https://presscenters.com Новините без редакция https://presscenters.com/News/277616/zamestnik-ministur-metodi-metodiev-uchastva-v-redovnoto-zasedanie-na-suveta-ekofin-v-bryuksel Снимка: Заместник-министър Методи Методиев Програмата на ирландското председателство на Съвета на Европейския съюз в областта на икономическите и финансовите въпроси, пакетът за пазарна интеграция и надзор и икономическите и финансовите последици от агресията на Русия срещу Украйна бяха акценти в редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) в Брюксел. На него България беше представена от заместник-министъра на финансите Методи Методиев. В рамките на законодателните обсъждания участниците обмениха мнения относно Пакета за пазарна интеграция с мерки, предназначени да премахнат бариерите и да отключат пълния потенциал на единния пазар на ЕС за финансови услуги. Заместник-министър Методиев подчерта, че е необходимо да се гарантира, че взаимосвързаността на централните депозитари на ценни книжа не води до прекомерни и неоправдани разходи за малките централни депозитари на ценни книжа. По отношение на прекия надзор България счита, че трансграничното измерение следва да бъде ключов елемент при определянето на значимите субекти, подлежащи на пряк надзор на ниво ЕС. Относно доставчиците на услуги за криптоактиви, България счита, че прекият надзор от Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) следва да бъде ограничен до наистина значими субекти с ясно трансгранично измерение и потенциално въздействие върху вътрешния пазар или финансовата стабилност. В контекста на Европейския семестър Съветът прие интегрирани специфични за всяка държава членка препоръки и одобри заключения относно задълбочените прегледи по Процедурата при макроикономически дисбаланси. Членовете на Съвет ЕКОФИН приеха решение и препоръка по Процедурата при прекомерен дефицит за България. В съответствие с европейските фискални правила процедурата предвижда постепенна фискална консолидация чрез ежегодна корекция в структурно бюджетно изражение за постигане на референтната стойност за бюджетния дефицит от 3%. В този контекст на страната ни е предоставен срок до 2029 г. за връщане на дефицита в рамките на допустимите нива. За постигането на тази цел Съветът прие корективна траектория за всяка от годините до 2029 г., основана на ограничение на нетните разходи. Първата оценка на напредъка по изпълнението на мерките за коригиране на дефицита ще бъде извършена от Европейската комисия през есента на текущата година. Тя ще се базира на информацията, предоставена от България в проектобюджета за 2027 г., който следва да бъде представен пред Европейската комисия и Еврогрупата до 15 октомври съгласно европейското законодателство. В края на заседанието Европейската комисия и ЕЦБ представиха докладите за конвергенция. Преди заседанието на Съвет ЕКОФИН се проведе церемония за стартиране на инициативата на групата на Европейската инвестиционна банка „Европейски технологични шампиони“ 2.0. Инициативата съчетава разширена стратегия за фондове от фондове, които ще осигурят финансиране за разширяващи се иновативни и технологични компании. В рамките ѝ 27-те държави членки, Групата на Европейската инвестиционна банка и 7 частни инвеститори обединяват сили с цел мобилизиране на четири пъти повече капитал от първия й етап. В България тя ще надгради успешната стратегия на Европейския инвестиционен фонд за финансиране на стартиращи предприятия. На 9 юли заместник министърът на финансите Методи Методиев участва в заседанията на Еврогрупата в регулярен и приобщаващ формат. Fri, 10 Jul 2026 16:01:06 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/277616/zamestnik-ministur-metodi-metodiev-uchastva-v-redovnoto-zasedanie-na-suveta-ekofin-v-bryuksel https://presscenters.com/News/277552/publikuvan-e-mesechniyat-obzor-za-razvitieto-na-bulgarskata-ikonomika-za-yuni-2026-g Месечният обзор за развитието на българската икономика за юни 2026 г. е публикуван. Представена е динамиката на основните макроикономически показатели, с данни публикувани до 15 юни 2026 г. Целият анализ може да видите тук. Thu, 09 Jul 2026 16:20:32 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/277552/publikuvan-e-mesechniyat-obzor-za-razvitieto-na-bulgarskata-ikonomika-za-yuni-2026-g https://presscenters.com/News/277497/republika-bulgariya-uspeshno-emitira-na-07-yuli-2026-g-obligacii-na-mejdunarodnite-kapitalovi-pazari На 7 юли 2026 г. Република България излезе на международните капиталови пазари за първи път след присъединяването си към Еврозоната, като преотвори три емисии еврооблигации с обща номинална стойност от 2,5 млрд. евро. Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро. Облигациите са емитирани в рамките на Средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари. Трансакцията привлече силен инвеститорски интерес като съвкупният обем на поръчки превиши 9,5 млрд. евро, което позволи първоначално предложеният спред да бъде намален с 30 базисни точки за емисиите с падеж 2032 г. и 2038 г. и с 25 базисни точки за книжата с падеж през 2045 година. Окончателният спред над осреднения лихвен суап възлезе на 60 базисни точки за книжата с падеж 2032 г., 115 базисни точки за книжата с падеж 2038 г. и 140 базисни точки за емисията с падеж 2045 г. Новопоетият държавен дълг попада в законовото ограничение от 3,8 млрд. евро, съгласно чл. 3а, ал.1, т. 1 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. Wed, 08 Jul 2026 15:20:32 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/277497/republika-bulgariya-uspeshno-emitira-na-07-yuli-2026-g-obligacii-na-mejdunarodnite-kapitalovi-pazari https://presscenters.com/News/277191/ministrite-gulub-donev-i-nataliya-efremova-obsudiha-s-roditeli-iskaniya-za-podkrepa-na-semeystvata-s Снимка: Министрите Гълъб Донев и Наталия Ефремова обсъдиха с родители искания за подкрепа на семействата с деца Исканията за подкрепа на майчинството и промяна в социалните плащания бяха тема на разговорите на вицепремиера Гълъб Донев и министъра на социалната политика Наталия Ефремова с представители на гражданската инициатива „Родители за достойно майчинство“. Срещата се състоя в Министерството на финансите днес. Майките и министрите обсъдиха демографската криза и възможностите да бъдат мотивирани младите хора да раждат и отглеждат децата си у нас. От гражданската организация заявиха желанието си за промени в обезщетенията за отглеждане на деца и данъчните облекчения, които се полагат на работещи родители. В разговора стана ясно, че е необходимо да се прецизират отделните искания, тъй като част от тях се изплащат от осигурителната система, а друга – от социалното подпомагане. Затова и принципите, по които са определят, са различни. Министърът на социалната политика Наталия Ефремова запозна майките с действащата европейска програма „Родители в заетост“, която им позволява да наемат детегледачка с подкрепа от държавата и да се върнат на работа. „Проучванията ни до момента показват, че финансовите стимули не са водещи за повишаване на раждаемостта“, каза вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев и допълни, че е много по-важно да има дългосрочна и устойчива политика за създаване на условия за отглеждане на децата. Проектът на бюджет за 2026 г. запазва данъчното облекчение за семейства с деца. Предвижда се и увеличаване на доходния критерий за получаване на месечни надбавки за деца. Wed, 01 Jul 2026 19:10:34 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/277191/ministrite-gulub-donev-i-nataliya-efremova-obsudiha-s-roditeli-iskaniya-za-podkrepa-na-semeystvata-s https://presscenters.com/News/277188/po-predvaritelni-danni-i-ocenki-saldoto-po-konsolidiranata-fiskalna-programa-kum-yuni-2026-g-e-otric На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на юни 2026 г. да бъде отрицателно в размер на 2,4 млрд. евро (1,9 на сто от прогнозния БВП). За сравнение, за първото полугодие на 2025 г. бе отчетен дефицит в размер на 1,7 млрд. евро (1,5% от БВП). За подобрението на бюджетното салдо по КФП на месечна база за юни 2026 г. влияние оказват основно фактори с еднократен за годината ефект в приходите, в т.ч. по-висок корпоративен данък в съответствие със сроковете за деклариране и внасяне на дължимите данъци по ЗКПО (30 юни) за 2025 г., внесена в държавния бюджет вноска от превишението на приходите над разходите на БНБ за 2025 г. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2026 г. се очаква да бъдат в размер на 21,6 млрд. евро, което е с 1,6 млрд. евро (8,2%) повече спрямо отчетените за същия период на 2025 година. За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо полугодието на 2025 г. с 1,5 млрд. евро (9,1%) и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 0,4 млрд. евро. Неданъчните приходи са по-ниски с 0,3 млрд. евро спрямо първите шест месеца на 2025 г. основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г. (поради внесен междинен дивидент през 2025 г.). Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2026 г. са в размер на 24,0 млрд. евро. За сравнение, разходите по КФП към юни 2025 г. бяха в размер на 21,7 млрд. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: базов ефект в разходите за пенсии след тяхната индексация от 01 юли 2025 г. с 8,6 на сто, увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост, и други. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2026 г. от централния бюджет, възлиза на 0,6 млрд. евро, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към юни 2026 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец юли 2026 година. Wed, 01 Jul 2026 18:50:31 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/277188/po-predvaritelni-danni-i-ocenki-saldoto-po-konsolidiranata-fiskalna-programa-kum-yuni-2026-g-e-otric https://presscenters.com/News/277159/informaciya-za-razhodite-za-izdrujka-i-za-kapitalovi-razhodi-zalojeni-v-proekta-na-zakona-za-durjavn В изпълнение на поетия ангажимент от страна на заместник-министър председателя и министър на финансите Гълъб Донев към участниците в Националния съвет за тристранно сътрудничество, Министерството на финансите предоставя детайлна информация за разходите за издръжка и за капиталови разходи в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2026 г.: Разходите за издръжка за 2026 г. нарастват спрямо бюджета за 2025 г. с 1 034.3 млн. евро, от които ръстът в европейските средства е 254.8 млн. евро. Сумата по националния бюджет е 779,5 млн. евро и покрива: - 142,2 млн. евро за извънредните парламентарни и предстоящите президентски избори; - 48,5 млн. евро за домакинството на страната ни на колоездачната обиколка Джиро д’Италия; - 20 млн. евро за подготовка на предстоящото домакинство на Евровизия; - Неразплатени разходи от минали години за текущ ремонт и поддръжка по бюджета на МРРБ в размер на 139,5 млн. евро. Този ръст покрива само част от разходи, породени от сключени извънсъдебни споразумения от 2024 г. и 2025 г. за прекратяване на дела, свързани със забавени плащания по договори след 2021 г. (в т.ч. лихви и съдебни разноски до сключване на извънсъдебните споразумения), които за 2026 г. възлизат на около 160 млн. евро; - Увеличение на разходите по бюджетите на общините, които са реализирали за сметка на техни собствени приходи и преходни остатъци, в размер на 96,9 млн. евро; - 2,5 млн. евро, насочени към общините за компенсиране на превозвачите, които предоставят услугата училищен транспорт за деца и ученици, заради увеличените цени на горивата, породени от войната в Иран; - 8,1 млн. евро за компенсации на родители за неприети деца в детски градини и ясли; - 30 млн. евро за празничната добавка за Коледа - нова помощ по Закона за социалното подпомагане; - Увеличение на разходите за отбрана в размер на 80,9 млн. евро в изпълнение на изискванията на НАТО за достигане до 2,15% разходи за отбрана от БВП и увеличените цени на горивата от иранската криза; - 170 млн. евро за подпомагане на земеделските производители заради увеличените цени на горивата, породени от войната в Иран (т. нар. Иранска помощ); - 55 млн. евро за помощ de minimis на транспортния сектор във връзка с увеличената цена на тол таксата от въвеждането на директивата за вредните емисии. Предходните две правителства не са предприели действия за увеличение на тол таксите, въпреки предстоящата наказателна процедура от страна на ЕК. Единственият поет ангажимент в тази връзка е за предоставяне на държавна помощ на превозвачите. Тя ще се плати от план-сметката на бюджет 2026. Капиталовите разходи за 2026 г. нарастват спрямо бюджета за 2025 г. с 2 487,3 млн. евро, от които 1 856,3 млн. евро по европейските средства и 631 млн. евро по национален бюджет. Капиталовите разходи за общини са в общ размер на 2 013 млн. евро, или ръст от над 1 млрд. евро спрямо ЗДБРБ за 2025 г. Когато някой прави сравнения и пресмятания за фейсбук, нека да има предвид факта, че в разчетите на варианта за бюджет, изготвени през месец декември 2025 г., не са били предвидени средства за общинската инвестиционна програма. Общинската инвестиционна програма и 2024 г. и 2025 г. беше финансово неосигурена. Разплащанията по нея бяха в минимален размер, което доведе до натрупване на изпълнени, но неразплатени проекти на територията на цялата страна. С настоящия Закон за държавния бюджет за първи път се залагат реалистично 1,1 млрд. евро, в т.ч. за почти напълно разплатените средства, съгласно удължителния закон в размер на 460,2 млн. евро, и допълнителните 600 млн. евро за разплащане чрез МРРБ до края на годината. По отношение на националния бюджет - постигнахме 383.8 млн. евро нетно намаление на капиталовите разходи при министерствата и ведомствата. Това се дължи на отпадане на индексации на договорите за капиталови разходи за МРРБ/АПИ, НКЖИ, БДЖ, във връзка с мярка за промяна на законовото основание в ЗОП за индексиране на договори и оптимизиращи мерки за намаление на капиталовите разходи по бюджетите на почти всички министерства и ведомства. Основното увеличение е за капиталовите разходи за отбрана съобразно процент от БВП в размер на 158 млн. евро. Нивото на планираните капиталови разходи на държавни ведомства за 2026 г. е в размер на 2 015 млн. евро, като е съпоставимо с отчетените капиталови разходи на министерствата и ведомствата за 2025 г. (+35 млн. евро). По централния бюджет също са намалени разчетените средства за капиталови разходи до 227.6 млн. евро. Те са предназначени почти изцяло за разплащане на стари задължения от 2025 г. в различни направления. Общо планираните капиталови разходи с европейско финансиране са в размер на 5 332 млн. евро, в т.ч. 3 329 млн. евро по ПВУ и 1 426 млн. евро по оперативните програми. Важно е да припомним, че ако не се усвои целевото финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост за реализация на проектите в срок, съществува риск, от една страна, проектите да се довършат за сметка на държавния бюджет, а от друга - да се наложи да връщаме европейски средства. Затова е необходима пълна мобилизация за качественото изпълнение на проектите в различните области до 31 август 2026 година. Сериозен принос за формирането на тези увеличения в разходите за издръжка и капиталовите разходи, които вече са и похарчени, имат приетите през 2026 г. от правителствата „Желязков“ и „Гюров“, в условията на удължителен бюджет, решения на Министерския съвет за допълнителни разходи. Те са в общ размер на над 1,100 млрд. евро. В тази връзка добавяме разяснение относно увеличението на средствата за издръжка на Министерския съвет за 2026 г. спрямо 2025 г. Ръстът е с 8.5 млн. евро и се дължи на приети нормативни актове от предходните две правителства. 1.) 8 239 915 евро – съгласно Решение № 114 на Министерския съвет от 4.02.2026 г. за одобряване финансиране на Министерския съвет за 2026 г. за извършване на плащания на присъдени суми с Решение № 352/23.12.2025 г. по търговско Дело № 858 по описа на Върховния касационен съд за 2023 г.; 2.) 270 000 евро – съгласно Решение № 182 на Министерския съвет от 17.02.2026 г. за одобряване финансиране на Министерския съвет за 2026 г. за дейности по охрана на демонтираните бронзови фигури и барелефи – част от монумент „Паметник на Съветската армия“, наем на скеле и наем на ограда за обезопасяване на монумента, извършвани от областния управител на област София; 3.) 12 000 евро – съгласно Решение № 250 на Министерския съвет от 27.03.2026 г. за одобряване на финансиране на Министерския съвет и на Министерството на културата и за финансиране на трансфери за общините за 2026 г. за събитие на областната администрация на област Враца, свързано с националните чествания по повод 150-годишнината от Априлското въстание. Wed, 01 Jul 2026 12:01:28 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/277159/informaciya-za-razhodite-za-izdrujka-i-za-kapitalovi-razhodi-zalojeni-v-proekta-na-zakona-za-durjavn https://presscenters.com/News/277142/publikuvan-e-mesechniyat-byuletin-dulg-i-garancii-na-podsektor-centralno-upravlenie-za-may-2026-g Дългът на подсектор „Централно управление“[1] към края на май 2026 г. възлиза на 33 920,5 млн. евро, като бележи увеличение със 168,2 млн. евро спрямо края на април 2026 г., което се дължи основно на поетия нов дълг посредством емитираните държавни ценни книжа (ДЦК) на местния пазар по реда на чл. 87, ал. 2 и ал. 4 от Закона за публичните финанси, съгласно който може да се поема нов държавен дълг само за рефинансиране на дълга, поет до края на 2025 г. Вътрешните задължения са в размер на 8 685,0 млн. евро, а външните на 25 235,5 млн. евро. В структурата на дълга на подсектора за май 2026 г. вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 25,6% и 74,4%. Съотношението „дълг на подсектор „Централно управление“/БВП[2]“ възлиза на 27,1%, като бележи увеличение с 0,2 процентни пункта спрямо нивото му от предходния месец. Делът на вътрешния дълг спрямо БВП е 6,9%, а на външния дълг – 20,1%. Графика: Динамика на вътрешния и външния дълг на подсектор ЦУ, млн. евро В структурата на дълга на подсектор „Централно управление“ по инструменти към 31 май 2026 г. основна част продължават да заемат ДЦК, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 66,8%, следвани от ДЦК, емитирани на местния пазар – 19,1%, заемите – 8,7% и депозитите – 5,5%. В лихвената структура на дълга на подсектора се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (99,8%), а при валутната – за основен относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро (96,2%), дългът в щатски долари е с дял от 3,8%. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 май 2026 г. е в размер на 637,0 млн. евро. Вътрешните гаранции са 242,7 млн. евро, а външните – 394,4 млн. евро. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,5%. Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на май 2026 г. достига до 31 919,2 млн. евро или 25,5% от БВП. Вътрешните задължения са в размер на 6 595,8 млн. евро, а външните – в размер на 25 323,4 млн. евро. Държавногарантираният дълг през май 2026 г. възлиза на 657,3 млн. евро, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0,5%. Бюлетинът е публикуван в категория „Статистика”/„Месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. [1] Дългът на подсектор „Централно управление" включва държавния дълг, поет по реда на Закона за държавния дълг, както и дълга на институционалните единици, класифицирани в подсектор „Централно управление" на сектор „Държавно управление", в т.ч. държавни болници, държавни предприятия, ФГВБ, ФЛАГ, ФМФИ и др. Пълният списък на юридическите лица от подсектор „Централно управление" може да бъде намерен ТУК [2] Брутен вътрешен продукт за 2025 - по данни на НСИ, за 2026 г. - съгласно Пролетна макроикономическа прогноза 2026 г. на МФ. Tue, 30 Jun 2026 18:40:43 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/277142/publikuvan-e-mesechniyat-byuletin-dulg-i-garancii-na-podsektor-centralno-upravlenie-za-may-2026-g https://presscenters.com/News/277141/publikuvani-sa-dannite-za-izpulnenieto-na-byudjeta-kum-31052026-g Основни параметри по консолидираната фискална програма (КФП) към май 2026 г. Приходите, помощите и даренията по КФП към май 2026 г. са в размер на 17 357,0 млн. евро. Постъпленията нарастват със 7,7% (1 241,8 млн. евро) спрямо същия период на 2025 г. Данъчно-осигурителните приходи нарастват номинално с 11,2% (1 446,2 млн. евро), неданъчните приходи са по-ниски с 576,4 млн. евро (главно поради промяна на срока на вноската от превишение на приходите над разходите на БНБ от 30 април на до 30 юни, както и от по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г., поради внесен междинен дивидент през 2025 г.), а постъпленията в частта на помощите и даренията са повече с 372,0 млн. евро. Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 14 315,4 млн. евро и формират 82,5% от общите постъпления по КФП за периода. Неданъчните приходи са в размер на 2 033,4 млн. евро, което представлява спад с 576,4 млн. евро, 22,1% спрямо същия период на 2025 г. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Приходите от помощи и дарения (основно постъпления по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на 1 008,2 млн. евро. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към май 2026 г. възлизат на 19 864,5 млн. евро. За сравнение, разходите по КФП към май 2025 г. бяха в размер на 17 447,8 млн. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: базов ефект в разходите за пенсии след тяхната индексация от 01 юли 2025 г. с 8,6 на сто, увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост, и други. Нелихвените разходи са в размер на 18 909,0 млн. евро, което представлява ръст от 2 237,5 млн. евро (13,4%) спрямо отчетените към май 2025 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 17 096,7 млн. евро. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 798,2 млн. евро. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 14,1 млн. евро. Лихвените плащания са в размер на 509,9 млн. евро (ръст от 149,8 млн. евро спрямо същия период на 2025 г.). Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към май 2026 г. е отрицателно в размер на 2 507,4 млн. евро (2,0% от прогнозния БВП). Размерът на фискалния резерв към 31.05.2026 г. е 6 531,8 млн. евро, в т. ч. 4 707,9 млн. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 823,9 млн. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 май 2026 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети. Tue, 30 Jun 2026 18:40:42 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/277141/publikuvani-sa-dannite-za-izpulnenieto-na-byudjeta-kum-31052026-g https://presscenters.com/News/277005/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-s-byudjeta-za-2026-g-davame-vu Снимка: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев: С бюджета за 2026 г. даваме възможност икономиката да работи „Това е бюджетът, който трябва да отвори вратата на нормалността в държавата. С него даваме възможност икономиката да работи, да имаме по-висок ръст на брутния вътрешен продукт, за да може да постигнем снижаване на дефицита“, подчерта заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев в предаването „120 минути“ на БТВ. Той добави, че това намаляване може да се постигне единствено с мерки, които са свързани с приходната част, или с ограничаване на разходната част, но в никакъв случайте те не трябва да водят до шокови изменения в доходите. Гълъб Донев поясни, че превозвачите ще бъдат компенсирани заради увеличението на винетните и тол таксите, заложено в бюджета поради изискнавията на директивата за въглеродните емисии. „Правителството на „Прогресивна България“ предлага да се компенсират заради това увеличение на тол таксите, така че това да не повлече след себе си увеличение на цените по веригата. Това е мярка за борба с инфлацията и повишението на цените. Потребителите не трябва да имат никакво притеснение, че ще има увеличение на цените“, категоричен беше той. Финансовият министър разясни, че всички проекти на общините, които приключват тази година, са били стойност близо 9 млрд. лв. и не са били финансово обезпечени със средства в бюджетите за 2024 г. и 2025 г. „Сега ние трябва да осигурим тяхното финансиране, защото те са приключили. Друг е въпросът доколко тези проекти се вместват в политиките и програмата, която има „Прогресивна България“. Ние не може да не ги разплатим, но ще го направим след задълбочена проверка. Няма да разплащаме поръчки, които крият корупционен риск“, заяви Донев. По отношение на увеличаването на максималния осигурителен доход министър Гълъб Донев обясни, че хората, които са близо до пенсионната възраст, бързо ще усетят разликата в по-високия размер на пенсията си. А във връзка със заплащането на личните осигурителни вноски от държавните служители финансовият министър заяви, че няма да бъдат намалявани нетните им възнаграждения. „Когато преди години държавата пое личните им осигуровки, заплатите им бяха намалени. Сега връщаме справедливостта – увеличаваме възнагражденията с размера на личната осигурителна вноска, която те ще започнат да плащат“, обясни той. Реалният ефект от тази реформа ще се усети в бюджета за 2028 година. Гълъб Донев съобщи, че вече се работи по промени в нормативната уредба за регулиране на заплатите на директорите и членовете на боровете на държавни предприятия, за да се премахнат съществуващите в момента дисбаланси. „Ще има ясни правила и тавани. Ще бъдат ограничени и бонусите, така че да няма подобни фрапиращи разминавания в заплащането“, подчерта Донев. Sun, 28 Jun 2026 19:50:43 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/277005/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-s-byudjeta-za-2026-g-davame-vu https://presscenters.com/News/276985/vicepremierut-gulub-donev-bulgariya-strada-ot-bezvodie-a-rukovodstvata-na-vik-drujestvata-sa-s-ogrom Снимка: Вицепремиерът Гълъб Донев: България страда от безводие, а ръководствата на ВиК дружествата са с огромни заплати „Политиките на партия „Прогресивна България“ ще ги видим в проекта за бюджет за 2027 г., а това, което сме предложили сега, е бюджетът на реалността.“ Това коментира заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ. Той припомни, че проектобюджетът за 2026 г. отчита направените вече разходи от двете последни правителства. От началото на годината са изразходвани допълнително около 1,1 млрд. евро, макар че е действал т.нар. удължителен бюджет.По думите на вицепремиера с мерките, които предлага, правителството се опитва да върне нормалността в държавните финанси, така че държавата да се развива, бизнесът да функционира в предвидима среда и да не бъде изненадван с решения, които са от днес за утре.Вдигането на максималния осигурителен доход на 2 300 евро ще се отрази нищожно върху доходите на хората, но срещу това те ще получат много по-високи обезщетения в случай на безработица, болест, майчинство, трудова злополука, както и по-високи пенсии, обясни министър Донев. От тази мярка осигурените лица печелят, категоричен е финансовият министър."На България ѝ е необходима сериозна административна реформа. Тя трябва да бъде извършена смело и да отчете всички промени, които настъпиха през годините – дигитализацията, електронното управление, необходимостта от по-малко дублиращи се структури. След функционален анализ ще стане ясно кои администрации могат да бъдат обединени, кои услуги могат да бъдат централизирани и дигитализирани, така че гражданите и бизнесът да получават по-качествено обслужване с по-малко административна тежест."Вицепремиерът напомни, че когато бе въведено правилото държавата да плаща осигурителните вноски на държавните служители, заплатите им са били намалени. “Сега, след като обществото настоява те да плащат личните си осигуровки като всички останали, е справедливо възнагражденията им да бъдат увеличени така, че нетният им доход да остане непроменен." Държавните служители няма да загубят нетните си доходи, но ефектът върху фиска ще дойде едва през 2028-2029 г.Финансовият министър потвърди, че ще бъде сложен таван на заплатите на ръководствата на всички дружества с над 50 на сто държавно участие. „Заплатите трябва да бъдат обвързани с резултатите. Не е нормално всяка година да говорим за безводие и за тежко състояние на ВиК дружествата, а същевременно ръководствата им да получават несъразмерно високи възнаграждения. Същото важи и за държавните горски предприятия.“ Вицепремиерът каза, че единствено миналата година ТОЛ системата е събрала 1 млрд. лева, при това за първи път. Предложеното увеличение с 30% на всички винетки всъщност означава, че ако човек си купи годишна винетка тя ще му струва с 1,20 евро повече на месец. Запитан за философията на бюджета, Гълъб Донев каза, че бюджетът е на реалността, защото се довършват политики, които са заложени от предишните управления и са довели страната до свръхдефицит. И припомни отново, че в инвестиционната програма за общините са били заложени проекти, които не са осигурени финансово и тези плащания трябва да се извършат сега. Sat, 27 Jun 2026 12:35:34 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/276985/vicepremierut-gulub-donev-bulgariya-strada-ot-bezvodie-a-rukovodstvata-na-vik-drujestvata-sa-s-ogrom https://presscenters.com/News/276894/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-zalagame-na-pochtenostta-i-pre Снимка: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев: Залагаме на почтеността и предвидимостта в бюджета за 2026 година Хората трябва да бъдат спокойни. Ще се справим с това трудно положение „С проекта на бюджет за 2026 г. увеличаваме обхвата на семействата, които ще получават детски надбавки, а не замразяваме социални плащания. Пенсиите нарастват със 7,8%. Не се замразява и минималната работна заплата, а ще се разработи механизъм, по който тя да се определя от 2027 година. Да се хвърлят в пространството твърдения, без да имат нищо общо с реалната ситуация, е непрофесионално и нечестно. Хората трябва да бъдат спокойни. Ще се справим с това трудно положение“, това заяви заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев в предаването „Още от деня“ на БНТ. Той съобщи, че на 1 юли проектът на бюджет ще бъде внесен за обсъждане в Министерския съвет и още същия ден ще бъде изпратен в Народното събрание. „В нашето предложение за държавните финанси залагаме преди всичко на почтеността и на предвидимостта. Залагаме на това хората да знаят какви са реалните числа“, категоричен беше Донев. Министърът отговори и на критиките към бюджета, като подчерта, че правителството продължава политиките, заложени от предишните министри. „В този бюджет нямаме нито една наша политика, която да реализираме“. По думите му в проекта са включени ефектите от удължителния бюджет, който действа към момента, както и допълнителни разходи в размер на около 1,1 млрд. евро, приети от предишните две правителства. „Ако не бяха тези разходи, дефицитът щеше да е по-нисък, а не 5,7%“. „ЕК гледа реалистично на ситуацията у нас. Тя прави анализ на всички данни, до които има достъп и е наясно кога е изпусната „нишката“ в бюджета. Ние сме влезли с коректни данни в еврозоната. Просто сега излизат допълни неща“, обясни Донев. Финансовият министър поясни защо са заложени 9 млрд. евро капиталови разходи. В тях са включени 5 млрд. евро, които са европейско финансиране. „Тук са всички проекти и инвестиции, които трябва да бъдат направени и разплатени до 31 август т.г. по Националния план за възстановяване и устойчивост, средства за Държавен фонд „Земеделие“, за социалния фонд за климата, както и за други европейски програми. Останалите 4 млрд. евро са национално финансиране, с което ще се разплащат проектите на общините, както и болници, детски градини и др. Министърът разясни, че всички общински проекти, които са одобрени и е започнала тяхната реализация, ще бъдат включени в инвестиционна програма към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Средствата по тях ще се изплащат след проверки от Дирекцията за национален строителен контрол и от Агенцията за държавна финансова инспекция. „Не трябва да има нито нотка съмнение за това, че може да се допусне някакъв корупционен елемент и съмнение в тези плащания и проекти“. Предстои сериозна административна реформа, но тя ще се случи след задълбочен функционален анализ и ще намери отражение в бюджета за 2027 година. Thu, 25 Jun 2026 20:42:36 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/276894/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-zalagame-na-pochtenostta-i-pre https://presscenters.com/News/276853/zamestnik-ministur-lyudmila-petkova-s-byudjet-2026-celim-plavna-stabilizaciya-na-deficita-i-finansit Снимка: Заместник-министър Людмила Петкова: С бюджет 2026 целим плавна стабилизация на дефицита и финансите „С предложения проект на бюджет за 2026 г. и мерките, заложени в него, целим плавна стабилизация на дефицита и бюджета. Тя дава възможност икономиката да продължи да расте и да се запази конкурентната данъчна среда за България с ниските налози“. Това коментира заместник-министърът на финансите Людмила Петкова в студиото на „Здравей, България“ по Нова телевизия. По думите на Петкова при дефицит от 7,4% са възможни два подхода. Първият е шокова консолидация с увеличаване на данъците и рязко намаляване на разходите, което води до тежки икономически и социални последици. Вторият – представеният вчера подход при запазване на ниските данъци. „Когато се даде възможност икономиката да продължава да се развива с възможност за привличане на чуждестранни инвестиции, с дигитализация на икономиката, това означава ръстът на икономиката да води до намаляване на относителния дял на дефицита“, обясни още заместник-министърът. Според Петкова дисбалансите в публичните финанси не са натрупани в последните няколко месеца, а са заради дългогодишното отлагане на реформи и неоценени рискове. Една от водещите мерки, заложени в проекта на бюджет 2026, е реорганизацията на публичната администрация. Този процес ще премине през модернизация, през дигитализация на администрацията, за да може държавата да продължи да изпълнява своите функции. „Ще бъдат намалени незаетите бройки или пенсионерите. Подготвя се цялостен анализ на администрацията, в който се посочва къде се дублират функции, дали има възможност за сливане на структури. Всички структурни реформи започват сега, но ефект ще има следващата година“, обясни тя. По думите й всеки работодател ще прецени индивидуално каква е необходимостта от съкращения и оптимизация на персонал. По отношение на борбата със сивата икономика, друг важен акцент в бюджет 2026 г., са заложени мерки за усъвършенстване на фискалния контрол върху високорисковите бързооборотни стоки - плодове, зеленчуци, мляко и месо. Втората мярка е дигитален контрол върху цялата верига на доставки на горива. Третата е за засилен контрол върху електронната търговия. Като пример Людмила Петкова посочи фактът, че около 70% от нощувките в туризма не се регистрират и не се плащат данъци. „Насочваме усилията си към нелегалния хазарт, защото сивия сектор в него е 40%. Целта е да се блокират плащанията от и към нелегални хазартни сайтове от банки и други платежни оператори, блокиране на сайтовете от мобилни оператори и от интернет доставчици, акцент в контрола ще има върху т. нар. посредници – оператори, които набират играчи за хазартния сектор“, коментира заместник-финансовият министър. Това е първият сектор в сивата икономика, върху който трябва да насочи вниманието, тъй там са най-високите обороти – за 2025 г. те са 66 млрд. лева. Thu, 25 Jun 2026 14:42:39 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/276853/zamestnik-ministur-lyudmila-petkova-s-byudjet-2026-celim-plavna-stabilizaciya-na-deficita-i-finansit https://presscenters.com/News/276812/publikuvani-sa-zakonoproektut-za-durjavniya-byudjet-na-republika-bulgariya-za-2026-g-i-aktualizirana Публикувани са законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода (АСБП) 2026 – 2028 г., която представлява мотивите към законопроекта. Съставянето на Бюджет 2026 е истинско предизвикателство, особено в контекста на Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 година, одобрен с Решение № 111 на Министерския съвет от 2025 г., който съдържа политики, приоритети, реформи и планове за инвестиции в средносрочен хоризонт. Целите на фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка за периода 2026-2028 г. отразяват наследеното състояние на публичните финанси и натрупаните дисбаланси, като са съобразени с възможностите за реализиране на краткосрочни мерки в рамките на 2026 г. и с набелязаните цели и приоритети на политиките, включително и за запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план. Пролетната макроикономическа прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да достигне 2,6% през 2026 г. и 2,5% през 2027 г. През 2028 г. се очаква растежът да се запази на ниво от 2,5%. Вследствие на военния конфликт в Близкия изток и блокирането на Ормузкия проток и свързаното с това рязко повишение на котировките на суров петрол и природен газ през март 2026 г., прогнозата е за съществено ускорение на темпа на инфлация в страната. Средногодишната инфлация през 2026 г. се очаква да се повиши до 4,3% според ХИПЦ, а нарастването на потребителските цени в края на годината да възлезе на 5,2%, при 3,5% към декември 2025 г. на годишна база. Средногодишната инфлация за 2027 г. се очаква да бъде 3,8%, след което ще се забави до 2,5% през 2028 г. Разчетите в АСБП за периода 2026-2028 г. отразяват тенденциите в пролетната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, основните допускания и оценките за ефекта от приходните и разходните дискреционни мерки. Параметрите на разходите за прогнозния период са съобразени с възможностите на бюджета за финансиране на политиките, както и с перспективите за развитие на публичните сфери, фискалните цели и приоритети на правителството. Параметрите на бюджетната рамка за периода 2026-2028 г., доколкото позволяват възможностите за корекции още от тази година, са съобразени с предложението на Европейската комисия за активиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит и с необходимостта от стабилизирането на публичните финанси в средносрочен план. В Годишния доклад за България за 2026 г. на Европейската комисия се посочва, че големите и постоянни увеличения в разходната част, без компенсаторни структурни финансиращи мерки, са довели до продължителни дефицити въпреки положителния растеж. Прогнозата е, че страната ни може да се изправи пред предизвикателства за изпълнение на ангажиментите си по средносрочния фискално-структурен план при липсата на строги консолидационни усилия. Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 5,7% от БВП през 2026 г., 3,8% от БВП през 2027 г. и 3,0% от БВП през 2028 г. Консолидирането на нивото на дефицита по КФП на този етап осигурява завръщане към ограниченията в края на периода. При това ниво на дефицита размерът на приходите, помощите и даренията по КФП е съответно – 49 615,3 млн. евро през 2026 г., 50 272,0 млн. евро през 2027 г. и 53 394,9 млн. евро през 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо предварителните отчетни данни от 44 014,7 млн. евро през 2025 г. се дължи на различни фактори - заложените приходни мерки, от ръста на икономиката, повишена събираемост в условията на стабилност в работата на приходните администрации, както и на очакваните по-високи приходи от ЕС. Размерът на общите разходи по КФП по годините от периода е съответно 56 807,2 млн. евро през 2026 г., 55 350,8 млн. евро през 2027 г. и 57 687,0 млн. евро през 2028 г., като за ръста през 2026 г. причините са посочени по-горе, въпреки приложените краткосрочни мерки, но следва да се отбележи също и значителните разходи в последната година от изпълнението на мерките по ПВУ. По националното правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси разходите са в размер на 39,3% от БВП за 2026 г., 37,7% от БВП за 2027 г. и 37,1% от БВП за 2028 г. при 37,6% от БВП по предварителните отчетни данни за 2025 г. Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се увеличава до 5,4% от БВП през 2026 г., след което се очаква постепенно консолидиране до 3,9% от БВП през 2027 г. и 3,3% от БВП през 2028 г. Нарастването на дефицита през 2026 г. отразява главно ефекта от структурното увеличение през предходните години на разходите за възнаграждения в публичния сектор и на социалните плащания като дял от общите бюджетни разходи. Планираният размер на бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ за периода 2026-2028 г. ще се реализира при дял на приходите 39,9% от БВП през 2026 г., и 37,0% от БВП през 2028 г. Разходите като дял от БВП достигат 45,3% през 2026 г., като след това намаляват до 40,3% от БВП за 2028 г. Според настоящите прогнози на МФ, нетните разходи, финансирани на национално ниво, се очаква да нараснат със 7,6% през 2026 г., 2,8% през 2027 г. и 4,4% през 2028 г. Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,7 млрд. евро (30,1% от БВП) през 2026 г., 44,7 млрд. евро (33,2% от БВП) през 2027 г. и 50,5 млрд. евро (35,2% от БВП) през 2028 г. Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен в размер на 2,6 млрд. евро. Политики и мерки Основните цели на данъчната политика за периода 2026-2028 г. са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид предложените изменения в данъчното законодателство и това в областта на хазарта, някои от които са както следва: Ускорено реализиране на вече въведения акцизен календар за периода 2025-2029 г. в Закона за акцизите и данъчните складове за поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюневите изделия. В тази връзка е необходимо изменение на действащия акцизен календар като се намаляват периодите за достигане на нивата на акцизни ставки, с оглед постигане на пропорционалност при бъдещото прилагане на новата акцизна рамка. В съответствие с предложения календар акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия се предвижда да бъдат променени и от 01.08.2026 г.; Разширяване на обхвата на лицата, прилагащи режима по глава 21а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез включване и на лицата, представляващи публичните предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия. С оглед постигане на равнопоставеност между лицата, разходващи публични средства, и в контекста на повишаване на приходите от просрочени публични задължения с мярката се предлага разширяване на обхвата на лицата, които ще прилагат режима по глава 21а, като се добавят и публичните предприятия по смисъла на чл. 2 от Закона за публичните предприятия; Погасяване на задължения за неплатени данъци и осигуровки чрез ефективно насочване на изпълнението спрямо касовите наличности в търговските обекти с цел по-ефективно събиране на публичните вземания и лихвите по тях; Въвеждане на лицензионен режим в Закона за хазарта за афилиейт оператори, които популяризират хазартни игри на лицензирани оператори на територията на Република България; Въвеждане на двукомпонентна държавна такса върху комисионното възнаграждение на афилиейт операторите въз основа на предварително договорени показатели за ефективност. С цел повишаване на събираемостта на данъчните приходи и предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци се предлага въвеждане на двукомпонентна държавна такса, състояща се от годишна такса в размер на 6 000 евро, и променлива част в размер на 10 на сто върху стойността на комисионното възнаграждение, обвързано с резултати - брой привлечени регистрирани потребители, депозити, залози или друг измерим резултат, постигнат чрез дейността на афилиейт оператора по популяризиране на хазартните игри, организирани от хазартния оператор и др. Блокиране на плащания от и към нелицензирани хазартни оператори от банки и други платежни институции с цел намаляване на нелегалния хазарт и блокиране на игрални нелегални сайтове от мобилни оператори, интернет доставчици и други. С приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. продължава действието на следните мерки: Размер на общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна от 818 067 009,91 евро и общия размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола - 51 129 188,12 евро; Увеличен размер на данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ (за деца и за деца с увреждания), както следва: 3 067,75 евро годишно за едно ненавършило пълнолетие дете, 6 135,50 евро - за две ненавършили пълнолетие деца, 9 203,25 евро - за три и повече ненавършили пълнолетие деца и съответно, за деца с увреждания в размер на 6 135,50 евро годишно, с възможност за авансово ползване през годината. При прогнозиране на постъпленията от данъци е взет предвид и пакет от мерки за намаляване дела на сивата икономика, както следва: Засилване на действащия фискален контрол върху стоките с висок фискален риск; Дигитално проследяване в реално време на веригата за доставките на горива от производител/вносител до краен потребител; Засилен контрол върху електронната търговия. Пакетът от мерки е насочен към ограничаване на сивата икономика, повишаване на бюджетните приходи и създаване на по-справедлива конкурентна среда за коректните икономически оператори. Намаляването на неформалната икономическа дейност е сред ключовите предпоставки за подобряване на фискалната устойчивост и повишаване на ефективността на публичните политики. Краткосрочни приходни мерки за фис... Wed, 24 Jun 2026 19:28:38 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/276812/publikuvani-sa-zakonoproektut-za-durjavniya-byudjet-na-republika-bulgariya-za-2026-g-i-aktualizirana https://presscenters.com/News/276672/ministur-donev-s-obshtinite-sme-partniori-i-tryabva-da-razchitame-edin-na-drug Снимка: Среща на министър Донев и представители на НСОРБ Срещата с НСОРБ се проведе в рамките на консултациите за бюджет 2026 Инвестиционната програма на общините през призмата на проекта за бюджет 2026 и възможностите за оптимизиране на приходите от местни данъци и такси обсъдиха вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев и представители на УС на Националното сдружение на общините в Република България (НСРОБ). Срещата се състоя в Министерството на финансите и бе част от консултациите в бюджетната процедура. Министър Донев запозна кметовете с основните мерки за намаляване на разходите и увеличаване на приходите, залегнали в проекта на бюджет за 2026 година. Предвиден е нов ред за плащане по общинските инвестиционни проекти, заложени в Приложение 3, като ще се използват различни механизми за финансиране и те ще бъдат разписани в текст в бюджета. „Всички проекти, по които е започнало изпълнение, ще бъдат разплатени“, увери финансовият министър. Така той успокои опасенията на общините, изразени от кмета на Димитровград Иво Димов, заместник-председател на УС на НСОРБ, че много стартирали вече проекти няма да могат да бъдат завършени. Акцент в разговора бяха и съществуващите резерви за оптимизиране на приходите от местни данъци и такси. Кметът на Карлово Емил Кабаиванов представи виждането на общините за въвеждане на такса смет на принципа „замърсителят плаща“ от 2027 година и сподели, че 15 общини вече го прилагат. Според Донка Михайлова, заместник-председател на УС на НСОРБ и кмет на община Троян, данъчните оценки на имоти са остарели и затова сдружението настоява за актуализацията им, която да влезе в сила от 2027 година. В заключение представителите на НСОРБ изразиха подкрепата си за заложените в проектобюджета средства, определени за общините, и заявиха готовност за общи решения за консолидация на разходите. Mon, 22 Jun 2026 19:00:31 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/276672/ministur-donev-s-obshtinite-sme-partniori-i-tryabva-da-razchitame-edin-na-drug https://presscenters.com/News/276163/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-podpisa-spogodba-za-izbyagvane Снимка: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев подписа Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Княжество Андора Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев и Рамон Лядос Бернаус – министър на финансите на Княжество Андора, подписаха Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Тя ще се прилага по отношение на данъците върху доходите и имуществото. С влизането в сила на документа се създават условия за ефективно разрешаване на данъчни спорове и избягване на двойното данъчно облагане за гражданите и бизнеса, като по този начин ще се насърчи стопанската активност. Спогодбата с Андора отразява последните развития в областта на международното данъчно облагане, инициирани от държавите от Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, с оглед противодействие на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. До този момент между двете държави не е сключвана данъчна спогодба. Сътрудничеството в тази област през последните години се развива предимно чрез различни форми на обмен на информация въз основа на международни правни инструменти. След церемонията по подписването на спогодбата вицепремиерът Донев и министър Бернаус обсъдиха въпроси, свързани с намирането на подходящи мерки за справяне с финансовите и икономически промени, предизвикани от глобалните предизвикателства.Галерия Fri, 19 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/276163/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-podpisa-spogodba-za-izbyagvane https://presscenters.com/News/276164/perspektivite-pred-fiskalnata-politika-na-nacionalno-i-mejdunarodno-nivo-obsudiha-vicepremierut-i-mi Снимка: Перспективите пред фискалната политика на национално и международно ниво обсъдиха вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев и управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева Енергетиката и ускореното навлизане на технологиите оформят нова реалност, в която политиките трябва да бъдат едновременно по‑гъвкави и по‑решителни, а за защитата на икономиките от външни шокове трябва да се инвестира в диверсификация на източниците, устойчива инфраструктура и по-тясно сътрудничество между надеждни партньори. Това стана ясно по време на разговора между заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев и Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ). Двамата обсъдиха актуални икономически и финансови въпроси в рамките на редовната среща на нидерландско-белгийската група в Международния валутен фонд и на нидерландската група в Световната банка, която се провежда в България. Министър Донев запозна Георгиева и с приоритетите на българското правителство и перспективата пред фискалната политика на страната. Той информира, че в момента активно се работи по финализирането на проекта на бюджет на страната за 2026 година. Стартиран е и процес на фискална консолидация, така че България да се върне в рамките на референтните граници на Пакта за стабилност и растеж и към дългосрочна устойчивост на публичните си финанси. По-късно през деня заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев проведе среща с ръководителя на мисията на Фонда за България Фабиан Борнхорст. По време на разговорите бяха обменени мнения за мерките и политиките, които правителството планира и реализира във финансовата и икономическата сфери. Fri, 19 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/276164/perspektivite-pred-fiskalnata-politika-na-nacionalno-i-mejdunarodno-nivo-obsudiha-vicepremierut-i-mi https://presscenters.com/News/276165/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-provede-sreshta-s-vicepreziden Снимка: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев проведе среща с вицепрезидента на Световната банка за Европа и Централна Азия Антонела Басани Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев се срещна с Антонела Басани – вицепрезидент на Световната банка за Европа и Централна Азия. В разговора участва и заместник-министърът на финансите Методи Методиев. Дискутирани бяха въпроси, свързани с нарастващите икономически и социални предизвикателства в международен мащаб. „За да градим устойчиво бъдеще, наша споделена отговорност е да гарантираме, че ползите от растежа достигат до всички хора. Това е не просто въпрос на социална справедливост, а икономическа необходимост за поддържане на стабилността“, заяви Гълъб Донев. Акцент в разговора бяха и инвестициите в дигитални умения и изкуствен интелект, които ще модернизират икономиките и ще повишат производителността, а това, от своя страна, ще допринесе за устойчив растеж. Fri, 19 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/276165/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-provede-sreshta-s-vicepreziden https://presscenters.com/News/276166/ministerstvoto-na-finansite-poluchi-nagradata-na-unss-za-nay-dobra-administraciya-za-2025-g-v-katego Снимка: Министерството на финансите получи наградата на УНСС за „Най-добра администрация“ за 2025 г. в категория „Ефективност на администрацията“ Министерството на финансите получи наградата на Университета за национално и световно стопанство за „Най-добра администрация“ за 2025 г. в категория „Ефективност на администрацията“ на церемония днес. Чрез наградите на УНСС се отличават най-добрите практики в държавната, областната и общинската администрация. По този начин се отдава заслужено признание на професионалистите в държавните институции. Главният секретар Таня Георгиева получи наградата от името на Министерството на финансите и благодари на организаторите за високата оценка. „Тази награда е за всеки един служител на Министерството на финансите, тъй като всичките колеги работят професионално, всеотдайно, отговорни са, работят в полза на гражданите и на обществото“ – каза г-жа Георгиева. Тя си пожела догодина МФ да получи най-голямата награда. Това е втората тържествена церемония за наградите на УНСС за „Най-добра администрация“, а подборът на номинираните е извършен чрез строгата научна методология, разработена от екипа на Института по икономика и политики към УНСС под ръководството на проф. д.н. Борислав Борисов.Галерия Tue, 16 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/276166/ministerstvoto-na-finansite-poluchi-nagradata-na-unss-za-nay-dobra-administraciya-za-2025-g-v-katego https://presscenters.com/News/276167/vicepremierut-gulub-donev-administraciya-s-visoka-profesionalna-ekspertiza-i-bez-politicheski-obvurz Снимка: Вицепремиерът Гълъб Донев: Администрация с висока професионална експертиза и без политически обвързаности е най-добрата имунна система на държавата „Една от най-важните ни задачи е да развиваме професионалната администрация. Не говоря за такава, която изпълнява механично разпореждания. Имам предвид администрация, която мисли, предлага решения според закона, предупреждава за проблеми и носи паметта на институциите.“ Това каза вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев на церемонията за връчване на наградите на УНСС за най-добра администрация. Събитието се проведе днес в аула „Максима“ на висшето училище с участието на депутати, кметове, представители на държавните институции, научните среди, социалните партньори. „Администрация с висока професионална експертиза, с морални устои и без политически обвързаности е най-добрата имунна система на държавата“, подчерта Гълъб Донев, който е и председател на Съвета за административна реформа на МС. „Отминалият период на политическа нестабилност и често сменящи се правителства беше период на политически експерименти с държавата и изтощение за държавните служители, които често трябваше да избират между професионалната си съвест и удобството да замълчат“, допълни вицепремиерът и посочи, че „добрият синхрон и взаимодействие между политическо ръководство и администрация е важна предпоставка за стабилно и успешно управление“. „Възможностите, които предлага изкуственият интелект, налагат нови стандарти за работа пред държавните служители. Но технологията няма да замени отговорността. Подписът под експертното становище остава човешки, макар и електронен“, каза министър Донев. Той поздрави УНСС за инициативата за днешните отличия, които показват добрата работа на държавните служители в български институции. Университетът връчва наградите си за най-добра администрация втора поредна година, номинациите се правят по научна методология, разработена от екипа на Института по икономика и политики към УНСС. В рамките на церемонията вицепремиерът Донев връчи четирите големи награди за най-добра администрация за 2025 година – на Министерството на електронното управление (сега Министерство на иновациите и дигиталната трансформация), на Националната агенция за приходите, на община Бургас и на областна администрация София. Министерството на финансите също бе отличено в категория „Най-ефективна администрация“, а в знак на уважение министър Гълъб Донев получи почетния медал на Университета за национално и световно стопанство, чийто възпитаник е. Пред журналисти министърът на финансите Гълъб Донев коментира, че в момента цялото внимание е насочено към изготвянето на бюджета за 2026 година. „Търсим онзи подход и онези мерки, които да ни доведат към реалното състояние на финансите в държавата.“ Според него до края на юни цялата процедура по разработване и съгласуване на проекта на Закон за държавния бюджет трябва да приключи и проектът да бъде внесен в Народното събрание до края месеца. Паралелно с това се подготвят и съответните изчисления и параметри за проектобюджет 2027. „Наградата, която получих, е за всеки един служител на Министерство на финансите. Всички колеги работят професионално, всеотдайно и отговорно, работят в полза на гражданите и на обществото“, каза главният секретар Таня Георгиева, която взе приза от името на министерството. Тя благодари от сърце и изрази надежда, че следващата година МФ ще заслужи голямата награда.Галерия Tue, 16 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/276167/vicepremierut-gulub-donev-administraciya-s-visoka-profesionalna-ekspertiza-i-bez-politicheski-obvurz https://presscenters.com/News/276168/plamen-todorov-e-naznachen-za-direktor-na-adfi По предложение на вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев за директор на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е назначен Пламен Веселинов Тодоров. Пламен Тодоров е специалист с богат опит в областта на държавната финансова инспекция и правната сфера, натрупан в периода на неговата дългогодишна работа в Агенцията за държавна финансова инспекция и в Държавната агенция „Национална сигурност”. Пламен Тодоров е магистър по право от Югозападния университет „Неофит Рилски“, Благоевград, от 2007 г. и бакалавър по защита на националната сигурност от Академията на МВР, София, от 2003 г. Преминал е през обучение в Международната академия по правоприлагане (ILEA) в Будапеща, Унгария, и стажове в европейските институции. От 01.11.2003 г. до 31.12.2007 г. е бил експерт в закритата Национална служба „Сигурност“ към Министерството на вътрешните работи. От 01.01.2008 г. до 31.01.2017 г. е бил началник на отдел „Правно-нормативна дейност“ в Държавната агенция „Национална сигурност“ и процесуален представител на председателя на Агенцията. От 01.02.2017 г. до 31.07.2017 г. е бил юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Агенцията за държавна финансова инспекция, а от 01.08.2017 г. до 18.02.2026 г. и от 02.03.2026 г. до настоящия момент е директор на дирекция „Правна“ в АДФИ. В периода от 19.02.2026 г. до 01.03.2026 г. е бил директор на АДФИ. Досегашният директор на АДФИ Ивайло Ашков е подал молба да бъде освободен от длъжност, считано от 16.06.2026 г. Tue, 16 Jun 2026 00:00:00 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/276168/plamen-todorov-e-naznachen-za-direktor-na-adfi