https://presscenters.com Новините без редакция https://presscenters.com/News/264274/tayniyat-orakul-na-politici-seansi-zapisi-i-izpovedi Отвъд аванссцената Случаят „Петрохан“ предизвика силен обществен отзвук, съпроводен от множество версии, интерпретации и спекулации. В отсъствието на ясна и проверена фактология, публичният дебат бързо се поляризира. Настоящото разследване има за цел да изведе установимите факти, да ги подреди в логическа последователност и да очертае контекста, в който те придобиват значение. Събраната информация се основава на множество свидетелства на родители, бивши участници и лица, имали пряк или косвен контакт със средата около Ивайло Калушев, както и на документирани материали, включително записи, публикации и архивни данни. Част от източниците са анонимизирани по съображения за сигурност. Редакцията разполага с техните свидетелства и самоличнос, както и с допълнителни данни и е готова да ги предостави на компетентните институции при необходимост. От тези допълнител ни свидетелства и данни се очертава структура с ясно изразена йерархия, практики на психологическо въздействие и контрол, както и специфичен модел за привличане и задържане на участници, включително непълнолетни. Описват се от първо лице системни „сеанси“, в които се използват техники, представяни като хипноза, духовни практики и „лечебни“ методи, както и употреба на психоактивни вещества в определени контексти. Данните сочат също наличие на вътрешни механизми за санкциониране на несъгласие, както и за ограничаване на контактите с външната среда, включително семейства. Паралелно с това, редица свидетелства поставят въпроси относно взаимоотношенията на Калушев и обкръжението му с лица с публично влияние, включително изявени представители на политическия и бизнес елит. Описват се посещения, финансови взаимоотношения и търсене на услуги, свързани с предсказания и влияние върху ключови събития. Тези твърдения излагаме под условие, че подлежат на допълнителна проверка и са предмет на последваща част от разследването. Настоящият материал не прави правни квалификации или заключения, а представя факти, свидетелства и твърдения, подкрепени с наличните към момента доказателства, записи и документи. Целта е да се изясни дали зад случая „Петрохан“ и трагенията на отнетите 6 човешки живота стои изолиран инцидент или дългогодишна дейност с по-широк обхват и потенциални институционални измерения. Какви са последствията от тази трагедия и има ли тя своята проекция в нещо повече от конкретната персонална драма за жертвите и техните близки, на които нашия екип изказва своето най-дълбоко състрадание и съболезнование Част 1 „Няма разлика – ако ти кажа, че небето е розово утре, за теб или то е розово или ти не си истински ученик… Дори един косъм да ти кажа да си изскубеш от носа и ти да го нарушиш е признак, че не знаеш какво правиш”. Ивайло Калушев към ученик ——— „Ако си политик, и твой най-добър приятел ти каже, че там горе в планината има свещен лама, който може да ти предскаже наистина бъдещето, и ти отидеш, с какво би възнаградил ламата, ако познае? А ако след това разбереш, че този лама, с висшите си сили, може да помага, да лекува, дори да променя хода на събитията при нужда, например да спечелиш изборите, или да помогне на жена ти, с какво би го възнаградил, ако всичко това се случи? С КАКВО???“ Ужасът от Петрохан и истерията, която той породи в обществото ни, все още няма разумно обяснение, а спекулациите по темата значително надхвърлиха човешкото въображение. Обществото се раздели на два противоположни полюса, без ясна фактическа основа, за което съществена роля изигра намесата на политически сили и лица, свързани малко или много с аферата Петрохан. И разбира се средствата, които се насочват към определени лица, медии и телевизии, пропагандирайки фантастични конспиративни теории. Големият въпрос остана да виси във въздуха, защо политици и техни приближени са посещавали често района на Петрохан и сектата около Калушев и са дарявали значителни суми, за какво? И защо, от друга страна, редица държавни институции са упражнявали огромен чадър над тази секта? Очевидно боровинките или „готините пичове“ в хижата не са били основната причина, всеки може да си бере свободно и безплатно боровинки, и не само на Петрохан, а „готини пичове“ под път и над път. Този разследващ материал отговаря именно на тези основни въпроси и не е плод на художествена измислица или хипотеза, а се основава на свидетелства на родители на деца, хора, познавали Калушев, когато са били деца, както и оцелели хора от сектата или близки до нея, пожелали анонимност. С оглед защитата на свидетелите, част от имената и конкретните детайли са умишлено променени или обобщени. Онова, което се е случвало в сектата на Ивайло Калушев е основната нишка, която води към разбирането на мотива зад случилото се. Сеанси Тайните практики в сектата на Калушев са се състояли главно от специални сеанси и медитации и те са били с различна интензивност, понякога по няколко на ден. Сеансите са траели от десетина минути до няколко или повече часа, в зависимост от характера и сложността на ‘задачата’, като често са участвали повече от един човек, особено когато са се опитвали да правят т.н. от тях ‘облъчване’, или казано с други думи, да повлияят някому за достигането на желана от тях цел. Сеансите са били използвани за: Предсказания за бъдещето или достигане до информация за неизвестни факти и обстоятелства от настоящето. Повлияване на бъдещи събития или такива от настоящето Помощ или нанасяне на вреда на хора Достигане на специални състояния под въздействието на наркотични вещества Почти всички сеанси са се записвали с личния аудиорекордер на Калушев, в някои случаи са правени и видеозаписи. Водени са и записки, понякога и в зависимост от обстоятелствата. Сеансите са се водели най-често от Калушев в сектата, а когато са участвали по-външни хора, почти винаги са провеждани от Невена Стаева. Началото на сеанс, воден от Невена Стаева Факт е, че Калушев и баща му Георги официално са завършили специалните курсове по регресивна хипноза под личното ръководство на Долорес Канън (създател на метода QHHT (Quantum Healing Hypnosis Technique) в Русия още през 2011 г. Но началото на сеансите в сектата датира от много години преди това. Протичане на сеансите Когато водещият е преценявал, че участникът е достигнал достатъчно дълбоко състояние на съзнанието, обикновено след стандартните техники на хипноза , започва т.нар. „призоваване“. Обикновено се „призовават“ същества, понякога представяни като фигури от тибетския будистки канон. Личен фаворит на Калушев е бил Дордже Легпа – защитно божество в тибетския будизъм. Понякога е бил „викан“ и образът на Гуру Ринпоче (Падмасамбхава). Дордже Легпа (тиб. rDo rje legs pa) е един от главните защитници на Дхарма в тибетския будизъм Padmasambhava (Гуру Ринпоче) и мандалата на Ваджракилая – тибетска тханка В много други случаи и най-често са се „отзовавали“ т.нар. „колеги“. Калушев многократно е обяснявал, че така нарича извънземни същества, с които твърди, че е в пряк контакт (виж по-долу раздел „Извънземни“). Невена моли за връзка с “колегите” по време на сеанс Вероятно реалният шаблон, който Калушев е имитирал, е известният тибетски оракулски модел, свързан с т.нар. Nechung Oracle: традиция, при която медиум влиза в транс и се смята, че чрез него говори защитно божество. В тибетския будизъм обаче подобни практики се извършват само в манастирска среда и под строг религиозен контрол. Към разумът, който е извикван, най-често се задават въпроси или се отправят молби за съдействие. Ако се иска да се промени нечие мнение или да се склони лице към даден акт, то „колегите“ са молени да “облъчват” въпросния човек. Примери за това са родителите на децата, които са били подлагани на „облъчване“ в множество сеанси. Включително и така нареченото в сектата „разбиване“, т.е. освен ритуали с поднасяне на алкохол и благоухания на определени защитници, са правени и сеанси пряко насочени срещу даден човек или група от хора. „И сега ще извикаме Дордже Легпа, Рахула и Екадзати и ще ги помолим да действат брутално, унищожително и безпощадно. Да не остане грам съпротива в Х. Кажи ми какво се случва. Сега ще започнеш да ги усещаш като една вряла енергия, по-гореща от слънцето…“ – заклинание от лама Иво по време на сеанс Много от родителите на децата са „облъчвани“ да бъдат слаби, да не задават въпроси, да дават пари. Понякога „облъчването“ е било за търсен позитивен ефект: да се помогне на някой да оздравее, да се чувства по-добре и т.н. Не са редки случаите, в които Калушев е помагал наистина на свои роднини, приятели и техни близки, като е лекувал болните им деца (и дистанционно и на място) по време на сеанси. Имало е случай, в който е помогнал дистанционно на човек, изпаднал в кома повече от година, след много тежка катастрофа. С течение на времето много приятели и познати на Калушев са разбирали за способностите му и са ги ползвали, както намерят за добре. А Калушев е помагал отделно на всички, които са били подходящи, според неговите собствени критерии. Деца момченца, богати родители, влиятелни хора, както и политици, са били винаги от особен интерес. Имало е и сеанси за проучване хора и събития от разстояние подобно на т.нар remote-viewing. Калушев е казвал, че remote viewing обучението в американската армия е много повече от мит, a и че работи, както при сеансите. Когато събитието е било особено голямо, като например приношения за даряването на огромна сума пари, всички в сектата са се включвали в сеансите. В тези случаи, който не е правел сеанс със сектата, е медитирал, често групово. Извършвани са и ритуали, насочени към т.нар. защитници от тибетския будистки пантеон, както и т.нар. „гневни практики“, най-често свързвани с фигурата на Ваджракилая. В тибетския будизъм Ваджракилая е едно от най-мощните гневни божества и е свързано с тантрични практики за унищожаване на препятствия и негативни сили, които традиционно се извършват само в манастирска среда и под ръководството на обучени учители. При сеанси с по-външни хора на сектата или такива с малък опит, основният фокус е бил върху това, което самите тях ги е интересув... Wed, 01 Apr 2026 11:35:15 +03:00 Биволъ https://presscenters.com/News/264274/tayniyat-orakul-na-politici-seansi-zapisi-i-izpovedi https://presscenters.com/News/260620/venecuelski-potok-500-miliona-evro-izprani-prez-investbank Режимът на Мадуро е изпрал огромна сума през българската Инвестбанк. Това става ясно от постановление на СГП по преписка № 16709/2022. Според официалните данни на разследването, за периода 2017 г. – февруари 2019 г. през 101 сметки са преминали преводи на обща стойност около 500 млн. евро. Важно е да се уточни, че тези 101 сметки не са на 101 различни титуляра, а представляват специални клиентски адвокатски сметки по чл. 39 от Закона за адвокатурата с един-единствен титуляр – адвокат Цветан Цанев, който е единственият правно отговорен посредник за движението на средствата. От тях към момента са налични и запорирани само 46 милиона долара. Разследването за тази мащабна перачница е прехвърлено в САЩ и продължава там. В постановлението на прокуратурата изрично се прави разграничение между общия обем на преминалите средства (приблизително 500 млн. евро) и реално наличните и запорирани активи към момента на налагане на обезпечителните мерки, които възлизат на около 46 млн. долара. Богатството на венецуелския народ Първоначално информацията за над 150 милиона долара, свързани с режима на Мадуро в сметки в Инвестбанк, беше разкрита от службите на САЩ и Великобритания. На специална пресконференция на 13 февруари 2019 г. се появиха заедно главният прокурор Сотир Цацаров, вътрешният министър Младен Маринов и шефът на ДАНС Димитър Георгиев. И за да няма съмнение кой ги е събрал, пресконференцията премина под личния надзор на американския посланик Ерик Рубин. „Работим с правителството на България и на други страни от ЕС, за да гарантираме, че богатството на венецуелския народ няма да бъде ограбено и че то разполага с необходимата подкрепа, за да си осигури мирно и демократично бъдеще“, коментира тогава посланик Рубин. Свободна Европа съобщи и за изявление на венецуелския опозиционен депутат Карлос Папарони, че “България е част от мащабна схема за изнасяне на държавни активи от латиноамериканската страна”. Две седмици след пресконференцията, на 26 февруари 2019 г., Специализираната прокуратура образува досъдебно производство, което е прекратено на 04.06.2024 г. от прокурор Пламен Иванов, но не защото няма доказателства за престъпна дейност, а поради трансфер на наказателното производство в САЩ. Мотивът е, че американските власти са в „по-добра позиция“ да разследват схемата. Прокурорът все пак указва на ДАНС да не се преустановява наблюдението на сметките. В постановлението изрично е посочено, че общият размер на средствата, наредени през процесните специални сметки през инкриминирания период, е около 500 млн. евро. Всички средства са преминали през 101 клиентски сметки на адв. Цветан Цанев. Липсващите 450 милиона: Къде изчезнаха парите? Най-смущаващият факт в постановлението на прокурор Пламен Иванов е огромната разлика между преминалите през сметките 500 милиона евро /почти 1 милиард лева/ и наличните активи. Тази сума е в пъти по-голяма от първоначалното съобщение за 150 милиона долара, а в крайна сметка към момента на налагане на запорите по искане на американските власти, в сметките са открити едва около 46 милиона евро. Биволъ и BIRD изпратиха до прокуратурата въпроси дали е имало трансфери от тези сметки след началото на досъдебното производство, но отговор не беше получен. Къде са останалите над 450 милиона евро? Източниците сочат, че парите не са останали в България, а са били „пренареждани“ към други дестинации. Разследването установява, че средствата са били трансферирани към офшорни компании в Панама, ОАЕ и Хонконг, а електронното банкиране на тези сметки е било достъпвано от стотици IP адреси в САЩ и във Венецуела, често в периоди, в които пълномощниците на Цанев дори не са пребивавали в съответните държави. Това е сериозна индикация, че със средствата са оперирали лица, свързани с клиентите на адвокатските сметки – а именно представители и посредници на венецуелски държавни и квазидържавни структури, които са част от режима на Мадуро. Инвестбанк: Всичко е законно. А дали е така? Още през 2019 г. От банката заявяват, че всичко с тези преводи е законно и изрядно. „Извършените входящи и изходящи трансфери са свързани основно с доставка на хранителни стоки за Венецуела, за които включително имаме представени товарителници. Не са налични санкционни трансакции, свързани с Държавната петролна компания на Венецуела (PDVSA – Petróleos de Venezuela, S.A.)“, се твърди в изявлението. Въпреки твърденията на банката за стриктно спазване на законите, материалите по делото са категорични, че проблем има. От прокурорското постановление се разбира, че парите по сметките на Цанев са част от мащабен транснационален паричен поток, произтичащ директно от венецуелски държавни дружества като петролния гигант PDVSA, външнотърговската корпорация CORPOVEX и държавната банка BANDES. Българската банка е била използвана като ключово „междинно звено“ в сложна верига, преминаваща през Португалия, Лихтенщайн и Швейцария. “Клиентите на адв. Цанев, чиято дейност била обслужвана чрез процесните сметки в “Инвестбанк“ АД, са поначало чуждестранни юридически лица, регистрирани извън територията на страната в Република Турция, Швейцария, Лихтенщайн, Венецуела, Панама, Мексико, Хонг Конг, САЩ, ОАЕ, Сейшели и др. Голяма част от входящите преводи по клиентските сметки са били пренареждани на други основания, различни от основанието за получаването им (изплащане на дивидент, заем), към други сметки на същите дружества или свързани лица.” Повдига се завесата и над механизма за кражби от парите на венецуелския народ. Според разследването “част от средствата били връщани към дружества за управление на активи (като плащане на консултански услуги)”. Посочена е швейцарската компания SWISS LATAM AG, собственост на лихтенщайнската SP HOLDING AG SV като и двете фигурират в “списъка със заподозрени лица л.2 от МПП”, както и офшорни компании регистрирани в СИЗ – Панама и Обединени Арабски Емирства. От материалите по делото става ясно, че швейцарската компания SWISS LATAM AG (по-късно преименувана на ACANTOS ADVISORS AG) не е периферен консултант, а централен организатор на схемата – тя набира клиентите, координира откриването на сметките, дава указания за разпореждане със средствата и получава процент от транзакциите. Именно това дружество е посочено от чуждестранните власти като част от подозрителната финансова инфраструктура, обслужваща венецуелския паричен поток. Според информацията дошла от Лихтенщайн, при закупуването на хранителните продукти “голяма част от наредените суми към крайни търговски дружества са били отклонявани и връщани на свързани юридически лица.” Тези практики са описани като вероятни елементи на корупционна схема, от която в крайна сметка са ощетени публичните финанси на държавата Венецуела. Освен това е установено, че Димитрийка Андреева, която е действала като основен пълномощник на Цанев при откриването на сметките, е била едновременно с това и член на Надзорния съвет на „Инвестбанк“ АД – класически конфликт на интереси, който досега не е получил институционален отговор. В предишно разследване установихме наличието на сериозни данни, че Цанев се явява де факто скрит акционер в Инвестбанк, а Андреева е негово прокси. Как Инвестбанк е “ужилила” с 300 милиона вложителите си Разкрихме също, че 300 милиона от парите на вложителите в тази финансова институция са се изпарили чрез врътки с ДЦК с фирми на Цанев. Официално сигнал за това е подал бивш служител на банката, но прокуратурата отказва да образува досъдебно производство по случая. БНБ също запазва пълно мълчание за разкритията, които са подкрепени с документи и доказателства. Всичко това говори за институционален чадър над венецуелския “поток” и токсичния финансов коктейл с пари на Мадуро, пари на вложителите в банката и ДЦК, забъркан от Цветан Цанев и “съдружничката” му Петя Славова. Предстои да се разбере дали американското правосъдие ще стигне до липсващите 450 милиона евро, потънали в сметките на свързани лица и офшорни компании. Това изглежда много по-вероятно отколкото българските институции да потърсят отговорност и да се намерят също липсващите 300 милиона лева на българските вложители. Да разрежем “гнилите ябълки”! Адвокат Цветан Цанев и Инвестбанк не са възникнали във вакуум, а са продукт на преход, в който мрежите на бившата Държавна сигурност се трансформираха в банки, посредници и „респектиращи“ финансови оператори. Те просъществуват неизменно с траен политически чадър. Днес този модел дава закономерния си резултат: около 500 милиона евро, преминали през България, над 450 милиона, изведени навън и държава, която доброволно се отказва да упражни юрисдикцията си по едно от най-тежките разследвания за пране на пари с международно значение и тежест. Тук политическата отговорност във времето е конкретна – на главни прокурори, на финансови министри и управители на БНБ, които години наред са толерирали банка с хронични сигнали за нарушения. Законоохранителни институции, която предпочитат да прехвърлят дела, вместо да разследват и доведат докрай с обвинения и присъди. При тези факти въпросът вече не е само наказателноправен, а регулаторен, защото са налице достатъчно данни за системни провали в контрола, които налагат проверка на лиценза на Инвестбанк от страна на Европейската централна банка. Трябва ясно да заявим, че изнесените данни не са атака срещу банковата система, а защита на европейските стандарти срещу модел, наследен от посткомунистическата ДС-култура на безнаказаност. И ако венецуелският поток бъде разплетен докрай, това ще стане не благодарение на българските институции, а на партньорските такива. Това е най-тежкото обвинение срещу една държава, превърната от десетилетия в удобен коридор за мръсни пари. Заглавен колаж: Петя Славова, Николас Мадуро, Цветан Цанев *** Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism. Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol При въ... Mon, 19 Jan 2026 07:30:50 +02:00 Биволъ https://presscenters.com/News/260620/venecuelski-potok-500-miliona-evro-izprani-prez-investbank https://presscenters.com/News/258687/elenite--otmushtenieto-na-rekata Трагедията, която не е природно бедствие Ужасът от 3 октомври във ваканционно селище „Елените“ не е просто „природно бедствие“, а резултат от едно дългогодишно, внимателно подредено престъпление срещу закона и здравия разум. Река, „задушена“ под бетон, набутана в колектор, изтрита от кадастрални карти и планове, се събужда и за няколко часа помита всичко по пътя си към морето. Четирима души загиват. Две години по-рано други четирима загинаха в Царево. Южните склонове на Стара планина, срещнали Черно море, вече не са пейзаж от туристическа брошура, а декор на повторяем сценарий: заличени дерета, застроени водни течения, фрапиращ институционален отказ от контрол. Когато към разтърсващите кадри от трагедията в „Елените“ се добавят строителните книжа, кадастралните карти, решенията на общинския съвет, актовете на администрацията, постановленията на прокуратурата и дори решения на Висшия съдебен съвет, въпросът става неизбежен и жесток: още колко души трябва да загинат, преди държавата да признае, че не дъждът убива, а 20 години погазване на закона? Реката „изчезна“ от плановете, но не и от природата Реките Козлука и Дръщела са реални водни течения, приток и главно корито, които се вливат в Черно море при комплекса „Елените“. Това го знаят не само местните хора и старите горски, но и самите инвеститори. В рекламните материали за ваканционното селище, за отделните вили и за хотел „Негреско“ присъства извадка от топографска карта, на която реката ясно се вижда. В старите горскостопански планове до 1999 г. реката е нанесена с характерното си дълбоко дере. В едромащабната топографска карта синята линия на водното течение също е там. Законът за водите е категоричен: повърхностните води – реки, езера, водни течения – са изключителна публична държавна собственост. Прилежащите им земи, в границите на водните обекти, също не могат да бъдат частни. Законът за държавната собственост допълва този режим: публичната държавна собственост е извън гражданския оборот – тя не може да се продава, дарява, ипотекира и не може да бъде придобивана по давност. Реката, която се влива в Черно море, по дефиниция е държава – не на инвеститора, не на общината, не на фирмата „Сънрайз“. Коритата на реките са публична държавна собственост по закон и върху тях НЕ може да се строи! И въпреки това, в новите документи реката изчезва. В новия горскостопански план от 2009 г. тя вече я няма. В кадастралната карта от 2005 г. в участъка под „Негреско“ не е нанесено речно корито, а държавни имоти, свързани с реката, „мистериозно“ са станали частни. Не природата е скрила Козлука и Дръщела, а хората – чрез „пипане“ в кадастъра и помощта на търпеливо подготвени подробни устройствени планове. ПУП-ове като оръжие: как се построява хотел върху река Точно тези планове са ключът към построяването на хотел „Негреско“ върху река. На 20 май 2006 г. Общинският съвет в Несебър одобрява подробен устройствен план – ПУП, с който се определя урегулиран поземлен имот за „хотел и казино“. Документът е подписан от тогавашния председател на общинския съвет Димитър Янков, убит година по-късно с седем куршума в една от най-загадъчните екзекуции по Черноморието. Срещу решението няма постъпили възражения и то влиза в сила. В преписката обаче липсват задължителните административни актове на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Бургас и Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна. А Законът за водите изрично изисква за всяка корекция на река, за всяко застрояване в нейното корито и прилежащите терени, да има съгласуване с тези контролни органи. На 2 октомври 2007 г. главният архитект на община Несебър, арх. Валентин Димов, издава виза за проектиране за „хотел и казино“. В графичната част ясно се вижда преминаващо корито на река през имота. Законът за водите казва, че реките и прилежащите им земи са публична държавна собственост. Законът за държавната собственост казва, че с тази собственост се разпорежда държавата чрез министъра на регионалното развитие или областния управител, а не частна фирма и не община. Въпреки това, областният управител на Бургас не фигурира като възложител и не е дал съгласие за строителство в речния терен. Липсва и становище на Басейнова дирекция за каквато и да било „корекция“ на Козлука. Правен Франкенщайн: „ваканционна жилищна сграда“ – понятие, което не съществува Само две седмици по-късно, на 16 октомври 2007 г., същият главен архитект издава разрешение за строеж – но вече не за хотел и казино, а за „ваканционна жилищна сграда с ресторант, СПА-център и фитнес“. Тук започва правният Франкенщайн. Законът за устройство на територията подробно дефинира видовете строежи, категориите им, видовете сгради – жилищни, обществени, смесени. В него няма такова понятие като „ваканционна жилищна сграда“. Една сграда или е за обществено ползване (хотел), или е за жилищно ползване (за постоянно обитаване). Измислянето на хибридно понятие, което не съществува в закона, не е невинен езиков каприз. То позволява промяна на категорията на строежа и заобикаляне на контрола от държавната приемателна комисия. ЗУТ е категоричен: сградите от по-висока категория, каквато е голям хотелски комплекс с казино, трябва да се въвеждат в експлоатация от ДНСК, а не от самата община. Когато обаче на хартия обектът се превърне в „ваканционна жилищна сграда“ и се раздели на „етапи“, категорията пада и въпросната сграда претърпява административна метаморфоза, удобна за инвеститора. Кметът на Несебър Николай Димитров и арх.Валентин Димов не дават отговори! С последваща заповед на кмета на Несебър Николай Димитров площта на имота и обхватът на застрояването се увеличават. Предназначението се променя – от хотел и казино се стига до вилни сгради, паркинг, спорт и рекреация. Обединяват се имоти, изменят се улици. Възложител е „Сънрайз“ АД, проектант е арх. Калин Тихолов, познат и от други скандални застроявания по Черноморието. Мозъкът на Дюнигейт Калин Тихолов става министър И към тази преписка не са приложени решения на РИОСВ и Басейнова дирекция. Нарушени са и разпоредбите на ЗУТ, които изискват съгласуване с компетентните органи при строителство в и около водни обекти, както и на Закона за водите, който задължава всяка корекция на река да се одобрява с проект от Басейновата дирекция. Прокуратурата и болният прокурор: когато ЗСВ се чете избирателно Когато през ноември 2009 г. Басейнова дирекция – Варна сигнализира, че дерето Козлука се застроява, върху бетонирано и покрито корито се лее фундамент на хотел, сигналът попада в Районна прокуратура – Несебър. Законът за съдебната власт и Наказателният кодекс са категорични: строителство в публична държавна собственост без надлежни актове, без съгласие на собственика (държавата) и в противоречие с устройствени планове и специални закони, може да съставлява престъпление по служба, както и незаконно строителство със значителни вредни последици. От прокурора се очаква обективна и пълна проверка. Прокурор Мариан Чернаев Вместо това прокурор Мариян Чернаев прекратява преписката с мотив, че строежът се извършва по одобрени проекти и разрешение за строеж и липсвали данни за престъпление от общ характер. Не вижда, че областният управител не е възложител, въпреки че се строи в корито на река. Не забелязва липсата на съгласуване от Басейнова дирекция. Не се интересува от факта, че РИОСВ – Бургас не е давала становище. Пренебрегва и очевидното: върху публична държавна собственост – река по Закона за водите и ЗДС – се издига частна сграда. Разследванията на журналисти по онова време разкриват още един шокиращ слой. Мариян Чернаев е диагностициран с тежко психично заболяване, лекуван доброволно в психиатрия. Въпреки публичните скандали, включително побои над полицаи, кражба на автомобил, вземане на стоки без плащане с репликата „аз съм прокурор“, той остава на поста. Едва през 2007 г. в Закона за съдебната власт се въвежда изискване магистратите да не страдат от психично заболяване. Прокурорът е диагностициран, но въпреки това е оставен нарочно на поста си и продължава да правораздава! Но дори след тази поправка Висшият съдебен съвет не го отстранява, а го атестира с оценка „много добра“ и го повишава в ранг. Година по-късно Чернаев подписва постановлението, че при строежа в реката „не е налице престъпление“. Няколко години по-късно той се самоубива показно в собствения си дом в Несебър. Луди в тоги Системата, която би трябвало да гарантира независима и компетентна прокуратура, превръща психично болен прокурор в удобен инструмент за узаконяване на груби нарушения. Този факт говори не само за лична трагедия, а за тежък институционален дефект, за който носи отговорност Висшият съдебен съвет. Прокурорската преписка Въвеждане в експлоатация: две лица на една и съща сграда Докато прокуратурата затваря очи, строежът върху реката продължава. На 20 април 2012 г. главният архитект арх. Димов подписва удостоверение за въвеждане в експлоатация на „ваканционна жилищна сграда със зала за тихи игри, общи събирания и складове“. В кадастралната карта обаче обектът е нанесен като „хотел“ с конкретен идентификатор. Разминаването е крещящо. ЗУТ изисква при въвеждане в експлоатация на строеж клас „хотел“ да се спазват други правила, да се извършват други проверки, да се издават съответните актове и протоколи. Тук подмененият термин „ваканционна жилищна сграда“ служи за измъкване от по-строг контрол, но кадастърът не се е „научил“ на тази измама и честно продължава да нарича сградата „хотел“. На 23 ноември 2011 г. е издадено и разрешение за строеж на открит басейн към „ваканционната жилищна сграда“. За него няма одобрени инвестиционни проекти, няма данни за въвеждане в експлоатация. Всичко това се случва върху място, където според топографската карта и горските планове минава речно корито. На терен тревата е зелена, алеите са подредени, а под всичко това, невидима за туриста, реката влиза в тунел под хотела и изчезва под бетона. Законът за държавната собственост задължава областния управител да пази публичната държавна собственост, включително речните корита. Законът... Wed, 26 Nov 2025 01:32:26 +02:00 Биволъ https://presscenters.com/News/258687/elenite--otmushtenieto-na-rekata https://presscenters.com/News/255933/korupcionna-shema-prevrushta-zashtiteni-gori-v-beton-do-ropotamo Символът на строителното безумие и държавната политика на системно унищожаване на природните ни богатства стана преди години т.нар. хотел „Подпорна стена“, който „Главбулгарстрой“ започна да строи направо на плажа в местността Алепу край Ропотамо. Това е и поредния лош символ на институционалното предателство, който бе узаконен с решение на ВАС, въпреки признанието и становището на висшите представители на правителството, че подобен строеж е недопустим и незаконен. Фактът обаче, че преди години едни от най-видните представители на ВАС бяха разобличени с облагодетелстване с парцели и къщи на първа линия на морето, като „крайно нуждаещи се“ обяснява подобни действия. Не може да се забрави и актът именно на ВАС, с който преди 18 г. директно бе премахнат статутът на най-големия Природен парк в България – Странджа, за да бъдат удовлетворени олигархични интереси за плътно застрояване на Южното Черноморие. Именно това отприщи тогава вълна от общонационални протести и се появи за пръв път явлението “блокадите на „Орлов мост“. През 2019 г. скандалът с т. нар. „Подпорна стена“ на Алепу взриви обществото. Върху дюните, в самото сърце на защитена територия, се извиси хотел, прикрит като „укрепително съоръжение“. Институциите манкираха външно, че ще спрат беззаконието на редица закони за строеж на цял ваканционен комплекс директно върху пясъка, но реално се превърнаха в съучастници. От своя страна „ГБГ“ уж се освободи от бремето, като прехвърли собствеността на един общински съветник от Приморско. Така виновни уж няма, но и поражението върху природата стана необратим факт. Всъщност се запази тенденцията сегашната алчна и престъпна управляваща шайка, оплетена в корупционни връзки и зависимости да унищожава за свой користен интерес най-голямото национално богатство на българите и бъдещите поколения. Обещанията на Борисов през 2020 г., че подобно безобразие никога няма да се превърне в хотел се оказаха традиционно един празен балон. Отговорни за този погром неизменно носят и ръководителите на редица държавни институции – РИОСВ-Бургас, която постанови, че не е нужна екологична оценка; МОСВ, което одобри решението, въпреки общественото възмущение; РДНСК, която го узакони с печати и парафи. Именно нейният тогавашен шеф Милен Ненчев стана автор на крилатата фраза, превърнала се в нарицателно на беззаконието, прикрито като бизнес: „Не е хотел, а подпорна стена“. С времето лъжата лъсна с цялата си сила пред очите на безсилното и страхливо да се противопостави общество, заедно с неговите фалшиви представители в политическата власт. Шефът на бургаската РДНСК замесен в далаверата “Алепу” Три институции, които би трябвало да защитават природата и закона, сложиха подписите си под беззаконието. Четвъртата – ВАС – го подпечата. Така с дружните усилия на различните „държавни“ институции за пореден път се демонстрира, че законите в България не струват повече от хартия за санитарни нужди и не важат за определена малцинствена прослойка генерираща чудовищната корупция в най-изостаналата, обезлюдяваща, мръсна и изпепелена страна в Европа. Биволъ още тогава предупреди, че „Подпорната стена“ не е изключение, а модел за узаконяване на престъпления срещу природата. Съпругът на Екатерина Захариева е проектант на подпорния хотел на “Алепу” Гората изчезва докато мигнеш В България горите изчезват със скоростта на светлината. И то точно във времето на апокалиптичните климатични промени, зловещо безводие и очертаващо се трайно и непреодолимо засушаване. Ако не от умишлените пожари, които безнаказано цяло лято опустошиха стотици хиляди хектари гори из цялата страна /за което сме твърдо първи в цяла Европа/, то от незаконни или узаконени от корумпираната власт сечи. Няма никакво значение за алчната и неинтелигентна шайка на власт, че именно горите са единствената ни защита срещу сушата, наводненията, загубата на плодородие, горещините и студа. Да оставим настрана духовното им измерение върху националната памет, самочувствие, възможност за вдъхновение, отмора, мястото им в самосъзнанието на българина от началото на историята. Но когато държавата се управлява от престъпници, логично е престъпленията по места и във всички сфери на живота да бъдат ежедневие и дори закономерност, а материалните ценности за самите тях са бъдат определящи във всичките им действия. Днес този модел има своята грозна проекция в гората край Аркутино. Така за няколко дни преди година просто изчезна до вейка цяла една дъбова гора от 30 дка. Гората беше със стари над 50 годишни дървета в защитената зона към резерват Ропотамо. Цялата гора беше изсечена на голо в подигравка на всички възможни закони в страната. По груби изчисления на лесовъди само добитата дървесина от тази гора се изчислява на над 200 000 лв. Тогава проверка за ужасяващата сеч на голо на Андреа баир между Алепу и Аркутино показа че изсечената гора се води земеделска земя. Това гарантира, че сечта е извършена при нарушение на заповедите за защитена зона Комплекс Ропотамо по директивата за птиците и защитена зона Ропотамо по директивата за хабитатите. В заповедта на Комплекс Ропотамо е забранена каквато и да е сеч на единични и групи дървета в земеделските земи. В заповедта на зоната по хабитатите също е забранена всякаква сеч на дървета в земеделските земи, с изключение на интродуцирани или привнесени от човешка дейност видове РИОСВ е констатирала, че сечта е извършена в 4 терена, собственост на фирма „Алепу“ ЕООД. Земята се намира на метри от „Подпорния хотел“ на плажа северно от нос Хумата. Терените с изсечената в защитена зона “Ропотамо” гора е на метри от “Подпорния хотел” на брега на морето. Гората е изсечена “на голо”. Теренът е заравнен и насипан с трошен камък и пръст в подготовка за строителство. Терените попадат в границите на 2 защитени зони – защитена зона Ропотамо, за опазване на местообитанията на дивата флора и фауна и Комплекс Ропотамо за опазване на дивите птици. Поразената площ е идентифицирана като „природно местообитание „Балкано-панонски церово-горунови гори”. Горунът е изключително рядък вид дъб, който се счита за ендемитен и се среща в България единствено в района на Странджа планина. Проверката е извършена на 08.05., а на 22.07.е съставен Акт за нарушение на „Алепу“ ЕООД. Грубо са погазени поне 2 закона – Законът за биологичното разнообразие /ЗБР/ и Законът за опазване на околната среда /ЗООС/. Акт за нарушение Аркутино Според кадастралния регистър, на тези терени всякаква дейност е ограничена. Така по скимването на „Алепу, че й трябва този терен от над 30 декара една цяла защитена гора изчезва за дни в последната половина на април 2024 г. Сечището дори е изкоренено, заравнено с булдозер и върху него е насипан частично чакъл, пръст и трошени камъни, така че да не остане помен дори от това, че там е имало големи дървета. Самата сеч не е единственото престъпление, тя се извършва, за да се подготви теренът за бъдещо мащабно строителство. Гледката е шокираща: Експертите са категорични: Изчезнало е местообитание с код 91М0 – Балкано-панонски церово-горунови гори, което е предмет на опазване и по мрежата Натура 2000. Експертното становище е недвусмислено- извършено е първично обезлесяване с цел промяна предназначението на земята – тежко нарушение по чл. 31 от ЗБР и чл. 85, ал. 1 от ЗООС. Засягат се местообитанията на редки птици, включително видове от Приложение 2 и 3 на ЗБР. Освен това определено може да се тълкува престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (чл. 278в) – унищожаване на гори в защитени територии. Да си стиснем ръцете! Вместо да бъде сезирана прокуратурата и да бъде наложена глоба до 20 000 лв., както изисква чл. 166 от ЗБР и чл. 19 от ЗООС, директорът на РИОСВ-Бургас Павел Маринов подписва споразумение с нарушителя, управителя и собственик на „Алепу“ ЕООД – Светлин Георгиев. Интересното е, че Георгиев придобива собствеността на „Алепу“, заедно с терените южно от Созопол от 9 съдружници, които в един и същи момент масово решават да му продадат дяловете си във фирмата, т.е. и нейната собственост. Това става по-малко от година преди Георгиев да изсече дъбовата гора край Ропотамо. Всъщност тогава и става преименуването на „Алепу“ ЕООД в „Аркутино Френдс“ ЕООД. Собствеността минава през една друга фирма на Светлин Георгиев – „Европроджект консултинг“ ЕООД. Последната е била бенефициент чрез различни ДЗЗД-та на обществени поръчки за около 3.5 млн. лв. през годините на управление на партията на Борисов. Най-сериозните поръчки са свързани с т.нар. „воден цикъл“ на Поморие. Общината се управлява вече 4 мандата от верния човек на Борисов и областен координатор на ГЕРБ – Иван Алексиев. Съгласно данните от публичния регистър за процедурите по ОВОС и ЕО към сайта на МОСВ, пълномощник на управителя и собственик на „Алепу“ ЕООД – Светлин Георгиев, е Димитър Сотиров – общински съветник в Бургас също от листата на управляващата партия ГЕРБ. Цялата процедура по преписката се води на негово име. От името на „Алепу“ или „Аркутино френдс“ той се явява лицето, което е упълномощено от името на фирмата да води кореспонденцията с Павел Маринов. Общинският съветник от ГЕРБ Димитър Сотиров – официален представител на “Аркутино френдс” След договорката за Споразумение с Димитър Сотиров, санкцията за престъпно унищожената дъбова гора е редуцирана до 3500 лв. – колкото средностатистически семеен отпуск! Така с подписа на Маринов тежко престъпление срещу природата е превърнато в „дребно нарушение“, за което дори не се търси наказателна отговорност. От унищожена гора – към строителна площадка Година по-късно, през август 2025 г., същите терени вече са станали предмет на изменение на подробния устройствен план (ПУП-ПРЗ). Възложител е фирмата, която “на тъмно” изсече гората, но днес си е променила името на „Аркутино френдс“ ЕООД. Всъщност става ясно и защо е била изсечена дъбовата гора в защитената зона – за да се застрои с ваканционно селище. Сателитна снимка на унищожената гора, превърната в строителна площадка, в нарушение на редица закони в България. С плана се предвижда промяна на зоната от вилно застрояване към... Wed, 20 Aug 2025 22:35:26 +03:00 Биволъ https://presscenters.com/News/255933/korupcionna-shema-prevrushta-zashtiteni-gori-v-beton-do-ropotamo https://presscenters.com/News/254172/durjavata-krie-45-zemetreseniya-zaradi-korupcionni-interesi ЗЕМЕТРЕСНИЯ В ТИШИНА През последните две години хората от селата Боснек, Студена и Старо село, сигнализират за изключително силни взривове, идващи от кариерите над с. Студена. В непосредствена близост до кариерите, на по-малко от 2 км по права линия, се намира язовир Студена, стратегически обект от значение за националната сигурност. Язовир Студена е главния водоизточник за питейна вода на гр. Перник и района. На 21 октомври 2024 г. в 14:11 часа, официално е отчетено земетресение с магнитуд 2.6 по скалата на Рихтер с епицентър чашата на яз. Студена на дълбочина 0 метра! Това събитие съвпада напълно с много мощен взрив, идващ от действащите кариери, който много хора в близките села усещат и сигнализират за него. (htps://www.bgnes.bg/zemetresenie-s-magnitud-2-6-po-rihter-v-qzovir-studena-kray-pernik). Действащите кариери над с. Студена, м. март 2025 г. Екипът на Бивол разполага с неопровержими данни как държавните институции в България са прикривали недопустимо десетки земетресения за последните години. Резултатите и данните, които получихме и анализирахме се оказаха изключително стряскащи! Първоначално разгледахме публичните данни на НИГГГ-БАН и EMSC (Европейски Средиземноморски сеизмологичен център), в които почти липсваха каквито и да е данни за официално регистрирани земетресения в този район. При проверка обаче в публичните данни на Сръбската сеизмологична служба (Seismology Survey of Serbia, SSS) при данните за автоматично отчетените земетресения открихме много данни и за България. Тези данни са автоматично отчетени от сръбските станции и определени от софтуера почти в реално време. Използва се алгоритъм, който засича първите вълни (P-wave) от няколко станции и прави изчисление на: епицентър, дълбочина и магнитуд. При това винаги съществува риск от грешки или неточно определяне, но винаги става дума за реални отчетени събития. В тези данни земетресението от 21 октомври 2024 г., регистрирано и оповестено от медиите у нас, фигурираше с точния си час, епицентър и данни. Взехме всички данни за засечени земетресения у нас от публичния сайт на Сръбската сеизмологична служба и ги анализирахме. Онова което открихме беше направо потресаващо. Оказа се, че през последните 2 години, а именно от месец март 2023 г. до месец март 2025 г., в непосредствена близост до кариерите и язовир Студена са отчетени 45 слаби земетресения с магнитуд от 1.5 до 3 по скалата на Рихтер. Засечени в Сърбия, а тук удобно прикрити! В същото време, никъде в района, включително и в високо рисковата сеизмична зона около гр. Перник и София, не са отчетени никакви земетресения. Също така, преди тези последни две години, през 2022 г. има засечени само три слаби земетресения в този район! 45 регистрирани земетресения за последните две години с епицентър зоната на кариерите над с. Студена Абсолютно стана ясно, че тези данни се укриват нарочно от обществото и в това са замесени не една и две държавни институции в интерес на някакви частни компании. Няма как в случая с кариерите над с. Студена и наличните 5 български сеизмични станции в близост, а именно VTS1, PLNA, SOF, BLSH и TRAN, да не отчетат нищо. По-скоро, отчетените данни прилежно се прикриват или по-скоро автоматично засечените събития нарочно не се анализират допълнително и отпадат от „регистрираните“ събития. Така изобщо не попадат никъде и не съществуват, въпреки обективното им наличие и значение! ОПАСНОСТТА: Водоснабдяването на 100 000 души е заложник на взривовете Според официални данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, в рамките на територията на кариерите над село Студена са разположени няколко големи, почти успоредни разлома, които представляват част от мащабния Пернишки разломен сноп, ориентиран в посока северозапад-югоизток и простиращ се на десетки километри. Този разломен сноп представлява сложна тектонска структура, изградена от система от паралелни и/или пресичащи се разломи. Това е една от ключовите зони на съществуваща или потенциална сеизмична активност в региона на Перник, Витоша и Боснек. Ширината на разломната зона достига 5 километра. Тези разломи са отседи с дясно движение. На „Картата на опасността от активни разломи в България“ този разломен сноп е обозначен като единен разлом с изключително висока степен на сеизмична опасност. (http://gis.mrrb.government.bg/KGR/02%20maps/Pril_3-HAZARD/3.1-AF-hazard.pdf) Карта на опасността от активни разломи в България, МРРБ, в червения правоъгълник е отбелязан разлома в кариерите с висока степен на опасност. Карта на активните разломи (МРРБ) и регистрираните земетресения през последните две години. В непосредствена близост до действащите кариери – на разстояние едва 1.5 km – се намира чашата на язовир „Студена“. В нея се пресичат повече от седем картографирани разлома, както и допълнителни фрактурни структури, които не са отразени на официалната геоложка карта. Геоложка карта на района на яз. Студена, старо издание Районът е силно фрагментиран, с ясно изразена пукнатинна и разломна мрежа. Част от Пернишкия разломен сноп, ясно се виждат успоредните разломи и оперяващи структури, и разположението на яз. Студена, 3D картата е ориентирана на северозапад.Особено важно е геоложкото положение в самата чаша на язовира, където се намира границата между базалтовите скали от север и триаските варовици от юг. По тази литоложка граница преминава и активен разлом, обусловен от т.н. суб Витошки навлак , която граница (респ разлом) в зоната на яз. Студена, пресича язовира и преминава перпендикулярно в най-северния край под язовирната стена – ясно различим на обновената геоложка карта на района. Нова геоложка карта, издание 2004 г. на района на яз. Студена Разломът – червен код по картата на МРРБ Действащите кариери са разположени в същите триаски варовици, каквито се срещат и в чашата на язовира, и са свързани с мащабна система от успоредни разломи, които пряко кореспондират с всички основни тектонски структури в района. Геоложката и тектонска непрекъснатост между чашата на язовира и зоната на добив повдига сериозни опасения. Съществува реална опасност, свързана с натрупващата се сеизмична активност в района, която вероятно се дължи на взривните дейности в кариерата. Този тип индуцирана сеизмичност (triggered seismicity) може да има кумулативен ефект с трудно предвидими последици, особено в район с комплексна и недостатъчно проучена тектонска структура. При определени условия това може да доведе до активиране на по-значими разломи, провокирайки по-силни земетресения или неочаквани скални движения. Възможните последствия включват както риск за целостта на язовирната стена на яз. „Студена“, която задържа приблизително 25 милиона кубически метра вода, така и опасност за населението на гр. Перник, разположен непосредствено под нея. Допълнително, развитието на нови или разширяването на съществуващи разломи в чашата на язовира може да доведе до загуба на воден обем поради инфилтрация, както и до компрометиране на водоснабдителната функция на съоръжението. Не бива да се подценява и хидрогеоложкият риск – потенциални тектонични размествания могат да доведат до запушване (баражиране) на ключови карстови извори в района, включително Врелото (на 2 km), Попов извор (2 km), Банев кладенец (1.4 km), както и изворите при Старо село (2 km), които играят важна роля за питейното водоснабдяване и допълват обема на язовир „Студена“. Последиците от сеизмично събитие, настъпило при пълен обем на язовира, биха били изключително сериозни. Какви деформации и натоварвания би понесла язовирната стена при такъв сценарий е въпрос, заслужаващ най-голямо внимание! Природен Апокалипсис: Сателитът не лъже: земята се свлича с 12 мм за 12 дни Решихме да изследваме т.н. деформации в района вследствие на тези продуцирани земетресения от кариерите. Деформациите представляват движения или промени във формата и положението на земната повърхност, причинени от тектонски процеси, натрупване на напрежения, подземни или наземни взривове, свлачища или други геодинамични явления. Те могат да бъдат хоризонтални или вертикални, бавни и постепенни (например няколко милиметра на година) или внезапни, както при земетресения. С помощта на съвременни сателитни технологии, като радарната интерферометрия (InSAR), тези деформации могат да се измерват с изключителна точност – до няколко милиметра. Използвайки радарни изображения от космоса, може да създаваме т.н. времеви серии и да картографираме движението на земната повърхност в широки територии, без необходимост от наземни станции. Това позволява навременно откриване на рискове за инфраструктура, язовири, свлачища и активни разломи. За периода 19–31 октомври 2024 г. използвахме сателитни радарни изображения от мисията Sentinel-1 за анализ на деформации на земната повърхност в района на село Студена и околните територии. В този интервал бяха регистрирани три сеизмични събития, включително земетресението от 21 октомври, официално отчетено и в България, както и две допълнителни събития на 28 и 30 октомври, засечени от Сръбската сеизмологична служба. Чрез интерферометрична обработка на сателитните данни (InSAR) бяха засечени локални деформации, съвпадащи по време и място с епицентрите на земетресенията, което предоставя ценна информация за активността на разломните структури в района. Карта 1: Зона на действащите кариери край яз. Студена (Sentinel-1, 19–31.10.2024) Сателитен анализ чрез InSAR показва ясно изразени слягания до –12 mm точно в района на действащите кариери. Деформациите са концентрирани по протежение на активни разломи, които се открояват отчетливо на картата – знак за пълна корелация между геоложката структура и регистрираните движения. Действащите кариери се намират в центъра на картата. Анализ и извод: Картата визуализира реални и интензивни вертикални деформации, съвпадащи с местоположението на основни разломи – потвърждение за високата точност на изследването. Зоната е геодинамично активна, а взривните дейности вероятно усилват локалните движения, което повишава риска за язовирната чаша и инфраструкту... Fri, 20 Jun 2025 07:01:14 +03:00 Биволъ https://presscenters.com/News/254172/durjavata-krie-45-zemetreseniya-zaradi-korupcionni-interesi https://presscenters.com/News/253714/alef-nagradi-pobeditelite-v-dvanadesetiya-mejdunaroden-literaturen-i-filmov-uchenicheski-konkurs-koy Ако не бяха те…. Какво би се случило, ако в мрачните години на Холокоста нямаше хора с кураж и състрадание, които да променят съдбите на хиляди и да оставят примери за доблест и човечност? Какъв би бил светът днес, ако повече хора бяха избрали да отвърнат поглед или да не направят нищо? Млади автори от България и чужбина се върнаха в годините на най-страшния геноцид, потърсиха мотивите за моралния избор, смелостта и човешката съвест и в художествени и видео разкази ясно заявиха, че ще помнят миналото и няма да допуснат то да се повтори. В дванадесетото издание на Международния литературен и филмов ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена” участваха 130 ученици от 15 държави. Младежите се състезаваха в три категории: художествен разказ от български и чуждестранни автори и видео разказ. Номинираните от журито 30 млади творци, от които бяха излъчени победителните, участваха в тридневен Международен младежки литературен фестивал „Приятелството – смисъл и спасение”, организиран от Център „Алеф” в Бургас от 30 май до 1 юни 2024 г. Победителите в надпреварата бяха наградени на тържествена церемония в Културен дом НХК в Бургас на 31 май 2025 г. в присъствието на множество официални гости, сред които представители на държавната и местната власт, както и на дипломати от посолства и културни институти на различни държави у нас. Наградените Разказът „Последен полет” от Никола Киров, ученик във Второ СУ „Проф. Никола Маринов” – Търговище спечели първо място в категорията за участници от България. Наградата връчи кметът на Бургас Димитър Николов.От сцената той сподели, че в работата си винаги се е водил от оптимизма и благодари на младежите, че са презентатори на добротата и приятели на Бургас. “Благодарен съм за приятелите, които срещнах в Бургас, чрез този конкурс. За втори път участвам в конкурса, който ми даде възможност и да посетя лекции, които никога няма да забравя!”, заяви носителят на първата награда за български разказ Никола Киров. Кметът на Бургас Димитър Николов също връчи една от наградите. В категорията чуждестранни автори призовото място зае Либи Даган от Кирият Оно, Израел. Наградата, присъдена за разказа „Хенри”, бе връчена от посланика на Израел у нас Негово Превъзходителство Йосеф Леви Сфари. Благодаря за красивия начин, по който беше представена историята за спасяването на българските евреи. Искам да призова всички държави, всички народи, всички хора да ценят и да пазят паметта, спомена за спасяването на българските евреи, която съдържа много малки и големи истории в себе си. Всичко това ние трябва да запазим като пример за себе си”, каза Н.Пр. Йосеф Леви Сфари. В Наградата за чуждестранни автори чуждестранни автори призовото място зае Либи Даган от Кирият Оно. Връчва я Посланика на държавата Израел, Негово Превъзходителство Йосеф Леви Сфари. Министерството на външните работи в България учреди награда за ученическа творба, посветена на държавен служител, работил за спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта, жертвайки благополучието и живота си в името на човечността. Това е и първата награда за най-въздействащ видео продукт. Наградата се поделя между Йоана Стоянова от бургаската английска езикова гимназия „Гео Милев” и Кристияна Дундакова от СУ Стоян Заимов – Плевен за филмите им посветени на Лиляна Паница. Министърът на външните работи Георг Георгиев лично връчи наградите с думите: „Тогава, когато човешкият живот е сведен до хрумката на един диктатор или тоталитарен лидер, на главатар на една терористична организация, много по-ярко изпъква примера на нашите предшественици, колеги дипломати, служители на българската държава, които с риск не просто за кариерата си, за живота си, са издавали транзитни визи на евреи от цяла Европа, които преминавайки през територията на нашата държава да стигнат до по-безопасно място. В България сме издигнали човеколюбието до национално съзнание. А този конкурс е не само фундамент, в който много млади творци могат да упражнят своя талант, но е и едно уникално послание към света”. Министърът на външните работи Георг Георгиев награждава младежите за най-въздействащ видео разказ Йоана Стоянова от бургаската английска езикова гимназия „Гео Милев” и Кристияна Дундакова от СУ Стоян Заимов – Плевен за филмите им посветени на Лиляна Паница. Втората награда за пишещите на български език получи Андрея Пачова от Френската езикова гимназия „Антоан де Сент Екзюпери” в Пловдив за разказа „Пламъкът”. Наградата връчи Министърът на енергетиката Жечо Станков с пожелание младежи от все повече държави да последват каузата на конкурса. Защото той не инвестира в модерния днес изкуствен интелект, а в нещо много по-ценно – в интелекта на младите и талантливи участници в него. Министърът на енергетиката Жечо Станков връчва награда на Андрея Пачова от Френската езикова гимназия „Антоан де Сент Екзюпери” в Пловдив Второто място при чуждестранните автори зае Йоханка Нагьова за разказа „Ако не бяха те, надеждата й щеше да умре”. Тя получи наградата си от народния представител Деница Сачева, която се обърна към участинците в конкурса с думите: „Тази награди се дават не само за талант, а и за личен избор и ни напомня още веднъж, че спасяването на света започва с много малки крачки, с личния избор. Благодаря ви, че в този свят, в който има твърде много войнолюбци, които воюват дори и с думите, вие сте избрали да бъдете миротворци.” Народният представител Деница Сачева награждава Йохана Наньова от Словакия. Даниела Сала, Глория Коци, Сара Пини и Луиджи Пасирин, възпитаници на училище „Балила Пинчети” в Италия получиха втората награда за видео разказ. Връчи я Йоланта Гавраилова, Управител на Ута Идънред, с пожелание да продължат да творят и да отправят посланието си за мир и хуманизъм. „Обичайте живота си, защото няма да имате друг свят и друго време, в което да живеете. А когато трябва да изберете къде изживеете своя живот– изберете Бургас, няма да сгрешите” – с този призив писателят и член на журито Георги Бърдаров връчи третата награда в категория „Автори от България” на Симеон Добрев от математическа гимназия „Акад. Никола Обрешков”- Бургас за разказа му „Петият гейм”. Наградата за трето място за художествен разказ сред от чуждестранен автор връчи Анна Третична – Пълномощен министър, временно изпълняващ длъжността ръководител на Посолството на Украйна у нас. Тя отиде при Габриела Хлебицка от Полша за разказа „Хени Баумгарт. Свидетел на масовото изтребление”. „Няма нищо по-добро от това да защитаваш човешкото достойнство. Като съхранявате паметта чрез този конкурс, вие възпитавате и насърчавате младите хора към добрина”, каза Анна Третична при връчването на наградата. В категорията за видео разказ на трето място се класираха учениците от 134 СОУ Димчо Дебелянов ОРТ скуул: Емануела Димитрова, Мария – Сара Мандил и Божидар Иванов за филма „Какво, ако не бяха те”. Наградата им връчи Анна Янишевска-Фрончек – Първи съветник на Посланика на Република Полша у нас, с пожелание да продължат да изграждат мостове на приятелството. Авторите от България, заели призовите първо, второ и трето място получават и годишни стипендии за следващата учебна година. Чрез онлайн гласуване свой фаворит излъчи и публиката. В продължение на месец номинираните произведения бяха на разположение на читателите в сайта на Център „Алеф”. Най-много гласове – 1684 от всичките 5000 събра разказът „Сиянието на саможертвата” на Ивелин Иванов от Димитровград. Наградата на публиката е парична и е учредена от Министерството на културата. Връчи я Силва Хачерян – директор на Дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности” към Министерство на културата, която отбеляза, че литературният конкурс и придружаващия го младежки фестивал за пореден път доказват колко важно е приятелството за бъдещия мирен свят, в който всички ние искаме да живеем. Поощрения Бяха отредени и няколко поощрителни награди. Ана–Мария Борисова от 134 СОУ Димчо Дебелянов Орт скуул в София и Мария Дурева от Професионална гимназия „Иван Сергеевич Аксаков” – Пазарджик ще имат уникалния шанс да натрупат опит в едноседмичен журналистически стаж в БТА. Те получиха наградите си лично от Генералният директор на БТА Кирил Вълчев, който отбеляза, че благодарение на хората, които този конкурс почита, живеем в мирна страна и мирно време. “Най-доброто място да усилиш гласа си са медиите. Възползвайте се от тази възможност”, призова той и пожела на бъдещите стажантки да пожелаят да останат за постоянно на работа в БТА . Генералният директор на БТА Кирил Вълчев награждава Ана–Мария Борисова от 134 СОУ Димчо Дебелянов Орт скуул в София и Мария Дурева от Професионална гимназия „Иван Сергеевич Аксаков” – Пазарджик За трета година генералният директор на БНР Милен Митев връчи поощрителна награда-стаж в общественото радио: “Всяка година виждам все повече хора тук, все повече участници, повече награди се учредяват. Престижът на конкурса и неговият блясък стават все по-големи. И това си струва, защото този конкурс дава светлина, дава надежда за един по-добър свят в бъдещето. Радвам се, че като медия имаме възможност да го подкрепим, да го популяризираме и освен това този конкурс ни дава възможност да открием едни прекрасни млади таланти, които ще се радвам те да прераснат в блестящи писатели, режисьори, журналисти. Всички те да помагат да правим света по-добър!” Наградата на БНР получи Златомира Балболова, ученичка от 10-ти клас от ПМГ „Академик Никола Обрешков“ Бургас за разказа й „Дни на изпитание, нощ на надежда“ Директорът на БНР Милен Митев връчва поощрителна награда на Златомира Балболова, ученичка от 10-ти клас от ПМГ „Академик Никола Обрешков“ Бургас Комисията за защита от дискриминация отправи предложение за едноседмично обучение на тема „Толеранстност и недискриминация” в София. към Христо Тодоров от Професионална гимназия по туризъм „Проф д-р Асен Златаров” – Бургас и Златомира Балболова от математическа гимназия „Акад Никола Обрешков” – Бургас. Те получиха своите отличия от Роман Стоянов от Национални... Sun, 01 Jun 2025 13:06:56 +03:00 Биволъ https://presscenters.com/News/253714/alef-nagradi-pobeditelite-v-dvanadesetiya-mejdunaroden-literaturen-i-filmov-uchenicheski-konkurs-koy https://presscenters.com/News/253290/otlomkite-ot-vzriva-v-elin-pelin-leteli-na-7-km Към 9-те месеца мълчание на всички компетентни и контролни органи за трагедията миналата година край Елин Пелин и взривилите се складове за фойерверки, боеприпаси и огнестрелно оръжие за гражданска употреба, сега добавяме още един месец мълчание. След нашето журналистическо разследване. Елин Пелин – Истината за смъртносните взривове Нито дума от никого, след разкритията ни за това, че всички отговорни лица са се подписали да има такъв склад в имот, през който минава газопровод! И дори преместен след това, газопроводът минава по границата на имота. Все едно няма Закон. Няма и Наредба за отстояния до газопроводна мрежа на един такъв склад за взривни вещества. Освен това разкрихме, че складовете са функционирали незаконно, след като три от сградите не са въведени в експлоатация от държавна приемателна комисия на ДНСК, като обект от първа категория. Tова означава, че сградите 3 ,4 и 5 нямат право да работят. Мълчат Всички мълчат. Това не доказва ли някаква вина много надълбоко? И действия, които трябва да се прикрият като незаконни, защото за тях се е знаело? От всички лица, подписвали документи през последните 17 години, докато се е изграждал този обект за съхранение на взривни вещества? Не са ли обосновани нашите съмнения? Не се ли страхуват с право хората от региона, след като мощната експлозия отне живота на 4-има души? Един експерт по взривни вещества – доц. Петър Шишков – преподавател в Минно-геоложкия институт и 20-годишната му дъщеря Кристина, които били приготвяли фойерверки в помещенията за нечия сватба. 22-годишният син на собственика на складовете Тодор Попов – управител на фирма „Енигма“. Четвъртата жертва е мъж на 60 години, който бил помощник на доц. Шишков. От всички факти, които разкрихме, съвсем логично е предположението, че жертвите можеха да бъдат стотици. Дори хиляди. Ако разрушителната сила на експлозията беше взела жертви от съседните села и от град Елин Пелин. Когато се прави бизнес с взривни вещества в незаконен обект и с наличие на газопроводна мрежа – всичко може да се случи. Какво са складирали там всъщност? Само фойерверки ли или още нещо, което не позволява законът? В какво количество и какво са правили с него? На тези въпроси прокуратурата отдавна трябваше да има отговори. Но сега, 10 месеца след трагедията, Софийската окръжна прокуратура единствено съобщи само резултата от съдебно-техническата експертиза, че за взрива били виновни високите летни температури. Жегите. Ние доказахме, че това не е така. Защото данните от официалните климатични справки сочат, че на 25-ти юли 2024-та година – денят на трагедията, температурата на въздуха в софийското поле е достигнала 27-28 градуса. А в минутите на взрива – около 18,30 часа, температурата е била само 23 градуса! Облачно време с лек ветрец в посока – запад-северозапад. Не е имало никакви жеги! Какво искат да направят с тази експертиза по досъдебното производство, че жегите били виновни за взрива и жертвите? Да отклонят вниманието от истинските виновни ли? Защото ние имаме още разкрития. Имаме дори веществени доказателства за този взрив! Има доказателства, които могат да се държат в ръка! Доказателства, които сочат истинските, реалните последици от нечии действия. И те са събрани от хората от един квартал на село Нови хан – квартал Побит камък. И хората са направили снимки, които ми изпратиха веднага след излъченото ни разследване. След взрива, хората от Побит камък са събирали по поляните наоколо…опаковки от фойерверки! Работата е там, че Побит камък се намира на…7 км от взривения склад! На 7 км по права линия от взрива е имало отломки от фойерверки! И сега ще съпоставим фактите, разкрити от нас чрез отговорите на държавните институции и откритите веществени доказателства по поляните от хората за последиците от взрива. На една от отломките, открита в кв. Побит камък пише – „Мамба 1“. Кристиян Стамов и Петър Карауланов от кв. Побит камък на с. Нови хан ми предадоха отломки от фойерверки, които са “ валяли” в минутите след взрива на склада край Елин Пелин. Това са фойерверки. Те са произведени в Албания, Тирана. А вносител е фирмата „Енигма“. И на самата опаковка пише, че това са фойерверки от клас F3. В категориите на фойерверките виждаме, че F3 са със средна опасност. Препоръката е да се използват само на открито в големи пространства. А в отговора до мен на Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/ пише, че „Складовата база за съхранение на пиротехнически изделия“ в град Елин Пелин, с оператор фирма „Енигма“ ЕООД е класифицирана още през 2017-та година като предприятие с „нисък рисков потенциал“. И според категориите на взривните вещества с техните подкласове, фойерверките се отнасят към подклас 1.3 и 1.4. За подклас 1.3 пише, че това са вещества с опасност от пожар и разхвърляне, но без масова експлозия. Това били например, фойерверки, пиротехнически ракети и сигнални патрони. А за другия подклас 1.4 пише, че това са вещества с незначителна опасност и ограничен ефект при инцидент. Като например: капси, патрони за сигнални пистолети и потребителски фойерверки. Тоест, фойерверките са такъв подклас взривни вещества, от които не би следвало да има масова експлозия. Опаковка на фойерверки “ Мамба 1” – една от отломките, които хората са събирали в дворовете си и по поляните в кв. Побит камък / на 7 км от взривения склад. При трагедията край Елин Пелин обаче имаме масова експлозия. Доказателство за това са не само пламналият покрив на склада на „Фантастико“ на 700 м от взрива, не само счупените прозорци и напуканите стени на къщите на хората от село Гара Елин Пелин – на 600, 700 и на 900 м, а и тези нови веществени доказателства. Отломки от взрива на 7 км от склада! В нормативната уредба масовата експлозия е посочена само в един подклас взривни вещества – 1.1. И четем, че това са вещества с масова експлозивна опасност, като например – взривни вещества за миниране и военни боеприпаси. Тогава – взривни вещества за миниране и военни боеприпаси ли е имало в този склад, който не е узаконен?! Защото лицензът, издаден от МВР – служба КОС / Контрол на общоопасните средства/ е издаден на фирма „Енигма“ за съхранение на фойерверки, боеприпаси и огнестрелно оръжие за гражданска употреба. Лицензът на МВР не е за военни боеприпаси. Агенцията по околна среда е дала становище, че това било предприятие с „нисък рисков потенциал“. Как да си обясним това несъответствие между разрешителни и лицензи, издадени от държавни институции за ниска опасност и действителните последици от взривната експлозия, с отломки, разхвърляни на ….. 7 км от склада?! Този въпрос зададох на един български командос, който е бил на мисия по всички горещи точки в света – Ирак, Афганистан, Ливан, Йемен. Красимир Панчев е експерт по взривове. Красимир Панчев е бивш командос от 68-ма бригада „Специални сили“, контроктор: „ Всичко, което прочетох в медиите за тази трагедия, а след това проследих публикуваните експертизи и допълнителната информация, аз веднага сравних с най-пресните си спомени, които имам от Афганистан. През 2018-та година беше взривен камион-цистерна, с приблизително тон и половина експлозив в него, пред немското посолство в Кабул. Българското посолство беше на 500-600 метра от немското посолство. Самата взривна вълна и пораженията в българското посолство, остави впечатления в персонала ни, че атаката е върху самото българско посолство. А взривът всъщност беше на 500-600 м от него. И дори беше евакуирано българското посолство. И то повече не върна в Кабул. Тогава на 3 км радиус имаше поражения по сгради. А на 5-6 км имаше отломки от мястото на самия взрив. Това, което ми казвате, за отломки на 7 км от склада край Елин Пелин – това е много! Това наистина е много! Фойерверките се смятат за експлозивни, но не в такава степен. И дори количеството им да е било в пъти над допустимото, силно ме съмнява, че взрив само от фойерверки ще има такива последици. Вероятно е имало някакъв друг тип експлозив вътре.“ Българският командос Красимир Панчев – експерт по взривове твърди, че унищожителната взривна експлозия не може да е само от фойерверки. В склада е имало и нещо друго. Питам командоса Красимир Панчев – ако в склада е имало „ голямо количество прахообразна пиротехническа смес“, както пише в една от експертизите на прокуратурата, би ли се получила такава масова експлозия? „ Да. Ако има насипно вещество като материал, а не готова продукция, тогава самата реакция на този материал ще е съвсем друга. Но там не би следвало да има прахообразни взривни вещества. Защото предназначението на склада е за готова продукция. И такива обекти за съхранение на експлозиви и боеприпаси трябва да бъдат под редовен контрол. А в този случай, логиката води към това, че експлозията не е от това, което е обявено, че има вътре в склада. Имало е фойерверки, но най-вероятно е имало и нещо друго. На което мястото му не е било там. И то е предизвикало тази разрушителна взривна вълна.“ – твърди българският рейнджър Красимир Панчев. Разговорът с него ме провокира да се заровя в тези несъответствия между издадени лицензи и избухналата масова експлозия с последици на 7 км от взрива. И отнела живота на 4-има души. Документи и Въпроси. Складове или цех за взривове? В разрешителните на Изпълнителната агенция по околна среда за склада на фирма „Енигма“ пише, че опасните вещества били от категориите Р1а и Р1б. Това са химически вещества, които се класифицират, дали са опасни за околната среда, а не в каква степен са избухливи. В част 1 на Приложение 3 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ пише, че „ категория Р1а – това са вещества и смеси, които са много токсични за водните организми с дълготраен ефект. И много токсични при вдишване и контакт с кожата.“ Тоест, разрешителното на ИАОС е за съхранение на химически взривни вещества. Но, според ПУП-а /Подробния устройствен план/, това са складове за готова продукция на фойерверки и боеприпаси. А не за производство. Странно е и това, че в отговора си на депутатски въпрос, министърът на вътрешните работи Даниел Митов говори в Парламента за „производствена база“, сл... Wed, 28 May 2025 13:22:45 +03:00 Биволъ https://presscenters.com/News/253290/otlomkite-ot-vzriva-v-elin-pelin-leteli-na-7-km https://presscenters.com/News/252535/kak-investbank-e-ujilila-s-300-miliona-vlojitelite-si В края на 2023 г. до БНБ, Прокуратурата, КФН и ЕЦБ е подаден сериозен сигнал по новия закон за защита на лицата, сигнализиращи за нарушения. В него се излагат съмнения, подкрепени с данни за банкови транзакции, че Инвестбанк е ползвала пари на вложителите, за да придобие държавни ценни книжа /ДЦК/ за близо 300 милиона лева. След продажбата им с част от парите бил вдигнат капитала на банката, а останалите били присвоени под формата на комисионни. Тези ДЦК остават в баланса на банката и са били търгувани фиктивно, за да се прикрие злоупотребата. След подаването на сигнала те са “продадени” пак фиктивно веднага, а приносителят на ⅓ от капитала на банката го “продава” на мажоритарния акционер Петя Славова по съмнителен начин. Самият той твърди, че не е продавал нищо и е бил ограбен. Реакция от компетентните институции няма – БНБ отказва да изпълни регулаторните си функции, игнорира сигнала, а прокуратурата не иска да образува досъдебно производство. Как БНБ фалшифицира стрес теста и защо Европа не ни иска в еврото с банки “гнили ябълки” Инвестбанк и ДС Произходът на “Инвестбанк” датира в далечната 1994 г., която стана знакова с фалита на десетки банки в България и изчезването на спестяванията на милиони българи. Генетиката й е неизбежно свързана с бившата Държавна сигурност /ДС/ на комунистическия режим и по-точно с Първо Главно Управление /ПГУ/ ръководено от ген. Любен Гоцев. /виж тук/ Въпреки че е сравнително малка банка (под 3% пазарен дял), още от началото името ѝ се споменава покрай редица неприятни теми. Най-известните публични скандали са свързани с Пране на пари – установено от американските служби (FINCEN) и европейски разследвания; Досиетата FinCen: Човек на Пеевски и ГЕРБ в схемата “Магнитски” Източване на клиентски сметки – случаят с парите на убития Борислав Манджуков; Свързаност с лица от криминалния контингент – Мартин Божанов – Нотариуса; Употреба като канал за руски капитали от схемата “Магнитски”. През 2006 г. американският посланик Джон Байърли в секретен доклад до Държавния департамент нарича банката “гнила ябълка“. Банките « гнили ябълки » вече и в телевизионен ефир След като институциите пращат сигнала му в “кръглата папка”, бившият служител на банката Огнян Ганев се обърна към гражданско сдружение БОЕЦ и разследващите медии BIRD и Биволъ. Междувременно журналистите от BIRD разговаряха с бившия акционер Адил Саид Ахмед Ал Шанфари и се запознаха с жалбите до няколко институции, които също са оставени без последствия. Те допълват и потвърждават данните в сигнала на Ганев. Таен акционер? Нещата тръгват оттам, че през 2011 г. БНБ разпорежда на Инвестбанк да приведе капитала си в адекватност, но реален инвеститор със свежи пари не е лесно да се намери. В банката има пари на вложители, които по закон не може да се ползват за увеличение на акционерния капитал. Според чл. 13, ал. 1 от ЗКИ определя минималния размер на уставния капитал, необходим за учредяване на банка. Този капитал трябва да бъде внесен от акционерите и не може да бъде формиран чрез средства, привлечени от вложители. Инвестбанк обаче прави врътка – купува ДЦК за 88 милиона лева и ги прехвърля ги на лихтенщайнска фирма на съпругата на адв. Цветан Цанев. Фирмата задържа 38 милиона като комисионна за последващи транзакции като има сериозни съмнения, че с останалите 50 милиона е финансиран като “инвеститор” оманецът Адил Ал Шанфари. Адв. Цветан Цанев многократно е изгрявал на радара на разследващи журналисти и тайни служби. Изследователят на Държавна сигурност Христо Христов го свързва с трафик на каптагон през 80-те години на миналия век. Трафикант от ДС и омански пари в “гнилата ябълка” Инвестбанк около кървав бизнес на Коза Ностра Италианският разследващ сайт IRPI разкри през 2015 г., че Цанев е свързан с инвестиция в бизнес с “кървави диаманти” в Южна Африка и Зимбабве редом с мафиотския бос Антонино Витале. Името му изплува и покрай сагата с либийския танкер БАДР. Гърция анулира апостила на фалшивата ипотека за танкера БАДР Но най-гръмката афера, свързвана с Цанев, беше разкрита от службите на САЩ и Великобритания – 150 милиона долара свързани с венецуелския режим на Мадуро бяха открити в адвокатска сметка на Цанев в Инвестбанк и арестувани. Венецуелската перачница – руски нефтени компании, “кръга Банкя” и зам. шеф на ДАНС Адв. Цветан Цанев, който стои зад отвличането на БАДР, е прал венецуелските пари през Инвестбанк Ако данните от сигнала на Ганев се потвърдят официално, Цанев ще се окаже и таен акционер в банката. Ето как изглежда хронологично врътката с вдигането на капитала: През 2011 г. Банката придобива следните ДЦК на няколко държави, чиято обща пазарна стойност е близо 38 милиона лева /Приложение 1/. На 29.11.2011 год. Инвестбанк АД трансферира описаните ДЦК от регистъра си в Hyposwiss Private Bank към сметка на Petro Alliance AG, в LLB, Liechtenstein (Petro Alliance AG е дружество, собственост на Antje Milhahn (съпруга на адвокат Цветан Петров Цанев), Това не е всичко. Към Petro Alliance AG са трансферирани и ДЦК за 24 000 000 EUR XS0145624432 (BULGARIA) с пазарна стойност 50 000 000 лева. Адв. Цветан Цанев и съпругата му. Следват няколко операции с въпросните ДЦК, започващи с тяхната продажба на обща стойност около 88 000 000 лева. След последващи прехвърляния и трансформации на парите, 50 000 000,40 лева постъпват в специалната набирателната сметка на Инвестбанк АД по увеличение на капитала на банката с нови 29 761 905 броя обикновени поименни акции от името на оманския шейх Адил Саид Ахмед Ал Шанфари. Близо 38 000 000 лева остават като „честно“ заработена комисионна за посредниците – Цветан Цанев и жена му.. В крайна сметка на 22.08.2012 г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията е вписано увеличение на акционерния капитал на Инвестбанк АД от 89 599 600 лева на 119 361 505 лева. Всички тези транзакции са оставили следи в SWIFТ и в регистрите на депозитарите и е проследимо, ако властите искат да разследват – казва Огнян Ганев. Но от действията /или по-скоро бездействията/ на БНБ и прокуратурата не личи да имат желание. ДАНС: Заместник шефът ни Недялко Недялков е работил за ДС-фирми От Инвестбанк отрекоха Цанев да е бил таен акционер и твърдят, че вдигането на капитала е станало при спазване на закона и установяване на чистия произход на средствата. Но от банката отказаха да отговорят на конкретните въпроси за покупката и движението на ДЦК, позовавайки се на правила за банковата тайна. Въпросите и отговорите на Инвестбанк може да видите в приложение към статията. Въпросите изпратени до БНБ останаха без отговор до редакционното приключване на статията. Основната отговорност за допускането на подобни действия с депозитите на вложителите и липсата на съзнателно бездействие от страна на контролиращия орган остават изцяло за тяхна сметка. Труп в трезора Операцията по вдигане на капитала минава през 2012 г. без да бъде хваната врътката, но да бръкнеш в касата с парите на вложителите не е толкова лесно за прикриване и образно казано оставя един труп в трезора, който банката всячески ще се старае да укрие за възможно най-дълго време, преди да се опита да се отърве от него. Но следите остават – твърди подателят на сигнала. На хартия купените от Инвестбанк ДЦК ги има и трябва да носят лихви, а реално ДЦК няма, съответно няма и лихви. Освен това книжата са срочни и имат фиксирана дата на падеж. Ето защо банката трябва да ги замени с нови ДЦК, които да покриват и липсващите лихви. А се появява и нужда от още собствен капитал. Така банката започва да купува нови ДЦК през следващите години и пак да ги прехвърля по сметка на Цветан Петров Цанев в HINDUJA BANK, Switzerland Цветан Цанев. Придобити са ДЦК за 153,4 милиона през 2013 и 67,3 милиона през 2014 г. Пълният списък на придобитите ДЦК е даден в приложенията към статията След продажбата на тези ДЦК общата сума е разпределена за вдигане на капитала на банката – 20 000 000,16 лева за 11 904 762 броя обикновени поименни акции от името на Адил Саид Ахмед Ал Шанфари /вписване в ТР на 08.04.2013 година/. 30 110 000 лева за емитиране на хибриден дългово-капиталов инструмент с ISIN код BG2100004139 с номинал 30 110 000 лева. с дата на емитиране 30.04.2013 г и единствен облигационер – Catuкai Holding Incorporated, дружество контролирано от Адил Саид Ахмед Ал Шанфари. И накрая сумата от 9 100 000 лева за емитиране на хибриден дългово-капиталов инструмент с ISIN код BG2100008130 с номинал 9 100 000 лева с дата на емитиране 31.05.2013 г и единствен облигационер – Catuкai Holding Incorporated, дружество контролирано от Адил Саид Ахмед Ал Шанфари. Писмо от Адил Ал Шанфари до Инвестбанк, в което са описани дълговите инструменти и предложението да бъдат заменени. Внушителна сума от 94 000 000 лева остават за сменени притежатели за други разходи и за комисионни. Фиктивни сделки с липсващите ДЦК Така към края на 2014 г. “трупът” вече е набъбнал до близо 300 милиона лева, които трябва да носят високи лихви, но не носят, защото ги няма. Появява се сериозен счетоводен проблем. Ето защо ръководството на банката се ориентира към фиктивна замяна на тези високолихвени ДЦК с други ДЦК с нулеви или с почти нулеви лихвени плащания. През следващите години до 2018, когато Инвестбанк е подложена на стрес-тест от ЕЦБ, са извършени множество такива фиктивни сделки, като целта е да се придобият на хартия нисколихвени и дългосрочни ДЦК, за да се отложи проблема. За щастие на Инвестбанк проверяващите по време на стрес-теста проспиват проблема поради простата причина, че от Европейската централна банка не подозират такава наглост – несъществуване на активи в балансите на банките, проверени и подлежащи на непрекъснат надзор от БНБ. Тези фиктивни сделки също могат да бъдат хванати по липсата на SWIFT записи или от справка, поискана от депозитарите или емитентите, в лицето на съответната държава – обяснява Огнян Ганев. Вместо да разследва, обаче, прокуратурата иска от него доказателства за фиктивните трансфери на ДЦК. “Как да докажеш нещо, което не съществува?” – вдига рамене подателят на сигнала? Сигнал до БНБ ... Fri, 09 May 2025 01:25:32 +03:00 Биволъ https://presscenters.com/News/252535/kak-investbank-e-ujilila-s-300-miliona-vlojitelite-si https://presscenters.com/News/252056/elin-pelin--istinata-za-smurtnosnite-vzrivove Девет месеца след трагедията край Елин Пелин с взривилите се складове за пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси за гражданска употреба, на 25-ти юли миналата година, отнела живота на четирима души, сред които и младо момиче, 9 месеца всички държавни институции мълчат. Никой не дава отговори. Все едно, нищо не се е случило. А когато наскоро преживяхме друга трагедия – в Кочани, в Северна Македония, гледайки разтърсващите кадри от дискотеката, в която изгоряха живи 59 млади хора и деца, неволно направих аналогия – фойерверки, пламъци, жертви, лицензи, разрешителни… Същите ключови думи като при трагедията у нас край Елин Пелин. Само че, видяхме и разликата, как действа държавата в двата случая? В Северна Македония, само няколко дни след ужаса, Главният прокурор там излезе публично и от едно малко листче прочете всички факти от мълниеносната им документална проверка. Това било незаконно, това било незаконно, това било фалшиво… У нас? След като 9 месеца всички контролни органи мълчаха, изведнъж излезе заместник-окръжният прокурор на Софийската окръжна прокуратура – Христина Лулчева и обяви резултата от съдебно-техническата експертиза по досъдебното производство за взривовете край Елин Пелин. А именно: Жегите били предизвикали взрива. Защото пиротехниката била с „повишена чувствителност“ заради летните жеги. Не е за вярване! За 9 месеца, това ли установиха прокуратурата и експертите по тази съдебна експертиза?! Че било много горещо на 25-ти юли, миналата година?! А горещо ли е било наистина? Сама проверих в Интернет. И видях, какво са казали телевизионните синоптички за този ден. Но попитах и експерта-климатолог. Проф. Георги Рачев: „ Да. Погледнах в официалните архивни данни. Температурата на въздуха е стигнала максимума от 27-28 градуса в тази част на София и източната част на софийското поле. Същата е била максималната температура и предишния ден. Минималните температури рано сутринта са били 18-19 градуса. Хубаво време, слънчево, със следобедна облачност и ветрец със западна посока. Дори може да се каже, че температурата е малко по-ниска от нормалното за втората половина на месец юли.“ Eдна такава температура може ли да нагрее нещо, та то да се стопи, да се взриви? – питам проф. Георги Рачев. „ Ако е сладолед ще се стопи. Това е абсолютно сигурно. Всичко зависи от материята и колко време е на слънце. Но, 28 градуса с ветрец и облачност, аз не виждам нещо извънредно, уникално и екстремно“ – отговаря професорът-климатолог. Метеорологична справка за времето в деня на взрива – 25.07.2024 год., която доказва, че максималните температури тогава в София и софийското поле са били 27-28 градуса. Това опровергава съдебно-техническата експертиза на Софийската окръжна прокуратура, че летните жеги били предизвикали взрива в склада край Елин Пелин. 27-28 градуса е било в деня на взрива! Това не е лятна жега в края на месец юли. Това си е направо хладина, на фона на 40 градуса и отгоре, които вече преживяваме в цяла България. Така че, като гражданин, аз не приемам тази експертиза, че едни 27-28 градуса били гръмнали във въздуха 4 сгради с пиротехника. А като журналист знам, че дори навън да е 100 градуса, има една Наредба на МРРБ, от 2017-та година, за планиране и проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, в която е описано толкова подробно, какви трябва да бъдат прозорците, стъклата, плочките, стените, именно за да не пропускат топлината отвън навътре. И да не се взривяват складовете. Не знаят ли за тази Наредба експертите, които били от Специализирания отряд за борба с тероризма, според съобщението на прокуратурата. Ето тази абсурдна съдебно-техническа експертиза ме предизвика да направя журналистическо разследване. Защото за мен най-важно е, дали този обект е законен? Ако е незаконен, всичко може да причини взрива. Защото всяко нещо там е рисково. Как се появил този обект на полето в землището на Елин Пелин, за да се складира там огнестрелно оръжие, боеприпаси и пиротехнически изделия? Как е одобрен ПУП / Подробен устройствен план/ за 5-те сгради в него? А след това, въведени ли са в експлоатация всички сгради от висшия контролен орган ДНСК, защото по смисъла на ЗУТ / Закон за устройство на територията/, това е обект от първа категория? Законни ли са складовете за боеприпаси, огнестрелно оръжие и пиротехника? Защото, ако се е работило незаконно, отговорността трябва да се търси от една дузина държавни институции – МВР, МРРБ, МОСВ, МЗ и от общинската администрация – от всички кметове и главни архитекти през годините. Тогава няма да се гледа към небето, дали е било горещо в оня ден или не, а ще се гледа в документацията – 16 години назад! Да! 16 години е продължило изграждането на всички сгради в целия обект. От 2008-ма до 2023-та година. И истината е друга. Жегата не е във въздуха. Жегата е в подписите на много хора през годините. Но мълчат за това. Прикриват ли ги? От сателитните изображения на Гугъл много ясно можем да проследим историята на взривените складове. Какво виждаме? През 2010-та година, трите имота на „Енигма“ ЕООД в местността Дереджик са празни. Те са земеделски земи. Няма сгради. Няма строителство. Но през 2011-та се забелязва строителна площадка, на която вече се вижда първата сграда със складове. Едва забележима е и втората сграда. През 2012-та година, и двете сгради се виждат като завършени. Карта на земеделските земи от 2010-та година, която показва, че през имота на фирма “ Енигма”, където се намират складовете за пиротехнически изделия, огнестрелно оръжие и боеприпаси за гражданска употреба преминава…газопровод! А на около 500 метра има АГРС / автоматична газорегулираща станция/! А какво показват документите? Има одобрен ПУП през 2009-та година за въпросните сгради и разрешение за строеж на „Складове за пиротехнически изделия с администрация“, от 2010-та година. Но от скицата на земеделските земи от 2010-та, ясно се вижда, че през въпросния имот минава…газопровод! Кой е изготвил ПУП? Кой го е одобрил в Община Елин Пелин? Кой е издал разрешение за строеж на склад с пиротехника в имот, през който минава газопровод?! Тогава е действала една Наредба 2 от 2000-та година, в която категорично е записана забраната, през територията на такива складове, да преминават газопроводи – открити и подземни! А през имота нd фирма „Енигма“ преминава газопровод. И според граждански организации, този газопровод е бил собственост тогава на предприятието „Верила“ АД. Потърсихме в София управата на „ Верила сървис“ – фирмата, която би трябвало да се грижи за този газопровод. Но на посочения адрес в Търговския регистър открихме само счетоводната къща на „Верила“. И от там отказаха да ни дадат контакт с управителя. Защото не давали никаква информация за клиентите си. В нарушение ли са построени първите две сгради с опасни складове край Елин Пелин, след като през този имот минава газопровод? Последният одобрен ПУП през 2023-2024 година, за сгради 3, 4 и 5. От скицата се вижда, че газопроводът е изместен, но той е до границата на имота. Арх. Весела Тасева е била по това време Главен архитект на Община Елин Пелин. Неин ли е подписът върху разрешителните за строеж? А според документите, през 2012-та година, аз виждам, че има преместване на въпросния газопровод. Той вече минава по границата на имота. И от 2012-та година, ДНСК е издала разрешение за ползването му. Но това изместване не решава проблема със закона. Защото, според наредбата има отстояния до газопроводи и до урбанизирани територии. А през 2014-та година е издадено разрешение за строеж на „ Складове 3,4 и 5 и офис“, във втората половина на обекта. Отново тези разрешения за строеж били подписани от Главния архитект на Община Елин Пелин – арх. Тасева. През 2016-та година едва се забелязват основите на едната сграда. През 2017-та, сателитите на Гугъл ни показват, че вече тече строителството на втората сграда в тази половина. А през 2022-ра, ясно се виждат двете построени сгради. Както и малкият склад в северозападната половина на имота, който оцеля при взривовете. И който и сега плаши хората. Какво е имало в него! Изнесени ли са вече опасните вещества от там? Картината от сателита за 2025-та ни показва изпепелените складове. Всичко е стопено. Само че, откриваме и друга опасна близост до склада. Пак на газ. Но това е Автоматичната газорегулираща станция /АГРС/. Тя е собственост на „Булгартрансгаз“ ЕАД. И е само на 485 метра от склада за пиротехника. Но въпреки това е разрешено строителство. На мой въпрос към изпълнителния директор Владимир Малинов – съгласувал ли е някой с „Булгартрансгаз“ ПУП за складове с пиротехника, от там отговориха, че никога не е постъпвало заявление за съгласуване на инвестиционно предложение на „Енигма“ ЕООД. И потвърдиха, че тяхната АГРС се намирала на около 500 метра от въпросната складова база! Макар и трудно, успях да се свържа с арх. Весела Тасева – бившият Главен архитект на Община Елин Пелин. Тя потвърди, че наистина е подписала всички разрешения за строеж на 5-те сгради, в двата им етапа – след 2010-та година, както и през 2014-та. Но, според арх. Тасева, когато подписала първите разрешения за строеж, газопроводът бил изместен. Не знаела точно къде и как, но знаела, че имало газопровод. А била подписала, защото докладът за съответствие, изготвен от надзорната фирма, бил проучил всичко и не бил открил проблем. Освен това нямало били специалисти-експерти в Община Елин Пелин. Нямало дори Главен инженер. Била само тя като Главен архитект, един човек за контрол на строителството и един геодезист. Арх. Весела Тасева дори се учуди, защо я питам това. Каква била връзката между газопровода и нещастието, което се е случило край Елин Пелин? Газ по границата на имота. И газова станция на около 500 метра. А къщите на хората? А животът на хората? Какво казва законът за тях? В тяхна защита? Срещнах се с хората от първите къщи на село Гара Елин Пелин. Най-близките до взрива. Те са очевидци. Те първи са се обадили на телефон 112. Те заснеха взр... Wed, 23 Apr 2025 16:28:45 +03:00 Биволъ https://presscenters.com/News/252056/elin-pelin--istinata-za-smurtnosnite-vzrivove https://presscenters.com/News/251540/istoriya-sreshtu-pechalba-pametnik-na-kulturata-stava-jertva-na-kmetska-alchnost Поморие е третият по големина български морски град. Последните 15 г. се управлява от ГЕРБ. Градът е особено важен за водещата партия, защото несменяемият му кмет Иван Алексиев оглавява и Областната структура на ГЕРБ. Той е лично промотиран от Бойко Борисов. Преди да стане кмет на Поморие, през 2011 г. Алексиев беше депутат от партията на Борисов. Особено показателен е и фактът, че именно от Поморие е и областният лидер на партията на Делян Пеевски “Ново начало”. Христо Широков, известен в криминалните среди с прякора си Широката. Широката е бивш бодигард на знаковия наркобос Димитър Желязков, по прякор Очите. От 10 години години Широката е общински съветник от влиятелната група на ДПС в Общинския съвет на Поморие. Спряган е като “дясната ръка” на кмета Иван Алексиев в местния парламент и в нерегламентираните му контакти с различни структури и бизнес. /тук/ Фактът, че партиите на Борисов и Пеевски в най-голямата и една от най-богатите области в България – Бургаска, се управляват именно от Поморие, е симптоматичен и говори сам по себе си. Град Поморие е и център на заселването на най-голямата и компактна руска общност в България. Това не е случайно, защото процесът бе стартиран преди повече от 25 г. с целенасочена държавна подкрепа от Русия за всички техни граждани, които искат да придобият недвижими имоти у нас. Според източници на Биволъ от разузнаването, стратегията е била разработена от Щаба на ГРУ и приложена в България последователно, с помощта на водещи руски банки. Те са имали инструкции да отпускат преференциални кредитни линии на всички руснаци декларирали желание да закупят имот или построят жилище в страната ни. За външните и геополитически интереси на Русия, регионът има особено голямо значение. Като добавим и най-голямата руска рафинерия в Източна Европа – ЛукОЙЛ, разположена едва на двадесетина километра в близост, картинката придобива плътност. В момента в Поморие вече има цял огромен квартал за десетки хиляди жители, известен с прозвището си “Малая Россия”, чийто огромен надпис гордо и демонстративно се извисява от централната фасада на една от най-високите сгради. Контролът върху управлението на местните власти в Поморие и Бургас е стратегически определящ и значим за руските интереси в България. Само на десетина километра от Поморие през морето е разположен и емблематичният ДоганСарай, построен незаконно върху терен прехвърлен на фирмите на ДПС именно от ЛукОЙЛ, като преди това е придобит заедно с над 300 дка земи на първа линия по силата на приватизационния договор с държавата от 1999 г. Началото на завладяването на българското крайбрежие и икономика от руската инвазия. Тази резюмирана интродукция е важна, за да може да се разкрие генетиката на всяко корупционно престъпление, като “частен случай”, но белязано със знака на безконтролната безнаказаност и брутално погазване на законите в България от една неофеодална каста, характеризираща се с неограничена алчност, презумпция за вечна власт и обслужваща ретроградни антибългарски интереси. В Биволъ многократно сме разкривали различни корупционни действия, крупни злоупотреби и закононарушения, свързани с Поморие и неговото общинско управление. Днес морският град е разкопан, подменя се ВиК-системата с поставяне на нови канализационни тръби и шахти, а улиците в централна градска част са неасфалтирани, кални, прашни, хората газят пясък и чакъл… Поръчката е по проект „Основен ремонт на улици, тротоари и реконструкция на прилежащата им ВиК инфраструктура, намираща се в централна градска част на гр. Поморие“ и е на стойност 4 200 000 лева без ДДС. Избраната фирма е ДЗЗД “Улици Осем”, в което преимущественият дял е на “Бургаспътстрой” АД. Дружеството е заложник на Гнилата ябълка ПИБ. Информация от времето за него може да се види тук. В сърцето на града зад прокъсан винил от години е скрит паметник на културата общинска собственост. Скрит е, защото е оставен нарочно да се саморазруши от ерозия, без да скандализира публиката. Интересно какво е мотивирало министъра на туризма Мирослав Боршош да открие летния сезон точно в Поморие? Вероятно това е част от нелепа пиар кампания за лъскане на сринатия имидж на общинския кмет Иван Алексиев, който от години провокира единствено шумни обществени и медийни скандали. Последният бе изцепката му да изкорени 60 броя 20-годишни декоративни дървета Гинко билоба от централната пешеходна улица. Сегашният му опит да превърне културна и историческа сграда в жилищна кооперация надминава всичко с арогантното си погазване на редица закони и обществения интерес, единствено в частна полза. Сладникавата миризма на Корупция се носи на талази от руините на някогашната прекрасна и красива емблематична за Поморие сграда. Корупцията и алчността не само убиват хора, животни и дървета, а стоят и в основата на заличаването на паметта, историята, архитектурата, културата и националната ни идентичност. Поредна тяхна жертва е апетитна заради местоположението си вековна сграда с висока културно-историческа и архитектурна стойност в сърцето на черноморския курортен град Поморие. Построена е в началото на XX век, през далечната 1912 година, и е обявена за строително-архитектурен паметник на културата от местно значение в 1979 г. от Националния институт за паметниците на културата (НИПК). И докато повечето архитектурни паметници на културата в частни ръце са оставени да се рушат или понякога биват “случайно” опожарени от приютили ги бездомници, за да изникне на тяхно място поредната жилищна кооперация или хотел, тук случаят е сходен, но малко по-особен и още по-тревожен. Недвижимата културна ценност е общинска собственост и именно 4-мандатният кмет на партия ГЕРБ в община Поморие Иван Алексиев, който по закон е задължен да полага грижи и да поддържа доброто й интериорно и екстериорно състояние и вид, я е оставил на самотек до срутване повече от десетилетие. Дори през 2014 г. по негово искане целият парцел публична общинска собственост е деактуван в частна общинска собственост и заедно с паметника на културата е отреден за продажба на търг с начален старт за наддаване от скромните за такъв вид имот 420 000 лева. След като планът не се реализира заради брожения в местния парламент и медийни публикации, че кметът продава къща-паметник на културата с двор на занижени цени, сградата е оставена да се самосрути скрита зад визуализиран на винил бъдещ инвестиционен проект, докато методически в продължение на 9 години кметът на Поморие Иван Алексиев подготвя и дирижира дългата и сложна административна процедура за застрояване на терена с апартаменти и магазини в частен интерес. В ляво е процесната сграда, построена през 1912 г. и обявена от НИПК през 1979 г. за архитектурно-строителен паметник на културата; в дясно до нея се намира бившата сграда на БНБ (понастоящем собственост на банкерката Петя Славова), проектирана от арх. Тоскани и построена през 1929-1930 г. от строителния предприемач Гюро Лазаров (в белите одежди пред нея), също обявена през 1979 г. за паментик на културата; в средата се вижда невъзстановената след големия пожар през 1906 г. в Анхиало (дн. Поморие) православна катедрала “Успение Богородично”, разрушена последствие под диктатурата на комунистическия режим в Народна Република България. Паметникът на културата в центъра на град Поморие погива скрит зад винил в мандатите на кмета Иван Алексиев, докато се подготвя за жилищна кооперация с магазини на приземния етаж. Архитектурният проект на Маймунковата къща от 1912 г. Алчността и разрухата на един кмет Кметът на Поморие Иван Алексиев най-безцеремонно посяга на сградата архитектурен паметник културата – публична общинска собственост, компрометирайки я с жилищни надстройки и търговски пристройки, за да бъде обслужен частен интерес. Културната ценност се намира в идеалния център на града и е част от Груповия паметник на културата „Ансамбъл около църквата „Рождество Богородично“, който включва три сгради НКЦ – бившата на БНБ, а в последствие известна като “Къщата с часовника”, процесната и храм “Рождество Богородично” – културна ценност от национално значение. Кокетната къща /известна в наши дни като бившия Клуб на СДС/, която кметът на Поморие и областен координатор на ГЕРБ за Бургаска област Иван Алексиев иска да “вгради” в голяма сграда с жилищно – търговски функции, има изключителна историческо-културна и сантиментална стойност за гражданите на Поморие. Основният апетит е за местоположението на Паметника и земята под него, които са в самото сърце на морския град, а това е много скъпа и атрактивна цел. Затова е под прицела на частни интереси, които кметът иска за втори път да узакони чрез Решение на Общинския съвет. Нещо повече, по примера на други занемарени и рушащи се стари, но емблематични сгради за Поморие, някои от тях също паметници на културата, които са вече реставрирани и реновирани по европроекти или национална програма /бившата Митница и Болница, а сега Градска художествена галерия “Дечко Стоев”; бившият Пионерски дом, а сега Дом на изкуствата; бившият Обредния дом; бившият Медицински пансионат; Водната кула, която сега е Музей на рибарския поминък и др./, въпросната недвижима кулурна ценност при управлението на кмета Иван Алексиев нарочно не е включена в нито един проект за еврофинансиране. Тя е оставена десетилетия без никаква подръжка, за да се самосрути. Такава е съдбата на стотици исторически сгради в цяла България, които са жертва на бруталната престъпна политика на управляващите, продаващи Историята и Културата ни за мръсни пари. Най-пресният пример с единствения български град в Патримониума на Юнеско – Несебър, който ще бъда позорно изключен, заради застрояване на архитектурните си паметници, е особено актуален и крещящ. По тази тема, засягаща вече и националните ни интереси, Биволъ подготвя отделна публикация. Едно от условията за Паметник на културата е да бъде запазен автентичният му вид и архитектурен облик, каквато е политиката и практиката във всяка цивилизована държава, ценяща своето културно наследство. Кметските планове за нея очевидно са други. В мандатите ... Mon, 07 Apr 2025 15:40:19 +03:00 Биволъ https://presscenters.com/News/251540/istoriya-sreshtu-pechalba-pametnik-na-kulturata-stava-jertva-na-kmetska-alchnost https://presscenters.com/News/250408/arbitraj-udrya-postradali-ot-neizryaden-stroitel Близо половин милион лева за пропуснати ползи трябва да плати семейство Цанкови на строителна фирма, за това, че същата фирма не е успяла да завърши строежа на жилищни сгради върху собствения му терен в продължение на 18 години. Строителят не плаща неустойките за неспазване на договора, въпреки влезлите в сила 4 решения на Софийски апелативен съд. Сега семейство Цанкови е осъдено от арбитраж, без да е дало съгласието си спорът да бъде разглеждан от арбитражен съд. Решението на арбитражната комисия е приведено в действие веднага, сметките на трима от членовете на семейство Цанкови са блокирани, изпълнението е стопирано месеци по-късно едва след решение на Апелативния съд. Присъдата на арбитража обаче остава в сила. Обжалването във Върховния касационен съд, което не може да стартира месеци наред с мотива, че ищецът е сменил адреса си, най-после е насрочено за 13 март 2025 г. През септември 2024 г. е сезирана и прокуратурата, но досега оттам реакция няма Когато правосъдието е бизнес В българската съдебна система съществува опасен механизъм, чрез който определени фирми и лица се възползват от вратички в закона, за да се обогатяват за сметка на невинни граждани. Това разследване разкрива как семейство Ценкови, които са собственици на имот в престижния софийски квартал Малинова долина, се превръщат в жертва на мащабна схема от фиктивни сделки, подставени лица, злоупотреба с арбитражни съдилища и съдебно бездействие. Историята на Ценкови е пример за злоупотребата с арбитражното правораздаване, което в случая е използвано като инструмент за източване на финансови средства и прикриване на схеми с недвижими имоти и обществени поръчки. Арбитражът, за да заведе дело и да стигне до решение, не се е посвенил да използва невалидно пълномощно на починало девет години преди това лице и без правомощия за подписване на споразумение за арбитраж. Решението е в полза на упълномощения. Историята на един строителен кошмар През 2006 г. две семейни двойки – Елена и Христо Ценкови и Елена и Любомир Ценкови – отдават свой имот в квартал Малинова долина, София, срещу обезщетение, предоставяйки право на строеж на благоевградската строителна фирма „Етиком Наков и Сие” СД. Собствениците на компанията – Живко Наков и Емил Наков (баща и син) – поемат ангажимент да завършат строителството до 2009 г., като договорът предвижда две къщи за семейство Ценкови срещу пет за строителя. Проектът обаче не достига до завършване. През 2008–2009 г. строителните дейности са преустановени, а къщите остават недовършени. Семейство Ценкови завежда дела срещу фирмата, но докато Софийският апелативен съд отсъжда в тяхна полза между 2012 и 2014 г., „Етиком Наков и Сие” вече няма никакви активи, собственост или средства, за да изплати дължимите неустойки. През този период фирмата натрупва значителни задължения към НАП и частни кредитори, но държавата не предприема действия за тяхно събиране. Бягството от задължения и дългове – част от измамата Според Теодор Ценков, наследник на починалия Любомир Ценков, действията на „Етиком Наков и Сие” следват добре обмислен модел за избягване на задължения: Прехвърляне на активи Започвайки още през 2008 г., фирмата продава активите си на свързани лица и дружества, като така избягва задълженията към кредитори. Един от кредиторите е държавата, тъй като дружеството участва в обществени поръчки. Задлъжнялост към НАП Към 2021 г. дълговете на дружеството към НАП достигат 360 000 лв., но държавата не предприема действия за тяхното събиране. В резултат част от задълженията просто изтичат по давност. Прехвърляне на имотите Имотите преминават през няколко дружества. През 2009 г. „Етиком Наков и Сие” продава петте къщи на „Зози” ЕТ за 550 000 лв., но няма доказателства за реално извършено плащане или внесен ДДС. „Зози” ЕТ апортира имота във „Вест Инвест – Н” ЕООД със собственик Веселин Пандев, който също печели обществени поръчки за милиони – последната за Енергийна ефективност в общински административни сгради в гр. Тутракан за 1 789 374.20 лв. „Вест Инвест – Н” продава три от недовършените постройки на частни лица, срещу което получава авансово 10% от уговорена цена – общо 128 947 лв. и обещава до 1 месец те да бъдат завършени. Това според Теодор Ценков е нереално – липсват строителни документи, подписи на съответните строителни лица, които отказват да ти предоставят, защото фирмата им дължи пари, сградите не са присъединени към ел. инсталация, няма и никакви други комуникации, не са съставени комисии по строителен надзор, не е определена дата за подписване на Акт 15, както изисква закона. В посочения едномесечен срок купувачите едновременно се отказват от сделката, „Вес Инвест – Н” незабавно им превежда исканите 309 474 лв. и предявява претенции към семейство Ценкови за загуби и пропуснати ползи под предлог, че не им е предоставен достъп до къщите. Регистрация на нови фирми „Века Финанс” ЕООД със собственик Пирин Кантарев е поредното регистрирано дружество, което да предяви претенции към имотите. То е новорегистрирано, не участва в обществени поръчки и спокойно може да води съдебни спорове. В деня на регистрацията е направена цесия за вземане към семейство Ценкови, от които новорегистрираното дружество ще задържи 20%. Заведен е арбитражен спор. Прокуратурата – мълчалив съучастник по подразбиране През ноември 2023 г. тогавашният адвокатът на семейство Ценкови, Атанас Черногорски, подава сигнал до Софийска градска прокуратура, в който посочва множество предполагаеми престъпления – документни измами, престъпления против стопанството, укриване на данъци и др. Наред със съмненията за извършена измама спрямо семейство Ценкови, в сигнала до прокуратурата са изтъкнати следните факти: „Етиком Наков и Сие” СД участва в обществени поръчки за общо 3 млн. лв., последната към 2015 г. Задълженията на дружеството към НАП са 231 000 лв., но досега държавата не е потърсила вземанията си. През 2008 г. започва да прехвърля активите си на други фирми, чрез които и до днес участва в обществени поръчки на Министерството на здравеопазването в благоевградска и кюстендилска област. Спира всякакви плащания към кредитори и държавата, и прехвърля цялата си собственост на свързани лица. Натрупаните задължения към държавата не се търсят от НАП, а изтичат по давност. НАП не е предприемала никакви действия, за да може да събере вземанията и да защити интереса на данъкоплатците. До подаването на сигнала в прокуратурата дружеството не е стартирало процедура по несъстоятелност, такава не е стартирана и от НАП повече от 15 години. Адвокат Черногорски изразява подозрения, че изпълнителни действия спрямо „Етиком Наков и Сие” СД не се извършват поради това, че сестрата на Живко Наков е служител на ТД на НАП – София. Проверка на Бивол установи, че към 2021 г. задълженията на дружеството към НАП възлизат на 360 000 лв. По късно част от сумата е отпаднала, вероятно по давност. Въпреки задълженията към държавата, фирмата печели обществени поръчки. Само шест от обществените поръчки, спечелени от „Етиком Наков и Сие” между 2008г и 2014 г. към Министерството на здравеопазването и общините Благоевград, Ловеч, Луковит, Рила и Петрич възлизат на близо 4.5 млн. лева. В една от тях, към община Петрич, дружеството участва съвместно с Водстрой, което, както е известно, е под контрола на Делян Пеевски. Въпреки представените доказателства, досега прокуратурата не е предприела никакви действия. Според Ценкови това е още едно доказателство за системната безнаказаност на подобни схеми. Арбитражът – инструмент за източване на средства? През 2023 г. фирмата „Века Финанс” ЕООД, регистрирана на името на Пирин Кантарев, получава по цесия претенциите на „Вест Инвест – Н” срещу Ценкови в размер на 464 212 лв. Вместо да се обърне към граждански съд, „Века Финанс” завежда арбитражно дело, въпреки че Ценкови никога не са давали съгласието си за подобен процес. Арбитражният съд служи, за да решава бързо извънсъдебно имуществени спорове. Изпълнителната сила им сила е като на всеки друг съд. Това, че въз основа на решения на арбитража могат да се издават изпълнителни листове, е причина законодателят да е предвидил задължително условие да е налице съгласието на всички страни по спора. Ако едната страна не е съгласна, другата не може да отнесе спора към арбитражен съд, а се прилагат общите правила на Гражданският процесуален кодекс. Ценкови не са съгласни този спор да се решава от арбитражен съд. От умрял писмо За да бъде заведено арбитражното дело, собственикът на „Етиком Наков и Сие” СД Живко Наков /баща/ използва пълномощно от 2008 г., дадено му от Любомир Ценков, за да го представлява пред различни оператори на комунални услуги, необходими за осъществяването на строителните дейности. Но Любомир Ценков умира през 2009 г., което прави пълномощното невалидно. Представеното пред арбитража пълномощно е с неясни и коригирани номера на регистрационните заверки и с неясно съдържание, което препраща към друго пълномощно, но нито едно от тях не упълномощава Наков да подписва договори или арбитражни споразумения. Арбитражният съд, в лицето на съдия Ана Миленкова, въпреки явните нарушения, дава ход на делото и в крайна сметка осъжда Ценкови да платят на „Века Финанс” сумата 482 493.55 лв., включително съдебни разноски и арбитражни такси. Подозрителна процедура Ценкови обжалват арбитражното споразумение, което не пречи на Ана Миленкова (адвокат, синдик , включително на фирми от обръча на КТБ след фалита и арбитражен съдия) да даде ход на делото по съкратената процедура съгласно правилата на арбитражния съд при БТПП, на която тя не е член. Според Теодор Ценков всички протоколи от заседанията са изменени и арбитърът отказва да предостави звукозаписите от тях. След многократни протести от страна на Ценкови, Ана Миленкова си прави отвод по делото, на което няма право според правилата на БТПП. С анекс, подписан отново с невалидното пълномощно на Живко Наков, делото се прехвърля на Пламен Пантов, който не е вписан никъде като арбитражен съдия и за когото е известна индиректна връзка с „Века Финанс”. Арбитър Пантов разглежда... Thu, 06 Mar 2025 12:00:30 +02:00 Биволъ https://presscenters.com/News/250408/arbitraj-udrya-postradali-ot-neizryaden-stroitel https://presscenters.com/News/250279/sluchayat-lyubcho-georgievski-i-sistemnata-kampaniya-sreshtu-bulgarskata-obshtnost Новата вълна от репресии срещу българите в Северна Македония На 27-ми февруари 2025 г. ръководителят на принудително закрития български културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля, Любчо Георгиевски, беше призован за разпит в прокуратурата по обвинение в „създаване на омраза в интернет“. Разпитът бе отложен с 30 дни, но обвинението остава, а в контекста на събитията през последните години случаят не изглежда изолиран. Обвинението против Георгиевски е толкова абсурдно, колкото и текущото, по което го съдят – за това, че е популяризирал живота и делото на историческата личност Иван Михайлов. Република Северна Македония е хибриден режим, в който демокрацията е фасадна, а прокуратурата и съдът се използват за бухалка срещу лицата с изявено българско самосъзнание. Призовката за разпит на Любчо Георгиевски Георгиевски е активист, който от години популяризира българската култура и история в Северна Македония. През 2020 г. той беше сред инициаторите на културния клуб „Иван Михайлов“, който се стремеше да възроди историческата памет за българското минало на региона. Клубът беше тържествено открит в рамките на подписания Договор за добросъседство между България и Северна Македония и на него присъстваха местни и официални лица от България. Тържественото откриване на културния клуб Иван Михайлов в Битоля в присъствието на официални лица от България Сдружението организираше лекции, културни събития и образователни екскурзии за млади македонци, като целта беше именно културен диалог, а не политическа пропаганда. Тези усилия обаче предизвикаха яростна реакция сред македонските националистически кръгове и доведоха до системен натиск върху Георгиевски и неговите съмишленици. Българският клуб в Битоля бе вандалски подпален посред бял ден, а престъпниците не понесоха справедливо наказание. Тяхната вина бе заметена с подписване на споразумение с прокуратурата. Всичко това определено дава ясен знак, че насилието и репресиите срещу българската общност в Северна Македония са системни и са пряко или косвено стимулирани от държавната власт. Клубът след неговото опожаряване Опожареният през юни 2022 г. български клуб “Иван Михайлов” в Битоля Кулминацията на този натиск настъпи през 2023 г., когато македонските власти приеха специален антибългарски закон, който ретроактивно забранява именуването на организации на „спорни“, според тях, исторически личности. Законът беше явно насочен единствено срещу българските културни институции и организации, които използват имена на известни исторически личности, неудобни на казионната пропаганда в Северна Македония. След закриването на клуба, Любчо Георгиевски загуби работата си и в ТЕЦ Битоля. Официално не бе посочена политическа мотивация, но е очевидно, че уволнението му бе част от репресивния апарат, който цели да принуди българите в Северна Македония да се откажат от културната си и етническа идентичност. Идеологията на македонизма и корените на репресиите срещу българите За да разберем защо случаи като този на Любчо Георгиевски не са изолирани, а представляват системна държавна политика, е необходимо да се върнем назад във времето и да разгледаме генезиса на македонизма като идеология. Председателят на Българския културен клуб в Битоля – Любчо Георгиевски. Заради изявата си като българин той е жертва на физически, психически и институционален тормоз и репресии в Северна Македония Македонизмът е политическа идеология, създадена и наложена като инструмент за отричане на българската идентичност на населението във Вардарска Македония. Исторически, регионът на днешна Северна Македония е бил част от българското етнокултурно пространство, но след разпада на Османската империя и разделянето на македонските земи между България, Гърция и Сърбия, започват интензивни опити за етническо преиначаване на населението в полза на сръбските и по-късно югославски интереси. Тази политика е традиционно силно подкрепяна от руските , а по-късно съветски геополитически интереси. До края на XIX век населението в Македония масово се самоопределя като българско, говори български език и има близки културни и исторически връзки с България. Османските документи, австрийските и британските дипломатически доклади, както и преброяванията на самата Османска империя, свидетелстват за етническата принадлежност на македонските българи. След Берлинския конгрес през 1878 г. и особено след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г., Сърбия и Гърция започват политика на „македонизиране“ и „сърбизиране“ на населението в региона. Заради намесата на Великите сили /главно Русия, Франция и Англия/ в Балканските войни и Първата световна война, Вардарска Македония попада под сръбска окупация. Сърбия, стремейки се да затвърди контрола си над региона, започва политика на експресна денационализация на местното население. Българското самосъзнание на местните хора се възприема като заплаха, тъй като то би означавало легитимни претенции на България върху тази територия. Вардарска Македония се нарича Вардарска бановина, а жителите й биват принуждавани да се наричат “прави сърби”. Започват масови репресии и убийства над граждани с открито българско самосъзнание. Закрити са всички стотици български училища, църквите и манастирите са окупирани и са обявени за сръбски. Особено тежки са погромите върху интелигенцията, учители и свещеници, много от които са убити без съд и присъда. Това води до масови изселвания към България, а бежанците в свободната българска държава от Македония надхвърлят половин милион души. Македонизмът е дефиниран като стратегия от сръбски политици в края на 19 век с цел дебългаризация на югозападните части от Българското етническо землище. Теорията среща подкрепа в Царска Русия, която застава на просръбски позиции в политиката си на Балканите. Основни постулати на македонизма предполагат, че компактното българско население в Македония може да бъде откъснато от своя родов корен чрез насаждането на пропагандата, че е отделна нация, различна от българската и има своите корени още в древността. Тази стратегия е развита първо в сръбските дипломатически кръгове, където се появява тезата, че „македонците“ трябва да бъдат разглеждани като отделен народ, за да се отслаби влиянието на България в региона. Българите са представяни като диво монголско племе, което е окупирало и държало в робство “македонците”, въпреки тяхната хилядолетна борба срещу българската държава. Чрез постулатите на македонизма, неговите създатели целят да внушат, че македонците не са българи, а „отделна етническа група“. Ролята на Коминтерна: Македонска нация по заповед от Москва Тази фалшива теория се възприема от Комунистическия интернационал – Коминтерна, който е базиран в столицата Москва на болшевишката държава СССР, наследила Руската Империя. Международната комунистическа организация, доминирана от СССР, започва да разработва политика, целяща разбиване на националните държави в Европа и замяната им със „интернационални социалистически републики“. През 1924 г. Коминтернът официално приема резолюция, която подкрепя създаването на „македонска“, „добруджанска“ и „тракийска“ нации. Основната цел е да се унищожи българската нация и да отслаби българската държава, която по това време е разглеждана като националистическа и антиболшевишка. По този начин Москва вижда възможност да елиминира българското влияние в Македония и да подготви региона за бъдещо включване в Балканската федерация под съветско влияние. През 1934 г. Коминтернът излиза с нова директива, която налага изкуствено създаването на отделна македонска нация. Лидери на Коминтерна по това време са българите Георги Димитров и Васил Коларов, които след комунистическия преврат в България през 1944 г. налагат репресивно тази политика и върху българското население произхождащо от областта на Македония. Югославската комунистическа репресия (1944-1991) След Втората световна война и създаването на Социалистическа федеративна република Югославия, тамошният комунистически диктатор Тито използва македонизма като инструмент за откъсване на региона от българската идентичност. През 1944 г. в Скопие е създадена Антифашистка асамблея за народно освобождение на Македония (АСНОМ), която прокламира съществуването на отделна „македонска нация“. Такава нация е създадена и в самата България от комунистите, вследствие на натиска от болшевишките кръгове и Българската комунистическа партия. По време на преброяванията до средата на 60-те години българите с корени от Македония са принуждавани със заредено оръжие на челото да се вписват “македонци”, а не българи, каквито са се чувствали. В училищата комунистите въвеждат и изкуствено създадения с декрет през 1945 г. “македонски” език. Голяма част от българската история е подменена и представена за “македонска”, редица видни исторически личности от Средновековието и Възраждането са определяни за “македонци”, а не българи, каквито са се чувствали самите те. Множество паметници и документи са унищожени или грубо подменени, за да бъде напълно заличено българското присъствие и име от Македония. Македонизмът се въвежда репресивно както в Югославия, така и в България след 9 септември 1944 г., когато идва на власт комунистическият режим, подкрепян от СССР. Новото правителство, оглавявано от бившите лидери на Коминтерна Георги Димитров и Васил Коларов, приема линията на Москва и започва насилствено „македонизиране“ на населението в Пиринския край, както и на всички българи, произхождащи от тази област. Несъгласните и съпротивляващите се с този геноцид са били или убивани безцеременно, или изпращани в “Лагерите на смъртта” в България и Югославия, като Голи оток и Идризово. Македонизмът се налага, следвайки следните антихуманни и напълно антинаучни методи: Физическо унищожаване на българската интелигенцияХиляди българи са избити, изпратени в концлагери или подложени на репресии. Принудителна смяна на именатаХора с български фамилии са принудени да приемат „македонски“ или неутрални имена. Забрана на българския език и култураБългарската литература, история и език са обявени за „чужди... Fri, 28 Feb 2025 18:50:48 +02:00 Биволъ https://presscenters.com/News/250279/sluchayat-lyubcho-georgievski-i-sistemnata-kampaniya-sreshtu-bulgarskata-obshtnost https://presscenters.com/News/249346/tulsi-gabard-se-obyasnyava-v-senata-za-ruskite-vruzki-na-pier-luvrie Номинираната от Тръмп за шеф на националното разузнаване на САЩ Тълси Габард имаше труден момент на изслушването си в Сената, където беше попитана за афера свързана с известния у нас белгийски бизнесмен Пиер Луврие. Както разкри Ню Йорк Таймс, миналата година тя е пътувала до Рим за събитие във Ватикана, платено от негова фондация. Припомнено беше, че Пиер Луврие е свързан със санкционирани руснаци близки до Кремъл като Константин Малофеев. Тази връзка беше осветена първо в разследване на Биволъ след опита на Луврие през 2014 г. да закупи основните активи на КТБ. В отговор до редакцията ни Пиер Луврие отрича всякакви връзки със санкционирани лица и твърди, че е завел дело срещу Ню Йорк Таймс. Путлерист под белгийско прикритие взе Виваком, Дунарит, Авионамс и ТВ7 Бизнесмен в списък за наблюдение на ФБР В статия на Ню Йорк Таймс от 28 януари т.г. се твърди, че Тълси Габард е пътувала със съпруга си до Ватикана, за да вземе участие във форум организиран от “европейски бизнесмен”, който е бил в списък за наблюдение на ФБР. Заради това пътуване Габард също е попаднала под наблюдение на федералната агенция, което самата тя с възмущение определя като включване в “списък за наблюдение на терористи”. Таймс не публикува името на въпросния бизнесмен, тъй като официални лица, с които медията се е свързала, не са обяснили защо той е включен в списъка на ФБР и дали той все още фигурира в него. Бизнесменът е представен като инвеститор в Русия, който основал фондация и организира периодично срещи във Ватикана между американци, руснаци, украинци и лица от други националности. Сенатор Марк Уорнър говори за Пиер Луврие и връзката му с Константин Малофеев. Статията става повод за американския сенатор Марк Уорнър, зам.-председател на сенатската комисия по разузнаването, да попита Тълси Габард на изслушване в Сената кой е платил за нейното пътуване за това събитие. Именно той разкрива името на Пиер Луврие и говори за връзките му с Константин Малофеев, макар и да не произнася правилно имената на двамата. “Na #Kiev!” Белгийски консултант, специалист по рисково инвестиране, установил се в Русия от 2010 г. Пиер Луврие се появи в България през 2014 г. с гръмотевичния анонс, че е придобил активи за 900 милиона евро на обявената в несъстоятелност банка КТБ. Белгиецът се обяви за нов собственик на акциите на Виваком, Дунарит, Авионамс, НУРТС и телевизията ТВ7. Биволъ проучи неговата биография и откри постове в социалните мрежи, в които Луврие се отзовава позитивно за анексията на Крим от Русия и се снима с новия руснак Жерар Депардьо. Новият телеком магнат Пиер Луврие и “новият руснак” Жерар Депардьо В материал на разследващия журналист Христо Грозев се цитират и други негови изяви като монтираната с Фотошоп снимка с оръжие в ръка и призива Na #Kiev! и снимка с Игор Гиркин /Стрелков/, бивш офицер от руските служби и главно действащо лице в сепаратисткото движение в Крим, Донецк и Луганск. Напред към Киев! С Игор Гиркин – Стрелков Разследването за Луврие акцентира и върху връзките му с руския олигарх Константин Малофеев през фонда на Луврие CFG и фонда на Малофеев Marshall Capital, за които има информация в авторитетния делови руски вестник “Ведомости”. Тогава Пиер Луврие изпрати до редакцията ни право на отговор, в което отрече да има отношения с Малофеев или с други санкционирани лица и да е поддръжник на руските интереси. Но в социалните мрежи все още са налични възторжените постове на Луврие, който празнува руската анексия на Крим. След разкриването на тази руска връзка, сделката на Луврие за стратегическите обекти Виваком, Дунарит, Авионамс и НУРТС пропадна. Българската прокуратура му образува дело и запорира акциите му в Люксембург, вероятно след намесата на Делян Пеевски и друга руска групировка около банката ВТБ, които също желаеха активите на КТБ. В крайна сметка Луврие се отказа от сделката и върна акциите на Цветан Василев. Няколко години по-късно тази сделка отново стана обект на медиен интерес, след като прокуратурата арестува председателя на движение “Русофили” Николай Малинов за шпионаж в полза на Русия. Сред документите, иззети от дома му, има и докладна записка /виж тук/, в която се твърди, че точно с Малофеев е уговорено придобиването на Виваком, Дунарит, Авионамс и НУРТС. “С цел създаване на адекватна икономическата основа за нашата дейност предприехме действия за безвъзмездно прехвърляне на активи за над милиард и половина евро от бившия български банкер Цветан Василев на руския бизнесмен Константин Малофеев. Тези активи не трябваше да попадат в български ръце, защото българската държава с цялата си мощ щеше да попречи на тяхното владеене и ползване. Контакт с Константин Малофеев се осьществи по препорька на Игорь Шогалев и генерал Леонид Решетников.” – пише в докладната, след което са описани активите: Виваком, Дунарит и Авионамс и телевизията ТВ7.” Не е ясно до кого е адресирана тази докладна записка, но намеренията зад тази инвестиция са очевидни: “Считаме, че при наложените ценови нива и със съгласието на групата на Константин Малофеев, „ВИВАКОМ” би могла да остане под контрола на руски стратегически инвеститор при цена до 800-850 млн. евро за цялата компания, което е с 200-400 млн. евро под реалната й пазарна стойност. Наред с това не бива да се пренебрегва и фактът, че в активите на компанията на практика е включена най-голямата сателитна станция в България – ПЛАНА – покриваща сектор от западното крайбрежие на Африка до Далечния Изток, както и цялата телевизионна и телекомуникационна структура в България, включваща около 850 телевизионни кули.” “Последното е от особено голямо значение за стратегическите планове на Кремъл, тъй като през тази инфраструктура минава и контролът на РВД, включително на натовски военни самолети. Така руснаците могат да научат повече за техните характеристики, планираните ремонти и друга ценна информация” – коментира за Биволъ експерт от военното разузнаване. Макар че името на Пиер Мишев Луврие не се появява в тази докладна записка, ясно е, че става дума за същата сделка. И ако документът се явява автентичен, за което до момента няма потвърждение от български съд, то излиза, че ролята на Луврие не е на реален инвеститор, а на прокси, за да се прикрие истинския купувач – Константин Малофеев. Луврие: “Клевети! Срам за журналистиката и американското разузнаване. Не ми публикувайте името.” Попитан за коментар относно връзките му с Малофеев, Пиер Луврие отговори, че срещу него тече клеветническа кампания и той е завел съдебни искове срещу медиите, които тиражират тази информацията.. “Нямам никакви връзки и никога не съм имал с нито едно санкционирано лице. Никога не съм имал връзки с него. Всъщност, заведох му иск, когато той се опита да разграбва моите придобивки в България, и подадох наказателна жалба срещу него и неговите поддръжници. Тази кампания по онова време, свързваща ме с него, по-късно бе доказана като платена от българската мафия, която не беше доволна от придобивките ми там, които анулирах поради токсичната среда”. Факт е, че медиите свързани с олигарха Делян Пеевски, санкциониран за корупция по закона “Магнитски”, обилно отразиха разкритията на Биволъ за симпатиите на Луврие към руския империализъм и неговите бизнес отношения с Малофеев. Но от друга страна са факт и самите руски връзки, които са документирани. Завладяването на стратегическите предприятия от портфолиото на КТБ се превърна в зона на конфликт на поне две руски групировки, близки до Кремъл, които зад подставени лица се стремяха да сложат ръка върху тях. В тази битка, може да се каже, че надделяха интересите на ВТБ, които съвпадаха с тези на Делян Пеевски в конфликта му с Цветан Василев. Помолен да предостави информация за искове и наказателни жалби срещу Малофеев Луврие отговори, че адвокатите му “събират обширно досие с всички доказателства по този въпрос”, но не даде повече конкретика. “Имам всички доказателства, че влязох в България добросъвестно, точно в момента, когато реших да спра да инвестирам в Русия, поради първоначалните санкции. От всички останали международни финансови институции, които останаха в Русия до инвазията ѝ в Украйна през 2022 г., аз бях един от първите, които напуснаха Русия… през 2014 г.” – подчерта той. Френски полковник с фалшив адрес в посолството пое контрола на “Дунарит” Пиер Луврие е живял в Москва от 2010 до март 2015. Тук има известно разминаване с реалността, тъй като Луврие официално има адрес в Москва поне до март 2015 г., както става ясно от документ наличен в Документите Пандора, с който Биволъ се запозна. Удостоверението от белгийското посолство в руската столица сочи, че Луврие се е установил там през 2010 г. и към март 2015 г. още е имал адрес в Москва. Този документ е предявен при регистрацията на една от многобройните му офшорни фирми. Лобист за мир, но чий? Появата на Луврие в Рим като организатор на събития, на които са присъствали и високопоставени американци, е нов епизод от неговата кариера, която след 2016 г. се свързва вече с Groupe Clementy – специализирана в реструктуриране на предприятия и инвестиции при специални обстоятелства. Освен това бизнесменът се представя като лобист за мир между Русия и Украйна. “Убеден, че мирът не само е възможен, но и необходим в Украйна, Пиер Луврие продължава да играе дискретна роля в търсенето на решение за тази страна в Централна Европа” – пише в страницата му в Wikipedia. В рамките на тези усилия е и конференцията във Ватикана, на която е била поканена Тълси Габард. Връзките на Луврие със Светия Престол идват от работата му с Понтификалния университет на Светия Кръст където той помагал за създаването на програма за обучение за управление на икономическите активи на Католическата църква. Критиците на белгиеца обаче не са забравили симпатиите му към руския империализъм и считат, че тези дейности са форма на мека сила, дирижирана от Кремъл, чрез прокарване на наративи за мир, но при условията на Москва. В България или във Ватикана, появата на Луврие вещае турболенции. Този път чак до Капитолия. Заглавен колаж: Пиер Луврие с оръжие и... Mon, 03 Feb 2025 15:56:45 +02:00 Биволъ https://presscenters.com/News/249346/tulsi-gabard-se-obyasnyava-v-senata-za-ruskite-vruzki-na-pier-luvrie https://presscenters.com/News/249347/tulsi-gabard-se-obyasnyava-v-senata-za-ruskite-vruzki-na-pier-luvrie Номинираната от Тръмп за шеф на националното разузнаване на САЩ Тълси Габард имаше труден момент на изслушването си в Сената, където беше попитана за афера свързана с известния у нас белгийски бизнесмен Пиер Луврие. Както разкри Ню Йорк Таймс, миналата година тя е пътувала до Рим за събитие във Ватикана, платено от негова фондация. Припомнено беше, че Пиер Луврие е свързан със санкционирани руснаци близки до Кремъл като Константин Малофеев. Тази връзка беше осветена първо в разследване на Биволъ след опита на Луврие през 2014 г. да закупи основните активи на КТБ. В отговор до редакцията ни Пиер Луврие отрича всякакви връзки със санкционирани лица и твърди, че е завел дело срещу Ню Йорк Таймс. Путлерист под белгийско прикритие взе Виваком, Дунарит, Авионамс и ТВ7 Бизнесмен в списък за наблюдение на ФБР В статия на Ню Йорк Таймс от 28 януари т.г. се твърди, че Тълси Габард е пътувала със съпруга си до Ватикана, за да вземе участие във форум организиран от “европейски бизнесмен”, който е бил в списък за наблюдение на ФБР. Заради това пътуване Габард също е попаднала под наблюдение на федералната агенция, което самата тя с възмущение определя като включване в “списък за наблюдение на терористи”. Таймс не публикува името на въпросния бизнесмен, тъй като официални лица, с които медията се е свързала, не са обяснили защо той е включен в списъка на ФБР и дали той все още фигурира в него. Бизнесменът е представен като инвеститор в Русия, който основал фондация и организира периодично срещи във Ватикана между американци, руснаци, украинци и лица от други националности. Сенатор Марк Уорнър говори за Пиер Луврие и връзката му с Константин Малофеев. Статията става повод за американския сенатор Марк Уорнър, зам.-председател на сенатската комисия по разузнаването, да попита Тълси Габард на изслушване в Сената кой е платил за нейното пътуване за това събитие. Именно той разкрива името на Пиер Луврие и говори за връзките му с Константин Малофеев, макар и да не произнася правилно имената на двамата. “Na #Kiev!” Белгийски консултант, специалист по рисково инвестиране, установил се в Русия от 2010 г. Пиер Луврие се появи в България през 2014 г. с гръмотевичния анонс, че е придобил активи за 900 милиона евро на обявената в несъстоятелност банка КТБ. Белгиецът се обяви за нов собственик на акциите на Виваком, Дунарит, Авионамс, НУРТС и телевизията ТВ7. Биволъ проучи неговата биография и откри постове в социалните мрежи, в които Луврие се отзовава позитивно за анексията на Крим от Русия и се снима с новия руснак Жерар Депардьо. Новият телеком магнат Пиер Луврие и “новият руснак” Жерар Депардьо В материал на разследващия журналист Христо Грозев се цитират и други негови изяви като монтираната с Фотошоп снимка с оръжие в ръка и призива Na #Kiev! и снимка с Игор Гиркин /Стрелков/, бивш офицер от руските служби и главно действащо лице в сепаратисткото движение в Крим, Донецк и Луганск. Напред към Киев! С Игор Гиркин – Стрелков Разследването за Луврие акцентира и върху връзките му с руския олигарх Константин Малофеев през фонда на Луврие CFG и фонда на Малофеев Marshall Capital, за които има информация в авторитетния делови руски вестник “Ведомости”. Тогава Пиер Луврие изпрати до редакцията ни право на отговор, в което отрече да има отношения с Малофеев или с други санкционирани лица и да е поддръжник на руските интереси. Но в социалните мрежи все още са налични възторжените постове на Луврие, който празнува руската анексия на Крим. След разкриването на тази руска връзка, сделката на Луврие за стратегическите обекти Виваком, Дунарит, Авионамс и НУРТС пропадна. Българската прокуратура му образува дело и запорира акциите му в Люксембург, вероятно след намесата на Делян Пеевски и друга руска групировка около банката ВТБ, които също желаеха активите на КТБ. В крайна сметка Луврие се отказа от сделката и върна акциите на Цветан Василев. Няколко години по-късно тази сделка отново стана обект на медиен интерес, след като прокуратурата арестува председателя на движение “Русофили” Николай Малинов за шпионаж в полза на Русия. Сред документите, иззети от дома му, има и докладна записка /виж тук/, в която се твърди, че точно с Малофеев е уговорено придобиването на Виваком, Дунарит, Авионамс и НУРТС. “С цел създаване на адекватна икономическата основа за нашата дейност предприехме действия за безвъзмездно прехвърляне на активи за над милиард и половина евро от бившия български банкер Цветан Василев на руския бизнесмен Константин Малофеев. Тези активи не трябваше да попадат в български ръце, защото българската държава с цялата си мощ щеше да попречи на тяхното владеене и ползване. Контакт с Константин Малофеев се осьществи по препорька на Игорь Шогалев и генерал Леонид Решетников.” – пише в докладната, след което са описани активите: Виваком, Дунарит и Авионамс и телевизията ТВ7.” Не е ясно до кого е адресирана тази докладна записка, но намеренията зад тази инвестиция са очевидни: “Считаме, че при наложените ценови нива и със съгласието на групата на Константин Малофеев, „ВИВАКОМ” би могла да остане под контрола на руски стратегически инвеститор при цена до 800-850 млн. евро за цялата компания, което е с 200-400 млн. евро под реалната й пазарна стойност. Наред с това не бива да се пренебрегва и фактът, че в активите на компанията на практика е включена най-голямата сателитна станция в България – ПЛАНА – покриваща сектор от западното крайбрежие на Африка до Далечния Изток, както и цялата телевизионна и телекомуникационна структура в България, включваща около 850 телевизионни кули.” “Последното е от особено голямо значение за стратегическите планове на Кремъл, тъй като през тази инфраструктура минава и контролът на РВД, включително на натовски военни самолети. Така руснаците могат да научат повече за техните характеристики, планираните ремонти и друга ценна информация” – коментира за Биволъ експерт от военното разузнаване. Макар че името на Пиер Мишев Луврие не се появява в тази докладна записка, ясно е, че става дума за същата сделка. И ако документът се явява автентичен, за което до момента няма потвърждение от български съд, то излиза, че ролята на Луврие не е на реален инвеститор, а на прокси, за да се прикрие истинския купувач – Константин Малофеев. Луврие: “Клевети! Срам за журналистиката и американското разузнаване. Не ми публикувайте името.” Попитан за коментар относно връзките му с Малофеев, Пиер Луврие отговори, че срещу него тече клеветническа кампания и той е завел съдебни искове срещу медиите, които тиражират тази информацията.. “Нямам никакви връзки и никога не съм имал с нито едно санкционирано лице. Никога не съм имал връзки с него. Всъщност, заведох му иск, когато той се опита да разграбва моите придобивки в България, и подадох наказателна жалба срещу него и неговите поддръжници. Тази кампания по онова време, свързваща ме с него, по-късно бе доказана като платена от българската мафия, която не беше доволна от придобивките ми там, които анулирах поради токсичната среда”. Факт е, че медиите свързани с олигарха Делян Пеевски, санкциониран за корупция по закона “Магнитски”, обилно отразиха разкритията на Биволъ за симпатиите на Луврие към руския империализъм и неговите бизнес отношения с Малофеев. Но от друга страна са факт и самите руски връзки, които са документирани. Завладяването на стратегическите предприятия от портфолиото на КТБ се превърна в зона на конфликт на поне две руски групировки, близки до Кремъл, които зад подставени лица се стремяха да сложат ръка върху тях. В тази битка, може да се каже, че надделяха интересите на ВТБ, които съвпадаха с тези на Делян Пеевски в конфликта му с Цветан Василев. Помолен да предостави информация за искове и наказателни жалби срещу Малофеев Луврие отговори, че адвокатите му “събират обширно досие с всички доказателства по този въпрос”, но не даде повече конкретика. “Имам всички доказателства, че влязох в България добросъвестно, точно в момента, когато реших да спра да инвестирам в Русия, поради първоначалните санкции. От всички останали международни финансови институции, които останаха в Русия до инвазията ѝ в Украйна през 2022 г., аз бях един от първите, които напуснаха Русия… през 2014 г.” – подчерта той. Френски полковник с фалшив адрес в посолството пое контрола на “Дунарит” Пиер Луврие е живял в Москва от 2010 до март 2015. Тук има известно разминаване с реалността, тъй като Луврие официално има адрес в Москва поне до март 2015 г., както става ясно от документ наличен в Документите Пандора, с който Биволъ се запозна. Удостоверението от белгийското посолство в руската столица сочи, че Луврие се е установил там през 2010 г. и към март 2015 г. още е имал адрес в Москва. Този документ е предявен при регистрацията на една от многобройните му офшорни фирми. Лобист за мир, но чий? Появата на Луврие в Рим като организатор на събития, на които са присъствали и високопоставени американци, е нов епизод от неговата кариера, която след 2016 г. се свързва вече с Groupe Clementy – специализирана в реструктуриране на предприятия и инвестиции при специални обстоятелства. Освен това бизнесменът се представя като лобист за мир между Русия и Украйна. “Убеден, че мирът не само е възможен, но и необходим в Украйна, Пиер Луврие продължава да играе дискретна роля в търсенето на решение за тази страна в Централна Европа” – пише в страницата му в Wikipedia. В рамките на тези усилия е и конференцията във Ватикана, на която е била поканена Тълси Габард. Връзките на Луврие със Светия Престол идват от работата му с Понтификалния университет на Светия Кръст където той помагал за създаването на програма за обучение за управление на икономическите активи на Католическата църква. Критиците на белгиеца обаче не са забравили симпатиите му към руския империализъм и считат, че тези дейности са форма на мека сила, дирижирана от Кремъл, чрез прокарване на наративи за мир, но при условията на Москва. В България или във Ватикана, появата на Луврие вещае турболенции. Този път чак до Капитолия. Заглавен колаж: Пиер Луврие с оръжие и... Mon, 03 Feb 2025 15:56:45 +02:00 Биволъ https://presscenters.com/News/249347/tulsi-gabard-se-obyasnyava-v-senata-za-ruskite-vruzki-na-pier-luvrie https://presscenters.com/News/249206/kmetut-na-pomorie-i-oblasten-na-gerb-v-epicentura-na-mejdunaroden-skandal Международната петгодишна сага с вече призрачния, пустеещ и с рушащ се сграден фонд 5-звезден ваканционен мегакомплекс “Сънсет Ризорт”, с обща разгърнатa площ от 115 000 м2 на входа на третия по големина град на Българското Черноморие – Поморие, навлиза в нова фаза. Стотици собственици на апартаменти от различни държави – България, Великобритания, Русия, Украйна, Ирландия и др., са засегнати поради наличието на общ електромер и водомер за целия хотелски комплекс. И през 2025 година те не могат да ползват имотите си, поради прекъснато електро и водоснабдяване, и директно настояват кметът на община Поморие Иван Алексиев да заеме водеща роля в процеса по решаването на казуса, като съдейства за откриването на индивидуални партиди при отчитането на разходваната електроенергия и вода от всеки апартамент в комплекса. Случаят в Поморие е с международен характер, защото касае лица от различни националности и влияе крайно негативно на имиджа на града като туристическа дестинация. Поставен е пред Европейския парламент и Европейската комисия като пример за липса на върховенство на закона, законодателни пропуски, нарушаване на европейското законодателство, местен рекет, обслужване на частни интереси и недопустими условия за живот в 21 век в държава-член на Европейския съюз. До този момент, освен провокирането на публичен скандал с вече бившия евродепутат Клеър Дейли през 2020 г. (тук и тук), която тогава лично пристигна в черноморския град, за да се запознае и на място със случващото се, кметът на града Иван Алексиев, който е и регионален председател на управляващата партия ГЕРБ за Бургаска област, е съмнително пасивен. През годините Алексиев аргументира публично неангажираността си с това, че въпросът е от гражданскоправно естество и едва ли не той е с вързани ръце. В действителност това далеч не е така, защото нерешаването на проблема във времето носи не само отрицателни социални, икономически и имиджови последици за гражданите на морския курорт от национално значение, които противоречат на обществения интерес, но и политически негативи – за България и правителството, защото отново е поставен на дневен ред, но този път на бюрото на общинския многомандатен кмет на ГЕРБ Иван Алексиев. И се изисква предприемането на спешни действия и вземането на категорични политически и управленски решения, защото “Сънсет Ризорт” се руши, зелените площи и дървета в него погиват и е на път да се превърне в огромна бетонова язва на входа на Поморие. Козирката и фасадата на някога бляскавия 5-звезден мегахотелски ваканционен комплекс “Сънсет Ризорт” се рушат. Липсата на защита на обществения интерес се оправдава с гражданскоправен спор Буквално служебният мейл на кмета на Поморие Иван Алексиев е адресиран от десетки писма от различни собственици на апартаменти в хотелски комплекс “Сънсет Ризорт” (Sunset Resort), с които отправят към градоначалника конкретни искания. Мегакомплексът е напълно затворен от есента на 2022 г. (тук), стотоци работници и служители тогава остават без работа, не носи приходи за общинската хазна под формата на туристически данък, разполага с най-голямата леглова база (около 3000) в града, липсва туристопотокът от него, който стимулира местния бизнес, включвайки се в гражданския оборот. Затова собственици на апартаменти търсят съдействие за откриване на индивидуални партиди за ток и вода за апартаментите си, като така гарантират, че комплексът ще бъде поддържан и обитаван целогодишно, а не само в летния сезон, когато работи хотелската част. Те изтъкват, че имат проблем със собственика на земята и инфраструктурата – инвеститора Боян Бонев, който не им предоставя право на преминаване за откриване на индивидуални партиди за бита. В същото време комплексът е с прекъснато електрозахранване, поради неплатени сметки и е необитаем. Собствениците на апартаменти смятат, че има непрозрачност при разходването и отчитането на събираната такса поддръжка (15 евро на кв.м.) и отказват да я заплащат, като отделно е налице обременяването с промишлен ток за частни домове, който след активния летен сезон, по техни твърдения, е спиран. Рекетът над собственици в Поморие не е частен прецедент Гражданскоправният спор – кой на кого какви пари дължи, или не дължи за такса поддръжка и сметки за ток и вода, е от компетентността на Българския съд и трябва да бъде решен там. Извън него казусът има обществено-политически и социално-икономически измерения, които изискват спешна намеса на местната власт, отговорна за репутацията, управлението и развитието на град Поморие. Елена Иванова, пиар за Бургаска област на ДПС-Ново начало и Иван Алексиев, кмет на община Поморие и областен председател на ГЕРБ за Бургаски регион. На страницата си във “Фейсбук” кметът на община Поморие от ГЕРБ Иван Алексиев съобщи на 10 януари 2025 г., че открива нова онлайн рубрика за гражданите – “Вие питате – кметът отговаря”. Неин водещ ще бъде Елена Иванова, която е областен пиар на ДПС – НОВО НАЧАЛО за Бургаски регион и на Агенция “Пътна инфраструктура” – Бургас. Форматът, който ще се излъчва във Facebook, стартира на 29 януари т.г. с цел – “улесняване на комуникацията по всички теми, които касаят община Поморие”. Определено една от тях е “Сънсет Ризорт”, като съдим по изпратените десетки мейли на различни езици на неговата служебна поща от собственици на апартаменти в комплекса. БИВОЛЪ ПУБЛИКУВА СЪС СЪКРАЩЕНИЯ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПИСМАТА ДО ИВАН АЛЕКСИЕВ, АДРЕСИРАНИ И ДО НАШАТА МЕДИЯ: “Уважаеми кмете Алексиев, Бихте ли бил така добър да отговорите на въпросите по-долу в предстоящата сесия Въпроси и Отговори на 29 януари от 15:00 ч. в YouTube и Facebook? Пишем, за да предоставим актуална информация за текущите предизвикателства, пред които е изправен Sunset Resort по отношение на електрическата и водната инфраструктура и да поискаме вашето съдействие за справяне с тези критични проблеми. Както знаете, Сънсет Ризорт е емблематичен курорт за Поморие, представляващ значим икономически и социален актив за града. За съжаление, нерешените инфраструктурни предизвикателства създават широко разпространени трудности за общността от собственици, мнозинството от които са граждани на ЕС. През октомври 2023 г. SRIOC, действайки като представители на собствениците, и нашият правен екип отидоха в офисите на ЕС в Брюксел, след като нашата петиция до ЕС (№ 0442/2023) беше приета. По време на тази среща много членове на Европейския парламент (ЕП) се изказаха категорично в подкрепа на нашия случай. Те описаха ситуацията като позорна и подчертаха, че нито един гражданин на ЕС не трябва да бъде оставян в такова затруднение през 2023 г. Освен това те подчертаха, че нашият случай е приоритет и трябва да бъде решен бързо. Представителят на Европейската комисия изрази пълно съгласие с тази спешност. Проблемът се наблюдава и от Европейската комисия CPLT(2023)02088. Сега също искаме вашата спешна помощ, за да ни помогнете с тази потресаващо ужасна ситуация в града, който представлявате. (…) През 2023 г. собствениците на имоти в Sunset Resort внесоха петиция № 0442/2023 до Европейския парламент, в която се подчертават системни проблеми при достъпа до индивидуални връзки за ток и вода. Петицията подчертава неспазването на директивите на ЕС относно достъпа до енергия и правата на потребителите и в момента въпросът е в процес на активно преразглеждане. (…) Българският енергиен регулатор (КЕВР) последователно се противопоставя, като обжалва благоприятни съдебни решения и забавя изпълнението им. Това поведение дава приоритет на корпоративните интереси пред правата на отделните собственици на имоти и е в конфликт със законодателството на ЕС. (…) Дори опитите да се изпълнят изискванията на доставчика на електрическа енергия (Електроразпределение Юг) за нови независими връзки са в застой, поради отказа на г-н Боян Бонев, собственик на инфраструктурата и земята, да предостави право на преминаване . Липсата му на сътрудничество направи напредъка невъзможен въпреки предишните споразумения. (…) Предвид емблематичния характер на Сънсет Ризорт и значението му за Поморие, учтиво молим за Вашата подкрепа при решаването на тези проблеми. По-конкретно, молим за: Лична ангажираност: Г-н Алексиев, като кмет и управител на града, вашето лично участие за улесняване на диалога между собствениците, инвеститора г-н Боян Бонев и съответните заинтересовани страни, включително енергийния доставчик Електроразпределение Юг, водоснабдителят (ВИК) и регулаторът (КЕВР), ще демонстрира ангажимент за разрешаване на тези предизвикателства. 2. Включване в дневния ред на общината: Предлагаме този въпрос да бъде официално включен в дневния ред на следващото заседание на Общински съвет Поморие. Чрез приоритизирането на Sunset Resort като въпрос от обществен интерес, Общината може да поеме активна роля в подкрепата на своите жители и насърчаването на справедливо развитие на инфраструктурата, което включва достъп до индивидуално измерване на вода и електричество. 3. Застъпничество за правата на потребителите: Призоваваме Ви да подкрепите засегнатите собственици на имоти, като се застъпвате за спазване на законодателството на ЕС на национално и местно ниво. Това може да включва ангажиране с регулатора и доставчиците на енергия и вода, за да се гарантира, че действат в най-добрия интерес на потребителите. Ситуацията в Sunset Resort има далечни последици не само за засегнатите собственици, но и за репутацията и икономическата стабилност на Поморие. (…) И така, нашият въпрос е: желаете ли да предоставите спешна помощ на над 1000 собственици на имоти и местни фирми, които се нуждаят от Вашата намеса? Ще очакваме да чуем отговорите Ви на нашите въпроси на 29 януари 2025. Разрешаването на нашите проблеми би могло да позволи целогодишно обитаване на много апартаменти в Sunset Resort. В миналото това не беше възможно, тъй като електричеството беше изключвано извън сезона. (…)” Умишлено ли се руши Сънсет Ризорт и чии интереси обслужва “неспособността на местната власт” „Има неща, които не са за вярване. Неспособността на местната власт е много впечатляваща“,... Wed, 29 Jan 2025 14:58:25 +02:00 Биволъ https://presscenters.com/News/249206/kmetut-na-pomorie-i-oblasten-na-gerb-v-epicentura-na-mejdunaroden-skandal https://presscenters.com/News/249109/turski-potok-ili-bulgarskata-truba-na-putin На 8 януари 2020 г. в Истанбул българският премиер Бойко Борисов се подрежда до президентите на Турция, Русия и Сърбия. Той е до Владимир Путин и не крие задоволството си от тази близост, от двете им страни са Реджеп Тайип Ердоган и Александър Вучич. Събитието е знаменателно и прокламирано в българските медии като невиждан успех за местната енергетика – това е официалната церемония по откриването на газопровода „Турски поток“. Тази дълга тръба е един от стратегически важните за Кремъл проекти – тя заобикаля Украйна и доставя природен газ от Русия през Турция, България и Сърбия до Унгария и Австрия. България не печели, обслужва Русия. Така нищо неподозиращата какво ще я връхлети само след две години Украйна се оказва буквално приклещена между двата мегапроекта „Северен поток-2“ (за Северна Европа) и „Турски поток“. Украйна е отслабена и открито уязвима – цял свят е свидетел на „специалната военна операция“, която според Путин щеше да трае само три дни, но сега през февруари ще отбележи три години. Газпром, Булгартрансгаз и КЕВР заблуждават ЕК за Турски поток Още преди луксозната церемония обаче с усилията на Гражданското сдружение БОЕЦ (България Обединена с Една Цел) и сайтовете за разследваща журналистика Биволъ и BIRD.BG грозната истина за проекта добива публичност. Разбира се, не достатъчно широка – подвластните на управляващата клика на Борисов и на олигархията медии мълчат със страшна сила. Докато екипите на безотказните граждани и малцината журналисти не само реализират над 24 протестни акции с блокади по трасето в България, алармират обществото за престъплението чрез малкото медийни трибуни и информират международните институции. Тогава страната е на 112-о място в класацията на „Репортери без граници“ за свободата на словото, атаките със SLAPP дела са в апогея си и така България де факто е на първа позиция по желязно охранявано слово. И въпреки силния натиск на статуквото и обслужващите го фирми и компании от хранилката, гласовете срещу престъплението на века не заглъхват. А истината, която властите умишлено премълчават е една – България плаща изцяло за изграждането на участъка на своята територия 3,32 млрд. лева. И не получава приходи от транзитните такси, което е отбелязано и в договора, а само предоставя земята си за интересите на Кремъл. Как властта на премиера Борисов представя проекта Теменужка Петкова е министър на енергетиката в два кабинета – втория от периода 2014-2017 г. и третия 2017-2021 г. Тя е длъжностното лице, което впоследствие укри т.нар. „Пътна карта“ на проекта, но сега пък е министър на финансите също от партията на Борисов ГЕРБ (Граждани за Европейско Развитие на България) след близо 4-годишната политическа криза в страната и мъчително сглобената управленска коалиция. Теменужка Петрова – бивш и настоящ Министър на енергетиката В сайта на енергийното министерство е налично едно пространно интервю с нея, а в него тя обяснява проекта така: „…проектът “Балкански поток” е изцяло български проект, който се реализира в съответствие с европейските правила. При реализацията на този проект ние сме спазили абсолютно точно директивата, свързана с природния газ, директивата, свързана с определянето на регулаторната рамка на подобен тип инфраструктурни проекти, както и законодателството в областта на обществените поръчки. Направихме открита процедура за избор на изпълнител. Беше избран саудитският консорциум „Аркад“. Той от своя страна има определени ангажиментни срокове в договора“. Ресорни министри крият информация за Турски поток Водещият обаче контрира, че Държавният департамент на САЩ същия ден е обявил намерението си за разширяване на санкциите върху „Северен поток-2“ и „Турски поток“, като подчертава, че: „Русия има много силно влияние, геополитическо и икономическо чрез „Турски поток“. Петкова, от своя страна, внася яснота: „Най-съществената разлика по отношение на нашия проект е това, че той се реализира изцяло от българската държава, от компания, която е изцяло собственост на българската държава“. Истината е друга – проектът наистина се реализира изцяло от джоба на българския данъкоплатец, но компанията не е българска, а строителите са руснаци и беларуси, с участието на ЧВК „Вагнер“ (небеизвестната Частна военна компания на вече покойния Евгений Пригожин). Нататък в това интервю следват мъгляви твърдения от страна на министър Петкова за гаранции от всякакъв вид. Но че България няма да получава и атом от всичкия пренос на природен газ, а ще бъде само предоставила безвъзмездно територията си за трасето му, е премълчано. Кулминацията на манипулациите Според тогавашния премиер Бойко Борисов в България няма „Турски поток“. Той разгръща версията си, че всъщност това е просто разширяване на българската газопреносна мрежа и тя се нарича „Балкански поток“. И че въпросната втора тръба на територията изобщо не е част от руския план, няма нищо общо с геополитиката на Кремъл, и изобщо не може да става и дума за руски проект. Борисов твърди, че на практика това е истинска диверсификация на доставките, тъй като по тръбата може да тече и друг газ, не само руски. Истината, която Борисов престъпно скри е, че 90% от капацитета на Потока, който той предпочита да нарича Балкански, са предварително резервирани от руската компания „Газпром“. По-късно, в стремежа си да замаскира или оправдае грабежа от българите, той стигна до комични лапсуси във фантазмите си – твърдеше, че тази газова връзка носи милиарди печалби на страната. Което няма как да е така. От неговите брътвежи могат да се объркат и експертите – само за него тръбата е Балкански поток, за всички останали – Турция, Сърбия, Унгария и Австрия тя е „Турски поток“. А всъщност е Руски – и като строителство, и като контрол и надзор от Кремъл, и като произход на природния газ. Но в България, която така и не може да се откъсне от московската орбита, лъжите се представят за неопровержими истини. А уж страната щеше да бъде част от ключовите газови фактори в Източна Европа, уж щеше да е газовият хъб на Балканите. Това е минало, дори и Борисов не го споменава отдавна. Руснак под санкции и фирма на “Коза ностра” ще строят “Турски поток” в България Каква е истината за фалшивата независимост Проектът е финансиран от държавния бюджет и реализиран от собственика на трасето в България „Булгартрансгаз“, националният газотранспортен оператор при Българския енергиен холдинг с принципал Министерство на енергетиката. През декември 2018 г. компанията обявява търг за изграждането на газопровода. Обществената поръчка за линейния участък на газопровод с дължина 484 км е на стойност 2,286 млрд. лева без ДДС – за две компресорни станции и 11 километра връзка с турската граница. Участват консорциумите „Аркад“ от Саудитска Арабия, „Макс Щрайхер“ от Германия, италианската компания „Бунати“ и руската ТМК (Трубная металлургическая компания) на милиардера Дмитрий Пумпянский). С оферта от 1,1 млрд. евро търга печели „Аркад“. Това явно не се харесва на определени кръгове и в парламента се завъртат промени така, че втората класирана компания – ТМК да получи проекта и парите за него. Булгартрансгаз не подписва договора с „Аркад“ – пакетът документи не бил пълен е оправданието и бърза да обяви ТМК за спечелила търга. Но пък саудитците оспорват това пред КЗК (Комисия за защита на конкуренцията) и в края на юни 2019 г. тя обявява решението си в тяхна полза. А това никак не е в интерес на Русия и през октомври същата година президентът Владимир Путин каца в Рияд. Визитата му е успешна – той се сдобива с контрол над „Аркад“, но плаща на саудитците общо 85 млн. долара на два транша. Междувременно през март 2019 г. руската ТМК е наела офис в София заедно с италианската Bonatti S.p.A., съобщава „Биволъ“, като се позовава на свои източници в енергийния сектор. И вместо да регистрират ДЗЗД официално в Търговския регистър, изчакват решението на „Булгартрансгаз“ за победителя в търга за „Турски поток“. Те са били убедени, че саудитите нямат опит в региона и няма как да подадат документите си за търга навреме. Също тогава в началото на март в София пристигат руският премиер Дмитрий Медведев, министърът на енергетиката Александър Новак и президентът на „Газпром“ Алексей Милер. На 3 април „Булгартрансгаз“ съобщава, че обществената поръчка за избор на изпълнител е финализирана успешно. Обединение „Консорциум Аркад“ е посочено на първо място и е предложено за изпълнител на обществената поръчка. Аргументите са: „Предложението включва най-ниските цени, както за изпълнение на всички дейности от предмета на поръчката при максимално допустим срок на изпълнение на дейностите 250 календарни дни, така и при изпълнение на всички дейности от предмета на поръчката при максимално допустим срок на изпълнение на дейностите 615 календарни дни“. „Аркад“ обаче фигурира и в името на загубилия консорциум – обединението на „Аркад Ей Би Би С.п.А. – Италия и Аркад Енджиниъринг енд Констракшънс Къмпъни – Саудитска Арабия“. Arkad – ABB S.p.A. е регистрирана в Милано на адрес: Via Vittor Pisani, 16 – 20124. Обединение „Консорциум Аркад“ е около саудитската компания Arkad с адрес: Saudi Commission For Health Specialties Building 4th~7th Floors King Saud Road-Rakah, Al-Khobar 31952, Saudi Arabia. Появата на подизпълнителите На 18 март 2020 г. „Аркад Енджиниъринг енд Констракшън“, действаща по договора чрез софийския си клон и представлявана от Николай Илюшченко, от името на „Консорциум Аркад“ е посочена в договора като дружеството, „което отговаря за строителните дейности по договора за консорциум Аркад… и имайки предвид корпоративно решение на Аркад Енджиниъринг енд Констракшън Кампъни от 15 март 2020 г., съгласно който Юри Швецов, пълномощник на обединение Консорциум Аркад има право да представлява Аркад Енджиниъринг енд Констракшън Кампъни като участник в Консорциума, от една страна, наричан по-долу Изпълнителят“ и (2) Некорпоративен Консорциум с название „Консорциум СПК“ ДЗЗД/ SPK Consortium DZZD, учреден в България и представляван от генералния управител Иван Кабаев, наричан долу подизпълнителят, а от друга страна той и изп... Mon, 27 Jan 2025 11:05:05 +02:00 Биволъ https://presscenters.com/News/249109/turski-potok-ili-bulgarskata-truba-na-putin https://presscenters.com/News/248776/video-konkurs-po-silni-ot-dumite-vuzpitava-v-humanizum Младежи от три средни училища се включиха в конкурса “По-силни от думите”, организиран от Център за еврейско-българско сътрудничество “Алеф”, в рамките на инициативата „Толерантност срещу омразата – прилагане ценностите на ЕС в мултикултурното общество на Бургаска област”. ЦЕБС “Алеф” получи три късометражни филма, където чрез различни изразни средства и метафори, младежите заявиха своята позиция срещу речта на омразата и дискриминацията и се превърнаха в посланици на ценностите на ЕС. Видео надпреварата предизвика учениците да изразят своето толерантно отношение към всички етноси, населяващи България, както и да споделят начините, по които според тях могат да бъдат преборени омразната реч и ксенофобията. Оценката на най-добрия кратък филм бе извършена от експерти в областта на правата на човека и видео обработката. На първо място журито постави видеок разказа на учениците от СУ “Добри Чинтулов” Даниела Иванова и Михаела Стоянова. Вижте отличения на първо място филм тук: https://youtu.be/lmIk5rVcfWo Второ място бе дадено на учениците от ПГ “Христо Ботев” Анна-Мария Атанасова, Ангелина Иванова, Деница Йорданова, Кристияна Масълска, Мартин Йорданов, Мартина Катеринова, Никола Костадинов, Петър Петров, Рая Радева и Сиана Атанасова. Вижте отличения на второ място филм тук: https://youtu.be/XIvprhnc3KM На трето място комисията постави филма на Константин Георгиев от ПГ по транспорт. Вижте отличения на трето място филм тук: https://youtu.be/i_NIRqvKEro Отличените видеа и техните автори ще бъдат представени и по време на регионална конференция „Създаване на устойчиви общински политики срещу речта на омразата”, която ще проведе в Бургас в края на месец януари 2025 г. Конкурсът за кратък филм „ПО-СИЛНИ ОТ ДУМИТЕ” се организира от ЦЕБС “Алеф” в рамките на инициатива „Толерантност срещу омразата – прилагане ценностите на ЕС в мултикултурното общество на Бургаска област”, финансирана от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи”. *** Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism. Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред. Click to share on Twitter (Opens in new window)Click to share on Facebook (Opens in new window)Like this:Like Loading... Свързани Wed, 15 Jan 2025 11:11:04 +02:00 Биволъ https://presscenters.com/News/248776/video-konkurs-po-silni-ot-dumite-vuzpitava-v-humanizum https://presscenters.com/News/248310/kmetut-na-pomorie-i-oblasten-na-gerb--luks-za-chujda-smetka Кметът на третия по големина град на Българското Черноморие, Поморие – Иван Алексиев, е засечен заедно със семейството си да консумира луксозен живот чрез чужда собственост – частна и общинска. Алексиев е четвърти мандат кмет от ГЕРБ, най-близкият на Борисов политик по морето, а също така Областен координатор на ГЕРБ за Бургаска област и ексдепутат от партията му. Биволъ проследи: – Как публична общинска собственост в Поморие се превърна в лятна резиденция на кметското семейство?; – Защо кметът на Поморие Иван Алексиев не изпълни съдебно решение, а прекрати обществена поръчка по ЗОП за ремонт и модернизация на училище?; – „Метастрой“ ЕООД – от обществени поръчки на Община Поморие, до бащината къща на кмета на Поморие; – Скъп нов джип Ауди Q7, модел на година 2022, деклариран за ……. 909 лева, или какво свързва кмета на Поморие и основния свидетел на прокуратурата по делото за фалирането на КТБ – Бисер Лазов?; – Имоти за “жълти стотинки”. – Кмет и политик осъден за клеветническа кампания срещу свободното слово. Иван Алексеив посреща копие на чудотворната икона на “Света Богородица Скоропослушница” в поморийския мъжки манастир “Св. Вмчн. Георги Победоносец” / Снимка: Община Поморие, FB, 17.12.2024 г. / Колаж: Биволъ Кметът на Поморие ползва общински ресурси за лични цели „Дом на поета“ стана „Дом на кмета“ на Поморие Общински имот на брега на морето се ползва без правно основание като семейна лятна резиденция от кметското семейство на Поморие. Публичната общинска собственост съвсем безцеремонно е превърната в туристическо място от частен характер – за рекреация, СПА и слънчеви бани от битово-семеен тип. Двуетажната старинна къща над морето – архитектурен паметник на културата – разполага с голям двор, басейн, навес с барбекю и иконом и се поддържа и обезпечава финансово изцяло от общинския бюджет на Поморие. Съгласно Закона за общинската собственост и приетата в негово изпълнение Наредба №1 на Общински съвет – Поморие, имотите публична общинска собственост, предназначени за осъществяване функциите на община Поморие, се управляват от кмета на община Поморие, под ръководството и контрола на местния парламент. Дом на поета Ценната старинна къща, известна в Поморие като „Дом на поета“, се намира в една от най-атрактивните точки на черноморския град-полуостров, в най-старата част, на метри от плажа и морето, в близост до Рибарското пристанище (тук). Двуетажната „сграда за култура и изкуство“, както е вписана в Агенцията по геодезия, картография и кадастър, е с площ 117 кв. м., публична общинска собственост е и разполага с два входа/изхода – единият е в началото на централната улица „Княз Борис I“, а другият посреща изгрева на слънцето над Черно море, на 3-4 метра от плажа. Намира се в парцел с площ от 1038 кв. м., представляващ дворно място с басейн към къщата, отново публична общинска собственост, с предназначение за трайно ползване като „комплекс за култура и изкуство“. Дом на поета – комплекс за изкуство и култура, публична общинска собственост / Кадастрална карта Дом на поета – двуетажна къща за култура и изкуство, публична общинска собственост / Кадастрална карта Дом на поета – сателитна снимка Google Maps „Дом на поета“ е част от груповия паметник на културата „Ансамбъл стари поморийски къщи“, се посочва на метална туристическа информационна табела, намираща се пред високата каменна ограда на имота. Старите поморийски къщи са двукатни и са представители на архитектурния тип Черноморска градска къща от времето на Възраждането. Те са единствените запазили се по време на големия пожар в града през 1906 г. В близост до тях се намира най-старата сграда на Поморие – православният храм „Преображение Господне“, построен през втората половина на 18 век. В годините назад идеята е била паметникът на културата да се превърне в „Дом на поета Яворов“, като събира архивни документи за живота и творчеството на големия български поет, живял (в друга къща) и работил в някогашно Анхиало (дн. Поморие) като телеграфист. Тук той прави своя дебют като поет и написва едни от най-хубавите си поетични творби. Идеята за „Дом на поета“ не се реализира, но важната сграда с атрактивно местоположение започва да се ползва за представителни нужди на Община Поморие, като през годините в нея са отсядали големи български творци, художници, режисьори и поети на България, сред които и Валери Петров, участвали в културни събития на града. Възстановява се, обаче, и предишна практика – вместо творци, там да „ваканцуват“ и събират тен през летния сезон неслучайни представители на различни политически партии и длъжностни лица. Сред тях – министри, депутати, шефове на агенции… Премиерът Борисов ще реагира ли на доказателствата за корупция в Община Поморие? През лятото на 2024 година Биволъ се натъкна на странен факт. По информация от достоверни източници чест гост в имота бил гражданин от турски произход, който пристигал с лек автомобил „Ауди“ с дипломатически червен номер. Информация от подобен род е изключително важна, защото разкрива разностранните контакти на местната изпълнителна власт, в лицето на кмета на града, а и за какви цели се ползва имота – лични, по бизнес или в обществена полза. За съжаление не успяхме да я валидираме, защото преди началото на журналистическото разследване въпросният господин е напуснал общинския дом, а до неговия край – така и не се появи. Вместо дипломат, обаче, нашата медия откри в басейна на къщата съпругата на кмета на Поморие от ГЕРБ Иван Алексиев – Анка Алексиева, която като у дома си правеше на плувен дюшек хелиотерапия, заедно с дъщеричката им. Оказа се, че това не е прецедент, а практика за пълноценен отдих – къщата от старинния архитектурен комплекс, поддържана, обзавеждана и ремонтирана с парите на данъкоплатците на община Поморие, да се ползва за личните и семейни нужди на кметското семейство. Съпругата на Алексиев – Анка, в басейна на Дома на поета с дъщяра им В различни дни медията ни документира, че пред единия вход на общинския дом e паркиран семейния автомобил на кмета на Поморие – джип „Ауди“ Q7 (на който ще обърнем специално внимание малко по-късно). Освен съпругата на кмета на Поморие Анка Алексиева и дъщеря им, понякога момичето кани и приятелки. От съседи научихме, че за старинната къща се грижи възрастен мъж. Автомобила на Алексиев Ауди Q7 паркиран пред Дома на поета Кметът на Поморие Иван Алексиев, закичен с “Георгиевска лента”, архив Биволъ Несъмнено ползването на публичната общинска собственост, превърната за сметка на данъкоплатците в „безплатна къща за гости“ от кмета на Поморие Иван Алексиев – за лични и семейни нужди, срещи и забавления, не кореспондира по никакъв с нейното предназначение и с каквито и да е представителни функции, свързани с дейността на Община Поморие. Този начин на експлоатация на имота не се припокрива и със служебните задължения, срещи и разговори на кмета, произтичащи от неговите правомощия и обществено му положение на кмет, още по-малко с управлението на имота с грижата на добър стопанин, в интерес на гражданите на общината. Точно обратното, защото именно гражданите, под формата на данъци и такси обезпечават месечни разходи свързани с имота за вода, ток, консумативи, заплати, поддръжка, задължителна застраховка (съгл. чл. 9 на ЗОС), а вероятно и такива за напитки и кетъринг, но без да имат достъп до къщата, за разлика от незаконосъобразно привилегированите членове на кметското семейство. И може би съвсем не случайно, а напълно резонно къщата може да бъде открита в Google Maps маркирана като „филиал“ на хотел „Brunette Beauties” Sunset Resourt, което буди съмнения – дали през годините не е отдавана незаконно под наем през затворилия врати през 2022 г. комплекс „Сънсет Ризорт“ (тук), или маркировката в световната онлайн карта е плод на нечия грешка. Иван Алексиев на закриваане на предизборната кампания на ГЕРБ за 50-и Парламент С действията си кметът на Поморие Иван Алексиев отново демонстрира абсолютен непукизъм, неуважение към съгражданите си и чувство за безнаказаност и превъзходство, защото това не е първия път, в който Биволъ разкрива как общинска собственост, вещи и служители се ползват за личните и семейните нужди на кметското семейство на Поморие (тук). И вместо порочната практиката още тогава да бъде преустановена, тя е продължена във времето и с „Дома на поета“ – публична общинска собственост, като в късната есен, след журналистическото разследване дворът на старинната къща паметник на културата е обзаведен с дървена декоративна ограда до навеса, може би с надеждата обитателите й да останат скрити от любопитни журналистически обективи през следващия летен сезон. Новоизградената декоративна дървена ограда при навеса на басейна Биволъ дава кмета на Поморие на прокуратурата за престъпление по служба по казуса “Кабланд” Неизпълнение на съдебно решение – няма „наша фирма“, няма обществена поръчка Одобрение за финансиране получи проектното предложение на Община Поморие за модернизация на ОУ „Христо Ботев“ – гр. Ахелой, информират от местната администрация, съобщава в края на август 2023 г. сайта на Българското национално радио (БНР). Обществената поръчка включва ремонт на сградния фонд както отвън, така и отвътре, с въвеждане на енергоефективни (топлоизолационни) мерки, обновяване и обзавеждане на класните стаи на школото – ремонт на покрив, подмяна на дограма, инсталации отопление, вентилация и охлаждане, осветителни тела, изграждане на рампа за осигуряване на достъпна среда. Проектът е по процедура: „Модернизация на образователна среда” по Националния план за възстановяване и устойчивост. Проверка в Регистъра на обществените поръчки показва, че обществената поръчка е открита през септември 2023 г., прогнозната й стойност е 1 887 638,82 лева без ДДС и, без да е реализирана медийно промотираната модернизация на училището в град Ахелой (община Поморие) отвътре и отвън, поръчката е прекратена на 2 юли 2024 с решение на възложителя – кмета на община Поморие Иван Алексиев. Как и защо се стига до тук? Община Поморие избира изпълнител на поръчката за близо 2 000 000 лева б... Fri, 20 Dec 2024 05:46:42 +02:00 Биволъ https://presscenters.com/News/248310/kmetut-na-pomorie-i-oblasten-na-gerb--luks-za-chujda-smetka https://presscenters.com/News/245773/otkrito-zabraneno-za-politici-jurnalistkata-valya-ahchieva-predstavi-knigata-si Разследващата журналистка Валя Ахчиева представи книгата си “Открито: забранено за политици” на специално тържество, състояло се в петък, на 1 ноември 2024 г., в Деня на народните будители, във Военния клуб в столицата. Водещ на събитието бе основателят и директор на Сайта за разследваща журналистика “Биволъ” Асен Йорданов, който е участвал в работата над книгата на Валя Ахчиева в качеството си на редактор и автор на предговора. В качеството на художник на корицата се е представил Валентин Ангелов, който според Валя Ахчиева е избрал да я “изобрази като бодлив микрофон”. Специален партньор в оформлението и изданието на книгата е телевизия “Евроком”, в която след напускането на Валя Ахчиева от БНТ излиза и предаването ѝ с острите журналистически разследвания. Книгата състои от 227 страници, разделени на очерци, посветени на ключовите разследвания на Валя Ахчиева за изминалите на 30 години от кариерата ѝ в българската телевизия. “Книгата на Валя е написана прекрасно – имаме качествена журналистика и художествени качества на повествованието”, коментира Асен Йорданов в качеството си на редактор, колега и приятел на Ахчиева. Според Йорданов в една нормална държава, Валя Ахчиева би била в качеството си на разследващ журналист “една от най-авторитетни и разпознаваеми публични личности”, но не и в България, където е принудена да се съди за правото си да върши съвестно работата. Адвокатът Александър Кашъмов, който оглавява НПО-то Програма “Достъп до обществена информация”, сподели как с Валя Ахчиева и други журналисти, включително тези от “Биволъ”, се чувства близък заради многото битки, които се водят по съдилищата за правото да се върши коректно работата от страна на медиите. Бившият магистрат и общински съветник, адв. Методи Лалов сподели как се е запознал с Валя Ахчиева в качеството си на млад съдия, който е имал “изключително тежката задача” да я съди преди години. “Тя не трябваше да бъде подсъдима, защото си вършеше както винаги почтено работата на един журналист”, сподели Лалов. “Видях, че единствената работеща институция в България, всъщност, си ти, Валя”, поздрави Ахчиева основателката на Фондация “Даная” Ани Стоянова, майката на 15-годишната Даная, която изгуби битката за своя живот, но чиито органи са спасили 4 други. Творческата вечер на Валя Ахчиева бе посетена от десетки общественици, юристи, почитатели и приятели. “Не съм канила представители на властта и политици, защото исках този разговор тук да си го проведем открито”, сподели журналистката пред гостите. И този разговор се състоя, след като самата авторка прочете една от главите в книгата си, посветена на ключовото ѝ разследване, разкрило не само тежката корупция в Министерството на здравеопазването, но и нивото на цензурата в БНТ: “Как телевизионната битка за “турските ваксини” се превърна в съдебна битка”. Вижте как е протекло представянето на “Открито” на Валя Ахчиева, във фоторепортажа на Светломир Стоянов, снимал събитието специално за “Биволъ”. Снимки: Светломир Стоянов за “Биволъ” *** Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism. Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред. Click to share on Twitter (Opens in new window)Click to share on Facebook (Opens in new window)Like this:Like Loading... Свързани Sat, 02 Nov 2024 13:04:55 +02:00 Биволъ https://presscenters.com/News/245773/otkrito-zabraneno-za-politici-jurnalistkata-valya-ahchieva-predstavi-knigata-si https://presscenters.com/News/245638/mvr-i-nso-blokiraha-cyal-kvartal-zaradi-peevski-na-priema-na-turskoto-posolstvo Лидерът на “ДПС Ново начало” Делян Славчев Пеевски е станал причината за мобилизиране на много на брой екипи, съответно и големи разходи за сметка на бюджета, от страна на Министерството на вътрешните работи (МВР) и Национална служба “Охрана” (НСО). Това установиха репортери на “Биволъ” и на Факти.бг, които посетиха мястото на събитието. Той е бил почетен гост на приема за Националния празник на Република Турция в столичния хотел “Рамада”. Районът около хотела е бил блокиран от десетки полицейски автомобили, униформени полицаи и служители на НСО. Пред и около хотела бе забранено преминаването и паркирането на автомобили. Според източници на двете медии, Делян Пеевски е бил охраняван от поне 7-8 души бодигардове, част от служители на НСО, не по-малко от 5 на брой дежуреха и до колите пред парадния вход на хотела. Същевременно журналистите от “Биволъ” и Факти.бг не бяха допуснати до събитието, въпреки че се легитимираха надлежно с прескарти и визитни картички. Снимка: ДПС Пресцентър Не на последно място направи впечатление фактът, че сред служителките, които проверяват списъците и допускат гостите е била и поне една активистка на Младежката организация на ДПС. Според източници на “Биволъ” в Анкара, пожелали анонимност, преди да започне конфликтът на Делян Славчев Пеевски с почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, лидерът на “ДПС Ново начало” е имал среща с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, състояла се през юли 2024 г. Според източника, на съответната среща Пеевски е получил личната подкрепа на Ердоган за последващите действия по разцепване на партията. Всички това обяснява защо Делян Пеевски е бил приветстван като почетен гост от страна на посланика на Турция в хотел “Рамада” и защо бяха налице безпрецедентни мерки за сигурност от страна на МВР и НСО. Пред входа на хотела репортерите на “Биволъ” и Факти.бг забелязаха кортеж , като една от лимузините Мерцедес S класа бе с полицейски син буркан, което означава, че на събитието най-вероятно присъства някой от първите лица. Не е ясно обаче дали Делян Пеевски има право за такъв служебен автомобил и за син буркан, с каквито се движат само първите лица и ръководителите на съответните съдилища и Прокуратурата на Република България (ПРБ). Видео: Биволъ Снимки: ПИК, ДПС Пресцентър Монтаж: Димитър Георгиев *** Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism. Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред. Click to share on Twitter (Opens in new window)Click to share on Facebook (Opens in new window)Like this:Like Loading... Свързани Tue, 29 Oct 2024 22:14:48 +02:00 Биволъ https://presscenters.com/News/245638/mvr-i-nso-blokiraha-cyal-kvartal-zaradi-peevski-na-priema-na-turskoto-posolstvo