https://presscenters.com Новините без редакция https://presscenters.com/News/276639/zasedanie-na-nacionalnata-akademichna-mreja-na-ban Във Варна се проведе заседание на Националната академична мрежа на Българската академия на науките, посветено на 150-годишнината от Априлското въстание На 19 юни в Творческия дом на БАН – Варна се проведе разширено заседание на Националната академична мрежа (НАМ), с участието на председателя на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, заместник – председателя проф. дин Щелиян Щерионов, на регионалните координатори и членове на Консултативния съвет. Заседанието беше открито от чл.-кор. Александър Костов – главен координатор на НАМ. Във въвеждащото си слово той очерта успехите и проблемите в досегашната работа на регионалните центрове и перспективите пред тях в краткосрочен план. В изложенията на координаторите и по време на дискусията бяха представени акцентите в планираната дейност на съответния РАЦ до края на настоящата година и през следващата 2027 г. Изнесена беше и информация относно участието на регионалните центрове в националното честване на 150-годишнината от Априлското въстание. Обсъдени бяха връзките и съвместната дейност с областни и общински ръководства, висши и средни училища, обществени и бизнес организации, фирми и предприемачи. Посочени бяха и възможните поводи за привличане на БАН като национален експертен център при отбелязване на годишнини от знакови исторически събития, обсъждане и решаване на важни икономически и социални проблеми на даден град или регион, подпомагане на работата на местни партньори и пр. В тази връзка бяха дискутирани въцзможностите за организирането на различни научни форуми (конференции, семинари и др.) и лекции на учени от БАН, реализацията на съвместни проекти и инициативи и други форми на дейност. Обръщения към участниците в заседанието отправиха акад. Никола Съботинов и акад. Ячко Иванов. В тях изтъкнатите учени отправиха пожелания и препоръки за бъдещата дейност. Заседанието завърши със задълбочена дискусия, в която се включиха всички присъстващи. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева изнесе заключително слово, обобщавайки резултатите от обсъждането и предложи мерки за разширяване на дейността на регионалните академични центрове. След заседанието участниците в него присъстваха на откриването на изложба, посветена на 150-годишнината от Априлското въстание, подготвена и представена от доц. Димитър Христов (Институт за исторически изследвания), д-р Силвия Найденова (директор на Централната библиотека на БАН) и Анна Тодорова (Научен архив на БАН), както и на лекция „Историческа памет и национална идентичност“, изнесена от акад. Иван Гранитски. В тези сълбития се включиха и народни представители, общественици и учени от варненския регион. Mon, 22 Jun 2026 14:44:03 +03:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/276639/zasedanie-na-nacionalnata-akademichna-mreja-na-ban https://presscenters.com/News/276637/otkrivane-na-letniya-sezon-v-tvorcheski-dom--varna Българската академия на науките официално откри своя 64-ти летен сезон в Творчески дом „Варна“ на 19 юни. Тази година емблематичният комплекс край морския бряг посреща своите дългогодишни гости, академичната общност и нови посетители с обновена материална база и богата културна програма. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева даде старт на летните инициативи, подчертавайки дългогодишната традиция на Дома да бъде притегателен център за научен обмен, творчество и отдих на българските учени. Мястото успешно съчетава спокойствието, необходимо за академична работа, с близостта до природата и културните средища на морската столица. „Творчески дом – Варна е повече от място за почивка. Това е пространство, където поколения изследователи намират вдъхновение, обменят идеи и градят академични общности в неформална обстановка. Вече 64 години Академията съхранява и развива това уникално средище на науката и изкуството“, сподели председателят на БАН. Началото беше поставено с представянето на изложбата „Априлското въстание от 1876 г. в съдбата на членовете на Българското книжовно дружество“, която припомня значими страници от националната ни памет и духовна история, а лекция на тема „Историческа памет и национална идентичност“ произнесе акад. Иван Граниски. На събитието присъстваха проф. д.и.н. Щелиян Щерионов – заместник-председател на БАН, акад. Никола Съботинов (Председател на БАН 2008-2012) акад. Ячко Иванов, акад. Атанас Павлов, членове на САЧК, както и регионалните координатори на Националната академична мрежа на БАН, които проведоха своята годишна среща в Дома. Сред официалните гости на събитието бяха още Васил Горанов, Владимир Раков и Александра Вълчева от Комисията по култура и медии към Народното събрание, както и заместник-кметът на Община Варна г-жа София Колева. През сезон 2026 в рамките на творческата програма са предвидени множество съпътстващи събития, включително литературни четения, тематични изложби с произведения на изкуството и срещи с изявени учени и творци. varna 7varna 6varna 1 Mon, 22 Jun 2026 14:36:50 +03:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/276637/otkrivane-na-letniya-sezon-v-tvorcheski-dom--varna https://presscenters.com/News/276606/ibei-beshe-domakin-na-mejdunarodno-obuchenie-po-analiz-i-upravlenie-na-paleoekologichni-danni Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ – БАН) беше домакин на специализираното обучение „Quantitative Numerical Analyses and Data Stewardship Training“, което се проведе в периода 15–19 юни. Събитието беше организирано в рамките на COST акцията CA23116 – Open Palaeoecological Data: Analysing the Past, Building Foresight (PalaeOpen). В обучението взеха участие 60 изследователи от 35 научни институции в 18 държави. Основната цел на COST акцията е да задълбочи разбирането за промените в околната среда през хилядолетията и адаптацията на сухоземните и водните екосистеми към климатични и антропогенни въздействия чрез анализ на различни типове палеоекологични данни. Инициативата насърчава синхронизирането, стандартизирането и интегрирането на тези данни в единна европейска система за тяхното съхранение и споделяне, като по този начин допринася за по-точната оценка и по-ефективното управление на екосистемите в бъдеще. Програмата на обучението включваше теоретични лекции и практически занятия със специализирания софтуер Tilia 3.2, базата данни Neotoma Database, както и методи за анализ, обработка и визуализация на данни чрез програмната среда R и пакета riojaPlot. На 19 юни участниците проведоха теренно практическо обучение в Природен парк „Витоша“ – първата защитена територия на Балканския полуостров. Паркът е дом на множество защитени видове и застрашени екосистеми, а торфищата в него представляват ключови местообитания за биоразнообразието и ценни палеоекологични архиви, съхраняващи информация за промените в околната среда през хилядолетията. Обучението беше реализирано с финансовата подкрепа на Европейската мрежа за сътрудничество в областта на науката и технологиите (COST) и Службата за културно наследство на Баден-Вюртемберг, Германия. Съорганизатор на събитието беше Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Организационният комитет на обучението включваше докторант Йоанна Катрева и чл.-кор. Димитър Иванов от ИБЕИ – БАН, проф. Спасимир Тонков от СУ „Св. Климент Охридски“ и доц. Елена Маринова-Волф (Германия), с подкрепата на партньорите по COST акцията PalaeOpen. bulgaria_trainingschool_2026 – PalaeOpen Mon, 22 Jun 2026 10:09:09 +03:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/276606/ibei-beshe-domakin-na-mejdunarodno-obuchenie-po-analiz-i-upravlenie-na-paleoekologichni-danni https://presscenters.com/News/266143/ix-nacionalna-konferenciya-s-mejdunarodno-uchastie-morfologichni-dni Институтът по експериментална морфология и антропология с музей (ИЕМПАМ) при Българска академия на науките, съвместно с Българското анатомично дружество, организира IX Национална конференция с международно участие „Морфологични дни“, която се проведе от 12 до 14 юни 2026 г. в Интерпред – СТЦ София. Научният форум обедини учени, преподаватели и изследователи от университети и институти от страната и чужбина, работещи в областта на експерименталната морфология на клетъчно, органно, системно и организмово ниво. Форумът бе официално открит от чл.-кор. проф. Нина Атанасова, дбн – Председател на Организационния комитет, и от проф. Елизабет Еплер – Президент на Европейската Федерация по експериментална морфология. Приветствия към организаторите и участниците в конференцията поднесоха проф. д-р Лазар Желев – Председател на Българското анатомично дружество, проф. Галя Станева – Научен секретар на направление „Биомедицина и качество на живот“ в Българска академия на науките, и доц. Ивелин Владов – Директор на ИЕМПАМ. В програмата на конференцията бяха представени 17 пленарни доклада, 30 устни съобщения и 57 постера. Поканените лектори от водещи научни центрове и университети в страната и чужбина – Швейцария, Германия, Нидерландия, Румъния, Грузия, Турция, Египет, САЩ, Великобритания, Франция, Словакия, Република Сърбия, Република Северна Македония, представиха своите научни открития и световните тенденции в развитието на морфологичната наука. Значително бе участието на студенти, млади учени, докторанти и постдокторанти. В края на форума проф. д-р Лазар Желев връчи сертификати за най-добри устни и постерни презентации. Д-р Алесандро Билела /Бернски университет, Швейцария/ и колектив; докторант Богомил Пешев /Институт по невробиология-БАН/ и колектив бяха отличени с грамоти за устна презентация. За постерна презентация грамоти взеха ас. Мария Гевезова /МУ-Пловдив/ и колектив, както и докторант Вяра Зайкова /МУ-Пловдив/ и колектив. Конференцията се проведе с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ – проект КП-06-МНФ/41 – 12.12.2025. Финансова подкрепа на форума оказаха също ИЕМПАМ, Българското анатомично дружество, РСР ЕООД, ФОТ ООД, Савимед ЕООД, „АЛЕКС 1977“ ЕООД и „Микрооптика“ ООД. Fri, 19 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/266143/ix-nacionalna-konferenciya-s-mejdunarodno-uchastie-morfologichni-dni https://presscenters.com/News/266144/konferenciya-chisleni-metodi-za-nauchni-izchisleniya-i-suvremenni-prilojeniya Учени от водещи университети и институти от Америка, Азия и Европа взеха участие в петата международна конференция „Числени методи за научни изчисления и съвременни приложения“ – NMSCAA’26. Форумът се проведе от 15 до 18 юни в Созопол и е организиран от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН. Конференцията откри чл.-кор. Светозар Маргенов. Традиционно, тематиката включва: моделиране, симулация и оптимизация; многомащабни и мултифизични задачи; устойчиви итерационни методи и числени методи за разредени матрици; дробни диференциални уравнения и нелокални задачи; паралелни числени методи и скалируеми алгоритми; съвременни приложения в науката и технологиите. В научната програма бяха включени и доклади, посветени на нови направления, сред които синергия между паралелни числени методи и алгоритми и методи на изкуствения интелект, нови подходи в изчислителната линейна алгебра съчетаващи строги математически постановки и методи за редукция на базиса, хибридни подходи интегриращи високопроизводителни изчисления и квантови алгоритми. В 14 от изнесените доклади бяха представени резултати, получени в изпълнение на научната програма на проект „Център за върхови постижения по Информатика и информационни и комуникационни технологии“. Fri, 19 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/266144/konferenciya-chisleni-metodi-za-nauchni-izchisleniya-i-suvremenni-prilojeniya https://presscenters.com/News/266145/biogenni-letlivi-izoprenoidi--klimatichni-promeni-i-zashtita-na-rasteniyata Лекция на тема „Биогенни летливи изопреноиди – климатични промени и защита на растенията. Взаимовръзка и последствия“ изнесе чл.-кор. Виолета Великова от Института по физиология на растенията и генетика на БАН. Лекцията се проведе в рамките на академичния семинар „Актуални проблеми на науката“ на 18 юни в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Какво представляват биогенните летливи изопреноиди, защо трябва да се интересуваме от тях и как нашите познания за тях биха могли да се използват в полза на обществото бяха само част от въпросите, включени в лекцията. В световен мащаб растенията отделят огромни количества летливи органични съединения, еквивалентни на около 1300 Tg въглерод за една година, и тези емисии са около 10 пъти повече от общите антропогенни емисии на органични съединения. Изопренът е най-широко разпространеният биогенен летлив въглеводород. Изчисленията показват, че глобалните емисии на изопрен представляват приблизително между 44-60% от общите емисии на биогенни летливи органични съединения. Растенията не притежават структури, в които да съхраняват изопрена и след образуването му той се отделя в околната среда. Поради силната си реактивоспособност, изопренът играе важна роля в атмосферната химия и качеството на въздуха. Интересът към изучаването на летливите изопреноиди е свързан и с това, че са средство за комуникация на растенията с обкръжаващата ги среда и с предполагаемата им защитна роля в растенията, изпитващи различни стресови въздействия. Чл.-кор. Великова е ръководител на лаборатория „Фотосинтеза – активност и регулация“. Основните научни интереси на чл.-кор. Великова са свързани с изучаване на физиологичната роля на биогенните летливи органични съединения и връзката им с интегралния фотосинтетичен процес, както и с прилагането на съвременни технологични практики в растителната биология с цел повишаване на ефективността на фотосинтезата и целенасочен синтез на природни вторични метаболити за получаване на високопродуктивни растения, устойчиви към неблагоприятни фактори на околната среда. Публикационната й активност включва 128 статии в реномирани научни издания, с общ импакт фактор над 330. Трудовете ѝ са цитирани над 10 000 пъти, а през последните пет години над 6 500 пъти, с h-индекс 35 (WoS). От 2019 г. е в първите 2% на класацията на Станфордския университет за принос към развитието на световната наука. ВИЖТЕ ВИДЕО Fri, 19 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/266145/biogenni-letlivi-izoprenoidi--klimatichni-promeni-i-zashtita-na-rasteniyata https://presscenters.com/News/276612/laboratoriya-za-izsledvane-na-mladejkata-bezrabotica В Института по философия и социология чрез конструктивна и динамична дискусия в присъствието на петима експерти от МТСП и двама от МОН беше открита Лаборатория „NEETs младежите в България: изследвания и дизайн на политики“ по проект „Новите форми на заетост и развитието на дигитални умения: ключови фактори за успешното интегриране на NEETs младежите на пазара на труда“. Проектът се осъществява с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ по Конкурса за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2024 (Договор КП-06-Н85/12 от 05.12.2024 г.). По време на представянето и дискусията бяха очертани основните цели, приоритети и насоки на бъдещето обхватно изследване, което ще очертае първата по рода си цялостна емпирична картина на явлението в България чрез национално представителна извадка на лица на възраст 15–34 години от приблизително 3000 интервюирани респонденти и чрез специализиран въпросник за NEETs. NEET (Not in Education, Employment or Training) обозначава млади хора, които не участват в образование, обучение или заетост. NEETs младежите в България са важен и многообхватен въпрос, защото засягат всички сфери на обществения живот – икономика, социална сфера и политика. Както и по други показатели България е в неблагоприятна позиция по NEETs и е след Румъния. По данни на НСИ NEET намаляват за България от 2016 г., но причините могат да са ефект от мерки от пазара на труда, но и да са резултат от намаляване на населението с миграция извън България. Един от изследователските проблеми е, че липсва яснота в дефиницията за това кои са NEETs и защо възрастовата група е фиксирана само до 29 или 34 години. Екипът ще работи и за изясняване на определението NEETs чрез по-адекватното му формулиране като социална маргинализация, която възниква в резултат на неуспешна социализация съчетано с особености на икономиката и на трудовия пазар. Ако се обхванат по-цялостно процесите ще могат да се предложат адекватни мерки и политики. Екипът ще проследи дали преминали през съответните програми за социализация и връщане на труда са безработни или са се интегрирали. Fri, 19 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/276612/laboratoriya-za-izsledvane-na-mladejkata-bezrabotica https://presscenters.com/News/266146/izbor-na-chujdestranni-chlenove-na-ban-i-asociiran-chlen-na-sachk На 18 юни Събранието на академиците избра за чуждестранни членове на БАН проф. Петер Шрайнер, от Германия, византолог, и проф. Андреас Бьорнер, от Германия, генетик. Събранието на академиците избра и проф. Иван Петров, от САЩ, за асоцииран член на САЧК. Проф. Петер Шрайнер е роден на 4 май 1940 г. в Мюнхен, Германия. Проф. Шрайнер учи класическа филология, история, средновековна латинска филология, славистика, история и култура на Близкия изток (османски изследвания) и византийски изследвания в университета „Лудвиг Максимилиан“ (с прекъсване в Монпелие, Франция). Получава докторска степен по византийски изследвания през февруари 1967 г. В периода 1972 г.–1974 г. е научен сътрудник в Свободния университет в Берлин. През 1974 г. е хабилитацията му по византийски изследвания в Свободния университет в Берлин (Византийските малки хроники: Издание и коментар). В периода 1974 г. –1979 г. е преподавател в Свободния университет в Берлин. От 1979 г. до 2005 г. е редовен професор по византийски изследвания в Кьолнския университет и директор на Института за класически изследвания. Проф. Шрайнер е автор на обемно и значимо с фактологическите си приноси научно творчество, посветено на историята на Византия и на балканските народи в периода IV-XV век. Сред многото му трудове с фундаментален характер особено място заема тритомното издание на византийските кратки хроники, които съдържат много сведения за българското средновековно минало. Дългогодишната му работа върху византийските ръкописи от Ватиканската апостолическа библиотека доведе до разчитането и интерпретирането на многобройни текстове за късновизантийската стопанска история, някои от които се отнасят и към българската история. Те бяха издадени от него в отделен обемист том. Изследванията на проф. Шрайнер върху историята на българското Средновековие са обединени в два тома: единият, под заглавието “Studia Byzantinobulgarica”, беше издаден във Виена през 1986 г., а другият – „Многообразие и съперничество – избрани студии за обществото и културата ва Византия и средновековна България“ беше издаден през 2005 г. в София. Проф. Шрайнер е почетен професор по византийски изследвания на Кьолнския университет и на Института за класически изследвания към същия университет; почетен доктор на университетите в Търново, Белград, София, Галац и Комотини; член на Академиите на науките във Виена, Гьотинген и Венеция. Проф. Шрайнер е заемал най-високи позиции, като президент на Международната асоциация за византийски изследвания и главен редактор на едно от най-авторитетните византоложки списания, „Byzantinische Zeitschrift“. Има към 800 публикации, около 60 от които са върху българската културна история още от времето на светите братя Кирил и Методий. Проф. д-р Андреас Бьорнер е роден на 9 април 1959 г. в гр. Грима, Германия. Проф. Бьорнер е утвърден европейски учен с дългогодишен принос в областта на генетиката и селекцията при растенията. В това направление той получава докторска степен през 1988 г. и се хабилитира през 1995 г. в Университета „Мартин Лутер Хале-Витенберг“ в гр. Хале. Научните интереси на проф. Бьорнер обхващат: генетика на житни култури; генетичен анализ на количествени признаци; асоциативно картиране; растителни генетични ресурси и биология на семената. Постиженията му в тези направления го поставят сред водещите европейски и световни учени. Професионалното му развитие е трайно свързано с Лайбниц-Института по растителна генетика и изследвания при културните растения (IPK) в Гатерслебен, където последователно ръководи научни групи по генетика на пшеницата (1990–1997) и по генетика и репродукция на растителните ресурси (от 1997 г.), както и ръководи Програмата за управление и оценка на генбанката на IPK – един от водещите световни центрове за опазване на растителното биоразнообразие (от 2005 г.). От 2020 г. е професор в Университета „Мартин Лутер Хале-Витенберг“. Проф. Бьорнер е заемал ключови международни позиции, сред които президент на Европейската асоциация за научни изследвания в областта на растителната селекция (EUCARPIA) (от 2016 г.), дългогодишен главен координатор на Европейската асоциация по генетика на житните култури (EWAC) (1994 – 2025) и главен редактор на списание Cereal Research Communications (Springer Nature). Проф. Бьорнер е удостоен с Медал за научно сътрудничество (2014 г.) и почетната титла „Доктор хонорис кауза“ (2019 г.) на Университета по природни науки в гр. Люблин, Полша. Почетен член е на Унгарската академия на науките (от 2023 г.) и чуждестранен сътрудник на Индийската национална академия на селскостопанските науки (от 2025 г.). Проф. Иван Петров е роден на 6 септември 1949 г. в Шумен. През 1974 г. завършва висшето си образование във Физически факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ със специализация в областта на атомната физика. През 1976 г. е назначен като физик, а през 1978 г. – като научен сътрудник в секция „Физически проблеми на йонните технологии“ към Института по електроника – БАН. През 1986 г. става „доктор“, а през 1992 г. е избран за „старши научен сътрудник II степен“. От 1989 г. проф. Петров е гостуващ учен в Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн (САЩ). В периода 1998 г.-2010 г. е директор на Центъра по микроанализ на материали, който е приложно-изследователски център към Министерство на енергетиката на САЩ. През същия период проф. Петров е и професор във Факултета по материалознание и инженерство към Университета на Илинойс (САЩ). В периода 2000 г. – 2012 г. е почетен гост-професор в Университета „Шефийлд Халам“, Великобритания, а в периода 2021 г. – 2023 г. е гост-професор в Националния университет по наука и технологии на Тайван. От 2010 г. до момента е гост-професор в Университета в Линчопинг, Швеция. Научните приноси на проф. Иван Петров са в областта на физиката на тънките слоеве, модификацията на повърхности и методите за анализ на материали. Приносите от неговата работа могат да се определят като разработване на нови технологии, съществено обогатяване с нови данни в областта на формиране и описание на процесите при израстване на тънки слоеве и разработване на технологии с доказано практическо приложение. Проф. Петров има основополагащи приноси за разработването на нискотемпературни методи за синтезиране на висококачествени покрития от нитриди и бориди на преходните метали посредством йонно-асистирано израстване. Той е автор на над 340 статии, публикувани в рецензирани и реферирани списания, на 3 глави от книги, на 9 патента, поддържани в САЩ, на 140 пленарни, ключови и поканени доклади и на кратки лекционни курсове. H-индексът му, по Web of Science, е 70, а общият брой на независимите цитирания на трудовете му – над 27 хиляди. Неговата обзорна статия по покана в J. Vac. Sci. Technol. върху еволюцията на микростуктурата в израстване на тънки слоеве е цитирана над 1500 пъти. Съавтор е на първата работа по импулсно магнетронно разпрашване с висока мощност (HPPMS или HiPIMS), която е цитирана повече от 900 пъти. Thu, 18 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/266146/izbor-na-chujdestranni-chlenove-na-ban-i-asociiran-chlen-na-sachk https://presscenters.com/News/266147/predsedatelyat-na-ban-uchastva-v-sreshta-na-esaf-vuv-viena Председателят на Българската академия на науките чл.-кор. Евелина Славчева взе участие в междинната среща за 2026 г. на Европейския форум на научните съветници (ESAF), която се проведе на 10-11 юни във Виена, Австрия. Домакин на събитието беше Австрийската академия на науките. На срещата бяха обсъдени ключови теми, свързани с предоставянето на научна експертиза на политически органи и институции по въпроси от обществено значение („science-for-policy“), като акцентът беше поставен върху взаимодействието в сферите на сигурността и научната политика. Бе представена идеята за създаване на Европейски етичен кодекс за научни съвети за политиката и обществото, който да служи за общ европейски стандарт. Европейският форум на научните съветници (ESAF) е неформална мрежа от учени и експерти, които съветват или подпомагат предоставянето на научна експертиза на своите правителства. Неговата мисия е насърчаването на използването на научна експертиза в законодателните, изпълнителните и съдебните процеси в държавите-членки на ESAF. Thu, 18 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/266147/predsedatelyat-na-ban-uchastva-v-sreshta-na-esaf-vuv-viena https://presscenters.com/News/263194/ban-zapochva-poredica-iniciativi-posveteni-na-150-g-ot-aprilskoto-vustanie Тържествено събрание „Идеологията на Левски“ се проведе в Академията Българската академия на науките започва поредица от важни инициативи, посветени на предстоящата 150-годишнина от Априлското въстание. Предвидените изложби, концерти, конференции, дискусии ще продължат до края на юни. Тържественото събрание на тема „Идеологията на Левски“ е първото от събитията, което се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. В навечерието на 153-годишнината от гибелта на Апостола на свободата четирима учени и общественици акад. Иван Гранитски, проф. Ивайло Христов, Васил Василев – председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“ и чл.-кор. Атанас Семов говориха за най-важното от идеологията на Левски, за заветите на Васил Левски и поуките от тях. Идеологията на Васил Левски и неговата стратегия за национално и социално освобождение вълнуват вече повече от век историци, изследователи и общественици. Писмата на Апостола до негови съратници (особено тези до Любен Каравелов. Панайот Хитов, Филип Тотю) дават неизчерпаем материал за анализ. Видео от събитието може да видите в YouTube–канала на БАН Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, предишните председатели на Академията – академиците Иван Юхновски, Никола Съботинов и Юлиан Ревалски, представители на Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (САЧК) , общественици и ученици от столични училища присъстваха на събитието. По време на тържествената вечер във фоайето на БАН бяха изложени книги, посвети на Апостола. По инициатива на членове на САЧК и Ръководството на БАН се сформира академичен организационен комитет по повод 150 години от Априлското въстание. Целта на комитета е да отбележи подобаващо и на национално ниво годишнината от знаковото събитие от българската история, довело до извоюване на независимостта ни. Wed, 18 Feb 2026 11:00:39 +02:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/263194/ban-zapochva-poredica-iniciativi-posveteni-na-150-g-ot-aprilskoto-vustanie https://presscenters.com/News/263192/sporazumenie-za-sutrudnichestvo-podpisa-ban-sus-suyuza-na-trakiyskite-drujestva-v-bulgariya-i-trakiy Българската академия на науките (БАН), Съюзът на тракийските дружества в България (СТДБ) и Тракийският научен институт (ТНИ) подписаха споразумение за сътрудничество. Според документа страните ще си съдействат за съвместна научноизследователска, издателска и популяризаторска дейност в областта на общественото и хуманитарното познание. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, председателят на СТДБ Красимир Премянов и директорът на ТНИ чл.-кор. Васил Проданов подписаха споразумението на церемония, която се проведе на 17 февруари в БАН. Предвижда се по-задълбочено проучване както на културно-историческото наследство, така и на съвременните процеси в България и на Балканите и конкретно в региона на Тракия. Сътрудничеството ще се осъществява чрез организиране на съвместни научни форуми, разработване на съвместни изследователски проекти, публикуване на научни статии и др. В подготовката на изледователски и документални издания ще се включат специалисти от научните звена на БАН. Споразумението е продължение на подписания при председателството на акад. Стефан Воденичаров документ. По време на срещата в БАН чл.-кор. Славчева подчерта, че е важно не само да се продължи, но и да се надгради сътрудничеството като се организират събития с институтите на БАН от хуманитарните и социалните науки, с участието не само на утвърдени учени, но и на млади хора. В срещата участваха още зам.-председателят на БАН проф. Щелиян Щерионов, академиците Георги Марков, Васил Сгурев и Иван Гранитски. Wed, 18 Feb 2026 10:14:51 +02:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/263192/sporazumenie-za-sutrudnichestvo-podpisa-ban-sus-suyuza-na-trakiyskite-drujestva-v-bulgariya-i-trakiy https://presscenters.com/News/263174/bulgarskiyat-radioteleskop-lofar-shte-zaraboti-prez-2026-g Институтът по астрономия с НАО предлага възможности за участие в изграждането му чрез летен стаж за студенти, докторанти и млади учени До края на 2026 г. България ще завърши изграждането на първата за Югоизточна Европа наблюдателна станция на най-големия радиотелескоп в света за ниски честоти – LOFAR (Low Frequency Array – Нискочестотен масив). Това е пан-европейски проект, който включва 52 антенни станции в осем държави: Холандия, Германия, Полша, Франция, Ирландия, Латвия, Швеция и Обединеното кралство. В ход е разширяване с допълнителни станции в Италия и в България през т. г. Изследванията на Вселената с радиотелескопа LOFAR, чиято централа е базирана в Нидерландия, обхващат научни области като слънце и космическо време, изучаването на младата Вселена, образуването на галактики, физиката на пулсарите, преходните радио явления, космическите частици със свръхвисока енергия, междузвездната среда и космическите магнитни полета. България, заедно с Германия, Ирландия, Италия, Нидерландия и Полша е съучредител на Европейския консорциум за изследователска инфраструктура (ERIC), създаден от Европейската комисия през декември 2023 г. LOFAR ERIC предоставя прозрачен достъп до широк спектър от научни услуги за европейската и световната общност, като насърчава сътрудничеството и дава възможност на изследователите за иновативни, широкомащабни проекти. Основна надстройка, известна като LOFAR 2.0, подобрява възможностите за изследвания и обработка на данни като предоставя на астрономическата общност набор от усъвършенствани инструменти, характеризиращи се с обширно зрително поле, подобрена чувствителност и възможности за наблюдение в множество посоки едновременно. Проектът LOFAR-BG е финансиран като част от Националната пътна карта за научна инфраструктура на Република България 2020-2027, координирана от Министерството на образованието и науката. Институтът по астрономия с НАО – БАН организира през 2026 г. летен стаж по радиоастрономия и изграждане на LOFAR-BG – 2026. Стажът е предназначен за студенти (бакалаври и магистри), докторанти и млади учени с интерес към радиоастрономията, физиката и инженерните науки, които желаят да придобият практически опит в работа с научна инфраструктура, докато прекарват лятото си сред вълшебството на Родопите. Летният стаж ще даде възможност на участниците да станат част от водещ научно-технически проект с международно значение – станцията LOFAR-BG, която се изгражда в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория Рожен. Участниците ще бъдат разпределени на екипи с минимален срок на участие 2 седмици. Присъственият стаж създава възможности за работа в екип на терен, предвидени са лекции и практически обучения от водещи изследователи в тази област. Повече информация – на https://lofar.bg Tue, 17 Feb 2026 14:14:49 +02:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/263174/bulgarskiyat-radioteleskop-lofar-shte-zaraboti-prez-2026-g https://presscenters.com/News/263156/poseshtenie-na-ministura-na-energetikata-v-geologicheskiya-institut-na-ban Министърът на енергетиката Жечо Станков и изпълнителният директор на „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) Валентин Николов посетиха на 13 февруари Геологическия институт на БАН. На срещата присъства и заместник-председателят на БАН проф. Щелиян Щерионов. По време на посещението беше обсъден потенциалът на България за проучване и добив на критични и стратегически суровини, както и на енергийни ресурси, включително и чрез изследвания по текущата Национална научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“. Основен фокус на разговорите беше детайлното проучване на критични суровини във въглищния басейн „Марица-изток“, което се осъществява в рамките на наскоро сключения тристранен договор между БЕХ, Мини „Марица-Изток“ЕАД и Геологическия институт на БАН. Ключов момент от визитата беше разглеждането на лабораториите за пробоподготовка, химическо разтваряне и последващи изследвания на концентрациите на над 50 елемента, включваща и голям брой критични суровини, в проби от въглищно-седиментния комплекс на Източномаришкия лигнитен басейн. В рамките на посещението гостите се запознаха с колектива по проекта и проследиха процеса по изследването на пробите. Tue, 17 Feb 2026 10:44:32 +02:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/263156/poseshtenie-na-ministura-na-energetikata-v-geologicheskiya-institut-na-ban https://presscenters.com/News/263193/izlojba-na-studenti-ot-nacionalnata-hudojestvena-akademiya Изложба на третокурсници от специалност „Плакат и визуална комуникация“ на Националната художествена академия в София и Бургас е подредена във фоайето на Българската академия на науките. Експозицията е посветена на 95 години от откриването на планетата Плутон и е разработена като учебна задача през зимния семестър по идея на курсовия ръководител проф. Георги Янков. Инициативата е следствие от подписания наскоро меморандум между Българската академия на науките и Националната художествена академия. Организатори и куратори на изложбата са доц. д-р Ненко Атанасов, ас. д-р Ивайло Тодоров и докторант Георги Георгиев – Аршата. Изложбата може да бъде разгледана в БАН до 5 март. Tue, 17 Feb 2026 00:00:00 +02:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/263193/izlojba-na-studenti-ot-nacionalnata-hudojestvena-akademiya https://presscenters.com/News/263124/kirilo-metodievskiyat-nauchen-centur-otbelyaza-praznika-uspenie-na-sv-kiril Научният сборник „Loqui diversis linguas nolite prohibere“, посветен на 70-годишнината на изтъкнатия медиевист от Кирило-Методиевския научен център при БАН проф. д-р Славия Бърлиева беше представен на 12 февруари в зала „Акад. Иван Евстр. Гешов“ на БАН. Зам.-председателят на БАН проф. Щелиян Щерионов и научният секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ доц. Марио Иванов уважиха събитието. Сборникът беше представен от доц. Мая Иванова (КМНЦ). Колективният научен труд съдържа 41 статии от учени медиевисти и палеослависти от 10 европейски страни – Албания, България, Великобритания, Германия, Италия, Литва, Полша, Русия, Словакия и Словения и тематично е разпределен в изследователските полета на проф. Сл. Бърлиева (връзка към сборника: https://palaeobulgarica.eu/1011/broj-xlix-2025-4-specialno-izdanie). Сборникът е изготвен от издателското звено на КМНЦ. С академичното тържество КМНЦ отбеляза блаженото Успение на св. Кирил Славянобългарски. На 13 февруари в интерактивния кът на музея „Земята и хората“ доц. д-р Десислава Найденова представи лекция и презентация на тема „Тайният живот на буквите: глаголицата и българските средновековни ръкописи“. Fri, 13 Feb 2026 14:43:19 +02:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/263124/kirilo-metodievskiyat-nauchen-centur-otbelyaza-praznika-uspenie-na-sv-kiril https://presscenters.com/News/263112/izlojba-bulgarska-arheologiya-2025 Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева присъства на откриването на изложбата „Българска археология 2025“, организирана от Националния археологически институт с музей на БАН /НАИМ-БАН/. Експозицията показва най-значимите открития на българските археолози за последната година и по традиция се провежда в навечерието на Деня на археолога, който се отбелязва на 14 февруари. Директорът на НАИМ проф. Христо Попов откри изложбата и представи експонатите, които са открити и реставрирани през последните два-три месеца. Той припомни, че Денят на археолога се чества за първи път преди 55 години. „Археологията е наука и занаят. Изказвам огромното си уважение към хората, които практикуват този занаят и които развиват тази прекрасна наука. Пожелавам на всички да запазят ентусиазма и любовта, с които работят“, каза в словото си председателят на БАН чл.-кор. Славчева. В експозицията „Българска археология 2025“ са включени повече от 300 находки от общо 31 обекта в страната, сред които праисторическите селищни могили Провадия и Юнаците, римските градове Рациария, Ескус, Димум и Хераклея Синтика, средновековните столици Плиска, Търново и Калиакра. Зам.-министърът на външните работи Елена Шекерлетова и зам.-министърът на културата Тодор Чобанов присъстваха на откриването на изложбата. На церемонията бяха връчени пет награди „Златен грифон“ за постижения в археологическата наука. Наградата на Министерството на културата се присъжда всяка година за значим принос в българската археология и за цялостен принос към нейното развитие и популяризиране. Зам.-министър Чобанов отличи Елена Божинова, проф. Людмил Вагалински, Даниела Агре, д-р Филип Петрунов и Виолина Кирякова, а проф. Явор Бояджиев получи голямата награда – почетен знак „Златен грифон“ – огърлие. Сред най-впечатляващите експонати в „Българска археология 2025“ са праисторически накити от халколитния некропол при с. Трънак, мечове от некропола при с. Палат, златни украшения и бронзови съдове от надгробната могила при с. Капитан Петко войвода, стъклена чаша тип „рог на изобилието“ от античния обект при с. Блъсково, сребърни фибули от некропола при с. Свобода, златни накити и монети от Калиакра, както и оловен сгъваем олтар от Трапезица, Велико Търново. Тази година съорганизатори на изложбата „Българска археология“ са 19 исторически и археологически музея от цялата страна. Експозицията може да бъде разгледана в зала „Временни изложби“ на НАИМ до 7 юни. Fri, 13 Feb 2026 10:28:49 +02:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/263112/izlojba-bulgarska-arheologiya-2025 https://presscenters.com/News/263059/nova-ekspoziciya-i-album-s-hudojestveni-proizvedeniya-ot-sbirkite-na-ban Нова експозиция на художествени произведения на академици и член-кореспонденти на Българската академия на науките беше представена в зала „Зимна градина“ на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей на БАН. По време на събитието беше представен и албумът „155 години Българска академия на науките. 155 художествени произведения от сбирките на БАН“. Двуезичното издание включва художествени произведения от сбирките на Българска академия на науките. Това прекрасно издание дава възможност да се насладим на красивите експонати, представени в него, съпътствани с кратки и съдържателни текстове, които ни карат да се върнем назад в годините, каза по време на откриването председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева. Тя посочи, че са съчетани усилията на много хора в това събитие и отбеляза, че се поставя само началото на една устойчива инициатива. Инициативата е на акад. Юлиан Ревалски (председател на БАН 2016 -2024 г.), уточни чл.-кор. Славчева. Тези безценни произведения, включени в албума, се намират в различни институти на Академията, фотографирани са по великолепен начин и за всяко произведение е написана статия, за да може българската общественост да види какво богатство има в БАН, каза акад. Ревалски. Относно откриването на изложбата с творби на академици, акад. Ревалски заяви, че е бил изненадан, че БАН няма колекция на свои членове. Той разказа, че Управителният съвет на Академията е взел решение за създаването на такава колекция и след обсъждания е избрана залата в Етнографския музей на БАН. Моето убеждение е, че красотата трябва да бъде достъпна за всички, отбеляза акад. Ревалски. Експозицията включва десет творби – картини и скулпури на Дечко Узунов, Андрей Даниел, Тодор Динов, Илия Петров, Иван Ненов, Румен Скорчев, Светлин Русев, Крум Дамянов и Вежди Рашидов. Това пространство е предвидено да бъде аранжирано от специалисти и мисля, че ще бъде прекрасно място, с което БАН ще се гордее, защото има световни имена в областта на изкуството, каза акад. Ревалски. Проектът за албума започва през април 2024 г. по задание на ръководството на БАН, като на практика възобнови забравена традиция, посочи д-р Мария Митева от Института за изследване на изкуствата на БАН, която представи екипа. Ръководител на проекта е акад. Васил Николов, координатор е проф. д-р Йоана Спасова-Дикова. Албумът е публикуван от Академичното издателство „Проф. Марин Дринов“. Директорът на Националната художествена галерия Анелия Николаева определи албума „155 години Българска академия на науките. 155 художествени произведения от сбирките на БАН“ като сериозно научно издание. Книгата сама по себе си представлява произведение на изкуството, посочи тя. По време на представянето прозвучаха изпълнения на aкадемичния хор „Света Параскева“ към Националната художествена академия. Wed, 11 Feb 2026 11:36:25 +02:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/263059/nova-ekspoziciya-i-album-s-hudojestveni-proizvedeniya-ot-sbirkite-na-ban https://presscenters.com/News/263055/ban-stana-pocheten-chlen-na-vuzrodenata-platonova-akademiya Платонова академия, мозайка от разкопките в Помпей, Национален археологически музей на Неапол, фотограф: Е. Мутафов Симпозиум за учредяване на Международната общност на академиите се състоя в периода 09.02-10.02.2026 г. в Атина, Гърция. Общността, наречена на гръцки език Κοινὸν τῶν Ἀκαδημιῶν, за краткост се нарича и на английски език Koinon. Инициативата Koinon изпълнява наследството на покойния филантроп Панайотис Аристофрон, който завещава имуществото си за създаването на международна организация, посветена на глобалното сътрудничество на академии, изтъкнати учени, художници, писатели, и академични и културни институции. Имотът се намира на археологическия обект на древната Академия на Платон в Атина (Ἀκαδημία Πλάτωνος). Атинската академия в сътрудничество с гръцкото Министерство на културата и спорта и Община Атина работят по проект за продължаване на разкопките и изграждане на комплекс, който да служи едновременно като археологически музей и като седалище на Koinon. До завършването на постоянните си помещения „Общността“ ще се помещава в Атинската академия, като тя също така може да открие сателитни офиси в Атина или други градове в Гърция и чужбина. Koinon се основава с нестопанска цел и с мисията да възроди духа на Академията на Платон. Колективните органи на „Общността“ са Общо събрание на пълноправните членове и Съвет на директорите, а органите за сътрудничество – Комитет на почетните членове и Изпълнителен комитет. Българската академия на науките е член на Комитета на почетните членове, а делегат е проф. д. н. Емануел Мутафов, зам.-председател на БАН, който присъства и взе активно участие в първия симпозиум на общността. В Комитета на почетните членове са представителите на 38 академии от цял свят, а три са наблюдаващи – Британската, Леополдина и Британското кралско дружество. На стартиращия форум на Koinon в Атина присъстваха и изнесоха лекции знакови фигури от академичния, политическия и интелектуален елит като Джефри Сакс, Прокопиос Павлопулос, Прабхакар Ракхаван, Лукас Пападимос и др. Основаването на Международната общност на академиите съвпада със стогодишнината от основаването на Атинската академия, както и със световния ден на гръцкия език. По повод празненствата в Атина бе донесена за първи път цигулката на Моцарт от Залцбург, на която бяха изпълнени няколко негови произведения. Wed, 11 Feb 2026 10:15:03 +02:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/263055/ban-stana-pocheten-chlen-na-vuzrodenata-platonova-akademiya https://presscenters.com/News/263023/byust-pametnik-na-akademik-blagovest-sendov-v-instituta-po-matematika-i-informatika-na-ban Бюст-паметник на академик Благовест Сендов беше официално открит в Института по математика и информатика на БАН. За да почетат личността на изключителния учен, общественик и визионер, на официалната церемония присъстваха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, акад. Юлиан Ревалски (председател на БАН 2016 -2024 г.), близки и приятели и представители на академичната общност. Академик Сендов беше първият директор на Международния център по математически науки към Института по математика и информатика на БАН, каза директорът чл.-кор. Петър Бойваленков и уточни, че неслучайно на това място – пред неговия кабинет е поставен паметникът. Вярвам, че делото на акад. Сендов намира достойно продължение и занапред математическата наука ще бъде един от символите на българската наука, отбеляза председателят на БАН чл.-кор.Евелина Славчева. Директорът на Международния център по математически науки акад. Юлиан Ревалски припомни влиянието, което акад. Сендов остави върху българската математика чрез школата, която е създал. След откриването на паметника на акад. Благовест Сендов пред Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, скулпторът Красимир Ангелов изработи като подарък този бюст-паметник, съобщи акад. Ревалски. Събитието е израз на дълбоката признателност към делото и огромния принос на академик Сендов (1932 – 2020 г.) – световноизвестен български математик, всеотдаен новатор-предагод, изтъкнат държавник и уважаван общественик, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, председател на Българската академия на науките и на Народното събрание, един от основателите и първи директор на Международния център по математически науки. С биографията и постиженията на акад. Сендов можете да се запознаете във Виртуалния музей Математиката и информатиката в България Mon, 09 Feb 2026 16:43:20 +02:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/263023/byust-pametnik-na-akademik-blagovest-sendov-v-instituta-po-matematika-i-informatika-na-ban https://presscenters.com/News/262974/mobilnost-i-nasledstvo-nov-multidisciplinaren-proekt-v-nacionalniya-etnografski-muzey В Националния етнографски музей на БАН на 2 февруари беше открита изложбата „Символи на мобилността“, представена от българската художничка и майсторка д-р Ники Колиер, която живее и работи в Ирландия. Тя е известна като концептуален автор с отличаващ се стил и визия. Изложбата се осъществява с подкрепата на Посолството на Ирландия и е посветена на празника на светицата Бригита, която е покровителка на занаятите в Ирландия. Това е първата самостоятелна изложба на д-р Ники Колиер в България. „Символи на мобилността“ е мултидисциплинарен проект, който изследва мобилността като физическо движение и като процес на трансформация – на идентичност, място и перспектива. В изложбата са включени 12 текстилни скулптури под формата на крила, изработени по специална авторска техника от филц и оформени в седем инсталации. Проектът е вдъхновен от народни приказки, легенди за птици, поговорки и културни традиции, пречупени през личния опит на хора с различни житейски истории, свързани с миграция и преход. „Символичната връзка на изложбата с честването на Света Бригита – покровителка на занаятите, творчеството и знанието – придава допълнителна дълбочина на проекта. Тя подчертава приемствеността между традиционните занаятчийски практики и съвременното изкуство, както и устойчивата роля на знанието, въплътено в ръчния труд и културната памет. Изразяваме нашето признание към доц. д-р Ники Колиер за нейния последователен и многопластов творчески път и за това, че представя първата си самостоятелна изложба в България именно тук. Нейното творчество е убедителен пример за това как личният опит, мобилността и културното наследство могат да бъдат превърнати в универсално художествено и интелектуално послание“, каза доц. д-р Мила Маева, директорка на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Доц. д-р Ники Колиер е визуален артист и дизайнер, участващ в групови и самостоятелни изложби и проекти, фокусирани върху устойчивостта, идентичността и мобилността. След дългогодишна научна и професионална дейност в сферата на компютърните науки, тя създава първото българско училище в Ирландия и се насочва към творчеството, занаятите и изкуството. Носител е на международни отличия – получава награди на Съюза на художниците, на Съюза на занаятчиите, прави самостоятелни изложби в държавни и частни галерии, финалист е на Ирландското кралско общество през 2012 г. Колиер получава специално признание от Министерството на външните работи на България за изложба, отбелязваща Председателство на Съвета на ЕС от България 2017 г. и др. Изложбата „Символи на мобилността“ ще бъде достъпна за посетителите на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) от 3 февруари до края на месеца. Thu, 05 Feb 2026 14:37:00 +02:00 Българска академия на науките https://presscenters.com/News/262974/mobilnost-i-nasledstvo-nov-multidisciplinaren-proekt-v-nacionalniya-etnografski-muzey