<?xml version="1.0" encoding="UTF-8" ?>
<rss version="2.0">
<channel>
<title>PressCenters.com</title>
<link>https://presscenters.com</link>
<description>Новините без редакция</description>
<item>
    <title>БАН: Международният научен форум ENPER 2026 бе открит в Българската академия на науките</title>
    <link>https://presscenters.com/News/279475/mejdunarodniyat-nauchen-forum-enper-2026-be-otkrit-v-bulgarskata-akademiya-na-naukite</link>
    <description>Годишната конференция на Европейската мрежа за изследване на растителните ендомембрани (ENPER 2026) бе открита днес, 26 август 2026 г., в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките. Престижният международен научен форум ще продължи до 28 август и за първи път се провежда в България. Страната ни е едва втората държава от Източна Европа, избрана за негов домакин. Проф. Евгения Русинова от Университета в Гент и VIB–UGent Center for Plant Systems Biology представи тридесетгодишната история на този мащабен научен форум, поставил началото си през 1996 г. по инициатива на проф. Дейвид Робинсън от Университета на Хайделберг. Тя подчерта, че днес конференцията обединява водещи учени от Европа, Азия и Северна Америка, и сподели гордостта си, че юбилейното ѝ издание се провежда именно в България. Сред основните приоритети на конференцията е подкрепата за младите учени. Докторанти и постдокторанти получават възможност да представят резултатите от своите изследвания пред водещи специалисти в областта, да участват в задълбочени научни дискусии и да изграждат професионални контакти с колеги от различни държави. Провеждането на форума в София открива нови възможности и пред българските изследователски екипи за международна видимост, обмен на идеи и бъдещи научни партньорства. В приветствието си към участниците проф. Ина Анева, научен секретар на Българската академия на науките, подчерта, че науката се ражда от любопитството, но напредва чрез диалога, обмена на идеи и превръщането на индивидуалните открития в споделено знание. Специално послание проф. Анева отправи към младите учени, като отбеляза, че мястото им в научната общност не се определя от етапа на тяхната кариера, а от оригиналността на мисленето, дълбочината на поставените въпроси и прецизността на научните изследвания. Тя изрази висока признателност към организаторите от Института по физиология на растенията и генетика и Института по молекулярна биология на БАН, чиито научен авторитет, всеотдайност и визия утвърждават силата на българската наука и нейния капацитет да развива международно сътрудничество на най-високо равнище. Конференцията беше официално открита от доц. Кирил Мишев от Института по физиология на растенията и генетика – БАН, един от основните инициатори и организатори на научния форум. Началото беше оповестено с традиционния звънец – символ на конференцията, който постави началото на предстоящите научни дискусии и международния обмен на идеи. През първия ден участниците ще представят и обсъдят изследвания, посветени на транспорта между ендоплазмения ретикулум и Голджиевия апарат, екзоцитозата, ендоцитозата, вакуоларния транспорт, автофагията и пластичността на ендомембранните системи. Денят ще завърши с постерна сесия, която ще създаде допълнителни възможности за научен обмен и професионални контакти. В рамките на следващите два дни предстоят научни сесии, посветени на изграждането на ядрената обвивка, клетъчното делене, поддържането на клетъчната полярност, имунитета и сигнализацията при растенията, взаимодействието с факторите на околната среда и съвременните технологии за изследване на ендомембранните структури. Провеждането на ENPER 2026 в София е признание за научния капацитет на Българската академия на науките и за приноса на българските учени към съвременната растителна и клетъчна биология. Очаква се конференцията да създаде нови възможности за международно сътрудничество и за още по-активно включване на младите български изследователи в европейската научна общност. Подробна информация и програмата на конференцията са публикувани на официалната интернет страница на ENPER 2026</description>
    <pubDate>Wed, 26 Aug 2026 11:31:46 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/279475/mejdunarodniyat-nauchen-forum-enper-2026-be-otkrit-v-bulgarskata-akademiya-na-naukite</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Учени от ИМИКБ-БАН И ЦРСББ защитиха с полезен модел нова комбинация от природни биоактивни съединения за подпомагане на метаболитното здраве</title>
    <link>https://presscenters.com/News/279396/ucheni-ot-imikb-ban-i-crsbb-zashtitiha-s-polezen-model-nova-kombinaciya-ot-prirodni-bioaktivni-suedi</link>
    <description>Учени от лаборатория „Метаболомика“ към департамент „Биотехнология“ на Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН, ръководени от проф. Милен Георгиев, съвместно с изследователи от Центъра по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ), защитиха с полезен модел новоразработена комбинация от природни биоактивни съединения, включваща изофлавоноида маакиаин, тритерпена бетулинова киселина и алкалоида пиперин. Научните резултати са получени в рамките на петгодишни предклинични изследвания с моделния организъм Caenorhabditis elegans и са потвърдени в експериментални модели при гризачи. Проведените токсикологични проучвания не установяват токсични ефекти при приложените дози и експериментални условия. Предстои провеждането на клинично проучване, което да оцени ефектите на разработената комбинация върху метаболитното здраве при човека. В състава на изследователския екип участва и д-р Моника Тодорова от департамент „Биотехнология“ на ИМикБ-БАН, която под научното ръководство на проф. Милен Георгиев през 2026 г. успешно защити дисертационен труд на тема „Модулиране на механизмите за удължаване на продължителността на живота при Caenorhabditis elegans чрез използване на биологично активни вещества“. Разпространението на метаболитните нарушения и затлъстяването достига тревожни размери през последните десетилетия, като от 1990 г. насам честотата на затлъстяването се е увеличила повече от два пъти. Съвременните изследвания все по-убедително разкриват връзката между затлъстяването, нарушенията в метаболитната хомеостаза и развитието на редица хронични незаразни заболявания. Тези процеси са резултат от сложни взаимодействия между нарушения в енергийния баланс, липидния метаболизъм, инсулиновата сигнализация, оксидативния стрес и възпалителния отговор. В търсене на нови подходи за поддържане на метаболитното здраве учените от ИМикБ-БАН и ЦРСББ насочват вниманието си към природни биоактивни съединения, способни да повлияват ключови молекулни механизми, свързани с метаболитната регулация. Разработената комбинация от маакиаин, бетулинова киселина и пиперин е създадена с цел постигане на синергичен ефект върху тези процеси. „Съвременната наука доказва, че комплексни здравни състояния като метаболитните нарушения изискват мултидисциплинарен подход. Нашата цел не е да говорим за чудодейни решения, а да създаваме научно обосновани подходи, които преминават през всички необходими етапи – от лабораторията до реално приложение. За България подобни трансфери на изследователски разработки към пазара са важна стъпка към изграждането на екосистема за научни иновации с реално обществено значение“, казва проф. Милен Георгиев. Следваща цел на изследователския екип е практическото приложение на разработката чрез създаването на хранителна добавка, базирана на новоидентифицираната комбинация от биологично активни съединения. В по-дългосрочен план учените виждат потенциал и за разработването на лекарствен продукт. Реализирането на продукта е предвидено в партньорство с българска компания, утвърден производител на хранителни добавки с международно присъствие. Проектът е пример за ефективно взаимодействие между научните организации и индустрията и показва възможностите за успешно внедряване на резултатите от научните изследвания в продукти с потенциална обществена и икономическа полза. снимка: БТА</description>
    <pubDate>Mon, 24 Aug 2026 16:51:45 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/279396/ucheni-ot-imikb-ban-i-crsbb-zashtitiha-s-polezen-model-nova-kombinaciya-ot-prirodni-bioaktivni-suedi</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Национално представително изследване „Усъвършенстване на политиката в отговор на демографските промени“</title>
    <link>https://presscenters.com/News/279232/nacionalno-predstavitelno-izsledvane-usuvurshenstvane-na-politikata-v-otgovor-na-demografskite-prome</link>
    <description>Екип от БАН успешно реализира уникално по рода си национално представително изследване „Усъвършенстване на политиката в отговор на демографските промени“. Изследването е реализирано за целите на проект BG05SFPR002-1.020-0001-C01 „Усъвършенстване на политиката в отговор на демографските промени“ е с конкретен бенефициент Министерството на труда и социалната политика чрез дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“. Партньор по проекта е Българската академия на науките чрез Института по философия и социология, Института за изследване на населението и човека и Института за икономически изследвания, които излъчиха интердисциплинарен екип от водещи учени – социолози, социални психолози, демографи и икономисти. Екипът подготви методологически серия от изследвания, едно от които е националното представително изследване на демографските предизвикателства. Националното представително изследване на демографските предизвикателства е уникално по своя характер, тъй като си постави за цел изчерпателно картографиране на регионалните демографски предизвикателства, както и установяване на перцепциите, представите и очакванията на хората за политиките и мерките, които следва да бъдат предприети за подобряване на демографските политики. Националното представително изследване е осъществено от анкетьорската мрежа на Института по философия и социология, под ръководството на проф. дсн Емилия Ченгелова, при стриктно спазване на световните методологически стандарти за гарантиране на представителност на изследването и достоверност на събраните емпирични данни. За целите на изследването са интервюирани 12000 лица на възраст 15+ години, което само по себе си е сериозно методологическо и логистично постижение. Събраната емпирична информация ще послужи за картографиране на регионалните демографски предизвикателства в регионите от ниво 2, оформяне на регионални визии за подобряване на демографското развитие и изготвяне на анализ на потребностите от мерки в регионите от ниво 2 за посрещане на демографските предизвикателства. Ще бъдат формулирани препоръки за адаптиране на регионалните политики за насърчаване на икономическия просперитет и благосъстояние във всички региони, съобразени с потребностите на четири категории население – родители, млади хора, възрастни хора и мигранти. Планирано е също така изработването на модели за многосекторно изпълнение на програми по региони, а за представителите на администрацията ще бъдат организирани обучения за разработване на програми и проекти за посрещане на демографските предизвикателства.</description>
    <pubDate>Thu, 20 Aug 2026 10:22:07 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/279232/nacionalno-predstavitelno-izsledvane-usuvurshenstvane-na-politikata-v-otgovor-na-demografskite-prome</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Kонкурс за прием на докторанти за учебната 2026-2027 г.</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278989/konkurs-za-priem-na-doktoranti-za-uchebnata-2026-2027-g</link>
    <description>Българската академия на науките обявява конкурс за прием на редовни и задочни докторанти за учебната 2026-2027 г. в съответствие с Решение № 499 от 03 юли 2026 г. на МС. В срок два месеца от 14.08.2026 г. кандидатите подават заявление за участие в конкурса до директора на обучаващата организация, посочена в СПИСЪКА За справки – в обучаващите организации (институтите на БАН) или в БАН-Администрация, гр. София, ул. „15 ноември“ № 1, стая 310, тел. 02/979 5260. НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ Дата на обявяване на конкурса – 14.08.2026 г.</description>
    <pubDate>Fri, 14 Aug 2026 10:22:33 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278989/konkurs-za-priem-na-doktoranti-za-uchebnata-2026-2027-g</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Геологическият институт на БАН с участие на важен форум в Китай</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278873/geologicheskiyat-institut-na-ban-s-uchastie-na-vajen-forum-v-kitay</link>
    <description>Международна конференция по земетръсно инженерство, с участието на директора на Геологическия институт на БАН проф. Светослав Георгиев, се проведе в периода 26 – 31 юли в Пекин. Форумът отбеляза 50 години от опустошителното земетресение с магнитуд 7.6 по Рихтер в Тангшан, Китай. Проф. Светослав Георгиев се включи в събитието по покана от организаторите. В рамките на програмата той проведе работни срещи с ръководството на Китайската служба за земетресенията, с ръководството на Геологическия институт при Китайската служба за земетресенията, с ръководителите на лаборатории по геохронология към Геологическия институт и посети лабораториите по геотехника и скална механика на Техническия университет в Пекин. Установените контакти между Геологическия институт при БАН и китайските колеги създават предпоставки за успешно развитие на бъдещи съвместни проекти.</description>
    <pubDate>Wed, 12 Aug 2026 09:41:47 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278873/geologicheskiyat-institut-na-ban-s-uchastie-na-vajen-forum-v-kitay</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: БАН и Националната академия на науките на Азербайджан разширяват научното си сътрудничество</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278815/ban-i-nacionalnata-akademiya-na-naukite-na-azerbaydjan-razshiryavat-nauchnoto-si-sutrudnichestvo</link>
    <description>Председателят на Българската академия на науките чл.-кор. Евелина Славчева и председателят на Азербайджанската национална академия на науките акад. Иса Хабибейли проведоха работна среща в София. Основна тема на разговорите бе задълбочаването на двустранните отношения и реализацията на съвместни научни проекти в приоритетни за двете страни области. Фокус на партньорството ще бъде засилването на съвместната работа в сферата на архитектурата, археологията, етнологията, фолклора, изкуствознанието и други хуманитарни направления. По време на срещата бе договорено подновяването на действащото рамково споразумение, като предстои подписването на нов документ за сътрудничество между двете академични институции. Двете страни се обединиха около позицията, че традиционно приятелските връзки между България и Азербайджан са отлична основа за по-активен обмен на опит, млади кадри и научни постижения. На срещата присъстваха и заместник-председателят на БАН проф. д.н. Емануел Мутафов и научният секретар на направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“ проф. Ина Анева.</description>
    <pubDate>Mon, 10 Aug 2026 16:01:47 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278815/ban-i-nacionalnata-akademiya-na-naukite-na-azerbaydjan-razshiryavat-nauchnoto-si-sutrudnichestvo</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: „Забравените божества“ оживяват в изложба на Националния археологически музей</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278732/zabravenite-bojestva-ojivyavat-v-izlojba-na-nacionalniya-arheologicheski-muzey</link>
    <description>Временната изложба „Забравените божества“ в Националния археологически институт с музей на БАН предлага възможност за пътешествие през над 6000 години духовна история и размисъл върху начина, по който различните общества са търсили обяснение за света, природата и човешкото съществуване. Мащабният проект събира над 200 редки артефакта и проследява развитието на религиозните вярвания по българските земи от началото на неолита до Късната античност. Официалното откриване на експозицията се състоя на 6 август. Световната митология повдига въпроси и се старае да обясни защо всяка култура създава истории, които помагат на хората да се ориентират и да намерят път за изход от хаоса, в който попадаме с първата глътка въздух на тази планета, каза при откриването на изложбата зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов. Смразяващата неизвестност на човешкото съществуване се поражда именно от този хаос и от непроучените пространства, които трябва да прекосим във веществения и в душевния си свят. Колкото и различни да са нашите гени, житейски преживелици и реакции, с които флексибилният ни мозък отговаря на тези преживявания, всички ние трябва да се справяме с неизвестността, както да се опитваме да се преместим от хаоса към реда, отбеляза проф. Мутафов като уточни, че изложбата се опитва да въведе ред в хаоса. Разглеждайки тази изложба, обърна се проф. Мутафов към гостите на откриването, имайте предвид, че древните обитатели на нашите земи са възприемали света като сцена, а не като сбор от предмети, като на тази сцена, допълни той, се овеществяват дори идеите, персонифицира се дори моралът, та дори и отношението към него се персонализира. Зам.-председателят на БАН насочи специално вниманието към един от експонатите от „Забравените божества“ – вотивния мраморен релеф с изображение на Немезида от II – III век, намерен в с. Добри лаг, Пернишко. Иконографията ѝ е доста сходна с тази на Темида, обясни той. Министърът на културата Евтим Милошев откри изложбата и в изказването си изрази възхищението си от работата на археолозите, реставраторите и музейните специалисти, допринесли за реализирането на експозицията. Той подчерта важността на партньорството между науката, културните институции и държавата в опазването на българското културно и историческо наследство. Министър Милошев акцентира върху значението на изложбата като мост между миналото и бъдещето и като пример за силата на културното наследство да съхранява паметта на обществото. Директорът на Националния археологически институт с музей – БАН доц. Христо Попов каза, че идеята на експозицията е не само да се покажат артефактите, но и да се напомни, че Националният археологически музей е първият национален музей на България и национален трезор още от своето създаване. От самото си създаване музеят изпълнява ролята на национален трезор. Днес във фондовете му се съхраняват над един милион артефакта, каза още доц. Попов. Сред официалните гости на събитието бяха заместник-министрите на културата и на образованието и науката доц. д-р Пламен Славов и проф. Сеня Терзиева, директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ доц. д-р Калина Иванова, посланиците на Гърция Н.Пр. Алексиос Либеропулос, на Италия Н.Пр. Марчело Апичела, на Швейцария Н.Пр. Пиер Хагман, на Германия Н.Пр. Ирене Планк и др. представители на дипломатическия корпус, академичните среди, общественици, музейни специалисти и медии. В музея са представени едни от най-ценните свидетелства за духовния свят на древните общества, населявали днешните български земи. Посетителите ще могат да се срещнат с образи на забравени божества, култове и митологични персонажи – от Великата богиня майка на праисторическите земеделски общности до Зевс, Дионис, Митра, Тракийския конник и редица други божества от гръко-римската и тракийската религиозна традиция. Десетки експонати с висока научна и художествена стойност са реставрирани специално за изложбата и се показват пред публика за първи път. „Забравените божества“ разглежда теми като праисторическите култове към плодородието и природните цикли, религиозните практики през бронзовата и ранножелязната епоха, взаимодействието между тракийската и елинската религиозна традиция, както и многообразието от култове, разпространени по българските земи през римската епоха. Част от находките са постъпили в колекциите на музея още в края на XIX и началото на XX век, а други са резултат от съвременни археологически проучвания, дарения и спасени културни ценности. Куратори са гл. ас. д-р Калоян Праматаров и Чавдар Чомаков. Изложбата може да бъде разгледана до 17 януари 2027 г. Повече за изложбата</description>
    <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 11:41:52 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278732/zabravenite-bojestva-ojivyavat-v-izlojba-na-nacionalniya-arheologicheski-muzey</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Изложба за Априлското въстание в НАО „Рожен“</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278706/izlojba-za-aprilskoto-vustanie-v-nao-rojen</link>
    <description>Националната памет и съвременната наука се срещнаха в най-големия астрономически комплекс в Югоизточна Европа Изложбата „Априлското въстание 1876 г. в съдбата на членовете на Българското книжовно дружество“ беше открита на 6 август в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“. Събитието се проведе под егидата на председателя на Българската академия на науките чл.-кор. Евелина Славчева, която откри изложбата. В своето послание председателят на БАН постави акцент върху връзката между Българското книжовно дружество, основано през 1869 г., и историческия път на българското общество към свобода, знание и държавност. Изложбата беше представена от д-р Деница Мезинска от Централната библиотека на БАН. Тематичните табла проследяват съдбите на членове на Българското книжовно дружество и показват чрез документи, свидетелства и издания човешкото и международното измерение на Априлското въстание. Експозицията е създадена с участието на специалисти от Института за исторически изследвания, Централната библиотека и Научния архив на БАН. Регионален домакин на събитието беше областният управител на област Смолян Георги Пепеланов. Организацията и институционалната координация бяха осъществени с водещата роля на Регионалния академичен център на БАН (РАЦ) за Смолянска област, чийто координатор е д-р инж. Момчил Караиванов. По време на церемонията НАО „Рожен“ получи сертификат и плакет като първи „Звезден обект – № 1“ от „Звездните маршрути на Родопите“ към регионалната марка „Родопи-планина по-близо до звездите“. Отличието подчертава приноса на обсерваторията към науката, образованието и популяризирането на Родопите. Отличието беше прието от доц. Никола Петров – зам.-директор на Института по астрономия с НАО при БАН. В рамките на събитието се сътстоя дискусия за обновяване на партньорството между БАН и Областна администрация – Смолян чрез РАЦ-БАН за област Смолян. [/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]</description>
    <pubDate>Thu, 06 Aug 2026 17:11:54 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278706/izlojba-za-aprilskoto-vustanie-v-nao-rojen</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Лятна школа за ученици „Свят без граници“</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278676/lyatna-shkola-za-uchenici-svyat-bez-granici</link>
    <description>Институтът по философия и социология – БАН стартира лятна школа „Свят без граници“ с участието на ученици от 18 СУ “Уилям Гладстон” и 2 АЕГ “Томас Джеферсън”. Учениците приложиха творческия подход на шесте мислещи шапки, работиха по темата за човешките права и създадоха постери по важни за тях теми. В рамките на инициативата беше организирано посещение на Националния политехнически музей и дискусия за ролята на изкуствения интелект в живота ни. Школата е организирана от екип на Института по философия и социология в рамките на проект „Глобално гражданство и ключови компетентности: лаборатория за иновативно обучение“ (2024–2027 г.), финансиран от Национална програма „Образование с наука“ и свързва теоретичните разработки по проекта с практическите им импликации. Водещи на Лятната школа са гл. ас. Веселина Качакова и гл. ас. Лина Георгиева. Ръководител на проекта е проф. ем. дфн Веселин Петров.</description>
    <pubDate>Thu, 06 Aug 2026 13:41:59 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278676/lyatna-shkola-za-uchenici-svyat-bez-granici</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: БАН се включва в инициативите за отбелязване 190 години&#160;от рождението на&#160;Васил Левски</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278650/ban-se-vklyuchva-v-iniciativite-za-otbelyazvane-190-godiniot-rojdenieto-navasil-levski</link>
    <description>През 2027 г. България ще отбележи 190 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева и кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов обсъдиха на среща в Академията участието на БАН в подготвянето и организирането на събитията, свързани с тази бележита годишнина. Предстои да бъде създаден национален инициативен комитет, който да изготви програмата и предложенията за събитията, посветени на Апостола на свободата през цялата следваща година, стана ясно по време на разговора в БАН. Чл.-кор. Славчева посочи, че сред приоритетите на Академията е да разшири присъствието си в страната като мотото е „БАН присъства в регионите“. Д-р Кабаиванов увери, че с радост би съдействал за това чрез съвместни инициативи да се изучава Националното движение и ролята на Карловски родове.</description>
    <pubDate>Wed, 05 Aug 2026 17:41:47 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278650/ban-se-vklyuchva-v-iniciativite-za-otbelyazvane-190-godiniot-rojdenieto-navasil-levski</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Учени от ИБЕИ подпомагат възстановяването на един от най-редките бозайници в България</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278628/ucheni-ot-ibei-podpomagat-vuzstanovyavaneto-na-edin-ot-nay-redkite-bozaynici-v-bulgariya</link>
    <description>Девет добруджански (черногръди) хомяка бяха успешно върнати в естествената си среда при първата за 2026 г. акция по реинтродукция на вида. Инициативата е реализирана от учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН съвместно с Българското дружество за защита на птиците, „Агротайм“ ЕООД и доброволци. Експертите изкопаха изкуствени убежища (дупки) и поставиха предпазни метални клетки, улесняващи адаптацията на хомяците в новата среда. Животните бяха подхранвани с пресни зеленчуци и смес от зърнени храни. През периода на адаптация те са под постоянно наблюдение, включително чрез монтирани фотокапани. Избраната локация представлява ожъната пшеничена нива с естествена тревна покривка и множество останали неожънати класове, осигуряващи храна за хомяците. Теренът е собственост на „Агротайм“ ЕООД, което прилага „безорно земеделие“ (No-till farming) съществено за опазването на биологичното разнообразие. Добруджанският (черногръд) хомяк (Mesocricetus newtoni) е изключително рядък бозайник, включен в Червената книга на България. Проучванията сочат наличието на едва една стабилна популация в Централна Северна България. Основната цел на учените е чрез развъждане в изкуствени условия и последващо реинтродуциране да подпомогнат оцеляването и възстановяването на този застрашен вид. Инициативата се реализира в рамките на проект „Осигуряване на възстановяването на застрашения ловен сокол в България и Южна Румъния“ (LIFE20 NAT/BG/001162), който получава финансова подкрепа от програма LIFE на Европейския съюз. Видео и снимки: доц. д-р Йордан Кошев (ИБЕИ-БАН) и Димитър Градинаров (БДЗП)</description>
    <pubDate>Wed, 05 Aug 2026 14:01:54 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278628/ucheni-ot-ibei-podpomagat-vuzstanovyavaneto-na-edin-ot-nay-redkite-bozaynici-v-bulgariya</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Председателят на Берлинско-Бранденбургска академия на науките и хуманитаристиката посети БАН</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278625/predsedatelyat-na-berlinsko-brandenburgska-akademiya-na-naukite-i-humanitaristikata-poseti-ban</link>
    <description>Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева се срещна с проф. Кристоф Маркшис, председател на Берлинско-Бранденбургска академия на науките и хуманитаристиката (Berlin-Brandenburg Academy of Sciences and Humanities) днес в Академията. По време на посещението проф. Маркшис представи дейността, основните направления и приоритетите на Академията. В хода на разговорите бяха обсъдени възможностите за стартиране на сътрудничеството между двете академии. Археологията, социологията и изкуственият интелект, лингвистиката и дигитализацията бяха очертани като области от взаимен интерес. Страните разгледаха и различни възможности за финансиране на съвместни научни инициативи. Като първа стъпка към задълбочаване на партньорството беше предложено подписването на споразумение, чрез което да бъде приложена грантовата схема на БАН за реализиране на двустранни научноизследователски проекти. Обсъдена беше и възможността за организиране на съвместна научна конференция с участието на Германската изследователска фондация (DFG – German Research Foundation). В срещата участва и заместник-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов.</description>
    <pubDate>Wed, 05 Aug 2026 13:51:48 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278625/predsedatelyat-na-berlinsko-brandenburgska-akademiya-na-naukite-i-humanitaristikata-poseti-ban</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: БАН и Областна администрация – Пловдив подписаха Меморандум за сътрудничество</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278594/ban-i-oblastna-administraciya--plovdiv-podpisaha-memorandum-za-sutrudnichestvo</link>
    <description>Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева и областният управител на област Пловдив г-н Георги Янев подписаха Меморандум за сътрудничество между Българска академия на науките и Областна администрация – Пловдив днес в сградата на Областна администрация – Пловдив. На подписването присъстваха Камен Илиев – директор на Център за изследвания по национална сигурност и отбрана към БАН, главен инспектор Владислав Славчов – началник на сектор „Превантивна и контролна дейност“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Пловдив, Васил Узунов – директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив, инж. Костадин Чолаков – директор на „Напоителни системи“ ЕАД – клон Марица, както и проф. д-р Христина Янчева – областен управител на област Пловдив в периода 2024-2026 г., в знак на приемственост в подкрепата за инициативата. „Днес надграждаме една идея, която има потенциала да промени начина, по който институциите управляват риска и реагират при бедствия. Пловдив има всички предпоставки да бъде водещ регион в прилагането на космически технологии в полза на обществото“, подчерта Георги Янев. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева благодари за поканата и подчерта, че Пловдив е един от най-важните научни центрове в България. „Преминаваме от мотото „БАН се представя в регионите“ към „БАН присъства в регионите“. Инициативата за създаване на център за управление на кризи е естествено продължение на тази визия“, заяви тя. Меморандумът е резултат от проведените срещи и съвместните семинари между представители на Областна администрация – Пловдив и БАН в рамките на изминалата година. Той цели да обедини научния потенциал на Академията и административния капацитет на регионалната власт за устойчиво развитие на областта. Двете институции ще си сътрудничат при разработването на научноизследователски, научно-приложни и пилотни проекти, в сферата на регионалното управление, свързано с анализ и оценка на риска, последствията от бедствия и аварии, свързани с климатичните промени, защитата на критичната инфраструктура, мониторинга на околната средa, енергийната ефективност и др. Партньорството предвижда обединяване на усилията на двете институции за развитието и изграждането на иновационно-технологична база в подкрепа на регионалните политики, свързани със социално-икономическото развитие, дигиталния преход и сигурността. Сътрудничеството между държавната администрация и научната общност е ключова стъпка към изграждане на синергия между науката и регионалното управление. Обединяването на знания, ресурси и експертиза ще създаде устойчива основа за вземане на информирани решения, справяне със съвременните предизвикателства и дългосрочен просперитет на обществото. Като конкретни стъпки в тази насока се предвижда организирането на пилотни тестове в рамките на настоящия пожароопасен сезон, които да демонстрират и верифицират възможностите на космическата информация от наблюдение на Земята при управлението на кризи (високопрецизни инфрачервени изображения). Чрез интегрирането на тези данни с допълнителна наземна информация ще бъдат разработени специализирани приложения, които могат да бъдат използвани при изграждането на демонстрационен модел (прототип) на Център за подпомагане управлението на кризи и бедствия.</description>
    <pubDate>Tue, 04 Aug 2026 16:21:49 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278594/ban-i-oblastna-administraciya--plovdiv-podpisaha-memorandum-za-sutrudnichestvo</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Учен от БАН участва в поредица от международни научни форуми в Китай</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278513/uchen-ot-ban-uchastva-v-poredica-ot-mejdunarodni-nauchni-forumi-v-kitay</link>
    <description>Серия от доклади и лекции, посветени на процесуалната философия, екологичната цивилизация, екологичното образование, изкуствения интелект и развитието на човешката цивилизация, представи по време на посещението си в Китай проф. емеритус Веселин Петров от Института по философия и социология при БАН. В периода от 3 до 23 юли той участва в конференции, симпозиуми, академични обучения и работни срещи в градовете Харбин, Лоян, Джухай и Шенжен. Сред научните събития бяха Международният симпозиум по процесуално мислене, екологично образование и развитие на екоселищата, конференция по екологична цивилизация в Лоян, Процесуалната лятна академия в Джухай и Третият световен симпозиум по философия на околната среда и изграждане на глобална екологична цивилизация. В рамките на Процесуалната лятна академия проф. Петров изнесе две лекции пред студенти от Китай, Тайван, Южна Корея и африкански държави. В тях той разглежда процесуално-философските перспективи към развитието на човешката цивилизация, както и връзката между изкуствения интелект, екологичната цивилизация и образованието. По време на Международната Уайтхедова конференция в Джухай проф. Петров представи пред участници от 35 държави от четири континента два доклада, участва в пленарна дискусия и модерира четири научни сесии в направленията образование и цивилизация. По време на посещението беше обсъдена организацията на международна конференция по екологична цивилизация в България през октомври 2027 г. Предвижда се форумът да събере изследователи от Китай и балканските държави и да постави основата за провеждането на подобни конференции у нас на всеки две години. Инициативата беше официално обявена по време на закриването на Международната Уайтхедова конференция като една от бъдещите задачи на International Process Network. _cuva</description>
    <pubDate>Mon, 03 Aug 2026 10:03:16 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278513/uchen-ot-ban-uchastva-v-poredica-ot-mejdunarodni-nauchni-forumi-v-kitay</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Нови открития от находището на динозаври в района на Трън</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278512/novi-otkritiya-ot-nahodishteto-na-dinozavri-v-rayona-na-trun</link>
    <description>Деветата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до Трънското находище на динозаври съобщи за нова впечатляваща находка – изцяло запазена кост от динозавър. Екипът на експедицията включва специалисти от НПМ-БАН, Софийския университет и Геологическия институт на БАН, но на ценната вкаменелост пръв се е натъкнал един от доброволците – палеонтологът Георги Севов. Още в първите минути от работния ден на 31 юли 2026 Георги показва отчупените от скалната стена седиментни късове на колегите си и те веднага разпознават в тях фрагменти от голяма фосилна кост. Няколко минути по-късно на слънчева светлина след цели 83 млн. г. е извадена цялата кост на древно влечуго, от която липсва съвсем малко парченце в края. Фосилът е с дължина около 30 cm и по предварителните интерпретации на палеонтолозите е от предния или задния крайник на динозавър. Това е една от най-добре и изцяло запазени кости, открити до момента в Трънското находище. От същия скален пласт по време на предходните експедиции са събрани останки от титанозаври (дългошиести динозаври) и хадрозавроиди (динозаври с патешки човки). Твърдата скална маса, която обхваща повече от половината от костта не позволява да се определи с по-голяма точност вида на находката. Това ще стане след обработката ѝ в лабораторни условия. Oсвен този фосил, палеонтолозите намериха още костни фрагменти от динозаври, няколко зъба от крокодили и парчета от коруби на костенурки. Експедицията до Трънското находище ще продължи до 3 август. Георги Севов е магистър по палеобиология с дипломи от Университета в Лил (Франция) и Университета в Упсала (Швеция). Участва за втора поредна година в палеонтологичните експедии на НПМ-БАН. Чуйте разказа на доц. д-р Дочо Дочев (Софийски университет) и магистър Владимир Николов (НПМ-БАН) в клипа, записан на терен веднага след разкриване на находката на Георги Севов.</description>
    <pubDate>Mon, 03 Aug 2026 09:43:00 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278512/novi-otkritiya-ot-nahodishteto-na-dinozavri-v-rayona-na-trun</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Стартира научно изследване сред българите в чужбина</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278458/startira-nauchno-izsledvane-sred-bulgarite-v-chujbina</link>
    <description>„ДНК“ и БАН стартират научно изследване сред българите в чужбина, което ще залегне в основата на нов пакет законодателни мерки. Една трета от българите, които живеят извън страната, заявяват, че биха обмислили завръщане в България, но какви конкретни условия биха превърнали това намерение в реално решение остава въпрос без научно обоснован отговор. Именно затова Сдружение „ДНК – Движение за национална кауза“, съвместно с Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българската академия на науките (НИГГГ – БАН), стартира независимо научно изследване сред българите, живеещи дългосрочно извън страната. Проф. д-р Надежда Илиева и д-р Милен Великов от секция „Икономическа и социална география“ на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН участват в разработването и провеждането на научно изследване сред българите, живеещи извън страната. Целта е да се установи не само каква част от българите в чужбина обмислят завръщане, а и кои професионални, икономически, семейни, институционални и обществени условия могат да превърнат общото намерение в реално и устойчиво решение. Въпросникът разглежда причините за напускане, връзките с България, установяването в настоящата държава, професионалната реализация, семейството и децата, жилищната и финансовата осигуреност, качеството на публичните услуги, институционалното доверие, данъчните стимули и условията за дългосрочно оставане след евентуално завръщане. Специално внимание е отделено на разликата между мерки, които хората оценяват като полезни, и мерки, които действително биха могли да променят тяхното поведение. Изследването разглежда и личната готовност на респондентите за участие в процеса на завръщане – чрез професионална адаптация, използване на собствени ресурси, предприемачество, живот извън столицата или споделяне на придобития в чужбина опит. Разширеният социално-демографски и миграционен профил ще позволи резултатите да бъдат анализирани според държавата и продължителността на пребиваване, възрастта при напускане, образованието, професионалния статус, семейната ситуация, наличието и възрастта на децата, жилищната и финансовата осигуреност и степента на установяване в приемащата държава. Резултатите от изследването ще залегнат в основата на нов пакет законодателни мерки на Сдружение „ДНК – Движение за национална кауза“, който организацията ще внесе в Народното събрание с предложение да намери отражение в държавния бюджет за 2027 г. Анкетата е анонимна и е предназначена за българи, които в момента живеят извън страната. Данните ще бъдат обработвани и представяни единствено в обобщен вид. Анкетата е достъпна на следния адрес:https://forms.gle/GiFj6ZDMSkuQogEc9</description>
    <pubDate>Fri, 31 Jul 2026 13:31:52 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278458/startira-nauchno-izsledvane-sred-bulgarite-v-chujbina</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Нови подходи към бетона с нисък въглероден отпечатък</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278454/novi-podhodi-kum-betona-s-nisuk-vugleroden-otpechatuk</link>
    <description>Бетонът ще остане най-използваният строителен материал, но бъдещето му е свързано с намаляване на въглеродния отпечатък, оползотворяване на индустриални отпадъци и разработване на материали с нови функционални свойства. Това коментира доц. д-р Александър Николов от Института по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“ – БАН в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев. В разговора доц. Николов представи съвременните предизвикателства пред производството на цимент и бетон, което има значителен принос към глобалните емисии на въглероден диоксид. Един от подходите за ограничаването им е частичното заместване на портландциментовия клинкер с други минерални суровини, както и разработването на алтернативни свързващи материали. Доц. Николов представи разработка на бетон, създаден изцяло от индустриални остатъчни материали – металургична шлака, пепел от ТЕЦ и прах от циментовото производство. При подходящо съотношение тези суровини образуват свързваща система, към която могат да бъдат добавени пясък и агрегати от електродъгова шлака. Особен интерес представлява способността на материала в рамките на жизнения му цикъл да улавя въглероден диоксид от атмосферата и да го фиксира в структурата си. Сред перспективните направления са и биорецептивните бетони, чиито повърхности позволяват развитието на растителност, включително мъхове. Прилагането им върху фасади може да допринесе за ограничаване на ефекта на градския топлинен остров, улавяне на фини прахови частици, подобряване на топло- и звукоизолационните характеристики и създаване на по-благоприятна градска среда. Друга алтернатива са геополимерните материали, при чието производство могат да бъдат използвани глини и различни индустриални остатъци, включително пепели и шлаки. Технологиите позволяват значително намаляване на емисиите в сравнение с традиционното производство на портландцимент и откриват възможности за превръщане на отпадъчни продукти в суровини за нови строителни материали. Според доц. Николов традиционният портландцимент ще запази водещата си роля в обозримо бъдеще, но нарастващите изисквания за декарбонизация и разходите, свързани с въглеродните емисии, ще създават все повече възможности за навлизане на алтернативни материали и технологии. Целия разговор с доц. д-р Александър Николов може да видите в Bloomberg TV Bulgaria: https://www.bloombergtv.bg/a/88-futurizam/162555-badeshteto-na-betona-otritsatelni-emisii-i-novi-funktsii</description>
    <pubDate>Fri, 31 Jul 2026 13:01:51 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278454/novi-podhodi-kum-betona-s-nisuk-vugleroden-otpechatuk</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Лято на паветата в Националния етнографски музей</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278436/lyato-na-pavetata-v-nacionalniya-etnografski-muzey</link>
    <description>Жълтите павета са един от най-разпознаваемите символи на София. Пространството около Българската академия на науките, Народния театър „Иван Вазов“, Царския дворец, Градската градина и площад „Княз Александър I“ е историческото сърце на столицата. Всеки уикенд през август бул. „Цар Освободител“ ще бъде пешеходен и ще се превърне в пространство за разходки, срещи и градски живот. Националният етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН) с радост се присъединява към тази инициатива. През 2026 година музеят ще отпразнува своя 120-годишен юбилей – значим повод, който ще бъде отбелязан с поредица от събития и специални инициативи. Като част от празничната програма, всеки уикенд на месец август, в часовете между 10:00 и 12:00, музеят ще бъде отворен за всички жители и гости на столицата с напълно свободен вход. Под мотото „120 години – 120 минути в НЕМ“ посетителите ще имат възможност да се потопят в богатата културна и историческа съкровищница на България, да се запознаят с уникалните експонати и да преживеят едно незабравимо пътешествие във времето. Ограничението за автомобилното движение ще важи в участъка между ул. “Княз Александър І” и бул. “Васил Левски” и ще се прилага само през почивните дни – от 6:00 ч. в събота до 22:00 ч. в неделя.</description>
    <pubDate>Fri, 31 Jul 2026 09:52:03 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278436/lyato-na-pavetata-v-nacionalniya-etnografski-muzey</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Девета палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278393/deveta-paleontologichna-ekspediciya-na-nacionalniya-prirodonauchen-muzey-pri-ban</link>
    <description>Основните членове на експедицията: доц. д-р Дочо Дочев (вляво), магистър Владимир Николов (център), доц. д-р Латинка Христова (вдясно). Започна деветата палеонтологична експедиция до Трънското находище на динозаври, открито през 2017 г. Ръководител на научния екип е доц. д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), а участници са палеонтолозите доц. д-р Дочо Дочев от Софийския университет, ас. Владимир Николов (НПМ-БАН), проф. Марлена Янева, седиментолог от Геологическия институт на БАН и двама студенти доброволци. Работата на учените на терен започна на 27 юли и ще продължи до 3 август. Експедицията вече може да се похвали с първите си скромни успехи – няколко фрагменти от коруби на страничношийни костенурки от семейството на ботремидидите, един крокодилски зъб, една зле запазена и непълна кост на динозавър, няколко малки костни фрагменти, които на този етап няма как да бъдат определени таксономично. Екипът се надява да намери още по-интересни и по-запазени вкаменелости през оставащите дни. Зле запазена кост на динозавър. По време на предходните експедиции в находището бяха открити останки от поне девет групи гръбначни животни, включително два вида динозаври, два вида крокодили, два вида костенурки и панцерни щуки. Екипът на експедицията посети и новооткрито палеонтологично находище на гръбначни животни с къснокредна възраст в района на гр. Брезник. До скоро това находище беше известно с вкаменелостите си от древна растителност от времето на кампанския век, т.е. преди около 75 млн. г. По време на теренните проучвания палеонтолозите събраха нови образци от фосилни листа, чието изследване ще предостави ценна информация за състава на местната флора и особеностите на климата в края на къснокредната епоха. Деветата палеонтологична експедиция на НПМ-БАН се провежда с финансовата подкрепа на кампанията „Тениска с кауза“ на „Географ БГ“ от 2025 г. и частно дарение. Снимки: https://drive.google.com/drive/folders/1pjJ0o5YA-oFl2Ld2uqDMW2lmeaSd-tGS?usp=sharing</description>
    <pubDate>Thu, 30 Jul 2026 11:32:03 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278393/deveta-paleontologichna-ekspediciya-na-nacionalniya-prirodonauchen-muzey-pri-ban</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Нов сборник „Изследвания по българистика: актуални теми и проблеми“</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278382/nov-sbornik-izsledvaniya-po-bulgaristika-aktualni-temi-i-problemi</link>
    <description>Излезе от печат сборник „Изследвания по българистика: актуални теми и проблеми“, който е резултат от работата на учени от ИЕФЕМ в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. Съставители са доц. д-р Иванка Петрова, проф. д-р Ана Лулева и проф. д. изк. Лозанка Пейчева. Сборникът съдържа 12 статии, изнесени като лекции или доклади на Международното лятно училище по българистика в Пловдив през 2024 г. Изданието представя разработки на утвърдени и млади учени, споделящи общ интерес към българистичните изследвания. Текстовете отразяват многообразието на българистичната проблематика и са посветени на актуални теми, представящи различни нейни аспекти. Изследват се съвременни културни практики и социални процеси като прекаризация (проф. д-р Ана Лулева), връзката между частни и бизнес интереси в семейното предприемачество (доц. д-р Иванка Петрова), трансформации на рибарско селище, предизвикани от политически и икономически промени (д-р Анна Антонова). Коментират се материални и социални аспекти в съвременното използване на стари селски чешми (доц. д-р Петър Петров), както и радикални промени в живота в селата и идентичността на хората в резултат на аграрните трансформации в България през ХХ в. (докт. Джейн Хибърт-Николов). Предмети на изследователски интерес са конструирането на национална идентичност чрез исторически възстановки (доц. д.н. Евгения Троева) и житейските избори на активисти на организация, работеща в помощ на хронично болни (доц. д-р Ива Кюркчиева). Проблематизирани са интересите на чужденци към българския фолклор (проф. д. изк. Лозанка Пейчева), преподаването на българска култура в университети в САЩ (д-р Ангелина Илиева), функциите на българското читалище и японския Kōminkan (докт. Аяно Тамаки). Предложена е историческа реконструкция на миграцията на български бежанци от Западна Тракия към Източните Родопи между двете световни войни (доц. д-р Мария Маркова), както и на политиките към българите в Таврия в периода 1920-1991 г. (докт. Мария Пачева) Сборникът внася своя принос към полето на българистиката не само със своето тематично разнообразие и съдържанието на статиите, но и преди всичко с постигнатата цел – да се обединят в едно издание утвърдени български учени и млади изследователи от чуждестранни университети, отдадени на своя общ интерес към българистичните изследвания. Изданието може и да се свали свободно от сайта на Издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“</description>
    <pubDate>Thu, 30 Jul 2026 10:41:52 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278382/nov-sbornik-izsledvaniya-po-bulgaristika-aktualni-temi-i-problemi</guid>
</item>
</channel>
</rss>
