https://presscenters.com Новините без редакция https://presscenters.com/News/279986/poziciya-na-ministerstvoto-na-finansite Министерството на финансите категорично се разграничава от публичните спекулации за манипулиране на държавния дефицит за 2025 г. чрез намеса в работата на Сметната палата по възложени одити. Сметната палата е независим орган и изпълнителната власт не може да влияе по никакъв начин на работата й, нито да упражнява контрол върху извършваните от нея проверки. Несъстоятелни са и твърденията за отказ от издаването на сертификати през миналата година. В момента Министерството на финансите работи усилено по подготовката на бюджета за 2027 г., като цялото внимание е насочено към решенията, които ще гарантират финансовата стабилност на страната след период на натрупани сериозни дисбаланси в публичните финанси. Tue, 08 Sep 2026 18:30:34 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/279986/poziciya-na-ministerstvoto-na-finansite https://presscenters.com/News/279738/po-predvaritelni-danni-i-ocenki-saldoto-po-konsolidiranata-fiskalna-programa-kum-avgust-2026-g-e-otr На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на август 2026 г. да бъде отрицателно в размер на 3,0 млрд. евро (2,4 на сто от прогнозния БВП). Влошаването на бюджетното салдо на месечна база през август се дължи основно на концентриране на значителни по размер плащания за инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) при спазване на крайния срок за допустимост на дейностите - 31 август 2026 г. и изплащане на значителни разходи за изпълнието им. Очаква се разходите по ПВУ на касова основа да продължат да оказват натиск върху дефицита по КФП до получаване на петото плащане от ЕК. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите, помощите и даренията по КФП към август 2026 г. се очаква да бъдат в размер на 30,1 млрд. евро, което е 60,7% от годишните разчети към ЗДБРБ за 2026 г. и с 3,2 млрд. евро (11,9%) повече спрямо отчетените за същия период на 2025 година. За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо август 2025 г. с 2,2 млрд. евро (10,1%) и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 1,5 млрд. евро. Неданъчните приходи са по-ниски с 0,5 млрд. евро спрямо август 2025 г. основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г. (през 2025 г. е внесен междинен дивидент за финансовата 2025 г., което съответно намалява постъпленията от дивидент през 2026 г.). Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към август 2026 г. са в размер на 33,1 млрд. евро, което е 58,3% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към август 2025 г. бяха в размер на 29,6 млрд. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: увеличение на разходите за пенсии след тяхната индексация по швейцарското правило от 01.07.2025 г и 01.07.2026 г., увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и увеличението на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по ПВУ и по Общинската инвестиционна програма, и други. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.08.2026 г. от централния бюджет, възлиза на 0,8 млрд. евро, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към август 2026 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец септември 2026 година. Tue, 01 Sep 2026 18:10:41 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/279738/po-predvaritelni-danni-i-ocenki-saldoto-po-konsolidiranata-fiskalna-programa-kum-avgust-2026-g-e-otr https://presscenters.com/News/279681/publikuvan-e-mesechniyat-byuletin-dulg-i-garancii-na-podsektor-centralno-upravlenie-za-yuli-2026-g Дългът на подсектор „Централно управление“[1] към края на юли 2026 г. възлиза на 36 534,4 млн. евро, като бележи увеличение с 2 217,8 млн. евро спрямо края на юни 2026 г., което се дължи основно на постъпленията от емитираните ДЦК на международните капиталови пазари. Вътрешните задължения са в размер на 8 365,5 млн. евро, а външните на 28 168,9 млн. евро. В структурата на дълга на подсектора за юли 2026 г. вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 22,9% и 77,1%. Съотношението „дълг на подсектор „Централно управление“/БВП[2]“ възлиза на 29,2%, като бележи увеличение с 1,8 процентни пункта спрямо нивото му от предходния месец. Делът на вътрешния дълг спрямо БВП е 6,7%, а на външния дълг – 22,5%. Графика: Динамика на вътрешния и външния дълг на подсектор ЦУ, млн. евро В структурата на дълга на подсектор „Централно управление“ по инструменти към 31 юли 2026 г. основна част продължават да заемат ДЦК, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 68,9%, следвани от ДЦК, емитирани на местния пазар – 16,9%, заемите – 9,1% и депозитите – 5,1%. В лихвената структура на дълга на подсектора се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (99,8%), а при валутната – за основен относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро (96,4%), дългът в щатски долари е с дял от 3,6%. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 юли 2026 г. е в размер на 654,0 млн. евро. Вътрешните гаранции са 242,1 млн. евро, а външните – 412,0 млн. евро. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,5%. Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на юли 2026 г. достига до 34 523,3 млн. евро или 27,6% от БВП. Вътрешните задължения са в размер на 6 285,4 млн. евро, а външните – в размер на 28 237,9 млн. евро. Държавногарантираният дълг през юли 2026 г. възлиза на 674,5 млн. евро, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0,5%. Бюлетинът е публикуван в категория „Статистика”/„Месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. [1] Дългът на подсектор „Централно управление" включва държавния дълг, поет по реда на Закона за държавния дълг, както и дълга на институционалните единици, класифицирани в подсектор „Централно управление" на сектор „Държавно управление", в т.ч. държавни болници, държавни предприятия, ФГВБ, ФЛАГ, ФМФИ и др. Пълният списък на юридическите лица от подсектор „Централно управление" може да бъде намерен ТУК [2] Брутен вътрешен продукт за 2025 - по данни на НСИ, за 2026 г. - съгласно Пролетна макроикономическа прогноза 2026 г. на МФ. Mon, 31 Aug 2026 17:20:45 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/279681/publikuvan-e-mesechniyat-byuletin-dulg-i-garancii-na-podsektor-centralno-upravlenie-za-yuli-2026-g https://presscenters.com/News/279680/publikuvani-sa-dannite-za-izpulnenieto-na-byudjeta-kum-31072026-g Основни параметри по консолидираната фискална програма (КФП) към юли 2026 г. Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2026 г. са в размер на 26 347,4 млн. евро или 53,1 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 11,2% (2 644,9 млн. евро) спрямо същия период на 2025 г. Данъчно-осигурителните приходи нарастват номинално с 9,1% (1 753,0 млн. евро), неданъчните приходи са по-ниски с 443,6 млн. евро (основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г., поради внесен междинен дивидент през 2025 г.), а постъпленията в частта на помощите и даренията са повече с 1 335,5 млн. евро. Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 21 076,4 млн. евро, което представлява 54,8% от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 80,0% от общите постъпления по КФП за периода. Неданъчните приходи са в размер на 3 083,8 млн. евро, което представлява 53,3% от годишните разчети и спад с 443,6 млн. евро, 12,6% спрямо същия период на 2025 г. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Приходите от помощи и дарения (основно постъпления по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на 2 187,2 млн. евро. През месец юли 2026 г. от Европейската комисия постъпи плащане по четвъртото искане от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в размер на 896,1 млн. евро. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2026 г. възлизат на 28 548,8 млн. евро, което е 50,3% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към юли 2025 г. бяха в размер на 25 890,1 млн. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: увеличение на разходите за пенсии след тяхната индексация по швейцарското правило от 01.07.2025 г. и 01.07.2026 г., увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост, и други. Нелихвените разходи са в размер на 27 237,4 млн. евро, което представлява 50,2% от годишния разчет и ръст от 2 332,2 млн. евро (9,4%) спрямо отчетените към юли 2025 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 24 125,2 млн. евро. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3 093,6 млн. евро. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 18,7 млн. евро. Лихвените плащания са в размер на 649,7 млн. евро (61,3% от планираните за годината и ръст от 261,7 млн. евро спрямо същия период на 2025 г.). Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към юли 2026 г. е отрицателно в размер на 2 201,4 млн. евро (1,8% от прогнозния БВП). Размерът на фискалния резерв към 31.07.2026 г. е 8 525,7 млн. евро, в т. ч. 8 039,9 млн. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 485,8 млн. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 юли 2026 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети. Mon, 31 Aug 2026 17:20:44 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/279680/publikuvani-sa-dannite-za-izpulnenieto-na-byudjeta-kum-31072026-g https://presscenters.com/News/279433/ministerstvoto-na-finansite-preotvori-emisiya-10-godishni-dck Министерството на финансите преотвори емисия 10-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), която беше пусната в обращение на 11.02.2026 година. Емисията е деноминирана в евро, с падеж 11.02.2036 г. и годишен лихвен купон от 3,50%. Обемът на емисията в обращение беше увеличен с 95,003 млн. евро на проведения на 24.08.2026 г. аукцион, с което достигна 605,003 млн. евро номинална стойност. Отчетената на аукциона среднопретеглена годишна доходност e в размер на 4,39%. Общият размер на подадените поръчки възлезе на 253,265 млн. евро, което съответства на коефициент на покритие от 1,69. Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 118 базисни точки. Tue, 25 Aug 2026 13:30:41 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/279433/ministerstvoto-na-finansite-preotvori-emisiya-10-godishni-dck https://presscenters.com/News/279385/bulgariya-shte-cherpi-nou-hau-ot-yaponiya-za-razvitie-na-putnata-i-jelezoputnata-infrastruktura Снимка: България ще черпи ноу-хау от Япония за развитие на пътната и железопътната инфраструктура „Япония е стратегически партньор за България и засилването на близо 120-годишното двустранно сътрудничество е амбиция и ключова цел за страната“. С тези думи вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев посрещна посланика на Япония Н. Пр. Чикахиса Суми в Министерството на финансите. Двамата подчертаха дълбоката връзка и история между двете страни и потвърдиха възможностите за двустранното разширяване на търговските и икономическите връзки. „Двете страни развиват своето сътрудничество през електрониката, изкуствения интелект и високите технологии. Желанието и амбицията на България е японските инвестиции да станат още повече, защото имаме конкурентни предимства сред страните от Югоизточна Европа, не само като ресурс, но и като хора“, заяви министър Донев. Н. Пр. Суми изтъкна стратегическата роля на България като външна граница на ЕС и възможността да почерпи опит от една от най-развитите държави в областта на инфраструктурата. „България е вратата към Европа и Япония може да помогне за утвърждаването на свързаността ѝ към континента. Имаме желание и амбиция да отдадем своя принос като развием важни инфраструктурни проекти с японска технология. За построяването на мостове и обновяването на пътища имаме ноу-хау и необходимите знания. Ще бъдем много благодарни, ако имаме възможност да ги приложим в България“, каза посланик Суми. Министър Донев прие протегнатата ръка и заяви, че именно публично-частните партньорства са един от начините за намаляване на държавния дефицит, каквото е едно от големите предизвикателства пред правителството в момента. Той даде заявка и държавата да надгради ангажиментите, поети по време на посещението на Румен Радев, в качеството му на президент, през 2025 година в Япония, когато двете страни подписаха декларация за стратегическо партньорство. В срещата участваха заместник-министърът на финансите Методи Методиев, Хидеаки Мачида, съветник и зам.-ръководител на мисията, Мицуру Хориноучи, първи секретар и ръководител на икономическия отдел, и Рьотаро Хашигучи, трети секретар и ръководител на културно-информационния отдел. Галерия Mon, 24 Aug 2026 14:40:42 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/279385/bulgariya-shte-cherpi-nou-hau-ot-yaponiya-za-razvitie-na-putnata-i-jelezoputnata-infrastruktura https://presscenters.com/News/279351/pravitelstvoto-i-socialnite-partniori-opredeliha-kriterii-za-adekvatnost-na-minimalnata-rabotna-zapl Снимка: Правителството и социалните партньори определиха критерии за адекватност на минималната работна заплата Правителството, синдикатите и работодателските организации постигнаха съгласие и по последния елемент, който е част от механизма за определяне на минималната работна заплата. Адекватността на най-ниското възнаграждение ще бъде оценявана веднъж на три години, както и при икономически обоснована необходимост. Минималната работна заплата ще се счита за адекватна, ако покрива следните референтни стойности: 60% от брутната медианна работна заплата; Размера на издръжката на живот. За оценка на адекватността на минималната работна заплата министърът на труда и социалната политика ще създаде комисия с участието на социалните партньори. Председателят на Националния статистически институт (НСИ) ще предоставя необходимите данни за оценка на адекватността. Новите правила ще бъдат регламентирани в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. След одобрение от Народното събрание механизмът може да започне да се прилага от 2027 г. “Благодаря на всеки един за усилията, работата и приноса. Приемаме днешната договорка между правителството и социалните партньори като голяма победа, защото очертахме основите за определянето на минималното възнаграждение, като спазихме и срока, който си бяхме поставили“, заяви финансовият министър Гълъб Донев след срещата. Fri, 21 Aug 2026 19:00:31 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/279351/pravitelstvoto-i-socialnite-partniori-opredeliha-kriterii-za-adekvatnost-na-minimalnata-rabotna-zapl https://presscenters.com/News/279315/publikuvan-e-godishniyat-obzor-za-razvitieto-na-bulgarskata-ikonomika-prez-2025-godina Изданието представя анализ на икономическото развитие на България през 2025 г., като разглежда както вътрешните фактори, предизвикали промените, така и влиянието на международната среда върху икономическите процеси в страната. Целия анализ може да видите тук. Fri, 21 Aug 2026 13:50:37 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/279315/publikuvan-e-godishniyat-obzor-za-razvitieto-na-bulgarskata-ikonomika-prez-2025-godina https://presscenters.com/News/279198/publikuvan-e-trimesechniyat-byuletin-na-ministerstvoto-na-finansite-finansov-sektor-ocenki-i-ochakva Мненията на финансовите посредници в настоящото издание на тримесечния бюлетин на Министерството на финансите „Финансов сектор: оценки и очаквания“, показват, че оценката им за текущата икономическа ситуация остава задоволителна, като растежът ще запази темпа си от второто тримесечие Финансовите посредници очакват заетостта да остане без съществена промяна, а лихвените проценти по депозити и кредити да бъдат близки, но малко по-високи през третото тримесечие на 2026 г. спрямо предходното. Wed, 19 Aug 2026 14:50:35 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/279198/publikuvan-e-trimesechniyat-byuletin-na-ministerstvoto-na-finansite-finansov-sektor-ocenki-i-ochakva https://presscenters.com/News/279104/pravitelstvoto-i-socialnite-partniori-se-obediniha-okolo-mehanizma-za-opredelyane-na-minimalnata-rab Снимка: Правителството и социалните партньори се обединиха около механизма за определяне на минималната работна заплата Правителството и социалните партньори се обединиха около механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната. Промяната в четири индикатора с равна тежест ще определя доколко може да нарасне минималното възнаграждение: Индекс на цените на малката потребителска кошница - за определяне на покупателната способност на минималната работна заплата, като се вземе предвид издръжката на живот; Брутна медианна работна заплата - за определяне на общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение; Брутна средна работна заплата - за определяне на темпа на растеж на работните заплати; Брутна добавена стойност на един зает за последните 10 години - за определяне на дългосрочните равнища на производителността на труда в страната. Минималната работна заплата за всяка следваща година ще бъде в диапазон от долна и горна граница. Долната граница е минималната работна заплата за последната година. Горната граница се определя от среднопретеглената стойност на посочените четири индикатора, като данните ще бъдат предоставяни от Националния статистически институт за завършена година. Процедурата по формиране на минималната работна заплата ще включва няколко етапа. До 1 април министърът на труда и социалната политика ще предоставя на социалните партньори данни за диапазона, в който следва да определят минималната работна заплата, включително информацията, въз основа на която е получена горната граница. Работодателите и синдикатите имат срок до 15 май да договарят размера на минималната работна заплата, до 31 май да изготвят доклад. Като вземе предвид доклада на социалните партньори, Министерският съвет трябва да определи окончателния размер на минималната работна заплата за следващата година. Адекватността на минималната работна заплата ще се оценява на всеки 3 години. Mon, 17 Aug 2026 20:00:32 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/279104/pravitelstvoto-i-socialnite-partniori-se-obediniha-okolo-mehanizma-za-opredelyane-na-minimalnata-rab https://presscenters.com/News/279094/ministurut-na-finansite-gulub-donev-se-angajira-da-zashtiti-durjavniya-interes-v-mejdunaroden-panair Със заявление от 17.08.2026 г. до Върховния касационен съд министърът на финансите, като представител на държавата на основание чл. 31, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, потвърди в защита на държавния интерес всички процесуални действия, извършени от министъра на икономиката и индустрията, по делото за установяване на факта, че държавата има качеството на акционер – носител на правата върху 29% от капитала на „Международен панаир Пловдив“ АД. Mon, 17 Aug 2026 16:10:37 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/279094/ministurut-na-finansite-gulub-donev-se-angajira-da-zashtiti-durjavniya-interes-v-mejdunaroden-panair https://presscenters.com/News/278918/informaciya Във връзка със запитвания, свързани с делото за установяване на факта, че държавата има качеството на акционер – носител на правата върху 29% от капитала на „Международен панаир Пловдив“ АД, Ви информираме, че на 12.08.2026 г. в Министерството на финансите е получено съобщение от Върховния касационен съд (ВКС), с което министърът на финансите, представляващ държавата на осн. чл. 31, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, е уведомен за възможността да се конституира като процесуален представител на държавата по образуваното пред ВКС търговско дело. В определения от съда едноседмичен срок ще бъдат предприети необходимите процесуални действия за защита на държавния интерес. Wed, 12 Aug 2026 18:00:40 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/278918/informaciya https://presscenters.com/News/278899/publikuvan-e-mesechniyat-obzor-za-razvitieto-na-bulgarskata-ikonomika-za-yuli-2026-godina Месечният обзор за развитието на българската икономика за юли 2026 г. е публикуван. Представена е динамиката на основните макроикономически показатели с данни, публикувани до 17 юли 2026 г. Целия анализ може да видите тук. Wed, 12 Aug 2026 14:40:33 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/278899/publikuvan-e-mesechniyat-obzor-za-razvitieto-na-bulgarskata-ikonomika-za-yuli-2026-godina https://presscenters.com/News/278853/pravitelstvoto-i-socialnite-partniori-dogovoriha-kriteriite-za-izchislenie-na-minimalnata-rabotna-za Снимка: Правителството и социалните партньори договориха критериите за изчисление на минималната работна заплата за 2027 г. Изготвяне на нов механизъм за изчисляване на минималната работна заплата, който да бъде приложен през 2027 г., обедини правителството и социалните партньори по време на първия кръг от преговори, който се проведе днес в Министерството на финансите. В работната група участват вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова, КНСБ, КТ „Подкрепа“, БСК, АИКБ, КРИБ и БТПП. В първото заседание се включиха и представители на Националния статистически институт. Страните се договориха за прилагане на законоустановен модел за минимална работна заплата и се обединиха около критерии, които включват: покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се вземе предвид издръжката на живот; общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение; темпа на растеж на работните заплати; дългосрочните равнища на производителността на труда в страната. Участниците в срещата се споразумяха веднъж на четири години да се извършва оценка на адекватността на най-ниското възнаграждение за труд в страната. „Необходимо е да разработим бързо и спешно механизъм за изчисление на минималната работна заплата, който да бъде съобразен с Директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС и Конвенция 131 на Международната организация на труда“, подчерта финансовият министър Гълъб Донев в началото на срещата. „Всеки етап от процедурата на договаряне ще се консултира със синдикатите и работодателите“, допълни министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Разговорите между представителите на държавата и социалните партньори по отношение начина на формиране на минималната работна заплата продължават. Tue, 11 Aug 2026 14:50:35 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/278853/pravitelstvoto-i-socialnite-partniori-dogovoriha-kriteriite-za-izchislenie-na-minimalnata-rabotna-za https://presscenters.com/News/278589/luchezar-krustev-e-naznachen-za-direktor-na-adfi Снимка: Лъчезар Кръстев е назначен за директор на АДФИ Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев назначи Лъчезар Кръстев за директор на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) със заповед от 04.08.2026 г. Лъчезар Кръстев е завършил Стопанската академия „Д. А. Ценов“, Свищов, като магистър по „Икономика и управление на индустрията“. Придобива професионална квалификация „Международни икономически отношения и митническа политика” в УНСС, София. Има специализация по икономика в Университета Пасау, Германия. От 1991 до 2013 г. последователно е заемал длъжностите митнически инспектор, главен експерт в дирекция „Митнически режими и процедури“, ръководител сектор и началник на отдел „Митническо складиране, складове под митнически контрол, свободни зони и свободни складове“, началник на Митническо бюро Обеля и на Митническо бюро София-Изток. За периода от 2013 – 2014 г., както и 2021 – 2024 г. е заместник-директор на Агенция „Митници“. Владее немски и английски език. Новият директор поема поста от Пламен Тодоров, който е освободен на 03.08.2026 година. Tue, 04 Aug 2026 15:50:33 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/278589/luchezar-krustev-e-naznachen-za-direktor-na-adfi https://presscenters.com/News/278575/po-predvaritelni-danni-i-ocenki-saldoto-po-konsolidiranata-fiskalna-programa-kum-yuli-2026-g-e-otric На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на юли 2026 г. да бъде отрицателно в размер на 2,2 млрд. евро (1,7 на сто от прогнозния БВП). За подобрението на бюджетното салдо на месечна база за юли 2026 г. влияние оказа полученото от Европейската комисия на 31.07.2026 г. плащане по четвъртото искане от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в размер на 0,9 млрд. евро. През месец август са концентрирани значителни по размер плащания за инвестиции по ПВУ, чието изпълнение трябва да приключи при спазване на крайния срок на Механизма за възстановяване и устойчивост. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2026 г. се очаква да бъдат в размер на 26,4 млрд. евро, което е 53,2% от годишните разчети към ЗДБРБ за 2026 г. и с 2,7 млрд. евро (11,3%) повече спрямо отчетените за същия период на 2025 година. За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо юли 2025 г. с 1,8 млрд. евро (9,3%), и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 1,3 млрд. евро. Неданъчните приходи са по-ниски с 0,4 млрд. евро спрямо седемте месеца на 2025 г. основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г. (поради внесен междинен дивидент през 2025 г.). Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2026 г. са в размер на 28,6 млрд. евро, което е 50,3% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към юли 2025 г. бяха в размер на 25,9 млрд. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: увеличение на разходите за пенсии след тяхната индексация по швейцарското правило от 01.07.2025 г и 01.07.2026 г., увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост, и други. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.07.2026 г. от централния бюджет, възлиза на 0,7 млрд. евро, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към юли 2026 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец август 2026 година. Tue, 04 Aug 2026 13:00:41 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/278575/po-predvaritelni-danni-i-ocenki-saldoto-po-konsolidiranata-fiskalna-programa-kum-yuli-2026-g-e-otric https://presscenters.com/News/278554/publikuvan-e-br-22026-godina-na-trimesechnoto-izdanie-indikator-na-ikonomicheskata-aktivnost-v-bulga Публикувано е тримесечното издание „Индикатор на икономическата активност в България“ (ИИА). ИИА се подобри през второто тримесечие на 2026 година. Композитният индекс за еврозоната се влоши поради отрицателния принос при доверието на бизнеса и потребителите през май и юни. Бяха приложени три метода за краткосрочно прогнозиране, за да се предвиди годишният темп на растеж на БВП през второто тримесечие на 2026 година. Резултатите показват очакван растеж на БВП между 2.6 и 2.9%. Пълният текст на изданието може да намерите тук. Tue, 04 Aug 2026 10:10:38 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/278554/publikuvan-e-br-22026-godina-na-trimesechnoto-izdanie-indikator-na-ikonomicheskata-aktivnost-v-bulga https://presscenters.com/News/278484/publikuvan-e-mesechniyat-byuletin-dulg-i-garancii-na-podsektor-centralno-upravlenie-za-yuni-2026-g Дългът на подсектор „Централно управление“[1] към края на юни 2026 г. възлиза на 34 314,9 млн. евро, като бележи увеличение с 394,4 млн. евро спрямо края на май 2026 г., което се дължи основно на усвоените средства по два държавни заема от Банката за развитие на Съвета на Европа и Европейската инвестиционна банка. Вътрешните задължения са в размер на 8 655,6 млн. евро, а външните на 25 659,3 млн. евро. В структурата на дълга на подсектора за юни 2026 г. вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 25,2% и 74,8%. Съотношението „дълг на подсектор „Централно управление“/БВП[2]“ възлиза на 27,4%, като бележи увеличение с 0,3 процентни пункта спрямо нивото му от предходния месец. Делът на вътрешния дълг спрямо БВП е 6,9%, а на външния дълг – 20,5%. Графика: Динамика на вътрешния и външния дълг на подсектор ЦУ, млн. евро В структурата на дълга на подсектор „Централно управление“ по инструменти към 30 юни 2026 г. основна част продължават да заемат ДЦК, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 66,1%, следвани от ДЦК, емитирани на местния пазар – 18,8%, заемите – 9,6% и депозитите – 5,4%. В лихвената структура на дълга на подсектора се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (99,8%), а при валутната – за основен относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро (96,1%), дългът в щатски долари е с дял от 3,8%. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 30 юни 2026 г. е в размер на 656,0 млн. евро. Вътрешните гаранции са 242,4 млн. евро, а външните – 413,6 млн. евро. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,5%. Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на юни 2026 г. достига до 32 344,2 млн. евро или 25,8% от БВП. Вътрешните задължения са в размер на 6 595,8 млн. евро, а външните – в размер на 25 748,4 млн. евро. Държавногарантираният дълг през юни 2026 г. възлиза на 676,3 млн. евро, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0,5%. Бюлетинът е публикуван в категория „Статистика”/„Месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. [1] Дългът на подсектор „Централно управление" включва държавния дълг, поет по реда на Закона за държавния дълг, както и дълга на институционалните единици, класифицирани в подсектор „Централно управление" на сектор „Държавно управление", в т.ч. държавни болници, държавни предприятия, ФГВБ, ФЛАГ, ФМФИ и др. Пълният списък на юридическите лица от подсектор „Централно управление" може да бъде намерен ТУК [2] Брутен вътрешен продукт за 2025 - по данни на НСИ, за 2026 г. - съгласно Пролетна макроикономическа прогноза 2026 г. на МФ. Fri, 31 Jul 2026 16:50:33 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/278484/publikuvan-e-mesechniyat-byuletin-dulg-i-garancii-na-podsektor-centralno-upravlenie-za-yuni-2026-g https://presscenters.com/News/278483/publikuvani-sa-dannite-za-izpulnenieto-na-byudjeta-kum-30062026-g Основни параметри по консолидираната фискална програма (КФП) към юни 2026 г. Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2026 г. са в размер на 21 573,8 млн. евро. Постъпленията нарастват с 8,1 % (1 621,9 млн. евро) спрямо същия период на 2025 г. Данъчно-осигурителните приходи нарастват номинално с 9,2 % (1 504,8 млн. евро), неданъчните приходи са по-ниски с 292,0 млн. евро (основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г., поради внесен междинен дивидент през 2025 г.), а постъпленията в частта на помощите и даренията са повече с 409,2 млн. евро. Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 17 799,1 млн. евро и формират 82,5 % от общите постъпления по КФП за периода. Неданъчните приходи са в размер на 2 661,7 млн. евро, което представлява спад с 292,0 млн. евро, 9,9 % спрямо същия период на 2025 г. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Приходите от помощи и дарения (основно постъпления по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на 1 113,0 млн. евро. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2026 г. възлизат на 23 990,0 млн. евро. За сравнение, разходите по КФП към юни 2025 г. бяха в размер на 21 667,4 млн. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: базов ефект в разходите за пенсии след тяхната индексация от 1 юли 2025 г. с 8,6 на сто, увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост, и други. Нелихвените разходи са в размер на 22 913,0 млн. евро, което представлява ръст от 2 130,2 млн. евро (10,2 %) спрямо отчетените към юни 2025 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 20 508,8 млн. евро. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2 388,7 млн. евро. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 15,6 млн. евро. Лихвените плащания са в размер на 516,7 млн. евро (ръст от 153,1 млн. евро спрямо същия период на 2025 г.). Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към юни 2026 г. е отрицателно в размер на 2 416,2 млн. евро (1,9 % от прогнозния БВП). Размерът на фискалния резерв към 30.06.2026 г. е 6 881,6 млн. евро, в т. ч. 5 365,0 млн. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 516,6 млн. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 юни 2026 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети. Fri, 31 Jul 2026 16:50:32 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/278483/publikuvani-sa-dannite-za-izpulnenieto-na-byudjeta-kum-30062026-g https://presscenters.com/News/278464/bulgariya-poluchi-chetvurto-plashtane-po-plana-za-vuzstanovyavane-i-ustoychivost България получи четвърто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост, което е в размер на 896 млн. евро. След положителна оценка от Европейската комисия 23 от общо 26 етапа и цели са приети за изпълнени. Това е първото плащане, което България получава по националния План за възстановяване и устойчивост през 2026 г. Навременното получаване на финансирането от Механизма за възстановяване и устойчивост бе един от ключовите приоритети на правителството. Общият размер на средствата, получени от Европейската комисия по вече изпълнени и одобрени мерки на реформите и инвестициите в Плана, надхвърли 4,169 млрд. евро, като достигна 68% от общия ресурс от Механизма за възстановяване и устойчивост, определен за България. Изпълнените етапи и цели обхващат ключови реформи в областта на антикорупционното законодателство и влизането в сила на правилата за създаване на Антикорупционен орган. Одобрени от ЕК като изпълнени са нормативни актове в областта на професионалното образование и обучение, създаването на Национален фонд за декарбонизация, както и влизането в сила на законодателство, насърчаващо електрическата мобилност и създаване на нискоемисионни зони в София и Пловдив. Приети са и инвестиции в областта на информационните и комуникационните технологии и киберсигурността на малките и средните предприятия, както и инвестиции с висок принос за дигитализацията. Надградена е системата Мониторстат в частта за стратегически документи, дигитализирани са административни процеси в съдебната система за заповедното и административното производство. Одобрено е изграждането на електронна информационна система за проследяване на процесите от фермата до трапезата. Онлайн достъпен е геотермален инструмент за картиране на областите с най-висок потенциал на геотермална енергия, също част от искането. Получаването на настоящото плащане е резултат от последователната и интензивна работа на всички отговорни институции по изпълнение на ангажиментите, поети от България в рамките на Плана, както и от ефективното сътрудничество с Европейската комисия. Две от трите неизпълнени мерки са предложени за предоговаряне. Това са реформата в транспорта за единния билет, където имаше техническа неяснота, и реформата за ВиК. Третата са финалните плащания в Национален фонд “Kултура”, където сме много близо до финализиране. През следващите седмици се очаква и получаването на задържаните от трето искане за плащане 109 млн. евро във връзка с реформата за главния прокурор. Работата по изпълнението на Плана продължава с фокус върху своевременното реализиране на оставащите реформи и инвестиции, така че страната да усвои в пълен размер предвиденото европейско финансиране и да постигне дългосрочни ползи за гражданите и бизнеса. Fri, 31 Jul 2026 14:00:41 +03:00 Министерство на финансите https://presscenters.com/News/278464/bulgariya-poluchi-chetvurto-plashtane-po-plana-za-vuzstanovyavane-i-ustoychivost