https://presscenters.com Новините без редакция https://presscenters.com/News/276787/plenumut-na-vks-izbra-sudiite-tanya-oresharova-bankova-i-rosen-chilikov-za-chlenove-na-komisiyata-po На свое заседание, проведено на 23.06.2026 г., Пленумът на Върховния касационен съд (ВКС) избра за членове на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет:- съдия Таня Орешарова-Банкова от Върховния касационен съд със специализация по гражданско право, чийто първи мандат като член на комисията изтича на 15.07.2026 г.;- съдия Росен Чиликов от Районен съд – Стара Загора със специализация по наказателно право.Съставът на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет включва четирима членове от квотата на действащите съдии, избрани от Пленума на Върховния касационен съд – двама със специализация по гражданско право и двама със специализация по наказателно право. Wed, 24 Jun 2026 15:37:19 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/276787/plenumut-na-vks-izbra-sudiite-tanya-oresharova-bankova-i-rosen-chilikov-za-chlenove-na-komisiyata-po https://presscenters.com/News/276753/pochina-sudiyata-ot-vurhovniya-kasacionen-sud-erik-vasilev Напусна ни дългогодишният съдия в Гражданската колегия на Върховния касационен съд Ерик Василев. Загубихме изключително уважаван юрист с висок професионализъм, компетентност, морал и почтеност.Ще остане завинаги в спомените ни като принципен, справедлив и посветен на правото колега, добър и благороден човек!Изразяваме дълбокото си съпричастие към болката на неговите роднини и близки!Нека е вечна паметта за него! Wed, 24 Jun 2026 10:44:16 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/276753/pochina-sudiyata-ot-vurhovniya-kasacionen-sud-erik-vasilev https://presscenters.com/News/276742/sudiite-ot-vks-prieha-procedurni-pravila-za-izbor-na-chlen-na-komisiyata-za-protivodeystvie-na-korup На заседание, проведено на 23.06.2026 г., Пленумът на Върховния касационен съд (ВКС) прие Процедурни правила за избор на член на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) от Общото събрание на съдиите от Наказателната, Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд.За член на КПК Общото събрание избира съдия, който отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.В сайта на съда – в секцията „Избор на член на КПК от ВКС“, ще бъдат публикувани документите, свързани с процедурата.Според Правилата в 7-дневен срок от приемането им всеки съдия може да подаде чрез председателя на Върховния касационен съд до Общото събрание писмено предложение за член на Комисията за противодействие на корупцията, като се допуска издигане и на собствена кандидатура. Предложенията с мотивите към тях и имената на предложителите се публикуват в интернет страницата на ВКС в еднодневен срок от постъпването им.Предвижда се председателят на ВКС да определи Конкурсна комисия в състав от трима съдии от ВКС на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. В 7-дневен срок от публикуването на всяко от постъпилите предложения за член на КПК съответният кандидат следва да представи на Конкурсната комисия подробна автобиография, мотивационно писмо, концепция за дейността на КПК, декларация за несъвместимост, както и документи за съответствие с изискванията на закона. Конкурсната комисия, която изисква служебно и други документи, описани в Правилата, се произнася с решение по допустимостта на всяко предложение, обявява списък на допуснатите и недопуснатите кандидати и насрочва изслушване не по-късно от 7 дни след публикуването на решението за допустимост. Изслушването е публично и се излъчва в реално време в интернет. Съдии, юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, Висшият адвокатски съвет, висши училища и научни организации могат да представят на Конкурсната комисия становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат задавани. Медиите също могат да изпращат на Конкурсната комисия въпроси към кандидатите.По предложение на Конкурсната комисия председателят на ВКС свиква Общото събрание на съдиите от ВКС в срок не по-късно от 3 дни след изслушването на кандидатите. В рамките на заседанието всеки съдия може да изрази становище по кандидатурите, след което се пристъпва към гласуването, което е тайно и се извършва с хартиени бюлетини. Tue, 23 Jun 2026 18:51:39 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/276742/sudiite-ot-vks-prieha-procedurni-pravila-za-izbor-na-chlen-na-komisiyata-za-protivodeystvie-na-korup https://presscenters.com/News/276616/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vupros-otnosno-obezpechitelnata-nujda-pri-predyaven-parich С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 4/2026 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „Предвижда ли разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК презумпция за обезпечителна нужда при предявен иск за парична сума, или съдът е длъжен във всеки отделен случай да извършва конкретна и индивидуализирана преценка за наличието на опасност от затрудняване или невъзможност за изпълнение, и при какви критерии – например при съобразяване основанието на иска, вероятната му основателност и съразмерността на исканата обезпечителна мярка с оглед засягането на правната сфера на ответника?“.Тълкувателното дело е образувано след постъпило искане от министъра на правосъдието за приемане на тълкувателно решение по въпроса. В него се сочи, че по повод работата на Министерството на правосъдието по изготвянето на проект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс е установена устойчива и непротиворечива съдебна практика относно условията за допускане на обезпечение по граждански дела, която крие потенциален риск от засягане и произволно ограничаване на правата на широк кръг от граждани, както и от евентуално ангажиране на отговорността на Държавата за нарушаване на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и първия допълнителен протокол към нея. Цитирана е многобройна практика на състави на ВКС, по смисъла на която при искане за обезпечаване на паричен иск нуждата на ищеца от обезпечение на иска се предполага, освен ако не са налице конкретни доказателства, които да я изключват. Посочено е и застъпеното становище в някои от актовете, според което в тежест на ответника в обезпечителното производство е да установи при условията на пълно и главно доказване, че имущественото му състояние изключва всякаква нужда на ищеца да иска обезпечение.В искането пише, че възприетият подход при тълкуване на закона на практика води до ограничаване на задължението на съда да извърши самостоятелна и индивидуализирана преценка въз основа на фактите по делото и с оглед спецификите на всеки отделен случай. Доколкото обезпечителното производство допуска предварително и често съществено засягане на имуществената сфера или стопанската дейност на ответника преди установяване на претендираното право, то е необходимо да се създаде съдебна практика, която утвърждава задължението за стриктна, задълбочена и конкретна преценка за наличието на обезпечителна нужда, като не се акцентира върху нейното предполагане „a priori“. В противен случай се създават предпоставки за злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца, което потенциално може да превърне производството от средство за гарантиране на изпълнението в инструмент за натиск. В подкрепа на тази теза министърът се позовава на правото на Европейския съюз и практиката на Европейския съд по правата на човека. Като пример се сочат разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лица, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“). Изтъкнато е, че с приемането ѝ се признава съществуването на явление, при което субекти, действащи в противоречие с обществения интерес, но и разполагащи със значителни финансови ресурси, злоупотребяват чрез използване на съдебни производства като средство за натиск върху лица, ангажирани в публично участие, включително чрез мерки със „смразяващ ефект“ (каквито представляват обезпеченията). Отделно от това министърът се позовава и на утвърденото в практиката на ЕСПЧ изискване за осигуряване ефективната защита на основните права, гарантирани от ЕКПЧ. По смисъла ѝ мерки, които засягат имуществената сфера (като запори и възбрани), представляват намеса по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, но може да повдигнат въпроси и за приложението на други разпоредби от Конвенцията като например чл. 10 (свободата на изразяване) особено при мерки, засягащи дейността на журналисти. Всяка намеса както в правото по чл. 1 от Протокол № 1, така и в правото по чл. 10 от ЕКПЧ трябва да бъде на първо място законна, да преследва легитимна цел и да бъде пропорционална на преследваната цел в контекста на конкретното дело. Въвеждането на презумпция за допустимост на държавна намеса в имуществото на лицата не съответства на тези стандарти.В искането се изтъква, че прилагането на презумпцията за обезпечителна нужда, без извършване на конкретна и индивидуализирана преценка на риска и последиците от налагане на обезпечителна мярка по всяко отделно дело, е трудно съвместимо с изискванията за законност, необходимост и пропорционалност, доколкото допуска значително засягане на права без достатъчни гаранции срещу произвол и без опит за постигане на справедлив баланс между интересите на страните. Министърът предлага три алтернативни подхода, които да бъдат възприети при постановяване на тълкувателното решение: 1) да се отрече презумпцията за наличие на обезпечителна нужда при паричните искове и да се създадат заместващи критерии, които да насочват съдилищата относно нейното установяване; 2) при произнасянето съдът да се ръководи от преценка за пропорционалност, като съпоставя интересите на кредитора и длъжника; 3) да се ограничи приложението на презумпцията за наличие на обезпечителна нужда само до някои определени искове за парични вземания и с оглед убедителността на представените писмени доказателства в подкрепа на предявения иск. Mon, 22 Jun 2026 12:16:17 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/276616/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vupros-otnosno-obezpechitelnata-nujda-pri-predyaven-parich https://presscenters.com/News/266153/sled-reshenie-na-vks-veysel-gyul-shte-izturpyava-nakazanieto-lishavane-ot-svoboda-za-srok-ot-5-godin С Решение № 270/10.06.2026 г. по наказателно дело № 288/2026 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д. № 296/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, като намалява определения по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК размер на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на Вейсел Гюл, от 6 години на 5 години и 4 месеца.Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия турски гражданин и на частните обвинители срещу решението на Апелативен съд – Велико Търново.Производството пред първата инстанция е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, след като Вейсел Гюл е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С присъдата на Окръжен съд – Велико Търново той е признат за виновен в това, че е предизвикал пътнотранспортно произшествие и е причинил по непредпазливост смъртта на Енчо Е., след което е избягал от местопроизшествието. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ за 4 години и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за 5 години. С въззивния акт присъдата е изменена, като са увеличени наказанията „лишаване от свобода“ от 4 на 6 години и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ от 5 на 6 години.Според съдебния състав на ВКС са неоснователни твърденията, че въззивната инстанция не е обсъдила доводите на защитата и че липсват мотиви за утежняване на наложените санкции. По отношение на възраженията за явна несправедливост на наказанията върховните съдии констатират, че при упражнения контрол върху индивидуализацията на наказанията апелативният съд е потвърдил важността на значителна част от изтъкнатите в касационните жалби обстоятелства. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия фактори са третирани липсата на предходни осъждания и на други нарушения на правилата за движение по пътищата при многократните му преминавания през територията на България, фактът, че е трудово ангажиран, че е обвързан със семейство и деца, за чиято издръжка се грижи, изказаното от него нееднократно съжаление за злополуката. Според ВКС е неприемливо единствено отнасянето към категорията на смекчаващите обстоятелства на констатация за изразено от Гюл критично отношение към деянието и на факта на дадените от него в досъдебното производство обяснения.Въззивният съд справедливо е отчел наличие и на обстоятелства, които завишават персоналната обществена опасност на подсъдимия като водач на моторно превозно средство (МПС), както и специфичната обществена опасност на извършеното деяние. Става въпрос, на първо място, за тежестта и броя на допуснатите в конкретната пътна ситуация нарушения на правила с фундаментално за безопасността на движението значение, допускането на които всякога е особено грубо и рисково. Със значение на самостоятелен фактор за тежестта на извършеното правилно са преценени телесните увреждания, причинени на пътничката в автомобила на Енчо Е. Апелативният съд е придал значение на отегчаващо обстоятелство и на това, че подсъдимият „е професионален шофьор“, приемайки, че поради това изискванията към него за спазване на правилата за движение по пътищата са по-високи. В мотивите на ВКС пише, че аргументът е неприемлив, защото управляването на МПС като високорискова дейност поначало е свързано с изискване за специална обученост и практически умения, за да бъде извършвано на необходимото за безопасното му осъществяване ниво. Тези изисквания законът е поставил пред всеки водач на МПС, независимо от това дали той упражнява тази дейност като източник на доходи или не.Констатацията, че след произшествието подсъдимият е реализирал действия по заличаване на следи от удара в опит да елиминира доказателства за връзката си със злополуката, като е ремонтирал маркуч от охладителната система на влекача, са основани на невярна интерпретация на установените факти, се сочи в решението на ВКС. За доказателствено установено апелативният съд е приел, че полуремаркето на водената от подсъдимия композиция е ударило със задната своя лява част управлявания от Енчо Е. автомобил. Следите, които са били годни да свържат Гюл с пътнотранспортното произшествие, са били установените охлузвания и надирания по левия борд на полуремаркето в задната му част, следите от охлузвания по външния борд на задната лява гума, придружени с разкъсването ѝ, деформациите по декоративната лайсна на гумата, разрушенията и деформациите по калника и др. Действия на подсъдимия по заличаване на тези следи или прикриването им по някакъв начин след злополуката не са установени. Поради това с основание защитниците са се противопоставили на възможността сред отегчаващите отговорността обстоятелства да бъде включено и заличаване на следи от произшествието, съответно – на доказателства за връзката на подсъдимия с него.Касационната инстанция пояснява, че в интерес на обективната справедливост, към която насочва изискването на чл. 35, ал. 3 от НК за съответствие между престъплението и наказанието, необходимо е било съдът да съобрази други от индивидуалните особености на извършеното деяние, а именно липсата на какъвто и да е принос на загиналия, който е осъществявал правомерно движението си с водения от него автомобил, от една страна, а от друга страна, факта, че при злополуката е реализиран минимално необходимият за съставомерност на деянието резултат. „Тежестта на този резултат е неоспорима и от гледище на близките на загиналия, и от гледище на обществото, доколкото е бил отнет човешки живот. Съдът обаче е задължен, дистанцирайки се от житейската емоция, която човешките чувства пораждат, да прилага критериите на правото, когато решава въпроса за отговорността на дееца“, пишат върховните съдии. Според тях определеното от въззивния съд наказание „лишаване от свобода“ се явява несправедливо от гледище на необходимата корекция на част от третираните като смекчаващи и на част от ценените като отегчаващи обстоятелства. Преценката на обстоятелствата от двете групи, не толкова във връзка с количественото им съотношение, а преди всичко във връзка с относителната тяхна тежест, изисква намаляване на срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от 9 години на 8 години. Това наказание, в съчетание със справедливо определения размер на кумулативната санкция „лишаване от право да управлява МПС“, би обезпечило възстановяването на нарушената с престъплението социална справедливост и постигнало поставения като цел от закона поправителен, превъзпитателен и предупредителен ефект. Предвид проведената съкратена процедура на съдебното следствие новоопределеният срок на наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде намален с една трета, като подсъдимият следва да изтърпи 5 години и 4 месеца от срока на това наказание. Fri, 19 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/266153/sled-reshenie-na-vks-veysel-gyul-shte-izturpyava-nakazanieto-lishavane-ot-svoboda-za-srok-ot-5-godin https://presscenters.com/News/266154/delo-s-obshtestven-interes-nasrocheno-za-razglejdane-prez-mesec-yuni-vuv-vurhovniya-kasacionen-sud 26.06.2026 г., 09.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 508/2026 г. (срещу Ральо Р., бивш кмет на район „Северен“ на Община Пловдив, Даниела В. и Иван Д. по обвинение за поискан подкуп от 60 000 лв. от строителния предприемач Здравко А.), I н. о., докладчик: Деница ВълковаДелото е образувано по касационни жалби на подсъдимите Ральо Р., Даниела В. и Иван Д. срещу решението от 19.01.2026 г. по в.н.о.х.д. № 416/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив.С присъда от 12.02.2025 г. по н.о.х.д. № 1651/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив Ральо Р., който към инкриминирания период е заемал длъжността кмет на район „Северен“ на Община Пловдив, е признат за виновен в това, че в периода от месец декември 2018 г. до 30.05.2019 г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Иван Д. (помагач) и Даниела В. (помагач) е поискал и на 30.05.2019 г. е приел (чрез фактическото предаване на паричната сума от 60 000 лв. във владение на Иван Д.) дар от Здравко А., който не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице – Михаил Б., главен архитект на район „Северен“ на Община Пловдив, във връзка с правомощията му относно одобряване на идеен инвестиционен проект за жилищна сграда 4 – 5 етажа, по регулационния план на Пета градска част в гр. Пловдив. Наложено му е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, като изпълнението е отложено с изпитателен срок от 4 години. Даниела В. е призната за виновна в това, че в съучастие като помагач умишлено е улеснила извършването на престъплението от Ральо Р., като е уточнила размера на паричната сума, която следва да се предаде като дар. Наложено ѝ е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, отложено с изпитателен срок от 3 години. Иван Д. е признат за виновен в това, че в съучастие като помагач с Ральо Р. умишлено е улеснил извършването на престъплението, като е участвал в уговарянето на подробностите във връзка с приемане на дара. Наложено му е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, отложено с изпитателен срок от 4 години. Подсъдимите са осъдени да заплатят в полза на държавата сумата от 60 000 лв., представляваща равностойността на предмета на престъплението, както и направените по делото разноски.С решението на Апелативен съд – Пловдив присъдата е изменена, като е отменено осъждането на подсъдимите в частта относно заплащането на сумата от 60 000 лв. в полза на държавата, от наказанието е приспаднато времето, през което Иван Д. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, и е изменена присъдата в частта за разноските.В касационните жалби са посочени всички основания за касационна проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК. Поддържат се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимите, алтернативно – отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Fri, 19 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/266154/delo-s-obshtestven-interes-nasrocheno-za-razglejdane-prez-mesec-yuni-vuv-vurhovniya-kasacionen-sud https://presscenters.com/News/266155/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vupros-otnosno-objalvaemostta-na-vuzzivnite-resheniya-po-i С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 3/2026 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „След постановяване на т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., приложима ли е т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г., с което е прието, че е недопустимо касационно обжалване на въззивни решения на окръжните съдилища по иск за парично вземане с цена под прага по действалия тогава ГПК (чл. 218, б. „а“ ГПК), когато искът е бил предявен като частичен, като решаващ мотив за това разрешение в т. 1 от ТР 1/2001 г. е съображението, че при уважаването на частичния иск за горницата от сумата – предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск?“.Тълкувателното дело е образувано след постъпило искане от председателя на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) за приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос по повод неправилна съдебна практика. Според изложените съображения липсата на нормативна уредба във връзка с института на частичния иск е породила необходимостта от упражняване на тълкувателните правомощия на Върховния касационен съд. В посочените две тълкувателни решения обаче касационната инстанция е възприела изцяло противоречиви мотиви по въпроса за предмета на частичния иск и обективните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното по такъв иск съдебно решение. По смисъла на ТР № 1/2001 г. ограниченият по волята на ищеца предмет на делото при частичния иск е за предявената част на вземането, което предопределя и предмета на обективните предели на силата на пресъдено нещо на уважаващото го съдебно решение само до съдебно предявената част от вземането. Съответно при уважаването на частичния иск за горницата от сумата – предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск. Този извод е обусловил и отрицателния отговор на поставения въпрос относно обжалваемостта на въззивните решения по иск за парично вземане с цена под установения праг за касационно обжалване, ако искът е предявен като частичен. Според ВАдвС това разрешение съответства изцяло на изрично уредените в ГПК обективни предели на силата на пресъдено нещо и е справедливо, защото не лишава нито ищеца, нито ответника от възможност да осъществяват защита на правото си в пълен обем в последващ процес, в който не са обвързани в никаква степен от постановеното решение по частичния иск, като наред с това не допуска чрез цената на частичния иск да се заобикаля от ищеца забраната за обжалваемост пред ВКС на въззивните решения.В искането пише, че с ТР № 3/2016 г. въпросът за предмета на частичния иск и обективните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното по него съдебно решение е пререшен в обратен смисъл, без да се преразгледа приложимостта на задължителните указания по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2001 г. Възприета е тезата, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Обосновано е становището, че независимо от ограничения обем на търсената защита с частичния иск, то въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. Поради това общите правопораждащи юридически факти се ползват от последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането.С оглед изложените съображения за наличие на противоречие в мотивите на двете тълкувателни решения председателят на ВАдвС застъпва позицията, че едновременното им прилагане е довело до формирането на трайна неправилна съдебна практика относно приложението на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК в хипотезата на предявен частичен иск. Така при преценка за допустимост на касационното обжалване ВКС продължава да се ръководи от цената на частичния иск, въпреки че постановеното по него решение формира сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти и в последващ процес въпросите за основанието на вземането и правната му квалификация не могат да бъдат пререшавани, пише в искането. Висшият адвокатски съвет намира за наложително ВКС да преодолее неправилната практика, формирана след 22.04.2019 г. като резултат от това, че продължава прилагането на т. 1 от ТР 1/2001 г., с ново тълкувателно решение, което да даде нов отговор на въпроса за допустимостта на касационния контрол на въззивно решение по частичен иск с цена под праговете по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, когато ищецът е заявил изрично, че цялото твърдяно вземане е над тези размери, като отговори, че не цената на частичния иск, а размерът на цялото вземане, когато е изрично посочено от ищеца, е от значение за преценката за допустимост на касационния контрол. Wed, 17 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/266155/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vupros-otnosno-objalvaemostta-na-vuzzivnite-resheniya-po-i https://presscenters.com/News/266156/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vuprosa-prekusva-li-se-davnostta-pri-predyaven-no-nepriet С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 2/2026 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса:„Прекъсва ли се на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД погасителната давност за вземане за обезщетение за вреди от извършено престъпление с предявяването на иск за тези вреди по наказателно дело, ако наказателният съд е отказал да приеме този иск за съвместно разглеждане в наказателното производство, респективно ако е отменил определението, с което е приел гражданския иск за съвместно разглеждане в наказателното производство?“.Тълкувателното дело е образувано, след като с определение от 11.02.2026 г. по гр. д. № 721/2025 г. на I г.о. на ВКС е отправено предложение до ОСГТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение поради противоречиво произнасяне по въпроса по реда на чл. 290 ГПК на различните състави на Върховния касационен съд.Положителен отговор на повдигнатия въпрос е даден в решение № 50 от 19.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3438/2018 г., IV г. о. и решение № 122 от 30.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1817/2020 г., IV г. о. Съгласно приетото в тях, когато в наказателния процес е позволено предявяването на граждански иск, давността прекъсва и спира да тече с предявяването му независимо от това в коя фаза се намира наказателното производство - досъдебна или съдебна. Приемането на иска за съвместно разглеждане в наказателното производство, като акт на наказателния съд по движението на делото и последващо отменяване на този акт или постановяването на акт за прекратяване на производството по приетия граждански иск нямат значение за прекъсването и спирането на давността, тъй като тези правни последици вече са настъпили с неговото предявяване. Правната последица от тези „прекратителни“ актове на наказателния съд е отделянето на гражданския иск за разглеждане по реда на ГПК. Ако това не е постановено изрично от наказателния съд, подаването на нова искова молба пред гражданския съд съставлява молба за отделно разглеждане на вече предявения иск по реда на ГПК. В този случай настъпилите с предявяването на гражданския иск в наказателното производство прекъсване и спиране на давността могат да отпаднат с обратна сила съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД само ако гражданският съд прекрати производството по иска като нередовно предявен или недопустим.Обратното становище е застъпено в решение № 143 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1424/2011 г., III г. о. Прието е, че при отказ на съда да приеме за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск на пострадалия, както и да го конституира в качеството на граждански ищец в наказателния процес, следва да се счете, че иск изобщо не е бил предявяван, а оттам и че не е могло да настъпи прекъсване на погасителния давностен срок по силата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Съгласно императива на закона давността не се счита за прекъсната, ако искът не бъде уважен. Същото разрешение следва да се възприеме на още по-голямо основание в случаите, при които предявеният в наказателния процес граждански иск въобще не е бил приет за разглеждане. Wed, 10 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/266156/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vuprosa-prekusva-li-se-davnostta-pri-predyaven-no-nepriet https://presscenters.com/News/266157/do-22062026-g-vuv-vks-shte-se-priemat-zayavleniya-za-uchastie-v-procedura-za-izbor-na-edin-chlen-na За попълване на състава на Комисията по атестирането и конкурсите предстои провеждането на процедура по избор от Пленума на Върховния касационен съд на един действащ съдия за неин член със специализация по гражданско право и двама действащи съдии за нейни членове със специализация по наказателно право.Съставът на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) включва четирима членове от квотата на действащите съдии, избрани по реда на чл. 37, ал. 5 от ЗСВ от Пленума на Върховния касационен съд – двама със специализация по гражданско право и двама със специализация по наказателно право.На 15.07.2026 г. изтича едногодишният срок, за който Таня Орешарова-Банкова – съдия във Върховния касационен съд, Веселина Ставрева – съдия в Окръжен съд – Пловдив, и Асен Попов – съдия в Окръжен съд – Варна, са избрани да изпълняват задълженията на членове на Комисията по атестирането и конкурсите.Затова до ръководителите на апелативните, окръжните и военните съдилища са изпратени писма относно възможността за подаване във Върховния касационен съд на заявления от съдиите за участие в процедурата в срок до 22.06.2026 г. включително.Към заявленията трябва да се приложат автобиография и документи за съответствие с изискванията на чл. 37, ал. 4 от ЗСВ. Кандидатите следва да отговарят и на критериите, предвидени във Вътрешните правила за организацията на дейността на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на ВСС. На членовете на Комисията е предоставена възможност да участват дистанционно чрез видеоконферентна връзка в провеждането на заседанията.Документите се подават лично, по пощата или по електронен път: sandra_mladenova@vks.bg. Thu, 04 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/266157/do-22062026-g-vuv-vks-shte-se-priemat-zayavleniya-za-uchastie-v-procedura-za-izbor-na-edin-chlen-na https://presscenters.com/News/243588/vks-vurna-za-novo-razglejdane-na-apelativen-sud--sofiya-deloto-sreshtu-yanko-p-i-marchelo-d-za-iznud С Решение № 439/09.08.2024 г. по наказателно дело № 521/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решение № 87 от 01.03.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1023/2022 г. на Апелативен съд – София, и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия П. и неговия защитник срещу решението от 01.03.2023 г. по в.н.о.х.д. № 1023/2022 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдена присъдата от 09.11.2018 г. по н.о.х.д. № 633/2015 г. на Специализирания наказателен съд.С първоинстанционната присъда Янко П. и Марчело Д. са признати за виновни в това, че в периода от 09.01.2007 г. до 04.04.2007 г. в гр. Плевен, гр. София и гр. Белене при условията на продължавано престъпление, с цел да принудят Николай Д. да поеме имуществено задължение и да се разпореди с вещи, са го заплашили с насилие и с противозаконни действия с тежки последици за него и негови близки, като деянията са извършени с участието на длъжностно лице (Марчело Д.), придружени са със заплаха за убийство и са извършени от две лица, поради което и на основание чл. 213а, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на всеки от подсъдимите е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, и наказание глоба от четири хиляди лева. Подсъдимите са оправдани за това деянието на 09.01.2007 г. в гр. Плевен да е извършено в съучастие с Алексей П. и да е придружено с причиняване на лека телесна повреда, както деянията от продължаваното престъпление да са извършени от лице по чл. 142, ал. 2, т. 8 от НК и в съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.С решение от 29.06.2021 г. на Апелативния специализиран наказателен съд първоинстанционната присъда е потвърдена в тази ѝ част.С решение от 21.09.2022 г. на ВКС въззивното решение е отменено в частта, с която е потвърдена присъдата относно осъждането на Янко П. и Марчело Д., като делото е върнато в тази част на Софийския апелативен съд за ново разглеждане.Със сега атакуваното решение на САС е потвърдена първоинстанционната присъда в частта относно осъждането на подсъдимите П. и Д.В касационните жалби са наведени всички касационни основания. Моли се алтернативно за оправдаване на подсъдимия, намаляване на наказанието му или отмяна на въззивното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.Решаващият състав на ВКС намира жалбите за основателни. Подробно обосновано върховните съдии приемат, че при постановяване на атакувания съдебен акт не са изпълнени в цялост задължителните указания на касационната инстанция, дадени в решението й от 21.09.2022 г., както и че въззивното решение не отговаря в пълнота на нормата на чл. 339, ал. 2 от НПК, която задължава въззивната инстанция, когато потвърди присъдата, да посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста. Настоящият касационен състав счита и че са налице нарушения при осъществяване на доказателствената дейност на решаващия съд.Върховните съдии приемат за основателно, макар и не по отношение на всички изложени съображения, възражението в касационните жалби, че при новото разглеждане на делото не са изпълнени в цялост задължителните указания на ВКС, дадени в решението от 21.09.2022 г. Предходният състав на настоящата инстанция е констатирал липса на разграничение на формулираните заплахи от всеки един от подсъдимите, като в контролираното сега решение по отношение на първото деяние, включено в продължаваното престъпление, този недостатък е поправен и във възприетите факти е очертано кои реплики от кого са били отправени – от подсъдимия П. или от подсъдимия Д. В настоящото си решение върховните съдии установяват вътрешно противоречие в атакуваното пред тях въззивно решение, тъй като най-напред в съдебния акт са обективирани репликите на всеки един от подсъдимите, а по-нататък като техен автор се посочва само подсъдимият П. Констатира се несъответствие на възприетите факти и потвърждаването на осъждането на подсъдимия Д. за съучастие във второто деяние от продължаваното престъпление. Върховните съдии подчертават, че за това деяние обвинителните факти са, че подсъдимите са провели най-малко три телефонни разговора в периода 01.03.2007 г. – 04.04.2007 г., в които са били отправяни заплахи към свидетеля Д., като само в последния е участвал подсъдимият Д. и тази деятелност е оценена като едно престъпление, извършено в съучастие от двамата подсъдими. В атакуваното решение съдът е възприел, че проведените разговори са два, като в единия само подсъдимият П. е разговарял и е заплашил свидетеля, а в другия – двамата последователно са го заплашвали. Инстанционните съдилища напълно безкритично са възприели предложената от обвинението конструкция, без да държат сметка, че изнудването по чл. 213а от НК – престъплението, за което е повдигнато обвинение, е престъпление на формално извършване и е довършено с отправяне на заплахата и довеждане до знанието на пострадалия на желаното от дееца поведение. При това положение върховните съдии намират, че е следвало да бъдат изложени съображения дали се касае до едно деяние и дали подсъдимият Д. е съизвършител в това деяние.Решаващият състав на ВКС приема за неотстранено напълно и друго нарушение, установено при предходното касационно разглеждане на делото и изразяващо се в непрецизиране на това кои изрази, изречени от подсъдимите при първото деяние, съдържат изразена заплаха и кои от тях се интерпретират като заплашителни. Като изхождат от принципната позиция, че, за да е реализиран съставът на изнудване по чл. 213а от НК, е необходимо да се установи осъществяването на изпълнителното деяние, изразяващо се в заплашване, като средствата, с които деецът предизвиква страх у пострадалия, са изчерпателно изброени, върховните съдии изрично сочат, че решаващият съд трябва да анализира дали в конкретния случай са използвани средства от изброените. Доколкото обвинението е за заплашване с насилие и противозаконни действия с тежки последици за пострадалия, съпругата и детето му, касационният състав счита, че въззивният съд е следвало да прецени и обективира преценката си дали действително е сторено заплашване с насилие и в какво се състоят противозаконните действия с тежки последици и какво е активното поведение, което би застрашило пострадалия и неговите близки.​ Според настоящия съдебен състав апелативният съд не е отговорил убедително на възраженията на подсъдимия П. и защитниците му по отношение на поставянето в основата на осъждането на показанията на свидетеля Д., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, и дали е преодоляна забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК (забрана присъдата да се основава само на показания, прочетени по реда на ал. 4). Върховните съдии констатират, че по отношение на конкретните факти, обосноваващи съставомерността на деянията – конкретните заплахи, изречени от подсъдимите П. и Д., и насочеността им, фактически данни се съдържат основно в показанията на свидетеля Д. на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. При разпитите си в съдебната фаза този свидетел не сочи нищо, свързано с посочените по-горе обстоятелства. Решаващият състав е категоричен, че за да бъдат поставени в основата на осъждането, съдът е дължал да изложи убедителни съображения защо счита, че забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК е преодоляна. Тази процесуална забрана е предназначена да гарантира справедливостта на процеса по критериите на чл. 6 от ЕКПЧ, доколкото използването на свидетелски показания, включително и на части от тях на лице, което подсъдимият не е могъл да конфронтира в момента на тяхното депозиране, накърнява равенството на средства на страните в процеса.​ Върховните съдии приемат, че решението следва да бъде отменено и по отношение на необжалвалия подсъдим Д. предвид фактическата и правна неделимост по въпросите по същество на обвинението срещу подсъдимите П. и Д. за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и с оглед разпоредбата на чл. 347, ал. 2 от НПК, според която касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза. Tue, 20 Aug 2024 16:14:52 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243588/vks-vurna-za-novo-razglejdane-na-apelativen-sud--sofiya-deloto-sreshtu-yanko-p-i-marchelo-d-za-iznud https://presscenters.com/News/243413/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vupros-za-vruzkata-mejdu-deystviyata-na-vodacha-na-mps-i-p С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 2/2024 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС по въпроса: „За връзката между действията на делинквента – водач на МПС и поведението на увредения при извършване преценка дали увреденият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато е малолетно лице и е пътувало в МПС, управлявано от делинквента, без използване на обезопасителна система в нарушение на Глава ІІ, раздел ХХV от Закона за движението по пътищата“.Тълкувателното дело е образувано, след като с определение по т. д. № 306/2024 г. на ВКС състав на І т. о. е приел, че са налице предпоставките на чл. 292 от ГПК и е предложил на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса поради противоречива практика на състави на Върховния касационен съд.Според част от съдебната практика пострадалото малолетно дете не допринася за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от делинквента, без правилно използване на обезопасителна система с оглед вменената на водача в тези случаи завишена грижа. Преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, в случай че е малолетен и е пътувал без използване на обезопасителна система, следва да се основава на конкретните обстоятелства по спора – според неговата възраст, ръст и тегло, като се провежда разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпване на вредите и се отчита и вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. В съдебните актове е посочено, че хипотезата на пътуващо в превозно средство малолетно дете е детайлно уредена в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по отношение на приложимите обезопасителни системи за деца според възрастта, ръста и теглото им, като е въведена административнонаказателна отговорност за водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на Глава ІІ, раздел ХХV на закона. При неправилно обезопасяване на малолетното дете основанието, на което приносът му по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД би могъл да се изключи, произтича от вменената на водача завишена грижа в случаите, когато в превозното средство пътува дете. Малолетният не формира правно валидна воля и не може да му се вмени задължението за обезопасяване. Това е установено от закона задължение на водача на МПС, превозващ малолетния, като неизпълнението на това задължение се явява част от цялостното виновно и противоправно поведение на водача. Разрешението се споделя както в хипотеза на виновно за ПТП лице – родител на пострадалото необезопасено превозвано дете, така и в хипотеза, в която делинквент е лице, различно от водача на МПС, превозващо необезопасено малолетно лице, т. е. в хипотеза на ангажирана за вреди гражданска отговорност на лице, което не е дължало на увредения малолетен дължимата от закона завишена грижа.В обратен смисъл е даден отговор на въпроса в други решения на ВКС, а именно че: когато при пътен инцидент по причина на водач на МПС не е осъществен надзор от родителя на малолетното дете да използва система за обезопасяване, е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съответно на общата постановка, че е достатъчно вредоносният резултат да бъде в причинна връзка, макар и при невиновното бездействие на увредения, но и при съобразяване задълженията на водача за завишена грижа. Според задължителните постановки в т. 7 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на Върховния съд и на приетото в ТР № 88/1962 г. на ОСГК на ВС разяснение, чл. 51, ал. 2 от ЗЗД намира приложение и в случаите, когато пострадалото при злополука малолетно дете е допринесло за настъпване на вредоносния резултат поради неупражнен по отношение на него надзор от родителите му, като е достатъчно вредоносният резултат да е в причинна връзка макар и с невиновното действие или бездействие на пострадалия. С оглед на това следва да се приеме, че като пътници в превозно средство децата, включително малолетните, са участници в движението и за тях са установени задължения, изпълними чрез законните им представители. Задължението на малолетното дете като пътник в превозното средство да използва система за обезопасяване или обезопасителен колан не е изключено от установеното от закона самостоятелно задължение на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП. Неизползването на система за обезопасяване или обезопасителен колан не изпълнява условието за безопасен превоз при пътуване, но паралелно с това е установено и съществува самостоятелно задължение по чл. 137а – чл. 137д вр. чл. 1 от ЗДвП за обезопасяване на пътника, намиращ се в превозното средство. Законът действително вменява завишена грижа при превоз на деца, аргумент за което е предвидената административнонаказателна отговорност на водач, превозващ деца в нарушение изискванията на Глава ІІ, раздел ХХV от ЗДвП, каквато отделна административнонаказателна отговорност по отношение на превоза на други пътници не е предвидена. Разрешението следва да е идентично независимо дали делинквентът е неупражнилият надзор родител на пострадалото дете или е трето лице. При съпоставяне на поведението на увреденото лице с това на делинквента и отчитане на тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, нарушението на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП, причинил пътнотранспортното произшествие, е от значение за обема на отговорността му в аспект на завишение. Mon, 12 Aug 2024 11:22:06 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243413/vuv-vks-e-obrazuvano-tulkuvatelno-delo-po-vupros-za-vruzkata-mejdu-deystviyata-na-vodacha-na-mps-i-p https://presscenters.com/News/243373/vks-potvurdi-reshenieto-na-apelativen-sud--veliko-turnovo-s-koeto-na-bivshiya-kmet-na-teteven-milen С Решение № 431/31.07.2024 г. по наказателно дело № 263/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 29.01.2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново по в.н.о.х.д. № 281/2022 г. Решението не подлежи на обжалване.Делото е образувано по касационен протест и касационни жалби на подсъдимия Милен Милев и неговия защитник срещу въззивното решение на Апелативен съд – Велико Търново.С присъда на Окръжен съд – Ловеч Милен Милев е признат за виновен за това, че в периода 15.04.2009 г. – 29.12.2009 г. в гр. Тетевен при условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице – председател на Управителния съвет на Общинската фондация „Тома Васильов“, присвоил чужди пари, собственост на фондацията, като присвоеното имущество е в големи размери и е върнато до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ за 3 години, отложено за 5 години, „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност“ и „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързани с пазенето и управлението на държавно или обществено имущество“. Оправдан е по обвинението по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК за това, че в периода 01.04.2012 г. – 09.04.2013 г. в качеството си на длъжностно лице – кмет на Община Тетевен, не е изпълнил служебните си задължения, като не е ръководил цялата изпълнителна дейност на общината и не е организирал изпълнението на задачите, произтичащи от Закона за обществените поръчки (ЗОП). С присъдата Детелин Пърлев е признат за виновен в това, че в периода 28.06.2012 г. – 17.03.2014 г. в качеството си на длъжностно лице – заместник-кмет на Община Тетевен, в кръга на службата и при условията на продължавано престъпление съставил неистински официални документи, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 2 години, отложено за 4 години. Оправдан е по останалите обвинения.С въззивното решение присъдата е изменена в частта относно размера на наказанието „лишаване от свобода“ на Милен Милев – от 3 на 2 години, отменени са наказанията за лишаване от права. Извършеното деяние от Детелин Пърлев е преквалифицирано, присъдата е отменена в осъдителната част и производството е прекратено заради изтекла давност.Съдебният състав на ВКС приема протеста и жалбите за неоснователни.Не се констатира наличие на претендираните от държавното обвинение съществени процесуални нарушения, свързани с оценката и проверката на събраните по делото доказателства. За да приеме липсата на осъществено престъпление от Милен Милев по чл. 282 от НК апелативният съд е посочил, че вменените като неизпълнени от подсъдимия задължения по Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и ЗОП (отм.) не съдържат изискване за извършване на действията в определен срок. Нарушението на посочените разпоредби на ЗМСМА и ЗОП в протеста се аргументира с обстоятелството, че подсъдимият не обявил своевременно обществена поръчка за доставка на хранителни продукти в заведенията на бюджетна издръжка на територията на Община Тетевен – обществената поръчка била обявена с решение от 09.04.2013 г. при прекратена със споразумение от 01.04.2012 г. предходна обществена поръчка. Държавното обвинение не се е ангажирало с посочване на конкретна дата, на която според него е трябвало да бъде обявена обществената поръчка. В мотивите на ВКС се подчертава, че не само в посочените от обвинението норми на ЗОП, но и в нито една от останалите му разпоредби, не са предвидени конкретни срокове, в рамките на които възложителят е длъжен да обяви обществена поръчка. „След като ЗОП не предвижда срок за обявяване на обществена поръчка, на възложителят не може да бъде търсена отговорност (още по-малко наказателна такава) за неговото неспазване“, пишат върховните съдии.По отношение на оплакванията в жалбите на Милен Милев върховните съдии посочват, че въззивната инстанция е извършила собствен анализ на установените по делото факти, без да пренебрегва, игнорира или превратно оценява доказателствените източници, като не се констатират пороци в доказателствената ѝ дейност, които да пораждат съмнение в начина, по който е изградила вътрешното си убеждение. При установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, материалният закон е приложен правилно.Тричленният състав на ВКС възприема като неоснователни оплакванията в жалбите и протеста за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Милев наказание. Касационната инстанция не констатира обстоятелства, които да налагат промяна на определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години. То е съобразено с установените от инстанциите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и в пълна степен ще гарантира постигането на целите, посочени в чл. 36 от НК. Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като е приел наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство – изтичането на 14 години от извършването на деянието, поради което и е намалил наказанието „лишаване от свобода“ от 3 на 2 години. В мотивите на ВКС изрично се отбелязва, че наказателното производство е с неразумна продължителност по смисъла на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. По отношение на претенцията за намаляване на размера на изпитателния срок от 5 на 3 години върховните съдии посочват, че условното осъждане е правилно приложено и не са налице основания за проявата на допълнително снизхождение по отношение на подсъдимия Милев.Според касационната инстанция е неоснователно оплакването в протеста срещу преквалифицирането на деянието по отношение на подсъдимия Детелин Пърлев. Подлагайки на анализ доказателствената съвкупност, правилно апелативният съд е достигнал до извод, че цялостната престъпна дейност на този подсъдим, оценена и в светлината на принципните постановки по ТР № 3/41 г. на ОСНК, следва да се квалифицира не по чл. 310 от НК, а по чл. 308 от Наказателния кодекс. Fri, 09 Aug 2024 14:28:57 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243373/vks-potvurdi-reshenieto-na-apelativen-sud--veliko-turnovo-s-koeto-na-bivshiya-kmet-na-teteven-milen https://presscenters.com/News/243346/vks-otkaza-da-obrazuva-proizvodstvo-za-opredelyane-na-drug-ednakuv-po-stepen-sud-za-razglejdane-na-d С Разпореждане № 1703/08.08.2024 г. председателят на Второ наказателно отделение на Върховния касационен съд (ВКС) отказва образуване на производство пред ВКС по чл. 43, т. 3 от НПК по изпратеното н.о.х.д. № 545/2024 г. на Районен съд – Дупница, постъпило на 08.08.2024 г. Председателят на Второ наказателно отделение на ВКС разпорежда делото да се върне на Районен съд – Дупница за изпълнение на посочените в обстоятелствената част на разпореждането указания.Според нормата на чл. 43, т. 3 от НПК Върховният касационен съд може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав.С определение от 05.08.2024 г. по н.о.х.д. № 545/2024 г. на Районен съд – Дупница последният избран докладчик по делото се е отвел от разглеждането му, прекратил е производството по него и го е изпратил на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа.В разпореждането на ВКС пише:„При извършената проверка по допустимост се установи, че съдиите от гражданското отделение на съда не са се отвели от горецитираното дело. За да е налице хипотезата на чл. 43, т. 3 от НПК, е абсолютно задължително отвеждането на всички съдии от даден съд, независимо от тяхната специализация. От направената справка е видно, че липсват депозирани самоотводи от съдии от състава на съда.Поради това не би могло да се приеме, че Районен съд – Дупница не може да образува състав, а прекратяването на производството пред него и изпращането на делото на ВКС не почива на вярна интерпретация на разпоредбата чл. 43, т. 3 от НПК. В случая не са налице основанията за образуване на производство пред настоящата инстанция за определяне на друг, еднакъв по степен съд за разглеждане на делото.Горното налага делото да се върне на Районен съд – Дупница за ново разпределение за избор на съдия докладчик на принципа на случайния подбор до изчерпване на всички съдии от състава на съда, след което и при наличие на предпоставките по чл. 43, т. 3 от НПК делото следва отново да се изпрати на ВКС.“ Thu, 08 Aug 2024 15:22:06 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243346/vks-otkaza-da-obrazuva-proizvodstvo-za-opredelyane-na-drug-ednakuv-po-stepen-sud-za-razglejdane-na-d https://presscenters.com/News/243318/sled-reshenie-na-vks-vencislav-angelov-e-opravdan-po-obvineniyata-za-huliganstvo-i-zakana-s-ubiystvo С Решение № 435/05.08.2024 г. по наказателно дело № 384/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъдата на Окръжен съд – Русе по в.н.о.х.д. № 690/2023 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.Делото е образувано по касационен протест. С присъда на Районен съд – Русе Венцислав Ангелов е признат за виновен в това, че на 17.01.2022 г. в с. Ново село, обл. Русе, в условията на опасен рецидив извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично място – в кабинет на общопрактикуващия лекар Ивайло И., викал и отправял към него обиди и заплахи, поради което му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 1 година и 6 месеца. Оправдан е за това деянието да се отличава с особена дързост. Ангелов е признат за виновен и за закана с убийство и причиняване на лека телесна повреда на лекаря, като това заканване можело да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 1 година. Определено му е общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за 1 година и 6 месеца. С присъдата на Окръжен съд – Русе е отменена първоинстанционната и подсъдимият е изцяло оправдан.Съдебният състав на ВКС приема протеста за неоснователен. За цялостния контрол на първоинстанционната присъда е проведено допълнително съдебно следствие, в рамките на което са проверени вече събраните доказателства, като с най-голяма значимост сред тях съдът е счел новоизвършеното предявяване, оглед и техническо експертно изследване на видеозапис от 17.01.2022 г. Извършена е по експертен път съпоставка между слухово и визуално възприятие на случилото се, което е позволило и направата на нови прецизни и пълни изводи по фактите. Основното различие на последните с изведените от първата инстанция се свежда до възприетия от окръжния съд момент на отправяне на инкриминираните изрази от подсъдимия, а именно след първоначално нанесени му удари с юмрук от страна на сочения като пострадал Ивайло И. и последвали в отговор на това действия на подсъдимия. От съществено значение е и фактически установената липса на противоправно поведение на подсъдимия до посочения момент освен заснемането на Ивайло И. без негово разрешение. Изяснената и възприета от окръжния съд по делото фактология не може да се приеме за резултат от непълна или превратна оценка на събраните доказателства, поради което и касационната инстанция приема за неоснователни поддържаните доводи за наличието на допуснато нарушение на процесуалните правила в тази насока.По отношение на доводите за нарушение на закона в мотивите на ВКС се отбелязва, че според обвинителната теза хулиганската проява на подсъдимия се свежда до викове, отправени обиди и заплахи. Поради това именно тези прояви на подсъдимия са подлежали на несъмнено изясняване от съда, а установеното им реализиране не изначално, а по време и след физическото съприкосновение, започнало най-напред с действия на Ивайло И., е от съществено значение за последващата им правна оценка, пишат върховните съдии. Част от посочените като хулигански едва в протеста също укорими и несъмнено констатирани действия на Ангелов, получили негативната оценка на съда, но извършени преди физическото съприкосновение, а именно агресивното поставяне на въпроси към лекар на работното му място, неразрешеното заснемане и излъчване на разговора в социална мрежа, както и отказът да се напусне кабинета, в обвинителния акт не се твърди да са реализиращи престъплението и точно поради това те не могат за пръв път със съдебния акт да му бъдат вменени на мястото на изрично посочените обидни и заканителни реплики, за които единствено се сочи да са израз на хулиганската му проява.Според тричленния състав на ВКС по оплакването за неправилно приложение на материалния закон и относно обвинението за закана с убийство следва да се акцентира отново на това, че без основание фактически приетото предшестващо увреждане на Ангелов чрез нанесените му два юмручни удара се игнорира от прокурора. Коректно в мотивите на атакувания съдебен акт са отразени всички реплики, изречени от подсъдимия с адресат Ивайло И., но е отказано оценяването им като заканителни по смисъла на чл. 144, ал. 3 и ал. 1 от НК поради това, че същите са резултат от ескалация на агресивното поведение на подсъдимия и в отговор на предходно нанесените удари спрямо него. Преценката в тази насока също е внимателно и прецизно изведена при отчитане не само на формално изреченото и сторено от подсъдимия, но при съпоставка с емоционалното му състояние, предхождащите действия на свидетеля Ивайло И., а също и произведения ефект върху последния. „Несъмнено извадени от този контекст и разгледани само при посочените в протеста обстоятелства, агресивните действия на Ангелов биха могли от обективна страна да се оценят по сочения от обвинението начин, но това не би било съответно на цялостния и обективен прочит на ценените от въззивния съд доказателства“, пише в мотивите на ВКС. Очертаната от обвинението деятелност на подсъдимия не би могла да се оцени и от субективна страна като заплашителна по смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК.„В обобщение и в отговор на доводите в протеста за недопустимото поведение и посегателство спрямо лекар, следва изрично да се отбележи, че действително поведението на подсъдимия е укоримо и неправомерно, но е недопустимо правната му оценка като закана с убийство, а също и като хулиганство в очертаната му от обвинението конкретна деятелност, установяваща се реализирана в рамките на приетата по делото фактология. Отделен е въпросът доколко е осъществено друго по-леконаказуемо престъпление, но същият не е поставен в протеста, а и обсъждането му е безпредметно при липсата на процесуално легитимирана по делото страна да поиска това, както правилно е отбелязал и въззивният съд“, констатират върховните съдии. Wed, 07 Aug 2024 16:43:01 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243318/sled-reshenie-na-vks-vencislav-angelov-e-opravdan-po-obvineniyata-za-huliganstvo-i-zakana-s-ubiystvo https://presscenters.com/News/243285/pochina-sudiya-lyubka-andonova На 5 август 2024 г. съдия Любка Андонова напусна нашия свят. Върховният касационен съд загуби изявен професионалист, дълбоко уважаван юрист с висок морал и почтеност, за когото съдийската професия беше призвание. Отиде си прекрасен и вдъхновяващ човек, състрадателен и съпричастен към болките и тревогите на другите хора.Винаги ще помним жаждата за живот на съдия Любка Андонова, нейния слънчев характер, упоритостта ѝ да преодолява всяко затруднение, посветеността ѝ на правото и на справедливостта!Изразяваме дълбокото си съпричастие към болката на нейните дъщери, роднини и приятели!Нека е вечна паметта за нея! Tue, 06 Aug 2024 11:28:55 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243285/pochina-sudiya-lyubka-andonova https://presscenters.com/News/243179/vks-postanovi-tulkuvatelno-reshenie-po-vuprosi-svurzani-s-prilaganeto-na-zakona-za-avtorskoto-pravo С Тълкувателно решение № 3/2022 г. от 01.08.2024 г. по Тълкувателно дело № 3/2022 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд реши:В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушение на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, при определяне на размера на претърпените имуществени вреди под формата на пропуснато лицензионно възнаграждение, подлежащи на обезщетяване съгласно чл. 95 ЗАПСП, се съобразява пазарът на държавата по местоизвършване на нарушението, както и всички обстоятелства, свързани с използването и с нарушението.Дължимото по силата на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение за вреди при нарушение на авторско право включва и обезщетение за направените разумни и пропорционални извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение.При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва да се доказват претърпените неимуществени вреди вследствие на това нарушение. Съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушение на авторското право.Тълкувателното дело е образувано по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет поради противоречива съдебна практика по въпросите: 1. В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушението на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, кой е водещият пазар за ценообразуване при определяне размера на претърпените имуществени вреди под форма на пропуснато лицензионно възнаграждение, които подлежат на обезщетение по силата на чл. 95 ЗАПСП? 2. Дължимото по силата на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение за вреди включва ли право на обезщетение за направени извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение при нарушение на авторско право? 3. При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва ли да се доказват претърпените неимуществени вреди вследствие на това нарушение или обезщетение на автора за неимуществени вреди се дължи винаги при доказано нарушение на авторско право?По първия въпрос според едното становище размерът на пропуснатите ползи следва да бъде съобразен с цените по обичайното местопребиваване на увреденото лице. Според второто размерът на обезщетението за тези пропуснати ползи е с оглед пазарната цена, която ищецът би получил за лицензионно използване в държавата по местоизвършване на нарушението. В тълкувателното решение се пояснява, че Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е основан на разбирането за субективното авторско право като абсолютно, сложно, от смесен вид – лично и имуществено. В обхвата на единното авторско право са включени неимуществените права по чл. 15 ЗАПСП и имуществени права по чл. 18 ЗАПСП вр. чл. 19 и чл. 35 ЗАПСП. При нарушение на абсолютното субективно авторско право възникват нови относителни права на защита срещу нарушителя, включително иск за обезщетение (чл. 95 ЗАПСП). Заради характера на авторското право (единно, сложно, от смесен вид) размерът на обезщетението се претендира и определя общо. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес не може да бъде отречена възможността да бъде търсено обезщетение и за нарушени отделни права в рамките на единното авторско право, съответно за отделен вид настъпили вреди, от които за пропуснато лицензионно възнаграждение. Правото на всеки автор да получи възнаграждение за използване на произведението определя вредата от неразрешеното ползване като сигурна (ТР № 3/2021 по ТД № 3/2021 г. на ОСГТК). В решението са обсъдени множество хипотези, свързани с обезщетението по чл. 95 ЗАПСП. „При всяко положение, във всички посочени хипотези и като негова база, на автора не може бъде присъдено по-малко от действителната пазарна цена на правото на използване, тъй като присъжданото обезщетение не би било справедливо“, пишат върховните съдии.В мотивите е направен обстоен анализ на международните договори и хармонизационните правила на правото на Европейския съюз, свързани със защитата на авторското право. Посочено е, че всяко използване на обект на авторското право се урежда от правото на държавата, в която се търси неговата закрила, в т. ч. когато използването представлява нарушение. По иск на автор с гражданство, различно от българското, или обичайно местопребиваване извън територията на страната, при твърдение, че в нарушение на авторското му право произведението е използвано без разрешение на територията на страната, за дължимото обезщетение е приложимо българското право. Ако конкретният размер на авторското възнаграждение, при което авторът би разрешил използването, не се установява по делото или авторът не би разрешил използване, независимо дали на ползвател в страната или изобщо, обезщетението е на база размера на действителната пазарна цена на правото на използване на произведението на територията на страната. В мотивите се подчертава, че при определяне на обезщетение по чл. 95 ЗАПСП за пропуснато лицензионно възнаграждение в случаи с международен елемент е съобразим пазарът в страната като пазар на държавата, в която е извършено нарушението на авторското право, но този пазар не е водещо обстоятелство. Той е относим, когато е взет предвид от автора при даваното разрешение за използване или при остойностяването на правото на използване, при съобразяване и на всички останали обстоятелства, свързани с използването на конкретното произведение (начина, времето и мястото на използване, получените приходи и др.) и с нарушението (обстоятелства, при които е предприето, форма на вина, отношение на нарушителя към извършеното, дали използването продължава въпреки възраженията на автора и др.).По втория въпрос според едното становище обезщетението за вреди от нарушени авторски права не включва направените извънсъдебни разноски за адвокат за постигане на споразумение, тъй като липсва причинно-следствена връзка между нарушението и такъв разход. Според другото обезщетението включва извънсъдебните разноски за адвокат за постигане на споразумение. Върховните съдии намират за правилно второто становище. Съдебно производство, приключило с решение в полза на автора, може да бъде предшествано от негови действия за доброволно уреждане на спора с нарушителя. Възможно е при тези действия да е ползвано съдействието на адвокат, като е уговорено и заплатено възнаграждение. В такива случаи действията за доброволно уреждане на спора, когато са били действително необходими за неговото извънсъдебно решаване, и направените в тази връзка разноски за адвокат са породени от нарушението на авторското право. Тази съществуваща причинна връзка на обусловеност е обективно основание за отговорност на нарушителя и за тези разходи, като пряка и непосредствена последица от нарушението на авторското право, е дължимо обезщетение (чл. 95, ал. 2 ЗАПСП). В случай че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, над този си размер то остава в тежест на автора, неположил дължимата грижа при заплащането му (ТР № 1/2017 по ТД № 1/2017 г. на ОСГК).Противоречива е съдебната практика и по въпроса дали при определянето на обезщетение за нарушение на авторско право претърпените неимуществени вреди следва да се доказват или обезщетение на автора за такива вреди се дължи винаги, щом е доказано нарушението на авторското право. Според едното становище неимуществените вреди подлежат на доказване, като всяка една вреда и настъпването ѝ не може да се основава на предположения. Според второто нарушението на авторското право на автор винаги причинява негативни психически изживявания. В тълкувателното решение се пояснява, че в тежест на ищеца по иск по чл. 95 ЗАПСП за обезщетение за неимуществени вреди е установяването на обстоятелствата, обосноваващи дължимостта на обезщетението и неговия размер. „При преценка на доказателствата, с оглед естеството на авторското право и специфичната връзка автор – произведение обаче, съдът може да приеме за доказани вреди, които като обща закономерност, установена в процеса на познанието и натрупаната общочовешка практика, са логична и естествена последица от нарушение на авторското право, щом настъпването на такива вреди не се опровергава от останалите обстоятелства и доказателства по делото. Не се касае за установено от закон предположение, при което доказателствената тежест да бъде разместена (чл. 154, ал. 2 ГПК), а за вреди, за които съществува достатъчна степен на сигурност“, категорични са върховните съдии. Нарушаването на правото на авторство и свързаното с него право на авторско име, по същество отричане на творческите умения и усилия на автора, неминуемо водят до огорчение и демотивация. Нарушаването на правото на разгласяване на произведението накърнява обществената оценка и признание на автора. Нарушаването на правото на неизменяемост на произведението, приемано като нормативна защита на публичната идентификация на автора чрез неговата творба, засяга неговото достойнство и репутация, а правото на достъп до оригинала на произведението, когато е нарушено, създава у автора притеснение и възмущение, което е и при невъзможност да бъде спряно използването на произведението при промяна на убеждението. В мотивите са подчертава, че даденото тълкуване относно степента, в която доказване на вредите в такива случаи е необходимо, осигурява по-висока закрила на неимуществените интереси на автора, съответстващо на стандартите на защита на авторското право, установени с международните договори и хармонизационните правила на правото на Европейския съюз. За други твърдени като настъпили неимуществени вреди по иска за обезщетение по чл. 95 ЗАПСП трябва да бъде създадено сигурно убеждение за настъпването им, както и въз основа на установените в процеса на доказване обстоятелства се определи конкретният размер на присъжданото обезщетение. Thu, 01 Aug 2024 15:14:56 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/243179/vks-postanovi-tulkuvatelno-reshenie-po-vuprosi-svurzani-s-prilaganeto-na-zakona-za-avtorskoto-pravo https://presscenters.com/News/242908/vks-vrushta-za-novo-razglejdane-na-apelativen-sud--burgas-deloto-sreshtu-totko-k-za-izvursheno-prest С Решение № 428/18.07.2024 г. по наказателно дело № 294/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд отменя решението от 20.02.2024 г. на Апелативен съд – Бургас по в.н.о.х.д. № 212/2023 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване.Делото е образувано по касационен протест срещу решението по в.н.о.х.д. № 212/2023 г. на Апелативен съд – Бургас, което е постановено при второ по ред въззивно производство. С присъда на Окръжен съд – Бургас подсъдимият Тотко К. е признат за виновен по предявеното му обвинение по чл. 282, ал. 2 от НК (длъжностно престъпление, извършено от лице, заемащо отговорно служебно положение, от което са настъпили значителни вредни последици) и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 1 година и 6 месеца, отложено за срок от 3 години. С решение по в.н.о.х.д. № 199/2021 г. на Апелативен съд – Бургас присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.При новото разглеждане на делото е постановена присъда по н.о.х.д. № 237/2022 г., с която Тотко К. е признат за невиновен и оправдан по обвинението в това, че в периода от 11.12.2007 г. – 14.05.2008 г. в гр. Бургас в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – частен съдебен изпълнител (ЧСИ), с цел да набави имотна облага за взискателя Илия И. нарушил служебните си задължения при извършване на действия по изпълнително дело и на 14.05.2008 г. издал постановление за възлагане на Илия И. на недвижим имот в землището на с. Емона (собственост на Община Несебър), като от това са настъпили значителни вредни последици – неимуществени и имуществени в размер на 98 800 лева.Със сега атакуваното въззивно решение оправдателната присъда е потвърдена изцяло.Съдебният състав на ВКС приема касационния протест за основателен. От съдържанието на обвинението се изяснява, че то е формирано на базата на две групи фактически обстоятелства, от една страна, относно липсата на изпълнително основание за образуване на процесното изпълнително дело поради фиктивно документално оформени финансови взаимоотношения между свидетелите Илия И. и Бисер Б., а от друга, поради възлагане на процесния недвижим имот на взискателя Илия И., без да е установен собственикът на имота от страна на Тотко К. в хода на образуваното изпълнително дело, което възлагане е осъществено в нарушение на служебните му задължения по чл. 387 ГПК (отм.) като ЧСИ.Според върховните съдии фактическите изводи на въззивния съд за поведението на Илия И. и Бисер Б. в качеството им на взискател и длъжник по изпълнителното дело, образувано от подсъдимия, нямат изискуемата от процесуалния закон доказателствена основа, необходима за правилното им формиране. Основателен е доводът в протеста, че свидетелите Илия И. и Бисер Б. са депозирали последователно еднопосочни и взаимно кореспондиращи си показания в хода на цялостното наказателно производство, съгласно които двамата не са имали неуредени парични задължения и подписаните от тях документи в обратна насока, представени по изпълнителното дело, предмет на обвинението, нямат вярно съдържание. Свидетелите са били последователни и по въпроса за посещението им в кантората на подсъдимия – че то е осъществено по инициатива на техния работодател (Георги В.) и със съдействието на свидетеля Л., който през този период е работел като негов адвокат. Двамата свидетели са еднопосочни в свидетелстването си, че не са получавали финансова изгода от участието си в изпълнителното производство и са били ангажирани по настояване на свидетелите Г. и В. В същата посока са депозирани и показанията на свидетеля Л., които в тази им част също са последователни и еднопосочни. По делото не са налични други преки доказателства, че Бисер Б. и Илия И. самостоятелно и по друго време и повод са посещавали кантората на подсъдимия.Фактическият извод на апелативния съд, че Илия И. е посетил кантората на Тотко К. три пъти на посочени в решението дати е напълно произволен и в противоречие с приетите за обективни показания на двамата свидетели в останалите им части, че нямат личен интерес от процесното изпълнително дело и след посещението им в кантората на подсъдимия не са извършвали самостоятелни действия по делото, категоричен е тричленният състав на ВКС. Оспореният като доказателствен подход фактически извод е пряко свързан с предявеното обвинение и в частност със субективната страна на деянието, тъй като прокуратурата поддържа тезата, че подсъдимият е бил наясно с привидността на изпълнителното основание и това е дало пряко отражение върху изпълнението на задълженията му по изпълнителното дело, за които се твърди, че той многократно е нарушавал. Включително и чрез прилагане на предварително подписани от страните по изпълнителното дело документи в нарушение на установената от закона времева поредност и това негово поведение е било с предвидената от закона специална цел, елемент от състава на престъплението по чл. 282 от НК.Основателни са и възраженията от протеста по отношение на втората група обстоятелства – относно проверката за собствеността на възложения недвижим имот. Въззивният съд е приел, че подсъдимият е установил чрез надлежна (документална и друга) проверка, че собствеността на процесния имот към датата на образуване на изпълнителното дело принадлежи на Бисер Б. – от решение на Районен съд – Несебър и скица на Агенцията по кадастъра – Бургас. Върховните съдии подчертават, че посочените документи не се съдържат в материалите по делото, а от приложените справки от Районен съд – Несебър и от Агенцията по кадастъра – Бургас се установява, че същите са неистински, тъй като не са издадени от органите, които са посочени за техни автори. По изпълнителното дело не се съдържа информация за издаване на документи с подобна индивидуализация или отговор на изискани от подсъдимия справки от районния съд или Агенцията по кадастъра за собствеността на имота, както и други данни за събрана по друг начин информация за това кой е собственик на процесния недвижим имот към датата на насочване на изпълнението върху имота (подсъдимият не е наложил възбрана върху имота, за да се изследва владението му към тази дата).В заключение в мотивите на ВКС пише, че при липсата на доказателства за извършена от подсъдимия проверка за собствеността на недвижимия имот като част от задълженията му по чл. 373 от ГПК (отм.) изводът на съда в обратна посока е формиран при превратна интерпретация на съдържанието на доказателствените източници, респективно формирането на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението страда от процесуални пороци. Нарушението е съществено, тъй като засяга релевантни за състава на обвинението факти и обстоятелства. Този съществен процесуален пропуск в доказателствената дейност на въззивния съд има за последица упражняване на правомощията на ВКС по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Wed, 24 Jul 2024 11:29:02 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/242908/vks-vrushta-za-novo-razglejdane-na-apelativen-sud--burgas-deloto-sreshtu-totko-k-za-izvursheno-prest https://presscenters.com/News/242575/publikuvani-sa-motivite-na-prisudata-na-vks-s-koyato-na-bivshiya-komandos-angel-jelyazkov-e-nalojeno С Присъда № 2/29.03.2024 г. по наказателно дело № 917/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя изцяло присъдата по в.н.о.х.д. № 66/2022 г. на Военно-апелативния съд и присъдата по н.о.х.д. № 115/2018 г. на Военен съд – Пловдив, като вместо това признава подсъдимия Ангел Желязков за виновен в това, че на 20.05.2018 г. в гр. Пловдив умишлено умъртвил Добромир Л., поради което го осъжда на 7 години лишаване от свобода и определя първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата не подлежи на обжалване и протестиране.Делото е образувано по касационен протест и касационни жалби от частните обвинители срещу присъдата от 18.04.2023 г. по в.н.о.х.д. № 66/2022 г. на Военно-апелативния съд (ВнАС).С присъда на Военен съд – Пловдив младши сержант Ангел Желязков е оправдан по повдигнатото му обвинение по основния състав на престъплението „убийство“ и е признат за виновен за извършеното на 20.05.2018 г. в гр. Пловдив умишлено убийство на полицая Добромир Л. при превишаване пределите на неизбежната отбрана, като му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 4 години и 3 месеца. С присъда по в.н.о.х.д. № 73/2019 г. на ВнАС е отменена първоинстанционната присъда и Желязков е оправдан на основание чл. 12, ал. 1 от НК (неизбежна отбрана) по обвинението за умишленото умъртвяване на Добромир Л. С решение от 15.03.2021 г. на ВКС въззивната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.С решение от 13.10.2021 г. на ВнАС първоинстанционната присъда е изменена, като е намалено наказанието „лишаване от свобода“ на 1 година и 6 месеца, отложено за 3 години. С решение на ВКС от 21.12.2022 г. е отменено решението на ВнАС и делото е върнато за ново разглеждане от нов състав на въззивната инстанция.Със сега обжалваната присъда от 18.04.2023 г. на ВнАС е отменена първоинстанционната и подсъдимият е признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 115 НК.В мотивите на ВКС се констатира недостатък в доказателствената и оценъчната дейност на втората инстанция, което по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. „В конкретния случай това не може да бъде сторено, тъй като настоящото производство е трето поред пред ВКС и той следва да реши делото по същество, без да има правомощия да го връща за ново разглеждане“, уточняват върховните съдии.Основният порок на присъдата на Военно-апелативния съд е, че мотивите не съдържат цялостен и процесуално издържан анализ на доказателствата. Според съдебния състав на ВКС въззивната инстанция е интерпретирала превратно фактите по делото, поради което изведените правни съображения за това, че Желязков е действал при условията на неизбежна отбрана, са в противоречие с наказателния закон.Институтът на неизбежната отбрана е изключително подробно разискван в съдебната практика във всички негови възможни аспекти, се подчертава в мотивите на ВКС. Основополагащо и със задължителна сила за правоприлагащите органи е Постановление на Пленума на ВС № 12/1973 г. Върховната съдебна инстанция е обобщила съществените елементи на деянието, което е извършено в състояние на неизбежна отбрана – че то отблъсква едно непосредствено противоправно нападение, което не е преустановено или прекратено; че противоправното нападение е налице, когато е започнало увреждането или когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавни или обществени интереси, личността или законите права на отбраняващия се или на другиго, включително техни имуществени или неимуществени права; че трябва да е налице съответствието между нападението и защитата. При наличието на тези предпоставки деянието, извършено при неизбежна отбрана, не е общественоопасно, поради което и не е престъпно. Същевременно, както се приема в Решение № 2/13.01.1986 г. по н.д. № 654/85 г., І н.о. на ВС, не може да се позовава на неизбежна отбрана или на превишаване на нейните предели този деец, който предварително се въоръжи и подготви да посрещне нападението на жертвата.Според тричленния състав на ВКС, след като подсъдимият е знаел, че Добромир Л. иска да се срещне с него, доброволно е приел и се е съгласил на тази среща, той съзнателно се е въоръжил с нож, с който да се „бие“ с жертвата, както няколко пъти е заявил пред свидетелката Люба А. и в телефонен разговор с Добромир Л. – той няколко пъти е споменал, че е пиян и не може да се бие и поради това се е въоръжил с нож. В този смисъл не може да се приеме, че ударът, който Добромир Л. нанесъл в лицето на Желязков, е противоправно нападение по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК. Това е очаквано от подсъдимия поведение на Добромир Л., на което той предварително се е подготвил да реагира, въоръжавайки се с нож. Желязков е нанесъл удари с нож с голяма дължина на острието, от близко разстояние, в жизненоважни органи на тялото на жертвата, поради което е съзнавал настъпването на съставомерния резултат – смъртта на Добромир Л., и се е съгласявал с него. В този смисъл е налице пряк умисъл за убийство, категорични са върховните съдии. Несъмнено е по делото, че алкохолното опиване на подсъдимия не му е попречило да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, същевременно не са налице фактическите признаци за наличие на афект.В мотивите на ВКС пише, че подсъдимият обективно е причинил смъртта на Добромир Л., като използвал за това нож; предварително е знаел за заплахите и намеренията на жертвата за физически сблъсък и поради това се подготвил и въоръжил с нож; имал е ясно съзнание, че носеният от него нож е средство, което е годно да причини смърт; демонстрирал е явно намерение да използва ножа както словесно, като предупредил жертвата по телефона за това, а и като извадил ножа от канията и тръгнал към Добромир Л. с нож в дясната ръка. При тези правни аргументи съдебният състав на ВКС приема, че Желязков е извършил престъпление по чл. 115 от НК, като не са налице фактическите и правни основание на чл. 12, ал. 1 от НК, поради което отменя оправдателната присъда на ВнАС и първоинстанционната присъда и признава подсъдимия за виновен по първоначално внесеното обвинение за извършено престъпление по чл. 115 от НК.При индивидуализацията на наказанието, което Желязков следва да изтърпи, върховните съдии отчитат наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства – не е осъждан; събрани са отлични данни за личността му в професионален план; процесуалното му поведение е изрядно – съдействал е на органите на разследването, като е посочил къде е изхвърлил средството на престъплението, оказал е помощ на жертвата до идването на специализираната лекарска помощ, давал е обяснения и има критично отношение към извършеното. Въпреки че поведението на жертвата от фактическа и правна страна няма принос към резултата, ВКС приема, че действията на Добромир Л. в предходните дни и непосредствено преди срещата между двамата са провокирали извършването на деянието, което съдът оценява в насока смекчаване на наказателната отговорност на Желязков. Като смекчаващо обстоятелство съдът приема и периода от време, изминал от извършване на деянието до постановяване на последната присъда – повече от 6 години, за което подсъдимият няма никакъв принос.При липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и при наличието на изброените многобройни смекчаващи, ВКС приема, че и най-лекото, предвидено в чл. 115 от НК, наказание от 10 години лишаване от свобода е несъразмерно тежко, поради което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК отмерва наказание под предвидения минимум в размер на 7 години лишаване от свобода. „Така определеният срок на лишаване от свобода е справедлив, тъй като съответства на конкретно установената степен на обществена опасност на деянието и дееца и ще способства за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК – да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления; да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото“, пишат върховните съдии. Mon, 15 Jul 2024 14:50:04 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/242575/publikuvani-sa-motivite-na-prisudata-na-vks-s-koyato-na-bivshiya-komandos-angel-jelyazkov-e-nalojeno https://presscenters.com/News/242515/sled-okonchatelno-reshenie-na-vks-stefan-stefanov-shte-izturpyava-nakazanie-ot-tri-godini-lishavane С Решение № 386/03.07.2024 г. по наказателно дело № 498/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д. № 20/2024 г. на Апелативен съд – Варна, като намалява наказанието „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия Стефан Стефанов от четири на три години, както и наказанието лишаване от право на управление на МПС от шест години и четири месеца на пет години. Оставя в сила решението в останалата му част.Делото е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия срещу решение № 50 от 15.04.2024 г. по в.н.о.х.д. № 20/2024 г. на Апелативен съд – Варна.С присъда на Окръжен съд – Варна подсъдимият е признат за виновен в това, че на 09.06.2022 г. в гр. Варна при управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на 17-годишен ученик, като деянието е извършено на пешеходна пътека и след употреба на наркотично вещество. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 5 години, и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 години.С решението по в.н.о.х.д. № 20/2024 г. на Апелативен съд – Варна първоинстанционната присъда е изменена, като са увеличени размерите на наложените наказания: „лишаване от свобода“ – от 3 години на 4 години, и „лишаване от право да управлява МПС“ – от 5 години на 6 години и 4 месеца. В останалата част присъдата е потвърдена.В касационната жалба се сочи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, за чието завишаване апелативният съд незаконосъобразно бил приел реализиране на деянието при форма на вината самонадеяност, при липса в обвинителния акт на изложени в тази насока обстоятелства. Поддържа се, че наказанието не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Изложени са доводи и за несправедливост на отказа да се приложи разпоредбата на чл. 66 НК поради отдаден приоритет на генералната превенция. Прави се искане за изменение на решението на въззивния съд с приложение на института на условното осъждане, каквато е първоинстанционната присъда. В съдебно заседание жалбата се поддържа с искане за изменение на въззивното решение поради нарушение на закона при определяне на наказанието и явната му несправедливост, като се акцентира на доводите за приложение на чл. 66 НК с оглед личността на дееца и принципно по-голямата значимост на индивидуалната превенция.Като прави уточнение, че оплакването за неспазване на закона при постановеното от въззивния съд увеличаване на наказанието е заявено в жалбата и поддържано в съдебно заседание само като аргумент за налагане на по-лека санкция и не следва да бъде разгледано като касационен довод по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, относим към основанието за ангажиране отговорността на подсъдимия, решаващият състав на ВКС приема касационната жалба за частично основателна.Като посочват, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК (след като подсъдимият Стефанов е заявил, че признава изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът е обявил, че ще ползва направеното самопризнание при постановяване на присъдата с оглед преценката за подкрепа на същото от събраните в досъдебното производство доказателства), върховните съдии приемат за неоснователен основния довод в жалбата за недопустимо извършена преценка на субективната страна на деянието като самонадеяно. Така поддържаното становище се основава на твърдението, че в обвинителния акт не е посочена именно по-тежката форма на непредпазливата вина, поради което не се обхваща от признанието на подсъдимия. В касационното решение се сочи, че по този въпрос за разлика от първоинстанционния съд, въззивният такъв изрично е обосновал извода си, че признатото от подсъдимия деяние от субективна страна носи характеристиките на самонадеяност. Върховните съдии са категорични, че внасянето на тази промяна в изводите на окръжния съд не влиза в противоречие с направеното признание на фактите по обвинението, доколкото касае тяхната правна оценка и няма пречка тя дори да се разграничава от тази на обвинението, а от друга страна произтича и от необходимостта да се даде прецизна оценка на субективната страна на деянието и да се прецени правилно тежестта на извършеното от подсъдимия, без в крайна сметка това да води до утежняване на положението му. Според касационния състав неоснователно е оспорена и правилността на внесената промяна, тъй като самонадеяното осъществяване на деянието от субективна страна в случая е извлечено от признатите факти на управление на превозно средство в конкретното време и място – в градски условия в близост до обществени сгради в сутрешните часове на работен ден при почти двукратно превишение на скоростта и след употребено наркотично вещество. Преценени в съвкупност, тези обстоятелства очевидно сочат за налични представи в съзнанието на подсъдимия за опасността от причиняване на произшествие и субективна убеденост за предотвратяването му. Конкретните посочени факти, стоящи в основата на този извод, се съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт и са признати от подсъдимия, поради което върховните съдии не се съгласяват с довода на жалбоподателя, че осъщественото непредпазливо деяние незаконосъобразно е прието за извършено при по-тежката форма на непредпазливата вина при липсата на изрично такова твърдение на обвинението при обосноваване субективната страна на деянието.Относно оспорването на тежестта на наложеното наказание, завишено от апелативния съд за срок от четири години, при отчитане на реда за протичане на производството по делото по чл.371, т.2 НПК, върховните съдии само частично споделят изложените от въззивната инстанция съображения за увеличаване на комплексно наложената санкция на подсъдимия, като изрично отбелязват, че нито едно от значимите за индивидуализиране на отговорността обстоятелства не е пренебрегнато и е вярно оценено, но придадената тежест на всяко от тях е дискусионна и налага извод за ненужно увеличаване размера на определеното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода. Решаващият състав намира за лишено от основание възприетото от въззивния съд становище, че откроените от него смекчаващи отговорността обстоятелства имат само известен превес и налагат отмерване на наказание към средния размер, предвиден в чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1, пр. 3 НК (в приложимата му на основание чл. 2, ал. 1 НК по-благоприятна редакция преди изм. ДВ, бр.67/2023 г.), предвиждащ лишаване от свобода от три до петнадесет години. Според касационната инстанция в конкретния случай целите на наказанието в най-пълна степен биха били изпълнени с лишаване от свобода в по-близкия до минималния размер от четири години и шест месеца, чиято редукция с една трета по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК води до окончателен размер от три години. Върховните съдии намират, че лишаването от право на управление на МПС също следва да се намали за първоначално определения срок от пет години, както е счел и първоинстанционният съд, което в достатъчна степен би осигурило преоценка на рисковото поведение на подсъдимия като водач на превозно средство. Според решаващия състав така индивидуализирано, комплексно наложеното наказание е справедливо, гарантира постигането на индивидуалната и генерална превенция и е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, без да се игнорират и констатираните завишаващи укоримостта на деянието обстоятелства.В касационния съдебен акт са изложени подробни мотиви и относно разбирането на върховните съдии за правилността на постановеното с обжалваното решение ефективно изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Решаващият състав на ВКС приема, че в случая без изолиране от обществото не би могло да се прогнозира постигането на целите, визирани в чл. 36 НК. Конкретната тежест на престъплението, очертана от начина на извършването му, налага извода, че поправителното въздействие върху подсъдимия и предупредителното такова спрямо обществото би се постигнало само с ефективното му изтърпяване. Fri, 12 Jul 2024 16:07:52 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/242515/sled-okonchatelno-reshenie-na-vks-stefan-stefanov-shte-izturpyava-nakazanie-ot-tri-godini-lishavane https://presscenters.com/News/242463/vks-vrushta-za-novo-razglejdane-na-apelativen-sud--varna-deloto-sreshtu-jechko-k-za-katastrofata-v-k С Решение № 407/10.07.2024 г. по наказателно дело № 173/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението по в.н.о.х.д. № 240/2023 г. на Апелативен съд – Варна и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.Делото е образувано по касационни жалби на частните обвинители и протест срещу въззивното решение на Апелативен съд – Варна.С присъда на Окръжен съд – Шумен Жечко К. е признат за виновен в това, че на 28.09.2022 г. в гр. Шумен при управление на лек автомобил в района на кръстовище с кръгово движение нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, и причинил пътнотранспортно произшествие (ПТП), като по непредпазливост причинил смъртта на 22-годишна жена и средна телесна повреда на нейната спътничка, поради което му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 3 години и 4 месеца. Лишен е и от право да управлява МПС за 5 години и 4 месеца. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, след като подсъдимият е признал фактите в обвинителния акт.С решението на Апелативен съд – Варна присъдата е изменена, като е намален срокът на наказанието „лишаване от свобода“ на 3 години, отложено с изпитателен срок от 5 години. Присъдата е потвърдена в останалата ѝ част.Решаващият състав на ВКС приема за неоснователни възраженията за съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата, дадена от контролирания съд при проведеното диференцирано производство, и нарушения на правилата за формиране вътрешното убеждение на съда. За да отговори на тези възражения, касационната инстанция изяснява особеностите при провеждането на производството в рамките на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. При тази процедура подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд има правомощие да постанови, че производството ще се проведе по диференцираната процедура, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК е надлежно приобщените и проверени доказателства убедително и безусловно да потвърждават признатите от подсъдимия факти. Пак според тълкувателното решение цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният съд проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка и следи за спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие и на изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата. При установено изпълнение на лимитираните правни предписания въззивната инстанция няма процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт, и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. Касационната инстанция не притежава правомощие за намеса във вътрешното убеждение на инстанциите по същество, а следи единствено спазени ли са при формирането му изискванията на разпоредбите в Глава двадесет и седма от НПК, свързани с доказателствената дейност на съда в рамките на особената процедура.Като изхожда от тази принципна позиция, съдебният състав на ВКС намира за неоснователни оплакванията за допуснати нарушения на въззивния съд при формиране на вътрешното му убеждение и изключване на доказателствени материали, събрани на досъдебното производство. Върховните съдии приемат за правилно констатирането на нарушение на първата инстанция, изразяващо се в недопустимо приемане на непосочени в обвинителния акт и непризнати от подсъдимия фактически констатации, с което се нарушава правото му на защита. В касационното решение е посочено също, че двете решаващи инстанции са провели съдебно следствие, като с различни по вид доказателствени средства и способи за доказване са установили обстоятелства извън признатите, но от кръга на допустимите факти, с което не са нарушили процесуалните правила за провеждане на съкратено съдебно следствие. Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение и изводите си на базата на всички събрани на досъдебното производство годни доказателствени материали, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения.След анализ на дейността на двете предходни инстанции по отчитането на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства върховните съдии не възприемат някои от констатациите и сочат, че е неясно на какво се базира становището за приемане като смекчаващо обстоятелство „съдействие на органите на досъдебното производство“. Според тричленния състав на ВКС е без значение цененото като смекчаващо обстоятелство, свързано с данните за организацията на движение в кръстовището, тъй като по делото няма данни то да е допринесло за настъпване на ПТП, било е регулирано по установения в нормативната уредба ред и подсъдимият е бил длъжен да се съобрази с пътните знаци. В касационното решение е отразено становището на експертите, според което при управление с разрешената скорост от 50 км/ч ПТП не би настъпило. Независимо от изложените мотиви върховните съдии приемат, че не е налице основание за промяна на изводите за превес на смекчаващите вината обстоятелства и за промяна в размера на наложеното наказание, като подчертават, че редукцията с една трета като предпоставка за определяне на наказанието не подлежи на преценка, тъй като е законоустановена.Относно доводите за явна несправедливост във връзка с приложението на чл. 66 от НК обаче съдебният състав на ВКС приема, че контролираният съд не е обсъдил всички данни, характеризиращи подсъдимия като водач на МПС, и подчертава, че данни за личността на дееца произтичат и от спецификите на конкретно извършеното деяние – значително превишената скорост в градски условия и отнемането на предимство са едни от най-тежките нарушения на правилата за движение. Касационният състав намира, че не следва да бъдат пренебрегвани и установените на досъдебното производство чрез показанията на свидетел данни за поведението на подсъдимия по време на инцидента, които го характеризират като водач на МПС, а именно: едновременно с управлението на лекия автомобил той е боравил с мобилния си телефон, сменяйки музиката, което е в разрез с правилата при управление на МПС, както и че при предходни случаи, когато свидетелят е пътувал с автомобил, управляван от подсъдимия, Жечко К. е превишавал разрешената скорост за движение в дадения пътен участък.Касационната инстанция съзира основателност на възражението за явна несправедливост на наложеното наказание в обстоятелството, че въззивният съд не е изложил конкретни мотиви, с които да аргументира постигането, чрез прилагане на института на условното осъждане, на съчетание между изискванията на специалната превенция (поправянето на дееца) и тези на генералната (въздействието на отлагането върху другите членове на обществото). Според върховните съдии е необходимо преосмисляне на приетите от апелативния съд относими за приложението на чл. 66 от НК обстоятелства, както и пълна и всеобхватна преценка на всички такива обстоятелства, поради което отменят въззивното решение и връщат делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна. Thu, 11 Jul 2024 16:35:57 +03:00 Върховен касационен съд https://presscenters.com/News/242463/vks-vrushta-za-novo-razglejdane-na-apelativen-sud--varna-deloto-sreshtu-jechko-k-za-katastrofata-v-k