<?xml version="1.0" encoding="UTF-8" ?>
<rss version="2.0">
<channel>
<title>PressCenters.com</title>
<link>https://presscenters.com</link>
<description>Новините без редакция</description>
<item>
    <title>МФ: Публикувани са законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г.</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276812/publikuvani-sa-zakonoproektut-za-durjavniya-byudjet-na-republika-bulgariya-za-2026-g-i-aktualizirana</link>
    <description>Публикувани са законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода (АСБП) 2026 – 2028 г., която представлява мотивите към законопроекта. Съставянето на Бюджет 2026 е истинско предизвикателство, особено в контекста на Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 година, одобрен с Решение № 111 на Министерския съвет от 2025 г., който съдържа политики, приоритети, реформи и планове за инвестиции в средносрочен хоризонт. Целите на фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка за периода 2026-2028 г. отразяват наследеното състояние на публичните финанси и натрупаните дисбаланси, като са съобразени с възможностите за реализиране на краткосрочни мерки в рамките на 2026 г. и с набелязаните цели и приоритети на политиките, включително и за запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план. Пролетната макроикономическа прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да достигне 2,6% през 2026 г. и 2,5% през 2027 г. През 2028 г. се очаква растежът да се запази на ниво от 2,5%. Вследствие на военния конфликт в Близкия изток и блокирането на Ормузкия проток и свързаното с това рязко повишение на котировките на суров петрол и природен газ през март 2026 г., прогнозата е за съществено ускорение на темпа на инфлация в страната. Средногодишната инфлация през 2026 г. се очаква да се повиши до 4,3% според ХИПЦ, а нарастването на потребителските цени в края на годината да възлезе на 5,2%, при 3,5% към декември 2025 г. на годишна база. Средногодишната инфлация за 2027 г. се очаква да бъде 3,8%, след което ще се забави до 2,5% през 2028 г. Разчетите в АСБП за периода 2026-2028 г. отразяват тенденциите в пролетната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, основните допускания и оценките за ефекта от приходните и разходните дискреционни мерки. Параметрите на разходите за прогнозния период са съобразени с възможностите на бюджета за финансиране на политиките, както и с перспективите за развитие на публичните сфери, фискалните цели и приоритети на правителството. Параметрите на бюджетната рамка за периода 2026-2028 г., доколкото позволяват възможностите за корекции още от тази година, са съобразени с предложението на Европейската комисия за активиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит и с необходимостта от стабилизирането на публичните финанси в средносрочен план. В Годишния доклад за България за 2026 г. на Европейската комисия се посочва, че големите и постоянни увеличения в разходната част, без компенсаторни структурни финансиращи мерки, са довели до продължителни дефицити въпреки положителния растеж. Прогнозата е, че страната ни може да се изправи пред предизвикателства за изпълнение на ангажиментите си по средносрочния фискално-структурен план при липсата на строги консолидационни усилия. Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 5,7% от БВП през 2026 г., 3,8% от БВП през 2027 г. и 3,0% от БВП през 2028 г. Консолидирането на нивото на дефицита по КФП на този етап осигурява завръщане към ограниченията в края на периода. При това ниво на дефицита размерът на приходите, помощите и даренията по КФП е съответно – 49 615,3 млн. евро през 2026 г., 50 272,0 млн. евро през 2027 г. и 53 394,9 млн. евро през 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо предварителните отчетни данни от 44 014,7 млн. евро през 2025 г. се дължи на различни фактори - заложените приходни мерки, от ръста на икономиката, повишена събираемост в условията на стабилност в работата на приходните администрации, както и на очакваните по-високи приходи от ЕС. Размерът на общите разходи по КФП по годините от периода е съответно 56 807,2 млн. евро през 2026 г., 55 350,8 млн. евро през 2027 г. и 57 687,0 млн. евро през 2028 г., като за ръста през 2026 г. причините са посочени по-горе, въпреки приложените краткосрочни мерки, но следва да се отбележи също и значителните разходи в последната година от изпълнението на мерките по ПВУ. По националното правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси разходите са в размер на 39,3% от БВП за 2026 г., 37,7% от БВП за 2027 г. и 37,1% от БВП за 2028 г. при 37,6% от БВП по предварителните отчетни данни за 2025 г. Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се увеличава до 5,4% от БВП през 2026 г., след което се очаква постепенно консолидиране до 3,9% от БВП през 2027 г. и 3,3% от БВП през 2028 г. Нарастването на дефицита през 2026 г. отразява главно ефекта от структурното увеличение през предходните години на разходите за възнаграждения в публичния сектор и на социалните плащания като дял от общите бюджетни разходи. Планираният размер на бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ за периода 2026-2028 г. ще се реализира при дял на приходите 39,9% от БВП през 2026 г., и 37,0% от БВП през 2028 г. Разходите като дял от БВП достигат 45,3% през 2026 г., като след това намаляват до 40,3% от БВП за 2028 г. Според настоящите прогнози на МФ, нетните разходи, финансирани на национално ниво, се очаква да нараснат със 7,6% през 2026 г., 2,8% през 2027 г. и 4,4% през 2028 г. Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,7 млрд. евро (30,1% от БВП) през 2026 г., 44,7 млрд. евро (33,2% от БВП) през 2027 г. и 50,5 млрд. евро (35,2% от БВП) през 2028 г. Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен в размер на 2,6 млрд. евро. Политики и мерки Основните цели на данъчната политика за периода 2026-2028 г. са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид предложените изменения в данъчното законодателство и това в областта на хазарта, някои от които са както следва: Ускорено реализиране на вече въведения акцизен календар за периода 2025-2029 г. в Закона за акцизите и данъчните складове за поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюневите изделия. В тази връзка е необходимо изменение на действащия акцизен календар като се намаляват периодите за достигане на нивата на акцизни ставки, с оглед постигане на пропорционалност при бъдещото прилагане на новата акцизна рамка. В съответствие с предложения календар акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия се предвижда да бъдат променени и от 01.08.2026 г.; Разширяване на обхвата на лицата, прилагащи режима по глава 21а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез включване и на лицата, представляващи публичните предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия. С оглед постигане на равнопоставеност между лицата, разходващи публични средства, и в контекста на повишаване на приходите от просрочени публични задължения с мярката се предлага разширяване на обхвата на лицата, които ще прилагат режима по глава 21а, като се добавят и публичните предприятия по смисъла на чл. 2 от Закона за публичните предприятия; Погасяване на задължения за неплатени данъци и осигуровки чрез ефективно насочване на изпълнението спрямо касовите наличности в търговските обекти с цел по-ефективно събиране на публичните вземания и лихвите по тях; Въвеждане на лицензионен режим в Закона за хазарта за афилиейт оператори, които популяризират хазартни игри на лицензирани оператори на територията на Република България; Въвеждане на двукомпонентна държавна такса върху комисионното възнаграждение на афилиейт операторите въз основа на предварително договорени показатели за ефективност. С цел повишаване на събираемостта на данъчните приходи и предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци се предлага въвеждане на двукомпонентна държавна такса, състояща се от годишна такса в размер на 6 000 евро, и променлива част в размер на 10 на сто върху стойността на комисионното възнаграждение, обвързано с резултати - брой привлечени регистрирани потребители, депозити, залози или друг измерим резултат, постигнат чрез дейността на афилиейт оператора по популяризиране на хазартните игри, организирани от хазартния оператор и др. Блокиране на плащания от и към нелицензирани хазартни оператори от банки и други платежни институции с цел намаляване на нелегалния хазарт и блокиране на игрални нелегални сайтове от мобилни оператори, интернет доставчици и други. С приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. продължава действието на следните мерки: Размер на общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна от 818 067 009,91 евро и общия размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола - 51 129 188,12 евро; Увеличен размер на данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ (за деца и за деца с увреждания), както следва: 3 067,75 евро годишно за едно ненавършило пълнолетие дете, 6 135,50 евро - за две ненавършили пълнолетие деца, 9 203,25 евро - за три и повече ненавършили пълнолетие деца и съответно, за деца с увреждания в размер на 6 135,50 евро годишно, с възможност за авансово ползване през годината. При прогнозиране на постъпленията от данъци е взет предвид и пакет от мерки за намаляване дела на сивата икономика, както следва: Засилване на действащия фискален контрол върху стоките с висок фискален риск; Дигитално проследяване в реално време на веригата за доставките на горива от производител/вносител до краен потребител; Засилен контрол върху електронната търговия. Пакетът от мерки е насочен към ограничаване на сивата икономика, повишаване на бюджетните приходи и създаване на по-справедлива конкурентна среда за коректните икономически оператори. Намаляването на неформалната икономическа дейност е сред ключовите предпоставки за подобряване на фискалната устойчивост и повишаване на ефективността на публичните политики. Краткосрочни приходни мерки за фис...</description>
    <pubDate>Wed, 24 Jun 2026 19:28:38 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276812/publikuvani-sa-zakonoproektut-za-durjavniya-byudjet-na-republika-bulgariya-za-2026-g-i-aktualizirana</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Министър Донев: С общините сме партньори и трябва да разчитаме един на друг</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276672/ministur-donev-s-obshtinite-sme-partniori-i-tryabva-da-razchitame-edin-na-drug</link>
    <description>Снимка: Среща на министър Донев и представители на НСОРБ Срещата с НСОРБ се проведе в рамките на консултациите за бюджет 2026 Инвестиционната програма на общините през призмата на проекта за бюджет 2026 и възможностите за оптимизиране на приходите от местни данъци и такси обсъдиха вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев и представители на УС на Националното сдружение на общините в Република България (НСРОБ). Срещата се състоя в Министерството на финансите и бе част от консултациите в бюджетната процедура. Министър Донев запозна кметовете с основните мерки за намаляване на разходите и увеличаване на приходите, залегнали в проекта на бюджет за 2026 година. Предвиден е нов ред за плащане по общинските инвестиционни проекти, заложени в Приложение 3, като ще се използват различни механизми за финансиране и те ще бъдат разписани в текст в бюджета. „Всички проекти, по които е започнало изпълнение, ще бъдат разплатени“, увери финансовият министър. Така той успокои опасенията на общините, изразени от кмета на Димитровград Иво Димов, заместник-председател на УС на НСОРБ, че много стартирали вече проекти няма да могат да бъдат завършени. Акцент в разговора бяха и съществуващите резерви за оптимизиране на приходите от местни данъци и такси. Кметът на Карлово Емил Кабаиванов представи виждането на общините за въвеждане на такса смет на принципа „замърсителят плаща“ от 2027 година и сподели, че 15 общини вече го прилагат. Според Донка Михайлова, заместник-председател на УС на НСОРБ и кмет на община Троян, данъчните оценки на имоти са остарели и затова сдружението настоява за актуализацията им, която да влезе в сила от 2027 година. В заключение представителите на НСОРБ изразиха подкрепата си за заложените в проектобюджета средства, определени за общините, и заявиха готовност за общи решения за консолидация на разходите.</description>
    <pubDate>Mon, 22 Jun 2026 19:00:31 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276672/ministur-donev-s-obshtinite-sme-partniori-i-tryabva-da-razchitame-edin-na-drug</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев подписа Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Княжество Андора</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276163/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-podpisa-spogodba-za-izbyagvane</link>
    <description>Снимка: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев подписа Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Княжество Андора Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев и Рамон Лядос Бернаус – министър на финансите на Княжество Андора, подписаха Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Тя ще се прилага по отношение на данъците върху доходите и имуществото. С влизането в сила на документа се създават условия за ефективно разрешаване на данъчни спорове и избягване на двойното данъчно облагане за гражданите и бизнеса, като по този начин ще се насърчи стопанската активност. Спогодбата с Андора отразява последните развития в областта на международното данъчно облагане, инициирани от държавите от Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, с оглед противодействие на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. До този момент между двете държави не е сключвана данъчна спогодба. Сътрудничеството в тази област през последните години се развива предимно чрез различни форми на обмен на информация въз основа на международни правни инструменти. След церемонията по подписването на спогодбата вицепремиерът Донев и министър Бернаус обсъдиха въпроси, свързани с намирането на подходящи мерки за справяне с финансовите и икономически промени, предизвикани от глобалните предизвикателства.Галерия</description>
    <pubDate>Fri, 19 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276163/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-podpisa-spogodba-za-izbyagvane</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Перспективите пред фискалната политика на национално и международно ниво обсъдиха вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев и управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276164/perspektivite-pred-fiskalnata-politika-na-nacionalno-i-mejdunarodno-nivo-obsudiha-vicepremierut-i-mi</link>
    <description>Снимка: Перспективите пред фискалната политика на национално и международно ниво обсъдиха вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев и управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева Енергетиката и ускореното навлизане на технологиите оформят нова реалност, в която политиките трябва да бъдат едновременно по‑гъвкави и по‑решителни, а за защитата на икономиките от външни шокове трябва да се инвестира в диверсификация на източниците, устойчива инфраструктура и по-тясно сътрудничество между надеждни партньори. Това стана ясно по време на разговора между заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев и Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ). Двамата обсъдиха актуални икономически и финансови въпроси в рамките на редовната среща на нидерландско-белгийската група в Международния валутен фонд и на нидерландската група в Световната банка, която се провежда в България. Министър Донев запозна Георгиева и с приоритетите на българското правителство и перспективата пред фискалната политика на страната. Той информира, че в момента активно се работи по финализирането на проекта на бюджет на страната за 2026 година. Стартиран е и процес на фискална консолидация, така че България да се върне в рамките на референтните граници на Пакта за стабилност и растеж и към дългосрочна устойчивост на публичните си финанси. По-късно през деня заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев проведе среща с ръководителя на мисията на Фонда за България Фабиан Борнхорст. По време на разговорите бяха обменени мнения за мерките и политиките, които правителството планира и реализира във финансовата и икономическата сфери.</description>
    <pubDate>Fri, 19 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276164/perspektivite-pred-fiskalnata-politika-na-nacionalno-i-mejdunarodno-nivo-obsudiha-vicepremierut-i-mi</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев проведе среща с вицепрезидента на Световната банка за Европа и Централна Азия Антонела Басани</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276165/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-provede-sreshta-s-vicepreziden</link>
    <description>Снимка: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев проведе среща с вицепрезидента на Световната банка за Европа и Централна Азия Антонела Басани Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев се срещна с Антонела Басани – вицепрезидент на Световната банка за Европа и Централна Азия. В разговора участва и заместник-министърът на финансите Методи Методиев. Дискутирани бяха въпроси, свързани с нарастващите икономически и социални предизвикателства в международен мащаб. „За да градим устойчиво бъдеще, наша споделена отговорност е да гарантираме, че ползите от растежа достигат до всички хора. Това е не просто въпрос на социална справедливост, а икономическа необходимост за поддържане на стабилността“, заяви Гълъб Донев. Акцент в разговора бяха и инвестициите в дигитални умения и изкуствен интелект, които ще модернизират икономиките и ще повишат производителността, а това, от своя страна, ще допринесе за устойчив растеж.</description>
    <pubDate>Fri, 19 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276165/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-provede-sreshta-s-vicepreziden</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Министерството на финансите получи наградата на УНСС за „Най-добра администрация“ за 2025 г. в категория „Ефективност на администрацията“</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276166/ministerstvoto-na-finansite-poluchi-nagradata-na-unss-za-nay-dobra-administraciya-za-2025-g-v-katego</link>
    <description>Снимка: Министерството на финансите получи наградата на УНСС за „Най-добра администрация“ за 2025 г. в категория „Ефективност на администрацията“ Министерството на финансите получи наградата на Университета за национално и световно стопанство за „Най-добра администрация“ за 2025 г. в категория „Ефективност на администрацията“ на церемония днес. Чрез наградите на УНСС се отличават най-добрите практики в държавната, областната и общинската администрация. По този начин се отдава заслужено признание на професионалистите в държавните институции. Главният секретар Таня Георгиева получи наградата от името на Министерството на финансите и благодари на организаторите за високата оценка. „Тази награда е за всеки един служител на Министерството на финансите, тъй като всичките колеги работят професионално, всеотдайно, отговорни са, работят в полза на гражданите и на обществото“ – каза г-жа Георгиева. Тя си пожела догодина МФ да получи най-голямата награда. Това е втората тържествена церемония за наградите на УНСС за „Най-добра администрация“, а подборът на номинираните е извършен чрез строгата научна методология, разработена от екипа на Института по икономика и политики към УНСС под ръководството на проф. д.н. Борислав Борисов.Галерия</description>
    <pubDate>Tue, 16 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276166/ministerstvoto-na-finansite-poluchi-nagradata-na-unss-za-nay-dobra-administraciya-za-2025-g-v-katego</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Вицепремиерът Гълъб Донев: Администрация с висока професионална експертиза и без политически обвързаности е най-добрата имунна система на държавата</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276167/vicepremierut-gulub-donev-administraciya-s-visoka-profesionalna-ekspertiza-i-bez-politicheski-obvurz</link>
    <description>Снимка: Вицепремиерът Гълъб Донев: Администрация с висока професионална експертиза и без политически обвързаности е най-добрата имунна система на държавата „Една от най-важните ни задачи е да развиваме професионалната администрация. Не говоря за такава, която изпълнява механично разпореждания. Имам предвид администрация, която мисли, предлага решения според закона, предупреждава за проблеми и носи паметта на институциите.“ Това каза вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев на церемонията за връчване на наградите на УНСС за най-добра администрация. Събитието се проведе днес в аула „Максима“ на висшето училище с участието на депутати, кметове, представители на държавните институции, научните среди, социалните партньори. „Администрация с висока професионална експертиза, с морални устои и без политически обвързаности е най-добрата имунна система на държавата“, подчерта Гълъб Донев, който е и председател на Съвета за административна реформа на МС. „Отминалият период на политическа нестабилност и често сменящи се правителства беше период на политически експерименти с държавата и изтощение за държавните служители, които често трябваше да избират между професионалната си съвест и удобството да замълчат“, допълни вицепремиерът и посочи, че „добрият синхрон и взаимодействие между политическо ръководство и администрация е важна предпоставка за стабилно и успешно управление“. „Възможностите, които предлага изкуственият интелект, налагат нови стандарти за работа пред държавните служители. Но технологията няма да замени отговорността. Подписът под експертното становище остава човешки, макар и електронен“, каза министър Донев. Той поздрави УНСС за инициативата за днешните отличия, които показват добрата работа на държавните служители в български институции. Университетът връчва наградите си за най-добра администрация втора поредна година, номинациите се правят по научна методология, разработена от екипа на Института по икономика и политики към УНСС. В рамките на церемонията вицепремиерът Донев връчи четирите големи награди за най-добра администрация за 2025 година – на Министерството на електронното управление (сега Министерство на иновациите и дигиталната трансформация), на Националната агенция за приходите, на община Бургас и на областна администрация София. Министерството на финансите също бе отличено в категория „Най-ефективна администрация“, а в знак на уважение министър Гълъб Донев получи почетния медал на Университета за национално и световно стопанство, чийто възпитаник е. Пред журналисти министърът на финансите Гълъб Донев коментира, че в момента цялото внимание е насочено към изготвянето на бюджета за 2026 година. „Търсим онзи подход и онези мерки, които да ни доведат към реалното състояние на финансите в държавата.“ Според него до края на юни цялата процедура по разработване и съгласуване на проекта на Закон за държавния бюджет трябва да приключи и проектът да бъде внесен в Народното събрание до края месеца. Паралелно с това се подготвят и съответните изчисления и параметри за проектобюджет 2027. „Наградата, която получих, е за всеки един служител на Министерство на финансите. Всички колеги работят професионално, всеотдайно и отговорно, работят в полза на гражданите и на обществото“, каза главният секретар Таня Георгиева, която взе приза от името на министерството. Тя благодари от сърце и изрази надежда, че следващата година МФ ще заслужи голямата награда.Галерия</description>
    <pubDate>Tue, 16 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276167/vicepremierut-gulub-donev-administraciya-s-visoka-profesionalna-ekspertiza-i-bez-politicheski-obvurz</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Пламен Тодоров е назначен за директор на АДФИ</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276168/plamen-todorov-e-naznachen-za-direktor-na-adfi</link>
    <description>По предложение на вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев за директор на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е назначен Пламен Веселинов Тодоров. Пламен Тодоров е специалист с богат опит в областта на държавната финансова инспекция и правната сфера, натрупан в периода на неговата дългогодишна работа в Агенцията за държавна финансова инспекция и в Държавната агенция „Национална сигурност”. Пламен Тодоров е магистър по право от Югозападния университет „Неофит Рилски“, Благоевград, от 2007 г. и бакалавър по защита на националната сигурност от Академията на МВР, София, от 2003 г. Преминал е през обучение в Международната академия по правоприлагане (ILEA) в Будапеща, Унгария, и стажове в европейските институции. От 01.11.2003 г. до 31.12.2007 г. е бил експерт в закритата Национална служба „Сигурност“ към Министерството на вътрешните работи. От 01.01.2008 г. до 31.01.2017 г. е бил началник на отдел „Правно-нормативна дейност“ в Държавната агенция „Национална сигурност“ и процесуален представител на председателя на Агенцията. От 01.02.2017 г. до 31.07.2017 г. е бил юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Агенцията за държавна финансова инспекция, а от 01.08.2017 г. до 18.02.2026 г. и от 02.03.2026 г. до настоящия момент е директор на дирекция „Правна“ в АДФИ. В периода от 19.02.2026 г. до 01.03.2026 г. е бил директор на АДФИ. Досегашният директор на АДФИ Ивайло Ашков е подал молба да бъде освободен от длъжност, считано от 16.06.2026 г.</description>
    <pubDate>Tue, 16 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276168/plamen-todorov-e-naznachen-za-direktor-na-adfi</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев пред Съвета ЕКОФИН в Люксембург: Целта на България е икономически растеж и дългосрочна финансова устойчивост</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276169/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-pred-suveta-ekofin-v-lyuksembu</link>
    <description>Снимка: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев пред Съвета ЕКОФИН в Люксембург: Целта на България е икономически растеж и дългосрочна финансова устойчивост Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев участва в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) в Люксембург. Съвет ЕКОФИН обсъди икономическото и финансово въздействие на руската агресия срещу Украйна, икономическото възстановяване в Европа, Пролетния пакет на Европейски семестър за 2026 г., както и прилагане на рамката за икономическо управление. В контекста на проведената дискусия и във връзка с доклада на Европейската комисията за стартиране на процедурата по свръхдефицит за България, заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев запозна съвета с вътрешните и външни фактори, оказали влияние върху фискалната позиция на страната. Негативните събития в геополитически план, съчетани с разходни ангажименти с постоянен характер, приети от няколко последователни парламента, без съответстващите приходни компенсаторни мерки, са в основата на натрупаните дисбаланси в публичните финанси. Министърът подчерта, че възстановяването на устойчивостта на публичните финанси е сред основните приоритети на настоящото правителството. Гълъб Донев информира, че в момента активно се работи по подготовката на Закона за държавния бюджет за 2026 г., с цел приемането му до края на юли от Народното събрание. Министерският съвет започва процес на фискална консолидация, така че България да се върне в рамките на референтните граници на Пакта за стабилност и растеж и към дългосрочна устойчивост на публичните си финанси. В рамките на законодателните обсъждания министрите обмениха мнения по регламента относно разширяването на обхвата на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM). Постигнат беше общ подход за целенасочената му ревизия поради важната му роля като инструмент за предотвратяване на изместването на въглеродни емисии и за осигуряване на равнопоставени условия на конкуренция между европейските и чуждестранните производители. Дискутиран беше и Пакетът за пазарна интеграция и надзор с мерки, предназначени да премахнат бариерите и да отключат пълния потенциал на единния пазар на ЕС за финансови услуги. Вицепремиерът Донев заяви, че трансграничното измерение следва да бъде основен елемент при определяне на значимите субекти под пряк надзор на равнище ЕС, насочен към дружества, чиято дейност, рисков профил и потенциално въздействие надхвърлят рамките на една държава членка и могат да окажат влияние върху функционирането на вътрешния пазар или върху финансовата стабилност в повече от една юрисдикция. България счита, че бъдещата рамка за пряк надзор на Европейския орган за ценни книжа и пазари следва да постигне баланс между по-голяма надзорна конвергенция на равнище ЕС и запазване на секторната експертиза и приноса на националните компетентни органи. Вицепремиерът Гълъб Донев взе участие в заседанията на Еврогрупата в регулярен и приобщаващ формат, които се проведоха вчера. Повече информация за резултатите от заседанието може да бъде открита в бюлетина „Основни икономически и политически решения в ЕС“.</description>
    <pubDate>Fri, 12 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276169/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-pred-suveta-ekofin-v-lyuksembu</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев участва в 14-тата годишна среща на Управителния съвет на Европейския механизъм за стабилност</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276170/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-uchastva-v-14-tata-godishna-sr</link>
    <description>Снимка: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев участва в 14-тата годишна среща на Управителния съвет на Европейския механизъм за стабилност Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев участва в официалната церемония по приемането на България в Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) в Люксембург. Събитието се проведе непосредствено след официалното депозиране в Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз от страна на България на документа за ратификация за присъединяване към Договора за създаване на ЕМС. След церемонията по поставянето на българското знаме сред флаговете на страните членки на ЕМС министър Донев участва в Годишната среща на Управителния съвет на Механизма. Това е първото участие на български финансов министър на среща от такъв ранг. Форумът е едно от най-важните събития в годишния календар на ЕСМ. В него участват финансовите министри на държавите-членки на еврозоната и техните делегации. Гълъб Донев проведе среща и с българите, които работят в европейската институция. Европейският механизъм за стабилност е постоянният фонд за финансова подкрепа на държавите от еврозоната. Неговата основна задача е да подпомага запазването на финансовата стабилност, като при необходимост предоставя подкрепа на членовете си при ясно определени условия. Включването на България в ЕМС е последната институционална стъпка в процеса на приемането на еврото. С присъединяването си към ЕМС, страната ни задълбочава интеграцията си във фискалната и икономическа архитектура на еврозоната.</description>
    <pubDate>Thu, 11 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276170/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-uchastva-v-14-tata-godishna-sr</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев ще участва за първи път в среща на Европейския механизъм за стабилност</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276171/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-shte-uchastva-za-purvi-put-v-s</link>
    <description>Снимка: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев ще участва за първи път в среща на Европейския механизъм за стабилност Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев ще участва днес за първи път в среща на Европейския механизъм за стабилност в Люксембург. Присъединяването към този фонд беше ратифицирано от Народното събрание на 20 май 2026 г. Това е естествено продължение на пълноправното членство на България в еврозоната и допълнително укрепва участието на страната в общата европейска финансова архитектура. След това министър Донев ще участва в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) и в заседанието на Еврогрупата. Срещите ще се проведат на 11 и 12 юни 2026 г. в Люксембург. Заместник-министър Методи Методиев също ще участва в тях. По време на заседанието на Съвета ЕКОФИН в рамките на Европейския семестър за 2026 г. Европейската комисия ще представи пролетния пакет, в който се предоставят икономически и фискални насоки на държавите членки. Министрите ще проведат политически дебат по Пакета за пазарна интеграция и надзор и ще одобрят измененията на плановете за възстановяване и устойчивост на Испания, Полша, Белгия, Португалия и Словакия. По време на заседанието на Еврогрупата ще се обсъди макроикономическата и фискалната ситуация в еврозоната.</description>
    <pubDate>Thu, 11 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276171/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-shte-uchastva-za-purvi-put-v-s</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев: Падане на доходи няма да има нито през 2026 г., нито през 2027 г.</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276172/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-padane-na-dohodi-nyama-da-ima</link>
    <description>Снимка: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев: Падане на доходи няма да има нито през 2026 г., нито през 2027 г. „На 10 юни 2026 г. държавата е в положение, което ѝ позволява да плаща пенсиите и социалните плащания. Доколко обаче приходът, който постъпва в държавната хазна, покрива разходите, това е друг въпрос, който беше свързан и с моята оценка за това как изглежда реално перспективата пред бюджета на страната. Работим по мерки, които да доведат до намаляване на този прекомерен разход, който имаме в момента“, заяви заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев в предаването „Интервюто в Новините на NOVA” на Нова телевизия. Той подчерта, че социалните плащания ще бъдат запазени в досегашните им параметри, както и нивата на заплатите в публичния сектор. „Падане на доходи няма да има нито през 2026 г., нито през 2027 г.“, категоричен беше Донев. Министърът обясни, че от няколко години е нарушен балансът между приходната и разходната част на бюджета. „Допуснахме разходите да вървят с изпреварващ темп, отколкото приходите, които постъпват и захранват всички плащания на държавата“. Министър Донев добави, че в бюджета за 2026 г. ще бъдат предложени достатъчно дългосрочни мерки, които да да доведат до по-ефективна структура на публичните финанси и да намалят натиска върху дефицита. Ефектите от мерките, които ще се предприемат сега, ще направят по-лесно прогнозирането и планирането на държавния бюджет за 2027 г., подчерта той. В момента предложенията се дискутират и с Европейската комисия. Относно приетото на първо четене решение от Народното събрание за разрешение за изтегляне на заем до 3,8 млрд. евро, министър Донев обясни, че това е максимален лимит, като не е задължително усвояването на цялата сума. „Средствата са необходими за покриване на плащания по Плана за възстановяване и устойчивост до 31 август&quot;. В тях са включени плащанията за социални мерки, за домове за стари хора, за здравни амбулатории в малките населени места, за декарбонизацията и др. Вицепремиерът беше категоричен, че държавата е готова да предприеме стъпки за ограничаване на заемите, защото не иска да влиза в дългова спирала. „Трябва да си позволяваме кредит, който икономиката да може да си позволи и да може да обслужва“, добави той. Гълъб Донев заяви, че няма да се променя плоският данък. В допълнение съобщи, че основната цел на назначения днес изпълнителен директор на Националната агенция за приходите Борис Михайлов е борба със сивата икономика. „В България сивата икономика нарасна и вече е 34,6%, което ни поставя на първо място в ЕС. Така че новият директор на приходната агенция има точно тази цел - да изсветли икономиката и да покаже, че се събират достатъчно приходи“, обясни финансовият министър.</description>
    <pubDate>Wed, 10 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276172/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-padane-na-dohodi-nyama-da-ima</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев проведе среща с китайска делегация</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276173/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-provede-sreshta-s-kitayska-del</link>
    <description>Снимка: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев проведе среща с китайска делегация Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев проведе работна среща с държавния съветник с ранг на вицепремиер на Китайската народна република г-жа Шън Ицин. На нея бяха обсъдени двустранните отношения между България и Китай, като беше потвърдена общата ангажираност за по-нататъшното им задълбочаване. Вицепремиерът Гълъб Донев подчерта, че страната ни е отворена за развитие на диалога и конструктивно взаимноизгодно сътрудничество в сфери от общ интерес, както и за предприемане на конкретни стъпки за балансиране на търговския обмен, увеличаване на износа на български стоки и услуги на китайския пазар и за привличане на инвестиции, туристи и студенти. Той подчерта значението на активния диалог и на съвместните усилия за насърчаване на икономическите връзки между двете страни.В рамките на срещата и в присъствието на вицепремиера Донев министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова и Уан Сяопин – министър на човешките ресурси и социалното осигуряване на Китайската народна република, подписаха междуведомствено споразумение за намерение за сътрудничество.Галерия</description>
    <pubDate>Mon, 08 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276173/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-provede-sreshta-s-kitayska-del</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Информация</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276174/informaciya</link>
    <description>Във връзка с медийни публикации и постъпили запитвания, Министерството на финансите уточнява: Всички първостепенни разпоредители с бюджет разполагат с ресурса, предвиден в закона за бюджета, както и до момента. Съгласно Закона за публичните финанси всяка бюджетна организация заявява лимит с необходимия ресурс за месеца, който е разделен на две части – от 1 до 15 число и от 15 до 30 число. Лимитите за първата половина на м. юни са предоставени в пълния размер, в който са заявени. Месечните лимити ще продължат да се залагат според установената процедура, без това да нарушава работния ритъм и учебния процес. Към края на месец май част от бюджетните организации не са усвоили заявените си месечни лимити и трупат резерви. В условия на т. нар. „удължителен закон“ контролът и дисциплинираното изразходване на бюджетния ресурс и управлението на ликвидността са изключително важни. Поради тази причина в началото на м. юни наличните неусвоени лимити на първостепенните разпоредители с бюджет (ПРБ) към края на м. май са служебно върнати в централния бюджет. При обоснована необходимост с мотивирано искане Министерството на финансите още същия или на следващия ден превежда искания допълнителен ресурс в рамките на допустимите ограничители. Министерството на финансите и в момента ежедневно осъществява тези дейности. По този начин се гарантира нормалното функциониране на системите. Мярката е временна и се прилага до приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г. Министерството на финансите предоставя на общините в пълен размер всички лимити за делегираните от държавата дейности за юни, вкл. и за образование, като общинските училища не попадат в обхвата на временната мярка.</description>
    <pubDate>Mon, 08 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276174/informaciya</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев: Решени сме да направим възможното, за да подобрим финансовото състояние на държавата</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276175/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-resheni-sme-da-napravim-vuzmoj</link>
    <description>Снимка: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев: Решени сме да направим възможното, за да подобрим финансовото състояние на държавата „Направихме реалистична оценка на това какво всъщност заварва новото правителство в областта на финансите. Парите обикновено или ги има, или ги няма. А пари в момента в държавната хазна няма.“ Това заяви заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев в предаването „Панорама“ по БНТ. „Приходите не могат да догонят разходите и затова се получават тези дефицити, когато харчим безотговорно, се получава този дефицит от 7,4% при действащи политики. Без да бъдат предприети мерки за намаляване на разходите, няма как да се започне да се прави бюджет“, посочи министър Донев. „Винаги, когато Европейската комисия обявява някоя държава в процедура по свръхдефицит, задава темповете и мерките, които съответната държава трябва да предприеме, за да свие своя дефицит“, коментира Донев. По думите му за страната ни ЕК е използвала данни за 2025 г., но за 2026 г. не е разполагала с данни. Той посочи, че има разминавания между оценката на ЕК от 4,1% дефицит от БВП за 2026 г. и тази на българското правителство, която е реална и се базира на изчисленията в приходите в бюджета и съответно съпоставката с разходите – и тя е 7,4%. Финансовият министър уточни, че ЕК налага и един минимум на намаляване на разходите от 0,5% в структурни термини, така че да се влезе в нормален темп на нарастване на растежа на разходите, които след година, две, три да стигнат до нормални състояния. По повод препоръката на Еврокомисията за вдигане на данъците министър Донев коментира, че макар това да е най-лесната мярка, правителството е гарантирало, че няма да променя данъчната политика и ще спази обещанието си, въпреки тежката финансова ситуация, в която се намира страната ни. „Нека да видим какви други мерки могат да бъдат приложени, така че да достигнем до устойчиво намаляване на разходите в държавния бюджет. Ние сме започнали обсъждането на тези мерки с работодателските и синдикалните организации“, уточни Донев. Според данните, изнесени от министъра, страната ни има близо 56% разходи за заплати, за пенсии и за социални плащания и само 24% разходи за инвестиции. За последните години заплатите и пенсиите в България растат, а в същото време икономиката, която расте с по- умерени темпове, не може да покрие този изпреварващ разход. „Трябва да се търсят дългосрочни мерки, които да доведат до понижение на тези разходи. Затова не бързаме с вдигане на данъците. Ще се приложат мерки, които да задържат темпа на нарастване на работните заплати, на социалните плащания, пенсиите на най-уязвимите групи“, категоричен е министърът и добави, че нарастването от 1 юли с швейцарското правило на пенсиите ще бъде 7,8% и там няма да има замразяване на доходите. „Ние сме решени да направим възможното, за да подобрим финансовата ситуация в държавата“, допълни министърът Донев. „Всеки министър на финансите иска да постигне балансиран бюджет. Но каква е реалността и дали може да се постигне е друг въпрос. Ние ще направим комплекс от мерки, които да доведат до това да потиснем разходната част на бюджета и затова работим паралелно по това да приложим мерки както в разходната, така и в приходната част. Тоест да намерим мерки, които през приходите, но пак са с дългосрочен характер, да ни гарантират постъпления в бюджета, които да гарантират плащането на заплатите, пенсиите, социалните плащания“, посочи вицепремиерът. „В момента ние се намираме в условия на така наречения удължителен закон. Всеки разход, който се прави, е изключително важен за дисциплинирано изразходване на бюджетния ресурс. Затова всяка от бюджетните организации – и училища, и болници –заявяват до 15 число лимит, който искат за усвояване през месеца“, разясни финансовият министър. Той добави, че някои организации са заявили определен лимит, който обаче не са изразходвали и трупат резерви. „Взехме решение неизразходваният лимит да бъде върнат обратно в бюджета, за да има по-голяма дисциплина в това разходване. Искам обаче да стане ясно – ако парите не им достигат през месеца, могат да заявят и ще получат финансиране“, увери Гълъб Донев. Цялото интервю може да видите тук.</description>
    <pubDate>Fri, 05 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276175/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-resheni-sme-da-napravim-vuzmoj</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Публикуван е месечният обзор за развитието на българската икономика за май 2026 г.</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276176/publikuvan-e-mesechniyat-obzor-za-razvitieto-na-bulgarskata-ikonomika-za-may-2026-g</link>
    <description>Месечният обзор за развитието на българската икономика за май 2026 г. е публикуван. Представена е динамиката на основните макроикономически показатели с данни, публикувани до 18 май 2026 г. Целия анализ може да видите тук.</description>
    <pubDate>Thu, 04 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276176/publikuvan-e-mesechniyat-obzor-za-razvitieto-na-bulgarskata-ikonomika-za-may-2026-g</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Заместник министър-председателят Гълъб Донев: Без промяна във финансовата политика дефицитът ще достигне 7,4% от БВП</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276177/zamestnik-ministur-predsedatelyat-gulub-donev-bez-promyana-vuv-finansovata-politika-deficitut-shte-d</link>
    <description>Снимка: Заместник министър-председателят Гълъб Донев: Без промяна във финансовата политика дефицитът ще достигне 7,4% от БВП „Без да се променят действащи политики и без да се предприемат мерки за консолидиране на държавните разходи дефицитът ще е 7,4% за 2026 г. Това са над 8,5 млрд. евро. Има и още 2,2 млрд. евро неразплатени разходи. Разходи, които са крити по чекмеджета и които едва сега, при редовното правителство, тези, които са отлагали плащания от 2024 г., 2025 г., 2026 г., услужливо ги извадиха“. Това съобщи заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев след заседанието на Министерския съвет. Той уточни, че тези 2,2 млрд. евро са в проекти, фактурирани и неразплатени от Агенция „Пътна инфраструктура“, както и проекти на общините от Приложение 3 към Закона за държавния бюджет на Република България. Всеки един от тези разходи, отлагани през годините, ще бъде разплатен след проверка от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията за държавна финансова инспекция. А там, където има съмнение за нарушения, ще се сигнализират съответните компетентни органи за предприемане на последващи действия. Донев коментира представения днес от Европейската комисия пролетен пакет на европейския семестър за 2026 г. В него е представена пътна карта за напредъка на икономическата устойчивост и социалното сближаване в ЕС. При оценката за България в доклада е посочено, че на този етап откриването на процедура при прекомерен дефицит за страната ни е оправдано. Министър Донев посочи, че до 30 април 2026 г. служебното правителство е трябвало да представи на Европейската комисия годишен доклад по изпълнението на Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. с актуални данни за настоящата година. Тази информация не е била предоставена, затова Европейската комисия излиза с данни за 2025 г., на базата на които са направени прогнозите за размера на очаквания от нея дефицит за 2025 г., 2026 г., 2027 г. В тях не са включени непредвидени и направени разходи, които се очаква да бъдат фактурирани и да бъдат предявени за плащане през 2026 г. „Ще бъде трудно през 2026 г. да свием до такава степен държавните разходи, че да влезем в рамките на 3% дефицит“, коментира вицепремиерът Гълъб Донев. По думите му овладяването на разходите зависи от това какви мерки ще бъдат предложени и дали обществото е готово да ги понесе – замразяване на доходите, премахване на механизми, които привързват работните заплати към средната брутна работна заплата за страната или към минималната работна заплата. Непопулярните мерки предстои да бъдат консултирани с национално-представителните организации на работодателите, на синдикатите, с браншови организации. „В момента се работи усилено по проекта на Закон за държавния бюджет на Република България, съответно законите за бюджета на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., за да бъдат разработени и приети от Министерския съвет до края на месец юни и в първите дни на юли те да са внесени в Народното събрание за обсъждане и приемане“, увери министърът. Финансовият министър беше категоричен, че правителството поема своята отговорност, в която се взимат трудни решения за орязване на разходи. „Години наред бюджетът е бил под натиск заради безконтролното увеличаване на разходи за заплати в публичния сектор, за социални плащания, за компенсации за бизнеса и домакинствата. Завишаването на тези разходи не е било обвързано с осигурени източници за тяхното дългосрочно финансиране, както и не са предприемани насрещни реформи срещу увеличението на разходите. Приходната част на бюджета не е нараствала със същите темпове, с които е нараствала разходната част на бюджета“, заяви Донев. Той обясни, че трябва да има структурна промяна и консолидиране на държавната администрация. В момента се извършват функционални анализи на всяко едно звено в централната държавна администрация, без тези в общините. Гълъб Донев беше категоричен, че няма да се пипат делегираните бюджети и няма да се намаляват средствата за култура, образование, здравеопазване, психиатрични болници. „Новият дълг е неизбежен и днес Министерският съвет взе решение за дълг от 3,8 милиарда евро“, съобщи министърът. Без тези средства ще има проблем с изплащането на пенсиите, заплатите и социалните помощи през юли месец. Също така ще има проблеми с разплащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост. Вицепремиерът изрази надежда Народното събрание да вземе решение за дълга до 20 юни. Министърът беше категоричен, че от 1 юли 2026 г. пенсиите се увеличават по швейцарското правило със 7,8%, въпреки резултатите за дефицита и за финансовото състояние на страната. Той припомни, че ковид добавката от 60 лв. не е част от пенсията и няма да бъде изплащана за новоотпуснатите пенсии след 1 юли. За всички вече отпуснати пенсии тя се запазва и съответно ще бъде индексирана.</description>
    <pubDate>Wed, 03 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276177/zamestnik-ministur-predsedatelyat-gulub-donev-bez-promyana-vuv-finansovata-politika-deficitut-shte-d</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Методи Методиев: България ще настоява в следващия бюджет на ЕС да се запазят политиките за растеж и кохезия</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276178/metodi-metodiev-bulgariya-shte-nastoyava-v-sledvashtiya-byudjet-na-es-da-se-zapazyat-politikite-za-r</link>
    <description>Снимка: Заместник-министърът на финансите Методи Методиев на Green Transition Forum 6.0. „В действителност пред Европа предстоят много предизвикателства в следващите години - в областта на отбраната, конкурентоспособността, дигитализацията, зеления преход. Но риторичният въпрос тук е отстъпва ли мястото на традиционните политики. Отговорът е ясен - не. Традиционните политики са ключови за Европа и трябва да бъдат съществена част от следващата Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз (EС), защото са доказали, че носят икономически растеж и кохезия.“ Това заяви заместник-министърът на финансите Методи Методиев по време на Green Transition Forum 6.0. В рамките на панела, посветен на следващия дългосрочен бюджет на ЕС, се проведе широк стратегически дебат за политическите приоритети на Съюза за следващото десетилетие, конкурентоспособността, сближаването и устойчивостта на Европа. Заместник-министър Методиев подчерта значението на кохезионната и общата селскостопанска политика за предоставянето на стратегически инвестиции в устойчивостта и просперитета на ЕС и обърна внимание, че ролята им не следва да бъде пренебрегвана. От друга страна, следва да постигнем съгласие и по подходящите източници на приходи в бюджета на ЕС, като избегнем както допълнително натоварване на националните бюджети във време на фискална консолидация, така и налагане на прекомерен натиск върху бизнеса, подчерта Методиев. Той обясни, че България е скептично настроена по отношение на настоящото предложение на Европейската комисия (EК) за нови собствени ресурси в бюджета. „Взимайки предложението на ЕК за цялата кошница от нови собствени ресурси, сметките показват, че България може удвои вноската в бюджета на ЕС“, предупреди Методиев и обясни, че тази предложения биха натоварили непропорционално българската икономика. Въпросът за приходната част от бюджета ще е предмет на обсъждане през следващите месеци заедно с предложенеито за следваща финансова рамка. Заместник-миниистърът на финансите взе участие в третия ден на форума на високо равнище, посветен на зеления преход, в София. Международната конференция продължава до 5 юни и събира икономисти, представители на българските и европейските институции, както и на бизнеса.</description>
    <pubDate>Wed, 03 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276178/metodi-metodiev-bulgariya-shte-nastoyava-v-sledvashtiya-byudjet-na-es-da-se-zapazyat-politikite-za-r</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: По предварителни данни и оценки салдото по консолидираната фискална програма към май 2026 г. е отрицателно в размер на 2,5 млрд. евро</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276179/po-predvaritelni-danni-i-ocenki-saldoto-po-konsolidiranata-fiskalna-programa-kum-may-2026-g-e-otrica</link>
    <description>На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на май 2026 г. да бъде отрицателно в размер на 2,5 млрд. евро (2 на сто от прогнозния БВП). За сравнение, към май 2025 г. бе отчетен дефицит в размер на 1,3 млрд. евро (1,1% от БВП). Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите, помощите и даренията по КФП към май 2026 г. се очаква да бъдат в размер на 17,3 млрд. евро, което е с 1,2 млрд. евро (7,6%) повече спрямо отчетените за същия период на 2025 година. За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо май 2025 г. с 1,4 млрд. евро (11,1%) и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 0,4 млрд. евро. Неданъчните приходи са по-ниски с 0,6 млрд. евро спрямо първите пет месеца на 2025 г. главно поради промяна на срока на вноската от превишение на приходите над разходите на БНБ от 30 април на 30 юни, както и от по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г., поради внесен междинен дивидент през 2025 г. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към май 2026 г. са в размер на 19,9 млрд. евро. За сравнение, разходите по КФП към май 2025 г. бяха в размер на 17,4 млрд. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: базов ефект в разходите за пенсии след тяхната индексация от 01 юли 2025 г. с 8,6 на сто, увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост, и други. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.05.2026 г. от централния бюджет, възлиза на 0,4 млрд. евро, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към май 2026 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец юни 2026 година.</description>
    <pubDate>Tue, 02 Jun 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276179/po-predvaritelni-danni-i-ocenki-saldoto-po-konsolidiranata-fiskalna-programa-kum-may-2026-g-e-otrica</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Публикувани са данните за изпълнението на бюджета към 30.04.2026 г.</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276180/publikuvani-sa-dannite-za-izpulnenieto-na-byudjeta-kum-30042026-g</link>
    <description>Основни параметри по консолидираната фискална програма (КФП) към април 2026 г. Приходите, помощите и даренията по КФП към април 2026 г. са в размер на 14 071,1 млн. евро. Постъпленията нарастват с 12,4 % (1 557,5 млн. евро) спрямо същия период на 2025 г., като данъчно-осигурителните приходи нарастват номинално с 14,5 % (1 450,0 млн. евро), неданъчните приходи са по-ниски с 306,4 млн. евро (главно поради промяна на срока на вноската от превишение на приходите над разходите на БНБ от 30 април на 30 юни), а постъпленията в частта на помощите и даренията са повече с 413,9 млн. евро. Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 11 465,9 млн. евро и формират 81,5 % от общите постъпления по КФП за периода. Неданъчните приходи са в размер на 1 701,4 млн. евро и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Приходите от помощи и дарения (основно постъпления по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на 903,8 млн. евро. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2026 г. възлизат на 15 832,3 млн. евро. За сравнение, разходите по КФП към април на 2025 г. бяха в размер на 13 492,4 млн. евро или ръст на разходите към април 2026 г. от 2 339,9 млн. евро (17,3 %). Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите са, от една страна, базов ефект в разходите за пенсии след тяхната индексация от 1 юли 2025 г. с 8,6 на сто. От друга страна, ЗДБРБ за 2025 г. бе обнародван в държавен вестник в края на месец март 2025 г., като политиката по доходите заложена в него не бе прилагана до влизането му в сила. След приемането на закона, заложеното увеличение на възнагражденията бе приложено след месец април, считано от януари 2025 г., поради което за месеците януари - април 2025 г. възнагражденията са по-ниски от определените им размери по действащото законодателство. Върху разходите за персонал влияние оказва и увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г. Не на последно място капиталовите разходи също отчитат значителен ръст, което се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост. Нелихвените разходи са в размер на 15 241,3 млн. евро, което представлява ръст от 2 306,6 млн. евро (17,8 %) спрямо отчетените към април 2025 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 13 746,2 млн. евро. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 481,5 млн. евро. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 13,6 млн. евро. Лихвените плащания са в размер на 239,2 млн. евро (ръст от 20,0 млн. евро спрямо същия период на 2025 г.). Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към април 2026 г. е отрицателно в размер на 1 761,1 млн. евро (1,4 % от прогнозния БВП). Размерът на фискалния резерв към 30.04.2026 г. е 6 803,545 млн. евро, в т. ч. 5 282,655 млн. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 520,890 млн. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 април 2026 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика&quot;. Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.</description>
    <pubDate>Fri, 29 May 2026 00:00:00 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276180/publikuvani-sa-dannite-za-izpulnenieto-na-byudjeta-kum-30042026-g</guid>
</item>
</channel>
</rss>
