<?xml version="1.0" encoding="UTF-8" ?>
<rss version="2.0">
<channel>
<title>PressCenters.com</title>
<link>https://presscenters.com</link>
<description>Новините без редакция</description>
<item>
    <title>БАН: Ръководството на Института за изследване на населението и човека се срещна с министъра на труда и социалната политика</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277762/rukovodstvoto-na-instituta-za-izsledvane-na-naselenieto-i-choveka-se-sreshtna-s-ministura-na-truda-i</link>
    <description>На 14 юли представители на Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките (ИИНЧ при БАН) проведоха среща с министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова. На срещата бяха обсъдени възможностите за ефективна подкрепа на усилията на министерството от страна на учените от БАН с цел осигуряване на бази данни и анализи, необходими за формирането на политики, основани на доказателства. Обсъди се възможността за повишаване на квалификацията на експертите по демография, които работят към общините, както и възможните начини за координация на процеса. На срещата присъстваха министър Наталия Ефремова, заместник-министър Надя Клисурска и началник на кабинета Зорница Василева. От страна на ИИНЧ-БАН в срещата участваха проф. д.н. Антоанета Христова – директор на института и проф. Жени Стайкова.</description>
    <pubDate>Wed, 15 Jul 2026 10:53:20 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277762/rukovodstvoto-na-instituta-za-izsledvane-na-naselenieto-i-choveka-se-sreshtna-s-ministura-na-truda-i</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Европейският Югоизток и Близкият изток във фокуса на международна конференция</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277686/evropeyskiyat-yugoiztok-i-blizkiyat-iztok-vuv-fokusa-na-mejdunarodna-konferenciya</link>
    <description>Международната научна конференция „Европейският Югоизток и Близкият изток: на кръстопътя на преплетени региони, култури и религии“ беше официално открита в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките днес. Над 30 утвърдени и млади български и чуждестранни изследователи участват във форума, който ще продължи до 15 юли. Зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов отправи приветствие по време на откриването. Той подчерта, че провеждането на този престижен форум е особено важно и отбеляза, че съвпада със стогодишнината от установяването на дипломатическитe отношения между България и Египет. Въпреки географската отдалеченост, нашите две държави споделят дълбоки исторически сходства, каза зам.-председателят. Директорът на Института за изторически изследвания доц. Надя Филипова, проф. Абдала Абдел-Ати Ал-Нагар от Египетската академия за научни изследвания и технологии – E&#246;tv&#246;s Lor&#225;nd University, посланикът на Египет в София Н. Пр. Надер Саад, представители на Министерството на външните работи и на СУ „Св. Климент Охридски“ поздравиха участниците и гостите в научната конференция. Близкият изток и Балканите в международните отношения, взаимодействията между обществата, религиите и идентичностите, културният и художествен обмен и историческите и съвременни измерения на връзките между Югоизточна Европа и Близкия изток са основните тематични направления, които ще обсъдят изследователите от различни страни и академични организации. Конференцията е организирана в рамките на съвместния изследователски проект „Отвъд границите на времето и пространството: България и Египет в динамиката на трансформациите в Близкия изток“. Проектът се реализира в периода 2025–2027 г. от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките и Университет „Даманхур“ съгласно двустранно споразумение между Българската академия на науките и Египетската академия за научни изследвания и технологии. Научният форум се провежда от 13 до 15 юли в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките и в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Повече информация и програма</description>
    <pubDate>Mon, 13 Jul 2026 16:42:07 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277686/evropeyskiyat-yugoiztok-i-blizkiyat-iztok-vuv-fokusa-na-mejdunarodna-konferenciya</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Млад учен химик от БАН се срещна с Нобелови лауреати в Линдау</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277529/mlad-uchen-himik-ot-ban-se-sreshtna-s-nobelovi-laureati-v-lindau</link>
    <description>Анна Пранчева, която е изследовател в Института по полимери на Българската академия на науките участва в юбилейната 75-а среща на Нобелови лауреати с млади учени в Линдау, Германия (28 юни-3 юли 2026 г.). През март тази година Анна Пранчева е отличена с наградата за изявен млад учен в областта на полимерите „Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България. Тя е изследовател в лаборатория „Функционални и наноструктурирани полимери“ на Института по полимери и е съавтор на научни публикации в международни издания. Младата химичка разработва наноносители – полимерни мицели за натоварване на лекарствата и работи под ръководството на чл.-кор. Петър Петров. В рамките на срещата в Линдау млади учени от цял свят имат възможността да чуят лекции на някои от най-изтъкнатите носители на Нобелови награди, както и да общуват с тях в неформална среда. „Нобеловите лауреати общуваха с младите учени с искрен интерес и готовност да споделят своя опит. Възможността да обсъждам с тях научни теми, както и личния път на един учен беше безценна. Сред най-запомнящите се моменти беше срещата с Нобеловия лауреат проф. Жан-Мари Лен. Разговорът за бъдещето на химията като цяло и нейната философска страна с учен от неговия ранг беше изключително вдъхновяващ. Един от съветите, които той отправи към младите учени, беше: „Не изпускайте влака!“. С тези думи той ми напомни колко важно е да бъдем наблюдателни и да разпознаваме онези фини детайли, които често остават незабелязани, но опитът е показал, че точно те водят до значими научни открития“, казва за учатието си в 75-ата среща с Нобелови лауреати Анна Пранчева. По време на събитието се провежда и символично приемане в престижната международна общност на Lindau Alumni. Срещите на Нобелови лауреати с млади учени в германския град се провеждат с различен дисциплинарен фокус върху медицина/физиология, химия и физика. Всяка година Българската академия на науките получава покана за номинации на млади учени. Инициативата предоставя възможност за обмен на знания и опит между млади изследователи и световно признати учени.</description>
    <pubDate>Thu, 09 Jul 2026 10:41:48 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277529/mlad-uchen-himik-ot-ban-se-sreshtna-s-nobelovi-laureati-v-lindau</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: БАН представя в парламента изложба за Априлското въстание</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277488/ban-predstavya-v-parlamenta-izlojba-za-aprilskoto-vustanie</link>
    <description>Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева и председателят на Народното събрание Михаела Доцова откриха днес в Мраморното фоайе на парламента фотодокументалната изложба „Българските революционери и книжовници за Априлското въстание“. Експозицията е подготвена от Института за български език на БАН и е част от инициативите, посветени на 150-годишнината от Априлското въстание. Изложбата е подготвена от млади учени и представя революционери, книжовници и обществени дейци, допринесли за подготовката и осъществяването на едно от най-значимите събития в българската националноосвободителна история. Ние приехме за свой дълг годишнината на въстанието да бъде почетена не само с възпоменателни церемонии, но и с научни изследвания, документални изложби, образователни инициативи, публични лекции и дискусии, които да покажат многопластовото значение на Априлската епопея за развитието на българската държавност, култура и национална идентичност, каза в словото си чл.-кор. Славчева. Тази изложба поставя фокуса върху една истина, която понякога остава в сянката на героичните събития – че революцията винаги започва със слово. Преди пушките са били книгите. Преди барикадите – училищата, читалищата и печатното слово. Преди саможертвата – духовното пробуждане, допълни председателят на БАН. Тя благодари за домакинството на Народното събрание и за възможността изложбата да достигне до широката общественост. Ако го нямаше Априлското въстание, нямаше да има български парламент, каза в речта си председателят на НС. Тази изложба съдържа 15 табла с вдъхновяващи мисли на дейци от Априлското въстание и ние имаме сега възможността да си ги припомним. Благодарение на Института за български език всяка дума е запазена, за да може отново да прозвучи и да остане в съзнанието на всеки един от нас, допълни Михаела Доцова. Изложбата ще може да бъде разгледана в сградата на Народното събрание до края на месец юли. На официалното откриване присъстваха народни представители, учени и журналисти.</description>
    <pubDate>Wed, 08 Jul 2026 14:32:26 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277488/ban-predstavya-v-parlamenta-izlojba-za-aprilskoto-vustanie</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Учени от над 30 държави в София за „Дни на математиката “</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277364/ucheni-ot-nad-30-durjavi-v-sofiya-za-dni-na-matematikata</link>
    <description>Повече от 200 учени от над 30 държави представят нови резултати в класически и модерни области на математиката и информатиката по време на международната конференция “Дни на математиката в София” (Mathematics Days in Sofia – MDS2026), която се провежда в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките. Традиционно научният форум се организира под патронажа на президента на Република България. Държава, която иска да бъде технологична, трябва преди всичко да бъде държава на математиката – с добри учители, силни университети и научни институти, на които гледа не като на разход, а като на инвестиция с най-висока възвръщаемост, посочи президентът Илияна Йотова, която откри събитието и приветства участниците и гостите в БАН. Този форум не се включва в общия хор, в който обикновено говорим за „изтичане на мозъци“ – той гради мостове, каза Илияна Йотова. България има всички основания да се гордее с традицията си в областта на математиката. За поколения, българските математици имат значителни приноси сред международната научна общност, а нашите млади таланти продължават да носят отличия от най-престижните международни състезания, каза в приветствието си заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева. По време на откриването беше обявена Наградата по математика на Института по математика и информатика за 2026 г., която се присъжда на всеки три години на български математик на възраст до 40 години за високи постижения в областта на математиката. Д-р Евгени Димитров от Университета на Южна Калифорния, САЩ , е тазгодишният лауреат, съобщи акад. Юлиан Ревалски, който е председател на Комитета за Наградата. Д-р Евгени Димитров е отличен за приноса си в изследванията в областта на теорията на вероятностите. За високото качество на българските математици и информатици се говори много и отдавна, като днес голяма част от тях работят в престижни университети и научни центрове извън България. Една от основните цели при организирането и провеждането на научни форуми като Дни на математиката в София е да укрепи и задълбочи връзките с българската математическа диаспора като предостави среда за успешни съвместни изследователски дейности за достигане на търсените и така нужни отговори и резултати във всички сфери на човешкото развитие. Институтът по математика и информатика при БАН, съвместно с Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“ и Съюза на математиците в България са организатори на традиционната среща на българските математици в София, която започна днес и ще продължи до 10 юли. Повече за събитието: https://mds.math.bas.bg/</description>
    <pubDate>Mon, 06 Jul 2026 13:12:31 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277364/ucheni-ot-nad-30-durjavi-v-sofiya-za-dni-na-matematikata</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Академичното издателство „Проф. Марин Дринов“ вече е партньор на Clarivate Analytics</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277283/akademichnoto-izdatelstvo-prof-marin-drinov-veche-e-partnior-na-clarivate-analytics</link>
    <description>По инициатива на зам.-председателя на БАН проф. д. н. Емануел Мутафов се извършиха необходимите промени в сайта, документацията и процедурите на Академичното издателство „Проф. Марин Дринов“ с цел установяването на партньорство с Clarivate Analytics. Глобалната компания за анализи, данни и проучвания, известна и само като Clarivate, поддържа най-вече продуктите Web of Science (WoS) – платформа за научни списания и цитирания и Journal Citation Report (JCR) – годишен доклад за влиянието на научните списания чрез наукометрия, т.е. чрез импакт фактор. Някои от списанията, издавани от институти на БАН, вече са индексирани в системата WoS, но посредством установеното партньорство между Clarivate и АИ “Проф. Марин Дринов“ наблюдението и оценяването на изданията на Академичното издателство ще се индексират по-успешно и по-бързо чрез разпознаваемия си на международно ниво издател. В единния издателски портал (Web of Science Publisher Portal) могат да се подават всички списания, отпечатвани от Издателството за оценка и индексиране в Web of Science. Научните периодични издания, които кандидатстват за индексиране, трябва да отговарят на критериите за качество на WoS, а те са достъпни тук. Оценката на списанията, както е известно, е строг и продължителен процес. За успешното им приемане е необходимо да бъдат изпълнени всички 24 критерия за качество, което обикновено изисква целенасочена работа с редакционния екип на всяко списание, както те да се отпечатват от АИ „Проф. Марин Дринов“. След установяването на партньорство между Clarivate Analytics и АИ „Проф. Марин Дринов“ могат да се подават също електронни книги и сборници с доклади от конференции за индексиране в Web of Science. Clarivate прилага критерии и за индексиране на книги и сборници, с които можете да се запознаете на следните линкове: – за книги: https://clarivate.com/academia-government/scientific-and-academic-research/research-discovery-and-referencing/web-of-science/web-of-science-core-collection/editorial-selection-process/book-evaluation-process-selection-criteria/ – за сборници с доклади от конференции (Proceedings): https://clarivate.com/academia-government/scientific-and-academic-research/research-discovery-and-referencing/web-of-science/web-of-science-core-collection/editorial-selection-process/conference-proceedings-citation-index-evaluation-process-selection-criteria/ От Съвета за издателска дейност (СИД) към УС на БАН и издателството „Проф. Марин Дринов“ съветват още преди депозиране на текстовете за печат учените да се запознават с критериите за индексиране на своите статии, книги и сборници с цел улесняване на тяхната успешна оценка. Същото се отнася и до Редакционните колегии на академичните периодични издания, които се стремят към индексиране и все по-сериозна наукометрия. По предложение на акад. Васил Гюзелев, подкрепено от СИД и по силата на единодушно решение на УС на БАН от 29.06.2026 г. към АИ „Проф. Марин Дринов“ се учредява поредица „Monumenta Bulgarica et Serdicensia“. Очаква се в тази поредица да се отпечатват репрезентативни томове, посветени на най-съвременните проучвания върху знакови паметници на монументалното изкуство, архитектурата, епиграфиката и книжовността от територията на България и конкретно на Софийския регион. И тази инициатива цели да издигне авторитета на българската наука, утвърждавайки Академичното издателство като все по-реномирано международно издателство с разпознаваеми и желани от читателите томове.</description>
    <pubDate>Fri, 03 Jul 2026 09:32:20 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277283/akademichnoto-izdatelstvo-prof-marin-drinov-veche-e-partnior-na-clarivate-analytics</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Договор за сътрудничество подписаха Българската академия на науките и Съюзът на народните читалища</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277227/dogovor-za-sutrudnichestvo-podpisaha-bulgarskata-akademiya-na-naukite-i-suyuzut-na-narodnite-chitali</link>
    <description>Българската академия на науките и Съюзът на народните читалища подписаха договор за сътрудничество днес в зала „Акад. Иван Евстр. Гешов“ на Академията. Двете институции ще си сътрудничатт в областта на науката, културата, образованието и опазването на нематериалното културно наследство. Документът предвижда съвместни инициативи и дейности, обмен на информация и експертиза, както и участие в работни срещи и консултации. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева посочи, че и двете институции имат дълга традиция в това да опазват духовното наследство, да работят за просвещение и са имали много общи членове назад в годините. Много от академиците на БАН са били деятели в читалищата, изследователи на българската култура, каза чл.-кор. Славчева и уточни, че между тях са имената на основателя и първи председател на БАН Марин Дринов, Александър Балан, Любомир Милетич, Петър Динеков, академиците Иван Шишманов, Михаил Арнаудов и др. Смятам, че подписването на днешното споразумение ще бъде стимул, който да активизира нашите съвместни инициативи, заяви чл.-кор. Славчева. Трябва да работим не само за ограмотяването на нацията чрез четене, но и за нейното окултуряване, каза зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов. Адмирирам факта, че българските читалища са средище на началното образование по изкуства, добави проф. Мутафов. Символичен ключ на знанието и Енциклопедия на читалищните дейци подари по време на церемонията проф. Николай Дойнов на председателя на БАН чл.-кор. Евелина Славчева. Високо оценяваме делото на председателите на Академията и на учените, каза председателят на Съюза на народните читалища и припомни, че отличието „Следовник на народните будители“ е било връчвано на редица изтъкнати учени и творци от БАН. Представители на ръководството на Академията, Съюза на народните читалища и членове на Обществения съвет към Съюза присъстваха на подписването. С изпълнения на хора на Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“ завърши събитието. [/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]</description>
    <pubDate>Thu, 02 Jul 2026 13:12:52 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277227/dogovor-za-sutrudnichestvo-podpisaha-bulgarskata-akademiya-na-naukite-i-suyuzut-na-narodnite-chitali</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО В БАН: изложба „Цветни резонанси“ на Любен Генов</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277207/suvremenno-izkustvo-v-ban-izlojba-cvetni-rezonansi-na-lyuben-genov</link>
    <description>Експозицията на проф. Любен Генов под наслов „Цветни резонанси“ представя Българската академия на науките до 31 юли 2026 г. Това е третата изложба от цикъла „Съвременно изкуство в БАН“ по инициатива на председателя на Общото събрание на Академията проф. Васил Киров. „Българската академия на науките притежава сериозна колекция от класическо българско изкуство. Дошло е времето да погледнем и към съвременното българско изкуство, да отворим пространствата си в Академията и нейните кампуси“, каза проф. Киров при откриването на изложбата, което се състоя на 1 юли в централното фоайе на БАН. Убедена съм, че науката и изкуството отразяват стремежа на човешкия дух към познание и красота, посочи председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева в поздрава си към гостите на изложбата. През последните години в БАН показваме и съвременно изкуство – правим го, не само, защото ценим младите и съвременни автори, но и защото по този начин пространството в тази историческа сграда се оживява и придобива специфичен дух. С изложбата отбелязваме и юбилея на един от най-вглъбените и емоционални автори в съвременното изкуство, подчерта кураторът на изложбата Диана Драганова-Щир. Като дългогодишен председател на Съюза на българските художници, Любен Генов винаги е успявал да намери пресечна точка между обществената отговорност и абсолютното съхраняване на своята лична творческа територия. Гордея се, че вече съм част от тази поредица, каза авторът Любен Генов. Едно от най-важните научни направления е културно-историческото наследство и националната идентичност, подчерта художникът и припомни приноса на учените в Института за изследване на изкуствата на БАН, който е на почти 80 години и има огромна роля за развитието на българското изобразително изкуство. С мисията на БАН са свързани множество големи български творци – класици или съвременни български художници. По време на откриването Любен Генов отбеляза, че мисията на изкуството, като генезис и резултат, е висша форма на общуване. По повод откриването на изложбата председателят на парламентарната комисия по култура и медии Антон Кутев изпрати поздравителен адрес до автора, в който се отбелязва: „Особено символично е, че Вашето творчество намира място в една инициатива, която създава ценен мост между науката и съвременното изкуство“. Кураторът на изложбата Диана Драганова-Щир: „Авторът превежда и изследва на пластичен език енергийните нива на чистата живопис. В изложбата „Цветни резонанси“ Любен Генов е събрал платна от различни периоди, за да ни потопи в лабиринта на сетивното възприятие. В неговите монументални опуси, изградени от трептящи живописни петна, размити и пулсиращи форми, не търсим декоративна хармония, а по скоро звучни мелодии, които понякога функционират и като автономни пространства на тишината. В картините му водещ е жестът – едновременно спонтанен и дълбоко овладян, превърнат в деликатен инструмент за изследване на цветните пробиви в пространството“. Проф. Любен Генов е едно от значимите имена в българската живопис. Той е дългогодишен председател на СБХ, а произведенията му са изложени в над 50 публични колекции, музеи, библиотеки.</description>
    <pubDate>Thu, 02 Jul 2026 10:42:10 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277207/suvremenno-izkustvo-v-ban-izlojba-cvetni-rezonansi-na-lyuben-genov</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Председателят на Словашката академия на науките е на посещение в БАН</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277165/predsedatelyat-na-slovashkata-akademiya-na-naukite-e-na-poseshtenie-v-ban</link>
    <description>Участието на учени от Българската академия на науките в големи европейски проекти и успешното сътрудничество с бизнеса обсъдиха днес в БАН представители на Академията и председателят на Словашката академия на науките д-р Мартин Венхарт. Впечатлен съм от форума „Наука за бизнес“, каза д-р Венхарт и допълни, че желанието му е да организира подобно събитие в Словакия. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева представи работата на български изследователи в центровете за компетентност и центровете за върхови постижения, където учени от Академията си сътрудничат успешно с колеги от висшите училища. По време на дискусията беше представено и участието на екипи от БАН и САН в петте съвместни проекта, които се изпълняват за периода 2025-2026 г. Разширяване на сътрудничеството между двете академии в областта на славистиката предложи зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов. Сред обсъдените теми бяха също обучението на докторанти, финансирането на научни изследвания и участието в научни форуми. В програмата на посещението на председателя на Словашката академия са включени посещения в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика и в Националния център за върхови постижения „Мехатроника и чисти технологии“.</description>
    <pubDate>Wed, 01 Jul 2026 13:52:31 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277165/predsedatelyat-na-slovashkata-akademiya-na-naukite-e-na-poseshtenie-v-ban</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: БАН удостои с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ президента Илияна Йотова</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277102/ban-udostoi-s-pochetnoto-zvanie-doktor-honoris-kauza-prezidenta-iliyana-yotova</link>
    <description>Българската академия на науките удостои с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ президента Илияна Йотова. Тържествената церемония се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ на Академията. Управителният съвет на БАН присъди почетното звание на президента “за приноса ѝ към българистиката, нейната активна подкрепа за разпространението на родното културно наследство, утвърждаването и съхранението на българската духовна идентичност, държавническите ѝ приноси и качеството ѝ на евродепутат, вицепрезидент и президент на Република България и нейното дългогодишно, активно и лично участие в каузите на Академията“. Днешният ден е специален и особено важен за нас, учените от Българската академия на науките. Ден, в който сме се събрали, за да отдадем високо и заслужено признание на една забележителна личност, утвърден общественик и държавник, чиято професионална биография съчетава по удивителен начин журналистиката, европейската политика и държавното управление. Това каза в словото си председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева. Тя припомни убедителната подкрепа на Илияна Йотова за каузи, свързани с българистиката, опазването на Кирило-Методиевата традиция, съхраняването на културното наследство и утвърждаването на научната дипломация като мост между България и света. Убедена съм, че днешното събитие ще остане сред най-значимите моменти в съвременната история на Българската академия на науките, каза още председателят на БАН. След връчването на инсигниите на „Доктор хонорис кауза“ президентът Илияна Йотова благодари за високата чест и произнесе академично слово. Има мигове, които човек помни всеки ден и ги помни до последния си дъх, такъв ден за мен е днес – изключително вълнуващ, един от най-важните дни в живота ми, посочи тя. В летописа на всяка държавна институция се пишат страници и с днешна дата, но има една институция, която пише мащабите на бъдещето и това е Българската академия на науките. Родена в навечерието на свободата, тя изпреварва възстановяването дори на държавата ни, но вече е сложила нейните духовни основи, каза президентът Илияна Йотова. Тя отбеляза, че приема титлата „Доктор хонорис кауза“ като огромна отговорност, защото е символен акт на приобщаване към делото и заветите на поколенията, изградили БАН, към блестящите умове, написали златните страници на българската академична мисъл и създали нашия уникален български принос към развитието на човечеството и световната цивилизация. С основание се гордеем, че най-старата ни общонародна институция е именно Българската академия на науките, акцентира в словото си президентът и припомни ролята на далновидните първооснователи на Българското книжовно дружество и най-първата им задача – да носи всеобщо просвещение и напредък сред българския народ, каза в академичното си слово държавният глава. Тя заяви, че България има своя доказан потенциал да бъде двигател, а не просто ползвател на знание, технологии, процеси. Със своя безспорен авторитет, с научния си капацитет Българската академия на науките е призвана да осъществи на практика този потенциал. Да имаме Академия на световно ниво, не е просто въпрос на престиж, а ключов елемент от националната ни сигурност, каза още президентът Йотова. На тържествената церемония в БАН присъстваха представители на законодателната и изпълнителната власт, академичната общност, президентството, посланици и медии. [/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]</description>
    <pubDate>Tue, 30 Jun 2026 13:52:01 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277102/ban-udostoi-s-pochetnoto-zvanie-doktor-honoris-kauza-prezidenta-iliyana-yotova</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: БАН е съорганизатор на голям международен научен форум по история</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277014/ban-e-suorganizator-na-golyam-mejdunaroden-nauchen-forum-po-istoriya</link>
    <description>От 23 до 27 юни 2026 г. във Варна се проведе голям международен научен форум – 26-ият симпозиум на CI&#201;PO (Comit&#233; International des &#201;tudes Pr&#233;-Ottomanes et Ottomanes). CI&#201;PO е авторитетна научна организация, която от 1974 г. до днес на всеки две години организира симпозиуми, които събират от цял свят изследователи, работещи по проблеми от историята на Османската империя, Балканите и Черноморския регион в периода от XV до началото на XX в. България за втори път (след София, 2018 г.) е домакин на такъв форум, като за първи път БАН е негов съорганизатор. Председател на Организационния комитет е чл.-кор. проф. Иван Русев. Съорганизатори на симпозиума са още Икономическият университет – Варна, Институтът за исторически изследвания при БАН и Софийският университет „Св. Климент Охридски”. В дните на форума свои научни доклади представиха над 230 учени историци и филолози от страни от Европа, Азия и Северна Америка, в това число: Франция, Германия, Италия, всички балкански държави, САЩ, Япония, Южна Корея и др. Допуснатите до участие учени бяха селектирани след анонимно рецензиране сред получени над 400 заявки за участие. С основание може да се твърди, че проведеният във Варна 26 симпозиум на CI&#201;PO е най-големият в 50-годишната история на тези форуми и беше най-значимото събитие за световната хуманитаристика през м. юни 2026 г. Програмата, резюмета на докладите и друга важна информация за форума са достъпни на неговия официален сайт: https://ciepo26varna.weebly.com/programme.html</description>
    <pubDate>Mon, 29 Jun 2026 09:51:56 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277014/ban-e-suorganizator-na-golyam-mejdunaroden-nauchen-forum-po-istoriya</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Конференция в София ще представи постижения на български и германски учени</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276832/konferenciya-v-sofiya-shte-predstavi-postijeniya-na-bulgarski-i-germanski-ucheni</link>
    <description>Представители на Германския фонд за финансиране на научни изследвания (DFG, German Research Foundation) се срещнаха днес в Българската академия на науките със зам.-председателя проф. Емануел Мутафов и главния научен секретар проф. Нели Косева. Фондът е най-голямата организация в Германия, която осигурява финансиране за природни и хуманитарни науки. По време на срещата д-р Йорн Ахтерберг, директор „Международни проекти“, представи възможностите за съвместни проекти на учени от двете държави. Той съобщи, че около една трета от подадените заявления от изследователи от нашата страна получават финансиране. Приоритет на Българската академия на науките е сътрудничеството с европейски учени и изследователи от страни, членуващи в НАТО, каза зам.-председателят проф. Мутафов и предложи през следващата година в София да бъде организирана съвместна научна конференция на Академията с DFG. Препоръча също между DFG и ФНИ да се оформи специална българо-германска научна програма, в която да участва и БАН. Той допълни, че в рамките на събитието може да бъдат проведени и информационни дни на Фонда за запознаване на българските учени с възможностите за финансиране. Представители на отделите за международно сътрудничество на БАН и DFG ще уточнят формата на конференцията и информационните дни в следващите седмици. Коментира се сътрудничеството между Академията и фондация „А. фон Хумболт“, както и Академия Леополдина. Проф. Нели Косева представи дейността и структурата на Академията. Специално внимание по време на срещата беше отделено на постиженията на БАН в областта на химията и физиката. В разговорите участва и директорът на Фонд Научни изследвания проф. Юрий Кълвачев. В рамките на посещението си в София представителите на DFG ще посетят лабораторния комплекс в научен комплекс 1 на БАН, където с европейско финансиране бяха обновени 12 научни лаборатории.</description>
    <pubDate>Thu, 25 Jun 2026 12:22:57 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276832/konferenciya-v-sofiya-shte-predstavi-postijeniya-na-bulgarski-i-germanski-ucheni</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Доц. Петя Трифонова е новоизбраният директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276822/doc-petya-trifonova-e-novoizbraniyat-direktor-na-nacionalniya-institut-po-geofizika-geodeziya-i-geog</link>
    <description>Доц. д-р инж. Петя Трифонова е новоизбраният директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките. Тя е утвърден учен с над двадесетгодишен професионален опит в областта на науките за Земята и дългогодишен изследовател в НИГГГ-БАН. Научната кариера на доц. Трифонова е тясно свързана с развитието на съвременната геофизика в България. В своята работа тя успешно съчетава фундаменталните научни изследвания с решаването на практически значими проблеми, свързани с природните рискове, геотермалните ресурси и устойчивото управление на околната среда. Автор и съавтор е на десетки научни публикации в престижни международни издания, а резултатите от нейните изследвания намират широк отзвук в световната научна общност. Особено значим е приносът ѝ за разширяване на международното научно сътрудничество на НИГГГ-БАН и за интегрирането на българската геонаука в европейското изследователско пространство. Доц. Трифонова е един от представителите на България в европейската научна инфраструктура EPOS ERIC (European Plate Observing System) и има ключова роля за присъединяването на страната като пълноправен член на организацията. Благодарение на нейната активна работа българските учени получиха по-широк достъп до европейски научни мрежи, съвременни изследователски услуги и възможности за международни партньорства. Като дългогодишен заместник-директор на НИГГГ-БАН, преподавател и научен ръководител на млади учени, доц. Трифонова съчетава висока научна експертиза, доказани управленски качества и стратегическа визия за развитието на института. Новият директор поема управлението на НИГГГ-БАН с амбицията да надгради постигнатото през последните години и да утвърди института като водещ национален и разпознаваем европейски център в областта на науките за Земята. Програмата за управление на доц. Трифонова е основана на принципите на приемственост, прозрачност и модерно управление. Тя поставя акцент върху развитието на научния потенциал, повишаването на международната конкурентоспособност и засилването на обществената значимост на научните изследвания. Сред основните приоритети са подкрепата за младите учени, разширяването на участието в национални и международни проекти, модернизирането на научната инфраструктура и създаването на мотивираща и благоприятна работна среда. Особено внимание ще бъде отделено на развитието на Националния геоинформационен център като ключово звено за интегриране на научно-оперативната дейност, управление на научните данни и предоставяне на съвременни информационни услуги. Предвижда се също активна дигитализация на процесите и последователно прилагане на политиките за отворен достъп до научна информация. Важен акцент в програмата е и укрепването на връзките с обществото чрез активна научна комуникация и предоставяне на надеждна експертна информация по теми с висока обществена значимост – земетресения, климатични промени, качество на атмосферния въздух, природни рискове и устойчиво развитие. Целта е НИГГГ-БАН да продължи да бъде надежден научен партньор на държавата, обществото и международната научна общност.</description>
    <pubDate>Thu, 25 Jun 2026 10:23:17 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276822/doc-petya-trifonova-e-novoizbraniyat-direktor-na-nacionalniya-institut-po-geofizika-geodeziya-i-geog</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Заседание на Националната академична мрежа на БАН</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276639/zasedanie-na-nacionalnata-akademichna-mreja-na-ban</link>
    <description>Във Варна се проведе заседание на Националната академична мрежа на Българската академия на науките, посветено на 150-годишнината от Априлското въстание На 19 юни в Творческия дом на БАН – Варна се проведе разширено заседание на Националната академична мрежа (НАМ), с участието на председателя на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, заместник – председателя проф. дин Щелиян Щерионов, на регионалните координатори и членове на Консултативния съвет. Заседанието беше открито от чл.-кор. Александър Костов – главен координатор на НАМ. Във въвеждащото си слово той очерта успехите и проблемите в досегашната работа на регионалните центрове и перспективите пред тях в краткосрочен план. В изложенията на координаторите и по време на дискусията бяха представени акцентите в планираната дейност на съответния РАЦ до края на настоящата година и през следващата 2027 г. Изнесена беше и информация относно участието на регионалните центрове в националното честване на 150-годишнината от Априлското въстание. Обсъдени бяха връзките и съвместната дейност с областни и общински ръководства, висши и средни училища, обществени и бизнес организации, фирми и предприемачи. Посочени бяха и възможните поводи за привличане на БАН като национален експертен център при отбелязване на годишнини от знакови исторически събития, обсъждане и решаване на важни икономически и социални проблеми на даден град или регион, подпомагане на работата на местни партньори и пр. В тази връзка бяха дискутирани въцзможностите за организирането на различни научни форуми (конференции, семинари и др.) и лекции на учени от БАН, реализацията на съвместни проекти и инициативи и други форми на дейност. Обръщения към участниците в заседанието отправиха акад. Никола Съботинов и акад. Ячко Иванов. В тях изтъкнатите учени отправиха пожелания и препоръки за бъдещата дейност. Заседанието завърши със задълбочена дискусия, в която се включиха всички присъстващи. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева изнесе заключително слово, обобщавайки резултатите от обсъждането и предложи мерки за разширяване на дейността на регионалните академични центрове. След заседанието участниците в него присъстваха на откриването на изложба, посветена на 150-годишнината от Априлското въстание, подготвена и представена от доц. Димитър Христов (Институт за исторически изследвания), д-р Силвия Найденова (директор на Централната библиотека на БАН) и Анна Тодорова (Научен архив на БАН), както и на лекция „Историческа памет и национална идентичност“, изнесена от акад. Иван Гранитски. В тези сълбития се включиха и народни представители, общественици и учени от варненския регион.</description>
    <pubDate>Mon, 22 Jun 2026 14:44:03 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276639/zasedanie-na-nacionalnata-akademichna-mreja-na-ban</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Откриване на летния сезон в Творчески дом – Варна</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276637/otkrivane-na-letniya-sezon-v-tvorcheski-dom--varna</link>
    <description>Българската академия на науките официално откри своя 64-ти летен сезон в Творчески дом „Варна“ на 19 юни. Тази година емблематичният комплекс край морския бряг посреща своите дългогодишни гости, академичната общност и нови посетители с обновена материална база и богата културна програма. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева даде старт на летните инициативи, подчертавайки дългогодишната традиция на Дома да бъде притегателен център за научен обмен, творчество и отдих на българските учени. Мястото успешно съчетава спокойствието, необходимо за академична работа, с близостта до природата и културните средища на морската столица. „Творчески дом – Варна е повече от място за почивка. Това е пространство, където поколения изследователи намират вдъхновение, обменят идеи и градят академични общности в неформална обстановка. Вече 64 години Академията съхранява и развива това уникално средище на науката и изкуството“, сподели председателят на БАН. Началото беше поставено с представянето на изложбата „Априлското въстание от 1876 г. в съдбата на членовете на Българското книжовно дружество“, която припомня значими страници от националната ни памет и духовна история, а лекция на тема „Историческа памет и национална идентичност“ произнесе акад. Иван Граниски. На събитието присъстваха проф. д.и.н. Щелиян Щерионов – заместник-председател на БАН, акад. Никола Съботинов (Председател на БАН 2008-2012) акад. Ячко Иванов, акад. Атанас Павлов, членове на САЧК, както и регионалните координатори на Националната академична мрежа на БАН, които проведоха своята годишна среща в Дома. Сред официалните гости на събитието бяха още Васил Горанов, Владимир Раков и Александра Вълчева от Комисията по култура и медии към Народното събрание, както и заместник-кметът на Община Варна г-жа София Колева. През сезон 2026 в рамките на творческата програма са предвидени множество съпътстващи събития, включително литературни четения, тематични изложби с произведения на изкуството и срещи с изявени учени и творци. varna 7varna 6varna 1</description>
    <pubDate>Mon, 22 Jun 2026 14:36:50 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276637/otkrivane-na-letniya-sezon-v-tvorcheski-dom--varna</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: ИБЕИ беше домакин на международно обучение по анализ и управление на палеоекологични данни</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276606/ibei-beshe-domakin-na-mejdunarodno-obuchenie-po-analiz-i-upravlenie-na-paleoekologichni-danni</link>
    <description>Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ – БАН) беше домакин на специализираното обучение „Quantitative Numerical Analyses and Data Stewardship Training“, което се проведе в периода 15–19 юни. Събитието беше организирано в рамките на COST акцията CA23116 – Open Palaeoecological Data: Analysing the Past, Building Foresight (PalaeOpen). В обучението взеха участие 60 изследователи от 35 научни институции в 18 държави. Основната цел на COST акцията е да задълбочи разбирането за промените в околната среда през хилядолетията и адаптацията на сухоземните и водните екосистеми към климатични и антропогенни въздействия чрез анализ на различни типове палеоекологични данни. Инициативата насърчава синхронизирането, стандартизирането и интегрирането на тези данни в единна европейска система за тяхното съхранение и споделяне, като по този начин допринася за по-точната оценка и по-ефективното управление на екосистемите в бъдеще. Програмата на обучението включваше теоретични лекции и практически занятия със специализирания софтуер Tilia 3.2, базата данни Neotoma Database, както и методи за анализ, обработка и визуализация на данни чрез програмната среда R и пакета riojaPlot. На 19 юни участниците проведоха теренно практическо обучение в Природен парк „Витоша“ – първата защитена територия на Балканския полуостров. Паркът е дом на множество защитени видове и застрашени екосистеми, а торфищата в него представляват ключови местообитания за биоразнообразието и ценни палеоекологични архиви, съхраняващи информация за промените в околната среда през хилядолетията. Обучението беше реализирано с финансовата подкрепа на Европейската мрежа за сътрудничество в областта на науката и технологиите (COST) и Службата за културно наследство на Баден-Вюртемберг, Германия. Съорганизатор на събитието беше Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Организационният комитет на обучението включваше докторант Йоанна Катрева и чл.-кор. Димитър Иванов от ИБЕИ – БАН, проф. Спасимир Тонков от СУ „Св. Климент Охридски“ и доц. Елена Маринова-Волф (Германия), с подкрепата на партньорите по COST акцията PalaeOpen. bulgaria_trainingschool_2026 – PalaeOpen</description>
    <pubDate>Mon, 22 Jun 2026 10:09:09 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276606/ibei-beshe-domakin-na-mejdunarodno-obuchenie-po-analiz-i-upravlenie-na-paleoekologichni-danni</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: IX Национална конференция с международно участие „Морфологични дни“</title>
    <link>https://presscenters.com/News/266143/ix-nacionalna-konferenciya-s-mejdunarodno-uchastie-morfologichni-dni</link>
    <description>Институтът по експериментална морфология и антропология с музей (ИЕМПАМ) при Българска академия на науките, съвместно с Българското анатомично дружество, организира IX Национална конференция с международно участие „Морфологични дни“, която се проведе от 12 до 14 юни 2026 г. в Интерпред – СТЦ София. Научният форум обедини учени, преподаватели и изследователи от университети и институти от страната и чужбина, работещи в областта на експерименталната морфология на клетъчно, органно, системно и организмово ниво. Форумът бе официално открит от чл.-кор. проф. Нина Атанасова, дбн – Председател на Организационния комитет, и от проф. Елизабет Еплер – Президент на Европейската Федерация по експериментална морфология. Приветствия към организаторите и участниците в конференцията поднесоха проф. д-р Лазар Желев – Председател на Българското анатомично дружество, проф. Галя Станева – Научен секретар на направление „Биомедицина и качество на живот“ в Българска академия на науките, и доц. Ивелин Владов – Директор на ИЕМПАМ. В програмата на конференцията бяха представени 17 пленарни доклада, 30 устни съобщения и 57 постера. Поканените лектори от водещи научни центрове и университети в страната и чужбина – Швейцария, Германия, Нидерландия, Румъния, Грузия, Турция, Египет, САЩ, Великобритания, Франция, Словакия, Република Сърбия, Република Северна Македония, представиха своите научни открития и световните тенденции в развитието на морфологичната наука. Значително бе участието на студенти, млади учени, докторанти и постдокторанти. В края на форума проф. д-р Лазар Желев връчи сертификати за най-добри устни и постерни презентации. Д-р Алесандро Билела /Бернски университет, Швейцария/ и колектив; докторант Богомил Пешев /Институт по невробиология-БАН/ и колектив бяха отличени с грамоти за устна презентация. За постерна презентация грамоти взеха ас. Мария Гевезова /МУ-Пловдив/ и колектив, както и докторант Вяра Зайкова /МУ-Пловдив/ и колектив. Конференцията се проведе с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ – проект КП-06-МНФ/41 – 12.12.2025. Финансова подкрепа на форума оказаха също ИЕМПАМ, Българското анатомично дружество, РСР ЕООД, ФОТ ООД, Савимед ЕООД, „АЛЕКС 1977“ ЕООД и „Микрооптика“ ООД.</description>
    <pubDate>Fri, 19 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/266143/ix-nacionalna-konferenciya-s-mejdunarodno-uchastie-morfologichni-dni</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Конференция „Числени методи за научни изчисления и съвременни приложения“</title>
    <link>https://presscenters.com/News/266144/konferenciya-chisleni-metodi-za-nauchni-izchisleniya-i-suvremenni-prilojeniya</link>
    <description>Учени от водещи университети и институти от Америка, Азия и Европа взеха участие в петата международна конференция „Числени методи за научни изчисления и съвременни приложения“ – NMSCAA’26. Форумът се проведе от 15 до 18 юни в Созопол и е организиран от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН. Конференцията откри чл.-кор. Светозар Маргенов. Традиционно, тематиката включва: моделиране, симулация и оптимизация; многомащабни и мултифизични задачи; устойчиви итерационни методи и числени методи за разредени матрици; дробни диференциални уравнения и нелокални задачи; паралелни числени методи и скалируеми алгоритми; съвременни приложения в науката и технологиите. В научната програма бяха включени и доклади, посветени на нови направления, сред които синергия между паралелни числени методи и алгоритми и методи на изкуствения интелект, нови подходи в изчислителната линейна алгебра съчетаващи строги математически постановки и методи за редукция на базиса, хибридни подходи интегриращи високопроизводителни изчисления и квантови алгоритми. В 14 от изнесените доклади бяха представени резултати, получени в изпълнение на научната програма на проект „Център за върхови постижения по Информатика и информационни и комуникационни технологии“.</description>
    <pubDate>Fri, 19 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/266144/konferenciya-chisleni-metodi-za-nauchni-izchisleniya-i-suvremenni-prilojeniya</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Биогенни летливи изопреноиди – климатични промени и защита на растенията</title>
    <link>https://presscenters.com/News/266145/biogenni-letlivi-izoprenoidi--klimatichni-promeni-i-zashtita-na-rasteniyata</link>
    <description>Лекция на тема „Биогенни летливи изопреноиди – климатични промени и защита на растенията. Взаимовръзка и последствия“ изнесе чл.-кор. Виолета Великова от Института по физиология на растенията и генетика на БАН. Лекцията се проведе в рамките на академичния семинар „Актуални проблеми на науката“ на 18 юни в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Какво представляват биогенните летливи изопреноиди, защо трябва да се интересуваме от тях и как нашите познания за тях биха могли да се използват в полза на обществото бяха само част от въпросите, включени в лекцията. В световен мащаб растенията отделят огромни количества летливи органични съединения, еквивалентни на около 1300 Tg въглерод за една година, и тези емисии са около 10 пъти повече от общите антропогенни емисии на органични съединения. Изопренът е най-широко разпространеният биогенен летлив въглеводород. Изчисленията показват, че глобалните емисии на изопрен представляват приблизително между 44-60% от общите емисии на биогенни летливи органични съединения. Растенията не притежават структури, в които да съхраняват изопрена и след образуването му той се отделя в околната среда. Поради силната си реактивоспособност, изопренът играе важна роля в атмосферната химия и качеството на въздуха. Интересът към изучаването на летливите изопреноиди е свързан и с това, че са средство за комуникация на растенията с обкръжаващата ги среда и с предполагаемата им защитна роля в растенията, изпитващи различни стресови въздействия. Чл.-кор. Великова е ръководител на лаборатория „Фотосинтеза – активност и регулация“. Основните научни интереси на чл.-кор. Великова са свързани с изучаване на физиологичната роля на биогенните летливи органични съединения и връзката им с интегралния фотосинтетичен процес, както и с прилагането на съвременни технологични практики в растителната биология с цел повишаване на ефективността на фотосинтезата и целенасочен синтез на природни вторични метаболити за получаване на високопродуктивни растения, устойчиви към неблагоприятни фактори на околната среда. Публикационната й активност включва 128 статии в реномирани научни издания, с общ импакт фактор над 330. Трудовете ѝ са цитирани над 10 000 пъти, а през последните пет години над 6 500 пъти, с h-индекс 35 (WoS). От 2019 г. е в първите 2% на класацията на Станфордския университет за принос към развитието на световната наука. ВИЖТЕ ВИДЕО</description>
    <pubDate>Fri, 19 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/266145/biogenni-letlivi-izoprenoidi--klimatichni-promeni-i-zashtita-na-rasteniyata</guid>
</item>
<item>
    <title>БАН: Лаборатория за изследване на младежката безработица</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276612/laboratoriya-za-izsledvane-na-mladejkata-bezrabotica</link>
    <description>В Института по философия и социология чрез конструктивна и динамична дискусия в присъствието на петима експерти от МТСП и двама от МОН беше открита Лаборатория „NEETs младежите в България: изследвания и дизайн на политики“ по проект „Новите форми на заетост и развитието на дигитални умения: ключови фактори за успешното интегриране на NEETs младежите на пазара на труда“. Проектът се осъществява с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ по Конкурса за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2024 (Договор КП-06-Н85/12 от 05.12.2024 г.). По време на представянето и дискусията бяха очертани основните цели, приоритети и насоки на бъдещето обхватно изследване, което ще очертае първата по рода си цялостна емпирична картина на явлението в България чрез национално представителна извадка на лица на възраст 15–34 години от приблизително 3000 интервюирани респонденти и чрез специализиран въпросник за NEETs. NEET (Not in Education, Employment or Training) обозначава млади хора, които не участват в образование, обучение или заетост. NEETs младежите в България са важен и многообхватен въпрос, защото засягат всички сфери на обществения живот – икономика, социална сфера и политика. Както и по други показатели България е в неблагоприятна позиция по NEETs и е след Румъния. По данни на НСИ NEET намаляват за България от 2016 г., но причините могат да са ефект от мерки от пазара на труда, но и да са резултат от намаляване на населението с миграция извън България. Един от изследователските проблеми е, че липсва яснота в дефиницията за това кои са NEETs и защо възрастовата група е фиксирана само до 29 или 34 години. Екипът ще работи и за изясняване на определението NEETs чрез по-адекватното му формулиране като социална маргинализация, която възниква в резултат на неуспешна социализация съчетано с особености на икономиката и на трудовия пазар. Ако се обхванат по-цялостно процесите ще могат да се предложат адекватни мерки и политики. Екипът ще проследи дали преминали през съответните програми за социализация и връщане на труда са безработни или са се интегрирали.</description>
    <pubDate>Fri, 19 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Българска академия на науките</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276612/laboratoriya-za-izsledvane-na-mladejkata-bezrabotica</guid>
</item>
</channel>
</rss>
