<?xml version="1.0" encoding="UTF-8" ?>
<rss version="2.0">
<channel>
<title>PressCenters.com</title>
<link>https://presscenters.com</link>
<description>Новините без редакция</description>
<item>
    <title>БАН: БАН започва поредица инициативи, посветени на 150 г. от Априлското въстание</title>
    <link>https://presscenters.com/News/263194/ban-zapochva-poredica-iniciativi-posveteni-na-150-g-ot-aprilskoto-vustanie</link>
    <description>Тържествено събрание „Идеологията на Левски“ се проведе в Академията Българската академия на науките започва поредица от важни инициативи, посветени на предстоящата 150-годишнина от Априлското въстание. Предвидените изложби, концерти, конференции, дискусии ще продължат до края на юни. Тържественото събрание на тема „Идеологията на Левски“ е първото от събитията, което се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. В навечерието на 153-годишнината от гибелта на Апостола на свободата четирима учени и общественици акад. Иван Гранитски, проф. Ивайло Христов, Васил Василев – председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“ и чл.-кор. Атанас Семов говориха за най-важното от идеологията на Левски, за заветите на Васил Левски и поуките от тях. Идеологията на Васил Левски и неговата стратегия за национално и социално освобождение вълнуват вече повече от век историци, изследователи и общественици. Писмата на Апостола до негови съратници (особено тези до Любен Каравелов. Панайот Хитов, Филип Тотю) дават неизчерпаем материал за анализ. Видео от събитието може да видите в YouTube–канала на БАН Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, предишните председатели на Академията – академиците Иван Юхновски, Никола Съботинов и Юлиан Ревалски, представители на Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (САЧК) , общественици и ученици от столични училища присъстваха на събитието. По време на тържествената вечер във фоайето на БАН бяха изложени книги, посвети на Апостола. По инициатива на членове на САЧК и Ръководството на БАН се сформира академичен организационен комитет по повод 150 години от Априлското въстание. Целта на комитета е да отбележи подобаващо и на национално ниво годишнината от знаковото събитие от българската история, довело до извоюване на независимостта ни.</description>
    <pubDate>Wed, 18 Feb 2026 11:00:39 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/263194/ban-zapochva-poredica-iniciativi-posveteni-na-150-g-ot-aprilskoto-vustanie</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Споразумение за сътрудничество подписа БАН със Съюза на тракийските дружества в България и Тракийския научен институт</title>
    <link>https://presscenters.com/News/263192/sporazumenie-za-sutrudnichestvo-podpisa-ban-sus-suyuza-na-trakiyskite-drujestva-v-bulgariya-i-trakiy</link>
    <description>Българската академия на науките (БАН), Съюзът на тракийските дружества в България (СТДБ) и Тракийският научен институт (ТНИ) подписаха споразумение за сътрудничество. Според документа страните ще си съдействат за съвместна научноизследователска, издателска и популяризаторска дейност в областта на общественото и хуманитарното познание. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, председателят на СТДБ Красимир Премянов и директорът на ТНИ чл.-кор. Васил Проданов подписаха споразумението на церемония, която се проведе на 17 февруари в БАН. Предвижда се по-задълбочено проучване както на културно-историческото наследство, така и на съвременните процеси в България и на Балканите и конкретно в региона на Тракия. Сътрудничеството ще се осъществява чрез организиране на съвместни научни форуми, разработване на съвместни изследователски проекти, публикуване на научни статии и др. В подготовката на изледователски и документални издания ще се включат специалисти от научните звена на БАН. Споразумението е продължение на подписания при председателството на акад. Стефан Воденичаров документ. По време на срещата в БАН чл.-кор. Славчева подчерта, че е важно не само да се продължи, но и да се надгради сътрудничеството като се организират събития с институтите на БАН от хуманитарните и социалните науки, с участието не само на утвърдени учени, но и на млади хора. В срещата участваха още зам.-председателят на БАН проф. Щелиян Щерионов, академиците Георги Марков, Васил Сгурев и Иван Гранитски.</description>
    <pubDate>Wed, 18 Feb 2026 10:14:51 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/263192/sporazumenie-za-sutrudnichestvo-podpisa-ban-sus-suyuza-na-trakiyskite-drujestva-v-bulgariya-i-trakiy</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Българският радиотелескоп LOFAR ще заработи през 2026 г.</title>
    <link>https://presscenters.com/News/263174/bulgarskiyat-radioteleskop-lofar-shte-zaraboti-prez-2026-g</link>
    <description>Институтът по астрономия с НАО предлага възможности за участие в изграждането му чрез летен стаж за студенти, докторанти и млади учени До края на 2026 г. България ще завърши изграждането на първата за Югоизточна Европа наблюдателна станция на най-големия радиотелескоп в света за ниски честоти – LOFAR (Low Frequency Array – Нискочестотен масив). Това е пан-европейски проект, който включва 52 антенни станции в осем държави: Холандия, Германия, Полша, Франция, Ирландия, Латвия, Швеция и Обединеното кралство. В ход е разширяване с допълнителни станции в Италия и в България през т. г. Изследванията на Вселената с радиотелескопа LOFAR, чиято централа е базирана в Нидерландия, обхващат научни области като слънце и космическо време, изучаването на младата Вселена, образуването на галактики, физиката на пулсарите, преходните радио явления, космическите частици със свръхвисока енергия, междузвездната среда и космическите магнитни полета. България, заедно с Германия, Ирландия, Италия, Нидерландия и Полша е съучредител на Европейския консорциум за изследователска инфраструктура (ERIC), създаден от Европейската комисия през декември 2023 г. LOFAR ERIC предоставя прозрачен достъп до широк спектър от научни услуги за европейската и световната общност, като насърчава сътрудничеството и дава възможност на изследователите за иновативни, широкомащабни проекти. Основна надстройка, известна като LOFAR 2.0, подобрява възможностите за изследвания и обработка на данни като предоставя на астрономическата общност набор от усъвършенствани инструменти, характеризиращи се с обширно зрително поле, подобрена чувствителност и възможности за наблюдение в множество посоки едновременно. Проектът LOFAR-BG е финансиран като част от Националната пътна карта за научна инфраструктура на Република България 2020-2027, координирана от Министерството на образованието и науката. Институтът по астрономия с НАО – БАН организира през 2026 г. летен стаж по радиоастрономия и изграждане на LOFAR-BG – 2026. Стажът е предназначен за студенти (бакалаври и магистри), докторанти и млади учени с интерес към радиоастрономията, физиката и инженерните науки, които желаят да придобият практически опит в работа с научна инфраструктура, докато прекарват лятото си сред вълшебството на Родопите. Летният стаж ще даде възможност на участниците да станат част от водещ научно-технически проект с международно значение – станцията LOFAR-BG, която се изгражда в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория Рожен. Участниците ще бъдат разпределени на екипи с минимален срок на участие 2 седмици. Присъственият стаж създава възможности за работа в екип на терен, предвидени са лекции и практически обучения от водещи изследователи в тази област. Повече информация – на https://lofar.bg</description>
    <pubDate>Tue, 17 Feb 2026 14:14:49 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/263174/bulgarskiyat-radioteleskop-lofar-shte-zaraboti-prez-2026-g</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Посещение на министъра на енергетиката в Геологическия институт на БАН</title>
    <link>https://presscenters.com/News/263156/poseshtenie-na-ministura-na-energetikata-v-geologicheskiya-institut-na-ban</link>
    <description>Министърът на енергетиката Жечо Станков и изпълнителният директор на „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) Валентин Николов посетиха на 13 февруари Геологическия институт на БАН. На срещата присъства и заместник-председателят на БАН проф. Щелиян Щерионов. По време на посещението беше обсъден потенциалът на България за проучване и добив на критични и стратегически суровини, както и на енергийни ресурси, включително и чрез изследвания по текущата Национална научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“. Основен фокус на разговорите беше детайлното проучване на критични суровини във въглищния басейн „Марица-изток“, което се осъществява в рамките на наскоро сключения тристранен договор между БЕХ, Мини „Марица-Изток“ЕАД и Геологическия институт на БАН. Ключов момент от визитата беше разглеждането на лабораториите за пробоподготовка, химическо разтваряне и последващи изследвания на концентрациите на над 50 елемента, включваща и голям брой критични суровини, в проби от въглищно-седиментния комплекс на Източномаришкия лигнитен басейн. В рамките на посещението гостите се запознаха с колектива по проекта и проследиха процеса по изследването на пробите.</description>
    <pubDate>Tue, 17 Feb 2026 10:44:32 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/263156/poseshtenie-na-ministura-na-energetikata-v-geologicheskiya-institut-na-ban</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Изложба на студенти от Националната художествена академия</title>
    <link>https://presscenters.com/News/263193/izlojba-na-studenti-ot-nacionalnata-hudojestvena-akademiya</link>
    <description>Изложба на третокурсници от специалност „Плакат и визуална комуникация“ на Националната художествена академия в София и Бургас е подредена във фоайето на Българската академия на науките. Експозицията е посветена на 95 години от откриването на планетата Плутон и е разработена като учебна задача през зимния семестър по идея на курсовия ръководител проф. Георги Янков. Инициативата е следствие от подписания наскоро меморандум между Българската академия на науките и Националната художествена академия. Организатори и куратори на изложбата са доц. д-р Ненко Атанасов, ас. д-р Ивайло Тодоров и докторант Георги Георгиев – Аршата. Изложбата може да бъде разгледана в БАН до 5 март.</description>
    <pubDate>Tue, 17 Feb 2026 00:00:00 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/263193/izlojba-na-studenti-ot-nacionalnata-hudojestvena-akademiya</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Кирило-Методиевският научен център отбеляза празника Успение на св. Кирил</title>
    <link>https://presscenters.com/News/263124/kirilo-metodievskiyat-nauchen-centur-otbelyaza-praznika-uspenie-na-sv-kiril</link>
    <description>Научният сборник „Loqui diversis linguas nolite prohibere“, посветен на 70-годишнината на изтъкнатия медиевист от Кирило-Методиевския научен център при БАН проф. д-р Славия Бърлиева беше представен на 12 февруари в зала „Акад. Иван Евстр. Гешов“ на БАН. Зам.-председателят на БАН проф. Щелиян Щерионов и научният секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ доц. Марио Иванов уважиха събитието. Сборникът беше представен от доц. Мая Иванова (КМНЦ). Колективният научен труд съдържа 41 статии от учени медиевисти и палеослависти от 10 европейски страни – Албания, България, Великобритания, Германия, Италия, Литва, Полша, Русия, Словакия и Словения и тематично е разпределен в изследователските полета на проф. Сл. Бърлиева (връзка към сборника: https://palaeobulgarica.eu/1011/broj-xlix-2025-4-specialno-izdanie). Сборникът е изготвен от издателското звено на КМНЦ. С академичното тържество КМНЦ отбеляза блаженото Успение на св. Кирил Славянобългарски. На 13 февруари в интерактивния кът на музея „Земята и хората“ доц. д-р Десислава Найденова представи лекция и презентация на тема „Тайният живот на буквите: глаголицата и българските средновековни ръкописи“.</description>
    <pubDate>Fri, 13 Feb 2026 14:43:19 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/263124/kirilo-metodievskiyat-nauchen-centur-otbelyaza-praznika-uspenie-na-sv-kiril</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Изложба „Българска археология 2025“</title>
    <link>https://presscenters.com/News/263112/izlojba-bulgarska-arheologiya-2025</link>
    <description>Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева присъства на откриването на изложбата „Българска археология 2025“, организирана от Националния археологически институт с музей на БАН /НАИМ-БАН/. Експозицията показва най-значимите открития на българските археолози за последната година и по традиция се провежда в навечерието на Деня на археолога, който се отбелязва на 14 февруари. Директорът на НАИМ проф. Христо Попов откри изложбата и представи експонатите, които са открити и реставрирани през последните два-три месеца. Той припомни, че Денят на археолога се чества за първи път преди 55 години. „Археологията е наука и занаят. Изказвам огромното си уважение към хората, които практикуват този занаят и които развиват тази прекрасна наука. Пожелавам на всички да запазят ентусиазма и любовта, с които работят“, каза в словото си председателят на БАН чл.-кор. Славчева. В експозицията „Българска археология 2025“ са включени повече от 300 находки от общо 31 обекта в страната, сред които праисторическите селищни могили Провадия и Юнаците, римските градове Рациария, Ескус, Димум и Хераклея Синтика, средновековните столици Плиска, Търново и Калиакра. Зам.-министърът на външните работи Елена Шекерлетова и зам.-министърът на културата Тодор Чобанов присъстваха на откриването на изложбата. На церемонията бяха връчени пет награди „Златен грифон“ за постижения в археологическата наука. Наградата на Министерството на културата се присъжда всяка година за значим принос в българската археология и за цялостен принос към нейното развитие и популяризиране. Зам.-министър Чобанов отличи Елена Божинова, проф. Людмил Вагалински, Даниела Агре, д-р Филип Петрунов и Виолина Кирякова, а проф. Явор Бояджиев получи голямата награда – почетен знак „Златен грифон“ – огърлие. Сред най-впечатляващите експонати в „Българска археология 2025“ са праисторически накити от халколитния некропол при с. Трънак, мечове от некропола при с. Палат, златни украшения и бронзови съдове от надгробната могила при с. Капитан Петко войвода, стъклена чаша тип „рог на изобилието“ от античния обект при с. Блъсково, сребърни фибули от некропола при с. Свобода, златни накити и монети от Калиакра, както и оловен сгъваем олтар от Трапезица, Велико Търново. Тази година съорганизатори на изложбата „Българска археология“ са 19 исторически и археологически музея от цялата страна. Експозицията може да бъде разгледана в зала „Временни изложби“ на НАИМ до 7 юни.</description>
    <pubDate>Fri, 13 Feb 2026 10:28:49 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/263112/izlojba-bulgarska-arheologiya-2025</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Нова експозиция и албум с художествени произведения от сбирките на БАН</title>
    <link>https://presscenters.com/News/263059/nova-ekspoziciya-i-album-s-hudojestveni-proizvedeniya-ot-sbirkite-na-ban</link>
    <description>Нова експозиция на художествени произведения на академици и член-кореспонденти на Българската академия на науките беше представена в зала „Зимна градина“ на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей на БАН. По време на събитието беше представен и албумът „155 години Българска академия на науките. 155 художествени произведения от сбирките на БАН“. Двуезичното издание включва художествени произведения от сбирките на Българска академия на науките. Това прекрасно издание дава възможност да се насладим на красивите експонати, представени в него, съпътствани с кратки и съдържателни текстове, които ни карат да се върнем назад в годините, каза по време на откриването председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева. Тя посочи, че са съчетани усилията на много хора в това събитие и отбеляза, че се поставя само началото на една устойчива инициатива. Инициативата е на акад. Юлиан Ревалски (председател на БАН 2016 -2024 г.), уточни чл.-кор. Славчева. Тези безценни произведения, включени в албума, се намират в различни институти на Академията, фотографирани са по великолепен начин и за всяко произведение е написана статия, за да може българската общественост да види какво богатство има в БАН, каза акад. Ревалски. Относно откриването на изложбата с творби на академици, акад. Ревалски заяви, че е бил изненадан, че БАН няма колекция на свои членове. Той разказа, че Управителният съвет на Академията е взел решение за създаването на такава колекция и след обсъждания е избрана залата в Етнографския музей на БАН. Моето убеждение е, че красотата трябва да бъде достъпна за всички, отбеляза акад. Ревалски. Експозицията включва десет творби – картини и скулпури на Дечко Узунов, Андрей Даниел, Тодор Динов, Илия Петров, Иван Ненов, Румен Скорчев, Светлин Русев, Крум Дамянов и Вежди Рашидов. Това пространство е предвидено да бъде аранжирано от специалисти и мисля, че ще бъде прекрасно място, с което БАН ще се гордее, защото има световни имена в областта на изкуството, каза акад. Ревалски. Проектът за албума започва през април 2024 г. по задание на ръководството на БАН, като на практика възобнови забравена традиция, посочи д-р Мария Митева от Института за изследване на изкуствата на БАН, която представи екипа. Ръководител на проекта е акад. Васил Николов, координатор е проф. д-р Йоана Спасова-Дикова. Албумът е публикуван от Академичното издателство „Проф. Марин Дринов“. Директорът на Националната художествена галерия Анелия Николаева определи албума „155 години Българска академия на науките. 155 художествени произведения от сбирките на БАН“ като сериозно научно издание. Книгата сама по себе си представлява произведение на изкуството, посочи тя. По време на представянето прозвучаха изпълнения на aкадемичния хор „Света Параскева“ към Националната художествена академия.</description>
    <pubDate>Wed, 11 Feb 2026 11:36:25 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/263059/nova-ekspoziciya-i-album-s-hudojestveni-proizvedeniya-ot-sbirkite-na-ban</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: БАН стана почетен член на възродената Платонова академия</title>
    <link>https://presscenters.com/News/263055/ban-stana-pocheten-chlen-na-vuzrodenata-platonova-akademiya</link>
    <description>Платонова академия, мозайка от разкопките в Помпей, Национален археологически музей на Неапол, фотограф: Е. Мутафов Симпозиум за учредяване на Международната общност на академиите се състоя в периода 09.02-10.02.2026 г. в Атина, Гърция. Общността, наречена на гръцки език Κοινὸν τῶν Ἀκαδημιῶν, за краткост се нарича и на английски език Koinon. Инициативата Koinon изпълнява наследството на покойния филантроп Панайотис Аристофрон, който завещава имуществото си за създаването на международна организация, посветена на глобалното сътрудничество на академии, изтъкнати учени, художници, писатели, и академични и културни институции. Имотът се намира на археологическия обект на древната Академия на Платон в Атина (Ἀκαδημία Πλάτωνος). Атинската академия в сътрудничество с гръцкото Министерство на културата и спорта и Община Атина работят по проект за продължаване на разкопките и изграждане на комплекс, който да служи едновременно като археологически музей и като седалище на Koinon. До завършването на постоянните си помещения „Общността“ ще се помещава в Атинската академия, като тя също така може да открие сателитни офиси в Атина или други градове в Гърция и чужбина. Koinon се основава с нестопанска цел и с мисията да възроди духа на Академията на Платон. Колективните органи на „Общността“ са Общо събрание на пълноправните членове и Съвет на директорите, а органите за сътрудничество – Комитет на почетните членове и Изпълнителен комитет. Българската академия на науките е член на Комитета на почетните членове, а делегат е проф. д. н. Емануел Мутафов, зам.-председател на БАН, който присъства и взе активно участие в първия симпозиум на общността. В Комитета на почетните членове са представителите на 38 академии от цял свят, а три са наблюдаващи – Британската, Леополдина и Британското кралско дружество. На стартиращия форум на Koinon в Атина присъстваха и изнесоха лекции знакови фигури от академичния, политическия и интелектуален елит като Джефри Сакс, Прокопиос Павлопулос, Прабхакар Ракхаван, Лукас Пападимос и др. Основаването на Международната общност на академиите съвпада със стогодишнината от основаването на Атинската академия, както и със световния ден на гръцкия език. По повод празненствата в Атина бе донесена за първи път цигулката на Моцарт от Залцбург, на която бяха изпълнени няколко негови произведения.</description>
    <pubDate>Wed, 11 Feb 2026 10:15:03 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/263055/ban-stana-pocheten-chlen-na-vuzrodenata-platonova-akademiya</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Бюст-паметник на академик Благовест Сендов в Института по математика и информатика на БАН</title>
    <link>https://presscenters.com/News/263023/byust-pametnik-na-akademik-blagovest-sendov-v-instituta-po-matematika-i-informatika-na-ban</link>
    <description>Бюст-паметник на академик Благовест Сендов беше официално открит в Института по математика и информатика на БАН. За да почетат личността на изключителния учен, общественик и визионер, на официалната церемония присъстваха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, акад. Юлиан Ревалски (председател на БАН 2016 -2024 г.), близки и приятели и представители на академичната общност. Академик Сендов беше първият директор на Международния център по математически науки към Института по математика и информатика на БАН, каза директорът чл.-кор. Петър Бойваленков и уточни, че неслучайно на това място – пред неговия кабинет е поставен паметникът. Вярвам, че делото на акад. Сендов намира достойно продължение и занапред математическата наука ще бъде един от символите на българската наука, отбеляза председателят на БАН чл.-кор.Евелина Славчева. Директорът на Международния център по математически науки акад. Юлиан Ревалски припомни влиянието, което акад. Сендов остави върху българската математика чрез школата, която е създал. След откриването на паметника на акад. Благовест Сендов пред Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, скулпторът Красимир Ангелов изработи като подарък този бюст-паметник, съобщи акад. Ревалски. Събитието е израз на дълбоката признателност към делото и огромния принос на академик Сендов (1932 – 2020 г.) – световноизвестен български математик, всеотдаен новатор-предагод, изтъкнат държавник и уважаван общественик, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, председател на Българската академия на науките и на Народното събрание, един от основателите и първи директор на Международния център по математически науки. С биографията и постиженията на акад. Сендов можете да се запознаете във Виртуалния музей Математиката и информатиката в България</description>
    <pubDate>Mon, 09 Feb 2026 16:43:20 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/263023/byust-pametnik-na-akademik-blagovest-sendov-v-instituta-po-matematika-i-informatika-na-ban</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Мобилност и наследство: нов мултидисциплинарен проект в Националния етнографски музей</title>
    <link>https://presscenters.com/News/262974/mobilnost-i-nasledstvo-nov-multidisciplinaren-proekt-v-nacionalniya-etnografski-muzey</link>
    <description>В Националния етнографски музей на БАН на 2 февруари беше открита изложбата „Символи на мобилността“, представена от българската художничка и майсторка д-р Ники Колиер, която живее и работи в Ирландия. Тя е известна като концептуален автор с отличаващ се стил и визия. Изложбата се осъществява с подкрепата на Посолството на Ирландия и е посветена на празника на светицата Бригита, която е покровителка на занаятите в Ирландия. Това е първата самостоятелна изложба на д-р Ники Колиер в България. „Символи на мобилността“ е мултидисциплинарен проект, който изследва мобилността като физическо движение и като процес на трансформация – на идентичност, място и перспектива. В изложбата са включени 12 текстилни скулптури под формата на крила, изработени по специална авторска техника от филц и оформени в седем инсталации. Проектът е вдъхновен от народни приказки, легенди за птици, поговорки и културни традиции, пречупени през личния опит на хора с различни житейски истории, свързани с миграция и преход. „Символичната връзка на изложбата с честването на Света Бригита – покровителка на занаятите, творчеството и знанието – придава допълнителна дълбочина на проекта. Тя подчертава приемствеността между традиционните занаятчийски практики и съвременното изкуство, както и устойчивата роля на знанието, въплътено в ръчния труд и културната памет. Изразяваме нашето признание към доц. д-р Ники Колиер за нейния последователен и многопластов творчески път и за това, че представя първата си самостоятелна изложба в България именно тук. Нейното творчество е убедителен пример за това как личният опит, мобилността и културното наследство могат да бъдат превърнати в универсално художествено и интелектуално послание“, каза доц. д-р Мила Маева, директорка на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Доц. д-р Ники Колиер е визуален артист и дизайнер, участващ в групови и самостоятелни изложби и проекти, фокусирани върху устойчивостта, идентичността и мобилността. След дългогодишна научна и професионална дейност в сферата на компютърните науки, тя създава първото българско училище в Ирландия и се насочва към творчеството, занаятите и изкуството. Носител е на международни отличия – получава награди на Съюза на художниците, на Съюза на занаятчиите, прави самостоятелни изложби в държавни и частни галерии, финалист е на Ирландското кралско общество през 2012 г. Колиер получава специално признание от Министерството на външните работи на България за изложба, отбелязваща Председателство на Съвета на ЕС от България 2017 г. и др. Изложбата „Символи на мобилността“ ще бъде достъпна за посетителите на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) от 3 февруари до края на месеца.</description>
    <pubDate>Thu, 05 Feb 2026 14:37:00 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/262974/mobilnost-i-nasledstvo-nov-multidisciplinaren-proekt-v-nacionalniya-etnografski-muzey</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Меморандум за сътрудничество подписаха Българската академия на науките и Националната художествена академия</title>
    <link>https://presscenters.com/News/262917/memorandum-za-sutrudnichestvo-podpisaha-bulgarskata-akademiya-na-naukite-i-nacionalnata-hudojestvena</link>
    <description>Председателят на Българската академия на науките (БАН) чл.-кор. Евелина Славчева и ректорът на Националната художествена академия (НХА) проф. Георги Янков подписаха Меморандум за сътрудничество днес в БАН. Имаме установено дългогодишно сътрудничество и се надяваме с подписването на документа да разширим партньорството и в посока съвместни инициативи, отбелязаха след подписването двамата. Националната художествена академия ще отбележи 130 години, каза ректорът проф. Георги Янков и съобщи, че по този повод се предвижда международна научна конференция. Той отправи покана към учените от Академията за участие. Зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов, който е бил директор на Института за изследване на изкуствата на БАН, подчерта по време на срещата, че е огромна чест за Академията подписването на меморандума. Има много пунктове, които обединяват историята на двете институции и една от тях е личността на академик Иван Лазаров, който е бил преподавател в Академията и директор на институт в БАН, уточни проф. Мутафов. Той предложи във фоайето на БАН студенти от Националната художествена академия да излагат свои творби. Като пример посочи ползотворното сътрудничество с Националната музикална академия и регулярните концерти на студентите в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН, които се радват на голям интерес. През февруари, договориха се двете страни, в БАН ще бъде подредена изложба със студентски плакати, посветена на 95 години от откриването на планетата Плутон. По повод 155-годишнината от основаването на Академията беше издаден двуезичен научен албум, който включва художествени произведения от сбирките на БАН. Председателят на БАН чл.-кор. Славчева подари на ректора проф. Янков изданието. Официалното представяне ще се състои на 10 февруари от 17:00 ч. в зала „Зимна градина“ на ИЕФЕМ – БАН. Меморандумът предвижда задълбочаване на сътрудничеството между Българската академия на науките и Националната художествена академия и съвместни дейности за повишаване качеството на обучението, научните изследвания и художественотворческото развитие. Двете институтции ще си партнират в изследователски проекти в областта на изобразителното изкуство и различни научни направления, образователни инициативи, изследователски и творчески форуми, както и проекти за изследване и опазване на културното наследство в България. На подписването в Академията от НХА присъстваха зам.-ректорът по учебната и научна дейност, акредитация и качество на обучението и ръководител катедра „Реставрация“ доц. д-р Стефан Белишки, зам.-ректорът по художественотворческа дейност и кариерно развитие проф. д-р Здравка Василева и доц. д-р Ненко Атанасов от катедра „Плакат и визуална комуникация“. Зам.-председателите на БАН проф. Емануел Мутафов и чл.-кор. Евдокия Пашева участваха от страна на Академията.</description>
    <pubDate>Tue, 03 Feb 2026 13:35:43 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/262917/memorandum-za-sutrudnichestvo-podpisaha-bulgarskata-akademiya-na-naukite-i-nacionalnata-hudojestvena</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: С новоизбран директор&#160; е и Централна лаборатория по приложна физика – Пловдив</title>
    <link>https://presscenters.com/News/262892/s-novoizbran-direktor-e-i-centralna-laboratoriya-po-prilojna-fizika--plovdiv</link>
    <description>Доц. д-р Василий Читанов встъпи в длъжност като директор на Централна лаборатория по приложна физика – Пловдив (ЦЛПФ) на 22 януари, т. г. Той беше избран от Управителния съвет на БАН в конкурс за директор за периода 2026 – 2030 г. Изследователската му дейност е свързана основно с разработването на технологии и характеризирането на физичните и механични свойства на многокомпонентни, многослойни и наноструктурирани твърди покрития, получени чрез технологията за Разбалансирано магнетронно разпрашване в затворено магнитно поле. В програмата си за развитие на ЦЛПФ доц. д-р Читанов ще се стреми да развитие Лабораторията в областта на нанотехнологиите и наноструктурираните материали за модифициране на повърхности, високоефективните енергийни елементи и излъчватели и иновативните оптични сензори, както и изследването на нови области на приложения на тематиките на звеното, ориентирани към промишлеността, медицината, енергийната ефективност, екологичните материали и други области на икономиката. Основните задачи са свързани с поддръжката и надграждането на наличната технологична и изследователска инфраструктура, развитие чрез привличане на млади учени, подкрепа за кариерно израстване на академичния състав, развитие и изпълнение на проектната дейност на звеното, както и на научно-изследователските и научно-приложните задачи. Директорът акцентира върху активното участие в дейностите на Регионалния академичен център, Тракия икономическа зона и взаимодействие с националните научни, образователни, обществени и бизнес организации. Има три постулата, които ще следвам при изпълнение на тези цели и задачи – реализъм, приемственост и развитие, посочва доц. Читанов.</description>
    <pubDate>Mon, 02 Feb 2026 10:36:02 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/262892/s-novoizbran-direktor-e-i-centralna-laboratoriya-po-prilojna-fizika--plovdiv</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Доц. д-р Ивелин Владов е новоизбраният директор на Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей</title>
    <link>https://presscenters.com/News/262890/doc-d-r-ivelin-vladov-e-novoizbraniyat-direktor-na-instituta-po-eksperimentalna-morfologiya-patologi</link>
    <description>Доц. д-р Ивелин Владов встъпва днес в длъжност като директор на Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей (ИЕМПАМ) на БАН. Той беше избран от Управителния съвет на БАН в конкурс за директор за периода 2026 – 2030 г. Научната дейност на доц. Владов и ръководения от него институт е съсредоточена в две основни направления: Биомедицина и качество на живот и Антропологична характеристика и национална идентичност, включващи изясняване на патогенезата и разработване на съвременни диагностични и терапевтични методи за социално-значими заболявания, съчетани с проучване на въздействието на екологичните фактори и биологично активните вещества върху здравето, както и комплексни антропологични изследвания на българското население от древността до днес за нуждите на медицината и криминалистиката, изясняване на националната етногенеза и развитие на виртуална антропология чрез внедряване на изкуствен интелект. https://iempam.bas.bg/ Основните цели в управленската му програма са свързани с повишаване на научното качество и международната интеграция на института. Програмата му предвижда целенасочена политика за привличане и задържане на млади кадри и подкрепа за бърз кариерен растеж. Ключова цел ще бъде и цялостната дигитализация на фондовете на Националния антропологичен музей и създаването на отворена онлайн платформа.</description>
    <pubDate>Mon, 02 Feb 2026 10:08:00 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/262890/doc-d-r-ivelin-vladov-e-novoizbraniyat-direktor-na-instituta-po-eksperimentalna-morfologiya-patologi</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Награди „Еврика“ за постижения в науката</title>
    <link>https://presscenters.com/News/262833/nagradi-evrika-za-postijeniya-v-naukata</link>
    <description>Годишните награди „Еврика“ за постижения в науката и за най-добър млад мениджър, изобретател и фермер бяха връчени на церемония, която се проведе на 28 януари. Заместник-председателят на БАН проф. Щелиян Щерионов участва в награждаването и връчи отличието на трима от наградените. За постижения в науката наградата „Еврика“ получи д-р Моника Мутовска от СУ „Св. Кл. Охридски“. Отличието за млад изобретател беше връчено на д-р инженер Даниел Денев от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Докторант Елена Благоева от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН беше наградена за отлично представяне в конкурса за млад изобретател с почетен диплом. Тя е съавтор в защитен патент за изобретението „Устройство за дозиране на храната на селскостопански животни“, регистрирано като патент от Патентното ведомство. На церемонията беше присъдена наградата „Еврика“ за най-добър млад мениджър на 2025 г. на д-р Антоан Шотаров за значими постижения в реализирането на иновативни предприемачески проекти, а за млад фермер „Еврика” получи Митко Иванов. Заместник-председателят на БАН проф. Щелиян Щерионов поздрави организаторите и участниците в конкурса. „Поздравявам всички млади хора, които със своите усилия и вдъхновение показаха, че в страната има едно младо поколение, което може да гради бъдещето. Поздравления и за организаторите, които ги подкрепят и създават условия за тяхното развитие. За БАН, като най-голяма национална изследователска институция в страната, е изключително важно да се подпомагат тези млади хора, които осъществяват –моста между науката и практиката“, каза в словото си проф. Щерионов. Наградите „Еврика“ бяха връчени за 36-а поредна година. На 50 ученици и студенти с изявени способности в науката и техниката бяха присъдени стипендии на имената на известни български учени и творци с принос в българската и световна наука и техника. Удостоверенията бяха връчени от изпълнителния директор на фондация „Еврика“ Григор Цанков и от акад. Кирил Боянов – председател на Съвета на фондацията.</description>
    <pubDate>Thu, 29 Jan 2026 10:01:06 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/262833/nagradi-evrika-za-postijeniya-v-naukata</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Нова научна монография „География на България“ в два тома</title>
    <link>https://presscenters.com/News/262810/nova-nauchna-monografiya-geografiya-na-bulgariya-v-dva-toma</link>
    <description>Монографията представя съвременен научен синтез на природногеографските, социално-икономическите и геоекологичните характеристики на България и е резултат от съвместната работа на водещи български учени Монографията „География на България“, разработена в два тома – Том 1 „Физическа география. Геоинформационни технологии“ и Том 2 „Икономическа и социална география. Регионална география“, беше представена в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Монографията „География на България” е фундаментален научен труд с национално значение. Двата тома включват осемнадесет раздела, обхващащи всички съвременни измерения на географското знание. „География на България” определя, аргументира и защитава българското национално пространство и идентичност или, както основоположникът на географската наука в България акад. Анастас Иширков я определя, „Българското землище”. Официалното представяне в БАН откри директорът на Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН чл.-кор. Николай Милошев и отбеляза, че е подготвена нова, актуализирана към днешните реалности география на България. Този колективен труд е резултат от професионалния опит и познания на общо 164 автори, каза чл.-кор. Милошев и представи причините, които са мотивирали създаването й. Проф. Георги Железов и проф. Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН представиха изданието. Като знаменателно и много важно събитие както за всички, които работят в областта на науките за земята, така и за цялата научна общност определи председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева представянето на изданието. „Нямам съмнение, че този труд ще бъде прелистен от редица представители на обществеността, които не се занимават научно с география – това е предмет, от които се интересуват всички“, каза тя. Зам.-председателят на БАН чл.-кор. Емануел Мутафов също отправи приветствие като заяви, че „днес е празник за Академията, защото представяме двутомното издание“ и информира, че „подобно съчинение не е издавано и осъвременявано от четвърт век“. „Настоящето землеописание на България се появява като чутовен научен успех на фона на криза в политиката, културата и духовността сякаш, за да покаже, че други са ценностите, към които трябва да се придържаме‘, посочи той. Настъпилите промени през последните двадесет години в развитието на географската наука и в съответствие с новите международни, регионални и национални геополитически реалности определиха обективната нужда от разработването на нов монографичен труд „География на България”. Новите раздели са „Геоложко, геофизично и палеогеографско развитие“, „Черно море и Български сектор на Черно море“, „Ландшафтно разнообразие“, „Екосистемни услуги“, „Природозащитна дейност“, „Геоинформационни технологии“ и „Опасни природни процеси и явления“. Във всички други раздели са представени, наред с класическите знания, и новите утвърдени достижения в съответната област. Съществен акцент се поставя на приложението на геоинформационните технология като техните възможности са развити във всички раздели на монографията. Представени са нови факти и анализи, разработени в раздели Развитие на география в България и българските земи; Релеф (глациални, периглациални и карстови морфосклуптури); Климат (парниковите газове и аерозолите в атмосфератакато фактори на климата в България, градско замърсяване и влияние на атмосферното замърсяване върху качеството на живот); Води (влажни зони); Биогеография. Флора и растителност (биогеографски регионализации на България, динамика и развитие на флората и растителността на България в геоисторически аспекти и използване на флората и растителността като природен капитал), Биогеография; Фауна и животински свят (зоогеографско райониране на България и фаунистичното разнообразие на България като част част от природния капитал на страната; Почви (заплахи за почвите в България, почвен мониторинг в България и използване на геофизичните магнитни методи при класификация на почвите и оценка на степента на антропогенното им замърсяване), Население и селища (съвременно състояние и тенденции), Стопанство (анализ по стопански сектори), Административно-териториално устройство. Регионално развитие и регионализация (анализ на райони по NUTS 2). В монографията са включени научни знания от широк кръг области в сферата на науките за Земята и обществото – геофизика, сеизмология, геология, геодезия, океанология, почвознание, екология, зоология, ботаника, демография, икономика. „В процеса на работа монографията „География на България“ се разви като платформа за интензивно сътрудничеството с други институти в Българската академия на науките, Селскостопанската академия, университети, административни и бизнес организации в България “, посочиха авторите. В рамките на STEM проект малките гости от детска градина &quot;Радост&quot; изпълниха стихотворения и песни на географска тематика по време на предстваянето</description>
    <pubDate>Wed, 28 Jan 2026 12:56:54 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/262810/nova-nauchna-monografiya-geografiya-na-bulgariya-v-dva-toma</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Почетен знак „Марин Дринов“ на лента получи проф. Емил Маноах</title>
    <link>https://presscenters.com/News/262802/pocheten-znak-marin-drinov-na-lenta-poluchi-prof-emil-manoah</link>
    <description>С Почетен знак „Марин Дринов“ на лента Управителният съвет на Българската академия на науките награди проф. д-р Емил Маноах от Института по механика на БАН. Отличието връчи председателят на Академията чл.-кор. Евелина Славчева на официална церемония. Почетният знак се присъжда на проф. Маноах за неговата многостранна научна, проектна и организационна дейност за развитието на българската наука и в частност, на математиката и механиката в България, и по повод неговата 70-годишнина. Той благодари за престижното отличие на Управителния съвет, ръководството на БАН и научния съвет на Института по механика и отбеляза, че го приема не само като лично признание, но и като висока оценка за работата на учените в института. Основните научни интереси на проф. Маноах са в областта на механиката на деформируемото твърдо тяло. Той има 80 научни публикации, член е на редколегиите на няколко списания и има изключително активна проектна дейност.Ръководител и участник е в десетки национални и международни договори, финансирани от ЕК, НАТО, Royal Society и National Sience Foundation и има дългогодишно и ползотворно сътрудничество с чуждестранни учени от Полша, Португалия, Великобритания, САЩ и Китай. Бил е директор на Института по механика на БАН и научен секретар на Академията в направлението „Информационни и комуникационни технологии“. Зам.-председателите на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева и проф. Емануел Мутафов, директорът на Института по механика проф. Светослав Николов, председателят на Научния съвет проф. Николай Витанов и научният секретар доц. Събина Чернева присъстваха на церемонията в БАН.</description>
    <pubDate>Wed, 28 Jan 2026 10:42:53 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/262802/pocheten-znak-marin-drinov-na-lenta-poluchi-prof-emil-manoah</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: БАН сформира академичен организационен комитет за отбелязване на 150 г. от Априлското въстание</title>
    <link>https://presscenters.com/News/262798/ban-sformira-akademichen-organizacionen-komitet-za-otbelyazvane-na-150-g-ot-aprilskoto-vustanie</link>
    <description>По инициатива на членове на САЧК и Ръководството на БАН се сформира академичен организационен комитет по повод 150 години от Априлското въстание. Целта на комитета е да отбележи подобаващо и на национално ниво годишнината от знаковото събитие от българската история, довело до извоюване на независимостта ни. Предвижда се провеждането на международна конференция през 14-16 април 2026 г. в гр. Панагюрище „Априлското въстание 1876 г. – път към свобода, парламентаризъм и държавност“, организирана от Института за исторически изследвания на БАН и Община Панагюрище, както и национална академична конференция в БАН. Изследователи от институтите на БАН ще вземат участие и в други конференции като „Въстанието през 1876 г. в Първи революционен окръг“, която ще се проведе на 22-23 май 2026 г. в град Априлци, и „Априлското въстание – места на памет“, 7-8 май 2026, гр. Клисура. Подготвя се и изложба, която ще бъде представена и в Регионалните академични центрове. В страната ще се представи цикъл от лекции „Непознатите героини“ относно ролята на жените в Априлското въстание, придружен от прожекция на документален филм и дискусия, съществува и инициатива на ИЕМПАМ-БАН за разработване на изложба с възстановки на образите на жертвите от въстанието. Академичният организационен комитет отправя покана към звената на Академията да информират до 06.02.2026 г. за предвидените в календара им други мероприятия по повод годишнината.</description>
    <pubDate>Wed, 28 Jan 2026 09:14:47 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/262798/ban-sformira-akademichen-organizacionen-komitet-za-otbelyazvane-na-150-g-ot-aprilskoto-vustanie</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Чл.-кор. Евелина Славчева връчи наградата за първо място в шест професионални направления на церемонията за „Академичните оскари“</title>
    <link>https://presscenters.com/News/262793/chl-kor-evelina-slavcheva-vruchi-nagradata-za-purvo-myasto-v-shest-profesionalni-napravleniya-na-cer</link>
    <description>Председателят на Българската академия на науките чл.-кор. Евелина Славчева присъства на десетата официална церемония по награждаване на най-добрите университети на България за 2025 г., които са първи в рейтинга на висшите училища по професионални направления. Церемонията се състоя на 27 януари в NV Tower в София, организирана от медийната платформа „24 часа“. Чл.-кор. Славчева връчи наградата за първо място в шест професионални направления (Електротехника, електроника и автоматика; Енергетика; Комуникационна и компютърна техника; Машинно инженерство; Общо инженерство и Транспорт, корабоплаване и авиация) и с най-висока акредитационна оценка за инженерни специалности в страната на Техническия университет – София. Наградата бе приета от ректора на университета проф. д-р Георги Венков. Тазгодишното издание на рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища в България в рамките на 52 професионални направления. Тя използва 52 индикатора – от качеството на обучението и научната дейност, до реализацията на завършилите и размера на доходите им след дипломирането, и обратната връзка на студентите. За първи път е включен и индикатор, измерващ оценката на студентите за посещаемостта на лекциите и упражненията. Официални гости на юлибейното издание бяха президентът на Република България Илияна Йотова, ръководителят на представителството на ЕК в България Йорданка Чобанова, министърът на образованието и науката в оставка Красимир Вълчев, председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова, ректори на университети, министри на образованието и науката от българските правителства след 1990 г., представители на академичната общност, бизнеса и индустрията, както и изявени студенти.</description>
    <pubDate>Tue, 27 Jan 2026 17:07:58 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/262793/chl-kor-evelina-slavcheva-vruchi-nagradata-za-purvo-myasto-v-shest-profesionalni-napravleniya-na-cer</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Българската академия на науките и Югозападният университет „Неофит Рилски“ задълбочават сътрудничеството си</title>
    <link>https://presscenters.com/News/262769/bulgarskata-akademiya-na-naukite-i-yugozapadniyat-universitet-neofit-rilski-zadulbochavat-sutrudnich</link>
    <description>Българската академия на науките (БАН) и Югозападният университет „Неофит Рилски“ (ЮЗУ) подписаха Меморандум за сътрудничество на церемония, която се състоя днес в БАН. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева и ректорът на ЮЗУ проф. Николай Марин поставиха подписи под документа. Разширяване и задълбочаване на сътрудничеството чрез взаимно споделяне на опит, съвместни дейности за повишаване качеството на обучението и научните изследвания, за развитието на висшето образование в съответствие с водещите световни и европейски модели и насърчаване на докторантите, постдокторантите и младите изследователи в академичната им кариера са сред основните цели на меморандума. Според текста на документа двете институции ще си сътрудничат в съвместни изследователски проекти в областта на различни научни направления, образователни инициативи и изследователски форуми. По време на срещата бяха дискутирани конкретни инициативи и беше обсъдена важността на връзката „средно образование – висше образование и БАН“. Ученическият институт на БАН дава възможност за изява на ученици – талантливи деца заедно с менторите си представят своите проекти на специални сесии в различни области, посочи чл.-кор. Евелина Славчева. Тя представи дейността на Националната академична мрежа на Академията и идеята за разширяване още повече на работата в регионите. Предложено беше да се провеждат срещи с представители на бизнеса и академичните среди, които да представят разработки на БАН от интерес за съответния регион и такава инициатива да се проведе в Благоевград. Главният научен секретар на БАН проф. Нели Косева също присъства на срещата. С научна сесия Югозападният университет отбеляза 50 години от създаването на направление „Математика“ и катедра „Математика“ миналата седмица. В събитието се включиха учени в сферата на математическата наука от Академията. Тази година през май Югозападният университет ще отбележи 50 години от основаването си и ректорът отправи специална покана към председателя на БАН за честванията.</description>
    <pubDate>Tue, 27 Jan 2026 12:28:53 +02:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/262769/bulgarskata-akademiya-na-naukite-i-yugozapadniyat-universitet-neofit-rilski-zadulbochavat-sutrudnich</guid>
</item>
</channel>
</rss>
