https://presscenters.com Новините без редакция https://presscenters.com/News/256198/publikuvani-sa-dannite-za-izpulnenieto-na-byudjeta-kum-31072025-g Основни параметри по консолидираната фискална програма (КФП) към юли 2025 г. Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2025 г. са в размер на 46 358,1 млн. лв. или 51,4 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 13,5 % (5 511,3 млн. лв.) спрямо отчетените към юли 2024 година. За този ръст принос имат най-вече данъчните приходи, които нарастват с 16,7 % (5 418,1 млн. лв.). Неданъчните приходи нарастват с 12,9 % (787,3 млн. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2024 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко с 694,1 млн. лева. Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 37 793,3 млн. лв., което представлява 53,3 % от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 81,5 % от общите постъпления по КФП за периода. Късното приемане на ЗДБРБ за 2025 г. забави прилагането на промените, свързани с мерките за повишаване на събираемостта на приходите и борбата със сивата икономика, съкрати времето, през което те ще се прилагат през 2025 г., но предприетите действия от приходните администрации за повишаване на събираемостта вече започват да оказват ефект върху постъпленията от ДДС. Неданъчните приходи са в размер на 6 899,0 млн. лв., което представлява 57,5 % от годишните разчети. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 665,7 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2025 г. възлизат на 50 636,6 млн. лв., което е 52,4 % от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към юли 2024 г. бяха в размер на 41 818,9 млн. лв., като следва да бъде взето предвид, че през месец февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на министерството в размер на 1 200,0 млн. лв. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост на данните, разходите към края на юли 2025 г. нарастват със 7 617,7 млн. лв. (17,7 %). Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Нелихвените разходи са в размер на 48 710,4 млн. лв., което представлява 52,6 % от годишния разчет и ръст (на съпоставима база) със 7 058,2 млн. лв. (16,9 %) спрямо отчетените към юли 2024 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 43 391,3 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 5 278,0 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 41,2 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 758,8 млн. лв. (46,7 % от планираните за годината и ръст от 239,7 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г., което се дължи основно на календара по обслужването на държавния дълг). Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към юли 2025 г. е отрицателно в размер на 4 278,5 млн. лв. (1,96 % от прогнозния БВП). То се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 2 780,1 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 1 498,5 млн. лева. Размерът на фискалния резерв към 31.07.2025 г. е 19 778,3 млн. лв., в т. ч. 17 953,2 млн. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 825,1 млн. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 юли 2025 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети. Mon, 01 Sep 2025 00:00:00 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/256198/publikuvani-sa-dannite-za-izpulnenieto-na-byudjeta-kum-31072025-g https://presscenters.com/News/256199/publikuvan-e-mesechniyat-byuletin-dulg-i-garancii-na-podsektor-centralno-upravlenie-za-yuli-2025-g Дългът на подсектор „Централно управление“[1] към края на юли 2025 г. възлиза на 61 018,6 млн. лева, като бележи увеличение със 6 686,2 млн. лв. спрямо края на юни 2025 г., което основно се дължи на постъпленията от емитираните през месеца държавни облигации на международните капиталови пазари. Вътрешните задължения са 11 526,2 млн. лева, а външните 49 492,5 млн. лева. Съотношението „дълг на подсектор „Централно управление“/БВП[2]“ възлиза на 27,9%, като бележи увеличение с 3,0 процентни пункта спрямо нивото му от предходния месец. Делът на вътрешния дълг спрямо БВП е 5,3%, а на външния дълг – 22,7%. В структурата на дълга на подсектора за юли 2025 г. вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 18,9% и 81,1%. В структурата на дълга по инструменти към 31 юли 2025 г. основна част продължават да заемат облигациите, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 72,8%, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар – 17,8% и заемите – 9,4%. В лихвената структура на дълга се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (99,5%), а при валутната – за голям относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро и лева (95,8%), дългът в щатски долари е с дял от 4,2%. В матуритетната структура на дълга по оригинален матуритет с най-голям дял са дълговите инструменти със срочност над 10 г. – 50,3%, следвани от тези със срок от 5 до 10 г. – 43,2%, от 1 до 5 г. – 6,4% и до 1 г. – 0,2%. В структурата по остатъчен матуритет делът на дълга до 1 година е 5,0%, 21,7% – от 1 до 5 г., 41,6% – от 5 до 10 г. и 31,8% – над 10 години. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 юли 2025 г. е в размер на 1 071,5 млн. лева. Вътрешните гаранции са 260,0 млн. лева, а външните – 811,5 млн. лева. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,5%. Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на юли 2025 г. достига до 60 736,7 млн. лева или 27,8% от БВП. Вътрешните задължения са в размер на 11 100,4 млн. лева, а външните – в размер на 49 636,3 млн. лева. Държавногарантираният дълг през юли 2025 г. възлиза на 1 121,4 млн. лева, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0,5%. Бюлетинът е публикуван в категория „Статистика”/„Месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. [1] Дългът на подсектор „Централно управление" включва държавния дълг, поет по реда на Закона за държавния дълг, както и дълга на институционалните единици, класифицирани в подсектор „Централно управление" на сектор „Държавно управление", в т.ч. държавни болници, държавни предприятия, ФГВБ, ФЛАГ, ФМФИ и др. Пълният списък на юридическите лица от подсектор „Централно управление" може да бъде намерен ТУК [2] Брутен вътрешен продукт за 2025 г. - съгласно Пролетна макроикономическа прогноза 2025 г. на МФ Mon, 01 Sep 2025 00:00:00 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/256199/publikuvan-e-mesechniyat-byuletin-dulg-i-garancii-na-podsektor-centralno-upravlenie-za-yuli-2025-g https://presscenters.com/News/256200/ministerstvoto-na-finansite-preotvori-emisiya-3-godishni-dck На 25.08.2025 г. Министерството на финансите преотвори емисия 3-годишни ДЦК, която беше пусната в обращение на проведения на 20.01.2025 г. аукцион. Емисията е деноминирана в лева, с падеж 22.01.2028 г. и годишен лихвен купон от 2,75%. Обемът на емисията в обращение беше увеличен с 300 млн. лв. на проведения на 25.08.2025 г. аукцион, с което достигна 1,3 млрд. лв. номинална стойност. Отчетената на аукциона среднопретеглена годишна доходност e в размер на 2,40%. Общият размер на подадените поръчки възлезе на 386,85 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 1,29. Отчетеният спред спрямо бенчмарковите германски федерални облигации за одобрения обем от 300 млн. лв. е в размер на 42 базисни точки и е най-ниският от пускането на емисията в обращение до момента. Mon, 25 Aug 2025 00:00:00 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/256200/ministerstvoto-na-finansite-preotvori-emisiya-3-godishni-dck https://presscenters.com/News/253527/obnarodvana-e-naredbata-za-izmenenie-i-dopulnenie-na-naredba--n-18-ot-2006-g Обнародвана е Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Промените са свързани с въвеждането на еврото като национална валута в Република България, както и с разширяване на функционалностите на електронните апарати с фискална памет, регистриращи продажбите в търговски обекти за зареждане на течни горива. Осигурява се възможност общата сума за плащане в издаваните документи да се изобразява във фискалния бон освен във валутата на страната ни и в друга валута. Урежда се генериране на фискален бон в електронен вид при работа с електронни системи с фискална памет (ЕСФП). С промените се създава възможност в един търговски обект за продажби/зареждания на течни горива съвместно да работят два типа ЕСФП на различни производители/вносители и се разписва опцията за генериране на системен бон в електронен вид при работа с интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Wed, 04 Jun 2025 12:28:21 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/253527/obnarodvana-e-naredbata-za-izmenenie-i-dopulnenie-na-naredba--n-18-ot-2006-g https://presscenters.com/News/253566/bulgariya-izpulnyava-vsichki-kriterii-za-chlenstvo-v-evrozonata-i-e-gotova-da-vuvede-evroto-ot-1-yan Днес Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) публикуваха извънредни конвергентни доклади, в които представят оценката си за напредъка на България по пътя към еврозоната. Конвергентните доклади се публикуват, след като на 25 февруари т. г. министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на БНБ Димитър Радев подписаха съвместно писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард, съдържащо искане за изготвянето им. Докладите констатират, че България изпълнява четирите номинални критерия за членство: за стабилност на публичните финанси (бюджетно салдо и държавен дълг), за дългосрочния лихвен процент, за ценова стабилност и за валутния курс. По отношение на критерия за динамиката на валутния курс, от 10 юли 2020 г. българският лев участва в механизма на обменните курсове на Европейската парична система - Валутен механизъм II (ВМ II), към който страната се присъедини, запазвайки действащия в страната паричен съвет като едностранен ангажимент с официален разменен курс от 1,95583 лева за едно евро. В докладите се отбелязва също, че Законът за Българската народна банка е съвместим с относимите разпоредби на Договора за функциониране на ЕС и Устава на Европейската централна банка/Европейската система от централни банки. Това е изключително важен успех за страната ни – резултат от дългогодишни усилия, последователни политики и действия на редица правителства и институции. След публикуването на конвергентните доклади от ЕК и ЕЦБ, на 19-20 юни финансовите министри в Еврогрупата и Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси следва да ги обсъдят и да одобрят препоръка от държавите-членки на еврозоната до Съвета на ЕС относно приемането на еврото от България. На 26-27 юни лидерите на ЕС във формат Европейски съвет следва също да обсъдят конвергентните доклади и проекта на решение за приемането на еврото от България. На 8 юли Европейският парламент се очаква да одобри мнение по проекта на Решение на Съвета за приемане на еврото от България. На същия ден (8 юли) министрите в Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси следва да одобрят правнообвързващите актове, свързани с присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. Wed, 04 Jun 2025 00:00:00 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/253566/bulgariya-izpulnyava-vsichki-kriterii-za-chlenstvo-v-evrozonata-i-e-gotova-da-vuvede-evroto-ot-1-yan https://presscenters.com/News/253483/ministur-petkova-obsudi-prisuedinyavaneto-na-bulgariya-kum-evrozonata-s-direktora-na-mvf-kristalina Снимка: Министър Петкова обсъди присъединяването на България към еврозоната с директора на МВФ Кристалина Георгиева Министърът на финансите Теменужка Петкова проведе среща с управляващия директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. Двете обсъдиха доброто съвместно сътрудничество и бъдещите стъпки за развитието му, както и присъединяването на България към еврозоната. Министър Петкова подчерта, че България е на прага на изпълнението на стратегическата си цел – въвеждане на единната европейска валута. „Това е важна и положителна стъпка за страната ни. Полагаме всички усилия да гарантираме правата и интересите на гражданите“, заяви тя. От своя страна, Кристалина Георгиева поздрави България, че е фискално дисциплинирана. Директорът на МВФ заяви, че подкрепя целта на страната да бъде част от еврозоната. „За България това е неизбежност и необходимост“, допълни тя и представи добри примери от смяната на валутата в Република Хърватия. Георгиева изрази подкрепа за провеждането на масирана информационна кампания, която да запознае гражданите с промените, които ще се случат в процеса на въвеждане на еврото в страната. Mon, 02 Jun 2025 19:35:24 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/253483/ministur-petkova-obsudi-prisuedinyavaneto-na-bulgariya-kum-evrozonata-s-direktora-na-mvf-kristalina https://presscenters.com/News/253224/ministerstvoto-na-finansite-e-izplatilo-vsichki-duljimi-sredstva-za-kompensacii-na-roditeli-na-deca В изпълнение на Постановления на Министерския съвет (ПМС № 41/25.04.2025 г. и ПМС № 43/30.04.2025 г.), Министерството на финансите е превело на 15.05.2025 г. по бюджетите на общините 4,7 млн. лв. за компенсиране на родителите на неприетите деца в детски ясли и детски градини. Изплатените средства за компенсации за месеците януари и февруари 2025 г. са на база подадени заявки от Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на здравеопазването (МЗ). След предоставяне на информацията от МОН и МЗ за месеците март и април 2025 г., Министерството на финансите ще обработи своевременно заявките и ще преведе дължимите суми на общините. За продължаване на политиката за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и ясли, със Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. са разчетени общо 27,4 млн. лв. за изплащане на постъпващите искания от Министерството на образованието и науката и в Министерството на здравеопазването. Съгласно чл. 52 от Постановление № 28 на Министерския съвет от 2025 г. за изпълнение на държавния бюджет през 2025 г. сроковете за внасяне на предложенията на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването, отговорни за провеждане на съответните политики, е до 20 дни от изтичането на сроковете за предоставяне на информацията от общините, регламентирани в съответните наредби на МОН и МЗ. Съгласно действащите наредби средствата за компенсиране на разходите се изплащат на родителите от общините по настоящия адрес на детето в срок до 15 работни дни от влизането в сила на акта на Министерския съвет, с който са одобрени. Tue, 27 May 2025 09:21:19 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/253224/ministerstvoto-na-finansite-e-izplatilo-vsichki-duljimi-sredstva-za-kompensacii-na-roditeli-na-deca https://presscenters.com/News/253177/standard--poors-potvurdi-reytinga-na-bulgariya-i-polojitelnata-perspektiva Международната рейтингова агенция S&P Global Ratings потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута 'BBB/A-2'. Перспективата пред рейтинга остава положителна. Рейтинговата агенция смята, че България е на път да се присъедини към еврозоната в началото на следващата година. Към април 12-месечната средна инфлация е 2,7%, което означава, че България ще изпълни критерия за ценова стабилност за присъединяване към еврозоната. Официалната оценка на съответствието ще бъде включена в конвергентните доклади на ЕК и ЕЦБ, които ще бъдат публикувани на 4 юни 2025 година. Окончателното решение за членство ще бъде на Еврогрупата и Съвета на ЕС, което S&P Global Ratings очаква да бъде обявено през юли. Въпреки рисковете, икономиката на България показа относителна устойчивост, като външната търговия с услуги продължава да отчита излишъци над 7% от БВП. Директната търговска експозиция към САЩ е по-малка от 4% и затова S&P Global Ratings смятат, че ефектът от американските мита върху Европа ще засегне България предимно индиректно, чрез намалено търсене от най-големите ѝ търговски партньори – по-специално Германия и Румъния. Амбицията за присъединяване към еврозоната осигури важна политическа опора за стриктно фискално управление, особено във времена на политическа нестабилност. Настоящият бюджет и фискални планове целят дефицити до 3% от БВП през следващите три години, което изглежда постижимо. Държавният дълг остава умерен, като дългът, нетно от ликвидните активи, е под 30% от БВП до 2028 година. S&P Global Ratings отчитат, че могат да повишат рейтинга, ако България стане член на еврозоната. Според тях членството би било от полза за достъпа на България до капиталовите пазари и ефективността на паричната политика. S&P Global Ratings биха ревизирали перспективата пред рейтинга на стабилна, ако перспективата за присъединяване на България към еврозоната стане по-малко вероятна. Това може да се случи, ако има още един продължителен период на политическа криза или ако например инфлационният натиск се появи отново. Пълното съдържание на прессъобщението може да прочетете тук. Sat, 24 May 2025 09:00:25 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/253177/standard--poors-potvurdi-reytinga-na-bulgariya-i-polojitelnata-perspektiva https://presscenters.com/News/252755/dopulnitelna-informaciya-otnosno-razmera-na-nalichnostite-po-smetki-na-stolichna-obshtina По повод изявлението на заместник-кмета по финанси на Столична община (СО) Иван Василев и опитите да прехвърли отговорността за решаване на проблема с исканията на служителите от Столичен градски транспорт за увеличаване на техните заплати към Министерството на финансите, предоставяме допълнително следната информация: В изявление пред медиите днес министърът на финансите Теменужка Петкова предостави информация относно размера на наличността по сметки на Столична община към 31.03.2025 г., която е в размер на 637,6 млн. лв., формирана и за сметка на преходния остатък на СО към 31.12.2024 г. в размер на 283,6 млн. лева, респективно тези средства биха могли да бъдат източник за финансиране на плащания. Посочените суми представляват публична информация и са публикувани на сайта на Столична община и са достъпни от следните линкове – Бюджет за 2025 финансова година - Портал на Столичната Община - Портал на Столичната Община- Тримесечни отчети за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средствата от Европейския съюз на Столична община; https://www.sofia.bg/2025-financial-year - Месечни отчети за касовото изпълнение на Бюджета и сметките за средствата от Европейския съюз на Столична община - Отчет за 01.01. – 31.12.2024 г. Wed, 14 May 2025 18:21:28 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/252755/dopulnitelna-informaciya-otnosno-razmera-na-nalichnostite-po-smetki-na-stolichna-obshtina https://presscenters.com/News/252754/lyudmila-rangelova-e-naznachena-za-izpulnitelen-direktor-na-ia-odit-na-sredstvata-ot-evropeyskiya-su Министърът на финансите Теменужка Петкова назначи Людмила Рангелова – Петрова за изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз". Досегашният директор Анна Дечкова Мартинова – Петкова е освободена от длъжността. Людмила Рангелова е завършила висше юридическо образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1995 г. Притежава квалификация и дългогодишен опит в областта на контрола, одита и правото, включително ръководство на одитната дейност по фондове и програми на Европейския съюз. От месец април 1997 г. до месец юли 2006 г. е работила в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, като последователно е заемала длъжностите младши, старши и главен юрисконсулт, началник на отдел „Одит на средства от Европейския съюз“ и директор на дирекция „Правно осигуряване на контролната дейност и нормативни актове“. От месец август 2006 г. до месец август 2009 г. е била началник на отдел „Централно хармонизиращо звено за вътрешен одит“ в дирекция „Вътрешен контрол“ на Министерството на финансите, в чиято компетентност са функциите по координация и хармонизация на дейностите по вътрешен одит в публичния сектор съгласно Закона вътрешния одит в публичния сектор. От месец септември 2009 г. до 26 октомври 2009 г. е директор на дирекция „Одитна дейност“ на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”, а от 27.10.2014 г. до 01.07.2022 г. и от 24.08.2022 г. до 07.06.2023 г. е била изпълнителен директор на Агенцията. От месец юли 2023 г. е работила като експерт по проект на Световната банка „Консултантска подкрепа на Министерството на финансите на Република Таджикистан относно разработването на методологични рамки за организация и провеждане на публичен вътрешен одит“. Рангелова е член на Института на вътрешните одитори. Има международен одиторски сертификат - Certified Government Auditing Professional (от месец януари 2008 г.) и национален сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“ (от януари 2007 г.). Людмила Рангелова има и лекторска практика по вътрешен контрол и одит. Wed, 14 May 2025 18:14:25 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/252754/lyudmila-rangelova-e-naznachena-za-izpulnitelen-direktor-na-ia-odit-na-sredstvata-ot-evropeyskiya-su https://presscenters.com/News/252732/ministur-temenujka-petkova-pravitelstvoto-opredeli-pravilata-za-predostavyane-na-sredstvata-po-inves Снимка: Министър Теменужка Петкова Изцяло ангажимент на кмета на Столична община е да осигури финансирането за възнагражденията на работниците в градския транспорт „Правителството изпълни своя ангажимент и прие постановление, с което се определят правилата за предоставянето и разходването на средствата по инвестиционната програма на българските общини съгласно Закона за държавния бюджет за 2025 година. Ресурсът, който е отделен, е 750 млн. лв. по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и до 900 млн. лева чрез Българската банка за развитие“, съобщи министърът на финансите Теменужка Петкова на брифинг в Министерския съвет . Тя подчерта, че взетото днес решение е от ключово значение българските общини да могат да реализират изключително важни стратегически проекти, насочени към подобряване на улична, спортна и културна инфраструктура. По данни на МРРБ към момента подадените проекти от всички общини са над 2000. По отношение на стачката на работниците в столичния градски транспорт министър Теменужка Петкова разясни, че Министерството на финансите, чрез Закона за държавния бюджет за 2025 г. и Закона за автомобилните превози, финансира дейности, свързани с транспорта, но не финансира разходите за персонал на търговски дружества, чийто едноличен собственик на капитала е Столична община. Министърът напомни, че предвидените средства в Закона за държавния бюджет за 2025 г. за субсидии и компенсации за транспорт за всички общини са 592 млн. лв. От тях 106 млн. лв. са предвидени за субсидии за Столична община, това са 17 милиона повече спрямо бюджета за 2024 година. „Изцяло ангажимент на кмета на Столична община е да предприеме необходимите действия и мерки така, че да определи и да осигури финансирането за възнагражденията на работниците в столичния градски транспорт. Това може да се случи или чрез компенсиране, съответно предоставяне на тези средства за сметка на собствени приходи, или чрез преходни остатъци“, каза тя. Теменужка Петкова съобщи, че към 31 март 2025 г. преходният остатък на Столична община е в размер на 638 млн. лева, от които 472 млн. лева са от местни дейности и 166 млн. лева от държавни дейности, т. е. кметът на Столична община би могъл да направи такова преструктуриране. „С оглед на това, че Столична община все още няма приет бюджет, сега е моментът да се проведат преговори и съответно да се вземат необходимите решения, свързани с определянето на възнагражденията на работещите в столичния градски транспорт“, допълни финансовият министър. Wed, 14 May 2025 13:42:23 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/252732/ministur-temenujka-petkova-pravitelstvoto-opredeli-pravilata-za-predostavyane-na-sredstvata-po-inves https://presscenters.com/News/252691/ministurut-na-finansite-temenujka-petkova-uchastva-v-redovnoto-zasedanie-na-suveta-na-es-po-ikonomic Снимка: Министърът на финансите Теменужка Петкова участва в редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси Министърът на финансите Теменужка Петкова представи България в редовното месечно заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ECOFIN), проведено в Брюксел. Съветът постигна общ подход по Директива за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно правила за ДДС при дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни и относно данъка върху добавената стойност при внос. Министрите бяха запознати в напредъка по настоящите законодателни предложения в областта на финансовите услуги, вкл. във връзка с необходимостта от намаляване на административната тежест. Европейската комисията представи стратегията за Съюз на спестяванията и инвестициите, приета на 19 март, чиято основна цел е да подобри финансовите възможности за гражданите в ЕС. Министър Петкова подчерта, че мерките за по-нататъшно интегриране на капиталовите пазари на ЕС следва да бъдат придружени от мерки за насърчаване на развитието на националните пазари, тъй като местните екосистеми са от съществено значение за финансирането на стартиращи предприятия и малките и средни предприятия. Що се отнася до промяната на настоящата рамка за секюритизация България счита, че законодателните мерки и прехвърлянето на риска не следва да подкопават финансовата стабилност и защитата на инвеститорите. Съветът проведе политически дебат по предложението на Европейската комисия от 19 март 2025 г. за Регламент на Съвета за създаване на инструмент за сигурност и действия за Европа (SAFE). Министър Петкова подкрепи предложението, като подчерта необходимостта от засилване на европейския отбранително-промишлен капацитет. Инструментът трябва да предлага максимална гъвкавост и опростени процедури. Министър Петкова подчерта необходимостта критериите за допустимост да отразяват категориите в Плана за развитие на способностите на ЕС. Тя акцентира и върху значението на улесняването на трансграничното сътрудничество, хармонизирането на изискванията, оперативната съвместимост и реалната възможност за включване на нетрадиционни участници във веригите за създаване на стойност и доставки, с фокус върху МСП и стартъпите. Съветът прие решения одобряващи изменените планове за възстановяване и устойчивост на Нидерландия, Португалия, Словакия и Испания. По време на посещението си в Брюксел министър Петкова коментира и публикуваната междувременно от Европейската комисия положителна оценка за средносрочния фискално-структурен план на България за периода от 2025 до 2028 година. „Това е една изключително добра новина за България, тъй като този план определя каква ще бъде финансовата рамка на страната ни за следващите три години. Положителната оценка означава, че България ще има публични финанси, които са стабилни и устойчиви“, заяви тя. Tue, 13 May 2025 16:56:27 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/252691/ministurut-na-finansite-temenujka-petkova-uchastva-v-redovnoto-zasedanie-na-suveta-na-es-po-ikonomic https://presscenters.com/News/252670/ministur-petkova-podpisa-sporazumenie-za-sutrudnichestvo-s-evropeyskata-banka-za-vuzstanovyavane-i-r Снимка: Министър Петкова подписа Споразумение за сътрудничество с Европейската банка за възстановяване и развитие Министърът на финансите Теменужка Петкова и президентът на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Одил Рено-Басо подписаха в Брюксел Споразумение за сътрудничество и дейности на банката в България. Правителството даде мандат на финансовия министър да проведе преговорите и подпише от името на страната ни документа. ЕБВР е един от значителните инвеститори в България. От началото на дейността си до 31 януари 2025 г. ЕБВР е инвестирала 4,791 млрд. евро за финансиране на 307 проекта в България в областта на устойчивата инфраструктура, финансите, индустрията, търговията и агробизнеса. Сключването на Споразумението за сътрудничество с ЕБВР e целесъобразно с оглед на поддържане на добрите партньорски отношения с международната институция и благоприятства разширяването на дейността на банката в България. Tue, 13 May 2025 11:49:26 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/252670/ministur-petkova-podpisa-sporazumenie-za-sutrudnichestvo-s-evropeyskata-banka-za-vuzstanovyavane-i-r https://presscenters.com/News/252666/ministur-temenujka-petkova-chlenstvoto-na-bulgariya-v-evrozonata-e-klyuchov-prioritet Снимка: Министърът на финансите Теменужка Петкова Членството на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. остава ключов приоритет за нас. Това заяви финансовият министър Теменужка Петкова преди заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), който се провежда днес в Брюксел. Цялото правителство продължава своята активна работа, за да може страната ни да заеме своето достойно място в еврозоната. Това е изключително важно, тъй като този акт на практика ще даде възможност да запазим своята икономическа и финансова стабилност в тези изключително турбулентни от геополитическа гледна точка времена, допълни Теменужка Петкова. Тя заяви, че в рамките на всички регулярни срещи, които се провеждат на ниво заседания на Еврогрупа и Съвет ЕКОФИН, се обсъжда напредъкът на България по отношение на подготовката ни за приемане на еврото. Следващата важна стъпка, която предстои, е свързана с конвергентните доклади, които очакваме да излязат в началото на месец юни, а европейските институции потвърдиха своя ангажимент за това, че следваме предварително определения график и план. Tue, 13 May 2025 11:14:17 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/252666/ministur-temenujka-petkova-chlenstvoto-na-bulgariya-v-evrozonata-e-klyuchov-prioritet https://presscenters.com/News/252626/ministurut-na-finansite-temenujka-petkova-shte-uchastva-v-ekofin Министърът на финансите Теменужка Петкова ще участва в заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което ще се проведе на 13 май 2025 г. в Брюксел. В дневния ред на срещата е предвидено Европейската комисия да представи Съюза на спестяванията и инвестициите, част от усилията на Комисията за подобряване на конкурентоспособността, опростяване и подобряване на бизнес средата в Европа. Министрите ще обсъдят Регламента за създаване на Инструмента за сигурност и действия за Европа (SAFE) и ще проведат редовна дискусия за икономическите и финансовите последици от агресията на Русия срещу Украйна. Очаква се Съветът да постигне общ подход по Директивата за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно правила за ДДС при дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни и относно ДДС при внос. В рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост Съветът ще одобри изменения в плановете на Нидерландия, Португалия, Испания и Словакия. Mon, 12 May 2025 12:56:25 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/252626/ministurut-na-finansite-temenujka-petkova-shte-uchastva-v-ekofin https://presscenters.com/News/252529/ministur-petkova-se-sreshtna-s-viceprezidenta-na-svetovnata-banka-antonela-basani Снимка: Министър Петкова се срещна с вицепрезидента на Световната банка Антонела Басани Министърът на финансите Теменужка Петкова се срещна с вицепрезидента на Световната банка за Европа и Централна Азия Антонела Басани. По време на срещата финансовият министър отбеляза, че България оценява дългогодишното партньорство с международната финансова институция: „Българските власти отчитат съществената роля и приноса на Световната банка за постигане на по-голяма стабилност и предвидимост в една силно уязвима и фрагментирана геополитическа среда“. Министър Петкова представи приоритетите на правителството, сред които на първо място открои пълноправното членство в еврозоната: „България измина дълъг път и се надяваме на позитивен финал на този процес, така че на 1 януари 2026 г. страната ни да заеме достойното си място в европейския валутен съюз“. Тя изтъкна интензивната работа на правителството за стабилни и устойчиви публични финанси и очерта останалите приоритети в управленската програма – повишаване на конкурентоспособността на икономиката, намаляване на административната тежест за бизнеса, създаване на благоприятна бизнес среда за привличане на чуждестранни инвестиции. Теменужка Петкова посочи също така усилията за спасяване на проектите и инвестициите по ПВУ и развитието на сектор енергетика. В рамките на разговора бяха изтъкнати отличните работни отношения и взаимното разбиране на МФ с Постоянното представителство на Банката в София. Сред обсъдените теми бяха възможностите за бъдещо сътрудничество между страната ни и СБ. Thu, 08 May 2025 17:14:30 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/252529/ministur-petkova-se-sreshtna-s-viceprezidenta-na-svetovnata-banka-antonela-basani https://presscenters.com/News/252447/18-mlrd-lv-rust-na-prihodite-po-konsolidiranata-fiskalna-programa-kum-april-2025-g С 1.8 млрд. лв. нарастват приходите, помощите и даренията по КФП към април 2025 г. спрямо същия период на 2024 г. Това сочат предварителните данни и оценки за изпълнението на бюджета, като се очаква техният размер да достигне 24,5 млрд. лв. или ръст от 7,7 на сто. С най-голям принос за положителния резутат са данъчните приходи, които нарастват 2,4 млрд. лв. или 13,3% спрямо април предходната година. За същия период неданъчните приходи нарастват с 0,1 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко с 0,7 млрд. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2025 г. са в размер на 26,4 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към април 2024 г. бяха в размер на 22,2 млрд. лв., като следва да бъде взето предвид, че през месец февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на министерството в размер на 1,2 млрд. лв. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост на данните с 2024 г., разходите към края на април 2025 г. нарастват с 3,0 млрд. лв. (13,1 %) в частта основно на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, субсидии, капиталовите разходи и други. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.04.2025 г. от централния бюджет, възлиза на 0,7 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС. На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на месец април 2025 г. да бъде дефицит в размер на 1,9 млрд. лв. (0,9 на сто от прогнозния БВП). На месечна база за април се очаква близко до балансирано бюджетно салдо по КФП. През април в държавния бюджет постъпи вноската от превишението на приходите над разходите за 2024 година на Българската народна банка в размер на 550 млн. лева. Mon, 05 May 2025 18:07:32 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/252447/18-mlrd-lv-rust-na-prihodite-po-konsolidiranata-fiskalna-programa-kum-april-2025-g https://presscenters.com/News/252446/publikuvani-sa-dannite-za-izpulnenieto-na-byudjeta-kum-31032025-g Основни параметри по консолидираната фискална програ (КФП) към март 2025 г. Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2025 г. са в размер на 16 834,3 млн. лв. или 18,6 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 1 076,5 млн. лв. (6,8 %) спрямо отчетените за първите три месеца на 2024 година. За този ръст принос имат най-вече данъчните приходи, които нарастват c 13,3 % (1 598,4 млн. лв.). Неданъчните приходи са близки до отчетените за същия период на 2024 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко с 0,7 млн. лева. Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 13 625,5 млн. лв., което представлява 19,2 % от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 80,9 % от общите постъпления по КФП за периода. Неданъчните приходи са в размер на 2 458,9 млн. лв., което представлява 20,5 % от годишните разчети и ръст от 137,1 млн. лв., 5,9 % спрямо същия период на 2024 г. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Приходите от помощи и дарения са в размер на 749,9 млн. лв.. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2025 г. възлизат на 18 761,0 млн. лв., което е 19,4 % от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за първите три месеца на 2024 г. бяха в размер на 15 356,8 млн. лв., като следва да бъде взето предвид, че през месец февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) обратно към бюджета на министерството в размер на 1 200,0 млн. лв. Поради тази причина в касовия отчет към края на март 2024 г. капиталовите разходи по КФП са отрицателни в размер на 259,3 млн. лв. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост на данните, разходите към края на март 2025 г. нарастват с 2 204,2 млн. лв. (13,3 %). Нарастване на разходите има в частта основно на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, субсидии, капиталовите разходи и други. Нелихвените разходи са в размер на 17 841,7 млн. лв., което представлява 19,3 % от годишния разчет и ръст (на съпоставима база) с 1 961,9 млн. лв. (12,4 %) спрямо отчетените към март 2024 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 16 807,4 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 017,8 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 16,5 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 411,0 млн. лв. (25,3 % от планираните за годината и ръст от 73,4 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г.). Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към март 2025 г. е отрицателно в размер на 1 926,7 млн. лв. (0,9 % от прогнозния БВП). За разлика от първото тримесечие на 2024 г., когато салдото по сметките за средства от ЕС бе положително в размер на 1 025,3 млн. лв., през настоящата година салдото по сметките за средства от ЕС е отрицателно в размер на 449,1 млн. лв. Причините за това са, от една страна, отчетените еднократни приходи през март 2024 г. (свързани с възстановяването от ЕК към България на извършените значителни разходи в края на 2023 г. по програмите от предходния програмен период 2014-2020) и от друга страна – осезаемо нарастване на разходите по сметките за средства от ЕС през първото тримесечие на 2025 г., вкл. и поради по-големия размер на усвоените средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (за сметка на постъпленията по първия транш). Това кумулативно доведе до влошаване на салдото по сметките за средства от ЕС за 2025 г., респективно на КФП, с 1 474,4 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г. Размерът на фискалния резерв към 31.03.2025 г. е 8 992,473 млн. лв., в т. ч. 7 454,150 млн. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 538,323 млн. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 март 2025 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети. Mon, 05 May 2025 18:07:31 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/252446/publikuvani-sa-dannite-za-izpulnenieto-na-byudjeta-kum-31032025-g https://presscenters.com/News/252445/publikuvan-e-mesechniyat-byuletin-dulg-i-garancii-na-podsektor-centralno-upravlenie-za-mart-2025-g Дългът на подсектор „Централно управление“[1] към края на март 2025 г. възлиза на 47 771,1 млн. лева, като бележи намаление със 181,1 млн. лв. спрямо края на февруари 2025 г. Вътрешните задължения са 11 964,6 млн. лева, а външните 35 806,6 млн. лева. Съотношението „дълг на подсектор „Централно управление“/БВП[2]“ възлиза на 21,9%, като бележи намаление с 0,1 процентни пункта спрямо нивото му от предходния месец. Делът на вътрешния дълг спрямо БВП е 5,5%, а на външния дълг – 16,4%. В структурата на дълга на подсектора за март 2025 г. вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 25,0% и 75,0%. В структурата на дълга по инструменти към 31 март 2025 г. основна част продължават да заемат облигациите, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 63,9%, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар – 24,6% и заемите – 11,5%. В лихвената структура на дълга се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (99,3%), а при валутната – за голям относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро и лева (94,3%), дългът в щатски долари е с дял от 5,7%. В матуритетната структура на дълга по оригинален матуритет с най-голям дял са дълговите инструменти със срочност над 10 г. – 52,5%, следвани от тези със срок от 5 до 10 г. – 37,6%, от 1 до 5 г. – 9,7% и до 1 г. – 0,2%. В структурата по остатъчен матуритет делът на дълга до 1 година е 9,1%, 26,8% – от 1 до 5 г., 36,1% – от 5 до 10 г. и 27,9% – над 10 години. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 март 2025 г. е в размер на 1 082,3 млн. лева. Вътрешните гаранции са 262,6 млн. лева, а външните – 819,6 млн. лева. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,5%. Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на март 2025 г. достига до 47 407,1 млн. лева или 21,7% от БВП. Вътрешните задължения са в размер на 12 085,4 млн. лева, а външните – в размер на 35 321,7 млн. лева. Държавногарантираният дълг през март 2025 г. възлиза на 1 712,3 млн. лева, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0,8%. Бюлетинът е публикуван в категория „Статистика”/„Месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. [1] Дългът на подсектор „Централно управление" включва държавния дълг, поет по реда на Закона за държавния дълг, както и дълга на институционалните единици, класифицирани в подсектор „Централно управление" на сектор „Държавно управление", в т.ч. държавни болници, държавни предприятия, ФГВБ, ФЛАГ, ФМФИ и др. Пълният списък на юридическите лица от подсектор „Централно управление" може да бъде намерен ТУК [2] Брутен вътрешен продукт за 2025 г. - съгласно Пролетна макроикономическа прогноза 2025 г. на МФ Mon, 05 May 2025 17:42:28 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/252445/publikuvan-e-mesechniyat-byuletin-dulg-i-garancii-na-podsektor-centralno-upravlenie-za-mart-2025-g https://presscenters.com/News/252298/ministerstvoto-na-finansite-uspeshno-emitira-na-mejdunarodnite-kapitalovi-pazari-obligacii-denominir На 28.04.2025 г. Министерството на финансите успешно пласира на международните капиталови пазари облигации в два транша, деноминирани в евро. Първият транш се състои от облигации със срочност 9 г., обем от 2,25 млрд. евро и годишен лихвен купон от 3,5%. Вторият транш се състои от облигации със срочност 13 г., обем от 1,75 млрд. евро и годишен лихвен купон от 4,125%. Съвкупната номинална стойност на подадените заявки достигна 8,7 млрд. евро, което съответства на презаписване от 2,2 пъти. Вследствие на силния инвеститорски интерес и доверие, това презаписване позволи съществено намаляване на цената на финансиране при 9-годишните облигации до ниво от 125 базисни точки, и при 13-годишните облигации – до ниво от 175 базисни точки спрямо съответните осреднени лихвени суапи. Постигнатите спредове и лихвени купони представляват най-добрите условия, постигани в рамките на последните 3 транзакции на външните пазари, спрямо сравними по матуритет български еврооблигации. Деветгодишният транш постигна най-ниския спред спрямо осреднените лихвени суапи за Република България от 2020 г. насам. Моментът за излизане на международните капиталови пазари беше внимателно подбран. Това допринесе за успеха при набиране на необходимото финансиране в условията на продължаваща несигурност и волатилност на пазарната среда. Положително влияние върху трансакцията оказа и нарастващото доверие на международната инвеститорска общност към страната ни, базирано на стабилната макроикономическа среда и увереността в очакваното присъединяване към еврозоната. Двойният транш облигации е част от Средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари. Дълговата операция е в рамките на определения максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината от 18,9 млрд. лв., заложен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 година. До момента на емисията привлеченото дългово финансиране за тази година е в размер на 1,8 млрд. лв. и е реализирано чрез пласиране на ДЦК на вътрешния пазар в периода януари – април 2025 година. Реализираната трансакция следва заложената основна цел на дълговото управление през 2025 година. Набраните средства осигуряват необходимия ресурс за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв. Tue, 29 Apr 2025 20:42:33 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/252298/ministerstvoto-na-finansite-uspeshno-emitira-na-mejdunarodnite-kapitalovi-pazari-obligacii-denominir