<?xml version="1.0" encoding="UTF-8" ?>
<rss version="2.0">
<channel>
<title>PressCenters.com</title>
<link>https://presscenters.com</link>
<description>Новините без редакция</description>
<item>
    <title>МФ: Лъчезар Кръстев е назначен за директор на АДФИ</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278589/luchezar-krustev-e-naznachen-za-direktor-na-adfi</link>
    <description>Снимка: Лъчезар Кръстев е назначен за директор на АДФИ Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев назначи Лъчезар Кръстев за директор на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) със заповед от 04.08.2026 г. Лъчезар Кръстев е завършил Стопанската академия „Д. А. Ценов“, Свищов, като магистър по „Икономика и управление на индустрията“. Придобива професионална квалификация „Международни икономически отношения и митническа политика” в УНСС, София. Има специализация по икономика в Университета Пасау, Германия. От 1991 до 2013 г. последователно е заемал длъжностите митнически инспектор, главен експерт в дирекция „Митнически режими и процедури“, ръководител сектор и началник на отдел „Митническо складиране, складове под митнически контрол, свободни зони и свободни складове“, началник на Митническо бюро Обеля и на Митническо бюро София-Изток. За периода от 2013 – 2014 г., както и 2021 – 2024 г. е заместник-директор на Агенция „Митници“. Владее немски и английски език. Новият директор поема поста от Пламен Тодоров, който е освободен на 03.08.2026 година.</description>
    <pubDate>Tue, 04 Aug 2026 15:50:33 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278589/luchezar-krustev-e-naznachen-za-direktor-na-adfi</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: По предварителни данни и оценки салдото по консолидираната фискална програма към юли 2026 г. е отрицателно в размер на 2,2 млрд. евро</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278575/po-predvaritelni-danni-i-ocenki-saldoto-po-konsolidiranata-fiskalna-programa-kum-yuli-2026-g-e-otric</link>
    <description>На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на юли 2026 г. да бъде отрицателно в размер на 2,2 млрд. евро (1,7 на сто от прогнозния БВП). За подобрението на бюджетното салдо на месечна база за юли 2026 г. влияние оказа полученото от Европейската комисия на 31.07.2026 г. плащане по четвъртото искане от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в размер на 0,9 млрд. евро. През месец август са концентрирани значителни по размер плащания за инвестиции по ПВУ, чието изпълнение трябва да приключи при спазване на крайния срок на Механизма за възстановяване и устойчивост. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2026 г. се очаква да бъдат в размер на 26,4 млрд. евро, което е 53,2% от годишните разчети към ЗДБРБ за 2026 г. и с 2,7 млрд. евро (11,3%) повече спрямо отчетените за същия период на 2025 година. За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо юли 2025 г. с 1,8 млрд. евро (9,3%), и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 1,3 млрд. евро. Неданъчните приходи са по-ниски с 0,4 млрд. евро спрямо седемте месеца на 2025 г. основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г. (поради внесен междинен дивидент през 2025 г.). Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2026 г. са в размер на 28,6 млрд. евро, което е 50,3% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към юли 2025 г. бяха в размер на 25,9 млрд. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: увеличение на разходите за пенсии след тяхната индексация по швейцарското правило от 01.07.2025 г и 01.07.2026 г., увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост, и други. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.07.2026 г. от централния бюджет, възлиза на 0,7 млрд. евро, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към юли 2026 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец август 2026 година.</description>
    <pubDate>Tue, 04 Aug 2026 13:00:41 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278575/po-predvaritelni-danni-i-ocenki-saldoto-po-konsolidiranata-fiskalna-programa-kum-yuli-2026-g-e-otric</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Публикуван е бр. 2/2026 година на тримесечното издание „Индикатор на икономическата активност в България“</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278554/publikuvan-e-br-22026-godina-na-trimesechnoto-izdanie-indikator-na-ikonomicheskata-aktivnost-v-bulga</link>
    <description>Публикувано е тримесечното издание „Индикатор на икономическата активност в България“ (ИИА). ИИА се подобри през второто тримесечие на 2026 година. Композитният индекс за еврозоната се влоши поради отрицателния принос при доверието на бизнеса и потребителите през май и юни. Бяха приложени три метода за краткосрочно прогнозиране, за да се предвиди годишният темп на растеж на БВП през второто тримесечие на 2026 година. Резултатите показват очакван растеж на БВП между 2.6 и 2.9%. Пълният текст на изданието може да намерите тук.</description>
    <pubDate>Tue, 04 Aug 2026 10:10:38 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278554/publikuvan-e-br-22026-godina-na-trimesechnoto-izdanie-indikator-na-ikonomicheskata-aktivnost-v-bulga</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Публикуван е месечният бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“ за юни 2026 г.</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278484/publikuvan-e-mesechniyat-byuletin-dulg-i-garancii-na-podsektor-centralno-upravlenie-za-yuni-2026-g</link>
    <description>Дългът на подсектор „Централно управление“[1] към края на юни 2026 г. възлиза на 34 314,9 млн. евро, като бележи увеличение с 394,4 млн. евро спрямо края на май 2026 г., което се дължи основно на усвоените средства по два държавни заема от Банката за развитие на Съвета на Европа и Европейската инвестиционна банка. Вътрешните задължения са в размер на 8 655,6 млн. евро, а външните на 25 659,3 млн. евро. В структурата на дълга на подсектора за юни 2026 г. вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 25,2% и 74,8%. Съотношението „дълг на подсектор „Централно управление“/БВП[2]“ възлиза на 27,4%, като бележи увеличение с 0,3 процентни пункта спрямо нивото му от предходния месец. Делът на вътрешния дълг спрямо БВП е 6,9%, а на външния дълг – 20,5%. Графика: Динамика на вътрешния и външния дълг на подсектор ЦУ, млн. евро В структурата на дълга на подсектор „Централно управление“ по инструменти към 30 юни 2026 г. основна част продължават да заемат ДЦК, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 66,1%, следвани от ДЦК, емитирани на местния пазар – 18,8%, заемите – 9,6% и депозитите – 5,4%. В лихвената структура на дълга на подсектора се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (99,8%), а при валутната – за основен относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро (96,1%), дългът в щатски долари е с дял от 3,8%. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 30 юни 2026 г. е в размер на 656,0 млн. евро. Вътрешните гаранции са 242,4 млн. евро, а външните – 413,6 млн. евро. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,5%. Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на юни 2026 г. достига до 32 344,2 млн. евро или 25,8% от БВП. Вътрешните задължения са в размер на 6 595,8 млн. евро, а външните – в размер на 25 748,4 млн. евро. Държавногарантираният дълг през юни 2026 г. възлиза на 676,3 млн. евро, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0,5%. Бюлетинът е публикуван в категория „Статистика”/„Месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. [1] Дългът на подсектор „Централно управление&quot; включва държавния дълг, поет по реда на Закона за държавния дълг, както и дълга на институционалните единици, класифицирани в подсектор „Централно управление&quot; на сектор „Държавно управление&quot;, в т.ч. държавни болници, държавни предприятия, ФГВБ, ФЛАГ, ФМФИ и др. Пълният списък на юридическите лица от подсектор „Централно управление&quot; може да бъде намерен ТУК [2] Брутен вътрешен продукт за 2025 - по данни на НСИ, за 2026 г. - съгласно Пролетна макроикономическа прогноза 2026 г. на МФ.</description>
    <pubDate>Fri, 31 Jul 2026 16:50:33 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278484/publikuvan-e-mesechniyat-byuletin-dulg-i-garancii-na-podsektor-centralno-upravlenie-za-yuni-2026-g</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Публикувани са данните за изпълнението на бюджета към 30.06.2026 г.</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278483/publikuvani-sa-dannite-za-izpulnenieto-na-byudjeta-kum-30062026-g</link>
    <description>Основни параметри по консолидираната фискална програма (КФП) към юни 2026 г. Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2026 г. са в размер на 21 573,8 млн. евро. Постъпленията нарастват с 8,1 % (1 621,9 млн. евро) спрямо същия период на 2025 г. Данъчно-осигурителните приходи нарастват номинално с 9,2 % (1 504,8 млн. евро), неданъчните приходи са по-ниски с 292,0 млн. евро (основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г., поради внесен междинен дивидент през 2025 г.), а постъпленията в частта на помощите и даренията са повече с 409,2 млн. евро. Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 17 799,1 млн. евро и формират 82,5 % от общите постъпления по КФП за периода. Неданъчните приходи са в размер на 2 661,7 млн. евро, което представлява спад с 292,0 млн. евро, 9,9 % спрямо същия период на 2025 г. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Приходите от помощи и дарения (основно постъпления по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на 1 113,0 млн. евро. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2026 г. възлизат на 23 990,0 млн. евро. За сравнение, разходите по КФП към юни 2025 г. бяха в размер на 21 667,4 млн. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: базов ефект в разходите за пенсии след тяхната индексация от 1 юли 2025 г. с 8,6 на сто, увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост, и други. Нелихвените разходи са в размер на 22 913,0 млн. евро, което представлява ръст от 2 130,2 млн. евро (10,2 %) спрямо отчетените към юни 2025 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 20 508,8 млн. евро. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2 388,7 млн. евро. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 15,6 млн. евро. Лихвените плащания са в размер на 516,7 млн. евро (ръст от 153,1 млн. евро спрямо същия период на 2025 г.). Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към юни 2026 г. е отрицателно в размер на 2 416,2 млн. евро (1,9 % от прогнозния БВП). Размерът на фискалния резерв към 30.06.2026 г. е 6 881,6 млн. евро, в т. ч. 5 365,0 млн. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 516,6 млн. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 юни 2026 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика&quot;. Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.</description>
    <pubDate>Fri, 31 Jul 2026 16:50:32 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278483/publikuvani-sa-dannite-za-izpulnenieto-na-byudjeta-kum-30062026-g</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: България получи четвърто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278464/bulgariya-poluchi-chetvurto-plashtane-po-plana-za-vuzstanovyavane-i-ustoychivost</link>
    <description>България получи четвърто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост, което е в размер на 896 млн. евро. След положителна оценка от Европейската комисия 23 от общо 26 етапа и цели са приети за изпълнени. Това е първото плащане, което България получава по националния План за възстановяване и устойчивост през 2026 г. Навременното получаване на финансирането от Механизма за възстановяване и устойчивост бе един от ключовите приоритети на правителството. Общият размер на средствата, получени от Европейската комисия по вече изпълнени и одобрени мерки на реформите и инвестициите в Плана, надхвърли 4,169 млрд. евро, като достигна 68% от общия ресурс от Механизма за възстановяване и устойчивост, определен за България. Изпълнените етапи и цели обхващат ключови реформи в областта на антикорупционното законодателство и влизането в сила на правилата за създаване на Антикорупционен орган. Одобрени от ЕК като изпълнени са нормативни актове в областта на професионалното образование и обучение, създаването на Национален фонд за декарбонизация, както и влизането в сила на законодателство, насърчаващо електрическата мобилност и създаване на нискоемисионни зони в София и Пловдив. Приети са и инвестиции в областта на информационните и комуникационните технологии и киберсигурността на малките и средните предприятия, както и инвестиции с висок принос за дигитализацията. Надградена е системата Мониторстат в частта за стратегически документи, дигитализирани са административни процеси в съдебната система за заповедното и административното производство. Одобрено е изграждането на електронна информационна система за проследяване на процесите от фермата до трапезата. Онлайн достъпен е геотермален инструмент за картиране на областите с най-висок потенциал на геотермална енергия, също част от искането. Получаването на настоящото плащане е резултат от последователната и интензивна работа на всички отговорни институции по изпълнение на ангажиментите, поети от България в рамките на Плана, както и от ефективното сътрудничество с Европейската комисия. Две от трите неизпълнени мерки са предложени за предоговаряне. Това са реформата в транспорта за единния билет, където имаше техническа неяснота, и реформата за ВиК. Третата са финалните плащания в Национален фонд “Kултура”, където сме много близо до финализиране. През следващите седмици се очаква и получаването на задържаните от трето искане за плащане 109 млн. евро във връзка с реформата за главния прокурор. Работата по изпълнението на Плана продължава с фокус върху своевременното реализиране на оставащите реформи и инвестиции, така че страната да усвои в пълен размер предвиденото европейско финансиране и да постигне дългосрочни ползи за гражданите и бизнеса.</description>
    <pubDate>Fri, 31 Jul 2026 14:00:41 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278464/bulgariya-poluchi-chetvurto-plashtane-po-plana-za-vuzstanovyavane-i-ustoychivost</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Министър Гълъб Донев към INSAIT: Вие сте приоритет и бъдеще</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278422/ministur-gulub-donev-kum-insait-vie-ste-prioritet-i-budeshte</link>
    <description>Снимка: Министър Гълъб Донев към INSAIT: Вие сте приоритет и бъдеще Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев посети Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София Тех Парк. Основателят и научен директор проф. Мартин Вечев и изпълнителният директор инж. Борислав Петров получиха уверение от министъра, че INSAIT е от стратегическо значение за правителството, а работата им е приоритет за финансовото министерство. Институтът разчита на 7,3 млн. евро от държавния бюджет и средствата ще намерят място и в план-сметката за 2027 г, увери министър Донев. В София Тех Парк той се запозна с екипа, който успешно разработва дигиталната трансформация и превръща България в отправна точка за развитие на изкуствения интелект и роботиката в Европа, Азия и Америка. Институтът е притегателна сила за професори и докторанти от целия свят и изключителна възможност за български учени да инвестират знанията и уменията си у нас.</description>
    <pubDate>Thu, 30 Jul 2026 16:50:31 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278422/ministur-gulub-donev-kum-insait-vie-ste-prioritet-i-budeshte</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Министерството на финансите преотвори емисия 5-годишни ДЦК</title>
    <link>https://presscenters.com/News/278275/ministerstvoto-na-finansite-preotvori-emisiya-5-godishni-dck</link>
    <description>Министерството на финансите преотвори емисия 5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), която беше пусната в обращение на 28.01.2026 година. Емисията е деноминирана в евро, с падеж 28.01.2031 г. и годишен лихвен купон от 2,75%. Обемът на емисията в обращение беше увеличен със 100 млн. евро на проведения на 27.07.2026 г. аукцион, с което достигна 550 млн. евро номинална стойност. Отчетената на аукциона среднопретеглена годишна доходност e в размер на 3,43%. Общият размер на подадените поръчки възлезе на 183,95 млн. евро, което съответства на коефициент на покритие от 1,84. Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 54 базисни точки.</description>
    <pubDate>Tue, 28 Jul 2026 12:30:43 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/278275/ministerstvoto-na-finansite-preotvori-emisiya-5-godishni-dck</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Министър Донев: Ще работим за дисциплина, предвидимост и стабилност на държавните финанси</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277922/ministur-donev-shte-rabotim-za-disciplina-predvidimost-i-stabilnost-na-durjavnite-finansi</link>
    <description>Снимка: Министър Донев: Ще работим за дисциплина, предвидимост и стабилност на държавните финанси „Ще работим за финансова дисциплина, предвидимост и стабилност на държавните финанси, да запушим всички пробойни, откъдето изтича обществен ресурс, за по-ефективна държавна администрация, за по-добри услуги и за повишаване качеството на живот на българските граждани“. Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в интервю по БНР. Той коментира проекта на бюджет за 2026 г., който беше приет на първо четене в НС: „Ще го кажа за пореден път – това е бюджет на реалността. Дефицитът е следствие на цялата неразумна политика, която е водена през последните 5-6 години. Той е израз и на това, че финансовата дисциплина през тези години не е била на достатъчно добра висота“. Министърът на финансите представи и визията на правителството за публичните финанси, като заяви, че целта е да се върнат финансовата стабилност, предвидимост и сигурност, които сме имали години наред: „Поехме отговорността да покажем каква е реалната картина в държавата, за да успеем да се справим с всички проблеми, които стоят пред управлението.“ За социалните плащания министър Донев коментира, че повечето от тях не са променяни от 2021 – 2022 г., а актуализирането на други не е възможно да се осъществи от средата на годината. Финансовият министър посочи, че се е запознал с исканията и предложенията на майките. Според него за част от тях има основание да се мисли за възможна реализация, но други съдържат дискриминационен елемент, и няма как да бъдат приети. По отношение на договора с „Боташ“ вицепремиерът Донев заяви: „:България няма да слага нищо на масата в тези преговори. Това са преговори между две търговски дружества – „Булгаргаз“ и „Боташ“. По думите му до момента не е изплатено нищо, ще се плаща само, когато има реална доставка на газ през инфраструктурата на турската компания. Двете трябва да се договорят за това как да бъде променен договорът, така че в сегашните условия той да бъде взаимно изгоден и за двете държави. Цялото интервю на вицепремиера и министър на финансите може да чуете тук.</description>
    <pubDate>Fri, 17 Jul 2026 17:40:34 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277922/ministur-donev-shte-rabotim-za-disciplina-predvidimost-i-stabilnost-na-durjavnite-finansi</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Заместник-министър Методи Методиев участва в редовното заседание на Съвета ЕКОФИН в Брюксел</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277616/zamestnik-ministur-metodi-metodiev-uchastva-v-redovnoto-zasedanie-na-suveta-ekofin-v-bryuksel</link>
    <description>Снимка: Заместник-министър Методи Методиев Програмата на ирландското председателство на Съвета на Европейския съюз в областта на икономическите и финансовите въпроси, пакетът за пазарна интеграция и надзор и икономическите и финансовите последици от агресията на Русия срещу Украйна бяха акценти в редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) в Брюксел. На него България беше представена от заместник-министъра на финансите Методи Методиев. В рамките на законодателните обсъждания участниците обмениха мнения относно Пакета за пазарна интеграция с мерки, предназначени да премахнат бариерите и да отключат пълния потенциал на единния пазар на ЕС за финансови услуги. Заместник-министър Методиев подчерта, че е необходимо да се гарантира, че взаимосвързаността на централните депозитари на ценни книжа не води до прекомерни и неоправдани разходи за малките централни депозитари на ценни книжа. По отношение на прекия надзор България счита, че трансграничното измерение следва да бъде ключов елемент при определянето на значимите субекти, подлежащи на пряк надзор на ниво ЕС. Относно доставчиците на услуги за криптоактиви, България счита, че прекият надзор от Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) следва да бъде ограничен до наистина значими субекти с ясно трансгранично измерение и потенциално въздействие върху вътрешния пазар или финансовата стабилност. В контекста на Европейския семестър Съветът прие интегрирани специфични за всяка държава членка препоръки и одобри заключения относно задълбочените прегледи по Процедурата при макроикономически дисбаланси. Членовете на Съвет ЕКОФИН приеха решение и препоръка по Процедурата при прекомерен дефицит за България. В съответствие с европейските фискални правила процедурата предвижда постепенна фискална консолидация чрез ежегодна корекция в структурно бюджетно изражение за постигане на референтната стойност за бюджетния дефицит от 3%. В този контекст на страната ни е предоставен срок до 2029 г. за връщане на дефицита в рамките на допустимите нива. За постигането на тази цел Съветът прие корективна траектория за всяка от годините до 2029 г., основана на ограничение на нетните разходи. Първата оценка на напредъка по изпълнението на мерките за коригиране на дефицита ще бъде извършена от Европейската комисия през есента на текущата година. Тя ще се базира на информацията, предоставена от България в проектобюджета за 2027 г., който следва да бъде представен пред Европейската комисия и Еврогрупата до 15 октомври съгласно европейското законодателство. В края на заседанието Европейската комисия и ЕЦБ представиха докладите за конвергенция. Преди заседанието на Съвет ЕКОФИН се проведе церемония за стартиране на инициативата на групата на Европейската инвестиционна банка „Европейски технологични шампиони“ 2.0. Инициативата съчетава разширена стратегия за фондове от фондове, които ще осигурят финансиране за разширяващи се иновативни и технологични компании. В рамките ѝ 27-те държави членки, Групата на Европейската инвестиционна банка и 7 частни инвеститори обединяват сили с цел мобилизиране на четири пъти повече капитал от първия й етап. В България тя ще надгради успешната стратегия на Европейския инвестиционен фонд за финансиране на стартиращи предприятия. На 9 юли заместник министърът на финансите Методи Методиев участва в заседанията на Еврогрупата в регулярен и приобщаващ формат.</description>
    <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 16:01:06 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277616/zamestnik-ministur-metodi-metodiev-uchastva-v-redovnoto-zasedanie-na-suveta-ekofin-v-bryuksel</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Публикуван е месечният обзор за развитието на българската икономика за юни 2026 г.</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277552/publikuvan-e-mesechniyat-obzor-za-razvitieto-na-bulgarskata-ikonomika-za-yuni-2026-g</link>
    <description>Месечният обзор за развитието на българската икономика за юни 2026 г. е публикуван. Представена е динамиката на основните макроикономически показатели, с данни публикувани до 15 юни 2026 г. Целият анализ може да видите тук.</description>
    <pubDate>Thu, 09 Jul 2026 16:20:32 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277552/publikuvan-e-mesechniyat-obzor-za-razvitieto-na-bulgarskata-ikonomika-za-yuni-2026-g</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Република България успешно емитира на 07 юли 2026 г. облигации на международните капиталови пазари, деноминирани в евро</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277497/republika-bulgariya-uspeshno-emitira-na-07-yuli-2026-g-obligacii-na-mejdunarodnite-kapitalovi-pazari</link>
    <description>На 7 юли 2026 г. Република България излезе на международните капиталови пазари за първи път след присъединяването си към Еврозоната, като преотвори три емисии еврооблигации с обща номинална стойност от 2,5 млрд. евро. Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро. Облигациите са емитирани в рамките на Средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари. Трансакцията привлече силен инвеститорски интерес като съвкупният обем на поръчки превиши 9,5 млрд. евро, което позволи първоначално предложеният спред да бъде намален с 30 базисни точки за емисиите с падеж 2032 г. и 2038 г. и с 25 базисни точки за книжата с падеж през 2045 година. Окончателният спред над осреднения лихвен суап възлезе на 60 базисни точки за книжата с падеж 2032 г., 115 базисни точки за книжата с падеж 2038 г. и 140 базисни точки за емисията с падеж 2045 г. Новопоетият държавен дълг попада в законовото ограничение от 3,8 млрд. евро, съгласно чл. 3а, ал.1, т. 1 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.</description>
    <pubDate>Wed, 08 Jul 2026 15:20:32 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277497/republika-bulgariya-uspeshno-emitira-na-07-yuli-2026-g-obligacii-na-mejdunarodnite-kapitalovi-pazari</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Министрите Гълъб Донев и Наталия Ефремова обсъдиха с родители искания за подкрепа на семействата с деца</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277191/ministrite-gulub-donev-i-nataliya-efremova-obsudiha-s-roditeli-iskaniya-za-podkrepa-na-semeystvata-s</link>
    <description>Снимка: Министрите Гълъб Донев и Наталия Ефремова обсъдиха с родители искания за подкрепа на семействата с деца Исканията за подкрепа на майчинството и промяна в социалните плащания бяха тема на разговорите на вицепремиера Гълъб Донев и министъра на социалната политика Наталия Ефремова с представители на гражданската инициатива „Родители за достойно майчинство“. Срещата се състоя в Министерството на финансите днес. Майките и министрите обсъдиха демографската криза и възможностите да бъдат мотивирани младите хора да раждат и отглеждат децата си у нас. От гражданската организация заявиха желанието си за промени в обезщетенията за отглеждане на деца и данъчните облекчения, които се полагат на работещи родители. В разговора стана ясно, че е необходимо да се прецизират отделните искания, тъй като част от тях се изплащат от осигурителната система, а друга – от социалното подпомагане. Затова и принципите, по които са определят, са различни. Министърът на социалната политика Наталия Ефремова запозна майките с действащата европейска програма „Родители в заетост“, която им позволява да наемат детегледачка с подкрепа от държавата и да се върнат на работа. „Проучванията ни до момента показват, че финансовите стимули не са водещи за повишаване на раждаемостта“, каза вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев и допълни, че е много по-важно да има дългосрочна и устойчива политика за създаване на условия за отглеждане на децата. Проектът на бюджет за 2026 г. запазва данъчното облекчение за семейства с деца. Предвижда се и увеличаване на доходния критерий за получаване на месечни надбавки за деца.</description>
    <pubDate>Wed, 01 Jul 2026 19:10:34 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277191/ministrite-gulub-donev-i-nataliya-efremova-obsudiha-s-roditeli-iskaniya-za-podkrepa-na-semeystvata-s</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: По предварителни данни и оценки салдото по консолидираната фискална програма към юни 2026 г.  е отрицателно в размер на 2,4 млрд. евро</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277188/po-predvaritelni-danni-i-ocenki-saldoto-po-konsolidiranata-fiskalna-programa-kum-yuni-2026-g-e-otric</link>
    <description>На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на юни 2026 г. да бъде отрицателно в размер на 2,4 млрд. евро (1,9 на сто от прогнозния БВП). За сравнение, за първото полугодие на 2025 г. бе отчетен дефицит в размер на 1,7 млрд. евро (1,5% от БВП). За подобрението на бюджетното салдо по КФП на месечна база за юни 2026 г. влияние оказват основно фактори с еднократен за годината ефект в приходите, в т.ч. по-висок корпоративен данък в съответствие със сроковете за деклариране и внасяне на дължимите данъци по ЗКПО (30 юни) за 2025 г., внесена в държавния бюджет вноска от превишението на приходите над разходите на БНБ за 2025 г. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2026 г. се очаква да бъдат в размер на 21,6 млрд. евро, което е с 1,6 млрд. евро (8,2%) повече спрямо отчетените за същия период на 2025 година. За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо полугодието на 2025 г. с 1,5 млрд. евро (9,1%) и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 0,4 млрд. евро. Неданъчните приходи са по-ниски с 0,3 млрд. евро спрямо първите шест месеца на 2025 г. основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г. (поради внесен междинен дивидент през 2025 г.). Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2026 г. са в размер на 24,0 млрд. евро. За сравнение, разходите по КФП към юни 2025 г. бяха в размер на 21,7 млрд. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: базов ефект в разходите за пенсии след тяхната индексация от 01 юли 2025 г. с 8,6 на сто, увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост, и други. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2026 г. от централния бюджет, възлиза на 0,6 млрд. евро, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към юни 2026 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец юли 2026 година.</description>
    <pubDate>Wed, 01 Jul 2026 18:50:31 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277188/po-predvaritelni-danni-i-ocenki-saldoto-po-konsolidiranata-fiskalna-programa-kum-yuni-2026-g-e-otric</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Информация за разходите за издръжка и за капиталови разходи, заложени в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 година</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277159/informaciya-za-razhodite-za-izdrujka-i-za-kapitalovi-razhodi-zalojeni-v-proekta-na-zakona-za-durjavn</link>
    <description>В изпълнение на поетия ангажимент от страна на заместник-министър председателя и министър на финансите Гълъб Донев към участниците в Националния съвет за тристранно сътрудничество, Министерството на финансите предоставя детайлна информация за разходите за издръжка и за капиталови разходи в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2026 г.: Разходите за издръжка за 2026 г. нарастват спрямо бюджета за 2025 г. с 1 034.3 млн. евро, от които ръстът в европейските средства е 254.8 млн. евро. Сумата по националния бюджет е 779,5 млн. евро и покрива: - 142,2 млн. евро за извънредните парламентарни и предстоящите президентски избори; - 48,5 млн. евро за домакинството на страната ни на колоездачната обиколка Джиро д’Италия; - 20 млн. евро за подготовка на предстоящото домакинство на Евровизия; - Неразплатени разходи от минали години за текущ ремонт и поддръжка по бюджета на МРРБ в размер на 139,5 млн. евро. Този ръст покрива само част от разходи, породени от сключени извънсъдебни споразумения от 2024 г. и 2025 г. за прекратяване на дела, свързани със забавени плащания по договори след 2021 г. (в т.ч. лихви и съдебни разноски до сключване на извънсъдебните споразумения), които за 2026 г. възлизат на около 160 млн. евро; - Увеличение на разходите по бюджетите на общините, които са реализирали за сметка на техни собствени приходи и преходни остатъци, в размер на 96,9 млн. евро; - 2,5 млн. евро, насочени към общините за компенсиране на превозвачите, които предоставят услугата училищен транспорт за деца и ученици, заради увеличените цени на горивата, породени от войната в Иран; - 8,1 млн. евро за компенсации на родители за неприети деца в детски градини и ясли; - 30 млн. евро за празничната добавка за Коледа - нова помощ по Закона за социалното подпомагане; - Увеличение на разходите за отбрана в размер на 80,9 млн. евро в изпълнение на изискванията на НАТО за достигане до 2,15% разходи за отбрана от БВП и увеличените цени на горивата от иранската криза; - 170 млн. евро за подпомагане на земеделските производители заради увеличените цени на горивата, породени от войната в Иран (т. нар. Иранска помощ); - 55 млн. евро за помощ de minimis на транспортния сектор във връзка с увеличената цена на тол таксата от въвеждането на директивата за вредните емисии. Предходните две правителства не са предприели действия за увеличение на тол таксите, въпреки предстоящата наказателна процедура от страна на ЕК. Единственият поет ангажимент в тази връзка е за предоставяне на държавна помощ на превозвачите. Тя ще се плати от план-сметката на бюджет 2026. Капиталовите разходи за 2026 г. нарастват спрямо бюджета за 2025 г. с 2 487,3 млн. евро, от които 1 856,3 млн. евро по европейските средства и 631 млн. евро по национален бюджет. Капиталовите разходи за общини са в общ размер на 2 013 млн. евро, или ръст от над 1 млрд. евро спрямо ЗДБРБ за 2025 г. Когато някой прави сравнения и пресмятания за фейсбук, нека да има предвид факта, че в разчетите на варианта за бюджет, изготвени през месец декември 2025 г., не са били предвидени средства за общинската инвестиционна програма. Общинската инвестиционна програма и 2024 г. и 2025 г. беше финансово неосигурена. Разплащанията по нея бяха в минимален размер, което доведе до натрупване на изпълнени, но неразплатени проекти на територията на цялата страна. С настоящия Закон за държавния бюджет за първи път се залагат реалистично 1,1 млрд. евро, в т.ч. за почти напълно разплатените средства, съгласно удължителния закон в размер на 460,2 млн. евро, и допълнителните 600 млн. евро за разплащане чрез МРРБ до края на годината. По отношение на националния бюджет - постигнахме 383.8 млн. евро нетно намаление на капиталовите разходи при министерствата и ведомствата. Това се дължи на отпадане на индексации на договорите за капиталови разходи за МРРБ/АПИ, НКЖИ, БДЖ, във връзка с мярка за промяна на законовото основание в ЗОП за индексиране на договори и оптимизиращи мерки за намаление на капиталовите разходи по бюджетите на почти всички министерства и ведомства. Основното увеличение е за капиталовите разходи за отбрана съобразно процент от БВП в размер на 158 млн. евро. Нивото на планираните капиталови разходи на държавни ведомства за 2026 г. е в размер на 2 015 млн. евро, като е съпоставимо с отчетените капиталови разходи на министерствата и ведомствата за 2025 г. (+35 млн. евро). По централния бюджет също са намалени разчетените средства за капиталови разходи до 227.6 млн. евро. Те са предназначени почти изцяло за разплащане на стари задължения от 2025 г. в различни направления. Общо планираните капиталови разходи с европейско финансиране са в размер на 5 332 млн. евро, в т.ч. 3 329 млн. евро по ПВУ и 1 426 млн. евро по оперативните програми. Важно е да припомним, че ако не се усвои целевото финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост за реализация на проектите в срок, съществува риск, от една страна, проектите да се довършат за сметка на държавния бюджет, а от друга - да се наложи да връщаме европейски средства. Затова е необходима пълна мобилизация за качественото изпълнение на проектите в различните области до 31 август 2026 година. Сериозен принос за формирането на тези увеличения в разходите за издръжка и капиталовите разходи, които вече са и похарчени, имат приетите през 2026 г. от правителствата „Желязков“ и „Гюров“, в условията на удължителен бюджет, решения на Министерския съвет за допълнителни разходи. Те са в общ размер на над 1,100 млрд. евро. В тази връзка добавяме разяснение относно увеличението на средствата за издръжка на Министерския съвет за 2026 г. спрямо 2025 г. Ръстът е с 8.5 млн. евро и се дължи на приети нормативни актове от предходните две правителства. 1.) 8 239 915 евро – съгласно Решение № 114 на Министерския съвет от 4.02.2026 г. за одобряване финансиране на Министерския съвет за 2026 г. за извършване на плащания на присъдени суми с Решение № 352/23.12.2025 г. по търговско Дело № 858 по описа на Върховния касационен съд за 2023 г.; 2.) 270 000 евро – съгласно Решение № 182 на Министерския съвет от 17.02.2026 г. за одобряване финансиране на Министерския съвет за 2026 г. за дейности по охрана на демонтираните бронзови фигури и барелефи – част от монумент „Паметник на Съветската армия“, наем на скеле и наем на ограда за обезопасяване на монумента, извършвани от областния управител на област София; 3.) 12 000 евро – съгласно Решение № 250 на Министерския съвет от 27.03.2026 г. за одобряване на финансиране на Министерския съвет и на Министерството на културата и за финансиране на трансфери за общините за 2026 г. за събитие на областната администрация на област Враца, свързано с националните чествания по повод 150-годишнината от Априлското въстание.</description>
    <pubDate>Wed, 01 Jul 2026 12:01:28 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277159/informaciya-za-razhodite-za-izdrujka-i-za-kapitalovi-razhodi-zalojeni-v-proekta-na-zakona-za-durjavn</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Публикуван е месечният бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“ за май 2026 г.</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277142/publikuvan-e-mesechniyat-byuletin-dulg-i-garancii-na-podsektor-centralno-upravlenie-za-may-2026-g</link>
    <description>Дългът на подсектор „Централно управление“[1] към края на май 2026 г. възлиза на 33 920,5 млн. евро, като бележи увеличение със 168,2 млн. евро спрямо края на април 2026 г., което се дължи основно на поетия нов дълг посредством емитираните държавни ценни книжа (ДЦК) на местния пазар по реда на чл. 87, ал. 2 и ал. 4 от Закона за публичните финанси, съгласно който може да се поема нов държавен дълг само за рефинансиране на дълга, поет до края на 2025 г. Вътрешните задължения са в размер на 8 685,0 млн. евро, а външните на 25 235,5 млн. евро. В структурата на дълга на подсектора за май 2026 г. вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 25,6% и 74,4%. Съотношението „дълг на подсектор „Централно управление“/БВП[2]“ възлиза на 27,1%, като бележи увеличение с 0,2 процентни пункта спрямо нивото му от предходния месец. Делът на вътрешния дълг спрямо БВП е 6,9%, а на външния дълг – 20,1%. Графика: Динамика на вътрешния и външния дълг на подсектор ЦУ, млн. евро В структурата на дълга на подсектор „Централно управление“ по инструменти към 31 май 2026 г. основна част продължават да заемат ДЦК, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 66,8%, следвани от ДЦК, емитирани на местния пазар – 19,1%, заемите – 8,7% и депозитите – 5,5%. В лихвената структура на дълга на подсектора се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (99,8%), а при валутната – за основен относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро (96,2%), дългът в щатски долари е с дял от 3,8%. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 май 2026 г. е в размер на 637,0 млн. евро. Вътрешните гаранции са 242,7 млн. евро, а външните – 394,4 млн. евро. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,5%. Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на май 2026 г. достига до 31 919,2 млн. евро или 25,5% от БВП. Вътрешните задължения са в размер на 6 595,8 млн. евро, а външните – в размер на 25 323,4 млн. евро. Държавногарантираният дълг през май 2026 г. възлиза на 657,3 млн. евро, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0,5%. Бюлетинът е публикуван в категория „Статистика”/„Месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. [1] Дългът на подсектор „Централно управление&quot; включва държавния дълг, поет по реда на Закона за държавния дълг, както и дълга на институционалните единици, класифицирани в подсектор „Централно управление&quot; на сектор „Държавно управление&quot;, в т.ч. държавни болници, държавни предприятия, ФГВБ, ФЛАГ, ФМФИ и др. Пълният списък на юридическите лица от подсектор „Централно управление&quot; може да бъде намерен ТУК [2] Брутен вътрешен продукт за 2025 - по данни на НСИ, за 2026 г. - съгласно Пролетна макроикономическа прогноза 2026 г. на МФ.</description>
    <pubDate>Tue, 30 Jun 2026 18:40:43 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277142/publikuvan-e-mesechniyat-byuletin-dulg-i-garancii-na-podsektor-centralno-upravlenie-za-may-2026-g</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Публикувани са данните за изпълнението на бюджета към 31.05.2026 г.</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277141/publikuvani-sa-dannite-za-izpulnenieto-na-byudjeta-kum-31052026-g</link>
    <description>Основни параметри по консолидираната фискална програма (КФП) към май 2026 г. Приходите, помощите и даренията по КФП към май 2026 г. са в размер на 17 357,0 млн. евро. Постъпленията нарастват със 7,7% (1 241,8 млн. евро) спрямо същия период на 2025 г. Данъчно-осигурителните приходи нарастват номинално с 11,2% (1 446,2 млн. евро), неданъчните приходи са по-ниски с 576,4 млн. евро (главно поради промяна на срока на вноската от превишение на приходите над разходите на БНБ от 30 април на до 30 юни, както и от по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г., поради внесен междинен дивидент през 2025 г.), а постъпленията в частта на помощите и даренията са повече с 372,0 млн. евро. Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 14 315,4 млн. евро и формират 82,5% от общите постъпления по КФП за периода. Неданъчните приходи са в размер на 2 033,4 млн. евро, което представлява спад с 576,4 млн. евро, 22,1% спрямо същия период на 2025 г. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Приходите от помощи и дарения (основно постъпления по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на 1 008,2 млн. евро. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към май 2026 г. възлизат на 19 864,5 млн. евро. За сравнение, разходите по КФП към май 2025 г. бяха в размер на 17 447,8 млн. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: базов ефект в разходите за пенсии след тяхната индексация от 01 юли 2025 г. с 8,6 на сто, увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост, и други. Нелихвените разходи са в размер на 18 909,0 млн. евро, което представлява ръст от 2 237,5 млн. евро (13,4%) спрямо отчетените към май 2025 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 17 096,7 млн. евро. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 798,2 млн. евро. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 14,1 млн. евро. Лихвените плащания са в размер на 509,9 млн. евро (ръст от 149,8 млн. евро спрямо същия период на 2025 г.). Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към май 2026 г. е отрицателно в размер на 2 507,4 млн. евро (2,0% от прогнозния БВП). Размерът на фискалния резерв към 31.05.2026 г. е 6 531,8 млн. евро, в т. ч. 4 707,9 млн. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 823,9 млн. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 май 2026 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика&quot;. Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.</description>
    <pubDate>Tue, 30 Jun 2026 18:40:42 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277141/publikuvani-sa-dannite-za-izpulnenieto-na-byudjeta-kum-31052026-g</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев: С бюджета за 2026 г. даваме възможност икономиката да работи</title>
    <link>https://presscenters.com/News/277005/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-s-byudjeta-za-2026-g-davame-vu</link>
    <description>Снимка: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев: С бюджета за 2026 г. даваме възможност икономиката да работи „Това е бюджетът, който трябва да отвори вратата на нормалността в държавата. С него даваме възможност икономиката да работи, да имаме по-висок ръст на брутния вътрешен продукт, за да може да постигнем снижаване на дефицита“, подчерта заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев в предаването „120 минути“ на БТВ. Той добави, че това намаляване може да се постигне единствено с мерки, които са свързани с приходната част, или с ограничаване на разходната част, но в никакъв случайте те не трябва да водят до шокови изменения в доходите. Гълъб Донев поясни, че превозвачите ще бъдат компенсирани заради увеличението на винетните и тол таксите, заложено в бюджета поради изискнавията на директивата за въглеродните емисии. „Правителството на „Прогресивна България“ предлага да се компенсират заради това увеличение на тол таксите, така че това да не повлече след себе си увеличение на цените по веригата. Това е мярка за борба с инфлацията и повишението на цените. Потребителите не трябва да имат никакво притеснение, че ще има увеличение на цените“, категоричен беше той. Финансовият министър разясни, че всички проекти на общините, които приключват тази година, са били стойност близо 9 млрд. лв. и не са били финансово обезпечени със средства в бюджетите за 2024 г. и 2025 г. „Сега ние трябва да осигурим тяхното финансиране, защото те са приключили. Друг е въпросът доколко тези проекти се вместват в политиките и програмата, която има „Прогресивна България“. Ние не може да не ги разплатим, но ще го направим след задълбочена проверка. Няма да разплащаме поръчки, които крият корупционен риск“, заяви Донев. По отношение на увеличаването на максималния осигурителен доход министър Гълъб Донев обясни, че хората, които са близо до пенсионната възраст, бързо ще усетят разликата в по-високия размер на пенсията си. А във връзка със заплащането на личните осигурителни вноски от държавните служители финансовият министър заяви, че няма да бъдат намалявани нетните им възнаграждения. „Когато преди години държавата пое личните им осигуровки, заплатите им бяха намалени. Сега връщаме справедливостта – увеличаваме възнагражденията с размера на личната осигурителна вноска, която те ще започнат да плащат“, обясни той. Реалният ефект от тази реформа ще се усети в бюджета за 2028 година. Гълъб Донев съобщи, че вече се работи по промени в нормативната уредба за регулиране на заплатите на директорите и членовете на боровете на държавни предприятия, за да се премахнат съществуващите в момента дисбаланси. „Ще има ясни правила и тавани. Ще бъдат ограничени и бонусите, така че да няма подобни фрапиращи разминавания в заплащането“, подчерта Донев.</description>
    <pubDate>Sun, 28 Jun 2026 19:50:43 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/277005/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-s-byudjeta-za-2026-g-davame-vu</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Вицепремиерът Гълъб Донев: България страда от безводие, а ръководствата на ВиК дружествата са с огромни заплати</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276985/vicepremierut-gulub-donev-bulgariya-strada-ot-bezvodie-a-rukovodstvata-na-vik-drujestvata-sa-s-ogrom</link>
    <description>Снимка: Вицепремиерът Гълъб Донев: България страда от безводие, а ръководствата на ВиК дружествата са с огромни заплати „Политиките на партия „Прогресивна България“ ще ги видим в проекта за бюджет за 2027 г., а това, което сме предложили сега, е бюджетът на реалността.“ Това коментира заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ. Той припомни, че проектобюджетът за 2026 г. отчита направените вече разходи от двете последни правителства. От началото на годината са изразходвани допълнително около 1,1 млрд. евро, макар че е действал т.нар. удължителен бюджет.По думите на вицепремиера с мерките, които предлага, правителството се опитва да върне нормалността в държавните финанси, така че държавата да се развива, бизнесът да функционира в предвидима среда и да не бъде изненадван с решения, които са от днес за утре.Вдигането на максималния осигурителен доход на 2 300 евро ще се отрази нищожно върху доходите на хората, но срещу това те ще получат много по-високи обезщетения в случай на безработица, болест, майчинство, трудова злополука, както и по-високи пенсии, обясни министър Донев. От тази мярка осигурените лица печелят, категоричен е финансовият министър.&quot;На България ѝ е необходима сериозна административна реформа. Тя трябва да бъде извършена смело и да отчете всички промени, които настъпиха през годините – дигитализацията, електронното управление, необходимостта от по-малко дублиращи се структури. След функционален анализ ще стане ясно кои администрации могат да бъдат обединени, кои услуги могат да бъдат централизирани и дигитализирани, така че гражданите и бизнесът да получават по-качествено обслужване с по-малко административна тежест.&quot;Вицепремиерът напомни, че когато бе въведено правилото държавата да плаща осигурителните вноски на държавните служители, заплатите им са били намалени. “Сега, след като обществото настоява те да плащат личните си осигуровки като всички останали, е справедливо възнагражденията им да бъдат увеличени така, че нетният им доход да остане непроменен.&quot; Държавните служители няма да загубят нетните си доходи, но ефектът върху фиска ще дойде едва през 2028-2029 г.Финансовият министър потвърди, че ще бъде сложен таван на заплатите на ръководствата на всички дружества с над 50 на сто държавно участие. „Заплатите трябва да бъдат обвързани с резултатите. Не е нормално всяка година да говорим за безводие и за тежко състояние на ВиК дружествата, а същевременно ръководствата им да получават несъразмерно високи възнаграждения. Същото важи и за държавните горски предприятия.“ Вицепремиерът каза, че единствено миналата година ТОЛ системата е събрала 1 млрд. лева, при това за първи път. Предложеното увеличение с 30% на всички винетки всъщност означава, че ако човек си купи годишна винетка тя ще му струва с 1,20 евро повече на месец. Запитан за философията на бюджета, Гълъб Донев каза, че бюджетът е на реалността, защото се довършват политики, които са заложени от предишните управления и са довели страната до свръхдефицит. И припомни отново, че в инвестиционната програма за общините са били заложени проекти, които не са осигурени финансово и тези плащания трябва да се извършат сега.</description>
    <pubDate>Sat, 27 Jun 2026 12:35:34 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276985/vicepremierut-gulub-donev-bulgariya-strada-ot-bezvodie-a-rukovodstvata-na-vik-drujestvata-sa-s-ogrom</guid>
</item>
<item>
    <title>МФ: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев: Залагаме на почтеността и предвидимостта в бюджета за 2026 година</title>
    <link>https://presscenters.com/News/276894/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-zalagame-na-pochtenostta-i-pre</link>
    <description>Снимка: Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев: Залагаме на почтеността и предвидимостта в бюджета за 2026 година Хората трябва да бъдат спокойни. Ще се справим с това трудно положение „С проекта на бюджет за 2026 г. увеличаваме обхвата на семействата, които ще получават детски надбавки, а не замразяваме социални плащания. Пенсиите нарастват със 7,8%. Не се замразява и минималната работна заплата, а ще се разработи механизъм, по който тя да се определя от 2027 година. Да се хвърлят в пространството твърдения, без да имат нищо общо с реалната ситуация, е непрофесионално и нечестно. Хората трябва да бъдат спокойни. Ще се справим с това трудно положение“, това заяви заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев в предаването „Още от деня“ на БНТ. Той съобщи, че на 1 юли проектът на бюджет ще бъде внесен за обсъждане в Министерския съвет и още същия ден ще бъде изпратен в Народното събрание. „В нашето предложение за държавните финанси залагаме преди всичко на почтеността и на предвидимостта. Залагаме на това хората да знаят какви са реалните числа“, категоричен беше Донев. Министърът отговори и на критиките към бюджета, като подчерта, че правителството продължава политиките, заложени от предишните министри. „В този бюджет нямаме нито една наша политика, която да реализираме“. По думите му в проекта са включени ефектите от удължителния бюджет, който действа към момента, както и допълнителни разходи в размер на около 1,1 млрд. евро, приети от предишните две правителства. „Ако не бяха тези разходи, дефицитът щеше да е по-нисък, а не 5,7%“. „ЕК гледа реалистично на ситуацията у нас. Тя прави анализ на всички данни, до които има достъп и е наясно кога е изпусната „нишката“ в бюджета. Ние сме влезли с коректни данни в еврозоната. Просто сега излизат допълни неща“, обясни Донев. Финансовият министър поясни защо са заложени 9 млрд. евро капиталови разходи. В тях са включени 5 млрд. евро, които са европейско финансиране. „Тук са всички проекти и инвестиции, които трябва да бъдат направени и разплатени до 31 август т.г. по Националния план за възстановяване и устойчивост, средства за Държавен фонд „Земеделие“, за социалния фонд за климата, както и за други европейски програми. Останалите 4 млрд. евро са национално финансиране, с което ще се разплащат проектите на общините, както и болници, детски градини и др. Министърът разясни, че всички общински проекти, които са одобрени и е започнала тяхната реализация, ще бъдат включени в инвестиционна програма към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Средствата по тях ще се изплащат след проверки от Дирекцията за национален строителен контрол и от Агенцията за държавна финансова инспекция. „Не трябва да има нито нотка съмнение за това, че може да се допусне някакъв корупционен елемент и съмнение в тези плащания и проекти“. Предстои сериозна административна реформа, но тя ще се случи след задълбочен функционален анализ и ще намери отражение в бюджета за 2027 година.</description>
    <pubDate>Thu, 25 Jun 2026 20:42:36 +03:00</pubDate>
    <category>Министерство на финансите</category>
    <guid>https://presscenters.com/News/276894/zamestnik-ministur-predsedatelyat-i-ministur-na-finansite-gulub-donev-zalagame-na-pochtenostta-i-pre</guid>
</item>
</channel>
</rss>
