<?xml version="1.0" encoding="UTF-8" ?>
<rss version="2.0">
<channel>
<title>PressCenters.com</title>
<link>https://presscenters.com</link>
<description>Новините без редакция</description>
<item>
    <title>МП: Министерството на правосъдието предлага проект за защита от SLAPP делата</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264592/ministerstvoto-na-pravosudieto-predlaga-proekt-za-zashtita-ot-slapp-delata</link>
    <description>Министерството на правосъдието предлага промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които осигуряват защита по явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява, по граждански и търговски дела. Това са стратегическите дела срещу публичното участие, известни също като дела „шамари“ или SLAPP дела.Проектът, който е сред приоритетите на екипа на МП, бе публикуван днес за обществено обсъждане. Работата по него започна преди няколко години, търсени са различни подходи, изследвани са доклади и препоръки на Европейската комисия, препоръки на Комитета на министрите на СЕ, анализи на Асоциацията на европейските журналисти, както и опитът на други държави членки на Европейския съюз. Законопроектът е изработен от междуведомствена работна група, в която участваха представители на съдебната власт и доктрината, неправителствени организации, практикуващи юристи и експерти. С него се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява. Предложените решения в законопроекта надхвърлят изискванията на директивата, като предвиждат, че правилата ще важат не само за трансгранични, а и за чисто национални дела.Какво се предлагаС промени в ГПК в частта за особените производства се въвежда нова глава „Производство поради публичното участие на ответника“. В законопроекта се пояснява, че „публично участие“ е изявление или дейност на физическо или юридическо лице при упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, на свобода на изкуствата и науката или свобода на събранията и сдруженията, както и свързани с това подготвителни и подпомагащи действия, по въпрос от обществен интерес. Детайлно е разписано и кога е налице „въпрос от обществен интерес“, включително при засягане на основни права, обществено здраве, безопасност, околна среда; дейности на публични фигури; сигнали или публична информация за корупция; проблеми, поставяни пред законодателна, изпълнителна, съдебна и местна власт и др. Като мярка за ефективна защита по делата „шамари“ се урежда възможност за прекратяване на производството на ранен етап чрез решение по същество. Това ще става по искане на ответника (най-често това са журналисти или граждански активисти).Ответникът може да поиска да бъде отхвърлен като очевидно неоснователен иск, предявен поради публичното му участие. Съдът се произнася по искането в едноседмичен срок и ако установи, че искът е очевидно неоснователен, дава едноседмичен срок на ищеца да обоснове иска си. В случай че не го прави или въпреки това искът е очевидно неоснователен, съдът постановява решение в закрито заседание, с което отхвърля иска по същество. И съдебното производство приключва.Другата хипотеза е искът по дело „шамар“ да е надлежно предявен и обоснован. Едва след като даде ход на делото, съдът може да установи, че производството няма за цел да осигури защита на накърнени законни интереси и права, а се води, за да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника именно заради публичното му участие.  Законопроектът изброява определи индикатори за дела „шамари“, като: неравнопоставеност между страните; необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска или на част от него; множество производства или координирани правни действия, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси или основани на едни и същи факти; сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца, включително чрез медийни публикации, икономически или политически натиск; злоупотреба с процесуални права, включително забавяне на производството, избор на съд; умишлено насочване на иска срещу физически лица вместо срещу юридическото лице, отговорно за посочените действия или изявления; действия по дискредитиране или разкриване на подробности от личния живот на ответника; други действия на ищеца, насочени срещу упражняването на правото на свобода на изразяване. Друга особеност във връзка с доказването в производството по дела „шамари“ е възможността за представяне на доказателства от лица, които не са страни в производството, но имат интерес да подпомогнат защитата на ответника. Това ще могат да правят юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват общественополезна дейност в областта на защитата на основните права и свободи, може със съгласието на ответника до приключване на съдебното дирене в първа инстанция да представят с писмена молба намиращи се у тях документи и други доказателства. В окончателното си решение, ако отхвърля иска, съдът изрично ще се произнася, че делото е било заведено заради обществено участие на ответника. Специални меркиКато специална мярка срещу злоупотребата с права се въвежда правилото, че обезпечение на иск в производство поради публичното участие не се допуска, ако не са представени убедителни писмени доказателства.По искане на ответника съдът може да допусне обезпечение на съдебните разноски, които разумно се очаква да бъдат понесени от него във връзка с участието му в делото. Съдът допуска това обезпечение, ако прецени, че делото е с оглед на публичното участие и е вероятно искът да не бъде уважен. Решенията на съда ще подлежат на обжалване по правилата на ГПК. Влязлото в сила решение по дело „шамар“ с пълните данни на ищеца да бъде публикувано в Единния портал за електронно правосъдие от съда, постановил съдебното решение. Предлага се и общо правило – не само за делата „шамари“, че когато съдът е допуснал обезпечение на иска (например запор) и е задължил този, в чиято полза е обезпечението, да плати гаранция за евентуалните вреди на ответника, ответникът при отхвърляне на иска може да си поиска гаранцията не само ако е предявил нарочен иск за вредите, но и ако има разноски в приключилото дело - за да си ги възстанови.</description>
    <pubDate>Thu, 16 Apr 2026 13:28:33 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264592/ministerstvoto-na-pravosudieto-predlaga-proekt-za-zashtita-ot-slapp-delata</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Министър Андрей Янкулов разпореди проверка в ГДО след журналистическо разследване</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264574/ministur-andrey-yankulov-razporedi-proverka-v-gdo-sled-jurnalistichesko-razsledvane</link>
    <description>Министърът на правосъдието Андрей Янкулов възложи днес проверка в Главна дирекция „Охрана“ (ГДО) относно служебното правоотношение на заместник главния директор на ГДО Деян Димитров.Проверката се отнася до обстоятелства, свързани с информация, разпространена днес в публичното пространство чрез журналистическо разследване на платформата „Извън ефир“. Със заповед на правосъдния министър проверката е възложена на Инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията в Министерството на правосъдието. Резултатите трябва да му бъдат представени до 24 април т.г. Сред задачите на инспекцията е да се изясни наличието на данни в ГДО относно станалите публично известни обстоятелства от журналистическото разследване.Ще се търси и отговор на въпроса налице ли са данни за поведение, несъвместимо с изискванията на Етичния кодекс на държавните служители в системата на ГДО.Министър Янкулов изпрати и писмо до Софийска градска прокуратура (СГП) за информация относно пътно-транспортното произшествие, визирано в разследването на медията, с оглед изясняване на поведението на служителя на ГДО. СГП е запитана и за наличието на евентуално нарушение на вътрешните правила за разпределение на преписките в прокуратурата предвид заместването на наблюдаващия прокурор, твърдяно в медийната публикация.</description>
    <pubDate>Wed, 15 Apr 2026 17:56:28 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264574/ministur-andrey-yankulov-razporedi-proverka-v-gdo-sled-jurnalistichesko-razsledvane</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Нов модел въвежда ясни стандарти при избор на ръководители в съдебната власт</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264495/nov-model-vuvejda-yasni-standarti-pri-izbor-na-rukovoditeli-v-sudebnata-vlast</link>
    <description>Министерството на правосъдието публикува работен анализ на компетентностния модел за висшите административни ръководители в съдебната власт – главен прокурор, председателите на върховните съдилища, директора на Националната следствена служба, както и административните ръководители на прокуратурите на различни нива. Документът е изготвен в рамките на инициатива на министъра на правосъдието Андрей Янкулов за изграждане на стандарти за упражняване на правомощието на министъра по чл. 130в, т. 3 от Конституцията да предлага кандидати за ръководни длъжности в съдебната система. Той е разработен по възлагане от министъра от неговия съветник Ива Пушкарова, като са съобразени официални становища на съсловните сдружения в съдебната власт и други организации. Инициативата си министърът заяви преди месец. Тогава той поясни, че критериите за номинации на кандидатури за ключови постове в съдебната система от министъра на правосъдието ще бъдат изготвени от него и екипа му, а правилата ще бъдат оставени в наследство на редовен кабинет. Последва експертна дискусия в Министерството на правосъдието, на която участниците се обединиха около необходимостта от изработване на прозрачни критерии за номиниране на кандидати в третата власт и призоваха министърът да се възползва от правомощието си, защото то е важен инструмент за постигане на баланс между властите, а качествен номинационен процес би намалил риска от политическо вмешателство. Компетентностният модел за всяка длъжност е разработен на основата на предвидените за нея правомощия в действащите закони и върху съвременни концепции за стратегическо, институционално и оперативно управление. В документа са разграничени основните знания, умения и качества (компетенции), които заемащите длъжността лица следва да притежават, за да могат ефективно да изпълняват възложените им функции. Очертани са основните нива на лидерство в съдебната система и са формулирани конкретни примерни критерии и показатели, които могат да подпомогнат по-обективната, аргументирана и съпоставима оценка на кандидатите за всяка длъжност. На тази основа е изградена последователна рамка от професионални, управленски, лидерски и етични компетенции, съобразени със спецификата на всяка длъжност и с различните нива на управление в съдебната система.С публикуването на модела Министерството на правосъдието има за цел да осигури по-висока степен на прозрачност и предвидимост при упражняването на конституционното правомощие на министъра, както и да създаде условия за информиран публичен дебат върху стандартите, на които следва да отговарят кандидатите за висши ръководни позиции в съдебната власт. Това е пряко насочено към укрепване на общественото доверие в процедурите по избор и в институциите на съдебната система като цяло.В контекста на вече висящи процедури за избор на административни ръководители пред ВСС, компетентностният модел се публикува и с цел да бъде на разположение на всички заинтересовани страни - тъй като той се основава на действащото законодателство, може да бъде съобразяван от кандидатите при изготвяне на техните концепции и представяне, както и от членовете на Висшия съдебен съвет при формиране на техните преценки.Моделът няма нормативен характер и не създава правно обвързващи изисквания. Той представлява аналитична и методологическа рамка, насочена към повишаване на качеството, последователността и прозрачността на кадровите предложения, както и към укрепване на доверието в процесите по управление и развитие на съдебната власт.На следващия етап от реализиране на инициативата на министър Янкулов на съсловните сдружения в съдебната власт и неправителствените организации ще бъде предоставен проектът на правила за реда и условията за набиране, оценяване и състезателно сравнение на кандидати за ръководни длъжности в съдебната система с оглед упражняването от министъра на правосъдието на правомощието му да прави предложения за назначаване. С целия компетентностен модел за висшите административни ръководители в съдебната власт можете да се запознаете ТУК.</description>
    <pubDate>Thu, 09 Apr 2026 10:28:31 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264495/nov-model-vuvejda-yasni-standarti-pri-izbor-na-rukovoditeli-v-sudebnata-vlast</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Правителството оттегли номинациите за европейски прокурор, ще има нов подбор на кандидати</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264473/pravitelstvoto-ottegli-nominaciite-za-evropeyski-prokuror-shte-ima-nov-podbor-na-kandidati</link>
    <description>Правителството отмени Решение № 50 от 21 януари 2026 г. на Министерския съвет за одобряване на три кандидатури за европейски прокурор от Република България - Димитър Беличев, Михаела Райдовска и Пламен Петков. Министърът на правосъдието ще уведоми за това специалния европейски орган по последваща селекция - Комитета по подбора по член 14, параграф 3 на Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура за взетото решение.С решението си от днес Министерският съвет възложи на министъра на правосъдието да организира нова процедура по подбор на кандидати за длъжността „европейски прокурор“ от Република България според ясно разписани правила. Те предвиждат подборът да се извърши от петчленна комисия, в която ще влязат един хабилитиран преподавател по наказателно право или наказателен процес; двама съдии от Наказателната колегия на Върховния касационен съд, определени от Общото събрание на ВКС; един прокурор от Върховната касационна прокуратура, определен от заместник-главен прокурор към ВКП; един адвокат с поне 12 години опит в областта на наказателното право, наказателния процес и правото на ЕС, определен от Висшия адвокатски съвет. В комисията без право на глас ще участва и определен от министъра на правосъдието представител, отлично владеещ английски език.До оттеглянето на номинациите се стига след извършен цялостен и задълбочен анализ в Министерството на правосъдието, установил съществени и системни дефицити на националната процедура по подбор, проведена в периода октомври 2025 г. - януари 2026 г., които засягат както организацията, така и законосъобразността на процедурата. Това налага и провеждането на нова национална процедура при стриктно спазване на принципите на политическа неутралност, независимост, прозрачност, обективност, справедливост, равно третиране и основана на ясни, съпоставими, и публични критерии за оценка.Установени са сериозни дефицити при формирането на националната седемчленна комисия за подбор на кандидатите за европейски прокурор, в която влизаха двама представители на Министерството на правосъдието, двама представители на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, двама представители на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и един представител на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Основен и непреодолим проблем е участието на четирима членове на ВСС, чиито мандати са изтекли на 3 октомври 2022 г., но в същото време са можели да формират мнозинство в националната комисия. Продължителното упражняване на правомощия извън срока на определения в Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт мандат поставя под сериозно съмнение тяхната легитимност при вземане на толкова съществени кадрови решения, свързани с ключова институция в правосъдната система на ЕС.Председателстването на комисията от представител на политическия кабинет на министъра на правосъдието - заместник-министър, както и участието на още един излъчен от министерството неин член, създава обосновано опасение от въздействие на представители на изпълнителната власт върху ключово за страната и европейския правов ред кадрово решение и поставя в риск независимостта на съдебната власт. На практика, единственият член с безспорен независим и политически неутрален статут е бил представителят на академичната общност, което означава, че комисията като цяло не е била в състояние да гарантира обективен и деполитизиран избор.Подборът е проведен при липса на предварително приети и публично обявени правила с ясни и обективни критерии и методика за оценка на знанията и професионалните и нравствени качества на кандидатите. Това води до риск от непоследователност, непрозрачност и субективизъм в кадровата политика на Република България относно този изключително важен пост на правосъдната система на ЕС, компрометира равнопоставеността на участниците и лишава кандидатите от ефективно средство за обжалване, тъй като при липса на ясни критерии е невъзможно да се провери правилността на оценката.Съществува реален риск европейският Комитет по подбора да отхвърли предложения списък на одобрените на национално ниво кандидати поради установените процедурни дефекти. Подобен акт би нанесъл сериозни репутационни щети на Република България и би довел до още по-голямо забавяне в избора на кандидат от България. Отмяната на решението от 21 януари 2026 г. и рестартирането на процедурата е акт на превантивна държавна отговорност, целящ изпращането на кандидати, подбрани след прозрачна, конкурентна, и деполитизирана процедура.</description>
    <pubDate>Wed, 08 Apr 2026 14:00:22 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264473/pravitelstvoto-ottegli-nominaciite-za-evropeyski-prokuror-shte-ima-nov-podbor-na-kandidati</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Правителството отмени допълнително финансиране за ВАС заради по-ниска от очакваната натовареност</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264472/pravitelstvoto-otmeni-dopulnitelno-finansirane-za-vas-zaradi-po-niska-ot-ochakvanata-natovarenost</link>
    <description>Министерският съвет отмени Решение № 98 от 29 януари 2026 г., с което беше одобрено допълнително финансиране за съдебната власт в размер на 2 098 877 евро за обезпечаване на дейността на Върховния административен съд (ВАС).Основният мотив е, че прогнозираното увеличение на конкретните делата, за обезпечаването на които бе предвидено допълнителното финансиране, не се е реализирало, а предвидените средства се оказват непропорционални на реалната натовареност. Парите бяха поискани от Висшия съдебен съвет по предложение на и.ф. председателя на ВАС с оглед на очаквана прекомерна натовареност на съдиите в този съд, след влизане в сила на промени в Закона за държавната собственост през септември 2025 г. С тях се предвиди отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, да подлежи на обжалване пред ВАС. На базата на това от ВАС заявиха нужда от 16 допълнителни броя съдии и 25 щатни бройки администрация, за обезпечаването на които са необходими допълнителни 2 098 877 евро.Анализът на натовареността обаче показва съществено разминаване с първоначалните очаквания: за периода януари 2025 - март 2026 г. са образувани общо 112 дела по такива казуси пред административните съдилища в страната и ВАС; след влизане в сила на новите разпоредби през септември 2025 г. са образувани едва 18 дела пред ВАС или около 2 дела месечно. Освен това решенията по тези дела са окончателни, поради което не се очаква образуване на касационни дела пред същия съд.Тези данни водят до извода, че не се наблюдава очакваният ръст на натовареността, който да оправдае допълнителния ресурс.</description>
    <pubDate>Wed, 08 Apr 2026 13:56:28 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264472/pravitelstvoto-otmeni-dopulnitelno-finansirane-za-vas-zaradi-po-niska-ot-ochakvanata-natovarenost</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Започва процедура за избор на съдии в Общия съд на Европейския съюз от България</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264443/zapochva-procedura-za-izbor-na-sudii-v-obshtiya-sud-na-evropeyskiya-suyuz-ot-bulgariya</link>
    <description>Започва национална процедура за избор на двама съдии в Общия съд на Европейския съюз, част от Съда на ЕС. Новите двама съдии ще заемат местата на Александър Корнезов, който бе избран през юли 2025 г. в по-горестоящия Съд, и Марияна Кънчева, чийто мандат изтече през 2025 г.Критериите за кандидатстване, правилата и сроковете по процедурата са определени със заповед на министъра на правосъдието Андрей Янкулов, всички документи са публикувани в нарочен раздел на страницата на МП.Кандидатите трябва да отговарят на изискванията за заемане на съдийска длъжност в българските върховни съдилища, да са показали висок професионализъм и независимост, както и да владеят френски език.Срокът за подаване на заявления и документи за участие в процедурата е до 24 април 2026 г.Изборът на кандидати, които да бъдат предложени на правителствата на останалите държави от ЕС, ще се извърши от независима от политическото ръководство на министерството комисия, която ще бъде назначена до 30 април 2026 г. от министъра на правосъдието. Комисията ще е с нечетен брой членове (минимум петима), професионалисти с компетентност в областта на правото на ЕС и познания по френски език, предложени от юридическите факултети в страната, председателите на върховните съдилища и Висшия адвокатски съвет. В състава й задължително ще има един учен с хабилитация в областта на правото на ЕС и двама действащи съдии. Предвидени са също и изисквания за безпристрастност на членовете на комисията.Конкурсът ще се проведе с писмена част за допускане, и събеседване на комисията с кандидатите на български и френски език. Предвидена е възможност редица институции, професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, както и неправителствени организации с профил за защита на основните права или развитие на правото, а чрез тях – и на всеки заинтересован гражданин, да задават въпроси към кандидатите, които могат да разкрият факти във връзка с тяхната почтеност и независимост. На самото събеседване ще могат да присъстват представители на върховните съдилища, КС, омбудсмана, медии. Предвидено е оценяването, класирането и обявяването на определените от Комисията кандидати да приключи в началото на юни тази година. Избраните кандидати ще бъдат предложени на Министерския съвет за одобрение, като най-вероятно това ще стане след мандата на служебното правителство. Процедурата се обявява с оглед на задълженията на Република България за своевременно излъчване на кандидати от страната, които да попълват състава на институциите на ЕС. Изборът е от особено значение и за осигуряване на нормалното функциониране на Общия съд, който се състои от 54 съдии – по двама от всяка държава членка. Съдът на Европейския съюз се състои от Съд и Общ съд.Общият съд разглежда всички дела, по които частни лица, дружества или организации оспорват актове или решения на органи на ЕС, както и жалби на държави членки срещу EK. Общият съд се произнася и по преюдициални запитвания, свързани с ДДС, мита, акцизи, обезщетение на пътниците и др.Подробности за процедурата - ТУК</description>
    <pubDate>Tue, 07 Apr 2026 17:35:30 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264443/zapochva-procedura-za-izbor-na-sudii-v-obshtiya-sud-na-evropeyskiya-suyuz-ot-bulgariya</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Министър Янкулов проведе национално съвещание с началниците на всички арести и затвори у нас</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264438/ministur-yankulov-provede-nacionalno-suveshtanie-s-nachalnicite-na-vsichki-aresti-i-zatvori-u-nas</link>
    <description>Организацията в местата за лишаване от свобода във връзка с провеждането на предстоящите парламентарни избори на 19 април т.г. бе основната тема на свиканото днес от вицепремиера и министър на правосъдието Андрей Янкулов национално съвещание.На него присъстваха всички началници на затвори и на Областни служби „Изпълнение на наказанията“ – структурите, които контролират дейността на арестите. В работния формат се включиха също ресорният заместник-министър Георги Балков и професионалното ръководство на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН). В местата за лишаване от свобода имат право да гласуват задържани лица по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с мярка за неотклонение „задържане под стража“, които не изтърпяват наказание „лишаване от свобода“. Организацията на изборите в затворите и арестите е уредена, съгласно Изборния кодекс и съответното решение на ЦИК, като избирателна секция се образува при наличието на не по-малко от десет избиратели.В рамките на една от основните задачи на служебното правителство, а именно да организира честни и свободни избори в кратък срок, вицепремиерът Янкулов възложи стриктно спазване на изборните процедури във всички териториални поделения.За обезпечаване на реда и сигурността в затворите и арестите при провеждане на предстоящите избори е издадено разпореждане на главния директор на ГДИН. По време на националното съвещание ръководителите на местата за лишаване от свобода докладваха на министър Янкулов изготвените планове за вътрешна организация, осигуряващи строги правила за придвижване на задържаните лица в изборния ден.Стана ясно, че към момента право на глас имат 688 лица (обвиняеми и подсъдими) в затворите и 608, задържани по реда на НПК в арестите в страната. Според тази бройка, се очаква да бъдат разкрити 24 изборни секции в арестите и затворите, но техният брой ще бъде окончателно ясен на 19 април.</description>
    <pubDate>Tue, 07 Apr 2026 16:49:27 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264438/ministur-yankulov-provede-nacionalno-suveshtanie-s-nachalnicite-na-vsichki-aresti-i-zatvori-u-nas</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Министърът на правосъдието Андрей Янкулов разговаря с посланика на Франция Н. Пр. Мари Дюмулен</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264355/ministurut-na-pravosudieto-andrey-yankulov-razgovarya-s-poslanika-na-franciya-n-pr-mari-dyumulen</link>
    <description>Вицепремиерът и министър на правосъдието Андрей Янкулов се срещна днес с посланика на Франция Н. Пр. г-жа Мари Дюмулен.По време на разговора бяха обсъдени двустранните отношения в областта на институционалното сътрудничество, укрепването на правовата държава и независимостта на съдебната система. Дискутирани бяха още ангажиментите в сектор „Правосъдие и борба с корупцията“ от страна на Министерството на правосъдието, като отговорна институция съгласно Националния план за възстановяване и устойчивост. В работната среща се включи и г-жа Симона Павел, френски магистрат за връзка за района на Югоизточна Европа.</description>
    <pubDate>Fri, 03 Apr 2026 15:28:43 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264355/ministurut-na-pravosudieto-andrey-yankulov-razgovarya-s-poslanika-na-franciya-n-pr-mari-dyumulen</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Четири нови криминологични изследвания ще са готови през април</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264280/chetiri-novi-kriminologichni-izsledvaniya-shte-sa-gotovi-prez-april</link>
    <description>Четири нови криминологични изследвания по актуални наболели проблеми ще са готови до 23 април. Темите: „Превенция и защита от домашно насилие“, „Противодействие на престъпления, свързани с наркотични вещества“, „Борба с киберпрестъпността“ и „Корупционни престъпления“ бяха определени през 2025 г. от Съвета за криминологични изследвания – експертният консултативен орган при провеждането на държавната наказателна политика.Това стана ясно днес на среща на заместник-министъра на правосъдието Георги Балков с ръководители и членове на екипите. Със заповед на министър Андрей Янкулов зам.-министър Балков е упълномощен да председателства Съвета, в чийто състав влизат представители на съдебната власт, МВР, адвокатурата, Националния статистически институт, БАН, Българската асоциация по криминология, Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.На срещата в МП екипите запознаха зам.-министър Балков със свършеното дотук, с оставащите задачи и организацията на работата. Той гарантира пълното съдействие на министерството.На базата на сериозни анализи на действащото законодателство, дейността на правоохранителните и правоприлагащите органи, съдебната и прокурорска практика и др. изследователските екипи ще направят предложения за необходимите нормативни промени, организационни мерки и др. Освен изоставане на законодателството от динамиката на „модерната“ престъпност като киберпрестъпността, на срещата бе отбелязано значително разминаване в каталога на корупционните престъпления на прокуратурата и на съда. За това говориха проф. Георги Димитров (ръководител на екипа за киберпрестъпленията) и проф. Георги Петрунов (от екипа за корупционните престъпления, чийто ръководител е доц. Ива Пушкарова). На срещата бяха също доц. Петя Митрева (ръководител на екипа за наркопрестъпленията) и доц. Светлин Антонов (ръководител на екипа за домашното насилие).Дейността на Съвета за криминологични изследвания бе възобновена в края на 2022 г. с постановление на МС. Първите възложени криминологични изследвания бяха: „Тенденции и превенция на престъпленията по автомобилния транспорт“, „Тенденции и превенция на трафика на хора“, както и за тенденциите и превенцията на престъпленията, свързани с незаконното преминаване и превеждане през границата.</description>
    <pubDate>Wed, 01 Apr 2026 14:14:32 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264280/chetiri-novi-kriminologichni-izsledvaniya-shte-sa-gotovi-prez-april</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Президентът, върховните съдилища, адвокатурата и Народното събрание ще избират членовете на новата антикорупционна комисия</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264227/prezidentut-vurhovnite-sudilishta-advokaturata-i-narodnoto-subranie-shte-izbirat-chlenovete-na-novat</link>
    <description>Нов начин за формиране на Комисията за противодействие на корупцията, съсредоточаване на дейността ѝ върху същинската антикорупционна дейност и други новости предвижда проект на нов Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, публикуван днес за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието. Целта е създаване на ефективен орган за противодействие на корупцията, чиято независимост е нормативно гарантирана в защита на обществения интерес.Създаването на новия закон е и в изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), както и на препоръките на Европейската комисия с оглед на цялостното отчитане и изплащане на средствата в рамките на второто и на третото плащане по НПВУ. До момента заради неудовлетворително изпълнение на антикорупционната реформа ЕК спря изплащането на общо 258 228 948 евро. Проектът е консултиран с ЕК, като отговарящ на изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост.Новият закон предвижда създаването на петчленна Комисия за противодействие на корупцията, като един от членовете ѝ ще се избира от Народното събрание, един ще се назначава от президента на републиката, по един ще избират общите събрания на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, а един ще се избира от Висшия адвокатски съвет. Мандатът на комисията ще е пет години, без право на преизбиране, а председателят ѝ ще се сменя всяка година на ротационен принцип чрез жребий. На всеки шест месеца комисията ще се отчита пред Народното събрание, ще внася и годишен доклад за дейността си.С това предложение за избор на състав на Комисията се изпълняват изискванията на НПВУ за политически неутрален антикорупционен орган.Законът определя 52 категории лица, заемащи публични длъжности, които подадат в неговия обхват. Сред тях са президентът и вицепрезидентът, депутатите, членовете на МС, конституционните съдии, заемащите ръководни длъжности в съдебната власт, членовете на Европейския парламент от Република България, българските еврокомисари и ред други.Работата на комисията ще е в две направления – първото е превенция на корупцията (чрез събиране и анализ на информацията, разработване и предлагане на антикорупционни мерки). Второто – разкриване и разследване на т.нар. корупционни престъпления, сред които длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, търговия с влияние, изпиране на пари и др. Органите на Комисията ще разполагат с оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Това е изрично изискване на НПВУ.Оперативно-издирвателната дейност ще се извършва от специално назначени служители при получаване на информация за корупционно престъпление, извършено от лицата, заемащи публични длъжности, при констатирани несъответствия между декларирано и реално имущество и др. Разследването ще се осъществява от разследващи инспектори, чийто статут е аналогичен на разследващите полицаи и разследващите митнически инспектори. Дейността им по разследването ще се извършва при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Антикорупционната комисия ще може да обжалва пред съда откази на прокурора да образува досъдебно производство. Въвежда се задължителен съдебен контрол върху прекратяването и спирането на досъдебни производства, разследвани от служители на Комисията.Законът урежда също настъпилите последици след конституирането на Комисията и преминаването на част от антикорупционните функции от Сметната палата в Комисията.</description>
    <pubDate>Tue, 31 Mar 2026 14:21:33 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264227/prezidentut-vurhovnite-sudilishta-advokaturata-i-narodnoto-subranie-shte-izbirat-chlenovete-na-novat</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: МП предлага да се реформира механизмът за разследване на главния прокурор със законодателен пакет</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264226/mp-predlaga-da-se-reformira-mehanizmut-za-razsledvane-na-glavniya-prokuror-sus-zakonodatelen-paket</link>
    <description>Министерството на правосъдието (МП) публикува за обществено обсъждане пакет от законодателни промени, целящ ефективен и работещ механизъм за разследване на главния прокурор. С него се въвежда и задължителен съдебен контрол и върху прекратяването или спирането на наказателните производства за редица корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични позиции.Промените са продиктувани от спешната необходимост за предприемане на действия за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“, където са предвидени изменения в правната рамка, свързани с гарантиране на ефективността на наказателния процес. Проектът е консултиран с ЕК, като отговарящ на изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивостЦелта на предлаганите изменения е въвеждане на ефективен институционален контрол върху действия на ad hoc прокурора, който разследва главния прокурор или неговите заместници, какъвто до момента на практика липсва.Законопроектът не създава нов механизъм, а прави вече съществуващия приложим, като отстранява законодателни празноти и въвежда реални гаранции за контрол.В мотивите изрично се посочва, че е налице „нетърпимо положение на празнота в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)“, включително поради препращане към несъществуваща разпоредба, което на практика блокира функционирането на механизма. С изменения в Закона за съдебната власт се предвижда контролът да се осъществява от съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд (контролиращ прокурор), който се определя на случаен принцип от списък, одобрен от Общото събрание на наказателната колегия. Списъкът следва да включва съдии с най-висок ранг и опит в наказателното правораздаване.Правомощията на контролиращия прокурор включват преглед върху действията и актовете на разследващия прокурор, издаване на задължителни указания, осъществяване на преценка за законосъобразност и обоснованост на процесуалните действия, евентуално възобновяване на производството при наличие на нови обстоятелства.Контролиращият прокурор ще се определя още при образуване на производството, като по този начин не се допуска период, в който действията на разследващия прокурор да остават без надзор.Предвиден е и задължителен съдебен контрол върху постановленията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор.Задължителен съдебен контрол се въвежда и върху прекратяването или спирането на наказателните производства за редица корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични позиции.Новата уредба предлага задължително да бъде сезиран съдът, като контролът ще обхваща както законосъобразността, така и обосноваността. Отпада зависимостта от подаване на жалба от заинтересовано лице, което да инициира съдебен контрол. В мотивите е подчертано, че в сега действащото законодателство при липса на заинтересовано лице, което да инициира съдебен контрол върху постановления на прокурора, на практика се стига до възпрепятстване по-нататъшното развитие на процеса.</description>
    <pubDate>Tue, 31 Mar 2026 14:21:32 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264226/mp-predlaga-da-se-reformira-mehanizmut-za-razsledvane-na-glavniya-prokuror-sus-zakonodatelen-paket</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Министър Янкулов предлага на прокурорската колегия на ВСС да освободи от длъжност Борислав Сарафов за дисциплинарни нарушения</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264208/ministur-yankulov-predlaga-na-prokurorskata-kolegiya-na-vss-da-osvobodi-ot-dlujnost-borislav-sarafov</link>
    <description>Да се образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание срещу Борислав Сарафов – фактически изпълняващ функциите на главен прокурор на Република България, за допуснати дисциплинарни нарушения. Това предложение отправя министърът на правосъдието Андрей Янкулов до прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС). В него той иска да се наложи съответното на тежестта на нарушенията дисциплинарно наказание, а именно дисциплинарно освобождаване от длъжност.Според министъра дисциплинарната отговорност на Борислав Сарафов за извършените действия и бездействия в качеството му на фактически и.ф. главен прокурор не може да бъде изключена с довод за незаконния характер на заемане на длъжността.„През изминалите месеци в публичното пространство бяха разпространени поредица от писмени изявления, ангажиращи Прокуратурата на Република България, които създадоха високо институционално напрежение между българската прокуратура и съд, урониха престижа на съдебната власт и подкопаха общественото доверие в нея“, пише в предложението на министъра, в което се излагат пет групи релевантни обстоятелства. Една от тях се базира основно на оповестената от самата прокуратура официална комуникация на българската с Европейската прокуратура по случая с временно отстранения от длъжност европейски прокурор от България Теодора Георгиева. От публикацията на прокуратурата и медийна информация става ясно, че Борислав Сарафов е твърдял на среща с европейски прокурори, че българската прокуратура разполага с доказателства за получавани от Георгиева подкупи, а разследването, по време на което са събрани въпросните доказателства, е започнато едва след тази среща. Впоследствие, макар и неизвестният наблюдаващ това разследване прокурор да е отправил писмено твърдение, изпратено на вниманието на европейския прокурор Лаура Кьовеши, че спрямо Георгиева са събрани достатъчно доказателства за корупция, българският прокурор не е предприел никакви действия за наказателно преследване, каквито е бил задължен да предприеме при такава констатация. Макар и да е бил наясно с този факт, Борислав Сарафов не е осъществил надзор за законност върху наблюдаващия разследването прокурор.Две от останалите групи основания се отнасят до грубо смесване от страна на Борислав Сарафов на публичната му функция с личен интерес и недопустимо използване на институционалния авторитет на прокуратурата за цели, несъвместими с правомощията на длъжността, която фактически заема. Става дума за публично известните случаи, в които Борислав Сарафов иска отвод на съдия от Софийски градски съд, който следва да се произнесе по жалба срещу отказ на „ad hoc прокурора“ Даниела Талева да образува досъдебно производство по материали, добили известност като „ЕвротоЛийкс“, както и за искане до председателя, зам.-председателя на Върховния касационен съд и ПК на ВСС от случайното разпределение при определяне на следващия „ad hoc прокурор“ да бъдат изключени повече от петстотин съдии - всички членове на Съюза на съдиите в България. Исканията на Сарафов, макар да касаят лично него като засегнат или потенциално засегнат от проверка или разследване от специалния прокурор, са подадени в институционалното му качество, което претендира да притежава, с което по недопустим начин ангажират цялата институция Прокуратура на Република България.Четвъртата група обстоятелства се отнасят до едно от редките публични изявления на и. ф. главния прокурор – това за случая „Петрохан“, в което г-н Сарафов прави непремерено публично изказване в самото начало на разследването, когато следствените версии би трябвало да са в съвсем начален етап на изясняване. „От изявлението, което дава конкретни оценки на отделни факти, свързани с разследването, е налице реален риск от въздействие върху вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор и разследващите органи, което следва да се основава на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, както и на закона“, се казва в мотивите.Петото обстоятелство е свързано с позиция-отговор на прокуратурата, провокирана от публикация на интернет-страницата на ВКС, според която правомощията на и.ф. главен прокурор са прекратени по силата на закона и искане за възобновяване на наказателно дело, подадено от и.ф. главен прокурор, не съставлява валидно сезиране на съда. В позицията-отговор се съдържат неприемливи оценки като „ръководството на ВКС въвлича институцията в опит за постигане на нелегитимни цели“, с „настоящите си действия открито допринася за ерозирането на обществения авторитет спрямо основния постамент на държавата – нейната правосъдна система, в един глас с определени политически сили“. Посочва се, че ВКС правил „опит за манипулиране на общественото мнение“ и „с действията си ръководството на ВКС […] преследва единствено и само политически цели и задълбочаване на създадената ситуация на нестабилност в съдебната власт, която от своя страна е продиктувана от определени политически кръгове и техни отделни представители в самата съдебна система“. Като фактически представляващ прокуратурата посредством изразената публична позиция Борислав Сарафов формулира изключително крайни твърдения, засягащи независимостта, доброто име и авторитета на ВКС и водещи до нарушаване на установената институционална етика.В заключение министър Янкулов подчертава, че действията и бездействията на фактически изпълняващия функциите главен прокурор представляват сериозни дисциплинарни нарушения, за които следва да му бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно освобождаване от длъжност.Той настоява пред ПК на ВСС за спешно образуване на дисциплинарно производство. Всички изложени в предложението на министъра обстоятелства се основават само и единствено на публична информация, не съдържат никакви неоповестявани до момента факти, тайната на които следва да бъде опазена, и затова, предвид много високия обществен интерес и значимостта на казуса, Министерство на правосъдието публикува в цялост документа ТУК.</description>
    <pubDate>Tue, 31 Mar 2026 09:21:37 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264208/ministur-yankulov-predlaga-na-prokurorskata-kolegiya-na-vss-da-osvobodi-ot-dlujnost-borislav-sarafov</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Министър Янкулов проведе работна среща с посланика на Финландия Кирсти Похянкука</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264171/ministur-yankulov-provede-rabotna-sreshta-s-poslanika-na-finlandiya-kirsti-pohyankuka</link>
    <description>Вицепремиерът и министър на правосъдието Андрей Янкулов проведе среща с посланика на Република Финландия Н. Пр. г-жа Кирсти Похянкука.Бяха обсъдени актуалните предизвикателства пред върховенството на правото в България и ЕС по време на разговора им края на миналата седмица.Бе потвърдена и общата ангажираност за задълбочаване на двустранното сътрудничество по теми от взаимен интерес.</description>
    <pubDate>Mon, 30 Mar 2026 09:49:42 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264171/ministur-yankulov-provede-rabotna-sreshta-s-poslanika-na-finlandiya-kirsti-pohyankuka</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Правосъдният министър освободи от длъжност началника на затвора в София</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264137/pravosudniyat-ministur-osvobodi-ot-dlujnost-nachalnika-na-zatvora-v-sofiya</link>
    <description>Министърът на правосъдието Андрей Янкулов освободи от длъжност старши комисар Борислав Чорбански, началник на затвора в София, след подадено заявление от негова страна.Подаването на оставката идва, след като дисциплинарното производство срещу него бе прекратено, поради липса на достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение.За изпълняващ функциите „началник на затвора-София“, със заповед на главния директор на ГДИН, е определен главен инспектор Росен Димчев, досегашен заместник на Чорбански.</description>
    <pubDate>Fri, 27 Mar 2026 16:14:25 +02:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264137/pravosudniyat-ministur-osvobodi-ot-dlujnost-nachalnika-na-zatvora-v-sofiya</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Позиция на Министерството на правосъдието</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264126/poziciya-na-ministerstvoto-na-pravosudieto</link>
    <description>Във връзка с изразено разбиране от представляващия Висшия съдебен съвет (ВСС) г-н Боян Магдалинчев на заседание на Пленума на 26 март 2026 г., че министърът на правосъдието и неговите заместници не могат да вземат отношение по разискваните теми по време на заседанията на Съвета:За първи път в новата ни демократична история, след конституиране на първия състав на ВСС на 27 септември 1991 г., представляващият ВСС оспорва правото на ефективно участие и изразяване на становища от страна на министъра на правосъдието и неговите заместници при обсъждане на темите от дневния ред на ВСС или впоследствие техните колегии.Вероятно тази позиция на ВСС е предизвикана от активността на настоящия екип на Министерството на правосъдието като министърът и неговите заместници присъстват и активно участват във всички заседания на пленума и колегиите на ВСС в рамките на техния мандат. Ролята на министъра на правосъдието като председателстващ пленума на ВСС предполага ръководене на дебата, което по своята същност изисква възможност за вземане на думата и участие в съответните дискусии. Конституционно установеното участие не може да бъде сведено до фиктивно присъствие, лишено от възможност за изразяване на становище, тъй като това би обезсмислило предвидената от основния закон функция. Отказът да бъде дадена думата на министъра на правосъдието (съответно заместник-министър) представлява необосновано ограничаване на конституционно правомощие и нарушава институционалното взаимодействие между властите. Изразяването на становище в хода на обсъжданията не засяга по никакъв начин изключителната компетентност на ВСС да взема решения, която се реализира чрез гласуване – процес, в който министърът на правосъдието не участва.Ако ВСС не позволи на министъра на правосъдието (съответно заместник-министърa) да изразява становища по обсъжданите теми, той на практика отнема съществен елемент от правомощието на орган на изпълнителната власт, предвидено в Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт. Правото на участие без право на изказване е лишено от реално съдържание и се превръща в чисто формална, декларативна възможност, несъвместима с принципа на правовата държава и с изискването за ефективно упражняване на предоставените от Конституцията функции.Отрича се възможността за функционално взаимодействие между съдебната и изпълнителната власт по значими за обществото въпроси.Рамките на допустимото участие на министъра на правосъдието в организационното управление на съдебната власт чрез ВСС многократно е била предмет на обсъждане от Конституционния съд на Република България:Решение № 3 от 1992 г. по к.д. № 30/1991 г.:…С това не се изключва възможността на министъра на правосъдието да вземе становище по предложенията във Висшия съдебен съвет…Решение № 1 от 1999 г. по к.д. № 34/1998 г.:…Не случайно самата Конституция – чл. 130, ал. 5 – предоставя на правосъдния министър правото да председателства заседанията на Висшия съдебен съвет. Това право е ярък израз на необходимата връзка между съдебната и изпълнителната власт…Решение № 13 от 2002 г. по к.д. № 17/2002 г.:…Това се отнася и по отношение на признатата с въпросната разпоредба възможност на министъра на правосъдието да дава становища по предложенията до ВСС...ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдиите Тодор Тодоров, Румен Янков и Пенка Томчева по к.д. № 17/2002 г.:…Ако се допусне който и да е орган от властите да действа безконтролно, той ще се превърне в източник на деспотизъм. Магистратурата не прави изключение. Тук опасността е засилена, тъй като по историческа традиция съдебната власт при прилагането на законите по-малко зависи от другите власти и практически не подлежи на граждански контрол. В обществен и психологически план „властта на съдиите е търпима само поради възможността за обжалване“. При това положение голяма е опасността да се оформи изолирана власт, която под претенции за независимост се противопоставя на всяка промяна, търсене на отговорност и прозрачност…Решение № 8 от 2006 г. по к.д. № 7/2006 г.:…В решението си по к.д. № 7 от 2005 г. съдът отбелязва: „Няма работеща конституционна система, която да предвижда и осигурява абсолютна независимост на която и да е от трите власти, защото необходимото равновесие се постига чрез взаимно възпиране. Същевременно модерният конституционализъм изисква динамичното равновесие на властите да се постига чрез сътрудничество и взаимодействие между тях. Става дума за функционално взаимодействие по основни за обществото проблеми, което нито заличава, нито преодолява принципа в името на неговия антипод – единството на властта. Взаимодействието и сътрудничеството, от една страна, и взаимният контрол и възпиране – от друга, не следва да водят обаче до обезличаване на която и да е от трите власти, до размиване на нейните собствени отговорности или до прехвърляне на специфични правомощия на други субекти.”…Решение № 6 от 2022 г. по к.д. № 6/2022 г.:…Принципът на разделение на властите има смисъла на сътрудничество, установяване на баланс на взаимоотношения между висшите държавни органи, на взаимодействие помежду им и полагане на общи усилия в постигането на легитимните цели на държавното управление….</description>
    <pubDate>Fri, 27 Mar 2026 10:14:32 +02:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264126/poziciya-na-ministerstvoto-na-pravosudieto</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Министърът на правосъдието поиска от Върховния административен съд да сезира Съда на ЕС относно съответствието с правото на ЕС на вечния временен мандат на фактически изпълняващия длъжността главен прокурор</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264059/ministurut-na-pravosudieto-poiska-ot-vurhovniya-administrativen-sud-da-sezira-suda-na-es-otnosno-suo</link>
    <description>С депозираната на 24 март т.г. жалба до Върховния административен съд (ВАС) срещу отказа на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да определи временно изпълняващ функциите главен прокурор, различен от Борислав Сарафов, министърът на правосъдието Андрей Янкулов поддържа аргументите си от заседанието на 11 март т.г., че тълкуването на колегията създава държавен орган с потенциално вечен временен мандат, което е конституционно нетърпимо. Янкулов отправя изрично искане до ВАС да отнесе въпроса за решаване до Съда в Люксембург чрез преюдициално запитване от гледна точка съответствие и с правото на Съюза.Доводите на членовете на прокурорската колегия, че преди вече близо три години, през юни 2023 г., са назначили със стабилен административен акт Борислав Сарафов за изпълняващ длъжността главен прокурор до избор на титуляр и този въпрос не може да бъде преразгледан, освен на изрични законови основания, превръща временната длъжност в постоянна, без ясно определен срок за заемане. Такава длъжност обаче не може да съществува в една правова държава, в която се спазва принципът на мандатност при упражняване на публичните функции. Това е изрично установено и със задължителното тълкуване на Конституцията, постановено от Конституционния съд по конституционно дело № 12/2010 г., където се казва: „Изключена е безсрочността при упражняване на власт и това е завоевание на демократичната държава. В крайна сметка, всяка власт произтича от суверена и е израз на народовластие. Безсрочността е негово отрицание.“Във връзка с основния аргумент в жалбата е направен анализ на съдебна практика на Съда на Европейския съюз в развитие – заключение на генерален адвокат от 5 юни 2025 г. по дело C-769/22, по което се дава правно становище, че Съдът в Люксембург следва да започне да прилага защитата на основните начала в правовата държава като съдебен стандарт, по който съдилищата могат да преценяват валидността на решенията за назначаване на висши съдебни органи, и поради това отказът да се преразгледа въпросът за временно упражняване на правомощия на такъв орган е възможно да противоречи на правото на Съюза.В жалбата са изтъкнати и други доводи: за липса на компетентност на прокурорската колегия на ВСС, тъй като въпросът следва да се реши от пленума; че законът, ограничаващ срока на правомощията на временно изпълняващия функциите, се прилага и към „заварените“ положения на вече назначени такива; че решението на прокурорската колегия е взето в противоречие с други нейни решения, регулиращи сходни случаи на временно изпълняващи функциите на административни ръководители; че е налице вътрешно противоречие в аргументите на членовете на колегията – от една страна приемат, че министърът на правосъдието въобще не може да предлага назначаване на нов временно изпълняващ функциите, а от друга – въпросът е разгледан по същество и се коментира дали е възможно назначаване на друго лице на длъжността, предвид действащата нормативна уредба.Министърът на правосъдието очаква разглеждане на делото в кратък срок предвид важността на въпроса за правилното функциониране на държавата, както и се надява на внимателен отговор от Върховния административен съд на всички изтъкнати аргументи.Приложение: копие от жалбата в цялост.</description>
    <pubDate>Wed, 25 Mar 2026 09:28:29 +02:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264059/ministurut-na-pravosudieto-poiska-ot-vurhovniya-administrativen-sud-da-sezira-suda-na-es-otnosno-suo</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Комитетът на министрите на СЕ взе решение да отпадне засиленото наблюдение върху изпълнението на делото „Станев срещу България“</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264018/komitetut-na-ministrite-na-se-vze-reshenie-da-otpadne-zasilenoto-nablyudenie-vurhu-izpulnenieto-na-d</link>
    <description>Комитетът на министрите на Съвета на Европа (СЕ) отчете постигнатия значителен напредък от България в реформата на социалните услуги и предоставянето на вътрешноправни средства за защита на лица с ментални увреждания и прехвърли изпълнението на решението „Станев срещу България“ от засилена процедура на наблюдение в стандартна. Отпадането на засиленото наблюдение бе решено на последното заседание на Комитета във формат „Права на човека“, проведено в периода 9 - 11 март 2026 г.В рамките на заседанието беше разгледан напредъкът по изпълнение на решението „Станев“, постановено от Голямата камара на Европейския съд по правата на човека през 2012 г., тъй като поставя съществени въпроси по тълкуването на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Делото повдигна проблеми за лошите условия на живот, в които е бил настанен жалбоподателя – лице с ментално увреждане, поставено под ограничено запрещение, както и за липсата на вътрешно правно средство за защита в това отношение (нарушения на чл. 3 и чл. 13). Делото касае също така и нарушения, произтичащи от настаняването на жалбоподателя в социален дом, което според ЕСПЧ е било незаконно, тъй като властите не са проверили дали той е дал съгласие за настаняването си и при липса на актуални медицински данни, удостоверяващи необходимостта от задържането му в институция (нарушение на чл. 5 &#167; 1). Освен това жалбоподателят не е разполагал с никакви правни средства за защита, за да оспори законността на настаняването си или да поиска обезщетение (нарушения на чл. 5 &#167;&#167; 4 и 5). Не е имал и достъп до съд, за да поиска отмяна на частичната си недееспособност (нарушение на чл. 6 &#167; 1). След постановяването на решението в България бяха предприети редица законови реформи, отчетени от Комитета на министрите. Изменения в Гражданския процесуален кодекс предоставиха пряк достъп до съд на поставените под ограничено запрещение по отношение на възможността да искат отмяна на запрещението (чл. 340, ал. 2 ГПК). В Закона за социалните услуги е въведено настаняване по съдебен ред на лица, поставени под пълно запрещение за срок не по-дълъг от 3 г. (чл. 98, ал.3).Извършени бяха и реформи в социалната сфера, а скорошни примери от съдебната практика показват, че исковете за деликтна отговорност срещу общините или държавата са били успешно предявявани от лица, настанени в социални домове, когато правата им са били нарушени.С оглед на предоставената информация Комитетът реши да закрие наблюдението по взетите мерки за преодоляване на нарушението на чл. 13 във връзка с чл. 3 от Конвенцията (ефективни средства за защита).Властите са поканени да предоставят информация за устойчивостта на последните положителни промени, насочени към преодоляване на дългогодишните проблеми в социалните домове.</description>
    <pubDate>Tue, 24 Mar 2026 11:07:32 +02:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264018/komitetut-na-ministrite-na-se-vze-reshenie-da-otpadne-zasilenoto-nablyudenie-vurhu-izpulnenieto-na-d</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Министерството на правосъдието работи върху механизъм за защита на магистрати при заплахи, натиск или неправомерна намеса</title>
    <link>https://presscenters.com/News/263997/ministerstvoto-na-pravosudieto-raboti-vurhu-mehanizum-za-zashtita-na-magistrati-pri-zaplahi-natisk-i</link>
    <description>Започна разработването на механизъм, който да гарантира предвидима, своевременна и ефективната институционална защита на магистратите. Преди дни от екипа на министър Андрей Янкулов декларираха своята подкрепа за независима и свободна съдебна системаи заявиха, че ще оказват институционална защита на всеки магистрат, готов да излезе с името си и да говори за зависимостите и криминалното влияние в съдебната система.В тази връзка, днес в Министерството на правосъдието, представители на професионалната общност, неправителствени организации и други експерти, дискутираха разработването на нова концепция за институционална защита и подкрепа на магистрати при случаи на заплахи, натиск или други форми на неправомерна намеса, свързани с упражняването на техните функции.Заместник-министърът на правосъдието Таня Радуловска, която е председател на работната група, припомни, че през последните години се наблюдават случаи на застрашаване, кампании за дискредитиране, включително чрез медийни атаки, физическа разправа, както и други форми на недопустимо влияние върху съдии, прокурори и следователи.„Тези действия създават риск както за конкретния магистрат, срещу когото подобни атаки са насочени, така и за нормалното функциониране на съдебната власт, тъй като те могат да доведат до т.нар. „смразяващ ефект” сред останалите съдии, прокурори и следователи“, заяви заместник-министър Радуловска. Основната задача на работната група е да обсъди и предложи възможни решения за устройството, организацията и функционирането на механизма, включително оценка на риска, процедура и видове мерки за защита и подкрепа. Заседанията ще продължават с обсъждане на конкретни мерки в краткосрочен и по-дългосрочен план, като ще бъде ползван и опитът на подобни инструменти за защита в други страни-членки на Европейския съюз.</description>
    <pubDate>Mon, 23 Mar 2026 14:28:30 +02:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/263997/ministerstvoto-na-pravosudieto-raboti-vurhu-mehanizum-za-zashtita-na-magistrati-pri-zaplahi-natisk-i</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Министерството на правосъдието работи за нов подход в изграждане на функциониращ имотен регистър</title>
    <link>https://presscenters.com/News/263987/ministerstvoto-na-pravosudieto-raboti-za-nov-podhod-v-izgrajdane-na-funkcionirasht-imoten-registur</link>
    <description>Като първа стъпка ще предприеме анализ на наличните данни за недвижимите имоти, включително и от действащия към момента по силата на Закона за кадастъра и имотния регистър от 2000 г. „привременен“ регистър.След запознаване с наличната информация в министерството екипът на министър Андрей Янкулов намира, че съществуват сериозни проблеми при прилагането на сегашната уредба за бъдещо създаване на имотен регистър в електронна форма – чл. 70 – 75 и чл. 94, ал. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър. От влизането в сила на тези разпоредби, преди 25 години, не е създаден имотен регистър за нито един съдебен район в страната. А в последните 5 години не са изготвяни и доклади на Министерския съвет за напредъка по изграждането на имотния регистър.Министерството на правосъдието предвижда в мандата на служебното правителство да проучи налични проблеми в сътрудничество със засегнатите институции, за да се установи степента на „запълненост“ в съществуващите регистри („привременният“ имотен регистър в Агенцията по вписванията, кадастралните регистри, данните на органите за възстановяване на поземлената собственост и управление на земеделските земи, и тези от данъчните органи)На базата на събраните данни ще бъде изготвена и представена за обществено обсъждане концепция за промени на законодателството.Целта е тя да бъде предоставена на бъдещ редовен кабинет за евентуална промяна на нормативната уредба.</description>
    <pubDate>Mon, 23 Mar 2026 09:56:30 +02:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/263987/ministerstvoto-na-pravosudieto-raboti-za-nov-podhod-v-izgrajdane-na-funkcionirasht-imoten-registur</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Среща на министър Янкулов с всички синдикати в системата на затворите и съдебна охрана</title>
    <link>https://presscenters.com/News/263966/sreshta-na-ministur-yankulov-s-vsichki-sindikati-v-sistemata-na-zatvorite-i-sudebna-ohrana</link>
    <description>Готовност за открит диалог и институционално сътрудничество - това бе заявено днес на среща на министъра на правосъдието Андрей Янкулов с представители на всички синдикални организации от системата на изпълнение на наказанията и съдебна охрана.В работния формат се включиха: Синдикат на служителите в затворите в България (ССЗБ), Съюз на синдикални организации в Министерството на правосъдието, Синдикат „Охрана“, Синдикат на пенитенциарните служители, Синдикат на служителите в МП, Синдикат на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), Синдикална организация на служителите в Бюрото за защита на застрашени лица (БЗЗЛ) и Федерация на независимите синдикати от държавното управление и организации-КНСБ.Организациите се ангажираха да продължат съвместната си работа с министерството по решаване на проблеми в сектор „Сигурност“, с общите усилия на двете страни.Бяха обсъдени също и въпроси от дневния ред на синдикалните организации, сред които определяне на нов състав на Съвета за социално партньорство и правила за него, изпълнение на ангажименти, произтичащи от наскоро подписаното Споразумение за сътрудничество и др.На срещата присъстваха професионалните ръководства на специализираните дирекции – главен комисар Ивайло Йорданов, главен директор на ГДИН, старши комисар Деян Димитров – заместник-главен директор на Главна дирекция „Охрана“ и главен комисар Росен Тодоров, ръководител на БЗЗЛ.</description>
    <pubDate>Fri, 20 Mar 2026 17:42:30 +02:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/263966/sreshta-na-ministur-yankulov-s-vsichki-sindikati-v-sistemata-na-zatvorite-i-sudebna-ohrana</guid>
</item>
</channel>
</rss>
