https://presscenters.com Новините без редакция https://presscenters.com/News/276725/konstitucionniyat-sud-se-proiznese-s-reshenie-po-konstitucionno-delo-192025-g На свое заседание на 23.06.2026 г. Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело №19/2025 г. Делото е образувано по искане на президента на Република България. Докладчик по него е съдия Павлина Панова. Съдът обяви за противоконституционни разпоредбите на чл. 251б, ал. 2, изречение първо в частта „както и за производства за нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията“; чл. 251в, ал. 1, т. 6; чл. 251г, ал. 2 в частта „или нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията“ и чл. 251г, ал. 9 от Закона за електронните съобщения (обн. ДВ, бр. 41 от 2007 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 55 от 2026 г.), тъй като противоречат на чл. 32, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и 2 от Конституцията. За да се произнесе по конституционосъобразността на оспорените разпоредби, Съдът не се отклонява от разбирането, че достъпът до трафични данни (който се предоставя на Комисията за защита на конкуренцията с оспорените разпоредби) представлява намеса в основни, конституционно защитени права на гражданите каквито са правото на неприкосновеност на личния живот (чл. 32, ал. 1) и правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията (чл. 34, ал. 1). В разпоредбите – предмет на производството пред Конституционния съд, е предвидено редът за достъп до трафични данни да се използва за целите на разследване и наказване на нарушенията по чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). По този начин законодателят не се е ограничил в използването на трафичните данни само за преследването на тежки престъпления (каквото е ограничението на чл. 34, ал.2 от Конституцията), а необосновано е разширил тази цел, като е надхвърлил допустимите легитимни цели за съхраняване и достъп до трафични данни. Тъй като тежестта на намесата в случая е значителна, като се имат предвид видът, обхватът и възможностите за използване на трафичните данни, не е конституционно допустимо да се разрешава такъв достъп, за да се разследват и наказват административни нарушения. Конституционният съд приема, че не всяка мярка, която може да бъде полезна за целите на правоприлагането, дори и да е необходима в конкретния случай, е конституционно допустима с оглед на негативните последици, до които води. Липсва конституционноправно основание да се приеме, че допустимото ограничаване на неприкосновеността на личния живот и на неприкосновеността на свободата и тайната на кореспонденцията в случаите на „тежко престъпление“ може да се разшири, за да включи и деянията, представляващи административни нарушения, дори квалифицирани от националното законодателство като „тежки“. Доколкото трафичните данни, до които КЗК би могла да има достъп, биха могли да се използват за удостоверяване на наличие на комуникация между пазарните субекти, без да се разкрива съдържанието на тази комуникация, тези данни биха могли да служат само като косвено доказателство, преценявано в съвкупност с други доказателства в хода на производството по разкриване и наказване на нарушения по чл. 15 ЗЗК. Ограниченият полезен ефект от тази мярка не оправдава нито нейния широк обхват, нито високия интензитет на засягане на основните права, до който тя води, предвид сериозното навлизане в неприкосновеността на личния живот на гражданите и в неприкосновеността на свободата и на тайната на тяхната кореспонденция. В заседанието участваха всички 12 конституционни съдии. Решението е прието единодушно. Решението е подписано със становище от съдия Соня Янкулова. Пълният текст на решението: https://www.constcourt.bg/bg/act-10362 Tue, 23 Jun 2026 16:30:37 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/276725/konstitucionniyat-sud-se-proiznese-s-reshenie-po-konstitucionno-delo-192025-g https://presscenters.com/News/266025/konstitucionniyat-sud-se-proiznese-s-opredelenie-po-konstitucionno-delo-102026-g На свое заседание на 16.06.2026 г. Конституционният съд се произнесе с определение по конституционно дело №10/2026 г., с което отклонява искането на състав на Районния съд – Тутракан за установяване на противоконституционност на чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс, в частта „и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението“ (обн. ДВ, бр. 59 от 2007 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 2026 г.), и прекратява производството по делото. В заседанието участваха всички 12 конституционни съдии. Определението е прието със 7 гласа „за“. Определението е подписано със становище от съдия Атанас Семов и със становище от съдия Невин Фети. Определението е подписано с особено мнение от съдиите Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Галина Тонева и Орлин Колев. Пълният текст на определението: https://www.constcourt.bg/bg/act-10354 Tue, 16 Jun 2026 16:28:39 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/266025/konstitucionniyat-sud-se-proiznese-s-opredelenie-po-konstitucionno-delo-102026-g https://presscenters.com/News/266023/konstitucionniyat-sud-dopusna-za-razglejdane-po-sushtestvo-konstitucionno-delo-112026-g На свое заседание на 16.06.2026 г. Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на 1-ви състав на Районния съд – Плевен за установяване на противоконституционност на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от Наказателния кодекс (обн. ДВ, бр. 26 от 1968 г., посл. изм. и доп. бр. 32 от 2026 г.). Докладчик по дело №11/2026 г. е съдия Надежда Джелепова. В заседанието участваха всички 12 конституционни съдии. Определението е прието с 11 гласа „за“ и с особено мнение на съдия Атанас Семов, което ще бъде публикувано на сайта на Конституционния съд по-късно. Пълният текст на определението: https://www.constcourt.bg/bg/case-724 Tue, 16 Jun 2026 14:49:40 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/266023/konstitucionniyat-sud-dopusna-za-razglejdane-po-sushtestvo-konstitucionno-delo-112026-g https://presscenters.com/News/265950/konstitucionniyat-sud-posreshtna-studenti-ot-sofiyskiya-universitet-sv-kliment-ohridski Конституционният съд на Република България посрещна студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Второкурсниците от специалност „Право“ в Алма матер и техни колеги от Студентския дипломатически клуб посетиха Съда, за да се запознаят с работата на институцията. Групата от бъдещи висшисти имаше възможността да разгледа залите за заседания, да разбере как протича конституционното производство и да се запознае с работата на институцията. Централна част от визитата им бе срещата с конституционните съдии Красимир Влахов и Невин Фети. Тя се проведе в залата за тържествени заседания, където се състоят и церемониите по полагане на клетва от новоизбраните съдии. Конституционните съдии запознаха възпитаниците на Софийския университет с правомощията на Конституционния съд, действието на неговите решения, статусът на конституционните съдии. Сред основните теми, които провокираха и въпроси от страна на студентите, бяха аспектите на конституционния контрол в Република България, дейността на институцията, възможността за разширяване на достъпа до конституционната юрисдикция и възможно ли е правото на ЕС да влезе в конфликт с националната Конституция не само на теория, но и на практика. Fri, 12 Jun 2026 13:49:39 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265950/konstitucionniyat-sud-posreshtna-studenti-ot-sofiyskiya-universitet-sv-kliment-ohridski https://presscenters.com/News/265917/konstitucionniyat-sud-se-proiznese-s-opredelenie-po-konstitucionno-delo-12026-g На свое заседание на 11.06.2026 г. Конституционният съд се произнесе с определение по конституционно дело №1/2026 г., с което отклони искането, внесено от Висшия адвокатски съвет, и прекрати производството по делото. Негов предмет бе установяване на противоконституционност на чл. 368, ал. 3; чл. 368, ал. 2, изречение второ в частта: „на прокурора по ал. 3“ от Наказателно-процесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 86 от 2005 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 51 от 2026 г.; НПК) и на §8 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 97 от 2025 г.). В мотивите към определението си Конституционният съд посочва, че отклонява искането и прекратява делото, тъй като преди произнасянето по същество с Преходните и заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, приет от 52-рото Народно събрание на 29.05.2026 г., е изменена разпоредбата на чл. 368, ал. 3 НПК. Новото съдържание на посочената разпоредба засяга и ал. 2 на чл. 368 НПК, а в следствие на измененията §8 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс остава без самостоятелно приложно поле. Така дело №1/2026 г. остава без предмет и с това отпада правният интерес от разглеждането на искането за установяване на противоконституционност на разпоредбите. В заседанието участваха всички 12 конституционни съдии. Определението е прието с 10 гласа „за“. Определението е подписано с особено мнение от съдия Невин Фети и с особено мнение от съдия Сашо Пенов. Особеното мнение на съдия Сашо Пенов ще бъде публикувано на сайта на Конституционния съд по-късно. Линк към пълния текст на определението: https://www.constcourt.bg/bg/act-10347 Thu, 11 Jun 2026 13:14:43 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265917/konstitucionniyat-sud-se-proiznese-s-opredelenie-po-konstitucionno-delo-12026-g https://presscenters.com/News/265714/delegaciya-na-konstitucionniya-sud-na-bulgariya-beshe-na-oficialno-poseshtenie-v-konstitucionniya-su Делегация на Конституционния съд на България беше на официално посещение в Конституционния съвет на Френската република в Париж. Българската делегация пристигна във френската столица по покана на Съвета и бе представена от председателя на Конституционния съд Павлина Панова, конституционните съдии Атанас Семов, Янаки Стоилов и Невин Фети, както и от юристите в Съда Александър Цеков и Стилияна Стоянова. В рамките на визитата представителите на Конституционния съд на България проведоха среща с председателя на Конституционния съвет Ришар Феран. Визитата продължи с двустранна работна среща, на която двете конституционни юрисдикции имаха възможност да обменят идеи и опит, свързани с практиката им. От страна на домакините участие взеха Вероник Малбек, член на Конституционния съвет, Алин Атчрими, старши специалист в кабинета на председателя, както и Катрин Льороа, главен секретар на Конституционния съвет, и Стефан Котин, ръководител на Документационния център на Съвета. Темите, които бяха обсъдени, включваха политическите права, законността на изборите и контрола върху финансирането на политическите партии, както и свободата на изразяване във връзка с фалшивите новини като заплаха за демокрацията. Wed, 03 Jun 2026 19:00:24 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265714/delegaciya-na-konstitucionniya-sud-na-bulgariya-beshe-na-oficialno-poseshtenie-v-konstitucionniya-su https://presscenters.com/News/265578/konstitucionniyat-sud-dopusna-za-razglejdane-po-sushtestvo-konstitucionno-delo-92026-g На свое заседание на 28.05.2026 г. Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на §5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. (обн. ДВ, бр. 26 от 2025 г., посл. изм. и доп. бр. 83 от 2025 г.). Докладчик по дело №9/2026 г. е съдия Невин Фети. В заседанието участваха 11 конституционни съдии. Определението е прието с 8 гласа „за“. Определението е подписано със становище на съдия Атанас Семов. Определението е подписано с особено мнение от съдиите Невин Фети и Десислава Атанасова, както и с особено мнение от съдия Орлин Колев. Линк към пълния текст на определението: https://www.constcourt.bg/bg/act-10335 Fri, 29 May 2026 15:14:54 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265578/konstitucionniyat-sud-dopusna-za-razglejdane-po-sushtestvo-konstitucionno-delo-92026-g https://presscenters.com/News/265546/konstitucionniyat-sud-subira-praktikata-si-v-tematichni-sbornici Конституционният съд (КС) започва публикуването на практиката си в тематични онлайн сборници. Систематизираните юридически издания надграждат функционалното съдържание на интернет страницата на институцията, а подготовката им е част от инициативите във връзка с отбелязването на 35-годишината на Съда през 2026 г. Целта е да се предоставя тематичен достъп за изчерпателна справка и преглед по даден проблем, по който Конституционният съд се е произнасял. Сборниците ще бъдат публикувани в официалния сайт на КС, в секция „Публикации“, подсекция „Сборници с практиката на Конституционния съд“: https://www.constcourt.bg/bg/collection-practice Първото издание e посветено на темата „Право на защита“ и вече е достъпно онлайн: https://www.constcourt.bg/content/practice/%D0%A1%D0%91%D0%9E%D0%A0%D0%9D%D0%98%D0%9A%20%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0%202026.pdf В 213 страници са събрани относимите към разглежданата материя мотиви както от тълкувателни решения, така и от решения, с които се обявява противоконституционност на закони и други актове, от създаването на Конституционния съд до 2025 г. Сборниците периодично ще бъдат допълвани с най-актуалната практика на Съда по съответната тема. Thu, 28 May 2026 15:14:37 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265546/konstitucionniyat-sud-subira-praktikata-si-v-tematichni-sbornici https://presscenters.com/News/265518/konstitucionniyat-sud-posreshtna-studenti-po-pravo-ot-velikoturnovskiya-universitet-sv-sv-kiril-i-me Студенти от специалност „Право“ във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ посетиха Конституционен съд на Република България. Групата от 35 студенти имаше възможност да разгледа институцията и да проведе среща с конституционния съдия Невин Фети. Второкурсниците бяха придружени от преподавателите в Юридическия факултет на висшето училище доц. д-р Христо Орманджиев и гл. ас. д-р Вълю Анчев. Повод за посещението беше изучаването на дисциплината „Конституционно право“, която включва теми, свързани с Конституционния съд, неговата конституционна и законова уредба. В залата за открити заседания на Конституционния съд, където се провеждат церемониите по полагане на клетва от новоизбраните съдии, съдия Невин Фети представи пред студентите основните аспекти на конституционния контрол в Република България и дейността на институцията. По време на срещата бяха обсъдени формирането и правомощията на Съда, статутът на конституционните съдии, процедурата по разглеждане на конституционните дела, както и правната сила и действието на решенията на Конституционния съд. Wed, 27 May 2026 16:49:39 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265518/konstitucionniyat-sud-posreshtna-studenti-po-pravo-ot-velikoturnovskiya-universitet-sv-sv-kiril-i-me https://presscenters.com/News/265481/konstitucionniyat-sud-obrazuva-konstitucionno-delo-122026-g На 26.05.2026 г. Конституционният съд образува конституционно дело №12/2026 г. по искане на Административния съд – Силистра, трети състав за установяване на противоконституционност на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането в частта „от датата на изпращане на уведомлението“ и чл. 143, ал. 10, изр. 1 от Закон за движението по пътищата, поради несъответствието им с чл. 4 и чл. 56 от Конституцията. Докладчик по делото е съдия Атанас Семов. Линк към текста на искането: https://www.constcourt.bg/bg/case-725 Tue, 26 May 2026 16:28:37 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265481/konstitucionniyat-sud-obrazuva-konstitucionno-delo-122026-g https://presscenters.com/News/265409/aktualna-praktika-na-konstitucionniya-sud-na-bulgariya-vuv-fokusa-na-konferenciya-v-zagreb Актуална практика на Конституционния съд на България на фокус на конференция в Загреб Старши референтът Десислава Кемалова взе участие в 22-рата годишна среща на Съвместния съвет по конституционно правосъдие към Венецианската комисия Бъдещото развитие на механизмите на конституционната жалба беше водещата тема на конференция в рамките на Съвместния съвет по конституционно правосъдие към Венецианската комисия (JCCJ). 22-рата годишна среща на Съвета се провежда в Загреб от 21 до 22 май. Представителят на Конституционния съд на България – старши референт Десислава Кемалова, акцентира върху актуална практика на Съда относно допустимостта на искания, постъпили от съдилища в страната след промяната на Конституцията през 2023 г. В доклада ѝ в рамките на третия работен панел от конференцията - „Сравнителни модели на конституционната жалба“, тя посочи, че съществуващите в България механизми за достъп до конституционно правосъдие осигуряват в достатъчна степен ефективна защита на правата на гражданите, дори при отсъствието на индивидуална конституционна жалба. Бъдещо въвеждане на нови механизми следва да стъпи на оценка и анализ на множество фактори, допълни тя. Дискусиите в първия ден на форума в Загреб бяха насочени още към критериите за допустимост и механизмите за филтриране, както и към необходимостта от баланс между достъпа до правосъдие и съдебната ефективност. Fri, 22 May 2026 11:00:36 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265409/aktualna-praktika-na-konstitucionniya-sud-na-bulgariya-vuv-fokusa-na-konferenciya-v-zagreb https://presscenters.com/News/265363/klyuchovi-vuprosi-za-konstitucionnoto-pravosudie-obsudiha-konstitucionni-sudii-i-predstaviteli-na-na Международната научна конференция е част от събитията по повод 35-годишнината на Конституционния съд Конституционният съд и Софийският университет „Св. Климент Охридски“ организираха първа по рода си открита професионална дискусия с участието на конституционни съдии, представители на научната общност у нас и гост-лектори от университети във Франция, Белгия, Италия, Унгария и Полша. Международната научна конференция по повод 35-годишнината от създаването на Конституционния съд беше посветена на актуални и ключови за конституционното правосъдие въпроси. Председателят на Конституционния съд Павлина Панова и заместник-деканът на Юридическия факултет проф. д-р Евелина Стоева-Димитрова откриха форума. В словото си Павлина Панова подчерта ролята на Юридическия факултет на СУ, който е подготвил почти всички конституционни съдии и оформя новото поколение юристи. „Именно тук, в тези аудитории, се формират свободните, критични и отворени умове“, отбеляза тя. Павлина Панова акцентира върху значението на Конституцията от 1991 г. и конституционното правосъдие като инструмент от особено значение за гарантиране на демократична конституционна правова държава. „Ролята на Конституционния съд е да формира и води дебата за конституционния съдебен контрол, неговата легитимност, юридически механизми, перспективи и предизвикателствата пред неговото развитие“, посочи в приветствието си проф. д-р Евелина Стоева-Димитрова. Първият панел на конференцията беше посветен на легитимността на конституционните юрисдикции в Европа. Доц. Наташа Данелчук-Колодровски от Университет Екс Марсилия представи тезата, че независимостта на конституционните съдилища е тясно свързана със социалната им легитимност и с доверието на гражданите. Проф. Анджела Ди Грегорио от Университета в Милано анализира избора на конституционни съдии в Централна и Източна Европа, като акцентира върху риска от политизиране на конституционните юрисдикции. Конституционният съдия Орлин Колев представи темата „Легитимност на Конституционния съд на Република България: развитие и перспективи“. Той направи преглед на въпроси, които са били на дневен ред при писането на предишните конституции, но са актуални и днес, и подчерта, че перспективите пред конституционното правосъдие са в пряка връзка с предизвикателствата на времето. Вторият панел беше посветен на правната сила и изпълнението на решенията на конституционните съдилища. Проф. Ян Тунис от Университета в Хаселт, референт в Конституционния съд на Белгия, представи развитието на Белгийския конституционен съд към по-прагматичен подход, включващ техники като частична отмяна на разпоредби, запазване действието на отменени текстове и преодоляване на законодателни празноти. Доц. Базил Ридар от Университета в Лил разгледа практиката на френския Конституционен съвет и механизма за отложено действие на решенията. Конституционният съдия Янаки Стоилов представи заключителния доклад в рамките на втория панел на тема „Правна сила, действие и изпълнение на решенията на българския Конституционен съд“. Той посочи основните характеристики на решенията на Конституционния съд, като най-важната от тях е действието им по отношение на всички държавни органи, юридически лица и граждани. Така Съдът поддържа единството на правната система под върховенство на Конституцията, посочи проф. Стоилов и открои проблем – за разлика от другите клонове на правото, конституционното право не разполага с механизъм за принудително изпълнение. Откритата дискусия в аулата на университета продължи с темата „Прилагане на правото на ЕС от конституционните съдилища и техните отношения със Съда на Европейския съюз“. Доц. Христо Христев представи предимството на правото на Европейския съюз в практиката на националните конституционни съдилища и посочи, че когато възникват точки на напрежение в практиката на конституционните съдилища и Съда на ЕС, пътят за тяхното преодоляване е отправяне на преюдициални запитвания. Колегата му от Университета в Сегед доц. Петер Пал Кружлич представи унгарския опит и правото на ЕС, като отбеляза, че Конституционният съд на Унгария е широко овластен с правомощия, включително да се произнася относно съответствието на правото на ЕС с конституцията на страната, но предпочита да прави креативни тълкувания на Основния закон. Проф. Моника Флорчак-Вонтор от Ягелонския университет представи доклад за прилагането на правото на ЕС във времена на криза и практиката на полския Конституционен трибунал. Тя подчерта, че след 2016 г. поради политическите проблеми с независимостта институцията драстично се е променила и е сменила подхода си към европейското законодателство. Третият доклад в последния работен панел от конференцията на тема „Прилага ли българският Конституционен съд правото на ЕС? Ако да – как? Ако не – защо?“ представи конституционният съдия Атанас Семов. Той обърна внимание на три ключови разбирания. КС не прилага правото на ЕС, а прилага – в тесния смисъл на това понятие – единствено три правни акта: Конституцията, Закона за Конституционен съд и вътрешния си правилник. КС не е компетентен да се произнася за съответствието на закон или друг акт от вътрешното право с правото на ЕС. От ключово значение е доброто разбиране на разликата между „прилагане“ и „спазване“. Проф. Семов подчерта, че КС може да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС и това ще бъде направено веднага, щом има валидно основание по конкретно конституционно дело. Wed, 20 May 2026 17:56:41 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265363/klyuchovi-vuprosi-za-konstitucionnoto-pravosudie-obsudiha-konstitucionni-sudii-i-predstaviteli-na-na https://presscenters.com/News/265278/konstitucionniyat-sud-obrazuva-konstitucionno-delo-112026-g На 18.05.2026 г. Конституционният съд образува конституционно дело №11/2026 г. по искане Районен съд – Плевен, наказателно отделение, първи състав за установяване на противоконстуционност на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от Наказателния кодекс, приложима по наказателен общ характер дело №695/2026 г., поради несъответствието ѝ с чл. 119 и чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Докладчик по делото е съдия Надежда Джелепова. Линк към текста на искането: https://www.constcourt.bg/bg/case-724 Mon, 18 May 2026 13:07:34 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265278/konstitucionniyat-sud-obrazuva-konstitucionno-delo-112026-g https://presscenters.com/News/265214/konstitucionniyat-sud-i-yuridicheskiyat-fakultet-na-sofiyskiya-universitet-sv-kliment-ohridski-organ Преподаватели от пет европейски държави ще бъдат гост-лектори в откритата професионална дискусия по повод 35-годишнината на Съда На 20 май Конституционният съд и Юридическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ организират международна научна конференция в аулата на университета. Форумът е част от поредицата специални събития, с които Съдът отбелязва 35-годишнината от създаването му. Конференцията ще бъде открита от председателя на Конституционния съд Павлина Панова и от заместник-декана на Юридическия факултет проф. д-р Евелина Стоева-Димитрова. Организаторите на събитието инициират първата по рода си открита професионална дискусия, в която юристи от България и чужбина ще обсъдят практики на конституционни юрисдикции в Европа. Конституционните съдии и преподаватели в Софийския университет проф. Атанас Семов, проф. Янаки Стоилов и гл. ас. д-р Орлин Колев, както и доц. Христо Христев и гост-лектори от университети във Франция, Белгия, Италия, Унгария и Полша ще разгледат актуални правни проблеми, свързани с конституционното правосъдие. Конференцията ще протече в три работни панела – „Легитимност на конституционната юрисдикция: 35 години по-късно“, „Правна сила и изпълнение на решенията на Конституционния съд“ и „Прилагане на правото на ЕС от конституционните съдилища и техните отношения със Съда на Европейския съюз“. В дискусиите ще се търсят отговори на въпроси, пред които е изправен конституционният съдебен контрол в Европа. 35 години след установяването на конституционното правосъдие в България от особен интерес е да се разгледат проблемите, свързани с механизмите за укрепване и гарантиране на легитимността. Сред въпросите, които ще бъдат обсъдени, са още: Как се гарантира изпълнението на решенията на конституционен съд и от кого – съдът сам ли контролира това, или друг орган? По какъв начин конституционните съдилища прилагат правото на ЕС и как взаимодействат със Съда на ЕС? Събитието ще започне в 09:30 ч. в аулата на Софийския университет и е открито за преподаватели, студенти и професионалисти с интерес към представените теми, както и за медии. Thu, 14 May 2026 14:00:32 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265214/konstitucionniyat-sud-i-yuridicheskiyat-fakultet-na-sofiyskiya-universitet-sv-kliment-ohridski-organ https://presscenters.com/News/265212/konstitucionniyat-sud-se-proiznese-s-reshenie-po-konstitucionno-delo-82026-g На свое заседание на 14.05.2026 г. Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело №8/2026 г. Делото е образувано по искане на Министерския съвет. Докладчик по него е съдия Сашо Пенов. Съдът обяви за противоконституционно Решението за предприемане на мерки срещу ценовия шок от високите цени на суровия петрол и природния газ, прието от Народното събрание на 13 март 2026 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 2026 г.). Конституционният съд установява, че законодателят е приел решението извън установената му с Конституцията и със законите бюджетна управленска компетентност. В мотивите си Съдът посочва, че оспореното решение противоречи на принципа на разделение на властите – чл. 8 от Конституцията и на предвиденото в чл. 105, ал. 1 от Конституцията правомощие на Министерския съвет да осъществява вътрешната и външната политика на страната. Нарушени са и разграничените в Конституцията правомощия в бюджетния процес – на Народното събрание да приема държавния бюджет (чл. 84, т. 2), и на Министерския съвет – да изготвя и внася проект за държавния бюджет (чл. 87, ал. 2) и да ръководи изпълнението на приетия от Народното събрание държавен бюджет (чл. 106, предложение първо). Посочва се още, че решението на Народното събрание не е съобразено със законовата правна уредба на общата бюджетна рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси, съдържаща се в Закона за публичните финанси, и със Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. В заседанието участваха 12 конституционни съдии. Решението е прието единодушно. Линк към пълния текст на решението: https://www.constcourt.bg/bg/act-10329 Thu, 14 May 2026 13:42:45 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265212/konstitucionniyat-sud-se-proiznese-s-reshenie-po-konstitucionno-delo-82026-g https://presscenters.com/News/265080/delegaciya-na-konstitucionniya-sud-na-bulgariya-provede-dvustranna-sreshta-s-konstitucionniya-sud-na Делегация на Конституционния съд на България проведе официална двустранна среща с Конституционния съд на Румъния. В рамките на визитата в Букурещ беше преподписан и протокол за сътрудничество между двете институции. Делегацията от българска страна бе представена от председателя на Конституционния съд Павлина Панова и конституционните съдии Атанас Семов, Янаки Стоилов, Галина Тонева и Невин Фети, както и Гинка Вихрогонова, главен експерт „Международни отношения и протокол“. От името на Конституционния съд на Румъния в разговорите участваха Елена-Симина Танасеску, председател на Конституционния съд на Румъния и на Асоциацията на франкофонските конституционни съдилища, конституционните съдии Кристиан Делиорта, Георге Стан, Михаела Чокина, Лаура-Юлиана Скантей, Асталос Чаба Ференц, Михай Бусуиок и Дачиан Космин Драгош, както и Карой Бенке, първи помощник-магистрат, и Кристина Титиришка, помощник-магистрат и директор на канцеларията на председателя. При откриването на срещата председателят на Конституционния съд на Румъния Елена-Симина Танасеску подчерта, че това е първото двустранно посещение по време на нейния мандат като председател и е силно послание за близост между двете институции. От своя страна, председателят на Конституционния съд на България Павлина Панова постави акцент върху отношенията между двете конституционни юрисдикции, които двустранната среща надгражда с високо ниво на доверие, сътрудничество и споделени конституционни ценности. Работната среща продължи по основната тема „Въздействието на правото на Европейския съюз върху практиката на конституционните съдилища“. Съдия Атанас Семов изнесе доклад на тема „Конституционна юрисдикция и прекомерното разширяване от Съда на Европейския съюз (СЕС) на обхвата и въздействието на правото на Европейския съюз“. От страна на Конституцонния съд на Румъния доклади представиха съдия Асталос Чаба Ференц и Дачиан Космин Драгош. Изказванията им бяха посветени на „Правовата държава, независимостта на съдебната власт и демокрацията“ и „Влиянието на правото на Европейския съюз върху съдебната практика на Конституционния съд на Румъния“. В присъствието на Н. Пр. Радко Влайков, посланик на Република България в Румъния, председателите на двете конституционни юрисдикции преподписаха протокол за сътрудничество, с който институциите да подновят и доразвият отношенията си с обмяна на опит в областта на конституционното правосъдие. Thu, 07 May 2026 19:35:37 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/265080/delegaciya-na-konstitucionniya-sud-na-bulgariya-provede-dvustranna-sreshta-s-konstitucionniya-sud-na https://presscenters.com/News/264864/konstitucionniyat-sud-se-proiznese-s-opredelenie-po-konstitucionno-delo-42026-g На свое заседание на 28.04.2026 г. Конституционният съд се произнесе с определение по конституционно дело №4/2026 г., с което отклонява искането на Софийския градски съд, наказателна колегия, 16-и състав, за установяване на противоконституционност на част четвърта „Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража“ и на чл. 248, ал. 1, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн. ДВ, бр. 25 от 2009 г., посл. изм. ДВ, бр. 16 от 2026 г.), и прекратява производството по делото. В заседанието участваха 12 конституционни съдии. Определението е прието единодушно. Пълният текст на определението: https://www.constcourt.bg/bg/act-10323 Tue, 28 Apr 2026 15:49:34 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/264864/konstitucionniyat-sud-se-proiznese-s-opredelenie-po-konstitucionno-delo-42026-g https://presscenters.com/News/264861/konstitucionniyat-sud-dopusna-za-razglejdane-po-sushtestvo-konstitucionno-delo-72026-g На свое заседание на 28.04.2026 г. Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на Министерския съвет на Република България за установяване на противоконституционност на Решение за задължаване на Министерския съвет да внесе в Народното събрание Проект на Закон за ратифициране на присъединяването на Република България като държава основателка към Устава на Съвета за мира, създаден по инициатива на САЩ, прието от Народното събрание на 13.03.2026 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 2026 г.). В заседанието участваха всички 12 конституционни съдии. Определението е прието единодушно. Пълният текст на определението: https://www.constcourt.bg/bg/act-10322 Tue, 28 Apr 2026 14:56:50 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/264861/konstitucionniyat-sud-dopusna-za-razglejdane-po-sushtestvo-konstitucionno-delo-72026-g https://presscenters.com/News/264661/turjestvena-rech-na-predsedatelya-na-konstituconniya-sud-na-republika-bulgariya-pavlina-panova-po-po 16.04.2026, Велико Търново Уважаема г-жо президент на Република България, Уважаема г-жо председател на Народното събрание, Уважаеми г-н министър-председател, Ваше Светейшество Даниил – Патриарх Български и Митрополит Софийски, Ваше високопреосвещенство Великотърновски митрополит Григорий, Уважаеми г-н кмет на община Велико Търново, Уважаеми конституционни съдии и конституционни съдии с изтекъл мандат, Уважаеми г-н заместник-председател на Народното събрание, Уважаеми г-н заместник министър-председател и министър на правосъдието, Уважаема г-жо председател на Върховния касационен съд, Уважаеми г-н председател на Трето отделение на Върховния административен съд, Уважаеми г-н председател на Висшия адвокатски съвет, Уважаема г-жо омбудсман, Уважаеми г-н областен управител, Уважаеми г-н председател на Общински съвет Велико Търново, Уважаеми представители на съдебната власт, адвокатските колегии и на местната власт, Уважаеми представители на българската академична общност, Госпожи и господа, Преди точно 147 г. на тази дата – 16 април, в тази сграда е приета първата българска Конституция – Търновската. Да се съберем днес във Велико Търново, в сградата на Учредителното събрание, не е просто жест на уважение към историята. Това е знак на приемственост. В тази зала, на тази дата, преди 147 години, представители на един народ, възстановил своята държавност след дълго прекъсване, са поели отговорността да определят не просто как ще се управлява страната, а какъв ще бъде нейният характер. Търновската конституция е израз на този стремеж. Тя е акт на политическа смелост. В едно време на несигурност тя формулира принципи, които поставят България на картата на модерния европейски конституционализъм. Възприемат се фундаментални конституционни принципи – разделение на властите, парламентарно представителство, защита на основни права. Но всяка историческа епоха има своите ограничения. Търновската конституция съдържа ценностите и принципите на ограничената законодателна власт и правова държавност, но не разполага с независим съдебен орган, който да следи за тяхното съблюдаване. Контролът е политически. Съгласно чл. 49 от Конституцията само Народното Събрание има право да решава, “упазени ли съ всичките показани въ тая Конституция условия, при издаваньето на некоя законъ”. През този период просветени български юристи обсъждат възможността за упражняване на съдебен конституционен контрол[1]. Редица бележити български юристи като Стефан Киров, Венелин Ганев, Стефан Баламезов и други поставят въпроса за тълкуването на чл. 49 от Търновската конституция и по-конкретно правото на съда да упражнява контрол върху законодателните актове, приемани от Народното събрание. Те излагат аргументи, че чл. 49 на Конституцията не изключва възможността за упражняването на такъв контрол. Считат, че конституционната разпоредба определя само формалните условия за издаването на един закон, а не неговата съдържателна страна. Въпреки това върховните съдебни органи отхвърлят подобно тълкуване. Така спазването на баланса между отделните държавни органи остава в значителна степен зависим от културата на законодателя и на самоограничаването на тези органи. За съжаление не само българската история ни учи, че това не винаги е достатъчно. През 30-те години на миналия век се изработват проекти за нова конституция на страната. Проектите представят нови идеи, относно конституционния контрол[2]. Заслужава да се отбележи конституционният проект на проф. Стефан Баламезов от 1936 г., който в чл. 112 предвижда Върховният касационен съд в общо заседание на отделенията си да се произнася по конституционността на законите и да обявява за неприложим всеки закон, който противоречи на конституцията. Известно е, че в периода 1946-1947 г. три от четирите проекта за републикански конституции – на Демократическата партия, на БЗНС „Никола Петков“ и на Българската лига за защита на правата на човека и гражданина, без този на Отечествения фронт, предвиждат изрична уредба на органи за конституционен контрол. Липсата на съдебен конституционен контрол по никакъв начин не намалява стойността и значението на Търновската конституция в българската конституционна история. Тя отразява историческия етап. Все пак нека не забравяме, че европейският модел за конституционен контрол, който по-късно ще възприемем, се заражда едва през 1920 г. Конституцията от 1991 г. стъпва върху вече съществуващата демократична и либерална традиция, но прави крачка напред. Тя не само прогласява върховенството на Основния закон, но и го институционализира. Тя въвежда концентриран конституционен контрол и създава Конституционния съд като гарант за стабилността на конституционния ред. Това не е техническо допълнение в конституционното ни управление. Това е качествено развитие на българската държавност. Ако през 1879 г. е формулиран въпросът „Съгласно какви принципи ще се управлява българската държава?“, то през 1991 г. се дава отговор и на друг въпрос – „Кой ще е отговорен да следи дали тези принципи не се нарушават?“. Тук е мястото на Конституционния съд. През изминалите 35 години Съдът не просто прилага Конституцията. Той допринася за изграждането на конституционна култура. Конституционният съд е институцията, която въвежда стабилност там, където политическата динамика може да създаде напрежение. Той напомня, че демокрацията не е просто управление на мнозинството без граници, а управление в рамки, юридически установени рамки. С приемането на Конституцията на Република България през 1991 г. българският конституционализъм получава ново, съответно на модерния конституционализъм изражение. Основният закон от 1991 г. възстановява демократичните принципи на държавно устройство, утвърждава правовата държава и гарантира широк каталог от основни права и свободи, съобразени със съвременните европейски стандарти. Едно от най-съществените институционални решения на учредителната власт през 1991 г. е създаването на Конституционния съд като самостоятелен орган за конституционен контрол. С това се въвежда моделът на концентрирано конституционно правосъдие, при който специализирана институция е натоварена със задачата да гарантира върховенството на Конституцията. Този модел изразява ясно разбирането, че в демократичната държава върховенството на Конституцията не може да остане абстрактен принцип. То изисква институционален механизъм за контрол и защита. Конституционният съд е именно този механизъм – орган, който стои извън традиционната триада на властите, но е призван да гарантира тяхното конституционно равновесие. В продължение на 35 години Конституционният съд изпълнява функцията си да гарантира основните права на гражданите, следейки дали учредените от Конституцията органи на власт спазват своите ограничени конституционни правомощия. Неговите решения очертават съдържанието на принципа на правовата държава. Изясняват границите на законодателната дискреция. Защитават независимостта на съдебната власт. Гарантират ефективността на основните права и свободи. През изминалите 35 години Конституционният съд последователно изгражда практика, която има трайно значение за българската правна система, включително позовавайки се в някои свои актове на текста на Търновската конституция. Чрез своите решения Съдът утвърди разбирането за правовата държава като основополагащ принцип на конституционния ред. Този принцип не се изчерпва с формалното спазване на закона. Конституционният съд категорично отстоява разбирането, че „‘[П]равова държава‘ означава упражняване на държавна власт на основата на конституция, в рамките на закони, които материално и формално съответстват на конституцията и които са създадени за запазване на човешкото достойнство, за постигане на свобода, справедливост и правна сигурност.“[3] Съдът разви съдържанието на принципа на разделението на властите, като подчерта, че „[Р]азпоредбата на чл. 8 от Конституцията установява разделение на властите, така щото власт да възпира власт, като използва дадените ѝ прерогативи, преграждайки пътя на произвола при упражняването на държавната власт. Възможността за взаимно противодействие и балансиране на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, като иманентна страна от съдържателния обхват на принципа на разделение на властите, обаче не означава възможност за блокиране на нормалното функциониране на властта, тъй като основополагаща цел на този конституционен принцип е осигуряване на ефективно управление в едно демократично общество под върховенството на правото.“[4] Особено съществен принос има практиката на Съда в областта на основните права и свободи. Конституцията от 1991 г. възприема модерно разбиране за правата като пряко приложими и защитими. Последователна е практиката на Конституционния съд по въпроса за ограничаването на основните права на гражданите само в случаите, когато е налице легитимна цел, основанието е закрепено със закон, в рамките на предвидените в Конституцията ограничения и при спазване на принципа на пропорционалност (съразмерност) на преследваната цел[5]. Противното, поддържа последователно Конституционният съд, накърнява „правовата държава в материален смисъл“, разбирана като „държава на справедливостта, където самата конституционна организация на държавната власт е обвързана с основните права като висша ценност; тяхната реализация е смисъл и цел на нейното упражняване“[6]. Конституционният контрол не е политически акт. Съдът не замества законодателя. Не формулира политически програми. Не участва в политическия дебат. Конституционният съд упражнява своите правомощия на основание Конституцията и постановява своите актове, съобразявайки се единствено с Основния закон в държавата. Неговата роля е особено важна във всяка либерална конституционна демокрация – да провери дали упражняването на властта съответства на Основния закон. Гарантирането на върховенството на Конституцията изисква аргументирана преценка, изисква доверие в правилата, изисква безпристрастност и дистанция от моментните интереси на конюнктурни мнозинства, изисква и способност да се носи отговор... Mon, 20 Apr 2026 12:00:39 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/264661/turjestvena-rech-na-predsedatelya-na-konstituconniya-sud-na-republika-bulgariya-pavlina-panova-po-po https://presscenters.com/News/264659/konstitucionniyat-sud-obrazuva-konstitucionno-delo-102026-g На 20.04.2026 г. Конституционният съд образува конституционно дело №10/2026 г. по искане на Районен съд – град Тутракан за установяване на противоконституционност на §7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.), с който е изменена разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2, като накрая е добавено: „... и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението“. Докладчик по делото е съдия Орлин Колев. Линк към текста на искането: https://www.constcourt.bg/bg/case-723 Mon, 20 Apr 2026 11:21:46 +03:00 Конституционен съд на Република България https://presscenters.com/News/264659/konstitucionniyat-sud-obrazuva-konstitucionno-delo-102026-g