https://presscenters.com Новините без редакция https://presscenters.com/News/250733/kompetentnosti-i-umeniya--da-disciplina-i-vuzpitanie--ne Преди месец Министерството на образованието и науката публикува концепция за промяна на учебните програми. По своята същност те са стъпка в положителна посока, но следва да се концентрират повече върху ученето и резултатите от него и по-малко – върху възпитанието и дисциплината на учениците. Министерството правилно е оценило необходимостта от промяна в учебните програми. Резултатите от международните изследвания на качеството на образованието показват влошаване, което се случва в прогимназиалния етап на обучение. Част от влошаването е следствие на качеството на учебните програми и въпреки че има и други причини, е важно осъзнаването, че програмите следва да обслужват най-вече ученето на децата, а не учителите, директорите, синдикати, родителите или други участници в системата. Предложените в концепцията характеристики на новите учебни програми, а именно – да са базирани на компетентности, да са ориентирани към умения и да са олекотени откъм съдържание, са важна стъпка към подобряване на средата за учене. Насърчаваме министерството да продължава усилията в посоката за оптимизиране на учебното съдържание към повече време за упражнения и насочване към постигане на по-добри резултати от „средния“ ученик. Подкрепяме целите, изведени в концепцията, да подготвя учениците за живота и да променя културата от заучаване към функционални знания, но не и стремежа да се засилва възпитателната функция на училището. Възпитанието не може да е централна функция на една образователна система, то може да съпровожда обучението и да е естествен страничен ефект от подходяща организация в този процес, но не и да го замества, включително да изземва ролята на семейството. От тази гледна точка препоръчваме министерството да ограничи желанието си да се намесва във възпитанието на децата и да насочи усилия и енергии към по-плодотворни дейности, включително, макар не само: Учебните програми следва да дават възможност на вземащите решения да проверяват дали образователните цели са постигнати и да възнаграждават онези, които да положили по-големи усилия и са постигнали по-добри резултати в сравнителен план. В концепцията липсва описание на системата за оценка на резултатите от образователния процес на ниво училище, а тя е важна, за да даде информация дали промените имат резултат и какъв е той. Измерването на резултатите на равнище училище следва да позволява изчисляване на образователната добавена стойност, отчитайки различните стартови позиции на отделните ученици. За да е възможно това, учебните програми е добре да включват и ясни количествено измерими цели, които да се постигат на всеки образователен етап. Учителите следва да са наясно какво точно трябва да постигнат. Без подобна яснота не могат да се полагат целенасочени усилия към постигането на резултат. При наличие на ясни цели, учебните програми могат да очертават пътя и да дава насоки към постигането на резултатите, без да ограничават учителите прекомерно в избора им как (с какви учебни средства, материали, учебници и прочее) да ги постигнат. Свободата за учителите е ключова за успеха на образованието. Рамковите учебни програми, предложени в концепцията, следва да се разбират именно като възможност за всеки учител сам да избира как, какво и колко да преподава в класната стая, за да постигне образователните цели. Важно е да се концептуализира и какви мерки ще се предвидят за въздействие върху учебни институции, които изпитват постоянни и непреодолими затруднения в постигането на образователните цели. Тук нямаме предвид да наказваме училища за слабите им резултати, а да се подготви механизъм, който да следи и да улавя рано проблеми в представянето, да позволява намеса чрез допълнителни ресурси, време, усилия и друга подкрепа за тези училища. Тази подкрепа следва да е резултат от системна оценка на качеството и да е ясна като достъп, действия и очаквани резултати. Включително е възможно да се предвиди изцяло излизането на тези училища извън модела на задължителни учебни програми. И не на последно място – въпреки че този въпрос вероятно не е част от концепцията и ще бъде развит по-късно, трябва да се подчертае мястото и ролята на учителите. Без добри и подготвени учители, които да имат постоянна подкрепа от страна на институциите – но не само чрез увеличаване на възнагражденията – никаква промяна в учебните програми няма да проработи. Освобождаването на учителите да решават самостоятелно в класната стая върви ръка за ръка и с отговорност за резултатите. Ще завършим с думите на Плутарх: „Ученикът не е съд, който да бъде запълнен, а факел, който да бъде запален.“ Можем само да се надяваме новите учебни програми да позволят това да се случи за всяко дете. Fri, 14 Mar 2025 16:28:35 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250733/kompetentnosti-i-umeniya--da-disciplina-i-vuzpitanie--ne https://presscenters.com/News/250732/prokurorski-rahat-za-nasha-smetka Тази седмица прокуратурата отново демонстрира, че някои нейни представители или имат нужда от опресняване на правните си знания (което пък би повдигнало въпроса за качеството на юридическото образование, конкурсите, провеждани от ВСС и обучението в НИП), или трябва да обяснят чии интереси обслужват. Защото оказаната неправомерна намеса в работата на Конституционния съд по делото за „ĸacиpaнe“ на изборите за 51-o Hapoднo събрание и подриването на независимостта на съдиите представлява брутално превишаване на прокурорски правомощия. Държавното обвинение се радва на пълна безотчетност за подобна безпрецедентна злоупотреба с власт, както между другото и за пълния крах в преследването на корупцията по високите етажи на властта, но затова пък ни излиза скъпо. Непропорционално скъпо – спрямо останалите държави членки на Европейския съюз (ЕС), но и в известна степен и спрямо съда. Както вече писахме, според последните данни на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ) за пръв път в България разходите на съдебната власт в номинално изражение (в евро средно на човек от населението) настигат европейската медиана. Когато разходите за правосъдие се разгледат поотделно за съдилищата и за прокуратурата става ясно, че средствата, отделяни за прокуратурата всъщност са не просто над европейската медиана, а са два пъти повече от нея, докато тези за съдилища остават под нея. Когато ги разгледаме като дял от БВП, България заема второ място в ЕС по бюджетни разходи за прокуратурата – след Кипър. Първенството на Кипър обаче е новост и се случва за първи път от 2014 г. Иначе българската прокуратура е традиционен рекордьор по разходи като дял от БВП от 2014 г. (вероятно и от по-рано, но данни за предходен период липсват). По отношение на разходите за съдилищата (като дял от БВП), България е втора след Полша за 2022 г. През 2020 г. държавата ни е четвърта след Словения, Полша и Хърватска, през 2018 г. – трета след Словения и Хърватска, през 2016 г. – пета след Словения, Хърватска, Унгария и Полша, 2014 г. – четвърта след Словения, Хърватска и Полша. Т.е. прокуратурата играе важна роля в това България да е традиционен първенец в ЕС по разходи за правосъдие като дял от БВП. Една от причините за това е раздутият и високоплатен щат както на съдии, прокурори, следователи, така и на съответната администрация и помощници. Броят им необяснимо расте, въпреки намаляването както на населението, така и натовареността на органите на съдебната власт[1]. Според последните данни на CEPEJ (отнасящи се за 2022 г.), средният брой прокурори на 100 000 души население в България надхвърля европейската медиана над два пъти, а администрацията, която ги подпомага – над три пъти. При проследяване на тенденцията в това отношение през годините се вижда, че разликата с медианата постепенно и устойчиво расте. Всъщност след Латвия през 2022 г. страната ни е с най-голям брой прокурори спрямо населението в ЕС. Така от трето място през 2020 г., България вече е на второ и то с много близки стойности с първенеца. А по отношение на администрацията в прокуратурата сме първи и то не само в ЕС, но сред всички държави членки на Съвета на Европа. Когато става дума за съдилищата не сме чак такива „отличници“ – средният брой съдии на 100 000 души е почти два пъти над европейската медиана, докато разликата при администрацията спрямо медианата не достига два пъти. България е на пето място както по брой съдии на 100 000 души след Словения, Хърватска, Гърция и Люксембург, така и по отношение на съдебната администрация – след Испания, Полша, Хърватска и Словения. Т.е. прокуратурата е свръх обезпечена – далеч по-обезпечена от съдилищата с административен персонал и сравнително по-обезпечена с прокурори. Изглежда, че назначаването на роднини в администрацията на прокуратурата е по-лесно. Резултатите от нейната работа обаче не просто не отговарят на така създадените ѝ благоприятни, даже охолни условия за ефективна борба с престъпността, а обратно – създават усещане за оскъдица предвид липсата на влезли в сила присъди за корупционни престъпления, извършвани от представители на властта и желанието на някои прокурори да се присламчват към „семейства“, които поддържат доходоносен бизнес. Известно диференцирано третиране между прокуратурата и съда по отношение на бюджета може би не е лишено от логика поради няколко причини: последните изменения в Глава шеста „Съдебна власт“ на Конституцията, по силата на които разпоредбата на чл. 117, ал. 2 бе изменена и допълнена, така щото експлицитно да заяви, че „Съдебната власт е независима и неин основен носител е съдът. Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт“; независимост на съда и автономност на прокуратурата – различните роли, които съдията и прокурорът имат – както в съдебната власт, така и в обществото – обуславят и различни перспективи към тяхната институционална и функционална независимост. Докато за съдиите независимостта има абсолютна стойност, при прокурорите тя не е толкова категорична, тъй като може да има йерархичен контрол върху решенията и дейността на прокурорите. Както Венецианската комисия вече е отбелязвала, включително специално по повод българския контекст, по отношение на прокурорите трябва се говори по-скоро за автономност, а не за независимост[2]. В България прокуратурата често се прикрива зад принципа на съдебната независимост – прерогатив, който реално не притежава, но от който се възползва. Това ѝ позволява да изисква и усвоява значителни и постоянно нарастващи ресурси, без да подлежи на достатъчно строг контрол или въобще на контрол. В резултат на това тя генерира необосновано високи разходи, които не изглеждат оправдани или ефективно разпределени. Именно поради тази липса на отчетност и прозрачност има сериозни основания бюджетът на прокуратурата да бъде подложен на засилен парламентарен и обществен контрол, за да се гарантира по-ефективно и отговорно управление на публичните средства. Свръхфинансирането на прокуратурата не води до повишена ефективност, а напротив – засилва усещането за безнаказаност и липса на отчетност. Данните показват, че вместо да бъде гарант за спазване на законността, тя често действа като структура сама за себе си, със свои собствени интереси, защитени от щедрото държавно финансиране. [1] Вж повече в Таблото „Съдебната власт в числа“: https://ime.bg/dashboard/ [2] https://ime.bg/articles/kak-i-zashto-tryabva-da-se-razlichavat-statusa-i-funktsiite-na-sydiite-ot-tezi-na-prokurorite/ Fri, 14 Mar 2025 16:28:34 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250732/prokurorski-rahat-za-nasha-smetka https://presscenters.com/News/250731/cenite-na-hranite-prez-poslednite-10-godini С премахването на преференциалните ставки по ДДС и на фона на преследването на инфлационния критерий за приемане на еврото цените на храните отново станаха централна тема в обществения и политическия живот, а и повод за (не особено ефективни) бойкоти на търговските вериги. По тази причина за пореден път беше предложено въвеждане на нормативни ограничения на надценките на хранителните стоки, а в близко бъдеще ще разберем и конкретната формулировка. Настоящият текст си поставя за цел да представи дългосрочната ценова динамика, както на храните като цяло, така и на отделните групи, така и да ги съпостави с промените в доходите на домакинствата. Нека първо разгледаме дългосрочните тенденции. Стойността на общия хармонизиран ценови индекс към януари 2025 г. е 142 – с други думи, измереното според европейската методолгогия увеличение на ценовото равнище в страната за цялата потребителска кошница спрямо 2015 г. е 42%. Повишението при храните като цяло е почти два пъти по-високо – 79% за същия период. Разликите между различните групи храни обаче е значителна – най-голямо увеличение има при зеленчуците – 98%, както и при хляба – 94%. Обратно, най-малко е поскъпването при рибата и морските дарове (42%), както и при плодовете (48%), а останалите храни се разполагат в диапазона 50-80% увеличение. Както е видно обаче почти цялата промяна е съсредоточена през последните няколко години – докъм края на 2021 г. увеличението при общия хранителен индекс е от порядъка на 20%, но след това резките увеличения в цените на суровините и енергията, както и разходите за труд водят до бързо повишение. Ако се съсредоточим само върху последните три години – периодът между месеците непосредствено преди нахлуването на Русия в Украйна и януари 2025 г. – виждаме още по-разнопосочна динамика. Докато увеличението на цената на общата потребителска кошница е с 26%, то при храните като цяло поскъпването е 50%, при зеленчуците – 56%. Интересен случай тук са маслата и мазнините, където покачването на цената в същия период е относително по-скромно – 22%, но това не взема предвид много високите цени от лятото и есента на 2022 г. Примерът с цената на хляба през последните няколко години е особено показателен, тъй като тя стана обект на две различни политики – от една страна отстъпка от данъка добавена стойност, а от друга – ограничение на търговската надценка. Към средата на 2022 г. хлябът достига точно 100% ръст спрямо ценовото си равнище от 2015 г. Тогава е въведена нулевата ставка на данъка върху добавената стойност и това води до сериозен спад. Непосредствено в следващите месеци с нормализирането на цените на суровините наблюдаваме задържане на цената. На този фон, от въведения през 2024 г. таван на надценките на хляба няма видим ефект върху цената за крайния потребител. Премахването на ниската данъчна ставка обаче води до непропорционално увеличение – с над 30 пункта от ценовия индекс – между декември 2024 и януари 2025 г. Ако разгледаме по-ниското ниво на агрегация, хлябът се оказва най-поскъпналата стока през последните 9 години – стойността на ценовия индекс достига 223 спрямо 2015 г. Със сходен ръст е и маслото – 220, пресните зеленчуци без картофите – 210, a на самите картофи – 206. Любопитно е да отбележим, че бебешките храни – друга категория, която често попада в обсега на законодателите – е сред най-малко поскъпналите групи храни за същия период, с индекс от 136. Сходен нисък ръст има и при рибата, както и при сушените плодове. Ценовата динамика обаче винаги трябва да се разглежда в контекста на доходите. За периода между 2015 г. и 2023 г. – последната, за която има данни – увеличението на средния доход на лице от домакинство е 119%, a ако се доверим на непълните данни за последната година през 2024 г. то би трябвало да приближи 135%. Динамиката на заплатите на работещите е дори по-силна. С други думи, дългосрочното нарастване на домакинския доход далеч надхвърля ръста на цените на храните; това би било вярно дори и в хипотетичен случай, в който домакинствата се изхранват само с хляб, най-бързо поскъпналата стока през последните години. Това не означава непременно обаче, че няма системни проблеми с ценовите равнища на някои групи храни, да речем млечните продукти и мазнините. Нека обобщим – през последните години наистина се наблюдава значително покачване на цените на храните, особено в някои групи, най-видимо при хляба и зеленчуците. Този ръст обаче е съпроводен с по-бързо покачване на доходите, тоест няма основания да говорим за загуба на покупателна способност спрямо храните. Въвеждането на „тавани на надценката“ обаче, особено като вземем предвид резултатите от ограничената практика за подобна регулация към момента, не изглежда като да се работеща мярка, а по-скоро удобен популистки инструмент, чрез който да се демонстрира загриженост на определени политици за бюджетите на домакинствата. Fri, 14 Mar 2025 16:28:33 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250731/cenite-na-hranite-prez-poslednite-10-godini https://presscenters.com/News/250730/oblast-plovdiv--rastyashti-investicii-i-kulturen-jivot-no-visoki-danuci-i-slabosti-pri-pravosudieto Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Пловдив продължава да нараства и увеличението му е значително по-високо от средното за страната. Заетостта се увеличава, а безработицата продължава да е ниска. Разходите за дълготрайни материални активи и чуждите инвестиции се повишават значително. Качеството на пътищата е сравнително добро. Усредненият размер на местните данъци в общините в областта при всички разглеждани данъци е по-висок от средния за страната. Покритието на общинските разходи с местни приходи за първи път е по-ниско от средното. Въпреки всеобщото застаряване на населението в страната областта се представя сравнително добре. Учениците показват добри резултати. Пловдив е сред областите с утвърдени традиции във висшето образование. Лекарите и леглата в болниците са едни от най-многобройните в страната спрямо населението. Престъпленията в областта остават сравнително малко, но разкриваемостта им е под средната. Инсталираните ВЕИ мощности на човек от населението са над средните за страната. Културният и туристическият живот са сред интензивните. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ Доходи и условия на живот Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Пловдив продължава да нараства и увеличението му е значително по-високо от средното за страната през 2022 г., с което областта се изкачва на шестото място в класацията по този показател. Заплатите и пенсиите също се повишават. През 2022 г. средната брутна годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 17,9 хил. лв., а средната месечната пенсия за 2023 г. е 763 лева. Нивото на бедност и подоходното неравенство в областта остават по-високи от средните за страната. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 26,6% (при 20,6% в страната) през 2023 година. Пазар на труда Представянето на областта я поставя в челната четворка в тази категория. Делът на трудоспособното население в област Пловдив остава сравнително висок – 59,1% (при 58,5% в страната) през 2023 година. Заетостта се увеличава, а безработицата продължава да е ниска. Коефициентът на заетост достига 75,0% (при 76,2% в страната), а този на безработицата – 4,2% (при 5,3% в страната). Образователната структура на работната сила се подобрява значително. Делът на висшистите в областта се повишава до 31%, а на хората с основно и по-ниско образование намалява до 15%, като и двата показателя вече са равни на средните за страната. Инвестиции и бизнес И през 2022 г. инвестиционната и бизнес активност в област Пловдив продължават да нарастват. Броят на нефинансовите предприятия спрямо населението е близък до средния за страната. Разходите за дълготрайни материални активи се повишават значително, достигайки 4,6 хил. лв. на човек, и са вторите най-високи в страната (след тези в столицата). Ръст отбелязват и преките чуждестранни инвестиции – до 3,9 хил. евро на човек. Произведената продукция достига 128,7 хил. лв. на нает. Разходите за научноизследователска и развойна дейност на човек от населението остават на второ място след тези в столицата. Област Пловдив обаче изостава при усвояването на европейски средства. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 2368 лв. на човек от населението (при 3175 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много средства усвояват общините Хисаря и Кричим. Инфраструктура Инфраструктурното развитие получава много добра оценка и подрежда областта на второто място в тази категория (след област Варна). Гъстотата на пътната мрежа е близка до средната в страната, но гъстотата на железопътната мрежа значително я превъзхожда с 5,4 км линии на 100 кв. км територия (при 3,6 км в страната). Делът на автомагистралите и първокласните пътища в област Пловдив е 17% (при 19% в страната). Качеството на пътищата е сравнително добро – 53% от пътната настилка е в добро състояние при 40% в страната през 2023 година. Достъпът на домакинствата до интернет се увеличава и през 2023 г. и остава по-висок от средния – 92% (при 89% в страната). Делът на населението, живеещо в селища с достъп до обществена канализация, е равен на средния (75%), но свързаността с пречиствателна станция за отпадъчни води е по-висока – 74% в областта при 67% в страната. Местни данъци През 2024 г. усредненият размер на местните данъци в общините в областта при всички разглеждани данъци е по-висок от средния за страната, въпреки че разликите не са много големи. Средният размер на ставката върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица е 2,17‰ (при 2,15‰ в страната), а върху търговията – 13,03 лв. на кв. м (при 13,08 лв. на кв. м в страната). Средният данък върху превозните средства е 1,59 лв./kW (при 1,56 лв./kW в страната), а върху прехвърлянето на собственост – 2,85% (при 2,81% в страната). В рамките на областта най-ниски са средните данъчни ставки в общините Съединение и Калояново, а най-високи – в Лъки и Сопот. Администрация Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ през 2024 г. се повишават още и трайно се установяват над средните стойности в страната. Оценката на прозрачността в работата на местните администрации леко намалява, но и тя остава сравнително висока – 70,2% (при 69,3% в страната). Делът на собствените от общите приходи в общините в областта намалява и се изравнява със средния (27%), но покритието на общинските разходи с местни приходи за първи път през 2023 г. е по-ниско от средното – 70% в областта при 74% в страната. СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ – Добро Демография Въпреки всеобщото застаряване в страната област Пловдив се представя сравнително добре. Коефициентът на естествен прираст остава над средния за страната със стойност от –4,8‰ (при –6,8‰ в страната) през 2023 година. Областта продължава и да привлича население и коефициентът на механичен прираст е сред най-високите в страната – 8,1‰. Делът на децата до 4 годишна възраст е 4,8% (при 4,5% в страната), а на населението над 65 години – 22,5% (при 23,8% в страната). Гъстотата на населението е сравнително висока с 1846 души на кв. км в урбанизираните територии (при 1221 души на кв. км в страната). Образование Нетният коефициент на записване на населението в V–VII клас в областта леко намалява през 2023 г., но продължава да е по-висок от средния в страната. По-влошен и нарастващ обаче остава делът на второгодниците, а съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е по-ниско от средното. Учениците от област Пловдив показват добри резултати и през 2024 година. Средният успех по математика след VII клас е малко по-нисък от средния за страната – 42,5 т. в областта при 42,9 т. в страната. Успехът на матурата по български език и литература пък е „Добър“ 4,43 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки – 7,3% (при 8,7% в страната). Пловдив е сред областите с утвърдени традиции във висшето образование. Броят на студентите спрямо населението в областта е третият най-висок в страната (след този в област Велико Търново и в столицата). Здравеопазване Пловдив е сред областите с най-голям брой лекари и легла в болниците спрямо населението. През 2023 г. един общопрактикуващ лекар се грижи средно на 1626 души (при 1701 души на лекар в страната). Индексът на достъп до лекари специалисти също е значително по-благоприятен от средния за страната. В местните многопрофилни болници легловата база възлиза на 8,6 легла на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната), което ѝ отрежда второто място в страната след тази в област Плевен. Използваемостта на леглата също е сравнително голяма. Пловдив е и сред областите с относително висока мрежа от аптеки. Една аптека поема обслужването на 1733 души от населението (при една аптека на 1982 души в страната). Значително по-висока от средната остава и продължителността на живота – 74,4 години (при 73,5 години в страната). Ред и сигурност Средната натовареност в Окръжния съд в областта е сравнително ниска, но тази в Административния е сред най-високите в страната през 2023 година. Това се отразява и на бързината на правораздаването. Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е 93% (при 91% в страната), а на гражданските – 73% (при 65% в страната), докато този на административните е 56% и е най-ниският в страната (средно 72%). Престъпленията в областта остават сравнително малко, но разкриваемостта им е под средната за страната. През 2023 г. броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта е 8,4 на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната), а разкриваемостта – 52% (при 53% в страната). Пловдив е областта с най-малък брой полицаи спрямо населението – 3,2 на хиляда души (при 4,2 на хиляда души в страната). Околна среда Образуваните битови отпадъци в област Пловдив се задържат на високо ниво и нарастват до 541 кг на човек годишно (при 488 кг на човек в страната) през 2022 година. Същевременно делът на отпадъците, предадени за третиране и рециклиране, е 63% и е под средното ниво (76%). Делът на горската територия е малко по-нисък от средния за страната, но и този на нарушената територия е сравнително малък през 2023 година. Инсталираните ВЕИ мощности на човек от населението отбелязват ръст от 18% и са над средните за страната. Индексът за нуждата от охлаждане в областта е сравнително висок поради нейното географско положение. Относителният обем на използваната от домакинствата питейна вода пък е по-нисък, макар и с малко, от средния за страната. Култура и туризъм През 2023 г. броят на посещенията в кината нараства значително и достига 783 на хиляда души от населението (при 684 на хиляда души в страната). Увеличение има и при посещенията на местните библиотеки, театри и музеи, но относителният им брой остава под средния за страната. Броят на леглата в местата за настаняване в област Пловдив е 21 на хиляда души от населението през 2023 г., а реализираните нощувки – 2166 на хиляда души, които стойности, извън ... Fri, 14 Mar 2025 16:28:31 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250730/oblast-plovdiv--rastyashti-investicii-i-kulturen-jivot-no-visoki-danuci-i-slabosti-pri-pravosudieto https://presscenters.com/News/250729/shveciya--silicievata-dolina-na-evropa ИПИ стартира специална поредица „Успехи и провали от близо и далеч“ в партньорство с Фондация за свободата „Фридрих Науман“ и “Дневник“, която представя опита на 10 страни в публичните реформи и резултатите от тях. Автор на настоящият материал е Велизара Захариева, стажант в ИПИ. „Дневник“ публикува специална поредица, създадена от Института за пазарна икономика (ИПИ) в партньорство с Фондация за свободата „Фридрих Науман“, която представя опита на 10 страни в публичните реформи и резултатите от тях. Вторият текст в „Успехи и провали от близо и далеч“ е с фокус Швеция, а първият беше – с Испания. В среда на глобална конкуренция все по-важна е способността да предложиш нещо, което останалите на този етап не могат. И доколкото в традиционните индустрии има много на брой утвърдени играчи, които разполагат с капитал, опит и мащаб и затова много трудно могат да бъдат изместени, създаването на благоприятна среда за иновации и тяхната реализация на пазара изглежда логична стъпка. Икеа, Спотифай и Силициевата долина на Европа Какво е общото между Скайп, Спотифай и Ериксон? Швеция. Неслучайно в последно време Стокхолм е наричан „Силициевата долина на Европа“ – единствено Силициевата долина в САЩ има създадени повече технологични компании с над милион долара капитализация на глава от населението. В скандинавската държава ще откриете международно признати университети, стартиращи предприемачи, иновативни технологии, зелена енергия и още много. През 2024 г. Швеция се класира втора в глобалния индекс на иновациите на Световната организация за интелектуална собственост, като пред нея е само Швейцария. Страната трайно заема челни позиции още от създаването на индекса. Доброто представяне в множество други водещи класации също е факт. В класацията World Competitiveness Ranking на швейцарския IMD за 2024 г. Швеция се класира на шесто място, като е на 10-то по критерия за ефективност на правителството и 4-то в ефективността на бизнеса. В класацията на OEC (The Observatory of Economic Complexity) за сложност на икономиката през 2022 г. Швеция се класира на 11-та позиция. Няма лесен отговор какво стои зад тези резултати, но едно е сигурно – пътят към тях е минал през процес на намаляване на регулациите и административната тежест за бизнес сектора, развитие на конкуренцията и децентрализация на университетското образование и научната работа. През 2004 г. Министерството на индустрията, труда и комуникациите, заедно с Министерството на образованието и науката публикуват обща стратегия „Иновативна Швеция“. Стратегията се фокусира върху шест основни елемента – човешки ресурси, научноизследователска дейност и висше образование, инфраструктура и рамкови условия, бизнес среда, публичен сектор и регионално развитие. Университетите като центрове на научноизследователска дейност Научноизследователската и развойна дейност в Швеция се осъществява предимно в университетите, което позволява силна ангажираност на младите учени и предприемачи. Всъщност от 1975 г. в Швеция е въведена концепцията за „трета мисия“ на университетите – изграждане на устойчиви връзки с местния бизнес и комерсиализация на научните изследвания. Те са свободни сами да избират с какви изследвания да се занимават и как да разпределят бюджета си за тях. Тези изследвания често се случват в така наречените „триъгълници на знанието“ (triple helix) – колаборация между университетите, правителството и индустрията. Един от примерите за такъв „триъгълник“ e Шведският център по морска роботика, създаден и финансиран съвместно от Кралския научен институт, две държавни агенции и една от големите компании в сферата на отбраната и сигурността. Интересен стимул за университетските иновации е така наречената „привилегия на учените“, според която академичният състав в университетите има право на интелектуална собственост над резултата от своята изследователска и развойна дейност. Бюджетът за научноизследователска дейност на университетите е отделен от този за образовани и се финансира пряко от правителството и от грантове от държавни агенции на конкурентен проектен принцип. Сравнителната автономност на тези агенции допринася за децентрализацията на финансирането. Сред тях са – VINNOVA – създадена през 2001 г. държавна агенция за иновации с годишен бюджет от над 250 милиона евро, която финансира и частни инициативи. – Vetenskapsradet – създаденият през 2001 г. Шведски научен съвет с бюджет около 600 милиона евро, който е основният разпределител на финансирането за научни изследвания. Съществуват и много други, по-тясно специализирани агенции. От 2008 г. 10% от директното правителствено финансиране за изследователска дейност се отпуска на състезателен принцип по няколко критерия – успешно привличане на външно финансиране, количество научни публикации и цитирания. През 2012 г. този дял е увеличен на 20%. Това означава, че правителството допълнително награждава университети, които вече успешно са привлекли инвестиции от агенции и частни фирми за своята дейност. През 2018 г е обявен и трети критерий – сътрудничество с местната общност. Такова сътрудничество всъщност е традиционно. Още през 1977 г. шведското правителство стартира процес на пространствена децентрализация на висшето образование. В резултат са създадени 11 нови университета и 14 колежа, а днес във всеки от 21-те региона има университет. Интересно наблюдение е, че от тогава до 1999 г. населението в общините с новосъздадени висши училища нараства повече, отколкото в другите. Пример за споменатата съвместна работа между местната власт и университет е основаната през 2015г. от Карлщадският университет в партньорство с регион Вермланд Академия за интелигентна специализация (Academy for Smart Specialisation), целяща създаването на по-добра връзка между изследователската дейност в университета и нуждите на региона. Между отделните университети също има съвместна дейност. Тя е отчасти необходимост, поради нарастващата мултидисциплинарност на съвременните научни изследвания. Пример е „стокхолмското трио“ – създаден през 2019 г. алианс на три водещи шведски университета (Каролинска институт, Кралски технологичен институт и Стокхолмски университет). Триото е най-големият финансов бенефициент на „Хоризонт 2020“ . Основен инструмент в средносрочното планиране на държавната политика за иновации от 1992 г. е т.нар. Законопроект за научноизследователска дейност и иновации (Research and innovation bill), който залага годишна рамка на публичното финансиране. Последният законопроект от 2024 г. предвижда годишния бюджет за научноизследователска дейност да достигне 6,5 милиарда крони (около 600 милиона евро) през 2028 г., като 3/4 (около 450 милиона евро) ще бъдат разпределени през отделни агенции при засилване на конкурентния принцип във финансирането. Започнал е и процес на намаляването на броя на агенциите, отговарящи за финансиране на научни изследвания и опростяване на административните процедури за кандидатстване на финансиране. Това е добър пример за отчитане на ефект от политика и действие към промяна за постигане на по-добър резултат. Регулации и стимули Пътят на един иновативен и изобщо на един успешен проект започва от добрата идея, но неговата реализация е на пазара. Според ОИСР рамкови условия като добре функциониращи продуктови пазари, ниски бариери пред предприемачеството и засилена конкуренция, играят важна роля за иновациите и икономическия растеж, а лошата регулаторна рамка намалява ефективността на политиките за насърчаването им. ОИСР има изградена методика за определяне на нивото на регулации на продуктовия пазар – Product market regulations index. През 2023-2024 Швеция се нарежда на първо място сред 47-те изследвани държави – за сравнение, България е на 18-то (по-висока стойност на индекса най-общо означава повече и по-строги регулации, вижте графиката). Най-големи разлики откриваме в няколко основни направления. Сред тях са процесът на въвеждане на нови регулации, административна тежест върху стартирането на бизнес, нивото на регулации в някои професии, както и в търговията на дребно. Тези разлики засягат както бизнес средата, така и потенциала за иновации. Основен фокус заслужават разликите в процеса на въвеждане на нови регулации. При разработването на нови закони и регулаторни рамки, отговорните институции в Швеция са длъжни да направят оценка на въздействието (т.е. разходи и ползи) им върху способността на бизнеса да създава иновации. Също така Швеция имплементира някои адаптивни и насочени към резултата регулации. При базираните на резултати (outcome-based) регулации се поставя конкретна цел, но не и конкретни предписания за постигането и, което дава участниците свободата да предприемат най-ефикасния за тях подход. Например в шведските общини Ботчирка и Йорншолдсвик се прилагат договори за социални резултати (Social Outcome Contracts) за справяне с проблеми като резкия ръст на краткосрочните болнични сред служителите и съответно на държавните разходи свързани с тях в периода 2013 – 2016г. Те насърчават работодателите и местните власти да внедряват мерки, съобразени с нуждите на работната сила, вместо такива мерки да бъдат разработени и наложени на централно ниво. Адаптивните регулации са гъвкави и редовно актуализирани и са характерни за бързо развиващите се сектори на технологиите и финансовите операции. Пример са регулаторните пясъчници (regulatory sandboxes) на Шведския финансов надзорен орган (Finansinspektionen). Пясъчникът позволява на финтех компании и стартъпи да тестват иновативни услуги в контролирана среда със занижени регулаторни изисквания. Също така помага на отговорната институция да разбере по-добре нуждите на иновативните компании и да адаптира регулациите си спрямо тях. Добре е да споменем, че Стокхолм е един от основните центрове на финансовите технологии в Европа със 759% ръст на инвестициите в сектора в периода 2015-2020 г. и дом на най-високо оценената европейска частна компания в сектора – „Кларна“. От практическо значение е и колко е лесно за фирмите да се ориентират в регулациите. Добър пример в тази... Fri, 14 Mar 2025 16:28:30 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250729/shveciya--silicievata-dolina-na-evropa https://presscenters.com/News/250728/nevuzmojniyat-byudjet-sus-svruh-rolya-na-bbr-i-durjavna-veriga-za-razkosh Бюджетът влезе на бърза писта. В условията на закъсняла рамка за финансите на държавата и поредни политически трусове, това (на пръв поглед) би трябвало да е добра новина. Бюджетна комисия в парламента намери някакъв механизъм да прескочи опита за трупане на хиляди предложения по текстовете и успя в един работен ден да отметне трите закона, които оформят държавните финанси на второ четене. По всичко личи, че бюджетът ще бъде приет в зала през следващата седмица – тоест фискалната политика ще влезе в нормален ритъм като процедури, предвидимост и рамка за очаквания конвергентен доклад през пролетта. Този позитивен поглед обаче само се плъзга по повърхността на събитията. Широко използваният словесен израз за „възможния бюджет“ подготви (съвсем съзнателно) почвата за тази бърза писта. Въпреки множеството критики по общата бюджетна рамка, насочени най-вече към 1) твърде оптимистичното залагане на приходи от ДДС и покачването на осигурителната тежест в идните години, 2) нуждата от преразглеждане на разходната част (с ръст от 6 пр. п. от БВП за година!) и ограничаване прекомерния ръст на средствата за персонал и 3) твърде спорната идея за създаването на „бюджет в сянка“, тоест извънредни и извънбюджетни 7,2 млрд. лв. насочени основно към Българска банка за развитие и Български енергиен холдинг, проектът на бюджет премина през второто четене в комисия без грам отстъпление. Във „фаталния“ ден на публикуване на решението на Конституционния съд за изборите, гласуването на бюджета в комисия разкри мнозинството, което стои зад рамката на държавните финанси. Продължителното заседание се водеше от председателя Делян Добрев (ГЕРБ), в пълен синхрон с Йордан Цонев (ДПС-НН). Другите партии, които подкрепят кабинета (БСП и ИТН), имаха минимално участие. Опоненти на управляващите, изключвайки Възраждане, чийто предложения не бяха допуснати и в крайна сметка почти не правиха изказвания, бяха Асен Василев (ПП) и Мартин Димитров (ДБ). Дебатът за бюджета по същество беше дебат между четири човека, с участието на Теменужка Петкова, която взимаше отношение по направените предложения. Пример, който да онагледи духа на обсъждането, беше идеята на Мартин Димитров и депутати от ДБ да се повиши облагането на хазарта, като мярка за свиване на дефицита и алтернатива на увеличението на осигурителната тежест. Тук трябва да отбележим, че последните промени в облагането на хазарта, макар да взеха еднократен приход от лицензионни такси, на практика ефективно намалиха (необяснимо) данъчната тежест върху сектора. Това предложение първо беше посрещнато от Йордан Цонев, който влезна в спор за осигуровките и обясни, че по принцип подкрепя дискусията за хазарта, но някога в бъдещето. След това Теменужка Петкова също каза, че идеята изисква дълго обмисляне, дискусии със сектора и т.н., тоест „хубаво, ама друг път“. Минути след това се стигна до идеята на Делян Пеевски (ДПС-НН) за държавна верига магазини за хранителни стоки. Тук, разбира се, Йордан Цонев защити идеята и обясни, че това го има в много страни и ще даде примери в пленарна зала. След това дойде ред на Теменужка Петрова, която каза, че не е запозната с идеята, но като цяло няма лошо, защото изглежда имало проблем с веригите и цените, а и тази идея не товарила бюджета (очевидно 10-те млн. лв. капитал на новото дружество не ги броим). Контрастът в поведението на министъра по темите с хазарта и държавните хранителни магазини беше очеизваден и се случи в рамките на няколко минути. Този сбит разказ е нужен, тъй като сме в период, в който бюджетът е изцяло заключен във вътрешно боричкане в управляващото мнозинство (вече в широк състав) и по никакъв начин не изглежда да се влияе от външни мнения и позиции. Не се допуска и грам мисъл по отношение на увеличението на заплатите в силовите ведомства. Мащабната капиталова програма през държавните дружества (новият „бюджет в сянка“ и свръх роля на ББР) също изглежда е основополагаща за това управление. Цената на тези политики и на т. нар. „възможен бюджет“, в т.ч. невъзприемането на идеите за бюджетна консолидация, ще бъде висок дефицит, при това – при предизвестена влошена траектория за години напред, а оттам – натиск за увеличение на данъците и внушителен ръст на държавния дълг. Fri, 14 Mar 2025 16:28:29 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250728/nevuzmojniyat-byudjet-sus-svruh-rolya-na-bbr-i-durjavna-veriga-za-razkosh https://presscenters.com/News/250464/ispaniya--globalnata-rabotna-sila-kato-dvigatel-na-ikonomicheskiya-rastej ИПИ стартира специална поредица в партньорство с Фондация за свободата „Фридрих Науман“ и “Дневник“, която ще представи опита на 10 страни в публичните реформи и резултатите от тях. Вижте първия текст с фокус Испания, публикуван първо в Дневник. Автор на материала е Евдокия Шамандурова, стажант в ИПИ. През последните години пазарът на труда в Европа се изправя пред трудни предизвикателства, предизвикани от демографските процеси, застаряването на населението и недостига на квалифицирана работна ръка. Преодоляването им е ключово за съживяване на икономическия растеж и изисква гъвкавост и адаптация. В допълнение, последиците от пандемията и войната в Украйна, изострят тези проблеми, предизвиквайки нови миграционни вълни и създавайки необходимост от ефективни политики за интеграция на чуждестранни работници. Испания е една от най-засегнатите страни от пандемията. Тежките ограничителни мерки върху пътуванията, социалните контакти и като цяло стопанската активност предизвикват дълбок икономически спад през 2020 и 2021 г. Последвалото възстановяване с бързи темпове обаче се сблъсква с остър недостиг на работна ръка в ключови сектори като туризма, строителството и селското стопанство. На фона на политически дебати в Европа, в отговор на притесненията от нарастващия миграционен натиск, испанското правителство предприе проактивен подход, целящ улесняване на легализацията и достъпа на чуждестранни работници до трудовия пазар. Към 2025 г. населението на Испания достига 49 млн. души. Чужденците са около 7 млн., а испанските граждани, родени извън страната – около 9 млн. Благодарение на икономическия ръст през 2024 г., безработицата пада до 10.6% – най-ниското ниво от 2008 г., а икономиката расте с 3.2%. Един от основните фактори за тези резултати са реформите в имиграционното законодателство, приети през лятото на 2022 г. Правителството отчита, че съществуващата регулаторна рамка е недостатъчно гъвкава и води до административна тежест, която насърчава сивата икономика и генерира социални, управленски и икономически загуби, състоящи се в маргинализация на някои групи чужденци, обществено напрежение, претоварване на социалната система и по-високи разходи за сигурност. За да отговори на предизвикателствата на пазара на труда и да осигури по-лесна и сигурна законна миграция, Испания въвежда ключови реформи, насочени към улесняване на достъпа на чужденци до трудовия пазар чрез намаляване на бюрократичните пречки и опростяване на регулациите. Те най-общо предвиждат: Облекчени административни процедури за работни визи – удължаване на срока за подновяване от 2 на 4 години и въвеждане на едногодишни разрешителни, които могат да бъдат подновявани до 4 години, за да улеснят пътя към постоянно пребиваване. По-добри условия за чуждестранни студенти – увеличаване на максимално разрешената заетост от 20 на 30 часа седмично и отпадане на тригодишния престой като изискване за преминаване от студентска към работна виза. Актуализиране на списъка с професии с недостиг на кадри – наемането на чужденци, дори за позиции извън официалния списък, се улеснява за работодателите, ако докажат липса на местни кандидати. Легализация чрез обучение („arraigo por formación“) – възможност за чужденци да получат законен статут чрез професионално обучение, което улеснява интеграцията им на пазара на труда. По-бързи и достъпни процедури за семейно събиране, което насърчава социалната стабилност на имигрантите. Тези реформи водят до рекорден приток на имигранти. През 2022 г. в Испания са се заселили 1.2 млн. чужденци – почти двойно повече спрямо 2019 г. Броят на издадените работни разрешителни също се е увеличил, достигайки 275 хиляди през 2023 г. Сред имигрантите най-много са от Южна Америка, което най-вероятно се дължи на езиковата и културната близост. Безработицата сред всички легални чужденци (включително граждани на държави членки на ЕС) също намалява: от 21% през 2021 г. до 16% през 2024 г. Това показва, че реформите работят и помагат за запълване на недостига на кадри, особено в сферата на услугите. След това отваряне на пазара на труда, Испания започва да разчита все повече на работната сила от чужденци. Те не само запълват работни места в сектори, които страдат от недостиг на местни кадри, но и допринасят за разнообразието и иновациите в различни индустрии. Това дава политически аргументи за приемане на нов пакет от реформи, които трябва да влязат в сила през май 2025г. и да доусъвършенстват промените от 2022 г. Те включват: Скъсяване на срока за социална интеграция („arraigo social“) от 3 на 2 години. По-гъвкави условия за подновяване на разрешителни, включително възможност за продължаване на статута дори след изтичане на срока. Удължаване на визите за търсене на работа от 3 месеца на 1 година. Отпадане на изискването за напускане на страната при кандидатстване за постоянно пребиваване. Либерализация на разрешителните за самостоятелна заетост, което улеснява чужденците, желаещи да работят на свободна практика или да стартират бизнес. Оптимизиране на процедурите за студенти – учебните визи ще са валидни за целия период на обучението, без нужда от подновяване. Докато други европейски държави разчитат на механизма на „Синята карта“ в ЕС за привличане на висококвалифицирани специалисти, Испания използва този механизъм в малка степен – едва 370 издадени карти през 2023 г. при 69 хиляди, издадени в Германия. Това показва, че Испания залага основно на собствената си имиграционна политика за осигуряване на работна ръка и възлага големи надежди на предстоящите промени. България също отчита висок икономически растеж след пандемията, който се сблъсква със сходни демографски предизвикателства и недостиг на работна сила. Това е и основанието през 2022 г. да бъдат предприети реформи в трудовата миграция, целящи облекчаване на бюрократичните процедури и улесняване на достъпа на чужденци до българския пазар на труда. Те улесняват административните процедури и изисквания за привличане на квалифицирани специалисти от страни извън ЕС, като се премахват значителна част от пречките при кандидатстване за „Синя карта“. Най-съществената промяна е разширяването на видовете образование и професионална квалификация, които дават право на чужденците да кандидатстват за такъв вид разрешително за работа. Освен това, вместо официално призната образователна степен, ще може да се вземе предвид и съответният професионален опит, което на практика увеличава броя на потенциалните кандидати. Дори и след тези промени по-голямата част от чужденците, работещи в България, са заети предимно в сезонни дейности. През 2024 г. в страната са влезли 15.5 хиляди чуждестранни работници, което е с 35% повече спрямо предходната година. Въпреки този ръст, дългосрочната заетост на имигрантите остава ограничена, а привличането на висококвалифицирани специалисти продължава да бъде предизвикателство. Въпреки това, ефектите от тези промени все още не са достатъчно осезаеми и бизнесът продължава да изпитва недостиг на работна ръка, особено в секторите на строителството, туризма и селското стопанство. Това показва необходимостта от по-гъвкави политики, които да привлекат квалифицирани работници и да ги задържат в страната. Опитът на Испания доказва, че добре обмислените имиграционни реформи могат да бъдат ключов фактор за икономическата стабилност. Благодарение на промените успяват да намалят процента на безработица на едно от най-ниските нива за последните 15 години, да привлекат над един милион жители за последната година и да постигнат висок икономически растеж. Fri, 07 Mar 2025 16:49:30 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250464/ispaniya--globalnata-rabotna-sila-kato-dvigatel-na-ikonomicheskiya-rastej https://presscenters.com/News/250463/uvelichete-chasovete-po-matematika-za-vsichki Математиката очевидно е на водещо място в дневния ред на министерството на образованието напоследък, поне ако съдим по публикациите на официалния уебсайт на ведомството и скорошните изяви на новия образователен министър. Приветстваме тези реформаторски усилия, но насърчаваме министерството по-смело да планира увеличаване часовете по математика в прогимназиалния и гимназиалния етап на образователната система и да се съсредоточи върху подготовката и мотивирането на учителите по математика и физика. Нееднократно сме писали за ползите от обучението по математика за всеки ученик (например тук, тук и тук). Математиката е „супернаука“, която развива логическото и абстрактно мислене; математическите умения помагат на учениците да се ориентират по-лесно в живота и да вземат по-добри житейски и професионални решения в разнообразни ситуации. Стремглавото дигитално и технологично развитие на света ще поставя все по-сериозни изисквания към математическата подготовка на хората в бъдеще. За съжаление българските ученици изостават от стандартите за добро математическо обучение и това е видно във всяко едно равнище от математическото им представяне на международни изследвания на качеството на образованието след началното образование. Припомняме данните от PISA (видни по-долу), които показват, че българските ученици имат по-слаби резултати в най-горните равнища на скалата на PISA (равнища 5 и 6), разбивайки мита колко са много математическите отличници и олимпийците у нас. На ниските нива от PISA обаче нещата са повече от трагични – 54% от учениците не достигат базово равнище 2 на владеене на математика, значително повече от средното за страните от ОИСР (31%). Равнище 2 се счита за основното ниво на владеене, необходимо на учениците, за да участват пълноценно в обществото. На това ниво учениците започват да демонстрират способността да използват математиката в прости ситуации от реалния живот. Ако някой мисли, че PISA не включва задачи „адекватни за българските условия“, които „не са подходящи за анализ“, може лично да се запознае със задачите тук, налични са и на български език. Има ли решение проблемът със слабата математическа грамотност? Адекватно решение е увеличаване на броя часове по математика – както в прогимназиалния, така и в гимназиалния етап на образованието за всички ученици. Министерството следва да е наясно, че е по-добре да увеличи часовете по математика, отколкото да хвърля на усилия (и учебно време) за религиозно и възпитателно обучение. Учебните програми, особено в прогимназията, в момента не оставят достатъчно време за упражнения на широкия и богат учебен материал и допълнителни часове по математика ще позволят на учителите да коригират това. Опитът на много частни училища показва, че повече часове по математика успешно постигат добро представяне – или поне това е видно от националните външни оценявания. Увеличаването на часовете обаче ще има само ограничен количествен ефект, ако не е съпроводено от корекции в учебните програми и, още по-важно, подобряване в подготовката и подкрепа за учителите по математика – както в ежедневната им работа и професионална квалификация, така и в университетското им обучение. Откриването на нова математическа гимназия в София, макар и важно, може да почака, тъй като централният проблем е да се погрижим спешно за подобряване на средното математическо ниво на всички ученици. Fri, 07 Mar 2025 16:28:45 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250463/uvelichete-chasovete-po-matematika-za-vsichki https://presscenters.com/News/250462/vnimavayte-s-izbora-na-predsedatel-na-kzk В момента тече процедурата за избор на нов председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Политическите партии отново са в сблъсък и пръскат обвинения за този или онзи кандидат. Междувременно КЗК продължава работата си и остава може би най-ключовият регулатор в икономиката. Тя следва да защитава свободната конкуренция, извършва секторни анализи и установява нарушения на конкуренцията, прилагайки ключови за функционирането на пазарната икономика закони – а именно Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Закона за концесиите (ЗК). През последната година ИПИ публикува няколко анализа на дейността на КЗК. Големият брой производства и разнообразието на разглежданите казуси показва натовареност и интензивна работа на Комисията, при това обхващащи пъстра палитра от икономически сектори и продуктови пазари. Изследването на практиката повдига и някои важни проблеми, които КЗК (с важната роля на новия ѝ председател) трябва да разреши: В отделни случаи на КЗК отнема дълго време да вземе решение или да извърши анализ. Така например проверката на високата цена на олиото в началото на 2022 г. отне на КЗК две години и към момента на приключване и публикуване на решението по производството цената на олиото вече е значително по-ниска. Част от решенията на комисията биват обжалвани, а в определени случаи се наблюдава различен подход в отделните случаи и на КЗК, и на ВАС. КЗК рядко се самосезира за започване на проверка на поведението на монополите, при това – само след получен сигнал. Комисията изключително рядко констатира концентрация между предприятия – практиката на КЗК много по-често потвърждава липса на концентрация на пазарите. През последните пет години случаите на забрана за концентрация чрез придобиване са само два. При осъществяване на контрол върху концентрациите между предприятията ключова роля има определянето на обхвата на пазара от страна на регулатора. Въпреки значителната като обем дейност по ЗОП, ролята на КЗК по отношение на обществените поръчки е по-ограничена. Комисията не може да се самосезира по процедури за обществените поръчки, нито да взема решения по провеждането им извън тясно описаните си правомощия по закона за обществените поръчки – на практика КЗК осъществява контрол по законосъобразност на поръчките в ограничен от закона обхват. Преюдициалните запитвания към Съда на европейския съюз, които, освен допълнителното удължаване на времето за разрешаването на казусите, са де факто включване на още една стъпка на своеобразен съдебен контрол върху решенията на антимонополния орган, потенциален коректив на практиката на българските съдилища. Понякога изглежда обаче, че се използват като механизъм за отлагане или отказ от поемане на отговорност. Всички тези казуси са вкоренени в практиката на Комисията налагат промяна или поне задълбочен преглед и минимизиране на негативите от тях. Докато различията в тълкуването и практиките по самосезиране изглеждат по-сложна задача, за подобряването на работата и ефективно използване на капацитета на КЗК може се използват относително лесни и нови решения. Така например за ускоряване на решенията е важно въвеждането на нови методи за оценка на пазарите, които се базират на алгоритми за обработка на големи масиви на информация (и вероятно използване на съвременни, базирани на AI технологии). В контекстът на различния методологически подход пък решаващ може да се окаже анализът по отношение на достиженията и използването на различни технологии, взаимозаменяемост на продукти и услуги, както и допусканията за пазарното поведение на всички участници на пазара, включително крайните потребители. В оптимизирането на работата на КЗК един от най-важните въпроси обаче е кои случаи на злоупотреба остават извън полезрението на регулатора. Fri, 07 Mar 2025 16:21:48 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250462/vnimavayte-s-izbora-na-predsedatel-na-kzk https://presscenters.com/News/250461/oblast-pleven--purvenec-v-zdraveopazvaneto-no-s-burzo-namalyavashto-naselenie Брутният вътрешен продукт на човек от населението забавя ръста си и изостава от средните стойности за страната. Заетостта нараства, а безработицата намалява, но и двата показателя са сравнително неблагоприятни. Значителен ръст отбелязват стойността на произведената продукция и делът на приходите от износ. Делът на домакинствата с достъп до интернет се увеличава, но остава сравнително нисък. Усредненият размер на данъчната ставка върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица е най-високият в страната. Покритието на общинските разходи с местни приходи е по-високо от средното. Коефициентът на естествен прираст продължава да е силно отрицателен. Областта не успява и да привлича население. Представянето на учениците остава слабо. Плевен е област със силни традиции в сферата на здравеопазването и заема първото място в тази категория. Натовареността на местните наказателни съдии е сравнително ниска, което се отразява и на бързината на правораздаването. Плевен е областта с най-нисък дял на горската територия, но и делът на нарушената територия също е малък. Културният и туристическият живот са със слаба интензивност. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ Доходи и стандарт на живот И през 2022 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Плевен забавя ръста си и изостава от средните стойности за страната – 15,6 хил. лв. в областта при 26,0 хил. лв. в страната. Същевременно Плевен отбелязва най-висок ръст на заплатите в страната, въпреки че и те остават под средните. Брутната годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 17,0 хил. лева. През 2023 г. средната месечна пенсия в областта е 734 лева. Коефициентът на Джини за подоходното неравенство е сравнително нисък. Нивото на бедност в областта пък отбелязва спад, въпреки че остава над средното ниво. През 2023 г. делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 26,4% (при 20,6% в страната). Пазар на труда Делът на трудоспособното население в област Плевен продължава да намалява и остава сравнително нисък – 54,7% при 58,5% в страната през 2023 година. Заетостта нараства, а безработицата намалява, но и двата показателя са по-неблагоприятни от средните. Коефициентът на заетост достига 72,9% (при 76,2% в страната), а този на безработицата – 7,3% (при 5,3% в страната). Подобрение се наблюдава и при образователната структура на работната сила. През 2023 г. делът на населението на 25–64 години с висше образование нараства до 25% (при 31% в страната), а делът на хората с основно и по-ниско образование намалява до 17% (при 15% в страната). Инвестиции и бизнес Броят на нефинансовите предприятия в област Плевен е сравнително нисък – 49 на хиляда души (при 70 на хиляда души в страната). Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи нарастват, но остават относително ниски. Същевременно в областта се наблюдава отлив на чужди инвестиции през 2022 година. Те са 1477 евро на човек (при 4544 евро на човек в страната). Значителен ръст отбелязва както стойността на произведената продукция (107,4 хил. лв. на нает при 122,4 хил. лв. в страната), така и делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби, достигайки 41% (при 29% в страната). Разходите за научноизследователска и развойна дейност са 102 лв. на човек от населението и са по-високи от тези в повечето области. Усвояването на европейски средства в областта остава под средното за страната. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 2791 лв. на човек (при 3175 лв. в страната). В рамките на областта най-много средства на човек от населението усвоява община Белене. Инфраструктура Гъстотата на железопътната мрежа в област Плевен е по-висока, а тази на пътната мрежа – по-ниска от средната за страната. По-малък от средния е и делът на автомагистралите и първокласните пътища – 12% (при 19% в страната) през 2023 година. Качеството на пътищата също се влошава и изостава от средното – 34% от пътната настилка в областта е в добро състояние (при 40% в страната). Делът на домакинствата с достъп до интернет нараства, но остава сравнително нисък – 85% в областта при 89% в страната. През 2022 г. в населени места с обществена канализация живеят 60% от населението на областта (при 75% в страната), като 56% от него са свързани с пречиствателни станции за отпадъчни води (при 67% в страната). Местни данъци Нивото на местните данъци в общините от област Плевен е близко до средното за страната и през 2024 г., но е чувствително по-високо от средното в Северозападна България. Усредненият размер на данъчната ставка върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица в общините от областта е най-високият в страната – 3,05‰ (при 2,15‰ в страната). Размерът на данъка за прехвърляне на собственост също е по-висок от средния, макар и с малко. Същевременно местните налози върху превозните средства и върху търговията на дребно са сравнително ниски. В рамките на областта най-високи са данъците в община Плевен, а най-ниски – в община Искър. Администрация Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и за предоставянето на услуги на „едно гише“ намаляват през 2024 г. и са под средните за страната. Изоставане има и при оценката за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление в област Плевен и тя отново е по-ниска, макар и с малко, от средната за страната – 67,3% (при 69,3% в страната). Делът на собствените от общите приходи в общините от областта е сравнително нисък – 20% (при 27% в страната), но покритието на общинските разходи с местни приходи е по-високо от средното – 81% (при 74% в страната). СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ Демография Коефициентът на естествен прираст в област Плевен остава силно отрицателен със стойност от –11,1‰ (при –6,8‰ в страната). Областта не успява и да привлича население и коефициентът на механичен прираст също е отрицателен (–0,1‰). Тези процеси предопределят и високите нива на застаряване на населението в областта. Делът на децата до 4 годишна възраст е 4,1% (при 4,5% в страната), а на хората над 65 години – 28,2% (при 23,8% в страната). Сравнително ниска остава и гъстотата на населението в областта – 864 души на кв. км в урбанизираните територии (при 1221 души на кв. км в страната). Образование Делът на записаните в V–VII клас в областта се повишава и през 2023 г., достигайки 91% и изпреварвайки средната стойност в страната. Делът на второгодниците е сравнително висок. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика нараства и е сравнително високо. Плевен е една от областите с най-нисък дял на учащите и на заетите в ИКТ сектора. Същевременно броят на учащите и на заетите в селскостопанския сектор е сравнително малък. Представянето на учениците от областта остава слабо и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 36,3 т. (при 42,9 т. в страната). Успехът на матурата по български език и литература пък е сред най-ниските в страната – „Добър“ 3,90 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки е най-високият – 17,8% (при 8,7% в страната). Здравеопазване Плевен е област със силни традиции в сферата на здравеопазването и заема първото място в тази категория. Именно Плевен е областта с най-висок брой и на общопрактикуващите лекари, и на лекарите специалисти. Един местен общопрактикуващ лекар се грижи средно за 1197 души от населението (при 1701 души на лекар в страната). Наличието на медицински университет в град Плевен е една от предпоставките за големия брой лекари и за добре развитата мрежа от лечебни заведения на територията на областта. Плевен е областта и с най-висок брой на легла в болниците. През 2023 г. той продължава да се повишава и достига безпрецедентните 12,7 легла на хиляда души от населението (при 6,1 легла на хиляда души в страната). Използваемостта на леглата е равна на средната за страната – 56%. По-неблагоприятни от средните за страната остават показателите за продължителността на живота в областта, коефициентът на детска смъртност и броят на аптеките спрямо населението. Ред и сигурност Натовареността на местните наказателни съдии е сравнително ниска, което се отразява и на бързината на правораздаването. През 2023 г. един съдия от Окръжния съд в област Плевен разглежда средно по 9,9 дела месечно (при 14,4 дела месечно на съдия в страната), а в Административния – 11,5 (при 14,8 в страната). Наказателните дела, приключили в 3-месечен срок в областта, са 95% (при 91% в страната), административните – 83% (при 72% в страната), а гражданските – 78% (при 65% в страната). Броят на престъпленията в областта, както и тяхната разкриваемост през 2023 г. са съизмерими със средните нива за страната. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са 10,8 на хиляда души (при 11,3 на хиляда души в страната), а разкриваемостта им – 55% (при 53% в страната). Броят на полицаите спрямо населението е сравнително малък. Околна среда Обемът на образуваните битови отпадъци на човек от населението през 2022 г. е съизмерим със средния за страната, а делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци остава сравнително висок – 89% в областта при 76% в страната. Плевен е областта с най-нисък дял на горската територия – 7% (при 33% в страната) през 2023 година. Делът на нарушената територия обаче също е малък – 0,2% (при 0,4% в страната). Инсталираните ВЕИ мощности са близки до средните за страната на човек от населението. Плевен е сред областите с много горещи дни и с висок индекс на нуждата от охлаждане. Култура и туризъм Културният живот в област Плевен се характеризира със сравнително ниска интензивност и през 2023 година. Голямо увеличение има при посещенията на местните театри и броят им спрямо населението изпреварва средния за страната. Сравнително висок е и броят на посещенията в музеите, докато тези в кината и библиотеките остава относително нисък. Туристическият сектор в областта е слабо застъпен. Броят на леглата в местата за настаняване е 6 на хиляда души (при 56 на х... Fri, 07 Mar 2025 16:21:47 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250461/oblast-pleven--purvenec-v-zdraveopazvaneto-no-s-burzo-namalyavashto-naselenie https://presscenters.com/News/250460/durjaven-kapitalizum-na-steroidi Проектобюджетът за 2025 г. очаквано бе одобрен на първо четене в парламента, в привиден среднощен политически драматизъм. Да припомним основните проблеми, които подкопават устойчивостта на фискалната позицията на страната и почти сигурно ще наложат трудни решения в съвсем близко бъдеще: Не е ясно дали народните представители няма да организират ад хок мнозинства за решения, които увеличават разходите или свиват приходите преди второ четене, „изтривайки“ дори плахите намерения на финансовото министерство за свиване на дефицита. Проектът към момента залага увеличение на разходите с 18,5 млрд., или с 23,8% спрямо 2024 г. – при 6,8% ръст на номиналния БВП и 2,4% средногодишна инфлация. Това е огромно разширяване на преразпределителната роля на държавата до 44,9% от БВП, или с над 6 процентните пункта за година. Остава пожелателното мислене при прогнозата за приходите. Данъчните приходи се очаква да се увеличат с 20,6% – при прогнозна ниска инфлация и на фона на около 12% ръст за миналата година, а за постъпленията от ДДС се залага напълно нереалистичен ръст от 34%. Всичко това поставя България на траектория, водеща до увеличаване на държавния дълг до 55% от БВП през 2038 г., а дори с корективни мерки нивото му ще надхвърли 45% от БВП. Още повече, средносрочният фискално-структурен план залага допускане за замразяване на заплати за трите години от 2026 до 2028 г., което е, да не използваме по-силна дума, слабо вероятно от политическа гледна точка. И отгоре на този ръст на разходите, в проекта се предвижда „вливане“ на още 7,2 млрд. лева в увеличаване на капитала на търговски дружества – най-вече на ББР и БЕХ. Това е паралелен бюджет (в сянка), благовидно прикрит с формулировката „с оглед изпълнението на инвестиционни програми, както и на възложени публични политики“. Рисковете от всичко това са повече от очевидни. Съвсем скоро още това правителство и парламентарно мнозинство, а със сигурност и следващите управляващи, ще трябва да се справят със заложената структурна неустойчивост поне в следните посоки: С тази рамка на бюджета и препотвърждаването на решенията за рязко увеличение на заплатите в някои сектори, при това с автоматичен механизъм за перманентен ръст се изпуска шанса за бюджетна консолидация още тази година. А това означава, че когато дефицитът надскочи заложения – което към момента изглежда неизбежно – през следващите години свиването на дефицита ще налога по-трудни решения за ограничаване на разходи и/или повишаване на данъци. С други думи, веднъж след като бюджетните разходи се раздуят с (минимум) 6 процентни пункта от БВП, през следващите години корекцията и от двете страни на бюджетното уравнение ще трябва да са значителни. И както е видно, дори предложеното увеличение на осигурителната вноска за пенсии с 3 процентни пункта през 2027 и 2028 далеч няма да е достатъчно. Данните за първите два месеца вече дават първите тенденции, а оттам – и първите предупредителни сигнали. Дори с мерките и ограниченията, които правителството е длъжно да приложи при неприет бюджет за текущата година, общите разходи на сравнима основа нарастват с 18,2%. А, както се казва, „най-доброто предстои“ – ръстът ще се ускори след приемането на бюджетната рамка. Същевременно, данъчните приходи нарастват с 13% до февруари. Това, впрочем, е доста добър ръст на постъпленията в среда на ниска инфлация и умерен икономически растеж, дори малко по-висок от отчетения ръст от 12% за цялата 2024 г. – което още веднъж подсказва, че рискът за голямо увеличение на дефицита и дълга идва от раздуването на разходите, не от слаба икономика или ниски данъци и събираемост. Но схемите „под черта“ за наливане на пари в държавни предприятия и последващото харчене от тях са най-опасни. Не е случайно, че те гарантират скандали, разследвания и безстопанственост. Сега идеята е да се налеят 4 милиарда в Българската банка за развитие, която на свой ред да финансира санирането на сгради и общински инвестиционни проекти. Парите за Български енергиен холдинг са 2,75 млрд. – за дотации на въглищните мини и няколко големи инвестиционни проекта. Както вече писахме, няма начин за „добра ББР“ – всякакви ала-бала приказки за подкрепа на малкия бизнес катастрофират в неумолимата реалност на използването на банката за дирижиран от държавата едър капитализъм. След поредица мащабни кредити, „усвоени“ за покриване на частни загуби на „правилните“ предприемачи, сега банката става основен играч за реализиране на публични инвестиции. И, както неведнъж – поне тук – предупреждаваме, енергетиката пак рискува да потопи държавните финанси. При този размах тук дори няма да коментираме субсидиите по няколко (десетки) милиона за лечебни заведения, спортни съоръжения или други инициативи. Но си струва да се каже поне следното. От малкото случаи, в които КЗК установява картел, е сговорът на кандидати за държавно финансирана схема за саниране на жилищни сгради. А в по-общ макроикономически смисъл, мащабът на маскиране на разходни политики през държавни предприятия става сюрреалистичен – въпросните 7,2 млрд. лева са повече от всички капиталови разходи за цялата 2024 г., които са по-малко от 6,8 млрд. лева. Държавният капитализъм минава на стероиди. Fri, 07 Mar 2025 16:21:46 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250460/durjaven-kapitalizum-na-steroidi https://presscenters.com/News/250459/koy-kolko-harchi-za-otbrana-v-evropa-i-kolko-mu-e-vajno Сред бурните трансатлантически диспути от последните няколко седмици и осъзнаването, че САЩ искат да играят по-малка роля в защитата на Европа едно става все по-ясно – ЕС през следващите години ще трябва да инвестира повече в отбрана. Това вероятно ще е за сметка на други сфери, сред които инфраструктурата и земеделието. Тук си поставяме за цел не толкова да разгледаме потенциалните бъде промени, колкото да представим настоящото състояние на военните разходи, тяхното разпределение, както състоянието на военно-промишления комплекс. Важността за отбраната в националната политика личи най-ясно от дела на брутния вътрешен продукт, който държавата харчи за военни разходи. Последните достъпни данни (за 2023 г., от Шведския институт за изследване на мира, SIPRI[1]) сочат много големи разлики във фокуса върху отбраната на различните европейски държави. Дори да оставим настрана Ирландия, чиито БВП има особена структура заради дигиталните гиганти, има европейски страни, в които отбраната не е особен приоритет – дори и след началото на войната в Украйна например Австрия харчи едва 0,84% от БВП, Белгия – 1,21%, Словения – 1,34%. С най-висок дял на военните разходи пък са държави като Полша (3,83%), Гърция (3,23%), Естония (2,87%), Литва (2,72%), Финландия (2,42%). Очаквано, повечето държави с висок дял на военните разходи през 2023 г. граничат с военния конфликт. Очаквано, войната води до повсеместно увеличение на дела на военните разходи; това е най-видимо в Полша, където увеличението е в порядъка на 1,6 процентни пункта от БВП спрямо 2022 г., както и във Финландия и Естония, където ръстът е с 0,85 и 0,71 пр.п., съответно. В повечето страни, в това число и България, повишението е от порядъка на 0,1-0,3 пр.п. Важно е да отбележим, че някои големи покупки на военна техника могат да доведат до големи еднократни отклонения – така например България през 2019 г. е харчила 3,1% от БВП заради покупката на самолети F-16, въпреки че обичайните ѝ отбранителни разходи са в порядъка на 1,6% от БВП. При военните разходи номиналният им размер има не по-малко значение от относителния[2]. Тук водещи са големите европейски икономики – според данните на SIPRI Германия тук е абсолютният лидер с 61 млрд. щатски долара, следвана от Франция с 57 млрд. долара, Италия (33 млрд. долара), Полша (27 млрд. долара) и Испания (22 млрд. долара). За сравнение, размерът на германските разходи почти изравнява сумата на 20-те държави членки в дъното на таблицата. Ако вземем разходите на всички европейски държави сумата общо възлиза на 287 млрд. долара през 2023 г. Това поставя в перспектива предложените нови инвестиции в порядъка на 800 млрд. евро, което би се равнявало на общите военни разходи на ЕС за почти три години досега. В динамика, руската инвазия в Украйна е довела до 11% увеличение на разходите за отбрана в ЕС като цяло през 2023 г. Ръстът обаче е силно неравномерен между отделните страни членки, като Полша е увеличила своите със 75%, Финландия – с 54%, Дания – с 39%. На този фон повишенията в големите европейски икономики са по-скромни, като в Германия ръстът на разходите е с 9%, във Франция – с 6%, а в Италия дори се свиват с 6%. Предложеното рязко увеличение на военните разходи се разглежда и като стимул за европейската промишленост, особено заради неизбежната необходимост от пренасочване на други разходи в тази посока. Според данните на SIPRI за най-големите производители на оръжие в света, в топ 10 по приходи от продажби на глобално равнище няма нито една европейска фирма, а в първите 20 влизат единствено Airbus, италианската Leonardo и френската Thales, a в топ 30 се включват и Rheinmetal и MBDA. Това в никакъв случай не означава, че Европа не разполага с потенциал за оръжейно производство, или пък че възможностите на по-малките производители (в това число и българските) трябва да се пренебрегва. Трябва да е ясно обаче, че ако сред целите на военните разходи ще бъде и раздвижването на местната индустрия ще бъдат необходими не само по-интензивни покупки, но и голямо разширяване на производствения капацитет, както и на развойната дейност в средносрочен план. Във всички случаи сме изправени пред парадигмална промяна, а през следващите години ще слушаме все по-често за инвестиции и разходи за отбрана. Както ясно демонстрирахме, този сектор днес далеч не е еднакво голям приоритет за различните страни-членки, а и заради големите диспропорции в размерите на европейските икономики големите могат да си позволяват далеч повече въоръжение. Преходът към единна европейска отбранителна политика ще промени това разпределение, като изглежда ЕС ще се движи към приоритет за отбраната сходен с този, поставен днес от страните по източната му граница. [1] Заради различните дефиниции и обхват, данните на SIPRI се различават в известна степен от предоставяните от Евростат. [2] Военните конфликти в крайна сметка се водят с „номинални“, а не „относителни“ армии и въоръжения. Fri, 07 Mar 2025 16:21:46 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250459/koy-kolko-harchi-za-otbrana-v-evropa-i-kolko-mu-e-vajno https://presscenters.com/News/250333/chelopech-kozloduy-i-sofiya-s-nay-visoki-zaplati ИПИ отбелязва шеста поредна година на инициативата „265 истории за икономика“ Инициативата „265 истории за икономика“ (www.265obshtini.bg) за разпространение, визуализация и анализ на общински данни на Института за пазарна икономика (ИПИ) навлиза в своята шеста година. Тя се осъществява с подкрепата[1] на няколко водещи български компании, а целта ѝ е да информира обществеността за икономическото развитие на 265-те общини в страната чрез представяне на данни под формата на интерактивни карти. През годините „265 истории за икономика“ се превърна във водещия редовен и актуален източник на данни и анализи по темата общинско развитие, който се радва на значителен обществен интерес. В повечето общини заплатите растат по-бързо през 2023 г. отколкото през 2022 г. Данните са обновени за 2023 г. и представят средните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение по общини, като показваме и отделна разбивка възнагражденията за обществения и частния сектор. Това са най-новите налични данни на ниво община, предоставени от НСИ и обработени и визуализирани от ИПИ. На челните позиции по средни брутни месечни заплати за поредна година се нареждат предимно малки общини, в които дейност развиват големи компании, формиращи значителна част от трудовите доходи в района. Това включва общини от Средногорието[2] със силно развита добивна и свързана с нея преработваща промишленост като Челопеч (първо място с 3751 лв.), Пирдоп (пето място с 2799 лв.) и Панагюрище (осмо място 2436 лв.), както и силните в енергетиката общини като Козлодуй (второ място с 3421 лв.), Раднево (четвърто място с 2803 лв.) и Гълъбово (шесто място с 2530 лв.). Традиционно индустриални общини като Девня (седмо място с 2 504 лв.) и Божурище (девето място с 2 227 лв.) също намират място в топ 10. Изключение е София, която през 2023 г. се нарежда на трето място със средна брутна месечна заплата от 2855 лв. Столицата концентрира 34% от всички наети в страната и изпреварва чувствително другите големи икономически центрове по ниво на възнагражденията. Интересно разместване спрямо миналата година е понижението на община Кнежа, специализирана в зърнопроизводството и преработката на растителни мазнини, от трето на десето място, или от 2813 лв. през 2022 г. на 2176 лв. през 2023 г. Това е пореден пример за ефектите от еднократния характер на бума в сектор земеделие за 2022 г. Интересен за 2023 г. е темпът на увеличението на заплатите в отделните общини. Възнагражденията растат в 258 общини и намаляват едва в 6, като тези бройки са приблизително същите за предходните няколко години. В цели 247 общини ръстът на заплатите за годината надвишава 9,5%, колкото е средногодишната инфлация за 2023 г. Тук обаче има и известен елемент на наваксване с всеобщия ценови ръст -през 2022 г. само в 55 общини възнагражденията с по-висок темп от средногодишната инфлация. Догонването личи и по друго наблюдение – в 194 общини годишният темп на увеличение на заплатите през 2023 г. е по-висок от постигнатия през предходната година. спрямо предходната от общо 265. Икономиките на общините в северна България дават назад през 2023 г. През 2023 г. се наблюдава забавяне на икономическия растеж на голяма част от територията на страната. Това показват обновените данни за добавената стойност, приходите от продажби и инвестициите на нефинансовите предприятия, които също представяме на страницата на „265 истории за икономика“. Ако през 2022 г. в огромно мнозинство от общините редица индикатори за стопанската активност на предприятията отчитат ръст, то през 2023 г. в далеч повече общини се наблюдава свиване. Особено голям е контрастът в динамиката на добавената стойност, която през 2022 г. расте в 234 общини, за които са публикувани данни[3], и намалява в 18, докато през 2023 г. само в 144 общини се наблюдава ръст, а в 105 има спад. При голяма част от общините свиването може да се обясни с факта, че са разположени в северната част на страната, където ролята на земеделието е по-голяма, и съответно след резкия ценови шок през 2022 г. на международните пазари сега се отчита ефектът на охлаждането през 2023 г. Сходна тенденция разкриват и индикаторите за произведена продукция, приходи от продажби и приходи от износ – повсеместен ръст през 2022 г., последван от спад в много общини през 2023 г., особено в северна България. Какво предстои за „265 истории за икономика“? И през тази година екипът на ИПИ ще продължи да актуализира интерактивните карти на страната с нови данни за икономическото и социално развитие на общинско ниво. Голям набор индикатори за нефинансовите предприятия вече са налични на сайта на инициативата, а институтът вече е публикувал и няколко анализа, фокусирани върху теми като добавена стойност и инвестиции. Всички карти могат да се разгледат на страницата на инициативата. Голяма част от данните се публикуват за пръв път за свободно ползване. ИПИ изказва благодарност към всички партньори, които подкрепиха инициативата. Институт за пазарна икономика www.ime.bg / www.regionalprofiles.bg Инициатива на ИПИ „265 истории за икономика” www.265obshtini.bg За контакти: 02/952 62 66, 952 35 03 Весела Добринова, [email protected] Адриан Николов, [email protected] Петър Ганев, [email protected] [1] Инициативата на ИПИ „265 истории за икономика” е възможна благодарение на изключителната подкрепа на водещи компании в страната. Екипът на ИПИ изказва признателност за подкрепата на Асарел-Медет, Дънди Прешъс Металс Челопеч, Лидл България, Кока-Кола ХБК България и АИБЕСТ. [2] Данните за наетите и средната заплата в община Мирково са конфиденциални, поради наличието на голямо добивно предприятие на територията на общината, чието значително присъствие на местния пазар на труда налага засекретяване. При отчитане на тези данни Мирково също би попаднало в топ 10. [3] Поради правилата за статистическата тайна в Закона за статистиката, НСИ не предоставя данни, ако в дадена община една или две фирми допринасят за по-голямата част от стойността на даден индикатор. Причината е, че публикуването на числата би разкрило твърде много индивидуална информация за тези предприятия. Tue, 04 Mar 2025 11:49:37 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250333/chelopech-kozloduy-i-sofiya-s-nay-visoki-zaplati https://presscenters.com/News/250273/zaplatite-prez-2024-g--rust-pri-servitiori-i-stroiteli-zabavyane-pri-it-ta-i-miniori И през 2024 г. големите различия в заплатите се запазва, като разликата между водещите и изоставащите сектори надхвърля 3 пъти. Тенденциите обаче се обръщат – най-голямо увеличение се наблюдава в сектори с относително ниски равнище на заплащане, но висок и постоянен недостиг на кадри. Същевременно темповете на ръст в отраслите с високи възнаграждения са чувствително по-бавни. Запазва се много голямата сегментация в заплатите между отделните икономически дейности, като разликата между най-високата и най-ниската заплата на секторно ниво е 3,6 пъти. Това е ключов фактор както за запазването на високия дял на работещите бедни, така и за високото неравенство. От 19 икономически дейности, в 8 средната заплата надвишава средната за страната; най-близо, сред значителен растеж през последните няколко години, е здравеопазването. Най-високи остават заплатите в ИКТ сектора, като доближават 5,3 хиляди лева месечно през 2024 г. Предвид голямото отстояние от втората дейност – финансите и застраховането с 3,4 хиляди лева – вероятността в близко бъдеще да има разместване на челното място изглежда минимална. Сред секторите в топ 5 високо заплащане се запазват енергетиката, професионалните дейности (сред тях – аутсорсинга на услуги) и добивът – отрасли с висока добавена стойност и изисквания към професионалната квалификация на работещите. Прави впечатление обаче, че образованието и държавното управление бързо се приближават към тази група. С относително ниски заплати остават дейности като хотели и ресторанти (1,5 хиляди лева), селско стопанство (1,6 хиляди лева), строителство (1,8 хиляди лева). Трябва да се има предвид обаче, че това са отраслите с най-широко разпространени сиви практики на пазара на труда, така че официалната статистика вероятно подценява реалните възнаграждения на работещите. Най-бърз ръст на заплатите на годишна база се наблюдава в сектора на хотелите и ресторантите – 21% спрямо 2023 г. Това е следствие от няколко фактора – от една страна силният недостиг на работна ръка в отрасла след пандемията, съчетан с изпреварващия ръст на цените в сектора, далеч над общата инфлация, който позволява на работодателите да повишат заплатите. Възможно обяснение е и изсветляване на част от сивите практики. С висок ръст е и транспортът (19%), което може да се обясни с продължаващия недостиг на шофьори както у нас, така и е ЕС като цяло, както и разрастването на логистичните дейности в търговията. Свързана е динамиката в сектора на строителството (17% ръст) и операциите в недвижимите имоти (18%), което отразява експанзията на жилищното строителство не само в столицата, но и в още няколко големи градове. Това разрастване постави строителите и свързаните професии на първо място по незадоволено търсене на труд според последното допитване сред работодателите на Агенция по заетостта. От другата страна, с по-свит ръст са няколко сектора, които в предишните години заплатите се повишаваха бързо. В добива ръстът е нулев, в енергетика – 4%, в ИКТ сектора – 6%. При високите технологии обяснението най-вече е в силно свитото търсене на кадри през последната година и половина и глобалното пренареждане на този трудов пазар. Докато в периода по време и непосредствено след пандемията основните фактори, които определяха динамиката на заплатите бяха държавната политика и локдауните, след това на преден план излезе високата инфлация и ценовите ефекти в земеделието и енергетиката. С нормализацията на икономиката през 2024 г. обаче двигателите на тенденциите при заплатите са най-вече условията на пазара и демографските процеси в по-общ план – изостреното търсене на кадри в сектори като туризъм и строителство, свитото търсене и голямо предлагане в ИКТ. Големите неравенства обаче остават, а догонването на водещите сектори от изостаналите изглежда далеч в бъдещето. Fri, 28 Feb 2025 17:07:30 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250273/zaplatite-prez-2024-g--rust-pri-servitiori-i-stroiteli-zabavyane-pri-it-ta-i-miniori https://presscenters.com/News/250272/s-tazi-byudjetna-ramka-riskuvame-da-udvoim-dulga-za-10-godini През 2024 г. Румъния прескочи границата от 50% държавен дълг, като стана страната в ЕС с най-голямо нарастване на съотношението на дълга към БВП от началото на пандемията до днес. Високи бюджетни дефицити – нива от 6-9% от БВП – покачиха ударно дълга на Румъния от 35% през 2019 г. до 52% през 2024 г., с прогноза за близо 60% през 2026 г. Само след няколко години Румъния най-вероятно ще има по-висок дълг от този на Германия. На този фон България стои сравнително добре – държи дефицит около 3-те процента, но е изправена пред опасността да навлезе в период на сериозно покачване на дълговите нива. Възможно ли е в рамките на десетилетие държавният дълг в България да последва примера на северната ни съседка и да достигне до 50% от БВП? Преди броени дни България прие своя Национален средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г., който е в основата на реформираната рамка за икономическо управление в ЕС и дава не само посоката на публичните финанси до 2028 г., но и оценка за развитието на дълга до 2038 г. при различни сценарии. Според този план, при базовия сценарий (без промяна в структурния първичен баланс) дългът ще достигне 55,4% от БВП през 2038 г., а при сценария с фискална корекция (тоест корекция в структурния първичен баланс) дългът ще бъде 45,3% от БВП през 2038 г. И в двата сценария България остава под прага от ниво на държавния дълг в размер на 60% от БВП, но дава много ясна заявка за увеличение и на практика удвояване от текущото ниво (24-25% от БВП) на публичния дълг в следващите 10-12 години. Тази рамка показва, че дебатът за държавния бюджет, който в момента се разглежда в парламента, е изключително важен. Оценката на фискално-структурния план е изцяло фокусирана върху ограничението на растежа на т. нар. нетни първични разходи. И тук свети една голяма червена лампа. Правилото е ръстът на нетните разходи да следва ръста на потенциалния БВП и на дефлатора на БВП – казано по друг начин, нарастването на разходите трябва да е обвързано с номиналния ръст на икономиката. Това категорично не е спазено с проекта на бюджет за 2025 г. Текущите разходи в предложения бюджет – това са парите за заплати, издръжка, субсидии и пенсии – нарастват с 16,4% на фона на номинален ръст на икономиката под 7%. Мащабът на разликата е 3% от БВП, тоест с толкова процентни пункта се покачва делът на текущите разходи спрямо икономиката на страната. Раздуването на текущите харчове на държавата, начело със свръх увеличението на заплатите на полицаи и военни, е големият проблем в бюджета и трябва да се преразгледа между първо и второ четене в парламента. В противен случай рискуваме отклонение от фискално-структурния план и последващ натиск за увеличение на данъчната тежест – дори отвъд вече предвиденото увеличение на осигурителната тежест през 2027 и 2028 г. Забележете, че прогнозата за ръста на нетните първични разходи е средно 4,9% на година за периода 2025-2028 г. Ние сме на път да изконсумираме голяма част от този ръст още през 2025 г. На хартия е направен опит да се санира това разминаване, като в средносрочната рамка е заложено почти замразяване на разходите за заплати в периода 2026-2028 г. (ръст на година от около 1,5%), което практически е почти невъзможно, отчитайки и автоматичните правила за заплатите в силовите ведомства, но в по-общ план и неизбежния ежегоден политически натиск върху управляващите. Това обаче съвсем не е всичко. Другият голям проблем пред бюджета е наливането на 7,2 млрд. лв. (като капитал) в пробити държавни дружества и съответно извънредно високия ръст на държавния дълг. Заложеният нов дълг в размер на 18,9 млрд. лв. отива далеч отвъд нужните средства за финансиране на дефицита и очакваните плащания по дълга през годината. Разликата са въпросните 7,2 млрд. лв., с които държавата ще се опитва на ръчно управление, през държавните дружества, да прави различни инвестиции без това да минава през бюджета и да тежи (счетоводно) на дефицита. Най-големият бенефициент е Българската банка за развитие, която ще получи капиталова инжекция от 4 млрд. лв. Няма как да не направи впечатление, че вече два проекта на бюджет предвиждат огромни средства за ББР. Първо проектът на служебното правителство заложи участие на ББР в екстравагантната идея за данъчна амнистия, а сега редовният кабинет предлага дори по-голяма подкрепа за банката, преследвайки „засилване на финансовия капацитет на ББР при финансиране на национални приоритети и сектори на икономиката“. Тази обща формулировка на практика казва, че банката ще се използва като бюджет в сянка (под черта) за провеждане на различни политики. На фона на трагичния публичен образ на ББР, както и фактът, че бивш изпълнителен директор е с европейска заповед за арест, подобна бюджетна еквилибристика е абсолютно недопустима. Предвидените капиталови инжекции за 7,2 млрд. лв. ще тежат извънредно и спрямо фискално-структурния план. Там подобни извънредни схеми не са заложени. Затова се появява и голяма разлика в прогнозата за държавния дълг. Според фискално-структурния план дългът трябва да е 30-33% през 2028 г. (в зависимост дали има корекция в дефицита), а според средносрочната рамка към проекта на бюджет дългът ще достигне 36% през 2028 г. Разликата от над 3 проценти пункта идва основно от тази (твърде) спорна операция. И тук, както при правилото за ръста на разходите, имаме отклонение от плана още в първата година. Общият преглед на фискално-структурния план за периода 2025-2028 г. ясно показва, че са необходими далеч по-смели мерки в бюджета, така че да влезем в нормални рамки: Текущите разходи трябва да се върнат (устойчиво) на своите обичайни нива (33-34% от БВП), което означава преразглеждане на правилата за свръх увеличение на заплатите в определени сфери; Приходната част може да се подкрепи с дискреционни мерки, без това да наказва всички работещи – с корекция например в тол системата и облагането на хазарта, вместо с вдигане на осигуровките; Опитите за извънредно увеличение на дълга и финансиране на държавни дружества също трябва да се пресече, тъй като се прави опит за създаването на бюджет в сянка, което носи огромен корупционен риск. Ако всичко това се пренебрегне, влизаме в пътека, която ни води едновременно към по-висока данъчно-осигурителна тежест за предприемачи, инвеститори и работещи, както и сериозно увеличение на държавния дълг в следващите години. Fri, 28 Feb 2025 17:07:29 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250272/s-tazi-byudjetna-ramka-riskuvame-da-udvoim-dulga-za-10-godini https://presscenters.com/News/250271/oblast-pernik--rastyashti-zaplati-i-niska-bednost-no-slabo-zdraveopazvane-i-malko-kultura Заплатите и пенсиите в област Перник продължават да се повишават, а нивото на бедност остава ниско. Работната сила е представена от сравнително висок дял от населението със средно образование. Инвестиционната активност е слаба. Перник е сред областите с най-висока гъстота на пътната настилка. Делът на населението, живеещо в селища с обществена канализация, остава висок. Средните ставки на данъците върху превозните средства и върху търговията на дребно в областта са сравнително ниски. Оценката за прозрачността в работата на общините е по-ниска от средната за страната. Механичният прираст в областта е нарастващ и положителен, но не може да компенсира значителното намаляване на населението. Резултатите на учениците традиционно са по-ниски от средните. Перник е областта с най-малък брой легла в многопрофилните болници. Броят на престъпленията и делът на разкриваемостта им са близки до средните за страната. Обемът на образуваните битови отпадъци е най-високият в страната, но на практика целият отпадък се предава за третиране и рециклиране. Културният живот и туризмът в областта са слабо интензивни, което вероятно е свързано и с близостта ѝ до столицата. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ Доходи и стандарт на живот Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Перник нараства и през 2022 г., но остава относително нисък. По-високо от средното е увеличението на заплатите в областта, но и те се задържат на сравнително ниски нива. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 16,2 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната). Средната пенсия пък е една от най-високите в страната – 861 лв. (при 784 лв. средно). Причината за това е фактът, че част от жителите на областта са работили в столицата с по-високи възнаграждения, в резултат на което и пенсиите им са относително по-високи. Коефициентът на Джини за подоходното неравенство в Перник е сравнително нисък, което е типично за области с високо равнище на пенсиите. Относително ограничено остава и нивото на бедност. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, през 2023 г. е 15,2% (при 20,6% в страната). Пазар на труда Делът на трудоспособното население в област Перник се задържа на 57,1% и продължава да е по-нисък от средния за страната (58,5%) през 2023 година. Заетостта и безработицата намаляват едновременно, но докато коефициентът на заетост остава по-нисък от средния (72,5% при 76,2% в страната), този на безработица е по-благоприятен (4,1% при 5,3% в страната). Работната сила е представена от сравнително висок дял от населението със средно образование. Докато 55% от хората в страната са със средно образование, в област Перник те са 66%. Същевременно висшистите остават сравнително малко, а делът на работната сила с основно и по-ниско образование се повишава и изпреварва средния за страната – 17% в областта при 15% в страната. Инвестиции и бизнес Инвестиционната активност в областта е сравнително слаба и през 2022 година. Близостта ѝ до столицата се отразява както на броя на предприятията, така и на привлечените инвестиции. В областта функционират 55 предприятия на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Вътрешните и чуждестранните инвестиции се увеличават. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи достигат 2,4 хил. лв. на човек (при 4,3 хил. лв. в страната), а преките чуждестранни инвестиции – 2,5 хил. евро на човек (при 4,5 хил. евро на човек в страната). Стойността на произведената продукция също се повишава – до 112,9 хил. лв. на човек (при 122,4 хил. лв. на човек в страната). За една година усвояването на европейски средства в областта нараства с най-големия ръст в страната, но относителният обем на изплатените суми все още остава сравнително нисък. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в област Перник е 2191 лв. на човек (при 3175 лв. на човек в страната). Инфраструктура Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа в област Перник остава значително по-висока от средната за страната и през 2023 г.: на пътната мрежа е 24 км на 100 кв. км територия (при 18 км на 100 кв. км в страната) и е втората най-висока в страната (след тази в област Габрово), а на железопътната – 4,8 км на 100 кв. км (при 3,6 км на 100 кв. км в страната). Делът на автомагистралите и на първокласните пътища остава по-нисък – 16% (при 19% в страната). Достъпът на домакинствата до интернет в област Перник нараства значително през последните години и през 2023 г. изпреварва средния за страната с дял от 90% в областта при 89% в страната. Делът на населението, живеещо в селища с обществена канализация, остава висок – 80% (при 75% в страната) през 2022 година. Висока е и свързаността с пречиствателни станции за отпадъчни води – 75% (при 67% в страната). Местни данъци Усредненият размер на местните данъци в общините от област Перник е близък до средния в страната през 2024 г., въпреки че ставките по отделните разгледани данъци са разнопосочни. Докато средните ставки на данъците върху превозните средства и върху търговията на дребно в областта са сравнително ниски, то тези върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица и върху прехвърлянето на собственост са по-високи от средните. В рамките на областта най-ниски са местните данъци в община Земен, а най-високи – в община Ковачевци. Администрация Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ през 2024 г. остават под средните за страната. Рейтингът за активна прозрачност на органите на местното самоуправление в общините от областта леко се повишава, но през 2024 г. е най-ниският в сравнение с останалите области – 54,6% (при 69,3% в страната). Делът на собствените от общите приходи в общините в областта през 2023 г. е 25% (при 27% в страната), а покритието на общинските разходи с местни приходи достига 62% (при 74% в страната). СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ Демография Естественият прираст на населението в област Перник остава значително по-нисък от средния за страната със стойност от –13,8‰ (при –6,8‰ в страната) през 2023 година. Механичният прираст е нарастващ и положителен (7,4‰), но не може да компенсира значителното намаляване на населението. Бързият темп на застаряване на населението на областта се вижда и във възрастовата му структура. Делът на децата до 4-годишна възраст е 3,8% (при 4,5% в страната), а на населението над 65 години – 26,1% (при 23,8% в страната). Гъстотата на населението е сравнително ниска – 921 души на кв. км в урбанизираните територии (при 1221 души на кв. км в страната). Образование Делът на децата в детските градини е над средния за страната. Равен на средния пък е делът на записаните в V–VII клас през 2023 година. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е над средното за страната. Съответствие се наблюдава по отношение на ниския дял на учащите и наетите в селскостопанския сектор и на високия – в строителството. Същевременно Перник е областта, в която делът на обучаващите се в ИКТ сектора и този в транспорта, складирането и пощите са сред най-високите, въпреки че и двата сектора не предоставят много регионални възможности за заетост. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас в областта е сравнително нисък – 35,7 т. (при 42,9 т. в страната). Резултатите на матурата по български език и литература също традиционно са по-слаби от средните – „Добър“ 4,21 (при „Добър“ 4,30 в страната). Делът на слабите оценки пък намалява значително до 6,7% (при 8,7% в страната) и е сред най-ниските в страната. Причината за ниския брой на студентите в областта може да се търси в наличието на един университет с малък капацитет на територията на областта – Европейския политехнически университет. Здравеопазване Перник е най-слабо представящата се област в категорията здравеопазване. Причината за това може да се търси в близостта ѝ до столицата и в търсенето на здравни грижи именно там. Делът на здравноосигурените лица в областта се повишава, но леко изостава от средния за страната. Броят на общопрактикуващите лекари е сравнително висок, но и през 2023 г. има недостиг на лекари специалисти. Перник продължава да е областта с най-малък брой легла в многопрофилните болници – 2,9 на хиляда души от населението, което е над два пъти по-малко от средния брой в страната (6,1 легла на хиляда души). Използваемостта им пък е сред най-ниските в страната (заедно с тази на леглата в област Ловеч, която пък е в близост до друга област с развито здравеопазване – област Плевен). Броят на аптеките спрямо населението също е сравнително ограничен. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната. Коефициентът на детска смъртност се повишава. Ред и сигурност Натовареността на Окръжния съд в Перник е сравнително висока, а на Административния – ниска. Това се отразява и на бързината на правораздаването в областта. Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е равен на средния за страната (91%), а на административните – изключително висок (88% при 72% в страната) през 2023 година. Гражданските дела също се решават сравнително бързо – 78% от тях приключват до 3 месеца (при 65% в страната). Броят на престъпленията в областта и разкриваемостта им са близки до средните за страната. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта през 2023 г. са 11,7 на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната), а разкриваемостта им е 53% (колкото и в страната). Броят на полицаите спрямо населението е сравнително висок. Околна среда Перник продължава да е областта с най-голям обем на образуваните битови отпадъци и през 2022 г. – 630 кг на човек годишно (при 488 кг на човек в страната). Същевременно обаче на практика целият отпадък се предава за третиране и рециклиране (при 76% в страната). Делът на горската територия е сравнително висок (41% при 33% в страната), но нарушената територия е двойно над средната ... Fri, 28 Feb 2025 17:07:29 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250271/oblast-pernik--rastyashti-zaplati-i-niska-bednost-no-slabo-zdraveopazvane-i-malko-kultura https://presscenters.com/News/250270/reshava-li-subsidiyata-za-aptekite-problema-s-lipsata-na-dostup-do-lekarstva По материала работи Велизара Захариева, стажант в ИПИ Проблемът с ограничения достъп до лекарства в много населени места на територията на страната не е скорошен и на този етап е много далеч от решен. Но поне вървим ли в правилна посока и предприема ли държавата действия , които помагат за преодоляването му? Влязлата в сила през 2024 “Методика за финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК/РЗОК в отдалечени, труднодостъпни райони или са единствен изпълнител за съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа” е предлаганото решение. Данните сочат, че към момента той не постига целта за подобряване на достъпа до лекарства и е напълно логично да е така.Този неуспех дава основание да зададем и на един по-общ въпрос – не е ли по-логично свободният пазар да решава проблемите с недостиг на даден продукт или услуга по силата на икономическата логика, а държавата просто, ако не помага, то поне да не пречи? Ситуацията с аптеките по общини. Към 2024 г. в 23 общини в България няма нито една аптека. Това са предимно малки общини с население около 1-3 хил. души като Чупрене, Антоново и Макреш. За сравнение – през 2023 г. те са 22, а през 2022 г. – 20. Много общини, като Антон, Бобошево и Медковец, с население около 1-3 хил. души имат една единствена аптека. Община Каолиново, обхващаща 8 населени места и над 10 хил. души население също разполага с една аптека. А на първо място по недостиг след общините без аптека се нареждат община Тунджа с 20-хилядно население и 44 населени места, в която има една единствена работеща аптека и община Добрич-селска със 17-хилядно население, 68 населени места и само една аптека. Този недостиг през годините принуждава хората да намират алтернативни начини за набавяне на необходимите им лекарства – през роднини в градовете или съседи, които пътуват и купуват лекарства за всички. Необходимостта от такива практики не е отпаднала и днес, въпреки субсидията. Кметът на село Соколарци в община Котел например доставя лекарства на хората от селото с трактор през зимата.1 Предвид, че в община Котел има общо пет аптеки, това повдига въпроса дали недостигът няма да бъде реално разрешен само ако във всяко населено място, а не просто във всяка община, има аптека. Решение в тази посока биха били мобилни аптеки, които да обикалят между малките населени места през определен период и така да снабдяват хората с лекарства. По такъв начин е решен проблемът в село Чупрене, където от няколко години се предлагат услугите на подвижна аптека във всеки делничен ден.2 Тук е редно да се запитаме и необходима ли е непременно “пълномащабна” аптека в едно малко населено място, за да удовлетвори базовите нужди на населението? Ежеседмични доставки по списък на изписаните лекарства, заедно със списък от базови лекарствени продукти, продавани без рецепта, би могъл да бъде напълно достатъчен, за да не се налага хората да разчитат на съседи, роднини и кметове, а кметовете да не са принудени да прибягват до мерки, за които все още не съществува ясна законова рамка, каквито са мобилните аптеки. Добре е да се запитаме и дали основния проблем е финансирането или липсата на кадри. Доколкото например една по-голяма компания би могла да си позволи да разкрие аптека в малко населено място, остава въпросът ще намери ли магистър-фармацевт, който да я управлява. В сегашното законодателство помощник-фармацевт може да отвори аптека, ако в населеното място няма такава, но няма право да продава лекарства с рецепта, каквито най-често са необходими на възрастните хора по селата. Всъщност до 2008 г. помощник-фармацевтите могат да отварят аптеки и да продават лекарства с рецепта. Такава аптека е имало например в село Шейново, но след промените е превърната в дрогерия.3 И примерът с Тунджа става още по-показателен в това отношение – единствената аптека там е всъщност ръководена от помощник-фармацевт и следователно не може да предлага лекарства с рецепта. Подобна е ситуацията с аптеките и в много села. Въпросът дали самата субсидия реално отива на местата с критичен недостиг също заслужава да се повдигне. От общо 10 милиона около 1,2 милиона отиват в големите общини Столична, Пловдив, Варна и Бургас. Това се случва главно по критерия на работа през цялото денонощие. Добре е, разбира се, да има денонощни аптеки, но не трябва и да се губи фокусът от основният проблем – ограниченият достъп до лекарства в малките общини и населени места. Идеи за решение на проблема Обобщената картина на продължаващия проблем с липсата на достъп до аптеки в много населени места и на опитите за туширането му на местно ниво показва, че субсидията за аптеките не е достатъчно ефективна мярка. И проблемът не е в размера на финансирането. За да се разшири аптечната мрежа, е необходимо процедурата и регулациите за откриване на аптека да бъдат максимално улеснени свободни. Идеи в тази посока могат да се вземат и от опитите на хората и местната власт в отделни общини да облекчат проблема. Следните предложения биха могли да дадат положителен ефект: Разрешаване на онлайн доставки на лекарства с рецепта – налице са всички предпоставки, за да работи ефективно това решение (наличие на електронни рецепти, добре развита куриерска мрежа и лесно установяване на личните данни на лицата, на които са изписани лекарствата). Подобен подход ще направи ненужно наличието на физическа аптека навсякъде и ще улесни максимално достъпа на пациентите до изписаните им лекарства. Аптеките да могат да отварят филиали, ръководени от помощник-фармацевт, свободен да продава лекарства с рецепта. Филиалите да могат да бъдат контролирани от един магистър-фармацевт, без да се изисква неговото присъствие. Отпадане на изискването за минимална площ на приемното помещение – това би разширило набора от възможни локации в малките населени места. Отпадане на ограничението едно лице да може да отвори най-много четири аптеки – подобна мярка пречи на лица с успешен опит в аптечния бизнес и вече отворени четири аптеки да навлязат и в малките населени места. Създаване на законова рамка за отваряне на мобилни аптеки. – В момента неформално такива мобилни аптеки така или иначе съществуват и осигуряват необходимите лекарства на населението и добавянето им в закона е логична мярка.4 Отпадане на таксата за молба за откриване на аптека от 5000 лв – Предвид, че със субсидията държавата цели да финансира аптеките, отговарящи на определени условия, съвсем логично би било такава такса да не съществува. Цялостното улесняване на отварянето на аптека е мярка, насочена към основния, все още нерешен проблем – затруднен достъп до лекарства на част от населението. В крайна сметка ако в едно населено място аптека изобщо няма, субсидията реално не постига нищо. 1. Репортаж на Евроком 2.Репортаж на БНР 3.Репортаж на “24 часа“ 4.Репортаж на “24 часа“ Повече материали от ИПИ на тема „Здраве“ ще откриете тук. Fri, 28 Feb 2025 17:07:28 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250270/reshava-li-subsidiyata-za-aptekite-problema-s-lipsata-na-dostup-do-lekarstva https://presscenters.com/News/250269/kudeto-e-rastyalo-pak-shte-raste Бюджетът на съдебната власт расте с всяка изминала година, макар населението в страната и натовареността на съдилищата да намаляват. Където е растяло, пак ще расте. Това е бюджетният принцип, който се следва без особена съпротива. Форми на съпротива има, но не по същество. Така например в бюджета за 2025 г. Висшият съдебен съвет /ВСС/ иска 1,7 млрд. лв. за 2025 г., а Министерският съвет /МС/ предлага 1,3 млрд. лв. Разликата от 230 млн. лв. идва първо от перото за текущите разходи, тоест от заплати, допълнителни възнаграждения и издръжка. ВСС иска за тях около 1,6 млрд. лева, МС предлага 1,38 млрд. лева. Второ, по перото за капиталовите разходи ВСС залага 95 млн. лв., МС предвижда 45 млн. лева. На целия този фон излезе ключово решение на Съда на Европейския съюз относно възнагражденията в съдебната власт – какви правомощия имат държавите по начина им на формиране, подлежат ли на замразяване и евентуално дори на намаляване. Решението предлага набор от отличителни обективни белези, по които да се постигне всяко едно управленско решение без да се стига до засягане на независимостта на съдебната власт. В този контекст е добре да бъде прочетена практиката на българския Конституционен съд /КС/ по темата, която отразява взаимодействието между ВСС и МС. За да не я представяме в детайли тя се движи по много ясна динамика – първоначалните решения са за утвърждаване на съдебната независимост при гарантиране на това ВСС да се разпорежда с бюджета. Правени са множество опити за минимална намеса на Министерството на правосъдието чрез даване власт на самия министър, но те биват възпирани като противоконституционни. Така единствената възможност за корекция остава в лицето на Народното събрание, но и тези опити са възпирани отново от КС. Особено очевидно е това в годините на икономическа и социална криза 1995 – 1997 г. Това поставя здрави основи за нездрави решения и към настоящия момент наблюдаваме, а и финансираме: Непредвидимост на модела на взаимодействие – по какви показатели ще се администрират и взимат решенията за щата на съдилищата и прокуратурата остава изключителна преценка на ВСС без обаче зад това да стоят обективно измерими и подлежащи на корекция критерий. Така мерим натовареност, която обаче не влияе на щата, тоест на броя съдии, а оттам и неизмеримост на това колко и защо тази система струва на гражданите и техните начинания; Запазва се модел на произвол между институциите, вместо взаимодействие – ВСС иска – МС не дава – НС с мнозинството опитва да коригира, КС отменя. На този фон имаме постоянен исторически растеж на държавните разходи за съдебната власт без да се отчитат никакви социални, демографски и икономически показатели. Закриването на прокуратури и трансформирането им в териториални поделения е мярка без полза и по-скоро вреди на хората в системата, отколкото да ги подпомага. Финансов ефект липсва. Икономически кризи е имало и отново ще има. При настоящите разбирания за независимост на бюджета на съдебната власт при влошени публични финанси липсата на обективни законови критерий ще поставя държавата или в невъзможност да плаща или да свръхвъзнаграждава една раздута по щат и ниска по ефективност система. През 90-те години МС се опитва да въведе на практика самоиздръжка, КС спира процеса, но по този начин се налага предпоставка органите на съдебната власт да не дължат и да не полагат грижа за събирането на приходите си. Какво да се прави? Най-малкото възможно би било НС да установи законови критерии за съставяне и изпълнение на бюджета, а оттам и цели за разходната част, без да засегне правоохранителната и правораздавателната функция на съдебната власт – създаване на нормативен стандарт как да се организира и структурира администрирането и отчитането на изпълнението на бюджета на съдебната власт без да се възпрепятстват функциите и да се изземват правомощията. Това означава членовете на ВСС да имат неудобството да бъдат изслушвани по тези въпроси от парламентарната трибуна, както и главният прокурор, председателите на върховните съдилища – също. Все пак е добре да си припомним, че съдебната независимост се съчетава със самоуправление и отговорност. А от това могат да произлизат различни модели на финансиране най-малкото от които: финансирането да се определя според броя и вида дела, или твърд бюджет – при запазване на компетентността на ВСС да го разпределя на базата на брой население и брой дела с прогнозен модел. Можем само да си припомним РКС 6/1993: „независимостта на съдебната власт и по точно на съдебния магистрат (в по-широкия смисъл, съдия, прокурор, следовател) се гарантира от това, че той се подчинява само на закона при вземане на решение; че свободно може да изгражда своето вътрешно убеждение; че е несменяем; че се ползва с имунитета на народен представител/отпаднало вече основание/; че актът, постановен от съдия, може да бъде отменян само от по-горен съд, т.е. от съдебната власт, а не от друга власт; че съдебните актове имат задължителна сила и др.“ Никъде обаче не става дума за бонусите като гарант за съдебната независимост както и за обрастването на ВСС, съдилищата и прокуратурата с администрация. Решението на Съда на Европейския съюз по застъпва разбирането за това, че адекватността на възнаграждението на съдиите трябва да се преценява с оглед на икономическото, социалното и финансовото положение в съответната държава членка. Това отбелязва и генералният адвокат в точка 49 от заключението си. От тази гледна точка е подходящо средното възнаграждение на съдиите да се сравни със средната заплата в посочената държава, както се подчертава по-специално в доклада за оценка на европейските съдебни системи, изготвен през 2020 г. от Европейската комисия за ефективност на правосъдието (CEPEJ) (стр. 68). Параграфи 62 и 63 от решението: „(…) за да се гарантира независимостта на съдиите и в по-общ план, качеството на правосъдието в правовата държава, „[п]олитиките в областта на правосъдието следва също да вземат предвид заплатите на други правни професии, за да направят съдийската професия привлекателна за висококвалифицирани практикуващи юристи“. От това обаче не може да се направи извод, че принципът на съдийската независимост не допуска възнаграждението на съдиите да се определи на равнище, което е под средното възнаграждение на други практикуващи юристи, по-специално на упражняващите свободна професия, каквито са адвокатите, тъй като те очевидно се намират в положение, различно от това на съдиите.“ А по отношение на преуреждане на начина на формирането на възнагражденията, включително на тяхното намаляване пар. 67 от същото решение поставя условието „Второ, посочената мярка за дерогация трябва да бъде обоснована от цел от общ интерес, каквато е необходимостта да се премахне прекомерен бюджетен дефицит.“ А тази мярка не трябва да е насочена само срещу съдийството, а следва да засегне множество от публичните длъжности.“ Разбирано в българския контекст – не може да вдигаш на полицаите, а да режеш от съдиите и прокурорите. Това именно е и гаранция, че няма да има социално противопоставяне на определени съсловия в публичната служба и обществото като цяло. Сега остава да се намерят истински мотивирани политици за тази така важна реформа, понеже реформата по устройството на съдебната власт и укрепването на нейната независимост срещна повече съпротива и незнание отколкото подкрепа. Пар. 75 от решението е също от особена значимост: „мярка за бюджетно ограничение и дори тази мярка да е свързана с наличието на тежка икономическа, социална и финансова криза, възнаграждението на съдиите винаги да съответства на значимостта на изпълняваните от тях функции, за да останат защитени от външна намеса или натиск, които могат да застрашат независимостта им при вземането на решение и да повлияят на техните решения“. Този текст отключва въпроса колко значима е функцията на съдия в ниско натоварен окръжен или административен съд, който получава най-високото възнаграждение в града, а гледа малко на брой дела без особена правна сложност. В заключение Заплатите в съдебната власт не могат да бъдат намалявани до унизителни нива. Но не могат и да продължат да растат необосновано. Това поражда въпроса има ли нужда българската държава от малко над 2 200 съдии и над 1500 прокурори по щат и не е ли време да се спрат назначенията поне докато се реши какво да се прави с щата, понеже не може да се освобождават произволно кадри от системата. Ако имаш кой да изкарва на показ и разследва злоупотребите в тази система неминуемо щеше да се освободи сериозен щат. Fri, 28 Feb 2025 17:07:28 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250269/kudeto-e-rastyalo-pak-shte-raste https://presscenters.com/News/250011/nisuk-deficit-bez-da-pravim-nishto-zadacha-za-kvadraturata-na-kruga Министерството на финансите след поредно отлагане най-накрая представи проект на бюджета за 2025 г., а за по-малко от денонощие той бе поставен под съмнение от самите управляващи партии. От това следва, че още не знаем какво ще е финалното съгласие в коалицията, какво ще внесе правителството в Народното събрание, а още по-малко – какви ще са окончателните параметри след второ гласуване. Все пак виждаме политическа заявка за придържане към съществуващите фискалните правила и критерия за конвергенция, свързан с публичните финанси. Съдейки по публичното заявление на министър Петкова, България ще поиска извънредни конвергентни доклади от ЕК и ЕЦБ, което предполага, че внесеният проектобюджет ще с дефицит от до 3% от БВП, а изглежда има някаква предварителна неофициална уговорка с ЕК, че параметрите в средносрочния фискално-структурен план до 2028 г. ще са приемливи. Има обаче два въпроса – първо, доколко дори плахите предложения за бюджетна консолидация на финансовото министерство ще бъдат подкрепени, и второ, дали народните представители няма да организират ад хок мнозинства за решения, които увеличават разходите или свиват приходите. Отгоре на това някои от използваните допускани и прогнози за приходите предизвикват силно съмнение, да го кажем най-меко. Проектът към момента залага увеличение на разходите с 18,5 млрд., или с 23,8% спрямо 2024 г. – при 6,8% ръст на номиналния БВП и 2,4% средногодишна инфлация. Това е огромно разширяване на преразпределителната роля на държавата до 44,9% от БВП, или с над 6 процентните пункта за година. Половината от това увеличение е заради очакваното нарастване на капиталовите разходи, другата се дължи на увеличение на текущите разходи. Все пак сегашният екип на министерството на финансите предлага общ размер на разходите с 2,2 млрд. по-нисък от заявката на служебния кабинет. От тях обаче малко над 400 млн. лева се добавиха обратно още в първите часове – става въпрос за идеята пенсиите да се осъвременят с 5% вместо с 8,5%, която изглежда няма да бъде приета от коалицията. Така общите разходи отново надхвърлят 45% от БВП. В структурно отношение капиталовата програма е свита минимално със 150 млн. лева, а останалата част от мерките засягат текущите разходи. Разходите за издръжка са с близо 900 млн. лева по-малко от проекта на служебното правителство – но дори така ръстът е близо 25%, при това при очакване за ниска инфлация. Очевидно обаче няма никаква воля да се ограничи ръстът на заплатите. Управляващите не поставят под въпрос изобщо увеличението в сектор „Сигурност и отбрана“, което „тежи“ с над 2,1 млрд. лева само за 2025 г., а отделно с приетите автоматични механизми за индексация ще трупа натиск и през всяка от следващите години. Липсва смелост и да се прекрати или поне значително преформулира програмата за щедри компенсации към небитовите потребители на електроенергия. Тя тежи както на енергийните производители, така и вече пряко на фиска. Когато няма воля за ограничаване на ръста на разходите, свиването на дефицита зависи от увеличаването на приходите. Политическото обещание да не се увеличават данъците обаче няма как да бъде спазено при такова раздуване на разходите. Вече неведнъж сме коментирали, че дори с мерки за повишаване на събираемостта сегашните основни данъци не могат да бъдат запазени при размер на разходите значително над 40% от БВП. И всъщност това започва да се вижда от предложеното от финансовото министерство. В приходната част има няколко източника на увеличение. Единият е ефективно увеличаване на данъчната тежест, вторият е затваряне на „пробиви“, борба със сивата икономика или премахване на необясними преференции, а третият, за съжаление е чисто пожелателно мислене. Всичко това се сумира до очаквано нарастване на приходите с 18,3 млрд. лева или с над 25% спрямо 2024 г. Дори да извадим 3,8 млрд. лева по-високи планирани постъпления от бюджета на ЕС, нарастването пак е стряскащо. Данъчните приходи се очаква да се увеличат с 20,6% при прогнозна ниска инфлация и на фона на около 12% ръст за миналата година. Данъчната тежест се повишава отчетливо през по-високи акцизни ставки, връщане на по-нисък праг за регистрация по ДДС, увеличаване на максималния осигурителен доход. Акцизите върху тютюневите изделия у нас действително са относително ниски в сравнение с останалите страни в ЕС и очевидно ще има сближаване; автоматичната реакция за запълване на бюджетни дупки с „наместване“ на по-високо облагане обаче обезсмисля т.нар. акцизен календар и идеята за предвидимост като цяло. Засега предложената рамка залага на премахване на преференциалната ставка по ДДС за ресторантите и хляба, макар да не се знае дали няма да има парламентарни обрати в 12 без 5. За сметка на това връщането на по-нисък праг за регистрация по ДДС премахва една от смислените мерки за намаляване на административната тежест на малкия и стартиращ бизнес. Над 700 милиона лв. е оценката за набора от мерки за борба със сивата икономика. Разумно е и отдавна закъснялото повишение на размера на тол таксите, които бяха последователно намалявани от дългосрочно заложените стойности, нужни за покриване на разходите за поддръжка на пътната инфраструктура – пореден популизъм, плащан от всички в полза на големи български и много повече чуждестранни превозвачи. Но дори всичко това да се реализира, не е достатъчно да покрие огромното раздуване на разходите, което дори може да се разшири с нови решения на Народното събрание. И затова „остатъчното“ се появява като аритметическа разлика, допълваща нужните постъпления. Приходите от данък върху добавената стойност в прогнозата са с близо 6,3 млрд. лв. или с 34% по-високи от 2024 г. Това не е нищо друго освен пожелателно мислене – приходите от ДДС традиционно са на нива 9,0-9,5% от БВП, а сега трябва да скочат на 11,5% от БВП и то без някакви съществени промени в ставката или данъчната основа. Съчетанието от нереалистичен оптимизъм и риск от поредно „разхлабване“ чрез разходен популизъм или нови преференции в парламента бързо ще покажат, че дефицитът няма как да остане в рамките на 3% от БВП. И рефлексът – преди да се стигне до неизбежната консолидация през свиване на разходите и търсене на по-висока ефективност през структурни реформи – ще бъде повишаване на данъчни ставки или въвеждане на извънредно облагане. Средносрочната рамка вече открито залага увеличение на осигурителната тежест с 3 процентни пункта до 2028 г., което ефективно намалява разполагаемия доход на всички работещи българи – само през 2028 г. държавата ще отнеме допълнителни 2 млрд. лв. от работниците под формата на увеличена вноска за пенсия. Но можем да очакваме нови пориви за изземване на свръхпечалбите – дали от добивните компании, дали от банките. Добавянето на допълнителен корпоративен данък за големите мултинационални групи вече даде прецедент – ако за тях може, защо да не се вземе повече и от други. Реалността винаги побеждава – такъв ръст на разходите води до значително увеличаване на дефицита и голямо нарастване на държавния дълг, или до повишаване на данъците за икономически активните, работещите и успешните. Но изглежда тези въпроси ще бъдат отложени за по-нататък – сега на дневен ред е първият тест на мнозинството в новата управляваща коалиция и прилично изглеждаща фискална рамка, която да бъде приемлива в процеса на оценка за изпълнение на критериите за конвергенция по пътя към еврозоната. Fri, 21 Feb 2025 16:56:36 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250011/nisuk-deficit-bez-da-pravim-nishto-zadacha-za-kvadraturata-na-kruga https://presscenters.com/News/250008/prihodite-ot-iznos-prez-2023-g-namalyavat-v-105-obshtini За разлика от предходните години на бурно възстановяване от ковид-кризата, 2023 г. се характеризира с охлаждане на икономическия растеж, като един от факторите за това е забавянето в износа. През 2023 г. общите приходи от износ на нефинансовите предприятия у нас са приблизително 138 млрд. лв. – с около 7,4 млрд. по-малко спрямо предходната година. Заради глобалната инфлация и шоковете на международните енергийните и земеделски пазари обаче 2022 г. е по-скоро изключение с исторически рекордните стойности на износа на стоки. Свиването в приходите от износ не е само всеобщо, но и по и повсеместно – ако през 2022 г. в почти всички общини приходите на предприятията от износ растяха, то през 2023 г. картината е далеч по-нееднозначна. В номинално изражение, общините с най-високи приходи от износ са големите областни центрове, като столицата е убедително пред всички останали общини. Приходите от износ в нея възлизат на 60,6 млрд. лв. (44% от общото за страната), докато Бургас и Пловдив се нареждат на следващите позиции с едва 6,5 и 6,4 млрд. лв. След тях са общините Варна (3,9 млрд. лв.), Русе (3,75 млрд. лв.) и Марица (2,5 млрд. лв.). От другата страна на разпределението стоят десетина общини с приходи между 100 млн. и 1 млрд. лв., както и 58 общини, за които данните са конфиденциални[1]. В общо 18 общини приходите от износ надхвърлят 1 млрд. лв., което е леко понижение от миналогодишните 21. За да анализираме значението на износа за местната икономика, обръщаме поглед и към приходите от износ на човек от населението. Най-високи са стойностите на този индикатор в общини, центрове на преработващата промишленост – Девня (средно 187 хил. лв./човек), Божурище (104 хил. лв./човек), Марица (80 хил. лв./човек) и Раковски (52 хил. лв./човек). Въпреки голямото си население точно след тях се нарежда столицата с приходи от износ от 47 хил. лв./човек. Общо за икономиката приходите на нефинансовите предприятия от износ са средно 21 хил. лв. на човек, като само в 19 общини стойността на показателя е по-висока. Друг индикатор, с който можем да оценим експортната насоченост на дадена община, е делът на приходите от износ спрямо общите приходи на нефинансовите предприятия. През 2023 г., както обикновено, челните места са заети от малки общини, специализирали в преработващата промишленост, в които няколко ключови предприятия работят за износ на външни пазари. По-конкретно, това са Ботевград (69,6%), Летница (64,3%), Петрич (64,1%) и Марица (60,7%). Общо в икономиката приходите от износ са 28% от всички проходи от продажби на нефинансовите предприятия, като в 47 общини този дял е по-висок. И макар през 2023 г. лидерите в износа да не са изненада, годината бележи повсеместно свиване в приходите от експортна дейност из цялата страна – пречупване от тенденцията в последното десетилетие. В 105 общини приходите от износ намаляват, докато само в 82 те нарастват. За сравнение, през 2022 г., броят на общините бележещи спад е eдва 38, а тези с ръст – цели 156. Най-много растат приходите от износ в общините Вълчи дол (1052%), Гулянци (364%), Сливница (194%) и Провадия (190%), като голямата волатилност може да се обясни с факта, че това са малки общини с неголям брой фирми-износители. Общо за страната свиването в приходите от износ е около 5,1% (спрямо ръст от 40% за 2022 г.), като в 84 общини спадът е по-значителен от това. Основната част от всеобщото свиване се дължи най-вече на големия брой общини, при които приходите от износ намаляват, а не просто на динамики сред големите износители. Например, в Столицата свиването е едва 1,9%, докато в други челни общини с високи приходи от износ дори има ръст – в Бургас с цели 87,4% (до голяма степен заради рафинерията на територията на общината), а в Пловдив с по-скромните 1,9%. От друга страна, трябва да се спомене че други общини на челни позиции претърпяват голям спад – например във Варна приходите от износ падат с 5,1% спрямо 2022 г., а в Русе – с цели 19%. [1] НСИ не предоставя данни, ако в дадена община приходите от износ са генерирани от една или две фирми, поради което публикуването на числата би разкрило твърде много индивидуална информация за тези предприятия. Fri, 21 Feb 2025 16:07:41 +02:00 Институт за пазарна икономика https://presscenters.com/News/250008/prihodite-ot-iznos-prez-2023-g-namalyavat-v-105-obshtini