https://presscenters.com Новините без редакция https://presscenters.com/News/277738/stanovishte-otnosno-proekta-na-zakon-za-durjavniya-byudjet-za-2026-g-v-chastta-za-sudebnata-vlast-iz Във връзка с постъпили запитвания от съдии и служители публикуваме становището относно проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г. в частта за съдебната власт, подписано от председателя на Върховния касационен съд и заместниците на председателя.Документът е изпратен на 02.07.2026 г. до председателя на Народното събрание, министър-председателя, заместник министър-председателя и министър на финансите, както и до министъра на правосъдието. Tue, 14 Jul 2026 16:42:38 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/277738/stanovishte-otnosno-proekta-na-zakon-za-durjavniya-byudjet-za-2026-g-v-chastta-za-sudebnata-vlast-iz https://presscenters.com/News/277621/pokana-za-svikvane-na-obshto-subranie-na-sudiite-za-izbor-na-chlenove-na-vss Покана за свикване на Общо събрание на съдиите за избор на членове на Висшия съдебен съвет Fri, 10 Jul 2026 16:24:10 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/277621/pokana-za-svikvane-na-obshto-subranie-na-sudiite-za-izbor-na-chlenove-na-vss https://presscenters.com/News/277618/predsedatelyat-na-vurhovniya-kasacionen-sud-i-i-f-predsedatel-na-vurhovniya-administrativen-sud-zapo В изпълнение на Закона за съдебната власт на 31 октомври 2026 г. председателят на Върховния касационен съд и изпълняващият функциите председател на Върховния административен съд свикват Общо събрание на съдиите за избор на шестима членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите.Поканата за участие в процедурата бе отправена днес до съдиите от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативните съдилища, Военно-апелативния съд, окръжните съдилища, административните съдилища, военните съдилища и районните съдилища.Провеждането на Общото събрание поставя началото на процедурата по формиране на новия състав на Висшия съдебен съвет съобразно измененията в Закона за съдебната власт, влезли в сила през юли 2026 г. Изборът на членовете от квотата на съдиите е важен етап от обновяването на състава на органа на съдебното управление и гарантира прякото участие на съдийската общност при формирането на неговия състав.Общото събрание ще се проведе в София, зала „София Ивент Център“ на „Парадайз Център“, ет. 3, при следния дневен ред:- Откриване на събранието и обявяване на броя на присъстващите съдии;- Избор на председател на събранието;- Избор на членове на избирателната комисия;- Избор на членове на избирателните секции;- Приемане на решение на Общото събрание на съдиите за времето за изслушване на всеки от кандидатите;- Изслушване на допуснатите кандидати по азбучен ред и на отговори на постъпилите към тях въпроси.Гласуването за избора на шестимата членове на ВСС от квотата на съдиите ще се проведе на 7 ноември 2026 г. в 28-те избирателни секции на територията на цялата страна, одобрени с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет от 9 юли 2026 г.Допълнителна информация относно организацията на избора, графика на процедурите и избирателните секции е публикувана на интернет страниците на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия съдебен съвет.Поканата ще бъде публикувана и в „Държавен вестник“. Fri, 10 Jul 2026 16:14:43 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/277618/predsedatelyat-na-vurhovniya-kasacionen-sud-i-i-f-predsedatel-na-vurhovniya-administrativen-sud-zapo https://presscenters.com/News/277454/do-20072026-g-vuv-vks-shte-se-priemat-zayavleniya-za-uchastie-v-procedura-za-izbor-na-edin-chlen-na За попълване на състава на Комисията по атестирането и конкурсите предстои провеждането на процедура по избор от Пленума на Върховния касационен съд на един действащ съдия за неин член със специализация по наказателно право.Съставът на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) включва четирима членове от квотата на действащите съдии, избрани по реда на чл. 37, ал. 5 от ЗСВ от Пленума на Върховния касационен съд – двама със специализация по гражданско право и двама със специализация по наказателно право.На 15.07.2026 г. изтича едногодишният мандат на член на Комисията по атестирането и конкурсите със специализация по наказателно право.Затова до ръководителите на апелативните, окръжните и военните съдилища са изпратени писма относно възможността за подаване във Върховния касационен съд на заявления от съдиите за участие в процедурата в срок до 20.07.2026 г. включително.Към заявленията трябва да се приложат автобиография и документи за съответствие с изискванията на чл. 37, ал. 4 от ЗСВ. Кандидатите следва да отговарят и на критериите, предвидени във Вътрешните правила за организацията на дейността на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на ВСС. На членовете на Комисията е предоставена възможност да участват дистанционно чрез видеоконферентна връзка в провеждането на заседанията.Документите се подават лично, по пощата или по електронен път: sandra_mladenova@vks.bg. Wed, 08 Jul 2026 10:02:20 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/277454/do-20072026-g-vuv-vks-shte-se-priemat-zayavleniya-za-uchastie-v-procedura-za-izbor-na-edin-chlen-na https://presscenters.com/News/277286/sled-okonchatelno-reshenie-na-vks-na-petur-dimitrov-e-nalojeno-nakazanieto-lishavane-ot-svoboda-za-3 С Решение № 311/02.07.2026 г. по наказателно дело № 331/2026 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 17.02.2026 г. по в.н.о.х.д. № 342/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване.Делото е образувано по касационни жалби на конституираните частни обвинители. С присъда на Окръжен съд – Велико Търново Петър Димитров е признат за виновен в предизвикването на пътнотранспортно произшествие и причиняването по непредпазливост на смъртта на 12-годишния Ангел П., за което са му наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, отложено за срок от 5 години, и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 години. С обжалваното решение на Апелативен съд – Велико Търново присъдата е изменена, като е приложен закон за същото наказуемо престъпление. Подсъдимият е признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. първо и второ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – задължение за намаляване на скоростта и спиране при опасност. Оправдан е да е извършил престъплението, като е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП (задължение за водача да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението – пешеходци, деца, велосипедисти и др.) и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (в разпоредбата са определени максимално разрешените скорости на движение за различните видове пътища в България).Съдебният състав на ВКС приема, че възраженията за съществено нарушение на процесуалните правила са формални и декларативно посочени, като липсват конкретни доводи в тяхна подкрепа – не се изяснява каква част от фактологията е останала неизяснена от въззивния съд, в какво се състоят противоречията в доказателствените материали, обуславящи необходимост от аналитична дейност на контролирания съд в тази насока, на кои доказателствени материали е дадена невярна оценка, както и кои възражения на частното обвинение са останали извън вниманието на съда. Върховните съдии намират оплакванията за неоснователни, тъй като касационната инстанция дължи произнасяне единствено по конкретно възведени доводи, каквито липсват.В мотивите на ВКС се посочва, че не е допуснато нарушение на материалния закон. Преценката на въззивния съд, че избраната от подсъдимия скорост на движение, несъобразена за конкретния пътен участък, е в пряка причинно-следствена връзка със съставомерния резултат, е основана на доказателствата по делото, в частност на констатациите на автотехническите експертизи, поради което е споделена от касационния съд. Предвид вменените на Димитров нарушения на правилата за движение по пътищата, както и доколкото всяка неразрешена скорост се определя и като несъобразена, няма процесуална пречка да се обоснове отговорността му с нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, както е процедирал проверяваният съд.Според върховите съдии не е налице и явна несправедливост на наказанието. В мотивите се посочва, че справедливостта на наложеното наказание се определя както от съответствието му с предвидената в закона по вид и предели санкция като част от съответния престъпен състав в Особената част на НК, така и с данните за конкретната обществена опасност на деянието и дееца, изводими от доказателствата, съдържащи смекчаващи и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Всички тези данни трябва да са преценени от съда в съответствие с възможността определеното наказание да изпълни конкретните цели по чл. 36 от НК на специалната превенция спрямо дееца и на генерална превенция по отношение останалите членове на обществото.Недоволството на частното обвинение произтича от приложението на института на условното осъждане. Според ВКС контролирания съд правилно е оценил смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, като същите са отчетени коректно в тяхната действителна тежест. Поради тази причина касационният съд също приема, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, позволяващи отлагане на изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“. В мотивите пише, че самият факт на осъждане и налагането на наказание от 3 години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за максималния изпитателен срок от 5 години, ще е в състояние да окаже възпитателно въздействие върху подсъдимия и съществено положително мотивационно въздействие да се въздържа от неправомерни действия и поведение в бъдеще. Посоченият изпитателен срок дава възможност и за ново сериозно преосмисляне на поведението на подсъдимия, осъзнаване сериозността на случая и недопускане на подобно или друго безразсъдно и опасно негово поведение за в бъдеще под угрозата от активиране на наказанието в един по-дълъг период, което се явява гаранция за опазване на обществения интерес, съответно държи сметка за целите на генералната превенция. Fri, 03 Jul 2026 10:02:17 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/277286/sled-okonchatelno-reshenie-na-vks-na-petur-dimitrov-e-nalojeno-nakazanieto-lishavane-ot-svoboda-za-3 https://presscenters.com/News/276787/plenumut-na-vks-izbra-sudiite-tanya-oresharova-bankova-i-rosen-chilikov-za-chlenove-na-komisiyata-po На свое заседание, проведено на 23.06.2026 г., Пленумът на Върховния касационен съд (ВКС) избра за членове на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет:- съдия Таня Орешарова-Банкова от Върховния касационен съд със специализация по гражданско право, чийто първи мандат като член на комисията изтича на 15.07.2026 г.;- съдия Росен Чиликов от Районен съд – Стара Загора със специализация по наказателно право.Съставът на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет включва четирима членове от квотата на действащите съдии, избрани от Пленума на Върховния касационен съд – двама със специализация по гражданско право и двама със специализация по наказателно право. Wed, 24 Jun 2026 15:37:19 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/276787/plenumut-na-vks-izbra-sudiite-tanya-oresharova-bankova-i-rosen-chilikov-za-chlenove-na-komisiyata-po https://presscenters.com/News/276753/pochina-sudiyata-ot-vurhovniya-kasacionen-sud-erik-vasilev Напусна ни дългогодишният съдия в Гражданската колегия на Върховния касационен съд Ерик Василев. Загубихме изключително уважаван юрист с висок професионализъм, компетентност, морал и почтеност.Ще остане завинаги в спомените ни като принципен, справедлив и посветен на правото колега, добър и благороден човек!Изразяваме дълбокото си съпричастие към болката на неговите роднини и близки!Нека е вечна паметта за него! Wed, 24 Jun 2026 10:44:16 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/276753/pochina-sudiyata-ot-vurhovniya-kasacionen-sud-erik-vasilev https://presscenters.com/News/276742/sudiite-ot-vks-prieha-procedurni-pravila-za-izbor-na-chlen-na-komisiyata-za-protivodeystvie-na-korup На заседание, проведено на 23.06.2026 г., Пленумът на Върховния касационен съд (ВКС) прие Процедурни правила за избор на член на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) от Общото събрание на съдиите от Наказателната, Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд.За член на КПК Общото събрание избира съдия, който отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.В сайта на съда – в секцията „Избор на член на КПК от ВКС“, ще бъдат публикувани документите, свързани с процедурата.Според Правилата в 7-дневен срок от приемането им всеки съдия може да подаде чрез председателя на Върховния касационен съд до Общото събрание писмено предложение за член на Комисията за противодействие на корупцията, като се допуска издигане и на собствена кандидатура. Предложенията с мотивите към тях и имената на предложителите се публикуват в интернет страницата на ВКС в еднодневен срок от постъпването им.Предвижда се председателят на ВКС да определи Конкурсна комисия в състав от трима съдии от ВКС на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. В 7-дневен срок от публикуването на всяко от постъпилите предложения за член на КПК съответният кандидат следва да представи на Конкурсната комисия подробна автобиография, мотивационно писмо, концепция за дейността на КПК, декларация за несъвместимост, както и документи за съответствие с изискванията на закона. Конкурсната комисия, която изисква служебно и други документи, описани в Правилата, се произнася с решение по допустимостта на всяко предложение, обявява списък на допуснатите и недопуснатите кандидати и насрочва изслушване не по-късно от 7 дни след публикуването на решението за допустимост. Изслушването е публично и се излъчва в реално време в интернет. Съдии, юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, Висшият адвокатски съвет, висши училища и научни организации могат да представят на Конкурсната комисия становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат задавани. Медиите също могат да изпращат на Конкурсната комисия въпроси към кандидатите.По предложение на Конкурсната комисия председателят на ВКС свиква Общото събрание на съдиите от ВКС в срок не по-късно от 3 дни след изслушването на кандидатите. В рамките на заседанието всеки съдия може да изрази становище по кандидатурите, след което се пристъпва към гласуването, което е тайно и се извършва с хартиени бюлетини. Tue, 23 Jun 2026 18:51:39 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/276742/sudiite-ot-vks-prieha-procedurni-pravila-za-izbor-na-chlen-na-komisiyata-za-protivodeystvie-na-korup https://presscenters.com/News/276616/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vupros-otnosno-obezpechitelnata-nujda-pri-predyaven-parich С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 4/2026 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „Предвижда ли разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК презумпция за обезпечителна нужда при предявен иск за парична сума, или съдът е длъжен във всеки отделен случай да извършва конкретна и индивидуализирана преценка за наличието на опасност от затрудняване или невъзможност за изпълнение, и при какви критерии – например при съобразяване основанието на иска, вероятната му основателност и съразмерността на исканата обезпечителна мярка с оглед засягането на правната сфера на ответника?“.Тълкувателното дело е образувано след постъпило искане от министъра на правосъдието за приемане на тълкувателно решение по въпроса. В него се сочи, че по повод работата на Министерството на правосъдието по изготвянето на проект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс е установена устойчива и непротиворечива съдебна практика относно условията за допускане на обезпечение по граждански дела, която крие потенциален риск от засягане и произволно ограничаване на правата на широк кръг от граждани, както и от евентуално ангажиране на отговорността на Държавата за нарушаване на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и първия допълнителен протокол към нея. Цитирана е многобройна практика на състави на ВКС, по смисъла на която при искане за обезпечаване на паричен иск нуждата на ищеца от обезпечение на иска се предполага, освен ако не са налице конкретни доказателства, които да я изключват. Посочено е и застъпеното становище в някои от актовете, според което в тежест на ответника в обезпечителното производство е да установи при условията на пълно и главно доказване, че имущественото му състояние изключва всякаква нужда на ищеца да иска обезпечение.В искането пише, че възприетият подход при тълкуване на закона на практика води до ограничаване на задължението на съда да извърши самостоятелна и индивидуализирана преценка въз основа на фактите по делото и с оглед спецификите на всеки отделен случай. Доколкото обезпечителното производство допуска предварително и често съществено засягане на имуществената сфера или стопанската дейност на ответника преди установяване на претендираното право, то е необходимо да се създаде съдебна практика, която утвърждава задължението за стриктна, задълбочена и конкретна преценка за наличието на обезпечителна нужда, като не се акцентира върху нейното предполагане „a priori“. В противен случай се създават предпоставки за злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца, което потенциално може да превърне производството от средство за гарантиране на изпълнението в инструмент за натиск. В подкрепа на тази теза министърът се позовава на правото на Европейския съюз и практиката на Европейския съд по правата на човека. Като пример се сочат разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лица, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“). Изтъкнато е, че с приемането ѝ се признава съществуването на явление, при което субекти, действащи в противоречие с обществения интерес, но и разполагащи със значителни финансови ресурси, злоупотребяват чрез използване на съдебни производства като средство за натиск върху лица, ангажирани в публично участие, включително чрез мерки със „смразяващ ефект“ (каквито представляват обезпеченията). Отделно от това министърът се позовава и на утвърденото в практиката на ЕСПЧ изискване за осигуряване ефективната защита на основните права, гарантирани от ЕКПЧ. По смисъла ѝ мерки, които засягат имуществената сфера (като запори и възбрани), представляват намеса по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, но може да повдигнат въпроси и за приложението на други разпоредби от Конвенцията като например чл. 10 (свободата на изразяване) особено при мерки, засягащи дейността на журналисти. Всяка намеса както в правото по чл. 1 от Протокол № 1, така и в правото по чл. 10 от ЕКПЧ трябва да бъде на първо място законна, да преследва легитимна цел и да бъде пропорционална на преследваната цел в контекста на конкретното дело. Въвеждането на презумпция за допустимост на държавна намеса в имуществото на лицата не съответства на тези стандарти.В искането се изтъква, че прилагането на презумпцията за обезпечителна нужда, без извършване на конкретна и индивидуализирана преценка на риска и последиците от налагане на обезпечителна мярка по всяко отделно дело, е трудно съвместимо с изискванията за законност, необходимост и пропорционалност, доколкото допуска значително засягане на права без достатъчни гаранции срещу произвол и без опит за постигане на справедлив баланс между интересите на страните. Министърът предлага три алтернативни подхода, които да бъдат възприети при постановяване на тълкувателното решение: 1) да се отрече презумпцията за наличие на обезпечителна нужда при паричните искове и да се създадат заместващи критерии, които да насочват съдилищата относно нейното установяване; 2) при произнасянето съдът да се ръководи от преценка за пропорционалност, като съпоставя интересите на кредитора и длъжника; 3) да се ограничи приложението на презумпцията за наличие на обезпечителна нужда само до някои определени искове за парични вземания и с оглед убедителността на представените писмени доказателства в подкрепа на предявения иск. Mon, 22 Jun 2026 12:16:17 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/276616/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vupros-otnosno-obezpechitelnata-nujda-pri-predyaven-parich https://presscenters.com/News/266153/sled-reshenie-na-vks-veysel-gyul-shte-izturpyava-nakazanieto-lishavane-ot-svoboda-za-srok-ot-5-godin С Решение № 270/10.06.2026 г. по наказателно дело № 288/2026 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д. № 296/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, като намалява определения по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК размер на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на Вейсел Гюл, от 6 години на 5 години и 4 месеца.Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия турски гражданин и на частните обвинители срещу решението на Апелативен съд – Велико Търново.Производството пред първата инстанция е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, след като Вейсел Гюл е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С присъдата на Окръжен съд – Велико Търново той е признат за виновен в това, че е предизвикал пътнотранспортно произшествие и е причинил по непредпазливост смъртта на Енчо Е., след което е избягал от местопроизшествието. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ за 4 години и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за 5 години. С въззивния акт присъдата е изменена, като са увеличени наказанията „лишаване от свобода“ от 4 на 6 години и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ от 5 на 6 години.Според съдебния състав на ВКС са неоснователни твърденията, че въззивната инстанция не е обсъдила доводите на защитата и че липсват мотиви за утежняване на наложените санкции. По отношение на възраженията за явна несправедливост на наказанията върховните съдии констатират, че при упражнения контрол върху индивидуализацията на наказанията апелативният съд е потвърдил важността на значителна част от изтъкнатите в касационните жалби обстоятелства. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия фактори са третирани липсата на предходни осъждания и на други нарушения на правилата за движение по пътищата при многократните му преминавания през територията на България, фактът, че е трудово ангажиран, че е обвързан със семейство и деца, за чиято издръжка се грижи, изказаното от него нееднократно съжаление за злополуката. Според ВКС е неприемливо единствено отнасянето към категорията на смекчаващите обстоятелства на констатация за изразено от Гюл критично отношение към деянието и на факта на дадените от него в досъдебното производство обяснения.Въззивният съд справедливо е отчел наличие и на обстоятелства, които завишават персоналната обществена опасност на подсъдимия като водач на моторно превозно средство (МПС), както и специфичната обществена опасност на извършеното деяние. Става въпрос, на първо място, за тежестта и броя на допуснатите в конкретната пътна ситуация нарушения на правила с фундаментално за безопасността на движението значение, допускането на които всякога е особено грубо и рисково. Със значение на самостоятелен фактор за тежестта на извършеното правилно са преценени телесните увреждания, причинени на пътничката в автомобила на Енчо Е. Апелативният съд е придал значение на отегчаващо обстоятелство и на това, че подсъдимият „е професионален шофьор“, приемайки, че поради това изискванията към него за спазване на правилата за движение по пътищата са по-високи. В мотивите на ВКС пише, че аргументът е неприемлив, защото управляването на МПС като високорискова дейност поначало е свързано с изискване за специална обученост и практически умения, за да бъде извършвано на необходимото за безопасното му осъществяване ниво. Тези изисквания законът е поставил пред всеки водач на МПС, независимо от това дали той упражнява тази дейност като източник на доходи или не.Констатацията, че след произшествието подсъдимият е реализирал действия по заличаване на следи от удара в опит да елиминира доказателства за връзката си със злополуката, като е ремонтирал маркуч от охладителната система на влекача, са основани на невярна интерпретация на установените факти, се сочи в решението на ВКС. За доказателствено установено апелативният съд е приел, че полуремаркето на водената от подсъдимия композиция е ударило със задната своя лява част управлявания от Енчо Е. автомобил. Следите, които са били годни да свържат Гюл с пътнотранспортното произшествие, са били установените охлузвания и надирания по левия борд на полуремаркето в задната му част, следите от охлузвания по външния борд на задната лява гума, придружени с разкъсването ѝ, деформациите по декоративната лайсна на гумата, разрушенията и деформациите по калника и др. Действия на подсъдимия по заличаване на тези следи или прикриването им по някакъв начин след злополуката не са установени. Поради това с основание защитниците са се противопоставили на възможността сред отегчаващите отговорността обстоятелства да бъде включено и заличаване на следи от произшествието, съответно – на доказателства за връзката на подсъдимия с него.Касационната инстанция пояснява, че в интерес на обективната справедливост, към която насочва изискването на чл. 35, ал. 3 от НК за съответствие между престъплението и наказанието, необходимо е било съдът да съобрази други от индивидуалните особености на извършеното деяние, а именно липсата на какъвто и да е принос на загиналия, който е осъществявал правомерно движението си с водения от него автомобил, от една страна, а от друга страна, факта, че при злополуката е реализиран минимално необходимият за съставомерност на деянието резултат. „Тежестта на този резултат е неоспорима и от гледище на близките на загиналия, и от гледище на обществото, доколкото е бил отнет човешки живот. Съдът обаче е задължен, дистанцирайки се от житейската емоция, която човешките чувства пораждат, да прилага критериите на правото, когато решава въпроса за отговорността на дееца“, пишат върховните съдии. Според тях определеното от въззивния съд наказание „лишаване от свобода“ се явява несправедливо от гледище на необходимата корекция на част от третираните като смекчаващи и на част от ценените като отегчаващи обстоятелства. Преценката на обстоятелствата от двете групи, не толкова във връзка с количественото им съотношение, а преди всичко във връзка с относителната тяхна тежест, изисква намаляване на срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от 9 години на 8 години. Това наказание, в съчетание със справедливо определения размер на кумулативната санкция „лишаване от право да управлява МПС“, би обезпечило възстановяването на нарушената с престъплението социална справедливост и постигнало поставения като цел от закона поправителен, превъзпитателен и предупредителен ефект. Предвид проведената съкратена процедура на съдебното следствие новоопределеният срок на наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде намален с една трета, като подсъдимият следва да изтърпи 5 години и 4 месеца от срока на това наказание. Fri, 19 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/266153/sled-reshenie-na-vks-veysel-gyul-shte-izturpyava-nakazanieto-lishavane-ot-svoboda-za-srok-ot-5-godin https://presscenters.com/News/266154/delo-s-obshtestven-interes-nasrocheno-za-razglejdane-prez-mesec-yuni-vuv-vurhovniya-kasacionen-sud 26.06.2026 г., 09.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 508/2026 г. (срещу Ральо Р., бивш кмет на район „Северен“ на Община Пловдив, Даниела В. и Иван Д. по обвинение за поискан подкуп от 60 000 лв. от строителния предприемач Здравко А.), I н. о., докладчик: Деница ВълковаДелото е образувано по касационни жалби на подсъдимите Ральо Р., Даниела В. и Иван Д. срещу решението от 19.01.2026 г. по в.н.о.х.д. № 416/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив.С присъда от 12.02.2025 г. по н.о.х.д. № 1651/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив Ральо Р., който към инкриминирания период е заемал длъжността кмет на район „Северен“ на Община Пловдив, е признат за виновен в това, че в периода от месец декември 2018 г. до 30.05.2019 г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Иван Д. (помагач) и Даниела В. (помагач) е поискал и на 30.05.2019 г. е приел (чрез фактическото предаване на паричната сума от 60 000 лв. във владение на Иван Д.) дар от Здравко А., който не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице – Михаил Б., главен архитект на район „Северен“ на Община Пловдив, във връзка с правомощията му относно одобряване на идеен инвестиционен проект за жилищна сграда 4 – 5 етажа, по регулационния план на Пета градска част в гр. Пловдив. Наложено му е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, като изпълнението е отложено с изпитателен срок от 4 години. Даниела В. е призната за виновна в това, че в съучастие като помагач умишлено е улеснила извършването на престъплението от Ральо Р., като е уточнила размера на паричната сума, която следва да се предаде като дар. Наложено ѝ е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, отложено с изпитателен срок от 3 години. Иван Д. е признат за виновен в това, че в съучастие като помагач с Ральо Р. умишлено е улеснил извършването на престъплението, като е участвал в уговарянето на подробностите във връзка с приемане на дара. Наложено му е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, отложено с изпитателен срок от 4 години. Подсъдимите са осъдени да заплатят в полза на държавата сумата от 60 000 лв., представляваща равностойността на предмета на престъплението, както и направените по делото разноски.С решението на Апелативен съд – Пловдив присъдата е изменена, като е отменено осъждането на подсъдимите в частта относно заплащането на сумата от 60 000 лв. в полза на държавата, от наказанието е приспаднато времето, през което Иван Д. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, и е изменена присъдата в частта за разноските.В касационните жалби са посочени всички основания за касационна проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК. Поддържат се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимите, алтернативно – отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Fri, 19 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/266154/delo-s-obshtestven-interes-nasrocheno-za-razglejdane-prez-mesec-yuni-vuv-vurhovniya-kasacionen-sud https://presscenters.com/News/266155/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vupros-otnosno-objalvaemostta-na-vuzzivnite-resheniya-po-i С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 3/2026 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „След постановяване на т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., приложима ли е т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г., с което е прието, че е недопустимо касационно обжалване на въззивни решения на окръжните съдилища по иск за парично вземане с цена под прага по действалия тогава ГПК (чл. 218, б. „а“ ГПК), когато искът е бил предявен като частичен, като решаващ мотив за това разрешение в т. 1 от ТР 1/2001 г. е съображението, че при уважаването на частичния иск за горницата от сумата – предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск?“.Тълкувателното дело е образувано след постъпило искане от председателя на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) за приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос по повод неправилна съдебна практика. Според изложените съображения липсата на нормативна уредба във връзка с института на частичния иск е породила необходимостта от упражняване на тълкувателните правомощия на Върховния касационен съд. В посочените две тълкувателни решения обаче касационната инстанция е възприела изцяло противоречиви мотиви по въпроса за предмета на частичния иск и обективните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното по такъв иск съдебно решение. По смисъла на ТР № 1/2001 г. ограниченият по волята на ищеца предмет на делото при частичния иск е за предявената част на вземането, което предопределя и предмета на обективните предели на силата на пресъдено нещо на уважаващото го съдебно решение само до съдебно предявената част от вземането. Съответно при уважаването на частичния иск за горницата от сумата – предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск. Този извод е обусловил и отрицателния отговор на поставения въпрос относно обжалваемостта на въззивните решения по иск за парично вземане с цена под установения праг за касационно обжалване, ако искът е предявен като частичен. Според ВАдвС това разрешение съответства изцяло на изрично уредените в ГПК обективни предели на силата на пресъдено нещо и е справедливо, защото не лишава нито ищеца, нито ответника от възможност да осъществяват защита на правото си в пълен обем в последващ процес, в който не са обвързани в никаква степен от постановеното решение по частичния иск, като наред с това не допуска чрез цената на частичния иск да се заобикаля от ищеца забраната за обжалваемост пред ВКС на въззивните решения.В искането пише, че с ТР № 3/2016 г. въпросът за предмета на частичния иск и обективните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното по него съдебно решение е пререшен в обратен смисъл, без да се преразгледа приложимостта на задължителните указания по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2001 г. Възприета е тезата, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Обосновано е становището, че независимо от ограничения обем на търсената защита с частичния иск, то въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. Поради това общите правопораждащи юридически факти се ползват от последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането.С оглед изложените съображения за наличие на противоречие в мотивите на двете тълкувателни решения председателят на ВАдвС застъпва позицията, че едновременното им прилагане е довело до формирането на трайна неправилна съдебна практика относно приложението на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК в хипотезата на предявен частичен иск. Така при преценка за допустимост на касационното обжалване ВКС продължава да се ръководи от цената на частичния иск, въпреки че постановеното по него решение формира сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти и в последващ процес въпросите за основанието на вземането и правната му квалификация не могат да бъдат пререшавани, пише в искането. Висшият адвокатски съвет намира за наложително ВКС да преодолее неправилната практика, формирана след 22.04.2019 г. като резултат от това, че продължава прилагането на т. 1 от ТР 1/2001 г., с ново тълкувателно решение, което да даде нов отговор на въпроса за допустимостта на касационния контрол на въззивно решение по частичен иск с цена под праговете по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, когато ищецът е заявил изрично, че цялото твърдяно вземане е над тези размери, като отговори, че не цената на частичния иск, а размерът на цялото вземане, когато е изрично посочено от ищеца, е от значение за преценката за допустимост на касационния контрол. Wed, 17 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/266155/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vupros-otnosno-objalvaemostta-na-vuzzivnite-resheniya-po-i https://presscenters.com/News/266156/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vuprosa-prekusva-li-se-davnostta-pri-predyaven-no-nepriet С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 2/2026 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса:„Прекъсва ли се на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД погасителната давност за вземане за обезщетение за вреди от извършено престъпление с предявяването на иск за тези вреди по наказателно дело, ако наказателният съд е отказал да приеме този иск за съвместно разглеждане в наказателното производство, респективно ако е отменил определението, с което е приел гражданския иск за съвместно разглеждане в наказателното производство?“.Тълкувателното дело е образувано, след като с определение от 11.02.2026 г. по гр. д. № 721/2025 г. на I г.о. на ВКС е отправено предложение до ОСГТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение поради противоречиво произнасяне по въпроса по реда на чл. 290 ГПК на различните състави на Върховния касационен съд.Положителен отговор на повдигнатия въпрос е даден в решение № 50 от 19.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3438/2018 г., IV г. о. и решение № 122 от 30.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1817/2020 г., IV г. о. Съгласно приетото в тях, когато в наказателния процес е позволено предявяването на граждански иск, давността прекъсва и спира да тече с предявяването му независимо от това в коя фаза се намира наказателното производство - досъдебна или съдебна. Приемането на иска за съвместно разглеждане в наказателното производство, като акт на наказателния съд по движението на делото и последващо отменяване на този акт или постановяването на акт за прекратяване на производството по приетия граждански иск нямат значение за прекъсването и спирането на давността, тъй като тези правни последици вече са настъпили с неговото предявяване. Правната последица от тези „прекратителни“ актове на наказателния съд е отделянето на гражданския иск за разглеждане по реда на ГПК. Ако това не е постановено изрично от наказателния съд, подаването на нова искова молба пред гражданския съд съставлява молба за отделно разглеждане на вече предявения иск по реда на ГПК. В този случай настъпилите с предявяването на гражданския иск в наказателното производство прекъсване и спиране на давността могат да отпаднат с обратна сила съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД само ако гражданският съд прекрати производството по иска като нередовно предявен или недопустим.Обратното становище е застъпено в решение № 143 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1424/2011 г., III г. о. Прието е, че при отказ на съда да приеме за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск на пострадалия, както и да го конституира в качеството на граждански ищец в наказателния процес, следва да се счете, че иск изобщо не е бил предявяван, а оттам и че не е могло да настъпи прекъсване на погасителния давностен срок по силата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Съгласно императива на закона давността не се счита за прекъсната, ако искът не бъде уважен. Същото разрешение следва да се възприеме на още по-голямо основание в случаите, при които предявеният в наказателния процес граждански иск въобще не е бил приет за разглеждане. Wed, 10 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/266156/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vuprosa-prekusva-li-se-davnostta-pri-predyaven-no-nepriet https://presscenters.com/News/266157/do-22062026-g-vuv-vks-shte-se-priemat-zayavleniya-za-uchastie-v-procedura-za-izbor-na-edin-chlen-na За попълване на състава на Комисията по атестирането и конкурсите предстои провеждането на процедура по избор от Пленума на Върховния касационен съд на един действащ съдия за неин член със специализация по гражданско право и двама действащи съдии за нейни членове със специализация по наказателно право.Съставът на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) включва четирима членове от квотата на действащите съдии, избрани по реда на чл. 37, ал. 5 от ЗСВ от Пленума на Върховния касационен съд – двама със специализация по гражданско право и двама със специализация по наказателно право.На 15.07.2026 г. изтича едногодишният срок, за който Таня Орешарова-Банкова – съдия във Върховния касационен съд, Веселина Ставрева – съдия в Окръжен съд – Пловдив, и Асен Попов – съдия в Окръжен съд – Варна, са избрани да изпълняват задълженията на членове на Комисията по атестирането и конкурсите.Затова до ръководителите на апелативните, окръжните и военните съдилища са изпратени писма относно възможността за подаване във Върховния касационен съд на заявления от съдиите за участие в процедурата в срок до 22.06.2026 г. включително.Към заявленията трябва да се приложат автобиография и документи за съответствие с изискванията на чл. 37, ал. 4 от ЗСВ. Кандидатите следва да отговарят и на критериите, предвидени във Вътрешните правила за организацията на дейността на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на ВСС. На членовете на Комисията е предоставена възможност да участват дистанционно чрез видеоконферентна връзка в провеждането на заседанията.Документите се подават лично, по пощата или по електронен път: sandra_mladenova@vks.bg. Thu, 04 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/266157/do-22062026-g-vuv-vks-shte-se-priemat-zayavleniya-za-uchastie-v-procedura-za-izbor-na-edin-chlen-na https://presscenters.com/News/243588/vks-vurna-za-novo-razglejdane-na-apelativen-sud--sofiya-deloto-sreshtu-yanko-p-i-marchelo-d-za-iznud С Решение № 439/09.08.2024 г. по наказателно дело № 521/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решение № 87 от 01.03.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1023/2022 г. на Апелативен съд – София, и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия П. и неговия защитник срещу решението от 01.03.2023 г. по в.н.о.х.д. № 1023/2022 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдена присъдата от 09.11.2018 г. по н.о.х.д. № 633/2015 г. на Специализирания наказателен съд.С първоинстанционната присъда Янко П. и Марчело Д. са признати за виновни в това, че в периода от 09.01.2007 г. до 04.04.2007 г. в гр. Плевен, гр. София и гр. Белене при условията на продължавано престъпление, с цел да принудят Николай Д. да поеме имуществено задължение и да се разпореди с вещи, са го заплашили с насилие и с противозаконни действия с тежки последици за него и негови близки, като деянията са извършени с участието на длъжностно лице (Марчело Д.), придружени са със заплаха за убийство и са извършени от две лица, поради което и на основание чл. 213а, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на всеки от подсъдимите е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, и наказание глоба от четири хиляди лева. Подсъдимите са оправдани за това деянието на 09.01.2007 г. в гр. Плевен да е извършено в съучастие с Алексей П. и да е придружено с причиняване на лека телесна повреда, както деянията от продължаваното престъпление да са извършени от лице по чл. 142, ал. 2, т. 8 от НК и в съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.С решение от 29.06.2021 г. на Апелативния специализиран наказателен съд първоинстанционната присъда е потвърдена в тази ѝ част.С решение от 21.09.2022 г. на ВКС въззивното решение е отменено в частта, с която е потвърдена присъдата относно осъждането на Янко П. и Марчело Д., като делото е върнато в тази част на Софийския апелативен съд за ново разглеждане.Със сега атакуваното решение на САС е потвърдена първоинстанционната присъда в частта относно осъждането на подсъдимите П. и Д.В касационните жалби са наведени всички касационни основания. Моли се алтернативно за оправдаване на подсъдимия, намаляване на наказанието му или отмяна на въззивното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.Решаващият състав на ВКС намира жалбите за основателни. Подробно обосновано върховните съдии приемат, че при постановяване на атакувания съдебен акт не са изпълнени в цялост задължителните указания на касационната инстанция, дадени в решението й от 21.09.2022 г., както и че въззивното решение не отговаря в пълнота на нормата на чл. 339, ал. 2 от НПК, която задължава въззивната инстанция, когато потвърди присъдата, да посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста. Настоящият касационен състав счита и че са налице нарушения при осъществяване на доказателствената дейност на решаващия съд.Върховните съдии приемат за основателно, макар и не по отношение на всички изложени съображения, възражението в касационните жалби, че при новото разглеждане на делото не са изпълнени в цялост задължителните указания на ВКС, дадени в решението от 21.09.2022 г. Предходният състав на настоящата инстанция е констатирал липса на разграничение на формулираните заплахи от всеки един от подсъдимите, като в контролираното сега решение по отношение на първото деяние, включено в продължаваното престъпление, този недостатък е поправен и във възприетите факти е очертано кои реплики от кого са били отправени – от подсъдимия П. или от подсъдимия Д. В настоящото си решение върховните съдии установяват вътрешно противоречие в атакуваното пред тях въззивно решение, тъй като най-напред в съдебния акт са обективирани репликите на всеки един от подсъдимите, а по-нататък като техен автор се посочва само подсъдимият П. Констатира се несъответствие на възприетите факти и потвърждаването на осъждането на подсъдимия Д. за съучастие във второто деяние от продължаваното престъпление. Върховните съдии подчертават, че за това деяние обвинителните факти са, че подсъдимите са провели най-малко три телефонни разговора в периода 01.03.2007 г. – 04.04.2007 г., в които са били отправяни заплахи към свидетеля Д., като само в последния е участвал подсъдимият Д. и тази деятелност е оценена като едно престъпление, извършено в съучастие от двамата подсъдими. В атакуваното решение съдът е възприел, че проведените разговори са два, като в единия само подсъдимият П. е разговарял и е заплашил свидетеля, а в другия – двамата последователно са го заплашвали. Инстанционните съдилища напълно безкритично са възприели предложената от обвинението конструкция, без да държат сметка, че изнудването по чл. 213а от НК – престъплението, за което е повдигнато обвинение, е престъпление на формално извършване и е довършено с отправяне на заплахата и довеждане до знанието на пострадалия на желаното от дееца поведение. При това положение върховните съдии намират, че е следвало да бъдат изложени съображения дали се касае до едно деяние и дали подсъдимият Д. е съизвършител в това деяние.Решаващият състав на ВКС приема за неотстранено напълно и друго нарушение, установено при предходното касационно разглеждане на делото и изразяващо се в непрецизиране на това кои изрази, изречени от подсъдимите при първото деяние, съдържат изразена заплаха и кои от тях се интерпретират като заплашителни. Като изхождат от принципната позиция, че, за да е реализиран съставът на изнудване по чл. 213а от НК, е необходимо да се установи осъществяването на изпълнителното деяние, изразяващо се в заплашване, като средствата, с които деецът предизвиква страх у пострадалия, са изчерпателно изброени, върховните съдии изрично сочат, че решаващият съд трябва да анализира дали в конкретния случай са използвани средства от изброените. Доколкото обвинението е за заплашване с насилие и противозаконни действия с тежки последици за пострадалия, съпругата и детето му, касационният състав счита, че въззивният съд е следвало да прецени и обективира преценката си дали действително е сторено заплашване с насилие и в какво се състоят противозаконните действия с тежки последици и какво е активното поведение, което би застрашило пострадалия и неговите близки.​ Според настоящия съдебен състав апелативният съд не е отговорил убедително на възраженията на подсъдимия П. и защитниците му по отношение на поставянето в основата на осъждането на показанията на свидетеля Д., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, и дали е преодоляна забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК (забрана присъдата да се основава само на показания, прочетени по реда на ал. 4). Върховните съдии констатират, че по отношение на конкретните факти, обосноваващи съставомерността на деянията – конкретните заплахи, изречени от подсъдимите П. и Д., и насочеността им, фактически данни се съдържат основно в показанията на свидетеля Д. на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. При разпитите си в съдебната фаза този свидетел не сочи нищо, свързано с посочените по-горе обстоятелства. Решаващият състав е категоричен, че за да бъдат поставени в основата на осъждането, съдът е дължал да изложи убедителни съображения защо счита, че забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК е преодоляна. Тази процесуална забрана е предназначена да гарантира справедливостта на процеса по критериите на чл. 6 от ЕКПЧ, доколкото използването на свидетелски показания, включително и на части от тях на лице, което подсъдимият не е могъл да конфронтира в момента на тяхното депозиране, накърнява равенството на средства на страните в процеса.​ Върховните съдии приемат, че решението следва да бъде отменено и по отношение на необжалвалия подсъдим Д. предвид фактическата и правна неделимост по въпросите по същество на обвинението срещу подсъдимите П. и Д. за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и с оглед разпоредбата на чл. 347, ал. 2 от НПК, според която касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза. Tue, 20 Aug 2024 16:14:52 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243588/vks-vurna-za-novo-razglejdane-na-apelativen-sud--sofiya-deloto-sreshtu-yanko-p-i-marchelo-d-za-iznud https://presscenters.com/News/243413/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vupros-za-vruzkata-mejdu-deystviyata-na-vodacha-na-mps-i-p С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 2/2024 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС по въпроса: „За връзката между действията на делинквента – водач на МПС и поведението на увредения при извършване преценка дали увреденият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато е малолетно лице и е пътувало в МПС, управлявано от делинквента, без използване на обезопасителна система в нарушение на Глава ІІ, раздел ХХV от Закона за движението по пътищата“.Тълкувателното дело е образувано, след като с определение по т. д. № 306/2024 г. на ВКС състав на І т. о. е приел, че са налице предпоставките на чл. 292 от ГПК и е предложил на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса поради противоречива практика на състави на Върховния касационен съд.Според част от съдебната практика пострадалото малолетно дете не допринася за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от делинквента, без правилно използване на обезопасителна система с оглед вменената на водача в тези случаи завишена грижа. Преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, в случай че е малолетен и е пътувал без използване на обезопасителна система, следва да се основава на конкретните обстоятелства по спора – според неговата възраст, ръст и тегло, като се провежда разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпване на вредите и се отчита и вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. В съдебните актове е посочено, че хипотезата на пътуващо в превозно средство малолетно дете е детайлно уредена в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по отношение на приложимите обезопасителни системи за деца според възрастта, ръста и теглото им, като е въведена административнонаказателна отговорност за водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на Глава ІІ, раздел ХХV на закона. При неправилно обезопасяване на малолетното дете основанието, на което приносът му по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД би могъл да се изключи, произтича от вменената на водача завишена грижа в случаите, когато в превозното средство пътува дете. Малолетният не формира правно валидна воля и не може да му се вмени задължението за обезопасяване. Това е установено от закона задължение на водача на МПС, превозващ малолетния, като неизпълнението на това задължение се явява част от цялостното виновно и противоправно поведение на водача. Разрешението се споделя както в хипотеза на виновно за ПТП лице – родител на пострадалото необезопасено превозвано дете, така и в хипотеза, в която делинквент е лице, различно от водача на МПС, превозващо необезопасено малолетно лице, т. е. в хипотеза на ангажирана за вреди гражданска отговорност на лице, което не е дължало на увредения малолетен дължимата от закона завишена грижа.В обратен смисъл е даден отговор на въпроса в други решения на ВКС, а именно че: когато при пътен инцидент по причина на водач на МПС не е осъществен надзор от родителя на малолетното дете да използва система за обезопасяване, е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съответно на общата постановка, че е достатъчно вредоносният резултат да бъде в причинна връзка, макар и при невиновното бездействие на увредения, но и при съобразяване задълженията на водача за завишена грижа. Според задължителните постановки в т. 7 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на Върховния съд и на приетото в ТР № 88/1962 г. на ОСГК на ВС разяснение, чл. 51, ал. 2 от ЗЗД намира приложение и в случаите, когато пострадалото при злополука малолетно дете е допринесло за настъпване на вредоносния резултат поради неупражнен по отношение на него надзор от родителите му, като е достатъчно вредоносният резултат да е в причинна връзка макар и с невиновното действие или бездействие на пострадалия. С оглед на това следва да се приеме, че като пътници в превозно средство децата, включително малолетните, са участници в движението и за тях са установени задължения, изпълними чрез законните им представители. Задължението на малолетното дете като пътник в превозното средство да използва система за обезопасяване или обезопасителен колан не е изключено от установеното от закона самостоятелно задължение на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП. Неизползването на система за обезопасяване или обезопасителен колан не изпълнява условието за безопасен превоз при пътуване, но паралелно с това е установено и съществува самостоятелно задължение по чл. 137а – чл. 137д вр. чл. 1 от ЗДвП за обезопасяване на пътника, намиращ се в превозното средство. Законът действително вменява завишена грижа при превоз на деца, аргумент за което е предвидената административнонаказателна отговорност на водач, превозващ деца в нарушение изискванията на Глава ІІ, раздел ХХV от ЗДвП, каквато отделна административнонаказателна отговорност по отношение на превоза на други пътници не е предвидена. Разрешението следва да е идентично независимо дали делинквентът е неупражнилият надзор родител на пострадалото дете или е трето лице. При съпоставяне на поведението на увреденото лице с това на делинквента и отчитане на тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, нарушението на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП, причинил пътнотранспортното произшествие, е от значение за обема на отговорността му в аспект на завишение. Mon, 12 Aug 2024 11:22:06 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243413/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vupros-za-vruzkata-mejdu-deystviyata-na-vodacha-na-mps-i-p https://presscenters.com/News/243373/vks-potvurdi-reshenieto-na-apelativen-sud--veliko-turnovo-s-koeto-na-bivshiya-kmet-na-teteven-milen С Решение № 431/31.07.2024 г. по наказателно дело № 263/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 29.01.2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново по в.н.о.х.д. № 281/2022 г. Решението не подлежи на обжалване.Делото е образувано по касационен протест и касационни жалби на подсъдимия Милен Милев и неговия защитник срещу въззивното решение на Апелативен съд – Велико Търново.С присъда на Окръжен съд – Ловеч Милен Милев е признат за виновен за това, че в периода 15.04.2009 г. – 29.12.2009 г. в гр. Тетевен при условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице – председател на Управителния съвет на Общинската фондация „Тома Васильов“, присвоил чужди пари, собственост на фондацията, като присвоеното имущество е в големи размери и е върнато до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ за 3 години, отложено за 5 години, „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност“ и „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързани с пазенето и управлението на държавно или обществено имущество“. Оправдан е по обвинението по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК за това, че в периода 01.04.2012 г. – 09.04.2013 г. в качеството си на длъжностно лице – кмет на Община Тетевен, не е изпълнил служебните си задължения, като не е ръководил цялата изпълнителна дейност на общината и не е организирал изпълнението на задачите, произтичащи от Закона за обществените поръчки (ЗОП). С присъдата Детелин Пърлев е признат за виновен в това, че в периода 28.06.2012 г. – 17.03.2014 г. в качеството си на длъжностно лице – заместник-кмет на Община Тетевен, в кръга на службата и при условията на продължавано престъпление съставил неистински официални документи, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 2 години, отложено за 4 години. Оправдан е по останалите обвинения.С въззивното решение присъдата е изменена в частта относно размера на наказанието „лишаване от свобода“ на Милен Милев – от 3 на 2 години, отменени са наказанията за лишаване от права. Извършеното деяние от Детелин Пърлев е преквалифицирано, присъдата е отменена в осъдителната част и производството е прекратено заради изтекла давност.Съдебният състав на ВКС приема протеста и жалбите за неоснователни.Не се констатира наличие на претендираните от държавното обвинение съществени процесуални нарушения, свързани с оценката и проверката на събраните по делото доказателства. За да приеме липсата на осъществено престъпление от Милен Милев по чл. 282 от НК апелативният съд е посочил, че вменените като неизпълнени от подсъдимия задължения по Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и ЗОП (отм.) не съдържат изискване за извършване на действията в определен срок. Нарушението на посочените разпоредби на ЗМСМА и ЗОП в протеста се аргументира с обстоятелството, че подсъдимият не обявил своевременно обществена поръчка за доставка на хранителни продукти в заведенията на бюджетна издръжка на територията на Община Тетевен – обществената поръчка била обявена с решение от 09.04.2013 г. при прекратена със споразумение от 01.04.2012 г. предходна обществена поръчка. Държавното обвинение не се е ангажирало с посочване на конкретна дата, на която според него е трябвало да бъде обявена обществената поръчка. В мотивите на ВКС се подчертава, че не само в посочените от обвинението норми на ЗОП, но и в нито една от останалите му разпоредби, не са предвидени конкретни срокове, в рамките на които възложителят е длъжен да обяви обществена поръчка. „След като ЗОП не предвижда срок за обявяване на обществена поръчка, на възложителят не може да бъде търсена отговорност (още по-малко наказателна такава) за неговото неспазване“, пишат върховните съдии.По отношение на оплакванията в жалбите на Милен Милев върховните съдии посочват, че въззивната инстанция е извършила собствен анализ на установените по делото факти, без да пренебрегва, игнорира или превратно оценява доказателствените източници, като не се констатират пороци в доказателствената ѝ дейност, които да пораждат съмнение в начина, по който е изградила вътрешното си убеждение. При установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, материалният закон е приложен правилно.Тричленният състав на ВКС възприема като неоснователни оплакванията в жалбите и протеста за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Милев наказание. Касационната инстанция не констатира обстоятелства, които да налагат промяна на определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години. То е съобразено с установените от инстанциите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и в пълна степен ще гарантира постигането на целите, посочени в чл. 36 от НК. Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като е приел наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство – изтичането на 14 години от извършването на деянието, поради което и е намалил наказанието „лишаване от свобода“ от 3 на 2 години. В мотивите на ВКС изрично се отбелязва, че наказателното производство е с неразумна продължителност по смисъла на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. По отношение на претенцията за намаляване на размера на изпитателния срок от 5 на 3 години върховните съдии посочват, че условното осъждане е правилно приложено и не са налице основания за проявата на допълнително снизхождение по отношение на подсъдимия Милев.Според касационната инстанция е неоснователно оплакването в протеста срещу преквалифицирането на деянието по отношение на подсъдимия Детелин Пърлев. Подлагайки на анализ доказателствената съвкупност, правилно апелативният съд е достигнал до извод, че цялостната престъпна дейност на този подсъдим, оценена и в светлината на принципните постановки по ТР № 3/41 г. на ОСНК, следва да се квалифицира не по чл. 310 от НК, а по чл. 308 от Наказателния кодекс. Fri, 09 Aug 2024 14:28:57 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243373/vks-potvurdi-reshenieto-na-apelativen-sud--veliko-turnovo-s-koeto-na-bivshiya-kmet-na-teteven-milen https://presscenters.com/News/243346/vks-otkaza-da-obrazuva-proizvodstvo-za-opredelyane-na-drug-ednakuv-po-stepen-sud-za-razglejdane-na-d С Разпореждане № 1703/08.08.2024 г. председателят на Второ наказателно отделение на Върховния касационен съд (ВКС) отказва образуване на производство пред ВКС по чл. 43, т. 3 от НПК по изпратеното н.о.х.д. № 545/2024 г. на Районен съд – Дупница, постъпило на 08.08.2024 г. Председателят на Второ наказателно отделение на ВКС разпорежда делото да се върне на Районен съд – Дупница за изпълнение на посочените в обстоятелствената част на разпореждането указания.Според нормата на чл. 43, т. 3 от НПК Върховният касационен съд може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав.С определение от 05.08.2024 г. по н.о.х.д. № 545/2024 г. на Районен съд – Дупница последният избран докладчик по делото се е отвел от разглеждането му, прекратил е производството по него и го е изпратил на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа.В разпореждането на ВКС пише:„При извършената проверка по допустимост се установи, че съдиите от гражданското отделение на съда не са се отвели от горецитираното дело. За да е налице хипотезата на чл. 43, т. 3 от НПК, е абсолютно задължително отвеждането на всички съдии от даден съд, независимо от тяхната специализация. От направената справка е видно, че липсват депозирани самоотводи от съдии от състава на съда.Поради това не би могло да се приеме, че Районен съд – Дупница не може да образува състав, а прекратяването на производството пред него и изпращането на делото на ВКС не почива на вярна интерпретация на разпоредбата чл. 43, т. 3 от НПК. В случая не са налице основанията за образуване на производство пред настоящата инстанция за определяне на друг, еднакъв по степен съд за разглеждане на делото.Горното налага делото да се върне на Районен съд – Дупница за ново разпределение за избор на съдия докладчик на принципа на случайния подбор до изчерпване на всички съдии от състава на съда, след което и при наличие на предпоставките по чл. 43, т. 3 от НПК делото следва отново да се изпрати на ВКС.“ Thu, 08 Aug 2024 15:22:06 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243346/vks-otkaza-da-obrazuva-proizvodstvo-za-opredelyane-na-drug-ednakuv-po-stepen-sud-za-razglejdane-na-d https://presscenters.com/News/243318/sled-reshenie-na-vks-vencislav-angelov-e-opravdan-po-obvineniyata-za-huliganstvo-i-zakana-s-ubiystvo С Решение № 435/05.08.2024 г. по наказателно дело № 384/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъдата на Окръжен съд – Русе по в.н.о.х.д. № 690/2023 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.Делото е образувано по касационен протест. С присъда на Районен съд – Русе Венцислав Ангелов е признат за виновен в това, че на 17.01.2022 г. в с. Ново село, обл. Русе, в условията на опасен рецидив извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично място – в кабинет на общопрактикуващия лекар Ивайло И., викал и отправял към него обиди и заплахи, поради което му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 1 година и 6 месеца. Оправдан е за това деянието да се отличава с особена дързост. Ангелов е признат за виновен и за закана с убийство и причиняване на лека телесна повреда на лекаря, като това заканване можело да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 1 година. Определено му е общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за 1 година и 6 месеца. С присъдата на Окръжен съд – Русе е отменена първоинстанционната и подсъдимият е изцяло оправдан.Съдебният състав на ВКС приема протеста за неоснователен. За цялостния контрол на първоинстанционната присъда е проведено допълнително съдебно следствие, в рамките на което са проверени вече събраните доказателства, като с най-голяма значимост сред тях съдът е счел новоизвършеното предявяване, оглед и техническо експертно изследване на видеозапис от 17.01.2022 г. Извършена е по експертен път съпоставка между слухово и визуално възприятие на случилото се, което е позволило и направата на нови прецизни и пълни изводи по фактите. Основното различие на последните с изведените от първата инстанция се свежда до възприетия от окръжния съд момент на отправяне на инкриминираните изрази от подсъдимия, а именно след първоначално нанесени му удари с юмрук от страна на сочения като пострадал Ивайло И. и последвали в отговор на това действия на подсъдимия. От съществено значение е и фактически установената липса на противоправно поведение на подсъдимия до посочения момент освен заснемането на Ивайло И. без негово разрешение. Изяснената и възприета от окръжния съд по делото фактология не може да се приеме за резултат от непълна или превратна оценка на събраните доказателства, поради което и касационната инстанция приема за неоснователни поддържаните доводи за наличието на допуснато нарушение на процесуалните правила в тази насока.По отношение на доводите за нарушение на закона в мотивите на ВКС се отбелязва, че според обвинителната теза хулиганската проява на подсъдимия се свежда до викове, отправени обиди и заплахи. Поради това именно тези прояви на подсъдимия са подлежали на несъмнено изясняване от съда, а установеното им реализиране не изначално, а по време и след физическото съприкосновение, започнало най-напред с действия на Ивайло И., е от съществено значение за последващата им правна оценка, пишат върховните съдии. Част от посочените като хулигански едва в протеста също укорими и несъмнено констатирани действия на Ангелов, получили негативната оценка на съда, но извършени преди физическото съприкосновение, а именно агресивното поставяне на въпроси към лекар на работното му място, неразрешеното заснемане и излъчване на разговора в социална мрежа, както и отказът да се напусне кабинета, в обвинителния акт не се твърди да са реализиращи престъплението и точно поради това те не могат за пръв път със съдебния акт да му бъдат вменени на мястото на изрично посочените обидни и заканителни реплики, за които единствено се сочи да са израз на хулиганската му проява.Според тричленния състав на ВКС по оплакването за неправилно приложение на материалния закон и относно обвинението за закана с убийство следва да се акцентира отново на това, че без основание фактически приетото предшестващо увреждане на Ангелов чрез нанесените му два юмручни удара се игнорира от прокурора. Коректно в мотивите на атакувания съдебен акт са отразени всички реплики, изречени от подсъдимия с адресат Ивайло И., но е отказано оценяването им като заканителни по смисъла на чл. 144, ал. 3 и ал. 1 от НК поради това, че същите са резултат от ескалация на агресивното поведение на подсъдимия и в отговор на предходно нанесените удари спрямо него. Преценката в тази насока също е внимателно и прецизно изведена при отчитане не само на формално изреченото и сторено от подсъдимия, но при съпоставка с емоционалното му състояние, предхождащите действия на свидетеля Ивайло И., а също и произведения ефект върху последния. „Несъмнено извадени от този контекст и разгледани само при посочените в протеста обстоятелства, агресивните действия на Ангелов биха могли от обективна страна да се оценят по сочения от обвинението начин, но това не би било съответно на цялостния и обективен прочит на ценените от въззивния съд доказателства“, пише в мотивите на ВКС. Очертаната от обвинението деятелност на подсъдимия не би могла да се оцени и от субективна страна като заплашителна по смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК.„В обобщение и в отговор на доводите в протеста за недопустимото поведение и посегателство спрямо лекар, следва изрично да се отбележи, че действително поведението на подсъдимия е укоримо и неправомерно, но е недопустимо правната му оценка като закана с убийство, а също и като хулиганство в очертаната му от обвинението конкретна деятелност, установяваща се реализирана в рамките на приетата по делото фактология. Отделен е въпросът доколко е осъществено друго по-леконаказуемо престъпление, но същият не е поставен в протеста, а и обсъждането му е безпредметно при липсата на процесуално легитимирана по делото страна да поиска това, както правилно е отбелязал и въззивният съд“, констатират върховните съдии. Wed, 07 Aug 2024 16:43:01 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243318/sled-reshenie-na-vks-vencislav-angelov-e-opravdan-po-obvineniyata-za-huliganstvo-i-zakana-s-ubiystvo https://presscenters.com/News/243285/pochina-sudiya-lyubka-andonova На 5 август 2024 г. съдия Любка Андонова напусна нашия свят. Върховният касационен съд загуби изявен професионалист, дълбоко уважаван юрист с висок морал и почтеност, за когото съдийската професия беше призвание. Отиде си прекрасен и вдъхновяващ човек, състрадателен и съпричастен към болките и тревогите на другите хора.Винаги ще помним жаждата за живот на съдия Любка Андонова, нейния слънчев характер, упоритостта ѝ да преодолява всяко затруднение, посветеността ѝ на правото и на справедливостта!Изразяваме дълбокото си съпричастие към болката на нейните дъщери, роднини и приятели!Нека е вечна паметта за нея! Tue, 06 Aug 2024 11:28:55 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243285/pochina-sudiya-lyubka-andonova