца Последната анкета отчита малко по-позитивна обща оценка на настоящата ситуация за извършване на основни разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба[1] (виж фиг. 7), като и намеренията на потребителите да извършват такива разходи през следващите дванадесет месеца са благоприятни. [1] При коментара на отговорите относно покупките (разходите) трябва да се има предвид, че въпросите се задават тримесечно, макар че тези покупки (разходи) се извършват от потребителите през по-голям период от време. Ето защо е нормално преобладаващите стойности на балансите на мненията да са трайно разположени в отрицателната зона на графиките, но значение за икономическия анализ има посоката на движение на балансите на мненията като индикатори за положителна или отрицателна промяна. Фиг. 7. Оценка на настоящата ситуация за извършване на основни разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба Методологични бележки Изследването е част от хармонизираната програма на Европейския съюз за наблюдения на бизнес тенденциите и наблюдение на потребителите и е представително за населението на 18 и повече години. Обект на изследването са лицата на 18 и повече години, методът на подбор - случаен, гнездови и пропорционален на населението по райони, в т.ч. селско/градско население (154 гнезда с по 8 лица в гнездо). Методът на анкетиране е интервю „лице в лице“. Анкетата съдържа стандартизирани въпроси, свързани с финансовото състояние на домакинствата, общата икономическа ситуация в страната, инфлацията, безработицата, спестяванията, намеренията за извършване на основни разходи за предмети с дълготрайна употреба и покупка на жилище или кола. Предлаганите варианти на отговор създават възможност за степенуването им от оптимистични през неутрални към песимистични. Балансът на мненията се получава като разлика между относителните дялове на положителните и относителните дялове на негативните мнения със следната особеност: на силно положителното и силно негативното мнение се дава коефициент 1, а на по-умерено положителните и по-умерено негативните мнения - коефициент 0.5. С резултатите от наблюденията се цели да се улови посоката на изменение на изследваните променливи, в т.ч. в „нивото на доверие“ на потребителите, което от своя страна дава възможност да се изследват тенденциите в развитието на общественото мнение по основни икономически процеси и явления. Съгласно Общата хармонизирана програма на ЕС за бизнес наблюденията и наблюдение на потребителите показателят на доверие на потребителите се изчислява като средна аритметична на балансите на оценките и очакванията за финансовото състояние на домакинствата, очакванията за общата икономическа ситуация в страната и намеренията за извършването на основни разходи за предмети с дълготрайна употреба. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Наблюдение на потребителите Fri, 07 Aug 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/278727/nablyudenie-na-potrebitelite-yuli-2026godina