<?xml version="1.0" encoding="UTF-8" ?>
<rss version="2.0">
<channel>
<title>PressCenters.com</title>
<link>https://presscenters.com</link>
<description>Новините без редакция</description>
<item>
    <title>ВАдвС: В свое становище до КС Висшият адвокатски съвет подкрепи искането за обявяване на чл. 113а от Закона за здравето за противоконституционен</title>
    <link>https://presscenters.com/News/279473/v-svoe-stanovishte-do-ks-visshiyat-advokatski-suvet-podkrepi-iskaneto-za-obyavyavane-na-chl-113a-ot</link>
    <description>Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) подкрепи пред Конституционния съд искането на 53-ма народни представители за отмяна на новия чл. 113а от Закона за здравето, определяйки го като несъвместим с принципите на правовата държава, правната сигурност и съразмерност, както и с конституционната закрила на хората с увреждания и правото на обществено осигуряване. В депозираното пред КС становище по конституционно дело № 17/2026 г. Висшият адвокатски съвет предлага детайлни съображения относно необходимостта да се запази балансът между защитата на публичния интерес от неправомерно упражняване на социални права и необходимостта от стабилност и предвидимост на правното положение на хората с увреждания. В тази връзка и се настоява, че високото социално значение на експертните решения налага извънредното им преодоляване да бъде уредено чрез достатъчно ясни предпоставки и по начин, който не допуска непотвърдената информация от наказателното производство сама по себе си да се превръща в основание за дестабилизиране на цял комплекс права, произтичащи от признатия медицински статус, до какъвто резултат би се стигнало при запазване на атакувания законов текст в действащото право. В становището се изтъква още, че действащата нормативна уредба и преди приемането на чл. 113а ЗЗ предлага редица механизми за защита на публичния интерес от неправомерно упражняване на права, основани на медицинската експертиза, сред които са административният и съдебният контрол върху експертните решения, заложената в закона възможност за възобновяване на производството по издаване на влязъл в сила административен акт при изрично предвидени извънредни основания, правилото на чл. 95, ал. 1, т. 7 КСО, съгласно което изплащането на пенсията се спира, когато се установят данни за извършено престъпление, които са от значение за правото или размера на пенсията и други. Оттук и се прави изводът, че действащата нормативна уредба вече съдържа както предварителен и последващ контрол върху експертните решения, така и извънредни способи за преодоляване на техния стабилитет, когато по надлежния съдебен ред бъдат установени престъпление или порочност на документа. За сравнение, според Висшия адвокатски съвет предлаганият нов извънреден способ за контрол допуска изпращане на действащото експертно решение чрез съответната РКМЕ до ТЕЛК за ново произнасяне, без окончателното установяване на престъпление или на порочността на документа, а единствено въз основа на „данни“, че решението е издадено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ. Така според Висшия адвокатски съветпо недопустим начин се стига до ситуация, при която се допуска осъществяване на намеса в самия медицински статус на физическите лица още на етап, в който релевантните наказателноправни факти не са окончателно установени, което е в разрезс принципа за правна сигурност. В тази връзка и във втората част на становището Висшият адвокатски съвет последователно оборва аргументите на вносителите на оспорения текст, като включително се акцентира върху пълната юридическа неиздържаност на използваната формулировка в новелата на чл. 113а, доколкото е изяснено, че съдържателният и смислов обхват на използваната формулировкаизвършено „при или по повод“ издаването на експертно решение, остават напълно неясни. Вдопълнение Висшият адвокатски съвет изтъква, че от предложения текст не става ясно каква трябва да бъде връзката между наказателното производство и конкретното решение, какъв е необходимият доказателствен праг за наличие на „данни“, кой орган извършва тази преценка и в каква процесуална форма тя следва да бъде обективирана. Не са достатъчно ясно уредени и последиците за лицето, ако наказателното производство бъде прекратено или завърши с оправдателна присъда. Според Висшия адвокатски съвет подобна нормативна неяснота създава предпоставки за противоречива административна и съдебна практика и открива възможност за различно третиране на лица в сходно фактическо положение. Когато съществена част от съдържанието на закона трябва да бъде изграждана чрез тълкуване от администрацията, се създава риск от произвол и се накърнява изискването за предвидимост на правните последици, което в голяма степен нарушава принципа на правовата държава. В становището се подчертава също така, че атакуваната разпоредба засяга един от фундаменталните принципи на административното право - стабилитета на влезлите в сила административни актове. Докато действащата уредба допуска преодоляване на този стабилитет при наличие на съдебно установени престъпления или подправени документи, чл. 113а ЗЗ позволява намеса при значително по-ниска степен на установеност на относимите факти. В допълнение е изтъкнато и едно друго важно съображение, а именно - актуалното медицинско освидетелстване не е годно непременно да установи историческия факт, който е породил съмнението. Оттук и е аргументирана позицията, че атакуваната уредба смесва две различни задачи - проверката на предполагаема документна измама и оценката на актуалното здравословно състояние - без да обосновава защо втората е необходимо и подходящо средство за разрешаване на първата. В последната част на изложението Висшият адвокатски съвет предлага убедителни аргументи в полза на противоконституционността на чл. 113а ЗЗ, извлечени от пълната липса на ratio legis на създадената извънредна процедура. Чрез изследване на всяка от възможните цели на предложената новела, в становище се стига до извода за наличие на функционален разрив между преследвания резултат и избраното средство, което в съчетание с вече действащ специален институт, който позволява на НОИ да реагира именно при данни за престъпление относимо към пенсионното право, е допълнителен аргумент за несъразмерността на атакуваната уредба. Вижте пълния текст на становището ТУК</description>
    <pubDate>Wed, 26 Aug 2026 11:12:09 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/279473/v-svoe-stanovishte-do-ks-visshiyat-advokatski-suvet-podkrepi-iskaneto-za-obyavyavane-na-chl-113a-ot</guid>
</item>
<item>
    <title>ВАдвС: „Адвокати за децата“ - нова инициатива на Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“</title>
    <link>https://presscenters.com/News/279381/advokati-za-decata-nova-iniciativa-na-centura-za-obuchenie-na-advokati-krustyu-conchev</link>
    <description>Центърът за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“ стартира нова инициатива - „Адвокати за децата“, насочена към повишаване на правната и гражданската грамотност на децата и към утвърждаване на ролята на адвокатурата в процеса на изграждане на правна култура още от ранна възраст. Инициативата се реализира съгласно решение на Управителния съвет на Центъра за обучение на адвокати, прието на заседанието му на 20 август 2026 г. Защо „Адвокати за децата“? Децата са носители на права още сега. За да могат пълноценно да ги упражняват и защитават, те трябва да ги познават, да разбират какво означават и да знаят към кого могат да се обърнат, когато правата им са нарушени. Същевременно правната култура не се изчерпва с познаването на законови правила. Тя включва разбиране за правото, справедливостта, морала, етиката, личната свобода и отговорност, уважението към другия и правилата, които правят възможно съвместното ни живеене като общество. Именно затова Центърът за обучение на адвокати си поставя за цел да създаде възможност адвокати да влизат в училищата и да разговарят с децата по тези теми на разбираем, достъпен и интересен за тях език. Какво предвижда инициативата? В рамките на „Адвокати за децата“ се предвижда провеждането на открити и интерактивни уроци в „Часа на класа“, първоначално насочени към ученици на възраст 10–12 години. Уроците ще бъдат разработени така, че децата не просто да получават юридическа информация, а да бъдат насърчавани да задават въпроси, да обсъждат конкретни житейски ситуации и да разбират практическото значение на правата и отговорностите. Сред възможните теми са: правата на детето и основните права и свободи; права и задължения – какво означава да имаш право и какво означава да носиш отговорност; какво представляват законът, правото и справедливостта; институции и правен ред в държавата; връзката между право, морал и етика; уважението към достойнството и правата на другия; тормозът, насилието и кибертормозът; личната неприкосновеност и защитата на личните данни; поведението и отговорността в дигитална среда; какво да направим, когато нашите права или правата на друго дете са нарушени; към кого могат да се обърнат децата за помощ и защита; основни понятия за отговорността и последствията от определено поведение. Конкретното съдържание и методология на обучението ще бъдат разработени с участието на експерти в областта на детското правосъдие, правата на детето, образованието и работата с деца. Центърът за обучение на адвокати, заедно с експерти по детско правосъдие, ще разработи специализирана методология за обучение на адвокати, които ще бъдат подготвени да провеждат уроците в училищата. Особено внимание ще бъде отделено на възрастовата специфика на децата, на подходящите педагогически и интерактивни методи и на необходимостта сложните юридически понятия да бъдат представяни чрез разбираеми примери и практически ситуации. Целта е да бъде създадена устойчива общност от адвокати, които със своите знания и професионален опит да допринасят за изграждането на правната култура на децата в различни региони на страната. Първото събитие – кръгла маса „Как юристите могат да помогнат на децата?“ Първото събитие в рамките на инициативата ще бъде кръглата маса „Как юристите могат да помогнат на децата?“, която ще се проведе на 16 септември 2026 г. (сряда) от 16:00 ч. в Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“. В нея ще бъдат поканени представители на институции, експерти и организации в областта на детското правосъдие и правата на децата, представители на академичната и професионалната общност, както и представители на адвокатските колегии в страната. Целта на кръглата маса е да постави началото на професионален и обществен разговор за това как юристите могат конкретно да помогнат на децата и какъв трябва да бъде приносът на адвокатурата за повишаване на правната грамотност и правната култура на младите хора. В рамките на дискусията ще бъдат обсъдени: реалните потребности на децата на възраст 10–12 години;темите, които следва да бъдат включени в обучението;подходящата методология и формати за работа с деца;подготовката на адвокатите – лектори;необходимите учебни материали и практически инструменти;възможностите за партньорство между адвокатурата, училищата, институциите и организациите, работещи за правата на децата;перспективите за по-системно правно и гражданско образование в българското училище. „Адвокати за децата“ е замислена не просто като поредица от отделни лекции, а като дългосрочна инициатива за изграждане на правна, гражданска и етична култура у децата. Центърът за обучени на адвокати счита, че е необходимо да бъде обсъдена и възможността за по-системно присъствие на правното и етичното образование в училище – включително чрез самостоятелно или интегрирано учебно съдържание, свързано с „Етика и право“, „Основи на правото“, „Права и отговорности“, гражданско образование или други подходящи образователни формати, съобразени с възрастта на учениците. Устойчивото повишаване на правната грамотност на децата изисква общите усилия на образователната система, институциите, адвокатурата, професионалната общност и гражданския сектор. Центърът за обучение на адвокати отправя покана към всички експерти, организации и адвокати, които споделят тази кауза, да се включат в нейното развитие със своите идеи, професионален опит и активна работа с децата.</description>
    <pubDate>Mon, 24 Aug 2026 13:42:07 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/279381/advokati-za-decata-nova-iniciativa-na-centura-za-obuchenie-na-advokati-krustyu-conchev</guid>
</item>
<item>
    <title>ВАдвС: Висшият адвокатски съвет поиска Конституционният съд да отхвърли искането за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 36а, ал. 1 от Закона за адвокатурата</title>
    <link>https://presscenters.com/News/279324/visshiyat-advokatski-suvet-poiska-konstitucionniyat-sud-da-othvurli-iskaneto-za-obyavyavane-na-proti</link>
    <description>Висшият адвокатски съвет внесе становище по конституционно дело № 13/2026 г., образувано по искане на Софийския районен съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 36а, ал. 1 от Закона за адвокатурата в частта, която възлага на адвокатския съвет да определя възнаграждението на особения представител. В становището си Висшият адвокатски съвет поддържа, че искането следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, а при условията на евентуалност – да бъде отхвърлено като неоснователно. Според Висшия адвокатски съвет оспорената разпоредба не засяга независимостта на съдебната власт и не прехвърля правораздавателни функции от съда към адвокатурата. Напротив, тя урежда механизъм на професионално взаимодействие между съда и адвокатурата, който гарантира както правото на защита на страните, така и независимостта на адвокатската професия. Аргумент за недопустимост: нормата не е приложима по конкретното дело В своето становище Висшият адвокатски съвет изтъква, че по делото, породило конституционния спор, на ищеца е предоставена правна помощ. При тази хипотеза особен представител на ответника следва да бъде определен по реда на Закона за правната помощ, а не по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата. Поради това оспорената разпоредба не представлява „приложим закон“ по смисъла на чл. 150, ал. 2 от Конституцията и не може да бъде предмет на конституционен контрол по направеното искане. Самият Софийски районен съд поддържа наличие на противоречие между националната уредба и правото на Европейския съюз, а в подобен случай националният съд е длъжен да приложи принципа на примат на европейското право, а не да търси разрешение чрез производство за конституционен контрол, се изтъква в становището, в който смисъл е особеното мнение по допустимостта на искането на конституционния съдия Атанас Семов. Определянето на възнаграждението не накърнява независимостта на съда Висшият адвокатски съвет оспорва тезата, че адвокатският съвет навлиза в компетентността на съда. Съдът запазва изцяло своите правомощия да прецени дали са налице предпоставките за назначаване на особен представител, дали производството да продължи, както и кой следва да понесе разноските по делото. Окончателното произнасяне по разноските и техния размер се извършва от съда с акта по чл. 81 ГПК, с който приключва производството. Адвокатският съвет не решава правния спор, не дава указания на съда и не може да влияе върху вътрешното убеждение на съдията. В рамките на правомощията по чл. 36а, ал. 1 ЗА адвокатският съвет единствено оказва професионално съдействие на съда чрез определяне на адвокат и на възнаграждение, което е съобразено със законово установените обективни критерии по чл. 36, ал. 3 ЗА фактическа и правна сложност на казуса, засегнат интерес, време и условия за извършване на защитата, квалификация и опит на адвоката и при прилагане на правилата, определени в съвместна наредба, която предстои да бъде издадена от министъра на правосъдието и Висшия адвокатски съвет. Защита на независимостта на адвокатурата и ефективното право на защита Висшият адвокатски съвет изтъква, че конституционно адвокатурата е призната като свободна, независима и самоуправляваща се професия. Независимостта на адвоката не е предвидена като особена професионална привилегия самоцелно, а за да осигури на гражданите и юридическите лица, които имат нужда от правна защита и съдействие наистина ефективна защита – да гарантира, че този, който ще ги защитава, няма да зависи нито от съда, нито от прокурора, нито от която и да било друга власт в държавата, от която да зависи преценката на кого адвокатът да стане процесуален представител и при какви условия и възнаграждение да го представлява. Независимостта на адвоката включва правото да приеме или да откаже конкретна защита и да прецени условията, при които ще я осъществява. В обичайните ситуации, когато е налице свободно договаряне и се уговаря възнаграждението между адвокат и клиент, Законът за адвокатурата предвижда това възнаграждение да бъде справедливо, обосновано и да съответства на достойнството на адвокатската професия, тъкмо защото професията на адвоката е с висока обществена значимост и не е обикновено „предоставяне на услуга“, а дейност, без която правото на защита не може да бъде гарантирано. Правното положение на адвоката като особен представител, макар да изглежда аналогично с правното положение на адвоката като представител, действащ по пълномощно, има и съществени различия. Поради обстоятелството, че между представлявания и особения представител липсва упълномощаване, а представителната власт възниква по силата на закона с назначаването му от съда за особен представител, е необходимо адвокатът изрично да изрази съгласие за поемане на особеното представителство (чл. 44а, ал. 1 ЗА). Това съгласие касае както конкретното лице, което адвокатът ще представлява като особен представител по конкретно дело, така и възнаграждението, при което се е съгласил да осъществява това представителство, защото с изразяване на съгласие сепоражда задължение за адвоката да осъществява представителството със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента (чл. 44а, ал. 2 ЗА). Особено представителство може да бъде осъществено единствено от адвокат, а след последните законодателни промени определеният адвокат трябва изрично да заяви съгласие да поеме защитата. Именно затова възнаграждението следва да бъде определено преди назначаването му от съда, за да може адвокатът информирано да реши дали приема възложеното представителство. Този модел гарантира реална, а не формална защита на отсъстващата страна и предотвратява практиките от миналото, при които дела са се забавяли заради последователни откази на адвокати да поемат назначението при предварително определени и несъответстващи на труда възнаграждения. Определяне на адвокатското възнаграждение на особен представител Висшият адвокатски съвет обосновава, че адвокатското възнаграждение не може да се разглежда единствено като цена на услуга, тъй като предоставянето на правната помощ не е обикновена „услуга“, а дейност от висок обществен интерес, пряко свързана с конституционно гарантираното право на защита и достъпа до съд. Поради това адвокатската дейност има двойствен характер: от една страна представлява работа с възнаграждение за конкретен професионален труд, а от друга е конституционно призната дейност, без която не могат да бъдат гарантирани правото на защита и достъпът до съд. Именно затова законодателят е предвидил специални правила за определяне на възнаграждението в случаите, когато липсва договор между адвокат и клиент. В становището на Висшия адвокатски съвет се обръща внимание, че определянето на възнаграждението от адвокатския съвет не е ново правомощие. Оспорената разпоредба всъщност не създава нов модел - Законът за адвокатурата и преди промените от 2026 г. предвиждаше, че когато между адвоката и клиента няма договор за възнаграждение, неговият размер се определя от адвокатския съвет. Следователно при особеното представителство, където по дефиниция липсва договор между адвокат и представляваното лице, компетентността на адвокатския съвет произтича от общото правило на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, чиято конституционосъобразност не е оспорена. Новият чл. 36а само изрично потвърждава това правило. В становището си Висшият адвокатски съвет изтъква още, че промените в Закона за адвокатурата от 2026 г. са съобразени с правото на Европейския съюз. Със законодателните изменения отпаднаха задължителните минимални адвокатски възнаграждения и дисциплинарната отговорност за договаряне под определени минимални прагове. Именно с тези промени е преодоляно установеното от Съда на Европейския съюз несъответствие между националната уредба и европейските правила за конкуренцията и поради това аргументът, че действащата система възпроизвежда стария модел на задължителни минимални цени, е несъстоятелен. Още повече, че адвокатските съвети не определят възнагражденията произволно и не създават вътрешни „тарифни“ правила. Законът изисква всяко решение да бъде мотивирано и съобразено с конкретни критерии: фактическата и правна сложност на случая, засегнатият интерес, условията и обемът на извършената работа, както и квалификацията и специализацията на адвоката. При определяне на възнаграждението не се въвеждат абстрактни минимални цени за категории дела, а се извършва индивидуална преценка за всеки конкретен случай. Поради това решенията на адвокатските съвети не могат да бъдат приравнявани на форма на съсловно ценово регулиране. Не се оказва намеса в бюджета на съдебната власт В становището си Висшият адвокатски съвет отхвърля твърдението, че адвокатските съвети се разпореждат с бюджета на съдебната власт. ВАдвС подчертава, че адвокатският съвет не разполага с бюджетни средства, не разпорежда плащания и не контролира изпълнението на бюджета на съдебната власт. Той единствено определя възнаграждение по законови критерии. Реалното плащане се извършва единствено въз основа на съдебен акт и в рамките на бюджета, приет от Народното събрание. Според ВАдвС бюджетната самостоятелност на съдебната власт не означава, че всеки разход в конкретно производство трябва непременно да се определя еднолично от съда, а да има обективни и ясни нормативни критерии за определянето му. Разходите за особени представители са част от средствата, необходими за осигуряване на достъп до правосъдие и ефективна защита на правата на гражданите. В заключение Висшият адвокатски съвет поддържа, че оспорената разпоредба постига балансирано съчетаване на конституционните принципи за независимост на съдебната власт и независимост на адвокатурата, като създава предвидим и ефективен механизъм за назначаване на особени представители и гарантиране на правото на защита на гражданите, без да поставя под въпрос независимостта на адвоката-особен представител, ако неговото възнаграждение се определя от съда.. Вижте пълния текст на Становището на Висшия адвокатски съвет до Конституционния съд по дело № 13/2026</description>
    <pubDate>Fri, 21 Aug 2026 14:22:03 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/279324/visshiyat-advokatski-suvet-poiska-konstitucionniyat-sud-da-othvurli-iskaneto-za-obyavyavane-na-proti</guid>
</item>
<item>
    <title>ВАдвС: Висшият адвокатски съвет прие Проект на Наредба за определяне на възнаграждение на адвокат при липса на договор, подготвен съвместно с Министерството на правосъдието. От днес започва общественото й обсъждане</title>
    <link>https://presscenters.com/News/279002/visshiyat-advokatski-suvet-prie-proekt-na-naredba-za-opredelyane-na-vuznagrajdenie-na-advokat-pri-li</link>
    <description>Съвместна работна група между Министерството на правосъдието и Висшия адвокатски съвет разработи проект на Наредба за определяне на възнаграждение на адвокат при липса на договор Наредба за определяне на възнаграждение на адвокат при липса на договор. Съгласно чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата министърът на правосъдието и Висшият адвокатски съвет съвместно издават Наредба за правилата и начина за прилагане на критериите при определяне на възнаграждение на адвокат при липса на договор. На основание чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове разработеният съвместно проект на Наредба е публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на правосъдието, на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет и на Портала за обществени консултации Strategy.bg. На заинтересованите лица се предоставя 30-дневен срок за предложения и становища по Проекта в периода от 14 август до 14 септември 2026 г. Правилата, уредени в Наредбата, имат за цел да гарантират предвидимост и обективност при прилагане на критериите за определяне на адвокатските възнаграждения при липса на договор, както и на отговорността за разноски в хипотезите на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и при възражение по чл. 78, ал. 5 Гражданския процесуален кодекс, чл. 161, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 63д, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение. Според последните промени в Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя свободно в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. В закона се е предвидено, че „размерът трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия.“ Когато между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента не е уговорено възнаграждение, разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата предвижда, че по искане на съда или на адвоката, адвокатският съвет към адвокатската колегия, в която членува адвокатът, с мотивирано решение определя възнаграждението. Това се случва при вземане предвид на следните критерии: фактическата и правна сложност на случая; засегнатият интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Критериите за определяне на адвокатските възнаграждения ще се прилагат от адвокатските съвети и от съда при липса на договор между адвоката и клиента, без да са обвързващи за адвоката и клиента при договарянето на възнаграждение. Изрично е посочено, че в новата уредба не се установяват задължителни минимални размери на възнагражденията, а предвидените стойности имат значение на базови ориентири при конкретни хипотези, в които поради липсата на договор между адвоката и клиента размерът на възнаграждението за извършената от адвоката работа следва да се определи от адвокатския съветили от съда - в случаите на присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и при произнасяне от съда по възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, чл. 161, ал. 2 ДОПК и чл. 63д, ал. 2 ЗАНН. Предвидено е, че в определените по реда на Наредбата възнаграждения се включват и нормативно признатите разходи на адвокатите, без разходите за пътуване и престой извън населеното място, в което е кантората на адвоката и без дължимия данък добавена стойност. Изяснено е съдържанието на всеки един от предвидените в закона критерии: фактическа и правна сложност, засегнат интерес, условията, при които е възложено и предоставено правното съдействие и защита, и квалификацията, опита и специализацията на адвоката, като възприетите правни разрешения са базирани на формираната вече съдебна практика при възраженията за прекомерност на адвокатските възнаграждения, както и на опита на други държави от Европейския съюз при уредба на критериите за определяне на адвокатско възнаграждение при липса на договор. Уредени са обстоятелствата от значение при преценката на фактическата и правна сложност на случая при адвокатска работа, която не е свързана с процесуално представителство, както и при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство. При определяне на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е предвидено отчитане на базов коефициент за сложност според вида и предмета на делото. В Приложение към чл. 12, ал. 2 от проекта на Наредбата са уредени базови коефициенти за сложност според вида на делото в три раздела: граждански и търговски дела, наказателни дела и административни дела В глава III от Наредбата - „Базови стойности при определяне на възнаграждението за правно съдействие и защита без процесуално представителство&quot;, се съдържат три раздела, в които са определени базовите стойности при определяне на възнаграждение за съвет, справка, изготвяне на книжа и договори; за вписване на обстоятелства в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Централния регистър на особените залози и други регистри и за текуща правна помощ. Уредбата следва досегашното разграничение на правната работа, несвързана с процесуално представителство и е приложима единствено от адвокатските съвети в хипотезите на определяне на възнаграждение по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата при липса на договор. Посочените размери са ориентировъчни и не обвързват адвокатския съвет, който във всички случаи при определяне на възнаграждение за извънпроцесуална адвокатска работа следва да съобрази всички критерии по наредбата. При определяне на базовите стойности на възнаграждението са съобразени и промените в икономическата среда през последните 5 години, като е отчетено увеличаването на индекса на потребителските цени, увеличаването на минималната работна заплата, както и на средната работна заплата за страната. Предвидено е възнагражденията като абсолютна сума да се актуализират с процент, равен на положителния годишен индекс на потребителските цени в Република България, обявен от НСИ за предходната календарна година, считано от 1 юли на текущата година. Индексацията ще става автоматично и ще се прилага за всяка следваща година.</description>
    <pubDate>Fri, 14 Aug 2026 12:42:12 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/279002/visshiyat-advokatski-suvet-prie-proekt-na-naredba-za-opredelyane-na-vuznagrajdenie-na-advokat-pri-li</guid>
</item>
<item>
    <title>ВАдвС: In memoriam: Напусна ни Антон Станков – колега адвокат и бивш министър на правосъдието</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278967/in-memoriam-napusna-ni-anton-stankov--kolega-advokat-i-bivsh-ministur-na-pravosudieto</link>
    <description>Днес на 60-годишна възраст внезапно ни напусна Антон Станков. В последните 20 години той беше адвокат от Софийската адвокатска колегия. Между 2001 и 2005 г. беше министър на правосъдието в кабинета на Симеон Сакскобургготски. Антон Станков започва професионалния си път като младши съдия в Шуменския окръжен съд, където работи от 1991 до 1994 г. В последствие е районен съдия в Софийския районен съд от 1994 г. до 1997 г., като след това става председател на Наказателната колегия на Софийския градски съд. Като министър на правосъдието между 2001 и 2005 г. Антон Станков председателства и Висшия съдебен съвет. „Това са години на важни промени за България, свързани с подготовката на страната за членство в Европейския съюз и с развитието на съдебната система. Като министър Антон Станков носи институционална отговорност за процесите в правосъдието в този ключов период“, написа министърът на правосъдието Николай Найденов в съболезнователен адрес до семейството. Висшият адвокатски съвет изразява своите най-дълбоки съболезнования към семейството и близките на Антон Станков. В негово лице адвокатската общност загуби почитан и уважаван колега, а цялата юридическа общност – държавник и магистрат, който оставя ярка следа в правния и обществен живот на България. Поклон пред светлата му памет!Снимка: БТА</description>
    <pubDate>Thu, 13 Aug 2026 16:01:57 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278967/in-memoriam-napusna-ni-anton-stankov--kolega-advokat-i-bivsh-ministur-na-pravosudieto</guid>
</item>
<item>
    <title>ВАдвС: Дневен ред за редовното заседание на ВАдвС на 13.08.2026 г.</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278710/dneven-red-za-redovnoto-zasedanie-na-vadvs-na-13082026-g</link>
    <description>Дневен ред за редовното заседание на ВАдвС на 13.08.2026 г. Дневен ред за 13.08.2026 г. pdf, 433 KB</description>
    <pubDate>Thu, 06 Aug 2026 18:52:06 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278710/dneven-red-za-redovnoto-zasedanie-na-vadvs-na-13082026-g</guid>
</item>
<item>
    <title>ВАдвС: Комисията за противодействие на корупцията официално стъпи в правомощията си</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278548/komisiyata-za-protivodeystvie-na-korupciyata-oficialno-stupi-v-pravomoshtiyata-si</link>
    <description>Днес, 3 август 2026 г., в сградата на Народното събрание членовете на новоконституираната Комисия за противодействие на корупцията встъпиха в длъжност. Те положиха подпис върху актовете си за встъпване и подписаха декларации за политически неутралитет. Чрез жребий беше определен първият председател на новосформираната комисия - Пламен Тодоров, избран от квотата на Народното събрание. Цялата процедура се осъществи в присъствието на нотариус, за което се състави протокол.</description>
    <pubDate>Mon, 03 Aug 2026 18:32:57 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278548/komisiyata-za-protivodeystvie-na-korupciyata-oficialno-stupi-v-pravomoshtiyata-si</guid>
</item>
<item>
    <title>ВАдвС: Висшият адвокатски съвет прие Наредба № 5 за реда и условията за определяне на особените представители</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278315/visshiyat-advokatski-suvet-prie-naredba--5-za-reda-i-usloviyata-za-opredelyane-na-osobenite-predstav</link>
    <description>На своето редовно заседание, проведено на 23 юни 2026 г., Висшият адвокатски съвет прие Наредба № 5 за реда и условията за определяне на особени представители, която предстои да бъде обнародвана в „Държавен вестник“. С измененията и допълненията на Закона за адвокатурата (обн. в „Държавен вестник“, бр. 17/13.02.2026 г., в сила от 17.02.2026 г.) законодателят създаде обща нормативна рамка на института на особения представител. С разпоредбата на чл. 36а, ал. 2 от ЗА на Висшия адвокатски съвет е възложено да уреди с наредба условията и реда за определяне на особени представители на принципа на случайния подбор чрез равномерно разпределение съобразно поредността на постъпването на исканията измежду членовете на адвокатската колегия. Приемането на подзаконовия нормативен акт е предвидено да се извърши в срок до 6 месеца от влизане в сила на промените в Закона за адвокатурата – в срок до 17.08.2026 г. (&#167; 21, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗА). С приетата на 23.07.2026 г. Наредба се създават единни правила за определяне на особени представители във всички адвокатски колегии, с което да се постигне равномерно разпределение на делата съобразно броя им и възнагражденията между адвокатите, определяни за особени представители. Със създадените единни правила се преодоляват съществуващите досега различни организационни модели в различните адвокатски колегиии, което ще повиши прозрачността и проследимостта на процеса по определяне на особени представители, а от там и общественото доверие в него. Предвижда се модернизиране и дигитализиране на процеса, което включва значително намаляване на административната тежест при осъществяване на дейността по определяне на особени представители от адвокатските съвети, като се планира тя да бъде организирана и администрирана чрез специализирана електронна система, която да бъде въведена в срок до 6 месеца от влизане на Наредбата в сила. Това ще позволи поддържането на актуални данни за адвокатите, автоматизирано прилагане на критериите за подбор, извършване на случаен избор, автоматизирана комуникация с органите, отправящи искания за назначаване на особен представител, автоматизирано уведомяване на определените адвокати и създаване на пълна проследимост на извършените действия по всяко постъпило искане за определяне на особен представител. Проектът на Наредба № 5 беше подготвен от работна група в състав: Снежина Христова, Десислава Миразчийска, Златина Йовчева, Галина Пенчева, Христо Хинов и Мария Георгиева. Проектът за Наредба за особените представители беше обсъден по време на Пролетната национална конференция на адвокатурата, която се състоя на 06.06 2026 г. в София, а в изпълнение на Решенеие на Висшия адвокатски съвет от 11.06.2026 г., беше обявен за обществено обсъждане на интернет страницата на Съвета на 15.06.2026 г., със срок за обществени консултации до 15.07.2026 г. До датата на приключване на обществените консултации - 15 юли 2026 г. до Висшия адвокатски съвет постъпиха общо осем становища, публикувани на интернет страницата на ВАдвС, отразени и в Справка по чл. 26, ал. 5 от ЗА за постъпилите становища в срока за обществени консултации с обосновка за приетите и неприетите предложения. Проектът на наредбата, заедно с постъпилите становища и предложения в срока за обществено обсъждане, беше обсъден и приет на заседание на Висшия адвокатски съвет на 23.07.2026 г., като окончателния текст на приетата Наредба № 5 за условията и реда за определяне на особени представители е достъпен на интернет страницата на ВАдвС. Предстои обнародването на Наредба № 5 за условията и реда за определяне на особени представители в „Държавен вестник“, като тя ще влезе в сила в срок три дни след обнародването й.</description>
    <pubDate>Wed, 29 Jul 2026 09:52:09 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278315/visshiyat-advokatski-suvet-prie-naredba--5-za-reda-i-usloviyata-za-opredelyane-na-osobenite-predstav</guid>
</item>
<item>
    <title>ВАдвС: Дневен ред за редовното заседание на ВАдвС на 03.08.2026 г.</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278258/dneven-red-za-redovnoto-zasedanie-na-vadvs-na-03082026-g</link>
    <description>Дневен ред за редовното заседание на ВАдвС на 03.08.2026 г. Дневен ред за 03.08.2026 г. pdf, 432 KB</description>
    <pubDate>Mon, 27 Jul 2026 20:42:58 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278258/dneven-red-za-redovnoto-zasedanie-na-vadvs-na-03082026-g</guid>
</item>
<item>
    <title>ВАдвС: Дати за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати – ЕСЕННА СЕСИЯ, 2026 г.</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278164/dati-za-provejdane-na-izpita-za-advokati-i-mladshi-advokati--esenna-sesiya-2026-g</link>
    <description>Със свое решение, прието на заседание, проведено на 23 юли 2026 г., Висшият адвокатски съвет определи, съобразно чл. 3 от Наредба № 2 за условията и реда за провеждане на изпити за адвокати и младши адвокати, датите за Есенната сесия на изпита за кандидати за адвокати и младши адвокати за 2026 г., както следва: Писмен изпит – на 24 и 25 октомври 2026 г. и устен изпит – на 7 ноември 2026 г. Писменият изпит ще се проведе в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в гр. София, район „Студентски“, ул. „8-ми декември“ № 19, ет. 2, в залите №2005, №2006, №2007 и №2009, както следва: Първа част – на 24 октомври 2026 г., от 9,00 ч., регистрация – от 8,00 ч.;Втора част – на 25 октомври 2026 г., от 14,00 ч., регистрация – от 13,15 ч.Устният изпит се провежда на 7 ноември 2026 г., от 9,00 ч. в сградата на Висшия адвокатски съвет в гр. София, ул. „Цар Калоян“ № 8, ет. 4, зала № 3. Решението е разпространено и до всички Адвокатски съвети в страната. Списък с допуснатите до изпита кандидати, както и разпределението на кандидатите по изпитни зали ще бъдат публикувани допълнително на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет.</description>
    <pubDate>Fri, 24 Jul 2026 10:32:03 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278164/dati-za-provejdane-na-izpita-za-advokati-i-mladshi-advokati--esenna-sesiya-2026-g</guid>
</item>
<item>
    <title>ВАдвС: Висшият адвокатски съвет подкрепи позицията на CCBE в защита на Международния наказателен съд</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278121/visshiyat-advokatski-suvet-podkrepi-poziciyata-na-ccbe-v-zashtita-na-mejdunarodniya-nakazatelen-sud</link>
    <description>При проведеното електронно гласуване на националните делегации в Съвета на европейските адвокатури и правни общества (CCBE) Висшият адвокатски съвет, представляван от българската делегация, подкрепи приемането на становище в защита на независимостта на Международния наказателен съд. Документът беше публикуван на 22 юли 2026 г. на официалната интернет страница на CCBE в отговор на санкциите, наложени от администрацията на Съединените американски щати срещу членове на Съда. Становището беше прието без гласове против, което показва широката подкрепа сред европейските адвокатури за защитата на независимото международно правосъдие. В становището си CCBE подчертава, че санкционирането на съдии за действия, извършени при упражняване на правораздавателните им функции, е несъвместимо с независимостта на международното правосъдие и създава опасен прецедент. Наложените мерки пораждат косвен натиск върху съдии, адвокати и други юристи, участващи в работата на Съда. CCBE призовава за подкрепа и защита на съдиите и служителите на Съда, включително чрез превантивни мерки при предвидими рискове, и за развитие на надеждни европейски решения в цифровата и финансовата сфера. Освен санкционираните лица тези мерки засягат и цялата международна правосъдна система, като пораждат правна несигурност и възпиращ ефект. Той се разпростира и върху адвокатите - а свободното упражняване на професията пред международните съдилища е условие за правото на защита. Ето защо Висшият адвокатски съвет застава зад разбирането, че защитата на съдиите, адвокатите и другите юристи, участващи в производствата пред международните съдилища, е неотменимо изискване на върховенството на правото. Пълният текст на становището е достъпен на английски език на официалната интернет страница на CCBE тук.</description>
    <pubDate>Thu, 23 Jul 2026 12:52:51 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278121/visshiyat-advokatski-suvet-podkrepi-poziciyata-na-ccbe-v-zashtita-na-mejdunarodniya-nakazatelen-sud</guid>
</item>
<item>
    <title>ВАдвС: Парламентът ще обсъди законови промени за облекчаване на работата на Търговския регистър</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278037/parlamentut-shte-obsudi-zakonovi-promeni-za-oblekchavane-na-rabotata-na-turgovskiya-registur</link>
    <description>В резултат на усилията, положени от Висшия адвокатски съвет и Агенцията по вписванията, парламентът ще обсъди законови промени, които целят да облекчат работата на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел Позицията на Висшия адвокатски съвет След постъпили множество сигнали и оплаквания от адвокати от цялата страна за сериозни проблеми в работата на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Висшият адвокатски съвет изпрати писмо до Министерство на правосъдието на 13 юли 2026 г. В него Висшият адвокатски съвет настоява за незабавно предприемане на организационни, технологични и законодателни мерки с цел разрешаване на натрупаните във времето проблеми. В резултат на поставените искания, Висшият адвокатски съвет беше поканен на среща от Агенцията по вписванията, която се проведе на 15 юли 2026 г. и по време на която беше постигнато съгласие за създаването на постоянна неформална съвместна експертна работна група, която да анализира практическите затруднения в регистърните производства и да подготви конкретни предложения за тяхното разрешаване. От страна на Агенцията по вписванията готовност за активно участие в работата на групата заявиха изпълнителният директор Елиана Илиева и зам.-изпълнителният директор Николай Минев. Основната задача на съвместната работна група ще бъде да извърши задълбочен анализ на проблемите, възникващи в практиката на регистърните производства и да формулира конкретни решения. Сред приоритетите на групата ще бъдат: Обсъждане на организационни и методически мерки за подобряване на работата на регистрите;Уеднаквяване на административната практика на Агенцията по вписванията;Анализ на случаите, при които се наблюдават различни тълкувания и противоречия в практиката;Подготовка на предложения за изменения в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и други относими нормативни актове;Подобряване на взаимодействието между администрацията и адвокатската общност. Висшият адвокатски съвет последователно поставя въпросите, свързани с предвидимостта, бързината и еднаквото прилагане на закона в регистърните производства. Именно поради това създаването на постоянен експертен механизъм за диалог между Адвокатурата и Агенцията по вписванията представлява важна стъпка към намирането на устойчиви и законосъобразни решения за по-качествено административно обслужване в интерес на гражданите, бизнеса и правната сигурност. Причини за забавянията и предприети мерки По информация на Агенцията по вписванията през последните месеци се наблюдава значително увеличение на заявленията за вписване на промени в основни обстоятелства, както и на заявленията за обявяване на декларации по чл. 38 от Закона за счетоводството. Отчита се приблизително трикратно увеличение на броя на постъпващите заявления в сравнение с обичайните периоди на работа. Агенцията по вписванията уверява, че са предприети мерки за увеличаване на производителността на длъжностните лица по регистрацията, които в резултат на организационни действия, повишена мобилизация на служителите и оптимизирано разпределение на работните процеси е постигнат 47% ръст в ефективността на работа. Но въпреки това, от Агенцията по вписванията признаха, че забавената работа е факт и беше отчетена и необходимостта от предприемане на спешни законодателни промени, включително такива, свързани със Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и нуждата от удължаване на срока по чл. 32, ал. 1 и задължението на търговците за превалутиране на капитала в евро едновременно с подаване на първото следващо заявление за вписване на обстоятелства. Внесени законопроекти След изпратеното писмо и проведените срещи с Висшия адвокатски съвет и отделно от това и с представители Софийската адвокатски колегия, в Народното събрание са внесени два законопроекта за изменение и допълнение на ЗВЕРБ. Единият от тях е депозиран след проведената среща с Висшия адвокатски съвет и отразява обсъдените с адвокатурата предложения за адресиране на натрупалите се проблеми. Законопроектът е внесен от група народни представители от ПП „Прогресивна България“ и е разпределен към Комисията по бюджет и финанси (водеща) и Правната комисия.</description>
    <pubDate>Tue, 21 Jul 2026 17:22:18 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278037/parlamentut-shte-obsudi-zakonovi-promeni-za-oblekchavane-na-rabotata-na-turgovskiya-registur</guid>
</item>
<item>
    <title>ВАдвС: Дневен ред за редовното заседание на ВАдвС на 23.07.2026 г.</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277868/dneven-red-za-redovnoto-zasedanie-na-vadvs-na-23072026-g</link>
    <description>Дневен ред за редовното заседание на ВАдвС на 23.07.2026 г. Дневен ред за 23.07.2026 г. pdf, 497 KB</description>
    <pubDate>Thu, 16 Jul 2026 19:22:19 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277868/dneven-red-za-redovnoto-zasedanie-na-vadvs-na-23072026-g</guid>
</item>
<item>
    <title>ВАдвС: Излезе новият брой на списание „Адвокатски преглед“</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277820/izleze-noviyat-broy-na-spisanie-advokatski-pregled</link>
    <description>Излезе вторият брой на списание „Адвокатски преглед“ за 2026 г., посветен на актуални и дискусионни въпроси от областта на частното право. Новият брой включва задълбочени научни разработки по теми с важно значение за теорията и практиката. Сред акцентите са анализ на основанието „противоречие на арбитражното решение с обществения ред в Република България“ по чл. 47, ал. 1, т. 3 от Закона за международния търговски арбитраж след законодателните изменения от 2025 г., изследване на приложението на чл. 40 ЗЗД при представителството на търговски дружества във връзка с тълкувателно дело № 4/2025 г. на ОСГТК на ВКС, както и преглед на доктриналните и практическите аспекти на клаузата за непрехвърлимост на вземане по чл. 99, ал. 1 ЗЗД. С настоящия брой се поставя началото и на новата рубрика „Адвокатският регистър“, която ще проследява практиката на адвокатските съвети и съдебната практика по прилагането на Закона за адвокатурата. Автори в броя са гл. ас. д-р Силвия Спасова, гл. ас. д-р Ирина Богданова, гл. ас. д-р Димитър Стоянов - адвокати в Софийската адвокатска колегия, както и адв. Жана Кисьова – председател на Софийската адвокатска колегия.&quot;Адвокатски преглед&quot; е издание на Висшия адвотаски съвет.Вижте Брой 2/ 2026 на списание &quot;Адвокатски преглед&quot;</description>
    <pubDate>Thu, 16 Jul 2026 10:12:54 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277820/izleze-noviyat-broy-na-spisanie-advokatski-pregled</guid>
</item>
<item>
    <title>ВАдвС: Висшият адвокатски съвет отправи искане до министъра на правосъдието за разрешаване на проблемите с Търговския регистър</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277701/visshiyat-advokatski-suvet-otpravi-iskane-do-ministura-na-pravosudieto-za-razreshavane-na-problemite</link>
    <description>Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) изпрати официално писмо до министъра на правосъдието Николай Найденов във връзка със системни затруднения и забавяния в работата на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията (ТРРЮЛНЦ). В писмото са изложени конкретни проблеми, за които адвокати от цялата страна сигнализират през последните седмици, включително: неприлагане на процедурата по даване на указания по чл. 22 от Закона за търговския регистър и регистъра на лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ);постановяване на директни откази при отстраними нередности;генериране на указания в последния момент, което прави невъзможно тяхното изпълнение;системно неспазване на сроковете за произнасяне по чл. 19 ЗТРРЮЛНЦ;липса на приемственост при разглеждане на заявления Ж1;значителни забавяния, свързани с масовото подаване на заявления за превалутиране на капитала по Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ). ВАдвС настоява за предприемане на незабавни организационни и технологични мерки от страна на Агенцията по вписванията, както и за обсъждане на необходимите законодателни промени, включително относно сроковете и реда за изпълнение на задълженията по ЗВЕРБ. Съветът подчертава, че настоящата практика води до сериозни затруднения за търговския оборот, нарушава принципите на предвидимост и правна сигурност и създава риск от ангажиране на отговорността на държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Пълния текст на отправеното искане до министъра на правосъдието е достъпен ТУК.Снимка: Scott Graham/ Unsplash</description>
    <pubDate>Tue, 14 Jul 2026 10:43:12 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277701/visshiyat-advokatski-suvet-otpravi-iskane-do-ministura-na-pravosudieto-za-razreshavane-na-problemite</guid>
</item>
<item>
    <title>ВАдвС: Адв. Милен Шопов беше избран от Висшия адвокатски съвет за член на Комисията за противодействие на корупцията</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277145/adv-milen-shopov-beshe-izbran-ot-visshiya-advokatski-suvet-za-chlen-na-komisiyata-za-protivodeystvie</link>
    <description>Днес, 30 юни 2026 г., след проведено изслушване на двамата кандидати – Милена Калчева и Милен Шопов, Висшият адвокатски съвет избра член на Комисията за противодействие на корупцията. С Решение № 187/30.06.2026 г., прието на основание чл. 11, ал. 12 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, Милен Шопов, адвокат от Софийската адвокатска колегия, беше избран от Висшия адвокатски съвет за член на Комисията за противодействие на корупцията. Изслушването започна в 10.00 ч. и се проведе в заседателната зала на Висшия адвокатски съвет в гр. София, ул. „Цар Калоян“ № 1а, ет. 2, като беше излъчвано в реално време на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет. Кандидатите бяха изслушани по реда на постъпване на предложенията за тях. Всеки от тях първо представи кандидатурата и концепцията си съобразно чл. 7, ал. 2 от Процедурните правила, а след това отговориха на всички предварително поставени въпроси. В срок до 13 ч. на 29 юни 2026 г. възможност да поставят въпроси към кандидатите имаха адвокати, юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност, висши училища, научни организации и средства за масово осведомяване. В предвидения в Процедурните правила за избор на член на КПК от ВАдвС срок постъпиха и становища за кандидатите, в част от които бяха поставени и редица въпроси. Изслушването на двамата кандидати продължи над 7 часа – до 17.30 часа, като към кандидатите бяха зададени всички постъпили общо над 130 въпроса, както и въпроси от членовете на Висшия адвокатски съвет. 30 минути след края на изслушването, продължи заседанието на Висшия адвокатски съвет за обсъждане и за взимане на решение за избор на член на КПК от Висшия адвокатски съвет, както бе решено по време на редовното заседание на ВАдвС от 25 юни 2026 г. Процедурата на Висшия адвокатски съвет по избор на член на Комисията за противодействие на корупцията е в изпълнение на възложеното правомощие със Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ЗПКЛСЗПД) да избере един от членовете на КПК, като изборът се проведе при условията на &#167; 3, ал. 1 и ал. 14 и 15 от ПЗР на ЗПКЛСЗПД във вр. с чл. 11 от закона. С оглед на изключително кратките срокове за сформирането на новата Комисия за противодействие на корупцията и обвързването на създаването й с изпълнението на ключови мерки от Националния план за възстановяване и устойчивост, обвързани с плащания от Европейската комисия на стойност над 250 млн. евро, Висшият адвокатски съвет положи необходимите усилия да осъществи процедурата в срок и съобразно всички предвидени от законодателя изисквания. Висшият адвокатски съвет изпълнява закона такъв, какъвто е приет от законодателя и отговори на възложените му от законодателя правомощия, така че изборът от страна на ВАдвС да бъде проведен в срок, при ясни и прозрачни правила, в хода на процедура, която гарантира необходимата публичност. Всички актове, за които това е предвидено, бяха надлежно и своевременно оповестени на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет, която е единственото посочено в закона място за публикуване и обявяване на актове, свързани с процедурата (чл. 11, ал. 4, ал. 7, ал. 10 и ал. 11 от Закона). С цел максимална прозрачност, Висшият адвокатски съвет публикува пълната информация, включително представените от кандидатите документи и постъпилите в срок до 13.00 ч. на 29 юни 2026 г. становища в специално обособената рубрика на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет. Изслушването на кандидатите се проведе пубилчно и при излъчване в реално време на Интернет страницата на Висшия адвокатски съвет, като запис от изслушването е достъпен в раздела Процедурата на Висшия адвокатски съвет по избор на член на Комисията за противодействие на корупцията. Висшият адвокатски съвет благодари на Милена Калчева и на Милен Шопов за участието им в процедурата, както и на всички адвокати и сдружения с нестопанска цел, които отправиха своите въпроси към кандидатите.</description>
    <pubDate>Tue, 30 Jun 2026 19:52:45 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277145/adv-milen-shopov-beshe-izbran-ot-visshiya-advokatski-suvet-za-chlen-na-komisiyata-za-protivodeystvie</guid>
</item>
<item>
    <title>ВАдвС: Десислава Миразчийска е новият основен член на Висшия адвокатски съвет, Георги Хорозов напусна поради избора и встъпването му в длъжнокт като Председател на ЦИК</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276899/desislava-mirazchiyska-e-noviyat-osnoven-chlen-na-visshiya-advokatski-suvet-georgi-horozov-napusna-p</link>
    <description>Висшият адвокатски съвет съобщава за промяна в състава си, извършена на 25.06.2026 г. С Указ № 212 от 15 юни 2026 г. на Президента на Република България (обн., ДВ, бр.56 от 19 юни 2026 г.) основният член на Висшия адвокатски съвет Георги Хорозов беше назначен за председател на Централната избирателна комисия (ЦИК). На мястото на Георги Хорозов като основен член встъпва адв. Десислава Мирайзчийска. Съгласно чл. 118, ал. 4 от Закона за адвокатурата при напускане на редовен член, той се замества с всички права от резервен член, получил най-голям брой гласове при избора. Адвокат Десислава Миразчийска до 25.06.2026 г. беше резервен член на ВАдвС, получила най-много гласове от резервните членове при избора, обявен с Решение на ИК за висши органи на адвокатурата от 02.03.2025 г., потвърден с решение на Върховния касационен съд от 19.02.2026 г. по гр.д. № 1262/2025 г. Адвокат Десислава Миразчийска е член на Софийската адвокатска колегия (САК) от 1997 г. и има 28 години адвокатски стаж със специализация в областта на данъчното, трудовото, облигационното, семейното и наследствено право. В периода 2012 г. до 2017 г. е член на Дисциплинарния съд на САК. Била е член на Софийски адвокатски съвет в мандати 2017-2020 и 2020-2024 г., като е част от Комисията за прилагане на Закона за правната помощ. Промяната бе обявена по време на редовното заседание на Висшия адвокатски съвет на 25 юни 2026 г. „Много сме горди, че именно на адвокат беше поверена тази висока и отговорна позиция“, коментира председателят на Висшия адвокатски съвет Стефан Марчев по повод назначаването на адв. Хорозов за председател на ЦИК. Той благодари на адв. Хорозов за работата му във Висшия адвокатски съвет и за положените до момента усилия и му пожела успех на новата длъжност. От своя страна адв. Георги Хорозов се обърна към колегите си от Висшия адвокатски съвет с думите: „У вас намерих пример за страхотна добросъвестност, каквато рядко се случва в колективен орган. Много се радвам за това, защото тук наистина видях съмишленици и Човеци с главно „Ч“. И съм ви изключително благодарен, за това, че бях част от Висшия адвокатски съвет. За мен беше чест!“ Адвокат Георги Хорозов беше изпратен от членовете на Висшия адвокатски съвет и присъстващите на заседанието с аплодисменти.</description>
    <pubDate>Fri, 26 Jun 2026 09:30:18 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276899/desislava-mirazchiyska-e-noviyat-osnoven-chlen-na-visshiya-advokatski-suvet-georgi-horozov-napusna-p</guid>
</item>
<item>
    <title>ВАдвС: Насрочено изслушване от Висшия адвокатски съвет на кандидатите в процедурата за избор на член на комисията за противодействие на корупцията (КПК) за 30.06.2026 г., от 10.00 ч.</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276877/nasrocheno-izslushvane-ot-visshiya-advokatski-suvet-na-kandidatite-v-procedurata-za-izbor-na-chlen-n</link>
    <description>На свое редовно заседание, което се проведе днес, 25 юни 2026 г., Висшият адвокатски съвет взе решение по т. 3.4. от предварително обявения дневен ред, с което на основание чл. 11, ал. 9 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ЗПКЛСЗПД) и чл. 5, ал. 2 от Процедурните правила за избор на член на КПК от ВАдвС: Допусна до участие в процедурата кандидатите МИЛЕНА ВАЛЕНТИНОВА КАЛЧЕВА и МИЛЕН АТАНАСОВ ШОПОВ;Обяви списък на допуснатите до участие в избора кандидати;Насрочи изслушване на кандидатите за 30.06.2026 г., 10.00 ч., което ще се проведе в заседателната зала на Висшия адвокатски съвет в гр. София, ул. „Цар Калоян“ № 1а, ет. 2, с осигурена възможност да се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Висшия адвокатски съвет.Обяви дата на избора – 30.06.2026 г., с начален час на заседанието на ВАдвС за избор 30 минути след края на изслушването. Решението беше взето след провеждане на процедурата по чл. 4 от Процедурните правила за избор на член на КПК от Висшия адвокатски съвет. Със Заповед № А-46/22.06.2026 г. на председателя на Висшия адвокатски съвет е определена комисия в състав адв. Катя Иванова, адв. Богдан Петров и адв. Емил Ядков, членове на Висшия адвокатски съвет, която да извърши проверка на документите, предвидени в чл. 11, ал. 5 от ЗПКЛСЗПД и в чл. 3, ал. 1 и 2 от Процедурните правила за избор на член на КПК от Висшия адвокатски съвет, представени от кандидатите. С Доклада на комисията е установено, че кандидатите Милена Валентинова Калчева и Милен Атанасов Шопов са спазили изискванията на ЗПКЛЗПД и Процедурата за избор на член на КПК от ВАдвС и са представили в срок предвидените документи, установяващи спазването на изискванията на чл. 7, ал. 3 и чл. 12 от ЗПКЛСЗПД. Представените от кандидатите документи са публикувани на предвидената в Процедурните правила дата - 23.06.2026 г., в специално обособената рубрика на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет, заедно с обявения Списък на допуснатите кандидати. Какви са следващите стъпки от процедурата? В приетите от ВАдвС Процедурни правила, в съответствие с &#167; 3, ал. 15 във вр. с ал. 1 от ПЗР на ЗПКЛСЗПД, е предвиден подробен график и точно определен срок за всеки етап от процедурата, за да бъде спазен общият едномесечен срок за приключване на процедурата. Предстои: До 13.00 ч. на 29.06.2026 г. – срок за адвокати и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност, висши училища и научни организации, да представят становища и въпроси към кандидатите, като в същия срок и средствата за масово осведомяване могат да изпращат във Висшия адвокатски съвет въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Становищата се публикуват на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет незабавноДо 18.00 ч. на 29.06.2026 г. – постъпилите писмено въпроси ще бъдат изпратени на кандидатите на посочения в съгласието за участие в процедурата електронен адрес (чл. 6, ал. 1-4 от Процедурните правила).На 30.06.2026 г. е предвидено да започне изслушването на допуснатите кандидати. Изслушването ще се извърши по реда на постъпване на предложенията, като всеки кандидат разполага с до 10 минути за представяне на кандидатурата и концепцията си (чл. 7, ал. 2 от Процедурните правила). Всеки кандидат ще разполага с до 5 минути за отговор на въпрос, но не повече от 1 (един) час общо за отговор на всички поставени въпроси. Сроковете за отговори на въпроси бяха изменени с решение на Висшия адвокатски съвет от 25.06.2026 г. на основание чл. 7, ал. 8 във вр. с ал. 6 от Процедурните правила.</description>
    <pubDate>Thu, 25 Jun 2026 17:02:02 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276877/nasrocheno-izslushvane-ot-visshiya-advokatski-suvet-na-kandidatite-v-procedurata-za-izbor-na-chlen-n</guid>
</item>
<item>
    <title>ВАдвС: In memoriam: Напусна ни адв. Иван Ников</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276781/in-memoriam-napusna-ni-adv-ivan-nikov</link>
    <description>На 22 юни 2026 г. на 97-годишна възраст ни напусна адв. Иван Константинов Ников. Роден на 12.01.1929 г. в гр. Солун, Гърция, адвокат Ников завършва юридическото си образование в Софийския университет през 1950 г. и полага клетва като адвокат на 26.02.1957 г. и се вписва в Софийска адвокатска колегия. Упражнява адвокатската професия в продължение на 69 години и остава изцяло отдаден на нея. През целия си професионален път адвокат Ников допринася за издигане на престижа на професията със своя професионализъм и всеотдайност. Признание за авторитета на адв. Иван Ников е изборът му на 22.04.1992 г. за член на Висшия съдебен съвет, състав 1992 – 1997 г. Адв. Иван Ников беше не само изключителен адвокат, но и изявен спортист – член на Комитета по хокей на лед при Българската федерация по кънки и хокей на лед и треньор на Националния отбор по хокей на лед. Колегите го помнят като достоен, изключително фин и елегантен човек, много премерен и харизматичен в съдебната зала, истински пример за всеки адвокат. Изказваме искрени съболезнования на близките и семейството му! Опелото ще се състои на 28.06.2026 г., неделя, от 11.00 ч. в Храм &quot;Успение Богородично&quot; на Централните софийски гробища.</description>
    <pubDate>Wed, 24 Jun 2026 15:02:06 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276781/in-memoriam-napusna-ni-adv-ivan-nikov</guid>
</item>
<item>
    <title>ВАдвС: Доц. д-р Боряна Мусева е кандидатът на българската адвокатура за председател на Комитета по обучение на CCBE</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276608/doc-d-r-boryana-museva-e-kandidatut-na-bulgarskata-advokatura-za-predsedatel-na-komiteta-po-obucheni</link>
    <description>С единодушно решение от 11 юни 2026 г. Висшият адвокатски съвет издигна кандидатурата на доц. д-р Боряна Мусева за председател на Комитета по обучение на Съвета на адвокатурите и правните общества в Европа (CCBE). Кандидатурата е официално представена пред CCBE от Българската делегация. Номинацията се основава на дългогодишния академичен и професионален опит на доц. Мусева, както и на активната ѝ работа в областта на юридическото образование, професионалната квалификация и европейското сътрудничество. Доц. д-р Боряна Мусева е адвокат от Софийската адвокатска колегия и доцент по международно частно право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски&quot;. Докторант на Софийския университет, тя провежда изследванията си в Института „Макс Планк&quot; за чуждестранно и международно частно право и в Университета в Хамбург. Академичната ѝ работа е посветена на европейското международно частно право, трансграничното гражданско правосъдие и съдебното сътрудничество. Понастоящем доц. Мусева е научен секретар на Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“, а преди това е била председател на неговия Управителен съвет. Тя е дългогодишен обучител на адвокати, съдии, нотариуси и съдебни изпълнители, включително към Академията по европейско право (ERA) и Европейската мрежа за съдебно обучение (EJTN). По време на Българското председателство на Съвета на ЕС тя ръководи дейността на работната група по гражданскоправни въпроси и е сред експертите, канени от Европейския парламент по въпроси на международното частно семейно право. Кандидатурата на доц. д-р Боряна Мусева е важна възможност за по-активно участие на българската адвокатура във формирането на европейските политики и стандарти за професионално обучение. Избирането ѝ би засилило представителството и разпознаваемостта на българската адвокатура в CCBE, би подпомогнало обмена на добри практики и би създало допълнителни възможности европейският опит в обучението и професионалната квалификация да бъде прилаган в полза на българските адвокати. С тази кандидатура Висшият адвокатски съвет потвърждава активния ангажимент на българската адвокатура към развитието на високи европейски стандарти за първоначално и продължаващо обучение на адвокатите.</description>
    <pubDate>Mon, 22 Jun 2026 10:30:18 +03:00</pubDate>
    <category>Висш адвокатски съвет</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276608/doc-d-r-boryana-museva-e-kandidatut-na-bulgarskata-advokatura-za-predsedatel-na-komiteta-po-obucheni</guid>
</item>
</channel>
</rss>
