https://presscenters.com Новините без редакция https://presscenters.com/News/276781/in-memoriam-napusna-ni-adv-ivan-nikov На 22 юни 2026 г. на 97-годишна възраст ни напусна адв. Иван Константинов Ников. Роден на 12.01.1929 г. в гр. Солун, Гърция, адвокат Ников завършва юридическото си образование в Софийския университет през 1950 г. и полага клетва като адвокат на 26.02.1957 г. и се вписва в Софийска адвокатска колегия. Упражнява адвокатската професия в продължение на 69 години и остава изцяло отдаден на нея. През целия си професионален път адвокат Ников допринася за издигане на престижа на професията със своя професионализъм и всеотдайност. Признание за авторитета на адв. Иван Ников е изборът му на 22.04.1992 г. за член на Висшия съдебен съвет, състав 1992 – 1997 г. Адв. Иван Ников беше не само изключителен адвокат, но и изявен спортист – член на Комитета по хокей на лед при Българската федерация по кънки и хокей на лед и треньор на Националния отбор по хокей на лед. Колегите го помнят като достоен, изключително фин и елегантен човек, много премерен и харизматичен в съдебната зала, истински пример за всеки адвокат. Изказваме искрени съболезнования на близките и семейството му! Опелото ще се състои на 28.06.2026 г., неделя, от 11.00 ч. в Храм "Успение Богородично" на Централните софийски гробища. Wed, 24 Jun 2026 15:02:06 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/276781/in-memoriam-napusna-ni-adv-ivan-nikov https://presscenters.com/News/276608/doc-d-r-boryana-museva-e-kandidatut-na-bulgarskata-advokatura-za-predsedatel-na-komiteta-po-obucheni С единодушно решение от 11 юни 2026 г. Висшият адвокатски съвет издигна кандидатурата на доц. д-р Боряна Мусева за председател на Комитета по обучение на Съвета на адвокатурите и правните общества в Европа (CCBE). Кандидатурата е официално представена пред CCBE от Българската делегация. Номинацията се основава на дългогодишния академичен и професионален опит на доц. Мусева, както и на активната ѝ работа в областта на юридическото образование, професионалната квалификация и европейското сътрудничество. Доц. д-р Боряна Мусева е адвокат от Софийската адвокатска колегия и доцент по международно частно право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Докторант на Софийския университет, тя провежда изследванията си в Института „Макс Планк" за чуждестранно и международно частно право и в Университета в Хамбург. Академичната ѝ работа е посветена на европейското международно частно право, трансграничното гражданско правосъдие и съдебното сътрудничество. Понастоящем доц. Мусева е научен секретар на Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“, а преди това е била председател на неговия Управителен съвет. Тя е дългогодишен обучител на адвокати, съдии, нотариуси и съдебни изпълнители, включително към Академията по европейско право (ERA) и Европейската мрежа за съдебно обучение (EJTN). По време на Българското председателство на Съвета на ЕС тя ръководи дейността на работната група по гражданскоправни въпроси и е сред експертите, канени от Европейския парламент по въпроси на международното частно семейно право. Кандидатурата на доц. д-р Боряна Мусева е важна възможност за по-активно участие на българската адвокатура във формирането на европейските политики и стандарти за професионално обучение. Избирането ѝ би засилило представителството и разпознаваемостта на българската адвокатура в CCBE, би подпомогнало обмена на добри практики и би създало допълнителни възможности европейският опит в обучението и професионалната квалификация да бъде прилаган в полза на българските адвокати. С тази кандидатура Висшият адвокатски съвет потвърждава активния ангажимент на българската адвокатура към развитието на високи европейски стандарти за първоначално и продължаващо обучение на адвокатите. Mon, 22 Jun 2026 10:30:18 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/276608/doc-d-r-boryana-museva-e-kandidatut-na-bulgarskata-advokatura-za-predsedatel-na-komiteta-po-obucheni https://presscenters.com/News/266137/predsedatelyat-na-vadvs-privetstva-absolventite-ot-yuridicheskiya-fakultet-na-sofiyskiya-universitet На тържествена церемония в зала „България“ на 20 юни 2026 г. бяха връчени дипломите на завършилите Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от специалността „Право“. Своите дипломи получиха 293-ма студенти в присъствието на преподаватели, родители, близки и гости. За приветствие по време на церемонията като специален гост беше поканен председателят на Висшия адвокатски съвет адв. Стефан Марчев. Церемонията беше открита от декана на Юридическия факултет проф. Даниел Вълчев. Той изтъкна едни от основните ценности на Софийския университет – приемственост, академичен дух и критично мислене. Но също така отбеляза, че обществото ни и целият свят са в процес на дълбока трансформация, която изисква силно лидерство и създава големи очаквания към юристите. Той завърши обръщението си към абсолвентите с думите: „Има едно нещо, което е по-важно от това да бъдеш добър юрист. И това е да бъдеш добър човек“. Зам.-ректорът на СУ проф. Атанас Симеонов поздрави студентите и обяви випуска за завършил. Той се обърна към абсолвентите с думите, че днес те получават своите дипломи, но от утре вече ще служат на човеците поотделно и на обществото като цяло. Проф. Симеонов призова младите си колеги да не се примиряват с невежеството и апатията, с които неминуемо ще се сблъскат. На сцената беше поканена абсолвентката Рада Георгиева, която е отличника на випуска, която в емоционално слово поздрави своите колеги и им пожела успехи. Председателят на Висшия адвокатски съвет адв. Стефан Марчев се обърна към новозавършилите с призив на първо място да бъдат честни и почтени, защото почтеността е мерилото за юриста. „Бъдете подготвени. Правото е безценен дар, но се изучава цял живот. Правете го всеки ден. Четете, учете, мислете, поставяйте под съмнение всяка норма, практика или правен авторитет в търсене на истинския смисъл на правото“, призова адв. Марчев. „Бъдете достойни във всяко свое действие. Достойнството на човека е лично, но достойнството на юриста е достойнство и за цялата правна общност“, отбеляза той. Председателят на Висшия адвокатски съвет отправи също така призив към младите си колеги да се почитат и уважават взаимно. „Както през изминалите пет години, днес вие сте тук заедно. Но от утре всеки ще поеме по различен професионален път. Независимо дали ще станете адвокати, съдии, прокурори или ще упражнявате друга юридическа професия, помнете, че винаги ще бъдете част от една общност – на българските юристи. Принадлежността към тази общност задължава – и изисква от всеки един от нас много усилия и отдаденост. И в тази общност всички ние – независимо каква професионална роля имаме и ще имаме, сме посветени да служим заедно на правото. А това не можем да правим сами, а само заедно, като съмишленици-юристи“, допълни още председателят на Висшия адвокатски съвет. Адв. Марчев призова абсолвентите никога да не забравят своята клетва от днес, която полагат заедно и всеки един пред своята собствена съвест – чрез знанията за правото да служат на доброто и справедливото. „Защото да си юрист не е просто титла, а призвание. И като всяко призвание, то иска от посветения да му се отдаде изцяло – с разум и със сърце“, завърши обръщението си председателят на Висшия адвокатски съвет. Честта да произнесе академично слово беше предоставена на проф. Янаки Стоилов – преподавател в Софийския университет, член на Конституционния съд и общественик. Той пожела на младите си колеги да не се отказват да постигнат в професионалния си път това, което ги привлича, дори и първите им опити да са неуспешни, защото в живота най-често успяват упоритите. „Разчитаме на вашите знания и воля да отстоявате правото в името на просперитета на нашата родина Република България. На добър час!“ – завърши проф. Стоилов. Церемонията завърши с полагането на клетва на посветилите се на правото. Тя гласи: „Заклевам се да прилагам с достойнство знанията, получени от моите учители в правото, и да спомагам за поддържането на мира и справедливостта в обществото. Да помня винаги, че основните повели на правото са да се живее честно, да не се вреди другиму и да се отдава всекиму неговото. Да пазя доверието и уважението към правната професия и да я практикувам почтено и честно, воден (а) от стремежа да различавам доброто от злото, истината от неистината, справедливото от несправедливото, правилното от неправилното. Да изпълнявам своя дълг на юрист за утвърждаване на мъдростта и силата на правото като изкуство за доброто и справедливото“. Sat, 20 Jun 2026 18:07:49 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/266137/predsedatelyat-na-vadvs-privetstva-absolventite-ot-yuridicheskiya-fakultet-na-sofiyskiya-universitet https://presscenters.com/News/266129/visshiyat-advokatski-suvet-nastoyava-pred-vss-za-vuzstanovyavane-na-publichnostta-na-sudebnite-dela Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) изпрати официално искане до Министъра на правосъдието, представляващия Висшия съдебен съвет (ВСС) и Пленума на ВСС да бъдат преразгледани и изменени ограниченията в достъпа до дела, въведени с приетите решения по т. 9.2. и т. 9.3. от заседанието на Пленума на ВСС, проведено на 11 юни 2026 г. В искането на Висшия адвокатски съвет се изразява сериозна загриженост относно начина, по който тези решения се прилагат в съдебната практика. Според ВАдвС, вместо да ограничат прекомерната публичност по изключение, прилагането им на практика води до почти пълно ограничаване на достъпа до съдебни дела. Посочва се, че в редица съдилища в изпълнение на указанията, дадени с Решенията по т. 9.2. и т. 9.3. от заседание на Пленума на ВСС от 11.06.2026 г., като дела с ограничен достъп са маркирани всички дела, без оглед на техния вид и предмет. По този начин се изключва не само регистрираният достъп на адвокатите по чл. 31 ЗА до делата извън нормативно очертания списък с изключения за дела, съдържащи чувствителна информация (производства по осиновяване, дела, съдържащи търговска или друга защитена тайна, обезпечителни производства и други), но и всеки публичен достъп до постановените съдебни актове с обезличени лични данни, които подлежат на публично оповестяване съгласно чл. 64, ал. 1 от Закона за съдебната власт незабавно след постановяването им. ВАдвС подчертава, че подобни ограничения се въвеждат без постановяване на мотивирани съдебни актове по конкретните дела, а чрез административно и техническо маркиране на всички дела. Тази практика противоречи на основни конституционни принципи, включително изискването за публичност на съдебното производство, на задължението съдебните актове да бъдат мотивирани, когато със съдебен акт се ограничава публичността и на изискването всяко ограничение на публичността да се извършва само на законово основание. Висшият адвокатски съвет изразява позиция, че организационни решения на ВСС не могат да дерогират конситтуционното изискване за публичност, която може да се ограничава само на за законово установения процесуален ред. Освен това предприетите с решенията по т. 9.2. и 9.3. от протокол № 13/11.06.2026 г. на ВСС са въведени непропорционални мерки, които надхвърлят целта, за която са въведени – ограничаване на прекомерната публичност и възможността за регистриран електронен достъп по чл. 31 от ЗА от адвокати до дела, по които адвокатите не са пълномощници, които съдържат чувствителна информация. Вместо да ограничат кръга на делата, до които адвокатите имат достъп при упражняване на процесуалното право по на чл. 31 от ЗА във вр. с чл. 360з, ал. 5 и 6 ЗСВл, на практика се стигна до пълно ограничаване на публичността. В тази връзка ВАдвС отправи искане до Пленума на ВСС:: да включи в дневния ред на следващото си редовно заседание обсъждане на приетото решение по т. 9.3 от заседание на Пленума на ВСС от 11.06.2026 г. и неговото изменениеПри изменението на решнието по т. 9.3. от заседание на Пленума на ВСС от 11.06.2026 г. да се предвиди, че ограничаването на достъпа до дела е допустимо само по делата от нормативно определения списък с изключения (производства по осиновяване, дела, съдържащи търговска или друга защитена тайна, обезпечителни производства и други) и само въз основа на конкретен мотивиран съдебен акт по чл. 136 във връзка с чл. 137 от ГПК. Да се възстанови електронния достъп на адвокатите по чл. 31 ЗА до делата извън списъка с изключенияка по решението по т. 9.2. от заседание на Пленума на ВСС от 11.06.2026 г.; Да се възстанови публичният достъп до постановените съдебни актове с обезличени лични данни по чл. 64, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Да се укаже на административните ръководители на съдилищата да преустановят бланкетното маркиране на всички дела като дела с ограничен достъп при липса на мотивиран съдебен акт, когато това касае дела, извън списъка на делата със съответни статистически кодове, посочени в коригираните таблици, приети с решение по т. 16.2 от Протокол № 21/28.07.2025 г. на Пленума на Висшия съдебен съвет, одобрени с предходно решение по т. 11 от Протокол № 9/03.04.2025 г., тъй като с подобни действия се надхвърля допустимото ограничаване на публичността на съдебните производства и актове. Пълният текст на Искането до ВСС е достъпен ТУК. Fri, 19 Jun 2026 17:07:56 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/266129/visshiyat-advokatski-suvet-nastoyava-pred-vss-za-vuzstanovyavane-na-publichnostta-na-sudebnite-dela https://presscenters.com/News/266114/pokana-za-uchastie-v-predstoyasht-seminar-chast-ot-uia-akademiya Международният съюз на адвокатите (International Association of Lawyers – UIA) организира и провежда квалификационна програма, озаглавена UIA Академия. Тя се състои от поредица онлайн сесии, посветени на теми от различни сфери на правото, както и дискусии, свързани с организацията на работата в адвокатските кантори, взаимоотношенията клиент-адвокат и др. Всички теми са с изключително практическа насоченост. Лектори са адвокати с голяма практика и опит от различни страни по света и разнообразни правни системи, което дава възможност за получаване на полезна и интересна информация за развитието на правото и на професията в световен мащаб. Висшият адвокатски съвет е колективен член на UIA и като такъв има право да покани до 10 адвокати, които безплатно да участват в сесиите на UIA Академията. Сесиите се провеждат на някой от официалните езици на Съюза – английски, френски или испански. Следващата сесия, която предстои, е насрочена за 1 юли 2026 г. от 16.00 до 17.30 часа Централноевропейско време (CET) и ще бъде на тема “Confidentiality/ Professional Secrecy/ Privilege in the Mediation Process". Работният език ще бъде английски. Каним колегите, които желаят да вземат участие в сесията, да изпратят писмена заявка до 29 юни 2026 г. (включително) на електронен адрес protocol@vas.bg. Моля, посочвайте в заявките си вашите три имена, изписани на английски език, вашият имейл за контакт, личния ви адвокатски номер и адвокатската колегия, в която членувате. Първите 10 изпратили заявки за участие (по реда на постъпване на електронните съобщения), ще получат известие с линк за участие в сесията. Тъй като местата са ограничени, традиционно се прилага принципът „първи по време – първи по право“. Fri, 19 Jun 2026 13:21:57 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/266114/pokana-za-uchastie-v-predstoyasht-seminar-chast-ot-uia-akademiya https://presscenters.com/News/266107/stajantska-programa-za-advokati-2026-organizirana-ot-nemskata-fondaciya-za-mejdunarodno-pravno-sutru Немската Фондация за международно правно сътрудничество, съвместно с Немската федерална адвокатура и Немската асоциация на адвокатите, организира Многостранна стажантска програма за адвокати през 2026 г. По традиция е отправена покана за участие в програмата на един български адвокат, отговарящ на условията, посочени от организаторите: да е младши адвокат на възраст до 35 години към датата на започване на стажа;да има високо ниво на владеене на немски език (което трябва да се докаже чрез езиков тест, ако това бъде поискано от Немската фондация за международно правно сътрудничество);да практикува в областта на гражданско, търговското и бизнес право. Стажът по програмата не е достъпен за адвокати, които: работят за немска правна кантора или такава, която оперира от името на немска правна кантора; работят за правна кантора, която има офиси, находящи се в Германия; работят за правна кантора, която е партньор на правен офис на находящата се в Германия правна кантора. Стажът ще се проведе в периода 27 септември – 31 октомври 2026 г., като предварителната програма е следната: 27 септември 2026 г. – Пристигане в гр. Бон.28 септември – 2 октомври 2026 г. – Въвеждащ семинар в гр. Бон.5 – 28 октомври 2026 г. – Стаж в немска адвокатска кантора.30 октомври 2026 г. – Заключителен семинар в гр. Бон.31 октомври 2026 г. – Отпътуване. Организаторите поемат следните разходи: Изхранване и настаняване по време на въвеждащия и на заключителния семинар;Пътни разноски от мястото на въвеждащия семинар до мястото на стажа и от мястото на стажа до заключителния семинар;Участниците сами трябва да си намерят квартира или друго място за настаняване по време на стажа. Немската фондация за международно правно сътрудничество ще помага, ако е нужно, но не гарантира настаняване. Разходите за наем се покриват от организаторите само до определен лимит. Този лимит се определя предварително и зависи от мястото на стажа и средните наеми в района. Ако наемът е по-висок от одобрения лимит, разликата се плаща от участника. Затова е възможно да се наложи допълнително лично участие в разходите, особено в по-скъпи градове;Еднократна стипендия по време на стажа в размер на 550 евро. Лични разноски на участниците: Разходите по пътуването до Германия (гр. Бон) и от Германия (гр. Бон) обратно до България се поемат от участниците.Участниците са длъжни да сключат международна здравна застраховка, която покрива разходите за медицинско лечение в Германия, което може да възникне в случай на заболяване или в резултат на злополука по време на престоя - включително лечение поради епидемия или пандемично заболяване като COVID-19;Стипендията, която се отпуска, няма да бъде достатъчна за покриване на всички лични нужди по време на стажа. Поради това ще бъде необходимо стажантите да си осигурят и допълнителни средства. Ако поради причини, зависещи от участника, се възпрепятства успешното завършване на програмата, организаторите си запазват правото да изискат прекратяване на участието и престоя. В този случай участникът поема сам транспортните си разходи при преждевременното отпътуване. Адвокатите, желаещи да участват в стажантската програма, трябва да положат изпит по немски език. Във връзка с определяне на участника в стажа, ще се проведе изпит по немски език на 14.07.2026 г. (вторник) от 9:30 ч. в сградата на Висшия адвокатски съвет – гр. София, ул. „Цар Калоян“ №1А. Документите могат да се изпращат директно до Висшия адвокатски съвет на имейл arch@vas.bg или чрез съответната адвокатска колегия. Необходимите документи са: молба с трите имена и завършеното висше учебно заведение (в Word формат); автобиография на немски език с пълен адрес, телефон и имейл; мотивационно писмо на немски език; актуална цветна снимка (паспортен формат, JPEG); копие от паспорт; документ, удостоверяващ владеене на немски език; удостоверение от адвокатската колегия, че кандидатът упражнява адвокатската професия. Крайният срок за получаване на документите е до 09.07.2026 г. През 2026 г. местата за български адвокати, които успешно издържат изпита и бъдат предложени от Висшия адвокатски съвет, не са гарантирани от организатора на стажа и допускането до програмата подлежи на допълнителна селекция. Снимка: Luna Groothedde Fri, 19 Jun 2026 10:07:47 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/266107/stajantska-programa-za-advokati-2026-organizirana-ot-nemskata-fondaciya-za-mejdunarodno-pravno-sutru https://presscenters.com/News/266092/informaciya-otnosno-procedura-po-izbor-na-chlen-na-komisiyata-za-protivodeystvie-na-korupciyata-ot-v С оглед повишения обществен интерес през последните дни към процедурата по избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията, включително и към провежданата от Висшия адвокатски съвет процедура, Висшият адвокатски съвет намира за необходимо да предостави следната информация: 1. На 29 май 2026 г. Народното събрание прие Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (Закон за противодействие на корупцията). Приемането на Закона за противодействие на корупцията, е част от поето задължение от Република България по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и постигане на Етапна цел 218 от Реформа С10.R2 „Антикорупция“, от изпълнението на която зависи получаване на общи средства в размер на 258 228 945.00 евро. Законът беше обнародван на 5 юни 2026 г. (ДВ, бр. 51/05.06.2026 г.) и влезе в сила в деня на обнародването. И обсъждането, и приемането, и влизането на закона в сила се извърши в изключително кратки срокове с оглед поетите ангажименти от Република България по НПВУ. Със закона се възстановява закритата от предходния парламент Комисия за противодействие на корупцията (КПК), като е уреден и изцяло нов начин за сформирането й. Всеки един от посочените в закона органи – Народното събрание, Президентът, Общото събрание на съдиите от Върховен касационен съд, Общото събрание на съдиите от Върховен административен съд и Висшият адвокатски съвет, провежда самостоятелен избор и избира по един член на КПК по процедурни правила, приети от всеки един орган. 2. С разпоредбата на § 3, ал. 1 от ПЗР се предвиди в едномесечен срок от влизане на закона в сила всички органи, на които е възложено да изберат по един член на КПК, сред които и Висшият адвокатски съвет, да приключат процедурата по избора. Законът е обнародван на 05.06.2026 г., влезе в сила в деня на обнародването му и крайният срок за приключване на избора от всеки един от органите и конституиране на комисията, е 05.07.2026 г. В хода на законодателната процедура по обсъждане на законопроекта на второ четене във Временната правна комисия бяха направени възражения, че предвиденият срок по § 3, ал. 1 от ПЗР от един месец не съответства с продължителността на сроковете на всеки отделен вътрешен етап от процедурата (уредени в чл. 8 – за Народното събрание, в чл. 9 – за Президента, в чл. 10 – за общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС, и в чл. 11 – за Висшия адвокатски съвет). Това беше съобразено от законодателя и с решение на Временната правна комисия от 27.05.2026 г. се предвиди, че сроковете в закона за избор или назначаване на членовете на Комисията за противодействие на корупцията, не се прилагат по отношение на първоначалното конституиране на състава й (§ 3, ал. 14), както и че „с цел осъществяване на избора или назначаването в срока по ал. 1, сроковете, предвидени в този закон за избор или назначаване на членовете на Комисията за противодействие на корупцията, могат да бъдат съкратени по решение на съответния орган по избор или назначаване.“ (§ 3, ал. 15). Основен мотив за подобен законодателен подход е ясно изразен при обсъждането във Временнатаправна комисия на 27.05.2026 г.: включването на разпоредбите на § 3, ал. 14 и ал. 15 в ПЗР на закона е „с цел да им го кажем и гласно, че им даваме възможност на тези органи сами да си преценят как да проведат процедурите. В какви срокове да проведат процедурите, предложенията, изслушванията, публикуванията.“ (стенограма от 27.05.2026 г. от заседание на Временна правна комисия, достъпна на сайта на Народното събрание). Висшият адвокатски съвет е представителен орган на българската адвокатура. Включването му сред органите, които избират един от членовете на КПК, е изцяло в преценката на законодателя и е правомощие, предоставено на ВАдвС по специален закон – Закона за противодействия на корупцията сред лица, заемащи публична длъжност. Висшият адвокатски съвет подходи изключително отговорно към възложеното правомощие за избор на член на КПК. 3. На 28.05.2026 г., се проведе редовно заседание на Висшия адвокатски съвет, с дневен ред, обявен на сайта на ВАдвС на 21.05.2026 г. Висшият адвокатски съвет провежда заседанията си публично за адвокати, като ги излъчва чрез видеострийм за всички адвокати в закритата секция на интернет страницата, с изключение на тези части от заседанията, в които се обсъждат лични данни или друга поверителна и защитена от закон информация. По т. 1 от дневния ред на 28.05.2026 г. – доклад на председателя за изминали и предстоящи събития, която част от заседанието е достъпна публично чрез видеострийм за адвокати (https://youtube.com/live/m4cHUp3oie0), председателят на Висшия адвокатски съвет е предоставил информация за приемането на второ четене на закона от Временната правна комисия на 27.05.2026 г., за очакваното приемане на закона в Пленарна зала до края на седмицата и за обнародването му и влизането му в сила до края на следващата седмица. Поради това е предложено и с единодушно решение на Висшия адвокатски съвет е насрочено извънредно заседание на 05.06.2026 г. от 14.30 ч., с единствена точка от дневния ред „Приемане на Процедурни правила от Висшия адвокатски съвет за провеждане на избор на член на Комисията за противодействие на корупцията“. Решението на Висшия адвокатски съвет за насрочване на извънредното заседание за 05.06.2026 г., 14.30 ч., е мотивирано не само с очакването законът да бъде обнародван и да влезе в сила до 05.06.2026 г., но и с обстоятелството, че приемането на Процедурни правила е началният момент, от който зависят всички последващи срокове в процедурата. Висшият адвокатски съвет е съобразил също, че далеч преди приемане на закона, е насрочено провеждане на Национална конференция на българската адвокатура, предвидена за провеждане на 05.06.-07.06.2026 г. в София, като в дневния ред на националната конференция е предвидено на 05.06.2026 г. от 16.30 ч. да се проведе среща на Председателя, заместник-председателите и Главния секретар на Висшия адвокатски съвет с председателите и секретарите на всички 27 адвокатски колегии. Това дава възможност при обсъждането и приемането на процедурните правила да могат да присъстват не само председателите на 7 адвокатски колегии, които участват на ротационен принцип на всяко заседание на основание чл. 120, ал. 3 от Закона за адвокатурата, а и председатели или членове на останалите адвокатски съвети. 4. В заседанието на ВАдвС на 05.06.2026 г. бяха обсъдени и приети Процедурни правила, по които да бъде направен изборът и да бъде възможно конституирането на КПК в срок до 05.07.2026 г. Заседанието на ВАдвС на 05.06.2026 г. се проведе публично, като в обсъжданията участваха не само членовете на съвета, а и председатели на адвокатски колегии, присъствали в заседанието. На основание § 3, ал. 15 във вр. с ал. 1 от ПЗР на Закона, в приетите от ВАдвС Процедурни правила е предвиден подробен график и точно определен срок за всеки етап от процедурата, за да бъде спазен общия едномесечен срок за приключване на процедурата, както следва: срокът за предложения да бъде 7 дни, считано от датата на публикуване на правилата – до 12.06.2026 г.;На 15.06.2026 г. е предвидено да бъдат обявени постъпилите предложения;срокът за представяне на автобиографии, мотиви и концепция на кандидатите да бъде 7 дни от обявяване на предложенията – до 22.06.2026 г.на 25.06.2026 г., е насрочено редовно заседание на Висшия адвокатски съвет, на което е предвидено да се вземе решение по допустимостта на кандидатурите. В дневния му ред е включено и произнасяне с решение по чл. 11, ал. 9 от Закона и чл. 5, ал. 1 от Процедурните правила - за обявяване на списък на допуснатите и недопуснатите кандидати и насрочване на изслушването на кандидатите, което да започне на 30.06.2026 г. и да се проведе публично, в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 11 от Закона и чл. 7, ал. 1-9 от Процедурните правила (дневен ред за заседанието ТУК).До 13.00 ч. на 29.06.2026 г., е предвиден срок за адвокати и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност, висши училища и научни организации, да представят становища и въпроси към кандидатите, като в същия срок и средствата за масово осведомяване могат да изпращат във Висшия адвокатски съвет въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени, които незабавно се публикуват на сайта.До 18.00 ч. на 29.06.2026 г. е предвидено постъпилите въпроси писмено да бъдат изпратени на кандидатите на посочения в съгласието за участие в процедурата електронен адрес (чл. 6, ал. 1-4 от Процедурните правила).На 30.06.2026 г. е предвидено да започне изслушването на допуснатите кандидати. С оглед възможността и очакването на ВАдвС за включване на голям брой кандидати, в Процедурните правила е предвидено изрично, че при невъзможност изслушването да приключи в рамките на един ден, продължава на следващияден, от 9.30 ч., до изслушване на всички кандидати – чл. 7 от Процедурните правила.Предвидено е, че решението за избор се приема в заседание на Висшия адвокатски съвет след провеждане на изслушването – чл. 8 от Процедурните правила. Чрез посочването на конкретни срокове и календарни дати за всеки етап от процедурата, се постига яснота, предвидимост и пълна прозрачност за действията в хода на процедурата. Наред с това всички етапи и фази от процедурата, целящи да обезпечат публичност и прозрачност на процеса по избор на член на КПК, са надлежно уредени в Процедурните правила и са с максималната възможна продължителност предвид необходимостта да бъдат съкратени сроковете на основание § 3, ал. 14 и 15 във вр. с ал. 1 от ПЗР, за да се осигури изпълнението на възложеното за Висшия адвокатски съвет правомощие – да проведе в условията на изключителна спешност процедура с голяма обществена значимост: не само да избере член на КПК с необходимите качества, но и да го направи в изключително кратък законово определен срок, мотивиран от законодателя с очаквано плащане по НПВУ, което в настоящата икономическа ситуация е важно за цялото общество. 5. Незабавно след провеждането на извънредното за... Thu, 18 Jun 2026 16:56:56 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/266092/informaciya-otnosno-procedura-po-izbor-na-chlen-na-komisiyata-za-protivodeystvie-na-korupciyata-ot-v https://presscenters.com/News/266090/dneven-red-za-redovnoto-zasedanie-na-vadvs-na-25062026-g Дневен ред за редовното заседание на ВАдвС на 25.06.2026 г. Дневен ред за 25.06.2026 г pdf, 454 KB Thu, 18 Jun 2026 16:16:35 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/266090/dneven-red-za-redovnoto-zasedanie-na-vadvs-na-25062026-g https://presscenters.com/News/266012/nov-resurs-za-advokati-interaktiven-naruchnik-za-evropeyskiya-portal-za-elektronno-pravosudie Представяме на Вашето внимание интерактивен Наръчник за Европейския портал за е-правосъдие („Guide on the European e-Justice Portal functionalities for lawyers“), изготвен от Европейската фондация на адвокатите (ELF). Той е достъпен на английски и български език. Европейският портал за електронно правосъдие е единна електронна платформа в областта на правосъдието, която има за цел да улесни достъпа до информация за правните системи на държавите членки и да подпомогне достъпа до правосъдие в Европейския съюз. Порталът е достъпен на 23 езика и предлага редица интерактивни инструменти, които са особено полезни за практикуващите юристи. Наръчникът представя по достъпен и практически ориентиран начин най-полезните инструменти и информационни ресурси на портала за адвокати, както и други функционалности, които могат да подпомогнат ежедневната им работа по трансгранични правни въпроси в рамките на ЕС. Можете да изтеглите наръчника на български и английски език от линковете по-долу: Наръчник за Европейския портал за е-правосъдие на български език European e-Justice Portal - A guide for lawyers in English Tue, 16 Jun 2026 10:50:08 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/266012/nov-resurs-za-advokati-interaktiven-naruchnik-za-evropeyskiya-portal-za-elektronno-pravosudie https://presscenters.com/News/265992/visshiyat-advokatski-suvet-publikuva-za-obshtestveno-obsujdane-proekt-na-naredba-za-reda-i-usloviyat Висшият адвокатски съвет публикува за обществено обсъждане на интернет страницата си проект за Наредба за реда и условията за определяне на особени представители, който е предвидено да бъде издаден по чл. 36а, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Срокът за обществени консултации е 30 дни – до 15 юли 2026 г. и е определен с решение на ВАдвС от 11.06. 2026 г., съобразно чл. 26, ал. 3, изр. 1 от Закона за нормативните актове. С измененията и допълненията на Закона за адвокатурата (обнародвани ДВ бр. 17/13.02.2026 г., в сила от 17.02.2026 г.), бяха въведени нови правила относно определянето на особени представители. Законодателят създаде обща нормативна рамка на института и в чл. 36а, ал. 2 от Закона за адвокатурата възложи на Висшия адвокатски съвет да уреди с наредба условията и реда за определяне на особени представители на принципа на случайния подбор чрез равномерно разпределение съобразно поредността на постъпването на исканията измежду членовете на адвокатската колегия. Срокътв рамките на който новата наредба трябва да бъде приета, е до 17 август 2026 г. Проектът е подготвен от работна група в състав: Снежина Христова, Десислава Миразчийска, Златина Йовчева, Галина Пенчева, Христо Хинов и Мария Георгиева като предварително бе съобразен със становищата на Адвокатските съвети от колегиите в цялата страна. Проектът за Наредба беше представен и обсъден по време на Пролетната национална конференция на адвокатурата, която се състоя на 6 юни 2026 г. в София. След проведените дискусии работната група взе предвид направените предложения и изразените становища и представи на редовното заседание на Висшия адвокатски съвет на 11.06.2026 г. проекта на Наредбата, ведно с мотиви и предварителна оценка на въздействието. Те бяха обсъдени и приети с единодушие от ВАдвС, като бе решено проектът да бъде качен на интернет страницата за обществено обсъждане със срок от 30 дни. С проекта се цели създаване на единни правила за определяне на особени представители във всички адвокатски колегии, с което да се постигне равномерно разпределение на делата съобразно броя им и възнагражденията между адвокатите, определяни за особени представители. Наред с това, тези единни правила ще позволят да се повиши прозрачността на процеса, а от там и общественото доверие в него. Друга цел на Наредбата е модернизиране и дигитализиране на процеса, съответно - значително намаляване на административната тежест при осъществяване на дейността по определяне на особени представители от адвокатските съвети, като се предвижда тя да бъде организирана и администрирана чрез специализирана електронна система. Използването на електронна система ще позволи поддържането на актуални данни за адвокатите, автоматизирано прилагане на критериите за подбор, извършване на случаен избор, автоматизирана комуникация с органите, отправящи искания за назначаване на особен представител, автоматизирано уведомяване на определените адвокати и създаване на пълна проследимост на извършените действия. Вижте пълния текст на проекта за Наредба по чл. 36а, ал 2 от ЗА – ТУК Mon, 15 Jun 2026 13:07:36 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/265992/visshiyat-advokatski-suvet-publikuva-za-obshtestveno-obsujdane-proekt-na-naredba-za-reda-i-usloviyat https://presscenters.com/News/265969/poziciya-na-visshiya-advokatski-suvet По повод откровено неверни публикации в електронни медии, че Висшият адвокатски съвет е против обжалването пред съд на прокурорските постановления за задържане за срок до 72 часа, Висшият адвокатски съвет намира за необходимо да заяви изрично: Нито в хода на текущата законодателна процедура, нито в която и да било друга законодателна процедура, Висшият адвокатски съвет не е поддържал друго становище освен едно – всички актове, които засягат ограничаване на правата на гражданите, включително правото на свободно придвижване, трябва да подлежат на съдебен контрол. Няма и как да бъде друго, защото именно на адвокатурата е възложено да подпомага защитата на правата и законните интереси на гражданите. В хода на текущата законодателна процедура в 52-рото Народно събрание по приемане на промени в Наказателно-процесуалния кодекс, Висшият адвокатски съвет е изразил писмено становище, прието единодушно с гласовете на всички членове на съвета, което е публикувано на сайта на ВАдвС на 26.05.2025 г. и е представено в Народното събрание, за да бъде взето предвид при гласуването на законопроекта на второ четене. С това становище Висшият адвокатски съвет заявява ясна принципна подкрепа за предложените изменения в НПК, като изрично се посочва, че ключов за адвокатурата е въпросът за гарантиране на ефективна адвокатска защита, което включва и обжалването на всички актове за задържане. Нещо повече, направени са конкретни предложения във връзка с въвеждането на европейските стандарти за защита на правата на страните в наказателния процес и разширяване на съдебния контрол върху прокурорски актове. В становището си Висшият адвокатски съвет, наред с подробния анализ по отделните законодателни предложения и съответствието им с правото на ЕС и практиката на ЕСПЧ, посочва, че: Законопроектът е изключително важен за адвокатурата, доколкото с него се поставя фокус върху ефективния достъп до адвокатска защита в контекста на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.10.2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по Европейската заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане.Законопроектът следва да бъде подкрепен по принцип, защото се опитва да преодолее реален и отдавна установен дефицит на българския наказателен процес – липсата на ефективни права за лицата, които са фактически заподозрени, но не са формално привлечени в качеството на обвиняеми. Отбелязано е, обаче, че законопроектът следва да бъде последователно прецизиран, тъй като той избягва възстановяването на фигурата „заподозрян“, но не създава достатъчно ясна уредба на de facto заподозряното лице. Посочено е, че разпоредбите са бланкетни и не съдържат ясни процесуални гаранции, а правото на адвокат често е сведено до присъствие, като дерогациите на правото на адвокат са широко формулирани и липсва доказателствена санкция при нарушение.Акцентирано е върху това, че за да се упражнява пълноценно правото на обжалване на задържането по всички закони, адвокатът трябва да има достъп до всички материали.Изрично се посочва, че правата на задържани лица по специални закони като ЗМВР, ЗМ, ЗВП и др. да обжалват законосъобразността на задържането и предвиденото право на достъп на лицето до материалите, които са свързани със задържането, са от съществено значение за ефективно упражняване на правото на обжалване. Висшият адвокатски съвет недвусмислено е подчертал, че така предложените текстове не съдържат достатъчно гаранции за ефективността на обжалването, тъй като материалите, свързани със задържането, най-често са самата заповед за задържане и протокол от определеното действие, което я предхожда. Самото фактическо задържане обаче обикновено крие основанието си в прокурорски преписки, по които задържаното лице няма процесуално качество и които не винаги се предоставят дори във висящо производство по обжалване на законосъобразността на задържането. Висшият адвокатски съвет е изразил подкрепа и за въвеждане на задължителен съдебен контрол върху постановленията на прокурора за прекратяване и спиране на наказателни производства за определен кръг престъпления, свързани предимно с корупционни и длъжностни деяния, при който контрол прокурорът е длъжен служебно да изпрати постановлението си на съда, който да се произнесе по неговата обоснованост и законосъобразност (чл. 234а, ал. 1 НПК, нов).В становището си Висшият адвокатски съвет доразвива идеята в посока защита на интересите на обвиняемия, пострадалия, неговите наследници и ощетеното юридическо лице (лицата по ал. 2, т. 2 от чл. 234а), като предлага в НПК изрично да се предвиди, че тези лица имат право да бъдат уведомени за образуваното съдебно производство, да представят писмени становища и да обжалват съдебното определение, а не самото прокурорско постановление (контролът върху което ще възниква ex lege и ще се реализира независимо от волята на страните). Относно предложените изменения във връзка с усъвършенстване на механизма за разследване на престъпления, извършени от Главния прокурор, Висшият адвокатски съвет е изразил становище, че същите следва да бъдат подкрепени, защото представляват опит за реалното институционализиране на механизма за търсене на наказателна отговорност на Главния прокурор. Посочил е също така, че това е пряко свързано с изискванията, произтичащи от практиката на ЕСПЧ, вкл. по делото „Колеви су България“, както и с препоръките на Венецианската комисия. Законодателните изменения, предвидени в чл. 368 НПК относно процедурата по ускоряване на наказателното производство, също са подкрепени изцяло. В тази връзка ВАдвС в писменото си становище ясно е посочил, че гарантирането на правата на гражданите може да стане само ако задържаните лица и техните защитници получат ефективен и пълен достъп до всички материали, които са послужили или биха могли да послужат за задържането на лицето, като тези материали бъдат изчерпателно изброени в заповедта за задържане. При така изразената ясна позиция в писменото становище на Висшия адвокатски съвет, всякакви твърдения, че Висшият адвокатски съвет бил против съдебен контрол върху актовете на прокурора, с които се постановява задържане, са обективно неверни и откровено подвеждащи. Висшият адвокатски съвет намира за абсолютно недопустимо интерпретирането на изразените мнения на експерти и участници в заседанието на Комисията по правни въпроси, изваждането им в хода на дебата и представянето на същите като позиция на Висшия адвокатски съвет срещу съдебното обжалване, доколкото тези изказвания са по повод предложени конкретни текстове и съдържат единствено правни аргументи, целящи да доведат до прецизиране на предложението, така че правната уредба да бъде ясна, безпротиворечива и да осигури ефективен съдебен контрол над всеки акт на задържане. ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТСнимка: БГНЕС Fri, 12 Jun 2026 18:07:52 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/265969/poziciya-na-visshiya-advokatski-suvet https://presscenters.com/News/265961/visshiyat-advokatski-suvet-zapochna-procedura-po-obshtestveno-obsujdane-na-dopulnenie-na-etichniya-k Висшият адвокатски съвет започна процедура по обсъждане на допълнение на Етичния кодекс на адвоката, с което се въвеждат изрични професионални правила относно използването на системи с изкуствен интелект (ИИ) и упражняването на правото на електронен достъп до съдебни дела. Проектът беше обсъден по време на редовно заседание на Висшия адвокатски съвет на 11 юни 2026 г. като продължение на поетия ангажимент във връзка с реализирането на електронния достъп по чл. 31 от Закона за адвокатурата (ЗА) чрез ЕПЕП от 27 май 2026 г. С проекта за допълнение на Етичния кодекс на адвоката се създават два нови раздела в кодекса. Първият урежда използването на технологии с изкуствен интелект в адвокатската дейност, а вторият регламентира условията за добросъвестен достъп до електронни дела както чрез в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), така и в други електронни системи. Инициативата е продиктувана от бързото развитие на технологиите и нарастващото им приложение в правната практика. Наред с безспорните ползи от използването на изкуствен интелект – повишена ефективност, по-широк достъп до правна информация и оптимизация на работните процеси – са отчетени и свързаните с тях рискове. Сред тях са възможността за генериране на неточна или подвеждаща информация, опасността от нарушаване на поверителността, както и рискът от прекомерно доверяване на автоматизирани резултати за сметка на независимата професионална преценка. В тази връзка проектът въвежда правила, които утвърждават, че използването на системи с изкуствен интелект има подпомагащ характер и не освобождава адвоката от професионалната му отговорност. Въвеждат се изисквания за информирано използване на технологиите, за съхраняване на професионалната тайна и за задължителна проверка на генерираното съдържание. Регламентира се и необходимостта от прозрачност при използване на автоматизирани правни отговори. Втората група правила е свързана със свободния достъп до електронни дела в ЕПЕП и в други електронни системи. Предлага се този достъп да се упражнява единствено при наличие на конкретна професионална цел, пряко свързана с адвокатската дейност. Въвеждат се ограничения за използването му за лични, търговски или други несъвместими цели, както и забрана за масово или автоматизирано извличане на информация. Изрично се предвижда, че информацията, получена при такъв достъп, подлежи на същата степен на защита с адвокатска тайна, както данните по дела, по които адвокатите са ангажирани като процесуални представители. Проектът е съобразен с правото на Европейския съюз, включително с Акта за изкуствения интелект и Общия регламент относно защитата на данните, както и с утвърдените европейски стандарти на адвокатската професия. С предложените изменения Висшият адвокатски съвет цели да осигури ясна и предвидима етична рамка, която да гарантира баланса между нормалното упражняване на адвокатската дейност, защитата на правата на гражданите, опазването на личните данни и професионалната тайна, както и съхраняването на доверието в адвокатската професия в условията на бързо развиваща се технологична среда. Проектът за допълнение на Етичния кодекс на адвоката беше приет на редовно заседание на Висшия адвокатски съвет и публикуван на интернет страницата за обществено обсъждане с 30-дневен срок, съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, който изтича на 12.07.2026 г. Вижте проекта за допълнение на Етичния кодекс на адвоката и останалите документи от откритата процедура за обществено обсъждане ТУК Fri, 12 Jun 2026 15:49:46 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/265961/visshiyat-advokatski-suvet-zapochna-procedura-po-obshtestveno-obsujdane-na-dopulnenie-na-etichniya-k https://presscenters.com/News/265954/visshiyat-sudeben-suvet-ogranichi-dostupa-na-advokati-do-dela-po-koito-ne-sa-procesualni-predstavite На свое заседание на 11 юни 2026 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) указа на съдилищата да ограничат достъпа на адвокати до дела, по които не са процесуални представители. Това ще стане чрез специално отбелязване в Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) на делата, чиито актове „изцяло не подлежат на публикуване“ или „подлежат на публикуване без мотивите“. Както и досега делата, които се гледат при „закрити врата“, се определят съгласно чл. 136 ГПК и специалните закони (като Закона за здравето, Семейния кодекс, молби за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ и пр.). Наред с това всеки съдия ще има право на собствена преценка дали да ограничи достъпа на адвокатите до дело, ако в него се съдържа „чувствителна информация“. Това ще важи за производства, по които адвокатите не са процесуални представители, но от решението на ВСС не става ясно ще бъде ли длъжен съдията да обоснове мотивирано своето решение като мярка срещу произволни „засекретявания“ и непрозрачно правораздаване. По време на заседанието на ВСС стана ясно, че ще се работи и в посока на промени в чл. 31 от Закона за адвокатурата. „Нашата роля не е да браним личните данни, а пълноценно да защитаваме правата на гражданите според процесуалната ни роля – това важи и за магистратите, и за адвокатите“, заяви председателят на Висшия адвокатски съвет Стефан Марчев. „И тъкмо за изпълнение на тази основна наша роля имаме достъп до лични данни и без този достъп е невъзможно да изпълним нашата конституционна функция. Трябва да се намери необходимият баланс между защитата на личния живот и неприкосновеността, и необходимостта за адвокатите да имат достъп до дела, използвайки технологичните средства, които да го улесняват, а не да го затрудняват, ограничават или изключват напълно. Не може да има превес на GDPR над защитата на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица, защото в съдебните производства нашата основна роля е това“, заяви още председателят на ВАдвС. Членовете на Висшия адвокатски съвет прекъснаха редовното си заседание на 11 юни, за да се включат в дебата във ВСС, след като преди това Съветът внесе и писмено становище (виж още тук). Марчев заяви, че чувствителни данни може да има по всяко дело, както и че всяко дело може да бъде гледано при закрити врата, но това не изключва публичността по принцип. И налага във всеки такъв конкретен случай, вън от ограничителния списък с дела, съдията да мотивира своя акт, изключвайки и публичността. Председателят на ВАдвС посочи също, че достъпът на адвокатите до делата на основание чл. 31 от ЗА не е ново право, а технически начин за реализиране на вече съществуващо законово право. „Това право е трайно установено в българското законодателство и е основна гаранция за упражняването на адвокатската професия и за достъпа до правосъдие. Законът ясно свързва правото на достъп до дела с качеството „адвокат“, а не с наличието на процесуално представителство по конкретно дело. Ограничаването на този достъп чрез технически или подзаконови механизми би противоречало на действащата нормативна уредба“, е становището на адвокатурата. ВАдвС подготвя мерки срещу евентуални злоупотреби от страна на адвокати, част от които е приетият на заседанието на ВАдвС на 11 юни 2026 г. проект за допълнение на Етичния кодекс на адвоката (ЕКА). Новите етични правила касаят и свободния достъп до делата, като се въвеждат изисквания за добросъвестност, ограничения на целите на достъпа и засилена защита на поверителната информация. Предвиждат се дисциплинарни наказания за нарушителите. Пълния текст на Проекта за промени в Етичния кодекс на адвоката вижте ТУК Пред ВСС адв. Марчев подчерта, че електронният достъп чрез ЕПЕП е функционален еквивалент на справките „на място“ в съдебните деловодства. Той посочи също, че при електронния достъп идентификацията на извършващият справката е безспорна, като е налице пълна прозрачност и проследимост на всички извършени действия. До решенията на ВСС се стигна след сезиране от страна на министъра на правосъдието Николай Найденов. Той заяви, че е получил различни сигнали във връзка с възможността адвокатите да имат достъп до дела, които не са „техни“ и които са били качени в ЕПЕП и ЕИСС с незаличени лични данни на страните и не само, като е съществувала и опция за сваляне на всеки един документ по делата. Министър Найденов уточни, че не иска да отрича правото на достъп на адвокатите, нито пък призовава за такова. Но поясни, че „в момента може да има реален риск до достъп до чувствителна информация и ако такава „изтече“, това би накърнило правото на достъп до правосъдие и доверието в съдебната система“. По време на заседанието на ВСС беше изслушан изпълнителният директор на „Информационно обслужване“ Ивайло Филипов. Дружеството е извършило надграждането на Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), чиято „обновена версия“ e пусната през март 2023 г., и в момента има договор за поддръжка на портала. Филипов обясни, че още с договора за надграждане на „Информационно обслужване“ е било възложено да съобрази разпоредбите в Закона за съдебната власт във връзка с достъпа до ЕПЕП, както и чл. 31 от Закона за адвокатурата, според който адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта. В тази връзка през 2023 г. е било преценено достъпът на адвокатите до ЕПЕП да става чрез квалифициран електронен подпис (КЕП) в качеството им на адвокати и е била разработена двойна идентификация, удостоверяваща първо, че лицето, което иска достъп, е в регистъра на адвокатите, а след това чрез самия КЕП. На 24 март 2023 г. надграденият ЕПЕП е бил пуснат и от тази дата всички адвокати имат достъп до всички дела, поясни Ивайло Филипов. „Достъпът до ЕПЕП е изцяло с КЕП и интегриран с регистъра на адвокатите. Проверяват се дали те са адвокати и дали подписът е техен. Няма възможност, след влизането на адвоката, да се извлича машинно информация“, каза още Филипов. Николета Стоянова от „Информационно обслужване“ обясни, че има три вида достъп до ЕПЕП. Първият е публичен, при който публикуваните данни са обезличени. Вторият е т.нар. активен – от страни по дела, който предвижда пълен достъп до електронната папка, за да може страната да извършва процесуални действия. И третият е пасивен и именно в тази категория са адвокатите, които искат да гледат дела, по които не са пълномощници, упражнявайки правото си по чл. 31 ЗА, като в някои райони достъпът за адвокати не е пасивен или публичен. От 1 юни т.г. вече по всяко дело може да се види кой го е достъпвал, кой какви документи е гледал и др., посочи Стоянова. От „Информационно обслужване“ обясниха, че и към момента свободният достъп е ограничен по дела с чувствителна информация, както и по производствата, заведени в деловодните системи преди 24 март 2023 г. Освен това и в момента всеки съдия може да ограничи достъпа до дадено дело в ЕИСС, като извърши съответната маркировка в определено поле. От 1 юни т. г. индикаторът за маркиране вече е видим и адвокатите ще знаят, че делото или друг конкретен документ е с ограничен достъп по решение на съдията. Fri, 12 Jun 2026 14:49:48 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/265954/visshiyat-sudeben-suvet-ogranichi-dostupa-na-advokati-do-dela-po-koito-ne-sa-procesualni-predstavite https://presscenters.com/News/265912/visshiyat-advokatski-suvet-nastoyava-za-zapazvane-na-elektronniya-dostup-na-advokatite-do-sudebni-de Висшият адвокатски съвет (ВАдС) изпрати на 11 юни 2026 г. становище до министъра на правосъдието и до Пленума на Висшия съдебен съвет във връзка с предстоящото обсъждане на технически мерки за ограничаване на достъпа на адвокатите до електронни дела в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП). ВАдС изразява категорична позиция, че достъпът на адвокатите до съдебни дела чрез ЕПЕП въз основа на удостовереното им професионално качество по чл. 31 от Закона за адвокатурата (ЗА) не представлява ново право, а технически начин за упражняване на вече съществуващо законово право. Това право е трайно установено в българското законодателство и е основна гаранция за упражняването на адвокатската професия и за достъпа до правосъдие. В становището се подчертава, че законът ясно свързва правото на достъп до дела с качеството „адвокат“, а не с наличието на процесуално представителство по конкретно дело. Ограничаването на този достъп чрез технически или подзаконови механизми би противоречало на действащата нормативна уредба. ВАдС посочва, че електронният достъп чрез ЕПЕП е функционален еквивалент на справките „на място“ в съдебните деловодства и не може да бъде с по-ограничен обхват. Подобно ограничение би възпрепятствало ефективното упражняване на правото на защита, особено в контекста на въведеното електронно правосъдие и задължителното електронно връчване към адвокатите. Съветът акцентира и върху конституционното значение на достъпа до информация по дела, като част от правото на защита и справедлив процес. Според изложените аргументи адвокатът трябва да има възможност своевременно да се запознае със съдържанието на делата, включително преди поемане на защита или при преценка за конфликт на интереси. В становището се отбелязва още, че електронният достъп осигурява по-високо ниво на сигурност и проследимост в сравнение с достъпа до хартиени дела. Всеки достъп в ЕПЕП се удостоверява чрез квалифициран електронен подпис, подлежи на регистрация и е напълно проследим, като същевременно са предвидени ограничения за дела с чувствителна информация. ВАдС подчертава, че ограничаването на електронния достъп не би довело до по-добра защита на личните данни, тъй като справките по дела ще продължат да се извършват на място, но при по-ниска степен на контрол и проследимост. Сред аргументите е посочено и значението на отдалечения достъп за ефективността на съдебната система – той облекчава административната натовареност, ускорява подготовката по делата и подпомага срочното правораздаване. В същото време Висшият адвокатски съвет заявява готовност за въвеждане на допълнителни технически и организационни мерки за предотвратяване на злоупотреби, без да се засяга самото право на достъп. Сред предложените мерки са въвеждане на ограничения за броя на справките и механизми за автоматично установяване на необичайна активност. Като част от усилията за повишаване на гаранциите, ВАдС подготвя и изменения в Етичния кодекс на адвоката, които ще бъдат обсъдени по време на редовното заседание на Висшия адвокатски съвет на 11.06.2026 г.. С тях се предлага да бъдат въведени изрични правила относно достъпа до електронни дела – изисквания за добросъвестност, ограничения на целите на достъпа и засилена защита на поверителната информация. След приемането на предложението, проектът ще бъде качен сайта на ВАдвС за обществено обсъждане по реда на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Висшият адвокатски съвет изразява готовност за институционален диалог с Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет с цел намиране на балансирани решения, които едновременно да гарантират защитата на данните и ефективния достъп до правосъдие. Вижте пълния текст на становището до Пленума на Висшия съдебен съвет ТУК Thu, 11 Jun 2026 10:56:44 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/265912/visshiyat-advokatski-suvet-nastoyava-za-zapazvane-na-elektronniya-dostup-na-advokatite-do-sudebni-de https://presscenters.com/News/265798/provede-se-proletnata-nacionalna-konferenciya-na-advokaturata-posvetena-na-naredbata-za-opredelyane На 6 юни 2026 г. в София се състоя Пролетната национална конференция на адвокатурата. Темата й беше: „Обсъждане на проектите на Наредби по чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата за определяне на адвокатското възнаграждение при липса на договор и Наредба по чл. 36а, ал. 2 от Закона за адвокатурата за определяне на особените представители“. На събитието присъстваха над 130 адвокати, представители на адвокатските колегии от цялата страна. Конференцията беше открита с приветствие от председателя на Висшия адвокатски съвет адв. Стефан Марчев, който подчерта, че темата, която събира общността на тази конференция е изключително важна, тъй като въпросът за адвокатските възнаграждения и тяхната предвидимост далеч надхвърля интереса на адвокатите. „Това е тема, която касае достойнството на адвокатската професия и без ясни, справедливи и разумни правила, който да гарантират съдебна практика, не е възможно да бъде реализирано правото на защита и няма как да съществува правова държава, ефективна защита и гарантиран достъп до съд“, подчерта адв. Марчев. Министърът на правосъдието Николай Найденов, който беше специален гост на конференцията се обърна към адвокатската общност със следните думи: „Като министър на правосъдието, но и като бивш ваш колега представлявам институция, която разчита на вашата експертиза и професионализъм и поради това искам да подчертая, че без една силна, независима и авторитетна адвокатура не може да съществува истинско правосъдие. Адвокатът не е просто процесуален представител, той е гарант на правата на гражданите и посредник между личността и държавата, като ключов фактор за доверието в правната система.“ Министърът на правосъдието подчерта и важността на въпроса за заплащането на адвокатския труд. „Качествената правна помощ не може и не следва да бъде подценявана. Справедливото възнаграждение на адвокатите и техния труд не е само признание, но и условие за устойчивост на тази система и гаранция за достъп до качествено правосъдие.“ По думите на министъра към тези теми неминуемо се добавят и някои новости като темата за Изкуствения интелект, която търпи бързо развитие. „Радвам се, че Висшият адвокатски съвет е предприел действия към регулиране на използването на изкуствен интелект от адвокатите. Същото ще бъде направено и от цялата система на съдебната власт. Изкуственият интелект дава възможности за оптимизация и достъп, но поставя също и въпроси за гаранцията на автоматизацията, за отговорността при вземането на даден вид решения – най-вече за човешкия фактор в правото. В този процес адвокатурата също има своята роля, не просто за това да се адаптира, но и като активен участник в оформянето на правилата“, подчерта министър Найденов. В заключение правосъдният министър заяви: „Убеден съм че чрез диалог с адвокатската общност можем да намерим баланса между запазването на традициите и необходимостта от промяна. Мога да ви уверя, че Министерство на правосъдието ще бъде ваш партньор в усилията за укрепване на професията, за гарантиране на нейната независимост и в крайна сметка - за постигането на една обща, надявам се цел – повишаване на доверието в правосъдието.“ Председателят на Висшия адвокатски съвет адв. Стефан Марчев благодари на министъра за включването му в конференцията и за добрите думи и допълни: „Искам да уверя министър Найденов, че в лицето на Висшия адвокатски съвет и надявам се - на адвокатурата, той ще има партньор, какъвто и ние очакваме да имаме в лицето на Министерство на правосъдието. Като всеки партньор, той може да очаква от нас честно и почтено отношение, тогава, когато е необходимо да има нашата подкрепа, за да осъществи реформите, които се очакват; но при нужда ще получава и нашата честна и професионална критика, за да стига до по-добри решения в интерес на правосъдието.“ Пролетната национална конференция на адвокатурата беше фокусирана върху обсъждането на две основни теми. Проект на Наредба по чл. 36а, ал. 2 от Закона за адвокатурата, който касае реда и условията за определяне на особени представители Проектът за Наредба по чл. 36а, ал. 2 от Закона за адвокатурата, подготвен от работна група в състав: Снежина Христова, Десислава Миразчийска, Златина Йовчева, Галина Пенчева, Христо Хинов и Мария Георгиева, беше обсъден на заседание на Висшия адвокатски съвет на 14.05.2026 г. Проектът беше представен и обсъден по време на първата част от Националната конференция. След проведените дискусии работната група ще вземе предвид направените предложения и изразените становища и на предстоящото редовно заседание на Висшия адвокатски съвет на 11.06.2026 г. ще бъде приет проект на Наредбата, който ще се обяви за обществено обсъждане по реда на чл. 26, ал. 3 от Законаза нормативните актове. Проект на Наредба по чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата, която касае определянето на адвокатското възнаграждение при липса на договор Във втората част от конференцията беше обсъдена Наредбата по чл. 36, ал. 4 ЗА, която след последните промени в Закона за адвокатурата е предвидено да бъде изготвена съвместно от Висшия адвокатски съвет и Министерството на правосъдието. Концепцията на новата Наредба, подготвяна съвместно с експерти от Министерство на правосъдието, беше представена от работна група в състав: адв. Ценимир Братоев, адв. Валя Гигова и доц. д-р Иван Стойнев. Работата по наредбата ще продължи съвместно с Министерството на правосъдието. Снимки: Лилия Йотова Вижте част от публикации в медиите след Националната конференция на адвокатурата Българска телеграфна агенция Lex.bg 24 часа Стандарт Новини.бг Sun, 07 Jun 2026 12:28:40 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/265798/provede-se-proletnata-nacionalna-konferenciya-na-advokaturata-posvetena-na-naredbata-za-opredelyane https://presscenters.com/News/265777/visshiyat-advokatski-suvet-prie-procedurni-pravila-za-provejdane-na-izbor-na-chlen-na-komisiyata-za На 5 юни 2026 г. се проведе извънредно заседание на Висшия адвокатски съвет, насрочено с решение №122 от 28 май 2026 г., на което бяха приети Процедурни правила за провеждане на избор на член на Комисията за противодействие на корупцията. Процедурните правила се приемат в изпълнение на възложената със Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (обн. в ДВ, бр. 51/05.06.2026 г.) функция на Висшия адвокатски съвет да избере измежду вписаните адвокати по Закона за адвокатурата един от членовете на Комисията за противодействие на корупцията. Сроковете в процедурата и отделните етапи в нея, отразени в приетите Процедурни правила, са съобразени с общия едномесечен срок по § 3, ал. 1 във вр. с § 3, ал. 14 и 15 от ПЗР на Закона, в който е предвидено да се избере първия състав на Комисията за противодействие на корупцията. След приемането им от Висшия адвокатски съвет, Правилата за провеждане на избор на член на Комисията за противодействие на корупцията са публикувани на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет в раздел „Процедура за избор на член на Комисията за противодействие на корупцията“, където ще бъдат публикувани и обявявани всички актове в хода на процедурата по избор на член на КПК, за които е предвидено да бъдат публични. Вижте пълния текста на Процедурните правила за провеждане на избор на член на Комисията за противодействие на корупцията и приложенията към тях ТУК Fri, 05 Jun 2026 17:00:37 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/265777/visshiyat-advokatski-suvet-prie-procedurni-pravila-za-provejdane-na-izbor-na-chlen-na-komisiyata-za https://presscenters.com/News/265735/visshiyat-advokatski-suvet-zapochva-procedura-za-promeni-v-etichniya-kodeks-na-advokata-za-suzdavane Висшият адвокатски съвет, ръководен от принципите на правовата държава, независимостта на адвокатската професия и върховенството на правото, счита, че електронният достъп на адвокатите до съдебните дела представлява естествено продължение на отдавна признато законово право, неразривно свързано с гарантирането на ефективна защита и справедлив съдебен процес. В условията на цифровизация на правосъдието този достъп следва да бъде разглеждан не като привилегия, а като необходим инструмент за осъществяване на конституционно и международноправно защитени функции на адвокатите в интерес на гражданите и юридическите лица. Същевременно Висшият адвокатски съвет отбелязва, че модернизацията на съдебната система и електронизацията на правосъдието налага отговорно използване на електронната възможност за достъп до дела от страна на адвокатите и непрекъснато усъвършенстване на механизмите за прозрачност на достъпа, отчетност и проследимост на действията в електронна среда, така че да няма никакво съмнение за недобросъвестно използване на информация по дела. От гледна точка на европейските стандарти и утвърдените принципи на демократичното общество, защитата на личните данни и правото на ефективна правна помощ не представляват конкуриращи се интереси, а взаимно допълващи се правни ценности. Ето защо всяка нормативна намеса трябва да бъде съобразена с принципа на пропорционалност и да гарантира възможност адвокатът да упражнява професията си и в електронна среда, и наред с това да гарантира предотвратяването, а при необходимост и санкционирането на недобросъвестно упражняване на правото на достъп до дела и използването на системи с изкуствен интелект. Поради това в дневния ред на следващото редовно заседание на Висшия адвокатски съвет на 11-ти юни 2026 г., е включено обсъждане на проект за промени в Етичния кодекс на адвоката с добавяне на нови раздели, уреждащи правила за използване на системи с изкуствен интелект при упражняване на адвокатска професия и при електронен достъп до съдебни дела. В тази връзка на 11 юни 2026 г. Висшият адвокатски съвет ще обсъди и ще публикува за обществено обсъждане проект за промени на Етичния кодекс на адвоката като част от последователните усилия за утвърждаване на високи професионални стандарти при упражняването на адвокатската професия, включително при работа в електронна среда и използване на изкуствен интелект. Линк към Дневен ред на заседанието на 11.06.2026 г. Thu, 04 Jun 2026 15:42:39 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/265735/visshiyat-advokatski-suvet-zapochva-procedura-za-promeni-v-etichniya-kodeks-na-advokata-za-suzdavane https://presscenters.com/News/265734/dneven-red-za-redovnoto-zasedanie-na-vadvs-na-11062026-g Дневен ред за редовното заседание на ВАдвС на 11.06.2026 г. Дневен ред за 11.06.2026 г. pdf, 555 KB Thu, 04 Jun 2026 15:35:56 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/265734/dneven-red-za-redovnoto-zasedanie-na-vadvs-na-11062026-g https://presscenters.com/News/265730/visshiyat-advokatski-suvet-izrazi-stanovishte-po-obshtiya-zakonoproekt-za-izmenenie-i-dopulnenie-na Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) внесе становище до Временната комисия по правни въпроси към 52-рото Народно събрание във връзка с общия Законопроект за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за съдебната власт (ЗСВл), обединяващ три законопроекта, приети на първо гласуване през май 2026 г. Становището е прието с решение на ВАдвС от 28 май 2026 г. Обща позиция Висшият адвокатски съвет посочва в становището, че предложените изменения в ЗСВл са необходими и навременни, независимо, че касаят и решават само част от проблемите, свързани функционирането на съдебната система. Висшият адвокатски съвет като отчита независимостта на съдебната власт, заявява, че не взема отношение по въпросите, които касаят избора на членове на ВСС от професионалната квота на съдиите, прокурорите и следователите, тъй като тези въпроси следва да бъдат нормативно разрешени въз основа на становището на органите на съдебната власт и на магистратите. По конкретните предложения на Законопроекта ВАдвС изрази следното становище: 1. Относно участието на адвокатурата при формирането на ВСС ВАдвС подкрепя идеята кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) да бъдат предлагани от адвокатурата и академичната общност, но се предлага кандидатът от адвокатурата да бъде излъчен от Висшия адвокатски съвет, а не от Общото събрание на адвокатите. Съветът подчертава, че ВАдвС като постоянно действащ орган може да осигури прозрачна процедура и да носи институционална отговорност за избора. Тази компетентност следва да бъде възложена на ВАдвС като висш представителен орган на българската адвокатура. Той може да приеме ясна, бърза и ефективна процедура за избор на кандидат, като създаде правила за подбор и оценка на кандидатите и се предвиди възможност всички адвокати да правят предложения и да участват в процедурата. Овластяването на Общото събрание на адвокатите в страната да избира кандидат за член на ВСС е неудачно, тъй като процедурата по свикване на ОС е сложна и продължителна, самото събрание има непостоянен състав и може да приема решения при условията на падащ кворум. Подобно законодателно разрешение вече е налице - в приетия на 29.05.2026 г. и все още необнародван в Държавен вестник Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, се предвижда в състава на КПК да има един адвокат, който да се избира с решение на ВАдвС по процедурни правила, които е предвидено да бъдат приети от Съвета. 2. Представителство на академичната общност Висшият адвокатски съвет подкрепя идеята член на ВСС от квотата на Народното събрание да бъде излъчен от академичната общност. В становището се предлага този избор да се проведе Общото общо събрание на хабилитираните преподаватели по право на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Правния институт на БАН, но не от общото събрание на всички хабилитирани преподаватели, тъй като изборът касае правосъдието и е нормално в него да участва правната академична общност. 3. Изисквания за независимост и „партийна неутралност“ към членовете на ВСС ВАдвС подкрепя: въвеждането на изискване кандидатите за членове на ВСС, избирани от Народното събрание, да бъдат независими и партийно неутрални; дефинирането на понятието „партийно неутрални“, включително и прецизирането му. Съветът предлага ограничението за неизбираемост да обхваща не само прокурори и следователи, но и действащи съдии, с цел реално формиране на извънсъдебна („обществена“) квота. 4. Прецизиране на ограниченията за кандидати ВАдвС предлага да отпадне ограничението, което изключва от участие заместници на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор, като го определя като необосновано и прекомерно. 5. Процедура за номинации и подбор Висшият адвокатски съвет подкрепя: създаване на ясни правила за оценка на професионалните и нравствените качества на кандидатите; участие на ВАдвС и академичната общност като номиниращи субекти, наред с народните представители. Тази уредба ще осигури по-високо качество на подбора и съответствие с европейските практики, както и на препоръките на Мрежата на европейските съдебни съвети относно начина на конституиране на Висшия съдебен съвет. 6. Относно временно изпълняващите длъжностите и главния прокурор Висшият адвокатски съвет подкрепя предложенията: временно изпълняващите функциите председатели на върховните съдилища и главния прокурор да се избират от Пленума на ВСС; процедура за предсрочно освобождаване на главния прокурор да може да се инициира от различни институции, включително ВАдвС. Същевременно предлага текстовете да бъдат прецизирани, така че да е ясно, че предложенията от различни институции, включително от ВАдвС, освен да са мотивирани, да бъдат отправяни до Пленума на ВСС, който е единствения компетентен орган да направи предложение за предсрочно освобождаване, така че да съответства на Конституцията. В заключение към становището си Висшият адвокатски съвет заявява готовност да участва активно в по-нататъшното обсъждане на законопроекта, включително чрез свои представители в заседанията на парламентарната комисия. Пълния текст на становището: ТУК ВАдвС представи становище и по два законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) Те са насочени към въвеждане на европейски стандарти за защита на правата на страните в наказателния процес, разширяване на съдебния контрол върху прокурорски актове, както и усъвършенстване на механизма за разследване на главния прокурор. В становището се изразява принципна подкрепа за предложените изменения в НПК, но според адвокатурата ключов въпрос остава гарантирането на ефективна адвокатска защита и недопускането правата на заподозрените лица да останат само декларативни. Пълния текст на становището: ТУК Thu, 04 Jun 2026 14:49:40 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/265730/visshiyat-advokatski-suvet-izrazi-stanovishte-po-obshtiya-zakonoproekt-za-izmenenie-i-dopulnenie-na https://presscenters.com/News/265685/visshiyat-advokatski-suvet-preporuchva-sushtestvena-prerabotka-na-zid-na-zakona-za-zashtita-na-konku Висшият адвокатски съвет внася в Народното събрание Становище по Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (ЗИД ЗЗК) със сигнатура №52-654-01-38, внесен на 11.05.2026 г. от Министерския съвет. Законопроектът е насочен към решаването на проблема със структурни дисбаланси във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.Становището съдържа подробен анализ, който се фокусира и върху ефекта от приложението на законопроекта върху правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица и реалната защита на обществения интерес. За тази цел анализът отчита действащата редакция на Закона за защита на конкуренцията, практиката на Комисията за защита на конкуренцията, Върховния административен съд, практиката на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека по релевантните въпроси, както и сравнителноправните режими в Германия, Франция и Испания.Висшият адвокатски съвет посочва, че не оспорва правомощието на законодателя да въведе по-строги национални правила по отношение на нелоялните търговски практики, нито отрича съществуващите структурни проблеми във веригата за доставки на хранителни и селскостопански продукти, но счита, че пълноценното спазване на правото на ЕС изисква националните мерки да са съвместими с правилата за функционирането на вътрешния пазар (чл. 9 от Директива (ЕС) 2019/633) и да не водят до резултати, които, макар добронамерени, да водят до ограничаване на конкуренцията, която ЗЗК е призван да защитава.Според ВАдвС предлаганите със ЗИД на ЗЗК законови инструменти излизат извън установените принципи на конкурентното право, на практиката на Съда на ЕС и на стандартите за пропорционалност и предвидимост, тъй като в сегашния си вид законопроектът въвежда:• дефиниции, които не отговарят на установените от СЕС критерии (съвместно господстващо положение, бизнес оператори);• алтернативни, вместо кумулативни, критерии за прекомерно високи цени, в разрез с теста United Brands;• обърната доказателствена тежест в наказателно по същество производство, в противоречие с чл. 6 ЕКПЧ и чл. 48 от Хартата;• бланкетна „анти-обходна“ клауза, която нарушава принципите на nullum crimen sine lege и lex certa;• прекомерно широки правомощия за временни мерки без процесуални гаранции;• централен регистър, чието съответствие с GDPR, със Закона за защита на търговската тайна и с AI Act не е установено.Посочва се също, че от гледна точка на ефективността законопроектът поставя цели, които са твърде разнообразни и неизмерими, без анализ на причинно-следствените механизми и без реалистична оценка на капацитета на компетентните органи.Въз основа на изложените в Становището подробни аргументи, Висшият адвокатски съвет препоръчва Законопроектът да бъде върнат за същностна преработка, изразяваща се в:(а) прецизиране на обхвата на новите забрани;(б) възпроизвеждане на кумулативните тестове на Правото на ЕС;(в) запазване на стандарта на доказване (доказателствената тежест) в съответствие с европейските стандарти; и(г) гарантиране на институционалния капацитет за прилагане.Така ще бъде избегнат реалният риск от правна несигурност в значителен брой пазари, дълги съдебни производства, влошаване на конкурентната среда и пренасяне на регулаторната тежест върху крайните потребители – резултати, противоположни на декларираните със Законопроекта цели, посочва в Становището си Висша адвокатски съвет.Пълния текст на становището: ТУК Wed, 03 Jun 2026 11:21:44 +03:00 Висш адвокатски съвет https://presscenters.com/News/265685/visshiyat-advokatski-suvet-preporuchva-sushtestvena-prerabotka-na-zid-na-zakona-za-zashtita-na-konku