https://presscenters.com Новините без редакция https://presscenters.com/News/277763/inflaciya-i-indeksi-na-potrebitelskite-ceni-yuni-2026godina Инфографика Свали Месечната инфлация е минус 0.9%, а годишната инфлация е 5.4%. Инфлацията е измерена чрез ИПЦ, като месечната инфлация се отнася за юни 2026 г. спрямо предходния месец, а годишната инфлация е за юни 2026 г. спрямо същия месец на предходната година. През юни 2026 г. спрямо предходния месец е регистрирано най-голямо намаление на цените в групите: „Транспорт“ (-3.3%), „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (-1.9%), „Облекло и обувки“ (-1.1%) и „Развлечения, спорт и култура“ (-1.0%). Най-голямо увеличение е регистрирано в групите: „Услуги на ресторанти и хотели“ (1.5%), „Образователни услуги“ (0.5%), „Здравеопазване“ (0.2%) и „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ (0.2%). Индекс на потребителските цени (ИПЦ) През юни 2026 г. месечната инфлация е минус 0.9%, а годишната инфлация за юни 2026 г. спрямо юни 2025 г. е 5.4%. Инфлацията от началото на годината (юни 2026 г. спрямо декември 2025 г.) е 2.9%[1]. Средногодишната инфлация за периода юли 2025 - юни 2026 г. спрямо периода юли 2024 - юни 2025 г. е 5.1%. Месечна инфлация Според ИПЦ през юни 2026 г. цените на стоките и услугите са намалени в следните потребителски групи: „Транспорт“ - намаление с 3.3%; „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ - намаление с 1.9%; „Облекло и обувки“ - намаление с 1.1%; „Развлечения, спорт и култура“ - намаление с 1.0%; „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайно поддържане на дома“ - намаление с 0.5%; „Алкохолни напитки, тютюневи изделия“ - намаление с 0.1%. По-високи са цените на стоките и услугите в следните потребителски групи: „Услуги на ресторанти и хотели“ - увеличение с 1.5%; „Образователни услуги“ - увеличение с 0.5%; „Здравеопазване“ - увеличение с 0.2%; „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ - увеличение с 0.2%; „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ - увеличение с 0.1%. Без промяна остават цените на стоките и услугите в групите „Информация и комуникация“ и „Застрахователни и финансови услуги“. През месец юни 2026 г. са намалени цените на следните хранителни продукти: краставици - с 25.8%, други зеленчуци (тиквички и патладжани) - с 25.7%, пипер - с 20.9%, домати - с 20.2%, зеле - с 15.0%, картофи - с 10.5%, бира - с 5.5%, прясна и охладена риба - с 2.7%, минерална вода - с 2.2%, макаронени изделия - с 2.1%, оцет - с 2.0%, извара - с 1.8%, сладолед - с 1.8%, млечни масла - с 1.8%, зрял боб - с 1.7%, зърнени закуски - с 1.4%, яйца - с 1.4%, сирене - с 1.1%, ябълки - с 1.0%, газирани безалкохолни напитки - с 1.0%, кайма - с 0.9%, кашкавал - с 0.7%, хляб „Добруджа“ - с 0.6%, месо от домашни птици - с 0.5%, банани - с 0.5%, месо от едър рогат добитък - с 0.4%, сол - с 0.4%, захар - с 0.4%, зрял лук - с 0.3%, гъби - с 0.3%, нискомаслено прясно мляко - с 0.2%, пълномаслено прясно мляко - с 0.2%, леща - с 0.2%, и други. Увеличени са цените на следните хранителни продукти: кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) - със 7.4%, цитрусови плодове - с 5.5%, маргарин - с 2.8%, маслини - с 2.1%, шоколад и шоколадови изделия - с 1.8%, трайни колбаси - с 1.7%, пресни зеленчукови подправки - с 1.7%, чай - с 1.7%, ориз - с 1.4%, вина - с 1.4%, какао - с 1.4%, плодови сокове - с 1.2%, брашно - с 1.1%, кисели млека - с 0.9%, какаови напитки - с 0.9%, олио - с 0.7%, кафе - с 0.6%, малотрайни колбаси - с 0.5%, бял хляб - с 0.3%, ракии - с 0.3%, сухи сладкарски изделия - с 0.3%, и други. В групите на нехранителните стоки и услуги е регистрирано намаление на цените при: газ пропан-бутан за ЛТС - с 14.1%, дизелово гориво - с 9.4%, международни полети - с 9.5%, съдомиялни машини - с 3.1%, перални и сушилни машини - с 2.5%, телевизори - с 2.1%, хладилници - с 1.6%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания - с 1.6%, кина и театри - с 1.4%, обувки - с 1.2%, облекло - с 1.0%, газообразни горива за битови нужди - с 1.0%, прахосмукачки - с 1.0%, препарати за пране - с 1.0%, големи готварски уреди - с 0.9%, климатици - с 0.9%, бензин А100Н - с 0.9%, централно газоснабдяване - с 0.7%, почистващи и дезинфекционни препарати - с 0.7%, бензин А95Н - с 0.4%, куриерски услуги - с 0.2%, и други. При нехранителните стоки и услуги е регистрирано увеличение на цените при: услуги по настаняване - с 6.3%, моторни смазочни масла - с 2.6%, препарати за почистване на съдове - с 2.6%, градинарство - с 1.5%, ветеринарни услуги - с 1.2%, бръснаро-фризьорски услуги и услуги за поддържане на добър външен вид - с 0.8%, принадлежности за ЛТС - с 0.7%, шофьорски курсове - с 0.7%, услуги на ресторанти - с 0.7%, цветя - с 0.6%, продукти за лична хигиена - с 0.6%, цигари - с 0.5%, поддържане и ремонт на ЛТС - с 0.5%, бойлери - с 0.2%, велосипеди - с 0.2%, електрически уреди за лична хигиена и разкрасяване - с 0.2%, и други. Регистрирано е увеличение на цените на лекарските услуги - с 1.2%, стоматологичните услуги - с 1.0%, и услугите на медицинските лаборатории - с 0.3%. Цените на лекарствените продукти остават без промяна. Натрупана инфлация Натрупаната инфлация, измерена с ИПЦ, за последните три години (юни 2026 г. спрямо юни 2023 г.) е 12.8%, а за последните пет години (юни 2026 г. спрямо юни 2021 г.) е 43.3%. Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) През юни 2026 г. месечната инфлация е минус 0.5%, а годишната инфлация за юни 2026 г. спрямо юни 2025 г. е 5.2%. Инфлацията от началото на годината (юни 2026 г. спрямо декември 2025 г.) е 3.5%[2]. Средногодишната инфлация за периода юли 2025 - юни 2026 г. спрямо периода юли 2024 - юни 2025 г. е 3.9%. Месечна инфлация Според ХИПЦ през юни 2026 г. цените на стоките и услугите са намалени в следните потребителски групи: „Транспорт“ - намаление с 2.5%; „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ - намаление с 1.5%; „Облекло и обувки“ - намаление с 1.0%; „Алкохолни напитки, тютюневи изделия“- намаление с 0.3%; „Информация и комуникация“ - намаление с 0.3%; „Развлечения, спорт и култура“ - намаление с 0.3%; „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайно поддържане на дома“ - намаление с 0.2%. По-високи са цените на стоките и услугите в следните потребителски групи: „Услуги на ресторанти и хотели“ - увеличение с 2.8%; „Образователни услуги“ - увеличение с 0.5%; „Здравеопазване“ - увеличение с 0.2%; „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ - увеличение с 0.2%; „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ - увеличение с 0.1%. Без промяна остават цените на услугите в група „Застрахователни и финансови услуги“. Натрупана инфлация Натрупаната инфлация, измерена с ХИПЦ, за последните три години (юни 2026 г. спрямо юни 2023 г.) е 11.5%, а за последните пет години (юни 2026 г. спрямо юни 2021 г.) е 37.6%. Индекс на цените за малката кошница (ИЦМК) През юни 2026 г. месечното изменение на индекса на цените на малката кошница е минус 1.0%, а годишното изменение за юни 2026 г. спрямо юни 2025 г. е 2.7%[3]. Цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти - намаление с 2.2%; нехранителни стоки - увеличение с 0.4%; услуги - увеличение с 0.1%. Методологични бележки Съгласно изискванията на Делегиран Регламент (ЕС) 2024/3159 от началото на 2026 г. НСИ прилага новата Европейска класификация на индивидуалното потребление по цели, версия 2, в съответствие с класификацията КОИКОП 2018 на Организация на обединените нации (ООН) при структурирането на ИПЦ, ХИПЦ и ИЦМК. Съгласно изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2025/1182 от началото на 2026 г. беше сменена базисната година за ИПЦ, ХИПЦ и ИЦМК и всички индекси се изчисляват и публикуват при база 2025 година (www.nsi.bg). Съгласно изискванията на Делегиран Регламент (ЕС) 2024/3159 от януари 2026 г. хазартните игри са включени в обхвата на ИПЦ и ХИПЦ като част от подгрупа „Услуги за развлечение“, група „Развлечения, спорт и култура“. Индексът на потребителските цени (ИПЦ) е официален измерител на инфлацията в Република България. Той оценява общото относително изменение на цените на стоките и услугите, използвани от домакинствата за лично (непроизводствено) потребление, и се изчислява, като се прилага структурата на крайните парични потребителски разходи на българските домакинства. Основен източник на информация за разходите е изследването на бюджетите на домакинствата в страната. ИПЦ в година t се изчислява при структура на разходите от година t - 1. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната. ХИПЦ, както и ИПЦ, измерват общото относително изменение в равнището на цените на стоките и услугите. Двата индекса се изчисляват от една и съща кошница от стоки и услуги и от едни и същи цени, но се различават по използваните тегла. ХИПЦ се изчислява с тегла, представляващи относителните дялове по групи стоки на индивидуалното и колективното потребление на всички домакинства (включително институционалните и чуждестранните) на икономическата територия на страната. Основен източник на информация за теглата са данните от националните сметки. При изчисляването му за 2026 г. за тегла се използват данни за крайните парични потребителски разходи на домакинствата (КППРД) - вътрешна концепция за 2024 г., които са преразгледани и актуализирани, за да бъдат представителни за 2025 година. Индексът на цените за малката кошница (ИЦМК) е измерител на средното относително изменение на цените на 100 социалнополезни и жизненонеобходими стоки и услуги. Теглата за изчисляване на този индекс представляват относителните дялове на паричните разходи на най-нискодоходните 20% от домакинствата. Източник на информацията за теглата е изследването на бюджетите на домакинствата в страната. Този индекс в година t се изчислява с тегла от година t - 1. Верижните индекси на потребителските цени измерват изменението на цените през текущия месец спрямо предходния месец. Верижните индекси на потребителските цени са изм... Wed, 15 Jul 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277763/inflaciya-i-indeksi-na-potrebitelskite-ceni-yuni-2026godina https://presscenters.com/News/277580/indeksi-na-promishlenoto-proizvodstvo-may-2026godina Свали Индексът на промишленото производство през май 2026 г. се понижава с 0.2% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. В сравнение с май 2025 г. е регистрирано намаление с 4.8% на календарно изгладения индекс на промишленото производство. Месечни изменения През май 2026 г. спрямо април 2026 г. понижение е регистрирано в преработващата промишленост - с 0.8%, докато увеличение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9.2%, и в добивната промишленост - с 1.7%. По-съществен спад в преработващата промишленост е регистриран при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 8.8%, при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - със 7.5%, и при производството на химични продукти - с 6.9%. Ръст в преработващата промишленост е отчетен при производството на електрически съоръжения - със 7.2%, при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.8%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 6.5% Годишни изменения На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - с 33.0%, и в преработващата промишленост - с 3.9%, докато нарастване се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8.8%. В преработващата промишленост значителен спад спрямо май 2025 г. е регистриран при: производството на метални изделия, без машини и oборудване - с 32.1%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 31.8%, и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 23.7%. Ръст е отчетен при производството на електрически съоръжения - с 23.8%, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 15.7%. Методологични бележки Месечните индекси на промишленото производство се изчисляват съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика. Във връзка с членството на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. Националният статистически институт (НСИ) е задължен да произвежда и публикува Индекси на оборота на международния пазар за и извън еврозоната. Това е валидно за всички държави членки на еврозоната. Месечните индекси на производството измерват измененията в произведената продукция на промишлените предприятия. Тази информация е подходяща за проследяване на текущото икономическо развитие и за краткосрочни прогнози. Индексите не измерват действителното равнище на производството, а оценяват средното изменение на производството между два времеви периода. За оценката на индексите се извършва представително наблюдение на предприятията от промишлеността, като извадката обхваща предприятия, чийто годишен оборот надхвърля 97% от оборота на цялата промишленост. Индексите на промишленото производство се изчисляват при постоянна база чрез претегляне със структурата на добавената стойност по факторни разходи. Сезонното изглаждане е статистически метод за отстраняване на сезонния компонент на времевия ред. Календарното изглаждане представлява отстраняване на вариациите в месечните данни, дължащи се на различния брой календарни и работни дни в месеците, на националните празници, както и на наличието на екстремни стойности (например наличието на повече неработни дни през май може да допринесе до спад на производството в някои дейности). Приложение Таблица 1 Изменение на индексите на промишленото производство спрямо предходния месец (Проценти) Икономически дейности Код по КИД - 2008 XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026* Промишленост - общо B_TO_E36 -0.1 -3.6 1.6 5.2 -4.6 -0.2 Добивна промишленост B -14.8 -18.8 -5.8 -2.0 -9.2 1.7 Добив на въглища B05 .. .. .. .. .. .. Добив на нефт и природен газ B06 .. .. .. .. .. .. Добив на метални руди B07 -12.4 -13.5 -14.7 -2.8 -10.7 1.6 Добив на неметални материали и суровини B08 6.1 -2.8 -0.5 7.5 -1.8 -4.4 Спомагателни дейности в добива B09 .. .. .. .. .. .. Преработваща промишленост C 0.2 -4.3 4.2 2.1 -3.9 -0.8 Производство на хранителни продукти C10 -0.1 -3.6 1.4 8.9 -2.3 -2.4 Производство на напитки C11 4.8 -5.4 4.5 -2.4 -5.9 1.6 Производство на тютюневи изделия C12 25.2 12.0 -4.5 -5.7 0.4 2.7 Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло C13 -8.2 -12.5 17.7 -8.5 6.0 -8.8 Производство на облекло C14 4.6 -1.4 -0.8 -6.7 7.5 -3.6 Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм C15 -0.7 -30.4 8.8 -3.3 2.0 -1.7 Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели C16 5.4 3.3 -12.7 11.5 -6.7 6.8 Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон C17 1.1 3.7 1.2 4.2 -2.1 -5.2 Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители C18 7.3 -3.7 5.0 -1.1 8.3 -7.5 Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти C19 .. .. .. .. .. .. Производство на химични продукти C20 2.6 4.6 -1.4 0.2 1.5 -6.9 Производство на лекарствени вещества и продукти C21 -11.3 7.8 5.9 7.3 -5.1 0.4 Производство на изделия от каучук и пластмаси C22 -6.2 5.8 1.2 0.6 0.3 2.2 Производство на изделия от други неметални минерални суровини C23 -7.0 -5.7 1.8 4.1 2.1 2.5 Производство на основни метали C24 -10.8 12.4 3.4 -5.9 -2.9 0.7 Производство на метални изделия, без машини и оборудване C25 8.6 -0.5 1.8 -8.1 -17.4 -5.1 Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти C26 14.1 -17.5 1.8 23.1 -20.5 -3.4 Производство на електрически съоръжения C27 25.0 -39.8 9.1 10.5 0.9 7.2 Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение C28 5.5 -7.1 0.7 6.0 -4.1 0.9 Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета C29 5.8 -10.2 0.6 3.1 -2.0 -4.5 Производство на превозни средства, без автомобили C30 2.9 -7.7 4.6 -7.8 13.6 6.5 Производство на мебели C31 -2.1 0.3 1.1 -3.7 3.0 -2.4 Производство, некласифицирано другаде C32 14.6 -20.5 12.6 -6.7 4.3 -6.0 Ремонт и инсталиране на машини и оборудване C33 -5.9 -1.1 1.8 12.5 -3.6 -4.1 Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ D 29.9 0.7 -7.9 15.7 4.2 9.2 Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ D35 29.9 0.7 -7.9 15.7 4.2 9.2 Сезонно изгладени данни. * Предварителни данни. „..“ - конфиденциални данни. Таблица 2 Изменение на индексите на промишленото производство спрямо съответния месец на предходната година (Проценти) Икономически дейности Код по КИД - 2008 XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026* Промишленост - общо B_TO_E36 -6.7 -9.9 -8.7 4.7 -3.8 -4.8 Добивна промишленост B -22.3 -23.4 -23.2 -27.3 -33.6 -33.0 Добив на въглища B05 .. .. .. .. .. .. Добив на нефт и природен газ B06 .. .. .. .. .. .. Добив на метални руди B07 -12.4 -18.3 -22.0 -29.9 -38.9 -37.3 Добив на неметални материали и суровини B08 2.3 -10.7 12.7 13.2 4.6 1.6 Спомагателни дейности в добива B09 .. .. .. .. .. .. Преработваща промишленост C -1.2 -7.0 0.0 3.9 -0.3 -3.9 Производство на хранителни продукти C10 -9.7 -9.9 -0.3 8.2 3.9 -0.5 Производство на напитки C11 1.6 -5.9 0.8 1.8 -6.8 -4.4 Производство на тютюневи изделия C12 36.2 66.6 47.3 22.3 3.4 12.7 Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло C13 -13.2 -18.7 -3.8 -11.4 -5.8 -12.8 Производство на облекло C14 -2.8 -5.1 -5.9 -10.3 -4.2 -4.0 Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм C15 1.5 -33.3 -23.1 -25.1 -32.0 -31.8 Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели C16 -10.0 -2.5 -15.3 -1.3 -7.4 5.1 Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон C17 -16.7 -2.3 -4.9 2.4 0.6 -2.3 Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители C18 -4.2 -8.4 0.4 -6.3 6.9 -4.4 Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти C19 .. .. .. .. .. .. Производство на химични продукти C20 -10.3 -1.4 0.5 1.8 5.6 -9.3 Производство на лекарствени вещества и продукти C21 -13.4 2.5 19.9 21.0 20.7 15.7 Производство на изделия от каучук и пластмаси C22 -10.5 1.3 3.5 3.6 1.7 8.2 Производство на изделия от други неметални минерални суровини C23 -10.7 -18.1 -4.1 -4.0 6.7 -1.0 Производство на основни метали C24 -3.3 13.8 15.2 5.3 4.9 4.6 Производство на метални изделия, без машини и оборудване C25 -2.2 -15.0 5.5 -14.6 -25.9 -32.1 Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти C26 21.1 14.9 0.2 14.2 6.3 -2.7 Производство на електрически съоръжения C27 57.7 -7.1 6.3 16.9 8.0 23.8 Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение C28 11.7 1.6 -2.6 2.7 4.2 3.5 Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета C29 10.1 -17.8 -15.8 -15.7 -15.6 -23.7 Производство на превозни средства, без автомобили C30 -15.8 -23.3 -31.6 -13.8 -16.7 -1.8 Производство на мебели C31 11.6 16.2 8.4 -9.5 6.8 -3.7 Производство, некласифицирано другаде C32 0.6 -4.9 -10.0 -1.4 -11.1 -16.3 Ремонт и инсталиране на машини и оборудване C33 -5.5 -16.9 -0.6 18.0 7.5 12.2 Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ D -14.1 -18.5 -36.6 35.7 -10.3 8.8 Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ D35 -14.1 -18.5 -36.6 35.7 -10.3 8.8 Календарно изгладени данни. * Предварителни данни. „..“ - конфиденциални данни. Таблица 3 Индекси на промишленото производство (сезонно изгладени, 2021 = 100) Код по КИД - 2008 V.2025 VI.2025 VII.2025 VІІІ.2025 ІX.2025 X.2025 XI.2025 ХІІ.2025 І.2026 ІІ.2026 ІІІ.2026 ІV.2026 V.2026* B_TO_E36 93.4 91.6 91.6 91.9 94.5 92.3 91.0 90.9 87.6 89.0 93.7 89.4 89.2 B 83.9 97.3 86.4 93.9 89.9 78.2 96.1 81.9 66.5 62.6 61.4 55.7 56.7 B05 .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. B06 .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. B07 91.4 105.0 101.3 105.2 108.7 102.8 111.3 97.5 84.3 71.9 69.9 62.5 63.4 B08 76.2 73.5 76.6 79.5 76.5 71.1 74.6 79.1 76.9 76.5 82.3 80.9 77.3 B09 .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. C 101.6 99.2 101.1 101.7 103.9 100.3 101.8 102.0 97.6 101.7 103.8 99.8 99.0 C10 91.6 88.8 89.9 89.6 85.2 84.5 90.1 90.0 86.8 88.0 95.8 93.6 91.4 C11 95.3 94.5 91.0 90.6 92.2 89.0 95.1 99.7 94.3 98... Fri, 10 Jul 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277580/indeksi-na-promishlenoto-proizvodstvo-may-2026godina https://presscenters.com/News/277581/indeksi-na-stroitelnata-produkciya-may-2026godina Свали През май 2026 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се понижава с 0.8% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Календарно изгладените данни показват увеличение с 5.6% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2025 година. Месечни изменения През май 2026 г. се наблюдава намаление спрямо предходния месец при строителството на съоръжения - с 1.2%, при продукцията от строителство на сгради - с 0.9%, както и при продукцията от специализирани строителни дейности - с 0.3%. Годишни изменения През май 2026 г. в сравнение със същия месец на 2025 г. е регистрирано увеличение с 9.6% при продукцията от строителство на сгради, с 3.4% при специализираните строителни дейности и с 2.7% при строителството на съоръжения. Методологични бележки Месечните индекси показват краткосрочните изменения на строителната продукция между два сравнявани периода. Тази информация може да се използва за анализ на текущото състояние на строителството в страната, както и за краткосрочни прогнози за бъдещото му развитие. За изчисляване на индексите се използва получената информация от провежданото месечно извадково наблюдение на строителни предприятия за отработеното време в строителството, чиято продукция надхвърля 75% от общата строителна продукция в страната. Индексите на строителната продукция са изчислени при база 2021 = 100. От 2024 г. данните се предоставят съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 2019/2152 и Регламент (ЕС) № 2020/1197. Сезонното изглаждане е статистически метод за отстраняване на сезонния компонент на времевия ред. Календарното изглаждане представлява отстраняване на вариациите в месечните данни, дължащи се на различния брой календарни и работни дни в месеците, на националните празници, както и на наличието на екстремни стойности (например наличието на повече неработни дни през септември може да допринесе за спад на производството в някои дейности). Приложение Таблица 1 Изменение на индексите на строителната продукция спрямо предходния месец (сезонно изгладени, 2021 = 100) (Проценти) Показатели XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 Строителство - общо 2.7 -1.8 4.0 -0.2 -0.1 -0.8 Строителство на сгради 3.5 1.4 3.0 -0.1 -0.6 -0.9 Строителство на съоръжения -0.2 -1.6 3.2 -1.6 0.8 -1.2 Специализирани строителни дейности 4.1 -5.5 5.9 0.7 0.0 -0.3 Таблица 2 Изменение на индексите на строителната продукция спрямо съответния месец на предходната година (календарно изгладени, 2021 = 100) (Проценти) Показатели XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 Строителство - общо 8.9 2.8 9.7 6.5 6.9 5.6 Строителство на сгради 12.6 7.7 16.9 12.8 12.3 9.6 Строителство на съоръжения 7.9 1.4 7.4 2.9 5.0 2.7 Специализирани строителни дейности 5.7 -1.6 3.8 2.3 2.4 3.4 Таблица 3 Индекси на строителната продукция (сезонно изгладени, 2021 = 100) Показатели V.2025 VI.2025 VII.2025 VIII.2025 IX.2025 X.2025 XI.2025 XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 Строителство - общо 109.5 109.8 109.6 111.6 111.2 110.1 111.3 114.3 112.3 116.8 116.6 116.5 115.6 Строителство на сгради 106.9 107.3 107.6 108.7 110.1 110.1 110.1 113.9 115.4 118.9 118.9 118.1 117.1 Строителство на съоръжения 101.9 101.0 99.7 101.5 104.1 102.3 105.3 105.1 103.5 106.7 105.0 105.8 104.6 Специализирани строителни дейности 119.5 120.9 121.0 124.0 119.0 117.1 118.2 123.0 116.3 123.1 124.0 124.0 123.6 Таблица 4 Индекси на строителната продукция (календарно изгладени, 2021 = 100) Показатели V.2025 VI.2025 VII.2025 VIII.2025 IX.2025 X.2025 XI.2025 XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 Строителство - общо 106.8 114.8 115.0 114.2 106.6 116.6 113.1 103.5 109.5 113.2 122.6 115.5 112.8 Строителство на сгради 104.5 111.5 111.9 110.6 105.1 116.5 110.4 104.4 114.1 116.2 124.9 117.6 114.6 Строителство на съоръжения 98.3 105.5 104.5 105.1 100.6 109.3 110.1 95.1 98.3 101.8 109.8 104.0 100.9 Специализирани строителни дейности 117.2 127.3 128.1 126.7 113.8 123.2 119.1 109.9 113.8 119.7 131.2 123.2 121.2 Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Индекси на строителната продукция Fri, 10 Jul 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277581/indeksi-na-stroitelnata-produkciya-may-2026godina https://presscenters.com/News/277582/mesta-za-nastanyavane-may-2026godina Инфографика Свали През май 2026 г. в страната са функционирали 2 648 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване (виж табл. 1 от приложението), със 109.1 хил. стаи и 243.9 хил. легла в тях. В сравнение със същия месец на предходната година броят на местата за настаняване намалява с 0.4%, а леглата се увеличават - с 2.9%. Общият брой на нощувките е 1 570.8 хил., или с 2.5% повече в сравнение с година по-рано. Българските граждани са реализирали 799.3 хил. нощувки, а чуждите - 771.5 хил. нощувки. В местата за настаняване с 4 и 5 звезди са реализирани 81.5% от общия брой нощувки на чужди и 49.0% - на български граждани. В 3-звездните са осъществени 11.3% от нощувките на чужди и 24.1% - на български граждани, докато в тези с 1 и 2 звезди те са съответно 7.2 и 26.9% (виж фиг. 1). Броят на пренощувалите лица[1] се увеличава с 2.8% в сравнение със същия месец на 2025 г. и достига 677.0 хил., като е отчетено увеличение при чуждите граждани с 9.3%, докато българските граждани намаляват с 1.3%. Нощувалите български граждани са 402.8 хил. и са реализирали средно по 2.0 нощувки. Чуждите граждани са 274.2 хил. със средно 2.8 нощувки, като 79.3% от тях са пребивавали в местата за настаняване с 4 и 5 звезди (виж фиг. 2). [1] Съгласно указания на Евростат бежанците от Украйна не са включени в изследването. Общата заетост на леглата е 21.1%, като намалява с 0.9 процентни пункта в сравнение с година по-рано. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 23.4%, следват тези с 3 звезди - 19.5%, и с 1 и 2 звезди - 16.3% (виж фиг. 3). Приходите от нощувки се увеличават с 20.6% спрямо същия месец на предходната година и достигат 82.7 млн. евро, като 42.6 млн. евро са от чужди граждани, а 40.1 млн. евро - от български граждани (виж фиг. 4). Методологични бележки От 2012 г. статистическото изследване на дейността на местата за настаняване се провежда месечно в съответствие с Регламент № 692/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика на туризма и Регламент № 1051/2011 на Европейската комисия за прилагане на Регламент № 692/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика на туризма по отношение на структурата на отчетите за качеството и предаването на данните. В наблюдението се включват категоризираните хотели, къмпинги и други места за краткосрочно настаняване с 10 или повече легла, функционирали през съответния отчетен период. В показателя други места за краткосрочно настаняване са обхванати вилни и туристически селища, хостели, къщи за гости, бунгала, почивни домове, хижи, частни квартири и апартаменти и други места за краткосрочно настаняване. Легладенонощия в експлоатация е максималният капацитет на разкритите легла за всеки ден от отчетния месец. В приходите от нощувки в местата за настаняване са включени сумите, заплатени от гостите, без стойността на допълнителните услуги. Приложение Таблица 1 Дейност на местата за настаняване през май 2026 година Име Места за настаняване[1] - брой Легла - брой Легладенонощия - брой Реализирани нощувки - брой Пренощували лица - брой Приходи от нощувки - хил. евро Общо от чужди граждани Общо в т.ч. чужди граждани Общо от чужди граждани Общо 2 648 243 866 7 453 541 1 570 764 771 425 676 990 274 214 82 725 42 626 Благоевград 176 14 828 459 668 94 667 15 062 45 263 6 858 6 916 1 056 Бургас 253 70 468 2 074 730 326 319 241 592 96 309 59 109 15 251 10 312 Варна 224 46 184 1 422 406 230 650 171 867 84 092 54 580 12 957 10 007 Велико Търново 167 5 673 175 863 38 642 10 595 23 807 7 492 1 478 499 Видин 29 974 33 294 8 375 1 614 5 589 872 360 72 Враца 40 1 454 45 074 10 424 1 118 5 545 458 314 40 Габрово 66 3 206 99 386 15 380 1 208 8 520 618 545 55 Добрич 94 14 434 447 454 85 646 64 057 26 470 16 780 5 197 4 021 Кърджали 75 2 211 68 541 11 224 1 001 8 024 623 481 44 Кюстендил 74 2 624 83 204 15 369 2 118 9 732 1 181 820 110 Ловеч 124 4 529 140 129 21 345 960 11 393 526 1 092 46 Монтана 36 1 571 48 701 10 166 1 113 5 219 600 364 41 Пазарджик 127 8 263 260 555 77 004 4 468 33 075 1 507 3 800 262 Перник 9 467 14 477 4 202 646 2 407 321 160 32 Плевен 29 1 808 56 048 16 411 3 514 9 115 1 387 537 123 Пловдив 244 13 272 415 214 128 950 33 602 67 437 18 951 5 746 1 546 Разград 19 726 22 506 4 598 875 2 458 359 175 42 Русе 62 2 442 75 695 21 234 5 614 12 436 3 253 851 286 Силистра 28 837 25 947 4 521 472 2 821 281 180 24 Сливен 48 1 584 49 104 8 552 1 957 5 193 810 364 106 Смолян 186 7 982 247 346 39 398 1 864 18 440 1 044 1 542 86 София - област 86 7 091 219 821 43 110 11 715 19 124 4 114 2 068 563 София (столица) 179 17 615 546 065 239 752 170 013 120 187 77 974 15 635 11 914 Стара Загора 73 6 377 197 687 67 725 6 223 26 086 2 444 3 759 320 Търговище 13 529 16 399 3 062 506 2 092 291 135 27 Хасково 99 4 444 137 764 31 852 15 963 19 420 10 926 1 540 923 Шумен 71 1 597 49 507 9 563 1 173 5 149 606 354 43 Ямбол 17 676 20 956 2 623 515 1 587 249 104 26 [1] Функционирали през съответния период. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Места за настаняване Fri, 10 Jul 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277582/mesta-za-nastanyavane-may-2026godina https://presscenters.com/News/277583/turgoviya-sus-stoki-s-treti-strani-ekstrastat-predvaritelni-danni-may-2026godina Свали През периода януари - май 2026 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 4.1% в сравнение със същия период на 2025 г. и е на стойност 6 497.4 млн. евро (виж табл. 1 и 2 от приложението). Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Съединените американски щати, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Украйна, които формират 48.2% от износа за трети страни (виж табл. 3 от приложението). През май 2026 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 0.7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 266.0 млн. евро. При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (52.6%) (виж табл. 4 от приложението). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Храни и живи животни“ (22.1%). Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - май 2026 г. нараства с 22.9% в сравнение със същия период на 2025 г. и е на стойност 11 063.3 млн. евро (по цени CIF)[2] (виж табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Сърбия и Бразилия (виж табл. 3 от приложението). През май 2026 г. вносът на стоки в България от трети страни нараства с 34.7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 123.4 млн. евро. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (58.8%) (виж табл. 4 от приложението). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Химични вещества и продукти“ (4.4%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - май 2026 г. е отрицателно и е в размер на 4 565.9 млн. евро (виж табл. 1 и 3 от приложението). През май 2026 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни също е отрицателно и е на стойност 857.4 млн. евро. Търговия със стоки на България с трети страни и ЕС - общо През периода януари - май 2026 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 18 803.6 млн. евро, което е със 7.4% повече в сравнение със същия период на 2025 година (виж табл. 1 и 2 от приложението). През май 2026 г. общият износ на стоки възлиза на 3 718.0 млн. евро и нараства със 7.8% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - май 2026 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 24 205.7 млн. евро (по цени CIF), или с 12.8% повече спрямо същия период на 2025 година (виж табл. 1 и 2 от приложението). През май 2026 г. общият внос на стоки нараства със 17.4% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4 675.9 млн. евро. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно за периода януари - май 2026 г. и е на стойност 5 402.1 млн. евро (виж табл. 1 и 3 от приложението). През май 2026 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) също е отрицателно и е на стойност 957.9 млн. евро. [1] Изменение в стойностния обем по текущи цени. [2] Вносът по цени FOB се изчислява от БНБ (http://bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StForeignTrade/StFTImports/index.htm?toLang=_BG). Приложение Таблица 1. Износ, внос и търговско салдо на България през периода януари - май 2025[1] и 2026[1] г. по месеци (Млн. евро*) Месеци/Периоди Износ - FOB общо Износ - FOB ЕС Износ - FOB трети страни Внос - CIF[2] общо Внос - CIF ЕС Внос - CIF трети страни Търговско салдо - FOB/CIF общо Търговско салдо - FOB/CIF ЕС Търговско салдо - FOB/CIF трети страни I.2025 3 375.4 2 262.5 1 112.9 4 367.7 2 425.8 1 941.9 -992.3 -163.3 -829.0 II.2025 3 543.0 2 227.9 1 315.1 4 027.1 2 440.4 1 586.7 -484.1 -212.5 -271.6 III.2025 3 655.9 2 348.7 1 307.2 4 654.6 2 641.2 2 013.4 -998.7 -292.5 -706.2 I - III.2025 10 574.3 6 839.1 3 735.2 13 049.4 7 507.4 5 542.0 -2 475.1 -668.3 -1 806.8 IV.2025 3 491.0 2 240.6 1 250.4 4 419.1 2 538.2 1 880.9 -928.1 -297.6 -630.5 V.2025 3 449.0 2 191.3 1 257.7 3 981.7 2 405.5 1 576.2 -532.7 -214.2 -318.5 I - V.2025 17 514.3 11 271.0 6 243.3 21 450.2 12 451.1 8 999.1 -3 935.9 -1 180.1 -2 755.8 I.2026 3 439.4 2 313.5 1 125.9 4 375.9 2 328.0 2 047.9 -936.5 -14.5 -922.0 II.2026 3 579.2 2 336.8 1 242.4 4 372.1 2 531.8 1 840.3 -792.9 -195.0 -597.9 III.2026 4 107.9 2 709.1 1 398.8 5 530.5 3 156.2 2 374.3 -1 422.6 -447.1 -975.5 I - III.2026 11 126.5 7 359.4 3 767.1 14 278.5 8 016.0 6 262.5 -3 152.0 -656.6 -2 495.4 IV.2026 3 959.1 2 494.8 1 464.3 5 251.3 2 573.9 2 677.4 -1 292.2 -79.1 -1 213.1 V.2026 3 718.0 2 452.0 1 266.0 4 675.9 2 552.5 2 123.4 -957.9 -100.5 -857.4 I - V.2026 18 803.6 12 306.2 6 497.4 24 205.7 13 142.4 11 063.3 -5 402.1 -836.2 -4 565.9 [1] Предварителни данни към 10.07.2026 година. [2] Вносът по цени FOB се изчислява от БНБ (http://bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StForeignTrade/StFTImports/index.htm?toLang=_BG). * Поради превалутиране и закръгляване е възможно някои суми да се различават от сбора на съставните им стойности. Таблица 2. Изменение в стойностния обем на износа и вноса на България през периода януари - май 2026[1] г. спрямо същия период на предходната година (Проценти) Месеци/Периоди Износ - FOB общо Износ - FOB ЕС Износ - FOB трети страни Внос - CIF общо Внос - CIF ЕС Внос - CIF трети страни I 1.9 2.3 1.2 0.2 -4.0 5.5 II 1.0 4.9 -5.5 8.6 3.7 16.0 III 12.4 15.3 7.0 18.8 19.5 17.9 I - III 5.2 7.6 0.9 9.4 6.8 13.0 IV 13.4 11.3 17.1 18.8 1.4 42.3 V 7.8 11.9 0.7 17.4 6.1 34.7 I - V 7.4 9.2 4.1 12.8 5.6 22.9 [1] Предварителни данни към 10.07.2026 година. Таблица 3. Износ, внос и търговско салдо на България с основни партньори[1] от трети страни през периода януари - май 2025[2] и 2026[2] година Страни и територии Износ - FOB 2025 Износ - FOB 2026 Износ - FOB изменение спрямо същия период на предходната година Внос - CIF 2025 Внос - CIF 2026 Внос - CIF изменение спрямо същия период на предходната година Търговско салдо - FOB/CIF 2025 Търговско салдо - FOB/CIF 2026 млн. евро* млн. евро % млн. евро млн. евро % млн. евро млн. евро Трети страни - общо 6 243.3 6 497.4 4.1 8 999.1 11 063.3 22.9 -2 755.8 -4 565.9 в това число: Албания 53.3 47.0 -11.8 24.7 23.7 -4.0 28.6 23.3 Алжир 325.7 173.0 -46.9 6.8 38.1 460.3 318.9 134.9 Босна и Херцеговина 37.6 58.3 55.1 15.0 20.1 34.0 22.6 38.2 Бразилия 17.1 29.5 72.5 211.6 415.2 96.2 -194.5 -385.7 Виетнам 13.2 15.5 17.4 91.5 66.1 -27.8 -78.3 -50.6 Гибралтар 112.8 124.8 10.6 0.0 0.0 x 112.8 124.8 Грузия 148.2 131.9 -11.0 158.4 191.5 20.9 -10.2 -59.6 Египет 113.0 192.0 69.9 197.8 120.9 -38.9 -84.8 71.1 Израел 60.2 69.2 15.0 35.2 31.6 -10.2 25.0 37.6 Индия 82.2 136.6 66.2 99.0 128.1 29.4 -16.8 8.5 Индонезия 15.3 34.4 124.8 16.6 56.4 239.8 -1.3 -22.0 Иран, ислямска република 42.7 27.3 -36.1 31.2 13.8 -55.8 11.5 13.5 Казахстан 33.9 36.2 6.8 343.0 400.8 16.9 -309.1 -364.6 Канада 82.1 62.4 -24.0 142.2 41.1 -71.1 -60.1 21.3 Китай 230.8 389.0 68.5 1 265.3 2 234.8 76.6 -1 034.5 -1 845.8 Либия 33.2 80.2 141.6 50.2 173.8 246.2 -17.0 -93.6 Мароко 123.8 50.3 -59.4 63.2 54.8 -13.3 60.6 -4.5 Намибия 2.2 2.1 -4.5 5.3 0.0 -100.0 -3.1 2.1 Норвегия 33.9 42.6 25.7 17.8 157.9 787.1 16.1 -115.3 Обединени арабски емирства 73.2 57.5 -21.4 27.4 23.2 -15.3 45.8 34.3 Обединено кралство[3] 229.2 322.8 40.8 159.5 167.4 5.0 69.7 155.4 Перу 9.5 14.8 55.8 102.9 125.9 22.4 -93.4 -111.1 Република Корея 31.9 46.2 44.8 69.0 78.1 13.2 -37.1 -31.9 Република Северна Македония 337.4 244.0 -27.7 235.2 257.9 9.7 102.2 -13.9 Република Южна Африка 19.8 23.8 20.2 9.8 21.2 116.3 10.0 2.6 Руска федерация 160.1 204.7 27.9 133.7 88.0 -34.2 26.4 116.7 Сингапур 20.6 37.1 80.1 12.7 21.1 66.1 7.9 16.0 Съединени американски щати 441.2 348.8 -20.9 314.8 209.7 -33.4 126.4 139.1 Сърбия 349.0 381.6 9.3 493.0 422.9 -14.2 -144.0 -41.3 Тайван[4] 12.5 25.1 100.8 44.4 38.1 -14.2 -31.9 -13.0 Тунис 81.4 72.2 -11.3 12.2 13.7 12.3 69.2 58.5 Турция 1 349.8 1 221.5 -9.5 2 454.8 3 377.9 37.6 -1 105.0 -2 156.4 Украйна 229.0 221.5 -3.3 470.2 394.8 -16.0 -241.2 -173.3 Чили 11.8 23.2 96.6 49.6 185.5 274.0 -37.8 -162.3 Швейцария 141.5 158.3 11.9 184.3 176.0 -4.5 -42.8 -17.7 Япония 31.4 47.6 51.6 68.1 68.3 0.3 -36.7 -20.7 [1] Страна партньор е тази, от/за която стоките са получени/изпратени. [2] Предварителни данни към 10.07.2026 година. [3] Обединеното кралство включва: Северна Ирландия, Великобритания, Англо-нормандски острови и остров Ман. [4] Отделна митническа територия Тайван, Пенгу, Кинмен и Матцу. „0“ - величина, по-малка от половината на употребената единица мярка. „x“ - поради естеството на данните не може да има случай. * Поради превалутиране и закръгляване е възможно някои суми да се различават от сбора на съставните им стойности. Таблица 4. Износ, внос и търговско салдо на България с трети страни по сектори на Стандартната външнотърговска класификация (SITC, рев. 4) през периода януари - май 2025[1] и 2026[1] година Сектори на SITC Износ - FOB 2025 Износ - FOB 2026 Износ - FOB изменение спрямо същия период на предходната година Внос - CIF 2025 Внос - CIF 2026 Внос - CIF изменение спрямо същия период на предходната година Търговско салдо - FOB/CIF 2025 Търговско салдо - FOB/CIF 2026 млн. евро* млн. евро % млн. евро млн. евро % млн. евро млн. евро Трети страни - общо 6 243.3 6 497.4 4.1 8 999.1 11 063.3 22.9 -2 755.8 -4 565.9 Храни и живи животни 976.9 761.2 -22.1 581.1 606.6 4.4 395.8 154.6 Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн 82.3 76.7 -6.8 89.8 104.0 15.8 -7.5 -27.3 Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата) 548.1 695.4 26.9 1 133.8 1 800.2 58.8 -585.7 -1 104.8 Минерални горива, масла и подобни продукти 505.5 771.2 52.6 1 853.6 2 588.1 39.6 -1 348.1 -1 816.9 Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход 108.3 162.6 50.1 77.5 98.8 27.5 30.8 63.8 Химични вещества и продукти 785.1 913.6 16.4 758.2 724.6 -4.4 26.9 189.0 Артикули, класифицирани главно според вида на материала 1 164.5 954.9 -18.0 1 676.8 1 737.3 3.6 -512.3 -782.4 Машини, оборудване и превозни средства 1 237.9 1 239.6 0.1 1 919.1 2 545.3 32.6 -681.2 -1 305.7 Разнообразни готови проду... Fri, 10 Jul 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277583/turgoviya-sus-stoki-s-treti-strani-ekstrastat-predvaritelni-danni-may-2026godina https://presscenters.com/News/277584/vutreshnoobshtnostna-turgoviya-sus-stoki-intrastat-i-stokoobmen-na-r-bulgariya-predvaritelni-danni-a Свали През периода януари - април 2026 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 8.5% в сравнение със същия период на 2025 г. и е на стойност 9 854.2 млн. евро (виж табл. 1 и 2 от приложението). Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 67.7% от износа за държавите - членки на ЕС (виж табл. 3 от приложението). При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (52.4%) (виж табл. 4 от приложението). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (21.7%). През април 2026 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 11.3% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 2 494.8 млн. евро. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - април 2026 г. се увеличава с 5.4% в сравнение със същия период на 2025 г. и е на стойност 10 589.9 млн. евро (по цени CIF)[2] (виж табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Гърция, Италия и Нидерландия (виж табл. 3 от приложението). При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (10.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (21.5%). През април 2026 г. вносът на стоки в България от ЕС се увеличава с 1.4% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 2 573.9 млн. евро. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - април 2026 г. е отрицателно и е на стойност 735.7 млн. евро (виж табл. 1 и табл. 3 от приложението). [1] Изменение в стойностния обем по текущи цени. [2] Вносът по цени FOB се изчислява от БНБ (http://bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StForeignTrade/StFTImports/index.htm?toLang=_BG). Приложение Таблица 1. Износ, внос и търговско салдо на България през периода януари - април 2025[1] и 2026[1] г. по месеци (Млн. евро*) Месеци/ Периоди Износ - FOB общо Износ - FOB ЕС Износ - FOB трети страни Внос - CIF[2] общо Внос - CIF[2] ЕС Внос - CIF[2] трети страни Търговско салдо - FOB/CIF общо Търговско салдо - FOB/CIF ЕС Търговско салдо - FOB/CIF трети страни I.2025 3 375.4 2 262.5 1 112.9 4 367.7 2 425.8 1 941.9 -992.3 -163.3 -829.0 II.2025 3 543.0 2 227.9 1 315.1 4 027.1 2 440.4 1 586.7 -484.1 -212.5 -271.6 III.2025 3 655.9 2 348.7 1 307.2 4 654.6 2 641.2 2 013.4 -998.7 -292.5 -706.2 I - III.2025 10 574.3 6 839.1 3 735.2 13 049.4 7 507.4 5 542.0 -2 475.1 -668.3 -1 806.8 IV.2025 3 491.0 2 240.6 1 250.4 4 419.1 2 538.2 1 880.9 -928.1 -297.6 -630.5 I - IV.2025 14 065.3 9 079.7 4 985.6 17 468.5 10 045.6 7 422.9 -3 403.2 -965.9 -2 437.3 I.2026 3 439.4 2 313.5 1 125.9 4 375.9 2 328.0 2 047.9 -936.5 -14.5 -922.0 II.2026 3 579.2 2 336.8 1 242.4 4 372.1 2 531.8 1 840.3 -792.9 -195.0 -597.9 III.2026 4 107.9 2 709.1 1 398.8 5 530.5 3 156.2 2 374.3 -1 422.6 -447.1 -975.5 I - III.2026 11 126.5 7 359.4 3 767.1 14 278.5 8 016.0 6 262.5 -3 152.0 -656.6 -2 495.4 IV.2026 3 959.1 2 494.8 1 464.3 5 251.3 2 573.9 2 677.4 -1 292.2 -79.1 -1 213.1 I - IV.2026 15 085.6 9 854.2 5 231.4 19 529.8 10 589.9 8 939.9 -4 444.2 -735.7 -3 708.5 [1] Предварителни данни към 10.07.2026 година. [2] Вносът по цени FOB се изчислява от БНБ (http://bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StForeignTrade/StFTImports/index.htm?toLang=_BG). * Поради превалутиране и закръгляване е възможно някои суми да се различават от сбора на съставните им стойности. Таблица 2. Изменение в стойностния обем на износа и вноса на България през периода януари - април 2026[1] г. спрямо същия период на предходната година (Проценти) Месеци/Периоди Износ - FOB общо Износ - FOB ЕС Износ - FOB трети страни Внос - CIF общо Внос - CIF ЕС Внос - CIF трети страни I 1.9 2.3 1.2 0.2 -4.0 5.5 II 1.0 4.9 -5.5 8.6 3.7 16.0 III 12.4 15.3 7.0 18.8 19.5 17.9 I - III 5.2 7.6 0.9 9.4 6.8 13.0 IV 13.4 11.3 17.1 18.8 1.4 42.3 I - IV 7.3 8.5 4.9 11.8 5.4 20.4 [1] Предварителни данни към 10.07.2026 година. Таблица 3. Износ, внос и търговско салдо на България по групи страни и основни страни партньори[1] през периода януари - април 2025[2] и 2026[2] година Страни, територии и групи страни Износ - FOB 2025 Износ - FOB 2026 Износ - FOB изменение спрямо същия период на предходната година Внос - CIF 2025 Внос - CIF 2026 Внос - CIF изменение спрямо същия период на предходната година Търговско салдо - FOB/CIF 2025 Търговско салдо - FOB/CIF 2026 млн. евро* млн. евро % млн. евро млн. евро % млн. евро млн. евро Общо 14 065.3 15 085.6 7.3 17 468.5 19 529.8 11.8 -3 403.2 -4 444.2 ЕС 9 079.7 9 854.2 8.5 10 045.6 10 589.9 5.4 -965.9 -735.7 Австрия 260.9 252.9 -3.1 402.9 400.6 -0.6 -142.0 -147.7 Белгия 191.8 177.2 -7.6 373.5 307.0 -17.8 -181.7 -129.8 Германия 1 987.2 2 459.5 23.8 1 937.4 2 092.0 8.0 49.8 367.5 Гърция 921.4 796.4 -13.6 975.2 1 101.5 13.0 -53.8 -305.1 Дания 81.1 73.5 -9.4 76.0 75.4 -0.8 5.1 -1.9 Естония 16.7 19.2 15.0 113.2 180.8 59.7 -96.5 -161.6 Ирландия 45.3 49.7 9.7 80.4 88.8 10.4 -35.1 -39.1 Испания 283.5 388.4 37.0 302.8 326.9 8.0 -19.3 61.5 Италия 973.7 1 251.0 28.5 867.1 931.1 7.4 106.6 319.9 Кипър 51.3 71.5 39.4 20.6 45.1 118.9 30.7 26.4 Латвия 18.9 24.3 28.6 16.2 14.7 -9.3 2.7 9.6 Литва 37.9 44.3 16.9 43.2 38.0 -12.0 -5.3 6.3 Люксембург 4.5 3.2 -28.9 12.4 18.3 47.6 -7.9 -15.1 Малта 5.1 9.6 88.2 2.8 5.4 92.9 2.3 4.2 Нидерландия 291.2 255.7 -12.2 622.5 674.0 8.3 -331.3 -418.3 Полша 383.7 435.0 13.4 636.0 656.8 3.3 -252.3 -221.8 Португалия 39.9 44.3 11.0 44.2 22.5 -49.1 -4.3 21.8 Румъния 1 532.4 1 660.2 8.3 1 401.5 1 395.8 -0.4 130.9 264.4 Словакия 138.8 164.7 18.7 218.7 201.0 -8.1 -79.9 -36.3 Словения 60.9 72.5 19.0 219.2 194.8 -11.1 -158.3 -122.3 Унгария 196.9 241.7 22.8 598.8 641.4 7.1 -401.9 -399.7 Финландия 30.4 28.4 -6.6 31.2 33.5 7.4 -0.8 -5.1 Франция 446.1 503.6 12.9 393.1 398.2 1.3 53.0 105.4 Хърватия 96.9 128.3 32.4 60.9 60.4 -0.8 36.0 67.9 Чехия 270.2 314.1 16.2 412.4 434.2 5.3 -142.2 -120.1 Швеция 131.8 154.1 16.9 83.4 93.7 12.4 48.4 60.4 Неуточнени 581.2 230.9 -60.3 100.0 158.0 58.0 481.2 72.9 Трети страни 4 985.6 5 231.4 4.9 7 422.9 8 939.9 20.4 -2 437.3 -3 708.5 ОНД[3] 294.7 357.1 21.2 433.3 410.4 -5.3 -138.6 -53.3 в това число: Казахстан 25.2 28.9 14.7 278.7 278.7 0.0 -253.5 -249.8 Руска федерация 129.8 170.1 31.0 112.9 65.0 -42.4 16.9 105.1 ОИСР[4] 2 017.0 1 975.5 -2.1 2 972.9 3 752.1 26.2 -955.9 -1 776.6 в това число: Израел 50.6 56.2 11.1 29.1 25.6 -12.0 21.5 30.6 Канада 58.4 50.5 -13.5 140.4 38.0 -72.9 -82.0 12.5 Обединено кралство[5] 179.0 271.0 51.4 124.6 137.0 10.0 54.4 134.0 Република Корея 26.7 42.1 57.7 59.0 57.8 -2.0 -32.3 -15.7 Съединени американски щати 362.0 272.0 -24.9 284.8 179.4 -37.0 77.2 92.6 Турция 1 107.4 982.9 -11.2 2 014.0 2 736.5 35.9 -906.6 -1 753.6 Чили 10.6 19.3 82.1 49.2 185.1 276.2 -38.6 -165.8 Япония 25.9 43.1 66.4 55.9 55.0 -1.6 -30.0 -11.9 ЕАСТ[6] 140.8 159.0 12.9 169.8 292.8 72.4 -29.0 -133.8 в това число: Норвегия 27.1 32.2 18.8 15.2 154.2 914.5 11.9 -122.0 Швейцария 112.5 125.2 11.3 153.8 136.3 -11.4 -41.3 -11.1 Страни, невключени в горните групировки: Aлбания 42.9 37.8 -11.9 19.2 17.0 -11.5 23.7 20.8 Алжир 267.1 144.7 -45.8 1.0 38.1 3 710.0 266.1 106.6 Босна и Херцеговина 28.8 46.6 61.8 11.1 16.0 44.1 17.7 30.6 Бразилия 14.3 23.1 61.5 207.3 276.2 33.2 -193.0 -253.1 Виетнам 10.5 12.5 19.0 57.8 57.7 -0.2 -47.3 -45.2 Грузия 108.5 99.0 -8.8 146.7 165.3 12.7 -38.2 -66.3 Египет 78.4 149.2 90.3 88.5 90.3 2.0 -10.1 58.9 Индия 59.5 78.9 32.6 82.7 105.7 27.8 -23.2 -26.8 Индонезия 12.5 18.9 51.2 12.1 36.6 202.5 0.4 -17.7 Иран, ислямска република 33.5 21.2 -36.7 24.3 11.4 -53.1 9.2 9.8 Китай 177.6 288.6 62.5 1 063.4 1 872.7 76.1 -885.8 -1 584.1 Обединени арабски емирства 58.0 44.1 -24.0 22.0 17.8 -19.1 36.0 26.3 Перу 6.9 12.7 84.1 102.1 125.8 23.2 -95.2 -113.1 Република Северна Македония 271.3 199.5 -26.5 190.4 208.5 9.5 80.9 -9.0 Република Южна Африка 15.6 17.8 14.1 3.6 15.8 338.9 12.0 2.0 Сингапур 16.2 32.5 100.6 10.0 16.7 67.0 6.2 15.8 Сърбия 279.2 320.1 14.6 399.1 340.6 -14.7 -119.9 -20.5 Тайван[7] 9.5 21.8 129.5 36.1 31.3 -13.3 -26.6 -9.5 Тунис 76.4 58.9 -22.9 9.5 9.8 3.2 66.9 49.1 Украйна 186.2 181.8 -2.4 381.9 312.0 -18.3 -195.7 -130.2 [1] Страна партньор е тази, от/за която стоките са изпратени/получени. [2] Предварителни данни към 10.07.2026 година. [3] ОНД включва: Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Република Молдова, Руска федерация, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. [4] ОИСР включва: Австралия, Американски Вирджински острови, Израел, Исландия, Канада, Колумбия, Коста Рика, Мексико, Нова Зеландия, Норвегия, Обединено кралство, Република Корея, САЩ, Турция, Чили, Швейцария и Япония. [5] Обединеното кралство включва: Северна Ирландия, Великобритания, Англо-нормандски острови и остров Ман. [6] ЕАСТ включва: Норвегия, Швейцария, Исландия и Лихтенщайн. [7] Отделна митническа територия Тайван, Пенгу, Кинмен и Матцу. * Поради превалутиране и закръгляване е възможно някои суми да се различават от сбора на съставните им стойности. Таблица 4. Износ, внос и търговско салдо на България по сектори на Стандартната външнотърговска класификация (SITC, рев. 4) през периода януари - април 2025[1] и 2026[1] година Сектори на SITC Износ - FOB 2025 Износ - FOB 2026 Износ - FOB изменение спрямо същия период на предходната година Внос - CIF 2025 Внос - CIF 2026 Внос - CIF изменение спрямо същия период на предходната година Търговско салдо - FOB/CIF 2025 Търговско салдо - FOB/CIF 2026 млн. евро* млн. евро % млн. евро млн. евро % млн. евро млн. евро Общо 14 065.3 15 085.6 7.3 17 468.5 19 529.8 11.8 -3 403.2 -4 444.2 в т.ч. ЕС 9 079.7 9 854.2 8.5 10 045.6 10 589.9 5.4 -965.9 -735.7 Храни и живи животни 1 794.2 1 664.8 -7.2 1 640.7 1 697.8 3.5 153.5 -33.0 в т.ч. ЕС 974.7 1 041.5 6.9 1 178.0 1 204.1 2.2 -203.3 -162.6 Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн 150.2 146.4 -2.5 363.8 341.9 -6.0 -213.6 -195.5 в... Fri, 10 Jul 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277584/vutreshnoobshtnostna-turgoviya-sus-stoki-intrastat-i-stokoobmen-na-r-bulgariya-predvaritelni-danni-a https://presscenters.com/News/277464/ceni-na-zemedelskata-zemya-i-arendata-v-selskoto-stopanstvo-2025-godina Свали През 2025 година средната цена на сделките с ниви в България възлиза на 1 648 лв. за един декар, като бележи спад от 3.3% спрямо 2024 година. Спрямо предходната година е налице понижение в цените на сделките с ниви в четири статистически района на страната: Северен централен, Североизточен, Югоизточен и Югозападен район. Увеличение е регистрирано в Северозападен и Южен централен район. През 2025 година средната цена за наем/аренда на един декар ниви възлиза на 51 лв., което е с 12.1% по-малко спрямо 2024 година. Спрямо предходната година е налице понижение в средната цена във всички райони, като най-голям спад е отчетен в Североизточен район - с 15.2%. Цени на сделките със земеделска земя в Република България през 2025 година През 2025 година средната цена на сделките с ниви в България възлиза на 1 648 лв. за един декар, като бележи спад от 3.3% спрямо 2024 година. Средната цена на сделките с постоянно затревени площи (естествени и изкуствени ливади, мери и пасища) е 284 лв. за един декар и отбелязва намаление спрямо предходната година - с 4.0% (виж табл. 1). Таблица 1. Средни цени на сделките със земеделска земя по категории за използване на земята през периода 2017 - 2025 година (Лв./дка) Категории на земята 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024* 2025 Ниви 870 980 1053 1033 1174 1428 1602 1705 1648 Постоянно затревени площи 262 218 300 264 321 369 386 296 284 През 2025 година се наблюдава понижение в цената на сделките с ниви спрямо предходната година в четири статистически района на страната: Северен централен, Североизточен, Югоизточен и Югозападен район. Въпреки намалението от 9.5% спрямо 2024 г. най-висока остава средната цена в Североизточния район - 2 092 лв. на декар. В Северен централен район цената на сделките с ниви намалява до 1 726 лв. на декар (спад с 2.4%), в Югоизточен район - 1 506 лв. на декар (спад със 7.6%), в Югозападен район - 1 099 лв. на декар (спад с 2.3%). Ръст на цените е регистриран в Северозападния и Южния централен район - съответно с 4.1 и 6.8% (виж табл. 2). Таблица 2. Средни цени на сделките с ниви по статистически райони през периода 2017 - 2025 година (Лв./дка) Статистически райони 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024* 2025 Общо за страната 870 980 1053 1033 1174 1428 1602 1705 1648 Северозападен 920 884 967 987 1284 1525 1639 1595 1661 Северен централен 789 1098 1138 1146 1275 1575 1764 1769 1726 Североизточен 1401 1357 1462 1467 1546 2043 2487 2311 2092 Югоизточен 804 809 861 887 937 1096 1189 1629 1506 Югозападен 303 199 818 352 624 643 686 1125 1099 Южен централен 539 681 706 637 700 705 676 1064 1136 Фиг. 1. Средни цени на сделките с ниви по области през 2025 година Средни цени на сделките с ниви по области през 2025 г. (Лв./дка) Цени за наем/аренда на земеделска земя в Република България през 2025 година През 2025 година средната цена за наем/аренда на един декар ниви достига 51 лв., което е с 12.1% по-малко спрямо 2024 година. Средната цена за наем/аренда на един декар постоянно затревени площи е 20 лв. и отбелязва спад от 13.0% спрямо предходната година (виж табл. 3). Таблица 3. Средни цени за наем/аренда на земеделска земя по категории за използване на земята през периода 2017 - 2025 година (Лв./дка) Категории на земята 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024* 2025 Ниви 47 50 49 44 52 63 62 58 51 Постоянно затревени площи 16 16 23 21 26 26 24 23 20 Цената, платена за наем/аренда на един декар ниви, бележи спад спрямо предходната година във всички райони. Най-голямо намаление е регистрирано в Североизточен район - с 15.2% спрямо 2024 година. Въпреки регистрирания значителен спад най-висока средна цена за наем/аренда на един декар ниви остава в Североизточния район - 67 лева на декар. Средната цена в Югозападния регион бележи най-слабо понижение - с 6.1% (виж табл. 4). Таблица 4. Средни цени за наем/аренда на ниви по статистически райони през периода 2017 - 2025 година (Лв./дка) Статистически райони 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024* 2025 Общо за страната 47 50 49 44 52 63 62 58 51 Северозападен 45 48 50 49 54 63 66 63 57 Северен централен 57 59 60 58 64 75 76 71 63 Североизточен 68 70 69 53 80 93 84 79 67 Югоизточен 34 35 37 35 40 52 51 48 42 Югозападен 28 30 30 30 30 35 36 33 31 Южен централен 31 32 32 31 33 44 43 40 35 Фиг. 2. Средни цени за наем/аренда на ниви по области през 2025 година Средни цени за наем/аренда на ниви по области през 2025 г. (Лв./дка) Методологични бележки Данните се разработват в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2379 на Европейския парламент и на Съвета за статистиката за вложенията и продукцията в селското стопанство, Регламент (ЕС) 2023/1579 за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2379 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на статистическите данни за селскостопанските цени и Наръчник за цените на земеделската земя и арендата. Източници на данни От 2010 до 2024 година данните за цената и арендата/наема на земеделската земя се събират чрез изследване със следните основни групи респонденти: Земеделски стопанства, наемащи земеделска земя за разширяване на тяхната икономическа дейност (код по КИД - 2008 - 01); Земеделски стопанства, купуващи земеделска земя за разширяване на тяхната икономическа дейност (код по КИД - 2008 - 01); Дружества със специализирана инвестиционна цел, създадени според националното законодателство специално да извършват операции (покупка, продажба и аренда) на земеделска земя (кодове по КИД - 2008 - 6810 и 6820); В обхвата на наблюдението се включват само тези договори за аренда/наем на земеделска земя, при които нейното предназначение за селскостопанско производство не се променя; Агенции за недвижими имоти (ограничен брой), които купуват и продават земеделска земя (код по КИД - 2008 - 6831). В обхвата на изследването се включват само тези сделки, при които предназначението на земеделската земя за селскостопанско производство не се променя. От 2025 година изследването с респонденти се преустановява като данните за площта и цената за единица площ за наета/арендувана земя се получават от административен източник - Регистър на договорите за аренда към Министерството на земеделието и храните. Данните за площта и цената на единица площ за продадена/купена земеделска земя се получават от Агенцията по вписванията и Агенцията по геодезия, картография и кадастър. За осигуряване на съпоставимост на данните във времето стойностите за 2024 г. са преизчислени въз основа на същите административни източници. Географски обхват Географският обхват на изследването включва цялата територия на Република България. Данните се базират на всички вписани сделки със земеделска земя в информационната система на Агенцията по вписванията, независимо от местонахождението на имота, както и на всички действащи договори за арендуване на земеделска земя. Наблюдаван период Съгласно изискванията на методологията на Евростат наблюдаваният период е календарна година. Категории на земята по начин на трайно ползване Наблюдавани са цените на три основни групи земеделска земя, дефинирани по начина на трайно ползване: ниви, естествени ливади и мери и пасища. За осигуряване на съответствие с методологията на Евростат естествените ливади и мерите и пасищата са обединени в обща група - постоянно затревени площи, за която е изчислена обща средна цена. Мерна единица В съответствие с практиката за сключване на сделки за продажба и арендуване на земеделска земя в България данните за цените са в лева за декар. Цена на земеделската земя Съгласно методологията на Евростат информацията се отнася за цените на сделките и арендата на земеделска земя, която се използва единствено за селскостопанско производство, т.е. бъдещото ѝ предназначение няма да бъде променено. Цената на земеделската земя е платената от собственика на свободния пазар цена, включително платените данъци (без ДДС) и такси за един декар. В цената не са включени платените суми за право на ползване, получените от собственика парични компенсации при продажбата или придобиването на земята, стойността на сградите, построени върху земята, плащанията при наследяване и субсидиите (ако има такива). Цена за наем/аренда на земеделска земя Цената на рентата на земеделската земя е изплатената в полза на собственика на земята стойност на един декар в замяна на това, че е предоставил активите си на ползвателя на земята. Цената включва и стойността на всички плащания в натура, оценени по цени на текущата година, и платените данъци и такси. Цената не включва платените суми за право на ползване, стойността на сградите или жилищата, разположени върху арендуваната земя, както и всички други разходи, свързани с други активи (текущи разходи за поддръжката на сгради, застраховки и амортизации на сгради и други). Изчисляване на средна цена На териториално ниво „община“ (LAU2) средната цена на сделките/договорите за наем и аренда за съответната категория земеделска земя се изчислява като средна среднопретеглена стойност със съответните площи. На териториалните нива „област“ (NUTS3), „статистически район“ (NUTS2), „статистическа зона“ (NUTS1) и на национално ниво (NUTS0) средната цена за съответната категория земеделска земя се изчислява като среднопретеглена стойност с тегла площите от наблюдението за интегрираната статистика за земеделските стопанства. При цените на сделките със земеделска земя за тегла се използват площите на нивите и на постоянно затревените площи, а при цените за наем/аренда - площта на наетата/арендуваната земеделска земя. Размерът на площите (теглата) се актуализира редовно, след като данните от последното проведено наблюдение за интегрираната статистика на земеделските стопанства в България[1] бъдат публикувани. Конфиденциалност на информацията Конфиденциалността на информацията е гарантирана съгласно чл. 25 - 27 от Закона за статистиката. Информация за методологията и данните от Наблюдението за цените на земеделската земя и арендата в селското стопанство в Република България са публикувани на уебсайта на НСИ. [1] Наблюденията за интегрираната статистика на... Wed, 08 Jul 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277464/ceni-na-zemedelskata-zemya-i-arendata-v-selskoto-stopanstvo-2025-godina https://presscenters.com/News/277398/indeksi-na-oborota-v-razdel-turgoviya-na-drebno-bez-turgoviyata-s-avtomobili-i-motocikleti-po-supost Свали През май[1] 2026 г. индексът на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени се увеличава с 0.8% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Търговският оборот нараства със 7.9% спрямо май 2025 г. според календарно изгладените данни. [1] Данните за май 2026 г. са предварителни. Месечни изменения През май 2026 г., в сравнение с предходния месец, е отчетено увеличение на оборота при всички големи групи: „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 1.6%, „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ - с 1.3%, и „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 0.2%. В групата „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ повишение е регистрирано при „Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия“ - с 4.0%, и при „Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки“ - с 2.7%. Намаление е отчетено при „Търговия с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности“ - с 1.6%, и при „Търговия на дребно с компютърна и комуникационна техника” - с 0.9%. Годишни изменения През май 2026 г., в сравнение със същия месец на 2025 г., нарастване на оборота се наблюдава при всички големи групи: „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 13.7%, „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 8.3%, и „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ - с 4.7%. В групата „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ ръст е регистриран при: „Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия“ - с 23.0%, и „Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет“ - с 19.1%. Намаление се наблюдава в „Търговия с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности“ - с 2.5%. Методологични бележки Месечните индекси на оборота отразяват краткосрочните изменения в стойността на показателя между два сравнявани периода по съпоставими цени. Информацията може да бъде използвана за оценка на текущото състояние и тенденциите в развитието на търговския сектор, а също и за краткосрочни прогнози. За изчисляването на индексите се извършва наблюдение на търговските предприятия, като се използва представителна извадка, формираща около 70% от годишните приходи на наблюдаваната съвкупност. Месечните индекси на оборота се изчисляват съгласно Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година за европейската бизнес статистика и за отмяна на 10 правни акта в областта на бизнес статистиката при база 2021 година. Сезонното изглаждане е статистически метод за отстраняване на сезонния компонент на времевия ред. Календарното изглаждане представлява отстраняване на вариациите в месечните данни, дължащи се на различния брой календарни и работни дни в месеците, на националните празници, както и на наличието на екстремни стойности (например наличието на повече неработни дни през месец май може да допринесе за спад в търговията). Приложение Таблица 1 Изменение на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени спрямо предходния месец (Проценти) Икономически дейности XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети 1.5 -0.4 2.2 1.3 -1.0 0.8 Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия -1.6 2.0 2.2 -0.5 -0.1 1.3 Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия -2.0 2.6 2.3 -0.7 0.0 1.4 Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 0.0 -2.0 0.8 0.5 -0.7 -0.2 Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали 3.0 -1.5 1.8 2.1 -1.7 0.2 в това число: Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки 3.3 -4.1 1.4 0.9 1.7 2.7 Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия 3.1 7.1 -1.0 3.6 -0.8 4.0 Търговия на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита 3.3 -1.7 0.7 1.9 -0.3 0.0 Търговия на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки 0.5 -1.1 3.4 1.7 -5.4 -0.9 Търговия на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности 4.7 -8.6 3.6 2.7 -3.0 -1.6 Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет 20.3 -5.9 1.1 0.7 -0.3 0.1 Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали 2.0 -3.9 1.9 10.1 -3.8 1.6 Таблица 2 Изменение на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени спрямо съответния месец на предходната година (Проценти) Икономически дейности XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети 9.0 4.2 7.3 12.4 7.4 7.9 Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия -4.6 0.1 5.3 3.6 2.7 4.7 Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия -4.8 0.6 6.2 4.3 3.6 5.9 Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия -2.6 -3.4 -1.1 -1.0 -2.6 -2.9 Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали 16.6 8.3 10.5 16.4 10.1 8.3 в това число: Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки 16.5 1.8 4.7 4.0 6.4 10.2 Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия 8.7 19.8 17.1 22.4 20.3 23.0 Търговия на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита 29.4 15.2 13.8 17.1 14.4 11.2 Търговия на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки 16.5 10.5 16.9 24.4 8.9 4.0 Търговия на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности 10.4 -2.7 -3.2 9.1 -0.2 -2.5 Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет 14.8 13.1 23.7 24.1 21.0 19.1 Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали 15.5 -1.5 0.4 18.6 8.6 13.7 Таблица 3 Индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени (сезонно изгладени данни, 2021 = 100) Икономически дейности V.2025 VI.2025 VII.2025 VIII.2025 IX.2025 X.2025 XI.2025 XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 V.2026 Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети 120.0 120.6 121.0 121.1 122.2 123.4 123.1 125.0 124.5 127.3 128.9 127.6 128.6 Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 105.7 105.8 107.4 106.2 106.8 107.3 106.6 104.9 107.0 109.4 108.9 108.8 110.2 Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 106.2 106.6 108.6 107.4 107.4 107.8 107.4 105.4 108.2 110.8 110.1 110.2 111.8 Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 102.5 100.5 99.8 98.3 103.0 103.9 101.8 101.8 99.8 100.6 101.1 100.4 100.2 Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали 127.4 128.5 130.1 129.7 131.8 133.9 133.9 137.9 135.9 138.4 141.3 138.9 139.2 в това число: Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки 137.3 138.9 138.0 139.1 139.1 138.9 139.8 144.4 138.5 140.4 141.7 144.1 148.0 Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия 156.4 157.3 161.9 168.1 163.6 174.8 163.1 168.1 180.0 178.2 184.6 183.1 190.5 Търговия на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита 129.5 130.8 131.7 133.2 135.1 137.5 140.3 145.0 142.6 143.6 146.4 146.0 146.0 Търговия на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки 115.4 117.6 123.8 116.4 122.9 128.7 128.6 129.2 127.8 132.2 134.4 127.1 125.9 Търговия на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности 128.0 131.0 131.9 129.1 135.6 133.6 128.8 134.9 123.3 127.8 131.3 127.3 125.2 Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет 120.8 123.3 126.4 124.1 125.8 127.8 125.9 151.4 142.5 144.0 145.0 144.5 144.7 Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали 127.5 129.4 127.3 129.1 128.7 130.8 133.7 136.4 131.1 133.6 147.1 141.5 143.8 Таблица 4 Индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени (календарно изгладени данни, 2021 = 100) Икономически дейности V.2025 VI.2025 VII.2025 VIII.2025 ІX.2025 X.2025 XІ.2025 XІІ.2025 І.2026 ІІ.2026 IIІ.2026 IV.2026 V.2026 Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети 116.9 120.5 127.5 125.5 123.7 128.2 129.4 142.4 113.6 108.7 126.6 122.3 126.1 Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 104.9 105.6 112.7 114.0 106.4 109.2 104.5 118.6 99.1 97.4 106.9 105.7 109.8 Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 105.3 106.2 113.6 115.0 106.9 109.7 105.3 119.8 100.5 98.8 108.4 106.8 111.5 Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия 102.4 102.3 106.7 107.7 103.4 105.9 99.6 111.1 90.1 88.0 97.4 98.6 99.4 Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали 124.3 127.7 133.1 128.6 134.0 141.4 147.9 162.8 123.4 115.9 136.8 131.4 134.6 в това число: Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки 136.9 142.3 146.7 152.9 145.7 141.2 141.0 166.8 117.1 114.9 136.9 136.3 150.9 Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия 158.1 160.6 157.4 161.6 187.9 186.0 176.1 206.9 151.8 135.5 183.5 169.8 194.5 Търговия на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита 125.5 133.2 139.8 133.9 136.4 147.8 168.0 170.8 119.6 109.7 129.8 138.5 139.6 Търговия на дребно с компютърна и комуникационна техника ... Tue, 07 Jul 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277398/indeksi-na-oborota-v-razdel-turgoviya-na-drebno-bez-turgoviyata-s-avtomobili-i-motocikleti-po-supost https://presscenters.com/News/277399/indeks-na-proizvodstvoto-v-uslugite-april-2026godina Свали През април 2026 г. общият индекс на производството в областта на Бизнес услугите[1] се повишава с 1.5% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Спрямо април 2025 г. е регистрирано увеличение с 9.3% на календарно изгладения индекс по предварителни данни. [1] Бизнес услугите включват следните сектори от КИД - 2008: H - Транспорт, складиране и пощи, I - Хотелиерство и ресторантьорство, J - Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения, L - Операции с недвижими имоти, M_STS - Професионални дейности и научни изследвания (специфична групировка съгласно Регламент (ЕС) 2019/2152), и N - Административни и спомагателни дейности. Месечни изменения През април 2026 г. увеличение спрямо предходния месец е отчетено в секторите: „Професионални дейности и научни изследвания“ - с 13.3%, „Административни и спомагателни дейности“ - с 8.4%, и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 1.2%. Спад се наблюдава в секторите: „Операции с недвижими имоти“ - с 18.1%, „Транспорт, складиране и пощи“ - с 1.7%, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 1.0%. Годишни изменения На годишна база ръст на производството е регистриран в следните сектори: „Административни и спомагателни дейности“ - с 26.5%, „Професионални дейности и научни изследвания“ - с 25.9%, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 8.6%, „Транспорт, складиране и пощи“ - с 3.3%. Намаление се наблюдава в секторите „Операции с недвижими имоти“ - със 7.5%, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 3.2%. Методологични бележки Месечните индекси на производството в услугите се изчисляват и публикуват два месеца след отчетния период (М+2) в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика. Индексите на производството в областта на Бизнес услугите се изчисляват чрез дефлиране на индексите на оборота за всяка дейност със съответните индекси на цени на производител. Целта на производствения индекс е да измерва промените в обема на продукцията на месечни интервали. Индексите на производството се изчисляват при база 2021 година. Сезонното изглаждане е статистически метод за отстраняване на сезонния компонент на времевия ред. Календарното изглаждане представлява отстраняване на вариациите в месечните данни, дължащи се на различния брой календарни и работни дни в месеците, на националните празници, както и на наличието на екстремни стойности, например наличието на повече неработни дни през май може да допринесе до спад на производството в някои дейности. Приложение Таблица 1 Изменение на индексите на производството в услугите (спрямо предходния месец) - сезонно изгладени данни (Процент) Икономически дейности Код по КИД - 2008 XI.2025 XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026* Бизнес услуги HTNXK 2.4 -3.2 -1.2 3.6 -0.4 1.5 Транспорт, складиране и пощи H 1.4 -1.2 -0.2 3.9 0.7 -1.7 Сухопътен транспорт H49 1.3 1.1 -2.2 1.7 0.1 2.1 Воден транспорт H50 4.2 20.1 -2.5 18.8 0.0 3.1 Въздушен транспорт H51 14.2 -15.2 16.6 15.4 -8.3 -11.7 Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта H52 -0.1 -3.2 -0.8 4.1 4.7 -6.6 Пощенски и куриерски услуги H53 -7.0 4.6 -1.4 0.9 5.0 2.1 Хотелиерство и ресторантьорство I -0.8 2.7 0.0 -4.3 0.6 -1.0 Хотелиерство I55 -3.1 6.6 1.2 -2.7 -0.1 -2.4 Ресторантьорство I56 1.6 -0.6 -0.9 -6.5 0.6 -0.4 Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения J 4.9 -1.9 -6.3 8.5 -2.4 1.2 Издателска дейност J58 -5.4 14.4 -5.9 -3.2 -1.1 -3.2 Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика J59 -15.4 -10.7 33.3 24.4 9.4 9.4 Радио- и телевизионна дейност J60 -9.8 15.2 13.5 -12.6 0.3 -7.9 Далекосъобщения J61 14.6 -3.6 -5.3 8.1 0.4 -7.0 Дейности в областта на информационните технологии J62 4.4 -2.9 -9.0 9.7 -5.5 6.5 Информационни услуги J63 -14.7 6.8 -5.0 7.0 1.0 3.4 Операции с недвижими имоти L -10.8 -1.4 14.8 4.7 4.7 -18.1 Професионални дейности и научни изследвания (специфична групировка съгласно Регламент (ЕС) 2019/2152) M_STS 3.8 -12.3 -0.4 1.3 -3.9 13.3 Юридически и счетоводни дейности M69 -3.0 -6.1 16.4 3.0 -0.8 -7.0 Консултантски дейности в областта на управлението M702 -8.5 2.9 20.6 -6.5 4.1 13.1 Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи M71 12.6 -27.4 -20.9 8.1 -20.8 54.3 Рекламна дейност и проучване на пазари M73 -7.2 4.5 10.6 2.3 0.9 -5.9 Други професионални дейности M74 10.6 -6.3 -5.6 -4.6 7.2 9.5 Административни и спомагателни дейности N 8.1 -2.5 -1.3 3.6 3.1 8.4 Даване под наем и оперативен лизинг N77 9.3 -4.7 -5.4 11.6 2.7 -0.3 Дейности по наемане и предоставяне на работна сила N78 8.5 -9.6 18.8 -0.9 1.8 3.5 Туристическа агентска и операторска дейност, други дейности, свързани с пътувания и резервации N79 -1.8 -1.0 7.1 1.6 -1.9 3.4 Дейности по охрана и разследване N80 17.5 -1.9 -6.7 5.9 -5.0 25.0 Дейности по обслужване на сгради и озеленяване N81 -3.7 5.5 -9.1 -3.1 21.5 -2.5 Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност N82 5.3 -0.2 -5.6 2.4 11.1 5.9 * Предварителни данни. Таблица 2 Изменение на индексите на производството в услугите (спрямо съответния месец на предходната година) - календарно изгладени данни (Процент) Икономически дейности Код по КИД - 2008 XI.2025 XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026* Бизнес услуги HTNXK 6.0 0.9 0.3 4.7 7.3 9.3 Транспорт, складиране и пощи H 4.6 0.6 -1.6 -3.9 6.9 3.3 Сухопътен транспорт H49 1.6 1.0 -1.1 0.8 2.8 6.3 Воден транспорт H50 -26.6 -8.1 -4.4 26.6 22.8 20.6 Въздушен транспорт H51 65.1 0.1 41.0 68.2 27.4 11.1 Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта H52 10.1 0.2 -6.6 -20.9 10.3 -6.6 Пощенски и куриерски услуги H53 -12.2 1.1 -8.3 -6.2 8.1 10.6 Хотелиерство и ресторантьорство I -1.1 6.1 5.6 -2.3 -0.6 -3.2 Хотелиерство I55 7.4 26.1 32.3 14.0 21.6 10.3 Ресторантьорство I56 -5.5 -5.0 -10.0 -14.3 -13.7 -11.8 Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения J 8.8 2.4 -4.0 12.2 10.5 8.6 Издателска дейност J58 -12.3 8.8 -5.1 3.9 2.1 -8.4 Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика J59 -34.2 -24.1 -20.7 25.7 33.7 56.9 Радио- и телевизионна дейност J60 -11.4 -0.3 8.7 3.0 11.1 -20.1 Далекосъобщения J61 4.2 0.5 3.0 9.3 12.9 3.1 Дейности в областта на информационните технологии J62 15.8 5.2 -6.5 17.2 7.8 12.5 Информационни услуги J63 14.1 -0.9 -13.0 -0.9 14.2 7.9 Операции с недвижими имоти L -8.1 -22.1 6.3 2.6 13.3 -7.5 Професионални дейности и научни изследвания (специфична групировка съгласно Регламент (ЕС) 2019/2152) M_STS 16.7 4.0 4.3 13.6 7.3 25.9 Юридически и счетоводни дейности M69 2.4 -1.4 9.0 20.6 15.5 10.4 Консултантски дейности в областта на управлението M702 -35.2 -18.3 -6.3 -5.6 11.8 23.2 Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи M71 89.3 32.2 -6.8 21.8 -10.8 73.7 Рекламна дейност и проучване на пазари M73 -1.1 -6.3 12.0 22.9 20.6 2.4 Други професионални дейности M74 -1.4 -8.4 17.0 5.4 8.0 15.8 Административни и спомагателни дейности N -1.1 4.7 0.0 4.7 4.8 26.5 Даване под наем и оперативен лизинг N77 26.6 23.0 1.9 10.0 11.2 22.7 Дейности по наемане и предоставяне на работна сила N78 10.5 -13.5 14.3 10.6 14.2 15.4 Туристическа агентска и операторска дейност, други дейности, свързани с пътувания и резервации N79 -19.6 -22.8 -15.3 -7.3 -14.5 -6.0 Дейности по охрана и разследване N80 7.3 4.4 -6.5 5.4 9.1 35.8 Дейности по обслужване на сгради и озеленяване N81 4.2 22.0 11.9 8.5 45.5 38.8 Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност N82 -24.4 14.2 -0.9 -1.7 -12.7 36.4 * Предварителни данни. Таблица 3 Индекси на производството в услугите - сезонно изгладени данни (2021 = 100) Код по КИД - 2008 IV.2025 V.2025 VI.2025 VII.2025 VIII.2025 IX.2025 X.2025 XI.2025 XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026* HTNXK 117.8 119.5 120.6 121.2 120.4 121.8 125.8 128.8 124.7 123.2 127.7 127.2 129.1 H 111.9 112.3 112.1 109.5 110.5 111.9 113.2 114.8 113.4 113.2 117.6 118.5 116.5 H49 102.8 104.6 105.7 102.4 104.3 105.1 104.4 105.8 106.9 104.6 106.4 106.5 108.7 H50 140.4 142.2 154.0 159.5 147.7 133.1 112.5 117.1 140.6 137.1 162.9 163.0 168.1 H51 304.4 317.4 314.7 269.5 306.4 302.7 329.4 376.1 318.9 371.7 428.8 393.2 347.4 H52 109.8 105.0 102.6 104.2 101.0 104.5 108.1 107.9 104.4 103.6 107.8 112.9 105.4 H53 112.4 116.9 114.2 115.9 115.0 116.9 118.5 110.2 115.2 113.6 114.6 120.4 122.9 I 140.5 140.6 142.9 142.5 144.0 143.2 145.5 144.4 148.4 148.4 142.0 142.9 141.5 I55 163.3 161.9 170.9 172.2 172.3 175.9 183.2 177.5 189.2 191.5 186.4 186.3 181.8 I56 127.1 128.4 127.0 124.9 127.1 123.5 123.4 125.4 124.7 123.6 115.6 116.2 115.7 J 120.3 118.8 126.0 122.9 128.7 124.0 127.5 133.8 131.2 122.9 133.3 130.2 131.7 J58 92.1 95.5 90.5 86.4 83.0 90.1 91.3 86.3 98.7 92.9 89.9 88.9 86.0 J59 84.9 94.2 71.4 77.8 99.7 71.3 86.1 72.8 65.0 86.7 107.8 118.0 129.0 J60 84.4 77.4 78.3 71.1 77.5 81.5 74.9 67.6 77.8 88.3 77.2 77.4 71.2 J61 114.3 111.9 116.0 113.2 113.5 110.9 114.0 130.7 126.0 119.4 129.0 129.6 120.5 J62 127.3 124.7 137.8 133.7 144.4 137.5 140.5 146.6 142.4 129.6 142.1 134.3 143.1 J63 142.7 147.8 151.9 151.5 149.2 149.5 158.8 135.5 144.7 137.4 147.1 148.6 153.7 L 101.4 104.3 100.6 101.3 97.7 107.3 106.8 95.3 94.0 107.9 113.0 118.4 96.9 M_STS 116.9 126.9 121.3 126.9 119.1 127.5 144.5 150.1 131.6 131.1 132.8 127.7 144.7 M69 126.0 133.8 134.0 122.1 129.1 134.0 138.2 134.0 125.8 146.4 150.8 149.6 139.2 M702 102.1 122.4 91.3 96.8 100.4 101.4 99.8 91.3 94.0 113.3 106.0 110.3 124.8 M71 112.3 129.8 142.3 154.8 117.1 136.2 209.7 236.1 171.4 135.6 146.6 116.1 179.2 M73 122.6 116.7 120.1 127.2 118.2 126.2 120.8 112.1 117.1 129.5 132.5 133.7 125.8 M74 121.0 127.3 108.2 123.7 127.0 132.8 127.9 141.5 132.5 125.1 119.3 127.9 140.1 N 117.2 118.4 120.2 131.9 119.0 122.0 118.5 128.1 124.9 123.3 127.7 131.6 142.7 N77 104.8 103.2 105.8 100.7 107.6 122.4 113.... Tue, 07 Jul 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277399/indeks-na-proizvodstvoto-v-uslugite-april-2026godina https://presscenters.com/News/277357/fiskalni-danni-za-podsektori-centralno-durjavno-upravlenie-i-socialnoosiguritelni-fondove-may-2026go Свали През месец май 2026 г. са отчетени приходи на подсектор „Централно държавно управление“ в размер на 2 407.46 млн. евро и разходи в размер на 2 962.20 млн. евро, а за подсектор „Социалноосигурителни фондове“ приходите възлизат на 1 554.55 млн. евро, а разходите са в размер на 1 627.46 млн. евро. Данните на подсектор „Централно държавно управление“ се формират на база месечните касови отчети на бюджетните единици, както и на база оценки на държавните предприятия, преквалифицирани в подсектора, а данните на подсектор „Социалноосигурителни фондове“ се формират на база месечните касови отчети на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Фискални данни за дефицит/ излишък съгласно Директива 85/2011 на ЕС Mon, 06 Jul 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277357/fiskalni-danni-za-podsektori-centralno-durjavno-upravlenie-i-socialnoosiguritelni-fondove-may-2026go https://presscenters.com/News/277358/razresheniya-za-prebivavane-na-chujdenci-v-republika-bulgariya-2025godina Свали През 2025 г. издадените първи разрешения за пребиваване на граждани на трети страни с валидност най-малко три месеца са 23 577, или с 19.9% повече от 2024 година. Отново с най-голям брой са издадените разрешения по причина „работа“ - 12 596, следвани от разрешенията по семейни причини - 5 136. Спрямо предходната година броят на разрешения по причина „работа“ се е увеличил с 45.6%, докато броят на разрешенията по семейни причини е намалял с 4.1%. През 2025 г. в страната са издадени 11 880 разрешения за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“. В сравнение с 2024 г. броят на този вид разрешения е нараснал с 68.2%. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Население - демография, миграция и прогнози Mon, 06 Jul 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277358/razresheniya-za-prebivavane-na-chujdenci-v-republika-bulgariya-2025godina https://presscenters.com/News/277292/klyuchovi-pokazateli-za-bulgariya-posledni-danni-kum-3-yuli-2026godina Ключови показатели за България - последни данни към 3 юли - годишни данни Ключови показатели за България - последни данни към 3 юли - месечни данни Прессъобщение Последни налични данни: 03 юли 2026 година Следваща актуализация: 02 октомври 2026 година Производство През юни 2026 г. показателят на доверие в промишлеността се понижава с 2.8 пункта в сравнение с май 2026 г. по данни от бизнес анкетите на НСИ. През април 2026 г. е регистрирано понижение с 4.1% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2025 година. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, се наблюдава в добивната промишленост - с 33.8%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 13.9%, и в преработващата промишленост - с 0.1%. Календарно изгладените данни показват увеличение с 6.6% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2025 година. През април 2026 г. в сравнение със същия месец на 2025 г. е регистрирано увеличение с 12.5% при продукцията от строителство на сгради, с 3.1% при строителството на съоръжения и с 3.0% при специализираните строителни дейности. През първото тримесечие на 2026 г. произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) възлиза на 27 330.2 млн. евро по текущи цени според предварителните данни. На човек от населението се падат по 4 262 евро от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 0.854477 евро за 1 щатски долар БВП възлиза на 31 985 млн. долара и съответно на 4 988 долара на човек от населението. Индивидуално потребление Общият показател на доверие на потребителите през април 2026 г. намалява с 2.7 пункта спрямо януарското си равнище, което се дължи на пониженото доверие сред населението както в градовете, така и в селата. Общата оценка за развитието на икономическата ситуация в страната през последните дванадесет месеца се влошава, в резултат на което балансовият показател спада с 13.7 пункта. Очакванията на живеещите в селата са тази тенденция да продължи и през следващите дванадесет месеца, за разлика от населението в градовете, което е по-малко песимистично настроено в сравнение с три месеца по-рано. Оборотът в търговията на дребно през април 2026 г. нараства със 7.4% спрямо април 2025 г., показват календарно изгладените данни. В сравнение със същия месец на 2025 г. нарастване на оборота се наблюдава при всички големи групи: „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 10.1%, „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 8.6%, и „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ - с 2.7%. За индивидуално потребление през първото тримесечие на 2026 г. са изразходвани 72.9% от произведения БВП. Показателят се увеличава с 8.9% в реално изражение спрямо съответното тримесечие на 2025 година (според сезонно изгладените данни). Инвестиции Относителният дял на бруто образуването в основен капитал в БВП през първото тримесечие на 2026 г. е 15.7%. Показателят се увеличава с 9.1% в реално изражение спрямо същия период на предходната година според сезонно изгладените данни. През април 2026 г. средното натоварване на мощностите в промишлеността е с 0.7 пункта над нивото от януари 2026 г. и достига 75.3% по данни от бизнес анкетите на НСИ. Пазар на труда Общият брой на заетите лица през първото тримесечие на 2026 г. е 2 916.5 хил., от които 1 541.5 хил. мъже и 1 375.0 хил. жени. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.0%, като при мъжете този дял е 58.9%, а при жените - 47.6%. Безработните лица през първото тримесечие на 2026 г. са 96.8 хил., от които 53.0 хил. (54.7%) са мъже и 43.8 хил. (45.3%) - жени. Коефициентът на безработица е 3.2%, съответно 3.3% при мъжете и 3.1% при жените. През първото тримесечие на 2026 г. спрямо първото тримесечие на 2025 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 13.4% (по предварителни данни). В индустрията увеличението е с 14.1%, в услугите - с 12.5%, и в строителството - с 11.7%. През юни 2026 г. 32.4% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им, по данни от бизнес анкетите на НСИ. През март 2026 г. средната брутна работна заплата е 1 475 евро - увеличава се с 8.1% в сравнение с предходния месец и с 12.9% спрямо март 2025 година. Международни трансакции[1] През юни 2026 г. осигуреността на производството с поръчки от чужбина намалява с 1.4 пункта в сравнение с май 2026 г. според оценките на мениджърите, регистрирани от бизнес анкетите на НСИ. За април 2026 г. салдото по текущата сметка[2] е отрицателно и възлиза на 1 209.3 млн. евро при отрицателно салдо от 788.9 млн. евро за април 2025 година. За периода януари - април 2026 г. текущата сметка е отрицателна и възлиза на 3 615.2 млн. евро (2.9% от БВП) при отрицателно салдо от 1 825.2 млн. евро (1.6% от БВП) за януари - април 2025 година. Търговското салдо[2] за април 2026 г. е отрицателно в размер на 1 084.1 млн. евро при дефицит от 817.4 млн. евро за април 2025 година. За периода януари - април 2026 г. търговското салдо е отрицателно в размер на 3 759.9 млн. евро (3% от БВП) при дефицит от 2 897.8 млн. евро (2.5% от БВП) за същия период на 2025 година. Износът на стоки[2] е 3 966 млн. евро за април 2026 г., като нараства с 545.1 млн. евро (15.9%) в сравнение с този за април 2025 г. (3 420.9 млн. евро). За периода януари - април 2026 г. износът е 14 936.1 млн. евро (12.1% от БВП), като нараства с 1 071.6 млн. евро (7.7%) в сравнение с този за същия период на 2025 г. (13 864.5 млн. евро, 12% от БВП). Вносът на стоки[2] за април 2026 г. е 5 050.1 млн. евро, като нараства с 811.8 млн. евро (19.2%) спрямо април 2025 г. (4 238.3 млн. евро). За периода януари - април 2026 г. вносът е 18 695.9 млн. евро (15.2% от БВП), като се увеличава с 1 933.7 млн. евро (11.5%) спрямо същия период на 2025 г. (16 762.3 млн. евро, 14.4% от БВП). Фиг. 15. Търговско салдо, млн. евро; Износ на стоки, млн. евро; Внос на стоки, млн. евро Търговско салдо, млн. евроИзнос на стоки, млн. евроВнос на стоки, млн. евро Преките инвестиции в чужбина[2] за април 2026 г. нарастват с 12.3 млн. евро, при увеличение с 65.8 млн. евро за април 2025 година. За периода януари - април 2026 г. преките инвестиции в чужбина се повишават с 47.2 млн. евро (при увеличение с 45.7 млн. евро за януари - април 2025 г.). Салдото по статия преки инвестиции[2] е отрицателно в размер на 194.5 млн. евро при положително салдо от 200.8 млн. евро за април 2025 г. За периода януари - април 2026 г. салдото е отрицателно в размер на 1 974.7 млн. евро (1.6% от БВП) при отрицателно салдо от 230.6 млн. евро (0.2% от БВП) за същия период на 2025 година. Преките чуждестранни инвестиции[2] (отчетени в съответствие с принципа на първоначалната посока на инвестицията) по предварителни данни нарастват с 206.8 млн. евро за април 2026 г., при понижение със 135 млн. евро за април 2025 година. За периода януари - април 2026 г. преките чуждестранни инвестиции в страната се увеличават с 2 021.9 млн. евро (при ръст от 276.4 млн. евро за януари - април 2025 г.). Салдото по статия портфейлни инвестиции[2] е отрицателно в размер на 1849.6 млн. евро при отрицателна стойност от 72.8 млн. евро за април 2025 година. За периода януари - април 2026 г. салдото е отрицателно в размер на 1787.5 млн. евро (1.4% от БВП) при положително салдо от 798.7 млн. евро (0.7% от БВП) за същия период на 2025 година. Портфейлните инвестиции - активи[2], за април 2026 г. намаляват с 1 737.7 млн. евро при понижение със 102.7 млн. евро за април 2025 година. За периода януари - април 2026 г. те намаляват с 2 271.4 млн. евро (1.8% от БВП) при увеличение с 410.6 млн. евро (0.4% от БВП) за същия период на 2025 година. Портфейлните инвестиции - пасиви[2], за април 2026 г. нарастват със 112 млн. евро при понижение с 29.9 млн. евро за април 2025 година. За периода януари - април 2026 г. портфейлните инвестиции - пасиви се понижават с 484 млн. евро (0.4% от БВП) при намаление с 388.1 млн. евро (0.3% от БВП) за същия период на 2025 година. Външнотърговското салдо от стоки и услуги през първото тримесечие на 2026 г. е отрицателно. Цени През май 2026 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.0% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за май 2026 г. спрямо май 2025 г. е 6.9%. През май 2026 г. спрямо предходния месец е регистрирано увеличение на цените в групите: „Услуги на ресторанти и хотели“ (0.9%), „Алкохолни напитки, тютюневи изделия“ (0.9%) и „Транспорт“ (0.8%). Намаление е регистрирано в групите: „Развлечения, спорт и култура“ (-2.0%), „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (-0.4%) и „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ (-0.1%). През първото тримесечие на 2026 г. индексът на цените на жилищата нараства с 14.8% в сравнение със същото тримесечие на 2025 година. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през май 2026 г. се увеличава с 19.3% в сравнение с май 2025 година. Ръст на цените е отчетен в добивната промишленост - с 27.8%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 19.1%, в преработващата промишленост - с 8.5%. През юни 2026 г. преобладаващата част от мениджърите предвиждат продажните цени в промишлеността да запазят своето равнище през следващите три месеца (по данни от бизнес анкетите на НСИ). Парични и финансови показатели[1] През май 2026 г. приносът на България към паричния агрегат М3[2] на еврозоната (широките пари) се увеличава на годишна база с 19.4% (19.0% годишно нарастване през април 2026 година). В края на май 2026 г. той е 105.064 млрд. евро (85.2% от БВП4) при 104.492 млрд. евро към април 2026 г. (84.7% от БВП). Кредитите на нефинансови предприятия и домакинства и НТООД[2] през май 2026 г. възлизат на 59.425 млрд. евро. Кредитите за Нефинансови предприятия нарастват с 11.9% на годишна база през май 2026 г. (12.2... Fri, 03 Jul 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277292/klyuchovi-pokazateli-za-bulgariya-posledni-danni-kum-3-yuli-2026godina https://presscenters.com/News/277080/inovacionna-deynost-2024godina Свали През периода 2022 - 2024 г. 26.3% от предприятията с над 9 заети лица осъществяват иновационна дейност. Иновационната активност на предприятията в индустриалния сектор[1] (33.1%) е по-висока, отколкото тази на предприятията в сектора на услугите[2] (20.2%). Най-голям е делът на иновационно активните предприятия в групата на големите предприятия (с 250 и повече заети лица) - 84.0% в индустрията и 71.6% в услугите. През 2024 г. оборотът на иновационно активните предприятия съставлява 59.2% от оборота, а заетите лица - 56.5% от заетите във всички предприятия. Таблица 1. Иновационна активност през периода 2022 - 2024 г. по икономически сектори и големина на предприятията Иновационно активни предприятия - % от всички предприятия Оборот на иновационно активните предприятия - % от общия оборот Заети лица в иновационно активните предприятия - % от всички заети Общо 26.3 59.2 56.5 По икономически сектори Индустрия 33.1 72.0 63.3 Услуги 20.2 48.8 48.4 По големина на предприятията 10 - 49 заети лица 20.0 24.7 22.5 50 - 249 заети лица 44.3 48.4 48.1 250 и повече заети лица 78.9 87.0 82.3 През наблюдавания период 13.8% oт всички предприятия реализират продуктови иновации (нови или усъвършенствани стоки и услуги), а 18.2% внедряват нови или усъвършенствани бизнес процеси. От предприятията с продуктови иновации най-голям е делът на тези, които през периода 2022 - 2024 г. реализират на пазара само нови или усъвършенствани стоки - 53.1%. Нови или усъвършенствани услуги предоставят 25.4% от предприятията, а едновременно нови или усъвършенствани стоки и услуги - 21.5%. През периода 2022 - 2024 г. 44.0% oт предприятията с продуктови иновации реализират стоки или услуги, които са нови не само за тях, но и за пазара, т.е. не са били предлагани преди това от техните конкуренти. През наблюдавания период предприятията осъществяват различни видове бизнес процесови иновации, като най-много от тях внедряват нови или усъвършенствани методи за производство на стоки и предоставяне на услуги (8.8%) както и методи за комуникация и обработка на информацията (8.3%). През периода 2022 - 2024 г. повече от 20.0% от иновационно активните предприятия, осъществяват иновации със следните екологични ползи за тях: намаляване използването на енергия или на т.н. „въглеродна следа“ (намаляване на общото отделяно количество емисии парникови газове) - 25.0%; рециклиране на отпадъците, водата и материалите за собствена употреба или продажба - 21.9%; подмяна на част от използваните материали с по-малко замърсяващи и по-малко опасни заместители - 21.2%; За осъществяване на иновационната си дейност 25.4% от иновационно активните предприятия си сътрудничат с други предприятия, научни организации и други партньори. При големите предприятия (с 250 и повече заети лица) този дял е 35.9%. През 2024 г. 38.7% от оборота на иновационно активните предприятия е реализиран от продажби на чуждестранни клиенти, като 22.8% се дължи на клиенти от държави - членки на Европейския съюз и на Европейската асоциация за свободна търговия, а 15.9% - на клиенти от други държави. Клиентите от България формират 61.3% от оборота на иновационно активните предприятия, докато при предприятията, които нямат иновационна дейност, този дял е по-висок - 66.1%. Методологични бележки Статистическото изследване на иновационната дейност се провежда всяка четна година, а наблюдаваният период включва три години. Единици на наблюдение са предприятията от нефинансовия и финансовия сектор с над 9 заети лица, осъществяващи следните икономически дейности (КИД - 2008): Добивна промишленост; Преработваща промишленост; Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване; Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети; Транспорт, складиране и пощи; Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения; Финансови и застрахователни дейности; Архитектурни и инженерни дейности; технически изпитвания и анализи; Научноизследователска и развойна дейност; Рекламна дейност и проучване на пазари. Иновацията представлява реализирането на пазара на нов или усъвършенстван продукт (стока или услуга) и/или внедряването в предприятието на нов или усъвършенстван бизнес процес, които се различават значително от предишните продукти и бизнес процеси в предприятието. Иновационно активно предприятие е предприятие, което през отчетния период 2022 - 2024 г. е осъществило една или повече дейности за разработване и внедряване на нови или усъвършенствани продукти и/или бизнес процеси. Продуктовата иновация представлява реализирането на пазара на нова или усъвършенствана стока или услуга, която се различава значително от предишните стоки и услуги на предприятието. Към продуктовите иновации се отнасят и значителните промени в дизайна на стоките. Не се включват обикновените препродажби на нови стоки и чисто естетическите промени на стоките. Бизнес процесовата иновация представлява внедряването в предприятието на нов или усъвършенстван бизнес процес за една или повече бизнес функции, който се различава значително от предишните бизнес процеси в предприятието. Бизнес процесовите иновации включват нови и усъвършенствани методи за: производство на стоки и предоставяне на услуги; снабдяване, доставка и разпространение; комуникация и обработка на информация; счетоводно отчитане и други административни дейности; бизнес практики за организиране на работния процес и взаимоотношенията с други предприятия и организации; разпределяне на отговорностите, вземане на решения и управление на човешките ресурси и маркетингови методи за промотиране, опаковане, ценообразуване, продуктов пласмент и обслужване след продажбата. Иновациите следва да бъдат нови за съответното предприятие, но не е необходимо те да са нови и за пазара, т.е. предприятието да е първото, което е произвело тези продукти (стоки или услуги) или е внедрило тези бизнес процеси. Иновационната дейност включва всички развойни, финансови и търговски дейности, осъществени от предприятието с цел въвеждане на иновации. [1] Сектор „Индустрия“ обхваща: Добивна промишленост; Преработваща промишленост; Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване. [2] Сектор „Услуги“ обхваща: Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети; Транспорт, складиране и пощи; Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения; Финансови и застрахователни дейности; Архитектурни и инженерни дейности; технически изпитвания и анализи; Научноизследователска и развойна дейност; Рекламна дейност и проучване на пазари. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Иновационна дейност Tue, 30 Jun 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277080/inovacionna-deynost-2024godina https://presscenters.com/News/277081/strukturna-biznes-statistika-za-nefinansovite-predpriyatiya-okonchatelni-danni-za-2024-godina Свали По окончателни данни, в Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2024 г. са представили общо 415 087 нефинансови предприятия. Заетите лица в тях са 2 228 125, като са произвели продукция общо за 318 438 млн. лв. и са реализирали общо оборот за 531 973 млн. лева. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Нефинансови предприятия Tue, 30 Jun 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277081/strukturna-biznes-statistika-za-nefinansovite-predpriyatiya-okonchatelni-danni-za-2024-godina https://presscenters.com/News/277082/strukturna-biznes-statistika-za-finansovite-predpriyatiya-okonchatelni-danni-za-2024godina Свали Застрахователни предприятия През 2024 г. в областта на животозастраховането са функционирали 13 предприятия, а в сектор „Общо застраховане“ - 34, като броят на наетите и самостоятелно заети лица в тях e съответно 1 330 и 4 833. Нетният оборот в животозастраховането възлиза на 555 млн. лв., а стойността на продукцията е в размер на 331 млн. лева. В сектор „Общо застраховане“ нетният оборот достига 3 781 млн. лв., а стойността на продукцията - 716 млн. лева. Пенсионноосигурителни дружества и пенсионни фондове Пенсионноосигурителните дружества, които са развивали дейност в България през 2024 г. са 10, като броят на наетите и самостоятелно заети лица в тях е 1 247, нетният им оборот възлиза на 249 млн. лв., а брутния излишък от основната дейност е в размер на 113 млн. лева. Същевременно в страната са функционирали и 51 пенсионни фонда с 5 067 члена и нетен оборот от 3 476 млн. лева. Специализирани инвестиционни предприятия През 2024 г. в България са развивали дейност 261 специализирани инвестиционни предприятия, с 1 318 наети и самостоятелно заети лица в тях и реализиран нетен оборот в размер на 1 901 млн. лева. Кредитни институции Кредитните институции, функционирали в страната през 2024 г. са 24, като стойността на продукцията им възлиза на 12 784 млн. лева, а броят на наетите и самостоятелно заети лица в тях е 28 550. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Финансови предприятия Tue, 30 Jun 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277082/strukturna-biznes-statistika-za-finansovite-predpriyatiya-okonchatelni-danni-za-2024godina https://presscenters.com/News/277083/ceni-na-proizvoditel-na-vutreshniya-i-mejdunarodniya-pazar-v-promishlenostta-may-2026godina Свали Общ индекс на цените на производител в промишлеността Общият индекс на цените на производител намалява с 0.2% през май 2026 г. спрямо предходния месец. По-ниски цени се наблюдават при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.0%, а увеличение е регистрирано в добивната промишленост - с 1.1%, и в преработващата промишленост - с 0.1%. Повишение на цените в преработващата промишленост е регистрирано при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 2.4%, печатната дейност и възпроизвеждане на записани носители - с 2.0%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 1.3%. Понижение е отчетено при производството на облекло - с 0.9%, производството на машини и оборудване, с общо и специално предназначение - с 0.6%, производството на електрически съоръжения - с 0.3%. Общият индекс на цените на производител през май 2026 г. е със 17.5% над нивото от май 2025 година. Ръст на цените е регистриран в добивната промишленост - с 61.9%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 21.5%, както и в преработващата промишленост - с 8.9%. По-високи цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на основни метали - с 21.5%, производството на химични продукти - с 14.8%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 11.0%. Намаление на цените е отчетено при: производството на машини и оборудване, с общо и специално предназначение - с 1.4%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0.6%, производството на превозни средства, без автомобили - с 0.2%. Индекси на цените на производител на вътрешния пазар Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се повишава с 0.4% през май 2026 г. спрямо април 2026 година. Цените се увеличават в добивната промишленост - с 3.2%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.8%, а намаление е регистрирано в преработващата промишленост - с 0.2%. По-ниски цени в преработващата промишленост са отчетени при производството на машини и оборудване, с общо и специално предназначение - с 0.9%, производството на облекло - с 0.7%, производството на химични продукти - с 0.3%. Увеличение на цените се наблюдава при: производството на основни метали - с 4.1%, производството, некласифицирано другаде - с 3.9%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 2.7%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства с 19.3% в сравнение с май 2025 година. Ръст на цените се наблюдава в добивната промишленост - с 27.8%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 19.1%, и в преработващата промишленост - с 8.5%. През май 2026 г. по-високи цени в преработващата промишленост спрямо май 2025 г. са регистрирани при: производството на основни метали - с 18.1%, производството на химични продукти - със 17.7%, производството на тютюневи изделия - с 10.0%. По-ниски цени са отчетени при обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 1.9%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 1.4%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1.0%. Индекси на цените на производител на международния пазар Индексът на цените на производител на международния пазар през май 2026 г. намалява с 1.0% спрямо предходния месец и се увеличава с 14.8% спрямо май 2025 година. Методологични бележки Във връзка с членството на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. Националният статистически институт (НСИ) е задължен да произвежда и публикува Индекси на цени на производител на международния пазар за и извън еврозоната. Това е валидно за всички държави членки на еврозоната. Индексите на цените на производител измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия. Те могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията и да се използват за международни сравнения. Информация за изчисляване на индексите се получава от месечните изследвания на цените на производител на вътрешния и на международния пазар. За оценка на индексите се извършват наблюдения на базата на постоянна извадка от групи продукти, която е представителна за цялото производство. Общият индекс на цените на производител се изчислява от индексите на цените на вътрешния и на международния пазар, претеглени със структурата на оборота на вътрешния и на международния пазар към общия оборот през базисната 2021 година. Индексите на цените на производител на вътрешния пазар се изчисляват при постоянна база 2021 = 100 чрез претегляне със структурата на оборота на промишлените предприятия на вътрешния пазар. Индексите на цените на производител на международния пазар се изчисляват при постоянна база 2021 = 100 чрез претегляне със структурата на оборота на промишлените предприятия на международния пазар. Приложение Таблица 1 Общ индекс на цените на производител през май 2026 година Икономически дейности 2021 = 100 Предходният месец = 100 Съответният месец на предходната година = 100 Промишленост - общо 151.7 99.8 117.5 Добивна промишленост 252.9 101.1 161.9 Добив на въглища .. .. .. Добив на нефт и природен газ .. .. .. Добив на метални руди 269.2 100.6 210.3 Добив на неметални материали и суровини 160.1 101.7 105.1 Спомагателни дейности в добива .. .. .. Преработваща промишленост 147.3 100.1 108.9 Производство на хранителни продукти 158.7 100.2 102.4 Производство на напитки 154.6 100.5 105.0 Производство на тютюневи изделия 133.9 100.0 106.1 Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло 152.2 101.3 104.5 Производство на облекло 141.0 99.1 101.1 Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм 110.5 100.1 101.5 Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели 137.5 100.0 101.3 Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон 139.6 100.1 102.6 Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители 145.7 102.0 109.4 Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти .. .. .. Производство на химични продукти 143.1 100.3 114.8 Производство на лекарствени вещества и продукти 121.7 100.0 103.5 Производство на изделия от каучук и пластмаси 160.1 102.4 105.1 Производство на изделия от други неметални минерални суровини 179.6 101.0 109.4 Производство на основни метали 153.0 100.6 121.5 Производство на метални изделия, без машини и оборудване 142.8 100.2 101.4 Производство на компютърна техника, електронни и оптични продукти 142.3 99.9 99.4 Производство на електрически съоръжения 136.3 99.7 102.3 Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение 126.7 99.4 98.6 Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета 121.8 100.2 111.0 Производство на превозни средства, без автомобили 109.0 100.0 99.8 Производство на мебели 125.3 100.5 102.2 Производство, некласифицирано другаде 108.8 100.4 101.9 Ремонт и инсталиране на машини и оборудване 142.6 100.2 106.5 Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ 148.7 99.0 121.5 Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ 148.7 99.0 121.5 Продукти за междинно потребление 159.8 100.6 117.6 Енергийни продукти 144.0 96.4 128.2 Инвестиционни продукти 130.2 99.9 103.2 Потребителски дълготрайни продукти 126.9 100.2 101.8 Потребителски недълготрайни продукти 151.6 100.3 103.0 ".." - Конфиденциални данни. Таблица 2 Индекси на цените на производител на вътрешния пазар през май 2026 година Икономически дейности 2021 = 100 Предходният месец = 100 Съответният месец на предходната година = 100 Промишленост - общо 156.9 100.4 119.3 Добивна промишленост 197.4 103.2 127.8 Добив на въглища .. .. .. Добив на нефт и природен газ .. .. .. Добив на метални руди 179.4 103.8 153.3 Добив на неметални материали и суровини 155.4 101.8 105.4 Спомагателни дейности в добива .. .. .. Преработваща промишленост 153.9 99.8 108.5 Производство на хранителни продукти 168.5 100.1 102.5 Производство на напитки 162.4 100.6 105.4 Производство на тютюневи изделия 168.4 100.0 110.0 Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло 160.8 101.0 104.2 Производство на облекло 151.5 99.3 105.9 Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм 119.9 100.1 98.1 Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели 143.7 100.1 98.6 Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон 136.6 100.1 99.0 Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители 145.5 102.5 108.7 Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти .. .. .. Производство на химични продукти 150.8 99.7 117.7 Производство на лекарствени вещества и продукти 110.8 100.0 102.8 Производство на изделия от каучук и пластмаси 143.8 102.7 109.6 Производство на изделия от други неметални минерални суровини 174.3 101.5 107.3 Производство на основни метали 140.6 104.1 118.1 Производство на метални изделия, без машини и оборудване 139.0 100.2 101.3 Производство на компютърна техника, електронни и оптични продукти 122.4 100.0 103.0 Производство на електрически съоръжения 139.5 99.8 105.4 Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение 130.3 99.1 99.3 Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета 130.2 99.9 108.4 Производство на превозни средства, без автомобили 118.6 100.0 100.5 Производство на мебели 162.2 100.7 102.6 Производство, некласифицирано другаде 102.6 103.9 106.9 Ремонт и инсталиране на машини и оборудване 149.0 100.3 104.5 Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ 154.5 100.8 119.1 Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ 154.5 100.8 119.1 Продукти за междинно потребление 151.5 101.7 112.7 Енергийни продукти 161.3 99.9 120.5 Инвестиционни продукти 135.2 99.8 103.1 Потребителски дълготрайни продукти 150.4 100.5 102.3 Потребителски недълготрайни продукти 160.9 100.4 103.7 ".." - Конфиденциални данни. Таблица 3 Индекси на цените на производител на международния пазар през май 2026 година Икон... Tue, 30 Jun 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277083/ceni-na-proizvoditel-na-vutreshniya-i-mejdunarodniya-pazar-v-promishlenostta-may-2026godina https://presscenters.com/News/277084/nablyudenie-na-biznes-tendenciite-v-promishlenostta-stroitelstvoto-turgoviyata-na-drebno-i-uslugite Свали През юни 2026 г. общият показател на бизнес климата намалява с 1.3 пункта в сравнение с май (от 17.4% на 16.1%) (виж фиг. 1). Понижение на показателя се наблюдава в промишлеността и строителството, докато в търговията на дребно и в сектора на услугите се отчита подобрение. Фиг. 1. Бизнес климат - общо Промишленост. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ се понижава с 2.3 пункта (от 18.4% на 16.1%) (виж фиг. 2) в резултат на по-умерените оценки на промишлените предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Същевременно и прогнозите им за производствената активност през следващите три месеца са неблагоприятни (виж фиг. 3). Фиг. 2. Бизнес климат в промишлеността Фиг. 3. Очаквана производствена активност в промишлеността през следващите три месеца Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила продължават да бъдат основните проблеми за развитието на бизнеса, посочени съответно от 46.9 и 32.4% от предприятията (виж фиг. 4). Фиг. 4. Фактори, затрудняващи дейността в промишлеността (относителен дял от предприятията) VI.2026V.2026Дългосрочна средна По отношение на продажните цени в промишлеността преобладаващата част от мениджърите предвиждат те да запазят своето равнище през следващите три месеца. Строителство. През юни съставният показател „бизнес климат в строителството“ спада с 4.9 пункта (от 16.0% на 11.1%) (виж фиг. 5), което се дължи на резервираните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Негативни са и очакванията им за строителната активност през следващите три месеца (виж фиг. 6). Фиг. 5. Бизнес климат в строителството Фиг. 6. Очаквана строителна активност през следващите три месеца Факторите, ограничаващи в най-голяма степен дейността на предприятията остават свързани с несигурната икономическа среда, недостига на работна сила и цените на материалите, като в сравнение с предходния месец се наблюдава намаление на отрицателното им въздействие (виж фиг. 7). Фиг. 7. Фактори, затрудняващи дейността в строителството (относителен дял от предприятията) VI.2026V.2026 Дългосрочна средна По-голяма част от строителните предприемачи прогнозират продажните цени да останат без промяна през следващите три месеца. Търговия на дребно. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ се повишава с 1.4 пункта (от 25.9% на 27.3%) (виж фиг. 8) в резултат на подобрените оценки на търговците на дребно за настоящото бизнес състояние на предприятията. Мненията им за обема на продажбите през последните три месеца (виж фиг. 9), както и очакванията за следващите три месеца са благоприятни. Фиг. 8. Бизнес климат в търговията на дребно Фиг. 9. Обем на продажбите в търговията на дребно през последните три месеца Основните пречки за развитието на бизнеса продължават да са несигурната икономическа среда, конкуренция в бранша и недостига на работна сила, въпреки че спрямо май се отчита намаление на негативното им влияние (виж фиг. 10). Фиг. 10. Фактори, затрудняващи дейността в търговията на дребно (относителен дял от предприятията) VI.2026V.2026Дългосрочна средна Относно продажните цени 83.1% от търговците на дребно очакват те да запазят своето равнище през следващите три месеца. Услуги[1]. През юни съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ се увеличава с 1.6 пункта (от 8.2% на 9.8%) (виж фиг. 11), което се дължи на по-оптимистичните оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията. Същевременно и мненията им относно настоящото и очакваното търсене на услуги продължават да се подобряват (виж фиг. 12). [1] Без търговия. Фиг. 11. Бизнес климат в сектора на услугите Фиг. 12. Очаквано търсене в сектора на услугите през следващите три месеца Най-сериозните затруднения за дейността на предприятията остават свързани с несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша, като през последния месец се отчита и нарастване на отрицателното въздействие на фактора „недостиг на работна сила“ (виж фиг. 13). Фиг. 13. Фактори, затрудняващи дейността в сектора на услугите (относителен дял от предприятията) VI.2026V.2026Дългосрочна средна Относно продажните цени в сектора на услугите мениджърите не предвиждат промяна през следващите три месеца. Методологични бележки Бизнес наблюденията в промишлеността, строителството, търговията на дребно и в сектора на услугите събират информация за мненията на предприемачите по отношение на състоянието и развитието на техния бизнес. От май 2002 г. всички бизнес наблюдения се финансират съвместно от НСИ и Европейската комисия () съгласно подписани споразумения между двете институции. НСИ се ангажира да провежда наблюденията съгласно Хармонизираната програма на Европейския съюз. Всяко съобщение или публикация на НСИ е с автор НСИ и Комисията не носи отговорност за ползата, която може да бъде извлечена от информацията, съдържаща се в тях. От юли 2010 г. НСИ публикува данните от бизнес анкетите съобразно новата Класификация на икономическите дейности (КИД - 2008) (NACE Rev. 2). Всички динамични редове са преизчислени съобразно Класификацията и са съпоставими във времето. Отговорите на въпросите от анкетите са представени в тристепенна категорийна скала от типа: „увеличение“, „без промяна“, „намаление“ или „над нормално“, „нормално“, „под нормално“. Балансите на оценките се изчисляват като разлика на относителните дялове по екстремните варианти на отговор. Показателят „бизнес климат“ е средна геометрична на балансите на оценките за настоящата и за очакваната бизнес ситуация в предприятията през следващите шест месеца. Общият показател на бизнес климата е средна претеглена на четири отраслови показателя на бизнес климата - в промишлеността, строителството, търговията на дребно и в сектора на услугите, като последният показател е включен в общия динамичен ред от май 2002 година. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Наблюдение на бизнес тенденциите в промишлеността, строителството, търговията и услугите Tue, 30 Jun 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277084/nablyudenie-na-biznes-tendenciite-v-promishlenostta-stroitelstvoto-turgoviyata-na-drebno-i-uslugite https://presscenters.com/News/277017/ceni-na-proizvoditel-v-uslugite-i-trimesechie-2026godina Свали Общият индекс на цени на производител в областта на Бизнес услугите нараства с 2.5% през първото тримесечие на 2026 г. в сравнение с предходното тримесечие и с 5.5% спрямо същото тримесечие на 2025 година. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Индекси на цени на производител в услугите Mon, 29 Jun 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277017/ceni-na-proizvoditel-v-uslugite-i-trimesechie-2026godina https://presscenters.com/News/277018/proizvodstvo-i-dostavki-na-energiyni-produkti-april-2026godina Инфографика Свали През април 2026 г. спрямо март 2026 г. при производството на енергийни продукти най-голямо нарастване се наблюдава при дизеловото гориво - с 2.5%. Най-голямо намаление е регистрирано при твърдите горива - с 34.9%. При доставките на енергийни продукти нарастване се наблюдава само при автомобилния бензин - с 14.9%. Най-голямо намаление е регистрирано при твърдите горива - с 33.4%. Производство на енергийни продукти През април 2026 г. спрямо март 2026 г. нараства производството на: дизеловото гориво - с 2.5% до 246 хил. тона; електрическа енергия - с 1.0% до 3 761 ГВтч. Намалява производството на: твърди горива - с 34.9% до 624 хил. тона; автомобилен бензин - с 3.0% до 128 хил. тона. Производството на пропан-бутанови смеси и природен газ остава без изменение (виж Таблица 1). Спрямо същия месец на 2025 г. нараства производството на електрическа енергия - с 14.0%. Наблюдава се значително нарастване на производството на нефтопродукти, дължащо се на планов ремонт на производствени мощности през април 2025, като понастоящем то достига обичайните си равнища. Намалява производството на твърди горива - с 34.2%. Производството на природен газ остава без изменение. Доставки на енергийни продукти През април 2026 г. спрямо март 2026 г. нарастват доставките на автомобилен бензин - с 14.9% до 54 хил. тона. Намаляват доставките на: твърди горива - с 33.4% до 682 хил. тона; дизелово гориво - с 30.7% до 167 хил. тона; природен газ - с 21.1% до 247 млн. куб. метра; електрическа енергия - с 15.6% до 2 766 ГВтч; пропан-бутанови смеси - с 15.2% до 28 хил. тона (виж Таблица 1). Спрямо същия месец на 2025 г. нарастват доставките на: дизелово гориво - с 47.8%. природен газ - с 12.8%; електрическа енергия - с 3.1%. Намаляват доставките на: твърди горива - с 31.3%; пропан-бутанови смеси - с 20.0%; автомобилен бензин - с 3.6%. Методологични бележки Изследването на енергийните продукти се провежда месечно в съответствие с изискванията на Регламент № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор и неговите изменения. Целта на изследването е да се осигури информация за производството и доставките за страната на основни енергийни продукти - електрическа енергия, твърди горива, природен газ и нефтени продукти. Изследването обхваща производители, вносители и износители на енергийни продукти. Основните наблюдавани показатели са производството и доставките на енергийни продукти. Динамични редове за производството и доставките на енергийните продукти могат да се намерят на сайта на НСИ: www.nsi.bg, раздел „Енергетика“/Данни. Твърди горива Производство - включват се антрацитни, черни, кафяви, лигнитни въглища и твърди горива от въглища. Производителите отчитат пречистеното производство. За въглищата, при производството на които не се отделят инертни материали, пречистеното производство е равно на общия добив. Доставки - резултативен показател, изчислен като: производство + внос – износ + изменение на запасите. От 01.01.2017 г. брикетите от лигнитни въглища са изключени от месечно наблюдение. Нефтени продукти Производство - производството на крайни продукти в нефтопреработвателните заводи или в предприятията за смесване на продукти. Доставки - доставките на едро на вътрешния пазар на крайни нефтени продукти, осъществени от фирми производители и вносители/износители. Доставките в страната на нефтените продукти се равняват на: постъпления от първични продукти + производство + рециклирани продукти − гориво за дейността на рафинерията + внос − износ − международна морска бункеровка + междупродуктови трансфери − прекласифицирани продукти − изменение на запасите. Производството и доставките на автомобилен бензин и дизелово гориво включват количеството биогориво, смесено с минералното гориво. Природен газ Производство - общото количество сух газ за продажба, произведен в рамките на националните граници, включително офшорното производство. Производството се изчислява след пречистване и извличане на газокондензатите (NGL) и сярата. Изключват се загубите, възникнали при добива, и количествата, които са инжектирани отново, изпуснати в атмосферата или изгорени. Включват се количествата, използвани за нуждите на газовата промишленост, за добива на газ, в тръбопроводните системи и в предприятията за преработка. Доставки - цялото количество газ, разпределено в страната, включително собственото потребление и загубите. Данните са представени в милиони кубически метри, като се приема, че природният газ е при еталонни условия - 15°С и 101.325 kPa. За превръщане на количествата от кубични метри при 20°С в кубични метри при 15°С съгласно изискванията за отчитане на Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката за енергийния сектор използваме коефициент 0.98294. Електрическа енергия Производство - отчита се произведената електрическа енергия от ТЕЦ, АЕЦ, ВЕЦ (ПАВЕЦ) и електрическата енергия, добита от вятърните генератори и слънчевите панели. Доставки/Нетно потребление - изчисляват се, като от сумата на произведената нетна електрическа енергия (брутното производство на електрическа енергия, намалено със собствените нужди на електроцентралите) и нетния внос (внос - износ) се приспадне разходът на помпено-акумулиращите станции. Приложение Таблица 1 Производство и доставки на енергийни продукти Енергийни продукти Мярка IV.2025 V.2025 VI.2025 VII.2025 VIII.2025 IX.2025 X.2025 XI.2025 XII.2025 I.2026 II.2026 III.2026 IV.2026 IV.2026 към III.2026 IV.2026 към IV.2025 Производство на твърди горива хил. т 948 668 880 1 346 1 055 729 1 599 1 564 1 821 2 245 1 337 959 624 -34.9 -34.2 Производство на нефтени продукти - общо хил. т 35 502 602 609 603 598 589 341 350 488 483 539 529 -1.9 - в това число: Производство на пропан-бутанови смеси хил. т 0 9 9 8 6 6 5 3 4 3 4 7 7 0 - Производство на автомобилен бензин хил. т 10 99 134 135 141 150 138 84 92 121 115 132 128 -3 - Производство на дизелово гориво хил. т 23 198 267 278 259 278 267 173 164 227 230 240 246 2.5 - Производство на природен газ млн. куб. м 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 0 0 Производство на електрическа енергия ГВтч 3 298 2 585 3 024 3 270 3 154 2 936 3 175 2 769 3 673 4 126 3 502 3 724 3 761 1 14 Доставки на твърди горива хил. т 993 699 960 1 386 1 120 759 1 639 1 627 1 914 2 298 1 386 1 024 682 -33.4 -31.3 Доставки на нефтени продукти - общо хил. т 281 471 391 452 491 442 442 401 405 342 321 414 341 -17.6 21.4 в това число: Доставки на пропан-бутанови смеси хил. т 35 40 37 39 41 35 34 40 38 33 34 33 28 -15.2 -20 Доставки на автомобилен бензин хил. т 56 75 23 59 64 67 59 49 63 38 37 47 54 14.9 -3.6 Доставки на дизелово гориво хил. т 113 257 238 262 293 242 257 229 232 211 183 241 167 -30.7 47.8 Доставки на природен газ млн. куб. м 219 180 148 159 155 179 232 265 314 359 311 313 247 -21.1 12.8 Доставки на електрическа енергия ГВтч 2 684 2 408 2 403 2 766 2 561 2 378 2 940 2 985 3 570 4 015 3 469 3 277 2 766 -15.6 3.1 Фиг. 1. Производство и доставки на твърди горива - хил. тонове Фиг. 2. Производство и доставки на пропан-бутанови смеси - хил. тонове Фиг. 3. Производство и доставки на автомобилен бензин - хил. тонове Фиг. 4. Производство и доставки на дизелово гориво - хил. тонове Фиг. 5. Производство и доставки на природен газ - млн. куб. метри Фиг. 6. Производство и доставки на електрическа енергия - ГВтч Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Енергетика Mon, 29 Jun 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277018/proizvodstvo-i-dostavki-na-energiyni-produkti-april-2026godina https://presscenters.com/News/277019/putuvaniya-na-bulgarski-grajdani-v-chujbina-i-poseshteniya-na-chujdi-grajdani-v-bulgariya-may-2026go Свали Инфографика Пътуванията на български граждани в чужбина през май 2026 г. са 922.5 хил. (виж табл. 1 от приложението), или с 5.5% повече от май 2025 година (виж фиг. 1). Регистрирано е увеличение по всички наблюдавани цели. Най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Турция - 247.1 хил., Гърция - 202.4 хил., Румъния - 83.1 хил., Сърбия - 59.3 хил., Германия - 50.3 хил., Република Северна Македония - 37.1 хил., Италия - 35.5 хил., Австрия - 30.7 хил., Испания - 24.6 хил., Франция - 24.1 хиляди (виж фиг. 2). Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с цел почивка и екскурзия - 42.5%, следвани от пътуванията с други цели - 39.7%, и със служебна цел - 17.8% (виж фиг. 3). През май 2026 г. посещенията на чужди граждани в България са 1 021.8 хил. (виж табл. 2 от приложението), или с 2.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година (виж фиг. 4). Регистрирано е увеличение по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната са 30.1% (307.9 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България. Делът на гражданите от Европейския съюз, посетили България, е 60.5% от общия брой чужди граждани и достига 618.7 хил., като най-голям е броят на посещенията на граждани от Румъния - 41.2%, и Гърция - 23.7%. Посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“[1] са 342.1 хил., или 33.5% от всички посещения в България. Най-голям брой са регистрирани от Турция - 190.9 хил., или 55.8% от посещенията в тази група. [1] Включва страните в Европа извън Европейския съюз. Най-много посещения в България са реализирали гражданите от: Румъния - 254.7 хил., Турция - 190.9 хил., Гърция - 146.7 хил., Германия - 64.5 хил., Сърбия - 47.6 хил., Обединеното кралство - 36.8 хил., Република Северна Македония - 32.1 хил., Полша - 26.2 хил., Украйна - 25.7 хил., Италия - 20.9 хиляди (виж фиг. 5). Преобладава делът на посещенията с други цели - 43.9%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 41.9%, и със служебна цел - 14.2% (виж фиг. 6). Методологични бележки При наблюдението и разработката на данните за туризма Националният статистически институт (НСИ) е възприел дефинициите, препоръчани от Световната организация по туризъм и Методологическото ръководство на Евростат. Съгласно тези дефиниции международен турист е всеки посетител, пристигащ в друга страна, която не е страната на неговото постоянно местоживеене, за не повече от една година, и чиято основна цел не е извършване на дейност срещу заплащане в посетеното място. Целите на посещение в дадена страна могат да бъдат: почивка и екскурзия; служебна цел (командировки, участие в конференции, конгреси и симпозиуми и други); други (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия и други). Статистическите данни за пътуванията на български граждани в чужбина и посещенията на чужди граждани в България са получени на базата на месечна информация от Министерството на вътрешните работи (МВР), летищните власти и извадково изследване на НСИ сред преминаващите български и чужди граждани през граничните пунктове на страната. Приложение Таблица 1 Пътувания на български граждани в чужбина по цел на пътуването и по страни през май 2026 година - предварителни данни (Брой) Страни Общо Цел на пътуването Почивка и екскурзия Служебна Други[1] Общо 922 527 392 589 163 917 366 021 Европейски съюз 527 426 276 660 117 267 133 499 Австрия 30 705 13 020 6 675 11 010 Белгия 20 670 7 171 5 905 7 594 Германия 50 333 27 233 8 897 14 203 Гърция 202 421 125 328 35 180 41 913 Дания 3 102 1 551 669 882 Ирландия 1 277 667 361 249 Испания 24 625 14 858 3 670 6 097 Италия 35 547 24 707 3 741 7 099 Кипър 558 307 135 116 Малта 1 432 1 285 147 - Нидерландия 10 111 3 517 2 285 4 309 Полша 7 719 1 709 2 867 3 143 Португалия 1 865 1 011 593 261 Румъния 83 118 23 590 37 205 22 323 Словакия 2 918 1 806 165 947 Словения 3 445 1 461 689 1 295 Унгария 5 076 2 115 1 569 1 392 Финландия 497 205 - 292 Франция 24 124 14 474 3 860 5 790 Хърватия 3 753 2 252 501 1 000 Чехия 10 838 6 941 1 085 2 812 Швеция 2 191 1 095 782 314 Други страни от ЕС 1 101 357 286 458 Други европейски страни 370 249 103 658 41 512 225 079 Норвегия 908 465 254 189 Обединено кралство 22 316 4 969 7 876 9 471 Република Северна Македония 37 095 16 147 8 728 12 220 Руска федерация 213 213 - - Сърбия 59 294 17 129 7 906 34 259 Турция 247 121 62 898 16 033 168 190 Украйна 267 - - 267 Швейцария 3 035 1 837 715 483 Други страни 3 144 1 218 289 1 637 Израел 88 - 35 53 Канада 514 257 139 118 САЩ 2 542 961 115 1 466 Останал свят 21 708 11 053 4 849 5 806 [1] В колона „други“ са включени следните причини за пътуване - „гостуване“ и „други“. „-“ - няма случай. Tаблица 2 Посещения на чужди граждани в България по цел на пътуването и по страни през май 2026 година - предварителни данни (Брой) Страни Общо Цел на пътуването Почивка и екскурзия Служебна Други[1] О Б Щ О 1 021 842 427 550 145 315 448 977 Европейски съюз 618 659 250 734 91 994 275 931 Австрия 11 930 4 772 1 453 5 705 Белгия 7 347 3 531 1 116 2 700 Германия 64 499 37 304 6 319 20 876 Гърция 146 742 54 105 26 096 66 541 Дания 2 892 1 446 555 891 Ирландия 5 399 3 778 1 206 415 Испания 12 871 8 871 2 707 1 293 Италия 20 910 12 248 3 528 5 134 Кипър 2 216 1 108 277 831 Малта 251 251 - - Нидерландия 12 209 5 139 1 136 5 934 Полша 26 216 13 575 6 294 6 347 Португалия 2 420 915 403 1 102 Румъния 254 659 80 148 33 422 141 089 Словакия 2 976 2 107 274 595 Словения 2 023 1 023 461 539 Унгария 6 881 1 726 2 492 2 663 Финландия 2 415 1 693 153 569 Франция 16 351 7 541 2 128 6 682 Хърватия 3 132 1 522 288 1 322 Чехия 6 122 2 718 381 3 023 Швеция 3 354 2 573 314 467 Други страни от ЕС 4 844 2 640 991 1 213 Други европейски страни 342 145 151 484 44 262 146 399 Норвегия 1 849 692 400 757 Обединено кралство 36 762 33 733 353 2 676 Република Северна Македония 32 051 21 055 4 169 6 827 Руска федерация 4 373 1 802 575 1 996 Сърбия 47 578 21 111 7 032 19 435 Турция 190 944 61 803 25 743 103 398 Украйна 25 704 9 659 5 316 10 729 Швейцария 2 884 1 629 674 581 Други страни 14 991 13 182 377 1 432 Израел 10 239 9 941 117 181 Канада 733 566 41 126 САЩ 3 537 2 289 170 1 078 Япония 482 386 49 47 Останал свят 46 047 12 150 8 682 25 215 [1] В колона „други“ са включени следните причини за пътуване - „гостуване“ , „транзит“ и „други“ . „-“ - няма случай. Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите: Пътувания на български граждани в чужбина и посещения на чужди граждани в България Mon, 29 Jun 2026 11:00:00 +03:00 Национален статистически институт - Прессъобщения https://presscenters.com/News/277019/putuvaniya-na-bulgarski-grajdani-v-chujbina-i-poseshteniya-na-chujdi-grajdani-v-bulgariya-may-2026go