https://presscenters.com Новините без редакция https://presscenters.com/News/265578/konstitucionniyat-sud-dopusna-za-razglejdane-po-sushtestvo-konstitucionno-delo-92026-g На свое заседание на 28.05.2026 г. Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на §5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. (обн. ДВ, бр. 26 от 2025 г., посл. изм. и доп. бр. 83 от 2025 г.). Докладчик по дело №9/2026 г. е съдия Невин Фети. В заседанието участваха 11 конституционни съдии. Определението е прието с 8 гласа „за“. Определението е подписано със становище на съдия Атанас Семов. Определението е подписано с особено мнение от съдиите Невин Фети и Десислава Атанасова, както и с особено мнение от съдия Орлин Колев. Линк към пълния текст на определението: https://www.constcourt.bg/bg/act-10335 Fri, 29 May 2026 15:14:54 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265578/konstitucionniyat-sud-dopusna-za-razglejdane-po-sushtestvo-konstitucionno-delo-92026-g https://presscenters.com/News/265546/konstitucionniyat-sud-subira-praktikata-si-v-tematichni-sbornici Конституционният съд (КС) започва публикуването на практиката си в тематични онлайн сборници. Систематизираните юридически издания надграждат функционалното съдържание на интернет страницата на институцията, а подготовката им е част от инициативите във връзка с отбелязването на 35-годишината на Съда през 2026 г. Целта е да се предоставя тематичен достъп за изчерпателна справка и преглед по даден проблем, по който Конституционният съд се е произнасял. Сборниците ще бъдат публикувани в официалния сайт на КС, в секция „Публикации“, подсекция „Сборници с практиката на Конституционния съд“: https://www.constcourt.bg/bg/collection-practice Първото издание e посветено на темата „Право на защита“ и вече е достъпно онлайн: https://www.constcourt.bg/content/practice/%D0%A1%D0%91%D0%9E%D0%A0%D0%9D%D0%98%D0%9A%20%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0%202026.pdf В 213 страници са събрани относимите към разглежданата материя мотиви както от тълкувателни решения, така и от решения, с които се обявява противоконституционност на закони и други актове, от създаването на Конституционния съд до 2025 г. Сборниците периодично ще бъдат допълвани с най-актуалната практика на Съда по съответната тема. Thu, 28 May 2026 15:14:37 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265546/konstitucionniyat-sud-subira-praktikata-si-v-tematichni-sbornici https://presscenters.com/News/265518/konstitucionniyat-sud-posreshtna-studenti-po-pravo-ot-velikoturnovskiya-universitet-sv-sv-kiril-i-me Студенти от специалност „Право“ във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ посетиха Конституционен съд на Република България. Групата от 35 студенти имаше възможност да разгледа институцията и да проведе среща с конституционния съдия Невин Фети. Второкурсниците бяха придружени от преподавателите в Юридическия факултет на висшето училище доц. д-р Христо Орманджиев и гл. ас. д-р Вълю Анчев. Повод за посещението беше изучаването на дисциплината „Конституционно право“, която включва теми, свързани с Конституционния съд, неговата конституционна и законова уредба. В залата за открити заседания на Конституционния съд, където се провеждат церемониите по полагане на клетва от новоизбраните съдии, съдия Невин Фети представи пред студентите основните аспекти на конституционния контрол в Република България и дейността на институцията. По време на срещата бяха обсъдени формирането и правомощията на Съда, статутът на конституционните съдии, процедурата по разглеждане на конституционните дела, както и правната сила и действието на решенията на Конституционния съд. Wed, 27 May 2026 16:49:39 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265518/konstitucionniyat-sud-posreshtna-studenti-po-pravo-ot-velikoturnovskiya-universitet-sv-sv-kiril-i-me https://presscenters.com/News/265481/konstitucionniyat-sud-obrazuva-konstitucionno-delo-122026-g На 26.05.2026 г. Конституционният съд образува конституционно дело №12/2026 г. по искане на Административния съд – Силистра, трети състав за установяване на противоконституционност на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането в частта „от датата на изпращане на уведомлението“ и чл. 143, ал. 10, изр. 1 от Закон за движението по пътищата, поради несъответствието им с чл. 4 и чл. 56 от Конституцията. Докладчик по делото е съдия Атанас Семов. Линк към текста на искането: https://www.constcourt.bg/bg/case-725 Tue, 26 May 2026 16:28:37 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265481/konstitucionniyat-sud-obrazuva-konstitucionno-delo-122026-g https://presscenters.com/News/265409/aktualna-praktika-na-konstitucionniya-sud-na-bulgariya-vuv-fokusa-na-konferenciya-v-zagreb Актуална практика на Конституционния съд на България на фокус на конференция в Загреб Старши референтът Десислава Кемалова взе участие в 22-рата годишна среща на Съвместния съвет по конституционно правосъдие към Венецианската комисия Бъдещото развитие на механизмите на конституционната жалба беше водещата тема на конференция в рамките на Съвместния съвет по конституционно правосъдие към Венецианската комисия (JCCJ). 22-рата годишна среща на Съвета се провежда в Загреб от 21 до 22 май. Представителят на Конституционния съд на България – старши референт Десислава Кемалова, акцентира върху актуална практика на Съда относно допустимостта на искания, постъпили от съдилища в страната след промяната на Конституцията през 2023 г. В доклада ѝ в рамките на третия работен панел от конференцията - „Сравнителни модели на конституционната жалба“, тя посочи, че съществуващите в България механизми за достъп до конституционно правосъдие осигуряват в достатъчна степен ефективна защита на правата на гражданите, дори при отсъствието на индивидуална конституционна жалба. Бъдещо въвеждане на нови механизми следва да стъпи на оценка и анализ на множество фактори, допълни тя. Дискусиите в първия ден на форума в Загреб бяха насочени още към критериите за допустимост и механизмите за филтриране, както и към необходимостта от баланс между достъпа до правосъдие и съдебната ефективност. Fri, 22 May 2026 11:00:36 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265409/aktualna-praktika-na-konstitucionniya-sud-na-bulgariya-vuv-fokusa-na-konferenciya-v-zagreb https://presscenters.com/News/265363/klyuchovi-vuprosi-za-konstitucionnoto-pravosudie-obsudiha-konstitucionni-sudii-i-predstaviteli-na-na Международната научна конференция е част от събитията по повод 35-годишнината на Конституционния съд Конституционният съд и Софийският университет „Св. Климент Охридски“ организираха първа по рода си открита професионална дискусия с участието на конституционни съдии, представители на научната общност у нас и гост-лектори от университети във Франция, Белгия, Италия, Унгария и Полша. Международната научна конференция по повод 35-годишнината от създаването на Конституционния съд беше посветена на актуални и ключови за конституционното правосъдие въпроси. Председателят на Конституционния съд Павлина Панова и заместник-деканът на Юридическия факултет проф. д-р Евелина Стоева-Димитрова откриха форума. В словото си Павлина Панова подчерта ролята на Юридическия факултет на СУ, който е подготвил почти всички конституционни съдии и оформя новото поколение юристи. „Именно тук, в тези аудитории, се формират свободните, критични и отворени умове“, отбеляза тя. Павлина Панова акцентира върху значението на Конституцията от 1991 г. и конституционното правосъдие като инструмент от особено значение за гарантиране на демократична конституционна правова държава. „Ролята на Конституционния съд е да формира и води дебата за конституционния съдебен контрол, неговата легитимност, юридически механизми, перспективи и предизвикателствата пред неговото развитие“, посочи в приветствието си проф. д-р Евелина Стоева-Димитрова. Първият панел на конференцията беше посветен на легитимността на конституционните юрисдикции в Европа. Доц. Наташа Данелчук-Колодровски от Университет Екс Марсилия представи тезата, че независимостта на конституционните съдилища е тясно свързана със социалната им легитимност и с доверието на гражданите. Проф. Анджела Ди Грегорио от Университета в Милано анализира избора на конституционни съдии в Централна и Източна Европа, като акцентира върху риска от политизиране на конституционните юрисдикции. Конституционният съдия Орлин Колев представи темата „Легитимност на Конституционния съд на Република България: развитие и перспективи“. Той направи преглед на въпроси, които са били на дневен ред при писането на предишните конституции, но са актуални и днес, и подчерта, че перспективите пред конституционното правосъдие са в пряка връзка с предизвикателствата на времето. Вторият панел беше посветен на правната сила и изпълнението на решенията на конституционните съдилища. Проф. Ян Тунис от Университета в Хаселт, референт в Конституционния съд на Белгия, представи развитието на Белгийския конституционен съд към по-прагматичен подход, включващ техники като частична отмяна на разпоредби, запазване действието на отменени текстове и преодоляване на законодателни празноти. Доц. Базил Ридар от Университета в Лил разгледа практиката на френския Конституционен съвет и механизма за отложено действие на решенията. Конституционният съдия Янаки Стоилов представи заключителния доклад в рамките на втория панел на тема „Правна сила, действие и изпълнение на решенията на българския Конституционен съд“. Той посочи основните характеристики на решенията на Конституционния съд, като най-важната от тях е действието им по отношение на всички държавни органи, юридически лица и граждани. Така Съдът поддържа единството на правната система под върховенство на Конституцията, посочи проф. Стоилов и открои проблем – за разлика от другите клонове на правото, конституционното право не разполага с механизъм за принудително изпълнение. Откритата дискусия в аулата на университета продължи с темата „Прилагане на правото на ЕС от конституционните съдилища и техните отношения със Съда на Европейския съюз“. Доц. Христо Христев представи предимството на правото на Европейския съюз в практиката на националните конституционни съдилища и посочи, че когато възникват точки на напрежение в практиката на конституционните съдилища и Съда на ЕС, пътят за тяхното преодоляване е отправяне на преюдициални запитвания. Колегата му от Университета в Сегед доц. Петер Пал Кружлич представи унгарския опит и правото на ЕС, като отбеляза, че Конституционният съд на Унгария е широко овластен с правомощия, включително да се произнася относно съответствието на правото на ЕС с конституцията на страната, но предпочита да прави креативни тълкувания на Основния закон. Проф. Моника Флорчак-Вонтор от Ягелонския университет представи доклад за прилагането на правото на ЕС във времена на криза и практиката на полския Конституционен трибунал. Тя подчерта, че след 2016 г. поради политическите проблеми с независимостта институцията драстично се е променила и е сменила подхода си към европейското законодателство. Третият доклад в последния работен панел от конференцията на тема „Прилага ли българският Конституционен съд правото на ЕС? Ако да – как? Ако не – защо?“ представи конституционният съдия Атанас Семов. Той обърна внимание на три ключови разбирания. КС не прилага правото на ЕС, а прилага – в тесния смисъл на това понятие – единствено три правни акта: Конституцията, Закона за Конституционен съд и вътрешния си правилник. КС не е компетентен да се произнася за съответствието на закон или друг акт от вътрешното право с правото на ЕС. От ключово значение е доброто разбиране на разликата между „прилагане“ и „спазване“. Проф. Семов подчерта, че КС може да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС и това ще бъде направено веднага, щом има валидно основание по конкретно конституционно дело. Wed, 20 May 2026 17:56:41 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265363/klyuchovi-vuprosi-za-konstitucionnoto-pravosudie-obsudiha-konstitucionni-sudii-i-predstaviteli-na-na https://presscenters.com/News/265278/konstitucionniyat-sud-obrazuva-konstitucionno-delo-112026-g На 18.05.2026 г. Конституционният съд образува конституционно дело №11/2026 г. по искане Районен съд – Плевен, наказателно отделение, първи състав за установяване на противоконстуционност на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от Наказателния кодекс, приложима по наказателен общ характер дело №695/2026 г., поради несъответствието ѝ с чл. 119 и чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Докладчик по делото е съдия Надежда Джелепова. Линк към текста на искането: https://www.constcourt.bg/bg/case-724 Mon, 18 May 2026 13:07:34 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265278/konstitucionniyat-sud-obrazuva-konstitucionno-delo-112026-g https://presscenters.com/News/265214/konstitucionniyat-sud-i-yuridicheskiyat-fakultet-na-sofiyskiya-universitet-sv-kliment-ohridski-organ Преподаватели от пет европейски държави ще бъдат гост-лектори в откритата професионална дискусия по повод 35-годишнината на Съда На 20 май Конституционният съд и Юридическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ организират международна научна конференция в аулата на университета. Форумът е част от поредицата специални събития, с които Съдът отбелязва 35-годишнината от създаването му. Конференцията ще бъде открита от председателя на Конституционния съд Павлина Панова и от заместник-декана на Юридическия факултет проф. д-р Евелина Стоева-Димитрова. Организаторите на събитието инициират първата по рода си открита професионална дискусия, в която юристи от България и чужбина ще обсъдят практики на конституционни юрисдикции в Европа. Конституционните съдии и преподаватели в Софийския университет проф. Атанас Семов, проф. Янаки Стоилов и гл. ас. д-р Орлин Колев, както и доц. Христо Христев и гост-лектори от университети във Франция, Белгия, Италия, Унгария и Полша ще разгледат актуални правни проблеми, свързани с конституционното правосъдие. Конференцията ще протече в три работни панела – „Легитимност на конституционната юрисдикция: 35 години по-късно“, „Правна сила и изпълнение на решенията на Конституционния съд“ и „Прилагане на правото на ЕС от конституционните съдилища и техните отношения със Съда на Европейския съюз“. В дискусиите ще се търсят отговори на въпроси, пред които е изправен конституционният съдебен контрол в Европа. 35 години след установяването на конституционното правосъдие в България от особен интерес е да се разгледат проблемите, свързани с механизмите за укрепване и гарантиране на легитимността. Сред въпросите, които ще бъдат обсъдени, са още: Как се гарантира изпълнението на решенията на конституционен съд и от кого – съдът сам ли контролира това, или друг орган? По какъв начин конституционните съдилища прилагат правото на ЕС и как взаимодействат със Съда на ЕС? Събитието ще започне в 09:30 ч. в аулата на Софийския университет и е открито за преподаватели, студенти и професионалисти с интерес към представените теми, както и за медии. Thu, 14 May 2026 14:00:32 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265214/konstitucionniyat-sud-i-yuridicheskiyat-fakultet-na-sofiyskiya-universitet-sv-kliment-ohridski-organ https://presscenters.com/News/265212/konstitucionniyat-sud-se-proiznese-s-reshenie-po-konstitucionno-delo-82026-g На свое заседание на 14.05.2026 г. Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело №8/2026 г. Делото е образувано по искане на Министерския съвет. Докладчик по него е съдия Сашо Пенов. Съдът обяви за противоконституционно Решението за предприемане на мерки срещу ценовия шок от високите цени на суровия петрол и природния газ, прието от Народното събрание на 13 март 2026 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 2026 г.). Конституционният съд установява, че законодателят е приел решението извън установената му с Конституцията и със законите бюджетна управленска компетентност. В мотивите си Съдът посочва, че оспореното решение противоречи на принципа на разделение на властите – чл. 8 от Конституцията и на предвиденото в чл. 105, ал. 1 от Конституцията правомощие на Министерския съвет да осъществява вътрешната и външната политика на страната. Нарушени са и разграничените в Конституцията правомощия в бюджетния процес – на Народното събрание да приема държавния бюджет (чл. 84, т. 2), и на Министерския съвет – да изготвя и внася проект за държавния бюджет (чл. 87, ал. 2) и да ръководи изпълнението на приетия от Народното събрание държавен бюджет (чл. 106, предложение първо). Посочва се още, че решението на Народното събрание не е съобразено със законовата правна уредба на общата бюджетна рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси, съдържаща се в Закона за публичните финанси, и със Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. В заседанието участваха 12 конституционни съдии. Решението е прието единодушно. Линк към пълния текст на решението: https://www.constcourt.bg/bg/act-10329 Thu, 14 May 2026 13:42:45 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265212/konstitucionniyat-sud-se-proiznese-s-reshenie-po-konstitucionno-delo-82026-g https://presscenters.com/News/265080/delegaciya-na-konstitucionniya-sud-na-bulgariya-provede-dvustranna-sreshta-s-konstitucionniya-sud-na Делегация на Конституционния съд на България проведе официална двустранна среща с Конституционния съд на Румъния. В рамките на визитата в Букурещ беше преподписан и протокол за сътрудничество между двете институции. Делегацията от българска страна бе представена от председателя на Конституционния съд Павлина Панова и конституционните съдии Атанас Семов, Янаки Стоилов, Галина Тонева и Невин Фети, както и Гинка Вихрогонова, главен експерт „Международни отношения и протокол“. От името на Конституционния съд на Румъния в разговорите участваха Елена-Симина Танасеску, председател на Конституционния съд на Румъния и на Асоциацията на франкофонските конституционни съдилища, конституционните съдии Кристиан Делиорта, Георге Стан, Михаела Чокина, Лаура-Юлиана Скантей, Асталос Чаба Ференц, Михай Бусуиок и Дачиан Космин Драгош, както и Карой Бенке, първи помощник-магистрат, и Кристина Титиришка, помощник-магистрат и директор на канцеларията на председателя. При откриването на срещата председателят на Конституционния съд на Румъния Елена-Симина Танасеску подчерта, че това е първото двустранно посещение по време на нейния мандат като председател и е силно послание за близост между двете институции. От своя страна, председателят на Конституционния съд на България Павлина Панова постави акцент върху отношенията между двете конституционни юрисдикции, които двустранната среща надгражда с високо ниво на доверие, сътрудничество и споделени конституционни ценности. Работната среща продължи по основната тема „Въздействието на правото на Европейския съюз върху практиката на конституционните съдилища“. Съдия Атанас Семов изнесе доклад на тема „Конституционна юрисдикция и прекомерното разширяване от Съда на Европейския съюз (СЕС) на обхвата и въздействието на правото на Европейския съюз“. От страна на Конституцонния съд на Румъния доклади представиха съдия Асталос Чаба Ференц и Дачиан Космин Драгош. Изказванията им бяха посветени на „Правовата държава, независимостта на съдебната власт и демокрацията“ и „Влиянието на правото на Европейския съюз върху съдебната практика на Конституционния съд на Румъния“. В присъствието на Н. Пр. Радко Влайков, посланик на Република България в Румъния, председателите на двете конституционни юрисдикции преподписаха протокол за сътрудничество, с който институциите да подновят и доразвият отношенията си с обмяна на опит в областта на конституционното правосъдие. Thu, 07 May 2026 19:35:37 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265080/delegaciya-na-konstitucionniya-sud-na-bulgariya-provede-dvustranna-sreshta-s-konstitucionniya-sud-na https://presscenters.com/News/264864/konstitucionniyat-sud-se-proiznese-s-opredelenie-po-konstitucionno-delo-42026-g На свое заседание на 28.04.2026 г. Конституционният съд се произнесе с определение по конституционно дело №4/2026 г., с което отклонява искането на Софийския градски съд, наказателна колегия, 16-и състав, за установяване на противоконституционност на част четвърта „Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража“ и на чл. 248, ал. 1, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн. ДВ, бр. 25 от 2009 г., посл. изм. ДВ, бр. 16 от 2026 г.), и прекратява производството по делото. В заседанието участваха 12 конституционни съдии. Определението е прието единодушно. Пълният текст на определението: https://www.constcourt.bg/bg/act-10323 Tue, 28 Apr 2026 15:49:34 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/264864/konstitucionniyat-sud-se-proiznese-s-opredelenie-po-konstitucionno-delo-42026-g https://presscenters.com/News/264861/konstitucionniyat-sud-dopusna-za-razglejdane-po-sushtestvo-konstitucionno-delo-72026-g На свое заседание на 28.04.2026 г. Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на Министерския съвет на Република България за установяване на противоконституционност на Решение за задължаване на Министерския съвет да внесе в Народното събрание Проект на Закон за ратифициране на присъединяването на Република България като държава основателка към Устава на Съвета за мира, създаден по инициатива на САЩ, прието от Народното събрание на 13.03.2026 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 2026 г.). В заседанието участваха всички 12 конституционни съдии. Определението е прието единодушно. Пълният текст на определението: https://www.constcourt.bg/bg/act-10322 Tue, 28 Apr 2026 14:56:50 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/264861/konstitucionniyat-sud-dopusna-za-razglejdane-po-sushtestvo-konstitucionno-delo-72026-g https://presscenters.com/News/264661/turjestvena-rech-na-predsedatelya-na-konstituconniya-sud-na-republika-bulgariya-pavlina-panova-po-po 16.04.2026, Велико Търново Уважаема г-жо президент на Република България, Уважаема г-жо председател на Народното събрание, Уважаеми г-н министър-председател, Ваше Светейшество Даниил – Патриарх Български и Митрополит Софийски, Ваше високопреосвещенство Великотърновски митрополит Григорий, Уважаеми г-н кмет на община Велико Търново, Уважаеми конституционни съдии и конституционни съдии с изтекъл мандат, Уважаеми г-н заместник-председател на Народното събрание, Уважаеми г-н заместник министър-председател и министър на правосъдието, Уважаема г-жо председател на Върховния касационен съд, Уважаеми г-н председател на Трето отделение на Върховния административен съд, Уважаеми г-н председател на Висшия адвокатски съвет, Уважаема г-жо омбудсман, Уважаеми г-н областен управител, Уважаеми г-н председател на Общински съвет Велико Търново, Уважаеми представители на съдебната власт, адвокатските колегии и на местната власт, Уважаеми представители на българската академична общност, Госпожи и господа, Преди точно 147 г. на тази дата – 16 април, в тази сграда е приета първата българска Конституция – Търновската. Да се съберем днес във Велико Търново, в сградата на Учредителното събрание, не е просто жест на уважение към историята. Това е знак на приемственост. В тази зала, на тази дата, преди 147 години, представители на един народ, възстановил своята държавност след дълго прекъсване, са поели отговорността да определят не просто как ще се управлява страната, а какъв ще бъде нейният характер. Търновската конституция е израз на този стремеж. Тя е акт на политическа смелост. В едно време на несигурност тя формулира принципи, които поставят България на картата на модерния европейски конституционализъм. Възприемат се фундаментални конституционни принципи – разделение на властите, парламентарно представителство, защита на основни права. Но всяка историческа епоха има своите ограничения. Търновската конституция съдържа ценностите и принципите на ограничената законодателна власт и правова държавност, но не разполага с независим съдебен орган, който да следи за тяхното съблюдаване. Контролът е политически. Съгласно чл. 49 от Конституцията само Народното Събрание има право да решава, “упазени ли съ всичките показани въ тая Конституция условия, при издаваньето на некоя законъ”. През този период просветени български юристи обсъждат възможността за упражняване на съдебен конституционен контрол[1]. Редица бележити български юристи като Стефан Киров, Венелин Ганев, Стефан Баламезов и други поставят въпроса за тълкуването на чл. 49 от Търновската конституция и по-конкретно правото на съда да упражнява контрол върху законодателните актове, приемани от Народното събрание. Те излагат аргументи, че чл. 49 на Конституцията не изключва възможността за упражняването на такъв контрол. Считат, че конституционната разпоредба определя само формалните условия за издаването на един закон, а не неговата съдържателна страна. Въпреки това върховните съдебни органи отхвърлят подобно тълкуване. Така спазването на баланса между отделните държавни органи остава в значителна степен зависим от културата на законодателя и на самоограничаването на тези органи. За съжаление не само българската история ни учи, че това не винаги е достатъчно. През 30-те години на миналия век се изработват проекти за нова конституция на страната. Проектите представят нови идеи, относно конституционния контрол[2]. Заслужава да се отбележи конституционният проект на проф. Стефан Баламезов от 1936 г., който в чл. 112 предвижда Върховният касационен съд в общо заседание на отделенията си да се произнася по конституционността на законите и да обявява за неприложим всеки закон, който противоречи на конституцията. Известно е, че в периода 1946-1947 г. три от четирите проекта за републикански конституции – на Демократическата партия, на БЗНС „Никола Петков“ и на Българската лига за защита на правата на човека и гражданина, без този на Отечествения фронт, предвиждат изрична уредба на органи за конституционен контрол. Липсата на съдебен конституционен контрол по никакъв начин не намалява стойността и значението на Търновската конституция в българската конституционна история. Тя отразява историческия етап. Все пак нека не забравяме, че европейският модел за конституционен контрол, който по-късно ще възприемем, се заражда едва през 1920 г. Конституцията от 1991 г. стъпва върху вече съществуващата демократична и либерална традиция, но прави крачка напред. Тя не само прогласява върховенството на Основния закон, но и го институционализира. Тя въвежда концентриран конституционен контрол и създава Конституционния съд като гарант за стабилността на конституционния ред. Това не е техническо допълнение в конституционното ни управление. Това е качествено развитие на българската държавност. Ако през 1879 г. е формулиран въпросът „Съгласно какви принципи ще се управлява българската държава?“, то през 1991 г. се дава отговор и на друг въпрос – „Кой ще е отговорен да следи дали тези принципи не се нарушават?“. Тук е мястото на Конституционния съд. През изминалите 35 години Съдът не просто прилага Конституцията. Той допринася за изграждането на конституционна култура. Конституционният съд е институцията, която въвежда стабилност там, където политическата динамика може да създаде напрежение. Той напомня, че демокрацията не е просто управление на мнозинството без граници, а управление в рамки, юридически установени рамки. С приемането на Конституцията на Република България през 1991 г. българският конституционализъм получава ново, съответно на модерния конституционализъм изражение. Основният закон от 1991 г. възстановява демократичните принципи на държавно устройство, утвърждава правовата държава и гарантира широк каталог от основни права и свободи, съобразени със съвременните европейски стандарти. Едно от най-съществените институционални решения на учредителната власт през 1991 г. е създаването на Конституционния съд като самостоятелен орган за конституционен контрол. С това се въвежда моделът на концентрирано конституционно правосъдие, при който специализирана институция е натоварена със задачата да гарантира върховенството на Конституцията. Този модел изразява ясно разбирането, че в демократичната държава върховенството на Конституцията не може да остане абстрактен принцип. То изисква институционален механизъм за контрол и защита. Конституционният съд е именно този механизъм – орган, който стои извън традиционната триада на властите, но е призван да гарантира тяхното конституционно равновесие. В продължение на 35 години Конституционният съд изпълнява функцията си да гарантира основните права на гражданите, следейки дали учредените от Конституцията органи на власт спазват своите ограничени конституционни правомощия. Неговите решения очертават съдържанието на принципа на правовата държава. Изясняват границите на законодателната дискреция. Защитават независимостта на съдебната власт. Гарантират ефективността на основните права и свободи. През изминалите 35 години Конституционният съд последователно изгражда практика, която има трайно значение за българската правна система, включително позовавайки се в някои свои актове на текста на Търновската конституция. Чрез своите решения Съдът утвърди разбирането за правовата държава като основополагащ принцип на конституционния ред. Този принцип не се изчерпва с формалното спазване на закона. Конституционният съд категорично отстоява разбирането, че „‘[П]равова държава‘ означава упражняване на държавна власт на основата на конституция, в рамките на закони, които материално и формално съответстват на конституцията и които са създадени за запазване на човешкото достойнство, за постигане на свобода, справедливост и правна сигурност.“[3] Съдът разви съдържанието на принципа на разделението на властите, като подчерта, че „[Р]азпоредбата на чл. 8 от Конституцията установява разделение на властите, така щото власт да възпира власт, като използва дадените ѝ прерогативи, преграждайки пътя на произвола при упражняването на държавната власт. Възможността за взаимно противодействие и балансиране на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, като иманентна страна от съдържателния обхват на принципа на разделение на властите, обаче не означава възможност за блокиране на нормалното функциониране на властта, тъй като основополагаща цел на този конституционен принцип е осигуряване на ефективно управление в едно демократично общество под върховенството на правото.“[4] Особено съществен принос има практиката на Съда в областта на основните права и свободи. Конституцията от 1991 г. възприема модерно разбиране за правата като пряко приложими и защитими. Последователна е практиката на Конституционния съд по въпроса за ограничаването на основните права на гражданите само в случаите, когато е налице легитимна цел, основанието е закрепено със закон, в рамките на предвидените в Конституцията ограничения и при спазване на принципа на пропорционалност (съразмерност) на преследваната цел[5]. Противното, поддържа последователно Конституционният съд, накърнява „правовата държава в материален смисъл“, разбирана като „държава на справедливостта, където самата конституционна организация на държавната власт е обвързана с основните права като висша ценност; тяхната реализация е смисъл и цел на нейното упражняване“[6]. Конституционният контрол не е политически акт. Съдът не замества законодателя. Не формулира политически програми. Не участва в политическия дебат. Конституционният съд упражнява своите правомощия на основание Конституцията и постановява своите актове, съобразявайки се единствено с Основния закон в държавата. Неговата роля е особено важна във всяка либерална конституционна демокрация – да провери дали упражняването на властта съответства на Основния закон. Гарантирането на върховенството на Конституцията изисква аргументирана преценка, изисква доверие в правилата, изисква безпристрастност и дистанция от моментните интереси на конюнктурни мнозинства, изисква и способност да се носи отговор... Mon, 20 Apr 2026 12:00:39 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/264661/turjestvena-rech-na-predsedatelya-na-konstituconniya-sud-na-republika-bulgariya-pavlina-panova-po-po https://presscenters.com/News/264659/konstitucionniyat-sud-obrazuva-konstitucionno-delo-102026-g На 20.04.2026 г. Конституционният съд образува конституционно дело №10/2026 г. по искане на Районен съд – град Тутракан за установяване на противоконституционност на §7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.), с който е изменена разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2, като накрая е добавено: „... и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението“. Докладчик по делото е съдия Орлин Колев. Линк към текста на искането: https://www.constcourt.bg/bg/case-723 Mon, 20 Apr 2026 11:21:46 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/264659/konstitucionniyat-sud-obrazuva-konstitucionno-delo-102026-g https://presscenters.com/News/264600/predsedatelyat-na-konstitucionniya-sud-na-republika-bulgariya-pavlina-panova-35-godishnata-istoriya „Този град – Велико Търново, тази зала – на Учредително събрание, ни напомнят откъде започва българската модерна държавност. 35-годишната история на Конституционния съд ни показва, че тази държавност може да бъде защитавана и развивана чрез право, а не чрез сила.“ Това заяви председателят на Конституционния съд на Република България Павлина Панова при откриването на тържествата за честването на 35-годишнината от създаването на институцията у нас. С приветствието си в Деня на българската Конституция във Велико Търново Павлина Панова даде началото на поредицата от събития, с които Съдът ще отбележи създаването си през 1991 г. „35 години са достатъчно време, за да се утвърди институцията Конституционен съд, и той не се подчинява на ритъма на момента“, посочи председателят на Съда и допълни: „Днешният ден не е само повод за честване. Той е напомняне за нуждата от отговорност. Отговорност към правилата и правото. Отговорност към текста на Конституцията. Отговорност към гражданите, чиито права Конституцията защитава. Отговорността на Конституционния съд остава да съхранява този ред – с юридическа аргументираност и безпристрастност“. Сред официалните гости, които отправиха своите приветствия в музея „Възраждане и Учредително събрание“, където преди 147 г. е приета Търновската конституция, бяха президентът на Република България Илияна Йотова, председателят на Народното събрание Рая Назарян и министър-председателят Андрей Гюров. В своето приветствие президентът Илияна Йотова поздрави състава на Конституционния съд, като отбеляза, че той е съвременният носител на забележителна държавническа, обществена и правна традиция. „Във време на хронична институционална криза, каквато е днешната, става пределно ясно, че нито един закон, в това число и основният, не могат да функционират без своите пазители. Вече 35 години тази кауза е поверена на Конституционния съд на Република България, призван да отстоява и тълкува духа и философията на българската Конституция“, посочи президентът Йотова. В словото си председателят на парламента Рая Назарян отправи думи на признание към българските конституционни съдии. „Днес, когато тържествено отбелязваме годишнината от установяването на демократичния конституционен ред у нас, когато обсъждаме мястото и ролята на Конституционния съд в правовата държава, с гордост можем да кажем, че тази институция отговори на очакванията на обществото и на създателите си“, посочи тя. От своя страна в приветствието си премиерът на Република България Андрей Гюров изрази надежда, че когато има решения, към които може да бъде проявена критичност, „Конституционният съд ще продължи да стои на висотата на своята мисия и отговорност, защото без такъв гарант една държава лесно може да поеме по пътища, които нямат нищо общо с идеалите на Възраждането, нито с надеждите за свобода и демокрация, белязали времето след 10 ноември 1989 година“. Своите приветствия по време на форума в Деня на българската Конституция отправиха и Негово Светейшество българският патриарх и софийски митрополит Даниил, както и кметът на община Велико Търново д-р инж. Даниел Панов, председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова, съдия Марио Димитров, председател на трето отделение на Върховния административен съд, от името на ВАС, председателят на Висшия адвокатски съвет адв. Стефан Марчев, омбудсманът на Република България Велислава Делчева и председателят на Съюза на юристите в България Владислав Славов. Събитието продължи с доклад на проф. д.н. Милчо Палангурски от Института за исторически изследвания – БАН. С темата си „Конституционализъм и Конституционен ред“ той постави акцент върху историята и развитието на Конституцията и Конституционния съд в България. „Историците гледаме колко време една институция е оцеляла. 35 години са повече от втората и третата конституция. Това е много дълъг период. Не ми е известно някой да е атакувал Конституционния съд за нецелесъобразност, невъзможност и за ситуации, при които той да изкривява основния ни конституционен ред и строй“, каза проф. Палангурски. В рамките на конференцията последва докладът „Спомен за началото“ на проф. Пенчо Пенев, бивш министър на правосъдието, депутат от VII Велико народно събрание и съдия от първия състав на Конституционния съд на Република България. „Виждам представителите на най-висшите институции в България на едно място. От трите власти, плюс госпожа президента. Няма по-висока оценка за работата на Конституционния съд от това“, посочи той. В изложението си проф. Пенев отбеляза, че от първия си състав до днес Конституционният съд изпълнява своята непроменима мисия и с практиката си се е превърнал в незаобиколим фактор на българската демокрация и българския конституционализъм. Третият доклад – част от програмата на тържественото честване, изнесе конституционният съдия проф. Янаки Стоилов, който е бил и секретар на Конституционната комисия в VII Велико народно събрание. Той разгърна темата „Конституцията между дължимото и реалното“ и отбеляза, че ролята на Основния закон е преди всичко да полага нормативни устои и да очертава граници на държавната власт. „Изпълнението на решенията на Конституционния съд до голяма степен зависи от конституционния климат и от това, което наричаме правосъзнание, особено правосъзнанието и волята на прилагащите закона. Конституцията е реална, когато се прилага и защитава. Затова ние сме призвани да отстояваме конституционализма, като защитаваме Конституцията“, посочи проф. Янаки Стоилов. Thu, 16 Apr 2026 15:00:39 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/264600/predsedatelyat-na-konstitucionniya-sud-na-republika-bulgariya-pavlina-panova-35-godishnata-istoriya https://presscenters.com/News/264555/konstitucionniyat-sud-obrazuva-konstitucionno-delo-92026-g На 14.04.2026 г. Конституционният съд образува конституционно дело №9/2026 г. по искане на тричленен състав на осмо отделение, първа колегия на Върховния административен съд, за установяване на противоконституционност на §5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 година. Докладчик по делото е съдия Невин Фети. Линк към текста на искането: https://www.constcourt.bg/bg/case-722 Tue, 14 Apr 2026 00:00:00 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/264555/konstitucionniyat-sud-obrazuva-konstitucionno-delo-92026-g https://presscenters.com/News/264479/konstitucionniyat-sud-otkriva-chestvaniyata-na-35-godishninata-si-v-denya-na-bulgarskata-konstituciy Конституционният съд на Република България ще открие поредицата от събития за 35-годишнината от създаването си с тържествено честване на Деня на българската Конституция. На 16 април 2026 г. съставът на Съда ще посрещне във Велико Търново официални гости, сред които конституционни съдии с изтекъл мандат, представители на Президентството, на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и на адвокатурата и на академичните среди. Председателят на Конституционния съд Павлина Панова ще открие тържественото честване по случай 35-годишнината на Съда и Деня на българската Конституция с приветствие в музея „Възраждане и Учредително събрание“, където на 16 април 1879 г. е приета Търновската конституция. Тържественото честване ще продължи с приветствени слова от президента на Република България Илияна Йотова, председателя на Народното събрание Рая Назарян и министъра на правосъдието Андрей Янкулов. Приветствия ще отправят и кметът на Община Велико Търново д-р инж. Даниел Панов, председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова, съдия Марио Димитров, председател на Трето отделение на ВАС от името на Върховния административен съд, председателят на Висшия адвокатски съвет адв. Стефан Марчев, както и омбудсманът на Република България Велислава Делчева и председателят на Съюза на юристите в България Владислав Славов. Първото от трите събития през 2026 г., с които Конституционният съд ще отбележи 35-годишнината от създаването си, е посветено на историята на Конституцията. В рамките на форума доклад на тема „Конституционализъм и Конституционен съд“ ще представи проф. д.н. Милко Палангурски от Института за исторически изследвания – БАН. Бившият министър на правосъдието, депутат от VII Велико народно събрание и съдия от Първи състав на Конституционния съд на Република България проф. д-р Пенчо Пенев ще изнесе доклад на тема „Спомен за началото“. Доклад на тема „Конституцията между дължимото и реалното“ ще представи конституционният съдия Янаки Стоилов, който е бил секретар на Конституционната комисия в VII Велико народно събрание. Представителите на медиите ще имат възможност да отразят форума във Велико Търново след потвърдена акредитация. Заявки за регистрация се подават до 14 април (включително) на [email protected]. П Р О Г Р А МА 09:30 ч. Посрещане на гостите в сградата на Учредителното събрание 10:00 – 10:10 ч. Химн на Република България и Химн на Европейския съюз – акапелно изпълнение от детски хор „Пеещи камбанки“, гр. Велико Търново 10:10 – 10:20 ч. Откриване на тържественото честване и приветствие от председателя на Конституционния съд, г-жа Павлина Панова 10:20 – 10:30 ч. Приветствие от президента на Република България, г-жа Илияна Йотова 10:30 – 10:40 ч. Приветствие от председателя на Народното събрание, г-жа Рая Назарян 10:40 – 10:50 ч. Приветствие от министъра на правосъдието на Република България, г-н Андрей Янкулов 10:50 – 11:00 ч. Приветствие от кмета на Община Велико Търново, д-р инж. Даниел Панов 11:00 – 11:05 ч. Приветствие от председателя на Върховния касационен съд, г-жа Галина Захарова 11:05 – 11:10 ч. Приветствие от името на Върховния административен съд – съдия Марио Димитров, председател на Трето отделение на ВАС 11:10 – 11:15 ч. Приветствие от председателя на Висшия адвокатски съвет, адв. Стефан Марчев 11:15 – 11:20 ч. Приветствие от омбудсмана на Република България, г-жа Велислава Делчева 11:20 – 11:25 ч. Приветствие от председателя на Съюза на юристите в България, г-н Владислав Славов 11:25 – 11:45 ч. Доклад от проф. д.н. Милко Палангурски, Институт за исторически изследвания - Българска академия на науките Тема: „Конституционализъм и Конституционен съд“ 11:45 – 12:05 ч. Доклад от проф. д-р Пенчо Пенев, бивш министър на правосъдието, депутат от VII Велико народно събрание, съдия от Първи състав на Конституционния съд на Република България Тема: „Спомен за началото“ 12:05 – 12:25 ч. Доклад от проф. д-р Янаки Стоилов, секретар на Конституционната комисия в VII Велико народно събрание, съдия в Конституционния съд на Република България Тема: „Конституцията между дължимото и реалното“ 12:25 – 12:30 ч. Закриване на тържественото честване от председателя на Конституционния съд, г-жа Павлина Панова Wed, 08 Apr 2026 15:49:36 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/264479/konstitucionniyat-sud-otkriva-chestvaniyata-na-35-godishninata-si-v-denya-na-bulgarskata-konstituciy https://presscenters.com/News/264440/konstitucionniyat-sud-se-proiznese-s-reshenie-po-konstitucionno-delo-22026-g На свое заседание на 07.04.2026 г., Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело №2/2026 г., докладвано от съдия Янаки Стоилов. Съдът отхвърли искането на състав на Апелативния съд – Варна за установяване на противоконституционност на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт (разпоредбата, обн. ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.). В заседанието участваха всички 12 конституционни съдии. Решението е подписано със становище от съдиите Павлина Панова, Атанас Семов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Борислав Белазелков. Линк към пълния текст на решението - https://www.constcourt.bg/bg/act-10316 Tue, 07 Apr 2026 17:07:40 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/264440/konstitucionniyat-sud-se-proiznese-s-reshenie-po-konstitucionno-delo-22026-g https://presscenters.com/News/264429/konstitucionniyat-sud-se-proiznese-s-opredelenie-po-konstitucionno-delo-62026-g На свое заседание на 07.04.2026 г. Конституционният съд се произнесе с определение по конституционно дело №6/2026 г., с което отклонява искането на 16-и състав на Софийския градски съд във връзка с разглежданото от него наказателно дело от общ характер №7982/2025 г. за установяване на „несъвместимост“ между чл. 27, ал. 2, чл. 38, ал. 2, т. 2 и думите „не изтърпяват наказание лишаване от свобода“ в чл. 350, ал. 1 и 2, чл. 351, ал. 1 и 2, чл. 396, ал. 1 и 2, чл. 397, ал. 1 и 2 от Изборния кодекс (обн. ДВ, бр. 19 от 2014 г., посл. изм. бр. 23 от 2026 г.), и прекратява производството по делото. В мотивите на определението се посочва, че в рамките на предвиденaтa в чл. 150, ал. 2 от Конституцията възможност всеки съд (съдебен състав) да сезира Конституционния съд за установяване на несъответсвие между законова разпоредба, приложима по конкретно дело, и Конституцията трябва да има такава връзка, че без произнасяне на Конституционния съд да е невъзможно да се осъществи конституционосъобразно правосъдната функция на сезиращия съд. В конкретния случай не е на лице такава връзка между оспорените разпоредби на Изборния кодекс и производството пред сезиращия съд за престъпление по чл. 343, ал. 2, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК. Сезиращият съд не само няма необходимост да бъде подпомогнат за конституционосъобразното решаване на висящото пред него дело, нещо повече – той вече е формирал становище по въпроси, които съдът решава при постановяване на присъдата съгласно разпоредбата на чл. 301 от Наказателно-процесуалния кодекс. В този смисъл твърдението, че оспорените разпоредби от Изборния кодекс представляват приложимо право не намира основание във фактическата обстановка по висящото пред него дело. В заседанието участваха всички 12 конституционни съдии. Определението е прието единодушно. Пълният текст на определението - https://www.constcourt.bg/bg/act-10315 Tue, 07 Apr 2026 15:35:48 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/264429/konstitucionniyat-sud-se-proiznese-s-opredelenie-po-konstitucionno-delo-62026-g https://presscenters.com/News/264419/konstitucionniyat-sud-dopusna-za-razglejdane-po-sushtestvo-konstitucionno-delo-82026-g На свое заседание на 07.04.2026 г. Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на Министерския съвет на Република България за обявяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание от 13 март 2026 г. за предприемане на мерки срещу ценовия шок от високите цени на суровия петрол и природния газ (обн., ДВ, бр. 28 от 2026 г.). В заседанието участваха всички 12 конституционни съдии. Определението е прието единодушно. Пълният текст на определението – https://www.constcourt.bg/bg/act-10314 Tue, 07 Apr 2026 12:56:47 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/264419/konstitucionniyat-sud-dopusna-za-razglejdane-po-sushtestvo-konstitucionno-delo-82026-g