<?xml version="1.0" encoding="UTF-8" ?>
<rss version="2.0">
<channel>
<title>PressCenters.com</title>
<link>https://presscenters.com</link>
<description>Новините без редакция</description>
<item>
    <title>МП: Министър Николай Найденов на ключова среща с оценителите от FATF за изваждането на България от „сивия списък“</title>
    <link>https://presscenters.com/News/265132/ministur-nikolay-naydenov-na-klyuchova-sreshta-s-ocenitelite-ot-fatf-za-izvajdaneto-na-bulgariya-ot</link>
    <description>В първия работен ден след встъпването си в длъжност министърът на правосъдието Николай Найденов проведе ключова двустранна среща с представители на Групата за финансово действие (FATF) в Хелзинки. Тя предшества приемането на осмия поред доклад за напредъка на България по изпълнението на плана за действие на FATF за излизане на България от списъка с държавите под засилен мониторинг (т.нар. „сив списък“). Министърът на правосъдието ръководи българската делегация, в чийто състав влизат представители на прокуратурата и на ДАНС.Т.нар. сив списък на FATF включва държави под засилено наблюдение със стратегически слабости в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма. България беше включена в него през 2023 г. и остана единствената държава, член на ЕС, в този списък. Пребиваването в сивия списък се отразява изключително негативно най-вече върху бизнеса у нас, финансовите операции са под засилени проверки, което забавя транзакции, увеличава разходите и др.За това изваждането на България от списъка на юрисдикциите под засилено наблюдение е приоритет на настоящото правителство.Резултатите от срещата в Хелзинки ще бъдат известни през юни.</description>
    <pubDate>Mon, 11 May 2026 14:14:25 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/265132/ministur-nikolay-naydenov-na-klyuchova-sreshta-s-ocenitelite-ot-fatf-za-izvajdaneto-na-bulgariya-ot</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Министър Николай Найденов: Първата ни задача е приемане на нови правила за избор на ВСС</title>
    <link>https://presscenters.com/News/265093/ministur-nikolay-naydenov-purvata-ni-zadacha-e-priemane-na-novi-pravila-za-izbor-na-vss</link>
    <description>Нашата първа задача е приемане на нови правила, по които да бъде избран новият Висш съдебен съвет (ВСС). Това заяви министърът на правосъдието Николай Найденов при приемането на поста от предшественика си Андрей Янкулов.Съдебната реформа е понятие, което започва да се изпразва от съдържание – постоянно се говори за нея, както и за зависимости, които отдавна е трябвало да бъдат изкоренени, заяви министър Найденов.Процесът е закъснял, ВСС и Инспекторатът към ВСС са далеч отвъд мандата си, категоричен бе новият министър. За това, според него, са наложителни трайни мерки, така че да ограничат възможността ВСС след мандата си да приема решения, които могат да окажат влияние върху независимостта и бъдещото развитие на съдебната власт. Всичко това се съдържа в предложенията за промени в Закона за съдебната власт, подготвени от парламентарната група на „Прогресивна България“, които ще бъдат внесени в НС в понеделник. Ще се възползваме и от всичко, което е направено от досегашния екип в МП, защото реформата не започва от един министър, каза Найденов. Той благодари на екипа на Андрей Янкулов за положените усилия да подготвят закъснелите с няколко години законопроекти, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост.„Г-н Найденов идва в Министерството на правосъдието в труден момент, защото очакванията към редовното правителство и отговорността му са големи, но и обществената подкрепа е голяма. Ще имате моя пълна подкрепа за действията за по-добра и справедлива правосъдна система. Успех и на добър час!“, пожела Янкулов.</description>
    <pubDate>Fri, 08 May 2026 14:49:37 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/265093/ministur-nikolay-naydenov-purvata-ni-zadacha-e-priemane-na-novi-pravila-za-izbor-na-vss</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Министерството на правосъдието публикува отчет за дейността си по време на служебното правителство в периода 19 февруари – 7 май 2026 г.</title>
    <link>https://presscenters.com/News/265048/ministerstvoto-na-pravosudieto-publikuva-otchet-za-deynostta-si-po-vreme-na-slujebnoto-pravitelstvo</link>
    <description>Министерството на правосъдието публикува отчет за дейността си по време на служебното правителство в периода 19 февруари – 7 май 2026 г. С отчета можете да се запознаете ТУК</description>
    <pubDate>Thu, 07 May 2026 13:28:35 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/265048/ministerstvoto-na-pravosudieto-publikuva-otchet-za-deynostta-si-po-vreme-na-slujebnoto-pravitelstvo</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Работна концепция: Четири основни варианта за изграждане на имотен регистър в България след анализ на наличните данни</title>
    <link>https://presscenters.com/News/265029/rabotna-koncepciya-chetiri-osnovni-varianta-za-izgrajdane-na-imoten-registur-v-bulgariya-sled-analiz</link>
    <description>Какви са вариантите за създаване на действащ имотен регистър у нас, при който вписването на правата върху недвижими имоти ще се извършва не по лица, а на базата на съвременна система, основана на специфичен идентификатор на имотите?Отговор на този основен въпрос се опитва да даде разработен от зам.министъра на правосъдието Андрей Георгиев по възлагане от министър Янкулов Концептуален документ за подходите за създаване на имотен регистър в България.По проблема се работи от началото на мандата на служебното правителство, изискани и анализирани са данни от различни институции, а след обобщаването им се предлагат четири основни варианта за изграждане на устойчив имотен регистър у нас в обозримо бъдеще. Документът ще бъде предоставен на бъдещия редовен кабинет за бъдещи преценки при вземане на политически решения.Концептуалните основи на разработването на имотен регистър са поставени с Концепцията за система за поземлен регистър от 1994 г., а след приемането на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) през 2000 г. са разработени Дългосрочна програма за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър за периода 2001 – 2015 г.След 2015 г. липсва нова цялостна стратегия, последният детайлен анализ е в оценка на въздействието от 2021 г.За преценка на актуалната ситуация и набелязване на действащи варианти за създаване на регистъра са събрани данни за имотите от областните дирекции „Земеделие“; Агенцията по геодезия, картография и кадастър, и Агенцията по вписванията. Данните от ОД „Земеделие“ са недостатъчни по обем и систематизация за установяване на собственост. Качеството и количеството на данните от кадастъра пък варира по райони и те не могат да се ползват по еднакъв начин за всеки съдебен район. ЗКИР предвижда създаването на имотен регистър за всеки съдебен район, което започва със заповед на министъра на правосъдието. До момента са издадени такива заповеди за съдебните райони на седем районни съдилища – в Асеновград, Балчик и Благоевград, Добрич, Каварна, Троян и Несебър. Проследяването на дейностите на Агенцията по вписванията по райони показва разпръснатост: от седемте района, в които е започнало изграждане на имотен регистър, най-напреднала е работата в Добрич, но там още няма кадастрална карта за цялата територия и не може да функционира пилотно имотен регистър поради недовършена процедура за създаване на кадастър. В службите по вписванията, където има одобрена кадастрална карта за цялата територия – Каварна и Балчик, дейностите са в по-ранен етап. Същевременно има пълна дигитализация на книгите по вписвания в две служби, за които въобще няма заповеди за създаване на имотен регистър – Чепеларе и Провадия.Изминалият дълъг период от време от 2001 г. до 2026 г., в който дейностите по създаване на имотен регистър не са довели до окончателното му въвеждане за нито един съдебен район, дава основание да се приеме, че уреденият в момента ред за създаване на имотния регистър би довел до завършването му след над 100 години.В работната концепция се предлагат четири основни варианта за изграждане на имотния регистър, с отчитането на плюсовете и минусите на всеки от тях. Всеки вариант предполага различен законодателен подход, различна натовареност на институциите и различен хоризонт на изпълнениеТе са:Запазване на действащия подход (спорадично създаване на имотни партиди)Действащата уредба на ЗКИР предвижда имотни партиди да се създават инцидентно – по повод на постъпил акт за вписване на сделка с недвижим имот, индивидуализиран съобразно действащата уредба, обичайно чрез кадастрален идентификатор при наличие на одобрена кадастрална карта. Съдията по вписванията постановява изготвяне на партида едновременно с разпореждането за вписване по персоналната система.При този вариант усилията могат да се насочват към подобряване на информационните системи, обучение на персонала и увеличаване на кадровата обезпеченост. Единствената мярка, която може да ускори процесите, е насочване на усилията за дигитализация само към районите, за които има издадена заповед за изработване на имотен регистър, и ускоряване на изработването на кадастър за целите територии на тези съдебни райони. Изготвяне на имотни партиди по нови графици и чрез използване на кадастрални данниВариантът предвижда системно изготвяне на имотни партиди за райони с одобрена кадастрална карта за цялата територия, независимо от броя на текущите сделки, като усилията се концентрират там, където е възможно по-бързото изработване на партидите. Министърът на правосъдието следва да издава заповед за откриване на производство за всички съдебни райони, за чиято цялостна територия е одобрена кадастрална карта, след което да се изготвят предварителни имотни партиди по утвърден график. За прилагането на този подход са необходими изменения в ЗКИР за изрично уточняване правомощията на съдиите по вписванията, осигуряване на достъп до кадастралния регистър и регламентиране на процедура в закона за системно изготвяне на партиди по данни от всички налични източници. Този вариант изисква ангажиране на значителни човешки и финансови ресурси.Директно използване на данните от кадастралната картаВариантът предвижда жертване на част от правната сигурност за сметка на съществено ускоряване на процедурата за създаване на имотен регистър, но изисква добра запълненост на кадастралния регистър с данни. При този модел преки партиди се генерират на база съществуващите кадастрални данни за собственост от кадастралния регистър, като се попълват единствено с данните за ипотеки и възбрани, без предварително изследване прехвърлянето на собствеността и други вещни права назад във времето. Данните от кадастралния регистър относно титулярите на вещни права се прехвърлят директно в имотните партиди като актуални данни. Този вариант е приложим само при напълно одобрена кадастрална карта с висок процент на данни в кадастралния регистър за обекти с известен титуляр на вещни права.Тъй като данните в кадастралния регистър не са проверени от съдия по вписванията и могат да съдържат грешки, гражданите ще трябва да бъдат уведомени по достъпен начин за съдържанието на партидата – например по интернет, и да получат срок за проверка и корекция на данните преди тяхното окончателно утвърждаване.Хибриден подходХибридният вариант представлява предложен комбиниран модел – прилагане на последните две предложения по райони според качеството на наличните данни. Това би било съчетаване на системно създаване на имотни партиди от кадастъра с инцидентното им създаване или допълване по повод на новопостъпващи актове, както и последваща проверка от гражданите. Прилагането на такъв подход би изисквало подробна нормативна уредба поне за експериментално прилагане в един или няколко района на служби по вписванията.При всички положения, който и вариант на създаване на имотен регистър да се избере, се препоръчва да се въведе в бъдещото законодателство срок, в който гражданите да проверяват данните за собствеността си, преди да бъдат окончателно одобрени, за да има контрол за грешки и да се избягват съдебни дела. Заедно с концепцията са публикувани и събраните от Министерството на правосъдието данни, които са на разположение на обществеността в приложените таблици.Концептуалният документ и таблиците към него - ТУК</description>
    <pubDate>Tue, 05 May 2026 17:07:28 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/265029/rabotna-koncepciya-chetiri-osnovni-varianta-za-izgrajdane-na-imoten-registur-v-bulgariya-sled-analiz</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Министерството на правосъдието изготви концепция за институционален механизъм за защита на магистрати, подложени на натиск и заплахи</title>
    <link>https://presscenters.com/News/265019/ministerstvoto-na-pravosudieto-izgotvi-koncepciya-za-institucionalen-mehanizum-za-zashtita-na-magist</link>
    <description>Министерството на правосъдието публикува Концепция за създаване на институционален механизъм за защита и подкрепа на магистрати, подложени на натиск, заплахи или друга форма на неправомерна намеса във връзка с упражняването на техните функции.Концепцията е изготвена от работна група под ръководството на зам.-министър Таня Радуловска, съставена от магистрати, експерти по сигурността и представители на граждански организации в отговор на нарастващите рискове за независимостта, безопасността и професионалната устойчивост на магистратите. Документът стъпва върху международните и европейски стандарти в областта на върховенството на правото, независимостта на съдебната власт и защитата на съдии и прокурори.В нея се разглежда сигурността на магистратите като фундаментална гаранция за справедливо и безпристрастно правораздаване, а оттам и условие за ефективна защита на правата и свободите на гражданите. В концепцията се подчертава, че натискът върху съдии, прокурори и следователи не се изчерпва с преки заплахи или опити за влияние по конкретни дела, а може да се проявява чрез очернящи медийни кампании, институционален тормоз, злоупотреба с дисциплинарни и наказателноправни механизми, необосновани проверки, публично делегитимиране, онлайн агресия и други форми на въздействие.В документа е направен и подробен анализ на българския контекст, включително случаи от последните години, свързани със заплахи, физическо насилие, институционален натиск, медийно компрометиране и опити за въздействие върху кариерното развитие на магистрати.Екипът на министър Янкулов предлага изграждането на комплексен и устойчив механизъм за функционална защита, който да осигурява:• ранно идентифициране на риска;• обективна оценка на заплахите;• навременни и адекватни мерки за защита;• институционална подкрепа;• защита срещу физически посегателства, заплахи, тормоз и кампании по делегитимиране;• мерки за психическо благосъстояние и професионална устойчивост.Концепцията предвижда въвеждане на по-модерна, превантивна и персонализирана система за оценка и управление на риска, като ролята на Министерството на правосъдието е съобразена с неговите конституционните и законови правомощия по отношение на съдебната власт. В тази връзка първите проекти, които екипът в правосъдното министерство от служебното правителство изработи в приложение на тази концепция и ще остави на редовния кабинет за запознаване и преценка, са:Проект за нова Инструкция за условията и реда за организиране и осъществяване на охраната на съдии, прокурори и следователи, която да отмени действащата Инструкция № И-1 от 2 октомври 2025 г.; Проект за обучение по лична сигурност и превенция, насочено към повишаване на ситуационната осъзнатост, дигиталната и семейна сигурност и към ясно разбиране на наличните институционални механизми за подкрепа; Проект на Наръчник за подкрепа на магистратите, подложени на натиск, заплахи или друга форма на неправомерна намеса във връзка с упражняването на техните функции.Според Министерството на правосъдието ефективната защита на магистратите не е въпрос на институционална привилегия, а необходима гаранция за правото на гражданите на независим съд и справедлив процес.С пълния текст на Концепцията може да се запознаете ТУК</description>
    <pubDate>Tue, 05 May 2026 15:07:31 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/265019/ministerstvoto-na-pravosudieto-izgotvi-koncepciya-za-institucionalen-mehanizum-za-zashtita-na-magist</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Министърът на правосъдието предлага за предварителни обществени консултации проект за изменения в Гражданския процесуален кодекс с цел ускоряване и на гражданските дела</title>
    <link>https://presscenters.com/News/265006/ministurut-na-pravosudieto-predlaga-za-predvaritelni-obshtestveni-konsultacii-proekt-za-izmeneniya-v</link>
    <description>В продължение на публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс за ускоряване на наказателния процес, министър Андрей Янкулов предлага за предварителни обществени консултации и проект за изменение на Гражданския процесуален кодекс. Поради по-големия обем и наличието на повече промени, които изискват политическо решение от редовно правителство, за момента не се пристъпва към изпълнение на формалната законодателна процедура, а се цели единствено запознаване на обществеността с проекта. Той съдържа предложения на предходното редовно правителство, към които са добавени множество идеи на представители на Висшия съдебен съвет и на съдебната власт, а решението кои от тях да се включат в окончателния законопроект, ще остане за следващото редовно правителство. Основните изменения, заварени от служебното правителство в подготвения по-рано проект, са свързани с: промяна за подсъдността и реда за предявяване на частични искове, които улесняват гражданските ищци, но и могат да се ползват за злоупотреби при изкуствено разделяне на вземанията в повече дела; улесняване на вписването на искови молби, които съдилищата да обменят със службите по вписвания по електронен път; уреждане на изричен срок от три месеца за насрочване на граждански дела в открито заседание; опростяване на правилата за приемане на експертизи с участие на вещото лице дистанционно или без неговото присъствие, ако страните са съгласни; създаване на възможности за съединяване на изпълнителни дела в общо производство, за да се пестят разноски, както и промяна на реда за изменение на иска – да се допуска присъединяване към иска на наемни или други парични вноски, които са станали дължими, докато е траял съдебният процес.Към това обаче се предлага да се добавят и значително по-широки мерки, които се предлагат на вниманието на професионалната общност и обществото.Мярката с най-голяма интензивност е предложението някои граждански дела въобще да не се разглеждат в открито съдебно заседание, ако страните желаят това, като се следи за спазване на изискванията от практиката на Конституционния съд – решение по конституционно дело № 12/2018 г. Предлага се това винаги да води до ускоряване на предписаните в закона процесуални срокове – на четири месеца (два вместо три за представяне пред страните на предложението за решаване на делото без открито заседание, по две седмици срок за страните да вземат становище, и още месец за решение) вместо предвидените пет за разглеждане в открито заседание в първа инстанция. И на под три месеца (две седмици за искане за становище на страните и два месеца за изготвяне на решението след становищата) вместо предвидените четири (на практика този срок рядко се спазва в съдилищата в големите градове) – за втората инстанция. Предвижда се още за решаване на делото по този ред освен да е налице становище на съда, страните винаги да могат да възразят, като преценят дали искат по-бързо решаване на делото – в първата инстанция да се изисква изрично съгласие на страните, а във втората – те да не са възразили в дадения им от съда срок.Предлагат се и допълнителни промени спрямо първоначалния проект в реда за изменението на искове – да може при иск за вещ, която е унищожена в хода на процеса, вместо делото да се прекратява и да се налага образуване на ново, съдът директно да разглежда претенция за паричната равностойност на вещта. При спорове за това дали да се дължат парични суми, ако те са били платени, докато трае делото, то да не се прекратява поради плащането, а да се развива като по претенция за осъждане за връщане на неправилно платена сума. Дава се възможност и за прекратяване на делото по ускорена процедура, ако ответникът е платил всичко искано от ищеца в хода на процеса, без да се налага призоваване на страните в съда. Предлага се и опростяване на производството за оспорване на разноските, когато решението на съда се обжалва и в другите му части. Също така се предлага да се прекратяват мотивирано без разглеждане с участие на другата страна искове, които очевидно не могат да бъдат уважени, дори и ищецът да докаже всичките си твърдения пред съда, защото такива права не съществуват по закон – срещани в съдебната практика са примери за искове с твърдения за вреди от черна магия; претенции за осъждане на държавни служители за неизпълнение на задължения, които въобще нямат по закон, и подобни, по които в момента ответниците биват призовавани и се налага да си ангажират адвокати и да правят разноски, тъй като има противоречиви становища на съдилищата дали подлежат на прекратяване веднага. Друго предложение е дружествата за комунални услуги, когато съдят потребители, първо да трябва да ги потърсят на известните им адреси с покана да платят задълженията си, с която разясняват възможностите за доброволно изясняване на спора, за да не се стига въобще до съдебно дело и евентуални разноски за насрещната страна. Предлагат се също така и мерки, с които да се опростят и ускорят делата за промяна на обезпечителни мерки (запори, възбрани и подобни), като те се разглеждат от един съд заедно с иска, тъй като в момента има спорове за това кой съд е компетентен и често се забавят дела поради прехвърлянето им между съдилищата.Предвидени са и редица други, предимно технически изменения, както и промяна на някои уредени в ГПК парични граници (напр. за подсъдността на исковете), за да бъдат кръгли числа в евро.Всички тези предложения се подлагат на дискусия чрез интернет страницата на Министерството на правосъдието.Накрая, тъй като Министерството на правосъдието обяви, че е изготвило свой проект за процедурите за избор на членове на ВСС и ИВСС, поради обществения интерес този проект също се публикува на интернет страницата на министерството за сведение и мнения от гражданите.</description>
    <pubDate>Tue, 05 May 2026 12:07:31 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/265006/ministurut-na-pravosudieto-predlaga-za-predvaritelni-obshtestveni-konsultacii-proekt-za-izmeneniya-v</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: МП напомня: Кандидатури за европейски прокурор от България се подават до 11 май</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264977/mp-napomnya-kandidaturi-za-evropeyski-prokuror-ot-bulgariya-se-podavat-do-11-may</link>
    <description>На 11 май изтича срокът за подаване на документи в националната процедура по подбор на кандидати за длъжността „европейски прокурор“ от Република България. На финала на процедурата ще бъдат представени три номинации за одобрение от Министерския съвет, който ще ги изпрати на Комитета по подбора по чл. 14, параграф 3 на Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура. Европейските прокурори се назначават от Съвета на ЕС.Изискванията към кандидатите са да са действащи съдии, прокурори или следователи в с най-малко 10 години юридически стаж; независимостта им да е извън всякакво съмнение; да имат практически опит във финансовите разследвания и международното съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси; да владеят английски език на ниво минимум „В2“ от Европейската езикова рамка; да са на възраст, която позволява да завършат 6-годишния си мандат преди навършване на 70-годишна възраст; да притежават управленски и организационни качества, необходими за осъществяване на функциите на европейски прокурор, включително надзор и ръководство на европейските делегирани прокурори; да нямат наложено дисциплинарно наказание, което не е заличено.Със свое решение от 9 април т.г. правителството оттегли изпратените в началото на годината три номинации заради установени сериозни системни дефицити в предишната процедура и възложи на министъра на правосъдието да организира нова процедура по подбор според ясно разписани правила. Те предвиждат подборът да се извърши от петчленна комисия, в която ще влязат един хабилитиран преподавател по наказателно право или наказателен процес; двама съдии от Наказателната колегия на Върховния касационен съд, определени от Общото събрание на ВКС; един прокурор от Върховната касационна прокуратура, определен от заместник-главен прокурор към ВКП; един адвокат с поне 12 години опит в областта на наказателното право, наказателния процес и правото на ЕС, определен от Висшия адвокатски съвет. В комисията без право на глас ще участва и определен от министъра на правосъдието представител, отлично владеещ английски език. Предстои издаването на заповед с която ще се определи точния състав на комисията.Подробности – в специалната секция „Процедура за подбор на кандидати за европейски прокурор от РБ“ на интернет страницата.</description>
    <pubDate>Mon, 04 May 2026 11:21:27 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264977/mp-napomnya-kandidaturi-za-evropeyski-prokuror-ot-bulgariya-se-podavat-do-11-may</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Министерството на правосъдието оповести стратегическа рамка за номиниране на ръководители в съдебната власт от министъра на правосъдието</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264975/ministerstvoto-na-pravosudieto-opovesti-strategicheska-ramka-za-nominirane-na-rukovoditeli-v-sudebna</link>
    <description>Министерството на правосъдието публикува Концептуална и процедурна рамка за упражняване на правомощието на министъра по чл. 130в, т. 3 от Конституцията да предлага на Висшия съдебен съвет кандидати за ръководни длъжности в съдебната власт. Документът е разработен по възлагане на министъра на правосъдието Андрей Янкулов в диалог със съсловните организации в съдебната власт, неправителствения сектор и академичните среди. Той е основан на интердисциплинарен подход, който съчетава правен анализ, институционални изследвания и съвременни теории за управление и лидерство. Документът въвежда цялостен нов подход към упражняването на конституционно заложеното право на министъра на правосъдието. За първи път след въвеждането му в Конституцията се създава цялостна стратегическа основа за упражняването му като средство за последователно и предсказуемо участие на изпълнителната власт в кадровите процеси на съдебната система, съчетаващо обществения интерес от публичност, прозрачност и състезателност с гаранциите за съдебна независимост. Моделът цели да осигури условия за правото да се използва за постигане на дългосрочни цели като ефективност на институциите, независимост на съдебната власт и повишаване на общественото доверие. Правото на министъра да предлага кандидати за ръководни съдебни длъжности се утвърждава не като изолиран процедурен акт, а като аргументиран и прозрачен процес, насочен към изграждане на управленски капацитет и лидерство в съдебната система, съобразен с действителните ѝ потребности и дългосрочно развитие. Рамката го разглежда през съвременните модели на управление като средство за институционално влияние чрез стандарти, очаквания и подбор на кандидати, способни да изпълнят ясна визия за развитие на съдебната система, без министърът да се намесва в решаващата власт на ВСС.Рамката не създава нови правомощия, обвързващи изисквания или права за кандидатите и не ограничава преценката на министъра. Моделът предоставя методическа и организационна основа за повишаване на качеството, ефективността и обществената видимост на решенията на министъра в рамките на установения конституционен баланс. Рамката обединява три основни компонента.Първият е изготвен по съвременни научни методологии компетентностен модел за длъжностите на главен прокурор, председатели на върховните съдилища, директор на Националната следствена служба и административни ръководители в прокуратурата. Установените със закон за всяка длъжност правомощия са преобразувани в система от знания, умения и качества (компетентности), които са необходими за заемане и ефективно и безрисково изпълнение на длъжността. Изискванията за стратегическо мислене, аналитичен капацитет, управленска ефективност, комуникационни умения и високи етични стандарти следват пряко от законите, а не от политическа пожелателност. Като отчита различната им структура при отделните длъжности – от стратегическо лидерство на национално ниво до оперативно управление на регионално и местно ниво - моделът поставя ударение върху съчетанието между задълбочена правна експертиза и доказани умения за управление на институции, хора и процеси с етично, почтено и предсказуемо лидерство (,,интегритет“). Акцентът е върху ясни гаранции за почтеност и независимост, съобразени с присъщите на съответната длъжност обективни рискове от концентрация и злоупотреба с власт, избирателно правосъдие, натиск върху подчинени и др. Вторият компонент е методика за оценяване на кандидатите. Тя използва примерни обективни и проверими показатели, които позволяват да се проследят професионалният опит, резултатите от дейността, управленският профил и репутацията на кандидатите. Рамката не ограничава подбора до кандидати от самата съдебна власт. Оценяването е структурирано така, че да осигури съпоставимост между различни кандидати и да подпомогне достигането на обоснована преценка. Критериите не са изчерпателни, а отворени към обогатяване и разнообразяване в бъдещата практика съобразно потребностите на съдебната власт. Основната тежест е поставена върху гаранциите за интегритет и независимост. Формулирани са ограничителни критерии, които имат за цел да предотвратят номинирането на кандидати при обективни съмнения за тяхната почтеност, професионално поведение или управленска надеждност. Сред тях са данни за зависимости или неправомерно влияние, нарушения на етичните стандарти, участие в избирателно правосъдие или други практики, които подкопават доверието в съдебната власт, както и сериозни управленски дефицити. Така се утвърждава подход, при който почтеността и независимостта са равностойни на професионалните и управленските качества.Третият компонент е процедурна рамка със състезателен характер. Тя предвижда етапи за набиране, оценяване и съпоставяне на кандидатите, както и механизми за прозрачност и публичност на процеса. Така се създават условия предложенията да бъдат мотивирани и разбираеми както за професионалната общност, така и за обществото.Рамката не предрешава техническите подробности на процедурите – срокове, конкретни методики за провеждане на конкретни процедури, документни източници и др. С публикуването на рамката Министерството на правосъдието поставя акцент върху стратегическата роля на кадровите решения в съдебната система като значим фактор за нейното управление, ефективност и обществена легитимност. Целта е чрез по-висок стандарт на подбор да се постигне по-устойчиво развитие на институциите, по-ясна отчетност и по-високо доверие в правосъдието. С пълния текст на документа може да се запознаете ТУК</description>
    <pubDate>Mon, 04 May 2026 10:07:31 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264975/ministerstvoto-na-pravosudieto-opovesti-strategicheska-ramka-za-nominirane-na-rukovoditeli-v-sudebna</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Янкулов: Справедливостта не е даденост, а процес и отговорност към гражданите</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264898/yankulov-spravedlivostta-ne-e-dadenost-a-proces-i-otgovornost-kum-grajdanite</link>
    <description>Министерството на правосъдието финализира промени в Наказателно-процесуалния кодекс за пълно въвеждане на европейските стандарти за процесуални права, които днес се приемат от Министерски съвет и ще бъдат внесени в парламента. Това заяви министърът на правосъдието Андрей Янкулов при откриването на международна конференция, посветена на защитата на правата на гражданите в наказателното производство.Форумът „Защита на правата на гражданите в наказателното производство. Принципите Мендес и тяхното приложение в българската практика“ се организира от катедрата по наказателни науки при Юридическия факултет на Софийския университет и е част от научноизследователски проект, реализиран с финансовата подкрепа на ЕС NextGenerationEU чрез Националния план за възстановяване и устойчивост.„Какво е мястото на справедливостта в правния ред? В правото говорим за справедливост като принцип, като цел, като мярка за правилност. Но ако има място, в което чувството за справедливост се сблъсква най-силно с неговата правна реализация, това безспорно е съдебната зала – и то най-вече по време на наказателния процес“, заяви Янкулов.По думите му пълната справедливост остава трудно постижим идеал, поради което фокусът трябва да бъде върху ефективните гаранции за защита на правата на всички участници в наказателния процес и баланса между установяването на фактите, презумпцията за невиновност и реалното участие на пострадалите.Министърът подчерта, че съвременните стандарти за справедлив процес се основават на Европейската конвенция за правата на човека и последващото развитие на правото на ЕС, включително шестте директиви по т.нар. Пътна карта за процесуалните права. Те обхващат ключови гаранции като правото на информация, достъп до адвокат, превод, презумпция за невиновност и защита на жертвите.По думите му България вече е предприела законодателни промени за прилагането на тези стандарти, включително изменения в НПК и други закони, насочени към засилване на правото на защита още в ранните етапи на процеса и разширяване на правата на пострадалите.„Справедливостта не е даденост – тя е процес, усилие и отговорност. Отговорност на законодателя, на магистратите, на адвокатите и на академичната общност, но преди всичко – отговорност към гражданите“, заяви Янкулов.</description>
    <pubDate>Wed, 29 Apr 2026 11:49:28 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264898/yankulov-spravedlivostta-ne-e-dadenost-a-proces-i-otgovornost-kum-grajdanite</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Янкулов представи на съсловни и граждански организации рамка за упражняване на правомощието на министъра на правосъдието да предлага кандидати за ръководни длъжности в съдебната власт</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264889/yankulov-predstavi-na-suslovni-i-grajdanski-organizacii-ramka-za-uprajnyavane-na-pravomoshtieto-na-m</link>
    <description>Висока професионална оценка и адмирации получиха изготвените стандарти, залегнали в концептуалната и процедурна рамка за упражняване на правомощието на министъра на правосъдието да предлага на Висшия съдебен съвет кандидати за ръководни длъжности в съдебната власт. Обратната връзка дойде от съсловни сдружения в съдебната система и неправителствени организации, които бяха участници и в стартиращата за процеса среща, проведена преди месец. Самият документ бе изработен в рамките на инициативата на министъра на правосъдието Андрей Янкулов за подобряване на механизма на упражняване на правото му по чл. 130в, т. 3 от Конституцията и бе представен на повторна експертна дискусия в Министерството на правосъдието.Министър Янкулов припомни, че целта на изготвянето на такъв стандарт за номинации е да се повиши прозрачността и публичността на номинационния процес, да се спомогне укрепването на доверието в органите на съдебната власт и не на последно място – да се утвърдят принципите на върховенството на правото. Концепцията бе разработена по възлагане от правосъдния министър от неговия съветник доц. д-р Ива Пушкарова. Част от нея, а именно работният анализ на компетентностния модел за висшите административни ръководители в съдебната власт – главен прокурор, председателите на върховните съдилища, директора на Националната следствена служба, както и административните ръководители на прокуратурите на различни нива, вече бе обявена публично в началото на месеца.В допълващия документ за процедурата изрично е разписано: „Рамката служи за подпомагане на министъра на правосъдието при формиране на неговата преценка чрез събиране, проверка и анализ на информация относно кандидатите, както и чрез прилагане на стандартизирана методика за тяхното оценяване и съпоставяне. Провеждането ѝ не ограничава и не дерогира конституционната самостоятелност на министъра на правосъдието при упражняване на правомощието му по чл. 130в, т. 3 от Конституцията. Министърът не е обвързан от резултатите от процедурата и взема решение въз основа на собствена преценка, при съобразяване с всички относими обстоятелства и публичния интерес“.Министър Янкулов припомни, че моделът няма нормативен характер и не създава правно обвързващи изисквания към следващото бъдещо редовно управление. Целият документ ще бъде представен и публикуван през следващите</description>
    <pubDate>Wed, 29 Apr 2026 10:07:39 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264889/yankulov-predstavi-na-suslovni-i-grajdanski-organizacii-ramka-za-uprajnyavane-na-pravomoshtieto-na-m</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Министърът на правосъдието внесе предложение за образуване на дисциплинарно производство за оказване на въздействие върху съдия да се оттегли от конкурсна процедура</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264856/ministurut-na-pravosudieto-vnese-predlojenie-za-obrazuvane-na-disciplinarno-proizvodstvo-za-okazvane</link>
    <description>Министърът на правосъдието внесе в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия Диан Василев от Административен съд – София-област. В предложението се сочи, че в качеството си на и.ф. председател на Административен съд – Русе съдия Василев е станал посредник в опит за неправомерно влияние от страна на член на СК на ВСС върху съдия Ивайло Йосифов по повод участието му в конкурсната процедура за избор на административен ръководителна Административен съд – Русе.Според изнесените данни в публичното пространство, съдия Василев е съобщил на съдия Иванов, да се оттегли от участието си в конкурса като му е предал информация от името на Драгомир Кояджиков, член на СК на ВСС, че няма да получи подкрепа при гласуването във ВСС. В разговора са отправени и внушения за предрешен изход от процедурата, както и предупреждения за неблагоприятни последици при несъгласие отстрана на Йосифов.Той заявил, че ще разгласи случилото се публично при изслушването му в СК на ВСС и че ще подаде жалба до Държавна агенция „Национална сигурност“. По-късно съдия Василев направил опит да омаловажи казаното и да разубеди колегата си да разгласява случая, и да сигнализира компетентните органи.В предложението на министъра на правосъдието се посочва, че независимо дали съдия Василев действително е провел разговор с члена на СК на ВСС или си е измислил този разговор, в първия случай той става проводник на неправомерно влияние, а във втория нарушава забраната да интригантства. В качеството си на административен ръководител той не само не се е дистанцирал от твърдяното влияние, но активно е участвал в неговото предаване към друг съдия, включително чрез внушения за предопределен резултат от конкурсна процедура и настояване за оттегляне на кандидатура.Установени са и опити за разубеждаване на засегнатия съдия да разгласява случая и да сигнализира компетентните органи, което само по себе си представлява форма на недопустим натиск и разкрива съзнание за неправомерност на поведението. Така се създава „впечатление за стремеж към прикриване на подобни практики“ и „за съществуване на неформални канали за влияние върху кадрови решения“.Министърът на правосъдието сочи, че с действията си съдия Василев е нарушил основни принципи на Кодекса за етично поведение на българските съдии, включително задължението да не допуска каквото и да е влияние или натиск, и особено, когато съдията е на ръководна длъжност да не се поддава на натиск и внушения от какъвто и да е характер, да не толерира и своевременно пресича проявите на доносничество и интригантство, както и изискванията за високи морални качества, почтеност и благоприличие.Накърняването на престижа следва да се квалифицира като грубо и с висока степен на обществена укоримост, тъй като се отнася до магистрат на ръководна позиция и е осъществено в контекст на засилена обществена чувствителност към въпросите за независимостта и почтеността на съдебната система, което предполага най-тежкото дисциплинарно наказание“, пише още в предложението.</description>
    <pubDate>Tue, 28 Apr 2026 12:35:24 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264856/ministurut-na-pravosudieto-vnese-predlojenie-za-obrazuvane-na-disciplinarno-proizvodstvo-za-okazvane</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Министри положиха венци в знак на почит към лагеристите от Белене</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264844/ministri-polojiha-venci-v-znak-na-pochit-kum-lageristite-ot-belene</link>
    <description>77 години след решението за създаване на лагера „Белене“, членове на Министерския съвет отдадоха почит към паметта на жертвите и на всички репресирани, които са преминали през остров Персин. По инициатива на вицепремиера и министър на правосъдието Андрей Янкулов и на министъра на околната среда и водите Юлиян Попов правителството поднесе венци и цветя на т. нар. Втори обект. В Белене дойдоха още министърът на вътрешните работи Емил Дечев, министърът на финансите Георги Клисурски и началникът на кабинета на премиера Румяна Бъчварова.Лагерът в Белене е най-големият и най-дълго просъществувалият комунистически лагер за изолация на противници на режима в България. Създаден е на 27 април 1949 г., когато Министерският съвет разглежда доклад на министъра на вътрешните работи и приема Постановление №1 (Протокол №50). С него дунавските острови между Свищов и Белене се предоставят на Министерството на вътрешните работи за създаване на „трудово-възпитателно общежитие“ – евфемизмът, използван от режима за концлагер. Решението възлага на различни министерства конкретни задачи:на МВР да организира общежитието и да извършва дейности като мелиорации, залесяване и дърводобив;на Министерството на електрификацията и мелиорациите да електрифицира остров Персин и да разработи и изпълни план за неговото укрепване и превръщане в обработваема земя;на Министерството на горите да участва в стопанисването и планирането на дейностите. Така с решение на правителството се създава рамката за използването на остров Персин и съседните острови за лагер - форма на административна репресия в комунистическата държава, при която хората са лишавани от свобода по решение на МВР - без съдебен процес, без право на защита, без конкретно обвинение и без определен срок. Историческата памет ни задължава след 77 години в болка, срам и тъга днес отново да обединим усилията на различни министерства и институции, но с друга задача – да финализираме процедурата по обявяването на лагера „Белене“ за групова недвижима културна ценност от национално значение, казаха днес присъстващите членове на правителството. Така държавата се ангажира с опазването на паметта и превръщането на бившия лагер „Белене“ в място на памет, учене и връзка с природата – част от един от най-големите природни паркове в България. През миналата година Министерството на правосъдието инициира изготвяне на паметна плоча, която бе поставена на входа на административната сграда на затвора в Белене. Тя гласи следното: „Между 1949 г. и 1987 г. комунистическият режим изпрати близо 20 000 лагеристи и политически затворници на о-в Белене. Поклон пред тях и семействата им! Никога повече тоталитаризъм в България“. Информационни пана с данни за затворници има в историческата част на лагера на остров Персин, а табели са поставени също и в затворите, в които е имало политически затворници - София, Пазарджик, Стара Загора и Плевен. Предстои такава да бъде сложена и в Сливенския затвор.</description>
    <pubDate>Mon, 27 Apr 2026 17:07:29 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264844/ministri-polojiha-venci-v-znak-na-pochit-kum-lageristite-ot-belene</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: 17 кандидати подадоха заявления в процедурата за избор на съдии в Общия съд на Европейския съюз от България</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264840/17-kandidati-podadoha-zayavleniya-v-procedurata-za-izbor-na-sudii-v-obshtiya-sud-na-evropeyskiya-suy</link>
    <description>Седемнадесет кандидати подадоха документи за участие в националната процедура за избор на двама съдии в Общия съд на Европейския съюз. Срокът за заявяване на участие изтече в края на деня на 24 април.Сред кандидатите има адвокати, съдии, преподаватели по право. Част от тях са служители в европейски институции - Европейската комисия и Европейския парламент, има и референдери (правни помощници) в Съда на ЕС. Пълният списък с имената на кандидатите е публикуван в специалната секция „Процедура за подбор на кандидати за съдия от България в Общия съд на ЕС“ на интернет страницата на Министерството на правосъдието.Това бе първият етап от процедурата, обявена със заповед на министър Андрей Янкулов.Предстои сформирането на комисия по провеждане на подбора, в която ще влязат професионалисти с компетентност в областта на правото на ЕС и познания по френски език, предложени от юридическите факултети в страната, председателите на върховните съдилища и Висшия адвокатски съвет. В състава й задължително ще има двама действащи съдии и учен с хабилитация в областта на правото на ЕС. Следващите етапи от процедурата са преценка за допустимост на кандидатите, публично събеседване с допуснатите, оценяване, класиране и обявяване на определените от комисията кандидати. Те ще бъдат предложени на Министерския съвет за одобрение, като това ще стане след мандата на служебното правителство.Общият съд, който се състои от 54 съдии – по двама от държава-членка, разглежда всички дела, по които частни лица, дружества или организации оспорват актове или решения на органи на ЕС, както и жалби на държави членки срещу ЕК. Общият съд се произнася и по преюдициални запитвания, свързани с ДДС, мита, акцизи, обезщетение на пътниците и др.</description>
    <pubDate>Mon, 27 Apr 2026 15:42:41 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264840/17-kandidati-podadoha-zayavleniya-v-procedurata-za-izbor-na-sudii-v-obshtiya-sud-na-evropeyskiya-suy</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Промени в НПК ограничават връщането на дела и ускоряват наказателния процес</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264802/promeni-v-npk-ogranichavat-vrushtaneto-na-dela-i-uskoryavat-nakazatelniya-proces</link>
    <description>Във Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се ограничава връщането на дела, допуска се отстраняване на очевидни фактически грешки директно в съдебно заседание и се разширяват възможностите за ускоряване на производствата.Промените целят да преодолеят установени процесуални пречки и забавяния, които в момента възпрепятстват разглеждането на наказателните дела в разумен срок, като пренасочват фокуса от формалното връщане на делата към тяхното решаване по същество.Предложенията касят единствено технически аспекти на ускоряването на наказателния процес, но не и въпроси от чувствителен политически характер, които според настоящия министър Андрей Янкулов не би трябвало да се решават в последните дни на служебната власт, а от новото редовно правителство. Бързо коригиране на очевидна фактическа грешки в обвинителния актОпростява се процедурата за отстраняване на очевидни фактически грешки в обвинителния акт без той да бъде връщан в досъдебна фаза. Такива грешки са например объркано име на подсъдимия, грешка в ЕГН или цифровото изражение на правната квалификация, когато тя е от техническо естество.Въвежда се възможността отстраняването на очевидни фактически грешки да може да бъде направено устно от прокурора в самото разпоредително заседание или в съдебното заседание на първа инстанция, без да се налага делото да се връща за изготвяне на нов обвинителен акт. Отпада връщането на делото заради „слаби“ мотивиПредлага се непълните, неясни или противоречиви мотиви на първоинстационен съд за присъда да не са основание за отмяна и връщане на делото. Вместо това въззивният съд сам да отстрани пропуските и да реши делото по същество – подход, който цели да прекрати практиката за многократно връщане на дела между инстанциите.Разширяват се и основанията за ускоряване на наказателните производства.Въвежда се ново основание за искане за ускоряване на производството в съдебната фаза, когато в разумния срок за разглеждане на делото съдът не извършва процесуални действия без уважителна причина. Предлага се преценката за забавяне да обхваща по-широк кръг действия, като например – забавяне при насрочване на делото, призоваване на участниците в съдебното производство, изготвяне на мотивите и др. Въвежда се още електронното връчване на призовки и книжа и в досъдебното производство – възможност, която до момента съществува основно в съдебната фаза. Решение на проблеми с непотърсени веществени доказателства.В полза на държавата да се отнемат веществени доказателства, за които е разпоредено връщането им, когато правоимащите лица не са намерени на посочения от тях адрес в едногодишен срок или те самите не са ги потърсили в едногодишен срок от уведомяването им, както и при писмено деклариран отказ от тяхна страна.Преодоляване на затруднения с издирването на наследници за разясняване на правата им, произтичащи от правата на починалия им близък.Предлага се, когато наследниците на пострадалия не могат да бъдат намерени в разумен срок, да бъде публикувано съобщение в общината, района или кметството по последния им известен адрес и в „Държавен вестник“. А след изтичане на 14-дневен срок от публикуването, да се счита, че процедурата по информиране и разясняване е надлежно изпълнена.Съдът да връща делото на прокурора само в ограничени случаи – когато новите фактически положения изключват приложението на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Ако те сочат на същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, съдът с решението си да приложи новата правна квалификация, вместо да връща делото на прокурора, предвижда още законопроектът.</description>
    <pubDate>Fri, 24 Apr 2026 17:08:21 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264802/promeni-v-npk-ogranichavat-vrushtaneto-na-dela-i-uskoryavat-nakazatelniya-proces</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Министър Янкулов пита ВКС: При всеки предявен паричен иск ли съдът налага запори и възбрани или трябва да преценява според конкретния случай</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264793/ministur-yankulov-pita-vks-pri-vseki-predyaven-parichen-isk-li-sudut-nalaga-zapori-i-vuzbrani-ili-tr</link>
    <description>Допълнителна защита срещу „смразяващия ефект“ от неоснователно водени граждански дела предлага екипът на Министерството на правосъдието (МП) чрез промяна в съдебната практика.Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии във Върховния касационен съд да приеме тълкувателно решение, с което да изясни дали законът предвижда презумпция за налагане на обезпечения при всеки предявен иск за парична сума или съдът е длъжен да извършва конкретна и индивидуализирана преценка във всеки отделен случай, предлага министър Андрей Янкулов. Произнасянето на ВКС ще е задължително за всички съдилища в страната.Предложението за приемане на тълкувателно решение е провокирано от работата и анализа на МП по изготвянето на изменения и допълнения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), свързани със защита от делата срещу публичното участие, известни като SLAPP дела или дела шамари.Конкретният въпрос на министъра на правосъдието е: „Предвижда ли разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК презумпция за обезпечителна нужда при предявен иск за парична сума, или съдът е длъжен във всеки отделен случай да извършва конкретна и индивидуализирана преценка за наличието на опасност от затрудняване или невъзможност за изпълнение, и при какви критерии – например при съобразяване на основанието на иска, вероятната му основателност и съразмерността на исканата обезпечителна мярка с оглед засягането на правната сфера на ответника?“Налице е устойчива съдебна практика за презумиране на обезпечителната нужда по граждански дела, която може при неправилно приложение да се превърне в потенциален риск за произволно ограничаване на правата на широк кръг от граждани, както и за евентуално ангажиране на отговорността на държавата за нарушаване на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подчертава Янкулов. За това е необходимо да се създаде съдебна практика, която утвърждава задължението за конкретна преценка за наличието на обезпечителна нужда по всяко отделно дело, като не се разчита на нейното съществуване a priori, изтъква министърът. И предупреждава: в противен случай се създават предпоставки за злоупотреба с процесуални права от страна на недобросъвестни ищци, което потенциално може да превърне производството от средство за гарантиране на изпълнението в инструмент за натиск. Съществуващата съдебна практика е резултат от стопанските нужди в предходен период в развитието на българската икономика, довел до широко разпространени случаи на недобросъвестни длъжници, укриващи имущество, се сочи в искането да ВКС. Икономическата, технологична и институционална среда обаче се променя и се развиват по-ефективни механизми за принудително изпълнение; регулаторни режими, гарантиращи платежоспособността на определени категории длъжници; разширени задължения за застраховане при упражняване на дейности с повишен риск, както и значително по-широк и лесен достъп до информация за имущественото състояние на страните. При тези условия автоматичното предполагане на обезпечителна нужда вече не намира достатъчно основание, смята Андрей Янкулов. Това важи особено по исковете за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, при които липсва доброволно поето задължение и е възможно ответникът дори да не знае за претенцията спрямо него. В искането се подчертава развитието на правото на ЕС и приемането на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лица, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“). С директивата се признава съществуването на явление, при което субекти, действащи в противоречие с обществения интерес, но и разполагащи със значителни финансови ресурси, злоупотребяват с предявяване на съдебни искове, пише министърът на върховните съдии. В тези случаи целта не е действително решаване на правен спор с влязъл в сила съдебен акт, а бърза намеса на съда, която да създаде „смразяващ ефект“, проявяван не само по дела срещу журналисти и общественици, но и в чисто търговски отношения. В същото време и практиката си Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) последователно приема, че мерки, които засягат имуществената сфера, като запори и възбрани, могат да имат такъв ефект, и представляват не само намеса в защитата на собствеността по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1, но може да повдигнат въпроси за нарушения на други разпоредби от Конвенцията, като например чл. 10 (свободата на изразяване), напомня министърът.В искането до ВКС се очертават три възможни посоки за промяна на съдебната практика:Първо, възможно е да се приеме, че съдилищата въобще не следва да изхождат от презумпция за обезпечителна нужда при паричните искове. Тогава с тълкувателното решение следва да се дадат заместващи критерии, които да насочват съдилищата как се установява обезпечителната нужда, като например – ако длъжникът признава вземането, но няма доказателства да го е платил; ако е извършено частично плащане; ако от падежа на вземането е изминал твърде дълъг срок; ако длъжникът е поканен да плати (еднократно или повече пъти) и от поканата е изминал достатъчен срок; ако ищецът установи свои належащи нужди. Този подход е напълно съобразен с практиката на ЕСПЧ, но са възможни затруднения при определянето на конкретни критерии, които да водят съдилищата. Втора възможност е да се приеме, че обезпечителната нужда се извежда от преценка на застрашаването на имуществото на ищеца при недопускане на обезпечение и запазване на имуществото на длъжника, но във връзка със засегнатите интереси на ответника. В този случай наличието на обезпечителна нужда следва да се обоснове от съда с прилагане на преценка за пропорционалност – дали засягането на правата на ответника от наложената обезпечителна мярка не е по-голямо от нуждите на ищеца да получи обезпечението за удовлетворяване на собствените си права. Подобен подход, също отговарящ на критериите на ЕСПЧ, би бил по-гъвкав, но създава затруднения за съда, който няма как да оцени при всеки случай интересите на ответника, който към момента на искането за обезпечение не участва по делото. Третата възможност е да се приеме, че съществува презумпция за обезпечителна нужда, но само при определени видове искове за парични вземания. Такъв подход е бил възприет в 30-те години на ХХ век в Закона за гражданското съдопроизводство (отм.), като например искове за неизпълнение на договор или такива, които са придружени с убедителни доказателства. Предимство на този подход е неговата предвидимост, а. основен недостатък – да се обоснове съчетаването му с възможността за допускане на обезпечение само при предоставяне на гаранция, когато ищецът по друг начин установява риск за правата си.</description>
    <pubDate>Fri, 24 Apr 2026 15:07:35 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264793/ministur-yankulov-pita-vks-pri-vseki-predyaven-parichen-isk-li-sudut-nalaga-zapori-i-vuzbrani-ili-tr</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Министърът на правосъдието оставя на наследника си проект на изменения на уредбата на процедурите за избор на членове на Висшия съдебен съвет за гарантиране на по-голяма прозрачност и експертност</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264783/ministurut-na-pravosudieto-ostavya-na-naslednika-si-proekt-na-izmeneniya-na-uredbata-na-procedurite</link>
    <description>В Министерството на правосъдието (МП)е подготвен проект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който да подобри процедурите за избор на Висшия съдебен съвет и Инспектората към него, и ще бъде оставен на редовното правителство. Разработените в минали години законопроекти също са на разположение в министерството, като техни силни и слаби страни, според настоящия екип, ще бъдат посочени при предаване на работата на новия екип на министерството.Поради обществената необходимост министър Андрей Янкулов обаче предлага най-спешните изменения, свързани с конституирането на кадровите и дисциплинарни органи на съдебната власт, да бъдат отделени в проект на закон, който ще бъде предаден на редовното правителство в готов вид. Министърът представя следните решения, които да бъдат преценени с оглед на парламентарни заявки за избор на нови титуляри на тези длъжности:На първо място, предвижда се въвеждането на експертен елемент в парламентарната процедура за избор на членове на Висшия съдебен съвет и съдебни инспектори, като се създаде нарочна комисия от професионалисти, формално независими от политическите сили, които да дадат професионална оценка на кандидатите и обективно неполитизирано мнение за тяхната почтеност, силни и слаби страни. Предлага се комисията да се излъчи от институции и организации, които не са под пряк контрол на парламента – общите събрания на върховните съдилища, президента, омбудсмана и Висшия адвокатски съвет. Предложението е те да правят профил на кандидатите, който да представят пред правната комисия в Народното събрание, който да се публикува, за да могат гражданите да си съставят мнение за кандидатите.Предвижда се и създаване на още една временна комисия, която да провери имуществените декларации на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет или за инспектори. Тя се състои от представители на институции и съсловни организации с компетентност в областта на финансовите анализи – Института на дипломираните експерт-счетоводители, Камарата на независимите оценители и Българската народна банка. Временната комисия ще провери имуществените декларации на кандидатите, за да прецени не само дали са верни, но и дали в тях има необясними сделки – на съмнително ниски цени, с неясен произход на средствата и подобни. Докладите на тази комисия ще се разгледат преди изслушването на кандидатите, за да могат последните да обяснят евентуални несъответствия и да обосноват липсата на съмнения за почтеност.За да се даде възможност за извършване на такава проверка с необходимия обхват и качество, се предвижда парламентарните процедури да се удължат с един месец.По отношение на квотата на съдебната власт е предвидено също декларациите на кандидатите да се проверяват, като с оглед на установената му функционална компетентност, това следва да прави Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. В случаите, когато правото на Европейския съюз налага ограничения на функциите на инспекторите, тъй като поради изтичане на мандата им не може да се гарантира тяхната независимост, се предлага по изключение проверките да се извършват от комисията към Народното събрание. Това е израз на принципа на баланс и взаимен контрол между отделните власти, като при невъзможност някоя от другите власти да функционира, се предлага възможност законодателният да запълни тази празнота.Накрая, предлага се и да се въведе право на министъра на правосъдието да оспорва пред съда всички актове на Висшия съдебен съвет. Това би попълнило празнота във възможностите за съдебен контрол над решенията на този орган, тъй като в момента законът предвижда право на обжалване само на лицата, които са негативно засегнати от решенията на кадровия орган, а когато в дадена конкурсна процедура има само един кандидат, на практика няма кой да поиска съдебен контрол. Поради конституционната функция на министъра на правосъдието да осъществява връзка между изпълнителната и съдебната власт, се предвижда и да му се даде възможност да иска контрол над решенията ѝ.</description>
    <pubDate>Fri, 24 Apr 2026 10:42:32 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264783/ministurut-na-pravosudieto-ostavya-na-naslednika-si-proekt-na-izmeneniya-na-uredbata-na-procedurite</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Министър Янкулов проведе работна среща с посланика на Великобритания Н. Пр. Натаниел Копси</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264765/ministur-yankulov-provede-rabotna-sreshta-s-poslanika-na-velikobritaniya-n-pr-nataniel-kopsi</link>
    <description>Вицепремиерът и министър на правосъдието Андрей Янкулов се срещна днес с посланика на Великобритания, Н. Пр. г-н Натаниел Копси.Във фокуса на разговора бе двустранното сътрудничество в областта на правосъдието. Двете страни подчертаха значението на добрата комуникация и ангажимента си за поддържане на активно и конструктивно взаимодействие. Те се обединиха около разбирането, че ефективното сътрудничество ще продължи и занапред, в изпълнение на поетите ангажименти в областта на международната правна помощ.</description>
    <pubDate>Thu, 23 Apr 2026 14:56:32 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264765/ministur-yankulov-provede-rabotna-sreshta-s-poslanika-na-velikobritaniya-n-pr-nataniel-kopsi</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Позиция на министъра на правосъдието Андрей Янкулов</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264735/poziciya-na-ministura-na-pravosudieto-andrey-yankulov</link>
    <description>Законността в управлението на прокуратурата е възстановена. Това не е нечия лична победа, спечелена битка или изпълнена кауза.От днес Прокуратурата на Република България има временно изпълняващ функциите главен прокурор, който може да упражнява правомощията си в пълен обем, ще бъде признат от съдилищата и актовете му няма да опорочават конкретни наказателни производства. Избраната г-жа Ваня Стефанова ще остане на поста за срок само от шест месеца, което вече не подлежи на никакви тълкувания. Това ще служи като защитен механизъм срещу възможни злоупотреби или опияняване с голямата власт, която дава постът на главния прокурор, особено без да е получен в редовната процедура с всички следващи от нея формални гаранции.Действията ми като служебен министър на правосъдието през последните два месеца бяха именно в насока постигане на този резултат чрез поставяне на темата в центъра на обществения и професионалния дебат. По безпрецедентен начин в дискусиите се включиха и прокурори от системата, които направиха пробив в Стената на мълчанието и ясно заявиха несъгласието си с начина на управление на институцията през последните близо три години.Междувременно във Висшия съдебен съвет се упражняваха в реторически похвати и използване на привидно законови процедури, за да избегнат неизбежното, но по този начин го доведоха до неговия логически абсурд и крайно решение.Винаги съм казвал, че министърът на правосъдието не може и не би трябвало да може да маха и слага дори временния главен прокурор, а как ще се управлява прокуратурата следва да се определя в независимата съдебна власт, по закон и в резултат на свободно формирана воля.Проявлението на такава воля ли видяхме днес?Отговорът на този важен въпрос ще научим през следващите месеци, когато ще се решават промените в съдебната власт. Ако искаме качествено правосъдие, а не поредното прегрупиране, гражданското общество и професионалната общност трябва да бъдат по-ангажирани с процеса.</description>
    <pubDate>Wed, 22 Apr 2026 14:56:24 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264735/poziciya-na-ministura-na-pravosudieto-andrey-yankulov</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: 1224 обвиняеми и подсъдими ще могат да гласуват в 25 секции, разкрити в арестите и затворите в цялата страна</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264634/1224-obvinyaemi-i-podsudimi-shte-mogat-da-glasuvat-v-25-sekcii-razkriti-v-arestite-i-zatvorite-v-cya</link>
    <description>1224 лица, които в момента са на територията на затворите и арестите в страната, имат право да гласуват на изборите на 19 април 2026 г. Това сочат данните на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към днешната дата. В местата за лишаване от свобода обвиняемите и подсъдимите, които нямат влязла в сила присъда към датата на провеждането на избори, могат да упражнят правото си на глас. В затворите техният брой е 650, а в арестите – 574.Избирателните секции в затворите и арестите ще са общо 25. В София традиционно секциите са три – в затвора и в арестните помещения на бул. „Г. М. Димитров“ и на ул. „Майор Векилски“. По две секции – в арест и в затвор, ще има в Стара Загора, Варна, Пловдив. За пръв път секция ще има и в Самораново, където отскоро функционира нов арест. Според Изборния кодекс, избирателна секция се образува при наличието на не по-малко от десет избиратели. Организацията на изборите в местата за лишаване от свобода е уредена, съгласно Изборния кодекс и Решение на Централната избирателна комисия. Преди дни вицепремиерът и министър на правосъдието Андрей Янкулов проведе национално съвещание с началниците на затворите и на Областните служби „Изпълнение на наказанията“. В работен формат бяха докладвани изготвените планове за вътрешна организация в изборния ден, бяха дадени и разпореждания за стриктно спазване на процедурите във всички териториални поделения. С оглед обезпечаване на реда и сигурността в затворите и арестите при провеждане на парламентарните избори е издадено и разпореждане на главния директор на ГДИН.</description>
    <pubDate>Fri, 17 Apr 2026 14:42:30 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264634/1224-obvinyaemi-i-podsudimi-shte-mogat-da-glasuvat-v-25-sekcii-razkriti-v-arestite-i-zatvorite-v-cya</guid>
</item>
<item>
    <title>МП: Министерството на правосъдието предлага проект за защита от SLAPP делата</title>
    <link>https://presscenters.com/News/264592/ministerstvoto-na-pravosudieto-predlaga-proekt-za-zashtita-ot-slapp-delata</link>
    <description>Министерството на правосъдието предлага промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които осигуряват защита по явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява, по граждански и търговски дела. Това са стратегическите дела срещу публичното участие, известни също като дела „шамари“ или SLAPP дела.Проектът, който е сред приоритетите на екипа на МП, бе публикуван днес за обществено обсъждане. Работата по него започна преди няколко години, търсени са различни подходи, изследвани са доклади и препоръки на Европейската комисия, препоръки на Комитета на министрите на СЕ, анализи на Асоциацията на европейските журналисти, както и опитът на други държави членки на Европейския съюз. Законопроектът е изработен от междуведомствена работна група, в която участваха представители на съдебната власт и доктрината, неправителствени организации, практикуващи юристи и експерти. С него се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява. Предложените решения в законопроекта надхвърлят изискванията на директивата, като предвиждат, че правилата ще важат не само за трансгранични, а и за чисто национални дела.Какво се предлагаС промени в ГПК в частта за особените производства се въвежда нова глава „Производство поради публичното участие на ответника“. В законопроекта се пояснява, че „публично участие“ е изявление или дейност на физическо или юридическо лице при упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, на свобода на изкуствата и науката или свобода на събранията и сдруженията, както и свързани с това подготвителни и подпомагащи действия, по въпрос от обществен интерес. Детайлно е разписано и кога е налице „въпрос от обществен интерес“, включително при засягане на основни права, обществено здраве, безопасност, околна среда; дейности на публични фигури; сигнали или публична информация за корупция; проблеми, поставяни пред законодателна, изпълнителна, съдебна и местна власт и др. Като мярка за ефективна защита по делата „шамари“ се урежда възможност за прекратяване на производството на ранен етап чрез решение по същество. Това ще става по искане на ответника (най-често това са журналисти или граждански активисти).Ответникът може да поиска да бъде отхвърлен като очевидно неоснователен иск, предявен поради публичното му участие. Съдът се произнася по искането в едноседмичен срок и ако установи, че искът е очевидно неоснователен, дава едноседмичен срок на ищеца да обоснове иска си. В случай че не го прави или въпреки това искът е очевидно неоснователен, съдът постановява решение в закрито заседание, с което отхвърля иска по същество. И съдебното производство приключва.Другата хипотеза е искът по дело „шамар“ да е надлежно предявен и обоснован. Едва след като даде ход на делото, съдът може да установи, че производството няма за цел да осигури защита на накърнени законни интереси и права, а се води, за да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника именно заради публичното му участие.  Законопроектът изброява определи индикатори за дела „шамари“, като: неравнопоставеност между страните; необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска или на част от него; множество производства или координирани правни действия, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси или основани на едни и същи факти; сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца, включително чрез медийни публикации, икономически или политически натиск; злоупотреба с процесуални права, включително забавяне на производството, избор на съд; умишлено насочване на иска срещу физически лица вместо срещу юридическото лице, отговорно за посочените действия или изявления; действия по дискредитиране или разкриване на подробности от личния живот на ответника; други действия на ищеца, насочени срещу упражняването на правото на свобода на изразяване. Друга особеност във връзка с доказването в производството по дела „шамари“ е възможността за представяне на доказателства от лица, които не са страни в производството, но имат интерес да подпомогнат защитата на ответника. Това ще могат да правят юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват общественополезна дейност в областта на защитата на основните права и свободи, може със съгласието на ответника до приключване на съдебното дирене в първа инстанция да представят с писмена молба намиращи се у тях документи и други доказателства. В окончателното си решение, ако отхвърля иска, съдът изрично ще се произнася, че делото е било заведено заради обществено участие на ответника. Специални меркиКато специална мярка срещу злоупотребата с права се въвежда правилото, че обезпечение на иск в производство поради публичното участие не се допуска, ако не са представени убедителни писмени доказателства.По искане на ответника съдът може да допусне обезпечение на съдебните разноски, които разумно се очаква да бъдат понесени от него във връзка с участието му в делото. Съдът допуска това обезпечение, ако прецени, че делото е с оглед на публичното участие и е вероятно искът да не бъде уважен. Решенията на съда ще подлежат на обжалване по правилата на ГПК. Влязлото в сила решение по дело „шамар“ с пълните данни на ищеца да бъде публикувано в Единния портал за електронно правосъдие от съда, постановил съдебното решение. Предлага се и общо правило – не само за делата „шамари“, че когато съдът е допуснал обезпечение на иска (например запор) и е задължил този, в чиято полза е обезпечението, да плати гаранция за евентуалните вреди на ответника, ответникът при отхвърляне на иска може да си поиска гаранцията не само ако е предявил нарочен иск за вредите, но и ако има разноски в приключилото дело - за да си ги възстанови.</description>
    <pubDate>Thu, 16 Apr 2026 13:28:33 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на правосъдието</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/264592/ministerstvoto-na-pravosudieto-predlaga-proekt-za-zashtita-ot-slapp-delata</guid>
</item>
</channel>
</rss>
