<?xml version="1.0" encoding="UTF-8" ?>
<rss version="2.0">
<channel>
<title>PressCenters.com</title>
<link>https://presscenters.com</link>
<description>Новините без редакция</description>
<item>
    <title>НС: Изборите за президент и вицепрезидент на Република България да се проведат на 25 октомври, реши Народното събрание</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278528/izborite-za-prezident-i-viceprezident-na-republika-bulgariya-da-se-provedat-na-25-oktomvri-reshi-nar</link>
    <description>Изборите за президент и вицепрезидент на Република България да се проведат на 25 октомври, реши Народното събрание. Ако има балотаж, той ще бъде на 1 ноември. Според член 93 ал. 4 от Конституцията, ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се произвежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове. Парламентът прие процедурни правила за условията и реда за избор на членове на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на Народното събрание. Те уреждат реда за внасяне на предложения на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, проверка на професионалните и нравствените качества на кандидатите, както и тяхното изслушване и избор. Предложенията за кандидати за членове на ВСС от квотата на Народното събрание се правят от народни представители по колегии, от които шестима – за съдийската колегия, и петима – за прокурорската колегия, при спазване на изискванията на Конституцията, Закона за съдебната власт и настоящите правила. С правилата се дава възможност за отправяне на мотивирани инициативни предложения за кандидатури от професионални, граждански организации и от академичната общност. С инициативните предложения лицето не придобива качеството на кандидат в процедурата по избор, освен ако кандидатурата му бъде издигната и внесена от народен представител (или група народни представители) по реда на Закона за съдебната власт и настоящите правила. Инициативните предложения се отправят до Комисията по правни въпроси в 21-дневен срок от приемането на настоящите правила от Народното събрание, предвижда решението на парламента. В срок до три работни дни след крайния срок за подаване на инициативните предложения, те се публикуват на сайта на парламента. В 14-дневен срок от изтичане на горепосочения срок народните представители внасят предложения за членове на ВСС. Всеки народен представител (или група народни представители) може да внесе свое предложение за кандидат за член на ВСС от квотата на Народното събрание, както и да предложи лице, за което е постъпило инициативно предложение, предвиждат процедурните правила. Съгласно приетите правила в 14-дневен срок от публикуването на постъпилите кандидатури, всеки кандидат следва да представи писмена концепция за работата си като член на ВСС, декларация за имотно състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото и декларация за наличие на частен интерес по смисъла на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. След това Комисията по правни въпроси изслушва на открито заседание допуснатите кандидати за членове на ВСС. Народното събрание избира всеки член на ВСС поотделно с мнозинство две трети от народните представители. При наличие на повече кандидати от съответните бройки, получили необходимото мнозинство, за избрани се смятат тези, получили най-много гласове. Ако при гласуването не бъдат избрани всички членове на ВСС, в двуседмичен срок Народното събрание започва нова процедура за избор на оставащите членове, предвиждат процедурните правила, които влизат в сила от деня на приемането им от парламента. Народното събрание реши ваканцията на парламента тази година да бъде от 5 до 23 август включително.</description>
    <pubDate>Fri, 31 Jul 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278528/izborite-za-prezident-i-viceprezident-na-republika-bulgariya-da-se-provedat-na-25-oktomvri-reshi-nar</guid>
</item>
<item>
    <title>НС: Народното събрание прие на второ четене промени в Изборния кодекс</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278474/narodnoto-subranie-prie-na-vtoro-chetene-promeni-v-izborniya-kodeks</link>
    <description>Народното събрание прие на второ четене промени в Изборния кодекс. Те регламентират, че в секции с над 300 избиратели ще се гласува само с машини. Изключение от изцяло машинно гласуване се допуска при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме, както и в избирателни секции извън страната, за образуването на които са подадени по-малко от 300 заявления или в които на последните избори са гласували по-малко от 300 избиратели. Измененията в Изборния кодекс предвиждат секционните избирателни комисии да отчитат резултатите от машинното гласуване в секцията чрез отпечатване на протокол от машината. Ще бъде извършвано и преброяване на контролните разписки. Народното събрание реши, че машините за гласуване трябва да бъдат пригодени за хора със зрителни увреждания. Гласуване с помощта на придружител ще се допуска само когато поради естеството на увреждането, избирателят не може самостоятелно да упражни правото си на глас, въпреки осигурените средства за достъпност. Предвижда се тази разпоредба да влезе в сила през 2027 г. Народното събрание отмени ограничението за до 20 секции извън дипломатически и консулски представителства в държави, които не са част от Европейския съюз. Отпадна и създаването на многомандатен изборен район „Чужбина“. Глоба или имуществена санкция от 5000 до 10 000 евро ще бъде налагана за оповестяване на социологически проучвания преди 20.00 часа в изборния ден. Досега санкцията за това нарушение беше от 2000 до 5000 лева.</description>
    <pubDate>Thu, 30 Jul 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278474/narodnoto-subranie-prie-na-vtoro-chetene-promeni-v-izborniya-kodeks</guid>
</item>
<item>
    <title>НС: Народното събрание прие промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278441/narodnoto-subranie-prie-promeni-v-zakona-za-administrativnoto-regulirane-na-ikonomicheskite-deynosti</link>
    <description>Народното събрание прие на първо и второ четене в рамките на едно пленарно заседание промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Измененията са внесени от народни представители от „Прогресивна България“. С промените се цели държавата да може да предприема временни мерки за защита на обществения интерес и енергийната сигурност и по отношение на дружества за търговия с нефт и нефтопродукти, когато именно чрез тях се осъществява реализацията и снабдяването на пазара. Обектите на критична инфраструктура, представляващи стратегически обекти от значение за националната сигурност в сектор енергетика, предназначени за производство, преработка, обработка, съхраняване, търговия или пренос на нефт, в т. ч. по тръбопроводи, и на енергийни продукти, подлежат на надзор по реда на този закон от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, гласи променената разпоредба. Изменението е свързано с решението на Конституционния съд от 21 юли 2026 г., с което бяха обявени за противоконституционни разпоредби, свързани с назначаването на особен управител в обекти от критичната инфраструктура. В мотивите на вносителите се посочва, че след влизането в сила на решението на Конституционния съд, по отношение на дружествата „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД и „Лукойл - България Бункер“ ЕООД няма да съществува законова възможност за назначаване на особен търговски управител, доколкото двете дружества извършват само търговия с енергийни продукти, и собственикът ПАО „Лукойл“, чрез дъщерното си дружество „Лукойл Интернешънъл“, ще има право да поеме управлението им. В същото време двете дружества попадат под дерогациите за българските дружества от групата „Лукойл“ и ако преминат под управление на едноличния собственик на капитала, има опасност дейността им да бъде блокирана. Народното събрание прие процедурни правила за условията и реда за избор на кандидати за управител и подуправител на НЗОК. Срокът за внасяне на предложения е до 12 август 2026 г. Народното събрание прие на второ четене допълнение в Закона за енергията от възобновяеми източници, предложено от &quot;Прогресивна България&quot;. С него се приемат промени в Закона за енергията от възобновяеми източници и в Закона за енергетиката, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост. Регламентира са нов, удължен от три на девет месеца, срок на валидност на становището за присъединяване на производителите на вятърна енергия. Парламентът гласува на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерския съвет. Проектът за промени в закона, внесен от народни представители от „Демократична България“, не получи подкрепа в пленарна зала. Народното събрание прие решение за откриване на филиал на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Добрич.</description>
    <pubDate>Wed, 29 Jul 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278441/narodnoto-subranie-prie-promeni-v-zakona-za-administrativnoto-regulirane-na-ikonomicheskite-deynosti</guid>
</item>
<item>
    <title>НС: Парламентът прие на второ четене държавния бюджет за 2026 година</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278362/parlamentut-prie-na-vtoro-chetene-durjavniya-byudjet-za-2026-godina</link>
    <description>Парламентът прие окончателно на второ четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. Депутатите гласуваха рамката на държавния бюджет за 2026 г. с планираните приходи, разходи и трансфери и дефицит от 5,7 на сто. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е в размер на 2,6 млрд. евро. Максималният размер на държавния дълг към края на тази година не може да надвишава 37,7 млрд. евро, прие парламентът. Народните представители решиха да се изработи нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, а до тогава тя да остане на нивото от 2026 г., т.е. 620 евро. Министерският съвет по предложение на заместник-министър председателя и министър на финансите и на министъра на труда и социалната политика одобрява законопроект за промени на уредбата за определяне на минималната работна заплата за страната, като до приемането на промените минималната работна заплата се запазва на нивото, определено за 2026 г., гласят приетите разпоредби. От 1 август 2026 г. индивидуалните основни месечни заплати на всички държавни служители по Закона за държавния служител и месечните трудови възнаграждения на заетите по Закона за съдебната власт се определят така, че същите, намалени със задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице и дължимия данък, да не са по-ниски от получаваните към 31 юли 2026 г. индивидуални основни месечни заплати, намалени с дължимия данък, предвиждат приетите текстове. От 1 август средномесечният доход за получаване на еднократна помощ при бременност и на месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година става 466 евро. От същата дата средномесечният доход за получаване на детски надбавки в пълен размер до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст на детето, е 415 евро. Средномесечният доход за отпускане на детски надбавки в размер 80 на сто от пълния размер на помощта е 415,01 евро до 466 евро включително. С промени в Кодекса на труда за един ден трудов стаж от 1 януари догодина ще се признава времето, през което работникът или служителят е изработил пълното законоустановено за него работно време за деня, реши окончателно парламентът. Когато се работи при непълно работно време, трудовият стаж се изчислява пропорционално на законоустановеното му работно време. Една година трудов стаж се зачита, когато са зачетени за трудов стаж 12 месеца. До 31 декември 2026 г. трудовият стаж и съответните права по Кодекса на труда се определят по досегашния ред. Парламентът определи при ползване на данъчното облекчение за деца по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2026 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи, да е 3067,75 евро за едно ненавършило пълнолетие дете. За две - 6135,50 евро; при три и повече ненавършили пълнолетие деца – 9203,25 евро. При ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по този закон сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи, е 6135,50 евро. Депутатите решиха да не се прилага автоматизмът при определяне на заплатите на военните и цивилните от системата. Те запазват основните си месечни възнаграждения, индексирани при условията и по реда на т.нар. удължителен закон до приемането на държавния бюджет за 2026 г. Същото важи и за МВР и НСО. Бюджетните организации преустановяват планирането, разходването и трансферирането на средства от бюджетите си за организиране, провеждане и обезпечаване на празнични, развлекателни и спортни прояви за служителите си, включително коледни и новогодишни тържества и други прояви с неслужебен характер. Едноличните държавни органи, техните заместници, председателите, заместник-председателите и членовете на колегиални държавни органи, както и началниците на политическите кабинети няма да получават допълнително възнаграждение за постигнати резултати, гласуваха народните представители. Парламентът прекрати правомощията на Пламен Тончев като председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Народното събрание прие на първо четене законопроект за допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници със 134 гласа „за“, 9 „против“ и без въздържали се. Вносители са Румяна Петрова („Прогресивна България“) и група народни представители. Със законопроекта се предлагат две взаимосвързани промени в Закона за енергията от възобновяеми източници и в Закона за енергетиката, насочени към изпълнение на ключов етап 96 по Реформа C4.R6 „Увеличаване на електрическата енергия от възобновяеми източници“ от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), както и към намаляване на административната и регулаторната тежест при реализирането на инвестиции в енергийния сектор.</description>
    <pubDate>Fri, 24 Jul 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278362/parlamentut-prie-na-vtoro-chetene-durjavniya-byudjet-za-2026-godina</guid>
</item>
<item>
    <title>НС: В Народното събрание е представена изложба с творби на талантливи хора от Дома за пълнолетни лица с физически увреждания в град Стара Загора</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278104/v-narodnoto-subranie-e-predstavena-izlojba-s-tvorbi-na-talantlivi-hora-ot-doma-za-pulnoletni-lica-s</link>
    <description>Изложбата „Различни и заедно“ беше открита в Народното събрание. Експозицията, която е представена в парламента по инициатива на народния представител от ПГ на „Прогресивна България“ Елена Нонева, показва картини и арт инсталации на талантливи хора от Дома за пълнолетни лица с физически учреждания в град Стара Загора. Събитието цели да стимулира творческото им вдъхновение и да покаже силата на човешкия дух, който не познава граници и ограничения. Произведенията в изложбата показват, че когато човек получава подкрепа и възможност за изява и има вяра в собствените си възможности, може да постигне впечатляващи резултати, подчерта народният представител Елена Нонева. По думите й всеки експонат носи своя собствена история – на преодоляване на трудности, на усъвършенстване, на желание за развитие и себеизразяване. Заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска изрази благодарността си към всички автори и отбеляза, че държавните институции ще работят с особено внимание и грижа към хората в неравностойно положение. В картините вие сте вложили себе си и давате надежда за един по-красив свят, допълни тя. Всяка държава се оценява по отношението си към най-уязвимите групи в обществото, каза заместник-кметът на Стара Загора Светослав Колев. Според него, авторите на експозицията са добрият пример, защото въпреки несгодите са съумели да продължат живота си с достойнство. Светослав Колев благодари и на българския парламент за това, че насочва фокуса си към творците от града. Домът за пълнолетни лица с физически увреждания е едно от водещите социални заведения в област Стара Загора, с дългогодишна история и е най-голямата институция от сродните й на Балканския полуостров. На откриването на изложбата присъстваха още депутати, общественици и журналисти.</description>
    <pubDate>Wed, 22 Jul 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278104/v-narodnoto-subranie-e-predstavena-izlojba-s-tvorbi-na-talantlivi-hora-ot-doma-za-pulnoletni-lica-s</guid>
</item>
<item>
    <title>НС: Парламентът прие на второ четене законопроектите за бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278196/parlamentut-prie-na-vtoro-chetene-zakonoproektite-za-byudjetite-na-durjavnoto-obshtestveno-osiguryav</link>
    <description>Парламентът прие на второ четене законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. Общият размер на приходите и получените трансфери по бюджета на ДОО за 2026 г. е 15,265 млрд. евро, в т. ч. получени трансфери от централния бюджет в размер на 6,745 млрд. евро за покриване на недостига. През 2026 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13,503 млрд. евро, което е със 1,179 млрд. евро повече спрямо 2025 г. През 2026 г. жените, работещи при условията на трета категория труд, се пенсионират, ако са навършили 62 години и 6 месеца и имат 36 години и 10 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискванията са 64 години и 9 месеца навършена възраст и 39 години и 10 месеца осигурителен стаж. Максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на нивото от 2025 г. - 1738,40 евро. Предвидено е отпадане на ковид добавката от 30,68 евро (60 лева) за новите пенсионери. Според законопроекта, минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 юли до 31 декември е 347,51 евро, а пенсиите са осъвременени по швейцарското правило със 7,8 процента. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 август 2026 г. става 620,20 евро, колкото е и размерът на минималната работна заплата за 2026 г. От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се повишава на 2300 евро. Предвижда се още и увеличение на минималния осигурителен доход за определени икономически дейности. От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат личните си осигурителни вноски в съотношение между осигурителя и осигуреното лице 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40. Парламентът прие на второ четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. Заложените в него приходи и трансфери за тази година са 5,256 млрд. евро, колкото са и предвидените разходи. Здравноосигурителните приходи да са в размер на 5,138 млрд. евро, от които 3,187 млрд. евро са приходи от здравноосигурителни вноски, а 1,95 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване, гласуваха депутатите. Разходите по законопроекта са с 412,3 млн. евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., което представлява ръст от 8,5%. Предвижда се приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо миналата година, а приходите от трансфери за здравно осигуряване да отбележат ръст от 156,2 млн. евро. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска от 8%. За болнична медицинска помощ са предвидени 2,342 млрд. евро, за специализирана извънболнична медицинска помощ - 351,2 млн. евро, а за първична извънболнична медицинска помощ - 345,6 млн. евро. Заложените разходи за персонал са 48 157, 8 млн.евро. Предвидено е плащанията за лекарствени продукти, медицински изделия и др. да са в размер на 1,334 млрд евро. Единодушно със 192 гласа НС прие предложението на Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) и група депутати, с което се урежда здравноосигурителният статус на монасите - български граждани в манастира „Свети великомъченик Георги Зограф” в Света Гора, Атон - Република Гърция, като е записано, че към 1 август 2026 г. те се считат с непрекъснати здравноосигурителни права. Народното събрание разреши пребиваването на територията на Република България на до осем военни въздухоплавателни средства, тип КC-135, с техните екипажи, до 250 военнослужещи с лично оръжие и боеприпаси и летищно оборудване от въоръжените сили на Съединените американски щати, които ще осигуряват подкрепа на операции на САЩ в Близкия изток, и разполагането им в авиационна база &quot;Безмер&quot; за периода от 24 юли до 1 октомври 2026 г. Вносител на предложението е Министерският съвет. Парламентът избра Пламен Тончев за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ .</description>
    <pubDate>Wed, 22 Jul 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278196/parlamentut-prie-na-vtoro-chetene-zakonoproektite-za-byudjetite-na-durjavnoto-obshtestveno-osiguryav</guid>
</item>
<item>
    <title>НС: Задълбочаването на парламентарните контакти и икономическото сътрудничество обсъдиха председателят на Народното събрание Михаела Доцова и председателят на Ландтага на Федерална провинция Баден-Вюртемберг Томас Щробъл</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278071/zadulbochavaneto-na-parlamentarnite-kontakti-i-ikonomicheskoto-sutrudnichestvo-obsudiha-predsedately</link>
    <description>Задълбочаването на парламентарните контакти и икономическото сътрудничество обсъдиха председателят на Народното събрание Михаела Доцова и председателят на Ландтага на Федерална провинция Баден-Вюртемберг Томас Щробъл. За нас Германия е важен партньор и бихме искали да засилим връзките си както на двустранно, така и на многостранно равнище, отбеляза председателят на парламента. България отдава значение на задълбочаването на икономическото сътрудничество между нашите страни, особено в областите на отбраната и сигурността, енергетиката и иновациите, подчерта Михаела Доцова. Тя заяви желанието на Народното събрание за активизиране на диалога с Ландтага на Федерална провинция Баден-Вюртемберг на ниво председатели на парламенти, парламентарни комисии и групи за приятелство. По думите й парламентарните контакти допринасят за по-доброто разбиране на националните позиции и защитата на общите интереси на двете страни. Председателят на Народното събрание изрази готовност за обсъждане на възможностите за възстановяване на формата „Конференция на дунавските парламентаристи“ – среща на парламентарните председатели на страните от Дунавския регион. Подобен формат би допринесъл за засилване на парламентарната подкрепа за изпълнението на Стратегията на ЕС за Дунавския регион и за насърчаване на регионалното сътрудничество, подчерта Михаела Доцова. В разговора двете страни се обединиха около това, че икономическите връзки между България и Баден-Вюртемберг са традиционно много добри, базират се на взаимноизгодното сътрудничество в редица области и имат сериозен потенциал за задълбочаване. Бяха отбелязани и перспективите за развитие на отношенията в областта на образованието, научноизследователската и развойна дейност, високите технологии. Председателят на Ландтага на Федерална провинция Баден-Вюртемберг Томас Щробъл изрази желание тази среща да бъде начало на интензивни контакти на парламентарно ниво, които да затвърдят стабилността в отношенията. Той сподели, че в края на миналия месец е присъствал на официалното представяне на новия почетен консул на Република България в Щутгарт и заяви готовност да работи за по-нататъшното укрепване на връзките между България и Баден-Вюртемберг. В срещата участваха и председателят на Комисията по външна политика Петър Витанов, заместник-председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Емине Гюлестан и посланикът на Федерална република Германия в България Ирене Планк.</description>
    <pubDate>Fri, 17 Jul 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278071/zadulbochavaneto-na-parlamentarnite-kontakti-i-ikonomicheskoto-sutrudnichestvo-obsudiha-predsedately</guid>
</item>
<item>
    <title>НС: На първо четене Народното събрание прие промени в Изборния кодекс, с които върна гласуването с машини, прие отпадането на район „Чужбина“ и премахна ограничението на броя секции в държавите извън ЕС</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277928/na-purvo-chetene-narodnoto-subranie-prie-promeni-v-izborniya-kodeks-s-koito-vurna-glasuvaneto-s-mash</link>
    <description>Народното събрание прие на първо четене законопроекта на „Прогресивна България“, с който се възстановява машинният вот такъв, какъвто беше през 2021 г., като гласуването на хартия остава само в населено място с под 300 души. Промените предвиждат също отпадане на избирателен район „Чужбина“ и на ограничението от 20 секции в страни, които не са членки на ЕС. Предлага се още Министерството на иновациите и дигиталната трансформация и Министерството на вътрешните работи да извършват проверки на модулите от софтуера, свързани с преброяването на гласовете. Приет беше и законопроектът на ДПС, с който също се предвижда отпадане на ограничението за броя на изборните секции извън ЕС. Народните представители приеха законопроекта на „Демократична България“ за възстановяване на машинното гласуване с контролно преброяване на контролните разписки. Той предвижда след приключване на гласуването секционната избирателна комисия да отчита резултатите от машинното гласуване в избирателната секция чрез отпечатване на протокол от системата. Предлага се и отмяна на ограничаването за образуване на избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства, които могат да се образуват в държавите, които не са членки на ЕС. Законопроектът на „Продължаваме промяната“, който също беше одобрен от Народното събрание, предвижда отпадане на ограничението за разкриване на избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства в държави, които не са членки на ЕС и въвеждане на изискването резултатите от машинното гласуване да се отчитат чрез отпечатване на протокол. Промените предвиждат избирателите да използват устройства за сканиране на документи за самоличност, които автоматично въвеждат данните в електронен списък, както и разширяване на ограниченията за членство в секционните избирателни комисии, въвеждат се нови правила за несъвместимост за наблюдатели, застъпници и представители на партии, коалиции и инициативни комитети и се създава възможност за обжалване на решения на районните и общинските избирателни комисии, с които не е установено нарушение на изборното законодателство. Парламентът прие единодушно на първо и второ гласуване в едно заседание Законопроекта за ратифициране на Споразумението относно тълкуването и прилагането на Договора за Енергийната харта, подписано на 18 февруари 2026 г. в Брюксел.</description>
    <pubDate>Thu, 16 Jul 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277928/na-purvo-chetene-narodnoto-subranie-prie-promeni-v-izborniya-kodeks-s-koito-vurna-glasuvaneto-s-mash</guid>
</item>
<item>
    <title>НС: Народното събрание прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г.</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277846/narodnoto-subranie-prie-na-purvo-chetene-zakonoproekta-za-durjavniya-byudjet-na-republika-bulgariya</link>
    <description>Народното събрание прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г .със 143 гласа „за“, 81 – „против“, и без въздържали се. Законопроектът за държавния бюджет предвижда дефицит по консолидираната фискална програма за тази година в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Заложените приходи, помощи и дарения в проектобюджета са в размер на 49,6 млрд. евро, а общите разходи възлизат на 56,8 млрд. евро. Според проекта максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро или 30,1 на сто от БВП. Предвижда се общите средства за капиталови разходи през 2026 г. да достигнат 9,360 млрд. евро, като в т.ч. влизат тези с национално финансиране от 4,028 млрд. евро и с европейско финансиране от 5,331 млрд. евро (в т.ч. Националният план за възстановяване и устойчивост). Заложено е повишаване на приходите от опериране на тол системата и увеличение на винетните такси с 30 на сто, от 1 август 2026 г., както и увеличение на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия от същата дата. Също е предвидено повишаване на максималния осигурителен доход на 2300 евро и повишаване на минималните осигурителни прагове по икономически дейности. От 1 август 2026 г. държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт ще заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40, както е за останалите работещи. Предвижда се преразглеждане на механизма за определяне на минимална работна заплата, като до определянето на нов механизъм минималният размер на заплата ще остане на настоящото си ниво от 620 евро. Отменят се механизмите за обвързване на възнагражденията със средната и минималната работна заплата. Законопроектът залага намаляване на разходите за персонал с 10 на сто, считано от 1 септември, с изключение на общините, военнослужещите, заетите лица по Закона за МВР, по Закона за ДАНС, по Закона за НСО, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и по чл. 5 от Закона за лечебните заведения. Парламентът прие на първо и второ четене в едно заседание законопроект за денонсиране на договора към Европейската енергийна харта и протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, подписани на 17 декември 1994 г. в Лисабон.</description>
    <pubDate>Wed, 15 Jul 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277846/narodnoto-subranie-prie-na-purvo-chetene-zakonoproekta-za-durjavniya-byudjet-na-republika-bulgariya</guid>
</item>
<item>
    <title>НС: Председателят на Народното събрание Михаела Доцова откри в парламента изложба, посветена на 35 години от приемането на Конституцията на Република България</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277750/predsedatelyat-na-narodnoto-subranie-mihaela-docova-otkri-v-parlamenta-izlojba-posvetena-na-35-godin</link>
    <description>Председателят на Народното събрание Михаела Доцова откри на 14 юли 2026 г. в парламента изложба, посветена на 35 години от приемането на Конституцията на Република България. В събитието участваха народни представители от 7-ото Велико народно събрание, бивши председатели на парламента и депутати от 52-рото Народно събрание. Днес отбелязваме 35 години от подписването на Конституцията, благодарение на която България е свободна, правова и демократична държава, отбеляза Михаела Доцова. Тя припомни, че на 12 юли 1991 г. 309 народни представители подписват съвременната, нова Конституция на Република България, а по-късно се присъединяват още четирима техни колеги. Стенографските протоколи, които са представени в тази изложба, показват, че е имало сериозно политическо противопоставяне, посочи председателят на парламента. Политическият дебат, в който са защитавани различни позиции, е бил наблюдаван от дълбоко разделено общество, допълни Михаела Доцова. По думите й тези 400 депутати са имали смелостта, знанието и мъдростта да направят така, че да обединят обществото, за да се тръгне по пътеката на демократичните ценности. Председателят на парламента подчерта, че сред основните постижения на нашата Конституция са разделението на властите и мандатността, местното самоуправление, гарантирането на правата и свободите на хората. Михаела Доцова определи от днешна гледна точка Конституцията като един крайъгълен камък, през който не трябва да се преминава. Тя отбеляза, че председателите на предходните Народни събрания знаят, че понякога с тежест и усилия се е случвало да се отстояват основните принципи на Конституцията. Всяка година има политическо противоборство и тежък диалог за това накъде трябва да продължава България, но благодарение на мъдростта и държавническото мислене на всеки един, този камък, тази основа, тази Конституция продължава да бъде гръбнакът на съвременната българска държава, допълни председателят на Народното събрание. Михаела Доцова посочи значението на основния закон, за да имаме днес утвърдени демократични ценности и да сме част от европейското семейство. Тя благодари на тези, които са съградили съвременната Конституция и са превърнали за младите поколения в даденост разделението и баланса между властите, свободните и честни избори, свободите и правата на хората. Целта на настоящата изложба е да покажем хронологично исторически какво се е случвало, а то е запазено през думите в стенографските протоколи, чрез снимките, които някой път говорят повече от думите, чрез медиите, отразили този важен исторически момент, каза председателят на парламента. Експозицията включва документи от работата на 7-ото Велико народно събрание и фотоси, запечатали моменти от изработването и приемането на Конституцията на Република България.</description>
    <pubDate>Tue, 14 Jul 2026 18:06:37 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277750/predsedatelyat-na-narodnoto-subranie-mihaela-docova-otkri-v-parlamenta-izlojba-posvetena-na-35-godin</guid>
</item>
<item>
    <title>НС: Председателят на Народното събрание Михаела Доцова разговаря с членове на Европейската сметна палата, сред които и българския представител в институцията Илиана Иванова</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277770/predsedatelyat-na-narodnoto-subranie-mihaela-docova-razgovarya-s-chlenove-na-evropeyskata-smetna-pal</link>
    <description>Председателят на Народното събрание Михаела Доцова разговаря с членове на Европейската сметна палата (ЕСП), сред които и българския представител в одитната институция Илиана Иванова. Председателят на парламента подчерта, че в момента страната ни е на етап на приемане на държавен бюджет. Тя отбеляза, че за обществеността е от голямо значение прозрачността, правилното и ефективно разходване на българските средства и на тези от Европейския съюз. Председателят на Народното събрание отбеляза, че Европейската сметна палата е независим и професионален орган и неговата работа е важна за постигането на повече публичност, прозрачност и крайни резултати, които са в полза на обществата на всички държави членки на ЕС. Михаела Доцова изрази мнение, че България е успяла да натрупа административен опит и капацитет в разходването на европейските средства и е ангажирана с приключване на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Този опит ще бъде използван при преговорите за следваща Многогодишна финансова рамка, подчерта тя. По думите й, становищата и докладите на Европейската сметна палата по предложенията на Европейската комисия във връзка със следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) съдържат ценен анализ и препоръки. Народното събрание приема изключително отговорно ангажиментите, поети по Плана за възстановяване и устойчивост, и един от първите законопроекти, които бяха гласувани от 52-рото Народно събрание, бяха свързани с реформи по плана, заяви Михаела Доцова. Многогодишна финансова рамка следва да отразява стратегическите приоритети на ЕС, като същевременно поддържа подходящ баланс между съществуващите и новите политики и гарантира справедлива, прозрачна и устойчива система за финансиране на бюджета на ЕС, посочи председателят на парламента. Тя отбеляза важността на кохезионната политика и предложението за европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, за селското стопанство и селските райони, за рибарството и морското дело и за просперитета и сигурността. Илиана Иванова подчерта, че се надява дейността на Европейската сметна палата да подпомогне взимането на важни решения. Тя отбеляза, че идеята на срещата е да бъде представена работата на Европейската сметна палата по новото предложение за следващия многогодишен европейски бюджет. Иванова отбеляза, че това е един от най-важните моменти в преговорите за определяне на основните приоритетите. Ние подготвихме 12 становища по различните конкретни предложения, включително тези в областта на селското стопанство, която е най-голямата разходна политика и общото предложение за така наречения единен фонд, допълни Илиана Иванова. На срещата присъстваха още заместник-председателят на Народното събрание Иван Ангелов, председателят на Комисията по външна политика Петър Витанов, членовете на Европейската сметна палата Алехандро Бланко Фернандес и Ивана Малетич.</description>
    <pubDate>Tue, 14 Jul 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277770/predsedatelyat-na-narodnoto-subranie-mihaela-docova-razgovarya-s-chlenove-na-evropeyskata-smetna-pal</guid>
</item>
<item>
    <title>НС: Народни представители от 7-ото Велико народно събрание, бивши председатели на парламента и депутати от 52-рото Народно събрание участваха в кръгла маса „35 години модерна Конституция“</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277805/narodni-predstaviteli-ot-7-oto-veliko-narodno-subranie-bivshi-predsedateli-na-parlamenta-i-deputati</link>
    <description>Народни представители от 7-ото Велико народно събрание, бивши председатели на парламента и депутати от 52-рото Народно събрание участваха в кръгла маса в парламента „35 години модерна Конституция“. Форумът е по инициатива на председателя на Народното събрание Михаела Доцова. Председателят на парламента отбеляза при откриването на кръглата маса, че присъствието на бивши и настоящи депутати показва уважение към Конституцията и приемственост. Дати като 12 юли 1991 г., когато е подписан основният закон на Република България, трябва да бъдат отбелязвани, подчерта тя. С тази Конституция е дадена основата на съвременната демократична българска държава, допълни Михаела Доцова. Според нея изковаването на текстовете и приемането им не е бил лесен процес, имало е оживени дискусии и емоционални дебати. Председателят на Народното събрание подчерта, че историята трябва да се знае и помни, за да се учим от собствените си уроци и призова депутатите от Великото народно събрание /ВНС/ да споделят как са работили по основния закон, какви са били вижданията им тогава и сега, какви техни предложения са били приети или отхвърлени. Заместник-председателят на парламента Иван Ангелов посочи, че Конституцията е един от най-важните актове на най-новата ни държавност. Той припомни, че 1990 и 1991 г. са години на силни обществени очаквания, на политическа турбулентност, на много политически противоречия. Конституцията не е писана в спокойна среда, а в момент, когато държавата се пренареждаше, допълни заместник-председателят на Народното събрание. Конституционният съдия и народен представител в 7-ото Велико народно събрание Янаки Стоилов отбеляза, че това, което Конституцията съдържа, трябва да бъде гарантирано от тези, които я прилагат и от тези, които в институциите трябва да й предадат реален живот. По думите му времето е показало, че в общи линии тя е дала тази основа, върху която може да се развива държавата. Янаки Стоилов припомни, че в изборите за ВНС са участвали 90% от българските граждани, които имат право на глас. Те, независимо от поляризираните си виждания за бъдещето, бяха ангажирани и смятаха, че политиката е пътят, през който могат да решават своите проблеми и да определят развитието на страната, добави той. Янаки Стоилов пожела на сегашните народни представители да действат по начин, който да оправдае до голяма степен доверието, защото в политиката няма по-ценен капитал от него. На Всеобщата декларация за правата на човека се базира цялата първа част на Конституцията, подчерта на форума народният представител в 7-ото Велико народно събрание Петър Берон. И ако някой тръгне да преправя Конституцията, което не е желателно, да има предвид, че там са основни неща, които не са за променяне, допълни той. Петър Берон подчерта, че хората, родени през 90-та година и децата им не са живели през комунизма и не могат да си представят какво е да не им позволяват да слушат музика, да пишат, да публикуват, да пътуват в чужбина и не могат да си представят, че тези неща са извоювани едно по едно. Той припомни, че има принос за прокарването на Закона за Българската академия на науките, както и за текстовете от Конституцията, че територията на резерватите и националните паркове е изключителна държавна собственост. В Народното събрание бях в комисията, която изработваше Конституцията, но това, което остана в мен, е, че ние формулирахме трите най-фундаментални външнополитически приоритета на България – членство в НАТО, ЕС и военен съюз със САЩ, каза народният представител от 7-ото Велико народно събрание и президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси. По думите му нашата Конституция трябва да се адаптира към новите реалности и по-специално членството ни в НАТО и ЕС. Той отбеляза, че във ВНС не е успял да прокара в Конституцията текст, който да забранява смъртното наказание, но то е замразено и през 1997 г. отпада. Председателят на Комисията за защита на конкуренцията и народен представител от 7-ото Велико народно събрание Росен Карадимов определи преамбюла на Конституцията като поезия и шедьовър. Единият проблемен пункт беше приемането в преамбюла на това, че България е социална държава, посочи той и допълни, че рефлексът от комунизма е бил толкова голям, че социално се е възприемало като социалистическо. Затова разбираемата съпротива на колегите от СДС беше изключително тежка, каза Росен Карадимов. Той разказа, че авторът на преамбюла Валери Петров е убедил пленарната зала да го приеме именно в този вид. В мечтата си да имаме разделение на властите, тогава ние се съсредоточихме върху политическата промяна, демократизация на политическия живот и не пипнахме правосъдната система, каза народният представител в 7-ото Великото народно събрание Елена Поптодорова, която сега е вицепрезидент на Атлантическия клуб в България. Според нея правосъдната система е взета, &quot;като една вкаменелост&quot;, както е била заварена, и затова до днес е голямата пречка, битка и невъзможност. Елена Поптодорова разказа, че е прекарала 11 години в парламента – от 1990 г. до 2001 г., и през 1996 г. на дневен ред се е появил въпросът за герба на страната. Твърдя и фактологично е така, че благодарение на мен България има сегашния си герб, отбеляза народният представител във Великото народно събрание. Народният представител от 7-ото Велико народно събрание и председател 36-ия парламент Александър Йорданов посочи, че е бил един от тези, които споделяха през 1991 г. възгледа, че изработването и приемането на нов основен закон трябва да се случи едва след законодателни промени. Той припомни, че 87 народни представители тогава са отказали да подпишат Конституцията. Александър Йорданов отбеляза, че останалите бивши социалистически страни са приели новите си конституции много по-късно. „Изтъквах тогава, че ако приемем конституция, рискуваме да консервираме в основен закон не промяната, а тогавашната ни представа за нея“, посочи той. Ние рискувахме да направим така, че да възпрепятстваме едни по-радикални демократични реформи в нашата страна, добави Александър Йорданов. Той припомни, че е бил един от авторите на клетвата на депутатите във ВНС. Председателят на 51-вото Народно събрание доц. Наталия Киселова подчерта, че Конституцията е изиграла най-важната роля – на първо място да има демократичен преход и на второ място, да се даде възможност за установяване на пазарна икономика. Дебатът за мен е как днес ще трябва да прочетем разделението на властите в един нов модерен рационализиран парламентаризъм, допълни тя. Депутатът от 7-ото Велико народно събрание Петко Симеонов определи Конституцията като е изключителен документ, исторически документ, важен и днес. Той фиксира един национален консенсус по общи ценности за изграждане на държавата, допълни Петко Симеонов. „Във Великото народно събрание влязохме с консенсус по основните ценности. Споровете бяха за редакцията на този консенсус, за структурата на документа, който ще приемем“, посочи той. Днес продължаваме да бъдем демократична и правова страна, но ми се струва, че не сме социална държава, каза най-младият тогава народен представител на ВНС Мариела Митева. Тя припомни, че най-променяната част от Конституцията е частта за съдебната власт и пожела успех на народните представители в усилията да направят необходимите изменения.</description>
    <pubDate>Tue, 14 Jul 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277805/narodni-predstaviteli-ot-7-oto-veliko-narodno-subranie-bivshi-predsedateli-na-parlamenta-i-deputati</guid>
</item>
<item>
    <title>НС: Заместник-председателят на КЕВКЕФ Емине Гюлестан участва в КОСАК в Дъблин и се срещна с Ивайло Калфин, изпълнителен директор на Европейската агенция за подобряване на условията на живот и труд</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277788/zamestnik-predsedatelyat-na-kevkef-emine-gyulestan-uchastva-v-kosak-v-dublin-i-se-sreshtna-s-ivaylo</link>
    <description>Заместник-председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) Емине Гюлестан участва в срещата на председателите на Конференцията на комисиите по европейски въпроси на парламентите на ЕС (КОСАК). Форумът се проведе от 12 до 13 юли в Дъблин и бе домакинстван от Съвместната комисия по въпросите на ЕС на Ирландския парламент под ръководството на нейния председател Бари Уорд. Събитието постави началото на Парламентарното измерение на Ирландското председателство на Съвета на ЕС, а дискусиите бяха фокусирани върху три ключови теми – сигурност, конкурентоспособност и споделени европейски ценности. При откриването на конференцията приветствие към делегатите отправи председателят на долната камара на ирландския парламент Верона Мърфи, а ключови изказвания в тематичните сесии направиха министър-председателят на Ирландия Михол Мартин и европейският комисар по въпросите на демокрацията, правосъдието и върховенството на закона Майкъл Макграт. В своето изказване заместник-председателят на КЕВКЕФ Емине Гюлестан очерта взаимната зависимост между трите приоритета, като подчерта, че устойчивото развитие на Европейския съюз изисква едновременно силни политики, стабилни инструменти и последователни решения. Тя акцентира върху необходимостта новата Многогодишна финансова рамка (МФР) да осигури предвидимо финансиране за Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика и управлението на външните граници – основи, без които нито конкурентоспособността, нито сигурността могат да бъдат гарантирани. Продължавайки логиката на взаимната свързаност, заместник‑председателят на КЕВКЕФ посочи, че икономическата устойчивост и индустриалният капацитет са пряко зависими от стабилността на стратегическата инфраструктура. В този контекст тя представи финализираната съвместна концепция между България и Румъния за създаване на Център за морска сигурност в Черно море – регионален принос, който укрепва сигурността на ЕС и допълва усилията за енергийна независимост чрез проекти като „Вертикален газов коридор“ и развитието на ядрената енергетика. Емине Гюлестан подчерта, че геополитическата стабилност е ключов фактор и за политиката на разширяване. Тя препотвърди подкрепата на България за европейската перспектива на страните кандидатки, като акцентира върху принципа на собствените заслуги – гаранция за доверие, предвидимост и последователност в политиката на ЕС. По време на своята визита в Дъблин Емине Гюлестан посети и Европейската агенция за подобряване на условията на живот и труд, която тази година отбелязва своя 50-годишен юбилей. Агенцията изготвя сравнителни и трансгранични изследвания за условията на труд и живот, заетостта и индустриалните отношения, които са ключови за формирането на бъдещите европейски политики в социалната сфера. В рамките на срещата с изпълнителния директор на Агенцията Ивайло Калфин бе обърнато специално внимание на мерките за задържане на младите хора по регионите, регионалното развитие, ограничаването на бедността и интеграцията на хора с увреждания на пазара на труда. Двамата обсъдиха още прилагането на Детската гаранция и състоянието на жилищната политика в рамките на Европейския съюз.</description>
    <pubDate>Mon, 13 Jul 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277788/zamestnik-predsedatelyat-na-kevkef-emine-gyulestan-uchastva-v-kosak-v-dublin-i-se-sreshtna-s-ivaylo</guid>
</item>
<item>
    <title>НС: Народното събрание прие на първо четене законопроектите за бюджетите за 2026 г. на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277731/narodnoto-subranie-prie-na-purvo-chetene-zakonoproektite-za-byudjetite-za-2026-g-na-durjavnoto-obsht</link>
    <description>Парламентът прие на първо четене законопроекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. със 131 гласа „за“ и 70 „против“, а този на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) беше подкрепен от 131 народни представители и 58 бяха против. Според проекта на бюджет на ДОО през 2026 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13,503 млрд. евро, като тези разходи са със 1,179 млрд. евро повече за пенсии спрямо 2025 г. Общият размер на приходите и получените трансфери по бюджета на ДОО за 2026 г. е 15,265 млрд. евро, в т. ч. получени трансфери от централния бюджет в размер на 6,745 млрд. евро. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се от 1 август 2026 г. става 620,20 евро, колкото е и размерът на минималната работна заплата за 2026 година. От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени се повишава на 2300 евро. Предвижда се още и увеличение на минималния осигурителен доход за определени икономически дейности. От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40, както е предвидено за останалите работещи. Законопроектът за бюджета на НЗОК за 2026 г. предвижда приходи и трансфери за тази година в размер на 5,256 млрд. евро, на каквато стойност възлизат и заложените разходи. Заложено е здравноосигурителните приходи да са в размер на 5,138 млрд. евро, от които 3,187 млрд. евро са приходи от здравноосигурителни вноски, а 1,95 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване. Разходите според законопроекта са с 412,3 млн. евро повече спрямо бюджета на НЗОК за 2025 г., което представлява ръст от 8,5%. Предвижда се приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо миналата година, а приходите от трансфери за здравно осигуряване да отбележат ръст от 156,2 млн. евро. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска от 8% в съотношение 60:40, с изключение на държавните служители, за които съотношението е 80:20 работодател – служител. За болнична медицинска помощ са предвидени 2,342 млрд. евро, за специализирана извънболнична медицинска помощ - 351,2 млн. евро, а за първична извънболнична медицинска помощ - 345,6 млн. евро.</description>
    <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277731/narodnoto-subranie-prie-na-purvo-chetene-zakonoproektite-za-byudjetite-za-2026-g-na-durjavnoto-obsht</guid>
</item>
<item>
    <title>НС: Приоритетите на Ирландското председателство на Съвета на ЕС представи посланик Катрин Банън на съвместно заседание на Комисията по външна политика и Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277592/prioritetite-na-irlandskoto-predsedatelstvo-na-suveta-na-es-predstavi-poslanik-katrin-banun-na-suvme</link>
    <description>Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове проведоха съвместно заседание, на което посланикът на Ирландия Катрин Банън представи приоритетите на Ирландското председателство на Съвета на Европейския съюз, което започна на 1 юли 2026 г. Посланик Банън посочи, че Ирландия поема ротационното председателство на Съвета на ЕС за осми път и под мотото „Сила в единството” страната ще се съсредоточи върху три основни стълба на европейската политика – конкурентоспособност, ценности и сигурност. Като основен приоритет тя отбеляза постигането на напредък по следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г., която ще определи финансовите ресурси за изпълнение на ключовите европейски политики през следващото десетилетие, и целта е до края на годината да бъде постигнато споразумение. По отношение на конкурентоспособността наскоро приетата „Пътна карта за една Европа, един пазар“ ще служи като план за действията на Ирландското председателство, като акцентът ще бъде поставен върху програмата за опростяване и за по-добре интегриран единен пазар на ЕС, търговията, енергийния преход, както и цифровизацията и изкуствения интелект. Ирландия ще работи за запазване на политическата, военната и финансовата помощ за Украйна. Ще продължим да оказваме непоколебима подкрепа на Украйна, чийто народ прояви такава смелост и решителност в защитата на страната си, те заслужават справедлив и траен мир, заяви Катрин Банън. Като важен приоритет тя отбеляза и разширяването на ЕС, което е стратегически инструмент за укрепване на мира, стабилността и сигурността на континента. Ирландия е за изграждането на по-устойчив и по-сигурен Европейски съюз чрез развитие на критични отбранителни способности, укрепване на европейската отбранителна индустрия и задълбочаване на сътрудничеството между ЕС и НАТО, каза още ирландският посланик. Кохезионна политика е стратегически механизъм за повишаване на конкурентоспособността, устойчивостта и социалното сближаване на ЕС, посочи Катрин Банън. Предвиждат се мерки за ускоряване на инвестициите в различни сектори като транспортната и цифровата инфраструктура, енергетика и отбрана, като същевременно се запазват високите стандарти в областта на околната среда, социалните права и защитата на потребителите. Значим приоритет е и защитата на демокрацията, върховенството на правото и основните права, допълни посланик Банън. Председателят на Комисията по външна политика Галин Дурев отбеляза, че за да бъдат реализирани приоритетите, е необходима стабилна финансова основа и затова е изключително важна многогодишната финансова рамка. Винаги сме разглеждали Ирландия като наш важен партньор и приятел и сме изключително благодарни за подкрепата, която сме получавали през целия процес по присъединяване на България към ЕС, посочи той. Отворени сме за всякакви възможности за сътрудничество по време на председателството, заяви Галин Дурев. Председателят на Комисията по външна политика Петър Витанов пожела на Ирландското председателство умело да се справи с предизвикателствата, които ЕС среща както във вътрешен план, така и в следствие на външната конюнктура. Той посочи, че България смята за изключително важна многогодишната финансовата рамка и начина, по който ще се разходват средствата. Петър Витанов отбеляза значението на въпросите, свързани с конкурентоспособността, които са все по-актуални за развитието на европейската икономика, и на всички останали цели и приоритети на Ирландското председателство. Председателят на Комисията по външна политика подари на посланик Катрин Банън старо издание на книгата „Пиърс О&#39;Махони – един ирландец в България“ с автори Мария Спасова и Шеймъс Шортал. Книгата разказва за приноса на Пиърс О&#39;Махони, който приютява деца – сирачета от региона на Македония и на Тракия по време на Илинденско-Преображенското въстание. За тях той създава дом в София, който финансира със собствени средства. Петър Витанов подчерта, че в България все още има хора, потомци на спасените деца, които носят неговата фамилия. Наш дълг е да почитаме неговото дело, да помним и разказваме за него, допълни народният представител. Заместник-министърът на външните работи Иванка Ташева представи на съвместното заседание българските цели в рамките на Ирландското председателство и отговори на въпроси на народните представители.</description>
    <pubDate>Thu, 09 Jul 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277592/prioritetite-na-irlandskoto-predsedatelstvo-na-suveta-na-es-predstavi-poslanik-katrin-banun-na-suvme</guid>
</item>
<item>
    <title>НС: Депутати от различни парламентарни групи се срещнаха с представители на Сдружение „Младежки гвардейски отряди“ и румънски младежи, участници в младежки обмен по програма „Еразъм+“</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277595/deputati-ot-razlichni-parlamentarni-grupi-se-sreshtnaha-s-predstaviteli-na-sdrujenie-mladejki-gvarde</link>
    <description>В Народно събрание гостуваха български и румънски младежи, участници в международен младежки обмен по програма „Еразъм+“, които са представители на Сдружение „Младежки гвардейски отряди“ от България и представители на Асоциация ACCES - Кълъраш, Румъния. Председателят на Комисията по туризъм Росица Кирова и народните представители от различни парламентарни групи Красимир Събев, Калоян Иванов, Николета Тодорова, Милева Владкова, Стоян Тричков и Ирина Асиова-Диамант разговаряха с младите хора за работата на Народното събрание, за парламентаризма и за това как функционират държавните институции. Росица Кирова откри срещата на български и румънски език и приветства с добре дошли в българския парламент младежите, които са студенти по право, международни отношения, журналистика и обществени науки, както и възпитаници на математически и хуманитарни гимназии от България и Румъния. Тя изрази увереност, че именно подобни срещи с българските институции дават възможност на младите хора не само да научат как работи държавата, но и да почувстват, че мястото им в обществения живот започва още от днешния ден. Народният представител от „Прогресивна България“ Николета Тодорова отговори на въпроси, свързани с решения на Конституционния съд, а депутатът Милева Владкова коментира нуждата от повече обмен на добри практики между младите хора от двете държави. Народният представител Калоян Иванов даде примери от законодателство в Румъния, които стимулират развитието на спорта. Младежите отправиха към депутатите редица въпроси и бяха коментирани широк кръг от теми, сред които гражданската активност, предизвикателствата пред демокрацията, възможностите, които дават на младите хора програми като „Еразъм+“.</description>
    <pubDate>Thu, 09 Jul 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277595/deputati-ot-razlichni-parlamentarni-grupi-se-sreshtnaha-s-predstaviteli-na-sdrujenie-mladejki-gvarde</guid>
</item>
<item>
    <title>НС: Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за кредитните институции</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277623/narodnoto-subranie-prie-na-vtoro-chetene-promeni-v-zakona-za-kreditnite-institucii</link>
    <description>Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за кредитните институции. С тях се въвеждат две европейски директиви, по едната от които Европейската комисия е започнала процедура срещу България. С приетите изменения се допълват изискванията за независимост на служителите и членовете на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), както и на регламентацията за извършване на оценки за надеждност и пригодност на членовете на ръководните органи и на заемащите ключови позиции в банките. Съгласно европейска директива нито един член на управителния орган, с изключение на управителя, назначен след 11 януари 2026 г., не остава на длъжност повече от 14 години. Промените предвиждат и хармонизиране на изискванията за уведомяване и надзорните правомощия по отношение на пруденциално значимите транзакции, извършени от банките, и доразвиване на националния режим за лицензиране и осъществяване на дейностите от клонове на банки от трети държави, включително надзорните правомощия на БНБ за осигуряване на спазването на приложимите пруденциални изисквания. Депутатите одобриха изменение на проекта за инвестиционен разход, свързан с бойните машини „Страйкър“, поради повишение на цените им. Парламентът ратифицира спогодбата между България и Монголия за международни автомобилни превози на пътници и товари. Народното събрание прие единодушно отчета на генералния директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев за 2025 г.</description>
    <pubDate>Thu, 09 Jul 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277623/narodnoto-subranie-prie-na-vtoro-chetene-promeni-v-zakona-za-kreditnite-institucii</guid>
</item>
<item>
    <title>НС: ГДБОП ще може да издава заповед за премахване и да блокира достъпа до терористично съдържание в интернет, прие парламентът</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277501/gdbop-shte-moje-da-izdava-zapoved-za-premahvane-i-da-blokira-dostupa-do-teroristichno-sudurjanie-v-i</link>
    <description>Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) ще може да издава заповед за премахване и да блокира достъпа до терористично съдържание в интернет, предвиждат приетите на второ четене промени в Закона за Министерството на вътрешните работи (МВР). Във връзка с правомощията си ГДБОП ежегодно трябва да изготвя доклад съгласно европейски регламент, който публикува на интернет страницата на МВР, и доклад, който изпраща до Европейската комисия в срок до 31 март всяка година. Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ е определена за единно звено за контакт за обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи на държавите членки за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления. Предвиждат се и промени в дейността на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), свързани с ограничаване на заплахите от безпилотни летателни апарати в пограничните зони, като се предвижда наблюдение на границата и специфична охранителна дейност на обществените зони на летищата и периметъра към тях. С промените се изменя и Законът за Държавна агенция „Национална сигурност“ и органите на „Гранична полиция“ вече ще имат възможност да отправят искания към Националното звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътници, което дава възможност за предотвратяване, разследване и разкриване на престъпления. Парламентът избра Антоан Гечев като председател на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) за втори мандат, считано от 17 юни 2026 г. Той е предложен от Министерския съвет с мандат от пет години. Кандидатурата му беше подкрепена от 147 народни представители. Народното събрание прие процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидат за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, изслушването на кандидата в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избирането му от Народното събрание. Съгласно приетите процедурни правила предложението за председател на ДАНС се внася от Министерския съвет.</description>
    <pubDate>Wed, 08 Jul 2026 16:01:20 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277501/gdbop-shte-moje-da-izdava-zapoved-za-premahvane-i-da-blokira-dostupa-do-teroristichno-sudurjanie-v-i</guid>
</item>
<item>
    <title>НС: Председателят на Народното събрание Михаела Доцова и председателят на Българската академия на науките откриха в парламента изложба „Българските революционери и книжовници за Априлското въстание“</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277565/predsedatelyat-na-narodnoto-subranie-mihaela-docova-i-predsedatelyat-na-bulgarskata-akademiya-na-nau</link>
    <description>Председателят на Народното събрание Михаела Доцова и председателят на Българската академия на науките откриха изложба „Българските революционери и книжовници за Априлското въстание“, която е част от инициативите на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, с които се честват 150 години от Априлската епопея. Председателят на Народното събрание Михаела Доцова отбеляза, че тази изложба показва връзката между научните и държавните институции и този мост трябва да продължи да бъде съграждан и занапред. По думите й, ако го нямаше Априлското въстание нямаше да има 52 народни събрания, нямаше да има Велики народни събрания, нямаше да има български парламент. Михаела Доцова подчерта, че благодарение на знанието и науката в българския парламент са казвани думи със смисъл и с градивност, думи които са създали българската държава. Тя отбеляза важната роля на Института за български език към БАН, който чрез своята фотодокументална изложба ни дава възможност да се запознаем с вдъхновяващите мисли на дейци от Априлското въстание. Чрез усърдния труд на Института за български език всяка дума е запазена, за да може да остане в съзнанието на всеки един от нас, посочи тя. Председателят на парламента подчерта, че чрез тази изложба изразяваме нашата почит към тези видни личности, към техния героизъм, към техния несломим дух, идеал и борба за свободна и независима България. Михаела Доцова заяви, че именно заради тези наши велики предци и техните вдъхновяващи героизъм, завети и обич към отечеството България днес е силна, свободна, демократична и европейска държава, равна на другите европейски народи. Председателят на Българската академия на науките Евелина Славчева сподели, че тази инициатива е част от богатата програма на БАН, посветена на годишната от Априлското въстание. Отбелязването на тази дата с поредица от научни изследвания, документални изложби, образователни инициативи, лекции, дискусии очертава многопластовото значение, което Априлското въстание оказва за възраждането на българския дух, национална идентичност и свобода. Тя отбеляза, че Народното събрание е институцията, която въплъщава държавността и която е призвана да защитава демократичните ценности, които са извоювани чрез хилядите жертви на българския народ и благодари за възможността тази изложба да бъде представена в парламента. По думите й Априлското въстание без съмнение е нравственият връх на Българското възраждане, когато идеите за свобода, достойнство и национално единство се превръщат в историческо действие. Председателят на БАН припомни една истина, която понякога остава в сянката на героичните събития, че революцията винаги започва със словото и че преди пушките са били книгите. Преди барикадите са били училищата, читалищата и печатното слово, а преди саможертвата – духовното пробуждане. Тя заяви, че нашите героични предци са разбирали, че националното освобождение не е възможно без духовно пробуждане и че свободата има нужда не само от смели хора, но и от просветен народ. На откриването на изложбата присъстваха народни представители, заместник- председателя на Българската академия на науките Евдокия Пашева, представители на Института за български език към БАН, общественици, гости и представители на медиите.</description>
    <pubDate>Wed, 08 Jul 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277565/predsedatelyat-na-narodnoto-subranie-mihaela-docova-i-predsedatelyat-na-bulgarskata-akademiya-na-nau</guid>
</item>
<item>
    <title>НС: Народни представители от Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите и от делегацията на Народното събрание в ПАСЕ се срещнаха с комисаря по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О’Флаърти</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277498/narodni-predstaviteli-ot-komisiyata-po-pravata-na-choveka-veroizpovedaniyata-i-jalbite-na-grajdanite</link>
    <description>Народни представители от Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите се срещнаха с комисаря по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О’Флаърти, който е на работно посещение в България. Комисарят разговаря в парламента и с членове на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Председателят на Комисията Атидже Алиева-Вели се спря на приоритетите в работата на комисията и подчерта, че правата на гражданите не са само текстове от закона, а постоянен ангажимент по прилагането им. Тя отбеляза, че дейността на комисията е пресечната точка между законодателството и институционалния контрол. Като особено важни бяха посочени от председателя на комисията правата на децата, на възрастните граждани, на хората с увреждания, на пациентите, на представителите на различни етнически и религиозни общности. По думите на Атидже Алиева-Вели демократичната държава се познава не само по законите, но и по способността й да чува проблемите на най-уязвимите. Ръководителят на българската делегация в ПАСЕ Весела Момчева-Таун заяви, че България остава ангажирана със защитата на правата на човека в съответствие с европейските стандарти и принципите на нашата Конституция и че българският парламент ще поддържа искрен и активен диалог със Съвета на Европа. Тя отбеляза, че Народното събрание разглежда годишния доклад на министъра на правосъдието относно изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека и с това подпомага за укрепването на правната си рамка там, където е необходимо. Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О’Флаърти отбеляза на срещите, че мисията му е да подпомага работата по защита правата на човека във всички държави членки на Съвета. Като основни свои приоритети той очерта закрила на хората от Украйна, защита на правата на човека, свързани с предизвикателствата по отношение на управление на миграцията, изкуствения интелект, климатичната криза и борбата с неравенствата, както и подкрепа на правозащитниците. Комисарят подчерта значението на защитата и закрилата на уязвимите групи и по-специално на възрастните хора във връзка с демографска криза и тенденцията за застаряване на населението, както в България така и в Европа. Сред важните теми той определи и правата на ромите като основен проблем беше посочено жилищното настаняване на представителите на тази етническа общност.</description>
    <pubDate>Fri, 03 Jul 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Народно събрание на Република България</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277498/narodni-predstaviteli-ot-komisiyata-po-pravata-na-choveka-veroizpovedaniyata-i-jalbite-na-grajdanite</guid>
</item>
</channel>
</rss>
