https://presscenters.com Новините без редакция https://presscenters.com/News/243588/vks-vurna-za-novo-razglejdane-na-apelativen-sud--sofiya-deloto-sreshtu-yanko-p-i-marchelo-d-za-iznud С Решение № 439/09.08.2024 г. по наказателно дело № 521/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решение № 87 от 01.03.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1023/2022 г. на Апелативен съд – София, и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия П. и неговия защитник срещу решението от 01.03.2023 г. по в.н.о.х.д. № 1023/2022 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдена присъдата от 09.11.2018 г. по н.о.х.д. № 633/2015 г. на Специализирания наказателен съд.С първоинстанционната присъда Янко П. и Марчело Д. са признати за виновни в това, че в периода от 09.01.2007 г. до 04.04.2007 г. в гр. Плевен, гр. София и гр. Белене при условията на продължавано престъпление, с цел да принудят Николай Д. да поеме имуществено задължение и да се разпореди с вещи, са го заплашили с насилие и с противозаконни действия с тежки последици за него и негови близки, като деянията са извършени с участието на длъжностно лице (Марчело Д.), придружени са със заплаха за убийство и са извършени от две лица, поради което и на основание чл. 213а, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на всеки от подсъдимите е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, и наказание глоба от четири хиляди лева. Подсъдимите са оправдани за това деянието на 09.01.2007 г. в гр. Плевен да е извършено в съучастие с Алексей П. и да е придружено с причиняване на лека телесна повреда, както деянията от продължаваното престъпление да са извършени от лице по чл. 142, ал. 2, т. 8 от НК и в съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.С решение от 29.06.2021 г. на Апелативния специализиран наказателен съд първоинстанционната присъда е потвърдена в тази ѝ част.С решение от 21.09.2022 г. на ВКС въззивното решение е отменено в частта, с която е потвърдена присъдата относно осъждането на Янко П. и Марчело Д., като делото е върнато в тази част на Софийския апелативен съд за ново разглеждане.Със сега атакуваното решение на САС е потвърдена първоинстанционната присъда в частта относно осъждането на подсъдимите П. и Д.В касационните жалби са наведени всички касационни основания. Моли се алтернативно за оправдаване на подсъдимия, намаляване на наказанието му или отмяна на въззивното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.Решаващият състав на ВКС намира жалбите за основателни. Подробно обосновано върховните съдии приемат, че при постановяване на атакувания съдебен акт не са изпълнени в цялост задължителните указания на касационната инстанция, дадени в решението й от 21.09.2022 г., както и че въззивното решение не отговаря в пълнота на нормата на чл. 339, ал. 2 от НПК, която задължава въззивната инстанция, когато потвърди присъдата, да посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста. Настоящият касационен състав счита и че са налице нарушения при осъществяване на доказателствената дейност на решаващия съд.Върховните съдии приемат за основателно, макар и не по отношение на всички изложени съображения, възражението в касационните жалби, че при новото разглеждане на делото не са изпълнени в цялост задължителните указания на ВКС, дадени в решението от 21.09.2022 г. Предходният състав на настоящата инстанция е констатирал липса на разграничение на формулираните заплахи от всеки един от подсъдимите, като в контролираното сега решение по отношение на първото деяние, включено в продължаваното престъпление, този недостатък е поправен и във възприетите факти е очертано кои реплики от кого са били отправени – от подсъдимия П. или от подсъдимия Д. В настоящото си решение върховните съдии установяват вътрешно противоречие в атакуваното пред тях въззивно решение, тъй като най-напред в съдебния акт са обективирани репликите на всеки един от подсъдимите, а по-нататък като техен автор се посочва само подсъдимият П. Констатира се несъответствие на възприетите факти и потвърждаването на осъждането на подсъдимия Д. за съучастие във второто деяние от продължаваното престъпление. Върховните съдии подчертават, че за това деяние обвинителните факти са, че подсъдимите са провели най-малко три телефонни разговора в периода 01.03.2007 г. – 04.04.2007 г., в които са били отправяни заплахи към свидетеля Д., като само в последния е участвал подсъдимият Д. и тази деятелност е оценена като едно престъпление, извършено в съучастие от двамата подсъдими. В атакуваното решение съдът е възприел, че проведените разговори са два, като в единия само подсъдимият П. е разговарял и е заплашил свидетеля, а в другия – двамата последователно са го заплашвали. Инстанционните съдилища напълно безкритично са възприели предложената от обвинението конструкция, без да държат сметка, че изнудването по чл. 213а от НК – престъплението, за което е повдигнато обвинение, е престъпление на формално извършване и е довършено с отправяне на заплахата и довеждане до знанието на пострадалия на желаното от дееца поведение. При това положение върховните съдии намират, че е следвало да бъдат изложени съображения дали се касае до едно деяние и дали подсъдимият Д. е съизвършител в това деяние.Решаващият състав на ВКС приема за неотстранено напълно и друго нарушение, установено при предходното касационно разглеждане на делото и изразяващо се в непрецизиране на това кои изрази, изречени от подсъдимите при първото деяние, съдържат изразена заплаха и кои от тях се интерпретират като заплашителни. Като изхождат от принципната позиция, че, за да е реализиран съставът на изнудване по чл. 213а от НК, е необходимо да се установи осъществяването на изпълнителното деяние, изразяващо се в заплашване, като средствата, с които деецът предизвиква страх у пострадалия, са изчерпателно изброени, върховните съдии изрично сочат, че решаващият съд трябва да анализира дали в конкретния случай са използвани средства от изброените. Доколкото обвинението е за заплашване с насилие и противозаконни действия с тежки последици за пострадалия, съпругата и детето му, касационният състав счита, че въззивният съд е следвало да прецени и обективира преценката си дали действително е сторено заплашване с насилие и в какво се състоят противозаконните действия с тежки последици и какво е активното поведение, което би застрашило пострадалия и неговите близки.​ Според настоящия съдебен състав апелативният съд не е отговорил убедително на възраженията на подсъдимия П. и защитниците му по отношение на поставянето в основата на осъждането на показанията на свидетеля Д., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, и дали е преодоляна забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК (забрана присъдата да се основава само на показания, прочетени по реда на ал. 4). Върховните съдии констатират, че по отношение на конкретните факти, обосноваващи съставомерността на деянията – конкретните заплахи, изречени от подсъдимите П. и Д., и насочеността им, фактически данни се съдържат основно в показанията на свидетеля Д. на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. При разпитите си в съдебната фаза този свидетел не сочи нищо, свързано с посочените по-горе обстоятелства. Решаващият състав е категоричен, че за да бъдат поставени в основата на осъждането, съдът е дължал да изложи убедителни съображения защо счита, че забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК е преодоляна. Тази процесуална забрана е предназначена да гарантира справедливостта на процеса по критериите на чл. 6 от ЕКПЧ, доколкото използването на свидетелски показания, включително и на части от тях на лице, което подсъдимият не е могъл да конфронтира в момента на тяхното депозиране, накърнява равенството на средства на страните в процеса.​ Върховните съдии приемат, че решението следва да бъде отменено и по отношение на необжалвалия подсъдим Д. предвид фактическата и правна неделимост по въпросите по същество на обвинението срещу подсъдимите П. и Д. за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и с оглед разпоредбата на чл. 347, ал. 2 от НПК, според която касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза. Tue, 20 Aug 2024 16:14:52 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243588/vks-vurna-za-novo-razglejdane-na-apelativen-sud--sofiya-deloto-sreshtu-yanko-p-i-marchelo-d-za-iznud https://presscenters.com/News/243413/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vupros-za-vruzkata-mejdu-deystviyata-na-vodacha-na-mps-i-p С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 2/2024 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС по въпроса: „За връзката между действията на делинквента – водач на МПС и поведението на увредения при извършване преценка дали увреденият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато е малолетно лице и е пътувало в МПС, управлявано от делинквента, без използване на обезопасителна система в нарушение на Глава ІІ, раздел ХХV от Закона за движението по пътищата“.Тълкувателното дело е образувано, след като с определение по т. д. № 306/2024 г. на ВКС състав на І т. о. е приел, че са налице предпоставките на чл. 292 от ГПК и е предложил на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса поради противоречива практика на състави на Върховния касационен съд.Според част от съдебната практика пострадалото малолетно дете не допринася за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от делинквента, без правилно използване на обезопасителна система с оглед вменената на водача в тези случаи завишена грижа. Преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, в случай че е малолетен и е пътувал без използване на обезопасителна система, следва да се основава на конкретните обстоятелства по спора – според неговата възраст, ръст и тегло, като се провежда разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпване на вредите и се отчита и вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. В съдебните актове е посочено, че хипотезата на пътуващо в превозно средство малолетно дете е детайлно уредена в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по отношение на приложимите обезопасителни системи за деца според възрастта, ръста и теглото им, като е въведена административнонаказателна отговорност за водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на Глава ІІ, раздел ХХV на закона. При неправилно обезопасяване на малолетното дете основанието, на което приносът му по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД би могъл да се изключи, произтича от вменената на водача завишена грижа в случаите, когато в превозното средство пътува дете. Малолетният не формира правно валидна воля и не може да му се вмени задължението за обезопасяване. Това е установено от закона задължение на водача на МПС, превозващ малолетния, като неизпълнението на това задължение се явява част от цялостното виновно и противоправно поведение на водача. Разрешението се споделя както в хипотеза на виновно за ПТП лице – родител на пострадалото необезопасено превозвано дете, така и в хипотеза, в която делинквент е лице, различно от водача на МПС, превозващо необезопасено малолетно лице, т. е. в хипотеза на ангажирана за вреди гражданска отговорност на лице, което не е дължало на увредения малолетен дължимата от закона завишена грижа.В обратен смисъл е даден отговор на въпроса в други решения на ВКС, а именно че: когато при пътен инцидент по причина на водач на МПС не е осъществен надзор от родителя на малолетното дете да използва система за обезопасяване, е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съответно на общата постановка, че е достатъчно вредоносният резултат да бъде в причинна връзка, макар и при невиновното бездействие на увредения, но и при съобразяване задълженията на водача за завишена грижа. Според задължителните постановки в т. 7 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на Върховния съд и на приетото в ТР № 88/1962 г. на ОСГК на ВС разяснение, чл. 51, ал. 2 от ЗЗД намира приложение и в случаите, когато пострадалото при злополука малолетно дете е допринесло за настъпване на вредоносния резултат поради неупражнен по отношение на него надзор от родителите му, като е достатъчно вредоносният резултат да е в причинна връзка макар и с невиновното действие или бездействие на пострадалия. С оглед на това следва да се приеме, че като пътници в превозно средство децата, включително малолетните, са участници в движението и за тях са установени задължения, изпълними чрез законните им представители. Задължението на малолетното дете като пътник в превозното средство да използва система за обезопасяване или обезопасителен колан не е изключено от установеното от закона самостоятелно задължение на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП. Неизползването на система за обезопасяване или обезопасителен колан не изпълнява условието за безопасен превоз при пътуване, но паралелно с това е установено и съществува самостоятелно задължение по чл. 137а – чл. 137д вр. чл. 1 от ЗДвП за обезопасяване на пътника, намиращ се в превозното средство. Законът действително вменява завишена грижа при превоз на деца, аргумент за което е предвидената административнонаказателна отговорност на водач, превозващ деца в нарушение изискванията на Глава ІІ, раздел ХХV от ЗДвП, каквато отделна административнонаказателна отговорност по отношение на превоза на други пътници не е предвидена. Разрешението следва да е идентично независимо дали делинквентът е неупражнилият надзор родител на пострадалото дете или е трето лице. При съпоставяне на поведението на увреденото лице с това на делинквента и отчитане на тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, нарушението на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП, причинил пътнотранспортното произшествие, е от значение за обема на отговорността му в аспект на завишение. Mon, 12 Aug 2024 11:22:06 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243413/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vupros-za-vruzkata-mejdu-deystviyata-na-vodacha-na-mps-i-p https://presscenters.com/News/243373/vks-potvurdi-reshenieto-na-apelativen-sud--veliko-turnovo-s-koeto-na-bivshiya-kmet-na-teteven-milen С Решение № 431/31.07.2024 г. по наказателно дело № 263/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 29.01.2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново по в.н.о.х.д. № 281/2022 г. Решението не подлежи на обжалване.Делото е образувано по касационен протест и касационни жалби на подсъдимия Милен Милев и неговия защитник срещу въззивното решение на Апелативен съд – Велико Търново.С присъда на Окръжен съд – Ловеч Милен Милев е признат за виновен за това, че в периода 15.04.2009 г. – 29.12.2009 г. в гр. Тетевен при условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице – председател на Управителния съвет на Общинската фондация „Тома Васильов“, присвоил чужди пари, собственост на фондацията, като присвоеното имущество е в големи размери и е върнато до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ за 3 години, отложено за 5 години, „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност“ и „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързани с пазенето и управлението на държавно или обществено имущество“. Оправдан е по обвинението по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК за това, че в периода 01.04.2012 г. – 09.04.2013 г. в качеството си на длъжностно лице – кмет на Община Тетевен, не е изпълнил служебните си задължения, като не е ръководил цялата изпълнителна дейност на общината и не е организирал изпълнението на задачите, произтичащи от Закона за обществените поръчки (ЗОП). С присъдата Детелин Пърлев е признат за виновен в това, че в периода 28.06.2012 г. – 17.03.2014 г. в качеството си на длъжностно лице – заместник-кмет на Община Тетевен, в кръга на службата и при условията на продължавано престъпление съставил неистински официални документи, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 2 години, отложено за 4 години. Оправдан е по останалите обвинения.С въззивното решение присъдата е изменена в частта относно размера на наказанието „лишаване от свобода“ на Милен Милев – от 3 на 2 години, отменени са наказанията за лишаване от права. Извършеното деяние от Детелин Пърлев е преквалифицирано, присъдата е отменена в осъдителната част и производството е прекратено заради изтекла давност.Съдебният състав на ВКС приема протеста и жалбите за неоснователни.Не се констатира наличие на претендираните от държавното обвинение съществени процесуални нарушения, свързани с оценката и проверката на събраните по делото доказателства. За да приеме липсата на осъществено престъпление от Милен Милев по чл. 282 от НК апелативният съд е посочил, че вменените като неизпълнени от подсъдимия задължения по Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и ЗОП (отм.) не съдържат изискване за извършване на действията в определен срок. Нарушението на посочените разпоредби на ЗМСМА и ЗОП в протеста се аргументира с обстоятелството, че подсъдимият не обявил своевременно обществена поръчка за доставка на хранителни продукти в заведенията на бюджетна издръжка на територията на Община Тетевен – обществената поръчка била обявена с решение от 09.04.2013 г. при прекратена със споразумение от 01.04.2012 г. предходна обществена поръчка. Държавното обвинение не се е ангажирало с посочване на конкретна дата, на която според него е трябвало да бъде обявена обществената поръчка. В мотивите на ВКС се подчертава, че не само в посочените от обвинението норми на ЗОП, но и в нито една от останалите му разпоредби, не са предвидени конкретни срокове, в рамките на които възложителят е длъжен да обяви обществена поръчка. „След като ЗОП не предвижда срок за обявяване на обществена поръчка, на възложителят не може да бъде търсена отговорност (още по-малко наказателна такава) за неговото неспазване“, пишат върховните съдии.По отношение на оплакванията в жалбите на Милен Милев върховните съдии посочват, че въззивната инстанция е извършила собствен анализ на установените по делото факти, без да пренебрегва, игнорира или превратно оценява доказателствените източници, като не се констатират пороци в доказателствената ѝ дейност, които да пораждат съмнение в начина, по който е изградила вътрешното си убеждение. При установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, материалният закон е приложен правилно.Тричленният състав на ВКС възприема като неоснователни оплакванията в жалбите и протеста за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Милев наказание. Касационната инстанция не констатира обстоятелства, които да налагат промяна на определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години. То е съобразено с установените от инстанциите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и в пълна степен ще гарантира постигането на целите, посочени в чл. 36 от НК. Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като е приел наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство – изтичането на 14 години от извършването на деянието, поради което и е намалил наказанието „лишаване от свобода“ от 3 на 2 години. В мотивите на ВКС изрично се отбелязва, че наказателното производство е с неразумна продължителност по смисъла на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. По отношение на претенцията за намаляване на размера на изпитателния срок от 5 на 3 години върховните съдии посочват, че условното осъждане е правилно приложено и не са налице основания за проявата на допълнително снизхождение по отношение на подсъдимия Милев.Според касационната инстанция е неоснователно оплакването в протеста срещу преквалифицирането на деянието по отношение на подсъдимия Детелин Пърлев. Подлагайки на анализ доказателствената съвкупност, правилно апелативният съд е достигнал до извод, че цялостната престъпна дейност на този подсъдим, оценена и в светлината на принципните постановки по ТР № 3/41 г. на ОСНК, следва да се квалифицира не по чл. 310 от НК, а по чл. 308 от Наказателния кодекс. Fri, 09 Aug 2024 14:28:57 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243373/vks-potvurdi-reshenieto-na-apelativen-sud--veliko-turnovo-s-koeto-na-bivshiya-kmet-na-teteven-milen https://presscenters.com/News/243346/vks-otkaza-da-obrazuva-proizvodstvo-za-opredelyane-na-drug-ednakuv-po-stepen-sud-za-razglejdane-na-d С Разпореждане № 1703/08.08.2024 г. председателят на Второ наказателно отделение на Върховния касационен съд (ВКС) отказва образуване на производство пред ВКС по чл. 43, т. 3 от НПК по изпратеното н.о.х.д. № 545/2024 г. на Районен съд – Дупница, постъпило на 08.08.2024 г. Председателят на Второ наказателно отделение на ВКС разпорежда делото да се върне на Районен съд – Дупница за изпълнение на посочените в обстоятелствената част на разпореждането указания.Според нормата на чл. 43, т. 3 от НПК Върховният касационен съд може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав.С определение от 05.08.2024 г. по н.о.х.д. № 545/2024 г. на Районен съд – Дупница последният избран докладчик по делото се е отвел от разглеждането му, прекратил е производството по него и го е изпратил на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа.В разпореждането на ВКС пише:„При извършената проверка по допустимост се установи, че съдиите от гражданското отделение на съда не са се отвели от горецитираното дело. За да е налице хипотезата на чл. 43, т. 3 от НПК, е абсолютно задължително отвеждането на всички съдии от даден съд, независимо от тяхната специализация. От направената справка е видно, че липсват депозирани самоотводи от съдии от състава на съда.Поради това не би могло да се приеме, че Районен съд – Дупница не може да образува състав, а прекратяването на производството пред него и изпращането на делото на ВКС не почива на вярна интерпретация на разпоредбата чл. 43, т. 3 от НПК. В случая не са налице основанията за образуване на производство пред настоящата инстанция за определяне на друг, еднакъв по степен съд за разглеждане на делото.Горното налага делото да се върне на Районен съд – Дупница за ново разпределение за избор на съдия докладчик на принципа на случайния подбор до изчерпване на всички съдии от състава на съда, след което и при наличие на предпоставките по чл. 43, т. 3 от НПК делото следва отново да се изпрати на ВКС.“ Thu, 08 Aug 2024 15:22:06 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243346/vks-otkaza-da-obrazuva-proizvodstvo-za-opredelyane-na-drug-ednakuv-po-stepen-sud-za-razglejdane-na-d https://presscenters.com/News/243318/sled-reshenie-na-vks-vencislav-angelov-e-opravdan-po-obvineniyata-za-huliganstvo-i-zakana-s-ubiystvo С Решение № 435/05.08.2024 г. по наказателно дело № 384/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъдата на Окръжен съд – Русе по в.н.о.х.д. № 690/2023 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.Делото е образувано по касационен протест. С присъда на Районен съд – Русе Венцислав Ангелов е признат за виновен в това, че на 17.01.2022 г. в с. Ново село, обл. Русе, в условията на опасен рецидив извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично място – в кабинет на общопрактикуващия лекар Ивайло И., викал и отправял към него обиди и заплахи, поради което му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 1 година и 6 месеца. Оправдан е за това деянието да се отличава с особена дързост. Ангелов е признат за виновен и за закана с убийство и причиняване на лека телесна повреда на лекаря, като това заканване можело да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 1 година. Определено му е общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за 1 година и 6 месеца. С присъдата на Окръжен съд – Русе е отменена първоинстанционната и подсъдимият е изцяло оправдан.Съдебният състав на ВКС приема протеста за неоснователен. За цялостния контрол на първоинстанционната присъда е проведено допълнително съдебно следствие, в рамките на което са проверени вече събраните доказателства, като с най-голяма значимост сред тях съдът е счел новоизвършеното предявяване, оглед и техническо експертно изследване на видеозапис от 17.01.2022 г. Извършена е по експертен път съпоставка между слухово и визуално възприятие на случилото се, което е позволило и направата на нови прецизни и пълни изводи по фактите. Основното различие на последните с изведените от първата инстанция се свежда до възприетия от окръжния съд момент на отправяне на инкриминираните изрази от подсъдимия, а именно след първоначално нанесени му удари с юмрук от страна на сочения като пострадал Ивайло И. и последвали в отговор на това действия на подсъдимия. От съществено значение е и фактически установената липса на противоправно поведение на подсъдимия до посочения момент освен заснемането на Ивайло И. без негово разрешение. Изяснената и възприета от окръжния съд по делото фактология не може да се приеме за резултат от непълна или превратна оценка на събраните доказателства, поради което и касационната инстанция приема за неоснователни поддържаните доводи за наличието на допуснато нарушение на процесуалните правила в тази насока.По отношение на доводите за нарушение на закона в мотивите на ВКС се отбелязва, че според обвинителната теза хулиганската проява на подсъдимия се свежда до викове, отправени обиди и заплахи. Поради това именно тези прояви на подсъдимия са подлежали на несъмнено изясняване от съда, а установеното им реализиране не изначално, а по време и след физическото съприкосновение, започнало най-напред с действия на Ивайло И., е от съществено значение за последващата им правна оценка, пишат върховните съдии. Част от посочените като хулигански едва в протеста също укорими и несъмнено констатирани действия на Ангелов, получили негативната оценка на съда, но извършени преди физическото съприкосновение, а именно агресивното поставяне на въпроси към лекар на работното му място, неразрешеното заснемане и излъчване на разговора в социална мрежа, както и отказът да се напусне кабинета, в обвинителния акт не се твърди да са реализиращи престъплението и точно поради това те не могат за пръв път със съдебния акт да му бъдат вменени на мястото на изрично посочените обидни и заканителни реплики, за които единствено се сочи да са израз на хулиганската му проява.Според тричленния състав на ВКС по оплакването за неправилно приложение на материалния закон и относно обвинението за закана с убийство следва да се акцентира отново на това, че без основание фактически приетото предшестващо увреждане на Ангелов чрез нанесените му два юмручни удара се игнорира от прокурора. Коректно в мотивите на атакувания съдебен акт са отразени всички реплики, изречени от подсъдимия с адресат Ивайло И., но е отказано оценяването им като заканителни по смисъла на чл. 144, ал. 3 и ал. 1 от НК поради това, че същите са резултат от ескалация на агресивното поведение на подсъдимия и в отговор на предходно нанесените удари спрямо него. Преценката в тази насока също е внимателно и прецизно изведена при отчитане не само на формално изреченото и сторено от подсъдимия, но при съпоставка с емоционалното му състояние, предхождащите действия на свидетеля Ивайло И., а също и произведения ефект върху последния. „Несъмнено извадени от този контекст и разгледани само при посочените в протеста обстоятелства, агресивните действия на Ангелов биха могли от обективна страна да се оценят по сочения от обвинението начин, но това не би било съответно на цялостния и обективен прочит на ценените от въззивния съд доказателства“, пише в мотивите на ВКС. Очертаната от обвинението деятелност на подсъдимия не би могла да се оцени и от субективна страна като заплашителна по смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК.„В обобщение и в отговор на доводите в протеста за недопустимото поведение и посегателство спрямо лекар, следва изрично да се отбележи, че действително поведението на подсъдимия е укоримо и неправомерно, но е недопустимо правната му оценка като закана с убийство, а също и като хулиганство в очертаната му от обвинението конкретна деятелност, установяваща се реализирана в рамките на приетата по делото фактология. Отделен е въпросът доколко е осъществено друго по-леконаказуемо престъпление, но същият не е поставен в протеста, а и обсъждането му е безпредметно при липсата на процесуално легитимирана по делото страна да поиска това, както правилно е отбелязал и въззивният съд“, констатират върховните съдии. Wed, 07 Aug 2024 16:43:01 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243318/sled-reshenie-na-vks-vencislav-angelov-e-opravdan-po-obvineniyata-za-huliganstvo-i-zakana-s-ubiystvo https://presscenters.com/News/243285/pochina-sudiya-lyubka-andonova На 5 август 2024 г. съдия Любка Андонова напусна нашия свят. Върховният касационен съд загуби изявен професионалист, дълбоко уважаван юрист с висок морал и почтеност, за когото съдийската професия беше призвание. Отиде си прекрасен и вдъхновяващ човек, състрадателен и съпричастен към болките и тревогите на другите хора.Винаги ще помним жаждата за живот на съдия Любка Андонова, нейния слънчев характер, упоритостта ѝ да преодолява всяко затруднение, посветеността ѝ на правото и на справедливостта!Изразяваме дълбокото си съпричастие към болката на нейните дъщери, роднини и приятели!Нека е вечна паметта за нея! Tue, 06 Aug 2024 11:28:55 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243285/pochina-sudiya-lyubka-andonova https://presscenters.com/News/243179/vks-postanovi-tulkuvatelno-reshenie-po-vuprosi-svurzani-s-prilaganeto-na-zakona-za-avtorskoto-pravo С Тълкувателно решение № 3/2022 г. от 01.08.2024 г. по Тълкувателно дело № 3/2022 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд реши:В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушение на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, при определяне на размера на претърпените имуществени вреди под формата на пропуснато лицензионно възнаграждение, подлежащи на обезщетяване съгласно чл. 95 ЗАПСП, се съобразява пазарът на държавата по местоизвършване на нарушението, както и всички обстоятелства, свързани с използването и с нарушението.Дължимото по силата на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение за вреди при нарушение на авторско право включва и обезщетение за направените разумни и пропорционални извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение.При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва да се доказват претърпените неимуществени вреди вследствие на това нарушение. Съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушение на авторското право.Тълкувателното дело е образувано по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет поради противоречива съдебна практика по въпросите: 1. В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушението на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, кой е водещият пазар за ценообразуване при определяне размера на претърпените имуществени вреди под форма на пропуснато лицензионно възнаграждение, които подлежат на обезщетение по силата на чл. 95 ЗАПСП? 2. Дължимото по силата на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение за вреди включва ли право на обезщетение за направени извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение при нарушение на авторско право? 3. При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва ли да се доказват претърпените неимуществени вреди вследствие на това нарушение или обезщетение на автора за неимуществени вреди се дължи винаги при доказано нарушение на авторско право?По първия въпрос според едното становище размерът на пропуснатите ползи следва да бъде съобразен с цените по обичайното местопребиваване на увреденото лице. Според второто размерът на обезщетението за тези пропуснати ползи е с оглед пазарната цена, която ищецът би получил за лицензионно използване в държавата по местоизвършване на нарушението. В тълкувателното решение се пояснява, че Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е основан на разбирането за субективното авторско право като абсолютно, сложно, от смесен вид – лично и имуществено. В обхвата на единното авторско право са включени неимуществените права по чл. 15 ЗАПСП и имуществени права по чл. 18 ЗАПСП вр. чл. 19 и чл. 35 ЗАПСП. При нарушение на абсолютното субективно авторско право възникват нови относителни права на защита срещу нарушителя, включително иск за обезщетение (чл. 95 ЗАПСП). Заради характера на авторското право (единно, сложно, от смесен вид) размерът на обезщетението се претендира и определя общо. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес не може да бъде отречена възможността да бъде търсено обезщетение и за нарушени отделни права в рамките на единното авторско право, съответно за отделен вид настъпили вреди, от които за пропуснато лицензионно възнаграждение. Правото на всеки автор да получи възнаграждение за използване на произведението определя вредата от неразрешеното ползване като сигурна (ТР № 3/2021 по ТД № 3/2021 г. на ОСГТК). В решението са обсъдени множество хипотези, свързани с обезщетението по чл. 95 ЗАПСП. „При всяко положение, във всички посочени хипотези и като негова база, на автора не може бъде присъдено по-малко от действителната пазарна цена на правото на използване, тъй като присъжданото обезщетение не би било справедливо“, пишат върховните съдии.В мотивите е направен обстоен анализ на международните договори и хармонизационните правила на правото на Европейския съюз, свързани със защитата на авторското право. Посочено е, че всяко използване на обект на авторското право се урежда от правото на държавата, в която се търси неговата закрила, в т. ч. когато използването представлява нарушение. По иск на автор с гражданство, различно от българското, или обичайно местопребиваване извън територията на страната, при твърдение, че в нарушение на авторското му право произведението е използвано без разрешение на територията на страната, за дължимото обезщетение е приложимо българското право. Ако конкретният размер на авторското възнаграждение, при което авторът би разрешил използването, не се установява по делото или авторът не би разрешил използване, независимо дали на ползвател в страната или изобщо, обезщетението е на база размера на действителната пазарна цена на правото на използване на произведението на територията на страната. В мотивите се подчертава, че при определяне на обезщетение по чл. 95 ЗАПСП за пропуснато лицензионно възнаграждение в случаи с международен елемент е съобразим пазарът в страната като пазар на държавата, в която е извършено нарушението на авторското право, но този пазар не е водещо обстоятелство. Той е относим, когато е взет предвид от автора при даваното разрешение за използване или при остойностяването на правото на използване, при съобразяване и на всички останали обстоятелства, свързани с използването на конкретното произведение (начина, времето и мястото на използване, получените приходи и др.) и с нарушението (обстоятелства, при които е предприето, форма на вина, отношение на нарушителя към извършеното, дали използването продължава въпреки възраженията на автора и др.).По втория въпрос според едното становище обезщетението за вреди от нарушени авторски права не включва направените извънсъдебни разноски за адвокат за постигане на споразумение, тъй като липсва причинно-следствена връзка между нарушението и такъв разход. Според другото обезщетението включва извънсъдебните разноски за адвокат за постигане на споразумение. Върховните съдии намират за правилно второто становище. Съдебно производство, приключило с решение в полза на автора, може да бъде предшествано от негови действия за доброволно уреждане на спора с нарушителя. Възможно е при тези действия да е ползвано съдействието на адвокат, като е уговорено и заплатено възнаграждение. В такива случаи действията за доброволно уреждане на спора, когато са били действително необходими за неговото извънсъдебно решаване, и направените в тази връзка разноски за адвокат са породени от нарушението на авторското право. Тази съществуваща причинна връзка на обусловеност е обективно основание за отговорност на нарушителя и за тези разходи, като пряка и непосредствена последица от нарушението на авторското право, е дължимо обезщетение (чл. 95, ал. 2 ЗАПСП). В случай че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, над този си размер то остава в тежест на автора, неположил дължимата грижа при заплащането му (ТР № 1/2017 по ТД № 1/2017 г. на ОСГК).Противоречива е съдебната практика и по въпроса дали при определянето на обезщетение за нарушение на авторско право претърпените неимуществени вреди следва да се доказват или обезщетение на автора за такива вреди се дължи винаги, щом е доказано нарушението на авторското право. Според едното становище неимуществените вреди подлежат на доказване, като всяка една вреда и настъпването ѝ не може да се основава на предположения. Според второто нарушението на авторското право на автор винаги причинява негативни психически изживявания. В тълкувателното решение се пояснява, че в тежест на ищеца по иск по чл. 95 ЗАПСП за обезщетение за неимуществени вреди е установяването на обстоятелствата, обосноваващи дължимостта на обезщетението и неговия размер. „При преценка на доказателствата, с оглед естеството на авторското право и специфичната връзка автор – произведение обаче, съдът може да приеме за доказани вреди, които като обща закономерност, установена в процеса на познанието и натрупаната общочовешка практика, са логична и естествена последица от нарушение на авторското право, щом настъпването на такива вреди не се опровергава от останалите обстоятелства и доказателства по делото. Не се касае за установено от закон предположение, при което доказателствената тежест да бъде разместена (чл. 154, ал. 2 ГПК), а за вреди, за които съществува достатъчна степен на сигурност“, категорични са върховните съдии. Нарушаването на правото на авторство и свързаното с него право на авторско име, по същество отричане на творческите умения и усилия на автора, неминуемо водят до огорчение и демотивация. Нарушаването на правото на разгласяване на произведението накърнява обществената оценка и признание на автора. Нарушаването на правото на неизменяемост на произведението, приемано като нормативна защита на публичната идентификация на автора чрез неговата творба, засяга неговото достойнство и репутация, а правото на достъп до оригинала на произведението, когато е нарушено, създава у автора притеснение и възмущение, което е и при невъзможност да бъде спряно използването на произведението при промяна на убеждението. В мотивите са подчертава, че даденото тълкуване относно степента, в която доказване на вредите в такива случаи е необходимо, осигурява по-висока закрила на неимуществените интереси на автора, съответстващо на стандартите на защита на авторското право, установени с международните договори и хармонизационните правила на правото на Европейския съюз. За други твърдени като настъпили неимуществени вреди по иска за обезщетение по чл. 95 ЗАПСП трябва да бъде създадено сигурно убеждение за настъпването им, както и въз основа на установените в процеса на доказване обстоятелства се определи конкретният размер на присъжданото обезщетение. Thu, 01 Aug 2024 15:14:56 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243179/vks-postanovi-tulkuvatelno-reshenie-po-vuprosi-svurzani-s-prilaganeto-na-zakona-za-avtorskoto-pravo https://presscenters.com/News/242908/vks-vrushta-za-novo-razglejdane-na-apelativen-sud--burgas-deloto-sreshtu-totko-k-za-izvursheno-prest С Решение № 428/18.07.2024 г. по наказателно дело № 294/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд отменя решението от 20.02.2024 г. на Апелативен съд – Бургас по в.н.о.х.д. № 212/2023 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване.Делото е образувано по касационен протест срещу решението по в.н.о.х.д. № 212/2023 г. на Апелативен съд – Бургас, което е постановено при второ по ред въззивно производство. С присъда на Окръжен съд – Бургас подсъдимият Тотко К. е признат за виновен по предявеното му обвинение по чл. 282, ал. 2 от НК (длъжностно престъпление, извършено от лице, заемащо отговорно служебно положение, от което са настъпили значителни вредни последици) и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 1 година и 6 месеца, отложено за срок от 3 години. С решение по в.н.о.х.д. № 199/2021 г. на Апелативен съд – Бургас присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.При новото разглеждане на делото е постановена присъда по н.о.х.д. № 237/2022 г., с която Тотко К. е признат за невиновен и оправдан по обвинението в това, че в периода от 11.12.2007 г. – 14.05.2008 г. в гр. Бургас в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – частен съдебен изпълнител (ЧСИ), с цел да набави имотна облага за взискателя Илия И. нарушил служебните си задължения при извършване на действия по изпълнително дело и на 14.05.2008 г. издал постановление за възлагане на Илия И. на недвижим имот в землището на с. Емона (собственост на Община Несебър), като от това са настъпили значителни вредни последици – неимуществени и имуществени в размер на 98 800 лева.Със сега атакуваното въззивно решение оправдателната присъда е потвърдена изцяло.Съдебният състав на ВКС приема касационния протест за основателен. От съдържанието на обвинението се изяснява, че то е формирано на базата на две групи фактически обстоятелства, от една страна, относно липсата на изпълнително основание за образуване на процесното изпълнително дело поради фиктивно документално оформени финансови взаимоотношения между свидетелите Илия И. и Бисер Б., а от друга, поради възлагане на процесния недвижим имот на взискателя Илия И., без да е установен собственикът на имота от страна на Тотко К. в хода на образуваното изпълнително дело, което възлагане е осъществено в нарушение на служебните му задължения по чл. 387 ГПК (отм.) като ЧСИ.Според върховните съдии фактическите изводи на въззивния съд за поведението на Илия И. и Бисер Б. в качеството им на взискател и длъжник по изпълнителното дело, образувано от подсъдимия, нямат изискуемата от процесуалния закон доказателствена основа, необходима за правилното им формиране. Основателен е доводът в протеста, че свидетелите Илия И. и Бисер Б. са депозирали последователно еднопосочни и взаимно кореспондиращи си показания в хода на цялостното наказателно производство, съгласно които двамата не са имали неуредени парични задължения и подписаните от тях документи в обратна насока, представени по изпълнителното дело, предмет на обвинението, нямат вярно съдържание. Свидетелите са били последователни и по въпроса за посещението им в кантората на подсъдимия – че то е осъществено по инициатива на техния работодател (Георги В.) и със съдействието на свидетеля Л., който през този период е работел като негов адвокат. Двамата свидетели са еднопосочни в свидетелстването си, че не са получавали финансова изгода от участието си в изпълнителното производство и са били ангажирани по настояване на свидетелите Г. и В. В същата посока са депозирани и показанията на свидетеля Л., които в тази им част също са последователни и еднопосочни. По делото не са налични други преки доказателства, че Бисер Б. и Илия И. самостоятелно и по друго време и повод са посещавали кантората на подсъдимия.Фактическият извод на апелативния съд, че Илия И. е посетил кантората на Тотко К. три пъти на посочени в решението дати е напълно произволен и в противоречие с приетите за обективни показания на двамата свидетели в останалите им части, че нямат личен интерес от процесното изпълнително дело и след посещението им в кантората на подсъдимия не са извършвали самостоятелни действия по делото, категоричен е тричленният състав на ВКС. Оспореният като доказателствен подход фактически извод е пряко свързан с предявеното обвинение и в частност със субективната страна на деянието, тъй като прокуратурата поддържа тезата, че подсъдимият е бил наясно с привидността на изпълнителното основание и това е дало пряко отражение върху изпълнението на задълженията му по изпълнителното дело, за които се твърди, че той многократно е нарушавал. Включително и чрез прилагане на предварително подписани от страните по изпълнителното дело документи в нарушение на установената от закона времева поредност и това негово поведение е било с предвидената от закона специална цел, елемент от състава на престъплението по чл. 282 от НК.Основателни са и възраженията от протеста по отношение на втората група обстоятелства – относно проверката за собствеността на възложения недвижим имот. Въззивният съд е приел, че подсъдимият е установил чрез надлежна (документална и друга) проверка, че собствеността на процесния имот към датата на образуване на изпълнителното дело принадлежи на Бисер Б. – от решение на Районен съд – Несебър и скица на Агенцията по кадастъра – Бургас. Върховните съдии подчертават, че посочените документи не се съдържат в материалите по делото, а от приложените справки от Районен съд – Несебър и от Агенцията по кадастъра – Бургас се установява, че същите са неистински, тъй като не са издадени от органите, които са посочени за техни автори. По изпълнителното дело не се съдържа информация за издаване на документи с подобна индивидуализация или отговор на изискани от подсъдимия справки от районния съд или Агенцията по кадастъра за собствеността на имота, както и други данни за събрана по друг начин информация за това кой е собственик на процесния недвижим имот към датата на насочване на изпълнението върху имота (подсъдимият не е наложил възбрана върху имота, за да се изследва владението му към тази дата).В заключение в мотивите на ВКС пише, че при липсата на доказателства за извършена от подсъдимия проверка за собствеността на недвижимия имот като част от задълженията му по чл. 373 от ГПК (отм.) изводът на съда в обратна посока е формиран при превратна интерпретация на съдържанието на доказателствените източници, респективно формирането на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението страда от процесуални пороци. Нарушението е съществено, тъй като засяга релевантни за състава на обвинението факти и обстоятелства. Този съществен процесуален пропуск в доказателствената дейност на въззивния съд има за последица упражняване на правомощията на ВКС по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Wed, 24 Jul 2024 11:29:02 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/242908/vks-vrushta-za-novo-razglejdane-na-apelativen-sud--burgas-deloto-sreshtu-totko-k-za-izvursheno-prest https://presscenters.com/News/242575/publikuvani-sa-motivite-na-prisudata-na-vks-s-koyato-na-bivshiya-komandos-angel-jelyazkov-e-nalojeno С Присъда № 2/29.03.2024 г. по наказателно дело № 917/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя изцяло присъдата по в.н.о.х.д. № 66/2022 г. на Военно-апелативния съд и присъдата по н.о.х.д. № 115/2018 г. на Военен съд – Пловдив, като вместо това признава подсъдимия Ангел Желязков за виновен в това, че на 20.05.2018 г. в гр. Пловдив умишлено умъртвил Добромир Л., поради което го осъжда на 7 години лишаване от свобода и определя първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата не подлежи на обжалване и протестиране.Делото е образувано по касационен протест и касационни жалби от частните обвинители срещу присъдата от 18.04.2023 г. по в.н.о.х.д. № 66/2022 г. на Военно-апелативния съд (ВнАС).С присъда на Военен съд – Пловдив младши сержант Ангел Желязков е оправдан по повдигнатото му обвинение по основния състав на престъплението „убийство“ и е признат за виновен за извършеното на 20.05.2018 г. в гр. Пловдив умишлено убийство на полицая Добромир Л. при превишаване пределите на неизбежната отбрана, като му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 4 години и 3 месеца. С присъда по в.н.о.х.д. № 73/2019 г. на ВнАС е отменена първоинстанционната присъда и Желязков е оправдан на основание чл. 12, ал. 1 от НК (неизбежна отбрана) по обвинението за умишленото умъртвяване на Добромир Л. С решение от 15.03.2021 г. на ВКС въззивната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.С решение от 13.10.2021 г. на ВнАС първоинстанционната присъда е изменена, като е намалено наказанието „лишаване от свобода“ на 1 година и 6 месеца, отложено за 3 години. С решение на ВКС от 21.12.2022 г. е отменено решението на ВнАС и делото е върнато за ново разглеждане от нов състав на въззивната инстанция.Със сега обжалваната присъда от 18.04.2023 г. на ВнАС е отменена първоинстанционната и подсъдимият е признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 115 НК.В мотивите на ВКС се констатира недостатък в доказателствената и оценъчната дейност на втората инстанция, което по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. „В конкретния случай това не може да бъде сторено, тъй като настоящото производство е трето поред пред ВКС и той следва да реши делото по същество, без да има правомощия да го връща за ново разглеждане“, уточняват върховните съдии.Основният порок на присъдата на Военно-апелативния съд е, че мотивите не съдържат цялостен и процесуално издържан анализ на доказателствата. Според съдебния състав на ВКС въззивната инстанция е интерпретирала превратно фактите по делото, поради което изведените правни съображения за това, че Желязков е действал при условията на неизбежна отбрана, са в противоречие с наказателния закон.Институтът на неизбежната отбрана е изключително подробно разискван в съдебната практика във всички негови възможни аспекти, се подчертава в мотивите на ВКС. Основополагащо и със задължителна сила за правоприлагащите органи е Постановление на Пленума на ВС № 12/1973 г. Върховната съдебна инстанция е обобщила съществените елементи на деянието, което е извършено в състояние на неизбежна отбрана – че то отблъсква едно непосредствено противоправно нападение, което не е преустановено или прекратено; че противоправното нападение е налице, когато е започнало увреждането или когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавни или обществени интереси, личността или законите права на отбраняващия се или на другиго, включително техни имуществени или неимуществени права; че трябва да е налице съответствието между нападението и защитата. При наличието на тези предпоставки деянието, извършено при неизбежна отбрана, не е общественоопасно, поради което и не е престъпно. Същевременно, както се приема в Решение № 2/13.01.1986 г. по н.д. № 654/85 г., І н.о. на ВС, не може да се позовава на неизбежна отбрана или на превишаване на нейните предели този деец, който предварително се въоръжи и подготви да посрещне нападението на жертвата.Според тричленния състав на ВКС, след като подсъдимият е знаел, че Добромир Л. иска да се срещне с него, доброволно е приел и се е съгласил на тази среща, той съзнателно се е въоръжил с нож, с който да се „бие“ с жертвата, както няколко пъти е заявил пред свидетелката Люба А. и в телефонен разговор с Добромир Л. – той няколко пъти е споменал, че е пиян и не може да се бие и поради това се е въоръжил с нож. В този смисъл не може да се приеме, че ударът, който Добромир Л. нанесъл в лицето на Желязков, е противоправно нападение по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК. Това е очаквано от подсъдимия поведение на Добромир Л., на което той предварително се е подготвил да реагира, въоръжавайки се с нож. Желязков е нанесъл удари с нож с голяма дължина на острието, от близко разстояние, в жизненоважни органи на тялото на жертвата, поради което е съзнавал настъпването на съставомерния резултат – смъртта на Добромир Л., и се е съгласявал с него. В този смисъл е налице пряк умисъл за убийство, категорични са върховните съдии. Несъмнено е по делото, че алкохолното опиване на подсъдимия не му е попречило да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, същевременно не са налице фактическите признаци за наличие на афект.В мотивите на ВКС пише, че подсъдимият обективно е причинил смъртта на Добромир Л., като използвал за това нож; предварително е знаел за заплахите и намеренията на жертвата за физически сблъсък и поради това се подготвил и въоръжил с нож; имал е ясно съзнание, че носеният от него нож е средство, което е годно да причини смърт; демонстрирал е явно намерение да използва ножа както словесно, като предупредил жертвата по телефона за това, а и като извадил ножа от канията и тръгнал към Добромир Л. с нож в дясната ръка. При тези правни аргументи съдебният състав на ВКС приема, че Желязков е извършил престъпление по чл. 115 от НК, като не са налице фактическите и правни основание на чл. 12, ал. 1 от НК, поради което отменя оправдателната присъда на ВнАС и първоинстанционната присъда и признава подсъдимия за виновен по първоначално внесеното обвинение за извършено престъпление по чл. 115 от НК.При индивидуализацията на наказанието, което Желязков следва да изтърпи, върховните съдии отчитат наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства – не е осъждан; събрани са отлични данни за личността му в професионален план; процесуалното му поведение е изрядно – съдействал е на органите на разследването, като е посочил къде е изхвърлил средството на престъплението, оказал е помощ на жертвата до идването на специализираната лекарска помощ, давал е обяснения и има критично отношение към извършеното. Въпреки че поведението на жертвата от фактическа и правна страна няма принос към резултата, ВКС приема, че действията на Добромир Л. в предходните дни и непосредствено преди срещата между двамата са провокирали извършването на деянието, което съдът оценява в насока смекчаване на наказателната отговорност на Желязков. Като смекчаващо обстоятелство съдът приема и периода от време, изминал от извършване на деянието до постановяване на последната присъда – повече от 6 години, за което подсъдимият няма никакъв принос.При липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и при наличието на изброените многобройни смекчаващи, ВКС приема, че и най-лекото, предвидено в чл. 115 от НК, наказание от 10 години лишаване от свобода е несъразмерно тежко, поради което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК отмерва наказание под предвидения минимум в размер на 7 години лишаване от свобода. „Така определеният срок на лишаване от свобода е справедлив, тъй като съответства на конкретно установената степен на обществена опасност на деянието и дееца и ще способства за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК – да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления; да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото“, пишат върховните съдии. Mon, 15 Jul 2024 14:50:04 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/242575/publikuvani-sa-motivite-na-prisudata-na-vks-s-koyato-na-bivshiya-komandos-angel-jelyazkov-e-nalojeno https://presscenters.com/News/242515/sled-okonchatelno-reshenie-na-vks-stefan-stefanov-shte-izturpyava-nakazanie-ot-tri-godini-lishavane С Решение № 386/03.07.2024 г. по наказателно дело № 498/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д. № 20/2024 г. на Апелативен съд – Варна, като намалява наказанието „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия Стефан Стефанов от четири на три години, както и наказанието лишаване от право на управление на МПС от шест години и четири месеца на пет години. Оставя в сила решението в останалата му част.Делото е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия срещу решение № 50 от 15.04.2024 г. по в.н.о.х.д. № 20/2024 г. на Апелативен съд – Варна.С присъда на Окръжен съд – Варна подсъдимият е признат за виновен в това, че на 09.06.2022 г. в гр. Варна при управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на 17-годишен ученик, като деянието е извършено на пешеходна пътека и след употреба на наркотично вещество. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 5 години, и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 години.С решението по в.н.о.х.д. № 20/2024 г. на Апелативен съд – Варна първоинстанционната присъда е изменена, като са увеличени размерите на наложените наказания: „лишаване от свобода“ – от 3 години на 4 години, и „лишаване от право да управлява МПС“ – от 5 години на 6 години и 4 месеца. В останалата част присъдата е потвърдена.В касационната жалба се сочи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, за чието завишаване апелативният съд незаконосъобразно бил приел реализиране на деянието при форма на вината самонадеяност, при липса в обвинителния акт на изложени в тази насока обстоятелства. Поддържа се, че наказанието не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Изложени са доводи и за несправедливост на отказа да се приложи разпоредбата на чл. 66 НК поради отдаден приоритет на генералната превенция. Прави се искане за изменение на решението на въззивния съд с приложение на института на условното осъждане, каквато е първоинстанционната присъда. В съдебно заседание жалбата се поддържа с искане за изменение на въззивното решение поради нарушение на закона при определяне на наказанието и явната му несправедливост, като се акцентира на доводите за приложение на чл. 66 НК с оглед личността на дееца и принципно по-голямата значимост на индивидуалната превенция.Като прави уточнение, че оплакването за неспазване на закона при постановеното от въззивния съд увеличаване на наказанието е заявено в жалбата и поддържано в съдебно заседание само като аргумент за налагане на по-лека санкция и не следва да бъде разгледано като касационен довод по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, относим към основанието за ангажиране отговорността на подсъдимия, решаващият състав на ВКС приема касационната жалба за частично основателна.Като посочват, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК (след като подсъдимият Стефанов е заявил, че признава изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът е обявил, че ще ползва направеното самопризнание при постановяване на присъдата с оглед преценката за подкрепа на същото от събраните в досъдебното производство доказателства), върховните съдии приемат за неоснователен основния довод в жалбата за недопустимо извършена преценка на субективната страна на деянието като самонадеяно. Така поддържаното становище се основава на твърдението, че в обвинителния акт не е посочена именно по-тежката форма на непредпазливата вина, поради което не се обхваща от признанието на подсъдимия. В касационното решение се сочи, че по този въпрос за разлика от първоинстанционния съд, въззивният такъв изрично е обосновал извода си, че признатото от подсъдимия деяние от субективна страна носи характеристиките на самонадеяност. Върховните съдии са категорични, че внасянето на тази промяна в изводите на окръжния съд не влиза в противоречие с направеното признание на фактите по обвинението, доколкото касае тяхната правна оценка и няма пречка тя дори да се разграничава от тази на обвинението, а от друга страна произтича и от необходимостта да се даде прецизна оценка на субективната страна на деянието и да се прецени правилно тежестта на извършеното от подсъдимия, без в крайна сметка това да води до утежняване на положението му. Според касационния състав неоснователно е оспорена и правилността на внесената промяна, тъй като самонадеяното осъществяване на деянието от субективна страна в случая е извлечено от признатите факти на управление на превозно средство в конкретното време и място – в градски условия в близост до обществени сгради в сутрешните часове на работен ден при почти двукратно превишение на скоростта и след употребено наркотично вещество. Преценени в съвкупност, тези обстоятелства очевидно сочат за налични представи в съзнанието на подсъдимия за опасността от причиняване на произшествие и субективна убеденост за предотвратяването му. Конкретните посочени факти, стоящи в основата на този извод, се съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт и са признати от подсъдимия, поради което върховните съдии не се съгласяват с довода на жалбоподателя, че осъщественото непредпазливо деяние незаконосъобразно е прието за извършено при по-тежката форма на непредпазливата вина при липсата на изрично такова твърдение на обвинението при обосноваване субективната страна на деянието.Относно оспорването на тежестта на наложеното наказание, завишено от апелативния съд за срок от четири години, при отчитане на реда за протичане на производството по делото по чл.371, т.2 НПК, върховните съдии само частично споделят изложените от въззивната инстанция съображения за увеличаване на комплексно наложената санкция на подсъдимия, като изрично отбелязват, че нито едно от значимите за индивидуализиране на отговорността обстоятелства не е пренебрегнато и е вярно оценено, но придадената тежест на всяко от тях е дискусионна и налага извод за ненужно увеличаване размера на определеното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода. Решаващият състав намира за лишено от основание възприетото от въззивния съд становище, че откроените от него смекчаващи отговорността обстоятелства имат само известен превес и налагат отмерване на наказание към средния размер, предвиден в чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1, пр. 3 НК (в приложимата му на основание чл. 2, ал. 1 НК по-благоприятна редакция преди изм. ДВ, бр.67/2023 г.), предвиждащ лишаване от свобода от три до петнадесет години. Според касационната инстанция в конкретния случай целите на наказанието в най-пълна степен биха били изпълнени с лишаване от свобода в по-близкия до минималния размер от четири години и шест месеца, чиято редукция с една трета по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК води до окончателен размер от три години. Върховните съдии намират, че лишаването от право на управление на МПС също следва да се намали за първоначално определения срок от пет години, както е счел и първоинстанционният съд, което в достатъчна степен би осигурило преоценка на рисковото поведение на подсъдимия като водач на превозно средство. Според решаващия състав така индивидуализирано, комплексно наложеното наказание е справедливо, гарантира постигането на индивидуалната и генерална превенция и е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, без да се игнорират и констатираните завишаващи укоримостта на деянието обстоятелства.В касационния съдебен акт са изложени подробни мотиви и относно разбирането на върховните съдии за правилността на постановеното с обжалваното решение ефективно изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Решаващият състав на ВКС приема, че в случая без изолиране от обществото не би могло да се прогнозира постигането на целите, визирани в чл. 36 НК. Конкретната тежест на престъплението, очертана от начина на извършването му, налага извода, че поправителното въздействие върху подсъдимия и предупредителното такова спрямо обществото би се постигнало само с ефективното му изтърпяване. Fri, 12 Jul 2024 16:07:52 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/242515/sled-okonchatelno-reshenie-na-vks-stefan-stefanov-shte-izturpyava-nakazanie-ot-tri-godini-lishavane https://presscenters.com/News/242463/vks-vrushta-za-novo-razglejdane-na-apelativen-sud--varna-deloto-sreshtu-jechko-k-za-katastrofata-v-k С Решение № 407/10.07.2024 г. по наказателно дело № 173/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението по в.н.о.х.д. № 240/2023 г. на Апелативен съд – Варна и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.Делото е образувано по касационни жалби на частните обвинители и протест срещу въззивното решение на Апелативен съд – Варна.С присъда на Окръжен съд – Шумен Жечко К. е признат за виновен в това, че на 28.09.2022 г. в гр. Шумен при управление на лек автомобил в района на кръстовище с кръгово движение нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, и причинил пътнотранспортно произшествие (ПТП), като по непредпазливост причинил смъртта на 22-годишна жена и средна телесна повреда на нейната спътничка, поради което му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 3 години и 4 месеца. Лишен е и от право да управлява МПС за 5 години и 4 месеца. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, след като подсъдимият е признал фактите в обвинителния акт.С решението на Апелативен съд – Варна присъдата е изменена, като е намален срокът на наказанието „лишаване от свобода“ на 3 години, отложено с изпитателен срок от 5 години. Присъдата е потвърдена в останалата ѝ част.Решаващият състав на ВКС приема за неоснователни възраженията за съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата, дадена от контролирания съд при проведеното диференцирано производство, и нарушения на правилата за формиране вътрешното убеждение на съда. За да отговори на тези възражения, касационната инстанция изяснява особеностите при провеждането на производството в рамките на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. При тази процедура подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд има правомощие да постанови, че производството ще се проведе по диференцираната процедура, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК е надлежно приобщените и проверени доказателства убедително и безусловно да потвърждават признатите от подсъдимия факти. Пак според тълкувателното решение цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният съд проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка и следи за спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие и на изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата. При установено изпълнение на лимитираните правни предписания въззивната инстанция няма процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт, и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. Касационната инстанция не притежава правомощие за намеса във вътрешното убеждение на инстанциите по същество, а следи единствено спазени ли са при формирането му изискванията на разпоредбите в Глава двадесет и седма от НПК, свързани с доказателствената дейност на съда в рамките на особената процедура.Като изхожда от тази принципна позиция, съдебният състав на ВКС намира за неоснователни оплакванията за допуснати нарушения на въззивния съд при формиране на вътрешното му убеждение и изключване на доказателствени материали, събрани на досъдебното производство. Върховните съдии приемат за правилно констатирането на нарушение на първата инстанция, изразяващо се в недопустимо приемане на непосочени в обвинителния акт и непризнати от подсъдимия фактически констатации, с което се нарушава правото му на защита. В касационното решение е посочено също, че двете решаващи инстанции са провели съдебно следствие, като с различни по вид доказателствени средства и способи за доказване са установили обстоятелства извън признатите, но от кръга на допустимите факти, с което не са нарушили процесуалните правила за провеждане на съкратено съдебно следствие. Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение и изводите си на базата на всички събрани на досъдебното производство годни доказателствени материали, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения.След анализ на дейността на двете предходни инстанции по отчитането на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства върховните съдии не възприемат някои от констатациите и сочат, че е неясно на какво се базира становището за приемане като смекчаващо обстоятелство „съдействие на органите на досъдебното производство“. Според тричленния състав на ВКС е без значение цененото като смекчаващо обстоятелство, свързано с данните за организацията на движение в кръстовището, тъй като по делото няма данни то да е допринесло за настъпване на ПТП, било е регулирано по установения в нормативната уредба ред и подсъдимият е бил длъжен да се съобрази с пътните знаци. В касационното решение е отразено становището на експертите, според което при управление с разрешената скорост от 50 км/ч ПТП не би настъпило. Независимо от изложените мотиви върховните съдии приемат, че не е налице основание за промяна на изводите за превес на смекчаващите вината обстоятелства и за промяна в размера на наложеното наказание, като подчертават, че редукцията с една трета като предпоставка за определяне на наказанието не подлежи на преценка, тъй като е законоустановена.Относно доводите за явна несправедливост във връзка с приложението на чл. 66 от НК обаче съдебният състав на ВКС приема, че контролираният съд не е обсъдил всички данни, характеризиращи подсъдимия като водач на МПС, и подчертава, че данни за личността на дееца произтичат и от спецификите на конкретно извършеното деяние – значително превишената скорост в градски условия и отнемането на предимство са едни от най-тежките нарушения на правилата за движение. Касационният състав намира, че не следва да бъдат пренебрегвани и установените на досъдебното производство чрез показанията на свидетел данни за поведението на подсъдимия по време на инцидента, които го характеризират като водач на МПС, а именно: едновременно с управлението на лекия автомобил той е боравил с мобилния си телефон, сменяйки музиката, което е в разрез с правилата при управление на МПС, както и че при предходни случаи, когато свидетелят е пътувал с автомобил, управляван от подсъдимия, Жечко К. е превишавал разрешената скорост за движение в дадения пътен участък.Касационната инстанция съзира основателност на възражението за явна несправедливост на наложеното наказание в обстоятелството, че въззивният съд не е изложил конкретни мотиви, с които да аргументира постигането, чрез прилагане на института на условното осъждане, на съчетание между изискванията на специалната превенция (поправянето на дееца) и тези на генералната (въздействието на отлагането върху другите членове на обществото). Според върховните съдии е необходимо преосмисляне на приетите от апелативния съд относими за приложението на чл. 66 от НК обстоятелства, както и пълна и всеобхватна преценка на всички такива обстоятелства, поради което отменят въззивното решение и връщат делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна. Thu, 11 Jul 2024 16:35:57 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/242463/vks-vrushta-za-novo-razglejdane-na-apelativen-sud--varna-deloto-sreshtu-jechko-k-za-katastrofata-v-k https://presscenters.com/News/242445/sled-okonchatelno-reshenie-na-vks-valentin-krustev-e-osuden-za-prinuda-chrez-zloupotreba-s-vlast-vuv С Решение № 400/09.07.2024 г. по наказателно дело № 429/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 27.02.2023 г. по в.н.о.х.д. № 1267/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението е окончателно.Делото е образувано по касационна жалба на Валентин Кръстев срещу решението на САС.С присъда на Софийския градски съд подсъдимият Кръстев е признат за виновен в това, че като председател на Съвета на директорите на НДК на 05.10.2016 г. чрез заплашване с уволнение принудил Иван Б. и Даниела И. (членове на комисията за провеждане на обществена поръчка за проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на българското председателство на Съвета на ЕС) противно на волята им да занижат оценката на участника в процедурата „Главболгарстрой“ АД и да завишат тази на „Галчев инженеринг“ ЕООД (престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК). Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за 3 години, отложено за срок от 5 години. Признат е за невинен в това чрез заплашване с уволнение да е принудил Александър Б. (член на комисията) противно на волята му да занижи оценката на „Главболгарстрой“ АД и да завиши тази на „Галчев инженеринг“ ЕООД. С присъдата подсъдимият Мирослав Боршош е оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения. С решение от 01.03.2022 г. на САС присъдата е потвърдена. С решение от 16.11.2022 г. на ВКС въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на САС.С решението от 27.02.2023 г. на САС е изменена първоинстанционната присъда и престъплението на Валентин Кръстев е преквалифицирано като извършено чрез злоупотреба с власт (чл. 143, ал. 1, пр. 3 от НК).Съдебният състав на ВКС приема касационната жалба за неоснователна. Не е основателно оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Доводите за това, че доказателствата са превратно ценени, че не са отчетени противоречия в гласните доказателствени средства, както и за това, че събраните по делото доказателства не са анализирани с оглед възприетата „злоупотреба с власт“, са лишени от основание. Фактическите обстоятелства са изяснени при спазване на правилата на формалната логика и според действителното съдържание на доказателствените източници и те са последователно изложени и защитени чрез анализ именно на плоскостта на преценката за съставомерност на деянието.Въз основа на коректен анализ на свидетелските показания, както и на писмени доказателства, решаващият съд е възприел изводите на първата инстанция за това, че в процеса на работа на комисията за разглеждане и оценка на офертите в откритата процедура участниците в нея обменяли информация за поставените от всеки един от тях оценки; че като водещо се очертавало дружеството „Главболгарстрой“; че това обстоятелство станало известно на Валентин Кръстев. Доказателствено обезпечен е изводът, че на 05.10.2016 г. подсъдимият извикал в кабинета си членовете на комисията Даниела И., Иван Б. и Александър Б. Съвкупният анализ на гласните доказателствени средства е довел до потвърждаване от въззивната инстанция на изводите на първостепенния съд, че на срещата Кръстев е поискал от посочените трима свидетели да променят оценките на подалите оферта дружества, като намалят точките на „Главболгарстрой“ АД и увеличат тези на „Галчев инженеринг“ ЕООД; че той им е предложил таблици и схеми със съответно точкуване. Според съдебния състав на ВКС като правилни следва да бъдат споделени изводите за това, че като последица от упражненото от Кръстев въздействие Даниела И., Иван Б. и Александър Б. са променили оценките (точкуването) на подалите оферта дружества, които вече променени оценки са били отразени в съставения на 06.10.2016 г. Протокол № 2.Касационната инстанция намира за неоснователни доводите за нарушено право на защита на подсъдимия поради осъждането му по обвинение, по което не се е защитавал. „Въззивната инстанция е реализирала правомощието си по чл. 337, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК вр. чл. 334, т. 3 от НПК, като в рамките на установените факти е приложила закон за същото наказуемо престъпление. Това е сторила изцяло в рамките на фактологията, очертана в обвинителния акт. Подсъдимият в хода на цялото производство се е защитавал по тези факти, които са основали обвинителната теза“, пишат върховните съдии. След като няма изменение на фактите (които касационният съд не може да променя), чрез оспорването на приложения материален закон с касационна жалба следва да се приеме, че правото на защита на подсъдимия е ефективно и конкретно.По отношение на твърдението за несъставомерност на извършеното в мотивите на ВКС се пояснява, че от обективна страна при принудата от съществено значение е съдържанието на волята на жертвата, доколкото последната предприема поведение, противно на волята ѝ. В настоящия случай свидетелите Даниела И. и Иван Б. в качеството им на членове на комисията са имали формирано вътрешно убеждение колко точки следва да бъдат дадени на подалите оферти дружества за изпълнение на техническите показатели, извършили са и неформално оценяване, при което като фаворит се е откроило дружеството „Главболгарстрой“. Подсъдимият Кръстев е осъществил една от формите на изпълнителното деяние на принудата и по този начин противоправно е мотивирал посочените свидетели да осъществят поведение, противно на волята им – да намалят дадените точки на „Главболгарстрой“ АД и да увеличат тези на друг кандидат, посочен от подсъдимия. Престъпният резултат – поведението на двамата свидетели, което е манифестирано противно на волята им, е реализиран, доколкото в Протокол № 2 са вписани оценки/точки, несъответни на вътрешното убеждение и воля на тези свидетели. Правилни са изводите на въззивния съд, в съответствие и с указанията по приложение на закона, дадени при предходното касационно разглеждане на делото, за това, че принудата е реализирана от Кръстев чрез злоупотреба със служебното му положение. Като е упражнил въздействие върху свидетелите – служители в дружеството, разпореждайки им да променят оценките, давайки им конкретни цифри за точкуването, включително и застрашавайки ги с неблагоприятни последици – уволнение, в качеството си на председател на Съвета на директорите подсъдимият е злоупотребил с власт, за да въздейства върху волята им.Според тричленния състав на ВКС възраженията за несъставомерност от субективна страна също не могат да бъдат възприети, като въззивният съд е защитил изводите си за наличие на пряк умисъл у подсъдимия Кръстев. Той е съзнавал съдържанието на волята на Даниела И. и Иван Б., защото е бил информиран за това какво точкуване на офертите са направили, съзнавал е, че въздейства на психиката им по начин, че те да променят оценяването в полза на дружеството, посочено от подсъдимия, както и е целял това поведение на свидетелите. Thu, 11 Jul 2024 11:49:52 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/242445/sled-okonchatelno-reshenie-na-vks-valentin-krustev-e-osuden-za-prinuda-chrez-zloupotreba-s-vlast-vuv https://presscenters.com/News/242396/vks-potvurdi-prisudata-s-koyato-za-ubiystvoto-na-didjey-tedi-prez-2015-g-sa-nalojeni-nakazaniyata-do С Решение № 361/20.06.2024 г. по наказателно дело № 381/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъдата по в.н.о.х.д. № 297/2022 г. на Апелативен съд – Варна.Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложените наказания и съдебното решение е публикувано.Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите Григор Колев и Константин Бухлев и на частните обвинители срещу въззивната присъда на Апелативен съд – Варна.С присъда на Окръжен съд – Варна Константин Бухлев е признат за виновен за това, че на 26.02.2015 г. в гр. Варна като извършител в съучастие с неустановено лице като подбудител умишлено умъртвил Тодор Тодоров, като деянието е извършено предумишлено и с особена жестокост. Определено му е наказание „доживотен затвор“. Григор Колев е оправдан по обвинението за това, че като подбудител в съучастие с Бухлев като извършител умишлено го е склонил чрез обещаване и даване на облага (20 000 евро) да умъртви Тодор Тодоров.С въззивната присъда е отменена първоинстанционната в частта, с която Колев е оправдан, като вместо това е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 20 години. Присъдата е изменена по отношение на Бухлев, като е прието, че е действал в съучастие с подбудителя Колев. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно обезщетения за неимуществени вреди: на Ж. Ж. сумата от 140 000 лв., на П. Н. – 55 000 лв., на наследниците на Ж. Д. – 100 000 лв., на Д. Д. – 100 000 лв., на Е. Т. – 70 000 лв. Осъдени са да заплатят солидарно на Д. Д. и на наследниците на Ж. Д. 1142,50 лв. – обезщетение за имуществени вреди. В останалите части присъдата е потвърдена.Съдебният състав на ВКС приема за неоснователно оплакването, че делото е разгледано от незаконен състав във въззивната инстанция. В НПК не е въведена забрана за участие в състава на съда на съдия, който се е произнесъл по мярката за неотклонение „задържане под стража“, освен ако не е формирал предварително становище по вината и отговорността, което би било основание за отвод. По делото липсват доказателства, че съдията, който се е произнесъл по мярката за неотклонение на Колев, съдия докладчик във въззивната инстанция, е изразил предварително становище по неговата виновност или по виновността на неговия съучастник, поради което не би могло да се счете, че е имал основание за отвод, основан на чл. 29, ал. 2 от НПК.Според върховните съдии изводите на апелативния съд по релевантните факти са основани на годни доказателствени източници, а общото неконкретизирано оплакване на защитата за тяхната процесуална негодност не може да бъде споделено. Вярно са оценени гласните доказателства, изводими от показанията на изслушаните свидетели, като съдът е възприел правилния подход да ги анализира в контекста на останалата доказателствена съвкупност, търсейки наличието на съответствие между отделните факти от предмета на доказване. Неоснователно се възразява срещу допустимостта да бъде изслушана като свидетел Филипа Ц., сключила брак с подсъдимия Колев в съдебната фаза на процеса. Касационната инстанция не споделя оплакването на защитата, че съдът е нарушил процесуалния закон, като е ползвал показанията на свидетелката (от съдебната фаза и приобщените такива от досъдебното производство), тъй като при провеждане на нейния разпит са спазени изискванията на НПК. Не е основателно и оплакването, че при разпита на свидетеля с тайна самоличност е допуснато процесуално нарушение. В мотивите на ВКС се казва, че съдът детайлно е обсъдил заявеното от свидетеля, което се отличава с последователност и подреденост, поради което не е имало пречка да бъде ползвано при формиране на изводите по релевантните факти. А тезата на защитата, че от липсата на модерни мобилни устройства следва, че Колев не е могъл да комуникира онлайн с Бухлев, е опровергана от събраните доказателства, че Колев си е разменял съобщения с Бухлев по skype, който факт е обективен и е изяснен както чрез гласни доказателства, така и чрез приемане заключение на съдебно-техническа експертиза.В решението се пояснява, че правната теория и съдебната практика са изяснили, че обвинението може да се счита доказано от доказателствена съвкупност, сред която да фигурират преки и косвени доказателства в различно съотношение. Допустимо е обвинението да бъде доказано и само от косвени доказателства, но при условие че те формират система, която води до единствено възможен извод. „В случая обвинението спрямо подсъдимия Колев е доказано от система от косвени доказателства, обуславяща единствено възможен извод, а именно: че този подсъдим е действал в съучастие като подбудител с подсъдимия Бухлев, действал като извършител“, пишат върховните съдии и излагат подробни мотиви в тази насока. Те не споделя и становището на защитата, че съдът е възприел безкритично обвинителната теза по отношение на подсъдимия Бухлев, без да обсъди доказателствата, които я опровергават.По отношение на оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания съдебният състав на ВКС отбелязва, че апелативният съд е оценил комплекса от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по отношение на всеки от подсъдимите, взел е предвид целите по чл. 36 от НК, при което е определил наказание 20 години „лишаване от свобода“ при „строг“ режим спрямо подсъдимия Колев и „доживотен затвор“ спрямо подсъдимия Бухлев. Касационната инстанция споделя становището на въззивния съд и също счита, че така определените наказания се явяват справедливи. При определяне на наказанието на Колев са съобразени смекчаващите обстоятелства, но при преценката за справедливостта на наказанието не може да бъде игнориран моралният облик на дееца, проявен чрез деянието, който го очертава като личност, която не зачита човешкия живот и намира неправомерен начин за „решаване“ на личните си проблеми. В случая мотивът за участие в престъплението (да премахне „съперника“ си) е самостоятелно отегчаващо обстоятелство, тъй като разкрива особености на личността на Колев, които го характеризират като опасен за околните, като лице, което е готово да предприеме крайни мерки за „отстраняване на противник“. Налице е и завишена степен на обществена опасност на деянието, която произтича от механизма на причиняване на смъртта на жертвата. „Верен е изводът на съда, че по отношение на подсъдимия Бухлев справедливо се явява наказанието „доживотен затвор“, категоричен е тричленният състав на ВКС. Независимо от липсата на предходна съдимост, деецът представлява личност с особено висока степен на обществена опасност, чийто морален облик е в пълен разрез с добрите нрави в обществото. Личността на Бухлев го характеризира като опасен за обществото, а наред с това извършеното деяние е „изключително тежко“, откъдето следва, че в този случай единствено наказанието „доживотен затвор“ би било съответно на обстоятелствата, релевантни за наказателната отговорност и на целите чл. 36 от НК.Според ВКС не е допуснато нарушение на закона и при определяне на обезщетението за вреди. Wed, 10 Jul 2024 12:15:00 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/242396/vks-potvurdi-prisudata-s-koyato-za-ubiystvoto-na-didjey-tedi-prez-2015-g-sa-nalojeni-nakazaniyata-do https://presscenters.com/News/242320/vks-postanovi-tulkuvatelno-reshenie-po-vuprosi-svurzani-s-izpulnitelnoto-proizvodstvo С Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по Тълкувателно дело № 2/2023 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:1. В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството.2. При направено искане от първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК не е необходимо съгласието на присъединените взискатели. В този случай, когато по изпълнителното дело са се присъединили взискатели на основание чл. 456, ал. 1 ГПК с представен към молбата изпълнителен лист или пряко изпълнително основание, производството се прекратява само по отношение на първоначалния взискател. Ако присъединените взискатели са с удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК или по право, изпълнителното производство се прекратява изцяло.За да се спре изпълнителното производство по искане на първоначалния взискател на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК, е необходимо съгласието само на взискателите, които са се присъединили с представен изпълнителен лист или пряко изпълнително основание.При реализиран изпълнителен способ и постъпили въз основа на него парични суми по сметката на съдебния изпълнител изпълнителното производство не може да се спре на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК и може да се прекрати само по отношение на направилия искането по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК първоначален взискател. При недостатъчност на постъпилите при изпълнението суми за удовлетворяване на всички присъединени взискатели се извършва разпределение по чл. 460 ГПК, без да се включва вземането на първоначалния взискател.Необходимо е съгласието на всички съделители за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК или за прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, когато то е образувано за осребряване на изнесен по реда на чл. 348 ГПК на публична продан недвижим имот или движима вещ.3. Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.Тълкувателното дело е образувано поради наличието на противоречива съдебна практика по въпросите: 1. В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?; 2. Необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване в хипотезата на чл. 432, ал. 1, т. 2, респективно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК?; 3. Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?Според едното становище по първия въпрос в случай на множество солидарни длъжници по едно и също изпълнително дело прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК може да настъпи по отношение както на всички, така и спрямо някои от тях с оглед съществуващите самостоятелни правоотношения на кредитора с всеки от солидарните длъжници. Според другото становище, когато изпълнителното производство е образувано въз основа на един изпълнителен лист срещу няколко солидарни длъжници, не може перемпцията да настъпи само по отношение на длъжниците, спрямо които не са извършвани изпълнителни действия, тъй като при пасивната солидарност е налице единство на престацията и удовлетворяването на взискателя чрез изпълнение по отношение на един от солидарните длъжници има действие и спрямо останалите.Върховните съдии намират за правилно второто становище, като посочват, че при пасивната солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението ѝ от всеки съдлъжник, но точното изпълнение на един съдлъжник освобождава не само него, а и останалите. При издадено изпълнително основание в процес, воден срещу няколко солидарни длъжници, осъждането им е при условията на солидарност и изпълнителният лист е един. Въз основа на него по искане на взискателя срещу солидарните длъжници се образува общо изпълнително дело. Всеки от солидарните длъжници е самостоятелна страна в изпълнителния процес и се намира в самостоятелно правоотношение със съдебния изпълнител, но предмет на изпълнителния процес е едно и също признато и изпълняемо право и взискателят може да получи изпълнение само веднъж. В разглеждания случай на образувано общо изпълнително дело срещу солидарните длъжници е налице съединяване на делата/производствата, при което осъщественото върху имущественото право на единия от съдлъжниците принудителното изпълнение има за последица удовлетворяването на правото на взискателя, респективно погасяване на задълженията на всички съдлъжници.По отношение на втория въпрос според едното становище при направено от взискателя искане за спиране/прекратяване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е длъжен да постанови спиране/прекратяване на изпълнението на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК, респ. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо какво е становището на присъединените взискатели, тъй като правата, свързани с действия по разпореждане с изпълнението, не попадат сред принадлежащите на присъединения взискател. Според другото становище спирането/прекратяването по искане на взискателя може да бъде осъществено само при наличието на съгласие на всички взискатели, което се аргументира с установените в чл. 457 ГПК равни права на първоначалните и присъединените взискатели.В тълкувателното решение се посочва, че изпълнителното производство се инициира от първоначалния взискател, който сезира изпълнителния орган с молба за изпълнение, към която се прилага изпълнителен лист или друго предвидено в закона пряко изпълнително основание, респективно посочване в молбата на номера на делото и на издадения в електронна форма изпълнителен лист. Взискателят може да избере начина на изпълнение, когато негов предмет е парично притезание, съответно да го промени или да посочи няколко изпълнителни способа, ако са нужни за удовлетворяване на вземането. Той има право да поиска изпълнение на част от притезанието, да се откаже от изпълнителни действия, както и да поиска спиране или прекратяване на образувания изпълнителен процес. Съдебният изпълнител е подчинен на исканията на взискателя. Молбата на първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство десезира съдебния изпълнител.Въз основа на подробно изложени мотиви ОСГТК приема, че при направено искане от първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК не е необходимо съгласието на присъединените взискатели и изпълнителното производство следва да бъде прекратено по отношение на първоначалния взискател. Това разрешение и признатите с нормата на чл. 457, ал. 1 ГПК еднакви права на първоначалния и присъединените взискатели налагат според върховните съдии даване на отговор на въпроса дали искането на първоначалния взискател по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК има за последица прекратяване на изпълнителното дело или то продължава за присъединените взискатели.В решението се подчертава, че абсолютна процесуална предпоставка за провеждането на самостоятелен изпълнителен процес според закона е наличието и представянето на изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение – акт, който е предвиден в закона като пряко изпълнително основание. Когато първоначалният взискател е оттеглил искането си за защита и изпълнителното производство е прекратено по отношение на него на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, за да продължи изпълнителният процес само в лицето на присъединения взискател, същият следва да е присъединен с изпълнителен лист или пряко изпълнително основание. Удостоверението по чл. 456, ал. 2 ГПК (за това, че листът е приложен по друго дело) не е пряко изпълнително основание и легитимира кредитора само за присъединяване в процеса, но не и за водене на самостоятелен процес.По отношение на държавата в мотивите изрично е посочено, че тя се конституира в изпълнителния процес по ГПК като присъединен взискател по право въз основа на удостоверението по чл. 191, ал. 4 ДОПК, което обаче не е сред изпълнителните основания по чл. 209, ал. 2 ДОПК и изпълнителното производство не може да съществува самостоятелно въз основа на него. В закона е предвидена възможност публичните вземания да се възложат за събиране на частен съдебен изпълнител по реда на ГПК, като се представи изпълнителното основание по чл. 209, ал. 2 ДОПК. Според върховните съдии по аргумент от по-силното основание за публичните вземания може не само да се образува изпълнително дело по ГПК с представянето на акт по чл. 209, ал. 2 ДОПК, материализиращ публичното вземане, но и държавата може да се присъедини към образувано изпълнително дело с удостоверение по чл. 191, ал. 4 ДОПК и приложен към него акт по чл. 209, ал. 2 ДОПК. В тази особена хипотеза държавата отговаря на изискването за самостоятелно водене на процеса и той следва да продължи с нейно участие и след прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на първоначалния взискател.Относно необходимостта от изразяване на съгласие от присъединените взискатели за спиране на изпълнителното произв... Fri, 05 Jul 2024 15:56:47 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/242320/vks-postanovi-tulkuvatelno-reshenie-po-vuprosi-svurzani-s-izpulnitelnoto-proizvodstvo https://presscenters.com/News/242319/saytut-na-vurhovniya-kasacionen-sud-nyama-da-bude-dostupen-na-6-i-7-yuli-2024-g-subota-i-nedelya-zar Fri, 05 Jul 2024 15:42:53 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/242319/saytut-na-vurhovniya-kasacionen-sud-nyama-da-bude-dostupen-na-6-i-7-yuli-2024-g-subota-i-nedelya-zar https://presscenters.com/News/242105/vks-postanovi-tulkuvatelno-reshenie-po-vupros-otnosno-prisujdaneto-na-raznoski-v-proizvodstvata-po-s С Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по Тълкувателно дело № 3/2023 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:В производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.Тълкувателното дело е образувано поради противоречива практика на състави на ВКС по въпроса: „Приложими ли са разпоредбите на чл. 78 ГПК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК?“. Според едното становище производствата по спорна съдебна администрация на отношенията между родители и деца, в т. ч. и на лични отношения на близки с деца, не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми относно отговорността за разноски по тези производства, поради което и при тях намират приложение общите правила на чл. 78 от ГПК, според които отговорността за разноски почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия. Според другото становище правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) пред първата инстанция. Поддържа се, че при обжалване на решенията за въззивната и касационната инстанция се прилагат общите правила за разноските по чл. 78 от ГПК.Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС приема, че в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК и касаещи начина на упражняване на родителските права и личните отношения на близки с деца, разпоредбите на чл. 78 от ГПК следва да бъдат прилагани съответно при съобразяване на особеностите на тези производства. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноските следва да се понесе от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските следва да бъдат възложени на ответната страна. В останалите случаи разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени.В мотивите се казва, че доколкото в СК не са предвидени специфични процесуални правила, при разглеждането на отправените до съда молби за съдействие при определяне на начина на упражняване на родителските права по реда на чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК, както и на личните отношения на близки (баба и дядо) с деца, приложение следва да намерят общите правила на ГПК. При прилагането на съответното общо процесуално правило на първо място следва да бъде съобразено обстоятелството, че принципно уредбата на тези отношения трябва да бъде постигната по общата воля на страните в правоотношението, каквато в случая липсва. Именно невъзможността да се постигне такова споразумение е предпоставка заинтересованият да отнесе въпроса към съда с цел разрешаване на спора за начина на упражняване на правата, предизвикан при това от поведението и на двете страни, но без да е налице спор за самото съществуване на субективното право. „За разлика от исковото производство, съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на материалното право, а само оказва съдействие относно начина на упражняването му, т. е. за реализирането на правата и на двете страни, и в този смисъл липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник“, пише в решението.Според ОСГК на ВКС, освен че посочените производства са насочени към настъпването на обща промяна в отношенията между страните, като съдът създава новото правно положение според своята преценка за най-целесъобразното развитие на правоотношението, е налице и още една специфична особеност, с оглед на която общите правила на гражданския процес се прилагат само съответно – водещ в тези производства е принципът за защита на най-добрия интерес на детето, което формално не е страна в производството. В мотивите се посочва, че когато съдът с решението си замества липсващата обща воля на страните, прилагането на правилата на чл. 78 от ГПК следва да претърпи някои ограничения, като нито една от страните не следва да понесе санкцията, която страните в общия исков процес понасят при уважаване или отхвърляне на иска чрез осъждането им да заплатят разноски в полза на противната страна. „Необходимо е да се отчита обаче, че съдът може да бъде неправомерно сезиран с искане за съдействие (т. е. спорът е неоснователно предизвикан), че непостигането на извънсъдебно споразумение може да се дължи изцяло на недобросъвестното поведение на една от страните, респективно крайният изход на производството да е изцяло обусловен от подобно недобросъвестно поведение или да са налице предпоставките за цялостното потвърждаване на правното твърдение на една от страните. В тези случаи отговорността за разноски се подчинява изцяло на предвидените в чл. 78 ГПК правила“, категорични са върховните съдии.В тълкувателното решение се пояснява, че в производството пред първата инстанция правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора следва да намери приложение само когато молбата е изцяло уважена, респективно изцяло отхвърлена, както и когато производството по делото е прекратено по причина, дължаща се на поведението на една от страните. Когато молбата до първоинстанционния съд е подадена след като правоотношението между страните е вече уредено (със спогодба или влязло в сила съдебно решение) и не се установи наличие на новонастъпили обстоятелства, които да налагат намесата на съда, както и когато се установи, че непостигането на извънсъдебно споразумение се дължи изцяло на недобросъвестното поведение на молителя, в полза на насрещната страна следва да бъдат присъдени разноски. А когато в производството се установи, че непостигането на извънсъдебно споразумение се дължи изцяло на поведението на ответника или настъпят обстоятелства по причина негово недобросъвестно поведение, които имат за последица прекратяване на производството, разноски следва да бъдат присъдени в полза на молителя.В производството пред въззивния съд, прилагайки едновременно както диспозитивното, така и служебното начало, съдът може служебно да измени обжалваното решение, без да се съобразява със съдържащото се в жалбата искане, ако прецени, че това е в интерес на децата, при което не важи и забраната за влошаване на положението на обжалващия. И в този случай всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила. „При пълно уважаване на въззивната жалба, както и при цялостното ѝ отхвърляне обаче, приложение следва да намерят правилата на чл. 78 ГПК и разноските бъдат възложени на насрещната страна“, се уточнява в мотивите.И в производството пред ВКС, когато касационното обжалване е допуснато, съдът може служебно да измени обжалваното решение, без да се съобразява със съдържащото се в жалбата искане, ако прецени, че това е в интерес на децата. И в този случай всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила. „Но при пълното отхвърляне на касационната жалба, както и когато касационното обжалване не бъде допуснато, касаторът следва да заплати направените от ответника по жалбата разноски. А когато касационното обжалване е допуснато и касационната жалба е изцяло уважена, разноските следва да бъдат възложени на ответната страна“, пишат върховните съдии.Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“. Fri, 28 Jun 2024 15:28:53 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/242105/vks-postanovi-tulkuvatelno-reshenie-po-vupros-otnosno-prisujdaneto-na-raznoski-v-proizvodstvata-po-s https://presscenters.com/News/241948/vks-otklonyava-iskaneto-na-ministura-na-pravosudieto-za-postanovyavane-na-tulkuvatelno-reshenie-po-v С Определение № 1/2024 г. от 25.06.2024 г. по Тълкувателно дело № 1/2024 г. Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ОСНК на ВКС) отклонява като недопустимо искането на министъра на правосъдието за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „При отбелязана реабилитация по право на основание чл. 88а от НК и искане за издаване на свидетелство за съдимост с посочена в него цел, обвързана с изискването, съдържащо се в специален закон, лицето да „не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията“, следва ли тази присъда да бъде включена в издавания документ, ведно с реабилитацията, или следва свидетелството за съдимост да се издаде без информация относно осъждането на лицето?“. Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС прекратява производството по тълкувателното дело.Делото е образувано по искане на министъра на правосъдието за приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос с изложени съображения за противоречива съдебна практика при прилагането на разпоредби на Наказателния кодекс – чл. 85 и чл. 88а, и на Наредба № 8/26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост – чл. 39, ал. 2, т. 2 и ал. 3. Посочено е, че при наличие на осъждане и отбелязана/настъпила реабилитация по право на основание чл. 88а от НК различните бюра за съдимост при районните съдилища и Централното бюро за съдимост издават документи за едно и също лице с различно съдържание относно съдебното му минало. Една част издават документа с вписан статус на лицето „неосъждан“. Друга част издават свидетелство за съдимост, в което посочват, че съдебният статус на лицето е „осъждан“ и вписват осъждането, ведно с настъпилата и/или отбелязана по право пълна реабилитация. Трета част издават свидетелство за съдимост само с данни за реабилитацията – кога и на какво правно основание е настъпила, без да посочват данни за осъждането. Министърът на правосъдието излага мнение, че заложената в чл. 34, ал. 3 от Наредбата преценка не противоречи на чл. 85, ал. 1 от НК, като мотивира становище за правилност на въведената от Централното бюро за съдимост практика да издава свидетелство за съдимост с пълната информация за осъждането и реабилитацията. Според вносителя колизия обаче съществува между разпоредбата на чл. 88а от НК и изискванията в специалните закони, тъй като за разлика от чл. 85, ал. 1 от НК в чл. 88а, ал. 1 от НК изрично е посочено, че осъждането и последиците се заличават „независимо от предвиденото в друг закон или указ“.Върховните съдии приемат, че искането не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 2 от ЗСВ и следва да бъде отклонено, а образуваното дело – прекратено. В мотивите се посочва, че възложената на ВКС тълкувателна компетентност е обусловена от констатирането на противоречива или неправилна практика на съдилищата по тълкуването и прилагането на закона. Тя има за цел, чрез издаване на общи правни актове с тълкувателен характер от съответната колегия на ВКС, да се уеднакви правоприлагането или правораздавателните органи да се напътстват към правилно прилагане на тълкуваните нормативни актове. В определението пише: „Съпоставителният прочит на нормите на чл. 119 и чл. 123 от Конституцията на Република България позволява извод, че под употребения от законодателя израз „правораздаване“ се има предвид правосъдие, понеже само в него като правораздавателна дейност на съдилищата могат да участват съдебни заседатели. От това следва, че тълкувателната дейност е пряко свързана единствено и само с правораздавателната дейност на съдилищата и с издаваните от тях при осъществяването на тази дейност съдебни актове“. Извън дейността по правораздаване на съдилищата е възложена и друга дейност, част от която е дейността на съдебно управление и съдебна администрация. Именно в обхвата на последната попада и дейността по издаване на свидетелствата за съдимост. Според ОСНК на ВКС, без да е необходимо детайлно проследяване функционалното място и конкретните задължения на създадените във всеки районен съд бюра за съдимост и създаденото при Министерството на правосъдието Централно бюро за съдимост, е достатъчно да се посочи, че издаването на свидетелство за съдимост без съмнение не е дейност по правораздаване, а издаваните актове (обозначени в искането като документи) не носят белезите на съдебни актове по смисъла на чл. 32 от НПК. А именно последните, като актове на осъществяваното от съдилищата правосъдие, подлежат на инстанционен контрол и могат да „влязат в сила“. Съгласно чл. 127, ал. 2, т. 2 от ЗСВ искането за приемане на тълкувателно решение задължително съдържа „влезлите в сила съдебни актове, в които се съдържа противоречива или неправилна съдебна практика“. В определението се констатира, че приложените към искането свидетелства за съдимост не могат да се отнесат към дефинираната в чл. 127, ал. 2, т. 2 от ЗСВ категория съдебни актове. Следователно противоречието, с което е обосновано поставеното в искането питане, е залегнало в актове, които не са съдебни актове, постановени от съдилищата в дейността по правораздаване, а са такива, издадени при осъществена дейност по съдебна администрация. Затова констатираното различие в съдържанието им не предпоставя намеса на ОСНК за неговото преодоляване чрез приемане на тълкувателно решение, категорични са върховните съдии.Според тях липсата на основание ВКС да упражни правомощието си по чл. 124, ал. 1 от ЗСВ произтича и от съдържателната част на искането. Поставеният въпрос не третира същински правен проблем, понеже не насочва към противоречие в начина, по който правилата на пълната реабилитация по чл. 88а от НК се тълкуват и прилагат, а към параметрите, в които същата е официализирана (съобщена). Спецификата на самото искане изисква внимание върху отликите между реабилитацията като юридически факт и осъждането като факт от обективната действителност, поради което в мотивите на определението е направен кратък теоретичен преглед на реабилитацията като правен институт.В заключение се посочва, че поставените на вниманието на ОСНК различия в съдържанието на издаваните свидетелства за съдимост не идентифицират противоречива или неправилна практика на съдилищата в съдебни актове, а формулираният в искането въпрос не третира противоречие между нормата на чл. 88а от НК и нормите, уреждащи дейността на бюрата за съдимост, и в този смисъл не е налице колизия между норми, свързани с правоприлагането, налагаща тяхното изясняване по тълкувателен път.Пълният текст на определението е публикуван в сайта на ВКС – секция „Тълкувателни дела“. Tue, 25 Jun 2024 14:42:59 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/241948/vks-otklonyava-iskaneto-na-ministura-na-pravosudieto-za-postanovyavane-na-tulkuvatelno-reshenie-po-v https://presscenters.com/News/241914/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vuprosi-svurzani-sus-zakona-za-nasledstvoto С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 4/2024 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС на тълкувателно решение по въпросите: „Подлежи ли на отмяна на основание чл. 303 ГПК актът на районния съд по чл. 51, ал. 2 от Закона за наследството?“ и „Подлежи ли на обжалване съдебният акт, с който съдът по реда на чл. 51 от Закона за наследството е разпоредил вписване в книгата по чл. 49 от Закона за наследството на изявлението на призования към наследяване за приемане или отказ от наследство, респективно, че правото му да приеме наследството е изгубено, ако не е отговорил в определения срок?“.Тълкувателното дело е образувано по искане на председателя на ВКС поради наличието на противоречива съдебна практика по поставените въпроси.По първия въпрос – относно допустимостта на молбите за отмяна на влязлото в сила решение на районния съд по чл. 51, ал. 2 от ГПК – е установена противоречива практика на състави на ВКС, обособена в две групи съдебни актове, застъпващи противоположни тези. В едната група актове се приема, че нормата на чл. 540 от ГПК изрично предвижда неприложимост на разпоредбите на чл. 303 – 309 от ГПК за актове, издадени в охранителни производства, в какъвто смисъл е и тълкуването, направено с т. 3 и т. 4 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и с ТР № 6 от 20.05.2022 г. по тълк. д. № 6/2020 г. на ОСГТК на ВКС. В другата група съдебни актове се поддържа виждането, че спецификата на производството по чл. 51 от Закона за наследството (ЗН) обуславя извод, че на призования към наследяване, на когото е бил определен срок, за да заяви дали приема наследството или се отказва от него, следва да бъде признато както правото да обжалва решението, с което съдът е разпоредил вписване в особената книга на съда, така и да подаде молба за отмяна на това решение, когато поддържа, че правото му на участие в производството е било нарушено.По втория въпрос – относно допустимостта на обжалването на съдебния акт, с който съдът по реда на чл. 51 от ЗН е разпоредил вписване в книгата по чл. 49 от ЗН на изявлението на призования към наследяване за приемане или отказ от наследство, респективно, че правото му да приеме наследството е изгубено, ако не е отговорил в определения срок – в искането са цитирани съдебни актове, постановени от състави на ВКС и на окръжните съдилища в Сливен и Велико Търново, в които са обективирани разнопосочни становища. В определение по ч. гр. д. № 80/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново са изложени съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 538 от ГПК на обжалване подлежи само отказът на съда да издаде искания в рамките на охранителното производство акт, докато определението на съда, с което е постановено вписване, че призованият към наследяване е изгубил правото да приеме наследството, не предоставя наличието на отказ. В определения по ч. гр. д. № 3684/2017 г. на ІІ г. о. на ВКС и ч. гр. д. № 7693/2013 г. на ІІІ г. о. на ВКС е развито становище, че актовете, с които съдът, след като е определил по реда на чл. 51 от ЗН срок за приемане на наследство, е разпоредил вписване на приемане или отказ от наследство, респективно, че е изгубено правото да се приеме наследството, или е отказал да извърши съответното вписване, не подлежат на обжалване. С определение по ч. гр. д. № 351/2016 г. Окръжен съд – Сливен се е произнесъл по частна жалба против определение на Районен съд – Нова Загора в частта, с която е вписано на основание на чл. 51, ал. 1 вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН в особената книга на съда, че наследник е изгубил право да приеме наследство. Прието е, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като определеният от съда срок е бил достатъчен, а призованото към наследяване лице е било уведомено, включително и за последиците от неподаването на отговор. Въззивният съд следователно е извършил преценка дали определеният срок е бил достатъчен, като е приел, че определянето на срока подлежи на инстанционен контрол, въпреки че искането по чл. 51, ал. 1 от ЗН е било разгледано и уважено. В определения по в. ч. гр. д. № 735/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново и ч. гр. д. № 6634/2013 г. на І г. о. на ВКС съдебните състави са приели, че обжалването на актовете, с които съдът е разпоредил или е отказал да разпореди вписване в книгата по чл. 49 от ЗН на изявление за приемане или отказ от наследство, респективно, че е изгубено правото да се приеме наследството, при определен по реда на чл. 51 от ЗН срок, е допустимо.В разпореждането на председателя на ВКС са посочва, че констатираната нееднозначна практика на съдилищата по прилагането на чл. 51 от Закона за наследството обуславя необходимост от упражняване на тълкувателните правомощия на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд. Mon, 24 Jun 2024 14:49:56 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/241914/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vuprosi-svurzani-sus-zakona-za-nasledstvoto https://presscenters.com/News/241730/vks-potvurdi-nalojenoto-na-donka-minkova-nakazanie-probaciya-za-2-godini-za-poluchavaneto-v-kachestv С Решение № 321/04.06.2024 г. по наказателно дело № 77/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 01.12.2023 г. по в.н.о.х.д. № 217/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване.Делото е образувано по касационна жалба на Донка Минкова. С присъда на Окръжен съд – Ловеч подсъдимата е призната за виновна за това, че на 28.01.2019 г. в качеството си на длъжностно лице – председател на ТЕЛК – Ловеч, приела дар – парична сума от 200 лв., която не ѝ се следва, за да извърши действие по служба. Наложено ѝ е наказанието „пробация“, включващо пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и „поправителен труд“ – всички за период от 2 години. С решението на Апелативен съд – Велико Търново присъдата е изменена в частта относно веществените доказателства, а в останалата част е потвърдена.Съдебният състав на ВКС приема касационната жалба за неоснователна. Оплакването за неправилно формулирано обвинение с внесения обвинителен акт поради неяснота относно мястото на извършване на деянието е неоснователно. Обвинителният процесуален документ е единен и се състои от обстоятелствена част и диспозитив, поради което неизписването в диспозитива на същия на населеното място, в което е осъществен процесният подкуп, при наличното пълно описание на това обстоятелство в неговата обстоятелствена част е достатъчно, за да се приеме, че подсъдимата е била информирана в пълнота за предявеното ѝ обвинение и не е била възпрепятствана да организира и реализира своята защита, поради което не е налице твърдяното съществено процесуално нарушение.Възражението срещу доказателствената оценка на гласните доказателствени средства, изходящи от свидетелите Иван и Маргарита К. и депозираните от подсъдимата, поради превратна интерпретация на първите и неоснователно игнориране на обективността на обясненията на Минкова също е неоснователно. Контролираният съд е анализирал детайлно показанията на свидетелите както относно вътрешната им устойчивост, така и посредством съпоставка с останалия доказателствен материал и правилно е намерил, че същите са истинни и правдиви и отразяват обективно поведението на подсъдимата по получаване на процесния неследващ ѝ се дар. Апелативният съд е съпоставил показанията на медицинския персонал на болницата, ангажиран с процедурата по издаване на решения на ТЕЛК – Ловеч, председателствана от подсъдимата, и правилно е намерил, че инкриминираното решение е получено от свидетеля Иван К., без при издаването му да е спазен редът за преглед и освидетелстване на пациенти, който е бил установен. Иван К. се е явил в болничното заведение в по-късен час от този, който му е бил посочен в уведомлението за явяване пред комисията, и без да е бил подлаган на личен преглед или да са били обсъждани представените от него документи от членовете на комисията, е получил решението същия ден в 13.00 ч. по указание на подсъдимата.„Не се намери за основателно и възражението от жалбата за превратна интерпретация на показанията на свидетелите К. за срещата им с подсъдимата на процесната дата, както и относно целта на даването на инкриминираната парична сума. Прочитът на показанията на свидетелката Маргарита К. показва, че контролираните съдилища са ги оценили съобразно действителното им съдържание и смисъл. В приобщените показания пред съдия от досъдебната фаза се съдържа детайлно обяснение на причината за даването на паричната сума – получаване на решение на ТЕЛК с инвалидност над 50% за нейния съпруг, както К. е посочила „не да се подсигурим, а да има реални факти“, пише в решението на ВКС.В мотивите на касационния съд се посочва, че материалният закон е приложен правилно. Субект на активния подкуп по чл. 301 от НК е длъжностно лице, което действа в рамките на своята служебна компетентност с користна цел, в настоящия случай – като приеме неследващ му се дар, за да изпълни служебно задължение. „Подсъдимата Минкова е годен субект на престъплението по чл. 301 от НК, тъй като при осъществяване на функциите на председател на ТЕЛК е осъществявала дейност по извършване на медицинска експертиза относно намалената работоспособност на свидетеля К., а не е действала в качеството си на лекар, който извършва лечебна дейност, в които случаи медицинският персонал няма длъжностно качество“, категорични са върховните съдии. Длъжностното качество на подсъдимата правилно е квалифицирано по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „а“ от НК като лице, което изпълнява служба в държавно учреждение, с оглед структурата и функциите на териториалните лекарски комисии, които се откриват и закриват съгласувано с министъра на здравеопазването като представител на изпълнителната власт. Изпълнителното деяние на престъплението правилно е определено под формата на приемане на подкуп, която квалификация съответства на фактите по делото за поведението на подсъдимата, която е придобила владението върху облагата, предмет на подкупа, и след това е изразила отношението си към вече получената облага, като се е съгласила да извърши исканото действие по служба, в случая да издаде решение на ТЕЛК със съответен процент инвалидност.Съдебният състав на ВКС не приема и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Продължителността на пробационните мерки е съобразена с високата степен на обществена опасност на извършеното деяние с оглед засягането на обществените отношения, свързани със здравното социално осигуряване на гражданите и правата им да бъдат компенсирани при получаване на професионално увреждане на здравето или при загуба или намаляване на тяхната работоспособност. Донка Минкова е осъществила състава на престъплението в качеството ѝ на председател на ТЕЛК, което е допълнително укоримо обстоятелство и правилно е намерило отражение при определянето на размера на съответната санкция. Наложената пробационна мярка „поправителен труд“ е съобразена с текста на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, поради което не е определена в нарушение на закон. Същата е постановена да се изпълнява по местоработата на подсъдимата в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, поради което върховните съдии я преценяват като напълно съответна на тежестта на деянието и личността на подсъдимата. Tue, 18 Jun 2024 16:35:57 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/241730/vks-potvurdi-nalojenoto-na-donka-minkova-nakazanie-probaciya-za-2-godini-za-poluchavaneto-v-kachestv https://presscenters.com/News/241697/vks-vurna-za-novo-razglejdane-na-sofiyskiya-apelativen-sud-deloto-sreshtu-boyan-s-r-za-nepristoyni-d С Решение № 338/11.06.2024 г. по наказателно дело № 1019/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя въззивна присъда № 21/10.07.2022 г., постановена по в. н. о. х. д. № 936/2022 г. от Софийския апелативен съд, и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.Делото е образувано по касационен протест и по касационни жалби на подсъдимия Боян С.-Р. и на частния обвинител и граждански ищец Глория Ф. срещу присъдата по в.н.о.х.д. № 936/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС).С присъда от 24.06.2022 г. на Софийския градски съд Боян С.-Р. е признат за виновен за това, че в съучастие с неустановени по делото лица извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 78а от НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева. Боян С.-Р. е оправдан по обвинението деянието да е извършено с изключителна дързост. Признат е за невинен и по обвинението да е причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на Глория Ф. – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Отхвърлен е предявеният от пострадалата граждански иск в размер на 4000 лева.С въззивната присъда на Софийския апелативен съд Боян С.-Р. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като му е определено наказание „пробация“ с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца. Първоинстанционната присъда е изменена в частта, с която подсъдимият на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 и чл. 42а, ал. 1 от НК му е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца, както и наказание „обществено порицание“, което да се оповести чрез печата. Гражданският иск, предявен от пострадалата, е уважен в размер на 2000 лева. Присъдата е потвърдена в останалата ѝ част.В касационния протест се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Предлага се въззивната присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС.С касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец се ангажират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, като се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.В касационната жалба на подсъдимия са развити доводи относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Отправя се искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото на досъдебната фаза, а в алтернатива се иска оправдаване на подсъдимия за престъпленията по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.Подробно обосновано решаващият състав на ВКС приема за неоснователни възраженията за нарушение на процесуалния и материалния закон, изразяващи се, според подсъдимия, в допуснати нарушения на принципа на непосредственост и на презумпцията за невиновност, декларативно формулирани в жалбата и без особени разяснения за конкретното им проявление в процесуалната дейност на въззивната инстанция. Върховните съдии намират за неоснователен аргумента в жалбата на подсъдимия за неправилно разделяне на делото с постановление на прокурора в досъдебното производство при повдигнато обвинение за извършено в съучастие деяние по чл. 325 от НК. Като сочи, че се касае до допускано от процесуалния закон изключение, при което разделянето (отделянето) на материалите срещу неустановените/неиздирените лица е правомощие на прокурора по силата на чл. 216, ал. 1 от НПК и не подлежи на съдебен контрол, касационният състав отбелязва като съществен въпроса какви данни от посоченото досъдебно производство са били ползвани от съда и установява, че информацията, почерпена от приобщените материали по това досъдебно производство, се свежда единствено до констатацията, че по същото не е имало повдигнати обвинения срещу конкретни лица. Доказателства/средства за тяхното установяване, събрани по коментираното разследване, не са били използвани в процесуалната дейност на съда по настоящето дело.Решаващият състав на ВКС не приема за основателно и възражението за нарушаване прецумпцията за невиновност, аргументирано с довод, че държавното обвинение е приемало подсъдимия като осъждан, без да отчита настъпилата реабилитация, по силата на която той има статут на неосъждано лице. Върховните съдии сочат, че нито осъждането на подсъдимия, за което е настъпила реабилитация, нито данните за висящи досъдебни производства, посочени от прокурора в обвинителния акт, са били съобразявани от предходните съдебни инстанции в дейността им по индивидуализация на наказанието.Касационният състав приема за нелишени от основание оплакванията на касатора за необсъдени конкретни доказателствени източници и отсъствие на отговор на защитните възражения срещу обосноваността на първоинстанционната присъда в тази й част. Като сочат, че в атакувания съдебен акт относно обвинението за хулиганство апелативният съд се солидаризира с извършения от първата инстанция анализ на доказателствените източници, върховните съдии възприемат като спорен въпроса дали препращането, при това изцяло, към мотивировката на първоинстанционната присъда отговаря на правилата по чл. 339, ал.2 от НПК, доколкото част от доводите по въззивната жалба на подсъдимия са касаели именно преценката на доказателствените материали, направена от основния съд. Решаващият състав на ВКС констатира, че не се открива анализ и оценка на доказателствената информация, съобщена от двама от свидетелите, разпитани от контролирания съд по негова инициатива, която законът допуска. Върховните съдии са категорични, че в нарушение на процесуалното задължение за всестранност и обективност на съдебното изследване въззивният съд не е подложил на коментар показанията на тези свидетели, съдържащи различна версия на инкриминирания инцидент. Отсъствието на решаващи съдебни мотиви по част от събраните доказателствени материали лишава от възможност да се проследи пътя, по който е формирано вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав относно достоверността/недостоверността на същите.Идентични пороци като разгледаните касационният състав констатира и във връзка с поддържаните възражения в протеста на държавното обвинение, както и в жалбата на частното обвинение, за допуснати нарушения на процесуалните изисквания при постановяване на въззивния съдебен акт, изразяващи се в отсъствие на аналитична и обективна оценка на установената фактология, довело до неправилно утвърждаване на изводите на първата инстанция, с които е отхвърлена съставомерност на деянието по чл. 325, ал. 2 от НК. Върховните съдии сочат, че апелативният съд не е дал разрешение на повдигнатите с въззивния протест доводи за разграничението между проявните форми на деянието по основния състав на чл. 325, ал. 1 от НК и квалифицирания по ал. 2 на 325 от НК -хулиганството да се отличава с изключителна дързост. Този съществен за правилното решаване на делото въпрос на практика е останал без отговор, тъй като въззивната инстанция се е ограничила да сподели изложената мотивация на основния съд. Решаващият състав на ВКС е категоричен, че дори когато изцяло се солидаризира с фактическата и/или правната аргументация на първоинстанционния съд, въззивната инстанция не е освободена от задължение да обоснове собствените си съображения по отношение на правилността на проверявания съдебен акт и дължи на страните отговори по наведени от тях конкретни доводи.Върховните съдии констатират непълнота на мотивите в постановения от въззивния съд съдебен акт във връзка с доводите на страните, свързани с престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Контролираната инстанция е приела, че са налице условията да отмени първоинстанционната присъда в частта й по оправдаването на подсъдимия и да постанови нова, като го осъди по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК. В този случай се прилагат изискванията на чл. 305 от НПК, установяващи необходимост от пълна второинстанционна преценка на доказателствения материал с обсъждане на противоречията в него и ясна позиция за тяхното преодоляване. Касационната инстанция подчертава, че суверенно право на съда по фактите е да формира вътрешното си убеждение по достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствата и доказателствените средства. Законосъобразното му упражняване обаче изисква задълбочен и цялостен анализ на всеки елемент от доказателствените материали, какъвто не се разкрива от съдържанието на атакувания съдебен акт.Решаващият състав на ВКС намира, че постановеният съдебен акт, който в тази си част представлява нова присъда, не отговаря на правилата за мотивирането му по чл. 305, ал.3 от НПК, към което препраща разпоредбата на чл. 339, ал. 3 от НПК.Върховните съдии сочат, че установените недостатъци на проверявания съдебен акт изключват и окончателни изводи за справедливостта на наложените на подсъдимия наказания за всеки от съставите (по чл. 325, ал. 1 и по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК). Независимо от това е изведена констатация за непълнота в съдебните мотиви и при индивидуализацията на наказанието.Според касационният състав липсата в проверявания съдебен акт както на пълноценен доказателствен анализ, обективиран ясно и изчерпателно, така и на отговор на поставените от страните значими възражения във въззивната процедура, води до извод за допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, което налага отмяна на въззивната п... Mon, 17 Jun 2024 16:56:58 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/241697/vks-vurna-za-novo-razglejdane-na-sofiyskiya-apelativen-sud-deloto-sreshtu-boyan-s-r-za-nepristoyni-d