<?xml version="1.0" encoding="UTF-8" ?>
<rss version="2.0">
<channel>
<title>PressCenters.com</title>
<link>https://presscenters.com</link>
<description>Новините без редакция</description>
<item>
    <title>БАН: БАН се включва в инициативите за отбелязване 190 години&#160;от рождението на&#160;Васил Левски</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278650/ban-se-vklyuchva-v-iniciativite-za-otbelyazvane-190-godiniot-rojdenieto-navasil-levski</link>
    <description>През 2027 г. България ще отбележи 190 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева и кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов обсъдиха на среща в Академията участието на БАН в подготвянето и организирането на събитията, свързани с тази бележита годишнина. Предстои да бъде създаден национален инициативен комитет, който да изготви програмата и предложенията за събитията, посветени на Апостола на свободата през цялата следваща година, стана ясно по време на разговора в БАН. Чл.-кор. Славчева посочи, че сред приоритетите на Академията е да разшири присъствието си в страната като мотото е „БАН присъства в регионите“. Д-р Кабаиванов увери, че с радост би съдействал за това чрез съвместни инициативи да се изучава Националното движение и ролята на Карловски родове.</description>
    <pubDate>Wed, 05 Aug 2026 17:41:47 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278650/ban-se-vklyuchva-v-iniciativite-za-otbelyazvane-190-godiniot-rojdenieto-navasil-levski</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Учени от ИБЕИ подпомагат възстановяването на един от най-редките бозайници в България</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278628/ucheni-ot-ibei-podpomagat-vuzstanovyavaneto-na-edin-ot-nay-redkite-bozaynici-v-bulgariya</link>
    <description>Девет добруджански (черногръди) хомяка бяха успешно върнати в естествената си среда при първата за 2026 г. акция по реинтродукция на вида. Инициативата е реализирана от учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН съвместно с Българското дружество за защита на птиците, „Агротайм“ ЕООД и доброволци. Експертите изкопаха изкуствени убежища (дупки) и поставиха предпазни метални клетки, улесняващи адаптацията на хомяците в новата среда. Животните бяха подхранвани с пресни зеленчуци и смес от зърнени храни. През периода на адаптация те са под постоянно наблюдение, включително чрез монтирани фотокапани. Избраната локация представлява ожъната пшеничена нива с естествена тревна покривка и множество останали неожънати класове, осигуряващи храна за хомяците. Теренът е собственост на „Агротайм“ ЕООД, което прилага „безорно земеделие“ (No-till farming) съществено за опазването на биологичното разнообразие. Добруджанският (черногръд) хомяк (Mesocricetus newtoni) е изключително рядък бозайник, включен в Червената книга на България. Проучванията сочат наличието на едва една стабилна популация в Централна Северна България. Основната цел на учените е чрез развъждане в изкуствени условия и последващо реинтродуциране да подпомогнат оцеляването и възстановяването на този застрашен вид. Инициативата се реализира в рамките на проект „Осигуряване на възстановяването на застрашения ловен сокол в България и Южна Румъния“ (LIFE20 NAT/BG/001162), който получава финансова подкрепа от програма LIFE на Европейския съюз. Видео и снимки: доц. д-р Йордан Кошев (ИБЕИ-БАН) и Димитър Градинаров (БДЗП)</description>
    <pubDate>Wed, 05 Aug 2026 14:01:54 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278628/ucheni-ot-ibei-podpomagat-vuzstanovyavaneto-na-edin-ot-nay-redkite-bozaynici-v-bulgariya</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Председателят на Берлинско-Бранденбургска академия на науките и хуманитаристиката посети БАН</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278625/predsedatelyat-na-berlinsko-brandenburgska-akademiya-na-naukite-i-humanitaristikata-poseti-ban</link>
    <description>Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева се срещна с проф. Кристоф Маркшис, председател на Берлинско-Бранденбургска академия на науките и хуманитаристиката (Berlin-Brandenburg Academy of Sciences and Humanities) днес в Академията. По време на посещението проф. Маркшис представи дейността, основните направления и приоритетите на Академията. В хода на разговорите бяха обсъдени възможностите за стартиране на сътрудничеството между двете академии. Археологията, социологията и изкуственият интелект, лингвистиката и дигитализацията бяха очертани като области от взаимен интерес. Страните разгледаха и различни възможности за финансиране на съвместни научни инициативи. Като първа стъпка към задълбочаване на партньорството беше предложено подписването на споразумение, чрез което да бъде приложена грантовата схема на БАН за реализиране на двустранни научноизследователски проекти. Обсъдена беше и възможността за организиране на съвместна научна конференция с участието на Германската изследователска фондация (DFG – German Research Foundation). В срещата участва и заместник-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов.</description>
    <pubDate>Wed, 05 Aug 2026 13:51:48 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278625/predsedatelyat-na-berlinsko-brandenburgska-akademiya-na-naukite-i-humanitaristikata-poseti-ban</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: БАН и Областна администрация – Пловдив подписаха Меморандум за сътрудничество</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278594/ban-i-oblastna-administraciya--plovdiv-podpisaha-memorandum-za-sutrudnichestvo</link>
    <description>Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева и областният управител на област Пловдив г-н Георги Янев подписаха Меморандум за сътрудничество между Българска академия на науките и Областна администрация – Пловдив днес в сградата на Областна администрация – Пловдив. На подписването присъстваха Камен Илиев – директор на Център за изследвания по национална сигурност и отбрана към БАН, главен инспектор Владислав Славчов – началник на сектор „Превантивна и контролна дейност“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Пловдив, Васил Узунов – директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив, инж. Костадин Чолаков – директор на „Напоителни системи“ ЕАД – клон Марица, както и проф. д-р Христина Янчева – областен управител на област Пловдив в периода 2024-2026 г., в знак на приемственост в подкрепата за инициативата. „Днес надграждаме една идея, която има потенциала да промени начина, по който институциите управляват риска и реагират при бедствия. Пловдив има всички предпоставки да бъде водещ регион в прилагането на космически технологии в полза на обществото“, подчерта Георги Янев. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева благодари за поканата и подчерта, че Пловдив е един от най-важните научни центрове в България. „Преминаваме от мотото „БАН се представя в регионите“ към „БАН присъства в регионите“. Инициативата за създаване на център за управление на кризи е естествено продължение на тази визия“, заяви тя. Меморандумът е резултат от проведените срещи и съвместните семинари между представители на Областна администрация – Пловдив и БАН в рамките на изминалата година. Той цели да обедини научния потенциал на Академията и административния капацитет на регионалната власт за устойчиво развитие на областта. Двете институции ще си сътрудничат при разработването на научноизследователски, научно-приложни и пилотни проекти, в сферата на регионалното управление, свързано с анализ и оценка на риска, последствията от бедствия и аварии, свързани с климатичните промени, защитата на критичната инфраструктура, мониторинга на околната средa, енергийната ефективност и др. Партньорството предвижда обединяване на усилията на двете институции за развитието и изграждането на иновационно-технологична база в подкрепа на регионалните политики, свързани със социално-икономическото развитие, дигиталния преход и сигурността. Сътрудничеството между държавната администрация и научната общност е ключова стъпка към изграждане на синергия между науката и регионалното управление. Обединяването на знания, ресурси и експертиза ще създаде устойчива основа за вземане на информирани решения, справяне със съвременните предизвикателства и дългосрочен просперитет на обществото. Като конкретни стъпки в тази насока се предвижда организирането на пилотни тестове в рамките на настоящия пожароопасен сезон, които да демонстрират и верифицират възможностите на космическата информация от наблюдение на Земята при управлението на кризи (високопрецизни инфрачервени изображения). Чрез интегрирането на тези данни с допълнителна наземна информация ще бъдат разработени специализирани приложения, които могат да бъдат използвани при изграждането на демонстрационен модел (прототип) на Център за подпомагане управлението на кризи и бедствия.</description>
    <pubDate>Tue, 04 Aug 2026 16:21:49 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278594/ban-i-oblastna-administraciya--plovdiv-podpisaha-memorandum-za-sutrudnichestvo</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Учен от БАН участва в поредица от международни научни форуми в Китай</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278513/uchen-ot-ban-uchastva-v-poredica-ot-mejdunarodni-nauchni-forumi-v-kitay</link>
    <description>Серия от доклади и лекции, посветени на процесуалната философия, екологичната цивилизация, екологичното образование, изкуствения интелект и развитието на човешката цивилизация, представи по време на посещението си в Китай проф. емеритус Веселин Петров от Института по философия и социология при БАН. В периода от 3 до 23 юли той участва в конференции, симпозиуми, академични обучения и работни срещи в градовете Харбин, Лоян, Джухай и Шенжен. Сред научните събития бяха Международният симпозиум по процесуално мислене, екологично образование и развитие на екоселищата, конференция по екологична цивилизация в Лоян, Процесуалната лятна академия в Джухай и Третият световен симпозиум по философия на околната среда и изграждане на глобална екологична цивилизация. В рамките на Процесуалната лятна академия проф. Петров изнесе две лекции пред студенти от Китай, Тайван, Южна Корея и африкански държави. В тях той разглежда процесуално-философските перспективи към развитието на човешката цивилизация, както и връзката между изкуствения интелект, екологичната цивилизация и образованието. По време на Международната Уайтхедова конференция в Джухай проф. Петров представи пред участници от 35 държави от четири континента два доклада, участва в пленарна дискусия и модерира четири научни сесии в направленията образование и цивилизация. По време на посещението беше обсъдена организацията на международна конференция по екологична цивилизация в България през октомври 2027 г. Предвижда се форумът да събере изследователи от Китай и балканските държави и да постави основата за провеждането на подобни конференции у нас на всеки две години. Инициативата беше официално обявена по време на закриването на Международната Уайтхедова конференция като една от бъдещите задачи на International Process Network. _cuva</description>
    <pubDate>Mon, 03 Aug 2026 10:03:16 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278513/uchen-ot-ban-uchastva-v-poredica-ot-mejdunarodni-nauchni-forumi-v-kitay</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Нови открития от находището на динозаври в района на Трън</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278512/novi-otkritiya-ot-nahodishteto-na-dinozavri-v-rayona-na-trun</link>
    <description>Деветата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до Трънското находище на динозаври съобщи за нова впечатляваща находка – изцяло запазена кост от динозавър. Екипът на експедицията включва специалисти от НПМ-БАН, Софийския университет и Геологическия институт на БАН, но на ценната вкаменелост пръв се е натъкнал един от доброволците – палеонтологът Георги Севов. Още в първите минути от работния ден на 31 юли 2026 Георги показва отчупените от скалната стена седиментни късове на колегите си и те веднага разпознават в тях фрагменти от голяма фосилна кост. Няколко минути по-късно на слънчева светлина след цели 83 млн. г. е извадена цялата кост на древно влечуго, от която липсва съвсем малко парченце в края. Фосилът е с дължина около 30 cm и по предварителните интерпретации на палеонтолозите е от предния или задния крайник на динозавър. Това е една от най-добре и изцяло запазени кости, открити до момента в Трънското находище. От същия скален пласт по време на предходните експедиции са събрани останки от титанозаври (дългошиести динозаври) и хадрозавроиди (динозаври с патешки човки). Твърдата скална маса, която обхваща повече от половината от костта не позволява да се определи с по-голяма точност вида на находката. Това ще стане след обработката ѝ в лабораторни условия. Oсвен този фосил, палеонтолозите намериха още костни фрагменти от динозаври, няколко зъба от крокодили и парчета от коруби на костенурки. Експедицията до Трънското находище ще продължи до 3 август. Георги Севов е магистър по палеобиология с дипломи от Университета в Лил (Франция) и Университета в Упсала (Швеция). Участва за втора поредна година в палеонтологичните експедии на НПМ-БАН. Чуйте разказа на доц. д-р Дочо Дочев (Софийски университет) и магистър Владимир Николов (НПМ-БАН) в клипа, записан на терен веднага след разкриване на находката на Георги Севов.</description>
    <pubDate>Mon, 03 Aug 2026 09:43:00 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278512/novi-otkritiya-ot-nahodishteto-na-dinozavri-v-rayona-na-trun</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Стартира научно изследване сред българите в чужбина</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278458/startira-nauchno-izsledvane-sred-bulgarite-v-chujbina</link>
    <description>„ДНК“ и БАН стартират научно изследване сред българите в чужбина, което ще залегне в основата на нов пакет законодателни мерки. Една трета от българите, които живеят извън страната, заявяват, че биха обмислили завръщане в България, но какви конкретни условия биха превърнали това намерение в реално решение остава въпрос без научно обоснован отговор. Именно затова Сдружение „ДНК – Движение за национална кауза“, съвместно с Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българската академия на науките (НИГГГ – БАН), стартира независимо научно изследване сред българите, живеещи дългосрочно извън страната. Проф. д-р Надежда Илиева и д-р Милен Великов от секция „Икономическа и социална география“ на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН участват в разработването и провеждането на научно изследване сред българите, живеещи извън страната. Целта е да се установи не само каква част от българите в чужбина обмислят завръщане, а и кои професионални, икономически, семейни, институционални и обществени условия могат да превърнат общото намерение в реално и устойчиво решение. Въпросникът разглежда причините за напускане, връзките с България, установяването в настоящата държава, професионалната реализация, семейството и децата, жилищната и финансовата осигуреност, качеството на публичните услуги, институционалното доверие, данъчните стимули и условията за дългосрочно оставане след евентуално завръщане. Специално внимание е отделено на разликата между мерки, които хората оценяват като полезни, и мерки, които действително биха могли да променят тяхното поведение. Изследването разглежда и личната готовност на респондентите за участие в процеса на завръщане – чрез професионална адаптация, използване на собствени ресурси, предприемачество, живот извън столицата или споделяне на придобития в чужбина опит. Разширеният социално-демографски и миграционен профил ще позволи резултатите да бъдат анализирани според държавата и продължителността на пребиваване, възрастта при напускане, образованието, професионалния статус, семейната ситуация, наличието и възрастта на децата, жилищната и финансовата осигуреност и степента на установяване в приемащата държава. Резултатите от изследването ще залегнат в основата на нов пакет законодателни мерки на Сдружение „ДНК – Движение за национална кауза“, който организацията ще внесе в Народното събрание с предложение да намери отражение в държавния бюджет за 2027 г. Анкетата е анонимна и е предназначена за българи, които в момента живеят извън страната. Данните ще бъдат обработвани и представяни единствено в обобщен вид. Анкетата е достъпна на следния адрес:https://forms.gle/GiFj6ZDMSkuQogEc9</description>
    <pubDate>Fri, 31 Jul 2026 13:31:52 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278458/startira-nauchno-izsledvane-sred-bulgarite-v-chujbina</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Нови подходи към бетона с нисък въглероден отпечатък</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278454/novi-podhodi-kum-betona-s-nisuk-vugleroden-otpechatuk</link>
    <description>Бетонът ще остане най-използваният строителен материал, но бъдещето му е свързано с намаляване на въглеродния отпечатък, оползотворяване на индустриални отпадъци и разработване на материали с нови функционални свойства. Това коментира доц. д-р Александър Николов от Института по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“ – БАН в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев. В разговора доц. Николов представи съвременните предизвикателства пред производството на цимент и бетон, което има значителен принос към глобалните емисии на въглероден диоксид. Един от подходите за ограничаването им е частичното заместване на портландциментовия клинкер с други минерални суровини, както и разработването на алтернативни свързващи материали. Доц. Николов представи разработка на бетон, създаден изцяло от индустриални остатъчни материали – металургична шлака, пепел от ТЕЦ и прах от циментовото производство. При подходящо съотношение тези суровини образуват свързваща система, към която могат да бъдат добавени пясък и агрегати от електродъгова шлака. Особен интерес представлява способността на материала в рамките на жизнения му цикъл да улавя въглероден диоксид от атмосферата и да го фиксира в структурата си. Сред перспективните направления са и биорецептивните бетони, чиито повърхности позволяват развитието на растителност, включително мъхове. Прилагането им върху фасади може да допринесе за ограничаване на ефекта на градския топлинен остров, улавяне на фини прахови частици, подобряване на топло- и звукоизолационните характеристики и създаване на по-благоприятна градска среда. Друга алтернатива са геополимерните материали, при чието производство могат да бъдат използвани глини и различни индустриални остатъци, включително пепели и шлаки. Технологиите позволяват значително намаляване на емисиите в сравнение с традиционното производство на портландцимент и откриват възможности за превръщане на отпадъчни продукти в суровини за нови строителни материали. Според доц. Николов традиционният портландцимент ще запази водещата си роля в обозримо бъдеще, но нарастващите изисквания за декарбонизация и разходите, свързани с въглеродните емисии, ще създават все повече възможности за навлизане на алтернативни материали и технологии. Целия разговор с доц. д-р Александър Николов може да видите в Bloomberg TV Bulgaria: https://www.bloombergtv.bg/a/88-futurizam/162555-badeshteto-na-betona-otritsatelni-emisii-i-novi-funktsii</description>
    <pubDate>Fri, 31 Jul 2026 13:01:51 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278454/novi-podhodi-kum-betona-s-nisuk-vugleroden-otpechatuk</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Лято на паветата в Националния етнографски музей</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278436/lyato-na-pavetata-v-nacionalniya-etnografski-muzey</link>
    <description>Жълтите павета са един от най-разпознаваемите символи на София. Пространството около Българската академия на науките, Народния театър „Иван Вазов“, Царския дворец, Градската градина и площад „Княз Александър I“ е историческото сърце на столицата. Всеки уикенд през август бул. „Цар Освободител“ ще бъде пешеходен и ще се превърне в пространство за разходки, срещи и градски живот. Националният етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН) с радост се присъединява към тази инициатива. През 2026 година музеят ще отпразнува своя 120-годишен юбилей – значим повод, който ще бъде отбелязан с поредица от събития и специални инициативи. Като част от празничната програма, всеки уикенд на месец август, в часовете между 10:00 и 12:00, музеят ще бъде отворен за всички жители и гости на столицата с напълно свободен вход. Под мотото „120 години – 120 минути в НЕМ“ посетителите ще имат възможност да се потопят в богатата културна и историческа съкровищница на България, да се запознаят с уникалните експонати и да преживеят едно незабравимо пътешествие във времето. Ограничението за автомобилното движение ще важи в участъка между ул. “Княз Александър І” и бул. “Васил Левски” и ще се прилага само през почивните дни – от 6:00 ч. в събота до 22:00 ч. в неделя.</description>
    <pubDate>Fri, 31 Jul 2026 09:52:03 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278436/lyato-na-pavetata-v-nacionalniya-etnografski-muzey</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Девета палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278393/deveta-paleontologichna-ekspediciya-na-nacionalniya-prirodonauchen-muzey-pri-ban</link>
    <description>Основните членове на експедицията: доц. д-р Дочо Дочев (вляво), магистър Владимир Николов (център), доц. д-р Латинка Христова (вдясно). Започна деветата палеонтологична експедиция до Трънското находище на динозаври, открито през 2017 г. Ръководител на научния екип е доц. д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), а участници са палеонтолозите доц. д-р Дочо Дочев от Софийския университет, ас. Владимир Николов (НПМ-БАН), проф. Марлена Янева, седиментолог от Геологическия институт на БАН и двама студенти доброволци. Работата на учените на терен започна на 27 юли и ще продължи до 3 август. Експедицията вече може да се похвали с първите си скромни успехи – няколко фрагменти от коруби на страничношийни костенурки от семейството на ботремидидите, един крокодилски зъб, една зле запазена и непълна кост на динозавър, няколко малки костни фрагменти, които на този етап няма как да бъдат определени таксономично. Екипът се надява да намери още по-интересни и по-запазени вкаменелости през оставащите дни. Зле запазена кост на динозавър. По време на предходните експедиции в находището бяха открити останки от поне девет групи гръбначни животни, включително два вида динозаври, два вида крокодили, два вида костенурки и панцерни щуки. Екипът на експедицията посети и новооткрито палеонтологично находище на гръбначни животни с къснокредна възраст в района на гр. Брезник. До скоро това находище беше известно с вкаменелостите си от древна растителност от времето на кампанския век, т.е. преди около 75 млн. г. По време на теренните проучвания палеонтолозите събраха нови образци от фосилни листа, чието изследване ще предостави ценна информация за състава на местната флора и особеностите на климата в края на къснокредната епоха. Деветата палеонтологична експедиция на НПМ-БАН се провежда с финансовата подкрепа на кампанията „Тениска с кауза“ на „Географ БГ“ от 2025 г. и частно дарение. Снимки: https://drive.google.com/drive/folders/1pjJ0o5YA-oFl2Ld2uqDMW2lmeaSd-tGS?usp=sharing</description>
    <pubDate>Thu, 30 Jul 2026 11:32:03 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278393/deveta-paleontologichna-ekspediciya-na-nacionalniya-prirodonauchen-muzey-pri-ban</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Нов сборник „Изследвания по българистика: актуални теми и проблеми“</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278382/nov-sbornik-izsledvaniya-po-bulgaristika-aktualni-temi-i-problemi</link>
    <description>Излезе от печат сборник „Изследвания по българистика: актуални теми и проблеми“, който е резултат от работата на учени от ИЕФЕМ в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. Съставители са доц. д-р Иванка Петрова, проф. д-р Ана Лулева и проф. д. изк. Лозанка Пейчева. Сборникът съдържа 12 статии, изнесени като лекции или доклади на Международното лятно училище по българистика в Пловдив през 2024 г. Изданието представя разработки на утвърдени и млади учени, споделящи общ интерес към българистичните изследвания. Текстовете отразяват многообразието на българистичната проблематика и са посветени на актуални теми, представящи различни нейни аспекти. Изследват се съвременни културни практики и социални процеси като прекаризация (проф. д-р Ана Лулева), връзката между частни и бизнес интереси в семейното предприемачество (доц. д-р Иванка Петрова), трансформации на рибарско селище, предизвикани от политически и икономически промени (д-р Анна Антонова). Коментират се материални и социални аспекти в съвременното използване на стари селски чешми (доц. д-р Петър Петров), както и радикални промени в живота в селата и идентичността на хората в резултат на аграрните трансформации в България през ХХ в. (докт. Джейн Хибърт-Николов). Предмети на изследователски интерес са конструирането на национална идентичност чрез исторически възстановки (доц. д.н. Евгения Троева) и житейските избори на активисти на организация, работеща в помощ на хронично болни (доц. д-р Ива Кюркчиева). Проблематизирани са интересите на чужденци към българския фолклор (проф. д. изк. Лозанка Пейчева), преподаването на българска култура в университети в САЩ (д-р Ангелина Илиева), функциите на българското читалище и японския Kōminkan (докт. Аяно Тамаки). Предложена е историческа реконструкция на миграцията на български бежанци от Западна Тракия към Източните Родопи между двете световни войни (доц. д-р Мария Маркова), както и на политиките към българите в Таврия в периода 1920-1991 г. (докт. Мария Пачева) Сборникът внася своя принос към полето на българистиката не само със своето тематично разнообразие и съдържанието на статиите, но и преди всичко с постигнатата цел – да се обединят в едно издание утвърдени български учени и млади изследователи от чуждестранни университети, отдадени на своя общ интерес към българистичните изследвания. Изданието може и да се свали свободно от сайта на Издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“</description>
    <pubDate>Thu, 30 Jul 2026 10:41:52 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278382/nov-sbornik-izsledvaniya-po-bulgaristika-aktualni-temi-i-problemi</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Среща на председателя на БАН с посланика на България в Хърватия</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278348/sreshta-na-predsedatelya-na-ban-s-poslanika-na-bulgariya-v-hurvatiya</link>
    <description>Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева прие днес в Академията посланика на България в Хърватия Н. Пр. Ива Крулева. На срещата присъстваха проф. дн Емануел Мутафов, заместник-председател на БАН, и проф. д-р Нели Косева, главен научен секретар на БАН. Основна тема на разговорите беше научното сътрудничество между Българската академия на науките и Хърватската академия на науките и изкуствата и възможностите за неговото засилване. Посланик Крулева и чл.-кор. Славчева се съгласиха, че за затвърждаване на това сътрудничество би способствало преподписване на двустранното споразумение между БАН и ХАНИ. Подходящ повод за това се предоставя през 2027 г., когато се навършват 30 години от началото на научното сътрудничество между двете академии. Обсъдени бяха и инициативи за културен обмен, една от които е представянето на изложбата „Априлското въстание 1876 г. в съдбата на членовете на Българското книжовно дружество“ в български училища в Хърватия. По повод 800 години от смъртта на свети Франциск от Асизи, по предложение на проф. Мутафов, ще бъдат проучени възможностите за излагане в България на част от мощите на светеца, които се пазят във францискански средища в Хърватия. Това е първа среща на председателя на БАН и посланика ни в Хърватия, на която и двете страни изразиха готовността си за ползотворна бъдеща съвместна работа.</description>
    <pubDate>Wed, 29 Jul 2026 14:51:48 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278348/sreshta-na-predsedatelya-na-ban-s-poslanika-na-bulgariya-v-hurvatiya</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Лятна школа по славянска палеография</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278265/lyatna-shkola-po-slavyanska-paleografiya</link>
    <description>Третото издание на лятната школа по славянска палеография „Кирило-Методиевско наследство: Кирилицата в средновековните южнославянски земи“ беше открито на 27 юли. Кирило-Методиевският научен център при Българската академия на науките организира школата, която ще се проведе до 2 август. Инициативата се осъществява в сътрудничество с Института по математика и информатика при Българската академия на науките, Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Директорът на Кирило-Методиевския научен център проф. Веселка Желязкова приветства участниците и подчерта значението на кирило-методиевското наследство като част от европейската културна памет, както и ролята на международното научно сътрудничество за неговото изследване, съхраняване и популяризиране. В тазгодишното издание участват 26 млади изследователи от България, Италия, Сърбия, Франция, Румъния, Полша и Русия, избрани чрез конкурс за стипендии. През следващите дни те ще имат възможност да задълбочат своите знания в областта на славянската кирилска палеография и кодикология, като съчетаят теоретичната подготовка с практически занятия, работа с ръкописи и прилагане на съвременни дигитални методи за тяхното изследване. Лятната школа има за цел да насърчи международното научно сътрудничество и да подпомогне подготовката на ново поколение специалисти в областта на средновековната славянска ръкописна традиция. В програмата са включени лекции на водещи учени, практически семинари, работа с оригинални ръкописи и представяне на съвременни дигитални инструменти за тяхното описание и анализ. Събитието се организира в рамките на проекта „Развитие на кирилицата от IX до XIV век в южнославянските земи: изследване и дигитално представяне“ (ФНИ, № КП-06-Н90/9) и се провежда с финансовата подкрепа на фондация „Палеобулгарика“.</description>
    <pubDate>Tue, 28 Jul 2026 09:41:54 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278265/lyatna-shkola-po-slavyanska-paleografiya</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Националният природонаучен музей гостува на Централни хали</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278242/nacionalniyat-prirodonauchen-muzey-gostuva-na-centralni-hali</link>
    <description>Малко известни факти за животни, които доказват теорията за еволюцията на Дарвин, разказа д-р Светлозара Казанджиева от Националния природонаучен музей на БАН в първата от поредица научнопопулярни лекции, които се провеждат от днес до 29 юли в Централните хали. Презентациите на изследователите за животинския свят са предназначени за деца на различни възрасти, но са интересни и за техните родители. Те са част от партньорството на Националния природонаучен музей и Централните хали. В лекцията си „Странни животни и големи загадки – истина или мит“ д-р Казанджиева представи рибата латимерия, която в продължение на дълги години учените са смятали за изчезнала. Пред аудиторията тя разказа и за откриването преди около 200 години на първата двойнодишаща риба, която доказала предположенията, че животът от водата се е пренсъл на сушата. Сред преставените животни беше и птицечовката, която съчетава черти на няколко различни групи гръбначни животни. Част от лекцията си д-р Казанджиева посвети и на загадъчни същества като дракони, чудовището от Лох Нес и Йети, за които хората разказват от векове. Научните интереси на д-р Казанджиева са в областта на таксономията, биоразнообразието и разпространението на гъбни комари, фаунистични изследвания опазване и екология на безгръбначните животни, тропически екосистеми и молекулярни методи в таксономията. Д-р Казанджиева ще изнесе лекцията си и утре на сцената на Централни хали, а на 29 юли д-р Виолета Желязкова от Националния природонаучен музей ще разкаже по какво си приличат и по какво се различават от нас прилепите от хората.</description>
    <pubDate>Mon, 27 Jul 2026 14:22:31 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278242/nacionalniyat-prirodonauchen-muzey-gostuva-na-centralni-hali</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Учени от БАН участват в Международния конгрес на математиците</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278167/ucheni-ot-ban-uchastvat-v-mejdunarodniya-kongres-na-matematicite</link>
    <description>От 23 до 30 юли 2027 г. във Филаделфия, САЩ, се провежда Международният конгрес на математиците (International Congress of Mathematicians – ICM) – най-значимото и мащабно събитие в света на математическите науки. Българската математическа общност е представена на форума от водещи учени и ръководители на академични институции. В работата на конгреса участват акад. Юлиан Ревалски – директор на Международния център по математически науки (МЦМН), чл.-кор. Петър Бойваленков – директор на Института по математика и информатика към Българската аакадемия на науките (ИМИ–БАН) и проф. Величка Милушева – заместник-директор на МЦМН и на ИМИ–БАН. Международният конгрес на математиците се организира на всеки четири години под егидата на Международния математически съюз (IMU) и събира хиляди математици от целия свят за представяне на най-новите достижения, за връчване на най-престижните награди в областта (включително Филдсовия медал) и за определяне на бъдещите насоки в развитието на математическата наука. Повече информация за програмата можете да откриете на официалния уебсайт на ICM 2026. В рамките на престижния форум бе представен и специално създаденият за събитието кратък филм, посветен на дейността, мисията и постиженията на Международния център по математически науки (МЦМН). ЛИНК към филмчето: https://youtu.be/9NBsq8WylEA</description>
    <pubDate>Fri, 24 Jul 2026 10:41:39 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278167/ucheni-ot-ban-uchastvat-v-mejdunarodniya-kongres-na-matematicite</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Среща на председателя на БАН с посланика на България в Словакия</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278128/sreshta-na-predsedatelya-na-ban-s-poslanika-na-bulgariya-v-slovakiya</link>
    <description>Съвместни инициативи обсъдиха председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева и посланикът на България в Словакия Н.Пр. Снежана Йовева по време на работна среща, която се проведе в Българската академия на науките днес. Председателят на Словашката академия на науките д-р Мартин Венхарт посети през юли БАН, каза чл.-кор. Славчева. По време на срещата му с представители на Академията беше представен форума „Наука за бизнес“, който БАН ежегодно организира, както и сътрудничеството на българските учени с бизнеса, подчерта по време на разговора чл.-кор. Евелина Славчева. Идеята учени от Словашката академия на науките да се включат с разработки в предстоящото издание на „Наука за бизнес“ следващата година беше разисквана на срещата. Н. Пр. Снежана Йовева разказа за научните събития, които се организират в Словакия и по-конкретно се спря на „Иновационните дни“ и специализираните изложения, които промотират пред бизнеса словашките продукти. Възможността учени от БАН да участват в инициативата „Три морета“, отбелязването на 100-годишнината на българистиката в Словакия, програмата „Европейски културен маршрут за св. Кирил и Методий“, в който Кирило-Методиевският научен център при БАН участва и организирането на изложба, посветена на Кирило-Методиевото дело, която да бъде показана в двете държави бяха сред темите на разговора.</description>
    <pubDate>Thu, 23 Jul 2026 14:11:52 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278128/sreshta-na-predsedatelya-na-ban-s-poslanika-na-bulgariya-v-slovakiya</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Евразийска конференция за тревните екосистеми събира водещи учени в София</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278083/evraziyska-konferenciya-za-trevnite-ekosistemi-subira-vodeshti-ucheni-v-sofiya</link>
    <description>Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българската академия на науките е домакин на 21-вата Eurasian Grassland Conference, която се провежда в София от 19 до 23 юли 2026 г. Форумът, организиран от Eurasian Dry Grassland Group (EDGG) – работна група на International Association for Vegetation Science (IAVS), е сред водещите международни научни събития, посветени на изследването, опазването и устойчивото управление на тревните екосистеми. Тазгодишното издание се провежда под мотото „Connecting Science and Conservation for Grassland Sustainability“, което поставя акцент върху необходимостта научните изследвания да бъдат тясно свързани с практиките за опазване и устойчиво управление на тревните екосистеми. Конференцията събира учени и експерти от десетки държави, които представят най-новите научни постижения в областта на биоразнообразието, растителността, екологията, възстановяването на местообитанията и устойчивото управление на природните ресурси. Научната програма включва пленарни лекции, тематични научни сесии, постерни представяния и дискусии, посветени на актуални въпроси като растителното разнообразие, опрашителите, степните екосистеми, възстановяването на деградирали местообитания, иновативните методи за екологични изследвания, мониторинга на биоразнообразието и въздействието на глобалните промени върху тревните екосистеми. Представените разработки отразяват богатството на тревните екосистеми на Балканския полуостров и съвременните научни подходи за тяхното изследване, мониторинг, възстановяване и опазване. По повод откриването на конференцията приветствие към участниците отправи проф. д-р Ина Анева, научен секретар на направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“ на БАН. В поздравителния си адрес тя подчерта, че изследването и опазването на биоразнообразието са сред стратегическите научни приоритети на Българската академия на науките, а домакинството на конференцията е признание за дългогодишния принос на българските учени към европейските и международните изследвания в областта на растителността, екологията и опазването на тревните екосистеми. „Днес свързването на научните изследвания с практическите дейности по опазване на природата вече не е въпрос на избор, а необходимост“, подчертава проф. Анева. Тревните екосистеми са сред най-богатите на биологично разнообразие сухоземни местообитания, но и сред най-застрашените поради загубата на местообитания, промените в земеползването и климатичните промени. България заема важно място в изследването на тревните екосистеми благодарение на своето разположение на кръстопътя на няколко биогеографски региона и богатото разнообразие от тревни местообитания и видове. Домакинството на 21-вата Евразийска конференция за тревните екосистеми поставя България във фокуса на международния научен обмен в областта на биоразнообразието и природозащитата. Форумът създава възможности за задълбочаване на международното научно сътрудничество, обмен на знания и добри практики, както и за развитие на нови съвместни изследователски инициативи, насочени към опазването и устойчивото управление на едни от най-ценните природни екосистеми в Европа и света.</description>
    <pubDate>Wed, 22 Jul 2026 16:31:45 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278083/evraziyska-konferenciya-za-trevnite-ekosistemi-subira-vodeshti-ucheni-v-sofiya</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Международен научен обмен и технологичен трансфер в ЦК „Clean&amp;Circle“</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277997/mejdunaroden-nauchen-obmen-i-tehnologichen-transfer-v-ck-cleancircle</link>
    <description>През юли 2026 г. Центърът по компетентност „Clean&amp;Circle“ и Институтът по органична химия с Център по фитохимия при БАН бяха домакини на поредица от събития, посветени на научния обмен, иновациите и практическото приложение на научните разработки. На 1 юли в новата сграда на Центъра се проведе научен семинар с участието на български и полски учени, докторанти и студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Гост-лекторът д-р Руслана Мазуренко от Полската академия на науките представи разработки върху наноразмерни въглеродни материали за полимерни композити с електромагнитно екраниране, приложими във високите технологии, автомобилостроенето, медицината и отбранителната индустрия. Проф. д-р Бойко Цинцарски от ИОХЦФ–БАН представи екологично щадяща технология за преобразуване на отпадъчна биомаса във въглеродни материали с приложение в кръговата икономика. Семинарът завърши с въпроси и дискусия за практическата реализация на представените разработки. На 6 юли в Центъра се проведе среща, посветена на възможностите научните резултати да достигат до бизнеса. Гост беше проф. д-р Костадин Костадинов от Фондация „ГИС-Трансфер Център“ – експерт в областта на роботиката, иновациите и технологичния трансфер. Участниците обсъдиха механизмите за сътрудничество между научните организации и индустрията и възможностите за превръщане на научните идеи в реални продукти и технологии. В периода 13–16 юли гост на „Clean&amp;Circle“ и ИОХЦФ–БАН беше проф. д-р Томас Бретцел от Университета в Хамбург, Германия. Той изнесе лекция за съвременните методи и изследвания в областта на протеиновата кристалография пред партньори на Центъра от Софийския университет и учени от Института по минералогия и кристалография при БАН. Проф. Бретцел посети и Института по минералогия и кристалография, където се запозна със съвременната научна инфраструктура, текущи проекти и постижения на българските изследователи. Проведените събития затвърдиха ролята на Центъра по компетентност „Clean&amp;Circle“ като среда за международно научно сътрудничество, обмен на знания и развитие на иновации с потенциал за приложение в бизнеса и кръговата икономика.</description>
    <pubDate>Tue, 21 Jul 2026 09:52:44 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277997/mejdunaroden-nauchen-obmen-i-tehnologichen-transfer-v-ck-cleancircle</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Утвърден чуждестранен българист гостува в КМНЦ</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277907/utvurden-chujdestranen-bulgarist-gostuva-v-kmnc</link>
    <description>Проф. Мажанна Кучинска от университета „Адам Мицкевич“ в Познан гостува през месец юли в КМНЦ–БАН. Посещението се проведе в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ Проф. Кучинска е българист и славист с професионална специализация в медиевистиката, автор на три самостоятелни научни монографии. В момента проф. Кучинска е председател на Славистичната комисия на Полската академия на науките в Познан и член на Балканистичната комисия на ПАН в Познан. Тя е работила като редактор и съредактор на реномираните полски научни списания и поредици: „Познански славистични студии“, „Краковско-Вилнюски славистични студии“, „Летописи на Супрасълската Академия“, както и на отделни книги и колективни монографии. В рамките на научния си престой в КМНЦ проф. Кучинска проведе индивидуална изследователска работа в библиотеката на КМНЦ и Централна библиотека на БАН. Участва в работни срещи с колеги медиевисти, специалисти в областта на агиографията и химнографията, осъществи обмяна на опит в издателското звено на КМНЦ по въпроси, свързани със спецификата на издаването на научна медиевистична литература. На 16 юли 2026 г. в КМНЦ–БАН бе организирана публична лекция на проф. Кучинска на тема „Култът към св. Петка в Полша“. Стъпвайки на средновековните български текстове за св. Параскева-Петка лекторката запозна аудиторията с традициите в полската кирилска православна и грекокатолическа (униатска) традиция от ХV в. насам. Тя представи богат иконографски материал, като направеният от нея анализ обхвана именуването на балканската светица в Полша, контаминацията на различните светици, носещи едно и също име, и всичко това бе представено на фона на сложната история на вероизповедания по полските земи в различните исторически периоди на страната.</description>
    <pubDate>Fri, 17 Jul 2026 15:12:01 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277907/utvurden-chujdestranen-bulgarist-gostuva-v-kmnc</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Д-р Грег Графин в Националния природонаучен музей</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277875/d-r-greg-grafin-v-nacionalniya-prirodonauchen-muzey</link>
    <description>Д-р Грег Графин посети на 10 юли Националния природонаучен музей по покана на доц. Тихомир Стефанов, заместник-директор на музея. Д-р Графин има докторска степен по зоология от Корнелския университет и е преподавател по естествени науки в Университета в Калифорния и в Корнелския университет. Научните му интереси са в областта на еволюционната биология и палеонтологията. Освен зоолог д-р Графин е вокалист и съосновател на групата Bad Religion, която участва в шестото издание на Международния рок фестивал Midalidare Rock In The Wine Valley. Двамата разгледаха новите хранилища за научните колекции, изградени с европейско финансиране по проекта DiSSCo, където доц. Стефанов го запозна подробно с ихтиологичните колекции. Учените обмениха информация за изследователските си проекти, свързани със съвременните методи за проучване на биоразнообразието и неговото съхранение. След това посетиха експозицията на музея и споделиха опит като комуникатори на науката и свързването на науката с по-широкия обществен дебат при популяризирането на научни теми и по-специално на еволюционната теория, както и съвременните хипотези за произхода на живота.</description>
    <pubDate>Fri, 17 Jul 2026 10:44:06 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277875/d-r-greg-grafin-v-nacionalniya-prirodonauchen-muzey</guid>
</item>
</channel>
</rss>
